НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Огънят на любовта / Силният огън

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Силният огън

Най-често използвани думи в беседата: може, казва, има, човек, любов, аз, бог, бъде, дойде, сега, хора, всичко, свят, кой, богатство, дявол, вяра ,

Утрини Слова , София, 16 Февруари 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


16 февруари 1936 г.,
5 ч сутринта.

(Небе ясно, чисто, звездно.
Времето приятно, ведро.)

Нарядът:

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

10-а глава от Послание към Римляном

„В начало бе Словото“

Има въпроси, които са мъчни за разрешение. Вземете, въпросът за вярата е въпрос неразрешен. Въпросът за право и криво, това е въпрос неразрешен. Постоянно го разрешават и въпросът остава неразрешен. Въпросът за любовта, и той е въпрос неразрешен. Има въпроси, които задаваме, [които] са въпроси неразрешени. Всеки казва, че вярва, но дойде до едно положение, дето неговата вяра не му помага. Сега, де седи погрешката? В разбирането. Щом вярата не ти помага, ти вече имаш едно материалистическо разбиране за вярата. Сегашните хора казват: „Важна е прехраната.“ И мислят, че ако си уредим прехраната, всичко ще ни бъде уредено. Отчасти е така, но може нашата прехрана да се уреди и пак има нещо ненаредено. И след като се уреди прехраната, пак има недоволство. Има нещо в нас, което не се задоволява от яденето.

Иде и другото противоречие. Някой казва: „С тия въпроси няма да се занимаваме.“ Но човек, макар и да не се занимава, пак ще се намери в трудно положение. Лятно време, когато времето е топло, казвате: „За зимата аз не му мисля, да бъде каква да е лоша зимата, аз не искам да мисля заради нея.“ И нищо не приготовляват за зимата. Като дойде зимата, стегне го студът и той се лута насам-нататък, ходи от къща на къща, иска дръвца. Лятно време казва: „Не ме интересува, зимата, тя ще мине и ще замине.“ Като дойде зимата, вижда, че докато си замине зимата, тя е трудна.

Има в природата един начин на разбиране, аз го наричам: той е здравословен. Вчера този майстор, който полируваше този стълп тук, че го питам: „Как знаеш, че стълпът е завършен и не трябва повече да се полирува?“ Казва: „Като го попипна с ръката, аз познавам.“ Е, по какво го познава? Аз си тургам ръката на стълпа, казвам: „Значи, като пипнеш, ти вече разбираш?“ Питам го кои места са завършени. Той ми казва: „Половината стълп е завършен, горната половина, а половината отдолу не е завършена.“ Отивам, пипам горната половина, пипам и надолу и намирам една разлика. И аз намирам: горната е гладка, няма никаква грапавина, всичко е загладено по нея. Като пипам долната половина, тук-там има грапавини.

Та казвам: Тъй като гледаш, и във вярата има грапавини. Вяра, която има грапавини – малки, микроскопически работи, като пипнеш, има грапавини, – с такава вяра, на грапавини, работата не върви. Една малка грапавина може да ви спъне. Една малка грапавина винаги ще произведе едно малко съмнение. А едно малко съмнение често причинява големи вреди. Човек в силна буря не трябва да се разколебава. Щом се разколебаеш, вярата ти е слаба.

Сега вие имате опитността, вие вярвате, някой път сте решили да идете на екскурзия до Витоша. И мнозина казват: „Ще идем на Витоша“, но имате пред вид, че времето ще бъде хубаво, Слънцето ще грее. Приготвите си раницата, но щом станете сутринта, излезнете и виждате, че времето е мрачно и почва да ръми, да ромоли дъждец и някои се разколебават и казват: „Кой ще ходи, дъжд ще има, ще ни накваси. Хайде, ще отложим за друг път.“ Значи, малко външното време разколебава вашата вяра. Вие не ходите със знание. Вие имате само временно разбиране. Туй време ви опитва. Може, ако идете на Витоша, целия ден времето да бъде хубаво. Но вие си предполагате, че ще имате мъчнотии. А може да се случи и обратното: като тръгнете, времето да е хубаво, но към обяд се развали, завалява дъжд и ви накваси. Казвате: „Как тъй? На хубаво време тръгнахме, а ни накваси.“

Питам: Ако времето е хубаво и ако времето е лошо, де е вината? Ако нещата не стават тъй, както ние искаме? Апостол Павел като разсъждава, че евреите не повярвали, понеже искали да възстановят своето право, своята вяра. Смесили своята правда с Божията Правда. И наместо да възстановят Божията Правда, искат да възстановят своята правда. Почти тези са причините, не само евреите, но между вас има много евреи. Вие често смесвате вашата правда с Божията Правда. Казвате: „Туй нещо защо стана? То не е право.“ Понеже вашите работи не се оправят, не вървят тъй, както вие искате, казвате: „Той, светът, не е оправен, Той, Господ...“ и веднага се разколебавате. И ставате неразположен духом. Казвате: „Аз вече имам друго верую.“ Е, какво е вашето верую? Едното верую – в Бога, а другото верую – в себе си. А да вярваш в себе си, ти тръгнеш, вярваш в себе си и пак не върви. Питам тогава: Евреите, които искаха да възстановят своята правда, какво спечелиха? От 2000 години няма народ, който да е тъй люшкан, както евреите. И ако е за твърдоглави хора, те са по-твърдоглави от българите. Две хиляди години умът им [не] е дошъл – искат да възстановят своето право. А то не може да бъде. Защото Бог е създал света и правото на никой човек не може да бъде, няма да бъде, а ще бъде Божието право.

Та казвам: Когато има противоречие в живота, вие ще търсите причината в себе си, а не в Провидението. Ако нещо не ви върви в света, причината е вътре във вас. Ако нещо не ви върви, причината е в баща ви, в майка ви, в чичо ви, в народа, в хората, в обществото, но ни най-малко не седи в Бога. То е човешка работа. И ако така разсъждавате, най-големите мъчнотии може да разрешите. Ще дойде светлина.

Нещата се разрешават по два начина. Ти като вярваш, че всичко, каквото Бог е създал, е съвършено... Бог погрешка не може да има. Туй трябва да бъде основното верую. Щом допуснеш най-малкото, че Господ е допуснал една погрешка, ти си в кривия път. Значи ти, несъвършеният човек, ще имаш мнение за Съвършения. Несъвършеният намерил несъвършенството на Съвършения.

Сега, възможно ли е туй? Или, другояче да ви го туря: Възможно ли е плодът да храни дървото? Кой храни дървото? Плодът ли го храни или дървото храни плода? Дървото е, което храни плода. И не крепи плодът дървото, а дървото крепи плода. Може някой плод, някоя ябълка да мисли, че тя като седи горе на дървото, че от нея зависи щастието на цялото дърво. Така може да мисли ябълката, но това не е право. Дойде вятърът, подухне клонищата, дървото остава, а ябълката падне, капне. И когато ти искаш да възстановиш своята правда, дойде вятърът; и ако те бутне и ти паднеш долу на земята, туй показва, че ти криво си мислил. Щом се спънеш в живота, щом си изгубиш мира, щом изгубиш равновесието, ти мислиш криво. Както и да се оправдаваш, криво мислиш. Може да цитираш някой философ, нали? И той е философ като тебе. Ама, еди-кой си владика. И той е като тебе. Ама, еди-кой си проповедник. И той е като тебе. Баща ти, майка ти, всичките тези все са в заблуждение. Нищо повече.

И тогава, откъде се ражда противоречието? Понеже ние някой път, когато искаме да станем като Бога, тогава ние ще родим това, което не е. Бог винаги е прав, Бог винаги прави това, което е. А ние, като искаме да станем като Господа, ставаме туй, което не е.

Когато Господ направил дявола, та на него му дошло на ума, че и той може неща да направи като Господа. Понеже и той искал да направи нещо, което да се отличава; гледа, Господ всичко направил, а той най-после измислил и направил лъжата.

Питам: Какво е допринесла лъжата в света? Аз бих сравнил (сравнението наполовина няма да е вярно): лъжата, това е една празна торба. И надута с нечист въздух, като някоя гайда. И те я продават за брашно. И питам: Като вземеш този чувал, съдрания чувал, така, с този нечист въздух за храна, какво ще придобиеш от него?

Питам тогава: Отде му е хрумнало на дявола, защо му трябва да създава нещо? И такива легенди има много. Когато Господ създал дявола, че излезнал от Небето, понеже го напуснал, той направил един свят. Тя, легендата, казва – според една богомилска легенда, – че сегашният човек е направен от дявола. Не. Но Господ направил един човек и дяволът направил друг човек. И два вида хора има в света, според легендата. Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал. Та отишъл дяволът, примолил се на Господа да даде малко душа на неговите хора. Та, има малко ортаклък. Господ дал душа. И казал тогава така: каквото спечелят тия хора, наполовина ще бъде за дявола, а половината за Господа. А има едни хора, които са направо от Господа направени. Дяволът там няма нищо. А има някои хора, които са наполовина от Господа и наполовина от дявола.

Та, най-първо всички вие трябва да се освободите от дяволския човек. Ортаклък има. Та, понеже времето вече е изтекло, ще ликвидирате с този договор, няма да правите нов договор. И всичките ви мъчнотии в живота произтичат от ортаклъка, който имате с дявола. И да ви кажа сега къде е този ортаклък. Що се ражда от ортаклъка? Лъжата. Случи се някой път, че някои млади се оженят, та нямат деца – и дяволът си работи. И тогава майката, като обещава, казва: „Господи, ако ми дадеш едно дете, ще го посветя на Тебе.“ И Господ я послуша, даде ѝ дете. Но след като поизрасне туй дете, тя иска да го откупи от Господа. „Посветих го – казва – на Господа, но туй дете на Господа не Му трябва.“ Казва: „Господи, туй дете не Ти трябва, наместо детето, ще Ти посветя един вол, за Господа. Наместо детето, с вол ще направя един курбан.“ И веднага ще освободи сина си, да не е на Господа.

Сега, по някой път във вас има стремеж да служите на Бога – то е майка ви, вече е направила този договор с Господа. Защото, за да живеете вие, непременно трябва Господ да даде известно благословение. Но щом станете вие духовни, дойде дяволът и ви каже така: „Слушай, ти можещ да се откупиш от Господа.“ Да обясня мисълта си. Един американец така майка му го обещала, да бъде проповедник, да проповядва християнството. Той като израснал, тя казала: „То човек може и друг занаят да хване и да служи на Господа. Ти стани търговец, че ще печелиш пари, ще помагаш на бедните, ще правиш църкви“ и т.н. И той послушва. Отива в Австралия, 20 години се е занимавал с търговия, спечелил, вече си ликвидирал сметките, но дохожда една криза и завлича всичкото му богатство и той става пак голтак и връща се. Започва работата, проповедник да става.

Българите са много умни, казват така: „На млади години служи на дявола, а на стари години – на Господа.“ То е пак същото. Казват: той, младият, нека си поживее, да си походи малко по широкия свят, да не е ограничен, че като остарее, вече на 60–70 години и няма какво да прави, тогава ще се моли, ще ходи и ще проповядва и всичко ще прави.

Сега, мнозина мен са ме питали: как трябва да проповядва човек? Казвам: Идете при някой извор, при някоя чешма и попитайте как проповядва тя. Казвам: Аз разбирам един Божествен начин – иди при чешмата и тя ще те научи как да проповядваш. Има такива чешми, които са с ръчки; хванеш ръчката, теглиш нагоре-надолу ръчката, тя проповядва: пфу, пфу, пфу, и водата тече. Спреш ръчката и спре се и проповедта. На една машина, тургат огън в нея, човекът се качи на машината, пфу, пфу, и машината върви. Дойде някъде и машината спре, не проповядва. Казвам... Когато някой пита как да проповядва, казвам: два начина има. Ще проповядваш като една чешма, която непрестанно, непреривно върви; и като спиш, и като ядеш, навсякъде ще проповядваш, няма да млъкнеш; и като заминеш за другия свят, пак ще проповядваш; и като се връщаш, пак ще проповядваш. А другият начин е човешкият. Посвириш малко с цигулката, умориш се, оставиш я, сложиш я. Казваш: „Не свиря вече.“ Или ще поговориш малко, един час. Да кажем, аз ще ви говоря един час и ще ви напусна, ще ида горе и казвам: „Стига на тях.“ Това не е проповед. Ако ме разбирате и приложите онова, което сте разбрали, то трябва да бъде много малко. Не се изисква много време проповед.

Сега аз ви проповядвам, защо ви проповядвам много? Защото вярата ви е слаба. Защото, ако бяхте от учените, ако имахте силна вяра, 5 минути щеше да бъде достатъчна тази проповед. А другото време какво щяхме да го направим? Вярата е за вас. Тя не е за другите. Имайте пред вид, че когато се говори за вярата, то е нещо изключително само заради вас. Когато говорим за любовта, тя е изключително само за вас. Когато говорим за истината, тя е нещо изключително само за вас. Така трябва да разбирате. Щом ти мислиш за любовта – как да обичаш другите хора, ти ще се раздвоиш. Ти не си опитал любовта, а искаш да знаеш как трябва да обичаш другите хора. Ако искаш да знаеш как трябва да обичаш другите хора, ще отидеш при Бога, ще видиш Той как ги обича, да се научиш. Нищо повече! Никой в света не може да ви научи. В света не зная дали има друг, който може да ви покаже как трябва да се обичате. Ако искате вие да се научите как да обичате, ще идете при Бога, от Него ще видите. Той е Изворът, оттам ще научите. Може да идете и при хората, но то ще бъде една щерна. Може да видите някой колар как кара воловете си, но те са временни работи. Онази истина, която трябва да научите, при Бога ще идете.

Сега, другото положение. Хора, които нямат тази вяра, казват: „Къде ще намерим Господа?“ Господ не се намира. И Писанието казва: „Намериха Ме тези, които не Ме търсеха.“ (10 гл. Посл. к Римляном, 20 ст.) Противоречие има в Писанието – намерили Господа тези, които не Го търсели, а пък тези, които Господ търсел, те не Го намерили. Тъй е, Писанието говори: тези, които Господ не търсел и които не Го търсели, те Го намерили; а онези, които търсели Господа и Господ които търсел, не Го намерили. Е, как ще си го представите? Аз го обяснявам по следующия начин. Ти ходиш на училището, а не учиш. Идеш на училище, когато учителят разправя, ти си мислиш за съвсем други работи и казваш: „Аз ходих на училище ден след ден.“ А не слушаш. И излезнеш без познания. А някой не ходи на училище, но чете, учи. Той вземе една книга и бий си главата, няма учител, но работи. И този човек, който не е ходил на училище, но има знание повече от онзи, който ходи и слуша, а нищо не е учил.

Сега, аз не искам да изпаднете... Като ви приведох тази легенда, ще кажете: „Ние от кои сме? Дали от тези, които Господ е създал, или от онези, които дяволът създаде, че ортаклък има?“ Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ Значи трябва да дойдем до едно положение да се родим отново от Бога, да нямаме ортаклък от дявола. Да се роди човек. Тогава неговата вяра ще бъде съвършена. Дотогава, докато не си се родил от Бога, все имаш ортаклък с дявола; ще има ставане, падане. Туй ставане и падане, зависи. Сега имате една ясна представа, че туй е един договор, ортаклък е с дявола. И той си има право. Той ще дойде, и той си иска онова, което му се пада. Трябва да му го дадете. Вие ще кажете: това са работи на дявола. И сега всичките тия работи на кого са – на Бога ли са или на дявола?

Представете си един адвокат, който е дошъл и гледа едно дело, но на един свой повереник, дело, което струва няколко милиона лева. Най-първо той защищава своя повереник, но иде другата страна и казва: „Колко Ви плаща той за делото?“ – „Е, толкова.“ – „Ние ще Ви дадем двойно.“ И погледнеш, този адвокат тъй направи, че първият изгуби делото. Но там за изгубване на делото му плащат. Е, кому услужва адвокатът? Адвокатът казва на първия: „Ние употребихме всичкото изкуство, но Вие нямате правото; тази работа е малко оплетена.“ И после, всеки един човешки закон, всякога, когато се правят законите на Земята, така са направени, че всеки може да заобиколи закона. Той е направен с оглед за нещо. Аз като разглеждам съвременното право, го намирам наполовина криво. Много закони са направени да защищават интереса само на някои, а не на всички. Интересите са само на някои интереси. За пример вземете закона [за] военната повинност, държавата. Трябва да имаш убеждението, казва: „Не убий!“ Но законът, държавата, казва: „Ти ще идеш да се биеш.“ Е, питам сега: кой закон е прав? Държавата казва да се биеш. Ти искаш да минеш, че нямаш убеждение. Адвокати са те. Тия са тънки въпроси. Те не могат да се разрешат. Не можеш да кажеш кой човек е прав и кой – крив.

Ти не можеш да знаеш кой човек е прав, ако не си прав; и не можеш да знаеш кой човек е крив, ако не си крив. Ти не можеш да знаеш кой човек е здрав, ако не си здрав; и не можеш да знаеш кой човек е болен, ако не си болен. Че, тъй. Какво ще знаеш ти, ако не си боледувал? Ако си болен или ако си боледувал, вече имаш известна опитност. Процесът е вътре. Не е лошо човек да боледува или крив да е човек.

Сега, ние вземаме нещата не в техните крайни резултати. Някой път ние преувеличаваме престъплението. Да допуснем, едно малко дете влезне в градината и вземе от дървото една ябълка. Хващат го там, законът е строг, и го наказват. Едно малко престъпление има той. Повидимому няма никакво престъпление, относително престъпление има. Има престъпление, ако убиеш един човек. То е престъпление, а че си влезнал в градината и си взел една ябълка и да го считаш за един престъпник? И често ние правим престъпления от рода на ябълките.

И първите хора направиха едно много малко престъпление и понеже по законите, които съществуват на Земята, човечеството трябва да се съди, и тогава решиха, от райската градина ги изпъдиха. Първите двама хора ги изпъдиха и ги оставиха за един дълъг период отвънка, в живота, да пожънат последствията от своята лоша постъпка. Тази работа още от начало хората можеха да ликвидират, но те с първата погрешка направиха ред други погрешки, още по-лоши. Не изпъдиха човек, щом яде от плода на забраненото дърво – то е един повод само, но като ядоха от този плод, те се научиха да лъжат. А лъжата е вече едно престъпление. И тогава двамата хора се скриха от Господа. И когато Той дойде да ги търси, те мълчаха и видяха, че ще ги намери Господ. И най-после ги намери Господ. Казва: „Какво сте се сгушили вие тука, не чувате ли гласа Ми?“ – „Чухме, Господи, но голи сме и двама.“ – „Кой ви обади, че сте голи?“ – „Тази избраница, която ми даде, ми наведе беля на главата.“ Защищават се. Сега, че вината не е негова. Хваща жената, тя казва: „Е, онази змия, понеже Ти си я направил, мислим, че тя ще ни говори правото. Каквото ни каза, ние повярвахме. Ти си я направил.“

Има три фази във всеки един човек. След като направи най-малката погрешка, той най-първо не я съзнава. Ако съзнае погрешката, няма нищо. Съзнай погрешката! Нищо повече! Щом почнеш да се оправдаваш, ще излезнеш из райската градина навън. И ще мине един дълъг период. Толкова хиляди години минаха – 8000 години минаха, и хората не искат да изправят своята погрешка. И тогава Бог ги изпъди и каза: „За да научите този закон, ще излезнете навънка, ще работите, ще орете земята, ще сеете.“ И казва на Адам какво ще бъде неговото наказание за непослушание – че „много ще ореш и малко ще дава плод земята.“ А на жената казва: „Наказанието ти: Ще раждаш деца и с големи болезни ще ги раждаш.“ И на змията казва: „Понеже ти направи това, без крака ще ходиш и пръст ще ядеш. Хайде сега навънка всички!“ И змията. Туй е старото положение. Онзи ликвидира и тогава Бог им дава една малка надежда и казва в какво седи, направи им Той книжни дрехи и ги облече и ги изпрати. Тъй, както е даден разказът в Писанието. И там казва, че след време казва Господ: „Аз ще изпратя друг, Него ще слушате. Той каквото ви каже, ако Го слушате, тогава ще се спасите.“ Понеже нали от православното положение първите хора послушаха змията, вследствие на това дойде страданието. Сега Бог им казва: „Аз ще изпратя другиго, Който, каквото ви каже, ще слушате. Ако Го слушате, Той ще ви покаже Пътя, по който вие всякога може да се спасите (повърнете) (В разчетената стенограма двете думи са написани една над друга).“ Змията каза на човека: „Ако ядете от този плод, непременно вие ще станете като Бога.“ А като дойде Христос, му каза на Адам, Той каза: „Напълно ще се отречеш от да ядеш този плод!“

Ти докато не се отречеш от всички тия посторонни заблуждения на света, ти не може да се спасиш. Ако ти мислиш, че в богатството е твоето щастие, ти се заблуждаваш; ако ти мислиш, че твоето спасение ще бъде в знанието, което имаш, туй, което светът дава, ти си в заблуждение; ако мислиш, че е в силата; в каквото и да е в света, в края на краищата ти ще бъдеш разочарован. Ако мислиш, че можеш да се ожениш и ще бъдеш щастлив; че ако имаш деца, ще бъдеш щастлив; че цар ако си, владика, поп, проповедник, че майка ако си, министър – всичко туй е заблуждение от единия край до другия.

И Христос казва: „Който иска да Ме следва, трябва да се отрече от всичко това.“ И Негови думи са това. „Който не се отрече и от баща си, и от майка си, от богатство, и не презре своя живот и дойде и Ме последва, той не може да бъде Мой ученик.“ Тъй седи въпросът. Ще кажете вие: „Е, тежка е тази работа! Че, кой може тогава да следва, по този път да върви?“ Може да ви обясня: един кон е натоварен с богатство, нали? Носи богатство той. Но той от това богатство, което носи на гърба си, нищо не може да се ползува. И оплаква ми се конят. Казва: „Боли ме вече кръстът, охлузи ми се гърбът. Какво да правя?“ Казвам: Не го носи. – „Че как да не го нося? Какво да правя?“ – Излез.

Сега, да ви уподобя. Вие сега не може да си представите как може конят да се освободи от богатството. Представете си един машинист, който кара един съвременен трен с богатство и пита: „Какво да правя?“ Напусни машината, слез от машината и хич не ги питай, нека си я карат други. Нека този, който има това богатство, да си кара той машината. Ти ще се спреш върху въпроса: Имам ли право да напущам машината? Щом нямаш право да напущаш машината, носи товара. Ако искаш да се спасиш, престани, престъпление е един товар. Напусни го, хвърли го този товар. Нищо повече! Кажи: „Престъпление е товарът.“ Доброто не е товар на човека. Доброто е живо! Доброто, като дойде, не се качва на гърба ти – то ще върви с тебе. Злото, като дойде, то ще се качи на гърба ти. По това се различават. Що е зло? Зло е туй, което се качва на гърба ти. А добро е това, което върви с тебе. И то показва пътя на почивката, смисъла на живота. Следователно туй, което се качва на гърба ти, туй, което те ограничава, то е зло. Не очаквай от него никакво щастие в света. И следователно всяка една тъга, всяка една скръб, всичко, което имате, гледайте да се освободите. Както и да ви кажа, и Христос носи, но Христос знаеше как да се освободи. Най-после Христос се освободи. Той носи греховете, но се освободи най-после. „Иде – казва – царят на този свят и той няма нищо общо с Мене. Но за да познае светът, че Аз любя Отца, станете да отидем оттук.“

И, в най-големите изпитания в живота, Той отиде да се моли. И се молеше така усърдно, че пот излизаше от Него, кървав пот излизаше от Него. И после, там му казаха... Като се моли, дойдоха ангелите и казаха: „Трябва да минеш през този път, да покажеш един път на хората, как да се освободят.“ Те му казаха: „Големи страдания има.“ Казва: „Ако е възможно, тия страдания да минат.“ Казва: „Не може да минат.“ – „Е – казва Христос, – да бъде Твоята Воля!“ И като се върна при учениците Си, казва: „Моята работа е свършена. Аз разбрах: трябва да се мине през страданията.“ А учениците Му не можаха да разберат. Понеже те бяха заспали. А Той винаги се молеше.

Но нали някой път се случи, че спите. Аз виждам, аз като говоря, някои от вас спят. Някой казва: понеже тук, на Земята, не могат да го разберат, че отивали горе да разберат. Туй спящо състояние е един непоносим товар. Христос казва: „Не може ли малко да поседите с Мене? Молете се, да не паднете в изкушение.“ То човек влиза в изкушение и трябва да се бори. Не да се бори, а трябва да разбира закона.

Сега, да оставим другите работи, които може вас да ви смущават. Страдания има на Земята, които трябва да минете. Ще се молите! Молете се на Господа: „Господи, ако туй страдание може да мине, да мине; пък ако не може, да бъде Твоята Воля!“ И като се минат тия страдания, вие ще се освободите! Не мислете, че може да влезнете в Царството Божие, без да се откажете от онова, което вашите праотци са го взели незаконно. Вашите родители преди векове са взели нещо незаконно – всичко това ще го върнете. Човек трябва да се откаже. И тогава – другото противоречие. Ще кажете: „Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане нас?“ Че, тогава ще ни остане същественото. Ако имаш 9 души лъжливи приятели и имаш само един приятел, който те обича, тогава, ако се откажеш от 9-те лъжливи приятели, какво си изгубил? Нищо не си изгубил. Останал ти е един приятел. Туй, едното, което остава с тебе, то е, което ти трябва. Онова, лъжливото, което само чопли, разваля работите, защо ти е това? Богатство аз наричам богат да съм, богатство разбирам което може да дойде с мене и в другия свят. Аз това богатство искам.

Що е богатство? Истината за мен е богатство; Божието Знание е богатство за мен. Божията Любов за мен е богатство – Любовта, с която мога да мина и в другия свят. Защото сегашната любов, като те занесат до гроба, си отива.

Определям: някой човек има другарка, която е дама, тя му заповядва. Когато той умре, тя си тури черни дрехи. Дамата с черни дрехи, туй показва. Една година ще ги носи, черните дрехи, след туй ги хвърли, облече се с нови дрехи – търси друг мъж. А която е негова жена, тя, като се облече с черни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане да плаче. Дамата не плаче, жената плаче. Но и двете пари не струват. Нищо повече. Истинската жена е тази, която, като занесе мъжа си, казва: „Аз подир тебе идвам, подир една година.“ Неговата другарка, която го обича, тя казва: „Върви, приготви място, след тебе и аз ще дойда.“ Тя не се облича с никакви черни дрехи и след една година и тя си замине. Подир него и тя не остава. Той като си замине, и тя отива, не остава да живее. Щом тя остане да живее след него на Земята, тя не го обича. Щом отиде след него, тя го обича.

Сега искате да знаете кой ви обича. Ако жената замине и мъжът замине подир нея, обича я; и щом мъжът замине и жената замине подир него, и тя го обича. Обичат се. Щом единият остане, не се обичат. Не зная дали ще вярвате или не. Тъй си го казват хората. Някои ще кажат: „Заради него и аз да умра?“ Въпросът на е за умиране. Аз обяснявам принципа. Ако ти не можеш да идеш там, дето е Христос... Казва: „И то не е.“ Дотогава ти си дама. Ако не можеш да идеш там, дето е Христос, ти си дама с черни дрехи. Казваш: „Много страда Христос, горкият!“ И всичко туй, и след една година това престава. После ще пострадаш и поплачеш за Него. Казваш: „Било що било“, след 2000 години пак ще забравиш.

Две състояния има във вярващите. Някои вярващи мязат на дами, някои вярващи мязат на жени, които плачат; а някои вярващи са онези, които отиват с Него. Та ви казвам, онези от вас, които не сте отишли, да идете. Защото другото е празна работа. Казва: „Тук съм слаб, тук сме грешни, та майка ми такава, така ме е родила.“ Тогава, щом това е празна работа, така може да се говори на деца. Но за вас – на върха трябва да се излезе, нищо повече! Който излезе горе, на планината, спасен може да бъде; който остане в долината, в подножието, из рая ще излезе навън. Тъй седи въпросът.

Казвам сега: Апостол Павел разрешаваше един труден въпрос. Един въпрос разисквал, но мистически въпрос. Аз ви го представям в ясна форма. Някои от вас питате, ще дойде време, когато не трябва да се разколебавате. Вие ще кажете: Кой е, който говори истината?

Вие не може да знаете кой говори истината, ако истината не е във вас. Казвате: „Кой ме обича?“ Вие не може да знаете кой ви обича, ако любовта не е в тебе. Не може. Какво ще ви каже? Не можеш да разправяш на хората за това, което у тях не е, го няма. Аз ви говоря за онова, което вие имате, което разбирате; аз не ви говоря за онова, което нямате. Него оставям настрани. Истината може да разбирате, понеже тя е във вас. Трябва да я слушате. Аз ви говоря за Любовта, понеже Любовта е във вас и може да я разбирате. И сте я разбрали. Божието Знание е вътре във вас. И него може да разберете.

Сега, онази Вяра, която ни спомага, за да разберем Истината, онази Вяра, която ни спомага да възприемем Любовта, онази Вяра, която ни спомага да възприемем и Знанието, тя е Вярата, непоколебимата Вяра в света.

Аз не съм против съвременния порядък, но казвам: той е привременен порядък. Е, защо така трябва да се говори? Ти си кираджия в една къща. Казвам: След една година този човек мисли да събори къщата. Казвам: Той ще те изпъди, ти не разчитай на тази къща. Тебе ти остава една година да живееш. „Е, какво трябва да направя?“ Направи си къща, твоя собствена къща, от която да не те изпъждат. Туй, което може да ти вземат, не уповавай на него. Туй, което не могат да ти вземат, то е реалното в света. Туй, което ще остане вътре в тебе и никой не може да ти го вземе, то е реалното. И тогава онова, което в света остане с нас, то е Божественото! То е реалното. И ще дойдете до него всички. А онова, което идва и си заминава, то е временно и с него може да разполагате отчасти. Не ви казвам да бягате от него. Не ви казвам да бягате от сенките. Сенките могат някой път да ви причинят едно малко благо. Но на една сянка ти не можеш да разчиташ; на плодовете на сянката, и на тях не разчитайте. Онова, на което ние разчитаме, то е самата реалност. То е само Божественото. Любов, която носи живот, тя е любовта; знание, което носи светлина, то е знание; истина, която носи свобода, постоянна свобода, тя е истина! Те са максими, които трябва да имате, да ги носите; за вас само трябва да ги употребите. С тях трябва да разрешавате всичките мъчнотии в света. И то е едно оръжие. Истината е едно оръжие, с което може да воювате. Знанието е едно оръжие, с което може да воювате. И любовта е силно оръжие, с което може да воювате. Любов, с която не да воюваш, но любовта, която може да воюва, тя е любов!

Сега, как воюва Любовта? Тя не си носи артилерия, но тя си има само един начин. Като дойде Любовта, тя носи всичкия огън. Тя като дойде да воюва с тебе, всичко изведнъж разтопи, всичкото оръжие, противника, и колата му, и труповете му, и машините му, и всичко, каквото има, всичко го разтопи. Нищо не остава. Всичките тия фортификации, всичко разтопи, та нищо не остави. Не само Любовта воюва с хората по този начин, но като дойдат тия, мощните духове от Небето, които могат да се борят с нея, тя като слезне при тях, и те капитулират всичките там. Всички капитулират. Няма някой, като дойде Любовта, да не капитулира. Всички бягат; или те бягат, или те капитулират. Нищо повече. Те избягаха горе и не можаха, и пак ги намери тя. И адът не е нищо друго освен Любовта воюва с духовете. Но всички се стопили там. Пари ги там, огън има. Те църкат, всичкото оръжие, каша е от тях всички.

Казва: „Как ще се оправи светът?“ Щом огънят на Любовта дойде, огънят, който Любовта създава в света. И по някой път и вие църкате. Щом Любовта дойде, всички вие зацъцрите. И всичките ви страдания, които имате на Земята, не са нищо друго освен: вие искате да воювате с Любовта. И тя като дойде, тя претопи всичко. И вие казвате: „Изгоряхме! Отидохме, всичко отиде!“ И всичко ще се стопи.

Писанието казва: цялата Земя ще изгори в Любовта. Един ден ще дойде Любовта, ще запали лицето на света и вие ще се стопите. Ще минете през огъня на Любовта! Няма да остане нищо от вас, т.е. от сегашното ваше, и като излезнете от този огън на Любовта, ще бъдете както как се чисти рудата, която се топи, и ще остане само чистото злато. Как се казва туй, от което излиза златото? Сгурията ще се стопи и ще остане само чистото злато. И след като минете през огъня на Любовта, ще излезне вашата душа чиста и светла, облечена със своето ново тяло. Тогава, освободена от всичките дрязги, които сега ви безпокоят, ще бъдете като новородени деца. И тогава ще почувствувате както апостол Павел, който казва за онова състояние: „нито око е видяло, нито ухо е чуло онова, което Господ е приготвил чрез закона на Любовта за онези, които Го любят.“ И ще се усетите съвършено свободни. Ще почувствувате вашите връзки, които имате с Бога; ще почувствувате, че Господ е вашият Баща. И тогава цялата вселена ще бъде едно жилище отворено, всичките врати ще бъдат отворени заради вас. И може да ходите където искате. Свободни ще бъдете.

И желая ви сега всички да бъдете свободни. Да се приготвите за огъня на Любовта. Тъй. И който издържи на този огън, спасен ще бъде. И казано е, Христос казва: „Огън дойдох да туря на света.“ Той подразбира този огън. И когато казват, че човек се спасява чрез Агнето, огънят е това – те не подразбират българското агне. Огънят на Любовта, то е туй агне, което ще спаси света. Огънят на Любовта е, който трябва да дойде и да освободи хората от всичкото онова робство, в което те са паднали. Тази Любов като дойде, тя ще освободи хората от робство. И всичките връзки, с които хората са свързани, няма да остане връзка, която да не се развърже. И всички ще бъдат свободни.

И тъй, тогава стихът ще бъде тъй, тогава стихът ще стане: „Потърсиха Ме тези, които Аз потърсих; и намериха Ме тези, които Аз намерих.“

(Учителят стана.)

Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)

6.20 ч

(На поляната – упражненията.)

20-о неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 16.II.1936 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев*

На 2 и 9 февруари 1936 г. в каталога на Елена Андреева – стенографката на Учителя, няма отбелязани държани беседи. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев.)

Огънят на любовта

Най-често използвани думи в беседата: може, казва, има, човек, любов, аз, бог, бъде, дойде, сега, хора, всичко, свят, кой, богатство, дявол, вяра ,

Утрини Слова , София, 16 Февруари 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Има въпроси в човешкия живот, които са мъчно разрешими. Например, въпросът за вярата, за правото, за любовта са мъчно разрешими. Всеки казва, че вярва, но, в края на краищата, дохожда до положение дето вярата му не помага. – Къде се крие погрeшката? – В неразбирането. Щом вярата ти не е в състояние да ти помогне, ти имаш материалистически схващания за живота.

Мнозина казват, че един от важните въпроси в живота е прехраната. Те мислят, че като разрешат този въпрос, всичките им работи ще се наредят добре. Всъщност, не става така. И като разреши въпроса за прехраната си, човек пак е недоволен, има нещо неуредено в живота му. Значи, храната не задоволява всички нужди и изисквания на човека. Като се занимава с неразрешените въпроси, най-после човек казва: Не искам да се занимавам повече с тези въпроси. Обаче, и при това положение, той пак изпада в мъчнотии. И да се занимаваш, и да не се занимаваш с неразрешените въпроси, все ще се натъкваш на мъчнотии. За предпочитане е да се занимаваш с тях; по-лесно ще понесеш мъчнотията. Това е все едно, през лятото да не се интересуваш от зимата. Каквото и да правиш, колкото и да мислиш, нищо няма да постигнеш. Зимата си е зима; тя ще донесе студ, мраз, който не можеш да избегнеш. Обаче, ако мислиш съзнателно за зимата, ще бъдеш предвидлив, навреме да си купиш дърва и въглища. Така ще отопляваш стаята си и ще смекчиш поне малко суровите условия на зимата. Ако не мислиш за зимата още през лятото, студът ще те завари неподготвен и ще ходиш от къща на къща, да се топлиш. Затова, съветвам ви: Мислете върху трудно разрешимите въпроси, макар и да нямате успех. Мисълта е светлина, която прониква и в големия мрак. Колкото и да е слаба, все ще освети някой кът. Мъчнотиите в живота ще продължат най-много четири-пет месеца, докато трае зимата. Щом дойде пролетта, част от мъчнотиите изчезват.

В природата съществува един начин на разбиране, наречен здравословен. Който се ръководи по него, лесно се справя с мъчните и трудно разрешими въпроси. Гледате, как някой майстор полира камъните. Търка един камък известно време и след това взима друг. Как се познава полираният камък от неполирания? – По гладката повърхност. Достатъчно е да го пипнеш, за да познаеш, че е добре полиран. По него няма никаква грапавина. Същото се отнася и до вярата. За да познаеш, доколко можеш да разчиташ на своята вяра, пипни я с ръката си. Ако усетиш най-малката грапавина, ще знаеш, че вярата ти ще те спъне. Най-малката грапавина причинява съмнение, което води към повреди и разрушения. И най-голяма буря да ви сполети, не трябва да се разколебавате. Колебанието показва, че вярата ви е слаба. Колко пъти екскурзиантите отлагат екскурзиите си при промяна на времето. Някой тръгва сутрин на екскурзия, гледа, времето е ясно, слънчево, но едва извърви два-три километра, явяват се облаци или започва да вали. Щом го накваси дъждът, той се връща назад, не се решава да продължи пътя си. Значи, най-малката промяна на времето, внася колебание. Дъждът само го изпитва. Ако беше продължил пътя си, времето щеше да се оправи. Каква вяра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава? Това показва, че повечето хора днес не вървят със знание и виждане, но с пипане. Истинската вяра не се колебае от нищо. Каквото и да е времето, лошо или добро, човек трябва да издържа докрай.

„Понеже Божията Правда като не разумяват, и своята си правда като искат да възстановят, не се покориха на Божията Правда.“ (– 3 ст.). – Апостол Павел обръща внимание на евреите, че, като смесили Божията Правда със своята, искали да възстановят своята правда. Това е било в миналото, но и до днес още всички хора искат да възстановят своето право вместо Божието. Ако работите ви не се нареждат, както вие желаете, чудите се, защо Бог е създал така света, защо допуща злото. И, като не можете да си отговорите на всички въпроси, вярата ви се разколебава, започвате да се съмнявате в Бога. След това казвате: Аз имам вече друго верую. – Какво е новото ти верую? Старото ти верую поддържа вяра и служене на себе си. Какво ще придобиеш, ако вярваш само в себе си? Какво спечелиха евреите, които искаха да възстановят своята правда? Няма народ, който да е минал през такива големи люшкания, както еврейският. Ако е за твърдост, те са по-твърди от българите. Умът им днес е дошъл на място, и те пак искат да възстановят своето право. Това няма да стане. Бог е създал света и дал правото на всеки човек, на всеки народ, но над всичко ще възтържествува Божията Правда. Ето защо, когато се натъквате на противоречия, търсете причината за тях в себе си, а не в Провидението. Ако работите ви не вървят добре, търсете причината за това в себе си, в своите родители, в своите баби и прабаби, в обществото, в народа, но в никой случай в Бога. Мислите ли така, вие ще разрешите и най-мъчните въпроси. Като влезе светлина в ума ви, предметите ще бъдат ясни и определени.

И тъй, правилното разрешаване на въпросите се крие в абсолютната вяра в Бога. Ще вярваш, че всичко, което Бог е създал, е съвършено. Той не допуща никакви погрешки. Това трябва да бъде основното верую на човека. Щом допуснеш в мисълта си, че Бог прави погрешки, ти си на крив път. Значи, ти, несъвършеният, ще имаш мнение за Съвършения. Възможно ли е несъвършеният да намира грешки в Съвършения? Може ли плодът да храни дървото? Това е невъзможно. Дървото храни и крепи плода, а не обратното. Смешно е да мисли ябълката, че като седи на дървото, от нея зависи неговото щастие. Достатъчно е да духне вятърът, да разлюлее клоните и да покаже на ябълката, че мисълта й е крива. Като се види на земята, тя ще разбере, че нейното щастие зависи от дървото. Следователно, всеки, който иска да възстанови своята правда, вместо Божията, ще го брулне вятърът, и той ще падне на земята. Щом се спъваш и падаш, щом губиш вътрешния си мир и равновесие, ти си на крив път. Както и да се оправдаваш, мисълта ти е крива. – Еди-кой си философ, еди-кой си проповедник мисли така. – И те са като тебе. Че си бил така възпитан, че така са те учили, това не те оправдава. Всеки, който пада на земята от най-слабия ветрец, живее в заблуждения и противоречия.

На какво се дължат противоречията? – На желанието в човека да бъде като Бога, да замести Неговата Правда със своята. Бог е незаменим. Неговите дела са съвършени. Той се проявява такъв, какъвто е в действителност. А човек, който иска да стане като Бога, всякога се проявява такъв, какъвто не е. И дяволът, който пожелал да бъде като Бога, да създаде нещо особено, родил лъжата. Какво необикновено допринесе лъжата в света? Тя е мехур, пълен с нечист въздух. Достатъчно е да боднеш мехура с игла, за да се изпразни. Но дяволът се опитва да го продава като нещо ценно. Той казва, че мехурът е пълен с бяло, доброкачествено брашно. Който не познава лъжата, може да се излъже. Взима мехура със себе си, но веднага вижда, че се излъгал. Той разбира, че нечистият въздух не храни. Като видял, че с лъжата не може да се прочуе, дяволът решил да създаде човек, както Бог е направил първия човек. Това е според една богомилска легенда. Бог го оставил свободен, да прави, каквото иска. И дяволът направил един човек, който се движил, говорил, работил, но едно му липсвало: душа нямал. Значи, всеки човек, който няма душа, е роден от дявола. Който има душа, е роден от Бога. Като разбрал погрeшката си, дяволът отишъл при Господа, с молба, да вдъхне душа и на неговия човек. Бог вложил част от душата в човека, който дяволът направил. От благодарност, дяволът обещал, че половината от печалбите на неговите хора ще бъде за Господа, а половината ще задържа за себе си. Как се познава човекът, направен и роден от Господа и този, направен от дявола? Първият живее и служи изключително на Господа. Той е изцяло Божие творение, дяволът не е взел никакво участие в създаването му. Вторият принадлежи половината на Бога, а половината на дявола.

Сега, задачата на всеки човек е да ликвидира с дяволското творение, да не прави нов договор с дявола. Всички мъчнотии, нещастия и противоречия в човешкия живот се дължат на договора, който хората направили в далечното минало с дявола. Този договор се вижда от лъжата, която съществува между хората. Например, двама млади се оженят, но дълго време са бездетни. Жената се обръща към Бога, с молба да й даде едно детенце. Тя казва: Господи, ако ми подариш едно дете, ще го посветя да служи на Тебе. Бог чува молитвата й, и тя добива детенце. То расте, става юноша, младеж и, като дойде време за посвещението му, майката се обръща към Господа със следните думи: Господи, защо ти е моят син? Ти нямаш нужда от него. Нека бъде свободен, да си поживее, както разбира. Ще направя курбан, да откупя сина си от обещанието, което дадох. Тя избира едно угоено теле и го принася жертва на Господа, вместо сина си. Това е лъжата, която дяволът внесе в света, и с която човекът се свърза. Следователно, когато човек даде обещание да служи на Господа, това е майката в него. Остане ли без влиянието на майка си, той търси начин да се откупи с нещо, да развали договора между своята душа и Бога. Това става под влиянието на дявола в човека. Красив е стремежът на душата, но често дяволът взима надмощие и разкъсва връзката между нея и Бога.

Една американка обещала сина си на Господа, с цел да получи Неговото благословение. Дошъл денят на посвещението му, но майката казала: Синко, обещах те на Господа, да проповядваш Словото Му. Днес, обаче, намирам, че и по друг път можеш да Му служиш. Не е нужно непременно да проповядваш Словото Божие. Стани търговец, да спечелиш много пари, за да помагаш на бедни и страдащи. Синът послушал майка си и чрез търговията се откупил от Господа. Отишъл в Австралия, дето станал голям търговец. Работите му тръгнали добре, спечелил голямо богатство и помагал на бедни. Въпреки това, една голяма криза в търговията го изненадала: той изгубил всичкото си богатство и останал последен сиромах. Като видял, че не може да върне богатството си, решил да стане проповедник, дано получи Божието благословение. Той постъпил според общото мнение: Докато е млад, човек служи на дявола, а като остарее – на Бога. Това значи: поживей си, докато си млад; като остарееш, служи на Господа. Но Бог не се лъже. Той не се нуждае от стари, разочаровани хора, които искат да се спасят чрез Словото Му.

Мнозина се питат, как трябва да се проповядва. – Има два начина за проповядване: Божествен и човешки. Първият начин е проповядването на извора, който непрестанно тече и напоява всичко, каквото срещне на пътя си. Ще проповядваш непрестанно: като млад и като стар, като лягаш и като ставаш, на този и на онзи свят. Вторият начин е проповядване с прекъсване. Така проповядва чешмата, която ту тече, ту престава да тече; влакът, който се движи и спира ту на една станция, ту на друга; цигуларят, който започва да свири и скоро се уморява, сваля цигулката си и почива. Божествените процеси са непреривни, а човешките – прекъснати и непостоянни.

Слушате някой проповедник и сте доволни от него. – Защо сте доволни? – Защото проповедта му била дълга. – Кога проповедта е дълга? – Когато вярата на слушателите е слаба. Ако вярата им е силна, достатъчно са пет минути, за да разберат всичко онова, което се говори с часове. Вярата, любовта, истината са изключителни неща, дадени на малцина. Онзи, за когото любовта не е още достъпна, постоянно пита, как да обича. Преди да си изпитал любовта, не можеш да получиш отговор на въпроса си. Ще опиташ любовта на Бога към себе си и тогава ще разбереш, как да обичаш хората. Това значи: ще отидеш при Бога, Той да те научи, как да обичаш. Никой, освен Бога, не е в състояние да научи човека да обича. Бог е изворът, от който ще черпите и знание, и сила, и богатство. Можете да отидете и при хората, от тях да черпите знание, но знанието ви скоро ще се изчерпи. То е щерна, която се пълни и празни, не е постоянно. Помнете: търсите ли знание, сила, свобода, при Бога ще отидете. Само Той е в състояние да ви освободи, да ви направи истински човеци.

Често слушате да казват, че Бог не съществува, понеже никъде не може да се намери. Всъщност, Бог живее в човека, няма защо да Го търсят някъде, и там да Го намерят. Исайя казва: „Намериха ме тези, които не ме търсеха: явен бях на тези, които не питаха за мене. Цял ден простирах ръцете си към народ, който не се покорява и противоречи.“ (– 20 и 21 ст.). – Това е противоречие. Тези, които не търсели Господа, и Господ не ги търсел, те Го намерили. А тези, които търсели Господа, и които Господ търсел, не Го намерили. Как се обяснява това противоречие? Много просто. Един ученик отива на училище, но нищо не учи. Отива, връща се, но не отваря книга, нито слуша, какво преподава учителят. Друг младеж не посещава училището, но сам учи, без учител. Той обича знанието и го придобива, а неговият другар посещава училището, но не работи, не слуша учителите си и не придобива знания. Привидно ученикът търси знание, но не го намира; който не посещава училището, привидно не търси знание, но го придобива. Той има любов към знанието и истината, и сам ги придобива.

Сега, като се говори за хора, създадени от Бога, а други – от дявола, това не значи, че трябва да се обезсърчавате и да питате, от кои сте. Това се познава лесно. Роденият от Бога грях не прави. Докато греши, докато пада и става, човек още не се е освободил от съдружието си с дявола. Затова, естествено е, дяволът да взима участие в печалбите на човека. Той има дял в неговите работи и доброволно, или не, трябва да получи това, което му се пада. Той нашепва на човека, как да живее, да защитава своите права и интереси. Същевременно, той го убеждава, че това, което е негово право, няма отношение към другите хора. Така той внася раздвояване в умовете на хората и ги спъва. Ето защо, който иска да се освободи от греха, трябва да се роди отново, от дух и вода. Така ще се разбере, кой има право и кой не; кой постъпва справедливо, и кой не постъпва справедливо.

И тъй, само онзи може да знае, кой е прав, който сам постъпва право; само онзи може да познае кривото, който сам постъпва криво. На същото основание, казвам: здравият познава, кой е здрав; болният познава, кой е болен. Който е боледувал, само той знае, какво нещо е болестта. Той е минал през такива опитности, каквито здравият не познава. Не е лошо човек да е боледувал, или да е бил крив. Здравето се цени чрез болестта, а правото – чрез кривото. Ще кажете, че кривите постъпки водят към престъпления. Има големи и малки престъпления, за които хората се наказват. Едно дете влиза в чужда градина и си откъсва една ябълка. Пъдарят го хваща и го предава на стражаря. От това, как ще подведат работата, може да се заведе голямо дело. Всъщност, престъплението е малко. За такова престъпление изпъдиха Адам и Ева от рая. Погрeшката им беше малка, но последствията й бяха големи. Като ядоха от забранения плод, за оправдание, те си послужиха с лъжа. Тя стана причина да напуснат рая. Ако не бяха излъгали, погрeшката им щеше лесно да се изправи. Обаче, те допуснаха най-голямото престъпление в живота – лъжата, която ги доведе до тежки, мъчно поправими последствия.

Като греши, човек минава през няколко процеса, докато изправи погрeшката си. Първо, той не съзнава, че е сгрешил. После съзнава, но не иска да си признае. Най-после признава погрешката си и се мъчи да я изправи. Следователно, съзнаете ли погрeшката си, изправете я. Ако започнете да се оправдавате, ще ви изпъдят от райската градина. След това ще минат хиляди години, докато се върнете отново в рая. Съвременните хора едва сега са започнали да съзнават погрешките си. След това ще започнат да ги изправят. Докато дойде този ден, те ще орат и сеят земята, с пот на челото ще изкарват прехраната си, както беше казано на Адама. И жената ражда деца с мъки и страдания, както беше казано на Ева. И на змията беше казано, по корем да се влачи и с пръст да се храни. Като видя Бог, че се разкаяха, каза им: Ще изпратя Сина си, да ви научи, как да живеете. Така ще се спасите и ще се върнете в рая. Христос дойде на земята и проповядваше на човечеството новия закон – законът на любовта. Той им казваше: Който иска да се спаси, трябва да се отрече от себе си, от заблужденията на света, да не мисли, че знанието, богатството и силата, които светът дава, ще го заведат в правия път. Световното учение е старо, отживяло своето време. То води към заблуждения и разочарования. Спасението на човека не е нито в женитбата, нито в майчинството, нито във високите служби. Искаш ли да се спасиш, да познаеш Бога, бъди готов да изпълниш волята Му и да Му служиш.

Христос казва: „Който не се отрече от майка си и баща си, от богатството си, от себе си и от своя живот и не ме последва, не може да бъде мой ученик.“ – Възможно ли е човек да се откаже от всичко това и да бъде щастлив? – Възможно е. Сегашните хора, със своето знание и богатство, приличат на натоварени коне. Какво допринасят на коня книгите на учените и богатството им, които той носи на гърба си? Не само че не го правят учен, но охлузват гърба му. Конят пъшка под тежестта на товара и се оплаква, че гърбът му страда. Той пита, как да се освободи от този товар. Нищо не му остава, освен да го хвърли и да бяга в гората, на свобода. Книгите, богатството, които носи на гърба си, не са негови. Нека ги носи онзи, на когото принадлежат. Какво трябва да прави машинистът, който кара влака? Докато работата му е приятна, той ще кара машината. Щом се отегчи, има право да напусне. Ще дойде друг, вместо него, да продължи работата. Щом товарът на гърба ти стане тягостен, хвърли го настрана! Той е зло, от което трябва да се освободиш.

Тъй щото, ако питате, какво представляват злото и доброто, отговарям: Злото е тежък товар, който носиш ден и нощ на гърба си. Доброто е благо, което всякога те следва. Злото ограничава човека и го прави нещастен, а доброто му показва правия път и осмисля живота му. Ще кажете, че и Христос носеше тежък товар. Наистина, Христос понесе греховете на човечеството, но знаеше, как да се освободи от тях. Той казва: „Иде вече царят на този свят, който няма нищо общо с мене. За да познае светът, че аз любя Отца, станете да отидем оттук.“ Когато се намираше в изпитания, Христос се молеше усърдно на Бога. Той мина през такива страдания, че кървава пот излизаше от порите Му. В момента на най-големите страдания, Той се молеше на Бога да се отмени тази чаша, но като разбра, че това е невъзможно, каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде Твоята воля.“ Така Христос показа на човечеството, че всички трябва да минат през големи страдания, за да влязат в пътя на любовта. В най-тежките моменти на живота си Той беше сам, учениците Му заспиваха. Той уповаваше само на Бога, с Когото беше свързан. Постъпвайте и Вие като Христа. Щом се намерите пред мъчнотии и страдания, молете се да ви отмине тази чаша. Ако не може, предайте се на Бога и кажете: Господи, да бъде Твоята воля! Никой не може да влезе в Царството Божие без страдания. Никой не може да влезе в Царството Божие, ако не се откаже от незаконното богатство на своите деди и прадеди. – Какво ще остане за нас, ако се откажем от цялото си богатство? – Ще ви остане същественото. Какво губи човек, ако има един истински приятел и девет лъжливи и се откаже от деветте? Не само че нищо не губи, но даже печели. Разчитайте на единия приятел, който може да ви следва навсякъде. Той е истинското богатство, а деветте са лъжливото, фалшиво богатство, което всеки момент може да ви изневери. Кое е истинското богатство? – Божията Любов, Божието знание и Божията истина. Те вървят подир човека и на другия свят. Човешката любов трае най-много до гроба, а Божията и след гроба. Тя е вечна и неизменна.

По какво познавате, дали даден човек ви люби? Христос казва: „Който иска да бъде мой ученик, да вдигне кръста си и да ме последва.“ Следователно, който ви люби, той ще бъде с вас и на този, и на онзи свят; и до гроба, и след гроба. Жената плаче за мъжа си, че го изгубила, облича се с черни дрехи, но след една година казва: Живите при живите, умрелите при умрелите. Тя сама се утешава и започва да мисли да се ожени за друг мъж. Колкото и да говори за любовта си към своя мъж, любовта й е временна и изменчива. Ако любовта не следва вашия мъж или вашата жена, тя е преходна. После ще се извинявате, че сте хора със слабости, че така сте родени и т. н. Това не е никаква философия. Човек трябва да стигне върха на планината. Само така той ще бъде спасен и ще влезе в рая. Остане ли в подножието на планината, ще излезе вън от рая. – Можем ли да стигнем върха? – Можете. – Как? – Чрез вярата. Ние говорим за онази вяра, която ви помага да разбирате нещата. Ние говорим за онази истина, която е във вас; ние говорим за онази любов, която е във вас. Иначе, колкото и да ви се говори за Божията любов, истина и знание, нищо не можете да разберете.

Защо човек разбира мъчно нещата? – Защото живее във временния порядък на живота. Как ще разчиташ на чуждата къща? Ти си наемател, днес живееш в една къща, но след година собственикът разваля къщата си, иска да строи нова и ти предлага да я напуснеш. За да бъдеш спокоен, трябва да имаш собствена къща, никой да не те пъди. Следователно, разчитайте само на същественото, на реалното, на Божественото в себе си, което никой не може да ви отнеме. Що се отнася до временното, преходното, не разчитайте на него. То е сянка на реалността. Не бягайте от сенките, защото и те могат да ви донесат временно благо, но не разчитайте на тях. Любов, която носи живот, е истинска; знание, което носи светлина, е истинско; истина, която носи свобода, е реална и неизменна. Това са максими, които трябва да носите със себе си. С тях трябва да разрешавате всички мъчнотии в живота си. Те са оръжия, с които можете да воювате безопасно, както за себе си, така и за близките си.

Съвременните хора се питат, как ще се оправи светът? – Чрез огъня на любовта. Най-силният огън, който съществува в цялата вселена, е огънят на любовта. Дето се насочи този огън, всичко стопява. Срещне ли неприятел на пътя си, тя стопява всичките му оръжия, коли, припаси, хора. При това положение, той е принуден да отстъпи. Това не значи, че огънят на любовта ще изгори света. Който мине през нейния огън, ще се стопи, пречисти и ще се възроди, ще влезе в новия живот. Няма сила в света, нито живо същество, които могат да устоят на огъня на любовта. Всеки, който се опита да й се противопостави, минава през големи страдания. Няма място, дето огънят й да не прониква; той действа и в ада, и в рая.

Апостол Павел казва: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил чрез любовта за онези, които Го любят.“ Велико благо е за душата да мине през огъня на любовта. Цялата вселена ще се отвори за вас, като жилище; ще почувствате връзката си с Бога, като ваш Баща, и ще се радвате на онази вечна свобода, която дава възможност на всичко живо да расте, цъфти и зрее.

Желая ви сега да бъдете свободни, да се приготвите за огъня на любовта. Който издържи на този огън, той ще бъде спасен. Казано е за Христа, че донесъл огън в света – огънят на любовта. Затова наричат Христа „Агнец Божи“. Той донесе Божията Любов, която ще освободи човечеството от робството и ограниченията, от връзките на миналото, които го спъват. Тогава ще се цитира нов стих: „Търсиха ме тези, които аз търсих. Намериха ме тези, които аз намерих.“

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

20. Утринно Слово от Учителя, държано на 16 февруари, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.

----
*) Послание към Римляните, 10 гл.

НАГОРЕ




placeholder