НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Абсолютна справедливост 

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Абсолютна справедливост

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, може, има, любов, светлина, бързината, хора, мене, сега, казвам, бог, кола, иска, себе, божие, съм ,

Утрини Слова , София, 8 Март 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


8 март 1936 г.,
5 ч сутринта.

(Облачно, дъждец вали. Не е студено.)

Нарядът.

15-а глава от Първото послание към Коринтяните

„В начало бе Словото“

Това е едно разбиране, което тепърва трябва да изучавате. Малкото дете разбира нещата като дете. Като стане 10-годишно, то напуща детинското, но и това положение не е последното. Като стане на 20 години, ще има други разбирания. Като стане на 30, на 40, на 50, на 60, на 100 и на 120 години, разбиранията му за живота ще бъдат съвсем други. Някои от вас още сте с детинските си разбирания. Като дойдете до едно положение, постоянно повтаряте, но какво сте научили от това повторение на нещата? Току се запитвате: „Парле ву франсе?“ Или: „[Ду ю] спийк инглиш?“ Или: „Говориш ли български?“ И отговаряте: „уи“, или „йес“, или „да“, според езика, на който ви питат. (Parlez-vous français? (фр.) – Говорите ли френски? Do you speak english? (англ.) – Говорите ли английски? oui (фр.) – да; yes (англ.) – да.)

Това е само за изяснение. Един проповедник проповядва на публиката, като че говори нещо ново, но и той сам е толкова невежа, колкото и обикновените хора, които го слушат. Той взел един стих от Евангелието и говори, говори, и той сам не разбира. Така и учените понякога декламират нещо, което и те сами не разбират. Един испански поет декламирал едно стихотворение пред една публика. Публиката го запитала: „Какво искаш да кажеш с това стихотворение?“ – „И аз сам не зная. И аз сам не зная, така го научих.“ Запитали автора какво иска да каже с това стихотворение. Той казал: „И аз сам не зная, така го написах, по вдъхновение.“ Запример вие произнасяте думата „кон“ на български език. Какво означава тази дума? Тази дума днес не означава това, което някога е означавала. Също така и думата „крава“ не означава това, което някога е означавала. Трябва да се върнем към онзи първичен ватански език. Тези думи са на ватански език, но днес са изменени. Сега си служат повече със санскритски език, понеже той е наречие на ватански език. Сегашните езици пък са наречия на санскритски. Това е според филолозите. Обаче и ватанският език е корен на някой друг.

Сега да дойдем до въпроса за разбирането. Представете си, че един човек се движи с биволска кола; втори се движи с конска кола; трети се движи с автомобил, четвърти – с аероплан и последният се движи с бързината на светлината. Какво сравнение ще направите в степента на знанието между тези четири категории хора? Знанието на онзи, който се движи с бързината на биволската кола, е биволско; знанието на онзи, който се движи с конска кола, е конско; знанието на онзи, който се движи с автомобил, е автомобилско; знанието на онзи, който се движи с аероплан, е аеропланско; знанието на онзи, който се движи с бързината на светлината, е етерно.

Ще кажете, че не разбирате това. Вие пътували ли сте с бързината на светлината, да знаете каква бързина е тя? Тя е стихийна бързина. В една секунда ще изминавате хиляди километри. Да изминаваш по 300 000 километра в секунда, това е стихийно пътуване.

Ако се движиш бързо, с бързината на светлината, малко ще знаеш; ако се движиш с волска кола, бавно, много ще знаеш. Значи, който много знае, той върви с биволска кола; който малко знае, той се движи с бързината на светлината. В дадения случай аз бих предпочел да зная малко, но да се движа с бързината на светлината, отколкото да зная много, но да се движа с бързината на волската кола. Ако ме гонят неприятели, бих предпочел да бягам с бързината на светлината, отколкото да се движа с волска кола. Само така ще бъдем свободни. Съвременните хора са роби, те се движат с бързината на волската кола. Казвате: „Ние искаме да бъдем свободни.“ Искате да бъдете свободни, но при най-малкото неразположение или при най-малката мъчнотия, вие веднага се обезверявате и казвате: „Какво ще стане с нас след 20 години?“ Това не показва ли, че сте роби? Вие си задавате хиляди въпроси и всички тия въпроси остават неразрешени. Някога ги разрешавате с бързината на биволската кола; някога ги разрешавате с конска кола, някога ги разрешавате с автомобилска бързина; някога ги разрешавате с аеропланска бързина, а някога ги разрешавате с бързината на светлината. Малцина обаче са тия, които ги разрешават с бързината на светлината. Като казвам, че човек трябва да знае малко, но да се движи с бързината на светлината, ни най-малко нямам предвид да бъде невежа, но колкото малко да знае, да го знае на свят.

Знайте нещата не като онзи турчин, който се хвалил, че знае добри български. Един ден той попаднал в едно българско село и казал на селяните: „Слушайте, каквото ми говорите, все на български ще ми говорите. Аз зная добре български. Ако кажете нещо лошо за мене, ще знаете, че главата ви ще пати, аз разбирам всичко.“ И те не смеят да говорят пред него български, защото той разбирал добре. По едно време турчинът взел да пуши цигара. По невнимание искра от цигарата отскочила нагоре и запалила чалмата му. В това време един от селяните му казал на български език: „Агачо, чалмата ти гори.“ – „Зная го.“ Той пак повторил: „Агачо, чалмата ти гори.“ – „Зная го.“ Оттук селянинът разбрал, че турчинът не само че не знае да говори български, но нищо не разбира и затова му казал на турски, че чалмата му гори. Тогава той казал: „Ону белир.“ – Така ми кажи, да те разбера.

Преди години идва една госпожа при мене, заболяла от някакво подуване на врата, иска да ѝ помогна. Тя се обърнала за това към един лекар, но каквото ѝ препоръчал, нищо не ѝ помогнало. Казал ѝ да си прави компреси, да си тури ленено семе, това-онова, но нищо не ѝ помогнало. Не минава тази работа нито с компреси, нито с ленено семе. Пита ме тя какво да прави сега. Тогава аз ѝ казах да попее малко на болката си. – „Нима с пение може човек да се лекува?“ – Че, ако си правила компреси, ако си туряла ленено семе, защо да не попееш малко и болката ти да мине? Попей и ще видиш. Ще се увериш, че някои работи стават с компрес, а някои работи не стават и с компрес.

Защо не действуват компресите? Защото те се отнасят само за здрави, за силни хора. За един човек, който има много кръв и у когото кръвообращението е добро, правилно, студените компреси действуват добре, но за един слаб човек, у когото кръвообращението е слабо, студените компреси не се отразяват добре. За силния човек студеният душ е благословение; за слабия човек студеният душ е нещастие. Сега, днес мнозина лекари препоръчват студените душове. Отишъл някой на баня, окъпал се в гореща вода и след това ще се потопи в студен басейн. Студените душове са само за боговете. Когато един бог се окъпе, той може да си позволи един студен душ. Ако един хилав човек си позволи студен душ, той за хиляди години ще си създаде нещастие.

Вие искате да бъдете богати. Богатството е студен душ след топла баня. Не, на вас не ви трябва такова богатство. След топла баня не ви трябва богатство от този род. На вас нито сиромашия ви трябва. Както аз разбирам, сиромашията е за великите, за светите хора. Значи, за вас не е нито богатството, нито сиромашията.

Един проповядвал на едного едно учение и му казал: „За тебе не е нито богатството, нито сиромашията.“ – „Ами какво ми трябва?“ – „На тебе ти трябва дърво.“ Какво означава дървото? Да го бият с него. Не, аз гледам другояче на нещата. Когато ме бият лъчите на светлината, които идат от такова грамадно разстояние, от 92 милиона мили, можете да си представите с каква бързина ще падат тия удари върху мене и как ще ми се отразят. Като ме блъснат тия лъчи на светлината, умът ми иде на мястото си и от този момент става растене, цъфтене, и всичко се нарежда добре. Който не разбира този закон, ще каже на някого, че дърво заслужава. Това не е изяснение на нещата. Да те бие светлината, разбирам; но да те рита магаре, не разбирам. Под думата „магаре“ аз искам да кажа: не се бори с онова, което не разбираш. Някой казва: „Аз съм невежа, това не разбирам, онова не разбирам; това нямам, онова нямам.“ Това е според мене магарешко ритане. Ритай като светлината. Като изпаднеш в невежество, ти трябва да имаш желание да дойде светлината, да риташ като светлината. Ти казваш: „Аз съм голям невежа, това не зная, онова не зная.“ – Откога стана такъв невежа? – „Откато сгреших.“ Не, вие станахте невежи, откато се сприятелихте с дявола. Щом се сприятелите с дявола, вие ставате вече роби.

Какво разбирате под думата „дявол“? Аз не употребявам тази дума в смисъл, какъвто вие я разбирате днес. Под думата „дявол“ аз разбирам всички несгоди, всички ожесточавания, всички тревоги, които имате. Под думата „дявол“ разбирам изгубване на вътрешния си мир, на светлината, която сте имали. Това може да стане и с един обикновен човек, както и с един светия. Ако един разумен войн даде на тъпана един разумен удар, войниците му ще го разберат, но ако едно дете си играе на тъпана, войниците нищо няма да разберат. Вие имате мозък, но ако знаете как да мислите правилно с него, вие ще създадете такъв удар, от който Небето ще разбере какво искате. Обаче, ако сте деца и удряте и биете с мисълта си, никой няма да ви разбере и няма да ви отговорят. Тогава вие ще се чудите защо никой не се притичва на страданията ви.

Сега, като говоря по този начин, на много от вас мирът се нарушава и после отиват да плачат, да съжаляват и казват: „От толкова години вече следваме учението и нищо не сме направили още. С нищо не сме прогресирали.“ Че как ще прогресирате? Аз съм човек на неумолимата истина. За мене не е важно какво хората ще кажат. За мене е важно какво има у вас, което да не се изменя при никакви условия на живота. Казвам: Донесете тук златото. Аз имам пробен камък, с който опитвам златото. Златото има проба, по която се познава дали е чисто злато или примесено с нещо. Скъпоценният камък се познава по начина, по който разлага светлината. Обикновеният камък, обикновеното стъкло разлага светлината по един начин, а скъпоценният камък я разлага по друг начин. Светлината, която е разложена от скъпоценния камък, действува лечебно върху човека. Следователно лечебно е за човека да носи на ръцете си или на врата си скъпоценен камък. Има някои камъни, трептенията, които те образуват, не хармонират на трептенията на човешкия организъм. Следователно такива камъни не ги носи. Не че той е долен, но неговите трептения са такива, че ти не можеш да се хармонираш и наместо полза, ще ти принесе вреда. Вземете, сегашните учени хора се занимават с радий. Мнозина са платили с живота си. Не че радий е лош за себе си, но хората не са готови за трептенията на радий. Много опасни болести се лекуват с трептенията на радий. Човек, който трябва да работи с радий, той трябва да има особено състояние.

Вие искате по някой път да се занимавате с любовта. Но знаете ли какви са трептенията на любовта? Вие, запример, искате да се занимавате с Божията Любов. То е опасна работа. Вие мислите при Господа да идете да Го прегърнете. Че вие ако Го прегърнете, от ръцете и от краката ви нищо няма да остане. Всичко туй ще изчезне. Че вие, ако Го видите, вие ще ослепеете. Ако Той ви проговори, ще оглушеете.

Казвате: „Нали трябва да познаем Бога?“ То е ваше детинско разбиране. Познаването ще започнете с онази най-малката любов. Ще започнете постепенно, като една азбука, буква по буква, докато дойдете до азбуката, с която се пише и се разбира Божията Любов. Значи човек трябва да има едно тяло. Вие няма да възприемете Божията Любов с вашето физическо тяло. Много се лъжете. Вие мислите физически. Мислите за Божията Любов, както един мъж се прегръща сам с нея. Това не е никаква любов. С физическото тяло – физическата любов, с астралното тяло – астралната любов, с умственото тяло – умствената любов, с причинното тяло – причинната любов, с будическото тяло – будическата любов. С онова тяло на личността, с което ще видите Бога, то е, което може да възприеме. Ако това тяло може да го събудиш, тогава Божията Любов ще ти стане ясна.

Много хора, сега, като любят, делят мегдан. Няколко моми току делят един момък. Какво делят, и те не знаят. Няколко момци се влюбили в една мома, делят една мома. Какво делят, и те не знаят. Какво ще делиш? Казва: Какво са виновати младите моми? Та, вие сте все млади моми. Все делите някого. Делите дали хората имат високо мнение за вас. Делите дали Господ ви обича, какво мисли заради вас. Дали ангелите ви обичат. Не зная дали ангелите мислят заради вас. Че, мравите може да мислят заради мене, но дали аз мисля за мравите? Ни най-малко не мисля за мравите. Или някои микроби мислят дали аз мисля за тях. Ни най-малко не мисля за тях. Или някой пън в гората мисли дали мисля заради него. Ни най-малко не мисля. Мене пънища не ме занимават. Няма връзка, какво ме интересува един пън?

Вие с какво ще обърнете внимание на Бога, я ми кажете, когато вас може да ви изкушава един мъж или една жена? Който мъж мине, изкушава ви. Или какво ще обърне внимание на един мъж, който се изкушава от една жена, или един момък от една мома? Може да се каже от пари, то е все едно и също. Една каса ме изкушава да бръкна. Яденето може да ме изкушава. Дрехи може да ви изкушават, обуща, шапки, какво ли не ви изкушава. Питам: С какво ще обърнеш внимание на Бога? Седиш в една къща, недоволен си от къщата, пък искаш Господ да обърне внимание на тебе. Иван направил къща и ти си недоволен, че Иван направил по-хубава къща от твоята. Неговата къща е толкова хубава, колкото и твоята. И в неговата къща мирише, както в [твоята]. Само че, един голям вол като умре, мирише повече и събира повече мушици. Твоята къща мирише по-малко. Вие, като направите къща, казвате: мирише къщата ви. Един светия може да живее в една колиба, но като влезеш, мирише на хубаво, благоухание има. Като влезеш в един палат, воня има в него. Влезеш в една църква, ухание има. Тамянът мирише, огънят мирише. То е разбиране.

Сега съдя нещата и като ги съдя, прах се дига. Вие ще ми кажете: „Ама защо този прах?“ Онези от вас, които са деца, надалеч да идат, дето се вее, да не са наблизо, отдалеч. Който иска да се учи, той трябва наблизо да бъде. Аз не искам да ви кажа, че сте невежи. Не. Но не се самозаблуждавайте. Малко имате. Онова, което имате, да е сила във вашето знание. Знаете ли на какво по някой път мязат вашите вярвания? По някой път вие сте богати с вярвания. Има такива примери: Някой богат човек се заблудил в някоя красива мома. Изобщо не говоря за младите моми, защото няма такива красиви, за които говоря. На този богаташ се завъртял умът от тази, красивата мома. Тя върви като царска дъщеря, самостоятелна. Той върви подир нея. Пише ѝ писма, [тя] казва: „Ха направи това, направи онова.“ След като осиромашее, даде му път. На всички дава път. Та, всеки, който се запознал с нея, казва: „Всичкото ми богатство отиде, откакто се запознах с нея.“ Тя отваря писмата, чете, декламира, говори, къса, къса, смее се. Нали вие често изповядвате, че се запалило сърцето. Аз не съм видял запалено сърце. Казва: „Изгорях от любов.“ Аз съм виждал да се стопят, но да изгорят от любов не съм виждал още. И всичкият живот седи в туй да се запали човек от любов. Че какво по-хубаво? Ако ще изгориш, от любов да изгориш. Аз бих предпочел от любов да изгорите. А той сега кади, не гори, дими. Че той, за да се запали, е благословение. Вие ще кажете, че „той изгоря от любов“. Че какво по-хубаво да изгориш от любов? Ако ще изгоря, аз бих предпочел от любов да изгоря. Любовта по някой път не иска да ме гори, понеже дим ще се образува и ще се отдели малко от тебе. Че, ти в живота живееш и си недоволен от живота. Не е ли това дим? При всичкото благословение, което Бог ти дал, ти си недоволен от живота – не е ли дим това?

Мнозина на мене са ми казвали: „Ти мене не ме погледна добре.“ Право е това. Ще ме извиниш, малко съм разноглед. Разчетворени очите, не може да гледа. Като погледне, някак страшно. Ще извините, в очите имам дефект. И аз искам да гледам хубаво, колкото и да искам, не мога да гледам. Да кажем, вие се приготвяте и казвате: „Като идем в оня свят.“ Ама ако идете в оня свят, знаете ли как ще ви приемат? Ако идете във Франция, зависи как ще ви приемат, как говорите френски език. Ако на един англичанин му кажеш с един груб тон: „Драгий господине“ или с мек тон същото, какво ще разбере? Как ще произнесеш нещата? Когато малкото дете се ражда, още в началото, съм виждал, някои деца нямат нищо детско. Майката го гледа, казва: „Моето ангелче.“ Какво ангелче, то е цял дъртак, един старичок, един крадец, разбойник, един главорез. Скрил го Господ, турил му една нова дреха, той седи и гледа.

Щом страдате, заслужавате вашите страдания. Дали страданието е ваше или чуждо, за мене е едно. Щом страдам, на място е. Може страданието да не е мое, може да е чуждо, на място е. Страданието е последствие. Дали е ваше или мое, огънят, дето капне, гори. Ако гори, на място е.

Та казвам: Когато дойде това страдание, трябва да знаете ваше ли е или е чуждо. Ако е ваше, поправете го. Ако е чуждо, пак кажете: „Господи как да го поправим?“ Страданието трябва да се поправи. Ако страда човек, в своето страдание трябва да добие нещо. Не да каже: „Защо страдам?“ Щом страдаш, страданието е един подтик на Божественото, да добиеш нещо. Ако страдаш, ще добиеш нещо. Ако добиеш това, за което страдаш, ще добиеш радостта. Ако не добиеш, страданието ще продължи в тебе.

Сега апостол Павел... Въпросът дали Христос е възкръснал още в това време се е разглеждал и той, според съзнанието, е разбирал добре. Той разглежда въпроса дали Христос е възкръснал, в тази глава. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията Любов. Без любов възкресение няма. И тогава, съвсем материалистическо разбиране, казва: „Ако мъртвите не възкръснат...“ Че как ще възкръснат мъртвите? С какво ще ги възкреси Бог? С любов ще ги възкреси. Ти, като възприемеш Божията Любов, тогава ще възкръснеш. Дотогава, докато имаш обикновената любов, ти плътски ще умираш. Естественият човек трябва да стане духовен, временното да мине във вечността, или смъртното да се облече в безсмъртие.

Или другояче казано: Всички трябва да се облечем в Любовта. Щом се облечете с тази Любов, тя се отличава с едно качество. Ти щом се облечеш с тази Любов, светът ще добие друг образ, страданията за тебе ще бъдат чужди. Ти ще бъдеш готов да помагаш комуто и да е. Тебе ще ти бъде приятно, ти ще усещаш радост, като дойде страданието. Като дойде мъчнотията, ти ще се радваш. Като видиш грешния човек, и тогава ще ти бъде приятно. И грешен човек да е, навсякъде няма да усеща страдание. Ти в ада да бъдеш, ще ти бъде приятно, понеже е място за работа. По това се отличава Божията Любов. Където и да си, ти ще бъдеш свободен, понеже така бързо се движиш, че никой не може да те ограничи, не може да те хване. Мигновено слизаш в ада и мигновено излизаш. Не е въпрос за времето. Моментално ще бъдеш свободен от известни състояния, които имаш в душата си.

Казвам сега: Често вие имате такива състояния, при които се мъчите. Цяла нощ се мъчите за нищо и никакво: дали някой ви обича или не. Защо искате да разберете дали някой ви обича? Аз разрешавам другояче: не дали мене обичат, но дали аз обичам. В дадения случай не е важно дали своята любов проявявам, но Божията Любов дали проявявам тъй, както трябва. На това обръщам внимание, това се [запитвам]: изявявам ли Божията Любов право или правя промени. За мене това е важен въпрос. Другояче, както вие разглеждате въпроса, не съм намерил разрешение. Като разглеждам другояче, работите не се оправят. Като мисля дали ме обичат хората, работите не се оправят. Хората Бога не обичат, че мене ще обичат.

Вие по някой път искате да ви обичат. Какво сте им дали? На какво основание? Аз себе си питам тъй: На какво основание искам хората да ме обичат? Сега, това е една от мъчнотиите. Постоянно хората се занимават: еди-кой си обичал еди-кого си, не обичал еди-кого си. Ами ако на Изгрева царува любовта, целият Изгрев ще бъде един фар, ще свети надалеч. Светлината не е толкова силна. Пазете се от едно заблуждение, пазете се от ония писма, които казват тъй: „Аз ще ти бъда верен до гроба“, „аз ще направя всичко за Вас“. Пазете се от всички тия лъжливи заблуждения. Който и да е, който каже: „Аз съм готов всичко да направя“, той само обещава. Обещаеш – направи го. „Ама, идната година ще ти дам 10 000 лева.“ Не ми трябват. Това е една съблазън. Човек, който иска 10 000 лева, казвам: Да си вървиш по пътя, ти търгуваш. От 10 души си искал по 10 000 лева. – „Деца имам.“ – Че, де Ви е документът, че има закон, че трябва да Ви дам 10 000 лева? – „Няма.“ – Ти се сърдиш, че не ти давам 10 000 лева. Че, де е писано, де има закон, че трябва да Ви дам 10 000 лева? Аз сега гледам на въпроса съвсем другояче. Може да каже: „Дайте ми 10 000 лева назаем.“ Че, откъде накъде трябва да ти обичам и откъде ти трябва да ме обичаш? – „Аз искам да Ви обичам.“ – То е твоя работа.

Та казвам: В какво седи свободата? Вие търсите свободата и сами се ограничавате. Аз гледам, тук и навсякъде, колко са слаби в малките работи. Много сестри са слаби в малките работи. Аз разглеждам писмата на някои, колко неправилно пишат те. Аз, когато бях в Америка, изучавах американците и виждах англичаните, които са най-напреднали, колко им липсва в произношението. И на френски липсва, и на български липсва. Казвате: красив език, много мек. Бих казал друга дума, но не искам да я употребя. Когато говориш, не само умът ти да говори, но и сърцето, и тялото, и всяка клетка трябва да говори. Като кажеш една дума, трептенията от тази дума трябва да се почувствуват от цялото тяло. Този трепет на думата трябва да се предаде на цялото тяло, отвсякъде трябва да мине.

В сравнение с всички ония религиозни вярвания в България, вие знаете повече от всички. И по постъпки седите много по-горе от тях, но туй, което знаете, в сравнение с онова, което трябва, още сте далеч от онова, което трябва да постигнете.

Сега, това не го говоря за упрек. Казвам: Има за какво да се живее. Запример, аз съм срещал някой човек, който, като ме види, изведнъж иска да се покаже, че е религиозен. Имаше един българин, той се казваше Арнаудов, от Бургас, един наш приятел го беше обърнал на окултист. Той седи и казва: „Имам един брат чудак, той прави особени движения и духът действува в него.“ Един ден го видях; като дойде, започна да си мърда лицето насреща ми, иска да ми обърне вниманието. Аз се занимавам, той пита: „Какво мнение имаш?“ Гледам го, той с другите хора приказва, тъй няма да си мърда лицето, всичко е по-весело. Като дойде при мене, се измени. Един ден му казвам (Учителят силно изтропа с крак): „Какво е туй от тебе? Говори ми, какво си си замърдал лицето? Какво искаш неща, които не разбираш? Ако е за знание, остави твоето знание.“ Той казва: „Извини.“ Докарах малко съзнанието му. Като ме види, веднага се засяга един център, иска да ми обърне внимание. По този начин ти не можеш да обърнеш внимание. Ти седиш и си под влиянието на такива, по-низши духове. Ти ми говори на мене. Ти ме считаш в дадения случай като другите хора. Като те гледам вчера на пазаря, говориш на другите хора – и на мене говорѝ по същия начин. Ти искаш да ми обърнеш внимание. Какво ще ми обърнеш внимание, ти нито ме познаваш. Пък аз не искам да ти обърна внимание.

Писанието казва, че когато ще идем при Бога, трябва да идем с всичкото смирение. Така да изпълним Волята Божия и Бог тогава държи към нас едно естествено положение, най-хубаво положение. Бог иска в най-малък размер да изпълним Волята Му. Той не иска да дигнем целия свят, да носим товара на целия свят. Той не е заради нас. Той, когато иска, ще намери един човек – на Христа го тури и Той го носи. Но не е за слаб човек да събере греховете на хората. Бог иска от вас онова малко, което можете да направите. Следователно бъдете верни сега на това вашето положение.

Казвате: „Какво направи Христос? Не можем да бъдем като Христа.“ Бъдете като Христа в своето послушание. Христос се отличаваше със Своето послушание. Хич не питаше Христос отде накъде Той трябва да носи греховете на хората. Това е Волята Божия. Или онова, малкото, което Бог ни дава, да питаме защо ни го дава. Бъдете благодарни на онова, което ви дава. Не се оплаквайте от живота, от несносния живот. Защо се оплаквате от несносния живот? Аз не искам да ви съдя. Че дошло оплакването – няма нищо. Ти не се оплаквай. Когато хората се оплакват на мене, не ги оплаквам, нито се оплаквам на Господа от тях. Помнете две неща: Когато хората се оплакват, ти не ги оплаквай, нито се оплаквай от тях. Не се оплаквай от един човек, нито пък да го оплакваш. Той дошъл, човекът, гладен, какво ще го оплаквам? Давам му хляб, нагостявам го. Какво има да го оплаквам: „горкият човек“? Не, ни най-малко не го оплаквам, че седял гладен 24 часа. Пиявици има, които седят гладни по няколко седмици, няколко месеца. Ако един паяк, една дървеница да издържи 6 месеца гладна, стане като светия, ти, човекът, защо ще се оплакваш? Това са неправилни разбирания за живота и възпитанието.

Човек трябва да се научи да почита себе си. Ако вие не почитате хората, не можете да почитате и себе си. Ако не почитате себе си, не можете да почитате и другите. Сега, в този живот вие трябва да почитате себе си и да почитате и другите. Трябва да почитате себе си, за да почитате и другите. Ако тия качества ги нямате, тогава не можете да имате прогрес. В дадения случай трябва да почитаме другите хора, понеже са излезли от Бога, трябва да им дадем тази цена, която Бог е вложил.

Вие срещате кой да е човек, но вие не разбирате какво нещо е човекът. Вие срещнете някоя мома, някоя женена жена. Вие не разбирате каква е разликата между женената и неженената. Разликата е тази, че неженената търси някой да се влюби тя и той да се влюби. Женената мисли, че тя се е влюбила. Но едната се лъже и другата се лъже. Тя търси някого да се влюби. Няма по-страшно нещо от влюбването. Какво има да се влюбваш, кажете ми? Влюбването на един човек аз ето как го разбирам, ето каква е моята идея. Аз се влюбвам в една свещ, която може да ми покаже пътя, по който може да мина една опасна местност. В тази свещ съм се влюбил, вървя по нея, да ме ръководи. Денем, когато изгрее Слънцето, хич няма да тръгна подир нея, не ми трябва. Ако вървя подир свещта, то е с единствената цел, за да ми покаже пътя и тази свещ да ме предпази от голямата опасност. Туй влюбване има място. Да се влюбиш денем в една вощена свещ, това значи да си един първокласен глупак. Когато изгрее Слънцето, тази, младата мома какво ще ви покаже? Когато се намерите на опасното място, тя ще намери в кого да се влюби, аз ще си намеря свещ. Всякога, когато се намирате в една опасност, все ще намерите в кого да се влюбите – той ще ви даде това, от което се нуждаете. Като замине някъде, като изгрее Слънцето, не плачете за него. Сега се влюбете в Слънцето, което грее. Един ден, когато изгрее по-голямата светлина от Слънцето – Бог, тогава не плачете за Слънцето. То са понятия. Аз бих желал всички да се влюбите. Кога? Денем да се влюбите в Слънцето, вечерно време, когато Слънцето залезе, да се влюбите в Бога. Той е всичко, Той ще ти даде мощ и сила. По това ще се отличава.

Сега имате едно постоянно противоречие, което ни прави много дребнави. Аз снощи излязох от търпение и на две сестри казах: „Какво сте седнали тук? Скоро да си вървите вкъщи!“ Казвам на едни брат: „Да си вървят оттук.“ Сега някой седи. Казвам си: „Не можеш ли да кажеш меко на ухото: „Сестра, иди си вкъщи, майка ти те чака“, защо викаш? После, компрометират се те.“ Аз седя и се критикувам. И те трябваше да се критикуват. Ако аз бях мома, ето аз как щях да мисля, ще кажа: „Я чакай да не смущавам Учителя.“

Аз съм минавал през гората и често се влюбват мухите в мене и през целия път се браня. Току кацне мухата по мене, казва: „Много те обичам.“ Та, като се освободя от тия, влюбените мухи, казвам: Слава Богу, освободих се вече.

Не бъдете като мухите. Аз се влюбвам и вие трябва да се влюбите. Вечерно време вървете по свещта, но денем, когато изгрее Слънцето – по възможност далеч от свещта.

Аз седя и разсъждавам на прозореца. Казвам: „Ако те слуша някой, какво ще каже?“ Казвам: „Като ме слуша, да ме слуша.“ За мене има друго абсолютно правило. След като дойдоха тия разсъждения, трябва да бъда абсолютно справедлив. Да вляза в положението на тази сестра, която седи долу. Тя си има нещо. Друга оттатъка, и тя си има нещо. Казвам: „Хубаво, остави ги, нека си седят. Тебе що ти трябва, защо трябва да тропаш?“ – питам себе си. Философия, сега, разисквам. Защо трябва да тропам, да кряскам отгоре сега. Трябва да се свържа с тия двете сестри. И като креснах, аз се свързах. Те като заминаха, аз влязох в тяхното положение и виждам защо те не могат да разрешат един въпрос, пък разбрах и аз защо креснах. Разбрах аз защо креснах и те защо стоят долу. Причината сте вие. Вие ме накарахте снощи да кресна. Вие сте виновни.

Не че вие сте виновни. Да ви обясня. Дави се един човек. Аз съм се облякъл хубаво, отивам на визита, влюбил съм се в някого, виждам, дави се един. Изведнъж – хайде във водата; излизам, но не съм вече на мода. Казвам: „Какъв глупак, откъде се намери сега да се давиш!“ Не може да чака да се съблека, че тогава да вляза във водата, но с дрехите влизам. Не че е лошо това, но казвам: „Откъде се намери на това време да се давиш? Чакай, като се върна от визитата си, тогава да се давиш, тогава да те извадя.“ Това е само за разсъждение, само за изяснение на едно явление. Казвам си: „Сега ли намери да се давиш, когато отивам на визита?“ Кое беше по-хубаво: той да се удави и аз да изляза облечен, ненамокрен? По-добре да се намокря.

Казвам: Бъдете свободни от всички ония чувства, които Бог не е вложил. Чувствата да бъдат свободни, мисълта да бъде свободна. Не с оглед какво ще мислят хората, но да бъдем справедливи. В дадения случай аз казвам: Справедлив – да си наквася дрехата и да го извадя. Дали се дави навреме или не навреме, то е друг въпрос. Несправедливо е от моя страна да му не помогна. По който начин и да е помощта, каквато и жертва да се даде, стига да е Волята Божия, на място е жертвата. Никога не съжалявайте за онова, което правите. Не съжалявайте за онова, което ви се случва. Може по някой път да креснете. Разберете положението – като креснете, спрете се, попитайте се: защо кряскате? Били сте неразположен. Защо сте неразположен? Влезте в положението. Туй състояние не е само ваше. Туй състояние е на всичките хора. По някой път просяк върви подир тебе и ти безпокои. Ти може да креснеш. Той от добра воля не върви, човекът. Казва: „За Бога, за Бога!“ И най-после може за Бога да му дадеш нещо. Пък някой път за Бога казваш: „Защо ме безпокоиш?“ Тия неща в семейството стават. И учителите в училището кряскат; попове от амвона правят забележки; като се проповядва, жените шушукат: еди-коя си се сгодила, еди-коя си дете родила, друга изгубила – това приказват по селата. Попът извика. Аз ако съм един свещеник, няма да говоря. Аз ще започна да пея. Коя песен трябва да пеете на хората, когато не слушат?

Сега пак ще ви наблюдавам. Аз, след като ви говоря, ще се кача горе, имам барометър и топломер и ще видя подига ли се температурата, има ли налягане и разширение на влагата или не. Само тогава може да се произнеса. По някой път, като разглеждам въпроси, някои беседи вас не ви действуват, понеже аз засягам някои въпроси за изяснение, [а] вие ги вземате много индивидуално. Аз не критикувам никого. За мене животът на хората и вашият живот е едно развлечение. Едно състояние има в мене: да гледам на живота на хората като едно развлечение. Каквото прави човек, е едно развлечение. Какво има да му се сърдиш? Пее той. Сръбнал малко винце, развеселил се. Развлечение има. Ще дойдат някои да казват: той трябвало да се въздържа. Че вино пил, че се напил. Може да не е виновен човекът. Има едно състояние, когато при всичките положения свободен е този човек. Попил си вино – смел е този човек, че пил вино, да опита сладчината. Понапил се малко – намерило се, турили повече, напил се.

Та казвам: Каквото и да ви се случи – че сте се понапили някой път, хубаво е; че сте казали нещо някой път, хубаво е. Но не си туряйте правила. Един ден седим в салона на обяд. Тези, придворните сестри, седят и се разправят, другите оттатъка свирят, те: бъра-бъра, бъра-бъра. Казвам: Чакай, ще тропна. Тропнах с крак, умълчаха се сестрите. И двете се спогледаха с един поглед. След 5–10 минути гледам, сълзи капят от очите на сестрата. Казвам: Като се карат, що ходиш да се месиш в чужди работи? А пък те си говорят на френски. Казвам: По някой път аз излизам от търпение. И вие ще излезете от търпение. Седя тогава и си разсъждавам: Ако имаха по-високо съзнание, ако бяха чувствителни, ако разбираха както ти разбираш, те нямаше това да правят. Те разбират по своему. Какво има да се тревожиш, че не говорили хубаво? Ако имаха хубаво развит слух, щяха да разбират пеенето. Остави ги, нека си говорят. Ама нарушават мира, не може да слушаш музика. То е друг въпрос.

Да ви се развие съзнанието. Да бъдете справедливи. Сега казвам на всинца ви: За да се възпита човек, по никой начин не може, ако не сте справедливи. Крайно справедливи към себе си и към другите. На всинца ви трябва справедливост. Ако нямате справедливост, не може да имате възпитание, не може да има разбиране на Божията Воля. Любовта трябва да бъде започната с една вътрешна справедливост. И на всеки трябва да се даде подобаващото, онова, което Бог е определил. И на нас да се даде подобаващото, онова, за което сме дошли на света.

Божията Любов носи пълния живот.

7 ч и 25 мин

(Гимнастически упражнения.)

23-то неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 8.III.1936 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев

Абсолютна справедливост

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, може, има, любов, светлина, бързината, хора, мене, сега, казвам, бог, кола, иска, себе, божие, съм ,

Утрини Слова , София, 8 Март 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Малкото дете разбира нещата по детски, юношата – по юношески, 20 годишният – постепенно навлиза в живота, и разбиранията му са по-дълбоки, но и това разбиране не е последно. Колкото повече години минават, човек още повече се вдълбочава в живота и, като стане 100 – 120 годишен, разбиранията му се различават коренно от тези на детската му възраст. Много от съвременните хора се намират във фазата на детското си разбиране, и постоянно се питат на френски, или на английски език, говорите ли френски, или английски. Ако сте чужденец, дошъл в България, ще ви питат, знаете ли български. Навсякъде ви задават едни и същи въпроси, вие давате едни и същи отговори, но, в края на краищата, нищо не придобивате. Повтарянето на нещата не придава нищо особено на човека. Често някои проповедници взимат стихове от Евангелието и ги тълкуват. Като слушате проповедите им, намирате, че те се въртят все около една и съща мисъл. Така постъпват и някои учени. Разглеждат известен въпрос от всички страни, но, в края на краищата, и едните, и другите не разбират вътрешния смисъл на нещата.

Един младеж декламирал едно хубаво стихотворение. Запитали го, каква идея прокарва авторът чрез него. – Не зная, отговорил младежът, аз го преписах наготово, без да разбирам дълбокия смисъл. Срещнали поета и го запитали, каква идея се крие в стихотворението му. – И аз не зная, написах го по вдъхновение. Каква идея е прокарана в него, не разбирам. На същото основание, ако запитате българина, какво разбира под думите „кон, крава“, които често употребява, и той не може да ви отговори. Той знае, че конят и кравата са животни, но какво се крие в тези понятия, от гледището на първоначалния ватански език, и той не знае. Днес хората си служат повече със санскритски език, като наречие на ватанския, и с новите, модерни езици, като наречия на санскритския. На какъв език ще говориш, това се отнася до твоето разбиране, като степен на съзнанието ти.

Като се говори за разбирането на хората във връзка с тяхното съзнание, ние правим следното сравнение: има хора, които се движат с бързината на биволска кола; други се движат с бързината на конска кола; трети – с бързината на автомобил; четвърти – с бързината на аероплан; пети – с бързината на светлината. Следователно, който се движи с бързината на волска кола, има разбирането на вола; който се движи с конска кола, има разбирането на коня; който се движи с автомобил или с аероплан, има по-високо разбиране – той се движи със съзнанието на човек; който се движи с бързината на светлината, има разбирането на ангела. Стихийна е бързината на светлината! В една секунда изминава триста хиляди километра. Който се движи с бързината на волската кола, ще знае много неща. Колата се движи бавно, и човек има възможност да наблюдава и изучава нещата в подробностите им. Ако се движиш с бързината на светлината, малко неща ще знаеш. Обаче, за предпочитане е понякога да знаеш малко неща, но да се движиш с бързината на светлината. Ако те гонят неприятели, по-добре да се движиш с бързината на светлината, отколкото с волска кола. Само така ще бъдеш свободен.

Съвременните хора говорят за свобода, а при това са роби. – Защо? – Защото повечето от тях се движат с бързината на волска кола. Те говорят за свобода, а при най-малкото неразположение се обезверяват и се питат какво ще стане с тях след 20 години. Страхът от бъдещето показва, че те са роби. Те си задават много въпроси, които, в края на краищата, остават неразрешени. Много естествено, тези въпроси се разрешават с бързината на светлината, а те ги разрешават или с бързината на волска кола, или с бързината на конска кола, или с бързината на автомобил или аероплан. Днес малко хора разрешават мъчните въпроси с бързината на светлината. Ще кажете, че това е така, понеже, при бързината на светлината, те придобиват малко знания. Да имаш малко знания, това не значи че си невежа, но, каквото знаеш, да го знаеш, както трябва, съвършено. Човек се нуждае от истинско, положително знание, което да не му изневерява никога.

Един виден турчин попаднал в едно българско село. Като се разговарял със селяните по турски, той им казал: Помнете, че аз зная български език, разбирам всичко. Като се разговаряте помежду си, внимавайте да не кажете нещо против мене, защото всичко ще разбера, и главите ви ще патят. Те взели във внимание думите му и се пазели да не кажат нещо лошо против него. Турчинът запалил чибука си и задрямал малко. В това време една искра от чибука на турчина запалила чалмата му. Той не забелязал това и продължавал спокойно да си пуши. Един от селяните видял, че чалмата на турчина гори и му казал на български: Агачо, чалмата ти гори. Турчинът отговорил на турски: Зная. Селянинът пак обърнал внимание на турчина за чалмата му, но последвал същият отговор: Зная, не се безпокойте! Като видял, че турчинът не се стряска, селянинът разбрал, че има работа с човек, който не знае български и му казал на турски, че чалмата му гори. Турчинът веднага се хванал за главата и казал: Така кажи, приятелю, да те разбера.

Преди години дойде при мене една госпожа да ме пита за съвет: как да лекува врата си, на който се явила някаква подутина. По съветите на някои, тя правила студени компреси, туряла ленено семе, но нищо не й помогнало. Препоръчах и да попее малко на болката. Тя се засмя, не повярва, че с песен може да се излекува. На песента не вярва, а на компресите вярва, но те не й помогнали. Студени компреси и душове са за силни хора, на които кръвообращението е правилно. Ако слабият си позволи студени бани и душове, скъпо ще плати. Някой отива на гореща баня, окъпе се добре, след това влиза в студен басейн. После се чуди, защо състоянието му се влошава. Много просто, резките промени на температурата не се отразяват добре върху човешкия организъм.

Беден човек иска да стане богат. Той не подозира, че богатството ще го направи нещастен. То не е за него. Да стане преждевременно богат, това значи, да влезе от гореща баня в студена. Не се стремете към такова богатство. То е достояние само за силните, велики хора. Обикновеният човек не трябва да бъде нито много беден, нито много богат.

Двама души се разговаряли. Единият казал на другия: Ти не трябва да бъдеш нито беден, нито богат. – Какъв трябва да бъда тогава? От какво имам нужда? – От дърво. – Защо му казал така? – Понеже не бил доволен от събеседника си. Той му пожелал дърво, вместо богатство. С това искал да каже, че трябва да го набие добре. Това не е разрешаване на въпроса. Ако искаш да убедиш някого, че има нужда от бой, посъветвай го да изложи гърба си на ранните слънчеви лъчи, те да го бият. Който излага гърба си на действието на слънчевите лъчи, става здрав, умът му се намества. Всичко в него започва да расте, цъфти и зрее. Тъй щото, радвайте се, когато слънчевите лъчи ви удрят. Лошо е, когато неприятелят те бие. Лошо е, когато магаре те рита. То изопачава твоето разбиране. Да те рита магаре, това значи, да изкривиш мисълта си и да не мислиш право. Защо ще мислиш, че си простак и невежа? Не се ритай сам. Остави светлината да те рита. Ако риташ хората, ритай като светлината. Допуснеш ли сам, че си невежа или простак, ти си вече роб на дявола, свързал си приятелство с него.

Какво означава думата „дявол“? Под „дявол“ се разбират несгодите, безпокойствата, мъчнотиите, които човек има и не може да се справи с тях. Като изгуби вътрешния си мир и светлина, човек се свързва с дявола. Това става, както с обикновения човек, така и със светията. Ако разумният воин даде правилен удар на тъпана, войниците го разбират. Обаче, ако детето удря тъпана, войниците нищо не разбират. Следователно, като мисли право, човек така удря върху умовете на възвишените същества, че те разбират нуждите му и веднага се притичат на помощ. Ако не мислите право, ударът върху умовете на възвишените същества взима криво направление, и те не могат да ви помогнат. Вие се чудите, защо никой не чува страданията ви и не ви отговаря. Причината е налице. Ударът върху вашия тъпан е фалшив, не се възприема от умовете на възвишените същества.

Като се говори за истината, мнозина се обезсърчават и се питат, защо нищо не са постигнали. Защо усилията и трудът им отиват напразно? Те сами трябва да си отговорят. Обаче, истината е безпощадна. Който иска да я възприеме, трябва да бъде готов на всякакви жертви. Че щяла да наруши мира на някого, тя не се интересува. Истината има предвид Божественото в човека. Тя иска да застави човека да прояви Божественото Начало в себе си. То е вечното, неизменното, на което всякога може да се разчита. Защо да не разчитате на него? На какво разчита търговецът? – На чистото злато и скъпоценните камъни, с които може да търгува. Скъпоценният камък разлага светлината по особен начин. На тази светлина всеки може да се лекува. Затова, добре е човек да носи златни пръстени със скъпоценни камъни. Не всички камъни действат благотворно върху човешкия организъм, и не всеки скъпоценен камък действа лечебно върху всички хора. Има такива камъни, на които трептенията не се съгласяват с трептенията на организма на даден човек, поради което произвеждат дисхармония. Радий действа лечебно на известни хора. Който работи или се лекува с радий, трябва да се нагоди на неговите трептения. Същото се отнася и до любовта.

Мнозина говорят за любовта, искат да я възприемат и приложат в живота си. Добро е тяхното желание, но трябва да знаят, че любовта е мощна сила, с която може да работи само онзи, който е готов за нея. Казано е в Писанието, че Бог е огън всепояждащ. Това значи: Любовта е огън, който изгаря всичко. Пипнеш ли я, ръцете ти ще изгорят. Видиш ли я, ще ослепееш. Чуеш ли я да ти проговори, ще оглушееш. Ще се запитате, как ще познаете тогава Бога, т. е. любовта? – Постепенно ще Го познаете. Ще започнете от най-малката любов и ще вървите към голямата. Като се калите и приготвите за Божията Любов, тогава ще познаете Бога. Здрава и устойчива нервна система е нужна на онзи, който съзнателно търси Бога и любовта. Както детето в първо отделение изучава буква след буква, докато се научи да чете, така човек възприема капка по капка любовта докато дойде денят, когато я възприеме в нейната пълнота. Чрез какво ще я възприеме? – Чрез тялото си. – Кое тяло? – Духовното тяло. Докато живее само физически, той я възприема чрез физическото си тяло. Докато живее астрално, той я приема чрез астралното си тяло; като живее умствено, той я приема чрез умственото си тяло; когато живее в причинния свят, той я приема чрез причинното си тяло. За да приеме изцяло любовта, човек трябва да събуди висшето аз, т. е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави ясна представа за любовта и ще познае Бога.

Хората не познават Бога, не познават любовта и, въпреки това, я делят. Любовта не се дели. Няколко моми се влюбват в един момък и го делят. Няколко момци се влюбват в една мома и я делят. Какво делят, и те не знаят. Такова деление съществува и в религиозния живот на хората. Те се карат помежду си за първенство. Всеки иска Бог да мисли за него повече, отколкото за другите. Това е все едно мравките да спорят помежду си, за коя от тях повече мисли човек. За никоя мравка не мисли той. Който изпълнява Божията воля, за него мисли Бог. Следователно, ако мравката може да се повдигне в съзнанието си, да върши волята на човека, той ще мисли за нея. Не се ли повдигне до това съзнание, мравката остава далеч от човека.

Кое е онова, с което човек може да обърне вниманието на Господа? Днес мъжът се изкушава от жената, жената – от мъжа. И двамата се изкушават от парите, от яденето и др. Може ли да се разчита на човек, който се изкушава? Имаш къща, но си недоволен, че съседът ти има по-хубава от твоята. Защо си недоволен? Радвай се на къщата на съседа си, като на своя. Цената на къщата се определя от живота на обитателите й. Светията може да живее в проста колиба, но далеч от нея се разнася неговото благоухание. Обикновеният човек може да живее в богата къща, но от нея излиза лоша миризма.

Като се говори за недостатъците на хората, прах се вдига около тях. Децата да стоят надалеч, за да не ги засипва прахът; онези, които искат да учат, да стоят близо и да придобиват знания. Малко да знаете, но знанието ви да е на място. Ще кажете, че същото се отнася и до любовта. За любовта е обратно – много любов трябва да има човек, за да не остава празно място в сърцето му. Ще кажете, че сърцето ви е изгоряло от любов. Аз съм виждал сърца, които пушат или димят от любов – още не са запалени. Сърцето трябва да гори от любов. Човек, в сърцето на когото любовта произвежда пълно горене, е свързан с Бога и познат от Него. Благословение е за човека да гори от любов. Той е доволен от живота. Значи, доволството произвежда пълно горене в човешкото сърце. Недоволството произвежда непълно горене. Разбраното страдание произвежда пълно горене, а неразбраното – непълно.

Защо страда човек? – За да се изпита неговата любов и устойчивост. Едно трябва да знаете: всяко страдание е на място. Може да страдате заради другите хора, или за себе си, това не е важно. Страданието е огън, който пречиства. Следователно, дето падне, той гори. Щом гори и пречиства нещата, на място е. Ако страданието е ваше, трябва да разберете, защо е дошло и какво ще придобиете от него; ако е чуждо, ще видите, какво се крие в него и разумно ще го използвате. – Какво се крие в страданието? – Божествен подтик. Който разбере този подтик и даде ход да се реализира, той придобива радостта. Това подразбира стихът: „Скръбта ви ще се превърне на радост.“

Апостол Павел говори за възкресението на Христа и, според степента на своето съзнание, той го приема и го проповядва. Той казва: За да възкръсне, човек трябва да възприеме Божията Любов. Без любов няма възкресение. „Ако няма възкресение на мъртвите, нито Христос е възкръснал.“ (– 13 ст.). – Как ще възкръснат мъртвите? – Чрез Божията Любов. Докато носи обикновената любов в сърцето си, човек всякога ще умира. За да стане безсмъртен, временното трябва да мине във вечно. Това значи, да се облече човек в дрехата на любовта. Облечеш ли тази дреха, светът придобива друг образ за тебе, страданията ти се осмислят, и ти си готов да помагаш на страдащите и на слабите. С любовта и в ада е приятно; без любовта и раят става ад. Адът и раят са места за работа. Който е духовно силен, и в ада работи, както в рая. Той е свободен от връзките на греха, затова съзнателно влиза и излиза от ада. Никой не е в състояние да ограничи свободния човек – човекът на любовта.

Често хората преживяват тежки състояния, които ги измъчват, и по цели нощи не могат да спят. Причината на това е все любовта. Те се измъчват от мисълта, дали еди-кой си ги обича. Колкото и да си задават този въпрос, той остава неразрешен. За да го разрешите, трябва да се запитате: Обичам ли аз, или не? Важно е вие да обичате. Що се отнася до въпроса, обичат ли ви хората, това е тяхна работа. Като си отговорите на въпроса, обичате ли хората, или не, ще се запитате, коя любов проявявате – Божията или човешката. Само така можете да възстановите своя вътрешен мир и спокойствие. Как могат хората да ви обичат, ако не обичат Бога? Това е невъзможно. После, запитайте се, какво сте дали на хората, за да ви обичат. За да те обича някой, трябва да му дадеш нещо ценно. Дето е любовта, там има светлина. Тъй щото, не се заблуждавайте от думите на хората. Каже ли някой, че ви обича, че е готов на всякакви жертви за вас, слушайте, какво ви говори, но не уповавайте на неговата любов. Който много обещава, малко дава. Любещият е свободен човек. Той проявява любовта си в дeла, а не в празни думи.

Как се изразява свободата? Всички говорят за свобода, търсят я, но сами се ограничават. Истинската свобода се проявява чрез всяка клетка. Ако говориш, така ще говориш, че и умът, и сърцето, и тялото да взимат участие. Всяка клетка на тялото трябва да трепти, да взима участие в говора. За това е нужно знание. Ще кажете, че сте учени хора, имате знания. Знанието на съвременните хора не е достатъчно. Те трябва още много да работят, за да постигнат онова знание, което може да ги освободи от заблужденията. Днес и религиозните, и светските хора живеят в заблуждения, и представят нещата такива, каквито не са в действителност. Те говорят за свободата, без да я познават. Някой религиозен мисли, че е напреднал, че Духът го ръководи и прави движения с лицето, с ръцете, да покаже, как Духът работи в него. Той не подозира, че Духът не се проявява в дисхармонични движения. Неговите движения са резултат на нисши духове. Достатъчно е да го стреснеш, за да забрави движенията си. Духът не се плаши. Това, което се страхува в човека, са нисшите духове. Освободете се от чуждите влияния в себе си и се проявявайте такива, каквито сте. Така ще обърнете повече внимание, отколкото с чуждите прояви.

Казано е в Писанието: „Ще отидеш при Господа с всичкото си смирение.“ Само така можеш да изпълниш Божията воля. Бог иска от нас да изпълним волята Му в най-малките неща. Той не иска да се товарим с греховете на целия свят. Това е задача за силните хора. Когато постави тази задача за разрешаване, Бог ще намери силен човек, на когото ще я възложи. Преди две хиляди години Христос беше натоварен с тази задача и я реши. Той понесе греховете на цялото човечество. От вас се изисква малко нещо. Бъдете верни на малкото, което ви се дава. Мнозина се питат, какво особено е направил Христос. Това, което Христос направи, никой обикновен смъртен не може да направи. Никой не може да бъде като Христа. В едно отношение само може да бъдете като Него – в послушанието. Бог натовари Христа с греховете на човечеството, и Той ги понесе, без да пита, защо трябва да се товари с чуждите грехове. Той си казваше: Такава е волята на Отца ми, и аз ще я изпълня. Следователно, бъдете и вие благодарни за това, което ви се дава. Тежък бил животът ви – благодарете за това. Не се оплаквайте на никого, нито другите оплаквайте. Дошъл един гладен човек при тебе и се оплаква от положението си. Виж, от какво има нужда и задоволи нуждата му, без да го оплакваш и съжаляваш. Ако е гладен, нахрани го. Защо трябва да го съжаляваш, че не ял 24 часа? Има пиявици, паяци и други животни, които гладуват по цели седмици и месеци. Не може ли, тогава, човек да гладува поне 24 часа, без да се оплаква и без да го съжаляват? Човек трябва да носи геройски изпитанията и страданията си. Това значи да почитате себе си. Който почита себе си, ще почита и ближния си; който почита ближния си, ще почита и себе си. Това е закон.

И тъй, задачата на човека е да почита себе си. Щом почита себе си, ще почита и другите. Придобие ли това качество, той може да се развива правилно. Всеки човек е излязъл от Бога. Следователно, ще почитате и цените всичко, което е излязло от Него. Само така ще разберете, какво представя човек. Който не познава себе си, гледа на всички хора повърхностно, не прониква в душата им. Лесно е да се каже, че това е мъж, а това – жена. Какво, всъщност, е мъжът, и какво – жената, малцина разбират. Какво търсят мъжът и жената, и това не знаят. Всеки човек, мъж или жена, търси любовта. Ще кажете, че хората се влюбват. Какво представя влюбването? Да се влюбиш в някого, това значи, да запалиш свещта си и да осветиш пътя, по който вървиш. Същевременно и онзи, в когото се влюбваш, запалва своята свещ. Кога пали човек свещ? – Вечер, в голямата тъмнина. Когато слънцето грее, никой не се нуждае от запалена свещ. Тъй щото, ако влюбването осветява пътя ти вечер, на място е. Щом изгрее слънцето, влюбването в обикновената свещ е безпредметно. Значи, има смисъл да се влюбиш, но вечер, когато срещаш на пътя си опасни места. Изгрее ли слънцето, ще се влюбиш в него. Не плачи за свещта, която осветява пътя ти вечер. Когато изгрее Великото Слънце на живота – Бог, влюби се в Него, без да съжаляваш за физическото слънце. Бог е всичко в света. Той носи живот, сила, знание, светлина и свобода за човешката душа. Той е идеалът, към който се стреми всяко живо същество.

Помнете: Без Бога, т. е. без любовта, няма живот. Докато не се свържат с нея, хората живеят в мъчнотии и противоречия, които не могат да разрешат. И при любовта има противоречия, но те лесно се разрешават. Любовта е светлина, която прониква в човешките умове и сърца и помага при разрешаване на задачите им. Изгубят ли любовта, те тичат подир запалената свещ, поне тя да ги спаси. И това не е лошо, но е временно положение. Щом изгрее слънцето, напусни запалената свещ. Прибирай се рано вкъщи, да не става нужда да объркваш пътя си. Който спи през деня, а излиза вечер, всякога разчита на светлината на свещта. Тя помага, докато гори. Изгасне ли, тогава объркват пътя си: и който носи свещта, и който върви след нея. Който носи любовта в сърцето си, може да помага на всички. Щом види нещо криво, изопачено в човека, той го хваща за дрехата и го разтърсва. Като виждате, как постъпва с него, вие се запитвате, не може ли да бъде по-деликатен. Чудно нещо, как ще бъдете деликатен с давещия? Ще скочите бързо във водата, ще го хванете за дрехата и ще го изнесете на брега. Тук ще го разтърсите, ще го обърнете с главата надолу, да изтече навън погълнатата вода. Не е ли на място тази грубост? За предпочитане е да намокриш дрехата си, да се изложиш пред хората, да бъдеш груб с давещия, но да спасиш живота му, отколкото да го оставиш да се удави.

Свобода е нужна на човека – свободна мисъл, свободни чувства. Бъди свободен, не с оглед на разбиранията и мнението на хората, но с оглед на абсолютната, Божествена справедливост. Бъди готов всеки момент да изпълняваш Божията воля, без да се питаш, на място ли е помощта ти, или не. Щом си справедлив, всичко, което правиш, е на място. Не съжалявайте за доброто, което правите. Не съжалявайте за състоянията, през които минавате. Че сте неразположен, гневен, сърдит – не се смущавайте. И неразположението, и гневът са на място. Когато някой те безпокои, първо ще се разгневиш, а после ще разбереш, защо те безпокои, и ще влезеш в положението му. Учителят се сърди на учениците си, свещеникът – на своите пасоми. – Защо се сърдят? – Защото не ги слушат. Вместо да се сърдят, по-добре да запеят една песен. Така ще трансформират състоянието им и ще ги заставят да бъдат внимателни.

Сега и аз ви говоря като учител и се интересувам за промените, които стават с вас. От тях съдя, доколко сте възприели това, което ви се говори. Аз имам вътрешен термометър и барометър, с които определям и най-малките промени в температурата и атмосферното налягане. Това правя с научна цел, а не с цел да критикувам. Не критикувам човешкия живот, но гледам на него като на задача. Един човек пее, друг – играе, трети – свири, четвърти – чете. Трябва ли да се питам, защо един се проявява по един начин, а друг – другояче? Всеки е свободен да прави, каквото иска, но сам ще носи последствията на своите постъпки. Еди-кой си се напил и пее по улицата. – Негова работа. – Защо не се въздържа? – Не може. Щом изтрезнее, ще се въздържа. Обаче, като пиян, винтовете му са разслабени, не може да се въздържа. Човек трябва да има будно съзнание, да обмисля нещата преди да ги е направил. Така той се възпитава. Ако питате, кой човек е възпитан, отговарям: Истински възпитан е онзи, който е абсолютно справедлив, както към себе си, така и към ближния си. Той люби Бога и изпълнява Неговата воля.

Помнете: абсолютната справедливост изисква, да се даде на всеки човек, на всяко живо същество онова, което му е определено.

– Божията Любов носи пълния живот.

23. Утринно Слово от Учителя, държано на 8 март, 1936 г., 5 ч. с. София. – Изгрев.

----
*) I. Послание към Коринтяните, 15 гл.

НАГОРЕ




placeholder