НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Сегашният момент

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Сегашният момент

Най-често използвани думи в беседата: сега, аз, човек, има, може, дойде, жена, иска, зло, живот, мисли, път, време, всички, земя, казва, съм, бог, имаш, можете ,

Общ Окултен клас , София, 11 Март 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва"

Взехте ли си билет за пътуване? Има състояния, които приличат на сладкиши, на малки закуски. Те са само за една почивка, но не допринасят нищо за човека. Запример дай сто хиляди лева на един обикновен човек, на един талантлив и на един гениален човек. Те как ще постъпят с тези пари? От толкова години вие имате едно богатство - тази Библия. Чели сте я, но какво сте придобили? Колко се е писало, колко се е говорило за нея. Да кажем, че вие свършвате университет и след като свършите, какво можете да постигнете? Можете да станете учители, професори, можете да станете доктор. Да допуснем, че станеш лекар. След като си излекувал хиляда души, какво си придобил от това лекуване? Излекувал си само хиляда души. Всеки човек ти е платил по хиляда лева, стават значи един милион лева. Лекуването е било солидно. То не е една визита за сто лева. Аз говоря за големите лекари, а не за обикновените лекари. Даже за такива лекари е малко една визита от сто лева, но и за една визита се плаща и двеста, триста, петстотин и повече лева.

Вие седите и мислите за онзи свят, за рая. И както мислите, ето какво е вашето положение. Искам да ви кажа каква е мисълта ви. Вие сами си препятствате на мисълта. Нека да вземем сега един млад син, който седи при баща си. Добре му е при бащата. Той си работи, но в него се зароди идеята да отиде в странство, да се повдигне. Той иска да предприеме нещо ново. Какво ще бъде положението му, ако отиде в странство? Ще го посрещнат ли, както го посрещат в дома му? Сега и вие мислите така за рая. Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за да спечелите нещо, и сега искате да се върнете назад. Каква ви е придобивката? Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната кофа. Не ни трябва празната кофа. Искате да отидете на онзи свят. Ако си пълна кофа, ще отидеш. Ако си празна кофа, няма да отидеш. Там не се нуждаят от празни кофи. Това е за разсъждение. Това не се отнася лично до вас. Вие сега можете да кажете: ние празни кофи ли сме? Пълна кофа си, но може да се изпразниш. Ето какво подразбирам аз. Вие сега сте щастливи, имате мир. Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение. Онова, което си имал, си го изгубил. Не си доволен от живота. Питам: пълна кофа ли сте, или празна? Това е само за разяснение. Не е въпрос само до празната кофа, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва. Вие играете на лотария. Вие сте взели един билет и гледате номера му. Номерът е 1234. Питам сега, този билет 1234 може ли да печели? Този билет не може нищо да спечели. Защо? Ако ти седиш в дома си, между братята си, можеш ли да печелиш? Не можеш да печелиш. Ако искаш да печелиш, ти, както си в дома, не можеш да печелиш. Нито ти, нито брат ти, нито баща ти, могат да печелят в дома си. Щом почнете да печелите, ще стане едно различие. Тогава един от братята ви ще забогатее, а друг ще осиромашее. И тогава съществуващите отношения ще се развалят. В дома не може да има печалба. После, в дома не може да има ядене и пиене. Какво ще ядете? Вие един друг не можете да се ядете. И ти никога не можеш да изядеш един човек, когото обичаш. Ти ще предпочетеш да умреш от глад, отколкото да отрежеш месо от него и да ядеш. Сега това е за онези от вас, които можете да мислите. Има някои от вас, които са още деца. И не е потребно да мислите като възрастния. Младият не трябва да мисли нито като възрастния, нито като стария. Старият не трябва да мисли като младия. За какво трябва да мисли старият сега? За старините си ли? Право ли е да мисли за старините си? За какво трябва да мисли младият? За младините си ли? Старият не трябва да мисли за старините си, и младият не трябва да мисли за младините си.

Сега да ви дам един ребус. Дадат ви една ябълка здрава и друга гнила. Какво трябва да правите? Гнилата ще посеете, а здравата ще изядете. Защото това, което е гнило, то трябва да се посее. Външността на плода гние, а семето му казва: посей ме. Това, което гние, то не се яде. То се посява. И когато в живота си имате големи неприятности, вие трябва да работите. А пък вие тогава именно си почивате. Не е време за почивка във време на страдания. Ще работиш. Че това е вярно. Онзи болният човек само може да си почива. Турят го на легло да си почива. Какво ще почива? Той ще се обърне на едната страна, обърне се на другата страна, свие единия си крак, свие и другия си крак, свие си ръцете, охка и прочее. Казват: да турим този болен да почива. Когато някой иска да почива, затваря се да се моли, както калугерите се молят. Че какво ще се моли един развълнуван човек? Аз бих ви препоръчал, щом сте развълнувани, не се затваряйте в стаите си, но вземете мотиката изкопайте, търкайте дрехите си, а пък ти си седнал и казваш: „Моля Ти се, Господи, виж моето нещастие." Когато нямаш никакви страдания, седни на стола си и повикай приятелите си на угощение. А пък щом си на парила22, тогава вземи чука, мотиката, перото, коритото и на работа. Това е едно ново разбиране. Хубавото време, когато трябва да почиваме, ние го ижди-вяваме на работа, а времето, когато трябва да се работи, ние го иждивяваме в почивка. Обърнали сме живота и нямаме резултат. Отиват двама души, двама християни в света. Единият развива в себе си своите дарби да познава къде Бог е скрил в земята богатствата. А пък другият изучава къде има богати хора. Кой от двамата ще спечели повече, онзи, който познава земята ли, или онзи, който познава хората? Как ще мислите? Можете да направите опит. На земята човек е користолюбив. Един богат човек ще иждиви много време, за да изкара от земята пари, богатство. Ти отиваш като онзи американски проповедник. Той отива при един американски земеделец и цяло лято му проповядва. Онзи му казвал: „Много си добър, много добре проповядваш." И като си заминавал, дал му половин долар. Проповедникът го погледнал учудено. Земеделецът казал: „Това е за устата ти. Ти никаква работа не работи, а само си отваря и затваря устата. И аз приказвах, но на мене никой нищо не плати. Не ми се плаща за говоренето. А пък ти искаш да ти платят." Погрешно е това, че ние учим това, което не знаем. Проповядваме любовта, която не сме опитали. Учим за някакво знание, което не сме приложили. Не че човек не трябва да учи, но за да имаме едно истинско постижение в този път, по който вървим сега, ние не можем да го имаме, но всякога ще имаме един отрицателен резултат. Вие можете да направите един опит: даже на вашите възлюблени деца, дъщери и синове, разделете парите си и им ги дайте. Останете вие без пет пари и ще видите как те ще постъпят с вас. Вие ще мислите, че ще имате тяхното уважение и почитание. Не, ще изгубите всякакво уважение и почитание. Вие мислите, че като се запознаете едни с други, ще имате уважение. Не, като се запознаете едни с други, ще изгубите уважението си. Сега всички се запознавате. Като се запознаваме, всеки най-първо изучава отрицателните черти на характерите. Той най-първо ви гледа отдалеч, че сте богат човек, че имате знания и ви уважава. Но щом дойде близо и види слабите ви страни, казва: вятър го вее на сива кобила. Това е една почва. Питам сега: при тези разбирания, какво знание можете да дадете, с което светът може да се оправи? Тези мои думи вие ще ги разберете обезсърчително. Обезсърчително е, когато човек изучава окултната наука. Казва се в окултните науки, че носът на човека трябва да бъде дълъг, за да е умен. Ухото му трябва да бъде добре построено, и то не да е малко, но голямо. И веждите му трябва да бъдат такива или онакива. Така е донякъде. Но това е относително. Но тези, които са изучавали фи-зиогномията, не са изучавали кога една линия, един нос, трябва да бъде дълъг, за да има своята стойност. Аз съм забелязал много носове, които са направени от желязо, други са направени от мед, трети от калай, много носове са направени от пръст, от глина, някои са направени от камфора, някои от захар, а малко носове има, които са направени от злато. Това е един символ. Казват: дълъг нос има някой. Но от желязо ли? Железният нос може да се налага. Медният нос ще те отрови. Калаеният нос ще те калайдиса. А пък носът, направен от камфора, ще те излекува, когато имаш хрема. Камфората действа лечебно. Сега носът не може да бъде железен, но един нос може да съдържа качествата на желязото, може да съдържа качествата на медта, качествата на оловото, качествата на среброто, на златото или на много други елементи. Зависи какво е качеството на носа, какво е устройството на носа, каква е нервната система, какви са нервите, които те носят, какви са и енергиите, които функционират. Защото носът е един орган и зависи каква енергия функционира в него. Каквото минава през ума ти, това ще мине и през носа ти. И каквото мине през носа ти, това ще мине и през ума ти. Запример, ако ти помиришеш едно хубаво благоуханно цвете, то в ума ти ще дойде една светла мисъл. Ако пък помиришеш някое лошо цвете, то в ума ти ще се създаде един неприятен образ, и в мисълта си няма да имаш нищо светло, никаква светла мисъл.

Та казвам сега: спрели ли сте се вие да мислите в себе си кои са отличителните черти, с които вие се познавате? Сега ще ви говоря какво разбирам аз под отличителна черта. Аз наричам отличителна черта тази, която при всички условия не се изменя. Това е човекът. Вие трябва да имате една черта, която при каквито и условия да ви турят, не се мени. Това е отличителната черта на човека. Това, което се мени, на него не разчитай. И то е хубаво, но е преходно. Някои казват: този живот е изменчив. Аз гледам другояче. От научно гледище това, което се мени, не е лошо. Защото в промените на нещата са условията. Ако на земята нямаше никакви промени, както и на небето, то щяхме да бъдем в ужасно положение. Благодарение, че всичко на земята се мени, в промените на земния живот е щастието на хората. Във външната страна трябва да има промени, за да дойде щастието. Но самият човек трябва да има една черта, по която той да се познава. Някога човек не може да се познае. Казваш: човек трябва да се познае. Вие ще се намерите в положението на един съдия, за когото се разправя в един анекдот. Аз ще приведа този анекдот. Скарали се двама души и се дали под съд. Единият казва за другия. „Господин съдия, той се осмели да ми каже: ти си магаре." „А ти какво му каза?" „Аз му казах: ти си магаре." Съдията пита другия: „Ти какво му каза?" „Аз му казах: ти си магаре. После той ми каза: ти си магаре." Съдията казал: „Тогава аз съм обиденият, защото и двамата казвате, че аз съм магаре." Какво се постига сега? Той ми каза: ти си магаре, а пък аз му казвам: не, ти си магаре. Питам, такива разсъждения какво допринасят сега? Съдията слуша. Някога съдиите са много невъзмутими. Аз не съм ги слушал. Само са ми разправяли. Някоя от страните говори пред съдията много нецензурни думи. Съдията казва: „Хубаво да го кажеш." Невъзмутим е той. И казва: „Запишете си това." И секретарят записва точно каквото е казал човекът. Този съдия седи невъзмутим. Питам, колцина от вас, като ви кажат такива думи, вие не се възмущавате? В това отношение трябва да разглеждате живота. Бог ви е поставил в живота, за да ви изпита. Светът е училище. Бог ви изпитва търпението, милосърдието, постоянството, верността, надеждата, знанието ви, всичко изпитва, каквото сте усвоили. И така е устроено, че всякога има условия да ви изпитва какви сте. Там, дето не подозираш, Той ще те опита, какво мислиш. Ти казваш: „Каква нужда има Господ да опитва работите?" Аз правя следната аналогия. Когато минаваме по един мост, какво правим? Най-първо изследваме дали мостът е здрав. Господ иска да дойде. Ти казваш на Господа: „Да ме туриш на работа." Той иска да опита най-първо, като те тури на тази работа, дали ще я свършиш. И дълго време ще те опитва. И не само ще те опитва, но като види слабите ти страни, ще ги изправи. И тогава ще те тури на работа. И ако някой път не ти е дадено това, което искаш, то е защото много работи ти липсват. Разправяше ми един мой познат следното: „Чуден човек съм. Като дойдат някои хора при мене, иде ми да им шибна една плесница. А пък като дойде някой при мене, искам да го разцелувам, да го прегърна. Запример, ако дойде някоя жена, искам да я ритна. Като дойде друга жена при мене, приятно ми е." Казва ми той: „Как обясняваш това нещо?" Казвам му: „Онази, която искаш да я ритнеш, и тя иска да те ритне. Я пък онази, която искаш да прегърнеш, и тя иска да те прегърне." Той казва: „Но защо не ме прегърне?" Сега вие криво ще ме разберете и ще кажете: за такова говори ли се? А аз ще ви питам: за такова мисли ли се? Не само за каквото се говори е важно, но и мисълта е важна. Аз отивам по-далеч и казвам: не трябва да се мисли това, а щом се мисли, то трябва да се говори. Понеже щом се мисли, то назад не може да се върне. Ти трябва да го кажеш. То трябва да излезе от устата ти навън, за да се освободиш. Ако искаш животът ти да е мирен, ти не трябва да допускаш каква и да е мисъл. Ако една добра мисъл я допущаш, тя ще има добри последствия. Ако допуснеш добрата мисъл, тя ще се реализира. И ако допуснеш лошата мисъл, и тя ще се реализира. Такива са основните закони. За никого няма изключение. Следователно ние съжаляваме, че сме казали една обидна дума. По-далеч трябва да отидем. Трябва да съжаляваме и за това, което е помислено, защото това, което е помислено, то е и почувствано и най-после ще се каже. И така ще се реализира. От всинца ви се изисква съзнание да бъдете господари на мисълта си, да няма нужда който да ви наставлява, да ви казва: защо направи тази погрешка? Не трябва да се съдим. Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени." Съдете се сами. И нека всеки съди себе си, оставете другите. Защото само онзи има право да съди, който не прави никакви погрешки. Никога не съди. Виждаш, че някой брат прави погрешки. Ти го повикай и му кажи: „Аз искам да ти кажа следното. В моя живот, едно време и аз живях като тебе, мислех и постъпвах като тебе, но много пати главата ми. Ако и ти постъпваш така, и ти ще изпиташ същото. Внимавай само." Той ще мине, ти не можеш да го върнеш. Пътят, по който е тръгнал този човек, не можеш да го върнеш назад от този път. Ще му кажеш само: „Внимавай само да не хлътнеш." Той ще мине по този път, и трябва да мине.

Сега мнозина от вас имате неща, които не сте постигнали. Запример някои от вас не пишат красиво, нали? Някои от вас не пишете свързано. Някои пък, като пишете, не туряте запетаите намясто. Мнозина пък изяждат букви. Мнозина от вас не поставяте глаголите, местоименията, прилагателните, съюзите, съществителните, дето трябва. Когато човек почне на мисли и да говори, има закон, който обуславя мисълта, говора, изобщо целия живот. Не може да говори човек, каквото иска. Той може да говори, каквото иска, но последствията ще бъдат съответни. И ако ви кажа да напишете едно обидно писмо на някого, без да се обиди той, възможно ли е това за обикновения човек? Сега ще ви дам една задача: напишете едно обидно писмо, без да се обиди онзи, който ще го чете и до когото се отнася. Не любовно писмо, но обидно писмо напишете. О-БИДНО. Какво означава това? Вие казвате, че някой умрял. Какво значи това? У-МИРА. Умира, мира, мира, умира - значи отива в мира, в света. Защо именно като се тури едно „у", ще покаже, че този човек умрял? Всеки човек не мисли като нас, ние го считаме за нас умрял. Той не ни е полезен. Умрял човек е онзи, който не може да ни бъде полезен. Злото куче е за предпочитане пред умрялото. Злото куче е за предпочитане пред умрелия лъв, който не показва никакъв живот. Когато човек престане да мисли както трябва, да чувства както трябва и да постъпва както трябва, той е мъртъв. Що е смъртта? Когато човек престане да мисли, да чувства и да постъпва правилно, той е мъртъв. Това е смъртта. Нали някой път вие чувствате вашата слабост? Налегне ви някаква тъга, мрак, тъмнота, не искате да се молите. В човека има нещо, което не иска да се моли. Разгневи се, не иска да се моли. Той се гневи на Бога и не иска да се моли. И на светиите се гневи, и на баща си се гневи и не иска да се моли. Кому се гневиш сега? Твоят сегашен баща едно време ти е бил син, и ти си го възпитал така. Той е станал баща сега и ти си се обърнал на негов син. Каквото си го научил, когато ти е бил син, той сега, като баща, ти предава твоето учение. Баща ти те налага. Щом баща ти те налага, ти ще си кажеш: „И аз съм го налагал едно време така." Или ако баща ти те милва, ще кажеш: „И аз съм постъпвал спрямо него добре, затова сега той е разположен към мене." В баща си ти ще видиш себе си. Когато някой човек постъпва добре с вас, това показва, че вие сте постъпвали добре с него. Когато постъпват зле с вас, и вие сте постъпвали зле с него. Има изключения обаче. Но общото правило е такова. Какво трябва да се прави? Постъпвай добре в сегашния момент, та в бъдеще да ти бъде добре. А когато някой постъпва с тебе сега така или инак, кажи му: „Прави, каквото знаеш." Колцина от вас имате следната доблест: ожени се някоя млада мома и съгрешила някъде. Нейният възлюблен й зашлевил две плесници. И след това тя му целуне ръката. Знаете ли какви щяха да бъдат последствията от това? Тя не си обръща гърба да каже, че не иска да го види вече. Тя му целува ръката. Как бихте постъпили вие в такъв случай? Има ли някой от вас, който да е целунал ръката на мъжа си, когато той й залепи една плесница? Има ли една сестра да е постъпила така? Има ли някой брат, чиято жена да му е зашлевила две плесници, а той да целуне ръката й? Вие сте окултни ученици. Защо не сте направили това? Кои бяха съображенията ви за това? Сега какво може да се направи? Аз съм за реалното. Не какво мога да направя за бъдеще, но какво мога да направя сега, сегашния момент. За мене петте лева, които могат да ми се дадат сега, струват повече, отколкото десетте хиляди лева в бъдеще. Сега, сега. Значи тази жена е разбрала закона. Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва да се изпълнява." Ти трябва да бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва да имаш отличен живот, милосърдие, да обичаш хубавото и красивото и трябва да водиш сметките си много добре. Да бъдеш човек намясто, това означава палецът на ръката. Да бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца. Да бъдеш справедлив, това е езикът на средния пръст. Да обичаш красивото и хубавото, да си милосърден, това е безименният пръст. А да водиш сметките си добре, това е езикът на малкия пръст. С другата плесница той й предава същото нещо. По този начин той проповядва. Двете плесници, това е написаното писмо. По-хубаво писмо не съм виждал от двете плесници. Сега някой от вас може ли да целуне ръка на онзи, който му удари две плесници?

Такъв няма нито един. Обаче всеки от вас е ударил някога две плесници, но не са ви разбрали. Много съжалявам, че не са ви разбрали. Има ли някоя сестра от вас, която да е ударила на мъжа си две плесници в младините си поне? Ами някой брат? С това, което казвам, не ви засягам. Знанието, което имате, дръжте за себе си. Аз не засягам старите роли, които сте играли. За мене сегашното е важно. Аз се интересувам от новите роли, които ще играете. Как сте играли, не ме интересува. Можете да ми покажете вашите венци, как са ви посрещали. Хубаво, миналото е отлично. Може да сте играли някъде сполучливо, някъде несполучливо. Положителното и отрицателното се допълват, но важна е онази роля, която сега трябва да играете. Запример, ако ви се представи избор, каква роля бихте искали да играете в драмата на живота? Всякога трябва да изберете една роля, която друг не е избрал. И тогава ще се намерите в трудно положение.

Едно време Господ искал да уреди света и затова изпратил един ангел да носи на хората Божиите благословения. Ангелът, като наближил към земята, видял една царска дъщеря, която била толкова красива, че той се зачудил, че може да има на земята такава красота. Той искал да знае кои са причините за това. На небето, за да станат съществата така красиви, той разбирал, но на земята как може едно същество да стане толкова красиво? На небето ангелът нямал изкушения. Той се вгледал в красивата царска дъщеря и не забелязал как започнали да падат благословенията на земята и хората ги разграбили. Той трябвало да раздаде тези благословения на способните, а сега като нападали на земята, кой каквото сварил, взел. Накрая дошъл един човек, който нищо не бил взел. Той попитал: „Има ли и за мене едно от тия благословения?" Ангелът отговорил, че само вярата останала. Това благословение е за небето, а всичко друго, което било на земята, е вече разграбено. Понякога някои идват при мене и казват: „Няма ли нещо за нас?" Казвам, само едно е останало - вярата. Този ангел останал на земята дълго време, за да изправи погрешката си. Ако вие сте изпратени да занесете Божиите благословения и като се захласнете, всички благословения изпадат на земята, дето хората ги разграбват, при това положение вие наполовина сте извършили работата си.

Вие трябва да разглеждате живота не от това положение, в което сте сега. Защото, какво сте сега, вие не знаете. И ако не се познавате, вие ще се намерите в трудното положение на онзи българин, когото поканили да отиде на баня. Като се опасявал, че като влезе между голи хора, ще се изгуби, турил на ръката си една мартеница. Като влязъл в банята, видял, че всички имат на ръката си по една мартеница. Всички, които влезли в банята, си турили по една мартеница, за да не се изгубят. Гледа, че има мартеница на ръката си, но вижда, че и другите имат такава. Той се намерил в чудо. Казал си тогава: „Това аз ли съм, или не съм?" Кое е вярното? Той мислил, че другите хора няма да имат мартеница, но и те имали.

Да имаш една черта, която никой друг да я няма. Това е човекът. В себе си ще имаш една черта, която само ти ще я носиш. Аз няма да ви кажа коя е тази черта. Тя не е любовта. Любовта е нещо общо. Не е и знанието. Знанието е общо. Не е и свободата. Не е и красотата. Кое е тогава? Аз ще ви оставя да мислите върху нея. Помислете. Това, което намислите, да не го мисли друг някой. Защото, щом се съберат няколко души и мислят за едно и също нещо, то не е онова, което търсиш.

Сега към предмета. Онова, което е заложено у вас, него трябва да развиете. Какво можете да направите от себе си, това е важното в сегашния момент. Без разлика. Някои казват: аз съм на четиридесет, четиридесет и пет, петдесет години. За мене обаче, годините не важат. Дали сте на пет години, на двайсет, трийсет, шейсет или сто и двайсет години, това не е важно за мене. Защо именно на сто и двайсет години хората умират вече? Щом ти си баща и твоят пръв син се ожени, ти вече си мъртъв. И хората сега умират преждевременно. Някоя дъщеря двайсетгодишна се оженва и тогава бащата и майката умират. Сега всички вие искате да ожените дъщерите си. Но трябва да умрете. Или някой път вие искате да предадете своите добродетели на другите хора. И тогава пак ще умрете. Щом искаш другите хора да станат добри като тебе, ти ще умреш. Ти можеш да живееш дотогава, докато хората около тебе са лоши. Щом станат добри като тебе, ти ще умреш. Че вие сте тук, понеже не се споразумявате. У вас ежби, колкото искате. Не че сте лоши, защото ако бяхте лоши... но всинца сте много добри, и от голяма добрина страдате. Вие сте станали по-добри, отколкото сте. Ако доброто разрешаваше живота, тогава защо Бог допусна злото в света? Злото съществува, за да бъде небето щастливо. Онези същества долу живеят, и в небето съществата живеят. Два живота има. Адът, това са корените на живота, а пък раят - това са клонищата на живота. И в ада не е така, както го разправят. Това са пресилени малко работи. Лошото положение на ада е нещо индивидуално. Всеки, който е влязъл в ада, като не разбира смисъла на този живот, той се измъчва. Той си създава едно мъчение, което не е по неговите сили. Това е друг въпрос. Злото е произлязло от поляризирането, от разединението на полюси. Когато човек се е отделил на положително и отрицателно, тогава се е явило злото в света. В света на любовта зло не може да съществува, понеже там няма това разединение. Но понеже тук хората са разделени, то зло може да съществува между господар и слуга, между мъж и жена и пр. И във вас съществува злото, понеже човек едновременно е поляризиран: лявата му страна е женска, а дясната - мъжка. Следователно злото е вътре в човека. И постоянно мъжът и жената в него се карат. Караници има. Какви ли не караници. И при това, като не можете вие да се спогодите, да примирите вашите мисли, вие търсите някое друго същество отвън да внесе ред и порядък, но ще внесе още по-голям безпорядък. Ако Адам беше почакал малко, още осем хиляди години, за създаването на Ева и ако беше се създала на Адама в наше време една жена, то щеше да бъде по-добре. Но Адам побърза и Господ му създаде жена. И какво стана? Всички излязоха вън от рая. Животът, който имаме сега, е резултат. Аз не се интересувам от резултатите. Този резултат се дължи на една мисъл, която е съществувала някога. Нашият сегашен живот е резултат на една мисъл, а пък нашият бъдещ живот ще зависи от това, какво ние разбираме сегашния момент. Сега, каквото и да казваме, по-добре да оставим този въпрос, понеже е много дълбок. Който се е заел да разреши въпроса за злото, той става лош. Затова заемете се да разрешите въпроса за доброто, за да станете добри. Ако се заемете да решавате въпроса за злото, ще станете зли. Ако се заемете да решите въпроса за правдата, ще станете праведен. Ако се заемете да решите въпроса за любовта, ще дойде любовта в тебе. Щом мислиш по въпроса, от какво се е родила омразата, ще дойде омразата в тебе. Започнеш ли да изучаваш истината, истината ще дойде в тебе. Започнеш ли да изучаваш лъжата, лъжата ще дойде в тебе. Сега новия метод го няма още. Всички стари учения са стари методи. Това, което се е проповядвало на изток, учението на йогите, то е старо учение. Една наука, която е опитала всички свои методи, но има нещо, което още не е постигнала. Запример проповядват, че човек трябва да познава огъня, понеже огънят има влияние върху астралното тяло. Това е една стара теория. Кой не познава огъня? Всяка страст се дължи на огъня. Щом имаш страст в себе си, настанала е зима, и ти си наклал огъня си и се печеш на него. Обичаш някого, зимно време е. Мразиш някого, лятно време е. В зимата ти влизаш там, дето ти е топло. Ако лятно време стане топло вкъщи, ще излезеш навън. А пък зимно време, ако стане студено навън, ти влизаш вкъщи. Сега, аз не искам да вземем това като противоречие. Ама какво е казал Христос? Вие изучавали ли сте това, което Христос е казал? Изучавали ли сте Неговата дълбока мисъл? Това, което е писано в Библията, е много малко. В Евангелието имаме само една малка подкваса и вие често трябва да варите вашето мляко, да правите опити, да туряте от тази подкваса. Сега като сте чели Евангелието, намерили ли сте другите откъслеци, които не са писани? Има някои стихове тук, внесени от някоя голяма беседа, която Христос е държал в три-четири часа, и от тази дълга беседа е взет и поместен само един малък пасаж. И вие можете ли да възпроизведете всичките пасажи на тази реч? Христос е обещал. Той е казал: „Аз ще ви изпратя Духа Си и като дойде, Той ще ви напомни всичко." Значи Той ще възпроизведе всичко, каквото Христос е казал. И още други работи ще ви научи. Значи още работи ще ви турят. Онова, което Христос е казал, още не е приложено. Следователно то не е старо, а пък е старо това, което е приложено, и няма резултат. Че християнството още не е приложено. Другите работи са приложени. В християнството са влезли разбиранията на старите езически школи и е станала цяла каша. Запример въпросът за спасяването на човека е едно старо учение. Как трябва да се спаси човек? А пък мисълта на Христа седи в това, че спасението става, само когато човек обича Бога. Нищо повече. В любовта е спасението. И всички пророци са говорили, че човек трябва да познава Бога, но те са разбирали въпроса буквално. Какво е да познаеш Бога? Казано е: „Това е животът вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога, Господа Исуса Христа, Когото си изпратил." Любовта е път за познаване на Бога. Щом Го познаем, това е живот вечен. Тогава ще имаме резултат. Тогава ще имаме живот, онзи постоянен живот, който не се изменя. Като придобием живота, това е едно удостоверение, че ние сме намерили истинския път на живота. В този път искам младите да си останат млади, старите да си останат стари, слугите да си останат слуги, господарите да си останат господари. Не е въпросът за външната форма на нещата. Даже вие трябва да познавате и всичките изкуства. Това всеки ден трябва да става. Всеки ден да бъдеш и дете, и възрастен, и стар, и господар, и слуга, и лекар, и професор, и прочее, какво ли не да бъдеш, и вечерта пак да си такъв, какъвто си бил в началото. Сутринта като излезеш, ще станеш всичко. Че де е вашето познание? Ако аз бях жена и имах мъж, щях да вляза вътре в него и щях да го науча как се обхожда с жените. Аз ще доведа близо една красива жена и ще му кажа: „Я целуни тази жена. Я я прегърни. Хубаво ще я целунеш, хубаво ще я милваш." Ще го уча отвътре. И после ще го опитам отвън. Ще изляза вън от него и ще му кажа: „Я покажи своята опитност." И като почне да ми мънка и да ме лъже, тогава ще вляза вътре и ще го шибам с камшик и ще го налагам. Като изляза от него, той ще каже: „Много страдах." И тогава ще му кажа: „Не лъжи, като дойде някоя жена, обичай я. Лошо не й прави. Тя трябва да е благодарна от тебе." Че вие сте чудни. Когато Господ доведе тази жена при Адама, той каза: „Моето детенце." Той я прегърна. Тази жена беше дъщеря на Адама. Но да не ви се види странна тази работа. Понеже тялото на Ева беше взето от реброто на Адама, той каза: „Тя е плът от плътта ми и кост от костта ми."

Но той видя само външната дреха на Ева. Той се заблуди в това. Бог не взе Ева от ребрата на Адама. Той направи от ребрата на Адама само нейната дреха, и тури друго в нея. А пък Адам каза: „Тя е като мене." Не, той се излъгал, като казал за Ева: „Тя е плът от плътта ми и кост от костта ми и каквото аз правя, това и тя прави. Въпросът е разрешен." Не, тя не направи това, което Адам направи. Бог не заповяда на Ева да не яде от дървото. Бог каза на Адама това. А Адам каза на Ева: „Няма да ядеш от този плод. Аз ти казвам това." И тя отиде и каза: „Баща ми каза това." После, като се върна, тя убеди Адама да яде. Тя после му се присмя. Аз бих ви привел една приказка по това, но иска много време, сега се разсъмва вече. Ще оставя приказката за друг път. ("Ако може, сега да се разправи приказката.") Аз се радвам, че сте недоволни, понеже всички сте все светии, и няма кой да ви почита. Вие сте недоволни, че нямате поклонници. Радвам се, че нямате поклонници, понеже, ако дойдат поклонниците, ще влезете в изкушение. Светията е поставен на голямо изкушение. И светицата е поставена на голямо изкушение. Ако дойдат при светията поклоннички, млади моми, той ще се изкуси. Също така, ако дойдат при светицата млади момци, и то не един, а няколко, и тя ще се изкуси. Разсъждавам по човешки. Човек не може да избере. Ето къде ще бъде погрешката. Щом човек прави едно различие между един и друг, той вече е съгрешил, направил погрешка. Харесва му се един - това е погрешно. Щом помислиш, че един е по-добър, а друг - по-лош, ти си направил погрешка. Щом ти мислиш, че един е по-добър, ти си вече съблазнен, ти го държиш по-дълбоко в себе си. Всички хора са еднакво добри, но всички не са проявени еднакво. Щом мислиш, че един е по-добър от друг, тогава ти едного ще възлюбиш, а другиго ще намразиш. И тогава ти си се отклонил. Че Христос казва: „Любете враговете си." Дойде някой грешен, ти и него трябва да обичаш. Как трябва да го обичаш? Ако е жаден, дай му една чаша вода. Ако е гладен, дай му едно парче хляб. Ако иска да чете, дай му една брошура. Ако няма обуща, дай му някои хубави обуща. Ако няма шапка, дай му. Ако няма риза, дай му. Ако няма подслон, дай му такъв за една вечер. Но само за една вечер. Няма защо да го осигуряваш за една година. Ще му кажеш, че му даваш само за една вечер. Като дойде на другия ден, пак ще му кажеш: за една вечер. А не да му кажеш: „И можеш да седиш цяла година." Нито един от вас не трябва да безпокоите хората постоянно. Някой постоянно седи в тебе и хлопа. Той седи в ума ти като гостенин и не те оставя да работиш. Един цар, като дойде на гости в друга държава, ще седи три-четири деня и после пак ще се върне в своята държава.

Сега научете се да бъдете свободни. И като пазите вашата свобода, пазете свободата и на другите хора. Че вие сте братя и сестри помежду си и ако не пазите вашата свобода, и другите не могат да пазят свободата си. Никой не може да ви наложи свободата си.

Добре, кое остана неразбрано досега? От всичко казано, какво искате да знаете сега? ("Приказката."} Вашата работа знаете ли каква е сега? Отива един в дома на едного, чиято дъщеря го пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли? Момчета ли имаш, или момичета?" Кой от какво се интересува? Момичето се интересува дали има момчета, а момъкът се интересува дали има момичета. Ако дойде някой при тебе и те пита: „Ти женен ли си? Деца имаш ли?", какво мисли той? И бащата, и майката, и дъщерята, и синът, всички мислят по един и същ начин. Само че бащата иска да намери някоя мома, да се освободи от сина си. Той казва: „Да го оженим, че да се освободим от него." Той пита: „Ти имаш ли дъщеря? Хайде да ги оженим, да се освободим от тях, да не ни правят главоболие." А пък младата мома иска да мине за благодетелка и казва: „Хайде, вместо твоят син да те безпокои, нека го взема аз да го възпитавам, аз да го уча. Аз съм учителка, възпитателка." Та сега, каква роля искате да играете: на сина или на дъщерята или на бащата и майката? Искате да се освободите ли, или искате да освобождавате? Като разсъждавате по този начин, вие ще се подмладите. Казано е от пророците: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." По този начин като разсъждавате, силата в нас ще ни обнови. Обновяване трябва. Не подмладяване, а обнова. Всеки ден трябва да се внесе по нещо ново. Но човек трябва да разреши този въпрос. Като дойдат гостите ви, как ги посрещате вие? Ти вярваш ли в Бога, в Господа Исуса Христа? И ако дойде някой странник, жената какво трябва да го пита? Тя ще го пита: „Женен ли си, или не?" Ако пък мъжът го пита: „Ти женен ли си, имаш ли жена?", какви ще бъдат впечатленията на този странник? Когато жената го пита, той ще я погледне и ще я сравни с жена си. А когато мъжът го пита дали е женен, той ще сравни себе си с него. Тогава домакинът казва: „Ти можеш ли да ме запознаеш с твоята жена?" Той има право да иска това. „Както ти се запозна с моята, така и аз желая да се запозная с твоята." Това е вече в реда на нещата. Щом аз съм пътник и се запозная със семейството, с жената на домакина, то и онзи има право да се запознае с жена ми. И странникът ще каже: „Втори път ще пратя жена си." Ако дойде жената като гостенка вкъщи, какво ще стане? Ако дойде мъж гостенин, домакинът ще го пита: „Ти женен ли си?" И ако дойде жената гостенка, домакинята ще я пита: „Ти женена ли си?" Какви ще бъдат последствията? Жената като пита, тя я сравнява със себе си. Какво трябва да направите, като дойде при вас един странник, какво трябва да го питате? Вие знаете сега. Трябва едно правилно разбиране на Божиите пътища. Вие сте в едно училище на земята. Това е необходимо, защото всякога ние грешим, понеже не разбираме Божиите пътища. Всички хора, които могат да ни принесат добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в доброто, можеш да се приближиш в Божия път, а можеш и да се отклониш от Божия път. А и в злото, и в доброто можеш да се приближиш към Бога. Доброто, което те упътва към Бога, е добро. И злото, което те упътва към Бога, то е доброто зло. Но ти ще имаш два различни резултата. При доброто, което те упътва към Бога, и при злото, което те упътва към Бога, резултатите ще бъдат различни. Доброто ще те прати при Бога на любовта, а злото няма да те прати при любовта. В това е различието. И злото ще те упъти към Бога, ти няма да имаш това високо разбиране, каквото ще имаш при доброто. Най-първо злото ще ти стане подложка, върху която доброто ще може да се изгражда. ("Сега, ако може, да се разкаже приказката."} За приказката на Ева ще ви изпратя Адама да ви я разправи. Втори път ще доведа него, той да ви говори. За чуждата жена аз не мога да говоря. За чуждата дъщеря аз не мога да говоря. Ако втори път ме видите да идвам с някого, ще ви говоря за приказката. Ако не, ще чакате.

Сега коя е съществената мисъл на днешната лекция? Бъдете доволни сега от това, което ви е дадено. Но не да бъдете доволни, по този начин доволни, че да не искате, но това доволство да бъде като основа за нещо ново. Бъдете доволни, че върху онова, което ви е дадено, могат да се градят нови неща и не съжалявайте за нищо в живота си. Човек, който съжалява, не разбира живота. Има защо да съжалявате. Някой път можете да съжалявате, но това съжаление не е ваше. Друг някой съжалява, и вие с него заедно съжалявате. Но онзи, който е разбрал живота, трябва да благодари за това, което е разбрал. Това е за учениците. А за света е друго. Това учение не е за света. В света хората ще скърбят, ще разправят своите скърби. Те са прави. Но онзи, който иска да намери правия път, той в себе си трябва да го намери, а не отвън. То е реалното. Ако се ползвам от онова, което аз опитвам и при доброто, и при злото, аз съм разбрал живота. Значи и от двете се ползвам.

"Отче наш"
6 ч. 27 мин.
25 лекция на Общия окултен клас
11 март 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта София, Изгрев
Небето чисто, звездно. Времето тихо и меко.

22 На парила - на работа, на изпитание.

Най-често използвани думи в беседата: сега, аз, човек, има, може, дойде, жена, иска, зло, живот, мисли, път, време, всички, земя, казва, съм, бог, имаш, можете ,

Общ Окултен клас , София, 11 Март 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder