НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Онова, което дава живот

Онова, което дава живот

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, всички, аз, сега, хора, свят, пари, живот, имат, дава, себе, работи, казва, дете, всичко, растения ,

 Неделни беседи , София, 5 Януари 1936г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Духът е онова, което дава живот“.

Отче наш.

„Ще се развеселя“.

Ще ви прочета част от 15 глава на Матея, от 18 стих.

„Духът Божий“.

Ще говоря върху част от 63 стих от шеста глава на Евангелието от Иоана – „Онова, което дава живот“.

Обикновено хората се интересуват само от онова, което изгубват. Цялата наша наука се състои в това, да изучава онова, което е вече минало. Запример, ние изучаваме какво е било състоянието на земята преди хиляди години. По този начин се създава науката геология. Сега изучаваме животните, които са били създадени преди милиони години. Сега изучаваме растенията, които са били създадени преди милиони години. Така се е създала науката ботаника. Едва сега в най-новите времена започва да се изучава астрономията. Сегашните астрономи изучават състоянието на звездите. Някои астрономи сега започват да изучават звездите, които от милиони години са били създадени. Какво е сегашното състояние на вселената, не знаем. Какво има на месечината, не знаем; какво има на Марс, на Юпитер, на слънцето – пак не знаем. Знаем само, че слънцето има висока температура. Някои казват, че слънцето има температура шест хиляди градуса; други казват, че има температура около 25 хиляди градуси, а трети казват, че температурата на слънцето е около 35 милиона градуси. Кое от трите е вярно? Бъдещата наука има думата. Разбира се, като се говори за температурата на слънцето, разбира се това човешко мерене, според техните градуси. Както виждате, много знаем, но в същото време ние имаме много малко положителни работи. Аз наричам положителни неща тия, от които вие можете в даден случай да се ползувате. Ти можеш в даден случай да се ползуваш от въздуха. Какъв е произходът на въздуха, не знаеш, но свободно можеш да се ползуваш от него. Какъв е произходът на светлината, не знаеш, но в даден случай свободно можеш да се ползуваш от нея. Какъв е произходът на водата, не знаеш, но свободно можеш да се ползуваш от нея. Дойде ли до хляба, въпросът вече е поставен другояче. Хлябът с пари се купува, не можете свободно (да) се ползувате от него. Хлябът го продават, той даром не се дава. Единственият економически въпрос, който затруднява хората и ги кара да се запитват как ще живеят, как ще прекарат живота си, това е въпросът за хляба. Те цел живот прекарват с мисълта да имат пари, да си купят хляб, да не умрат от глад.

Сега като разглеждам човечеството в миналото и сегашното, намирам, че в някое отношение те имат прогрес, а в някое отношение – нямат. Днешните хора са така страхливи, както едновремешните. Днешните хора в някое отношение са така лековерни както едновремешните. Запример, едновремешните хора бяха така лековерни да мислят, че като се поклонят на идолите, те ще им помогнат. Ако някой от тях е бил болен, той ще се моли, ще кади на идолите, и ако се случи да оздравее, казва: Помогна ми този идол. Сегашните хора са освободени от това лековерие, но те пък се кланят на парите. Като имат стотина, двеста хиляди лева в някоя банка като идол, щом им се поклони, понякога и те помагат. Когато имат нужда, понякога помага. Когато искате да отидете на училище, помага. Понякога и този идол не помага. Като дойдеш да умираш, този идол не помага. Като дойде смъртта, всичкото си богатство да дадеш, нищо не помага. Тя те задига и те занася в неизвестна земя. Човекът с много знания и с един Бог, на Когото уповава, умира. Питам: Какво ни ползуват съществата, в които вярваме и които не могат да ни опазят? Тогава ние се намираме в положението на онзи турски бей, който посетил един български чорбаджия и забелязал в дома му три икони: Света Богородица, св. Георги и св. Никола. – Защо ти са тия икони. – Пазят ме при всички лоши условия на живота. – Как те пазят? Както виждаш: Имам едно малко кандилце, в което турям за един–два лева масло и цяла нощ ме пази. – Много евтина била тази работа. А аз имам по няколко слуги, на които толкова скъпо плащам, за да ме пазят. Чакай и аз да си купя три такива икони. Отива си турчинът у дома си, уволнява слугите си, които го пазили и си купил трите икони. Закачил ги на стената, купил си едно кандилце, което напълнил с дървено масло и казал на иконите: От сега нататък се оставям на вас да ме пазите. Запалил кандилото и си легнал спокоен. След два, три дена разбойници се научили, че този турски бей уволнил слугите си, които го пазили и влезли вечерта в дома му и го обрали. Като видял това нещо, сутринта беят отишел при иконите и най-напред се спрял пред иконата на Св. Богородица (и) ѝ казал: Хайде тебе те извинявам. Ти си майка, имаш малко дете, за което се грижиш, не можеш да се месиш в моите работи. После се спрял пред иконата на Св. Георги и му казал: Хайде, и тебе те извинявам, ти си млад, имаш кон, с който се разхождаш. И най-после се обърнал към Св. Никола и му казал: Виж, ти нямаш нито малко дете, нито кон, тебе не те извинявам с нищо. Ти трябваше да бъдеш внимателен, да ме пазиш, да не ме обират. За наказание на това, беят заповядал да обърнат иконата на св. Никола с лицето към стената, като му казал: Слушай, старче, няма да те обърна с лицето нагоре, докато не намериш крадците. Случило се, че крадците били лековерни, страхливи хора. Те се уплашили и в една нощ върнали краденото на бея. Тогава той казал на св. Никола: Сега вече ще бъдеш внимателен, да не (се) случват втори път подобни работи. Това е анекдот, който се отнася точно за нашите внушения, до нашите вярвания. Та сега и ние казваме, че уповаваме на небето, но при всичкото пазене, случва се някой път, че ни се изгубва нещо.

Сега това са анекдоти, това са развлечения, с цел да се обяснят някои работи. Питам: Какво се ползува човек от това, че има едно учение, или че има знания, или че вярва в това или онова, когато това верую не може да ни помогне? Въпросът е за истинската вяра. Сега ние не засягаме религиите. Ние оставяме религиите на страна. Това са школи, които имат своята отговорност. Няма какво да се занимаваме с религиите. Всека религия е дошла на своето време и место. Християнството запример, дошло преди две хиляди години. Будизмът е още по-стар. Мойсей е още по-стар. Мохамеданството в сравнение с Мойсея е малко по-ново. Всички по-нови религии и учения поддържат идеята, че в тях седи спасението на цялото човечество. Въпреки всички религии, светът си върви по своя път, и в света стават много нещастия. Въпреки нашата вяра и вярвания в Бога, нещастията и страданията вървят подир хората. Вий вярвате, но в какво вярвате, не знаете още. Хората казват, че вярват в един Бог. Други пък казват: Все е хубаво да вярваш в нещо. Все е хубаво да имаш един Господ на земята. Кой ще е този Господ на земята? Той или ще е някой богат човек, или ще е някой банкер, или някой, който заема високо положение, или някой княз – все-таки някой човек, който може да ти помогне в трудните положения на твоя живот. Не е лошо това упование. Човек все трябва да има някого, в когото да вярва – това е в реда на нещата, защото в човека има едно чувство, нужда да има познайници, хора, на които да вярва. Малкото дете трябва да вярва в баща си. Малкото момиченце трябва да вярва в майка си. Но въпросът седи малко по другояче. Когато изучаваме градинарството и садим някое растение, вие трябва да избирате почвата му. Запример, при новото градинарство, трябва да се изучават условията, да се знае при какви условия, при каква почва могат да се поставят съответни подложки.

„Онова, което дава живот“. Науката и религията, това са външните условия за повдигане на човешкия дух, да служат на човека. Не е въпрос човек да служи на религията и науката, но науката и религията трябва да служат на човека. Човек не е създаден за религията и науката, но науката и религията са създадени за човека. Грешката е там, че някои хора мислят какво човек непременно трябва да бъде религиозен, че той трябва да има условия. Под думата религия, се разбира наука за човешкото сърце. Обаче, ако човек е изправен в сърцето си в пълния смисъл на думата, той няма да има нужда от никаква религия, разбирам външна религия. Но понеже сърцето на човека още не е изправно, той има нужда от религия, от външна религия. Ако умът на човека беше напълно изправен, той нямаше да има нужда от никаква наука. Но понеже умът му не е още напълно изправен, той има нужда от външна наука. Запример, защо има нужда от болници? Защото има болни хора. Ако нямаше болни хора, нямаше да има никаква нужда от болници. Тогава щеше да има нужда само от така наречените хигиенични здания, в които лекарите щяха да дават наставления как да живеят хората. Следователно, в бъдеще религията ще съществува като хигиенична наука, да покаже на хората как трябва да живеят. Не е въпросът какво трябва да бъде при сегашното положение. При сегашното положение ще бъде така, както е било до сега. Щом има болни хора, ще има и болници. Щом има гладни хора, ще има и гостилници. Всички хора нямат възможност в дома си да се хранят. Едно време имаше страноприемници, а сега има съвсем нов род страноприемници. Те са от по няколко етажа. Някои стигат по 10 и повече етажа, с по 40–50 стаи в етаж, добре наредени, с прислуга. Като влезете в една от тия страноприемници, всички ви приемат любезно и ви казват: Добре дошли. Като излизате, обаче те не ви пущат и ви казват: Докато не платите, няма да излезете. С тия страноприемници вие се намирате в положението на онзи турски дервиш, който вярвал в Бога, но изпаднал в трудно положение. Отишел той един ден на банята да се окъпе, но влязъл без пари, като си мислил, че Бог ще се погрижи по някакъв начин за него. Той се окъпал много добре и като излизал от банята, казал на баняджията: „Много ти благодаря, хубаво се окъпах, нищо повече не искам, толкова съм доволен от банята.“ – „Доволен си от банята, но трябва да си платиш, само с благодарност работата не става.“ – „Ами нали за това направихте банята, да се къпят хората.“ – „Да, направихме банята да се къпят хората, но за това трябва да се плаща. Който се къпе, той трябва да си плаща.“ – „Ето сега беля“, си казал дервишинът. Казвам: Още като влизаше дервишът в банята, трябваше да пита може ли да се изкъпе без пари. Сега той е на кривата страна. Щом се е окъпал и излиза от банята, той трябва вече да си плати. Сега да оставим тази приказка настрана, но казвам: Човек трябва да има една прицелна точка, към която да се стреми. Човек трябва да работи за нещо. Казвате, че трябва да се работи с пари. Да, с пари е мъчно да се работи, или да се слугува, но без пари е още по-мъчно. С хляб е мъчно да се живее, но без хляб е още по-мъчно. Какво трябва да се направи? Някой път казват, че без пари не могло да се живее. Може и без пари да се живее, как да не може, но трябва да знаете как да се живее. Нима птиците живеят с пари? При сегашния строй, както хората живеят, за тях е мъчно да живеят без пари, но ако този строй се измени, тогава ще стане възможно да се живее без пари. Някои неща са възможни, някои неща са невъзможни – това е по отношение на времето, това е по отношение на традициите, на реда и порядъка в света. Човек не може да мине пеш през океана или през морето, но все трябва да има един параход, но трябва да се плати на този параход. Все-таки, пари или без пари, в света човек все трябва да плаща нещо. Дервишът трябваше да каже на баняджията така: „Слушай, аз нямам пари да платя за банята, но искам да се окъпя; в замяна на това ще остана един ден при тебе да ти послужа, да си платя за банята.“ Дервишът искал тъй, по религиозному: влязъл човекът в банята, окъпал се и да благодари само. Той искал лесно да се изхлузи. Не, той трябва да се опретне на работа. Хотелджиите са много снизходителни, като решите да им слугувате. Лесно е да кажеш на хотелджията: „Много ти благодаря“ и да излезеш. Не, ще се опретнеш да работиш и ще си платиш. Даже и в най-благотворителните учреждения като влезете, ще трябва да си платите. Такива са, запример, училищата. И при това положение, при което са поставени, училищата правят големи благодеяния за възпитанието и образованието на младежта. Ако един ученик рече да се занимава частно, да има на свое разположение частни учители, за една година няма да му стигнат и 20–30 хиляди лева за учители само. На тези учители се плаща по 3, 4 хиляди лева месечно да преподават. Голямо снизхождение е за учениците да могат така евтино да получават своето образование. Днес, за да постъпи в някоя гимназия или университет, ученикът трябва да плати някаква малка такса и с това въпросът се изчерпва. Освен това, ще дадат и няколкостотин лева за учебници. Това не е нищо. Значи, доста големи услуги се правят на учениците, за да учат, да следват в разните училища и университети. В бъдеще, когато хората станат още по-умни, тези положения още повече ще се подобрят. Подобрение се изисква в живота. Изискват се начини, по които да се подобри вътрешният живот на човека. Сега се преподава наука на хората, чрез която се изискват ред подобрения в света. Общото подобрение върви, но върви и частното подобрение. Има подобрение на видовете, запример. Ние виждаме как при създаването на света, първо се явяват един вид животни, после втори, трети, четвърти, докато най-после се явил и човекът. Значи, всички животни преди човека са били пионери, които са приготвили пътя за явяването на човека. В съвременната наука има приготовителни условия за подобрението на човешкия живот. Някои са турили като първо условие парите. Наистина, парите са необходими при днешните условия. Има държави, които не могат да съществуват без пари. Парите за тях са първа необходимост. При сегашните условия никоя държава не може да съществува без пари. Тя непременно трябва да ги има. Ако няма, тя ще фалира. Каквато и да е банка или учреждение не може да функционира без средства. Така е наредено поне. Дали е добре или е лошо, Христос говори по това. Когато дойдоха при Него да искат данък, Той разреши лесно този въпрос. Запитаха учениците Му: Вашият Учител няма ли да си плати данъка? Дойде Петър при Христа и го запита: Държава(та) от кого взима данъка, от синовете си или от своите граждани? Христос му отговори: Държавата ще взима данък от своите граждани, а синовете ще бъдат свободни. Но за да не ги съблазняваме, вземи мрежата си и я хвърли в морето. Там ще намериш една риба, ще я хванеш в мрежата си и в нея ще намериш една златна монета. Ще вземеш тази златна монета и с нея ще платиш и за Мене, и за тебе. Понеже Христос разбирал законите, лесно се справил с въпроса за данъка. Ако вие се намерите в трудно положение, какво трябва да правите? Аз съм уверен, че от всички, които сега ме слушате, няма да се намери нито един, който, ако хвърли мрежа в морето, няма да улови такава риба, която да съдържа в себе си една златна монета. Защо? Защото всички златни монети сега са в банките. Едно време парите бяха разхвърляни, но сега вече са прибрани в банките. Сега е настъпило голямо безпаричие. В американските банки е събрано около 10 милиарда злато. Във френските банки е събрано по-малко злато, отколкото в американските банки. Изобщо, държавите сега са складирали в банките си златото за бъдещи нужди. И природата е складирала милиона тонове въглища в земята. Също така тя е складирала и разни метали, като злато, сребро, мед, желязо и др. И човек днес се е домогнал до богатствата на природата. Той е извадил златото, среброто, медта, желязото от природата и ги използува. Той е намерил слабата страна на природата и тя, като добра майка, казва: Хайде, нека от мене да мине. Понеже това мое дете отива на училище да се учи, ще му отпусна кредит да завърши образованието си. Това е външната страна на културата. Сега всеки народ се счита за много културен, защото има големи параходи, големи банки, добра индустрия, добре уредени заведения, голямо количество аероплани, добре въоръжена армия, с добра войска и модерни оръжия. Запример, ако някой е живял в Англия, като англичанин, за него е отворен и целият свет. Но ако е роден българин, той не може да се движи из широкия свет като англичанина. Представете си, че един ден всички граници се отворят и всички народи бъдат като една държава, могат свободно да преминават границите от една държава в друга. Какво ще бъде тогава положението на отделния човек? Всички ще се считате свободни граждани на всека държава. Това ще дойде един ден. Това време ще дойде. За тази цел идеите на съвременните хора трябва да се изменят. Не само да се изменят, но плюс това да се приложи нещо ново към тях.

„Духът е онова, което дава живот“. Та онова, което организира света, което движи света, това е разумното в света. На санскритски имате една дума „ом“, от която дума излиза нашата дума ум. Значи, ом и ум имат един и същ произход. Те имат и един и същ корен. Те означават това, което съдържа всичко в себе си. В природата се съдържа всичко. Или казано на друг език: Духът е онова, което носи живот, което съдържа всичко в себе си. Всеки човек трябва да се стреми към едно верую, на което да разчита. Той трябва да опита това верую, да направи най-малкия опит, и този опит трябва да бъде разумен. Всички вие имате условия да правите ред опити. Запример, някой от вас има ревматизъм в крака, в коленото си. Ето един случай да опитате, доколко вашата вяра е силна. С този опит може да проверите колко е вашето знание. Затова, нека всеки каже на себе си: Според онова, в което вярвам, според духа, в когото вярвам, казвам на болката в крака си: Аз искам да вярваш в това, в което и аз вярвам. Ако кракът ти повярва в това, в което ти вярваш, той ще оздравее. Защото, ако кракът те боли, то е еретик. Ако те боли главата, тя е еретик. Ако те боли ухото, и то е еретик. Ако те боли окото, и то е еретик. Ще му кажеш: Слушай, еретици не искам. Ако ви боли главата, ухото или окото, ще им кажете: Слушайте, еретици не искам. Не е ли смешно, когато един проповедник иска да убеди еретиците в правоверието. И ръцете, и краката, и очите, и ушите – всичко е еретическо, и той мисли, че ще може да го направи православен. И лекарят трябва първо да излекува своето еретичество, и тогава да лекува другите хора. Аз съм против еретичеството. Всички болни хора са еретици. Това е широко разбиране. Казват за някого, че е еретик. Според мен, който е здрав, аз не го считам, че е еретик. Който мисли добре, аз не го считам еретик. Който разбира работите добре, който е честен, той не е еретик. Който е добър, той е в правата вяра, той не е еретик.

Казвам: Сега трябва да дойдем до истинското положение на работите. Следователно, ако ти може да убедиш крака си да вярва в това, в което и ти вярваш, той ще оздравее. Съвременните психолози казват, че всички клетки са живи, имат един език, на който можеш да им говориш. Ако знаеш този език, ти можеш да им говориш на него и ще видиш колко са послушни. Понякога ние им внушаваме някоя мисъл и ги сплашваме. Запример, някой казва: Аз ще се разболея. По този начин ти ги смущаваш. Затова, именно, съвременната психология казва: Не внасяй никога една отрицателна мисъл в ума си, защото тя ще се предаде на целия организъм. Не само това, но човек може да си влоши и материалното положение по този начин. Има цяла статистика по този въпрос. Запример, някой богат търговец постоянно казва: Аз ще пропадна, аз ще изгубя капитала си. Като изговори тази мисъл няколко пъти на ден, не се минава много време и той наистина изгубва своя капитал. И обратното се случва. Някой сиромах търговец постоянно казва в себе си: Тази година аз ще спечеля най-малко 20 000 лева. И наистина не се минава много време, той спечелва и постепенно забогатява. Друг казва: Аз ще стана учен човек, и наистина става учен. Каквото тури човек в ума си, става и за добро, и за зло. Законът е: Каквото човек постави в своето подсъзнание и свръхсъзнание, става. Казвате: Безразлично е в какво човек вярва. Не е безразлично в какво човек вярва. Не е безразлично какво мисли. Не е безразлично какво си внушава. Защо? Защото във внушението си човек или съгражда своето бъдеще или го разрушава. Аз съм забелязал между българите, имат обичай да се оплакват и често да казват: Не ми вървят работите. Или на зле ми отиват работите. Щом мислят така, и наистина работите им отиват на зле. Друг някой казва: Дано Бог помогне, ще се оправят работите ми. Щом каже така, работите му започват да се оправят. И Христос казва: Дето двама или трима се съберат на едно место, и каквото помислят в Мое име, става. Значи, ако всички народи се съюзят в една посока, каквото помислят, ще стане. Не е въпросът сега да се поддържа кой е прав. Прав е онзи човек, който не греши; прав е онзи, който не боледува. Прав е онзи, който и като боледува, знае как да се лекува. Не лекарите да го лекуват, но той сам да се лекува. Болният ще бъде първият лекар, който ще дава наставления. След това той може да извика един, двама, трима, четирма лекари, като асистенти и да им плати, като им каже: Моля ви се, аз съм намислил да взема такова и такова лекарство, вие какво ще кажете по този въпрос? Съгласни ли сте с мене? И тогава, всички ще се произнесат, че това лекарство е съгласно със съвременната медицина. Тъй щото, аз не съм против лекарите, но първо човек сам на себе си трябва да бъде лекар. Някой изисква само от учителите да бъдат педагози. Не, педагози. Не, всека майка, всеки баща трябва да бъдат педагози, тогава майката и бащата, като отлични педагози, могат да извикат и друг някой педагог. Те не трябва да мислят, че педагогията не е за тях, но за учителите само, и те трябва да се занимават с нея. Ние не мислим и казваме: Каквото Господ даде. Ако сте прави, в това ваше заключение, тогава трябва да бъдете доволни и на болестите, които Господ дава. Защо тогава роптаете? Докато Господ дава здраве и богатства, вие сте съгласни с това, доволни сте. Щом ви даде болести, не сте съгласни, ставате на друго мнение. Коя е причината за това раздвояване? Благодарение на болестите е започнало човешкото тяло да се изучава. Това, което знаем за човешкото тяло, се дължи на болестите. Благодарение на болестите са направени днешните открития. Болестите, болезнените състояния са признак на това, че човек минава от едно състояние в друго. Малките деца се разболяват, когато започват да им никнат зъби. Тогава се явява в тях възпаление, температурата им се увеличава. Момичетата на 14-годишната си възраст пак минават известни болезнени състояния. Значи, във всички преходни периоди човек прекарва някакво болезнено състояние, а именно: От 2–7-годишна възраст, от 7–14, от 15–21, от 21–28, от 28–35 и т. н. Във всеки преходен период хората минават през известни състояния, които ние наричаме боледувания, или болезнени състояния. След това човек дохожда до едно малко откритие, до едно просвещение. Съвременните хора дават на болестите различни тълкувания и обяснения. Болестите са голямо благословение за човечеството. Ако светът не боледуваше, щеше да се намира в цел ад. Благодарение на болестите хората се малко очовечват. Гледате един човек стиснат, нищо не дава. Като го хване една болест, той започва да дава, става мекичък. Той започва да влиза в положението на хората. Гледате някой здравеняк мъж, третира жена си. Като се разболее, хване го някоя тежка болест, и той започва да омеква, да става внимателен, да влиза в положението на жена си. Същото може да се каже и за жената. Докато е здрава, жената мисли, че от никого няма да има нужда. Като се разболее, и тя става мекичка. Това показва, че хората нямат ясна представа какъв трябва да бъде животът. Казвате, че външните условия са лоши. Обаче, ако разгледате съвременното общество, ще видите, че то напълно отговаря на нашия умствен живот, за който ние сме готови. Какъв по-добър живот може да ви се даде от сегашния? На всека епоха външните условия отговарят на онова умствено положение, до което хората от тази епоха са достигнали. За да дойде един по-добър порядък, така както ние искаме, за това се изисква един по-голям подем на човечеството. Запример, от две хиляди години, откак християнството дойде на земята, настана едно малко подигане на човечеството. Колкото и да са груби народите днес, християнският свет, бялата раса се отличава от всички предшествуващи я раси и народи. В бялата раса има по-голяма справедливост. Като се наблюдават черепите им, в тях справедливостта е по-силно развита. Те имат по-високо съзнание от предишните раси. В бялата раса има по-голямо милосърдие, отколкото всички онези раси, които са минали преди нея. Ако отидете в Китай и влезете в някой съд, ще видите, че когато подсъдимият влиза, той влиза наведен, пъпли по колене, не може да се изправи на краката си. Така седи той пред съдията. Ако отидете в някой европейски съд, там ще видите, че подсъдимият влиза прав, достойно застава пред съдията. Ще кажете, че това са малки работи. Малки работи са, но къде е да се изправиш на краката си и къде е да пъплиш на колене пред съдията, да не можеш да се изправиш. Положението на китаеца е подобно на положението на онзи англичанин, който ходил някъде в Индия на лов. Той носил със себе си пушката си, пълна с онези куршуми дум-дум. Като разглеждал природата, изведнъж един тигър се хвърлил върху него и му счупил лявата ръка и го задигнал в леговището си. Едно го спасявало само, че пушката му била в дясната ръка, която останала здрава и би могъл всякога да се брани с нея. Там имало две малки тигърчета. Като се опитвал да повдигне главата си, да види какво прави тигрицата, тя веднага му натискала главата, да не гледа. По този начин тя възпитавала малките си, как да натискат главата на англичанина. Като си освободи лявата ръка, англичанинът могъл да се прицели с дясната си ръка към майката тигрица и я повалил на земята. След това той разправя своята опитност, като казва: Не ми беше мъчно, че лявата ръка ми беше счупена, но това, че не можех да повдигна главата си. Това значи да пъплиш като китаеца пред съдията. Щом се опитал да повдигне главата си, веднага тигрицата го натискала с лапата си и с това искала да му каже: Твоята английска глава може да седи и долу. Знаете ли какво било за него? Англичанин е това, да се опита една тигрица да му натисне главата долу. Най-после той успял да ѝ отмъсти.

Казвам: И ние, съвременните хора, не сме свободни от животните у нас: От тигрите, от леопардите, от мечките, от лъвовете и т. н. Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите, които съществуват в хората, именно с животинските влияния в тях. В човека, освен човешкото и Божественото, има и друго едно животинско естество, което често взима надмощия в него. Вследствие на това нисше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който често се натъква. В доста книги е писано по това. Давани са ред примери, от които се вижда, че достатъчно е в едно животинско състояние, т. е. в едно неестествено състояние да пожелае нещо човек, за да се повдигне неговото животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един такъв поглед някъде, за да се произведе цяла катастрофа в него. Религиите в миналото, както и в настоящето са се стремели да дадат права насока на животинското в човека, да не вземе надмощие на Божественото в него. Затова религиите препоръчват на човека да се моли на Бога. Не е само в молитвата. Човек трябва да знае как да се моли. Преди всичко, молитвата е само едно средство. Какво представя молитвата? За да се моли човек трябва да знае първо какво да мисли и как да мисли. Ще кажете, че човек трябва да вярва. И до вярата не е само. Не е достатъчно да мисли човек, че вярва, но той трябва да подложи своята вяра на опит. Ако искаш да изпиташ вярата си, иди в една гора, дето има мечки. Застани на пътя, дето ще мине някоя мечка. Като излезе мечката на среща ти, не се отдалечавай от нея, но опитай да видиш, мечката ли е по-силна или твоят ум. Ти минаваш за културен човек и в Бога вярваш. Обаче, ако имаш вяра, изобщо, и твоята вяра е силна, застани на пътя на мечката и не бягай от нея. Знай, че тя ще мине покрай тебе, без да ти направи нещо. Като мине покрай тебе, ти да останеш тих и спокоен и да я погладиш по гърба ѝ. Кажи си: Приятно ми е, че срещам една мечка. Защото Господ живее и в мене, и в мечката. Вярвам, че Ти, Който живееш в мечката, няма да позволиш да се нахвърли тя върху мене. Страхлив съм, но вярвам, че няма да ме изплашиш. Тази мечка ще мине покрай тебе, ще се усмихне и няма да ти направи нищо. Господ ще види, че мислиш добре. Но ако кажеш: Какъв е този звяр, който иде отгоре – мечката непременно ще се нахвърли върху тебе. Не мислете, че Божественият Промисъл не взима всички неща предвид. Вземете пример от щъркела и лястовицата, които са си извоювали правото хората да ги считат за свещени животни. Като дойде въпрос до гнездото на лястовичката, никой не смее да го бута. Що се отнася до другите птици, техните гнезда ни най-малко не са свещени.

Разправяха ми един пример, който се е случил някъде в Габровско, в едно село. Едно малко дете видело на едно дърво лястовиче гнездо. Един ден то взело една стълба, подпряло я на дървото и се качило горе, дето било гнездото на лястовичката. Там имало 5 малки лястовичета. То взело едно ножче и отрязало езичетата на всичките лястовичета. Като слязло от дървото, разправило на майка си какво направило. Майката казала: Грешка е наистина, но малко дете. И започнала тя да разправя на съседките си какво правило детето ѝ. Смеела се и се чудила, отде му дошло на ума да изреже езичетата на тия малки лястовички. Не се минали много години, това дете расло, порасло, станало голям момък, който се оженил. Започнали да му се раждат деца. Родили се пет деца, но всички били неми. Какво ще кажете на това отгоре. Пет деца неми и на пет лястовичета били отрязани езичетата. Този пример показва, че Божественият Промисъл работи и в животинското царство. Разправяха ми друг един пример, който се е случил в с. Чатма, Варненско. Това е станало пред очите на един кръчмар, добър човек, който не обичаше да лъже. Той казваше: На една греда пред моята кръчма две лястовички си направили гнездо. Едната лястовичка била много работна; постоянно ходила да си събира калчица за гнездото. Другата лястовичка се изхитрила и всякога оставала в гнездото си да чака първата да донесе кал. Първата отивала, донасяла калчица и отново се връщала още да носи. В това време другата лястовичка се ползувала от нейното отсъствие, влизала в гнездото и открадвала калчицата, и я занасяла в своето гнездо. Първата лястовичка отивала, връщала се, носила калчица за гнездото си, но същевременно забелязвала, че калчицата липсва. Две недели вече как работила в гнездото си, но то все още оставало недовършено, калчицата не стигала. Един ден, като се връщала пак с калчица в устата си, намерила втората лястовичка в гнездото си. Тя моментално разбрала кой бил причина за липсата на калчицата и се хвърлила върху втората лястовичка. Те се сбили, но в борба и двете паднали на земята. В това време котката на кръчмаря се хвърлила върху тях и успяла да сграбчи и задуши една от лястовичките. Каква била изненадата му, когато забелязал, че лястовичката, която била задушена от котката, се указала крадлата.

Сега вие трябва да знаете въз основа на този закон, че всека мисъл, която минава през ума ви, ще остави своите добри или лоши последствия. Безразлично какви сте, дали философи, поети, учени, религиозни, всека постъпка, която вие правите съзнателно, непременно ще остави своите последици у вас. Има един закон в природата, който донякъде само може да ни извини, но не и да ни оправдае. В религията, както и в обикновения живот мнозина мислят, че богатият може да прави, каквото иска, никой не го държи отговорен, а сиромахът не може да прави, каквото иска. Не, законът е еднакъв и за сиромаси, и за богати, и за учени, и за прости. Той е еднакъв не само за всички хора, но и народите държи отговорни за техните дела. В това отношение мога да ви преведа много примери от историята, тя е пълна с такива примери, но не искам да се спирам.

„Онова, което дава живот“ – какво е това, което дава живот? Това е разумното в човека, онова правилно, вътрешно разбиране, което човек може да има към природата и живота. Има едно същество в света, което всички разумни същества на земята, както и в цялата вселена Го признават. Това същество именно, това Божествено начало е създало всичко в света. От Него е излязло всичко. Две мнения не съществуват по този въпрос. Когато не искаме да признаем, че съществува само едно, един принцип, едно начало, ние приемаме съществуването на два принципа, на две начала у нас. Щом се усъмним в първото начало, ражда се злото в света. Това е животинското състояние в човека. Щом човек се поколебае в доброто, ражда се злото в света. Да допуснем, че някой от вас е сиромах и вижда касата на един богат човек отворена. Сиромахът веднага казва: Господ е отворил тази каса за мен. И без да мислиш много, ти бръкваш в касата на богаташа, взимаш си, колкото искаш и казваш: Тази каса е отворена за мене. Ти се озърташ насам, натам, страх те е да не те видят хората, а не се страхуваш, че Господ ще те види. Ти трябва да попиташ Господа: Господи, позволяваш ли ми да бръкна в тази каса? Като запиташ, чакай да ти отговори. Ако ти позволи да бръкнеш, бръкни. Ако не ти позволи, не бъркай. Всички трябва да се допитвате до Господа. Някой път се разгневите, искате да изявите своя гняв навън, да направите нещо. Не, не бързайте, запитайте Господа да се проявите или не. Вие без да питате се проявите и не искате да знаете нищо повече. Ако всички спазвахте това правило, за всека работа да се запитват до Господа в себе си, те нямаше да правят погрешка. Някога извиквате работници да ви работят. Като дойде да плащате, казвате си: Криза има. Чакай да отделя по един–два лева от всеки работник. Не, преди да направите това, запитайте се, да отделите ли от заплатата на работниците по нещо или да не отделяте нищо. Като се запитате, ще чуете в себе си един тих глас, който ще ви говори: Не само, че не трябва да отделяш, но прибави към заплатата на всеки работник по още един лев отгоре. Има един, когото не обичаш, трябва да се запиташ в себе си, да го приемеш у дома си или да не го приемеш. Този глас ще ти отговори, че не само трябва да го приемеш, но добре да го угостиш, и сладко да му говориш. Има в човека едно Божествено съзнание, което постоянно му говори и го напътва какво да прави и как да постъпва. Не си ти човекът, който искаш да си отмъщаваш на този или на онзи и който не обичаш – този ли онзи.

Та казвам: Истинска религия е онази, която може да се приложи навсякъде в социалния живот. Някой съдия вижда, че подсъдимият не е виновен и се чуди какво трябва да прави. Той трябва да се запита дълбоко в себе си и да каже: Да осъдя ли този човек или да не го осъждам? Божественото в него ще му отговори: Ти ще пуснеш този човек, защото не е виновен. – Ами какво ще стане с мене после? – Няма да мислиш за себе си. Ще пуснеш човека на свобода и на всички ще кажеш, че той не е виновен – нищо повече. Кое е правото в света? Ние не можем всякога да вярваме на свидетели. Често свидетелите не установяват правото. Те не изнасят нещата, както са. Преди години в България изнесоха един факт във вестниците, от който се вижда доколко истината не може да се провери. Обвиняват един баща, че убил сина си. Разпитват бащата защо убил сина си, искат да каже причините за убийството. Бащата отрича, че е убил сина си, но никой не го слуша. Започнали да го изтезават, да го плашат, че ще го хвърлят в Дунава, ако не се признае за виновен. Като се видел в чудо, най-после бащата се признал за виновник в изчезването на сина му. Тогава съдът го осъдил на смъртно наказание. В деня на изпълнение на присъдата, синът се явил пред съда и казал, че е жив. Синът казал: Както виждате, аз съм жив, но по своя някаква причина и желание напуснах бащиния си дом без да се обадя на никого. Значи, бащата бил принуден да се признае за убиец на сина си, без да извърши никакво убийство, само да престанат да го измъчват и тормозят. Значи, щастливият живот, който търсите, зависи от пълната вяра, която имате. Ако имате тази вяра, чудеса бихте правили. Христос казва на едно место: Ако имате вяра, колкото синапово зърно, вие гори бихте местили.

Съвременните хора искат логически доказателства за нещата. Те не знаят, че много неща не могат по този начин да се доказват. Дойде някой при мене да му докажа чистотата на въздуха. Казвам: Няма какво да ти доказвам, че въздухът е чист, но излез вън на двора, подишай от този въздух половин или един час и след това ти сам ще ми кажеш дали въздухът е чист или не. Ти сам ще провериш тези неща. След това го завеждам при един чист планински извор и му казвам: Пий от тази вода. Ти сам ще докажеш и ще се увериш дали тази вода е чиста или не. Ако е чиста, в един два часа, тя ще произведе голяма промяна в организма ти. Ти ще придобиеш добро разположение, ще имаш добра опитност за водата и за нейната чистота. Казвам: Има неща, които аз не искам да изнасям, защото те ще се опорочат. Ще дойде някой да ми разправя, че духът му говорил нещо. Това е едно скрито тщеславие в него. Той иска да се похвали, че е свет човек, че за каквото се е помолил, всякога е бил послушван. Има неща, има опити, които човек трябва да прави в тайна, никой да не знае какъв опит прави и какви резултати имат неговите опити. Само така опитите могат да излизат сполучливи. Ако опитът ви излезе сполучлив и вие се похвалите някому, втори път няма да имате успех в опитите си. Някои хора имат видения. Щом се похвалят, те изгубват това, което са придобили. Други пък имат дарбата да виждат. Щом се похвалят за това, те губят тази си дарба. Това, което човек вижда, или което знае, то е дадено заради него, а не заради хората. Ако това беше за тях, и те щяха да виждат. Разказвате на някого една своя опитност, но той ви казва, че имал същата опитност. Имал същата опитност, а ви пита да му докажете как стават тия неща. Той ви пита, съществува ли друг свет или не. Това вече показва, че никакви видения няма този човек. Как ще се доказва на хората съществува ли друг свет или не? – Ама еди-кой си учен в Англия, в Русия, в Германия казал еди-какво си. Щом остане тази работа да се доказва от учените хора, тя е свършена вече.

Сега аз ще ви дам едно правило как да правите своите опити. Първо направете опита с мечката. Щом видите, че мечката иде на среща ви и забележите, че в ума и сърцето ви се яви най-малкото раздвояване, не правете опита, но бързайте да се качите горе на крушата. Ако в ума и в сърцето ви е спокойно, направете опита. Тогава мечката ще мине покрай вас, ще ви погледне без да ви направи нещо, или най-малкото ще се отбие от пътя си. Ще бъдете внимателни, като правите опита, после да не додете да се разправяте с мене, че мечката ви е търкаляла на земята и че съм ви изложил на такава голяма опасност. Не зная колко от вас могат да направят опита. Един ми разправяше една своя опитност. Казваше ми: Аз се борих с мечка. Така ли? Кога? Как? – Борих се, но мечкарят я държеше. Има една хубава страна в човека, тя е следната: В човешката душа има едно хубаво, чисто, детинско състояние, без никакви примеси – чисто като дете. Аз не говоря за глупаво дете, но за едно чисто детинско състояние, в което човек може да изучава Божиите пътища. Този човек наричам аз набожен. Според мене, набожен човек е този, който е способен за всички работи в света. Набожният човек и слуга може да стане, и господар може да стане. Той може да стане и офицер, и войник. Той може да стане и хлебар – всичко може да изпълни в света. Няма професия, която той да не може да изпълни. Дето отиде, навсякъде го приемат добре дошъл. Според мене, този човек е набожен, защото може да извърши всички работи в света, с изключение само на едно. Едно нещо има, което набожният не може да прави: – Той не може да греши. Този е набожен човек. Той е всякога здрав, даровит – той всичко може да постигне в света. Като казвам, че този човек всичко може да постигне, имам предвид всичко онова, което е постижимо на земята. Защото има неща, които човек не може да постигне, неговият организъм не е създаден така, че да може да ги постигне. Има неща, които човек може да постигне. Защо? Организмът му е така създаден, че може да ги постигне. Онези неща пък, които човек не може да постигне, той трябва да се стреми към тях. Някои учени хора, както и някои прости хора, са забелязали, че някои лечебни растения растат на места, дето има или заровено злато, или златни жили. Намерено е, че други растения пък растат там, дето има скъпоценни камъни или някои от благородните метали, като злато, сребро. Други растения растат там, дето има мед, желязо и т. н. Човек трябва да познава тази именно ботаника, да знае къде какви растения растат. Някои растения растат изключително при места, дето има злато. Някои растения пък имат само лечебни свойства. Всичко това трябва да се изучава. То представя скритата страна на ботаниката. Аз не искам да разкривам и друга страна на ботаниката. Именно: Има такива растения, от които достатъчно е да пиете само няколко капки, за да се подмладите, или да станете красиви. Запример, има растения, които са в състояние да прояснят ума на човека, да усилят паметта му. Една–две капки от тия растения са в сила да извършат това нещо. Казвате: Кажи ни кои са тия растения. Това е тайна в природата, която не е позволено да се открива. Също така и от храната, която хората употребяват, зависи дали те ще бъдат умни или глупави. Това зависи не само от вас, но и от вашите родители, от вашите деди и прадеди. Много зависи и от храната, с която са се хранили вашите майка и баща, както и вашите деди и прадеди. Това е цяла наука. За в бъдеще ние ще създадем едно поколение на добрите условия, за да се родят добри, отлични деца. Растителното царство не е създадено само за украшение. То има своето възпитателно въздействие върху хората. Майките трябва да възпитават децата си чрез растенията и цветята. За това те трябва да знаят кое цвете какво въздействие указва върху различните деца. Ако едно дете е хилаво, нека майка му направи една малка градинка и го остави да обработва, да отглежда червени карамфили. Няма да се мине година, две, и това дете ще започне да се поправя. Червените карамфили се отразяват здравословно върху децата. Ако някое дете е много буйно, няма да отглежда червени карамфили, но сини или бели. Ако вляза в един дом и видя, че няма цветя в този дом, зная вече, че тези хора там не са много от умните. Когато мъжът и жената в някой дом обичат цветята, те имат нещо благородно в характера си.

И тъй, Бог създаде външния свет, като предметно учение, да разберем пътищата, по които трябва да вървим. Той създаде минералите, скъпоценните камъни, металите, растенията, животните и хората като предметно учение. Той създаде въздуха, светлината и водата като предметно учение. Дали ти си учен или невежа, това е безразлично – ти трябва да учиш от тоя свет. Ти си обиколен с растения, с животни, които не изучаваш, а очакваш да отидеш на онзи свет при ангелите и там да се учиш. Как така? Тези растения, с които ти се кичиш на земята, с тях се занимават ангелите на небето. Растенията са картините, художеството на ангелите. Ако ти не се занимаваш с тяхното художество, как ще отидеш при тях? Ти казваш: Аз не искам да се занимавам с растенията. Обаче, ангелите се занимават с растенията. Следователно, ако искаш да се запознаеш с ангелите, ти трябва да започнеш от растенията. Ако искаш да се запознаеш с архангелите, ти трябва да започнеш от млекопитаещите. Ти не си милостив към животните си, към воловете си, а искаш да отидеш при ангелите и архангелите. Те се занимават с животни, а ти гледаш на тях отвисоко. Казваш: Животно е това – това не е никаква философия. Така може да говори само невежият човек, който не разбира великия закон, който съществува в света. Ако кажеш, че това е животно, и напредналите същества пред и над тебе ще ти кажат, че и ти имаш животно в себе си.

„Онова, което дава живот“. Кое е това, което дава живот? – То е Бог, Който ви е създал. И аз ви съветвам, като приятели, изучавайте Божиите дела, изучавайте Неговите знания, които ни е дал и никога не петнете Божиите работи. Никога не казвайте, че това е глупаво или онова е глупаво. Вие не знаете защо Господ е направил света така. Никога не си давайте мнението по тези въпроси. Ако си давате мнението, непременно ще изпаднете в някаква погрешка. В природата няма излишни неща. Добро е всяко нещо, което е на своето место. Лошо или зло е това, което не е на своето место. Злото произтича не от това, че то не е потребно, но че не е на своето место. Следователно, ако у нас има някои лоши работи, те се дължат на това, че не са на своето место. Казвам: Турете всяко нещо на местото си. И тогава онова, което дава живот, това е Божественият Дух, Който действува у нас. Той ни дава това възвишеното, да бъдем справедливи спрямо себе си, да бъдем справедливи спрямо ближните си и да бъдем справедливи спрямо своите по-нисши братя. На всякъде и всякога да бъдем справедливи!

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

16. неделна беседа от Учителя,
държана на 5 януари 1936 година
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, всички, аз, сега, хора, свят, пари, живот, имат, дава, себе, работи, казва, дете, всичко, растения ,

 Неделни беседи , София, 5 Януари 1936г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder