НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Тониране

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Тониране

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, аз, всички, човек, може, знаете, казва, съм, работи, казвам, любов, знание, земя, слънце, кажете, мога, хора, планина, живот ,

Общ Окултен клас , София, 12 Февруари 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Отче наш"
"Бог е Любов"

Ще ви прочета първите десет стиха от Посланието към Ефесяните, пета глава.

Това се отнася до една далечна епоха. Това е писано до светиите. Тук авторът се занимава с отрицателната страна на живота. Той се повръща към останките, много пъти човек се повръща към тях. Някои неща са останки. Те трябва да се изяснят на един съвременен език. Богатите хора не обичат да ядат трошици, парченца, а все меки хлябове. Но когато богатите закъсат и нямат топъл хляб, започват да търсят трохи из торбата. Като осиромашее човек, започва да търси трохите. Отрицателните страни на живота, това са окрухите[11], останали от някакво минало богатство на хората. И когато се оцапва хлябът на обед, той изгубва своята първоначална чистота поради нечистите ръце, от човешката мазнина, и хлябът тогава не е чист. Когато се мине много време, образуват се остатъци от човешкия живот. Това послание апостол Павел го пише до светиите, а не до обикновените хора. (Учителят чете стиховете от цитираната глава.)

Опасността в живота не седи е сиромашията, но в богатството. Опасността не седи в невежеството, но в знанието. Опасността не седи в безсилието, но в силата. Богатият, при всичкото изобилие, което има, не се учи. Единственото нещо, което богатият може да научи, това е свещеният мързел. Той всякога има една фантазия, че има всичкото знание, че нищо не му трябва, пари си има, на които уповава. Той си мисли: „Като си имам пари, лесно минава животът.“ Работа не му трябва, мисъл не му трябва. Така мисли богатият. Той разчита на богатството си. Силният пък, и той мисли по същия начин. Знаещият, и той мисли по същия начин. Има различие, както в музиката всеки тон се различава от другите.

Сега запример често ме питат: „Ти знаеш ли да рисуваш?“ Аз обичам рисуванието, но ме е страх да рисувам. Знаете ли защо не рисувам? Защото досега не съм намерил съответните типове, които да рисувам. Не искам да рисувам, за да не осакатя себе си. Чертите на лицата в сегашните хора са съвсем изопачени. Нито ръката му е ръка, нито ухото му е ухо, нито кракът му е крак. Не прилича на човек. Като сравняваме този човек с първоначалната форма, има голяма разлика. Какъв художник ще бъде тогава? Карикатурист. Понякога се въздържам да рисувам прави линии. Понеже една крива линия, като я направиш, трябва да я направиш на свят[12]. И правата линия също така. Понякога и правата линия не я правиш права, но изкривена. При кривата линия всички точки трябва да са на еднакво разстояние от една вътрешна точка. Не е лесна работа това. Мярка е това.

Казвам, значи в изкуството трябва да имате един калейдоскоп. Като рисувате една карикатура и като я гледате в калейдоскопа, да се показва като една сведена фигура. Линиите се нагаждат. Всички вие живеете в един век на свещените науки на остатъците. Вие изучавате човешката аналогия. Като влезете в някой музей, ще видите там изостанали животни, кости от далечното минало изостанали. Те се пазят като скъпоценни работи. Там няма нищо настояще, а представят свещеното минало. Какво е било това свещено минало? Нито помен няма днес от него. Само кости се срещат. Същественото обаче го няма. Запример посещават се костите, останките на някой светия. Докато е бил жив, никой не му е обръщал внимание. Докато е бил жив, всички хора са били слепи спрямо него, а сега всички му обръщат внимание. Знаете ли какъв е бил светията, когато е бил жив? Докато е бил жив на земята, той е бил свещ в къщата си, светил. Тогава никой не му обръщал внимание. Един ден той излязъл от къщата си, цъкнал една кибритена клечка и запалил къщата си. Къщата започнала да гори. Всички хора започват да се стичат около нея и казват: ето светията. Не, това е къщата му. Човекът от недоволство е запалил къщата си и заминал. И сега гори къщата му. Всички хора се въртят около къщата му и чакат, дано да получат някакво благословение.

Сега аз ви представям една крива идея, която лежи в умовете на хората. Такова понятие имат те. Една свещена религия на останките е това. Казвам, това е моралът на човека. Казват за някого: морален човек е той. Морален е, че дава на просяка оцапания хляб от торбата си, за да се освободи от него. Съдраните си дрехи дава и минава за голям благодетел. Разправяше един български светия, така го наричаха в Сливен, една своя опитност. Той беше около осемдесет години, с доста правилно лице. Приличаше малко на светия, имаше светийски черти. Правите и кривите линии в него бяха доста правилни. Това лице, дядо Димитър, ми разправяше една случка в своя живот. Той отишъл в един манастир да се покалугери. Там го впрегнали на работа. Като работил, скъсали се по едно време цървулите му. Той не се обличал като монах, но още като оглашен. Приготовлявал се. Един ден идва при него игуменът, поглежда го от горе до долу, харесва му се, приличен е, мязал малко на светия. Казва: „Дайте му едни нови цървули.“ Дали му нови цървули и като взел новите, старите си не искал да хвърли. Но погледнал един свой събрат с по-скъсани от неговите цървули и му казал: „Хайде, на тебе ще ти дам моите скъсани цървули.“ И дядо Димитър казал: „Мислех, че направих добро.“ Но една вечер сънува, че го занесли на оня свят. Той казал: „Не искам да отида на оня свят. Ще поживея още тук.“ Казал му един: „Не, ще отидеш на онзи свят.“ И той разказва: „Виждам наредени хора на маса и пред всеки един поставена чиния.“ И му казали: „Тук ти е мястото.“ „И гледам пред себе си на масата сложени два скъсани цървула. Зададоха се по едно време някои, които носят ястие. На всичките сипаха в хубавите, в чистите чинии, а на мен в цървулите. Аз казах: „За мене няма ли чиния? В цървул не съм ял досега. Оставете.“ Казали му: „Кой каквото е изпратил от онзи свят, в това ще му сипем.“ И в тази мъчнотия се събудих, върнах се от онзи свят. Та аз разбрах едно нещо: скъсани цървули не давай никому, понеже ще ги намериш в другия свят.“ Това е една негова опитност. Слушайте сега да ви кажа: понеже аз съм художник, искам да рисувам, поукрасих малко разказа. Той съвсем другояче ми го предаде. Аз притурих тук-там нещо, покоригирах тази картина. Представих картината малко оригинално. Той не ми я предаде така. Не е така оригиналът, както аз ви представих. Той ми я предаде малко научно, а пък аз ви я представих по-достъпно. Ако ви го представя, както той на мене, няма да ме разберете. Но и онзи, който го чуе от мене, ще прибави няколко украшения и ще излезе така, както не е. Аз ви казвам, че главните линии ги турих така, както са. Че дядо Димитър е бил в манастир, вярно е; че прилича на светия, вярно е; че е работил добре, вярно е; че е скъсал цървулите си, вярно е; че игуменът решил да му даде нови цървули, вярно е; че е ходил в онзи свят, вярно е - всички тия работи са верни.

