НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Придобиване на енергия

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Придобиване на енергия

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, има, сега, можеш, слънце, смея, знание, пее, мисъл, път, кажа, човек, пеете, пеене, изпейте, мисли, музика, мога, пееш ,

 Младежки окултен клас , София, 31 Януари 1936г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Петък, 5 часа сутринта

Добрата молитва

Да имаме едно упражнение! Ръцете свити пред гърдите със събрани пръсти на всяка ръка. Пръстите на ръцете допрени. Бавно движение на ръцете в страни и бавно разтваряне на пръстите до в страни. Когато ръцете са в страни, пръстите са съвсем отворени с дланите надолу. Събиране на пръстите и прибиране на ръцете пред гърдите. Това се прави няколко пъти.

Ръцете пред гърдите със свити и допрени пръсти. Издигане на ръцете пред челото, отваряне на пръстите като чашка и след това се движат ръцете встрани с длани нагоре. После дланите се обръщат надолу и се събират пръстите на ръцете и после се свиват пред гърдите в първото положение.

Прави се същото упражнение само с дясната ръка, а лявата остава в първото положение пред гърдите. След това се прави упражнението само с лявата ръка, а дясната е в първоначалното положение.

След това се прави упражнението няколко пъти пак с двете ръце.

Изпейте „Аз смея да кажа“. (Изпяхме всички.) Изпейте го малко по-хубаво, образ му дайте. Както семката, която започва да расте, накарайте го да расте прогресивно. Можем да кажем с обикновен израз: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло“. Вие тъй пеете без израз. Образно, заинтересовано да го изпеете: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло“. Вие го изпяхте незаинтересовано. Сега заинтересовано го изпейте „Аз смея да кажа“. (Учителят го изговори с ударение на „смея“.) Вие дойдохте на едно стръмно място нагоре. Ако беше надолу, бихте слезли. Сега, понеже товарът е голям, ще снемете от товара, да се изтегли нагоре. Кой е най-добрия певец, който пее хубаво, образно? Защо не се упражнявате да пеете някой път само за себе си? Пей веднъж, дваж, три, четири пъти, ти да си публика и певец, че сам да се харесаш. Да пеете, докато станете доволни от онова, което пеете. То е най-хубавото упражнение.

Сега така като се събeрeте имате разни възгледи за пеенето, което сте слушали отвън. Капелмайстори, преподаватели по музика, според еди коя система, според отмерените тактове. Всичко това е хубаво. Представете си, че вие ядете, храните се. Кой капелмайстор преподава на пилето, как да яде? Майка му му даде едно указание, тя клъвне, казва: „Така!“ То вече знае, разбира. И пеенето трябва да бъде само като ви кажат „така“ вече другото да ви е като насъщен хляб. Някои от вас може да мляскат малко. Нали се казва, че полека трябва да се яде? Полека значи яденето, трябва да се дъвчи хубаво храната, да не се гълта храната цяла. Понеже има работа, която трябва да свършат зъбите. Най-първо зъбите трябва да свършат музикално работа. Ако работата в устата не е музикална, стомахът ще пострада. Най-първо устата ще пее музикално и тогава стомахът като влезе тази, музикалната храна и той ще смели хубаво. Щом мине храната добре, музика е това. Щом зъбите не са пели музикално и работата на стомаха не е добра.

Най-първо мислете музикално. Я, ми кажете сега музикално: „Аз смея да кажа“! Тъй както го пеете, не е още музикално. Я, да го изпеете музикално! (Една сестра го изпя.) Хубаво. Някои се смеят, но и те не могат да пеят по-хубаво от тебе. Те се смеят на себе си. Като се усмихват казват: „И ние не можем да пеем по-хубаво от тебе.“ Всички онези, които се усмихват, показва, че не знаят. Смеят се, но казват: „И аз бих го изпял така.“

Но, за да се пее хубаво, най-първо трябва да се мисли върху смисъла на онова, което се пее. Ако не мислите, вие не можете да пеете. Ако мисълта ви е концентрирана, съсредоточена върху смисъла, може да пеете, тогава приблизително ще пеете по-хубаво. Защото не трябва да бъде раздвоено вниманието, съзнанието. Щом искаш да пееш, ще се раздвои съзнанието, че има публика, отвън те слуша. Съзнанието не е лошо да се раздвои, но тогава трябва да се поляризира еднакво в единия и в другия полюс. Като се раздвои съзнанието трябва да се образува едно течение между двата полюса. Да се поляризира, да има южен и северен полюс. Така трябва да се образува едно магнетическо течение между двата полюса на съзнанието. Другото е пропукване на съзнанието. Сега в пеенето ето какво аз подразбирам. В единия полюс ти ще посадиш, в другия полюс ще порасне. Да кажем имате северния полюс, той е наклонен 23 градуса. Северният полюс е по-висок, южният е по-нисък. Следователно, ако имате една площ, тогава енергиите, които идат от слънцето, на кой полюс отиват най-първо? – Северният полюс приема повече и се образува едно течение, слизане отгоре. Оттам отдето започва течението е начало, там дето свършва е края. Нещата растат само когато се спрат на едно място. Една идея, ако ти не можеш да спреш, тя не може да расте.

Най-първо на тона ти ще дадеш движение, да започне тонът отгоре. Този тон, за да има изражение, той трябва да дойде до една противоположна точка, да се спре. Тогава спирането е противоположното движение. То е растене нагоре. За да се даде израз на един тон, трябва да се спре тонът. Сега се спира, да престане това движение слизането, ще дойдеш до известно място, ще спреш. Туй разстояние, отдето започва тонът и дето свършва, как го наричат в музиката? Наричат го музикален интервал. Кое наричате интервал в музиката? (– „Разстоянието между два тона.“) Да. Сега това са обикновени работи. Не искам да ви направя музиканти специалисти. То за да бъде човек специалист, трябва да посвети целия си живот. Всеки от вас няма това предназначение. Но непременно трябва да знаете нещо от музика. Някои са родени за специалисти музиканти, те трябва да следват своята специалност. Всички трябва да знаете нещо от музика. Музиката за вас трябва да ви служи. Има хора, които ядат и не се оправят, сухи са. Има хора, които малко ядат и се оправят. Едните са жълти, другите са червендалести. Има един нормален цвят на лицето. Музиката вас трябва да ви интересува дотолкова, доколкото тя е спомагало за хода на вашата мисъл. Доколкото помага вашата мисъл, ще пеете. Не да бъде един външен процес да развеселявате хората. За хората трябва да имате вече един излишък. Тази музика, за която ви говоря, тя е само заради вас. Когато се набере достатъчно енергия, тогава можете да пеете и на другите хора. Някой човек няма достатъчно енергия, не може да пее за другите. Може да пее само за себе си. Като рече да пее само за другите хора, обеднява, не му стига гласа, ще му се присмеят, не може да пее. За себе си хубаво пее, като рече да пее за хората, няма достатъчно енергия. Туй колело на музиката става доста голямо, няма достатъчно енергия. На някои от вас музикалните колела не са големи, малки са. Аз наричам даровити с големите колела. Обикновени са малките колела. Но все таки имате едно колело, едно колело на музикалност, което трябва да се движи.

Запример, някой път, да кажем вие не знаете как да постъпите. Представете си, че вие сте обидени, не знаете как да постъпите, не можете да се примирите. Ако сте музикант имате вече един модел. Тази работа, която ще ви вземе двайсет години по обикновен начин да се примириш, ти в музиката за няколко месеца ще намериш път да се примириш. Ще се спреш, ще попееш. „Аз смея да се гневя, но съм опитал последствията на гнева, че са лоши.“ Аз ще попея веднъж, два пъти, три пъти: „Аз смея да се гневя, аз смея да се докачам или аз смея да се съмнявам.“ Аз смея да се съмнявам в какво? – В моето невежество. Аз смея да се съмнявам в своята глупост. Казва: „Не се съмнявай!“ Трябва да се усъмня в своята глупост. Попей някой път на своята глупост. Някой път глупостта вземате за мъдрост. Попей ѝ: „Аз смея да се съмнявам в своята глупост.“ Ще попееш, ще се усъмниш, ще видиш, че не [е] толкова голяма. Защото глупостта някой път минава за много голяма философия. Причината е много проста.

Има едно знание и човек едва себе си може да освободи от своето знание. Има едно временно знание, има едно вътрешно знание. Външното знание се придобива отвън и се изгубва отвън. Вътрешното знание се придобива отвътре и не се губи никога. Някой път вие забравите нещо, то е външно знание. Вътрешното знание не може да се забрави. Във външното не е знанието. Вътрешното знание не може да се забрави. Един млад 35, 40, 50, 60 годишен прогресира. Дойде на 70–80 години започва вече да губи своето знание, той губи своята светлина. Всеки един от вас като затвори лампата, не може да чете. Нещо знаете наизуст, но като те удари, забравяш. Знанието е като полепения прах. Външното знание прилича на полепения прах на тия барабани, които имат военните. Като дойде онзи барабанчик тропне, всичкият прах отскочи. И тогава,като търсиш този прах, няма да го намериш. Той отишъл във въздуха. И знанието е като праха, като хлопне някой трябва да се минат месец, два, три, година, две, за да се повърне този прах на тъпана отгоре. Това е обяснение.

Това външното знание може да го придобиете лесно и да го изгубите лесно. Вътрешното знание се придобива по-мъчно, но не се губи. Вие, ако имате външно знание, непременно ще оглупеете. Това да ви го подпиша с двете ръце. То е въпрос на времето. Външното знание трябва да служи като условие, като една система да се усили вътрешното знание на човека. Всичкото знание, което отвън се придобива трябва да го превръщате. Някой път вие говорите за любовта. Има една любов външна, която изчезва. Има една вътрешна любов, тя не изчезва. Външната любов е облекло на вътрешната любов. Ако можете вътрешната любов да я облечете с външната, тази дреха става ценна. Ако не може, тя ще се изгуби сама по себе си.

Та сега кажете, че слънцето е светло. Защо смееш да кажеш, че слънцето е светло? Кое ви дава повод да кажете, че слънцето е светло? Аз смея да кажа, че слънцето е светло, понеже с неговата светлина добих това знание, което имам сега. Може да кажа, че на основание на светлината на слънцето, аз имам външно знание. Ако слънцето престане да грее веднага и знанието, което аз имам веднага и то ще престане. Ние не знаем слънцето колко време грее. [След] колко години изчисляват учените хора светлината на слънцето може да престане? Понеже слънцето като един организъм работи и един ден ще иска да си почине. Аз да ви обясня. Учените хора казват, че слънчевата светлина един ден ще престане. Аз да ви обясня образно. Като работи милиони години, ще се умори това слънце и ще каже: „Искам да си почина“, ще загасне. Всичката тази светлина ще изчезне, понеже спането не иска светлина. В съзнанието иска да си почине слънцето. В съзнанието хората чакат да се наспи слънцето. Колко часа ще спи? – Седем часа. След като спи седем часа, слънцето пак ще се събуди. Пък у човека по отношение на това слънце има две слънца. У човека има едно слънце, което мяза на външното слънце, има едно вътрешно слънце, което съответствува на невидимото слънце. Защото в слънчевата система има две слънца, едно видимо и друго невидимо. За едното учените хора говорят, другото, то е хипотеза. Казват: „Има ли го, няма ли го?“ Тъй, както спорят за душата дали я има или не.

Научно допущат, понеже слънцето е полюс. Тази енергия откъде иде? Иде отнякъде, иде от някакъв център. Но да оставим сега отвлечените работи. Да не направим някоя погрешка. Често животните правят същите погрешки и има [които] вие ги правите.

Аз съм разбрал следното: гледам едно голямо куче носи кост, върви по пътя. По едно време вижда друго по-малко куче и то носи кост. Голямото куче оставя костта да гони малкото да му вземе костта. Малкото, като види голямото, оставя костта и голямото я взема. В туй време, друго куче вече взело костта на първото куче и то взема по малката кост, гледа онази голямата изчезнала. Понеже кучето никога не гони с кост, трябва да я остави някъде, да издаде някое ръмжене и тогава гони. Ако ние знанието, което имаме оставим на земята и търсим другото, което е по-далечно, ще изгубим това, което имаме. Защото някой ще дойде, ще задигне това знание. Объркват се работите. Сега да бъдем доволни от онази кост, която имаме. Друго куче, че носило някаква кост, да си върви по пътя. Или друго яче казано, да бъдем доволни от онова слънце, което виждаме, да не ходим да търсим другото. Не че е лошо да го търсим, но като намерим другото слънце, ще изгубим туй. Обаче има изключителни условия, ако няма друго куче да вземе костта, тогава може да се върнем.

Изпейте тогава: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло и от него аз добих своята светлина“. И изпейте второ: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло и при тази възможност аз добих възможността да пея сега.“ И трето: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло и с неговата светлина аз смея да пея сега“. Изпейте първото, изпейте второто и третото. Едно упражнение сега. Кой ще бъде най-смел, ще му дадем един гергьовски кръст. Или ще го абонираме за едно списание, за цяла година за „Житно зърно“. Едно течение „Житно зърно“ ще дадем. (Учителят се обърна към един брат и той го изпя. Всички изпяхме: „Аз смея да кажа, че слънцето е светло и от неговата светлина аз добих своята светлина“.)

И – ДИ

СЛИ – ВА

Изпейте сега „Иди“ като започнете от „ми“. Може да вземете „ми“-то с повишение или с понижение. Ако е с повишение, тогава ще имате „фа“. „Ми“-то може да го вземете понижено и повишено. При обикновено пеене „ми“-то вземате, започнете с „ми“. Вие как бихте изпели „иди“? Вземете „и“-то с „ми“, а „ди“ с „фа“. (Изпяхме.) Вземете гамата от „до“. (Изпяхме гамата.) Тоновете трябва да имат идея. Като дойдеш да пееш „до“, значи ти си турен в известна мъчнотия. „До“-то може да вземеш правилно, вярно, когато вярваш в непреодолимите мъчнотии, че можеш да ги преодолееш. За да можеш да вземеш „ре“ правилно, трябва всякога да можеш да намериш пътя. „Ми“-то можеш да го вземеш вярно, когато мислиш, че можеш да използуваш пътя. „Фа“-то можеш да го вземеш вярно, когато можеш да спечелиш нещо. Ако не можеш да вземеш правилно „фа“, не можеш да спечелиш. Имаш урок да учиш, ако можеш да научиш урока, трябва да вземеш „фа“-то. Щом вземеш „фа“-то правилно, непременно можеш да научиш урока.

Някои не могат да помнят, четат веднъж, два, три, четири, пет пъти, едва запомни. Ако по този начин разбирате музиката, ще се намериш в едно безизходно положение. Ще спреш върху „до“-то, ще мислиш, ще ти просветне. То е като кибритената клечка. Вземеш, драснеш, отведнъж се запали. Може два, три пъти да драскаш, ако си майстор може отведнъж като драснеш да се запали. Та пеенето, което е дадено от природата, то е за да може нещата да станат хармонично. Трябва хармония в света. Музиката, както е, е външния израз на хармонията. Без хармония в света нищо не става. Ако не можеш да се хармонираш, ако не можеш да туриш ума си в хармония и сърцето и волята си в хармония, значи да туриш една музикална постановка, ти не можеш да се развиваш правилно. Някой казва: „Музикант няма да станеш.“ Ако нямаш хармония в душата си, нищо не можеш да постигнеш. Ти си развълнуван, безпокоиш се, изгубиш хармонията. Започни да пееш, ще възстановиш хармонията и след [това] ще възстановиш и ритъма на нещата. Ще знаеш, че нещата отиват напред, назад, нагоре, надолу. Тогава ще туриш скръбта на южния полюс, радостта на северния полюс. Като дойде скръбта, музикално ще пееш. Като не знаеш как да пееш, тогава е скръб. Като знаеш как да пееш, ти по-далеч от скръбта не можеш да идеш. Трябва да знаеш, че скръбта е последния предел, зад който седи радостта. То е музикално. Радостта то е интервал. Ако започнеш с интервала скръб, ще свършиш с интервала радост. Музикално ще мислиш. То са отношения. Казва: „Много ми е скръбна душата.“ Музикално ще мислиш. То е единия полюс, едната страна. Или не разбираш нещата, да не те обезсърчава. Неразбирането и разбирането, това са два полюса, то са два интервала. Ще започнеш с разбирането, ще свършиш с неразбирането. Нали всякога когато започвате с разбирането, свършвате с неразбирането. Нали малко е парадоксално това?

Някой път започваш с цифрите, знаете вече, дойдете до някои сложни задачи, там вече има въпроси, които не знаете. Най-първо има задачи, които знаете, после свършите със задачи, които не знаете. Знанието води към незнание. Не че областта, в която влизате, е невежа, но влизате в една област по-широка, отколкото вашето съзнание може да обхване. Следователно, казвам, че в тази област сме невежи, значи оградени сме в една невъзможност. Като живееш дълго време в тази област, ще стане изменение. Казвам, невежа е човекът, понеже неговото съзнание не се е разширило. Щом се разшири съзнанието, изменят се нещата. Или в пеенето е все същото. Можеш да пееш гамата, но дойдеш до по-сложните песни, пак ще се намериш в трудно положение. От вас даже малко певци има, на които цялата гама да звучи в ума им. Като кажеш „до“, да слушаш гласа на всичките тонове, да имате вече акорд, съзвучие. Трябва всичките тонове да звучат. Може да имате съзвучие в ума си. Щом имате съзвучие, всичките ноти трябва да имат акорди, да се сливат един в друг и да ги слушате.

Изпейте гамата само със звука „и“. „И“-то ви го давам, понеже „и“-то означава движение. „И“-то завзема мястото на „ре“-то в природата. Като произнесеш „и“, то е „ре“, движение нагоре и движение надолу. Един път показва нагоре движение, друг път показва надолу движение. Надолу пътят е лесен, нагоре е труден. „До“ го вземете с „и“. Гамата изпейте с „и“. Ако един човек, който тръгнал по пътя и не може да преодолее големите мъчнотии, не може да върви. Най-първо един човек е свързан. Най-първо трябва да го развържеш. Ако се развърже, ще върви напред, ако не се развърже, ще стои на едно място. И в пеенето вие сте вързани. Вие най-първо ще се развържете. Започнеш да мислиш, ще се развърже[ш]. Щом мислиш, преспокойно можеш да се развържеш.

Има един лесен начин на пеенето. Най-първо освободете се от едно вътрешно стеснение, освободете се от мисълта: „Аз не мога да пея, не съм даровит.“ То са странични работи. Може да пеете поне както жабата. Ако жабата си позволява да пее, вие защо да не пеете? Тя е доста музикална. Колко тона има в пеенето на жабата? Един човек може да каже: „Че аз мога да пея!“ Може, който и да е от вас да пее повече от жабата. Понеже вие сте срещали много певци, които искате да ги подражавате. Тия певци, които днес пеят, те пеят с пари, с инжекции пеят. Аз ги наричам – певци на инжекциите. Ако нямат инжекция не могат да пеят. Даже разправят, даже и за Корто, той, за да може да свири, турил си инжекция от морфин. Защото, ако не може да си тури инжекция от морфин не може да свири, морфинист бил. Ако тури инжекция – свири на пианото. Лицето му било измъчено. Като тури инжекция, придобие енергия. Сега всичките свирци и певци, всички свирят и пеят все с инжекции. Без инжекция не могат. Като си тури инжекция от 2, 3, 10, 20 хиляди лева вече пее или свири.

Ама, че и вие не пеете. На всеки един от вас да кажем – има десет хиляди лева на разположение, веднага , даже [в] и най-слабите от вас ще се роди един кураж. Даже при хиляда лева и най-страхливите, ще станат смели. Инжекция като се тури, става смел и пее. Пък тъй сега седи идеята: „Ние се излагаме, учили сме гамата.“ – Може да сте учили, не отказва[м] това. Да кажем човек с очите си вижда света. Вижда[те] го, но не тъй както някой път ви го разправи един учен човек, ще хвърли светлина, един нов начин за гледане. Вие гледате и не разбирате света. Дойде някой човек, покаже един начин, казвате „до“. Вземете камертона, оттам започва „до“. То [е] вече началото. Но в музиката има един по-широк свят. Ако се научите да пеете, светът ще се отвори заради вас.

Да кажем станеш сутринта, обезсърчил си се, меланхоличен си, неразположен си духом. Попей една песен. Веднага, като станеш, попей. Има във вас един меланхолик, попей му малко. Как пеете вие на меланхолика, кажете? Казвате: „Оставете, не ме бутайте днес!“ Ама не е право, как да не те бутаме? Ще го бутнеш, защото ако не го бутнеш, работата е лоша. Казвате: „Не ме бутай, по-добре!“ Имате право да не бутате. Падне някой, че си изкълчи крака. Казва: „Не ме бутай!“ Ако не го буташ, какво ще стане? Казва: „Не ме бутай, боли ме крака!“ Ако го оставиш на туй негово внушение, кракът ще остане изкълчен. Аз съм майстор, казвам: „Аз ще те бутам, ти ще покряскаш малко, ще попееш.“ Като го хвана, изтегля крака, наместя го. И да не искаш, пак ще пееш. Като станете сутрин вие сте неразположени, кракът е изкълчен. Хванете крака, дръпнете. Попейте на крака. Вие ще кажете: „Неразположен съм, какво ще кажат хората отвън?“ Ще кажат хората, че кракът е изкълчен и когато дошъл онзи, да го потегли, вие сте повикали малко. След туй кракът ще се намести и работата ще се свърши. Какво лошо има в туй? Не, ще те бутам, човека с изкълчения крак ще го бутам. Не бутам онзи, на когото кракът не е изкълчен. Този на когото кракът е изкълчен, непременно ще го бутам. Не го бутам да се изкълчи и другият крак, но го бутам да се намести. Или имаш едно болезнено състояние. Попейте, може да се лекувате. Глава те боли или корем те боли или нещо ревматизъм имаш, попей. Ти като попееш, болестта по-скоро ще мине. Или неразположение имаш. Станете музикални, пейте!

Кажи така: „Аз смея да кажа, че мога да пея!“ Ха, сега изпейте: „Аз мога да кажа, че мога да пея.“ Изпейте сега: „Аз мога да кажа, че мога да пея.“ (Учителят изпя: „Аз смея да кажа, че мога да пея.“) Ще го нагласим по-хубаво. Тази композиция не върви. (Всички пеем: „Аз мога да кажа, че мога да пея сега“, както мелодията на песента казва.)

Най-първо трябва да се намерят онези пътища, по които човек може да задържа своята енергия или да я пести или да я придобива. Музиката е един път, един метод за придобиване на енергия или за спестяване на енергия. Музиката пести. Именно когато човек падне в меланхолично състояние, музиката трябва да бъде един метод за придобиване на енергия. Щом изгуби енергията, не може да пее, обезсърчи се. Слабост е това. Трябва да пее, да свири. Ако за слънцето може да пе[е], че слънцето е светло, той може да пее. че той сам може да пее. Ха, още веднъж изпейте! Изпейте и нататък: И с музиката всичко цъфти, с нея всичко расте и т.н. (Изпяхме го всички.) Ето второто издание. Тъй щото, какво можете да кажете? Коментарии. Какво искате да кажете? „Аз смея да кажа, че слънцето е светло. Аз мога да кажа, че мога да пея сега.“ Значи при нея всичките мъчнотии, всичко се топи, всичките процеси стават. Казваме: „Аз смея да кажа, че мога да пея сега.“ Изпейте пак всички песента. (Изпяхме.)

Сега законът е – там, дето има любов и знание, всякога има пеене. Пеенето е израз на любовта, на знанието, на мъдростта. Следователно, пейте на любовта. Там дето има любов, всичко става. Щом като можеш да пееш, ти вървиш по пътя на мъдростта и на знанието. Щом пееш, то е външната страна. Хармонията е там. А пък хармонията се изразява чрез пеенето. По този начин като се пее, ще се осмисли животът ви, изведнъж ще добиете едно вътрешно просветление. Най-първо вие като попеете, като че ви олеква, като че се снема нещо, олеква ви.

Помислете сега върху думите как може да ги наредите. Туй, което пеете за слънцето, да го пеете и за себе си. То е една формула, която ще разработите. Има много начини. Всяка една формула може да се разрешава по много начини, всяка една формула може да се разрешава по много пътища. Може едно лице да го нарисувате по няколко начина. Там ще спазвате пропорцията. Ако намалявате пропорцията или ако я увеличавате, съотношенията да се запазят. Ако изгубите пропорцията, съотношенията, тогава вече образът не е верен.

Сега, какво научихте от всичко туй? Щом се говори за закона на любовта, любовта, тя подразбира, че ти не можеш да обичаш, докато не се отвориш. Обичането в света е закон. Най-първо ти трябва да се отвориш, да възприемеш нещо от външния свят, да може да растеш, да започнеш да мислиш. По това се отличава. Трябва да дадеш нещо, да направиш едно усилие в себе си. Ти не можеш да обичаш, ако не възприемеш нещо. Сега някои вземат второто положение – трябва да обичаш. Най-първо в любовта ти ще вземеш положението да възприемаш и тогава туй, което си възприел ще остане отражение. В пеенето, ако нищо не си възприел, не можеш да пееш. Пеенето е израз на онова, което си възприел, можеш да пееш заради него. Та в пеенето е вторият закон. Вие ще можете да приложите втория закон – към ближния, ако знаете да пеете. Пеенето е втория закон. Само чрез музиката вие можете да приложите втория закон към ближния. Първо трябва да възприемеш, като пееш, да даваш нещо от себе си. Когато човек възприема, мълчи. Като издиша – говори. Пеенето е издишане на душата. Така вече прилага втория закон. Има вече дълбок смисъл. Пеенето е издишане. Ако ти не издишаш, лишаваш се. Всяка издишка подразбира вдишка. Издишката, това е музика. Обяснявам един психологически закон вътре. Казва: „Аз не мога да пея.“ Как да не можеш да пееш? Ти като вземеш въздух, не можеш ли да издишаш? Дишането може да бъде музикално. Някои хора дишат музикално. Говорът, пак е музика. Щом говориш това показва същия закон – закона за ближния. Щом говориш показва, че това, което си възприел, ти изказваш своята мисъл. То е втория закон.

Казваме, сега: „Защо трябва да пееш?“ Пеенето е за да се урегулира онова, което си възприел, да може колкото си взел да се урегулира онова, което си възприел, да може колкото си си взел да го дадеш навън, да го осмислиш. Тогава вече музиката има друг смисъл. Възпитателно действува. Любовта, музиката, говорът вече спадат към втория закон. Другояче каквото и да е знание, ако туй знание не се асимилира, не се тури на работа, това е смисъла. Всяка човешка мисъл, всяко човешко чувство трябва да се тури на работа, трябва да се опита. Има много начини за опитване. Само чрез опита ще познаеш качеството на една мисъл. Една мисъл по онова, което тя ти даде, ще познаеш качеството на мисълта. Или едно свое чувство ще познаеш пак по същия начин. Всяка дума ще познаеш по онова, което тя даде, по това ще познаеш нейната сила.

Защо вие седите сега? Ще кажете: „То е невъзможно при сегашните условия, при сегашната еволюция и т.н.“ При сегашната еволюция, на тебе е всичко определено, което да реализираш. Има неща, които са дадени. Какви неща са дадени на човека? Дадено ти е да ядеш, дадено ти е да пиеш вода, дадено ти е да дишаш, дадено ти е да спиш, да се събуждаш. Тия неща са дадени. Дадено ти е да мислиш. Вие отричате нещата. Казвате: „Не съм създаден да бъда силен, учен!“ Всичко туй е дадено, постепенно ще дойде. Ти не можеш да бъдеш силен, ако не си умен. Силата на човека зависи от неговия ум. Силата е резултат на човешкия ум и на човешкото чувство. Ти не можеш да обичаш, ако не мислиш. Чувствата, това са израз , то са външната страна. Тъй както чувствуваме нещата, то е външната страна на Божествената мисъл. Бог мисли, а чувствата са израз на Божествената мисъл. В Бога това е мисъл, а в нас е чувство. То е един резултат. Чувствата в нас са един резултат на Божествената мисъл. Ако чувствата са правилни и резултатът е правилен. Щом осакатяваме нашите чувства, осакатяваме Божествения резултат. Затова сме отговорни за постъпките, понеже осакатяваме Божествената мисъл, не ѝ даваме онази правилна форма, в която тя трябва да се реализира. Това психически е един вътрешен закон.

Човек, който иска да живее в света, трябва да знае елементарните работи, с които да знае да постъпи. Той има един морал, който няма никакво приложение. Казват: „Човек трябва да бъде морален!“ Не, човек трябва да има човещина. Човещината предшествува морала. Моралът отпосле е дошъл. Човещината подразбира мисъл. Най-първо човек трябва да възстанови нормално състояние на мисълта, да мисли правилно. Не какво говорят хората, но какви са чувствата на хората. По техните чувства ще познаем Божествените мисли. Колкото човек по-добре изразява своите чувства, толкоз по-добре изразява Божествените мисли. Всяко чувство в нас изразява Божествена мисъл. Колкото чувството е по-правилно, по-нормално, толкова и Божествената мисъл е правилна в нас. Докато дойдем до мястото, че нашите чувства да се превърнат в мисли. Тогава нашите мисли ще се превърнат в чувства в по-нисшите светове, в животните. Следователно, техните чувства са израз на човешките мисли. Мисълта на човека трябва да бъде права. Ако мисълта на човека не е права, чувствата на животните ще бъдат съвсем. Някои чувства на хората мязат на изкривените мисли на хората. Понеже всяко чувство, ако не е правилно развито, после ще въздействува, имат обратно въздействие на човешките мисли.

Затуй в света ние започваме с човешките чувства, за да може Божиите мисли да добият правилна форма. Понеже тия наши чувства след време ще се превърнат на мисли. Нали сега в сегашните изследвания имате микрофон. На микрофона се отпечатва онова, което ние говорим. После ще се провери. Един микрофон, колкото и да схваща правилно мислите, има нещо, което не схваща. Микрофонът както схваща, той не може да схване човешката мисъл. Тъй както схваща, микрофонът не може да схваща още музикалната човешка мисъл. Та, нашите чувства са отпечатъци на Божествените мисли. Туй, което носим в сърцето си, то е отпечатък. Ако този отпечатък е правилен, тогава нашите мисли след време ще станат правилни по отношение на Божиите мисли. Чувствата в нас са едно преходно състояние от Божественото към човешкото. Или от човешката мисъл към Божествената пак трябва да минем през своите чувства. Ти не можеш да минеш направо с ума си. Ако на своите мисли нямаш съответните чувства, твоите мисли не могат да бъдат приети. Трябва да има чувство и тогава твоята мисъл може да се предаде в Божествения свят. Някои мислят, че като се помолят, помислят, се случва. Тази молитва трябва да чувствуваш дълбоко, тя ще се предаде в Божествения свят. Мисълта трябва да се превърне в едно чувство и чрез чувството се предава в Божествения свят. Ти ще почувствуваш нещата тъй. Но как ти мислиш за своите нужди, но как ти ги чувствуваш? Туй сега толкоз хиляди години сте учили. Вие го знаете. Вие го знаете, но не ви е ясно как чувствувате. Човек, някой път, слуша и не може да запомни нещата. Та за това човек трябва да внимава в своите чувства, понеже те ще бъдат подкладката, основата за неговата бъдеща мисъл. Изпейте още веднъж! (Всички изпяхме: „Аз смея да кажа, че мога да пея и т.н.“)

Втория път направете една редакция и я изпейте според редакцията. Ако има нещо криво някъде, поправете. Ако не се споразумеете, ако има няколко редакции, хвърлете чоп.

В пеенето да сте свободни. То е само една песен, която може да се трансформира. Не да се пее само по един начин. Ако може един цигулар, една струна, една мъртва струна да пее хубаво, колко повече вашите струни, които са живи, защо вие да не пеете? Ако цигуларят може мъртвата струна да накара да пее, защо вие хората да не можете да накарате вашите струни в ларинкса да пеят? (Учителят свири, като удря лъка по струните.) Вземете един обикновен тон, горно „ре“ вземете. (Изпяхме „ре“.) Вземете по-правилно. Че в пеенето, когато гласът започне да трепери, то е добър певец. (Всички пеем „до, ми, сол, до, сол, ми, до“. Учителят свири на цигулката.) Тия тонове са силни. Превеждам – мислим за мъчнотиите. (Пеем „до, ми, сол“ и т.н.) По същия начин трябва да се даде израз. Силните тонове са по височините, тихите са в долините. Вземете „до“ силно, „ми“ слабо, „сол“ силно, „до“ слабо. Първия тон вземете силно, втория – слабо. (Пеем.)

Като се научите да мислите, нещата лесно ще стават. Без мисъл кога може да се направи? Мъчно се усвояват нещата. Без мисъл се земат векове, с мисъл е въпрос само на месеци, години и дни, на седмици.

Кога във вас иде обезсърчението? Вие по някой път сте отражение на обезсърчения, които не са ваши. За пример някой път носите обезсърченията на животните. Някой път заекът се обезсърчил, казва: „Не ми се живее“ и вие целия ден сте носител на идеята на един заек. Като види заекът, че вие се обезсърчавате, той се насърчи, казва,той като се обезсърчи човекът и заекът си изправи ушите, казва: „Аз го мислех, че той е юнак, пък тогава аз няма какво да се обезсърчавам!“ Поне не насърчавайте зайците. Като станеш сутрин, обезсърчил си се със заешкото обезсърчение или на някой плъх или на някоя птица или на някое друго животно. Щом намериш причините на обезсърчението, веднага ще се излекуваш. За какво ще дойде обезсърчението? Имате един богат баща, който ви дава средства, учители ви преподават и вие сте се обезсърчили, че не можете да учите. Обезсърчило се във вас някое животно. Тогава ще се свържете, ще мислите за ангелите, които никога не се обезсърчават. Като дойде обезсърчението, помисли за един ангел, който никога не се обезсърчава и вие ще се насърчите. Ангелите са хора, които са минали по вашия път, разбират донякъде мъчнотиите. Ангелът, щом се върне, казва: „Лесна работа“ и веднага ще покаже едно разрешение. Вие сте се обезсърчили, три дни не сте яли, гладували сте. Показвате на някой добър човек вашия хал, казвате: „Три деня не съм ял!“ Казва: „Не бой се!“ И веднага като ти покаже топлия хляб, ти се насърчиш. Обезсърчението е онова, което нямаш, от което се нуждаеш. Щом придобиеш средства, обезсърчението изчезва.

Сега музиката е най-правилния път за придобиване на онова, което ви липсва. Пък то все ще ви липсва по някой път.

Божият Дух носи всичките блага на живота!

19 лекция на Младежкия клас
31 януари 1936 г.
Изгрев, [София]

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, има, сега, можеш, слънце, смея, знание, пее, мисъл, път, кажа, човек, пеете, пеене, изпейте, мисли, музика, мога, пееш ,

 Младежки окултен клас , София, 31 Януари 1936г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder