НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Мекота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Мекота

Най-често използвани думи в беседата: мекота, аз, има, може, казва, сега, казвам, човек, сестра, дойде, брат, съм, мене, всички, закон, мисли, хора, бъде, всичко ,

Общ Окултен клас , София, 15 Април 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва"

Ще взема част от осма глава на Послание към римляните, от дванадесети стих до края.

Има много спънки в сегашния живот. Едно време е имало спънки. И сега има спънки. В сегашния строй на нещата мъчно е. Дето отидеш, трябва да платиш. Отиваш при бакалина, без пари не върви. Отидеш при хлебаря, без пари не върви. Отидеш при шивача, също. Искаш да се качиш на железница, без пари не върви. Ще каже някой много пъти: мъчно е в живота да се живее, както е мъчно да се живее без пари. Не че е мъчно да се живее, но без пари не можеш да имаш удобствата, не можеш да имаш тези удобства, които искаш. Парите дават удобствата на живота. Нека да вземем християнството. Говорят за любовта Божия и пр. Хубаво е, но има един метод, как да се възпита човек да живее добре. Например един учител в училището иска да възпитава децата. Той трябва да наложи своя авторитет, трябва да бъде силен, трябва да бъде здрав, да не е болничав – да кашля. Ако е болничав, трябва да има знание да се излекува. Но за да бъде човек издръжлив в живота, трябва да има нещо елементарно, което аз наричам мекота. Вие го смятате за слабост. Казвате: "Той е мек човек." Но вие не сте изучавали какво нещо е мекотата. Всичко в света се добива чрез мекота. Мекотата има качествата на водата, но не е вода. Мекотата има качествата на въздуха, но не е въздух. Мекотата има качествата на светлината, но не е светлина. Мекотата има качествата на земята, но не е земя. Мекотата има следното качество, конкретно говоря: от каквото високо място да паднеш на нея, тя има качеството на мекия памук и на вълната, но и памук не е, и вълна не е. Като паднеш на нея, няма да се убиеш и ще си кажеш: "Как така, че не ми се пръсна главата!" Онзи, който има мекота, той всички неща, които идат отгоре му, ги понася, без да усеща страдания. Лесно се носят. Без мекота животът е тежък. Не че животът е тежък, но някои казват, че трябва да бъдем твърди, груби. Това е неразбиране.

Мекотата е във всички. Тя всичко отхвърля. Каквото дойде отрицателно, тя го отхвърля. Нека да разберем две неща. Казват: "Защо трябва да бъдат така нещата?" Въздухът, за да бъде чист, трябва да бъде на планината. Зимно време планината всичко събира и лятно време всичко събира. И долината всичко събира. Каквото се топи на планината, отива в долината. Ако искаш чист въздух, ще го намериш на планината. А пък ако искаш плодове и охолен живот – в долината. Казваш: "Защо е така?" На това аз ще ви оставя сами да си отговорите защо е така.

Долините събират, а пък планините разпръскват. Да кажем, че вие искате да се повдигнете в живота. Желанието ви е хубаво: да се повдигнете, да бъдете независими, както на планината. Отлично е, защото така ще разберете само едната страна на живота. Но ако останете само един висок връх в живота, вие ще влезете в едно противоречие със себе си. Следователно вие трябва да имате едно друго качество: трябва да бъдете долина, защото всички Божии благословения, които идат, да могат да се спират върху вас. Ако човек не може да задържи Божиите благословения, той не е долина. Ако всичко вижда ясно и всякога е чисто, той е един планински връх. Хубаво е. Но ако не може да задържи Божиите блага, той не е долина. Значи нищо не се оползотворява в него.

Следователно мекотата – това е долина, това е раят, това е човешкият рай, изгубеният рай – мекотата се е изгубила. Не така, както описват рая. Те описват изгубения рай. Той не се е губил. Те казват, че е бил в Мала Азия. Че ако е бил в Мала Азия, как може да се изгуби? Значи изгубеният рай не е в Мала Азия. Изгубил се е той някъде. Казват, че човек трябва да бъде твърд. Щом е твърд, той е планина. Изобщо всички хора са твърди. Малко хора са меки. Мекотата са изгубили. Твърдостта не са изгубили. Планински върхове има навсякъде в света. Студ има навсякъде. На планината климатът е студен, а на долината климатът е мек, топъл.

Единственото място за живеене е мекотата. Това е раят. Аз ви говоря сега за изгубения рай – мекотата. Вие искате да влезете в рая, а пък в този рай всеки ден може да влезеш. А пък сега с тези разбирания, които сега имате, може би още няколко хиляди години ще минат. Някои чакат да умре и да отиде в рая. Като умреш, ще отидеш на някоя чукара, в никакъв рай няма да отидеш. Ще те духат ветровете. И българинът го казва: "И вятър го вее на бяла кобила." Сега другото противоречие. Често вие се спирате, слушал съм да казват: "Защо Господ направи света така?" Казвам: проучи го. Ти не си го проучил, ти нямаш право да питаш, докато не си учен човек. Един човек, който нищо не разбира, трябва да мълчи като риба. А пък гледам някой, като заговори, повтаря едни и същи неща. Те са празни работи, като казваш, че трябва да има справедливост. Как ще бъдеш справедлив? Другите хора работят, а пък ти ще отидеш да нареждаш кой какво трябва да дава. Ти можеш да разделиш само това, което е твое. Някой път ние се месим в живота на другите хора. Месим се и в живота на техните мисли, искаме да ги научим как да мислят и после как да живеят. Че аз виждам: някой е дошъл при мене, говори за Царството Божие, а пък той няма мекота в себе си. Смущава го това и това. Например вас ви смущава, че хората не ви отдават подобаещото уважение и почитание, което ви се пада. Питам, някой казва: "Ние сме много добри хора." Не е така. Кажи: "Не сме от лошите."

Аз правя сега другото възражение: кой досега е отдал подобаещото уважение и почитание на овците? Кой досега е отдал подобаещото уважение и почитание на кравите, на конете, да не говорим за другите същества? Например хванеш детето на овцата, заколиш го и го изядеш. Овцата блее, а ти казваш: "Така е създал Господ света." Човек дойде и те хване на нивата да работиш. И ти плаща. Ти намери, че това е несправедливо. Да кажем, че някой път ти впрегнеш вашето теле. Не само това, вие сте несправедливи. Ядете повече, отколкото трябва. Че на тебе ти е добре, но на стомаха – да видим. Казваш: хайде да си похапнем. Но това, което желае да яде, не е това, което работи. Онова, което желае, е като княз. Ти казваш: "Ще ям." Но стане ти тежко на стомаха. Стомахът ти не иска да яде. Защо? Претоварил си го. Тръгнеш ти на път, но искаш да вървиш сто километра, а краката ти сто километра не могат да вървят. Петдесет-шестдесет километра като вървиш, пресичат се краката ти. Защо? Защото много бързаш. Казваш: "Бързам да си свърша работата." Тази бързина подобава, когато отиваш в рая. Но ти отиваш в затвора, по-полека върви. Да те подкарат в затвора, потривай се, колкото можеш. А пък ти си тръгнал с голяма бързина. Вие в рая не отивате още.

Най-първо гледайте да станете меки хора. Който и да е при вас, каквото и да ти направи, да се учуди, че каквото и да ви каже, думата му да отскочи. Защото мекотата има това свойство: всяко нещо, което не е хубаво, не е добро, то отскача, тя го отхвърля. А при мекотата остават най-хубавите работи в човека. И само при една мекота ние може да разсъждаваме и да разбираме Божиите пътища.

После турят друго: смирение. Смирението е друго качество, по-високо. Ако нямаш мекота, ти смирението не не може да научиш. Смирението съдържа други качества, още по-високи. Някой път някои сестри идват и ми казват: "Учителят учи това, което Христос не е казвал." Това е неразбрана работа. И Христос учеше едно време неща, които бяха тогава неразбрани. Че как ще разбереш идеята да се отречеш от себе си? Или идеята да възлюбиш врага си. И всички цитират, че трябва да любим врага. Той приятеля си, който е при него, не може да го люби, а пък врага си ще люби. Сега даже на Великден аз гледам до каква степен на развитие сте стигнали, напреднали братя и сестри. Хубаво, ако тези напреднали сестри не могат да го направят, тогава тези, които са по-малко напреднали, какво ще направят? Защото ти, който минаваш за честен, ако сгрешиш, тогава онзи, който няма твоята честност, тогава и той ще си позволи. У вас се е загнездила идеята глупавите от вас да ви станат учители и да ви покажат как да живеете.

Вие седите и казвате, че светът е несправедлив. И който, като дойде тук, все ме съветва и казва: "Някой закон трябва, не може тук тази разгащена работа." Трябва да се тури един закон. Казвам: за-кон. Казвам, пари за кон нямам. Кон не искам. Защото, ако е арабски ат, той иска слуги, трябва да го чешеш, трябва да му вземеш зоб, трябва да знаеш как да го поиш. Че законът е кон. Ако не го чешеш, не те слуша. Питам сега, като тръгнете за онзи свят, с кон ли ще отидете, или без кон. Най-първо сега ви гледам, като умре някой, като не може да язди на кон, ще го турят на каруца, някой път с два-три чифта коне, с черни дрехи коне. Като го повозят, ще го доведат до гроба и в гроба без кон го турят и му казват: "Отсега нататък без кон." Вие, като отидете в другия свят, със закон ли ще отидете, или без закон? Със закон до гроба. Последният закон е: ще ви изкопаят един гроб и пръст ще турят отгоре ти. Това е последният закон. И ще кажат: "Отсега нататък без закон, каквото искаш, без закон пра- ви." Да направя мисълта си малко по-ясна, да я направя конкретна. Пита ме някой: "Докога ще ме обират хората? Имам пари." Казвам му: "Докато имаш пари. А пък като станеш сиромах, няма да те обират."

Ако дяволът в този свят работи, той работи по единствената причина, че има закон. Понеже има закон за кражба, той ще те накара да крадеш. Понеже има закон и за лъжата, той ще те накара да лъжеш. Ако няма никакъв закон, той няма с какво да те лъже тогаз. Гледам и между вас, колко тесни възгледи имате за живота. Гледам в света, гледам и вас, които сте слушали толкоз години. Гледам онзи брат как умилно гледа онази сестра. Или някоя сестра гледа умилно някой брат. Някой гледа това и му става мъчно на сърцето и казва: "То може, може, но толкова умилно не е благоприлично, какво ще каже светът?" Той е взел света за авторитет. Че и светът, и те чакат да ги погледнат. Погледнете умилно един стражар и той ще бъде добър. А пък погледнете го малко троснато и той ще бъде друг. Де е вашето престъпление? Старите сестри казват, че някой брат гледа умилно някоя сестра. Щом гледа нея умилно, и тебе ще гледа умилно. Тя казва: "Но аз съм стара." Че какво от това? Ти туряш една идея, че си стара. Че като е млада тази сестра, защо я гледа? Този брат, който гледа умилно, винаги има една нужда. Казва: "Аз съм жаден, можеш ли да ми дадеш малко вода? Жаден съм." Бедният хвърля умилен поглед на богатия. Какво лошо има от това? А пък богатият, който не се нуждае от нищо, е висок планински връх. Вие всички имате тертипа* на богатите. Надигнал се е той и казва: "Няма да ме тъпчат хората." Аз не мисля така. Ако тебе те пазят твоите лоши мисли, желания и постъпки, де е твоята свобода? Аз бих желал всички да гледате умилно. Някой казва: "Учителят погледна оногоз умилно, а пък мене не ме погледна. " Хубаво, де е престъплението в това, че някого съм погледнал умилно, а някого не съм погледнал? Това е ваше схващане. Вие имате едно криво гледище на света. Когато аз гледам умилно някого, то е сянка. Сянката показва, че някого съм погледнал умилно, а някого не. А пък някого турям на хладно, защото много се е разгорещил. Хареса ми една сестра с една своя философска мисъл. Един брат седи и казва, че много я обича. Тя казва: "Твоята любов има толкова много огън, че ако аз туря и моя огън, ще направим голяма пакост. Аз ще туря малко студ, за да не направим пакост на нашите ближни. Вие ще кажете: "Учителят нас ни осъжда, ни подиграва." Аз мога да ви подигравам само за вашите грехове. За мене да гледаш умилно не е погрешка, а добродетел. А пък да гледаш начумерено, това е актьорство, това е престъпление. Гледаш сериозно, уж не знаеш нещо. Утре ще умре някой микроб. Уж че е свършил добре. Нищо не е свършил. Дойде една сестра и казва, че имала ръководство на Духа. Много хубаво. Един брат казва: "Аз имам опитност, аз бях болен и оздравях." И онази сестра, тя имала ръководство на Духа и тя оздравя донякъде, но не напълно. В това ръководство на Духа, което има сестрата, липсва нещо. Тя, най-първо, не вярва напълно. Щом ти каже Духът Божи, ти трябва да повярваш напълно. А пък щом остане после да вярваш, както Тома, който не повярва, искаше да тури ръцете си върху раните.

Сега някои искат да знаят кой е Учителят. Всякога питат кой е баща му. Казвам: никакъв баща нямам. Без баща съм, без майка съм. Ако кажеш баща си и майка си, някъде ще кажат: "Баща ти обичал да попийва, обичал да прави други работи, а пък ти, като си негов син, и ти ще правиш като него." Казвам, вие искате да знаете нещата. Те отвън не се познават. Отвън не се познаваме кой какъв е. Човек се познава по онова, което съдържа в себе си. Искате да имате ръководството на Духа. Дайте си дума например десет деня да не мислите лошо един за друг. Престанете да мислите лошо един за друг. Ако ще мислиш, помисли доброто. Например някой брат гледа умилно някоя сестра. Ти кажи: "Да ги благослови Господ." Един брат прегърнал една сестра. Кажи: "Да ги благослови Господ." Какво има от това, че един брат прегърнал една сестра? Целунал той две сестри. Писанието казва: "Целунете се със свято целувание." Тя казва: "Имам мъж." Щом имате мъж, какво търсите близо до този стария брат? Ако съзнавате по закон, че имате мъж, трябва да бъдете най-малко на сто метра от него. А пък ти го дразниш. Тази сестра толкова сладко говорила на този брат, че той я целунал. Той казва: "Няма друго какво да дам." Юда, и той целунал Христа. И Христос казва: "С целувка ли Ме предаваш?" Юда казал: "Когото аз целуна, Той е." Това е друг въпрос. Ако с целувка предаваш, това не е целувка. Но ако изказваш своето уважение, своето почитание и любов, тогава вършиш Божия закон. Ако вършиш с целувката предателство, тогава те чака страдание с въже. Оставете този празен морал, който сега имате, и не ставайте съдии един на друг. Вие казвате: "Аз гледам как се любуват младите." Оставете младите. Не се занимавайте с тях. И като сте толкоз умни, старите, защо остаряхте? Като дойде един млад при мене, аз го опитвам и му казвам: "Върви си, прав си." Дойде старият, обвинява го. Казвам: "Прав си." На младия казвам: "Помоли се." И виждам, че Господ го слуша. Тогава му казвам: "Прав си." Дойде старият и му казвам: "Помоли се." И виждам, че го слуша Господ. Тогава му казвам: "Прав си." Но дойде младият или дойде старият. Казвам им: "Помолете се." И виждам, че не ги слуша Господ. Тогаз им казвам: "Криви сте." Важно е слуша ли те Господ. Не се основавайте на онова, което хората могат да направят заради вас. За мене умен човек е онзи, когото въздухът слуша, когото светлината слуша. За мене умен човек е онзи, когото водата слуша, когото земята слуша. Трябва да изучаваме законите. На всяко нещо, което Бог е създал в света трябва да му дадем подобаващото уважение. За някого казват: "Този брат е сприхав." Престанете да се спирате върху сприхавостта на някой брат. Оставете го сприхавия кон. Той си е добър кон. Онзи кон е добър, но казвам, никой да не ме рита по задницата. Пчелата не я бутай. Ако я буташ, ще те нажили. Щом някого нажилят, той е отишъл близо до кошера. Щом е далеч от кошера, не могат да го жилят.

Дойде някой и казва: "Аз съм евангелист." Оставете се с вашия евангелизъм. Някой казва: "Но аз съм окултист." Оставете се с вашия окултизъм. Какво сте добили? Аз зная каква ще ви бъде съдбата. Аз да ви кажа: всеки, който няма мекота, е извън рая, нищо повече. И досега на мене ми правят забележка. Аз тук толкова години работя, правят въпрос някои колко седял някой при мене. Че то е моя работа. Някой седял два часа. Може да седи три часа. Но и на мене не ми трябва това. Някой седи при мене, и аз чета. Казвам му: "Слушам." А пък аз се занимавам с друго. Защото той ме занимава с еднообразни работи. После отивам настрани и му казвам: "Ти говори, аз те слушам." Три минути мога да отделя от своето време за когото и да е. Той може да седи повече от три минути, но аз си гледам работата, и пак го слушам. И като отида при някого, стоя три минути и той не може да ме слуша повече. Че огладнелият едва може да ми даде три минути. Този човек е огладнял, той чака. Той е гладен, три деня не е ял. Топлият опечен хляб е дошъл. Недей му ограничава свободата да яде. Дай му свобода да яде. Не се ограничавайте.

Че вие спирате вашите сърца за любовта. Вие спирате вашите умове за най-хубавите мисли, а мислите за обикновени работи. Вие как ще се повдигнете? Един брат не мога да го търпя. Десет-петнадесет годин съм го търпял, той е нехранимайко. Никой не го е викал. Какви ли не глупави работи не е говорил. Законът е строг.

Ако вършите волята Божия, вършете я както трябва. А пък с вашите стари възгледи никой не може да ви помогне. Христос е казал: "Ако не се отречете от всички ваши стари навици, стари мисли и пожелания, ако вие от всичко това не се отречете и ако от този вашия глупав живот не се отречете, който сега водите, не може да бъдете Мои ученици. Този старият живот нищо няма да ви допринесе. И елате да Ме последвате в новото." Ако приемете новото, ще обичате хората.

Вие сте пристрастен. Щом дойде някой красив брат, вие го обичате, щом е по-опърпан, не го обичате. Също така и братята, като видят някоя угледна сестра, червена, обичат я. А пък като е пожълтяла, разчорлена сестра, не я обичат. Че отде знаете какво има в сърцето си човек? Оставете всеки човек сам да се съди. Вие съдите и ви съдят, и тогава ще дойде идеята, че някои сестри искат да повдигнат някого. Как ще повдигнеш един брат, ако не си мек? Ти не можеш да повдигнеш другите, ако не си мек, ако нямаш любов, ако нямаш знание, мъдрост. Ти не може да ги повдигнеш, ако не си свободен, ако нямаш истината в себе си. Тогава не може да помогнеш нито на себе си, нито на другите.

Сега вие сте под влияние. В света има две категории духове, които ви направляват. Едните постоянно ви заблуждават. Тук една сестра, която постоянно казва: "Тя е такава и такава." Има критически дух. А пък тази сестра, тя не живее като другите, а пък критикува. В невидимия свят вие не може да припарите. Вие сте тежки. Човек трябва да бъде лек, за да отиде към Бога. Вие като Му се оплаквате от света, как ще отидете при Бога? Че греховете на всички тези хора от света са ваши грехове. Ако вие се поставите на известни изпитания, бихте ли могли да издържите? Ако вие се поставите на сиромашия и дойде глад на вас, как бихте се въздържали да откраднете? Колцина от вас биха издържали? Според мене силен човек е онзи, който издържа. Ако аз се поставя на едно изпитание, никога няма да остържа месото от моя крак да го ям. Ще умра, без да ям от себе си. Следователно моралът на човека е в следното: морален е онзи, който не яде никого, не подяжда никого. Справедлив човек е онзи, който не подяжда никого. Предпочита да умре, отколкото да направи престъпление.

И никаква окултна наука не може да се придобие без мекота. Основата на истинското знание е мекотата. Като кипнеш вътре, ще кажеш на онези свои братя, ще ги повикаш, ще им дадеш един добър обед и те ще се укротят. Угощавайте своите чувства, мислите, които се повдигат в тебе. Никой не мисли. Как тогава ще се помирите? Казвате, че Бог живее във всички хора. Ако един човек се е разгневил, мислите ли, че Бог в него се е разгневил? Тогава ти покажи мекота, покажи своята мекота. Защото, ако ти се разгневиш, какво ще стане? Онази сестра каза много хубаво: "Ти толкова голям огън имаш, че няма защо и аз да туря огън. Ако турим и двамата огън, ще запалим къщата." На този брат при неговия гняв ти покажи другата страна.

И сега, кой като ме срещне, все ми се оплаква, че не го познавали. Старите братя казват, че младите не зачитат старите. Това е тяхна слабост. И старите не зачитат младите. Старите казват: "Те нямат нашата опитност." Младите казват: "Те са изкуфели." Не, това не е.

Младият – на училище. Старият – на работа. Другото положение: младият да отива да слугува, а пък старият да отиде да се любува. Първият да ходи да се учи, а пък старият да работи. Това е Божественото разбиране. Защото ти ще бъдеш млад и ще остарееш. Това са положения. Ще учиш и ще работиш. И ще слугуваш, и ще се любуваш. Че няма по-хубаво нещо от това да се любуваш. Старите сестри и братя казват: "Защо не дойде при нас, докато бяхме по-млади?" Младите, като не слушат сега, какво ще кажат? Те пък ми казват: "Сега ли се намери той?" Нито тези, нито онези ме разбират. На когото и да е мога да махна бялата му брада. На когото и да е мога да му изменя лицето и да го подмладя. Едно подмладяване физическо, то е лесно. Има един начин. Ако ме слушате, можете да се подмладите. Младостта зависи от мекотата. Ако искате да се подмладите, аз ви казвам закона: подмладяването зависи от мекотата на вашите мисли, чувства и постъпки. Ако може да внесете мекота във вашите мисли, във вашите чувства, в съзнанието си да внесете мекота. То не се изисква голямо усилие. Да внесете мекота и във вашите постъпки и вие ще се подмладите. Писанието казва: "Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." За обновяването трябва да имаш мекота. Вие сте недоволни от Господа. Че тогаз вие съдите Господа. Каквото и да ви даде Господ, вие сте недоволни. Най-първо спрямо Бога имайте мекота. Каквото и да даде Господ, като дойдете да мислите за Него, кажете: "Божията любов, Божията мъдрост и Божията истина ръководят света. Искам да зная защо ни даде това Господ." Някой туря главата си на твоето рамо и заплаква. Когато един болен човек си тури главата на рамото ти, какво иска да каже? Има някои сълзи, които са много топли. Аз не говоря за тях. Но има някои сълзи, които носят благословение. И Христос плака. Няма някой човек, който да не е плакал. Ако искате да имате Божието благословение, ако искате да имате радост – не че нямате радост – ако искате да се ползвате от Божието ръководство и благословение, трябва да имате мекота.

Може ли да ми покажете на Изгрева някой брат или сестра с мекота? Тук на Изгрева няма. Онзи, който има мекота, не я съзнава. Онзи, който е тип на мекотата, той я има, без да я съзнава. Тя иде спонтанно.

Аз не говоря за мекотата да я добивате сега, но не препятствайте на своята мекота. Не препятствайте на мекотата, която Бог е вложил във вас. Духът във вас въздиша и се мъчи да ви даде известно съзнание. Той се моли за тебе. Иска да ти даде известно разбиране. Ти мислиш, че всичко можеш да направиш. Без тази мекота нищо няма да направиш.

Меките хора изобщо живеят дълго време. Меките хора са щастливи хора. Мекият човек е много умен. Той влиза в положението на всички хора. Той е педагог. Не че иска да привлече вниманието на другите хора. Но той дава внимание на Божественото в себе си. Най-първо, ще бъдете меки спрямо себе си. После ще бъдете меки спрямо своя ближен и меки спрямо това, което Духът ви говори. Не се опълчвайте, както Йона, да се гневите, че не е станало всичко, както той иска. Аз ви проповядвам за мекотата. Не ви я налагам. Който може, да бъде мек. Не че трябва да я придобиете. Тя е във вас. Меки трябва да бъдете. Каквото дойде, да казвате, че е на мястото си. Мекотата има едно отлично свойство. При нея зреят Божествените плодове. Най-киселите плодове при мекотата ще узреят, а другояче са кисели и стипчиви. При мекотата ще добият една малка киселина и сладчина. А пък кисело и сладко нали е хубаво за разтуха, за разхлада. Това, което може да утеши човека, е мекотата. И Духът, когато влиза в човека, най-първо му проповядва мекота. Аз взимам една дума, която е обезсмислена. Взимам една проста дума и давам цена. Ще си кажеш: "Мек трябва да бъда, не справедлив." Справедливостта реже като нож. Доброто е външно, а пък мекотата е в чувствата, в постъпките да бъда аз мек. Това Господ иска от тебе. Направиш някоя постъпка, кажи си: "Аз трябва да бъде мек." И ако сте мек, Господ ще ви прости всичките грехове. И без да се молите, ако сте меки, Господ ще ви прости, а пък ако не сте меки и не се молите, няма да ви прости. [...] Смирението и всичките добродетели при мекотата ще дойдат. Но нямаш ли мекота, няма да дойдат. Мекотата е като една почва и всички плодни дървета ще дойдат да живеят там. Ако нямате мекота, ще бъдете като камениста почва. Ако имате мекота, ще имате вода, въздух, светлина и пр., всичко ще имате. А пък ако нямате мекота, всичко сте изгубили. Сега ви давам една дума, която да ви бъде като пробен камък. Не ви давам да ви бъде пробен камък любовта. За пробен камък ви давам мекотата. И с нея ще получите всичко. Като дойде някой, ще го видите колко е мек.

Та казвам, не искам да ви съдя ни най-малко. Защото, ако ви съдя, аз не съм мек. Аз ви говоря за мекотата, понеже искам да ви помогна. Аз съм опитал мекотата. И всякога съм хармонирал, че тя на всичко издържа. Там, дето любовта не издържа, мекотата издържа. Но коя любов не издържа? Има една любовна грижа. Вие сте сега в любовта на грижите. Обичаш някого, почваш да се грижиш за него. Ако не дойде, смущаваш се дали не е умрял. Майката, като обича сина си, казва: "Да не би да се е захласнал подир младите моми?" Загрижи се за сина си и казва: "Отиде, лапна вече въдицата." Тази любов, в която се гълтат въдици, е любовта на земните грижи. Аз не говоря за нея. В мекотата няма никакви такива въдици. Но оставете това.

Мекотата е по-силна. Тя не прилича на тази любов, на любовните грижи. Като обичаш някого, остави го, нека да го обичат всички други сестри, да го целуват, да се радват, че мъж ти го е целунала и друга някоя сестра. Ако не го целуват, е лошо. И сестрата ако не я целунат, е лошо. Че кого обичат? Богатия. А щом не го обичат, значи е сиромах. Няма да ви падне ихтибара**. Понеже Господ ви е турил десет гумени обувки, то един като ви целуне, той е първата гумена обувка, но като дойде до десетата обувка, там всичките ангели ще ви целунат. Какво има от това, че някой брат или сестра са ви целунали? И мене са ме целували. И мухите са ме целували. И колко пъти са ме целували пчелите. Аз съм опитвал целувките на пчелата. Аз разсъждавам така: ако една пчела може да ме целуне, откъде накъде да е неморално да ме целуне една сестра? Откъде дойде този морал? И кои дяволи го напечатаха във вашия ум? Той е едно дяволско учение. Оставете го настрана. Каквото дяволът мисли, и то е право. И дяволът като ви целуне, кажете: "Няма нищо." Кажете: "Такава е волята Божия." Ухапе ви някое куче, то не е ли целувка?

За мекотата няма да говорите. Ще бъдете като риба. За какво говори Учителят? За мекотата. Меки да бъдем. А за любовта не. И за справедливостта не. Мекота в мисли, чувства и постъпки. Ако искате да прогресирате, това е пътят. А ако искате по друг начин да придобиете онези дарби и постижения, не ще можете. Ако искате да имате постижения, ще имате мекота. Целунал ви е някой. Изпратили са го. Опитва ви той. Може да има някоя слабост той. Няма нищо.

Когото обичате, при мекотата ще турите сто градуса, а пък когото не обичате, ще турите в мекотата хиляда градуса. И втори път няма да ви целуне. Ако той ви целуне по Бога, ще придобие едно чувство на младост, а пък ако ви целуне не както трябва, той ще има едно гнетене на духа си.

Мекотата се отплаща. Вземете тази мекота като един пробен Божествен камък и не се възмущавай. Това, което светът мисли, е за тяхна сметка. Чрез мекотата ние може да извършим волята Божия, понеже тези големи противоречия по никой друг начин не могат да се разрешат. Вие искате да бъдете богати. Колцина от вас може да бъдете богати? Чрез мекотата на вашите мисли, чувства и постъпки вие всякога може да си пробиете път. Някой ще каже: "Кой ви разправи тази работа?" Никой не ми ги е разправил. Още като иде някой брат, аз го опитвам има ли мекота, или не. Щом няма мекота, аз го зная вече.

Аз искам да зная. За мене съществува само един планински връх и една долина. То е долината на рая. Това е мекотата. И съществува един планински връх. За мене аз го имам като идеал. Този връх – това са свещените извори на живота, който се влива в тази долина на мекотата. Един връх има в света, висок, откъдето се вливат, се втичат свещените извори на живота. Един планински връх има. И някой път аз ходя по този планински връх, пия от водата му и пак се върна в долината. Там не може да се живее много. В долината се живее хубаво. В планината може да отиваш три-четири пъти в годината, но там не може да живееш. Има един свещен връх на изворите на живота, но тези свещени извори слизат в долината на мекотата и там Бог проявява Своята любов. И ако сте меки, вие там ще опитате какво нещо е Божията любов.

Влезте сега в Божията любов. Дайте си свобода. Вие се измъчвате един друг. В обществото тук има постоянно оплаквания, оплаквания. Когато ви говоря някои неща, вие казвате: "То Учителят не е опитал тези работи, той не е имал деца и не е раждал." И вие колко сте ги раждали, кажете ми. Земята ражда ли семената? Вие казвате: "Земята родила." Земята може ли да роди? Не, аз не се лъжа. Майките не раждат – тя добива. Ако някой ми каже: "Роден от Бога", това разбирам, но да ми каже, че е роден, не. Роденото от плътта плът е, роденото от Духа Дух е. Роденият по мекота, това е от Бога. За да се родите по мекота, вие трябва да бъдете родени от Бога. Меки трябва да станете. Или по-добре казано: аз не искам да станете меки, но да придобиете мекотата, живейте в мекота. Мекотата никой не може да я разкъса. Тя е еластична. Тя ще се огъне и после пак ще вземе своето положение. Върви по пътя и като минава някой, той се оттегля и после пак взема своето положение. Човекът на мекотата е постоянен човек. Той не е в стълкновение с никого.

Та казвам, живейте в мекота, без да сте меки. Аз не ви казвам да бъдете меки. Но живейте в мекотата, за да упражни тя влияние върху вашите мисли, чувства и постъпки. Нещо велико е мекотата. Мислете за нея. Аз досега съм ви говорил за любовта. Но щом ви говоря за любовта, вие ще изберете някоя сестра. Снощи дойде една млада сестра при мене. Тя ми каза, че слушала от мене следните думи: че Христос бил сега едно малко детенце на две години. Аз казах: "Колко криво сте изопачили моите думи." Не е Христос на две години сега. То са две хиляди години. Той има опитност, но в този Христос има една мекота. Като казвам две години, разбирам мекотата, широчина, който при всичките погрешки и недъзи на хората има мекота и казва на Бога: "Отче, тези хора ще се поправят, няма нищо." А пък тя мисли, че Христос е пак дете, и да го прегърне. Ако родите едно дете с мекота, то ще бъде намясто родено, а пък ако родите други деца без мекота, те ще бъдат недоносчета. Всяка една мисъл, чувство и постъпка, родени без мекота, нямат дълготраен живот. Сега ви стига толкова. Не ви съдя, но ви казвам как да се освободите от вашите страдания. Мене постоянно ме обвиняват, че мъча хората. Казвам, аз не ги мъча, но дяволът ги мъчи.

В този свят хората се изтезават един друг, религиозни хора се гонят. Някой казва, че се обърнал по-напред към Бога и затова е по-близо до Бога. Оставете това. Всеки човек, който е мек, е по-близо до Бога, а който не е мек, е далеч от Бога. Та аз сега ви освобождавам от хиляди неща, които ви терзаят. Някой казва: "Много лоши мисли ме нападнаха." Какви лоши мисли? Аз ги зная какви са лоши мислите. Някой път и мене ме нападат лоши мисли. Прощавам им, дам им едно угощение. Светът е пълен с такива духова. Дойдат духове бедняци. Като дойдат, проповядват за тези хора да се женят и по десет деца да раждат. Не по десет, а по двайсет.

Трябва мекота. И по-лесно учение няма от нея. И по-мъчно учение няма от нея, като не я опитвате. Приложете мекотата. Ползвайте се от мекотата. Вие казвате: "От толкова години съм в братството." За вашия минал живот не мислете, не се безпокойте. Трябва да се подмладите чрез мекотата. Казано е: "Всички няма да умрем, но всички ще се изменим." Желая всички да се измените, като възприемете мекотата. Я направете опит. Всички приложете мекотата, както сте я разбрали. Не както съм говорил аз, но както вие сте разбрали мекотата. Свобода ви давам във всичко. С мекотата всичко може да направите. Направете опит за десет деня. Искате ли да направите един опит? Можете. Направете го според разбирането си. Приложете сега закона на мекотата, не да се насилвате. В мекотата няма насилие. В мекотата нещата стават естествено. Тя не тегли нещата. Водата сама слиза в долината, и растенията сами растат. В мекотата сами стават нещата. Това, което само спонтанно става, то е хубавото. То е мекотата. А пък когато се мъчиш, мъчиш и казваш, че не е станало, както ти си искал, то не е родено при мекота.

Давам ви един опит. Може да го направите и все ще имате известни постижения.

"Отче наш"

30 лекция на Общия окултен клас

15 април 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта

София, Изгрев

Небето облачно. Времето тихо и меко.
--------------------
* Тертип – образец.
** Ихтибар – добро име, почит, уважение (от турски).

Най-често използвани думи в беседата: мекота, аз, има, може, казва, сега, казвам, човек, сестра, дойде, брат, съм, мене, всички, закон, мисли, хора, бъде, всичко ,

Общ Окултен клас , София, 15 Април 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder