НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Слуги на Доброто

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Слуги на Доброто

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, любов, бог, живот, хора, аз, казва, светия, себе, зло, мъдрост, добро, сега, истина, можеш ,

Утрини Слова , София, 26 Януари 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


26 януари 1936 г.,
5 ч сутринта.

(Небе хубаво, ясно, звездно.
Тихо времето, меко, приятно.)

Нарядът.

5-а глава от Първо послание Петрово.

„Пета“ и „трета“ някой път си мязат по произношение. Те са близки. Та, „т“ се сменя на „п“. Като смениш „п“-то на „т“, ти си като малките деца. Децата често, наместо да ядат зрели плодове, ядат кисели. Не дочакват да узреят плодовете. (Учителят чете главата от Посланието.)

„В начало бе Словото“

Ще ви говоря за нещо много кратко, но съществено, защото дългите работи... Гладният не обича дълго да му се говори. И на болния дълги наставления не давай. Не изваждай слабия на борба, да се бори. Разбиране трябва. Прогресивно, непреривно разбиране и будност на съзнанието трябва. Защото човешкото съзнание не всякога е еднакво будно; някой път мъжделей. И човек много непостоянен е в своите убеждения, в своите вярвания, в своите разбирания. Непостоянен е в своята любов; непостоянен е и в разбирането на истината; непостоянен е и в правенето на Волята Божия. Първите християни са имали дълбока опитност, са казвали, че причината е: човек, той си има един враг; и казва там – Сатана обхождал да намери някого, като лъв рикае, да погълне някого. Някой път вие мислите дяволът да ви срещне като някой вълк. Не, той е едно същество учено, той знае законите на човешката мисъл. И той ще ви засегне там, на много деликатно място, тъй, отдалеч, има висша дипломация, най-висшата дипломация, с която борави отдалеч. И когато иска да ви изкуси, той ще започне с Божията Любов, да ви подхлъзне, да ви изкуси. С Любовта ще започне той. И всичките спорове стават все от любов. Ще те накара да обикнеш живота и след туй за едно парче хляб ще те скарат с другите. Понеже мислиш, че туй парче хляб ще ти даде нещо за живота – ще живееш повече. И ще те скара той.

И аз ви представям, в света има два живота: един живот на злото и един живот на доброто. Единия живот наричам низш живот. Злото е низшият живот, а доброто е висшият живот. Те се отличават. В злото силният господарува. В доброто слабият господарува. В злото слабият слугува, а силният заповядва. В доброто силният слугува, а слабият заповядва. Туй го имайте като максима. Не, като една максима. Временно туй е. Вътрешно, туй е различието. Щом искаш да заповядваш на другите, да ти слугуват, ти си в пътя на злото. Едно желание в тебе има да заповядваш, а другите да ти слугуват – ти си в пътя на злото.

То са потънкости, сега. Щом имаш желание ти да слугуваш и да ти заповядват на тебе, да им слугуваш, и да се не обиждаш, ти си в пътя на доброто. Защото, ако си силен и ти заповядват, ти всякога можеш да се освободиш, ако слабият ти заповядва. Привидно е това. Ти, силният, си господар. Но ако ти някъде си слаб и силният ти заповядва, че искаш да се освободиш, ти си на кривата страна, ти си на слабата страна. Слабият никога не може да се освободи от силния, то е невъзможно. Глупавият никога не може да заповядва на умния. То е немислимо. И лошият никога не може да стане господар на добрия. Доброто е по-силно от злото. Следователно, ако злото ти заповядва някой път, не се безпокой за това. Ако ти вървиш по пътя на доброто, трябва да слугуваш, ако искаш да вършиш Волята Божия.

После, в този, низшия живот има всичкото разделение; което е между хората, е същото разбиране. Даже, туй са все хора, които ги наричат набожни и любещи. И всичките спорове по някой път стават между хора, които най-много се обичат. И когато хората най-много се обикнат на Земята, тогава стават най-големи спорове. Като обикнеш някого, ти заради този, когото обичаш, ще се скараш с целия свят. Едно животно е в състояние за една кост да се бори с 10 кучета. Откъде е това? За костта. То не дава костта. От човешко гледище тази кост може да струва един лев, но това куче мисли, че е цяло стежание, цял имот. Има често братя и сестри, за една къща, направена от камъни, с години ще се съдят за дела, който баща им оставил. За някоя нива с години ще водят дело, за една педя земя ще се мразят.

По някой път вие се спорите, мислите, че живеете добре. Добрият живот си има различие. Тъй, както в музиката един пее и друг пее. Но единият пее с половин тон по-ниско, а другият пее с половин тон по-високо. Единият не взема тоновете вярно, в дадения случай отношение няма. Сега, който не разбира, ще каже: „Все едно, какво има, че половин тон по-високо, по-горе или по-долу?“ Ама не е така. Ако вземеш ти онзи, верния тон на Любовта, и така последователно в този ред на нещата, ти не вземеш вярно музикалните тонове, ти ще попаднеш в грешка. Нещата няма да станат тъй, както ти искаш.

Сега, по някой път аз ви говоря за музиката само като един метод, не разбирам тази, външната музика. Ти можеш да пееш външно, заинтересуван си. Как? Принуден си да пееш. Нима онзи, когото бият, не пее? Пее човекът и всичките ноти ще ги вземе много правилно, тия понижения и повишения, всичкото взима. Тъй, както вие, когато бият някого, аз съм слушал, когато бият някого, той пее. Много хора съм слушал, тази минъорна гама, много вярно взима пониженията, бемолите много вярно взима. Или по някой път много хора могат да вземат повишенията. Плащат много добре. Дайте на един певец и почнете да увеличавате заплатата – ще видите как вярно ще взема диезите. Много вярно взима. В злото има нещо свойствено на човека. Но туй пение не е правилно. Липсва му нещо. То има сухота. И в бемолите има сухота. Може да си скръбен, сух си; може да се радваш и пак да си сух. Туй го наричат мъртвото пение. Особено тия, медните инструменти имат такова едно бездушие, няма душа; не че няма душа, няма живот в пението. Или, човешката мисъл, и тя може да бъде суха. Няма живот. Може човек да ръкомаха ръката, за истината да говори, за Бога, за любовта, и любовта може да бъде суха. Сухотата е хубава в известни условия. Но при някои условия, ако тази сухота постоянствува, не може да има никакво растене.

Сега, за тия изключения, които у хората стават, те вървят по един естествен път. Вземете най-низшето същество на Земята, едно растение най-низшето, има два стремежа. Посейте което и да е семенце, ще видите, че в туй семенце има скрита една амбиция – да изскочи нагоре. Ти го посееш в земята, то ще изскочи един пръст нагоре – тщеславието му е един пръст. И ще се огъне. Друго два пръста ще изскочи, три пръста и ще се огъне. Някое – един метър, 10 метра, 15 метра, 20 метра, 100 метра. И някои дървета има, като погледнат човека отвисоко, то казва: „Този пигмей тук, какво се движи тук? Аз съм отгоре!“ От дърветата има горделиви дървета. И често може да наблюдавате: има някои хора, като минат покрай друг, погледнат нагоре, над тях, казват: „Какво знае той? Нищо не знае.“ Той погледне и мълчи. Някой е министър-председател или завзема някое високо място – той е от тщеславните дървета. Погледне на другите и казва: „Те само обикалят наоколо, но те нищо не знаят.“ Обаче туй, горделивото дърво, което така гледа, и погледнеш туй, малкото същество – човекът, току дойде с брадвата и казва: „Защо ме обиждаш ти мене?“ Сега тия, малките същества, са обидените, те режат дърветата. Той каже: „Онзи ден аз като те погледнах, знаеш аз какво мога да ти направя?“ И започне със своята брадва и турне го на земята. Тия, горделивите дървета направили нещо и туй същество, малкото, започне да ги смирява, да му слугуват. Казва той: „Ще ви направя всинца ви слуги, да знаете как трябва да живеете по Бога!“

Не можеш ти да живееш щастливо в една горделива къща. Като туриш всичките горделиви дървета над главата си, те ще ти повлияят. И един ден те ще принесат нещо у тебе. За горделивите дървета ще започнеш да се съдиш, ще защищаваш дърветата. Едно време ти плачеше, искаше да ги смиряваш, а сега ти си се увлякъл за една дъсчена къща, десетина–двадесет греди, ти ходиш да защищаваш, че тази къща е твоя. Ти си станал два пъти по-глупав от дървото. Утре ще дойде някоя буря, катурне къщата ти и всичката ти надежда, която ти имаше за къщата, отиде. Както дървото мисли, че никой не може да го изкорени, туй, малкото същество – брадвата, може да го отсече. Тъй. Брадвата дойде, задига дървото и го отсича.

Туй сравнение може да го направите. Тоест, ако ти вярваш в твоята банка, в парите в банката, ти имаш веруюто на голямото растение. После, Писанието казва: „този, който стои, да гледа да не падне.“ Има една опасност и за най-правоверните да паднат. Тази слабост се дължи на камъните. Видиш в някое планинско място, като минаваш, някоя канара като те погледне от върха, един километър, два километра, като те погледне, казва: „Този пигмей какво е тръгнал?“ Горделиво гледа камъкът отгоре, казва: „Основа имам.“ И по някой път погледнеш, един камък удари те и върне се екскурзиянтинът с наранен крак. Някой път се случва, че този камък, който иска да каже на горделивото това същество да се не качва горе, то слиза долу, да го блъсне. Той се унижава и постоянно слиза надолу в долината, разлага се на малки прашинки и навлезе в една почва. И като се върне, като се погледне, казва: „Как стана, от тази височина, дето съм на чистия въздух, слезнах в тази кал, да се смеят всичките?“ Тогава човек почва да тъпче горделивите камъни. Сега камъните, които са ви цапнали, за тяхната гордост трябва да ги смирят – и хората правят пътища от тях, от горделивите камъни. И те трябва да се смирят, трябва да станат почва, да си изплащат своите прегрешения.

Та казвам: Ако имате философията на камъните, ще слезнете в долините, на пътища ще станете. Ако имате гордостта на растенията, брадви ви очакват. Следователно, от хиляди години растенията, и те са прогресирали малко. Някои от растенията са прогресирали; тези, плодните дървета са прогресирали. Видели лошата участ, която ги очаква, и почнали даром да дават плодовете си на човека. Казват: „Няма какво да ни сечеш; и ние към тебе няма да гледаме отвисоко, както едно време. Смирение трябва. А ще ти даваме даром нашите плодове, да не ни сечеш.“

Ако си едно горделиво дърво, за да се избавиш, плод трябва да даваш. Ако си един горделив камък и искаш да се избавиш, на скъпоценен камък трябва да станеш. Да се кристализираш и малък да станеш, тъй че да потънеш някъде дълбоко в земята един–два километра. Че да те намери човекът, да те извади и да те носи на себе си и да те милва, ако обичаш.

Дотогава, докато гледате на нещата отвисоко и гледате само на вашите лични интереси... Всеки ден вие се молите за себе си, страдате за себе си, карате се с хората – всичко туй е една низша нишка на личния живот. Навсякъде човек е изтъкан само от нишки. И религиозните хора са пълни само от тщеславие; и като се моли някой, мисли, че много е направил; и като направи едно добро, мисли, че много е направил. Не е лошо, че мисли така. Но сравнено неговото благодеяние с онова благодеяние, което Бог прави – с хиляди и милиони години Той е давал и дава на хората Своето благословение и досега никому не е казвал: „Аз това и това направих за тебе.“ А човек, след като направи десетина добрини, той ще направи една книга, цяла книга ще напише. Имаме доста светии са писали какви подвизи са направили. Често се казват подвизите на светиите, но описват се само добрите страни, а не се описват лошите страни на светиите, които те са направили.

И една книга имате там, Давид е такъв един светия. И Давид е един светия. Давид ще го намерите в православната църква с друго име, но как е станал този светия? Този светия, като бил едно време като цар, имал той един поданик в царството си, него пратил на бойното поле и го утрепаха по един политически начин, така, деликатно, без да знае никой. Жена му била много красива. Казва той: „Нали съм цар, коя съдба, аз съм закон, каквото аз върша, това ще стане. Няма кой да ме съди.“ Но в държавата му се намира и друг светия, който отива да го изобличи. Единият е цар-светия, а другият е обикновен светия. И онзи [е] по-умен. Сега, хваща го, отива, казва на този светия, Давид, казва му така: „Ти си свят човек, [а] в твоето царство не се пазят законите. В един град имаше един беден светия, който имал само едно агънце, една овчица имаше, а пък имаше и друг голям светия в града, който имаше много овци. На големия светия дойдоха гости и той не искаше да вземе едно агънце от своите агънца и да заколи, а взе агънцето на бедния светия.“ Давид казва: „А, как? Кой смее така да направи? Несправедливост!“ Казва: „Трябва да се отсъди! Той е за смърт, който е направил това.“ – „Ти си – казва – този светия.“

И вие сега може да кажете, че „Това е голямо престъпление!“ Но ако ти със своето поведение убиваш най-хубавата мисъл в една душа или нарушаваш едно от най-хубавите му чувства, не си ли ти онзи, горделивият човек? Може да си брат тук, от Бялото Братство на Изгрева, някой изгревчанин, може да си от православната църква, без разлика е това, някой окултист, може да си учен човек – и това е без разлика какво име носиш. Те са редовни, тия имена, които хората носят, те са временни дрехи, с които ти си облечен. Ти си жена – това е само една дреха. Ти си мъж – това е дреха. Ти си цигулар – една дреха е това. Ти си богат човек – една дреха е това. Ти си председател на един съд, ти си някой виден адвокат; че си един цар, това е дреха, някой голям проповедник – това е дреха. Това са играчки, забавачки, забавления. В живота има по-велика цел. Тия са служби, които ти упражняваш. Че си в първото отделение, то не значи, че целия живот трябва да останеш в първо отделение, да се занимаваш само с букваря, нито във второ отделение – с читанката си, нито в трето отделение и четвърто – със своето естествознание; нито в прогимназията – със своята аритметика, нито в гимназията – със своята алгебра.

Сега аз ви навеждам на някои сравнения, които са недостъпни. Какво ще ви интересува вас, че ви пея от ария „Марта“ някое парче? Ще кажете: „Я остави тая „Марта“, а запей ми някоя от старите български песни.“ Кое е в дадения случай, българинът страда от една слабост – от повтаряне. Той обича да повтаря, да повтаря, та главата му побеля от повтаряне. „Заплакала е гората“, „Стоян мами си думаше“, та Стоян впрегнал воловете, биволите си, та ги потеглил и 9 моми погледнал. И казват: „Хубави биволи има.“ Биволите хубави, но Стоян не е хубав. Биволите охранени, хубаво теглят, натоварени по 2000 килограма, теглят. Вие не сте виждали, има такива водачи на биволи, там има такива задни шипове турени и някой път, като ги води, не искат да вървят, той като ги потегли, че тия бодове се допрат на устата, на главата, и те се обръщат. И казват: „Този Стоян!“ Но този Стоян носи бодове. Той, за да покаже на хората, че като си завърти левия крак и десния, тогава биволите ще завърти. И момите казват: „Колко хубаво се върти Стоян.“ Но биволите знаят какво струва това въртене.

Та, аз правя сравнение, момите се въртят от ляво към дясно, а момците – от дясно към ляво. Казвам: Горко на биволите! Няма какво да се въртиш ни наляво, ни надясно. Право ще вървиш. Щом почнеш да се въртиш, идат бодовете. Не извъртай чувствата си, не извъртай мислите си. Нищо повече. Дръж своята мисъл право. Щом можеш да водиш два бивола с ремъци, това не показва как трябва да заповядваш. Така не се заповядва. И ако искаш тебе да те харесат за твоето знание, ако искаш да те харесат за твоята сила или за твоята красота... Че красотата, това е една мазилка в Божествения свят. И момъкът казва: „Божество е това!“ Но каквото е грозотията за физическия свят, това е красотата в Божествения свят. Казвате: „Много е красива мазилката!“ Един ден тази мазилка ще падне. И ще погрознее. Защо? Не е нещо съществено. Защо погрознява? Ако беше съществена красотата, тя ще остане, но тази красота не е съществена. Даже и младостта не е нещо съществено. И старостта, и тя е една мазилка. И младостта е мазилка, и старостта е мазилка. Има една младост разбрана – това е Любовта, разбрана в нейната пълнота; има една старост – това е Мъдростта, разбрана в нейната висота. Да. То е същественото. Но ако ти не разбираш старостта, в която живее Мъдростта, и ако не разбираш младостта, в която живее Любовта, ти си на кривия път. Ясно и категорично! Тогава казвам: Ти, ако не разбираш младостта, в която Любовта живее, ще остарееш и ще оглупееш. И ако не разбираш старостта, в която Мъдростта живее в своята пълнота, ти ще оглупееш и ще умреш. Нищо повече. И ще се свърши. Французинът казва: „Fait accompli“ – свърши се.

Тогава, казвате вие, какво трябва да се прави? Ще слугуваш на Любовта, млад като си, и ще слугуваш на Мъдростта, стар като си. А ще слугуваш на себе си... За да се избавиш от себе си, има само един начин – ще слугуваш на Истината. За да разбереш пътищата на Любовта, трябва да слугуваш на Любовта. За да разбереш пътищата на Мъдростта, трябва да слугуваш на Мъдростта. А за да разбереш себе си, трябва да слугуваш на пътя на Истината. А тази Истина е вътре в тебе. Всичките други неща, всичките други пътища, по които може да вървите, хубави са, но те са временни. Ти не можеш да разбереш Любовта, ако не слугуваш. Защото единственото нещо в света, което не търпи никаква заповед, то е Любовта; единственото, което не търпи заповеди, това е Мъдростта, това е Истината. Щом ти се опиташ да заповядваш на Любовта, ти ще дойдеш до най-големите противоречия; и ако се опиташ по същия начин да постъпиш с Мъдростта, ще ти се случи същото. Щом вървиш по пътя на Любовта, ще вземеш положението на един, който служи, не на един, който заповядва. Щом дойдеш да вървиш по пътя на Мъдростта, ще вземеш положението на един слуга, който служи, но не положението на един господар. Щом дойдеш до Истината – пак същото положение. И ако туй не го научиш – то е всичкото, – ти никога в Царството Божие не можеш да припариш. И казано е там в общ смисъл: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ И казвам: Как ще се смириш? Или, ясно казано: ако не може да служиш на Любовта, ако не можеш да служиш на Мъдростта, ако не можеш да служиш на Истината, ти в Царството Божие не можеш да влезеш. Туй се разбира под думата „служение“.

Казват: „Как да се смиря?“ Вие разбирате смирението на едно дърво, което трябва да се огъне. Вие разбирате смирението на един камък, който отгоре трябва да падне долу на земята. То е само един образ. Но смирението е едно състояние, в което може да се роди най-доброто положение във вашата душа. Че, служете на Бога! Да служите с радост. Че ти не можеш да намериш по-хубаво място от да служиш на Любовта. Това е най-голямото, най-хубавото щастие, да служиш от Любов! То е най-голямата придобивка, да служиш на Мъдростта. Съзнание да имаш, да знаеш как да служиш на Бога. И после, няма по-щастливо нещо от да служиш на Истината. Свободен си там. Такова голямо удоволствие е да служиш при най-голямата свобода!

Та казвам: Тази истина по-ясно не може да се направи. И ако река да я обясня, тя всякога се затъмня. Мъчно може да огънеш едно сухо дърво. Или, да го огънеш, има един начин, по който сухите дървета ги огъват. Ако речеш да го огънеш, сухото дърво, то ще се счупи. Можеш да го огънеш: ще го туриш във вода, да го накиснеш. Тури вода вътре, понеже водата е носител на живота; и туй, дървото, е толкова горделиво, че като изсъхне, казва: „Счупвам се, но не искам да се променя.“ Защото е горделиво. Защо се пречупва? Казва: „Предпочитам да умра, ама не да служа.“ А едно дърво сухо, като го туриш във водата, че се окваси и се огъне. Туй дърво, ще се пукне то, че се е огънало. Пък като те намери на пътя, ще те ухапе; като се блъснеш, ще се удариш. Ще каже: „Ти трябва да знаеш, че имаш един господар! Няма тъй да се носиш.“ Или ще се удариш. Туй, горделивото дърво ще ти покаже, че не постъпваш право – ще те удари.

Туй е същественото, което човек има. Човек е едно горделиво дърво. Най-горделивото дърво в света засега е човекът. И навсякъде той само с обиди е свързан. За нищо и никакво се обидил. Обижда се, че обущата му са скъсани. Обижда се, че шапката му е скъсана. Обижда се, че не го нахранили както трябва. Обижда се, че като говори, не го оценили; че като погледне... Навсякъде се оплаква. Че, кой кого да утешава в света? Целият свят, това са горделиви дървета, ядат се едни други. Само се търпят.

Сега, като слушате, ще кажете: „Че толкова ли ние сме най-лоши хора в света?“ Щом се окаляш, ти си най-лошият човек. Външно то е така. И какво трябва да се прави? Ще се оправиш; и не се каляй. И откъде иде калта? От горделивите камъни. И все-таки, за да ти пръснат главата, трябва някой горделив камък. Ти дигнеш ръка, камъкът ти удари главата. А всичките други страдания идат от дърветата. Хората се научили да се бият от дърветата. Като дигнеш ръката си, то е горделивото дърво. Блъснеш някого. Докато нашите ръце не се смирят, докато вашите камъни не станат като гумени топки... Че човек трябва да бъде гумена топка, че като го блъснеш с камък, да не му пукнеш главата. Че всяка една дума, която казваш, с която ти ще го поставиш, като говориш, какви са намеренията. Ако мисля да обиждам хората, да мислят, че аз съм нещо, не съм като тях, а те са много паднали, то е друг въпрос.

Какво е правото в света? Всички трябва да бъдем благи както Бога. Нищо повече. Моето разбиране е това. Някой ми казва друго. Не. Всички трябва да бъдем тъй благи, както Бог е благ. „Ама можем ли да бъдем?“ То е друг въпрос. Можеш ли? Можеш! То е правило за мен! Да бъдеш благ като Бога. Моето правило: Благ като Бога. Еднакво ще се стремим да бъдем. „Ама не сме.“ То е друг въпрос. То е идеал. Второто правило: Трябва да бъдем съвършени като Него. „Ама можем ли да бъдем?“ То е друг въпрос. Но трябва да бъде. Правилото е това. Идеал е това; дали ще го постигнеш или не, то е друг въпрос. Благи като Бога и съвършени като Бога, и силни като Бога. Трябва да бъдем и силни като Бога. После, още какво? И мъдри като Бога!

Ама ще каже някой: „Дали ще бъда като Него?“ Искам да бъда тъй, както е Той! Така да бъда и аз. И тогава, не като придобия този сила, да се състезавам с Бога. Това е неразбиране. Да се състезаваш с Бога, да бъдеш като Него, да се отделиш от Него, това е неразбиране. Да бъдеш едно с Него! Един орган да бъдеш от Бога. Всеки орган трябва да стане силен, да придобие всички качества, които тялото има, без да се зароди в него желание да излезе вън от тялото. Защото, ако излезе, тялото ще изгуби всички свои постижения. По този начин да живеем, значи да сме в онова положение, в което Бог е. Само при Него можем да бъдем щастливи. Щом излезеш вън от Бога, нещастие те очаква, очаква те безсилие и всички останали злини, които съществуват в света.

И тогава ще има живот като този на Сатаната, който се е отделил от Бога. Той се е състезавал с Бога, но е толкова горделив, че казва: „Този човек, когото Господ е направил по Свой Образ, за него нито пет пари не давам.“ Ритва го настрана. Казват, че в България има светии, добри хора. Дяволът тогава се разритва между вас, иска да покаже, че нищо не струвате. Дяволът всеки ден ще ви каже в ума, че тези хора не са такива, каквито ги препоръчват. „Ама, че той знае, учен човек е.“ – „Не е такъв – казва дяволът. Преди всичко той не е такъв, какъвто се представя.“

Като дойде при мене дяволът, казвам му: „Ти благ ли си като Бога?“ Той мълчи. Казвам: „Колко агънца има в корема ти? Колко агънца досега си изял?“ Понякога аз го изненадвам. Дяволът минава за светия, когато иде при мене. Той казва, че е вегетарианец, че обича да се моли, но аз го изненадвам. Намеря го вечер с шиш в ръка. Скрил се някъде вечер и пече агне, маже кебапа си. Казвам му: „Добър вечер! Доста хубава е тази храна.“

Следователно, ако вие за едно ваше кратковременно желание нарушавате Божия закон, вие сте в кривия път на дявола. Искаш да се оплачеш на Бога, казваш: „Дотегна ми светийският живот, дотегна ми да се моля.“ Мислите ли вие, че ако коленичите и вдигате ръцете си нагоре, това е молитва? Това е само едно състояние. Отсега нататък трябва да се учите. Молитвата е един метод да се научиш как да говориш. Тя е граматика. Духовната граматика е молитвата – нищо повече. Ако не знаеш как да се молиш, не знаеш и да говориш. Граматика е нужна. Молитвата е духовната граматика. С това разбирам, че в обикновената граматика има буквоядство, за една запетая могат да те скъсат и цяла година да повтаряш класа за една запетая, или за двоеточие, или за удивителна.

Аз съм забелязал, че и като говоря на вас, понякога в гласа ми минават някои струи, от вас поставени – че аз всичко виждам! Има една страна, която вие схващате – това е отражение на вашата гордост. Понякога вашата гордост се отразява в мене, има едно ехо, което после се отразява пак върху вас. Като говоря, чувствувам, като че аз съм горделив, а то е отражение на вашата гордост. Някой път нещо ми казва: „Защо говориш на тия будали? Нищо няма да излезе от тях, остави ги. Защо си хабиш времето? Дали ще свършат работата? Остави ги тия.“

Това е вашето състояние, аз зная това. Едно отражение, съзнаваш го. Тогава аз искам да постъпя по правилото и казвам: Ще бъда благ, както Бог е благ. И ще постъпвам така мъдро, както Бог постъпва. И ще обичам истината, както Бог е истинен. Верен и истинен е Той всякога. Защото, другояче, ти ще се разочароваш, ако мислиш, че хората могат да те обичат. Ако днес те обичат, утре няма да те обичат. Защото, ако те обичат за твоята красота, красотата ти утре ще изчезне. Ако те обичат за твоята сила, и силата ти ще изчезне. Ако те обичат хората за знанието ти, и знанието ти ще изчезне. Любовта трябва да произтича от нещо съвсем постоянно. Най-първо, не търси хората да те обичат. Ти се учи да обичаш, без да очакваш някой да те обича. Ако Бог иска да Го обичаме, това е по единствената причина, да бъдем ние щастливи. Той не се нуждае от нашата обич, нищо повече. Единственият път, по който можеш да бъдеш щастлив, е да обичаш Бога. Ти трябва да Го обичаш. Той е Цялото. Ако не Го обичаш, ако не си благ като Него, ти не можеш да бъдеш щастлив. Защо трябва да Го обичаш? За да бъдеш щастлив. Другояче не може. Ти ще се спреш там. Друг отговор няма. Някой казва: „Защо трябва да любя?“ За да бъдеш щастлив. Щастието пък е път към съвършения живот. Ти не можеш да влезеш в съвършения живот, докато си в тъмнината. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“

Та казвам: Сега ви предстои една трудна задача. По новия начин аз ви давам един метод – ще държите изпит. Ако сте по стария начин, винаги ще ви късат; ако вървите по моя, по новия начин, винаги ще издържите изпита си. Докато сте в стария път, всякога комисията ще ви къса. И светия да си, и учен да си, все ще ви късат. Защото всеки ден вас ви късат. Аз гледам, всички съвременни хора са все скъсани. Пък някога човек за пет пари съгрешава.

Вземете един светия, запример, може да съгреши за нищо и никакво. Сега на ваш, разбран език ще говоря. Светията говори с една много красива мома, по Бога направена. Но веднага при него идва и друг светия. Първият вземе една особена поза. Най-първо, преди да е дошъл вторият светия, той се усмихва на момата, а като дойде вторият светия, той взима една сериозна поза. Според моето схващане това е една погрешка. Той взима една поза, с която иска да покаже, че е светия, че не се увлича, че не може да го съблазни младата мома. Това иска да покаже пред втория светия. Че, той се е съблазнил вече. Съблазанта седи в това, дето иска да се покаже. А в него ни най-малко не трябва да има желание да се покаже, че е светия. Като дойде вторият светия, първият трябва да се усмихне и да каже: „Както виждаш, закъсахме я.“ Къде е смирението сега? По-добре да се постави в положението на закъсал човек, отколкото да се постави като един благочестив човек, което не е вярно. По-добре да се смири и да признае, че е закъсал, да каже на другаря си: „Както виждаш, при такава мома човек не може да не закъса.“

Това зависи от сърцето вътре, а не от външната обстановка, от мисълта. Има нещо тайно в сърцето. Каква е моята скрита мисъл, която Бог вижда? Бог търпи нещата, но ние по никой начин не можем да изменим закона на Любовта. Или, ако аз съм един светия, като дойде при мене този брат, ще му кажа: Аз намерих тази професорка, светия е тя. Наскоро е слязла от Небето, но понеже съм невежа в тази работа, повиках я да ми предава уроци. Понеже усещам, че има една слабост някъде, тя ми преподава първите уроци – че като гледам на красивите работи, да не се съблазнявам. И понеже тя едновременно е предметно учение за мене, професорка е, да не се съблазня в нея. Не е грехота, че я гледаш, но грехота е да я пожелаеш. Щом пожелаеш да имаш красотата на момата, ти вече си съгрешил, ти си в пътя на греха. Ти се радвай, че тя е красива. Не желай да бъдеш красив като нея – нищо повече. Двама души не могат да бъдат еднакво красиви. Ако единият е красив, другият ще бъде грозотия. Как мислите вие, в една картина сенките имат ли някаква цена, изпъкват ли така, както изпъкват линиите на веждите, на носа, на устата? Профилът, който изпъква, както и светлите страни на лицето, те са важни. И днес всички хора обръщат внимание на светлите страни, а не на тъмните. Тъмните са само за фон. Казвате: „Колко хубаво, колко светло е лицето.“ Защо? Турена е някаква сянка на лицето, за да изпъкне светлото.

Сега тук се изисква голямо внимание. Защо? Да не би моята реч може да бъде толкова гореща, че да попари листата ви. Има една опасност. Аз не ви говоря за морал, защото, според мене съвременният морал, това е безморалие. Целият човешки живот, с всичката му възможност, аз го виждам, той е пълен с нечистота. И всичко това трябва да се филтрира. Не че водата е развалена, но тази вода трябва да мине през филтър, да се филтрира. После, тя трябва да мине през няколко филтри, съвършено да се освободи от всички ония вещества, които не са свойствени на водата и да остане водата сама.

Нашият живот също трябва да се освободи от всички мътилки, които сме събрали. И развитието е един процес да се освободим от неща, които не са свойствени на живота. Защото няма някой от вас, който да не е страдал. Щом страдаш, значи има една мътилка в тебе. Всяко страдание се дължи на нещо чуждо в човека. Може да не го знаеш, но си недоволен. Това е една мярка. Чуждо има в тебе. Може да не знаеш къде е това, но един ден си неразположен – мътилка има в тебе; недоволен си – има нещо чуждо; но щом се освободиш от мътилката в себе си, колкото микроскопическа да е била тя, радостта ще дойде. Радостта е признак на това, че си видял една капчица на Слънцето. Като видиш тази капчица, като роси, която отразява слънчевите лъчи, ти се радваш на чистотата на тази капка. Ние всякога се радваме на онзи живот, на малките капки в живота, които отразяват чистотата. Това значи радост. Като виждаме, че сме се окаляли, това е вече скръб. Ние скърбим за окаляните капки и се радваме за пречистените капки. Това трябва да знаете.

Та, сега ви давам три филтъра: ще филтрирате вашия живот чрез Любовта, ще филтрирате живота си чрез Мъдростта и най-после ще го филтрирате чрез Истината – както вие разбирате. Какви са правилата на църквата, на този, на онзи, всичко това турете настрана. Хубави работи са те. Но казвам: За всичко това се иска един филтър. Няма в света друг филтър, чрез който ние можем да филтрираме живота си, да го пречистим и да бъдем благоугодни на Бога. Не мислете, че с вашите молитви вие можете да умилостивите Бога. Той е буден, когато вършим Неговата Воля. Той е в съгласие с нас, когато нашата воля е в съгласие с Неговата Воля. Ние трябва да имаме предвид всякога Славата Божия. Аз да мисля за Бога, а Той да мисли за мене. Той да ни въздава, както Писанието казва: да ни въздигне Бог. Ако Бог не те въздигне, никой не може да те въздигне. Сами можете да слизате, но сами не можете да се въздигнете. Сам по себе си човек не може да се въздигне. Семето го въздига Слънцето. Топлината и светлината въздигат Слънцето. Дървото също Слънцето го въздига. В него има желание само, стремеж, а Слънцето е, което го повдига.

Следователно по същия начин и ние растем – по единствената сила на Божията Любов, която ни въздига. И ако имаме любовта, ще се повдигнем, ще растем в Божията Слава. Ако нямаме любов, не можем да израснем. И планина да си, пак е потребна Божията Мъдрост – силата на Бога ще те повдигне до планината. Ако Божията Сила те повдигне, ти планина ще бъдеш; ако не те повдигне, ти в долината ще бъдеш. Синовете Божии не трябва да служат на дявола. Можете да имате познанство с дявола, можете да ходите на лекциите му, слушайте го, разбирайте се с него, но не му служете – нищо повече. Макар и десет торби със злато да ви дава, нито един килограм заради него не пренасяйте. Не пренасяйте нито съчка.

Една сестра, като слушала лекцията ми, се обезсърчила, казва: „Колко мъчно се разбира това, което Учителят казва. Как да живеем? Ние не знаем.“ Казвам на тази млада сестра: Ти не си разбрала. Младият трябва да си бъде млад. „Ама, този да не погледнеш, онзи да не погледнеш. Какво да правиш? Все на земята да гледаш ли?“ Не, това аз не съм говорил. Навсякъде ще гледаш. Ще знаеш, че на една фотографна плоча не се снемат две картини едновременно, а ти на една плоча снимаш едновременно десет картини. „Много замотана е тази работа.“ Ще гледаш, злото не е в гледането. В какво седи злото? Хората обичат дявола повече, отколкото Бога. Там е злото. Злото седи в това, че ние обичаме себе си повече, отколкото Бога. Ние обичаме себе си повече от ближния си. Или, ако обикнеш ближния повече от себе си, пак си в пътя на злото. Обичай! Да обичаш така, но в твоята обич да не се заражда никакво изкушение.

Ето, да ви дам един пример. Ако вървя с една конска кола, която няма яеве, и ако искам да направя добро на един беден човек, по никой начин не бих го качил на своята кола. Защото, като слезе от колата, той ще каже: „Разтърси ме.“ Според мене, аз ще направя едно зло. Аз ще го оставя по-добре да върви пеш и с това ще му направя едно добро. Ако го туря на колата, той може да спести време, но не съм направил истинско добро. Разбирам да направя добро, ако двата крака на един човек са счупени, тогава съм му направил половин добро, като го кача на колата си, но тогава трябва да туря десет яя на колата си. И при това положение пак ще се оплачеш. Колкото леко и да те пренеса, пак ще се оплачеш, че много съм те раздрънкал, разтърсил. Ще кажа: „Ще ме извиниш, колата ми няма 20 яя.“ Ако продължаваш да се оплакваш, ще кажа, че много съжалявам за това. И ако втори път счупиш крака си, ще намеря кола с 20 пружини. По-добре да те возя в моята десетпружинена кола, но когато краката ти не са счупени. Всеки човек, който не знае как да обича, краката му са строшени. Всеки човек, който не знае как да работи с ръцете си, ръцете му са строшени. Всеки човек, който не знае как да говори с езика си, езикът му е строшен. Всеки човек, който не знае как да гледа, погледът му е строшен. Всеки човек, който не знае да разбира работите, неговата мисъл е строшена. Това разбирам, така виждам нещата.

Да се учиш от хората трябва. Като погледнеш хората, да ги съжаляваш. При всички случаи те трябва да дойдат до едно пълно разбиране, да изпълняват Волята Божия, да служат на Бога, да бъдат готови на жертва, не за себе си, но за ближните си. Да се жертвуваш за себе си, това е безпредметно. Даже и за ближните си да се жертвуваш е безпредметно. Какво ще се жертвуваш за един пияница, който цял ден пие? Какво ще се жертвуваш за един млад момък, който мисли само да се облече, да отиде да се продава на младите моми? Или какво ще се жертвуваш за една мома, която мисли само да се въздигне, да прави реклами, да завърти ума на този или на онзи момък, да въздиша по нея?

Аз виждам много хора, които въздишат. Те не знаят какво нещо е въздишката. Така трябва да въздишаш, че никой да не те знае. Така да скърбиш, че никой да не подозира твоята скръб. Аз наричам истинска скръб тази, при която никой да не подозира твоята скръб. Това е майсторлък, да знаеш как да въздишаш. Това въздишане е толкова музикално, че никой не подозира твоите въздишки. Сега гледам, толкова силно въздишат хората, че моите уши без малко да се пръснат, тъпанчето едва издържа. Тогава аз турям памук в ушите. Като взривове са, толкова силни са тези въздишки, че трябва от време на време да турям по малко памук, да не се пръсне тъпанчето ми. Аз не искам да не въздишате, но никой да не чува вашето въздишане. Плачете, но никой да не вижда плача ви. Плачи така, че всички хора да се веселят от твоя плач. Защото всеки иска като актьора, като плаче, и другите да плачат като него. Не желай хората да плачат като тебе. Плачът е хубаво състояние. Аз наричам плача изкуство. Според мене плачът е учение да знае човек добре да изтрива прозорците си, с такива кожени парчета, че да почнат да скърцат прозорците. И като погледнеш през прозорците, предметите стават ясни.

Скръбта винаги трябва да произвежда топлина. Когато някой скърби, аз считам, че у него е настанала зима и той запалва собата си. Казва някой: „Много скърбя.“ Така е, зимно време е, все трябва да запалиш собата си. „Какво трябва да направя?“ След три месеца ще излезеш навън. Като дойде пролетта, през лятото ще излезеш и скръб няма да имате. Тогава няма защо да гори собата.

Това сравнение мъчно можете да го разберете. Сравнения и да се дадат, мъчно могат да се разбират. Ние имаме желание, когато се проповядва, това подразбира, че има нещо в света, което иска да препятствува на желанията ни. Не е въпрос да ядеш, но малко трябва да ядеш. Ако преядеш, ще страдаш. Учи, но малко учи, хубаво учи. После, бъди винаги доволен от малкото, което имаш. Бъди доволен от малкото, което всеки ден се дава. Не повтаряй нещата, но бъди доволен. Не желай да имаш много богатства, но желай да имаш толкова, колкото е потребно. Втория ден да се удвои, да се утрои, но всякога колкото ти е потребно. Когато приемаш, да има едно изтичане навън. Не задържайте нещата за дълго време в себе си. Какво значи да не ги задържате? Ако за дълго време задържаш храната в стомаха си, ти ще го повредиш. Ако за дълго време задържаш Божията Светлина, ти ще се повредиш. И ако за дълго време задържаш Любовта, ти пак ще се повредиш.

Как ще разберете това? Това са дълбоки работи. Щом ти желаеш нещо в себе си, ти си се обезверил. Остави любовта в тебе да проникне. Ти не дели любовта. Щом се опиташ да делиш любовта, ти ще направиш прегрешение. Запример ти искаш само да докоснеш дрехата на един светия. Защо? В тебе се ражда желание да пипнеш дрехата му, да пипнеш и космите му, да пипнеш и ръката му – тези желания не са лоши, но с това ти грешиш. В това няма никакъв грях. Грехът е в пожелаването. Бъдещите резултати са лоши, защото в тебе има една користолюбива мисъл. Ти не си доволен само от пипането на дрехата, от пипането на космите му, затова после искаш ръката му, искаш да го целунеш, какво ли не.

Тия работи не са лоши, но те говорят за неразбиране на живота. За да разбереш един човек в Божествения свят, трябва разбиране. Като се обикнат двама души, те ще се слеят един с друг. Тези двама души стават една душа. Пък всички души като се обикнат в Господа, ще станат една голяма душа. Като им дотегне това състояние, ще почнат да се отделят една от друга и като им стане мъчно, отново ще се съберат.

Какво ще разберете сега? Това е една съвсем неразбрана идея. Човек съвсем ще се обърка. И ще каже тогава: „Какъв смисъл има животът?“ Аз не съм против това, което сега става, но съм против начина, по който сега животът се подобрява. Тия, щастливите моменти са кратки. След всеки момент на щастие, нещастието е десет пъти по-голямо. Запример направиш една малка погрешка – видиш момичето на един богаташ, плеснеш го малко, закачиш го, но дойде бащата и за това пипане с ръката удари ти десет тояги. Питам: Това пипане струва ли си? Казва бащата: „Не го пипай. Защото десет тояги ще ти наложа.“ И след това десет деня наред трябва да ти турят компреси. Питам: Има ли смисъл да погладиш това момиче? Не го бутай. Задоволи се само с гледане, с усмивка, а се откажи да пипаш. Защото не е умно това. Това е само едно изяснение. Има такива процеси в душата. Дяволът ще те постави на такива изкушения, ще ти каже: „Бутни го.“ И после три седмици наред ще има компреси.

Няма някой от вас, който да не е налаган. Вие сте толкова налагани, при това аз виждам колко сте неподатливи. И после считате това за гордост. Кой от вас не е налаган? Не бутай. Писанието казва: „Не желай!“ Има неща, които никога не трябва да пожелавате. Желай онова, което е потребно за твоята душа. Желай да имаш Любовта, да бъдеш в съобщение с нея – ти да ѝ слугуваш. Желай да слугуваш на Мъдростта, на Истината. Ти можеш да бъдеш щастлив само тогава. При това положение вие ще добиете онази красота, сила и знание, които никой не може да добие. И тогава ще се създадат между вас тия правилни отношения, които желаете. Казвате: „Как ще ги придобием?“ По този път, по който сега вървите, е непостижимо. И хиляди години да желаете това, пак няма да постигнете нищо. Хиляди години наред да се събирате на общества, не че нищо няма да постигнете, ще прогресирате по малко, но това ще бъде дегизиране, както правят онези моми, които си турят белило и червило, да бъдат хубави само за един ден. Или ще бъдете като онази красива мома, която, като се явите при нея, нахранени с чесън, веднага ще отиде белилото ѝ. От чесъна всичко ще се развали.

Сега да се върнем към същественото. Два живота има в света: животът на доброто и животът на злото. Единия живот, на доброто, го наричам живот на слугуване, а другия живот аз наричам живот на господаруване. Според мене засега откажете се от живота, който носи господаруването и приемете живота на слугуването. Такъв е моят съвет. Пък, ако имате някакво ваше мнение, можете да го опитате. Защото, не че не знаете как трябва да постъпите, но не искате. Казвате: „Какво ще стане с нас, ако се откажем от господарството си, да станем слуги, да изгубим своето достойнство?“ Човек не може да влезе в Царството Божие, ако не изгуби своето достойнство. Ще се запознаеш с горделивия камък, който трябва да слезе долу, да стане на пръст, че от него да излязат соковете, да влязат в плодовете. Ще кажете тогава, че и от камъните може да излезе нещо. Както казва Христос на онзи дух на изкушението, че не само с хляб от камъни може да се живее, това значи: не е гордостта, която може да даде смисъл на живота. Това е дълбока философия. Но мнозина не разбират това, те са профани. Думата „профан“ не е българска. Заблуждение е да се мисли, че от камъните всичко излиза. Ако можете да направите тия камъни на хляб, всичко ще имате. Така е казано на Христа. Но Христос отговори: Не само с хляб може да се живее, но от всяко разумно, разбрано слово. Не е силата, с която можеш да превърнеш камъните. Ти можеш да ги превърнеш. Не е мъчно да превърнеш камъните в хляб. Лесна работа е тази, но всеки, който яде от този хляб, той ще умре. Онзи хляб на живото Слово, който го яде, той ще живее.

Казвам: Запазете сега в ума си едно нещо само, а другото оставете настрана. Да остане в ума ви мисълта: господари или слуги на доброто или на злото. И после, трите метода: да слугувате по методата на Любовта, да слугувате по методата на Мъдростта и по методата на Истината. И това е цялата лекция. Другото, което съм казал, оставете настрана. Като че не съм го говорил.

И тъй, три неща да останат сега, които са щастливи, и две – нещастни. Значи, всичко пет неща. Господарят и слугата са нещастните. Тогава, за да превърнете числото 2, което е нещастно число – това са коментарии, – за да направите числото 2 щастливо, трябва да слугувате на числото 1, на Доброто. Ще станете слуга. Слугата е щастливо число, господарят е нещастно число. Вторият метод пък: за да станете син или чадо на Бога, вие трябва да знаете да слугувате на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Само тогава можете да станете чада Божии. Щом не знаете да слугувате, никога не можете да станете чада Божии. Та, казвам ви как да станете синове Божии и как да се научите да превръщате нещастните числа в щастливи. Понякога някой е господар, но от слуга можете да го направите господар. Това е изкуство. Ще слугуваш на числото 1 – на Доброто. Доброто е числото 1. Злото пък е числото 2. Понеже мъжът стана жена, той съгреши; и понеже жената стана слуга на мъжа, и тя съгреши. Следователно ще престанеш да си жена и като жена ще престанеш да слугуваш на мъжа – нищо повече. Сега ще объркате тази работа. И това забравете сега. Защо? Защото сегашният ви живот ще отиде.

Сега, слуга на Доброто. Това е ясно. Не господари на злото. Синове на Бога с методите на Любовта, с методите на Мъдростта и с методите на Истината! Това пожелавам на всинца ви да го приложите. Това е едно учение, което е вярно сто и едно на стоте, без никакво изключение. Това е моето учение. Това е едно чисто учение, от което ще имате резултати.

7 ч сутринта без 25 мин

Божият Дух носи всичките блага на живота.

19-о неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 26.I.1936 г., 5 ч сутринта
София – Изгрев

Слуги на доброто

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, любов, бог, живот, хора, аз, казва, светия, себе, зло, мъдрост, добро, сега, истина, можеш ,

Утрини Слова , София, 26 Януари 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Какви са съществените неща? – Кратки, ясни и съдържателни. На гладния и на болния не говори много. Те не обичат дълги наставления и много съвети. Слабият пък не обича да се бори. Следователно, за да знаеш, как да постъпваш при различни случаи в живота, нужно е разбиране, напредничавост и будно съзнание. Човек не е всякога еднакво буден. Някога съзнанието му е будно и светло, а някога – едва мъждее. Често човек е непостоянен в своите убеждения, вярвания и разбирания. Някога той е непостоянен и в любовта си, и в обичта си към истината, както и в изпълняването на Божията воля.

Още първите християни са говорили за непостоянството на човека. Те са имали опитност от него. Затова апостол Петър казва: „Бъдете трезви, бодри, защото съперникът ви, дяволът, като лъв рикае и обхожда да търси, кого да погълне; комуто се съпротивявайте, стоящи твърди във вярата, понеже знаете, че истите страдания се случват на братята ви, които са на света.“ (– 8 и 9 ст.). Хората се страхуват от дявола, като от звяр, да не ги срещне на пътя им. Дяволът е много учен, познава законите на човешката мисъл и майсторски напада. Той се приготвя предварително и отдалеч още стреля, и то на слаби, лесно-уязвими места. Той е голям дипломат.. Когато изкушава, той започва с любовта. Достатъчно е да заговори на някого за любов, за да отвори сърцето му. След това лесно постига целта си. Всички спорове стават все от любов и за любов. Първо той ще те накара да обикнеш живота и за едно парче хляб, ще те скара и с най-близките ти. Ти мислиш, че без това парче хляб няма живот. И за да живееш по-дълго време на земята, ще се караш и биеш с хората.

Съществуват два живота: висш живот – на доброто и нисш живот – на злото. В добрия живот слабият е господар, а силният слуга. При злото силният е господар и заповядва, а слабият слугува. Следователно, който иска да заповядва на хората да му слугуват, той е в пътя на злото. Който иска да слугува на слабите, той е в пътя на доброто. Ще кажете, че е унижение за силния да се подчинява на слабия. Това не е унижение, защото силният лесно може да се освободи от заповедите на слабия. Каквото да прави, слабият никога не може да подчини силния. Друг е въпросът, ако силният доброволно се подчинява. Страшно е положението на слабия, попаднал под влиянието на силния. Той не може лесно да се освободи от неговото влияние. Както слабият не може да заповядва на силния, така и глупавият не може да заповядва на умния, нито лошият – на добрия. Доброто е по-силно от злото. Следователно, ако се случи да попаднеш под влиянието на злото, не се страхувай. Призови доброто на помощ, и то ще те освободи. Щом изпълняваш Божията воля, и да попаднеш в пътя на злото, доброто ще те освободи.

Изучавайте живота, за да го познавате във всичките му форми. Дали ще влезете между хората, животните или растенията, навсякъде ще видите проявите на доброто и злото. Дето има добро и зло, там съществуват спорове и недоразумения. Срещате две наежени кучета, ръмжат, борят се за една кост. От човешко гледище, костта струва едва един лев, но от гледището на кучетата тя е голямо богатство. Обаче, това, което за кучето струва нещо, за човека е нищо. И това, което за човека е нещо, за ангела е нищо. Ангелът се чуди, защо хората се карат, спорят, бият се за къщи, направени от тухли и камъни, или за един-два метра земя, или за една малка нива. Ангелът се чуди, как хората не могат да живеят добре. Много естествено. Добрият живот зависи от ред условия. Искаш да пееш, но не взимаш вярно тоновете: с половин тон по-високо или по-ниско. Който не е музикален, ще каже, че няма нищо лошо в неправилното взимане на тоновете. Той казва, че половин тон по-високо или по-ниско, не играе важна роля в музиката. Не е така. За да вървят работите ви добре, тоновете на вашия физически и духовен живот трябва да бъдат точни, ясни и определени. Какъв е този живот, в който тонът на любовта е колеблив, неверен и неясен?

Като се говори за музика и тонове в материалния и духовния живот, имаме предвид вътрешната музика в човека. В това отношение, всеки човек пее и свири, понякога доброволно, понякога чрез насилие. Доброволно пее човек, когато му се плаща. Колкото повече му се плаща, толкова по-верни тонове взима. Тогава духът му е повдигнат, и той си служи повече с диези. Когато го бият, духът му е понижен, и той не пее доброволно. Тоновете са повече миньорни, с големи понижения. Музика има и в мислите, и в чувствата. Когато мислите и чувствата на човека са от нисш характер, тоновете са мъртви, сухи. Сухота има и в проявите на човека. Някой говори за любовта, за доброто, за истината, но от него вее хладина. Казват: Този човек е сух и студен.

Понякога сухотата е на място; но ако се увеличи повече, отколкото трябва, тя произвежда изсушаване на цялата растителност в човека. При тези условия, той не може да расте и да се развива. Щом се намали сухотата, растенето започва. С това се обяснява процесът на растенето във всички живи същества: хора, животни и растения. Някои растения едва се издигат от земята, а други достигат голяма височина. Има дървета, които израстват много високо, до сто метра височина. Те поглеждат на останалите растения отвисоко и ги считат за дребни, нищожни. Това показва, че и растенията, като хората, биват горди и тщеславни. Пред тях и човек е малък, дребен, но същият този човек взима брадвата и ги отсича. След време той ще си направи къща от тях и ще й се радва. Но при голяма буря, къщата на горделивия човек се събаря. Затова е казано в Писанието: „Който стои, да гледа да не падне.“ Значи, има опасност за всеки човек да падне. И праведният, и грешният еднакво могат да паднат. Всяка гордост трябва да се сломи. Няма човек, животно, дърво или камък, на които гордостта да не се е сломила.

Съвременните хора се нуждаят от положителна философия, а не от философията на камъните, растенията и дърветата. С тяхната философия не можеш да отидеш далеч. Какво са постигнали камъните? – С тях постилат улиците. Какво са постигнали дърветата? – С тях правят къщи, огради и др. Като вижда, че те се стремят нависоко и се борят помежду си, кой да излезе над всички, човек взима брадвата и започва да сече. Така дърветата научават урока си и придобиват смирение. Те започват да се жертват, дават плодовете си, без да очакват нещо. Смирение е нужно на човека. Ако е горделив като дървото, трябва да се жертва за другите, безкористно да дава плодовете си. Така ще се избави от брадвата на своя господар. Ако е горделив като камъка, трябва да се смали, да се зарови дълбоко в земята и да се превърне в скъпоценен камък. Хиляди години трябва да стои той там, докато човекът го извади, шлифова и тури на себе си, като украшение. Само така, камъкът ще се избави от чука на своя господар. Докато гледате отвисоко на по-долностоящите, брадвата и чукът дълго време ще играят върху гърба ви. Докато мислите само за себе си, за своите лични нужди, вие ще падате и ставате, ще печелите и губите и ще се чудите, защо нямате успех в живота се. Много естествено. Гордостта и тщеславието събарят човека, а не го повдигат. Ще кажете, че се молите на Бога, че правите големи добрини. И това не е достатъчно. Колко малко са добрините на човека, в сравнение с тези на Бога, Който никога не казва, какво прави за живите същества. Никъде не е писано, какво е направил и прави Той за човека. Достатъчно е някой да ви направи едно добро, за да го впише в книгата на своя актив. След това хората ще четат, колко добрини е направил той и ще го произведат светия.

Много светии имало в миналото; много светии има и днес. Навсякъде четат за техните добри дела, без да се споменава нещо за погрешките им. Ще кажете, че светиите нямат погрешки. Има светии без погрешки, но тях малцина познават. Онези, които хората са признали за светии, имат поне една погрeшка. Такъв светия е еврейският цар Давид, погрeшката на когото е записана в книгата на Царете и до днес се чете от хората. Той се влюбил в жената на един от своите поданици и, за да се освободи от него, изпратил го на война, на първата линия, дето бил убит. Обаче, намерил се друг светия, пророк Натан, който го изобличил за престъплението му по отношение към Урия Хетееца, на когото взел жената. Натан изобличил Давида с един пример. Той му казал: Царю, твоите закони не се зачитат в царството ти. – Кой смее да не ги зачита? Пророкът продължил: В едно царство живял един беден, добър човек, който имал само една овчица, която много обичал. Друг, богат човек, който разполагал с много стада, овце и говеда, поканил гости и пожелал овчицата на бедния, с нея да ги угости. Той убил бедния човек и взел овчицата му. – Кой посмя да направи това? Смърт на неговата глава! – извикал царят. – Ти си този човек – казал пророкът.

Като четете историята на Давида, и вие казвате, че това е голямо престъпление, но нека всеки се запита, не е ли направил същото престъпление. Колко хора – вярващи, учени, духовни, са убивали и продължават да убиват красиви мисли и чувства в своята душа, както и в душата на своите близки. Какво от това, че си вярващ, учен, виден музикант, художник или философ? Това са временни положения, през които минаваш. Това е временна дреха, с която си облечен. Днес облечеш една, на другия ден – друга. Важно е да учиш, да придобиваш нещо ценно, което да прилагаш в живота си.

Често на хората се говори със сравнения. Добре е да си служите със сравнения, но те трябва да изясняват мисълта, а не да я замъгляват. Иначе, ще изгубите интерес към онова, което ви се говори. Някой пее една песен, но вие се отегчавате от нея и искате да ви изпее една народна песен. Ако сте българин, ще запеете песента „Стоян мами си думаше“, или „Заплакала е гората, гората и планината“. Какво особено направил Стоян? Впрегнал биволите си и тръгнал на работа. На пътя си срещнал девет красиви моми, които погледнал. Хубави и охранени били биволите на Стояна, но той не бил добър, имал остен в ръката и с него бодял биволите. Той искал да се покаже пред момите, как с мръдването на десния и левия крак, и биволите му тръгвали. Той върви, и те вървят с него. Ще кажат, че Стоян е майстор, знае, как да върви. Той, знае да върви напред, но питайте биволите колко им струва това движение – остенът дупчи кожата им.

И тъй, момите се въртят на хорото от ляво към дясно, а момците – отдясно към ляво. Момите и момците се въртят, но горко на биволите! Няма защо да се въртиш нито наляво, нито надясно – направо ще вървиш. Не извъртай мислите и чувствата си! Те трябва да вървят в права посока – нито наляво, нито надясно. Ти нямаш право да впрягаш биволите си и да ги бодеш с остен. Така не се заповядва. Ако искаш да те харесат за знанието, красотата и силата ти, трябва да се откажеш от остена. Обаче, нито красотата е нещо съществено, нито знанието и силата. Те са мазилки, с които човек украсява къщата си. Ще дойде ден, когато мазилката пада, и къщата погрознява. Значи има красота, знание и сила, които никога не отпадат. Те са съществени и неизменни. Младост и старост, които се губят, не са съществени. – Защо не са съществени? – Защото са вън от любовта. Знание, сила и красота, които се проявяват в любовта, са съществени. Младост и старост, проявени в любовта, са съществени. Когато младостта се разбере в нейната пълнота, вие влизате в живота на любовта; когато старостта се разбере в нейната пълнота, вие влизате в живота на мъдростта. Следователно, който не разбира младостта, която живее в любовта, и старостта, която живее в мъдростта, той е на крив път и преждевременно оглупява и остарява.

Какво трябва да прави човек, за да разбере любовта и мъдростта? – Докато е млад, ще слугува на любовта; като стар, ще слугува на мъдростта. – Как ще разбере човек себе си? – Като слугува на истината. Любовта, мъдростта и истината са единствените пътища, по които човек върви свободно, без да заповядва и да му заповядват. Който се опитал да им заповядва, той сам се натъкнал на големи мъчнотии и противоречия. По отношение на любовта, мъдростта и истината, можеш да бъдеш техен слуга, но в никой случай господар. Ти ще им служиш доброволно, без никакво външно насилие. Ако не можеш да служиш така, никога няма да влезеш в Царството Божие. Това подразбира стихът: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Да станеш дете, това значи, да се смириш. Само смиреният служи на любовта, мъдростта и истината. Само смиреният може да влезе в Царството Божие.

Какво означава смирението? Според някои, смирява се онзи, който може да се огъва като дървото; смирява се онзи, който се търкаля като камъка, от планината до долината. Това не е смирение. Истинското смирение подразбира служене на любовта, на мъдростта и на истината, при което човек изпитва щастие и доволство. Той разбира живота, възприеме знанието и светлината и се чувствува свободен. Няма по-голямо щастие за човека да служи на великите добродетели. Така той служи на Бога и става едно с Него.

Кой се смирява? – Който е способен да се огъва, т. е. да служи на Бога и да Му се подчинява. Само зеленото, живото дърво се огъва и расте. Сухото дърво, обаче, не се поддава на огъване. Речеш ли да го огънеш, ще го счупиш. Следователно, докато расте и се развива, докато живее, човек може да се справи с гордостта си. Пресъхне ли животът в него, той се превръща в сухо дърво, което лесно се чупи и гори. За да огънете сухото дърво, трябва да го намокрите, т. е. да го прекарате отново през живота. Най-горделивото дърво в живота е човекът. Той постоянно се обижда. Някой му казал нещо, той се обижда. Че обущата, дрехите и шапката му са скъсани, пак се обижда. Че не го погледнали, както трябва, или не го оценили правилно, пак се обижда. Светът е пълен с горделиви дървета, които постоянно се търкат едни в други. Кой кого трябва да успокоява, и кой на кого да каже добра дума, не се знае.

Като се уподобяват горделивите хора на сухи дървета, това не значи, че човек е най-лошото същество на земята. Той е лош, докато не се очистил, докато лежи в калта. За да прояви доброто в себе си, трябва да стане, да се изправи на краката си и да се очисти. Докато не престанеш да вдигаш и слагаш ръката си върху гърба на своя ближен, ти всякога ще бъдеш лош; докато не престанеш да упражняваш езика си като остър камък, да чупи главите на хората, ти всякога ще бъдеш лош. Употреби ръката си, за да повдигнеш падналия си брат. Употреби езика си за благото на човечеството. Защо да не излизат от устата ти благи думи? Да бъдем благи и съвършени като Бога. – Можем ли да постигнем това? – То е друг въпрос. Това трябва да бъде идеал на нашата душа.

Следователно, да бъдем благи, съвършени, мъдри, любящи и силни като Бога! Постигнем ли това, няма вече състезание с Бога, но ще се сливаме с Него, да станем едно с Него. Всеки орган на тялото трябва да бъде силен, да придобие качествата на цялото, без да пожелае да излезе вън от тялото. Ако органите пожелаят да бъдат свободни и напуснат тялото, смърт ги очаква. Това е животът на сатаната, който се отделил от Цялото. Той се опитал да влезе в борба и състезание с Бога, но се провалил. Той иска да бъде господар на земята, но краят му е дошъл. За да запази положението си, и той се моли, но молитвата му не се чува. Да вдигаш ръцете си нагоре и да коленичиш, това не е молитва. Такава молитва отегчава човека. Истинската молитва е разговор. Като се моли, човек изучава правилата на говоренето. В този смисъл, молитвата не е нищо друго, освен духовна граматика. Ако не можеш да се молиш правилно, не можеш и да говориш правилно. Човек се нуждае не само от материална граматика, но и от духовна, да разбира вътрешния смисъл на нещата. Само така той се свързва с Бога и с възвишения свят.

Едно се иска от човека: да отвори сърцето си за Божията Любов и да разчита на нея. Очаква ли хората да го обичат, той е на крив път. За какво ще го обичат хората? Ако го обичат за красотата му, тя лесно може да се загуби; ако го обичат за знанието му, и то изчезва; ако го обичат за силата му, и тя намалява. Любовта произлиза от нещо постоянно и неизменно. Следователно, не очаквай да те обичат, но пръв ти обичай. – Кого ще обичаш? – Бога. – Защо трябва да Го обичаш? – За да бъдеш щастлив. Щастието е път към съвършенство. Не можеш да влезеш в съвършения живот, докато си в тъмнина и нещастие. Затова е казано в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“

Днес всички хора решават въпроса за любовта. Това е труден въпрос, но трябва да се реши правилно. Не го ли решат, както трябва, ще пропаднат на изпита. Досега всички хора са пропадали, важно е днес да не пропаднат. Комисията, която ги изпитва, е строга и взискателна, не прави никакви отстъпки. За нея е безразлично, дали светия, или обикновен човек се явява на изпита. Тя е еднакво строга и към светията, и към обикновения човек. Щом не учат, те непременно ще пропаднат. При това, не е достатъчно само да учи човек, но той трябва да прилага наученото. Какъв светия е този, който не е минал през изпитания? Той се мисли за светия, а като срещне красива мома, не може да издържи изпита си. В какво се заключава пропадането му? Първоначално той се усмихва на младата мома, разговаря с нея. Но щом дойде друг момък, той се безпокои, смущава се, да не би момата да спре вниманието си на него – става строг и навъсен. Това показва, че светията не издържал изпита си. Смирение се иска от човека. Докато светията се представя пред момата като човек с устойчив морал, веднага се натъква на изкушение, сам да се изпита. Има нещо, което се крие в човешкото сърце. То става причина за неговото падане. В сърцето се крият слабостите на човека. Докато ги преодолее, всякога ще среща на пътя си съблазни, които ще му служат като предметно учение. Много професори и професорки ще срещате, докато научите уроците на живота и издържите изпита си. Изкушенията и изпитанията са професорите и професорките. През много светли и тъмни места ще мине човек, докато научи уроците си. – Не може ли без тъмните места? – Не може. Както сенките са необходими в картините на художниците, така и в пътя на човешкото развитие са необходими тъмните места.

Като се говори за изпитания и изкушения, явява се опасност, да не се попарят листата на вашето дърво. За какво трябва тогава да се говори на съвременните хора? Ще кажете, че за да не се попарят листата им трябва да се говори за морал. За кой морал? От гледището на Божествения живот, съвременният морал е безморалие, а чистотата им – нечистота. Може да се говори на хората за велик морал, но след като пречистят живота си. Това се постига само когато го прекарат през няколко филтри, да се пречисти. Това е неизбежен процес, свързан с развитието на човека. – Как се познава, че животът на хората е нечист? – По страданията. Няма човек на земята, който да не страда. Следователно, страданията показват, че човешкият живот съдържа много утайки от миналото, които трябва да се премахнат. Чуждите неща в организма причиняват страдания. Чуждите неща в живота също причиняват страдания. Недоволството показва, че има нещо чуждо в тебе. Колкото и да е малко чуждото вещество, то всякога произвежда неразположение, недоволство, страдание. Щом се освободиш от него, радостта иде. Тя показва, че си видял една чиста капчица на слънцето, в която се отразяват слънчевите лъчи. Всеки човек се радва на малките неща в живота, защото те отразяват чистотата и светлината. Кой не се радва на малкото дете? И кой не скърби, когато види, как чистите, росни капки постоянно се калят?

Съществуват три филтъра, чрез които можете да пречистите живота си: филтърът на любовта, на мъдростта и на истината. – Как ще си служим с тях? – Както разбирате. Щом ви се дадат филтрите, дава ви се и нужната свобода, да разполагате с тях, както искате. Само така ще бъдете благоугодни на Бога. Не мислете, че с молитвите си можете да Го разположите към себе си, да Го умилостивите. Бог е с вас, когато вършите Неговата воля, когато имате предвид Неговата слава. Така Той ще ви повдигне. Само Бог е в сила да повдигне човека – никой друг. Сам човек може да слиза, но не и да се качва. Качването, повдигането, възлизането е от Бога. Кой възраства семето? – Слънцето. Без светлината и топлината на слънцето, семето би останало в земята за вечни времена. Помнете тогава: Без Божията Любов и Мъдрост няма растене. Те повдигат човека, водят го към висините на живота. Без тях той ще се намери в долината, отдето никой не може да го извади.

Казано е в Писанието: „Синовете Божии служат на Господа.“ Така те вървят от сила в сила и от слава в слава. Попаднат ли в ръцете на дявола, очакват ги страдания и смърт. Будни трябва да бъдете. Може да се разговаряте с дявола, да слушате лекциите му, но никога да не му служите. Каквито обещания да ви дава, не му вярвайте. Ще гледате свободно навсякъде, но съюз с него няма да правите. Ако искате да служите на Бога, ще се откажете от дявола. На една фотографна плоча не може да отпечатате едновременно два образа. Само един образ ще отпечатате на плочата – образът на Бога. Фотографната плоча е човешкото съзнание. Носете Бога в съзнанието си, ако искате да не грешите. Човек греши, когато обича себе си повече от Бога и от своя ближен. Бога ще обичаш със сърцето, с ума, с душата и със силата си, а ближния си като себе си. Не обичаш ли така, ще попаднеш в областта на изкушенията. Обичайте хората, без да им създавате изкушения. Правете им добрини, без да ги поставяте в противоречия.

И тъй, ще обичате първо Бога, после себе си и своя ближен. Когато правите добро, ще имате предвид последствията от това, което сте направили. Какво добро е това, да качиш на колата си един беден човек и да разтърсиш цялата му вътрешност? Ти искаш да го улесниш, да не ходи пеш, но нямаш предвид, че колата ти е без пружини и ще го разтърси. В такъв случай, по-добре да върви пеш, отколкото да се вози на колата ти. Друг е въпросът, ако срещнеш човек, на когото двата крака са счупени. Ще го качиш на колата си и ще караш бавно, спокойно, да не го разтърсиш много. В този случай, ти си направил, едно добро. И при това положение ще го разтърсиш, но за предпочитане е да се качи на колата ти, отколкото да остане на пътя, без никаква помощ. Той се намира в положението на човек, който не може да прави добро. Следователно, който не може да прави добро, краката му са счупени; който е несправедлив, ръцете му са счупени; който не обича и не може правилно да говори, езикът му е повреден; който не знае, как да гледа на нещата и не вижда правилно, той не обича истината; който не разбира нещата, мисълта му е изопачена.

Знание е нужно на човека. То се постига чрез наблюдения и опити. Наблюдавайте хората и се учете от тях. Наблюдавайте и себе си. Така ще дойдете до правилното разбиране на нещата. Така ще разберете, какво представя жертвата и за кого трябва да се жертвате. Ще кажете, че трябва да се жертвате за ближния си. Тази жертва е безпредметна. Трябва да се жертвате за себе си. И тази жертва е безпредметна. Това е все едно да се жертвате за пияницата, който по цели дни пие, или за младия момък и мома, които мислят само за едно – да се харесат един на друг. Истинската жертва подразбира служене на Бога, готовност да се изпълнява Неговата воля. Момата въздиша за момъка, момъкът – за момата и мислят, че с това се жертват един за друг. Въздишането не е жертва. При това, те така въздишат, че всички ги чуват и разбират. Изкуство е да въздишаш и скърбиш за някого, без да те чуват другите. В тази скръб има нещо музикално. Повечето хора въздишат, толкова силно, че всички ги чуват. Даже става нужда да турят памук в ушите си, да не се пукне тъпанчето им. В това въздишане има шум, но не и музика. Изкуство е да плаче човек така, че окръжаващите да се веселят. Или така да плаче, че никой да не го вижда. Защо плаче човек? – Да измива прозорците на своята душа. Ако плачът е на място, прозорците се измиват добре и, който погледне през тях, вижда нещата ясно. – Защо скърби човек? – Да произведе топлина. Той е в зимата на своя живот и непременно трябва да скърби, за да стопли стаята си. Щом мине зимата, иде пролетта, и тогава скръбта се превръща в радост.

Сега ще ви дам няколко правила за живота, които трябва да спазвате. Често хората се запитват, колко трябва да ядат. Яж толкова, колкото ти е приятно, но никога не преяждай. Преядеш ли, ще страдаш.

Учи с постоянство и любов, без да претоварваш ума си.

Всякога бъди доволен на малкото, което ти се дава. Не желай да имаш големи богатства. Желай толкова богатство, колкото ти е потребно. Нека всеки ден да придобиваш по нещо ново, от което да изтича по малко и навън.

Не задържай придобитото за дълго време в себе си. Ако задържаш дълго време храната в стомаха си, ще заболееш; ако задържаш дълго време светлината в очите си, ще ги повредиш; ако задържаш дълго време топлината в сърцето си, и то ще се повреди. Дойде ли любовта в тебе, не я задържай за дълго време. Остави я да мине и замине. Бъди благодарен на това, което ти е оставила тя. Грехът на хората произтича от желанието им да задържат нещата за дълго време в себе си. Благодари за това, което любовта ти дава в един момент, не желай повече. Този момент носи щастие за цял живот.

Като не разбират законите на любовта, хората искат да я задържат само за себе си, да бъдат щастливи. Те не знаят, че това щастие им носи двойно по-голямо нещастие. Следователно, срещнеш ли любовта, бъди доволен, че си я видял. Усмихни й се, поздрави я и продължи пътя си. Ако се опиташ да я хванеш и задържиш при себе си, ще получиш такъв удар, че ще паднеш на земята. Любовта не се пипа. Тя се гледа само отдалеч. Тя не търпи никакво докосване. Няма човек в света, който да не е опитвал ударите на любовта. Въпреки това, всеки се опитва да я пипне. Казано е в Писанието: „Не пожелавай!“ – Какво не трябва да пожелаваш? – Да пипаш любовта и да я задържаш само за себе си. Желай само онова, което е потребно за душата ти. Това значи, да влезеш във връзка с любовта, мъдростта и истината и да им служиш. Само така ти ще бъдеш щастлив. Ще придобиеш красота, знание и сила. Само така ще създадеш правилни отношения между своята душа и Бога, между себе си и своя ближен. Обаче, останете ли в стария живот, със сегашните си разбирания, нищо нима да постигнете. Ще работите и ще се трудите, ще учите и ще се молите, ще образувате общества и ще ги разваляте, но, в края на краищата, каквото постигнете днес, на другия ден ще го изгубите. Станете слуги на Божията Любов, Мъдрост и Истина, да се радвате на усилията си и на резултатите, които придобивате.

И тъй, съществуват два живота: висш живот – на доброто, и нисш живот – на злото. Животът на доброто се изявява в слугуване, а животът на злото – в господаруване. Откажете се от живота на господаруването и приемете живота на слугуването. Хората не искат да се откажат от господарството си, защото мислят, че, като слуги, ще изгубят достойнството си. Не се страхувайте от това. Радвайте се, ако загубите достойнството си. В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност. Христос казва: „Не само с хляб от камъни може да се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Значи, гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот. Любовта осмисля живота. Тя представя Разумното начало, което излиза от Бога. Който яде хляб, направен от камъни, умира; който се храни с живия хляб, със Словото Божие, той вечно живее.

Желая ви да станете слуги на доброто и господари на злото. Думата „слуга“ е щастливо число, а „господар“ – нещастно. Ще превърнете нещастното число в щастливо, като слугувате на доброто, на единицата или на Бога. – Как ще слугувате? – По методата на любовта, по методата на мъдростта и по методата на истината. Като приложите тези методи в живота си, ще слугувате на любовта, на мъдростта и на истината. Този е пътят, по който можете да станете Синове Божии. Този е пътят, по който можете да превръщате нещастните числа в щастливи. Който иска да стане господар, първо трябва да слугува на доброто, т. е. на числото едно. Дойде ли до числото две, да стои далеч от него. Числото две е злото. Не слугувайте на злото. Така ще запазите живота си.

Станете слуги на доброто! Станете Синове Божии и работете с методите на любовта, мъдростта и истината! Това изисква новото учение от всички хора на земята.

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

19. Утринно Слово от Учителя, държано на 26 януари, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.

----
*) Послание Петрово, гл. 5.

НАГОРЕ




placeholder