Ние не можем да сравняваме небесния живот със земния, понеже земният живот е останки от нещо в сравнение с небесния. Земният живот в сравнение с небесния, това са останки, костите на светиите. Какво ще разправяш за костите на един светия, който е изгубил мускулите и прочее? От него са останали само костите на главата, на краката, на ръцете и пр. Някои питат: „Прилича ли небесният живот на земния?“ Разликата между планината и долината е грамадна. Те са несъвместими неща. По какво се различава планината от долината? Грамадна е разликата по стремеж. Долината нависоко не се качва, а планината на ниско не слиза. И ако кажете на планината: „Слез долу“, тя ще каже: „По никой начин.“ Тя не слиза. И ако кажете на долината да се качи, тя ще каже: „Не, не се качвам.“ Несъвместимо е. Планината и долината са две несъвместими неща, но живеят една до друга. Долината винаги живее при краката на планината, и планината живее близо до главата на долината. Те имат две характерни черти. Планината е чрезмерно щедра, тя дава даже и това, което не трябва, а пък долината е такава егоистка, че събира и това, което не трябва. Има един анекдот за Плюшкин. Вие знаете какво се говори за Плюшкин.

Онова, което вие знаете, не е същественото. Вие мислите, че знаете нещо. Аз наричам това знание знанието на един минералог. Но минералогията, това са остатъци от едно богатство на миналото. Това са окрухите на богатството. След това идат растенията. Това са остатъци от друго богатство. Имате и животните. Това са пак остатъци. И най-после имате човешките остатъци.




Чертеж I представя минералното царство, чертеж II - растителното, чертеж III - животинското, чертеж IV - човешкото царство. Това са стенографски бележки в природата. В природата съществува стенография и онзи, който разбира законите, той може да знае по какво се отличава минералното царство. Минералното царство е дало най-хубавите скъпоценни камъни. Един малък къс от скъпоценните камъни струва милиони в човешкото царство. В този камък само по себе си няма никаква разумност, той не говори, а пък цена има. Един камък, който не говори, има най-голяма цена, отколкото един човек, който мисли и говори. Един скъпоценен камък може да струва десет, петнадесет, двадесет милиона и повече, а пък за един човек не зная колко биха дали днес. Кое оценявате в скъпоценните камъни? Та казвам, един минералог изучава произхода на минералите, как са се образували те. Как са се образували минералите, ни най-малко не е засегнат този въпрос всъщност. Минералогът засяга остатъците, които са изостанали. Това е една фаза, как са се образували минералите, това е една наука дълбока и незасегната. След това идат растенията. И растенията са пак един остатък. След това иде животинското царство, което е пак остатък. И после иде човекът. Ние изучаваме само остатъците. Човек не е това, както той е бил създаден. Де е онзи човек, когото Бог е създал? И после казвате: това са форми. Вие носите форми, не които Бог е направил, а формите, които Адам е направил. Като излезе от рая, Адам създаде човек по образ и подобие свое. Той роди синове. Те са направени по подобие на Адама. Вие казвате: „Чада Божии сме.“ Не, вие сте това, което Адам е направил. Всички вие носите модата на Адама. Той имаше двама синове: първият, Каин - човек на силата, който направи първото престъпление, че уби брата си. Вторият е бил овчар. После на Адама се роди третият син - Сит. Какво означава Сит? Сит е на ядене, наситен е, няма какво да яде повече. Това значи Сит. Сит е той. Какво означава гладът? Човек, който е гладен, той глади, маже, а като е сит, не глади, не маже. Всеки, който глади и маже, той е гладен, а пък всеки, който е сит, той не глади. Онази жена защо маже къщата? За да донесе мъж й хляб, ядене. Като не маже, няма ядене. Или тя се облича хубаво. Защо? Защото ако не се облече тя, той нищо няма да й донесе. Казвате: той много хубаво се облича. Това са архаически работи. В какво се облича тя? Чудни са хората. Казвате за някоя жена: „Тя е много хубаво облечена, с копринени дрехи.“ Кой направи коприната? Бубата. И тя се облякла, значи, с дрехите на бубата. И казват след това, че философ ще стане. Ще стане подобен на буба. Като се облече с копринени дрехи, ще се научи да пъпли като буба. Или някой се е облякъл с ленени дрехи. Ще прилича на дърво. Или с вълнени дрехи се е облякъл. Ще прилича на животно. Кажете ми, в какво седи хубостта на една дреха? Казват: ленени, копринени и вълнени дрехи. Като ви говоря по това, вие мислите, че е голяма наука. Казвате: топли вълнени дрехи. Това са останки. Който разсъждава така, той светия не може да стане. Всички хора носят остатъци от дрехите, които някога са носили другите. Вие носите старите дрехи на вашите предци, но нито един още от вас не е носил една райска дреха. Адам, като съгреши, видя, че е гол. Вие считате Адама за много културен. Как може Адам да бъде културен: като съгреши, видя, че е гол. И тогава много културен ли беше Адам?

Сега има много нудисти. На някои се поревне[13] това, но не им се позволява. Мисля, че в Париж има едно такова общество. Турили са ги на един остров. И в Германия има такива. И в България има такива някъде. Навсякъде има такива. Когато отидете на баня, всички сте нудисти. Когато отидете на плажа на морето, пак сте нудисти. Моят език сега е архаически. Говоря за изостанали неща. Голи сте значи. Адам се видял гол. Какво разбираме ние под думата голота? Той видял своята голота, но в Писанието не се описва каква голота е била неговата. Като се видял гол, той се засрамил, понеже Господ щял да му дойде на гости в градината. Той се засрамил, замълчал и се скрил. Той си казал: „Досега бях облечен, а сега ме е срам.“ Дотогава не го било срам да види лицето на Господа, но като направил едно престъпление, той се скрил, не смеел да излезе пред лицето на Господа. Защо го викал Господ в райската градина? Значи градината била голяма и той бил скрит някъде. Защо Господ не му каза: „Адаме, какво си се скрил там?“ Казва се, че Господ ходил из райската градина, но не му казвал: „Адаме, какво си се скрил, какво направи?“ Така не се говори. Господ не може да говори по този начин. Той търси праведния Адам, Той казва: „Адаме, праведни Адаме, къде си?“ Той не търси грешния, потърси праведния. Ако отиде там, ще намери грешния. Той търсеше праведния Адам. Питам тогава, къде отиде праведният Адам? И как от праведния Адам излезе грешният? Кажете ми това. Господ направи един праведен Адам и от този праведен Адам се излюпи един грешен Адам. Изяснете ми това философски. Нали сте ученици, нали знаете много. Признавам това. Обяснете ми това. Как ще го обясните? Планината седнала да мъти и родила мишка. Какво разбирате от това? Аз не разбирам този език. Как може планината да измъти мишка? Или другите казват: замъчила се планината и родила мишка. И това не разбирам. Как ще роди планината мишка? Често, когато не искат да дадат нещо на човека, го залъгват. Вас всички все ви залъгват. Вие не сте дошли още дотам да ви се каже нещо. Не сте готови да ви се каже нещо. Искате все да ви залъгват. А там, дето залъгват човека, никога ме може да му се каже нещо съществено. Искате да ви дадат една дреха, едно бонбонче. Това е залъгване, една строфа: „Планина висока, долина дълбока“. Това е поетическа форма. В какво седи височината? Дълбочината какво е? Във височината е вложеният капитал. Що е планина? Вложеният капитал. Що е долина? Капиталът, който е дал приходи. Долините са обработеният капитал. Вложеният капитал ще търсите в планините, в тази банка. А пък приходите ще търсите в долината. Що е планина? Там, дето се влага капиталът. Що е долина? Долината е там, дето се влагат приходите от обработения капитал. Тогава се задава въпросът: защо са планините? Защо са високите работи в живота? Те са поле за обработване, дето се влага капиталът. Що са долините? Места, дето можете да спечелите. Някога вие правите погрешка. За да добиете нещо, вие се качвате на планината. Качвате се по планината, какво сте добили? Колкото пъти се качвате на планината, вие само влагате там и след това се връщате с бележка, че сте вложили нещо, тоест вложили сте толкова и толкова. Така и чиновникът отбелязва в една чекова или в една спестовна книга, че сте вложили толкова и толкова. Къде ще търсите приходите след една година? Този капитал турят в обръщение. И вие ще дойдете и ще вземете една десета част, колкото ви се пада.

Сега виждам, че у вас има любопитство и нетърпение. От една страна има любопитство, а от друга страна - нетърпение. Както аз разбирам въпроса, това е една печена кокошка. Вие сте гладни, аз ви разправям как се е родила кокошката, как се е хранила, кои са баща й и майка й, как са я заклали, как сме я опекли, а вие седите и слушате. И аз ви разправям, а вие казвате: „Кажи да ядем вече.“ Мога, без да ви разправям за кокошката, да ви кажа: „Заповядайте да ядете.“ Вие ще кажете тогава: „Отлична е вашата кокошка.“ По какво познахте, че е от-лична кокошката? Вие имате само едно впечатление на вашия език, че тя е вкусна. И какво сте добили? Преди да ядете кокошката, вие сте били малко омърлушени, а сега, като изядохте кокошката, имате малко самообладание, едно микроскопическо обнадеждване и казвате: „Пътя, който ми предстои от двайсет километра, мога да го извървя.“ И смисълът на яденето е, че след всяко ядене ние можем да извървим двайсет километра. Като ви дам да изядете кокошката, ще извървите двайсет километра. А пък това е една печалба, една придобивка. Ако не ви дам, нищо няма да извървите.

Та казвам, вие трябва да излезете от областта на това знание, което имате сега. Много работи има, които са ви потребни. Но вие трябва да имате знанието на растението. Минералите бяха способни, те достигнаха своята култура в златото и в скъпоценните камъни. Минералите се научиха да пречупват светлината, не само да я пречупват, но и да я разлагат. А това е способност, това е цяла наука. Наука е да използват слънчевите лъчи, цветовете на слънцето. Учени бяха на времето си, а сега това са останки. Едно време бяха учени, а сега са останки. И те знаеха неща, които хората едва сега учат. И по какво се отличаваха растенията? Растенията пък събраха хубавите, сладките и горчивите работи. Те разложиха тази светлина и отидоха още по-далеч. Минералите само разложиха светлината и показаха нейната красота на света, а растенията събраха тази светлина и показаха какво се крие в нея. Събраха своите сокове, сладки и горчиви. Та когато някой човек носи скъпоценни камъни, аз разбирам защо ги цени. Той казва: да имам знанието на този камък, на неговите предци. Той иска да стане такъв. И когато вие ядете плод, кажете: „Да имам това знание, което растенията имат, да мога от светлината да изваждам сладкото.“ Както сега виждате растенията, това са остатъци. Гледаш една круша, ябълка, гледаш плода й. Знаете ли колко атавистически идеи са се родили от плодовете? Ще ви представя един пример. В едно училище един учител по възпитание внася една пълна кошница с ябълки. Той има тридесет деца в отделението. Отделението му е смесено, момичета и момчета. Като раздал на всяко дете, на най-последното останало една ябълка. Последното момиченце, като видяло, че останал малък плод за него, казало на учителя: „Аз не обичам да ям плодове.“ То останало недоволно. Защо е недоволно? Изобщо децата много наблюдават. У тях конкретният, обективният, ум е силно развит. Ще погледнат дали ябълката е голяма, после дали е хубава, шарена, гледат големината и цвета на ябълката. Децата имат стремеж към големината. Те искат да вземат голяма ябълка, да е жълта или червена, цветът й да е хубав. И понеже на последното момиченце се паднало малка ябълка, то не искало да я вземе. То прави различие, има ум. Други взели по-големи, а на него оставили малка ябълка, затова казва: аз не ям такава малка ябълка, няма да добия това знание от нея, което ви е потребно. Така тълкувам аз постъпката на това дете. Втори път учителят става по-умен. Той увива всички ябълки поотделно в книжки и ги туря в кошницата. Така ябълките не се виждат. На всяка ябълка било написано името на учениците. Скрити били ябълките. Детето не може да познае каква ябълка му се дава, голяма или малка. Те били обвити в кошницата. Не може да се прави никаква разлика. Всички ученици тогава остават доволни. Защо? Защото всички били увити в книжки.

Деца и вие, живеете в света. Едно време се сърдехте, че ябълките били открити, а сега ябълките са увити и не се сърдите. И учителят казва: „Всеки от вас трябва да държи ябълката скрита в книгата, и като отиде вкъщи, тогава ще си я изяде.“ Та вие сте от учениците, на които учителят е дал ябълки, завити в книга. Щом се сърдите, аз разбирам, че ябълките не са завити. Тогава само има сръдня, недоразумение. Тогаз аз ви турям във фазата, когато ябълките се виждат. Не са ви дали голяма ябълка, не е узряла, зелена е, малка е, може да е червива, някой червей може да е влязъл. Този пример се дава, за да разберете отношенията в сегашния живот.

Вие седите и казвате някой път: кажете ни нещо тайно от окултната наука. Всички неразбрани работи са тайни. Тайни работи няма защо да ви казвам, а явни работи трябва да ви казвам. Направите някакво престъпление. Вие сте таен вече, вие тогава сте сериозен. Като не знаете, седите и минавате за умен. Не знаете нещата, седите, не говорите, защото, ако говорите, ще се издадете, че не знаете. Кое е по-хубаво сега: да говори човек или да мълчи? Кое е по-хубаво: да носиш най-малкия живот в себе си или да носиш остатъците на най-великия живот? Да носиш един скъпоценен камък или да носиш най-малките остатъци от живота? Идвате при мене и постоянно казвате: окъсали ми са се обущата. Аз казвам: че кога ли са били здрави? Казвате: окъсали ми се дрехите. Казвам: че кога ли са били здрави дрехите ви? Според мене всички дрехи, които хората носят, са все скъсани. Нищо повече. Той иска да ме убеди, че обущата му са се скъсали, дрехите му. Какво ще разберете сега? Докато разсъждавате така, вие нищо няма да разберете. В това отношение вие трябва да знаете, че дрехите на животните никога не се късат по естествен начин. На животното късат ли се дрехите? Скъсват се. Кога? Когато се похаби кожата на животното, тогава неговата дреха се къса. Там не може вече да израсте нова козина. Или някоя птица, когато се повреди кожата й, пера не й израстват вече. В културно отношение птиците и животните седят малко по-горе от човека. Не че седят по-горе, защото всъщност казват, че човек седи по-горе от животните. Човек мисли, че седи по-горе от животните. Това е вярно само в известни отношения. Човек се е учил при минералите. Там той е бил ученик. Човек е бил ученик и при растенията, бил е ученик и при животните. Сега е ученик в човешкото царство. И там няма да остане. Той ще влезе в ангелското царство. И така ще прогресира.

Та казвам, така, както сега седите и както сега мислите, как ще постигнете? Някой ме пита: „Аз прогресирал ли съм, как ме виждате?“ Каквото и да кажа сега, вие няма да ме разберете. Една сестра ме пита: „Как ме виждате сега?“ Аз си казвам: виждам те гола. На тази сестра казвам: „Имаш доста заложби, доста дарби от дядо ти и от баща ти, ще отидеш да работиш, да печелиш. Ако работиш, ще печелиш. Така ще се развиваш. Ако не работиш, оставеното от дядо ти, баща ти и от баба ти, ще го заложиш тук-там, докато един ден няма какво повече да залагаш и ще заминеш за там, дето не знаеш, ще си вървиш.“ В какво седи сегашният живот на земята? Залагаш един път, втори път, трети, четвърти, пети, шести път, все залагаш. И все растеш. Като дойдеш до тридесетгодишна възраст, станеш левент красив. По едно време работата се обърна бамбашка[14]. Като си вървиш с главата нагоре, обръщаш се с главата надолу. И гледам, в американския Холивуд, като нямат какво да правят там артистите, измислили следното нещо: издигнали краката си нагоре, мъже и жени, с главите надолу, опрени върху ръцете си, взимали яденето с устата си. И ние, като тези американци, в окултната школа, някой ученик вдигне краката си нагоре и минава за много учен. Казваш: може ли? Може, как не. Не е голямо изкуство. Ще ви кажа следното. Преди милиони години, като си бил растение, ти си бил с главата си надолу и в това положение си се хранил. Онзи американец мисли, че е измислил нещо ново. По атавизъм му е дошло на ума, че едно време, като е учил при растенията, като растение е ял с главата надолу. И сега въпросът е: как ме харесваш така? Казвам му: стига да ядеш. Ако хората почнат да ядат в положение с главата надолу и краката нагоре, ще станат по-добри. Тогава поне по-малко ще ядат. И действително, тези американци, като си турят краката нагоре и ръцете надолу, и с устата си взимат яденето, за да прекарат храната си нагоре, много малко храна ще употребяват, по-малко ще ядат. И понеже краката ще са нагоре към слънцето, хората ще имат повече енергия и ще бъдат по-здрави. Хубаво е някой път умствено да си представите, че взимате обед с главата надолу и с краката нагоре. Вие ще кажете, ще дадете едно възражение: каква култура е тази? Ако ви кажа: вземете обеда си с главата надолу. Вие ще кажете: „Това е цяло безобразие.“ Но като кажете една дубара, една лъжа, питам: това не е ли десет пъти по-лошо, отколкото да ядете с главата надолу? Ние се сърдим като онзи мирови турски съдия. Това било в турско време. Казва му един, който имал дело при него, че ако реши делото в негова полза, ще му донесе прясно масло. Той знаел слабостта на съдията, че обичал прясно масло и му казал: „Сади ефенди, ако отсъдиш делото в моя полза, ще ти донеса едно гърне прясно краве масло от най-хубавото.“ Изведнъж съдията решил делото в негова полза. Този, който завел делото, бил умен. Той взел конски тор, напълнил гърнето с него, четири-пет кила тор, а отгоре на гърнето турил четири пръста масло. Съдията искал да бръкне до долу на гърнето, да види. Като бръкнал, какво да види? Той се обидил, извикал клиента си и му казал: „Ти не знаеш ли, че аз съм съдия? Ти мене с конски тор ли ще ме храниш?“ „Господин съдия, ти още оня ден изяде конския тор, като реши делото в моя полза.“

Сега извода вземете го много обективно. Аз искам да се научите да мислите. Вие ще кажете: „Защо се говорят тия работи?“ Най-първо се научете да очистите вашия ум. Докато не се научите да чистите ума си, вие не можете да имате ясна представа за чистотата. Чистотата започва от очистване на съзнанието. Трябва да се очисти съзнанието. Не трябва да допущаш нито една нечиста мисъл в ума си. Това е цяло изкуство. Ако се отвориш, хиляди същества ще дойдат и ще налеят нещо нечисто в тебе. Знаете ли какво ще стане? Ще стане като онзи поп, който имал шише и като четял Евангелието, пълнел го с вода, разхождал се с водата. Един ден попадията донесла ракийца, и то бистра, вместо вода. Попът, като започнал да чете, вдигнал шишето, защото гърлото му било засъхнало, и пил, като се чудил как стана това, че водата да се превърне в ракия и си казал: „Божия работа е тази.“ Не, тази е женска работа. Не е Божия работа, а е женска работа. Като пълнила шишето с ракия, попадията си казвала: „Нашето попче обича да си пийне ракийца.“ Някоя жена ще влезе във вашия ум и ще ви налее малко ракийца вътре. Вие ще четете Евангелието и като видите ракийцата в шишето, ще кажете: Божия работа е тази. Никаква Божия работа не е тази, но е женска работа. Разсъждение трябва.

Вие очаквате и си мислите, че като умрете, като отидете на онзи свят, ще ви посрещнат ангелите, ще ви посрещне и Христос. Това е съвсем лъжливо схващане за живота. И Бог иска да работите във вашите мисли, чувства и постъпки. Четири свята има, в които трябва да работите. Най-първо, като станете, трябва да работите в света на вашия дух, да работите в света на вашата душа, да работите в света на вашия ум и да работите в света на вашето сърце. Аз изразявам това на един прост език. Вие трябва да разбирате законите на вашия дух, законите на вашата душа, законите на вашия ум и законите на вашето сърце. И ако разбирате това, животът ще потече по друг начин. Това, което дотук съм говорил, наричам го стивасване[15]. Какво нещо е стивасар, дръндарин? Той си има лък, има си и бухалка и удря памука. Това е стар модел. Сега нямаме дръндари, а даракчии. Тези нишки, от които трябва да си направите преждата, трябва да се разединят, за да могат да се предат. И човешкият ум е присинясал[16] някой път. В него всичко се е сбило на едно място, така че трябва да извадите конец по конец, за да бъде преждата хубава.

Казвам, ако вие не разбирате законите на миналото, не обичате златото, без да знаете защо. После, обичай растенията и животните, и най-после обичай и себе си. Но понеже живеете в човешкото царство, трябва да знаете на какво се основава вашата любов. Ти обичаш някого. Защо? Дойде някой при мене и казва: „Ти не ме обичаш.“ Казвам: „Какво подразбирате под думата да обичам?“ Как ще развиете темата „Обичта“? Тема върху думата обич. Кои са съществените качества на обичта? На български език думата любов не е силна. „Лю“ - това е днешното обулване, а частицата „бов“ - нещо се е коригирало. „У“ е един груб звук, звукът „у“ е доста груб. Това е гърлен знак, който се среща и в животните. Когато някое животно е недоволно, то издава този звук. Чували ли сте как ръмжат недоволните животни? Чували ли сте какъв звук издават тогава? У кучето има едно ръмжене. Коя гласна буква то издава? Припомнете си това. Недоволните животни издават един особен звук. Когато кучетата баучат, у тях се среща често тласната „у“. Нещо зловещо звучи тогава у кучето. И този глас трябва да се омекоти. Трябва да знаете как да го превърнете, понеже звуковете на „у“-то са смъртоносни. Този звук „у“ трябва да се преобърне, да се трансформира. Когато произнасяш звука „у“, трябва да знаеш как да го произнесеш. Ако не го произнесеш добре, сам можеш да си създадеш нещастие за себе си. Много пъти ще кажеш една дума и от тази дума ще зависи твоето нещастие. Известни звукове са смъртоносни, ако не знаете как да ги произнесете. Тогава те ще бъдат като един силен удар. Писанието казва: „Ако човек не знае как да контролира своя език, той действа смъртоносно.“ При произнасяне на думите, съзнанието трябва да бъде будно. Не е въпрос да говориш, каквото искаш. Опасно нещо е това. За всяка празна дума, за всеки празен слог хората ще бъдат съдени. Ще бъдеш съден. Какво право имаш ти да се гневиш, я ми кажи сега? Вие се гневите. Можете ли да обосновете вашия гняв, че имате право да се гневите? Че някой човек ви срещнал и не ви поздравил или че не ви погледнал, както вие мислите, какво от това? Че как трябва да ви погледне той? Представи си, че аз съм дошъл вечер и съм те посрещнал с една свещ, а пък ти искаш да те посрещна с такава голяма лампа, като тази в салона. Колко свещи има тази лампа? („Повече от триста.“) И тогава вие сте недоволни. Вие започвате от много високото, от големите величини. Започнете първо с малки величини. Вие давате на себе си царски права. Не започвайте с царски права. Започнете в живота си с най-малкото право, което ви се дава. И в науката е същият закон. Започнете с най-малкото знание, не с голямото знание.

Запример голямо знание е какво казват звездите за човека. Нищо не казват звездите за човека. Една звезда не мисли нищо за човека. Тя не обръща внимание на човека. Една голяма звезда, като Сириус в пространството, какво щяла да каже за някой си човек на земята, Иван Стоянов? И астрологът сам е възприел това знание. Той гъделичка тщеславието и гордостта на човека. Той казва: „Чакайте да видим какво говорят звездите за човечеството.“ Нищо не говорят звездите. И слънцето не говори нищо. Слънцето се занимава с велики работи. Предназначението на слънцето е велико. То обръща малко внимание на земята. Погледне я оттук-оттам, както някой момък поглежда момата, и вижда, че Земята е млада мома и казва: „Бива я.“ И оттам слънцето си изпраща своята усмивка. Светлината е изпращане на неговата усмивка. Но Бог го е турил толкова далеч, че то постоянно пише любовни писма на земята. И земята пише любовни писма на слънцето. Слънцето ще каже: „Как преживявате долу на земята? Аз изпращам все по нещо до вас.“ Земята казва: „Някога сме добре, а някога сме зле. Някога ни е студено, някога ни е топло.“ Слънцето казва: „Чудя се. Аз доста гориво изпращам на земята. Че как така?“ Земята казва: „Не знам.“ Как ще обясниш това? Слънцето изпраща достатъчно гориво на земята, а пък на северния полюс има до две хиляди метра планини високи от ледове, от хиляди години натрупани.

Сега аз не искам да ви говоря по това. Не искам да ме разбирате криво. Един наш приятел разправя с жестове на някого, и онзи му казва: „Защо ми се сърдиш, защо ме хукаш?“ „Не, обичаят ми е такъв.“ Какво има да му се доказва? Това не е човекът. Тихо и спокойно ще се разправяте. Понякога вие се вълнувате. Някой ви обидил преди хиляди години, и сега сте намерили някой, който прилича на него и го хукате. Вашата философия често прилича на следното положение: отива един вълк да пие вода от коритото на една чешма. Едно агне пие вода под него. Вълкът се обръща и му казва: „Слушай, ти миналата година защо ме псуваше?“ „Че миналата година още не бях родено. Нямаше ме тогава.“ „Защо ми мътиш водата?“ „Как ще ти мътя водата, когато ти пиеш горе, от главата, а аз под тебе долу?“ „Ти ще се оправдаваш ли още?“

Питам сега, какво знание е това? И всички тия хора имат тапии за знание. Някой казва: „И аз имам тапия.“ Имал тапия, защото бил свършил. Свършил по зоология, по ботаника, по минералогия, свършил по физиология, по анатомия, по астрономия. И казват: той е астроном. Какво ли разбира от астрономия? Аз съм срещал астрономи и питам някои от тях какво има на слънцето? Той казва: има азот, кислород, водород и пр. Казвам му: „Не, тези работи и аз ги зная, но питам, има ли живот на слънцето?“ Какви данни имат за това? „При такава температура, каквато слънцето има, там не може да има живот.“ Температурата е на повърхността на слънцето. Слънцето има кора, температурата на която е 4000 градуса. Но тази топлина е толкова естествена там, както за нас е естествена 37 градуса. Така и за едно слънчево същество е естествена та-мошната температура. Съществата на слънцето са другояче организирани. Тяхната материя е по-ефирна, има по-бързи трептения. Следователно тамошната висока температура е съгласна с високите им трептения. А трептенията на нашата земя съответстват на температурата на 37 градуса. За нашето тяло е несъвместима температурата от 40 - 42 градуса. Тя нарушава хармонията на неговите трептения. Така че от наше гледище, земята не е меродавна, понеже земната материя трепти по-слабо и се разлага от слънцето. А пък на слънцето материята е по-устойчива. За слънчевите същества даже и от 10 000 градуса до 16 000 градуса топлина изпитват приятност, а пък един човек, попаднал при тия условия, веднага ще се превърне в газ, нищо няма да остане от него. Но като слънчево същество той може да живее там. Астрономът казва: „Това са въображаеми работи.“ Казвам му: „Ти не си ли въображаем, че ти си седиш тук и оттук си въображаваш. В какво седи твоята наука? Колкото е вярна твоята наука, толкова е вярна и моята. Аз мога да ти докажа това.“ Ако един човек се постави при 200 градуса, той ще изгори. Но ако поставим един човек при 200 градуса и не изгори, как ще си обясните това? Ще кажете: има нещо. Ако турим човек при 400 градуса и не изгори - има нещо. Ако го турим при хиляда градуса и не изгори, как ще обясните това? Има нещо значи. По този начин ние идваме в стълкновение и казваме: „Значи знанието, което имаме сега, нищо не струва.“

Това знание, което сега имате, е натрупано знание, като прах върху кожата на един тъпан. Не считайте това за обида. Но като дойде пръчката на барабана и го удари, нищо няма да остане от този прах. Ще остане само кожата на барабана, но прахът ще се дигне. Та като дойдат умните, всичкото ваше знание ще изчезне и ще остане само същественото, вложено в човека. Кое е същественото, вложено в човека, с което той трябва да започне своето знание? Запример кажете ми една дума от езика на растенията? Като бяхте при растенията, какъв беше техният език? Когато бяхте при минералите, какъв беше техният език? Когато бяхте при животните, какъв беше техният език? Можете ли да ми кажете нещо от това? Вие ще кажете: това са детински работи. Младата мома не иска да каже, че е била малка, тя се срамува да каже, че е била малко детенце, но и сега още не е поумняла. Като беше като малко дете, тя беше много по-умна, отколкото е сега. Аз мога да докажа това. Най-умната мома е толкова глупава. Тя е глупава като фасул. И най-умният момък е глупав като грах. Аз да ви изтълкувам това сега. Тя е умна като боб. Умна е, тя е вече поумняла, че като даде сладко на момъка, запалва му чергата. Като боб е умна тя. От боба изкарва малко сладко и като му даде от ме-деца, той полудява и тръгва подир нея. И казва: „Дай ми още малко от този мед.“ И той пише писмо: „Моля, дай ми още от онзи сладък сок, от който ми даде по-рано.“ Тя казва: „Върви си, моята фабрика още не е изработила от този сок. Трябва да почакаш още малко.“ Това е език. Казват: тя е проста като фасул. Какво разбираме под думата „прост“? Какво значи прост човек? Простият ни най-малко не е прост. Тази мома знае обаче, там, дето е сладкото, има и горчиво. Тя е почнала със сладкото, но ще дойде и горчивото. П тогава ще има обратни резултати. Сега вие се смеете, но тази работа не е за смях. За какво е? Тя е за мисъл вече. Тази мома, която може да изкара сладко, тя е умна, но тя е още във втората фаза. Тя трябва да мине през царството на животните. Какво трябва да добие тя от животните? В животните тя ще се научи да работи. П после, като дойде при човека, тя ще се научи да мисли. Най-първо ще се научи да разлага светлината, а после ще се научи как да добива сладкото и горчивото. След това, в животинското царство тя ще се научи да работи. Момата ще стане търговец в животинското царство. А пък в човешкото царство - един банкер. Като банкер тя си прави годишния баланс: толкова продадено, толкова печалба, толкова дивиденти. И раздава дивидентите. Човек е един завършен кръг, който ще даде на своите клиенти дивиденти от вложения капитал. Така че всеки трябва да си направи отчет на своята банка. Сега всички си правят сметки: дадено толкова, спечелено толкова. И на всички клиенти ще дадете дивиденти. И ще кажат: това е една честна и почтена банка, която не е фалирала и не трябва да фалира.

(Учителят се обърна към една сестра.) Сестра, какво разбрахте вие? Вие се усмихнахте малко. Когато Господ говореше на Сара, че ще роди, тя се усмихна малко. Често смехът произтича от това, което не може да стане от човешко гледище. Щом човек се поусмихне, иска да каже: то може да стане, но може и да не стане, я стане, я не. Работите стават, само когато Бог е казал, и никога не стават, когато хората кажат. Когато нещата не стават по човешки, ние плачем. Щом плачеш, значи обещаното е по човешки направено и затова не е станало. Радваш се, весел си. Значи обещанието е по Бога, и нещата са станали. Радостен си, значи нещата са станали, както Бог е казал. Плачеш, понеже нещата не са станали тъй, както хората са обещали. И ако плачете, вие плачете, защото нещата не са станали, както хората са обещали. И радвате се, понеже нещата са станали, както Бог е казал, както Бог е обещал.

Сега кое е същественото, което трябва да остане във вас? Това, което досега говорих, беше за кокошката. За историята на кокошката повече няма да говоря. Наближавам вече към края. Кое остана сега същественото? Какво разбрахте? Направете ми сега едно резюме. Едно резюме на онова, което досега говорих. Кой може да направи такова резюме само в десет думи? („Човек трябва да свикне да говори в своя ум, сърце, душа и дух“) Вие можете дълго време да сте гледали как грънчарят приготовлява глинени съдове, и най-после се удостоявате да купите една стомна или една чиния, но това още не е важно. Ти носиш празна стомна, празна паница. Онова, което ще ти се сипе в паницата, това е важно. Та важното засяга и съдържанието. Вие сте ходили при грънчаря, гледали сте и знаете много работи. Това са специални работи за грънчаря. Аз не съм като грънчаря, нямам онова знание, но е важно за мене онова, което грънчарят е направил, да си служа с него. Аз мога да отида със стомната си за вода и с неговата паница мога да си взема ядене. Мога да употребявам неговите съдове.

Та вие имате много работи, които се изработват, но не знаете как са изработени. Вие знаете да ги употребявате, но не знаете как да ги изработвате. Вие не знаете как са изработени вашите очи, вашите уши, вашия мозък, ръце и крака, но произходът и историята им не знаете. Обаче вие имате способности да употребявате вашия мозък, вие имате знанието да си служите със своите очи. Вие можете добре да ги използвате. А пък един ден ще дойде, когато ще се занимавате с устройството на човешкия мозък. Тогава вие ще приготовлявате мозъците на другите същества, които седят под вас, и вие ще им предадете мозъците. Други пък са работили върху вашите мозъци, те са ви ги направили и са ви ги изпратили. Вашата глава е отлично радио. По-хубаво радио от човешката глава не съм виждал. Тя може да се занимава с дълги и къси вълни. Човешкият мозък се занимава с вълни от десетмилиардна част от милиметъра дължина. Сегашното радио приема с колко метра дължина вълни? („Шестнадесет метра”) А пък мозъчното радио - десетмилиардна част от милиметъра дължина. Това важи за онзи, който разбира от костите на нещата.

Значи виждате каква област на знание ще имате за бъдеще. Човек възприема възприятия от всички страни, но това знание не ви е още достъпно. Много работи ви вълнуват, но те са извън земята, не са от мира сега. Искате да ги реализирате на земята. Вие мечтаете за идеална любов. Те са трептения на един свят далечен, далечен. Тупти сърцето ти и мислиш, че тази любов може да се реализира на земята. Ако ви кажа, че няма да се реализира, какво бихте казали? Във вселената - да, но на земята не може. Отчасти - да, предвкусване може да има, но да я имате сега, невъзможно е. Трябва да знаете кое е възможно и кое е невъзможно. Някой казва: „Ти не ме обичаш.“ Че не го обичам, не го обичам. Тъй както иска да го обичам, не мога да го обичам. Не мога да го обичам, понеже ръцете ми не са съгласни. Аз искам да го обичам, но ръцете ми казват: не. Искам да го обичам, но краката ми не го обичат, не искат да отидат при него. Искам да го обичам, но очите ми не искат да го гледат, ушите ми не искат да го слушат. И сърцето ми не иска да го приеме. С всичко това трябва да се справим. Сега няма Народно събрание. В моя парламент депутатите вътре са на особено мнение. А пък демократическа работа е това. Ти не можеш да приложиш един закон, който не е минал през камарата. Трябва да си дадат мнението всички депутати. Иначе е произвол. Че любовта е най-демократическото нещо. По-демократичес-ко нещо от любовта няма. Но и по-непостижимо нещо от любовта няма. И по-аристократическо нещо от любовта няма. Всичката мъчнотия е в демокрацията, в демократизма. И всичката хубост е в демокрацията. Какво нещо е царизъм? Търсете отде е произлязла думата „цезар“? Цезар беше първият. Защо го наричаха Цезар? От какво произлиза думата „цезар“? В латинския език как е тази дума? Вие не сте отишли толкова далеч.

Оставете сега това. Любовта е една всеобемаща сила, която има предвид благото на всички същества. Следователно ти не можеш да обичаш кого и да е, ако едновременно не обичаш всички. Несъвместима е тогава любовта. Да обичаш само едного, в любовта това е несъвместимо. Майка, която обича само своите деца, това показва, че тя е достигнала само до известна степен на любовта: да обича само своите деца. Но един ден любовта на тази майка трябва да се разшири. Една майка трепери за двете си деца и е готова да пожертва живота си, но тя няма да пожертва живота си за другите.

Вие имате любовта на Христа, Който пожертва живота Си за грешните, а не за праведните. Той се отличава по това, че дойде да приложи любовта Си за грешните хора, а не за праведните. Той дойде за тези, които никак не я заслужават. Той показа любовта Си към тези, които не разбират Неговата любов. Това е една неразбрана идея. Две хиляди години вече как любовта на Христа никак не е разбрана. Да оставим сега това, дали е разбрана, или не. И това си има своите причини. Някои са разбрали. Светиите, онези, които вървят по пътя на Христа, те разбраха любовта Му, а пък другите, обикновените хора, които търсят любовта, те тепърва ще я разберат. И всички имат желание да я разберат. Досега аз не съм срещал нито едно същество, което да не е ангажирано с любовта. И мравките, и минералите, всички са ангажирани с любовта. Минералите разглеждат любовта от особено гледище. И в тях има любов, и те се обичат. И скъпоценните камъни, и те страдат, и в тях има страдания. И когато един скъпоценен камък, понякога, след като са го носили дълго време, и му стане тъжно, очите му потъмняват, той изгубва светлината си и не може да дава отражение. Това са забелязали ония, които ги носят. И тогава ги лекуват. Тези, които носят скъпоценни камъни, дават тия камъни на някоя здрава, чиста мома, да ги носи известно време, за да възстанови по този начин първата чистота на камъните. Така се лекуват скъпоценните камъни.

Питам тогава, кой трябва да носи човешкия ум? Ако вашият ум не мисли, кой трябва да го носи? И законът „Да мислим за Бога“, това е закон за тониране. Вие и досега още не знаете защо трябва да вярваме в Бога. Вие вярвате и досега в Бога за това, което не е. Ние сме сега в епохата на тоническите средства. Ти трябва да мислиш за Бога, за да се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти. Това са най-елементарните работи, които имат различно приложение. В света ти не можеш да имаш никакви успехи, никакви постижения, ако умът ти не е то-ниран, ако не мислиш за Бога. Но за да бъдеш успешен, за да мислиш за Бога, твоят дух, твоята душа, твоят ум и твоето сърце трябва да бъдат тонирани. Ако умът ти, сърцето ти, душата ти и духът ти не са тонирани, ти не можеш да имаш никакви успехи. И в края на краищата ще имаш най-големите разочарования.

Та трябва да остане у вас мисълта, искам да ви избавя от едно заблуждение. Вие мислите сега: какво ли има още да се говори? Та вие още не сте работили. Нямате изкуството на любовта. Вие не разбирате какво нещо е любовта като изкуство. И музиката като изкуство не знаете. А аз още онзи ден загатнах какво нещо е органическа музика. Образци трябва. Тя трябва да се пее. Трябва и опити. Вземете запример съвременната музика. Вземете един тон. Ако вземете запример тона „до“ в „до“ мажор, или в другите гами нагоре, ще видите, че в тях има едно различие. Във всяка гама „до“ не се изразява по един и същ начин. В обикновения строеж на сегашната музика, тоновете са еднакви. Но що е тон? Това са първите организирани трептения на живота, това са първите организирани трептения, които са в хармония. Единственото нещо, което не прави пакости в света, това е музиката. Има една музика, една гама има, която разрушава. Има едно пение, което разрушава. То не е още организирано. Музиката е начин за правилно организиране на материята, за правилно организиране на човешките мисли и за правилно организиране на човешките чувства и за правилно организиране на човешките постъпки. Тези тонове съществуват. Доста-тъчно е да вземеш „до“, в тебе вече се организира нещо. Като пееше, в тебе се тонира нещо. Защото хармонията съществува в природата.

Думата „музика“ какво изразява сама по себе си? Аз не харесвам сричката „му“. Тя е груба сричка. Казвам му-зи-ка. „Му“ е мучене, „му“ е близо до животинското. Ние казваме: музикален човек. Думата „музика“ е много проста. Сричката „му“ е много проста. Волът казва „му“. Не че е лошо, но този звук „му“ е много груб. Звукът „лю“ е също така груб. „К-к-к“, и то е грубо. Змията съска. Някой паток също така съска. И в български език има съскане. И на турски има тази сричка „със“. В едно училище най-първо ще се научите как да говорите. Запример англичаните не знаят да изговарят „р“. И те имат този звук, но не го изговарят като нас. Запример думата „мистер“, „р“-то не го изговарят. Те го избягват. Англичаните са го произнасяли по-рано, но понеже е гърлен звук, те са го изоставили. Звукът „р“ е до известна степен животински звук. Кучето запример издава звук „р-р-р“. Англичаните, понеже знаят, че е животински звук, то го избягват. Те не казват „сър“. В тази дума не се произнася буквата „р“. Българинът казва „с-с-с“. Какво значи този звук „с-с-с“? На турски „с-с-с“ значи „мълчи“. Англичаните избягват някои знаци по звукове. Вземете после звука „у“. Германците имат още гърлени звуци. Германецът е още груб. Той не се е справил още с грубите гърлени звукове. И всички народи отиват постепенно към меките тонове. И славяните, и българите са употребявали буквата „у“, но сега са заменили тази буква с „о“. Този звук „о“ е по-висш. Думата „буден“ трябва да се измени. Русите употребяват „будет“. С „будет“ не върви. Тогава от „буди“ е станало „боди“. Значи частицата „бу“ се е превърнала в „бо“. Звукът „у“ се е превърнал на „о“. Значи у хората има един закон за трансформиране на твърдите звукове в меки. И в музиката съществува това нещо. И в музиката „у“-то се е превърнало в „о“. Нотите са с хубави звукове. Това представя едно от благоприятните условия в музиката.

Запример „до“ е хубаво, „ре“ също. В „ре“ е хубаво „е“-то, в „до“ - „о“-то. После, хубави са „ми“ и „фа“. Те са отворени тонове. Също хубави са и „сол“, „ла“, „си“. Сега аз ви разхвърлих цялата азбука на музиката. Те представят разхвърляни мъртви кости. Вие не знаете какво трябва да правите с тях. Тези кости трябва да се съберат и да им турите живи мускули и нерви и след това да им духнете, за да оживеят. Сегашната музика възкресява мъртвите хора. Аз съм слушал в операта музиката, и там не намирам никаква музика. Но радостното е, че отиваме към музиката. В операта няма никаква музика, понеже там са турени звукове, които никак не съответстват на думите. Всеки звук си има свой тон. Между думите и звуковете, между думите и музиката трябва да има хармонично съотношение. Всякога човешкият говор трябва да бъде музикален език. Всички трябва да се учите да говорите музикално. Сила Божия е това. Как ще кажете запример „моля“? Моля, моля, моля... (Учителят произнесе тази дума по няколко начина: грубо и меко, силно и слабо, тихо и силно.) В думата моля, звукът „о“ е хубав, но звукът „л“ е слабост. Каквото „о“-то придобива, „л“-то ще го изгуби, всичко ще отиде.

Истинската музика е магия. В живота вие искате да придобиете нещо. Вие искате да спечелите нещо в живота. Не искам да станете користолюбиви, но за да спечелите, вие трябва да имате знания. Като художник, аз трябва да рисувам хубаво, да пиша хубаво. И като река да рисувам, трябва да нарисувам вашия портрет такъв, какъвто сте бил първоначално, а не какъвто сте сега.

И ще ви докажа защо. Вие излизате от една рудница, очернели като някой арапин, и казвате: „Я ме нарисувайте.“ Казвам: „Че какво ще ви рисувам? Ти не си човек. Измий лицето си няколко пъти със сапунена вода и тогава ще те рисувам.“ Аз не искам да рисувам хора, които са излезли от рудницата. Ще премахнете всички дрязги, всички лоши чувства в сърцето си, лошите мисли от ума си, от душата си, от духа си, и като ви нарисувам такива, каквито сте били, това значи като художник да ви дам една такава картина, че да видите какво нещо е изкуство. Тогава ще ви рисувам. Не е въпрос да ви рисувам със сегашния ум, сърце и пр. Тогава ще видите какъв художник съм и какво изкуство владея. Аз имам много хубаво ръководство за изкуство. Не съм прост художник. Гениален художник съм. Засега съм карикатурист, много голям простак. Като рисувам, казвам: „Добре че съм такъв голям простак.“ Че какво ще му рисуваш на днешния човек?

Сега всички трябва да рисувате хубаво, да говорите право. Художество трябва да имате. Всички. Разбиране трябва да имате всички. Сега вие можете да кажете: „Ние се забъркахме.“ Че вие никога не сте се оправяли. Някога аз ще се спра на въпроса какво разбирам под думата морал. Казват за някого, че е щедър, а за друг - че е скържав[17]. Аз не съм срещал щедри хора. Аз съм много скържав. Аз имам едно сито, такова скържаво, че водата я прекарвам по десет пъти през него. И тогава я давам на другите. Благото на живота не седи в изобилието, но малкото, което знаете, трябва да е чисто. В мене има знание, с което всякога мога да си послужа. У мене има клечка, с която мога да запаля целия свят. И съм дошъл до това положение, че като кажа: „запали се“ - запалва се, „изгасни“ - изгасва се. Това е изкуство. Някой път казвам: „Я да ме заболи кракът.“ И болестта веднага дохожда. Да видя колко мога да търпя. Искам да видя доде съм дошъл. До едно място търпя, седя хладнокръвен, но по-нататък не съм спокоен. Почват да мърдат очите ми, сълзите ми протичат и казвам: потече водата, счупи се съдът. И после пак започвам да пека това гърне, в което ще турям търпението. И виждам, че пак мога да търпя. После казвам на болестта: ти ме хвана едва за крайчето. Това е цяла наука: да можеш да изтърпиш страданието.

Що е страдание? Само едно голямо същество може да ти причини страдание. Не се самозаблуждавайте. Аз мога да ви пробода с един нож. Но ножът не ти е причинил страданието. Зад всеки нож седи едно разумно същество. Зад всяка болка се крие друга някаква причина. Зад всички работи седи нещо разумно. Зад всяка болка седи друго същество. Ако ти не изтълкуваш страданието правилно, ако го изтълкуваш криво, тогава от едно страдание ти ще си създадеш друго, по-голямо страдание. Някои мислят, че Учителят няма страдания. Не, не, най-големи страдания имат Учителите, но те ги търпят. Учителят се разговаря със страданието и му казва: „Какво искаш?“ „Никъде не ме приемат. По мой адрес такива неща пишат. Какво ли не е писано. Цяла хайка от лекари се образува против мене. И като вляза някъде, не мога да си изляза. Турят отрови, бомбардировка има. Какво ще правя сега?“ „Хвани лекаря.“ Дошла е някоя болест при мене и ми се смее, като ми казва: „Вчера хванах един лекар, който е свършил медицина, и го прострях на земята.“

Силата на всеки от вас се показва, когато сте болни. Когато си болен, тогава ще се покаже каква е силата ти, а не в здравето.

Каква глоба ще ми наложите сега, че ви задържах повече? Каква глоба ми се пада? (“На цигулка да свирите.”)

Научете се да обичате Бога. Вие ще възразите, че не сте Го виждали. Обичайте това, което не го виждате. Казвате, че не сте Го чули. Обичайте това, което не сте чули. Мислите ли, че това, което не сте чули, не можете да го обичате? Можете да го обичате. Дошла ви една мисъл и казвате: чух нещо вътре, дълбоко в съзнанието си. Но мислите ли, че чуване е само това, което е обикновено чуване? Има степени на слушането. Идеята не е ясна. Казвате: как можем ние да обичаме Бога? Стремете се да пиете по възможност от най-хубавата вода, която съществува на земята. Това е идеята. Да обичаш Бога, това значи да пиеш най-хубавата вода, понеже носи еликсира на живота. Аз не подразбирам някоя форма. Ти ще познаеш, че обичаш Бога, ако в твоя живот влезе някое малко доволство, което постепенно да се увеличава. И тогава ти вече си дошъл до любовта към Бога. Нещо специфично идва в тебе и почва да изменя твоя живот. Ти ходиш, но като дойдеш до това, приятно ти е, като се спреш дотам. То е една малка свещичка, която постоянно се разгорява. Считай любовта към Бога като малката свещичка, която сега се е запалила. И не я гасете. Не я туряйте под калпака, но всичкото ви щастие зависи от тази свещичка. И не я изгасвайте. Всъщност тя никога не загасва, но някога можете да я турите под някакъв калпак. Тя никога не изгасва. Дръжте идеята за Божията любов, макар и да е непонятна за другите хора. Тя е мярката, с която всички други работи се мерят.

Сега втория път ще кажа това, което не съм изказал още. Аз съм говорил два часа, а върху този предмет има да говоря още четиристотин и петдесет часа. Тъй че мислете му.

„Да просветне Божията Любов в нашите души“ (три пъти)


7 ч. 10 мин.
21 лекция на Общия окултен клас 12 февруари 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта
София, Изгрев
Небето чисто, звездно.
Студен вятър. Снежна покривка.


[11]Окруха - къшей, парче хляб (старин.)

[12]На свят - както трябва.

[13]Поревне - пожелае, поиска, хареса.

[14]Бамбашка - съвсем особен, необикновен (турски).

[15]Стивасване - етап от арх. техника за обработка на вълна.

[16]Присинясал - посинял, спаружен.

[17]Скържав - стиснат (диал.).

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, аз, всички, човек, може, знаете, казва, съм, работи, казвам, любов, знание, земя, слънце, кажете, мога, хора, планина, живот ,

Общ Окултен клас , София, 12 Февруари 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder