НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двете фази / Двете фази в пътя на ученика

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Двете фази в пътя на ученика

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, път, зло, има, аз, дойде, хора, бог, добро, сега, казва, любов, носи, вода, светлина, говори, греховете, христос, всички ,

Утрини Слова , София, 5 Април 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 април 1936 г.,
5 ч сутринта.

Изпълни се нарядът.

Втора глава [от Посланието на апостол Павел] към Филипяните

„В начало бе Словото“

Тази глава захваща с Божественото и свършва с човешкото, свършва с обикновени работи. Има съотношение между човешкото и Божественото. Човешкото е едно средство, спомагателно условие. В Божественото човешкият живот не може да бъде разбран. Човек трябва да чисти постоянно своята къща. Като стане сутринта, да се мие. Мисли ли, че като си измие лицето, че ще стане чист? Лицето му може да бъде чисто, а пък сърцето му – нечисто. Или пък лицето му може да бъде нечисто, а сърцето – чисто.

Та, мнозина страдат от нямане на ясна представа за живота. В живота има една област на противоречия. И даже светии със своята кола като са навлизали там, мъчно са излизали. Даже много светии са оставили там своите оръжия и колата си, за да се измъкнат. А пък някои от вас искате да вървите като по някое шосе.

Някой казва: „Защо е така?“ Можем да обясним защо съществува някъде някой мочурлак, но защо именно на едно място съществува този мочурлак, не може да се обясни. Казват, че земята е хлътнала на някои места, но защо тъкмо там е хлътнала, а на друго място се е издигнала? Казват, че от високите места водата слиза и отива в ниските места. Но защо е така? Не искайте да ви се обясни всичко.

Ако на Земята, така, както сте създадени сега, ако нямате никакъв багаж, ако съвсем олекнете, ще отлетите някъде като един балон. Но благодарение на този багаж работите на Земята. А пък вие искате да отидете на онзи свят. Когато някои кажат: „Как ще отидем?“, аз само се поусмихна, но и те не знаят къде ще отидат.

То е голямо заблуждение да мислиш, че ще отидеш на онзи свят. За да отидеш на Небето, най-първо ще слезеш надолу, ще минеш през дъното на ада и тогава ще отидеш в другия свят. Но при това, „нагоре“, „надолу“, те са физически термини и термините „надолу“, „нагоре“ не са верни. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Ти имаш едно понятие в ума си за изразите „нагоре“ и „надолу“, а в духовния свят всички неща, които са тежки, грешни, са надолу; а праведните неща и леките неща са нагоре. Всички неща, които изпущат светлина, са нагоре, а всички неща, които изпущат тъмнина, са надолу.

И трябва да имате една ясна представа за това. Ти казваш: „Гледам тая картина.“ Но колко е мъчно да нарисуваш една картина. Да нарисуваш човешкото тяло, човешките уста, ушите, носа – има сега художници, които рисуват много лесно. Модерни художници и то като не са даровити, теглят само четири–пет линии и казват: „Идея е това!“ А то, няма никаква идея. Турнат няколко линии, нарисуват нещо като извор и казват: „Това е символично и идеалистично.“ Казват, че изворът представлява това и това. А то, няма никакъв извор там. Сега, за тези работи не са виновни художниците. Това знаят те, това рисуват. И те са прави. Детето нарисува една гарга и я занася на майка си. Човек, който нарисува едно гардже, може да нарисува след време и една хубава гарга. Като рисувате гарджета – нямам нищо против това, но не се спирайте при гарджетата, а прогресирайте напред. Днес си нарисувал едно гардже, после нарисувай орел, вол, после човек, светия – да има прогрес. Аз гледам, мнозина, като четат беседите, се намират в противоречие: защо съм казал така, а не другояче? Когато една река тръгне от извора, тя върви ли по права линия? Тя тук закриви към север, там към запад или юг – далек е пътят ѝ. А рече да копае тунел – тогава е съвсем дълга работата. Едно слово не можеш да го отсечеш. Мисъл трябва.

Вие говорите за чистота или говорят ви за чистота. Сегашните хора не могат да говорят за справедливост, за чистота, за честност. Един човек, който десет пъти лъже, за каква честност ще говори? Аз не говоря сега за вас. Вие ще кажете: „Той говори за другите, но и за нас се отнася това.“ Не. Аз ви казвам нещата както са си. Някои казват: така дяволът правил. Този въпрос – дявола, аз го наричам един търговец, голям търговец, усулджия той. Като го туриш на работа, той е философ, планове ще каже: така или иначе трябва да се направи това, за да може да се изклинчи. Накарай дявола да ти направи една услуга и той ще те увърти и ако речеш да се съветваш с него за доброто на някого, дяволът ще каже: „Остави тази работа, занимавай се със себе си, остави другите.“ Българите казват: „Накарай дявола на работа, за да те научи на ум.“ Казвам: Много време трябва още, за да изучите тактиката на дявола, да видите какъв е герой – майстор е той! Някой път го гледам, той се поусмихне като първокласен актьор. Представя се като един светия, със смирението му. Няма форма, която той да не може да вземе. После, една усмивка има! От една страна се усмихне като светия, а от друга страна си казва: „Да те хвана само аз!“ Той като се усмихне на тебе, мед ти падне на сърцето. Той много се докача. Не съм срещал същество, по-докачливо от него. Като дойде, най-първо започва да ти се изповядва, че е голям грешник. А пък като го попиташ: „Защо грешиш?“, той казва: „Не е твоя работа.“ Изповядва ти се като пред изповедник, за да му вземеш греховете. А пък като го попиташ: „Защо правиш така?“, той казва: „Това не е твоя работа.“ Той казва: „Ти можеш ли да ми вземеш греховете? Аз ще ги правя, а ти ще ги носиш.“ Казвам му: „Помоли се на Бога.“ Той казва: „Ти се помоли, аз съм грешен. Бог не ми слуша молитвата, но ти се помоли за мен и така ми направи малко добро.“

Та, трябва да се пазите. Имаше един светия, Илия, български светия Илия, не знам от кое място е. Отива при Кортеза със смирение. Той бил на около 20–25 години. Със смирение отива при нея, гледа иконите, моли се, каквото му тя казва, слуша. И Кортеза не може да го познае. Тя, която е ясновидка, така се увлякла от думите му, та помислила, че той е послушник и че е дошел да се учи от нея. След 6 месеца той се изтъпанчи и казва: „Аз каквото зная, Кортеза не го е сънувала.“ И се фотографирва той, турга отдясно Христа, отгоре – Отца, а от другата страна – Свети Дух. А той е в средата. Дяволът се курдисал в средата, а Христос – отстрани.

Та казвам: В духовния свят има известна мъчнотия, известни изпитания ще дойдат. Те са необходими. Всички изпитания, от какъвто и да е характер, ще дойдат, това трябва да го знаете. Докато минете земния живот, няма да остане изпитание и добро, и зло, което да не изпитате. Може би в един живот няма да изпитате много работи, но в много животи ще минете през всички изпитания, докато дойдете до съвършенство. Всички изпитания няма да минете в един живот, но за да стигнете в съвършенство, няма да остане изпитание, което да не сте опитали. И много сладки, и много горчиви работи трябва да опитате. Но това не трябва да ви спъва.

Има в света един морал. Снощи говорих с един млад брат, той ми говореше за големите противоречия, които съществуват в любовта. Един човек, който те обича, той не може да те разлюби, му казах аз. Майката, която обича сина си, не може да го разлюби; синът, който обича майка си, не може да я разлюби. Ако майката разлюби сина си, тя не го е обичала. И синът, който разлюби майка си, той не я е обичал. Още като го е носила в утробата си, тогава тя е искала да го пометне.

Златото, гдето и да го туриш, то си остава все злато. Добрата сестра, гдето и да я туриш, тя си остава все добра – тя все остава злато. Нищо в света не е в състояние да я поквари. Отвън може да се оцапа, но вътре е чисто. Добрината, която има човек, никой не може да я измени. Някой се спъва от това, че му е дошла някоя лоша мисъл. Какво те е страх от бръщолевенето? Ако лъвът реве, защо те е страх? Лъвът като лъв реве. Кучето ще лае като куче. Ако умрелият мирише, той мирише като умрял. Какво има да те смущава това? Дошла ти някоя лоша мисъл. Какво от това? Ти казваш: „Тя ме измъчва.“ Какво от това, че те измъчва? Или казваш: „Приятна ми е мисълта.“ Приятното и неприятното могат да вървят заедно. Нещо е приятно за едни, а неприятно за други.

Един брат, от по-старите, от по-напредналите, ми говори снощи. Той каза: „Има някои братя и сестри тук, които трябва да си вървят – спъват.“ Аз му говоря: „Ти гониш един вълк, той си иде, но той все обикаля около кошарата и като вземе едно агне, с него ще отиде в гората.“ Но докато не вземе агнето, той не отива в гората. Някои братя взели някоя сестра, какво има? Вълкът взел агнето. И като го изяде в гората, пак ще дойде. Злото аз го наричам Божествената кал на нечистотите в света.

Това, което ви говоря сега, да си остане за вас. Не ходете да се занимавате с това какво нещо е дяволът. Като го срещнете, поздравете го, но ако мислите, че ще го надхитрите, не ще успеете. Ще оцапате конците си. Той не е от тези, които могат да се лъжат. Ако речеш да го лъжеш, той ще каже: „Аз съм баща на лъжите. Лъжите са мои. На мен истината ще кажеш. А каквото аз ти дам, ти ще го носиш. Ти ще бъдеш телялин, глашатай.“

Аз говоря за всички ваши състояния, които имате. Я ми кажете, кого слушате? Вие казвате: „Аз така мисля.“ Но тази мисъл твоя ли е? Не. Ти си един телялин. Дойде добрият дух и ти донесе доброто. Дойде лошият дух и ти донесе злото. И ти нищо не мислиш. Когато през една тръба минава чистата вода, тя е чиста. Когато минава нечистото, тя е нечиста. В това има философия. Апостол Павел, който казва в Посланието към Филипяните следното: това послание ще спъне човека, той казва: Бог създаде едни съдове за нечистота – там ще се спънеш. В дадения случай, като грешиш, ти си един нечист съд, а като се обърнеш и се разкаеш, ти си чист съд. От тебе зависи да бъдеш чист или нечист съд. Ако играеш ролята на нечист или на чист съд.

Може да те смущава и другата идея: Защо човек трябва да греши? Не това. Някой път човек може да е натоварен с греховете на хората, без той да греши. И Христос понесе греховете на хората, без да съгреши. Христос се окаля, без да се е окалял. Христос имаше голямо отвращение от това, но не можеше да се освободи. Той понесе всичките страдания на кръста – това са греховете. Писанието казва: Понеже Ти стана гарантин заради тях, носѝ последствията. И в Писанието, гдето се казва, че Господ се е разкаял, че направил човека, това се отнасяше за Христа. Христос се разкая, че направи човека. И казва Той: „Ще Ме разпънат тези хора.“ Един син може да разпъне майка си. Една майка може да разпъне сина си. В себе си може да разпънеш. Ти виждаш само мрачната страна. Геройство е това да носиш погрешките на света – можеш да съгрешиш. Но да носиш калта на света, без да се окаляш – там се иска геройство. Апостол Павел казва: Дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта. Той казва още: Ако това е така, тогава да съгрешим ли? Не. Дето се увеличава грехът, Бог дава по-голяма благодат. Ако онези хора уповаят на Бога, искат да влезнат в бъдещия живот, ще разберат защо е така. Но сега ще остане въпросът така, както си е. Нечистото един ден ще стане чисто.

Сега да ви обясня тази идея със следното. Вие някой път казвате, че човек трябва да се отрече, но как ще се отрече? Сега по този начин тълкуват и разбират: самоотричането, това е невъзможно. Че как ще се отречеш от всичко? Ти видиш пари, къщи и прочие, те не могат да не ти обърнат вниманието. Човек има лъжливото схващане, че това, което го привлича, може да му бъде полезно. А за да се отречеш един ден, ти ще минеш през Божествения огън. Тогава можеш да се отречеш. И в Божествения огън, всичко, което е неустойчиво, изгаря. А пък това, което е създадено от Любовта, остава. Всичко, каквото имаш неустойчиво, в Божествения огън ще изгори. И от това, което изгаря, ще остане пепел. Че как няма да се отречеш от пепелта? Някои работи ще се стопят, а други ще се организират. Тези, които ще се стопят, ще ви бъдат полезни; а пък тези, които ще се организират, през тях ще мине животът. Дрехите ти като изгорят, ще ходиш гол. Ти казваш: „Срамота е да се ходи гол.“ Но като ти изгорят дрехите ти, какво ще правиш? Има индуски светии, които ходят голи. Човек, който живее в Бога, не може да ходи гол. Сега, понеже си изгубил Божественото, Първоначалното, ти си търсиш дрехите. Но ако допусна светлината в себе си, аз ще изглеждам ли гол? Ти ще бъдеш тогава светещ човек! Ще бъдеш като светлината!

И тогава, ще ви дам три правила. Давам ви три правила, които да ги пазите. Вие искате хората да ви обичат, да ви посрещат. Имайте характера на водата. Имайте характера на въздуха. Имайте характера на светлината. Като пиеш водата, имаш разтуха. Ти не можеш да изпъдиш водата. Като дойде водата, ще кажеш: „Добре дошла!“ Има ли някой да желае да изпъди въздуха? Като дойде чистият въздух, ти казваш: „Добре дошел!“ Има ли някой да изпъди светлината, водата, въздуха? Водата, въздухът и светлината са добре дошли! И ако вие имате качествата на водата, въздуха и светлината, вие сте добре дошли. И ще ви приемат навсякъде. Ако ги нямате, отвсякъде ще ви изпъдят. И ако ви изпъдят някъде, значи нямате тези качества.

Водата е носителка на живот. Тя е среда на живота. Въздухът е среда за мисълта. А пък светлината е среда за любовта. Това са символи. Всички страдат от натрупване от миналото. Когато сте били деца, тогава каквото сте правили, е било добро. Но сега ако го правите, не му е времето. Мога да ви обясня защо е злото. Като докажа това някому, втори път няма да ме пита. Но не искам да ви изнасям тези неща. Като обясниш злото някому, втори път няма да иска да му го обясняваш. Някой казва: „Какво нещо е злото?“ Не искай да ти го обяснят. Можете да мислите върху злото, но за злото трябва да се мисли само във връзка с доброто. Не отделяйте злото от доброто. Понеже няма по-голяма опасност [от] това да мислиш със злото. Как ще мислиш за злото? Тогава го тури във връзка с доброто. Тогава можете да го разгледате донякъде.

Има мнозина, които не разбират живота. Този път, през който минавате, трябва да ви преведа – той е един много труден път, по който сте тръгнали. И някой трябва да ви преведе. Не е лесна работа. Пътят е много труден. По-мъчен път от този път, по който вървите, няма. Може да мисли някой другояче. Аз не искам да ви обезсърчавам. Този път до едно място е много хубав. Можеш да вървиш по него с кола, с автомобил, но има едно място, гдето ще изчезнат автомобилите. Но това е пак до време. Не че целият път е такъв, половината път е такъв страшен! По-страшен път не съм виждал, но и по-добър от него в другата половина не съм виждал.

Това ви стига сега. Като минете, ще го видите. Половината път е такъв страшен, какъвто не сте виждали; и другата половина път е такъв хубав, какъвто пак не сте виждали. И понеже е страшен, трябва да бъдете много умни. Човек трябва да бъде силен, добър и умен, за да може да премине.

Снощи говорих с един стар брат и му казах какво нещо е вярата. Ще ви дам моите схващания за вярата. Ще ви кажа как си служи вярата. Той ми казва: „Ти ме излекувай и тогава аз ще повярвам.“ Той чел в беседата, че когато дойде болестта, човек трябва да бъде мобилизиран. Той дошел до едно противоречие. Той казва: „Някои си са мобилизирани, а пък боледуват.“ Той щом е мобилизиран, трябва да тури военни дрехи, трябва оръжие да има и др. И няма да чака неприятелят да бяга, но ще напада, ще стреля! Връщане назад няма! Трябва да минеш тези позиции; ако се върнеш назад, работата е изгубена. И ако сте смели, във вас има вяра. Дойде някоя болест – кажи: „Ще оздравея!“ Тури пушката на рамо и ще стреляш. Какво нещо е болестта? Наранили са те някъде. Ще се превържеш и пак напред! Ще потече малко кръв; и пак ще се превържеш и пак напред. Ще теглиш куршум, никакъв мир няма да има.

Как ще разбереш това сега? Ти казваш: „Ние трябва да живеем в мир.“ С лошите хора в какъв мир ще живееш? Ако ви разтълкуват буквално думите, ще паднете в едно голямо противоречие. Като воюваш с хората и теглиш куршум, да не изгубиш своя мир. Но като нараниш противника си, кажи му: „Ти още веднъж ще воюваш ли с мен? Ти заедно с мен ще воюваш против моите врагове.“ Ако е ранен и падне в плен, ще го превържеш и ще му кажеш: „Хайде напред сега!“ Ако каже, че няма да дойде, ще му теглиш още един куршум. И много куршуми ще му теглиш.

Сега как ще ме разберете? Вие искате една детинска философия. Войниците, когато отиват на бойното поле, са с цветя, венци и пр. Но се връщат без крак, без ръка, с едно око, едно ухо. Героите нали така се връщат от бойното поле. Трябва да бъдете добре въоръжени. Не трябва да правите погрешките на абисинците. (абисинци – остар. етиопци. Става въпрос за войната между Италия и Абисиния (Етиопия) през 1935 г.) Абисинците са хора крайно горделиви, те казваха, че са победили в планините. Италианците ядоха една добра попара от тях и после туриха друга наука. Въоръжиха се добре и сега абисинците ядат попарата. Вие сега против дявола искате да вървите със своите стари, негодни пушки. Тогава ще бягаш. Не. Трябва да се въоръжиш. Не се воюва по старому. Ти казваш: „Господ ще изпрати един ангел.“ Никакъв ангел няма да изпрати Господ! Ангелът ще бъде вътре в тебе. И ангелът ще ти каже: „Напред!“ Нараниш се – превържи се и пак ангелът ще ти каже: „Напред!“ Ти казваш: „На десет места съм ранен.“ Ангелът ще ти каже: „Напред!“ Ти казваш: „Изтече ми кръвта.“ Ангелът пак ще ти каже: „Напред.“

Аз сега ви представям малко картинно положението. Вие искате старомодни вярвания. Православните, и евангелистите, и други, и вие очаквате свети Илия да ви вземе с колесницата – свети Илия по въздуха с колесницата. После ви пратиха на Земята и Ирод му взе главата. (Друг път Учителят е обяснявал, че свети Иоан Кръстител е прероденият свети Илия. Виж също Ев. от Лука, 1 гл., 17 ст.) Илия искаше с колесница да иде на Небето, но после пак се върна назад. Аз не съм можал да отида с такава колесница като на свети Илия и ако отида, ще се върна. Като се качи Илия на тази колесница, той разбра какво трябва да прави. Това беше огънят на Божията Любов (огнената колесница). Той казва: „Господи, аз не съм достоен, понеже се уплаших от едно зло – изпоклах онези хора (400 лъжливи пророци). Аз не трябваше да ги коля. Не можах да ги обърна. Сега ме върни на Земята, за да опитам аз онова, което направих на другите.“ И Илия, и в Стария, и в Новия Завет мина от едно състояние в друго. Христос казва: „По-голям от Илия не се е раждал. И най-малкият от Царството Божие е по-голям от него.“ Тоест онези, които ще дойдат, са по-големи от него.

Ако вие не може да надминете в себе си естеството на свети Илия, ако не можете да станете като един от малките в Царството Божие, вие не можете да разберете Божиите пътища. Някой ти пошепнал: „Ти си много грешен.“ Или: „Колко си корав.“ Ти се обезсърчиш и казваш: „От мен нищо няма да стане.“ Няма какво да обръщаш внимание на тия работи. Това са дубари на дявола. Той ми казва: „Кой те научи на този ум?“ Някой път иде той и аз му казвам: „Ти си голям герой. Ти много лъжи можеш да носиш. Много добър си. Голям пехливанин си! На един километър можеш да носиш 100 кила на гърба си.“ Казвам му още: „За някои работи си много страхлив, табансъз си много.“ Той си вдига рамената. Хващам го на болното място. Той не може да носи една истина, защото, като дойде истината, краката му треперят. Грехове големи колкото цялата Земя може да ги носи, а един килограм истина като се тури на гърба му, той целият трепери.

Като дойде дяволът, турете му един грам истина на гърба му, за да се освободите от него. Защо му се молите? Той не си заминава тогава. Турете му на гърба един грам истина и – да го няма вече.

Сега, тези работи ще ви бъдат нужни, тези работи, които ви говоря сега. Когато се жени младата мома, майка ѝ не ѝ разправя истината. Тя ѝ представя само едната страна на работата. Икономисва истината. Представя работите така, както не са. Ами тя трябва да опише и двете страни на въпроса! В един дом двама гости ще идват – и дяволът ще дойде, и Христос. Като дойде Христос, ще има радост и веселие. А пък като дойде дяволът, ще има плач и скърцане на зъби. Някой път страда мъжът, а някой път страда жената.

Вчера дойде при мен една сестра, българка. Та ми каза: „Мъжът ми е много добър.“ Казах ѝ: „Хубаво, гледай само дяволът да не развали работата.“ Хубавото в живота седи в тези две крайности. Добър е само онзи човек, който може да носи и радостите, и страданията; който може да носи злобата и любовта на хората; който може да носи вярата и безверието на хората. Той е силен човек. Силният човек се отличава по това. Ако един човек може да носи и безверието, и вярата, и омразата, и любовта на хората, той е силен човек. И аз желая да бъдете такива.

Един ангел не може да направи това, което човек може да направи. Ангелът може да носи доброто, а злото не може. Дяволът може да носи злото, а доброто не може. Когато човек носи доброто, той е силен като ангел, а когато носи злото, той е силен като дявола. Ако мислите да носите само доброто, вие сте на крив път; и ако мислите да носите само злото, вие пак сте на крив път. И едното, и другото трябва да го носите. Това е Волята Божия: да носите злото и доброто на хората. Христос носеше и греховете, и злото на хората и правеше добро комуто и да е. Доброто е път, по който може да минете. И ще дойдат големи противоречия: от много неща ще се обезсърчите. От вашето верую ще се обезсърчите; ще се смути умът ви. Това е една мъгла. Но мъглата ще изчезне. Това е до половината път и от половината път нататък пътят е вече път на благословение.

И сега ви казвам: Като плачете, плачете на свят и когато се радвате, радвайте се както трябва да се радвате. Аз още не съм срещал нито един човек в България, и в Америка, дето съм бил, който да ми е показал едно шишенце със сълзите си. Мнозина са ми казвали, че са страдали много и плакали много. Но никой не ми е показал едно шишенце със сълзите си. Казвам им: Като сте плакали толкова много, как не ви е дошло на ума, да съберете едно шишенце със сълзите? Поне едно шишенце от 100 грама да имате. Бият те, ти заплачеш. Тури си второ шишенце. За 10 години да събереш сълзите. Но това не ви е дошло на ум. И в бъдеще, ако някой ми донесе едно шишенце със сълзи, от мен – 100 000 лева. Даже 100 грама не искам. Нека да бъде около 40 грама, и 100 000 лева може да имате. Защо ви трябва един лотариен билет? Аз на думата си седя. Само да не турите вода в шишето.

Това, което Бог е създал, това училище, през което минавате, по-добро училище от него няма! Този път, по който минавате, той е най-добрият път. Така мислете. Има интересни и хубави работи. Има работи, които премълчавам. Мислете за бъдеща любов, за бъдещото добро и за сегашната си любов нищо не говорете. Само я проявявайте, но не говорете за нея. А пък за бъдещата любов може да говорите и за миналата любов може да говорите. А за настоящата любов не говорете. Щом говорите за настоящата любов, ще имате несрети. Това, което сега правиш, за него не говори. Мълчи като риба за него. Това, което си правил в миналото, за него говори. И това, което мислиш за бъдеще да направиш, пак говори. Но казвай толкова, колкото е. Не го преувеличавай. Ако го преувеличаваш, ще си напакостиш. Също така не преувеличавай това, което в миналото си правил. В настоящето работете. Ако обичате, вашата любов вас ще ползува. Ако мислите добре, то добрата мисъл вас ще ползува. И онова, което е излишно, може да отиде до вашите ближни.

Ние трябва да обичаме, понеже любовта е заради нас – за нашето благо е; ние трябва да мислим добре, понеже това е пак за нашето благо. Всеки, който мисли добре и всеки, който проявява любовта, трябва да проявява любовта на Бога. Както Бог изпраща любовта Си на всички, без разлика дали заслужават или не, така правете и вие. В Бога има едно разбиране вътре. Казано е в Писанието: „И Бог беше в Христа и не вменяваше греховете на хората.“ Ако ти не прощаваш греховете, тогава не следваш примера на Бога. В това отношение следвай примера на Бога. Господ прощава до известно време и после оставя хората да понесат последствията от греховете си. Бог им е предложил да се помирят, хората, и понеже не искат да се помирят, то Бог оставя да си понесат последствията. И като почнат да носят последствията и няма друг цяр, то пак се обръщат към Бога. Няма друго спасение.

Носете в душите си Божията Любов; носете в душите си Божията Мисъл; носете в душите си Доброто на Бога; носете в душите си качествата на водата; носете качествата на въздуха и качествата на светлината. Така ще имате истинския път, по който може да минете в безопасност до средата на този път.

Бог е Дух и Божият Дух носи свобода. (Три пъти.)

27-о неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 5.IV.1936 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.

Двете фази

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, път, зло, има, аз, дойде, хора, бог, добро, сега, казва, любов, носи, вода, светлина, говори, греховете, христос, всички ,

Утрини Слова , София, 5 Април 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Прочетената глава от посланието към Филипяните започва с Божественото и свършва с човешкото.
Това показва, че между тези две начала има тясна, непреривна връзка. Не можеш да живееш добре като човек, ако не си разбрал Божественото Начало в себе си. Не можеш да влезеш в Божествения свят, ако не си минал през човешкия. Казано е в Писанието: „Само чистият по сърце може да види Бога.“ Божественият свят не търпи никаква нечистота. Ще кажете, че вие постоянно миете лицето, ръцете си, за да бъдете чисти. Мислите ли, че чистото лице означава чисто сърце? И това е възможно, но и обратното се случва: лицето на човека може да бъде чисто, а сърцето му – нечисто.

Мнозина се оплакват от живота си, от противоречията и страданията, на които се натъкват. – Защо? – Мъчно се излиза от областта на противоречията. И светията, като влезе в тази област, мъчно излиза. Той се вижда принуден да остави дрехата, оръжието си и така да излезе навън. Ако областта на противоречията представя трудности за светията, колко повече за обикновения човек. Той често нагазва в тази област и, въпреки това, мисли, че всичко ще му върви добре. – Защо съществуват противоречията? Както и да се обяснява, това не разрешава въпроса. Това е все едно да питате, защо на някои места почвата е мочурлива, С обясненията мочурливата почва не се пресушава. Дренаж е нужен, за да се изсуши почвата и да стане плодородна. Учените са забелязали, че на едни места земните пластове хлътват, а на други се повдигат. Те дават различни обяснения за хлътването и издигането на земните пластове, но с това промените, които стават със земните пластове, не се прекратяват. Земната кора постоянно се изменя. Човек е дошъл на земята с известен багаж, от който не може да се освободи. – Защо е така? – Другояче не може. Ако остане без багаж, толкова ще олекне, че ще отиде някъде в пространството. Това не значи, че ще отиде в другия свят. Някой иска час по-скоро да напусне земята, да отиде при Бога. Отде знае, че ще отиде при Бога? За да стане жител на небето, преди всичко човек трябва да слезе до дъното на ада и след това да започне да пъпли нагоре. Лесно се говори, че искаш да се качиш горе, но качването подразбира знание.

Понятията „качване и слизане“, „горе и долу“ и до днес още остават неразбрани за хората. Всички неща, които слизат надолу, са тежки; които възлизат нагоре, са леки. Тежките неща изпущат тъмнина, а леките – светлина. Тежките хора минават за грешници, а леките – за праведни. Така не се говори. За да стане ясно едно понятие, преди всичко то трябва да мине през човешкия ум и човешкото сърце, да се опита. Лесно се говори за неща, които не са опитани. Например, казваш, че можеш да рисуваш. Ако си добър художник, лесно рисуваш; ако не си добър художник, ще минеш през големи мъчнотии, докато научиш това изкуство. Вземи четка в ръка и се опитай да нарисуваш образа на един човек, да видиш, през колко мъчнотии ще минеш. Много пъти ще изтриваш очите, ушите, устата на образа, който рисуваш, за да изкараш една хубава картина. Ще нарисуваш някъде вода и ще кажеш, че си нарисувал извор. Не е лошо да нарисуваш един образ, но трябва да му дадеш израз. Идея трябва да има във вашата картина.

Каквото и да се говори за художниците, вината не е в тях. Малкото дете рисува гарджета, и майката се радва на рисунката му. – Защо? – Тя знае, че един ден това дете ще стане виден художник. Лошо е когато нещата остават на едно и също място. Обаче, ако се развиват, те внасят радост и насърчение. Някой чете философски книги и намира противоречия в тях. Той се запитва, защо авторът дава такова противоречиво обяснение на въпросите. Вината не е в автора. По права линия ли тече реката? Като проследите течението й, виждате, че тя постоянно криволичи на една и на друга страна. Пътят й не е равен, не върви по права линия. Следователно, тя е принудена да криволичи. Друг е въпросът, ако се изкопае дълъг, прав тунел, и водата минава по него. Обаче, за това се изискват усилия, време и хора. По същия начин и словото, и мисълта не вървят по права, гладка линия. Дълъг и неравен е пътят на човешката мисъл.

Често хората сами се лъжат, искат да затворят очите си пред мъчнотиите и противоречията, но с това нищо не се постига. Никой човек не е излъгал себе си. Отвори очите си и разрешавай въпросите в светлина. Мнозина ще те залъгват отвън и отвътре, но ти слушай Божествения глас в себе си. Той всякога говори истината. Ще кажете, че някой дошъл пред вас да изповяда греховете си, и вие сте длъжни да му помогнете. Помага се на добрия, честния и справедливия човек. – Как се познава такъв човек? – Щом дойде при вас да изповяда греховете си, питайте го защо греши. От отговора му ще познаете, добър човек ли е, или лош. Ако ви каже, че не е ваша работа, как живее той, и какво прави, ще знаете, че не може да се разчита на него. Той е нечестен, неискрен човек. Той иска от вас да се молите за него, да се простят греховете му, а сам да прави, каквото желае. Това е дяволска работа. Не помагайте на дявола, но оставете го да се пържи на собствения си огън.

Пазете се от изкушенията на дявола, за да не си счупите главата. Един селянин отишъл при ясновидката Кортеза, да чуе нещо от нея. Той се представил за благочестив и смирен човек. Казал й, че иска да чуе нещо за Бога, за другия свят, да повдигне душата си. Кортеза, макар и ясновидка, изпаднала в заблуждение и помислила, че пред нея стои свят човек. След няколко посещения той тръгнал от село в село да проповядва. Вместо икона, той носел своята фотография: отдясно поставил образа на Христа, отляво – Свети Дух, а над главата си – Бог Отец. Дето отивал, все за себе си говорел, за своите ясновидски дарби и способности. Той не подозирал, че се поддал на изкушенията на дявола. Трябвало след това да бъде подложен на големи гонения и хули, за да разбере, че е на крив път. Не се постига лесно съвършенство. През големи мъчнотии и изпитания трябва да мине човек, за да стане съвършен. Много горчиви хапове ще глътне, докато реализира идеала на своята душа. Който носи в себе си морала на любовта, никога не се обезсърчава. През каквито изпитания и да минава, той остава верен на любовта.

Някои казват, че в любовта, именно, са преживели най-големите огорчения и противоречия. Това е невъзможно. Любовта не създава противоречия, нито огорчава човека. Който те обича, никога не може да те разлюби. Коя майка, която носила детето в утробата си с любов, го е разлюбила? Кой признателен и благороден син е разлюбил майка си и баща си? Невъзможно е да обичаш и да не те обичат. На какъвто въздух и да изложите златото, все злато си остава. При каквито условия и да поставите добрия човек, все добър си остава. Никоя сила в света не е в състояние да измени характера на добрия човек. Ще кажете, че лоши мисли и чувства ви нападат и изменят характера ви. Страхувате ли се от тях? Колкото да са страшни, те не могат да нарушат вътрешния мир на човека. Защо се смущавате от лошите мисли и чувства? Защо се смущавате от лъва? Лъвът реве като лъв, няма защо да се страхувате от него. Кучето лае като куче, магарето реве като магаре. Следователно, и лошите мисли, колкото да са страшни, ако не им се поддавате, ще минават и заминават край вас, без да ви засегнат. Ще кажете, че те ви засягат, като миризмата на мършата. Щом усетите миризмата им, бягайте далеч от тях. В живота приятното и неприятното вървят всякога заедно. Затова казваме, че приятното за едного е неприятно за другиго. Приятно е за вълка да души овцете; неприятно е за овцата да я напада вълк.

И тъй, каквито са отношенията между вълка и овцата, такива отношения съществуват понякога между хората. Това са анормални състояния, резултат на отклонението на човека от правия път. Ще кажете, че такива хора трябва да се отстранят от обществото. Това е невъзможно. Как ще отстраните вълка от кошарата? Колкото и да е далеч в гората, той все за кошарата мисли. Докато не нападне поне една овца, той постоянно ще се върти около кошарата. Като изяде овцата, ще започне да мисли за втора, трета и т. н. Не можете лесно да се освободите от злото. Не мислете, че можете да победите злото, или да надхитрите дявола. Повече ще объркате конците си, отколкото да ги оправите. Който се е опитал веднъж да излъже дявола, двойно е платил. Дяволът е баща на лъжата. Що се отнася до лъжата, той знае, как да си служи с нея. Обаче като се среща с хората, той изисква от тях да му говорят истината. Щом им каже нещо, те трябва да го разгласяват като глашатаи: Дяволът дава широк достъп на лъжата, в замяна на което иска да му се говори истината.

Задачата на човека е да различава състоянията, през които минава, както и мислите, и чувствата си. Той трябва да знае, кои мисли са негови и кои – чужди. Не е достатъчно да кажеш, че мислиш, но трябва да знаеш, твоя ли е тази мисъл. Дойде в ума ти една добра мисъл – посетило те е едно добро същество; дойде ти една лоша мисъл – посетило те е едно лошо същество. Чистата вода минава през чиста тръба, а нечистата – през нечиста тръба. Който греши, той е нечист съд. Щом се разкае, става чист съд. От човека зависи да бъде чист или нечист съд. – Защо греши човек и се каля? – Това е друг въпрос. Някога човек се каля от своите грехове, а някога – от чужди. За Христос е казано, че понесе греховете на цялото човечество, но Той не се окаля, не стана нечист съд. – Защо не се окаля? – Защото имаше отвращение към греха. Той понесе греха, страданията на хората, без да го засегне тяхната нечистота. Всеки, който подписва полица за някого, той плаща вместо него.

Христос подписа полица за цялото човечество, поради което понесе последствията на неговите грехове. Той знаеше, че ще страда, ще бъде разпнат, но съзнателно се пожертва. Несъзнателният и неблагодарен син всякога може да разпне майка си. Герой бъше Христос! Той понесе страданията на хората, без да се окаля. Христос знаеше, че когато греховете на хората се увеличават, и благодатта се увеличава, но ако те се разкаят и обърнат към Бога. Затова е казано, че цялото небе се весели, когато грешникът се обръща към Бога. Това означават думите: Нечистото се превръща в чисто. – Кога? – Когато мине през Божествения огън, който изгаря и стопява всичко. Нечистото, неустойчивото изгаря, а това, което любовта е създала, остава за вечни времена. Може ли при това положение човек да не се отрече и самопожертва? Как няма да се отречеш от онова, което изгаря и се превръща в пепел? И пепелта е полезна, но за тор. Обаче, онова, което не изгаря, постепенно се организира. През него минава животът. Старите ти дрехи ще изгорят, и ти ще останеш гол. Който живее в Бога, не е гол. Той е обвит в светлината на любовта. При тази светлина никаква голота не съществува. Облеченият в светлина е светещ човек. Горко на онзи, на когото дрехите са изгорели! Той не познава светлината на любовта.

И тъй, искате ли да бъдете облечени, следвайте пътя на водата, на въздуха и на светлината. – Какво прави водата? – Уталожва жаждата на жадния. – Какво прави въздухът? – Дава живот на онзи, който се задушава. – Какво прави светлината? – Оправя пътя на объркания и заблуден пътник. Кой човек не се нуждае от вода, въздух и светлина? Носете качествата на водата, въздуха и светлината, за да бъдете добре приети навсякъде. Пъди ли ви някой, ще знаете, че нямате качествата на водата, въздуха и светлината. Водата е носителка на живота, въздухът е носител на мисълта, а светлината – на любовта. Търсите ли живота като среда, обърнете се към водата; търсите ли мисълта като среда, обърнете се към въздуха; търсите ли любовта, обърнете се към светлината. Откажете се от миналото, от злото в себе си, за да намерите новата среда – средата на водата, на въздуха и на светлината. Защо съществува злото, не питайте. За злото можете само да мислите, но във връзка с доброто. Отделите ли злото от доброто, вие сте на опасен път. Който попадне в пътя на злото, не може да излезе навън. Трябва да дойде една мощна, здрава ръка, да го изведе навън. Страшен и мъчен е пътят на злото. В началото си този път е широк, удобен, може да се минава с кола, файтон и автомобил. Към средата се стеснява и става опасен и страшен. Малцина са излезли от там здрави и неповредени. Обаче, който е минал благополучно, отива към края, дето пътя отново става приятен, красив и лек. Това е за избраниците, които и по този път са вървели с любов и вяра в Бога. Без Бога и в пътя на доброто е страшно. С Бога и пътя на злото е приятен и красив.

Какво представя вярата? – Мощна сила която разрешава всички мъчнотии и противоречия. Вярващият е мобилизиран. Когато излезе лице с лице срещу неприятеля, той изважда пушката си и стреля. – Нали трябва да живеем в мир и любов? – Предложи на неприятеля си мир и виж, какво ще каже. В това време дръж пушката си пълна и чакай отговор. Ако е готов за мир, и двамата ще свалите пушките си. Ако не е готов, ще стреляш и ще вървиш напред. Той може да те рани някъде – ще спреш да превържеш раната си и пак ще вървиш напред. Раната е болестта, която иде с цел да те победи. Ще вярваш в успеха си и ще вървиш напред. Който влиза в борба с неприятеля си, не трябва да се връща назад. С лошите хора не можеш да живееш в мир. Важно е, като воюваш, ти да не изгубиш своя вътрешен мир. Ако неприятелят ти падне в плен, не го убивай, но му кажи да вземе пушката и да воюва с тебе заедно, против твоите врагове. – Ако не иска да воюва? – Ще го заставиш по някакъв начин. Две неща го очакват: или да воюва, или да се обезоръжи и да стои мирен. Който иска да воюва, трябва да върви напред и да не отстъпва. – Все ще дойде някой ангел да ми помогне. – Ангелът е в тебе. Ти ще го слушаш и ще вървиш напред. – Ранен съм. – Ще вървиш напред. – Кръвта ми изтича. – Ще се превържеш и пак ще вървиш напред. Ангелът е строг, не търпи слабости и мекушавост. Той е поддръжник на новото: нови разбирания, нов морал, нови възгледи, ново оръжие. – Кое е новото оръжие? – Любовта. Тя побеждава всичко.

В Стария завет се говори за пророк Илия, който се възнесе на небето с огнена колесница. Някои религиозни очакват да дойде такава колесница и за тях. Огнената колесница е огънят на любовта. Илия мина през Божествения огън, за да излезе от Стария завет. След това той разбра, какво значи, да живееш в любов. Той пожела да дойде отново на земята и да изправи погрeшката си. Роди се отново като Иоан Предтеча и, за изкупление на погрeшката си, трябваше да отсекат главата му. Христос казва за пророк Илия, че бил един от най-малките в Царството Божие. Значи, всички, които идат след него, ще бъдат по-големи.

Какво се иска от съвременния човек? – Да преодолее естеството на пророк Илия в себе си. Ако не постигне това и не стане като един от най-малките в Царството Божие, той не може да разбере Божиите пътища. Често ще ви нашепват, че сте грешници, че не разбирате живота, и вие ще се обезсърчавате. Не се обезсърчавайте, но бъдете будни, да не се поддавате на внушенията на дявола. Говори ли ви отрицателни и неверни неща, турете един грам от истината на гърба му. Той се страхува от истината като от огън. Що се отнася до лъжата, той е герой, може да я носи; по отношение на истината, той е слаб – тя го събаря на земята. Майката трябва да говори истината на дъщеря си, да знае, какво я очаква; бащата трябва да говори истината на сина си, да знае, с какво има да се справя. Какво прави майката с дъщеря си? Като дойде време да се жени дъщерята, майката скрива истината. Защо да не се говори истината на всички? Нека момата и момъкът знаят, че домът им ще се посещава и от Христа, и от дявола. Христос носи радост и веселие, а дяволът – страдание и скръб.

Желая ви да бъдете герои, да се ползвате от посещенията и на Христа, и на дявола. Силен човек е онзи, който се справя еднакво с радостта и страданието, с любовта и омразата, с вярата и безверието, с доброто и злото. Когато носи доброто, човек е силен като ангела; когато носи злото той е силен като дявола. Който мисли, че ще носи само доброто, той е на крив път; който мисли, че ще носи само злото, пак е на крив път. Човек трябва да носи и доброто, и злото. Така направи Христос. Той понесе страданията и радостите на хората. Той понесе и доброто, и злото на човечеството. Доброто и злото са пътища, през които човек неизбежно минава.

Ще кажете, че пътят на злото е тежък и опасен, причинява големи страдания. В началото този път е лек, в средата е много тежък, а на края носи благословение за всички. Радвайте се и като плачете, и като се смеете. Събирайте сълзите си в шишенце, да ги изследвате. По тях ще познаете, от каква дълбочина идат те. Така ще разберете, че сте на земята като в най-добро училище. Пътя, по който вървите, е един от най-добрите. Докато преживявате нещо, мълчете. Щом го преживеете и стане минало за вас, можете вече да говорите. И за бъдещето може да говорите. Обаче, за настоящето ще мълчите. Следователно, говорете за миналата и бъдещата си любов, но не и за настоящата. И всичко, за което говорите, да бъде точно, без преувеличаване. А за това, върху което работите в даден момент, ще мълчите като риба. Не спазвате ли това правило, сами ще си напакостите.

И тъй, любете и правете добро, за да се повдигнете. Ще любите и ще правите добро като Бога. – Как люби Бог? – Безкористно и чисто. Той люби всички живи същества и към всички е еднакво добър и благ. Казано е за Бога, че беше в Христа и не вменяваше греховете на хората. Щом Бог прощава греховете на хората, и ние трябва да прощаваме. Следвайте примера на Христа и на Бога. До известно време се прощават греховете на хората, но, ако не се примирят помежду си, ще понесат последствията си. И след това ще се принудят пак да се обърнат към Бога, Той да ги примири.

Работете върху себе си, да придобиете качествата на водата, на въздуха и на светлината. Само така ще влезете в пътя на доброто. Само така ще минете благополучно и безопасно пътя на злото.

– Бог е Дух, и Божият Дух носи свобода.

27. Утринно Слово от Учителя, държано на 5 април, 1936 г., 5 ч. с. София. – Изгрев.

----
*) Послание към Филипяните, 2 гл.

НАГОРЕ




placeholder