НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Понеже ви изказах това

Понеже ви изказах това

Най-често използвани думи в беседата: всички, човек, аз, хора, земя, има, сега, може, искам, бъде, бог, всичко, любов, свят, себе, живот, казва ,

 Неделни беседи , София, 5 Април 1936г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Понеже ви изказах това, скръб изпълни сърцата ви.“

Отче наш.

„Бог е Любов“.

Ще прочета 16 глава от Евангелието на Йоан, от 1–10 стих.

„Духът Божи“.

Христос казва: „Понеже ви изказах това, скръб изпълни сърцата ви“.

Аз наричам авторитет това, от което зависи всичко. За земята авторитет е слънцето. Каквото слънцето каже, става. Движението на земята зависи от авторитета на слънцето. Развитието на живота зависи от същия авторитет.

Сега аз не искам да се спирам върху онези противоречия, които произтичат от кривото разбиране на хората. Сега някой ще каже, че има Господ в света. Колкото хора има на земята, толкова и Господовци има. Това е особено понятие. Когато някой философ или религиозен говори за Господа, това е негово понятие, това ни най-малко не съставя някаква реалност. Понеже този Господ, в когото ти вярваш, другите хора не вярват. Ако хората вярваха в този Господ, Когото проповядват, на земята щеше да има радост и мир. А понеже няма радост и мир на земята, това показва, че хората нямат едно определено понятие за Бога. Сега някои могат да кажат, че вярват в еволюцията. И аз съм съгласен с еволюцията, само че тази еволюция ще донесе нещо на хората едва след хиляди години, когато те имат едно верую. Обаче, според сегашните условия на живота ние говорим на различни езици. Вземете, запример, на английски, на френски, на немски, нареждането на думите не върви по един и същ начин. Англичаните, французите и германците турят члена отпред, а българите го турят отзад, на опашката. Французите произнасят буквата Н през носа си. Англичаните – през небцето си, германците – през гърлото си, а що се отнася до това как българите го произнасят, вие сами ще го намерите.

Сега това е встъпление. Аз не искам да ви давам закуска. Не е въпроса да се съобразявам с вашите вярвания, нито пък вие искам да се съобразявате с вашите (чуждите) вярвания. Аз казвам една истина, която е обща за всички, без изключение. Дали съзнавате тази истина или не, вие вървите по нейния път, но криво я разбирате. Във всинца ви тече един живот, но във всички този живот не е еднакво чист. У някои от вас този живот е примесен с много други елементи, вследствие на което вие страдате от този живот. Казвате: Защо Господ даде този живот? Животът у всички е един и същ, не се различава. Кои са причините да бъдете недоволни от живота, няма да обяснявам, вие сами ще ги намерите. Важно е, че животът е един и същ във всички хора, но не е еднакво чист.

И тъй, един живот има само. Мисълта съставя атмосфера на земята, атмосфера на този живот. Следователно, за да пречисти своя живот, човек трябва да мисли. Мисълта е дишане в живота. Ако не мислиш, ти не дишаш. Следователно, мисълта в живота е същото нещо, каквото представя дишането за кръвта. Дишането пречиства кръвта. Така и мисълта пречиства живота. Сега аз искам да се обуслови животът, но животът не може да се определя. Както и с каквото да се сравнява, той пак не може да се сравни. Христос каза: „Аз съм пътят, истината и животът“. Значи животът няма с какво да се сравнява. Той е един. Понеже по степента на чистотата си животът не е еднакво чист, то смалява се неговата чистота. Това вече е друг въпрос. И животните имат същия живот, както и хората, Но той се различава по примесите в него. Атмосферата у животните е много нечиста. И животните си имат един установен ред и порядък. Без да имат закони, както човешките общества, и те имат ред. Там всеки е на своето место. Без да имат закони, всеки си знае местото, къде е. Между хората, обаче, не е така. Между животните първият стол се заема от най-силния. На второ место седи по-слабият от него. На трето место седи още по-слабият и така нататък се нареждат, докато се дойде до най-слабият, който обикновено заема опашката. Този закон съществува и в умствения свят. Най-силният в умствено отношение заема първо место. След него иде по-слабият, после още по-слабият, докато се дойде до най-глупавия, който заема последно место. Най-добрият заема първото место, а най-лошият последното место. Защо слабият трябва да седи на последно место? Ето какви изводи правя. Докато слабият седи на последно место, той започва да мисли какво да прави, как да стане силен или как по-лесно да се справя със силния. По този начин постепенно той става все по-умен и започва по някакъв начин да му маже колата. Насам-натам, да му услужва с това-онова, та по някакъв начин да привлече вниманието му. Така той привлича силния на своя страна. Глупавият пък, като не е умен,той иска да стане добър. Тъй щото, глупавите имат възможност да станат добри. Следователно, слабите хора трябва да станат умни, а глупавите, за да обърнат внимание на хората, трябва да станат добри. Значи докато не оглупее, човек не може да стане добър. Значи, слабият силен не може да бъде, но умен може да бъде. И глупавият умен не може да бъде, но добър може да бъде. Тъй щото, ще имаме три категории хора, които ще заемат все първо место: Пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта. За всинца ви има шанс в света да бъдете първи: Ако не сте първи по сила, можете да бъдете първи по ум; ако не сте първи по ум, можете да бъдете първи по доброта. Има и още една категория за първо место, но ще се спрем сега само върху трите споменати категории.

Сега аз не искам да засягам живота, както сега е устроен, другояче го разглеждам. Всички несполуки, които човек сега преживява, не са нищо друго, освен вметнати неща в живота му, които нямат нищо общо със самия живот. Безпорядъкът, който виждаме в природата, е вметнат или от хората, или от ангелите. Ангелите вметнаха известен безпорядък; хората вметнаха известен безпорядък и животните вметнаха известен безпорядък. Когато забелязваме, че в природата има известни отклонения, това се дължи на онези същества, които населяват световете. В този свят, в тези светове, обаче, прониква Божественото, което регулира всички неща. Божественото постоянно примирява и коригира нещата. Божественият свят коригира отношението между силните и слабите. Божественият свят коригира отношението между умните и глупавите. Божественият свят коригира отношението между добри(те) и лошите хора в света. Какво понятие имате вие за лошия човек, това е друг въпрос, но от гледището на природата, лош човек е онзи, който не се подчинява на Божиите закони, който не изпълнява Божиите закони. Че не изпълнява закона, това е за негова сметка. Който не изпълнява Божия закон, той не може да бъде силен, той не може да бъде добър, той не може да бъде умен. Тази мисъл трябва да залегне дълбоко у вас. Вие мислите, че може някой светия да се моли за вас да свършите училище. Не, вие сами трябва да учите, и тогава можете да свършите, колкото училища искате. Аз не поддържам, че трябва да бъдете невежи. Ни най-малко не трябва да бъдете невежи. Целият свят, който е създаден от Бога, не е нищо друго освен едно голямо Божествено училище. Светът, в който живеете, има известни възможности първо за вашето подобрение. Какво ви е нужно за живота, в който сте влезли. Вие се нуждаете първо от здраве. Мнозина от вас сте изучавали физиология и знаете на какво почива здравето. До известна степен здравето почива на храната, после на въздуха, на светлината. Това се отнася до физическия свят. Съвременните учени разглеждат въпроса за създаването на света и предполагат, че първоначално светът е представял някаква много рядка мъглявина. Първичната материя, от която светът е бил създаден, е била хиляди пъти по-рядка, отколкото водородът. Водородът, който е един от най-леките газове, в сравнение с тази първична материя, представя нещо подобно на каша. От там учените хора правят своите изчисления. Учените твърдят, че за да се създаде само един грам от тази първична материя, от която светът е бил създаден, трябвало цели три хиляди години да работят всички фабрики по целия свят. Какво ще направите, ако имате само един грам от тази първична материя. Какво ще направите, ако имате само един грам от сегашния радий? Той е много опасен. Опасно е да боравите днес с този радий? Съвременните хора са се опарили от този радий. На същото основание питам ви: Какво ще правите с един грам от първичната материя? Сега да оставим този въпрос настрана. Аз не искам да напрягам ума ви. Но казвам: Аз поставям този въпрос пред вас като клин в работата ви. Не се мъчете да разрешавате този въпрос. Вие не можете да разберете всичко, каквото срещате в света, за това трябва да се примирите. Вие минавате, запример, покрай едно растение, но не можете да знаете като един ботаник какво е произхождението на това растение, нито знаете как е създадено това растение, но казвате: Растение е това – нищо повече. Че и в Библията е казано, че Бог е създал света, Бог е създал човека. Той взел пръст и направил от нея човека. Но как именно го е създал – не знаете. Учените хора говорят по този въпрос едно, а религиозните хора говорят друго. Бог не е такъв като нас, Той не е човек. Има нещо, по което мязаме на Бога, но не сме напълно подобни на Него. Ние мязаме на Него само в това, че можем да мислим. Едно качество има в човека, че отчасти е започнал да мисли, отчасти е започнал да чувствува. Отчасти го е засегнала любовта. Човек има само едно качество засега, което го отличава от животните, може да мисли, но той трябва да развива още две качества в себе си. Любовта у хората още не е развита, Тя тепърва трябва да се развива. Това, което хората наричат любов, още не е любов. Казвате, че Бог е Любов. Любовта носи живот. Следователно, там дето смъртта съществува, няма никаква любов. Любовта изключва всякаква смърт. Дето има смърт, там любов не съществува. Децата умират от безлюбие; мъжете умират от безлюбие; жените умират от безлюбие. Всички хора умират от безлюбие. На какво се дължи това безлюбие? – Това се дължи на неестествените желания в човека. Казва се в Библията: Че първоначално хората били безсмъртни. Един ден в първата жена, първата девица, която не е била женена, се явило едно неестествено желание. От този момент тя станала смъртна. Ева е била дъщеря на Адама. Там, дето се казва за Адама, че се произнесъл за Ева: Тази е кост от костта ми и плът от плътта ми, това подразбира, че тя е била дете на Адама. Така се произнасяте и вие за вашите деца. Той е родил Ева. В Библията се разправя една цяла история, която ние знаем, но не искам да ви я разправям, защото криво ще я разберете. Тази история е много интересна. Ева е била дете на Адама, който ѝ преподавал уроци в рая. В рая тя е живяла като царска дъщеря, разхождала се е в градината. Но след грехопадането, след излизането си от рая, Адам е станал жълт. Първоначално той не е бил такъв, каквото учените го считат. Всъщност учените казват едно нещо за Адама, а религиозните – друго. От Адама произлязла черната раса; от него е произлязла жълтата раса, после червената раса, и най-после бялата раса. В бъдеще от Адама ще произлезе и шестата, светещата раса. И тогава Адам ще се върне в първото си положение, какъвто е бил първият човек. Той ще се яви в своето знание, Любовта се проявява само чрез светлината. Там, дето има светлина, има и любов. Дето няма светлина, няма никаква любов. Следователно, огънят на Любовта носи светлината. Само светлината на Любовта носи живота. Тя се отнася само до онзи, който може да се нагрее в тази светлина. Безсмъртието се отнася само до онзи, който може да живее в пламъка, огъня на Любовта.

Сега, за да ме разберете право, трябва не само да ме слушате, но да правите ред опити. Казват: Покажи, че е така. Тези работи не се доказват. Ще дойдеш при мене, и аз ще ям, и ти ще ядеш. Като ядеш, ще те питам: Приятно ли ти е като ядеш? – Като ядеш, ти сам ще докажеш какъв е хлябът. Ще ядеш от този хляб и така ще го опиташ – нищо повече. Това е първото доказателство. Ти си болен. Ще ядеш от този хляб и ще видиш, ще оздравееш ли или не. Ако оздравееш, хлябът е добър. Ако не оздравееш, хлябът не е добър. Ако се разболееш, хлябът не е добър. Давам ти вода да пиеш. Казваш: Докажи, че тази вода е добра. Нищо не доказвам. Пий от водата и сам ще се увериш. Ако пиеш от тази вода и оздравееш, водата е добра. Ако пиеш и се разболееш, водата не е добра. Същото може да се каже и за въздуха. Това са доказателства на физическото поле. Да докажем своята честност. В какво седи вашата честност. Вие трябва да бъдете справедливи спрямо всички ваши слуги. Вие честни ли сте, справедливи ли сте спрямо хилядите слуги, които Бог ви е дал? Вие честни ли сте спрямо овците, спрямо говедата, спрямо млекопитающите? Казвате: Ние живеем за една чест. За каква чест говорите? Днес у всички хора има едно общо небивало насилие. И след всичко това минавате за културни хора, казвате, че вярвате в Бога, че и минавате за културни хора. Един ден видях един български селянин, че ореше с бивола на нивата си. Гледам, задницата на неговия бивол съвсем надраскана, като писмо, от неговия остен. Този човек ми разправя, че бил добър, че се отнасял добре с бивола си. Казвам му: Доколко си добър, и доколко добре се отнасяш с бивола си, това се вижда по надрасканото писмо на неговата задница. Учи се да пишеш на друго място, а не на задницата на бивола. Слушай да ти дам един добър съвет. Научи се да пишеш на друго место, а не на това место. Местото, на което досега си писал, е едно от най-лошите места. То носи всички нещастия след себе си. Ти си избрал да пишеш отзад. Но отсега нататък трябва да пишеш отпред, а не отзад. Ще кажете, че това са маловажни работи. – Не, не са маловажни.

Както и да е, да се върнем сега към въпроса за Ева. Един ден, като се разхождаше из рая, тя срещна до дървото за познаване на доброто и на злото един учен човек, слязъл от небето, който ѝ се представи като голям авторитет, с много знания и започна да ѝ разправя, че ако вкуси от забранения плод, тя ще стане учена като Господа, ще почне да създава светове. По този начин той събуди в нея любопитството да придобие това знание, да стане господарка на света. Тя му повярва и хапна от забранения плод. Мислите ли, че ако се зароди една такава амбиция в една жена, като в Ева, може да се нарече проста? Не, Ева не беше проста жена. Тя искаше да стане учена, знатна, и затова се реши да опита този плод. Като погледна към плода, тя си каза: Действително, има нещо особено хубаво, скрито в този плод. И тогава се яви в нея желание да го опита. Опасността, на която се изложи Ева, се заключаваше главно в това, че Ева изяде плода цял, без да хвърли семките му навън. Така беше я посъветвал черният адепт. Той ѝ каза, че този плод е свещен, и затова не трябва да се изхвърля от него нищо навън. Щом го изяде със семките, от този момент плодът се насади в нея и почна да расте. От този момент в човека се насади семето от дървото за познаване на доброто и на злото. И днес всеки човек си носи това семе в себе си. Всеки човек плаче от него, но не може да се освободи. Като отиде при Адама, Ева започна да му говори за този учен човек, но усети, че с нея стана нещо, тя зачна. За да не остане сама, за да скрие това, което стана с нея, Ева предложи и на Адама да яде от забраненото дърво. И той яде, и усети, че и с него стана нещо. И той разбра, че има нещо в това дърво. Те мислеха, че това дърво е свещено, както им бе казал адептът. Като яде от този плод, и Адам зачна от него. Не, нищо няма да излезе от това дърво, от този плод. И двамата, и бащата, и дъщерята зачнаха от този плод. Но като дойде Господ в рая и разбра, че са яли от забранения плод, изпъди ги и двамата вън от рая. Бог беше снизходителен към тях. Направи им дрехи за пътешествие и им каза: Хайде сега, излезте вън от своята бременност, вън да народите деца, да понесете последствията на своето положение и един ден, когато повярвате, пак ще се върнете в рая. Бог им даде раници, даде им пари за път, и ги изпрати в света, като им каза, че остава света на тяхно разположение. Обаче, за да не се върнат обратно в рая, Той остави ангели да го пазят, докато те придобият това, което им трябва и се върнат отново в света. По-нататък да оставим другите работи настрана, вие сте ги чели сами. Казват, че човек не трябвало да има много желания. В рая имаше много желания, хиляди желания, но само едно от тия желания беше забранено. Хиляди дървета имаше в рая, от които можеше да се яде, но само от едно дърво не можеше и не трябваше да се ядат плодовете му. То беше забранено дърво. В живота само едно нещо е забранено. Следователно, желаете само онова, което не е забранено. Значи, само едно нещо има, което е забранено. Щом го пожелаеш, ще станеш бременен. Щом станеш бременен, никой вече не може да ти помогне. Знаете ли какво нещо е бременността? Тя представя една връзка, в която никой не може да ти помогне, освен Бог. Този въпрос никое друго същество не може да го реши, освен Бог. Има едно предание, че след грехопадането Бог изпратил един милион ангели да помагат на хората. Като слезли на земята, и те загазили. Като видели техните дъщери, те се оженили и си народили деца. Онези ангели, които се оженили, наплодили се, размножили се, и останали на земята. И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помага на падналите ангели, които някога дошли на земята да помагат на хората. Христос искал първо тях да събуди, а после хората. Това е предание. Аз не искам да вярвате в това предание. Аз не съм за сляпата вяра. Това е суеверие. Според мене, вярата, това е най-великия закон на човешкия ум. Когато човек работи с вяра, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Вярата не е произволен закон. Ако хората имаха развито чувство на интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия разумни същества от другите светове. Ако астрономите се занимават с въпроса има ли жители на Марс или няма, и някои от тях даже са забелязали, че през известни число-години на Марс се явява известна светлина, колко повече могат да влязат във връзка с тия същества, всички по-напреднали хора от земята. Това показва, че марсовите жители искат да влязат в съобщение с хората на земята, затова изпращат като сигнали своята светлина. Но хората, като не разбират техните закони, не могат да влязат в съобщение с тях. Светлината, с която хората на земята си служат, не е още толкова силна, че да може да отговори на жителите на Марса. Сега хората са намислили да могат да влязат в съобщение през радиоактивните вълни в съобщение с жителите на Марса. Колко години ще им вземе това време, не се знае. Този въпрос, обаче, има ли жители на Марса или не, и децата могат да го разрешат. А умните хора и досега още не са го разрешили. Защо? Ето как гледам аз на въпроса. Детето е ясно небе, и при такова небе то лесно може да види звездите. Обаче, учените хора, поради мъглата на своя ум, не могат да видят звездите на небето. За тях небето е облачно, те нищо не могат да видят. Човек трябва да се освободи от мъглата на своя ум. Това значи: Човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото. Какви ли желания не се явяват у човека? Запример, всеки от вас понякога иска да бъде красив. Защо искате да бъдете красиви? Защо искате понякога да бъдете силни? Какви са подбудителните причини за това? Понякога искате да бъдете умни, да бъдете добри. Кои са подбудителните причини за това? Причините се различават. Ако подбудителните причини, които раждат силите, не помагат за развиване на ума, нито помагат за вашето добро, вие ще хванете крив път. Всеки човек е изложен на едно отклонение от правия път.

Сега това, което ви смущава, е, че вие се чудите как е могъл Господ да създаде такъв свят. Помнете, че светът не е създаден само заради вас. Вие гледате много тясно на нещата.

Преди вас са съществували и други светове, не е само вашият свят. Преди хората са съществували и други светове, други същества. Тъй щото, човек е десети поред. Десет категории разумни същества са били създадени преди човека. Този свят е създаден и за човека. Не значи създаден само за човека. А човек пък е обект за духовния свят. Всеки човек е предмет, с който се занимават ангелите. Те се занимават с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Ангелът вижда и най-малките същества, които хората едва с микроскоп наблюдават. Учените поставят тия малки същества, микроби наречени под микроскоп и наблюдават какво правят. Като влязат в човешкия организъм, те го разрушават. Често ангелите наблюдават под микроскоп вашите мисли, чувства и желания, гледат ги как се движат, какво правят. Това съставя предмет за изучаване. Така и вие седите понякога пред някоя каса и наблюдавате, мислите как да отворите касата. Турите един ключ, не става. Турите втори ключ, пак не става. Вие седите, мислите как да разрешите въпроса. Най-после турите един ключ, и касата се отваря. След това започвате да вадите от нея малки търкалца. Като ви гледа, ангелът се чуди защо ви са тези търкалца, какво ще правите с тях. Те разбират най-после, че вие се интересувате от златото. Ангелът вижда, че туряте това злато във вашата торба. Но ето идват двама стражари, хващат този човек, завеждат го при прокурора и там започват да пишат различни книги. Този човек вижда, че няколко души около него започват да му образуват съдбата. Те са го хванали и започват да цитират закони, членове, загдето си позволил да отвори касата. Сега ангелът седи, вижда всичко това и намира, че всичкото престъпление се заключава във факта, че парите са извадени от касата и са турени в друга някаква каса. Според него това не е престъпление. Според ангела престъплението седи в кривата мисъл на човека, че мисли какво като извади парите от касата, ще уреди работите си, ще уреди живота си. Там е всичкото заблуждение. Заблуждението и грехът на Ева не е в това, че хапнала от плода на забраненото дърво, но като хапнала, тя помислила, че по този начин ще може да уреди живота си, ще може да придобие повече знания.

Досега съм слушал много българи да ми казват: Ти остави тази философия, не ми разправяй за нея, но пари, пари ми трябват мене. Остави ти философията на парите. Ако е въпрос за пари, аз мога да ти кажа къде има заровени пари, заровено злато в земята. Аз съм богат човек. Как? – Аз зная едно голямо богатство около десет тона, около десет милиона тона злато има заровено. Къде е то? – То е разтопено в океаните. За да извадиш това злато от водите на океаните, трябва да изпариш всичката вода и златото ще остане свободно. Можеш ли да ми кажеш за колко милиона години ще извариш всичката вода и колко въглища и дърва трябва да имаш на разположение, за да освободиш всичкото злато от океаните? Според някои учени, златото във водите на океаните възлиза над десет милиона тона, а според моите изчисления е повече, но не искам да споря с тях, съгласен съм, че златото в океаните е десет милиона тона. За мене е важно, че трябва да знаете какво някои от вашите желания са толкова постижими, колкото е възможно да извадите златото от водите на океаните. Като знаете това, щом се натъкнете на някое подобно свое желание, не си губете времето с него, да го постигнете. Това желание е толкова постижимо днес, колкото е възможно реализирането на идеята за перпетуум-мобиле. Преди години един господин, който се занимавал с идеята за перпетуум-мобиле, беше дошъл в нашето братство. Той беше станал толкова подозрителен, че се страхуваше от всичко. Един наш приятел го закачил, като му казал, че ако делото му успее, трябва да даде нещо на братството. Като чул това, той се уплашил, че ще му откраднат откритието и се отдалечи от нас. Толкова беше станал подозрителен. Той се боеше да не го изиграят. Според мене казвах му, че малко още не му достига, за да реализира идеята си. Трябва му само един грам тежест на едната страна, за да се завърти колелото, да се измени равновесието. За мене лично този въпрос е разрешен. Братът не направи добре, че смути духа на този човек. Трябваше да го остави свободен, да не усилва повече неговото подозрение. Този човек е на около 60 години. Добър човек е, добре работи. Мнозина считат, че този човек е изгубил времето си с тази идея. Но той е прекарал досега един целомъдрен живот, (изглеждаше) като момък на 30 години. Цели 30 години вече как се занимава с тази идея, вследствие на което лицето му е светло, хубаво, очите бистри. Той така (е) погълнат от идеята си, че нито жените го интересуват, нито парите го интересуват. Той е зает с мисълта си. Той мисли, че като реализира идеята си, ще спаси света, ще подобри неговото състояние. И за него е добре, защото тази идея за перпетуум-мобиле го спасява и от жените, и от парите. Той казва: Аз не се страхувам от страдание. Всичко това той е постигнал благодарение на този свой труд. Той казва: „За нищо не давам своите идеи“. За никакви пари, за никакви жени не я давам. Този човек е на около 60 години, но изглежда на около 30 години. Казвам му: Всичко хубаво, което имаш, се дължи на тази идея перпетуум-мобиле. Не му казвам, че тази идея е непостижима, но казвам му, че когато и да е, той ще я постигне. Според мене, да откриваш перпетуум-мобиле, то е все едно да се обновиш, или да се подмладиш, или да възкръснеш. Това са все синонимни думи. Перпетуум-мобиле означава възкресение на душата. На земята тази идея се изразява като машина перпетуум-мобиле, а в умствения и в чувствения свят, това са процеси, които трябва да станат. Това е един важен процес, важен въпрос.

Христос казва: „Понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви“. Когато кажете на един човек, че това, което той мисли, не може да го изпълни, става му мъчно. Една сестра ме питаше: Защо казвате, че не можем в този живот да станем светии? Казвам ѝ: Аз още не съм станал светия, че вие искате преди мене да станете светии и светици. Вие трябва да постъпвате свято, а що се отнася до светийството, това не е лесна работа. Да постъпвате като свети хора, и това даже е голяма работа. За вас е важно да постъпвате право, няма какво да мислите за светийството. При това светиите са много смирени хора. Цялата история няма по-голям светия от Христа. Той казва за себе си, че като се намерил в рабски образ, смирил се, подложил си гърба на удари, като обикновен човек. Ние виждаме Неговото голямо знание, но като дошли римските войници при Него, Той приема всичко. Той се подчинява на римските войници и се оставя да го заковат на кръста. Где се крие силата на Христа? В Христа има една особена силна характерна черта. Със своето смирение Той се показа на духовете на земята слаб, немощен. Те казаха: Слаб е Той, няма какво да се плашите. Ние Го вързахме. Да се приготви една арка за Него. Ние Го водим в нашето царство и ще Му дадем да се разбере как смее да идва в нашето царство. В онзи свят имаше голямо знамение. Те водеха вързан Христа, но Той даде такъв ритник на вратата на ада, че изпокърти всичко. Христос нямаше камшик, но с ръката си удари този-онзи и им каза: Какво седите още тук? Хайде навън. Елате с мен, в три дена всичката работа ще се свърши. И така стана. Всички дяволи се изпокриха. Дяволът знае какво нещо е ударът на един светия. Като те удари един път, ти ще помниш този удар цели десет хиляди години наред. Като те удари един път светията, ти няма да се спреш дори до слънцето. След тази победа Христос трябваше да слезе и по-долу от ада, дето намери затворниците и ги освободи. Щом ги освободи, Той ги поведе към небето. След това Той отиде при Отца си и показа, че спечели победата. На земята хората мислеха, че победиха Христа, а Той замаскира положението и свърши работата. Христос е колективно същество. Той имаше един плам, даден от Бога, който духовете не можаха да разберат. След като победи всичко, Той се качи на високо и каза: Свобода на всички! И всички онези духове, които бяха из въздуха, Той ги катурна, свали ги долу. Колкото лоши духове имаше по света, Той ги очисти. Колкото останаха свободни, крият се из горите, из пещерите и тук-там измежду хората.

Сега у вас се заражда мисълта дали всичко това е вярно или не. Аз не искам да вярвам, но гледайте на това като на един разказ, като на забавление. Не мислете, че е вярно, но не мислете, че не е вярно. Ако мислите, че не е вярно, грешите; и ако мислите, че е вярно, пак грешите. Не казвате, че съм дошъл да ви говоря неверни работи. Ако съм дошъл да ви лъжа, кажете ми какво ще спечеля от това? Какво ще придобия, ако ви излъжа? Аз не се нуждая от нищо. Сега и аз казвам на всички: Хайде навън. В три дена никой да не остане тук. Какво означава това? Хайде, излезте от тези гробища, в които страдате. Освободете се от всички пъшкания и охкания, от всички сълзи и страдания? Какво ще плачете, че мъжът ви умрял? Кога е умрял мъжът ви? Ако наистина е умрял, това не говори добре за вас. Ако дъщеря ви е умряла, това не говори добре за вас. Това показва, че вие сте ги уморили. Баща ни умрял. Защо? Вие го уморихте. Христос защо умря? Вие Го уморихте. И сега ще седнат да плачат, че Христос умрял. Хайде всички навън! Навън старият ред! Човещина се изисква от всички. Мисъл, доброта, сила се изисква от всички. Какво ще ми разправяте вие? Това е свещената религия. Трябва да се освети името Божие на земята. Ние не съдим никого, защото дето има съдба, там няма спасение. Мнозина очакват да настъпи деня на второто пришествие, когато светът ще бъде съден. Ако чакате съдът да дойде да ви съди, вашата работа е изгубена. Преди да дойде страшният съд да ви съди, за вас има спасение. Щом дойде страшният съд, опасна ви е работата. Грешните ще отидат на вечен огън и мъчение, а праведните ще отидат горе. Праведните, които са правили добро, тяхната работа е свършена вече. Какво очаквате повече? Грешният не може да бъде праведен, и праведният не може да стане грешен. Време е още сега да решите, преди да е дошъл съдният ден. Ако сега решите въпроса, във ваша полза ще бъде всичко. Ако решите отпосле, времето е изгубено. Какво се иска сега от вас до Великден, запример? Какво показва днешният ден? Той показва онази велика Любов, която имал Христос към своите братя. Към кои свои братя? – Към всички онези страдащи души, които са отправили ума си към Бога и са Го молили да им помогне. В каквато форма и да са молили, това не е важно. Те са вярвали в Бога и са Го търсили. Сега вие трябва да бъдете свободни от всички предубеждения. Спасението седи в Божията Любов, в нищо друго, а тя е плод, който спасява. Любовта е храна за душите. Духът ражда Любовта. Той е нещо непознаваемо. От Него иде животът, от Него иде светлината, от Него иде свободата, от Него иде знанието. Но без Любовта нищо не можете да направите. Ако вие не възприемете тази любов, която иде от Духа, вие не можете да бъдете спасени. Ако не пиете вода, ще умрете, ако не дишате, ще умрете; ако не приемете светлина, ще умрете. Ако не мислете, ще умрете. Ако не любите, ще умрете.

Сега аз се спирам на онова време преди създаването на света. И тъй, както сега го виждам, и тогава е съществувала Божията Любов. И тогава е съществувала Божията мисъл. Под влиянието на тези две сили светът е започнал да се строи. Това, което сега виждате, не е нищо друго, освен резултат на Божията мисъл и Божията Любов. Бог е изпратил своята любов и мисъл в света. Тъй щото, сега на вас не ви остава друго, освен да изучавате тази любов и мисъл, които са действували. Сега вие всеки ден сте недоволни от нещо. Някой е недоволен, че не е свършил училище, не е свършил гимназия. Хубаво е било да свърши, но не е свършил. Друг е недоволен, че не е свършил университет. Трети е недоволен, че баща му не е богат. Четвърти е недоволен, че не е виден проповедник или музикант, или художник. И това е хубаво, но не е най-важното. Най-важното за вас е спасението. На всинца ви трябва Любов, да се запали у вас свещеният огън на Любовта. И тогава старият ще се подмлади. Старият трябва да стане умен, а умният трябва да стане добър. Който е силен, той се нуждае от ум. Който е умен, той се нуждае от доброта. Ако имате и трите качества, нужна ви е Любов. Вие трябва да разбирате Любовта, защото чрез Любовта иде силата в света, иде знанието, иде и добротата. Доброто е плод на Любовта. Това е великият закон в света. Вие ще кажете, че любовта е измама, измама на сърцето. Не, това не е никаква любов. Любовта освобождава. Тя носи радост за всички хора, за всички ония, които мислят. Вие можете да направите опит в това отношение. Вие можете да направите ред опити по отношение на любовта. И аз мога да ви приведа ред примери, но те няма да бъдат такива, каквито опити вие можете да направите. Доколкото човек вярва в Бога, дотолкова може да Го познае. Вие не можете да познаете Бога, докато не Го любите. Не може първо да Го познаете, и тогава да Го любите. Този, когото познаваш, ти трябва да го любиш. Ако ти не любиш брата си, когото виждаш, как ще любиш Бога, когото не виждаш.

Сега мисълта, която искам да остане в умовете ви, е следната: Всичко, каквото имате, каквито опитности сте придобили, е ценно, но всичко това трябва да мине през Божествения огън, да се претопи и да остане ценното от него. Сегашният ви живот ще мине през огъня на Любовта, и всичко, което остане след този огън, то е ценното. На него можете да разчитате. Това е вашето богатство. И онова, което можете след това да организирате, в него седи вашият живот. След това вие ще влезете в света на Любовта. Има един свят, в който всичко е постижимо. Това е светът на Любовта. Там всички човешки желания се постигат. Апостол Павел, който имаше тази опитност, казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. И затова казвам: Търсете първо Божията Любов. Като срещнете един човек, не е мъчно да го познаете. Вие не познавате ли една свещ дали хубаво гори или не познавате? Познавате. Значи, ако имате една свещ, вие ще я познаете дали гори хубаво или не, а като срещнете един човек, не го познавате дали гори хубаво или не гори. Тогава къде седи вашето знание? Аз не казвам, че не познавате нещата, но вие имате една крива мярка за нещата. Какво нещо е човекът? Когато добрият човек влезе в един дом, дето има болен, без да го познавате, вие ще разберете, че то е добър човек по това, че вашият болен ще оздравее. Ако работите ви са били заплетени, ще се подобрят. Ако времето е било облачно или задушно, непременно ще стане някаква промяна. Страна, или град или село, дето има добри хора, там винаги ще има плодородие, винаги хората ще живеят по-добре помежду си, там винаги небето ще бъде по-ясно, по-хубаво и по-приятно. Добрият човек е като извор, от водата на който всичко расте и се развива. Потребни са добрите хора в света. Не че всички трябва да го знаят. Добрият човек не се нуждае от това да бъде познат на всички хора. Изворът, който извира от планината, не иска да го знаят хората, но без да иска всички го знаят. Той се проявява без да иска. Той образува цяла река. Дето мине, на всякъде се проявява. Но този извор, като започне да слиза от планината, няма да бъде вече така чист, както е бил в самата планина, в началото. Като дойде до морето да се влее, той ще бъде мътен. Погрешката не е негова. Погрешката му седи в това, че той е поел нечистотиите на всички хора. Като е услужил на всички хора, той е станал нечист. Водата ни най-малко не съжалява, че е станала нечиста. Тя казва: Аз искам всички хора да бъдат чисти. Въздухът пък казва: Аз искам всички хора да дишат, всички хора да мислят право; водата, която пием, ни показва, че всички трябва да бъдем чисти. Светлината, която възприемаме, ни показва, че всички трябва да бъдем любящи. Така казват, водата, въздухът и светлината. Писанието казва: Чистите по сърце ще видят Бога. „Онези, които ме търсят, ще ме намерят“. Значи, онези, които мислят, ще ме намерят. За онези, които любят Бога, е казано, че Бог ги е написал на своята длан. Дето ходи, Той ги носи със себе си, написани на Неговата длан. Достатъчно е да погледне на дланта си, за да си спомни за тях. Няма по-хубаво нещо от това, да бъдеш написан на дланта на Бога. И като погледне на дланта си, да каже: Имам едно дете, което ми е приятно, защото живее така, както искам. Какво по-хубаво от това в света, да мязаме на Господа, да живеем като Него в мир. Какво правят сегашните хора? Като се съберат няколко души, веднага започват да спорят кой в какво вярва. Оставете вашите вярвания. Когато някой добър човек дойде в къщата ви, за вас е важно дали ще станете здрав, ако сте били болни. Като дойде в къщата ви един човек, вие не трябва да го питате в какво вярва, но ако е жаден, дайте му вода да пие. Ако е гладен, дайте му да се нахрани. Ако е уморен, оставете го да си почине. Запитай го откъде иде, посрещни го добре, а после вече кажете да си поговорите и за други работи. Това значи любов. Нека този човек ти бъде като брат. Вие ще започнете да го питате: Ти от нашите ли си? Всеки, който върши Волята Божия, е от нашите. Всеки, който е силен, е от нашите. Всеки, който е умен, е от нашите. Всеки, който върши добро, е от нашите. Това са нашите братя и сестри. Това е малко меко казано. Така и вие можете да говорите. Сега аз искам да ви остане нещо днес от това, което говорих. Аз искам да ви дам нещо и да взема от вас нещо. Какво можете да ми дадете? Най-първо от вас искам да посветите своята сила на Бога. После искам да посветите своята мисъл на Бога. Искам да посветите своята доброта на Бога. Искам да посветите своята любов на Бога. Готови ли сте за това? – /Готови/, това не искам за себе си, искам го за Бога. Аз искам да посветите всичко това не за онзи Бог на разногласието, но за онзи ваш Баща, Който ви е давал, давал досега живот, Който ви е давал сила, Който ви е давал всички радости. Аз искам да посветите всичко за Онзи Бог, за Онзи ваш Баща, на Когото всичко дължите. Като излезете вън, ще видите всичко, каквото този ваш Баща е създал за вас. Той е създал небето, звездите – всичко е създал за вас. Щом сте дошли на земята, в това велико училище вие трябва да учите, да видите какво е създал вашият Баща заради вас. Вие не трябва да бягате от това велико училище. Много хора искат да се освободят от земята. Те казват, че земята била „юдол плачевен“. Казва се в Писанието, че Дух Божий се носеше над земята. И като погледна Бог на земята, на тази своя дъщеря, Той каза: Да бъде виделина на нея. И стана виделина. Земята е дъщеря на Бога, а вие сте нейни деца. Казвате: Нима земята може да ражда? Ражда земята. Но ако приемете това нещо по човешки, вие съвсем ще се объркате. Аз не искам да мислите, че земята е точно такава, каквато я виждате отгоре. Това, което отгоре виждате, никаква земя не е още. Очите ви трябва да се отворят, да видите какво нещо е земята. Материята, от която е направена земята, е толкоз чиста, че се равнява почти на онази първична материя, за която ви казвам, че ако искате да получите един грам от нея, трябва всички фабрики по света да работят цели три хиляди години, за да създадат този грам материя. Това, което виждате отгоре на земята, това е човешкото и животинското. Вътре в тази материя прониква Божественото, което постоянно организира човешкото и животинското. Божественото постоянно подтиква тази мъртва, неорганизирана материя още и я подбужда към живот. Така подтиква Той и умрелите хора. Бог отива от време на време над гроба на някой умрял и го пита: Защо те туриха тук? – Крадях и убивах на земята. Е, повече да не крадеш и да не убиваш. После отива на гроба на някоя невеста и я пита: Защо ти си тука? – Изневерих на мъжа си, и той ме уби. Стани и повече да не изневеряваш. После той отива на гроба на някой слуга и го пита, защо е заровен на това место? – Крадох господарите си. – Друг път да не крадеш. След това отива на гроба на някой съдия, и него пита, защо са го заровили в земята. На всички Бог казва: Станете и повече не грешете. Мнозина искат да знаят как ще бъдат погребани. Съжалявам, че не мога да им отговоря. Аз повече бих желал да се интересувате от това, как ще възкръснете, от колкото как ще бъдете погребани. Хората се интересуват как ще бъдат погребани, като умрат, а не знаят, че те и сега не са живи. Мислите ли, че вие сте живи? Като наблюдавам хората, виждам колко са слаби във вярата си. Един евангелски проповедник проповядвал пред своите пасоми, че не трябва да се плаче за умрелите. За тази цел той си послужил с различни стихове от Евангелието. Както проповядвал, идват да му съобщят, че неговият шурей умрял. Като видял жена си разплакана и той заплакал заедно с нея. Това било тъкмо след проповедта му.

И аз се чудя защо трябва да се плаче за умрелите. Сега, аз не искам да ви огорчавам, но задайте си въпрос, защо плачете, когато някой от вашите ближни умре. Жената плаче за мъжа си, че умрял, главно поради това, че няма кой да работи за нея, няма кой да я гледа. Бащата плаче за сина си, защото няма кой да работи за него. Като разгледате скръбта на хората от психологическо гледище, ще видите, че в нея се крие нещо користолюбиво. С това аз не искам да кажа, че е добре да умре човек, но трябва да си дадете отчет защо плачете за своя покойник. Според мене, човек умира, защото няма кой да го обича. Когато видя някой умрял, приближа се при него и го питам иска ли да възкръсне, но той казва: Не искам да възкръсна, защото ще ме бият хората. Е, тогава върви си. Добре, че се освободих от жена си, от дълговете си. Имах много дългове на земята. Ако ме върнеш да живея, ще продължиш страданията ми. Когато някой иска да го възкръся, аз го питам: Готов ли си да служиш на Господа, да проповядваш Словото Божие? – Трудна работа е тази. Какво ще проповядвам? По-добре да си вървя. Мнозина ме питат: Защо не възкресиш някого? – Досега аз не съм срещал нито един човек, който да (е) пожелал да възкръсне, да служи на Господа. Питам: Като възкръсна Христос, кои повярваха? Еврейският народ повярва ли във Възкресението? Колко души повярваха? Отначало повярваха само 500 души. След това повярваха 3000 души и едва след 2000 години се увеличиха вярващите, силата на Христа дойде. Христос проповядва вече не чрез една уста, а чрез хиляди. Днес Той навсякъде проповядва. Когато Христос проповядва, Той ни изпитва. Той ни изпитва. Той ни изпитва в Любовта.

Питам: В какво седи вярата? Вярвайте в онова, което ще стане. Ще кажете: Може ли? – Опитайте. В Писанието е казано: Потърсете ме в ден скръбен. Но това не значи, че трябва да се изолираме от хората. Не е правилно да се изолираме. Може да се изолираме, но от кого? От всички лоши хора. А да се свържем с всички добри по лицето на земята, дето и да се намират те. Ако искаш да успяваш в живота си, трябва да се свържеш с всички добри хора по лицето на земята. Трябва да се изолираш от всички лоши мисли и желания на хората, понеже те ще те спънат. Лошите хора не трябва да мразиш, но трябва да се изолираш от тях, за да се свържеш с всички добри хора. Свържи се с добрите хора. Иначе вие няма да намерите в живота си това, което търсите. Сега аз да ви представя как трябва да бъде това, как трябва да се свържете с добрите хора. Някой казва, като се оженим. Аз не съм против женитбата, но казвам: Да не се разлъчва това, което Бог съчетал. Това значи да се ожени човек, да има една другарка, с която през целия живот да не са си разменили нито един остър поглед, да не са си казали нито една обидна дума, нито да са си отправили едно лошо чувство, било то явно или тайно. Така трябва да бъде и от двете страни. Пък и синът, и дъщерята трябва да живеят по всичките правила. И слугите трябва да живеят по всичките правила. Вие трябва да обичате слугите си. Не е лошо човек да бъде слуга. И синът е слуга, само че той служи без пари. Той се учи на Божия закон. Бащата казва: Синко, изпълни моята воля от любов, както и аз изпълнявам Волята Божия. Един ден моят успех ще бъде твой успех. И твоят успех ще бъде мой успех. Ако работим за Бога, ние работим и за себе си. Ако не работим за себе си, ние не работим и за Бога. Питам: Де са отишли онези, които са работили изключително за себе си? Те са отишли на гробищата. Всички онези, които имат паметници на гробовете, са все от онези, които са работили само за себе си. На тия паметници аз бих поставил следния надпис: Прости ни Господи, че сме работили само заради себе си. Възкреси ни, и след това ще работим само заради Тебе. Който служи на Бога, в бъдеще няма да има никакви гробища. Ако отидете на някой гроб, вие четете: Тук лежи един млад и зелен, който погина за своето Отечество. Кое е нашето Отечество? Ако нашето Отечество е Земята, или е ако е Царството Божие, към него именно ние трябва да се стремим. Ако всички ние служим на Царството Божие, ще бъде добре за всички народи и държави, за всички общества и за всички домове. Този закон ще подобри положението на всички. Това не трябва да бъде само за едного, но за всички. Българската поговорка казва: С един камък къща не става. Всички хора трябва да служат на този велик закон. Гробищата съществуват, понеже ние не служим на Бога, но служим на себе си само. Който съзнава, че е сиромах, той служи на себе си. Който съзнава, че е богат и той служи на себе си. Който съзнава, че е умен, той служи на себе си. Който съзнава, че е силен, той служи на себе си. Който съзнава, че е добър, той служи на себе си – нищо повече. Това е моята максима. Пред моя ум седи друг един (в)сеобемащ ум. Пред моята сила седи друга една по-велика сила и пред моята доброта и любов седи друга една доброта и любов. И затова като погледне човек към тази сила, трябва да си каже: Колко е велика, Господи, Твоята сила. На нея принадлежи всичко в света. Така казвам аз на себе си, така трябва да кажете и вие в себе си. Господи, аз посвещавам своята сила, своя ум, своята доброта и своята любов за служене на Тебе. Всичко това иде от Тебе и го посвещавам за служене на Тебе. Не искам да го задържа за себе си. Аз взимам това като един велик закон.

Сега пожелавам на всинца ви да служите на Бога. Това е едно благо за всички.

Сега ще прочета няколко мисли от един учен човек от книгата „Светът на великите души“.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

27. неделна беседа от Учителя,
държана на 5 април, 1936 година.
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: всички, човек, аз, хора, земя, има, сега, може, искам, бъде, бог, всичко, любов, свят, себе, живот, казва ,

 Неделни беседи , София, 5 Април 1936г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder