НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Радиации

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Радиации

Най-често използвани думи в беседата: свят, аз, има, всички, човек, дойде, сега, искаш, добре, любов, хора, казва, етаж, можеш, тебе, христос, работа, път, тогаз ,

Общ Окултен клас , София, 18 Март 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва"

Написахте ли вашите теми? Темата беше да напишете по едно обидно писмо някому, без да се обиди той.

Вие криво тълкувате. Какво значи да обидиш? Обида значи нещо да бъде. „Биде". Англичанинът казва: Be man23. Трябва знание. Трябва да се учите. Вашето знание е набран много материал, но не е систематизиран, разхвърлян е, много работи имате, но защо са, и вие не знаете. В някои съвременни модерни къщи домакинята какви ли не накити има. Разни шишета, може би десет-двайсет шишенца, после кутии с прах, после четки. Не е работата за смях. Но това е като войник, който си има нож, пушка, патрондаш. Или както някой земеделец си има рало. Те са прибори за работа. Това, което знаете, трябва добре да го знаете, за да можете да го правите. Казвате: той е добър човек. Това е знание. Какво нещо е доброто? Аз разсъждавам: в какво седи едно престъпление? Това е един философски въпрос: да се разгледа, да се обясни в какво седи престъплението. Имате една каса, в която е турено злато, известна сума. Ти можеш да искаш пари. Ако дойде слугата и отвори касата, и ти даде пари без господаря, то той прави нещо, което законът забранява. Ако и господарят е там, при касата, тогаз е нормално. Който и друг да е там, ако го няма господарят, се счита за престъпление. Който и да отвори тая каса без господаря, то е престъпление, не е нормално състояние. Тая каса какво означава? Аз разсъждавам: човешкото тяло е една каса. Ти искаш да говориш, но ако говориш без позволение на господаря, ти си виновен. Значи може да дойде някой и да ти отвори устата и да изкара нещо от тебе навън. И господарят дойде и търси парите вътре в касата. Има едни малки четириъгълни касички турени. Това е за изяснение.

Ти си една каса, и ако думите излизат от тебе навън без позволение на господаря, ти си направил престъпление. Ти казваш: аз имам право да говоря. Имаш право да говориш. Онзи, който ти е дал право да говориш, не е казал така да разпиляваш. Всички тук се отличавате с голямо разточителство. Отвори той устата си и пръска навсякъде. Сега например при този дъжд, който имаме, ти си извадил пръскалката и пак поливаш. Разумно ли е това? Ако три-четири седмици е било сухо време и поливаш, тогаз е намясто. Вие искате аз да ви говоря и моето говорене да съвпада точно с това, което вие вършите. Всякога, когато една моя мисъл попадне на вашата мисъл, вие казвате: тъкмо това ми трябваше. Моята мисъл да съвпадне с твоята мисъл, това е второстепенно. Или вашата мисъл да съвпадне с моята мисъл, това е второстепенно. И вие се нагаждате с всеки човек, какво да му говорите. Това не е право още. Дойде един разбойник и казва на господаря: „Отвори касата или ако не, аз ще те убия." Той със страх отвори касата и казва: „Накараха ме." Оправдателно ли е? Не е оправдателно. От страх отвори касата и даде на разбойника. Ще кажете: „Какво трябва да направи тогава човек?" Там е въпросът. Сега вие в такъв случай се намерите в особено положение. Веднага се стряскате и казвате: „Какво трябва да се прави тогаз?" Това е начин за разсъждение. Трябва ви нов начин за разбиране. Всички нещастия, които сега са в света, показват, че у всички хора има едно вътрешно неразбиране. Ония закони, които Бог е положил в света, вие не сте ги научили.

(Учителят чертае на черната дъска.) Ето това е точката А. Ние ще направим тая точка да е видима. Имате линията B. Имате квадрата С. Имате окръжността D.

Доста работи са това. Сложна работа. Някой път вие казвате, че човек трябва да има линия на поведение. Или линия на лицето. Какво означава линия? Това е светът на постъпките. Това е едноизмерният свят. Точката, линията, това е елемент на едноизмерния свят. Човек борави тогаз само с точки. Самата линия е елемент на квадрата. Квадратът е елемент на двуизмерния свят. Окръжността е елемент на триизмерния свят.

Добре, какви са свойствата на едноизмерния свят? Той се отличава със своята дължина. По какво се отличава двуизмерният свят? Със своята широчина. По какво се отличава триизмерният свят? Със своята дебелина, със своя обем. По какво се отличава четириизмерният свят? Със своята радиация, да радиира, да изпуща лъчи от себе си. Или чрез разширение на нещата. То е четириизмерният свят или светът на по-напредналите същества, които живеят в една рядка материя. Тия положения трябва да ги свържем. Вие тук боравите с едноизмерния, двуизмерния, триизмерния и четириизмерния свят. Това е четириизмерният свят. Ако някой мисли, че това е разбрана работа - не е. То не е разбрана работа. То още е неразбрана работа.

Пишете думата „любов". Любовта е много неразбрана работа. Всички говорят за любовта, но най-неразбраното нещо е любовта. Неразбрана работа е. Не че не знаеш, но нямаш нищо определено за любовта, понеже твоята любов се мени. Ти нямаш една мярка, с която да измерваш любовта. Любовта е нещо много неустойчиво. Тя е като светлината - блесне и изчезне. Не можеш да й дадеш един стол да седне. На стол не сяда. Като дойде, не можеш да я поканиш на гости. Вода не пие, хляб не яде. Как ще се запознаеш с нея? Тя не се и разговаря. Мине някой път и ако ти си невнимателен, бутне те на земята и си върви. Ти казваш: „Какво ме бутна?" Тя мине втори път, вдигне те и си върви. Някой път те вдига нагоре и си заминава. Ти вече имаш различно разбиране за любовта. Ти казваш: „И бута ме, и вдига ме любовта." Любовта е, която кара хората да страдат. Не че тя иска да страдат, но като те тури в едно положение и като не го разбираш, ти страдаш. Сега въпросът не е за любовта

Въпросът е за тия светове, в които живеем. Едноиз-мерният свят има отношение към нашите постъпки, следователно всяка една постъпка е едноизмерна. Двуизмерният свят има отношение към нашите чувства, следователно чувствата ни са двуизмерни. Триизмерният свят има отношение към нашите мисли. Нашите мисли са триизмерни. А пък разумността е четириизмер-на. Там е радиирането. Разширява се мисълта на някой човек. Или това, което казваме, Безсмъртното. Това е един свят, който не можем да определим. Той е свят на разширение. Едноиз-мерният свят не може да се разширява. За да се разшири, той трябва да се измени. За да се разшири, той трябва да стане двуизмерен. И двуизмерният, ако иска да се разшири, трябва да стане триизмерен. И триизмерният, ако иска да се разшири, трябва да стане четириизмерен. Вие имате обикновени схващания. Вие сте на някоя гостилница и мислите, че гостилничарят не е наготвил добре. Плащате двайсет и пет лева за яденето и казвате: „Не искам да ходя там да ям." Когато ти разправям за тия измерения, в ума ти седи гостилничарят със своите тенджери. Ти мислиш, че не е сготвил той добре. Остави ти гостилничаря. Аз ти говоря за нещо Божествено, а пък жена ти не се е отнесла добре с тебе и ти мислиш за това. Че как ще се отнесе с тебе. Значи отнела е касата, без да е позволено. Или е турила в касата нещо, което не е ценно, или е извадила нещо, което е ценно и ти се сърдиш.


Един се сърди, че някой е казал обидна дума. Какво нещо е обидна дума? Дума, за която плащат повече, без да има цена. Всички обидни думи са неща, които [нямат] цена, и ги продават като скъпоценни камъни. А пък добрата дума е скъпоценен камък. За мен обидната дума е един обикновен камък, който пет пари не струва. А пък една хубава дума е един скъпоценен камък. Ценните работи вече към кой свят спадат? Те спадат към висшия свят.

Та казвам, трябва да знаете как да боравите с точката, с линията, с плоскостта, с кръговете и трябва да знаете как да боравите с радиацията, лъчеизпускането. Всеки един от вас трябва да знае закона на лъчеизпускането. Нещата да стават. Като влезеш в един свят на лъчеизпускането, ти вече имаш нещо определено. Човек, който не се е научил да изпуска нещо, той нищо не знае още. Свободата седи в това, да изпущаш. Но как да изпущаш? Всичко онова, което изпущаш от себе си, трябва да бъде ценно. Щом изпущаш неценни работи, ти си още в нисшите светове. Всичко онова, което излиза от тебе, трябва да бъде ценно. То е изпущане. Следователно и нагоре, и настрани, във всички посоки. И кой каквото намери, ще бъде винаги ценно.

Ти ще минеш тогаз за един светия, за един гений, за един любимец на Бога. И Писанието казва: „Чисти бъдете." Разсъждава някой и казва: чистота. Но каква чистота?

Той взема своите сравнения от физическото поле: чисти стаи, чисти дрехи, чист въздух и пр. Но това е още външна чистота. Това не е още чистота. Чистите работи са ценни, които радиират от себе си. Всяко едно тяло, което радиира, е чисто. А пък радиират само живите същества. Това, което има живот в себе си, то изпуща радиации. Мъртвите неща нямат радиации, нямат лъчеизпускане от себе си. И следователно, за да и бъдете здрави, всеки един човек за да бъде здрав, за да бъде весел, за да бъде силен на физическото поле, трябва да има лъчеизпускане от себе си. Как? Това не е нещо физическо, на което мога да ви науча.

Сега елементите: линията как ще я превърнеш? Тая линия какво означава вече? Аз съм написал на дъската тук сега цяло едно писмо. Толкоз съдържателно е то. То съдържа всичко в себе си. Който се е научил, като дойде, той може да го чете, и никога няма да направи една погрешка. А пък който не се е научил, ще му даде тълкуване по един начин, по друг начин и пр. Обаче тълкуванията не трябва да са произволни.

На този закон се обосновават всички окултни науки. (На това писмо.} Дали един човек постъпва добре, аз го меря с прави линии. Дали неговите чувства са благородни и добри, аз го меря с плоскостта. Дали неговите мисли са прави, аз го меря с кръга. И дали той е човек на Бога, аз го меря с радиациите. Бъдете святи, казва Писанието. Какво нещо е свят? То е лъчеизпускане. Ти трябва да се разширяваш, да изпущаш, че на всички хора, които са около тебе, да им стане светло. Тъмнината, която е около тях, да се замести със светлина, и те да виждат. Щом отидеш между хората, и те виждат, ти изпущаш нещо ценно. Как става? С лъчеизпускането. Влезете някъде, дето всички хора са смутени. Изгубили си пътя. Те са двадесет души в гората. Попаднали в някоя гора и няма път, и не могат да излязат. Опасна работа е това. Най-после идва един човек, който знае пътя и им казва: „Аз ще ви кажа откъде да излезете." Ще им покаже пътя и всички хора стават весели, нямат смущение. Защо? Той радиира нещо от себе си, има знание. Мнозина искате да имате знания. Преди няколко деня иде една млада сестра от света. Тя по-рано била евангелистка, после станала православна по верую, по разбиране. Аз наричам евангелистите, протестантите, православните, това е мода според мен. Например облече се някой с черни дрехи. После с бели дрехи, после със сини, червени. Или си турил някои модерни копринени дрехи. Това е мода. Но защо искаш копринени дрехи или защо искаш вълнени дрехи, а пък не даваш цена на памучните? Хората не обичат памучните дрехи. Защо? Защото памукът много го обвива, усуква. Трябва сега предметно учение. (Учителят изважда кърпата си и я усуква.} Памукът много го усуква. Ние не обичаме усукани работи. Вие не обичате памучните дрехи, понеже ако ги носите, тя ще ви увие, ще ви усуче. Но памукът си има своята добра страна. Памукът е добър проводник на топлината. Като дойде топлината, дава й път. Минава тя и си заминава. После и проветряването става много хубаво. Ако вземете вълната, коприната, те са много аристократи. Вълната казва на топлината: „Като влезеш вътре, няма да излезеш навън." И с коприната е същото. Вълната, коприната, като дойде топлината, ще питат господарката и тогаз ще види какво да направи. А пък памукът не пита господарката. Пуща всичко без позволение на господарката. И отвън навътре, и отвътре навън. Негови разбирания са те. Няма такова разбиране като вълната. Следователно, ако искаш един слуга, който не те ощетява, трябва да направиш дрехите си от вълна, а пък ако искаш добре да се проветряваш, трябва да направиш дрехите си от памук. Както виждате, досега ние имахме копринени или вълнени дрехи, а пък сега турихме памука и той пуща навън и навътре. Но трябва да знаете при какви условия да турите памука на работа и при какви условия вълната на работа. Това са сега символи.

Сега при този начин на разсъждение казвате: „Ние трябва да знаем нещо за Христа." Хубаво, Христос имаше постъпки. Ти не можеш да познаеш Христа, ако нямаш Неговата линия на постъпки. У Христа имаше чувство. Христос заради любовта, за тия чувства, Той прие да носи греховете на хората. А пък ти искаш да следваш Христа, но греховете на хората никак не искаш да ги носиш. После, в Христа имаше мисъл. Той мислеше да намери един път, да помогне на тия хора. А пък ти за хората не мислиш, и от сутрин до вечер ти мислиш за себе си. Ти казваш: „Аз искам да се запозная с Христа." Че как ще се запознаеш? И Христос като ти дойде на гости, най-пър-во ще Му приказваш за себе си, за децата си, за жена си, и ще му кажеш: „Господи. Малко беден съм. Не можеш ли да ми отпуснеш малко кредит?" Има една погрешка в схващането. Кредитът отдавна е отпуснат, но този кредит не е използван. Вие седите и казвате: „Ние не сме добри хора." Какво означава това? Всякога, когато казвате, че не сте добри хора, аз казвам, че кредитът, който е отпуснат от невидимия свят, не е използван. Имате една нива, която не е работена. Това е един кредит, който не е използван. Имате един ум, който не е обработен. Имате едно сърце, което не е обработено. Имате една воля, която не е обработена. Понеже сте влезли в един живот с особени разбирания, като речете да работите, не работите както трябва. Ще вземете малко мотиката и отгоре ще блъснете малко и ще кажете: „Другите да копаят." Тая работа не става така. Ти сам ще изореш нивата си. Ти сам ще копаеш градината си. Върху твоя ум и сърце сам ще работиш. И ако оставиш други хора да влязат и да боравят с твоето сърце и ум, те може да работят, но те ще работят, както те знаят, и после ще съжаляваш. Ти в сърцето си пущай само Божествения Дух да дойде да ти помага. Ако разбираш. Начин за разбиране е това. А пък сега сърцето ви на кой наемател не е дадено. И неразположението, което имате, от какво зависи? Много наематели имате там. Турили сте вътре в четири-пететажното здание наематели - на първия етаж, на втория и пр. И не плащат. И целия ден говориш за наемателите, че не са ви платили, че те са безчестни. И постоянно се сърдите. Ти си умен човек. Ще туряш наематели, които плащат. Защо да не ги познаваш? Щом си турил наематели, които не ти плащат, това показва, че не си умен човек. И щом наемателят ти е лош, това показва, че и ти не си добър човек. Щом някой говори нещо лошо за тебе, това показва, че не си от много умните хора.

Сега аз разсъждавам така: дойде в мен една лоша мисъл. Тя е един наемател в третия етаж. Дойде едно лошо желание в сърцето ми. Това е наемател във втория етаж. Дойде една лоша постъпка. Тя е един наемател в първия етаж. Наредиха се горе. Казвам тогаз: „Чакайте. Четвъртия етаж още не съм го дал." В четвъртия етаж няма да стъпи нито един от хората на първия, втория и третия етаж. Намирам аз един отличен наемател и го турям в четвъртия етаж, и той, като влезе вътре, се разправя с тях. Можете да си представите как се разправя.

В този чертеж първият, вторият и третият етаж са тук, а четвъртият етаж е центърът. Като влязат лошите наематели, които не плащат, ние сгорещяваме този център и става им топло. Не искат да излязат. Нагорещим ги ние тук, и първият, вторият и третият етаж казват, че не могат да търпят и излизат навън и ще освободят етажите. Този в центъра, в четвъртия етаж, ще ги нагорещи. Следователно причинният свят е мястото, дето се поправят всички погрешки. И когато аз говоря за любовта, подразбирам четвъртия етаж в човека. Там, дето любовта влезе, нагорещява всичко и ония, които са недостойни, тя ги кара доброволно да си излязат навън, да оставят етажите свободни и да си вървят, дето искат. Какво разбрахте вие сега? Това е фигуративно.

Ще имате едно убеждение в себе си, което убеждение да не се разклаща. При всичките външни условия, които могат да ви сполетят, вашето убеждение да не се измени. Понеже, ако се измени, то не е реално. Реалността е нещо, което не може да се измени. В света съществуват две реалности. В съвременната наука съществуват реалност и относителна реалност. Относителната реалност е сянка на реалността. Не че сянката не е нещо реално. Реално е, но тя винаги произтича от реалността. Реалността е, която създава относителната реалност. Та във всички вас има неща, които са относителни. Тия относителни неща произтичат от самата реалност. Мисълта си има своята относителна реалност. Чувството си има своята относителна реалност. Постъпките си имат своята относителна реалност. Има нещо съществено в постъпките и има нещо несъществено. Разликата е само в частичката „не". Сянка е значи. Но тая сянка можеш да я ползваш. Една сянка лятно време можеш да я използваш, ще седнеш да си починеш под сянката на едно дърво, но зимно време да седнеш под сянката на едно дърво, няма си мястото. Питам сега: вие пиете вода. Защо пиете вода? Че пиете, пиете. Ти казваш: „Жаден съм." Но защо си жаден? Жаждата - това е закон за оправяне на света на чувствата. Гладът, това е едно мерило за оправяне на постъпките. Дишането, това е закон, за да оправиш мисловия си свят, за да оправиш мислите си.

Когато имаш жажда, от жаждата си ще съдиш дали е естествена твоята жажда, или неестествена. И ако е неестествена твоята жажда, то има някое чувство, което е неестествено. Ако гладът ти е неестествен, то има нещо, което ти е неестествено във физическия свят. И ако в дишането ти има нещо неестествено, ако не дишаш свободно, ако не ти е приятно дишането, то има нещо, което препятства на твоите мисли. Това са диагнози. Всеки един трябва да изучава. Вие нямате ясна представа за нещата. Вие мислите, че като отидете в онзи свят, ще се уредят работите. Как ще отидете в онзи свят? Вие имате много крива представа за онзи свят. Вие искате да отидете в онзи свят с физическото си тяло, да видите Христа отвън. Че Христос го има и тук. (Учителят показва двата портрета в салона.} И тук, и там не е нарисуван, както трябва. Христос не е такъв, какъвто хората Го знаят. И Той се е променил. Христос, като отиде при лошите хора, става грозен. Като иде при красивите хора, става красив. Като отиде при меките хора, става мек. Като отиде при твърдите хора, става твърд. Навсякъде, каквито са хората, такъв става. Вие ще паднете в една погрешка. Не че Христос става такъв. Когато светлината дойде до вълка, у него се зароди желание да изяде агнето. Когато светлината дойде до лъва, у него ще има желание да изклинчи, да тръгне нанякъде.

Сега вие сте като рентиерите. Вие имате идеята на рентиерите. Вие разглеждате живота от съвсем друго становище. Това положение трябва да го оставите. Всички желаете да няма нищо, което да ви безпокои, да ви е уреден животът. Да бъде уреден животът на всекиго едного от вас не е мъчна работа, но трябва да знаеш как да постъпваш. Трябва да имаш линия на поведение. После трябва да имаш разширение на чувствата - да обичаш. Да обичаш, това е закон на плоскостта. Чувствата са в един свят, който е плосък. А мисълта е в един свят на сферата, един свят сферообразен. Но това са думи най-непонятни. Виждаме, понеже светът е сферообразен, то и човешката глава е сферообразна, понеже умственият свят има най-малко съпротивления, с много малки разноски там можеш да свършиш една работа. Светът на чувствата е по-труден, а пък във физическия свят - при постъпките, се изисква много голямо знание, понеже материята е груба. Сега аз ви навеждам на тия мисли, на този начин на разсъждение, понеже всички противоречия произтичат от това. Вие имате едно верую, вярвате. Какво вярвате сега? Че Христос дойде на земята да спаси човечеството. Каква е вашата идея? Как го спасява? Кога майката спасява едно дете? Когато го роди здраво и постоянно отхранва това дете, дава му възпитание, то тая майка го е спасила и го е турила в живота. Но ако майката го роди мъртво или го роди живо, но не го отхрани добре, то тая майка се е наела да го роди, но не се е научила да го отхрани и възпита. Сегашните майки не знаят как да възпитават децата си. Щом станат на шест-седем години, ще ги прати на училище. Ако остане на майката и на бащата да им дадат възпитание, то децата ще останат невежи. Птиците защо не прогресират? Понеже имат малко знание и го унаследяват. А пък хората придобиват знание.

Човек, когато не знае как да живее, остарява. И аз мога да ви обясня нещата от това гледище. Когато лицето на човека се набръчква и погрознява, то си има своите причини. Ако вземете дълъг конец и го обтегнете от едната страна и другата страна, то какво ще стане? Мислите ли, че тая жица ще остане права? Не. Тя ще бъде винаги огъната малко. Ако турите на този конец в средата една малка топка, то ще имате едно малко огъване на този конец. Какво показва това? Този конец казва, че по законите, по които ние живеем, трябва да повикаме и други светове на помощ. Щом конецът се огъне, той вика на помощ умствения свят. А пък ти искаш да седи той в плоскостта. Тогаз викаш на помощ правата линия, чувствата викаш, любовта викаш. Но една любов, която е права линия, една любов, която е плоска, една любов, която е кръгообразна, там са наемателите още. Те не плащат. До третия етаж е така. В четвъртия етаж е причинният свят, това Разумното, Божественото. Не онова Абсолютното Божествено, но то е светът, който ражда нещата. Аз говоря за четвъртия етаж - причинния свят. Той е вече атмосферата на любовта. Той е, който урежда нещата. Докато не дойдете до четвъртия свят, до разумното, не могат да се уредят работите. Науката отива към там. Разумният свят е четвъртият свят. Разумният свят взема предвид всички положения на живота. Ти ще започнеш от точката, линията, плоскостта, кръга и ще дойдеш до радиирането, до лъчеизпускането. Ще направиш една маневра в себе си. Например една такава маневра: ти си беден човек и искаш да си оправиш работите. Няма да седнеш да мислиш за своята сиромашия, но ще направиш такава маневра: ще си мислиш, че си богат човек, че имаш говеда, овци, камили, къщи по целия свят, златото просто така тече в касата ти. Ще почнеш да мислиш, че от тебе излиза злато като извор и навсякъде даваш. Пущаш, пущаш и ще си държиш една статистика, че днес си помогнал на сто души, утре на двеста души, на триста души, на няколко милиона, помагаш на целия свят. Ще кажеш: това е въображение. Това, което мислиш, то ще стане. Знаете ли какво нещо е силата на човешката мисъл? Няма нещо, което човек да е помислил и да не е станало. И няма човек, който да е помислил нещо и да не е станало. Това е реалното. Ти можеш да станеш учен човек. То е вече станало. Някой на твое място отдавна е станал учен. Ти искаш да напишеш една книга. И някой човек отдавна е написал тая книга. И ти можеш да я напишеш. Някой мисли да стане учен. И преди тебе някой е станал такъв. Или искаш да биеш някого. Някой вече го е набил. Ти искаш да откраднеш. Някой вече е откраднал. Ти искаш да бъдеш красив. Някой вече е красив. Искаш да бъдеш силен. Някой е вече силен. Ти искаш да хвъркаш, някой вече хвърка. Аз не мога, но патицата хвърчи. Аз искам да пробия земята. Че слънчевите лъчи отдавна са пробили земята. Има същества, които отдавна са пробили земята. Има цели тунели, направени от тях. Обаче за нас ще бъде земята реално пробита, когато ние пробием. Нашия мозък трябва да го пробием, в мозъка трябва да направим много тунели. Мозъкът представлява нашата земя и той трябва да се организира. Не че ние ще го организираме. Има известна работа, която ни е дадена. Бог ще ти даде храна, светлина, всичко това, но ти сам ще отвориш очите си и ще възприемеш светлината. Ти ще учиш сам. Като възприемеш светлината, няма да възприемаш, което искаш. Господ най-първо ви учи да не сте разточителни. Турил ви е малки прозорци, не ви е турил големи прозорци. Вие искате къщи с по четири-пет прозорци. Мерили ли сте колко са големи вашите прозорци? Дали са до три и половина сантиметра и около един-два сантиметра на широчина. Това са вашите прозорци и през тия прозорци влиза толкоз светлина, че осветлява всичко. И през този прозорец ти всичко виждаш. И после слушалките ти са едни малки дупчици. Господ иска и малко да слушаш. Малко да слушаш и много да разбираш. Той не прави големи дупки, да влезе много, но малко да влезе, обаче каквото влезе, да го разбереш. А пък ти можеш да имаш желание много да влезе и много да разбереш. Не, малко, но разбрано. А пък многото вътре само ще те безпокои. Малко знание ти трябва, но разбрано. Малко движение на ухото ти вътре, но разбрано движение.

И тогаз виждате, че ръката ти е плоска. Защо? Защото тя е носителка на чувствата.
Каквото и да каже някой, вие, без да проверите, казвате: „Така и така казва той." Вие оставете този метод. Вие сте неразположени духом някой път, нещо сте недоволни от света, не искате да живеете, казвате, че Господ направил света така и така. Казвате, че всички хора са лоши.

Не само вие, но и всички хора имат това неразположение някой път, някои в голям размер, някои в малък.
Можеш да си туриш ръцете така. (Учителят поставя двете ръце една срещу друга, дланите една срещу друга, допрени.} Или някой път ги поставяте така. (Учителят поставя ръцете една върху друга, с гръбната страна навън, лявата ръка върху дясната, ръцете са сложени върху гърдите.} Някои сестри дойдат и си турят двете ръце на корема и се поклонят и после подават ръка, за да целунат ръката ми. Вие с това искате да кажете: „Ще внимаваш за моето благоутробие. Да бъдеш внимателен за всички мои нужди, за това, което ми трябва за физическия свят. Да не ме урониш нещо. Тук във физическия свят всичко да имам, че тогаз приятелство." Щом не е уредена работата на физическото поле, той не признава другото. Или някой път дойде някой, седне на стола и си прехвърли краката един върху друг и говори. Аз вече го зная. Щом си прехвърли краката, то е написано вече. Или някой седи и се почесва отзад на главата с тая и оная ръка. Това са движения, които говорят. Тук са прекръстосани тия светове, образуват се прави линии или квадрати, или кръгове, или радиирани линии.

И щом дойде един човек, той веднага трябва да си даде акредитивните писма. Всеки гостенин, който дойде у вас, той е един посланик изпратен. Нека си даде своите акредитивни писма. Няма какво да ми разправя той. Да представи писмата си, официалните документи. Той ще ми разправя, че е благороден. Думите си да си ги държи, какъв е бил. Ще извади своите акредитивни писма от стомаха си, ще извади своите акредитивни писма от сърцето си, ще извади своите акредитивни писма от ума си. А за другия свят аз си имам съобщение. Имам съобщение от четвъртия свят. Това съобщение оттам е дошло, преди той да е дошъл. Четвъртото акредитивно писмо го имам. И те ми пишат така: „Наскоро ще дойде един наш посланик. Бъдете внимателни с него. Той е един човек много непостоянен, обича да пооткрадва, да полъгва, да кръшка. И гледайте да го повъзпитате малко нещо." Дойде друг. И за него ми казват отгоре: „Иде един наш посланик. Отличен човек е той. Можеш да имаш пълно доверие в него." Като дойде този първият, шмекерът, той казва: „Аз съм пратен от еди-къде си." Казвам му: „Дай си писмата." Той казва: „Че нямам писма." Той няма писма.

Мислите ли, че у вас няма някой пътник, че няма някой чужд посланик, когато сте недоволен от Бога, от невидимия свят? В какво има човек да се сърди на Бога, я ми кажете. Че си нямал пари. Че кой е виноват за това? Колко пари ти трябват? Или че не си бил здрав. Кой е виноват за това? Ти казваш: „Ами окръжаващата среда е такава." Всички тия факти ги приемам така, както са, но кой е виноват за това? Аз наскоро четох един разказ: един млад граф в Европа се запознал с една госпожица от богато семейство. Едновременно се запознал той с четиридесет такива госпожици. И всичките той ги залъгвал, четиридесеттях. И на всичките пишел писма, че е готов за всяка една от тях да се ожени. И всичките тия четиридесет кандидатки усетили как той ги лъже. Събрали се те. И всяка една от тях носела писмата. Той писал на всички. Една му дава рандеву в един парк. И всички отиват там и го ограждат, и му дават един хубав поздрав със своите омбрели24. Кой сега е виноват? Той не е виноват, че се е запознал с четиридесет моми. Де му е вината? Кой ги лъже? Аз намирам примера недостатъчен. Те се събират. Колективно го бият. Хубаво, какво ще добият четиридесетте моми, като са го били? Де е лъжата? Че кой не обича кокошките? Тия моми са по една кокошка. Трябваха му четиридесет кокошки. Този граф се е запознал с тях, понеже е бил закъсал и трябват му пари, за да се учи. От тая от любов изтегли една сумица, от оная изтегля и пр. Те са четиридесет банки, от които тегли кредит. Де е сега неестественото? Не е въпросът, че постъпката е лоша, но да се определи в какво отношение е лоша постъпката. Отварянето на касата е естествено, само когато господарят каже да се отвори и се отвори в негово присъствие. И аз говоря, когато Господарят е там, и аз отварям своята каса, своя ум и своето сърце. А пък когато Го няма Господаря, казват ми: „Защо мълчиш? Кажи ми една дума." Мълча. Казват ми: „Какво мълчиш?" Мълча. Казва той: „Диване е той." Питам сега, аз ли съм умният, или той е умният?

Сега въпросът не е заради мен. Аз искам вие да бъдете умни. Всички вие трябва да бъдете умни, понеже, ако не сте умни, работата няма да върви. Това е всичкото. В една кола всяко едно колело трябва да се движи добре. И четирите колела трябва да се движат добре. И осите трябва да са добре намазани. И всяко едно нещо трябва да си е на мястото и добре трябва да изпълнява работата си. Ако едно колело се движи хубаво, и другото не се движи хубаво, какво ще стане? Вие сте колелата на Божествената каруца. Какво значи колело? В мисловия свят вие сте служители на Бога. В мисловия свят вие сте колела на Бога. Вие сте седалище, на което хората седят. Под това аз разбирам света на чувствата. Той е плосък. Като определям границите на нивата, подразбирам едноизмерния свят. Граници има. Едноизмерният свят представлява граница на чувствения свят. А чувственият свят е граница на умствения свят. А пък умственият свят е граница на причинния свят. И ако границите са по правило определени, то отношенията на съществата, които живеят в тези светове, са правилни. Следователно границите на вашия физически свят, границите на вашия сърдечен свят, на вашия умствен свят, всички тия граници трябва да са правилни. Вашият причинен свят - той е уреден. Всички тия граници трябва да са правилни.

Сега от онова, което сте чели, което са ви разправяли, какво разбирате например за поведението на Христа? Някои са ми разправяли, че са виждали Христа. Виждали са сянката на Христа. Относителния Христос са виждали. Има един реален Христос, има и един относителен Христос. Какво не са ми разправяли за Христа? Някъде са Го виждали, облечен с една шопска дреха, с шопски потури. Това не е Христос. Някъде са Го виждали с една класическа дреха, дълга римска тога. И това не е Христос. Художниците как Го рисуват? Този портрет тук право ли е нарисуван? (Учителят показва портретите в салона.} Това е човек там, но вие сте свикнали и казвате: „Каква хубава мантия има, какво хубаво положение има." Мислите ли, че този прилича на реалния Христос? (Учителят показва по портрета.} Сянка е това. Всички казват, че е отлична картина. Това е сянка на нещата. Вие имате известни схващания. То е сянка. Казваш: „Сърцето ми гори." То е сянка. Какво ти гори сърцето. Казваш: „Сърцето ми е топло." Под горене какво разбирате? Радиира вашето сърце. Казват: „огън, агни25". Агни йога е една стара наука. Агни йога какво е? Наука за огъня. Иска да каже, че той всичко разрешава. Не, огънят всичко не разрешава. Ти можеш да си изгориш ръката. Можеш да се опърлиш от огъня. Огънят може да ти причини голяма беля. Зад огъня има нещо друго. Трябва цяла една философия. Агни йога е наука за огъня, но зад огъня седи нещо друго. Огънят е само една проекция, едно отражение на закона на любовта. Следователно той е едно отражение на закона на любовта. Ако вие усилите топлината на вашите чувства, ще причините едно нервно разстройство на вашия мозък. И много хора заболяват от какво? Аз виждам и правя своите изследвания. Щом се повиши температурата на мозъка, може и на една стотна част от градуса, то това се отразява върху човека. Каква е нормалната топлина? ("Тридесет и шест и половина градуса."} Ако тая топлина в мозъка се повиши само с една десета от градуса, или стане 37 градуса, тя вече не е нормална. Природата никак не търпи отклонения. При всяко повишение или понижение на температурата, винаги се изменя цялото състояние на човека. И щом се усили тая температура, вие се усещате във вашите чувства крайно неразположен. Някой път вие мразите, не обичате някого. Хладнокръвен сте. Намалила се е температурата ви. Някой път с всички искате да станете приятели и близки, искате всички да прегърнете. Повишена е температурата ви. Искате да прегърнете всекиго, когото видите. Това е анормално състояние. Това не е нито будизъм, нито християнство. Младите са експанзивни, а старите - философи. Нито младият е в естествено състояние, нито старият. Сега не ви говоря това за някого лично от вас. Не мислете това. Някои го взимат отгоре си. Вие казвате: „Какво трябва да се прави тогаз?" Там е сега въпросът. Трябва да се дойде до разумния живот. Трябва да знае човек как да постъпва. Бог изисква всички негови деца да бъдат разумни, да разбират и физическия свят, и духовния свят. Духовния свят аз го наричам свят на чувствата. А пък умственият свят е свят на мисълта. Бог изисква всички вие да бъдете разумни. Разумни в постъпките си, разумни в чувствата си, в мислите си, понеже това са елементи, които за самия тебе са полезни. Аз говоря за една разумност, която е вътре. Аз говоря за една разумност, на която аз да се радвам. Не какво говорят хората. Аз да съзнавам, че изпълнявам волята Божия, и това да ме радва. Не какво говорят хората. Това не е меродавно. Ако хората са добре разположени, то е добро, но и ако добре или зле са разположени, това не са меродавни мерки. Това е относително. Но важно е онова разположение, когато аз съзнавам, че върша волята Божия - това е меродавно. Това знание е меродавно. Не искам хората да го знаят. И това съзнание ще ви даде вътрешна сила. Аз желая да имате съзнание, че вършите волята Божия и да сте доволни, и никак да не съжалявате, че сте направили нещо. Да не говорите: „Аз не трябваше да направя това добро." Че Бог е дал всички блага на света. Той какво трябва да каже тогаз? Бог, като погледне на човека, Той вижда, че този човек ще се намери в трудно положение и му казва: „Не върши това, ще пострадаш." Той не слуша и пострадва. Защо страдаш? Защото не вършиш доброто. Защо страдаш? Защото не мислиш доброто. Защо страдаш? Защото не постъпваш добре. Ти казваш: „Аз постъпвам добре." Не както хората искат, но да постъпваш така, както Бог постъпва спрямо тебе. За мен е меродавно това: аз да постъпвам така, както Бог постъпва спрямо мене. Това е образец. И да чувствам така, както Бог чувства. Не в голям размер, но в малък размер. Да мисля, да чувствам и да постъпвам така, както Бог мисли, чувства и постъпва. Щом имам това, то всичко тогаз мога да постигна в света. Какво искате да постигнете например? Искате да бъдете красиви. Отлично нещо е красотата. Ще турите линиите. За да бъде лицето ви красиво, трябва линиите на едноизмерния свят да са намясто, плоскостите на двуизмерния свят да са намясто, и сферите, разширението на умствения свят да са на мястото си. Три вида линии има.

Да кажем, че тук имате точката А. Това означава умствения свят. Имате вече резултатите на разумния свят. Радиирането произтича от един елемент на разумния свят. Радиуси има само разумният свят, радиални линии, които излизат от един център. Това, което излиза от един общ център, то е светът, който разрешава всички мъчнотии. Някой път нещата могат да се вливат към един общ център. Ако се вливат нещата, то е едно нещо. А пък ако излизат от един център свободно - защото в причинния свят всички неща свободно излизат от центъра - то е израз чисто на чисто Божествения свят. И човек, който е влязъл в причинния свят, той е вече щастлив. Той има едно щастие. Той оценява постъпките на всички хора и им дава много добра оценка. Той не влиза в стълкновение с никого. И дето влезе той, става приятел с всеки човек и му показва как да оправи мъчнотиите си. Той му казва: така и така. Някой идва при мене и ми казва: „Учителю, кажи на еди-кого си." Казвам му: „Ти си дошъл и на тебе ще кажа най-първо. От тебе започвам сега." Ти казваш: „Той така и така ми каза." „От тебе започвам. Ти искаш ли да бъдеш като него?" „Не." След малко другият идва при мен. И той казва: „Така и така." И с него започвам така: „Ти искаш ли да бъдеш като него?" И всеки иска да ме вземе на страната си, да разбера, че той е прав. А пък аз виждам, че не са. Аз съм виждал, идват ясновидци при мене. Искат да ми кажат, че много знаят. Много малко знаят ясновидците. Ясновид-ството разбирам да вижда нещата, в дадения случай да ги вижда така, както се проектират в Божествения свят. Да виждаш дали този образ е прав, или не. В България в моите изследвания само един ясновидец видях, и то жена. Бутнах на едно място главата й, в един Божествен център. У другите не видях този Божествен център събуден. Само една млада мома видях ясновидка, и то на едно място е развит центърът. Казах й: „Ако цялата ти глава беше такава, ти щеше да бъдеш гениална глава." И аз като бутнах това място, от това място излезе светлина, и то мека и приятна. Тая светлина показваше развита справедливост и едно Божествено разбиране на нещата. Нали имате звънци? Като бутнете звънеца, нали звъни?

Преди няколко вечери бях на гости у един наш приятел. Дадоха знак да дойде автомобил да ни вземе. Според стария ред трябваше да отидем на пазаря за автомобил и щеше да се мине половин час. Той бутна едно копче и поиска номера. И поръча автомобила. И казаха: на еди-коя си улица, на еди-кой си номер да дойде автомобил. И след пет-десет минути дойде автомобилът. В Божествения свят е така. И веднага идва. Но ако не знаеш как да бутнеш, не стават работите. Трябва да помните добре номера, числата.

Какво разбрахте сега? Преля ли водата? Ако е преляла, не е добре. Ако водата прелива, в тръбата има нещо, задръстена е. Водата радиира. Водата трябва да влезе в своето място. Та казвам, на вас канализацията ви е станала доста стара, чувствам, че тръбите са доста стари и са подпушени с пясък. Мои изследвания са това. Понеже има нови тръби, изпратени от управлението на невидимия свят, ще ги вземете и ще турите нова канализация, нищо повече. А пък старите, като ги извадите, можете да ги употребите за друго. Но непременно да си уредите канализацията. После ще дойде една комисия и ако намери, че не сте направили новите канализации, няма да получите нужната бележка. То е като един изпит. Когато един учител изпитва ученик и той не си знае урока, учителят му туря само един кол. А пък аз не желая да ви турят колища, единица.
Ще турям дванадесетобалната система. Да ви турят по 12:1 и 2.

"Отче наш"
6 ч. 30 мин.
26 лекция на Общия окултен клас 18 март 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта София, Изгрев

Небето облачно.
Времето тихо и хладно.


23 Be man - бъди човек (английски).
24 Омбрела - лятно дамско чадърче (остар. от английски).
25 Агни - огън (санскрит}.

Най-често използвани думи в беседата: свят, аз, има, всички, човек, дойде, сега, искаш, добре, любов, хора, казва, етаж, можеш, тебе, христос, работа, път, тогаз ,

Общ Окултен клас , София, 18 Март 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder