НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, аз, може, свят, хора, сега, казва, живот, земя, път, всички, мисли, любов, бог, дойде, добро, мене ,

 Утрини Слова , София, 8 Декември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


8 декември 1935 г.,
5 ч сутринта.

(Небето покрито. Вътрешно сияние прониква.
Хоризонтът затворен. Времето ведро.)

Нарядът.

10-а глава от Иоана

„В начало бе Словото“

Подигна се един спор между учените евреи и Христа. Един религиозен спор – дали е излезнал Той от Бога или не е. Питам: Как тия хора, които вярваха в пророците, които мислеха, че вярват в Бога, кои бяха онези причини, които не им дадоха светлина да възприемат Истината, да разберат нещата тъй, както са? Вас може да ви се види малко чудно сравнението, но и вие имате нещо, и вие се намирате точно в положението на духовните учени равини – тъй като седите и мислите, че вашата вяра е туй обясняване. Вярвате в нещо, но туй, което вярвате, е тъй смътно и толкова необосновано, че ако ви поставят на един изпит, не зная колко може да издържите. Запример минавате вие за търпелив човек, нали така. Но ако ви дойде един човек, който да ви безпокои 99 пъти, на стотния път ще кажете: „Прекали, то бива, бива веднъж, два пъти, 10 пъти, но 99 пъти? То вече не може.“

Най-първо, какво нещо е търпение? Разни определения има за търпението. Бог е дълготърпелив. И защо трябва да търпи? Защото нещата без търпение не може да се свършат. Запример има разно търпение. Външният повод за търпението може да бъде различен. Гладен си, хляб няма. Пекат го. Трябва да търпиш. Ти се притесняваш. Какво има? Чакай 1, 2, 3 часа. Може само един час откак е турен хлябът в пещта или в огнището. А може би иска се по-дълго време. Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: „Как тъй да няма сега хляб?“ Сега, тъй, както ти изискваш, ти не можеш да търпиш, че хората не могат да ти приготвят; но представете си, че и вас не могат да търпят – дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро да свършите работата. А ти като гледаш, тази работа не е за един час, 5–6 часа трябват. А този господин постоянно обикаля, казва: „Какво правиш? Денят мина. Ти нищо не си свършил.“ Безпокои се. В дадения случай и той не може да търпи; и той като започне да те бута, и ти не можеш да го търпиш. Ти го погледнеш и казваш: „Какво познание има този човек за нещата?“

И казвам: Почти 99 [на сто] от работата в живота изисква търпение. Аз наричам, има едно положително търпение и едно отрицателно търпение. Човек и за двете търпения общо все казва „търпение“. Но и то има две страни. Едни хора в положителното са търпеливи. Някъде слугата е търпелив, а господарят е сприхав; някъде – обратното: господарят е търпелив, слугата – сприхав. Казвам: Хубаво е, когато и господарят, и слугата са търпеливи. Работата добре отива.

Сега, за да бъде човек търпелив, изисква се едно разбиране. Ти не може да си търпелив, ако не разбираш, ако нямаш едно право разбиране. Има неща, които не може по човешки начин да се разберат. Ние искаме всичките неща така, по един логически начин, по земному да се обяснят. Много от сегашните вярвания на хората, това са човешки вярвания, на които е турено човешко лустро. Казва, че вярва в това, в онова. Човешки работи, позлатени с една Божествена амалгама, и минават за истина. Ще потърпиш малко. Човешки работи са това, съвременните работи. Вечните работи, те са Божествени.

Запример вие си представяте, мислите за онзи свят, какъв е онзи свят. Искате да знаете, като идете в онзи свят, ще ходите ли както тук, на Земята? Дали има там такава почва както тук, на Земята. После, там ще ядете ли? Къщи ще има ли, приятели ще имате ли? На църква ще ходите ли, ще ви проповядва ли някой? После мислите как ще видите Христа. И си представлявате работите както на Земята. И вашият друг свят е точно по образеца на тук. Има едно изречение, което казва: „Както горе, така и долу.“ Но какво нещо е горе и какво е долу, да се обоснове. Както е горе, на Небето, така не е долу, на Земята. Туй в сегашния живот. Защото, ако една такава аналогия си държите в ума, тогава всичко, което го има на Земята, има ли го на Небето? Няма го. Божествените неща, които има на Небето, Божествените неща ги има тук долу, на Земята.

Ти минаваш, запример, покрай едно животно и казваш: „Това е животно.“ И казваш, че само човек има Божествена душа, животните нямат. Ти не познаваш – туй животно не мяза на тебе, не че има такава душа както твоята; неговата душа не е събудена, но туй Божествено не се е проявило в него, има нещо животинско. В тебе има човешко, но и човешкото не е Божествено. А животинското не е човешко.

То са степени там. По какво се отличават човешките работи? Ти си гневен. Гневът е животинско състояние. Ти си нетърпелив – това е едно животинско състояние. Или нямаш понятие за правото. Казваш: „Аз да съм силен.“ Че, то е животинско да бъдеш силен, ако разрешаваш въпроса така. На силния човек е правото на негова страна. Но то е животинско състояние. Тогава слабият има най-малко право. По-силният има големи права. Казва, на силния правото е на негова страна. И питам тогава: Ако едно общество е създадено по този начин, какъв мир може да има? Така не може. Всеки силен има закона на своя страна. Туй е закон. Съдят някого, няма той прокурор, мирови съдия няма, но той, човекът, е съдия. Прокурор и съдия, и всичко. Свещеник не му трябва и учител не му трябва. Но какво ще го учиш? Той казва: „Каквото кажа, е право.“ Питам тогава: Кой е прав? Онзи, роденият първоначално, беше ли тъй силен? После стана силен. Е, питам: Неговите отношения към този, който го е родил, какви ще бъдат? Даже и синове има сега, в първите времена се подчиняваха на баща си, а като стане силен, не се подчинява вече. Е, питам тогава: На коя страна е правото? На сина или на бащата?

Сега, едно малко сравнение. Представете си един голям чук, на който всичките дървета се подчиняват. Човек вземе чука и една брадва и всичките дървета се подчиняват. Сече и всичките дървета падат; и никое дърво не може да се оплаче от брадвата. Досега няма [заведени] дела против брадвата. Не зная дали има някое дело, да заведе [някой] дело. Против хората има, но против брадвата няма. Но представете си един гвоздей, който 10 пъти е по-як от големия чук. Едно малко гвоздейче и иска големия чук да го събори, да го смаже. Но туй гвоздейче е 10 пъти по-кораво. Като го чукне чукът, питам, ако се заборят малкото и голямото, на коя страна ще излезе победата? И ако този чук се занимава с туй малко гвоздейче, в края на краищата този чук ще бъде развален, унищожен. Значи, не всякога големите работи са силни.

Някой път вие казвате: да имате пари. Мислите, че парите веднага всичко вършат в света. Парите, това са резултат на нещо. Те са резултат на човешкия ум. Умният човек, като има пари, той ще направи за себе си една къща, ще почне да прави къщи на бедните, болници, църкви ще прави с парите си. А онзи глупавият, тщеславният – защото всички глупави хора са тщеславни до един, – ти срещаш един тщеславен човек и той като изкукурига някъде, мисли, че като неговото кукуригане няма.

Сега, разликата между умния и глупавия човек каква е? В умния има разбиране. Не разбиране само на земните временни работи; защото учен човек не е онзи, който отблизо разбира. Умният човек е вътре. Той живее не само със себе си в мир, живее не само в дома си, в обществото, но той живее в разумни отношения с цялата природа, с всичко наоколо. Той е умен човек! Който така живее, за него светът не е мъртъв. Вие считате някои неща мъртви, някои живи. То е частично разбиране. Бог е създал света и светът не може да бъде мъртъв. Камъните не са мъртви, водата не е мъртва, въздухът не е мъртъв. Нас ни се виждат така. Някои неща се движат бързо. Светлината се движи, водата се движи. От какво произтича движението? Вие нямате една ясна представа за движението. И сегашните учени хора считат, че движението вече е един признак на живота. Хубаво е. Там, дето има движение, и живот има. И считат, че животът е резултат на движението. Считат движението за причина, а живота за резултат. Те са учени хора, капацитети. Е, как ще му докажеш на този учен човек, че животът не е резултат? Да вярват, че животът произвел движението. А движението е резултат на живота. И следователно по-низшите същества винаги, дето има движение, мислят, че е живо. Едно куче, като мине покрай една кола, която седи, няма да я лае кучето. Кучето мисли, че колата е мъртва. Но щом потеглиш колата, колелетата се завъртат, то се затичва и почва да ги лае. Мисли, че е живо. Казва: „Кой ви е позволил да се въртите?“ И започва да лае подире. Питам: Право ли е кучето? Не. И то се заблуждава.

Та, и ние много пъти лаем така против някоя кола. Станало нещо в света, завъртяло се [на] някоя кола колелото – ти искаш да знаеш защо Господ позволил туй колело да се върти. Когато колата се върти, кой заповядва? Че като се качи някой на колата, трябва да се движи тази кола. Или, станало е нещо в твоя живот, ти казваш: „Защо Господ го е позволил?“

Е, питам, ти седиш пред един силен човек и му казваш една обидна дума, той ти плесне две плесници и ти се повалиш на земята. Ти питаш защо Господ му позволи да ти удари две плесници. Пък защо Господ на тебе позволи най-първо да му кажеш две обидни думи? И на него казва Господ: „Уший му две плесници, да се научи добре да мисли.“ Е, какво трябва да си кажеш? Кажи му две думи, да не ти ушие две плесници. Не му казвай, че той е нехранимайко, или че е винопиец и тем подобни. Но му кажи: „Аз бих желал да имам твоята сила. Като тебе силен човек няма. Голям герой си ти, аз не съм виждал като тебе човек. Бих желал да зная, да ми кажеш как доби силата.“ И човекът веднага ще погледне на тебе другояче. И може да ти бъде полезен. Ти ще кажеш: „От него ли ще се уча аз?“ От него ще знаеш по кой начин е добил тази сила.

Ама ти ще кажеш: „Той се е родил така.“ Нещата тъй, както се проявяват, не се раждат. Те са родени вътрешно, като едно семенце е родено. Един желъд е роден като желъд. Като дърво то не се ражда, то расте. Дърво, което се развива, то не се ражда, родил се е желъдът. Ражда се яйцето. Но пилето не се ражда. То се излюпва. И човек, който отпосле израства, той не се ражда така. Той се ражда малък. Израстването е вече един процес. Вие седите и гледате, дано човек е по-добър. Той не се е родил добър, той е станал добър с усилие. Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство. Той не е роден с богатство. И после, ако бащата остави по някой път на един от синовете си повече богатство, той си има своите основания за това. Вижда, че синът е по-силен, по-умен. Е, на онзи, който е по-способен, повече се оставя. А който е прахосник, малко се оставя. Де е правото?

Ама ако дойде при вас някой, на когото чувалът е скъсан? Да кажем, на половината чувалът има две големи дупки такива. Де ще му туриш брашно? Ще му туриш до скъсаните дупки само. Другояче не може. Защото, ако напълниш чувала, брашното ще почне да се изсипва. Не си умен човек. Дойде друг, който има здрав чувал. Ще му напълниш чувала. Ще кажеш: „Този заслужава, а онзи не заслужава.“ Казвам: Те са потънкости, върху които трябва да разсъждавате. Аз гледам, тук така повърхностни разсъждения има. Тук има първокласни невежи сестри и братя. И толкова невежи някой път. Някои от тях са по-невежи от животните. Кажеш му веднъж, той си разрешава – как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че нямал юрган. Та кой ти е крив, че нямаш юрган? Ако искаш юрган, в света иди, отлични юргани ще имаш! Каквито искаш, копринени. Не търси нещата там, дето ги няма. В една църква не се търсят пари. В едно училище какво се търси? Там трябва да учи човек.

Сега вие се приготовлявате за другия свят, нали? Та вие излезнахте от другия свят и дойдохте в този свят и забравихте онзи свят. И сега се питате какъв е онзи свят. Аз гледам, много философи има, които искат да ми докажат какъв е онзи свят. Че, ако един водолаз, който влиза вътре в морето с един прибор на водолаз във водата, влиза вътре, той мисли, че е човекът с този прибор във водата, та като излезе вън с тази водолазка дреха, мисли, че му е потребна, необходима. Във водата може, но като ходи между хората така, той е като страшилище!

Та, мислите ли, че това е човекът? Вие със сегашните си дрехи хем искате с туй тяло, туй, животинското, което имате, както сте, че като възкръснете, да идете в онзи свят. Че, вие сте цели водолази! Туй е само за вас, тук си има място. Но в онзи свят тия водолазки дрехи ще ги хвърлите. Че, то е смешно. Там ни най-малко няма нужда от тях. Че, вие си представлявате какви лица ще имате тогава.

Аз ви навеждам тия, малките работи, за да имате една ясна представа, малка, за онзи, духовния свят и да имате повече съзнание за качествата на духовния човек. Вие не знаете по какво се отличава един светски човек и един духовен човек. Той има качества отличителни. Казват: „Този е духовен, а другият е светски човек.“ Тъй не се говори. Кои са качествата на духовния и на светския човек? Казват: „Ама той вярва.“ Та и онзи човек вярва. Ти вярваш и къща нямаш, а той не вярва и къща има. Ти вярваш в Бога и децата ти пт са болни, а той, ти го считаш безверник, но неговата жена е здрава и децата му са здрави. Така не се говори.

Трябва да има някои качества. Когато правим разлика между желязото и златото, има едно съществено качество, което отличава желязото от златото. То е, че златото не се окислява. И всякога всички ще предпочитат златото пред желязото. Ако е за една съдина, пособие, желязото ще ръждяса, а златото не ръждясва. И цената на златото седи в това, че то не се окислява. Следователно един лош човек и един добър човек, те са като златото и желязото. Единият, лошият човек мяза на желязото, а добрият мяза на златото. Такива качества той има. Добрият човек разделя хапката си със своя ближен. А лошият човек взема хапката от ближния. Добрият човек, като има два чифта обуща, едните ще ти даде, а лошият, като има един чифт обуща, още един ще вземе. Това са качества. Той има ненаситно око. Лошият човек, отдето мине, каквото види, пожелава.

И вие ако минавате някой път и някои неща пожелавате, нали? Вие не правите наблюдения. Оставете вашата култура, тази амалгама. Казвате: „Културен човек.“ Това е позлатяване, посребряване. Културата не е нещо много съществено. Ходил в Европа, културен човек станал. В какво седи културата? Че той може да е учен човек, да изопачава това, каква култура е това? Култура за изопачаване.

Сега не вземайте така. Културата да се измени. Културен човек, в когото естеството му така да се измени – не да се измени, но да се пробуди неговото естество такова, каквото е всъщност. Не такова, каквото не е. Ако вие се проявявате такива, каквито сте родени, такива, каквито Бог ви е създал, вие сте добри хора. Ако вие сте такива, каквито Бог не ви е създал, вие сте лоши хора. Без разлика какво име носиш. Нищо не значи външните имена. Ще кажеш: „Ама че аз съм човек свободен.“ Хубаво, човек си, на два крака ходиш, но ти имаш всичките постъпки на едно животно – тогава какъв човек си? Действително човек ходи на два крака, малко другояче е лицето му, но още това не е човек.

Важното в човека, това е неговата мисъл. Човекът мисли, а животното не мисли. Туй е съществената разлика. Животното и човекът си мязат в много неща, но в едно не си мязат – животното не мисли; не че няма ум, но не мисли. Единственото същество, което мисли, то е човекът. И като мисли, прави разлика между доброто и злото. И изпитанието Бог даде на човека по кой път? Вие казвате: „Пък не можеше ли без това изпитание? Отде се намери това изпитание? Пък не можеше ли друго? И на нас се създадоха толкова нещастия.“ Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата. Щом се даде правото на човека да мисли, ще дойде изпитание, да направи разлика между бяло и черно. Ще му дадат един бял плат и [един] черен плат. Ще направи ли разлика? Ако той не може да направи разлика между бяло и черно, тогава той е сляп, нищо повече. Че, ако ти не можеш да направиш разлика между добро и зло, ти не мислиш.

Един вълк, след като изяде една овца, него му е приятно, казва: „Отлична работа е това, утре да има пак.“ Той си седи. Питам тогава: Онзи, който е заклал една кокошка, че я е опапал, религиозен там, той се моли на Господа, сега, съзнанието доде е дошло? Той седи и се радва сега, че му пекат кокошка, жена му приготовлява. Религиозен е, печено има и после чорбица с лимон, оризец, едно яйце разбито хубаво, така. Въодушевлява се той и след като изяде кокошката, ще благодари на Бога, че Господ е промислил за него. Каква разлика има между този културен човек и онзи вълк, който изял овцата? Ще кажете, той не я мъчи, не я разкъсва както вълкът – ама отрязва ѝ главата. Че, вълкът поне не го дере, агнето. А човек ще го дере, агнето, взима му кожата. И след туй ще почне да я дере. А вие казвате: Господ дал да се яде месце. Няма нищо.

Тогава питам: Защо на хората е позволено да ядат овца, а на вълците не е позволено? Защо на един вълк, като изяде една овца, всеки има право да му тегли куршум? Законът му дава право да тегли куршум, а за човека, като изяде една овца, никакъв куршум не му теглят? Неразбиране има. Престъплението е еднакво.

Питам тогава: Какво е бъдещето на вълците? Вълците нямат никакво бъдеще. И всичките вълци ще бъдат изтребени от лицето на Земята. И вълците не могат да бъдат наследници на Земята. Всичките месоядни животни няма да бъдат наследници на Земята – тигри, лъвове, всичките месоядни, котки, кучета, всички тия ще си идат и не могат да бъдат наследници на Земята. И всички хора, които постъпват по същия начин, и те ще си заминат по същия начин. Законът е все същият. И те няма да бъдат наследници на Земята. Само че лошите хора ще си идат малко по-късно. Най-първо ще си идат лошите животни и след това и лошите хора постепенно. И те няма да наследят Земята.

Сега някой може да каже да му докажа това. Нали? Аз ще му кажа: времето ще ви докаже туй. То е въпрос на времето. И когато дойде това време, ти си спомни тогава. Сега да ви докажа? Сега колкото и да се доказва, нещата остават недоказани. Не онова, което може да се доказва, е вярно. Не всяко доказателство е вярно.

Аз не зная, веднъж присъствувах в съдилището, в едно дело, в Русе беше, ме заведоха там, едно углавно дело се разглеждаше в апелативния съд. Кривата страна имаше 20 души свидетели, да доказват, че той има право, който е на кривата страна. А онзи на правата страна е един турчин – претърпевшият имаше само един свидетел, намери се един човек. Като ги погледнах тия, 20-те души свидетели, всичките мязаха на него, на онзи, другия, който завежда делото. Какъвто е той, главата му, лицето му, всичките такива доландарджии, 20 души свидетели, до един. А като гледам онзи, който имаше само един свидетел, казвам: правото е на негова страна. Казвам на онзи, който седи до мене: „Правото е на този, който има един свидетел.“ Питам: Как ще реши съдията? И решаваха, решаваха, и най-после решиха правото на онзи, който имаше един свидетел. Онези съдията ги хвана, другите. Той казва, че бил там, те си имат майстория, тургат разни въпроси и най-после се намериха в противоречие – той казал, че видял нещо, пък забравил това, че е казал така и после казва, че не е бил там. Как тъй? Казва: „Ама слушах от другите.“ То е друг въпрос, че си слушал. Ти да си очевидец. Та, хванаха ги до един. И казвам: Право отсъди съдията. Не колко души имате на ваша страна. И 20 души, които мислят като вас, те не могат да бъдат ваши свидетели.

Трябва да имате един ум отличен, да разбирате онова, което е право. Ти обичаш някого, то е друг въпрос, щом го обичаш. Но като дойде да кажеш една истина, има за разсъждение. Обичта ни най-малко не казва хората да говорят криво. Ти можеш да кажеш: „Аз ще кажа истината на този човек, аз го обичам.“ Та нима майката, като обича едно дете, не може да го накаже? Вие сте майки, нима любовта забравя да понакаже малко? Що е наказанието? Наказанието е едно голямо благо. Ама, че ако майката види, че детето ще падне в един кладенец и му ушие една плесница и то се търкули назад, тази плесница не е ли на място? Ушие му една плесница. Нека му светнат очите, стига да се спаси. А да му светнеш една плесница, без да има никакъв кладенец, не е на място тази плесница. Той ще се натъкне на нещо, ушиеш му една плесница – на място е.

И после, вие нямате ясна представа – наказанието някой път носи едно голямо благословение. Тебе някой път ако някой добър човек ти ушие една плесница, то е благословение – заради енергията, която е излязла от неговата ръка и влязла в тебе. Ти не можеш да я платиш. Господ му е казал: „Я му дай едно благословение“ – той ти ушие една плесница. Благословение е това от ръката на добрия човек. Но пази се да не дойде биенето от някой лош човек. Защото той като те удари, то е загуба. Ти не чакай да те бият лошите хора.

Сега вие ще кажете: че тогава, онези, които биха Христа? Че, всички, които Го биха, те се обърнаха. Ти ако речеш да биеш един праведен човек, ти ще влезеш в неговото място. Че, апостол Павел, който съизволяваше в убиването на Стефан, казва: „С камъни да се убие, да се научи този безверник!“ Най-после, апостол Павел съизволяваше. Казва Писанието, че дрехите държал. (Деянията на апостолите, гл. 7, 8; гл. 22, ст. 20) Той беше сприхав човек, апостол Павел. Не е бил първоначално, както е в посланията. Не е така мекичък, както говори. Хъ, реже така! Най-после го хванаха, че той замести Стефан. Е? Той съизволяваше в неговото убиване. Но той отиде на неговото място. Казва: „Да се махне.“ (Деянията на апостолите, гл. 21, ст. 36) Махна се Стефан, а взеха него. Ха сега, Павел на неговото място, ще вършиш неговата работа. И той каза: „Горко ми, ако не съизволявам във Волята на Бога, ако не проповядвам.“

Сега, неразбиране има във вас. И вие искате да влезнете в Небето. Като ленивите искате да влезнете. Искате да влезете в Небето с бели ръкавици; искате да влезете в Небето с хубава шапка, с лачени чепичета. И като ви изнасят на гробищата, облекат ви хубаво. Нищо няма да остане от това облекло. После, някои има, им тургат и пръстен, и тъй, с брилянтена огърлица. Пък тия работи хич няма да идат.

Сега аз ви говоря, то е етика на вашата вяра, де. Вие идвате, тук сте дошли с позлатени възгледи. Казвате: „Баща ми знаеш ли кой е?“ Аз не се интересувам вашият баща кой е. Не ме интересува баща ви. – „Ама аз съм способен.“ И това не ме интересува. Ти свириш. Кой е баща ти, не питам – ти свириш, вземи тона на цигулката право, вярно трябва да изкараш тона. Ти искаш да пееш – искам да видя гласа ти. Кой е баща ти и коя е майка ти, после ще ги уча. Ако пееш хубаво, ще мисля, че баща ти и майка ти пеят хубаво. Но ако ти пееш лошо, ще мисля, че баща ти и майка ти са като тебе. Какво ще ми препоръча едно вълче баща си? Каквото е вълчето, такъв е и вълкът – баща му. Ако пееш хубаво, баща ти и майка ти са отлични. Ако не пееш хубаво, баща ти и майка ти, всички сте един чук. Разсъждавайте сега. – „Ама знаеш ли аз къде ходих?“ И това не ме интересува. Ако ти не постъпваш разумно, и там, където ходиш, всички са като тебе. Ако те търпят тия хора, ти си като тях. Защото подобното подобното търпи.

Сега, туй трябва да го имате като едно правило. Да различавате доброто и лошото. Някой път вие сте много снизходителни, казвате: „То без погрешки не може.“ Погрешките трябва да бъдат нещо външно, а не вътрешно. И никога не се допуща да имаш в живота една вътрешна погрешка! Външно може да ги правиш колкото искаш, но вътрешно погрешки да допущаш, то е опасна работа. Животът не търпи вътрешни погрешки. И да се благодарят хората, че Адам и Ева направиха една външна погрешка. Яденето, то е един външен процес. И за яденето, за една малка погрешка ги изпъдиха от рая. Те не можаха да направят разлика между един плод на едно дърво и друг плод.

Че, ако вие отсъждате криво, не сте ли изяли един плод? Ако вашата любов е неестествена, не проявявате любовта както трябва, не е ли онзи плод, който Ева изяде? Че, същият закон е. Ако вие ядете онова – мислите, че в любовта все възприемат, или давате това, което не е, същият плод е. Ако искате да убедите един човек в това, в което и вие не вярвате, не е ли това един плод на заблуждение? Че как ще убедя един човек, че аз вярвам ли в Бога или не? Ако някой пита: „Ти вярваш ли в Бога или не?“, ще кажа: „Ела живей с мен една година и туй, което аз правя, то ще ти каже вярвам ли аз в Бога или не. И ти ще познаеш тогава аз вярвам ли в Бога или не.“ Сега, в какво отношение? Приложение нали трябва да има.

Сега говорите за новото учение. Казвате: „Едно време, когато Христос беше, то беше новото учение.“ Ако едно ново учение не може да преобрази живота, в какво седи неговата новина? Ако ти ядеш най-хубавият хляб, тъй, повидимому, и този хляб не може да произведе в тебе един резултат, да внесе здраве и сили... Ако ти дишаш въздух и този въздух не може да произведе туй, което искаш, питам: туй дишане правилно ли е? Къде е погрешката? Погрешката е в начина на дишането. Ти дишаш бързо. И издишаш бързо. Погрешката е там. Ако ти дишаш чистия въздух и не ти помага, тогава казвам: не е погрешката във въздуха, а погрешката е в тебе – че този въздух ти го дишаш много бързо и го издишаш много бързо. Ти не си го търпял толкова, колкото трябва. И вследствие на това, можем да кажем някой път: ти може да имаш недоимък, не си приел достатъчно въздух. Правите тъй: (Учителят диша бързо). Ама туй не е дишане. С туй дишане ще си създадеш всичките болести. Някой казва: „Дишам и бързо дишам.“ Но то не е дишане. Ти, щом си подигаш рамената нагоре, нищо не вземаш. При дишането ще вземеш дълбоко. Като дишаш, като че никога не си дишал – ти ще напълниш дробовете си, след туй ще задържиш въздуха, за да може онова, Божественото благо, което е скрито във въздуха, да проникне в твоята кръв, да стане известно съединение, да се пречисти кръвта. Въздухът е за пречистването на венозната кръв. Едно ново качество се внася в кръвта. Въздухът като се пречисти, като влезе, той е като един инспектор на труда, той се подписва, че тази кръв може да се употреби.

По какво се отличават англичаните в своята индустрия, в своите произведения? В Англия ножчета или платове не се изваждат оттам. Те си имат инспектор; или машини, ще ги поставят на изпит. И ако този инспектор даде най-добрите данни, тогава ще се даде позволение да се извади една стока навън. Може да се продава вън, в света. Да не компрометира производството. Когато, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват. Плата го виждаш много хубав, но след като го носиш един–два месеци, избелее. А английският плат, след като го носиш две–три години, не си е изменил цвета. Здраво нещо е. Че това е англичанин човек, преценява.

Тогава, по какво трябва да се познава едно верую? Един човек, който иска да бъде обичан от Бога, може ли по този начин? И ако аз не живея както Той иска, може ли да бъда обичан от Бога? Ще кажа: „Бог е Любов.“ Бог е Любов, но ще имам ушиване на плесница. И Господ, като те види при Него че седиш така, ще ти ушие една плесница, та на Земята ще се повалиш. Ти бърбориш много – ще ти даде една болест. Три месеца като боледуваш, ще станеш на чироз; ще ти даде една сиромашия, та никъде банка няма да намериш; някой път – безпаричие, някой път – без служба, някой път – ревматизъм; някой път – тупане на сърцето, коремоболие, кръстоболие, главоболие.

Всичките тия болести, това все са методи за възпитание. Всяка една болест, която претърпявате, вие сте виновати. Не се извинявайте. Имате известни грешки, какви са: минали или сегашни, изправете погрешките си, да се махнат болестите ви. Аз да ви кажа всичките болести от какво произтичат, ама не искам да ви кажа. Зная произхода на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече. Като дойде някой, че го болят зъбите, зная вече причината – той не може да кръшка. Зная защо го болят зъбите. Осиромашал – зная го защо: пак не може да кръшка. Той ми се оплаква, че туй било, онуй било. Не, не, не е така.

Всяко нещо, каквото Господ е направил, то е съвършено – по Божия път трябва да се ходи. Така разбирам. Той не да каже: „Учението е причината.“ Не [е] въпрос за учение, нито за знание, но приложение трябва. И според мене, знание е само това, когато ти постъпваш по Божия закон. Щом не постъпваш по Божия закон, това не е знание. Ти може да си учен човек – ще изгубиш знанието си; може да си богат човек – ще изгубиш богатството си; ти може да бъдеш най-щастливият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш да бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш. Не само ще остарееш, но и ще оглупееш. Не се самозаблуждавайте. Когато, ако остарявате, ако умът във вас става по-светъл и не станете по-млади, ти не постъпваш по Божия закон. Някоя стара сестра казва: „Остаряхме вече.“ Глупави сте, това не е християнство. Той в Христа вярва и чакате колесница да дойде да ви задигне. Няма колесница. На тарга. Тарга те чака. Ще кажете: „Как така?“ Ние се възмущаваме: как с тарга да го носят човека в онзи свят? Че, аз бих желал с тарга да ме занесат тук до гробищата за онзи свят, а с колесница да ме посрещнат в другия свят, отколкото тук с колесница да ме занесат, а с тарга – в другия свят. Щом тук с колесница те занесат, там с тарга ще те вземат.

То е само фигура на речта. Не че с тарга, но по същия начин, от един свят като влезете, така ще те извадят отвънка. Не можеш да се намериш там и не уповавай да кажеш, че Бог е Любов. Бог е Любов тук, на Земята, но Божията Любов не търпи престъпления. Любовта търпи престъпленията вън, но вътре – никога. Вътре Любовта никакво престъпление не търпи. По-нетърпелива от Любовта няма в света и по-търпелива няма вънка.

Единственото нещо, което Любовта не търпи, то е престъплението. Тя го премълчава отвънка, но вътре в света тя го чисти. В това седи безсмъртието. Външната любов, всичко тя чисти. Но вътре, тя там абсолютна чистота изисква. По това се отличава Любовта. По същия закон се отличава Мъдростта – и тя търпи глупостите отвънка. Те си мязат. После, Истината и Мъдростта си мязат. Отвън Мъдростта е много снизходителна, но отвътре никакво снизхождение няма. Отвън някой е невежа – тя го извинява. Но при нея да идеш да я матохариш, че да минеш някак си – не, не. Всичко трябва да знаеш безпогрешно. Съвършено, без упрек трябва да бъде.

И Писанието казва така: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен.“ Така се цитира стихът. Съвършен в своята мисъл. Ти като човек можеш да мислиш – отвън можеш да допуснеш някои погрешки, но като дойдеш до вътрешния живот, никаква погрешка не се търпи. Там ще бъдеш безпощаден. И ако ти не знаеш как да се съдиш, други ще те съдят. А светът е крайно справедлив отвънка, а крайно несправедлив отвътре. Духовният свят е крайно снизходителен отвънка, а отвътре е крайно взискателен. Както светът отвънка е снизходителен, а отвътре никак не е снизходителен.

Та, най-първо трябва да се съблечем. Нали казва: „Да се съблечем и да се облечем в Христа.“ Да се съблечем от онова животинското състояние и да се облечем в духовното вътре. Сега може да попитате: „Че досега не сме ли се съблекли?“ Не сте се съблекли още. Някой път тълкуват, че апостол Павел в 8-ата глава е намерил пътя. Вие нямате опитността на апостол Павел, но той е минал вече. Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя. Има малко радостни мисли и мисли, че е намерил пътя. Някой път и вие мислите, че сте намерили пътя. Не, не, не се самоизмамвайте с онази светлина, която има в картините. Художниците често заблуждават хората. Те искат да ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно. Запример идете в кинематографа. Нали виждате, хората минават, много неща минават пред очите ви. Какъв свят е там? Виждаш, те плачат, умират, говор има, безпокоене, вдигане на шум. Казвате: „Бре, изпокараха се.“ Нищо не се изпокараха. Но едно малко фенерче има там, откъдето се проектират нещата на платното. И ти казваш: „Какво правят там, на платното? Глупост е това, там не е реалността.“ Тогава, вие сте в този свят на кинематографа и мислите, че знаете нещо. Не, нищо не знаете. Обърнете погледа назад, оттам, отдето се проектира този свят.

Или казват: като мислим ние за Невидимия свят, мислим оттам този свят е проектиран. Земният живот е една проекция на духовния свят. Той е една сянка. Но земният живот ни най-малко не е като духовния живот. Има едно качество. Сега, едно от качествата кое е? Най-първо, човек като прогресира в духовния живот, той трябва да стане много по-търпелив. После, трябва да има мир, а мирът се дължи на това, че той мисли. Вие разсъждавайте.

Аз ще ви приведа един турски анекдот за Настрадин Ходжа, за да ви дам донякъде едно малко понятие за духовните отношения. Отива Настрадин Ходжа при кадията – има едно дело. И казва: „Ако успея, едно гърне с масло ще ти дам. Ама хубаво масло!“ Казва съдията: „Добре.“ Тегли едно решение. В турско мировият съдия решава делата. Та, Настрадин Ходжа бил свидетел. Той турил конски фъшкии в гърнето и отгоре – четири пръста масло. Праща го на кадията. Той като взима отгоре хубавото масло, като бръкнал по-дълбоко, вижда от конските, казва: „Тук на мене фъшкии ли пратил, лайна ли пратил?“ Настрадин Ходжа му казал: „Та ти лайната ги изяде, когато реши тази давия.“ Щом ти пращат тебе едно гърне с фъшкии, ти си изял лайната отнапред.

Сега ние се възмущаваме. То е външната страна. Едно вътрешно пречистване на мисълта трябва. Казват: човек да има една чиста мисъл, една Божествена мисъл, но и живот, и здраве, и мир, и любов. Всяка една Божествена мисъл като влезе в дома ти, то е едно благословение. Всяко едно Божествено чувство, което се зароди в тебе, то носи благословение. Всяка една Божествена постъпка, която ти направиш, микроскопическа ако е; може да направиш едно малко добро, Божествено, то ще носи благословение за тебе. Но ако не направиш това микроскопическо добро, ако доброто не може да дойде в тебе, тогава човек не може да расте.

Та казвам: Божественото в нас ще бъде само онова, което ни въздига. Какво мислиш ти, то е друг въпрос. Аз гледам една мисъл въздига ли ме, внася ли светлина в мене; едно чувство внася ли живот вътре; и за постъпката е същото. Постъпката, за мене, чувството и мисълта, те са земни. Постъпките, това представлява хубавата страна на физическия свят, чувствата представляват хубостите на духовния свят, а мислите представляват хубостите на Божествения свят. За някои мислите са Божественият свят, чувствата са духовният свят, а за мене постъпките са физическият свят. За мене Господ живее във физическия свят, тъй както жив е и в духовния свят. Във физическия свят, но не в нашия свят, който ние сме създали, не там.

Та сега, Христос като се спори... Тук се спорят с евреите. Той иска да ги накара, казва: „Ако в Мене не вярвате, вярвайте в това, което е право. Опитайте тия неща, които Аз ви давам, за да познаете.“ Как ще познаят, по кой начин те можаха да познаят дали Той е Христос или не е Христос? Ако дойде един прост човек и той няма никаква диплома като лекар, но вие вкъщи, някои от членовете на семейството е болен и този човек го излекува? „Ама ти откъде си дошъл?“ Може отникъде да не е дошъл, но кое е важното: дипломата или че знае да лекува? А щом не може лекува, той диплома няма. Щом може да лекува, той има диплома. Вие искате да знаете някой човек свят ли е или не. Че, той като дошъл вкъщи, у вас, и си заминал и остави благословението в дома, този човек е добър. А дойде някой вкъщи – след като дошъл, дойде сиромашия, нещастия. Котсуз хора има, от които ви е страх всичките. Тогава, за мене не важи какви сте – аз искам да зная, като идете вкъщи, какво добро носите. Туй е добрина за мене. Какво ще оставите с вашата мисъл. Може нищо да не кажете, може и да не говорите, но хората ще схванат вашата мисъл, права ли е тя; и вашите чувства ще схванат, и постъпките ви ще схванат. Добрият човек е като един скъпоценен камък – той отражава светлината; той е като един цвят – без да иска, ухание излиза от него. И Писанието казва: всички трябва да бъдем като цветове, ухание трябва да излиза.

Сега, туй е за онези от вас, които искате да се учите. То не е за осъждане, понеже след време ще дойдат професори, ще дойдат отвън такива адепти, извън рая ще дойдат, да ви дадат нови наставления. И те ще ви обърнат вниманието там, дето не е.

Сега, питам ви: Толкова години следвате, как проявявате вие любовта? В книгата трябва да четете, за да проявите любовта. Някой път казвате, че трябва да се обичаме. Как трябва да се обичаме, кажете ми сега. Как обичате вие? Мислите ли вие, че като прегърнете хляба, че като го ядете, че го обичате? В истинската любов има едно качество, което седи в следното: дотогава, докато ти в един човек не виждаш, че Бог живее в него и не го обичаш заради Бога, твоята любов не е права, нищо повече. За мене тази е мярката. Докато ти съзнаваш, че в този човек е Бог вътре – той дали го съзнава или не, то е друг въпрос, но когато аз съзнавам, че Бог живее в него, аз го обичам този човек, моята любов е правилна. И на този човек аз всякога ще му правя добро. Дали той е богат или не, то е друг въпрос.

Някой път аз казвам: в мене има една черта, тя е следната. Аз се отличавам само по едно нещо. Много проста работа е. В мене има една черта, която в другите хора не съм забелязал. Тя е следната: аз като давам вода на един беден човек, може да е дрипав, и на един богат или учен човек, еднакво ми е приятно. Като давам вода на бедния, на дрипавия, и като пие той водата, тъй ми е приятно, както като давам водата на някой учен, светски или какъвто и да е – еднакво ми е приятно. И то е правилният път. Приятно ми е, че водата отива на място. Аз не обръщам внимание на неговите дрехи, не обръщам внимание и на обущата му, но считам, единият е Божествена душа и другият е Божествена душа, само облеклата им са различни. Щом аз направя, сега, едно различие, то вече любовта я няма там. По малките работи се отличава човек. Вие, запример, ако дойде един беден човек при вас, аз съм наблюдавал по някой път като дойде такъв беден, дрипав човек при вас, вие вземете чашата и не я измивате, наливате и му давате. Аз не правя така. Аз, като дойде един беден човек, три пъти ще измия чашата – както за себе си, и ще му дам да пие. И като дойде един богат човек, и за него ще направя същото; и за мене правя същото. Аз не правя никакво различие. Някой на богатия човек ще я измие, а на бедния не я измива. Ти си несправедлив тогава. Ти си направил едно лицеприятие, тебе външните неща са те привлекли и ти влияят. Дойде някой богат човек – веднага ти направиш различие, кажеш: „Заповядай.“ Дойде един беден човек – кажеш: „Какво искаш там?“

Сега, аз не говоря за земните просяци. Аз говоря за бедните хора, които са светии, предрешени светии с дрипави дрехи, шапки, обуща, че искат да ни изпитат как ще постъпим с тях. Като дойде той, скрит е той, поусмихне се малко, че ме изпитва как ще му дам. И той, като дигне чашата, ме цени. Аз като му дам чашата, той погледне чашата и зная вече. На всички, на които съм давал вода, като погледнат чашата вода, той са поусмихне. И богатият, и бедният се усмихват, понеже еднакво съм очистил чашата. Пък и единият, и другият ме изпитват. Богатият е един голям нехранимайко, който ме изпитва и сиромахът е скрит светия, който ме изпитва. На богатия казвам: „Да станеш чист отвътре като тази вода; отвънка си такъв, но да бъдеш и отвътре такъв, какъвто си отвънка.“ А на светията казвам: „И ти да станеш отвънка такъв, какъвто си отвътре.“ И на двамата казвам. Питам: Не съм ли аз на правата страна? И тогава, като дойдат двамата, запознавам ги. Казвам: Тия двамата са мои приятели. На бедния казвам: „Вие може да бъдете приятели, понеже ти си отвън благороден, той отвън не е благороден, отвътре е, а ти отвътре не си благороден – тогава двамата може да се обмените. При вашите качества, приятелство може да има между вас.“

Така трябва да гледате. Правилни постъпки трябва да имате. Ако така не постъпвате, нищо няма да направите. Всичката философия, която може да имате, всичко е празна философия. „Ама аз любя Господа. Аз видях Господа Исуса Христа.“ Не ми говорете за тази любов. Че ме обича той, не ми говорете. Човек е много двойствен. Момък и мома искат да се женят, но бащата не струва хас от момъка. Така се сърди бащата, казва: „Остави го този.“ Момъкът казва: „Или трябва да избягаме, или трябва да се откажеш от баща си, или при мене трябва да дойдеш.“ Тя мисли, че може да го стопи, тя казва: „Аз ще го накарам той да се съгласи.“ Дъщерята иска да накара баща си да се съгласи. Докато този момък се сърди на бащата, годен ли е за момата? Не.

Докато ти се сърдиш на един човек, ти не можеш да го обичаш. Ти можеш да се сърдиш за нещо външно, но трябва да имаш някакво различие в себе си. Ако нещата отвън и вътре са лоши, трябва да ги изхвърлите, там няма никаква любов. Ти не можеш да обичаш един дявол. И никъде в Писанието не е казано, че можеш да обичаш дявола. От дявола се пази като от огън. А човекът, какъвто и да е, към него отношенията ти трябва да бъдат други. Не е също отношението към един дявол. Той спада към друг един свят. Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола? То е страшна работа. Дето дяволът стъпи в някоя къща, тази къща запустява.

Да ви приведа един пример. То е един анекдот. В един гръцки монастир игуменът бил малко несправедлив човек, направил много погрешки в манастира. Та, след като умира, неговият наместник не може да оправи работите, та се молил да го пратят от онзи свят, да му каже как да се оправи работата. Той бил в ада. Дошъл в монастира, казал как да се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало да напуснат монастиря. Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш да харосаш. И казва: Стани с дявола ортак, докато минеш моста. А и къщата, и всичко ще запустее. Не ти трябва ортаклък с дявола. На този игумен не му трябваше да извика стария игумен от ада, да му каже как да оправи работите. Нека седи там. Не извиквайте вашето минало да дойде сега, нищо повече.

По някой път вие искате да знаете какво има – карма, страдание или какво става. Каквото и да е, не искайте да знаете какво е вашето минало. Някой път вие искате да знаете какво е то – да спи зло под камък. И Писанието казва: „Ще хвърля греховете зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги помена.“ Не извиквайте вашето минало. Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега. Не правете нови погрешки. Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите. Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там. Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става лоша. Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие започнете да си спомняте и грехът дойде във вас. Питам: Какво се ползувате тогава? По-добре Господ да отвори книгата на живота, да вижда добрите работи, които сте направили, че като си спомни за тях, да вижда доброто.

Когато вие сте радостен, Господ е отворил книгата на живота, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книгата на възпоменанията и ще помене вашите деяния. Тогава скръб и страдание прониква в душата ви. Защо са тия скърби? Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоменанията. Не Го заставяйте да отваря тази книга. Наука е това. И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова. Идва някой и се оплаква, че страда. Не заставяйте Господа да отваря книгата на възпоменанията. Нека отвори Господ книгата на живота, на хубавото. Защото Господ има три книги. В едната записва хубавите постъпки, в другата записва лошите и в третата книга записва какво възнаграждение има да даде, какво благословение да даде. Това са трите книги: за вашите постъпки, за добрите чувства и за вашите мисли. Ако така разбирахте живота, тук щеше да бъде едно общество на светии.

Понеже се приготовлявате за едно бъдещо общество, се изискват хора здрави. Доброто е общо за целия свят. Една Школа има. Няма никаква разлика. Във всички хора доброто трябва да бъде добро и лошото за всички хора трябва да бъде лошо. И възнаграждението за всички хора без разлика трябва да бъде едно. В Божествения свят не трябва да правим никаква разлика. Добрите хора отвсякъде си мязат. Те са от една школа. Лошите хора, и те си мязат. Няма религиозни и няма светски хора, ние ги делим. Добрият си е добър, лошият си е лош. Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за себе си. Благословението Божие следва с него. Гениите аз наричам хора на доброто. А светиите носят Божието възнаграждение. А обикновените хора носят своите погрешки и страдания. Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на възпоменанията на вашите минали погрешки и благодарете за това. Като страдате, трябва да се изправите; ако не страдате, няма изправление. Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо. Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо. То е една неизбежност. Ако твоите страдания не могат да те внесат в пътя на доброто, страданието не е на място. И ако твоето добро не може да те внесе да имаш Божиите блага, да имаш възнаграждението, доброто не е на място. Ще минеш в едната книга, втората и третата книга. Тогава и страданията, и доброто, и възнагражденията, всичко е на място.

Сега, не мислете, че аз искам да ви съдя. Не. Каквото сте вършили, е написано. Не го пиша аз, написано е. Ако сте добри, и то е написано. Каквото има за възнаграждение, и туй го има. Аз само констатирам фактите. Не мислете, че каквото аз казвам, то става. Аз говоря за неща, които са станали. И за онова, което за бъдеще искате да правите. Вашето бъдеще се определя от онова, което сте написали в едната и другата книга. В постъпките, в чувствата и в мислите всичко е написано. Ако страдате, радвайте се, че влизате в книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се – ще дойдете до книгата на възпоменанията, ще имате Божиите благословения.

Защото Любовта е в първата книга – на прегрешенията, Мъдростта е във втората книга – на доброто, а Истината е място на възнагражденията. Като дойдете до Истината, тя определя кой как да се възнагради. Любовта ще ти покаже пътя за доброто, Мъдростта ще ти покаже пътя за Истината, какво възнаграждение ще има. Ти при Любовта не оставай, ще влезеш при Мъдростта и при Истината. Ще обиколиш тия, Божествените книги. Ти като влезеш в Любовта, тя ще те изправи. Любовта е път за изправление в живота. Ако ти в Любовта не можеш да се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага, да се издигнеш, да се изправиш... Любовта не е да чувствуваш и да се радваш. Радостта е привидна. За изправление е тя. Да влезеш в доброто, да разбираш. И като влезеш, да имаш Божието благословение.

Сега, това е път за едно ясно и чисто разбиране – без разлика ни на йота. Отвън Господ търпи нещата, отвътре не ги търпи. И за доброто е същият закон. Добрите хора отвън могат да търпят, но отвътре трябва да бъдете нетърпеливи. Добрите хора отвън могат да обичат лошите хора, но отвътре – никога. Добрия човек, може добрият да го обича и отвън, и отвътре, а лошия човек могат да го обичат само отвънка, те отвътре не могат да го обичат.

Следователно, ако отвън тебе те обичат, ти не си от добрите. Ако отвън и отвътре те обичат, ти си от добрите. Туй е закон. Там е, в него е разликата. Да не мислиш, че като си лош, на топло ще те турят? Богатият като отишъл, къде го туриха? На топло. Без въглища не го турил Господ, на студено не го оставил. Пак има едно снизхождение от Божия страна. Не го е оставил на студено, да трепери. И казва богатият: „Отче Аврааме, много е топло тук, засъхна ми гърлото.“ (Вж. Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края.)

Сега искам да ви избия един гвоздей из ума. Вие седите, недоволни като че сте. Мислите: „Двадесет години си изгубихме от времето.“ Че защо го изгубихте, какво чакахте? Да идете в онзи свят, нали така? Да си оправите работите. Може да си оправите работите – ако вие може да постъпвате добре, ако вие може да любите, ако вие сте умни и ако вие обичате истината, вие сиромах човек не можете да бъдете. Ще кажете: праведният Иов. Оставете тази история на Иова.

Иов е един адепт, един първокласен светия, когото от рая туриха на изпитание: взеха му всичко. Другите казват на Господа: „А му опитай любовта, той е добър, той Те обича заради говедата, заради синовете, дъщерите. Я му вземи тия работи, да се опита неговият живот.“

И Христос, и Той повтори същия изпит. Че, Той на кръста, след като погледна всичко, казва: „Да бъде Твоята Воля. Тази работа не я разбирам. Каквото можах, направих в света, но виждам, никакъв резултат няма. В Твоите ръце предавам Духа Си и оставям всичките противоречия.“ Въздигна Го Бог. Това е изпит. Едно голямо противоречие. Моли се да мине тази чаша, да не дойдат страданията, а страданията дойдоха отгоре. Той не казва: „Господи, как тъй? Аз направих толкова добрини, а Той да Ме излага и да Ме извадят на туй поругание, да Ми се смеят хората.“

А пък вие, малките изгревци, нямате нито характера на Иова, нито характера на Христа. От мене изисквате някои неща – „Как ще ми уредиш живота?“ От мене искат да им уредя живота. Всеки един от вас ще си урежда сам, разбирате ли? Никой от мене няма право [да иска] аз да уреждам живота му. Това е срамота! Може да ви дам как да живеете. Ако виждате нещо добро от мене, може да вземете. Направете го. Пък ако можете да живеете по-добре от мене, аз ще се уча от вас. От вашите глупости ще се уча, ще се уча от тях. Че какво да ви кажа сега? Аз да ви кажа, че като изгревци тук няма. Отвън като изгревци няма, но отвътре не сте такива. Отвън, може да ви кажа това, в сравнение [с] другите отвън вие сте светии, но в сравнение вътрешно – не.

Аз сега ви говоря за вътрешния живот. Ако става въпрос отвън, голяма неправда ще бъде, ако ви осъдя, но вътре, за вътрешния живот, казвам това. Ако някой ме попита какво мисля за изгревци, ще кажа: като хора отвън като тях няма. Вчера дойде една сестра и каза: „Знаеш какво мислят хората за изгревци?“ – „Какво?“ – „Че хора като тях няма.“ – „Как тъй?“ Тази сестра отишла да купува нещо за 2 лева. И наместо 2 лева, дала 20 лева. Връща се вкъщи, гледа: сметката не излиза. Отива при този, от когото е купила за 2 лева. Там имало едно момиче, сега го няма там. Казва: „Тук съм дала 20 лева по погрешка.“ – „Аз не зная, госпожо. Момичето го няма.“ В това време влиза един обущар и пита какво се разправят. Пита сестрата къде живее. Казва: „Да не си от Новото Учение?“ – „Да.“ – „А, честни са тия хора. Скоро давай ѝ 20 лева, те не лъжат.“ Продавачът казва: „Като е тъй, добре.“ Той ѝ дава 20 лева. Но той, като дал 20-те лева, не си задържал своите 2 лева. Идва тази сестра до Изгрева, гледа: държи 20 лева. Най-първо дала повече, наместо 2 лева дала 20 лева, сега, като ѝ върнали парите, не задържали 2-та лева. Тя се уморила, но пак се връща. Пита я продавачът: – „Ти какво [си] направила? Нали ти дадох 20-те лева?“ – „Но ти не си задържал 2-та лева.“ – „Е, има честни хора!“ Е, туй е препоръка за Изгрев.

Сега, къде е вътрешната погрешка на сестрата? Аз ако бях на нейното място, щях да оставя 20-те лева, не щях да се върна. То е външната честност. А пък като се върна, ѝ казвам: не си прегледа сметката. Вземаш 20 лева и не ѝ идва на ум да задържат 2 лева. Най-първо хич не искаш да изгубиш 20-те лева, пък ти си взела 2-та лева. Още на мястото трябваше да види, не трябваше да е разсеяна, и да му каже: „Задръж си твоите пари, 2-та лева.“

Това са, сега, потънкости. Но казвам: То е пак другата философия. Та, в нашите вземания и давания, в нашите постъпки с другия свят трябва да бъдем крайно изправни. Тъй, както в търговията изправни. Нито полици, нито да вземаме, нито да даваме, нито да подяждаме. Невидимият свят обича точност в сметките. Защото ние разполагаме с Божиите енергии, нямаме право да изхарчваме повече, отколкото трябва. Ние имаме право много да харчим, но нямаме никакво право да харчим повече, отколкото е позволено. Това е закон във всички неща. Никой не живее за себе си.

Та, трябва да бъдем образци, нови модели трябва да имаме. Едно вътрешно правило. Аз някой път ще изнеса, има много работи за дялане. Аз съм намислил в една лекция да изнеса някои неща, да ви кажа какво нещо е морал. Не тъй, обикновен, шаблонен морал, но нещо конкретно, което можете да приложите в живота. Еднакъв трябва да бъде. В това седи моралът. Ако човек не може да разбира Божия закон, това има влияние върху сегашното и нашето бъдещо развитие. Нашият сегашен живот ще бъде основа за бъдещия в Небето, като се върнете от Земята. Някои от вас мислят, че като идат в другия свят, няма да искат да дойдат на Земята. Ако не иска, няма да се върне. Тъй насила няма да го карат. Но като идеш в другия свят, да имаш желание да дойдеш тук, на Земята, и тук като си, на Земята, да не съжаляваш, но онова, за което си дошъл, за което ти си дал обещание, изпълни го. Защото вие горе сте дали обещание коя работа да свършите. А сега се потривате.

Тук преди два деня, дойде един при мене, в петък беше това, един млад момък, много способен. Опитва се той да се самоубие, той не намира смисъл в живота. Аз зная причините, няма да ви ги кажа, защо иска да се самоубие. Казвам му: Слушай, ти забрави ли, че като слизаше от Невидимия свят, тебе ти дадоха една програма? „Ти готов ли си за това и това да направиш? Нямаш ли нещо против?“ – „Не, по силите ми е, аз това ще направя.“ Ти се подписа отдолу. Като слизаше, ти забрави книжката. – „Тогава – казва, – щом съм подписал... Аз го забравих, аз мисля, че нищо не съм подписал, но щом има подпис, тази работа ми е ясна. Подписал съм – ще го направя.“ Че, за да бъдеш честен, трябва да изпълниш това, което подписа. Пък ти искаш да се самоубиеш. Казвам: Тази работа ти не си свършил, посред ден ти напускаш работата си. Ще те питат защо се връщаш наполовина от работата.

Така, вие всички сте подписали какво ще правите. Не ставайте доландарджии, не става тази работа така. И не мислете, че може да мине така. Никому не се прави лицеприятие. Трябва да се изпълни Волята Божия, да се освети Името Божие и да се въдвори Царството Божие. Това е смисълът на живота. Нали ви говорих – онова, което сме обещали, трябва да го направим. Това е, което Бог изисква от нас. Та, много обещания имаме. Не насила, доброволно ние ще го направим, няма да ни заставят. – „Ама ще замедлим своя прогрес.“ Ще кажеш: „Аз съм обещал, трябва да го направя.“ Какво правят хората около мене, то е второстепенно. Но какво аз правя, то е важно. Че не ме обичат хората, че не ме слушат, то е друг въпрос. Онова, което аз правя, трябва да го направя. По някой път може да се смущавам – то е друг въпрос. Че се смущавам, смущавам се, но трябва да си извърша работата. Ама по някой път иде обезверяване, или обезсърчаване, или болести. За мене тия работи са второстепенни. Болен-не болен, вярваш или не вярваш, слабне слаб, работата трябва да се изпълни. При всичките условия ти ще се стегнеш да изпълниш Волята Божия! Разбираш ли? И ще я свършиш без никакви завъртания, без колебания. Веднъж тази работа трябва да се извърши, ти ще я извършиш. Тъй казвам на себе си. Ще свършиш тази работа, няма да очакваш от хората нищо. И за всички така трябва да бъде. И като вършим така Волята Божия, тогава ще имаме една основа. И тогава Мъдростта, Любовта, Истината, тогава ще има взаимно уважение и почит.

Сега ние се налагаме, казвате: „Нямаме уважение.“ И аз ви виждам. И към мене хората нямат уважение. Мислите ли, че много уважение имат към мене? И ако река, аз [се] справям. Никой от вас не е хулен толкоз, колкото аз съм хулен. Какви неща не са турени на гърба ми. Не мислете, че е само за вас така. Някой път, аз съм казал, аз ще ви имам пред вид. Не мислете, че аз тъй ще оставя. И аз ще го туря в книгата. И аз имам три книги. Като ме обиди някой, запиша го в книгата на обидите. Като ми направи някой добро, отворя втората книга и там го запиша. След туй, трета книга има и казвам: И аз ще го възнаградя. Не мислете, че аз не хващам кусур, не, не. Хващам кусур. Но понеже имам важна работа, да свърша работата за Господа, тогава ще му дам. Аз записвам в книгата си и казвам: Като свърша работата, която Господ ми е дал, ще видя как Господ отсъди, та и аз ще отсъдя по същия начин.

И аз бих желал и на вас да дам както Господ дава. И вие си имате три книги, записвайте си. Ама свършете си работата, която към Господа имате. Тогава отворете книгите си и записвайте. Казват: „Прощавай!“ Не, не, не прощавайте, запиши го. Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва да направите заради него. Сега запиши в книгата и остави я. То са счетоводни търговски книги. Запишете си нещата. Като запишеш погрешката на един човек, не се спирай върху нея, но затвори книгата и остави я. Не мисли защо той направил тази погрешка. Запиши, затвори книгата и остави я.

„Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен.“ „Истина, истина ви казвам, крадецът не иде освен да открадне, да заколи и да погуби.“ „Аз дойдох да им дам живот.“ И казвам ви, на всички ви трябва да бъде задача: отдето минете, да носите Божествените мисли; отдето минете, да носите и Божествената Правда – Божиите блага. Навсякъде да бъдете като ухание на тия цветя и който ви види, да каже: „Има хора в този свят, които носят Името Божие.“ Желая Господ да отвори книгата на възнаграждението – какво да даде.

Божият Дух носи всичките блага на живота.

7 ч 5 мин

(На поляната направихме упражненията.)

12-о неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 8.XII.1935 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев

Трите книги

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, аз, може, свят, хора, сега, казва, живот, земя, път, всички, мисли, любов, бог, дойде, добро, мене ,

 Утрини Слова , София, 8 Декември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


В 10-та глава от Евангелието на Йоана се изнася спорът между учените Юдеи и Христа. Спорът се отнася до произхождението на Христа, дали е от Бога или не.

Чудно е как тези учени, които вярваха в пророците, в Бога, не можаха да се проникнат от светлината, която Христос носеше, да разберат Словото Божие. Каквото е било положението на тогавашните учени, такова е положението и на сегашните хора. И те спорят върху религиозни и духовни въпроси, като считат своето верую за най-право. Всички вярват в известна идея, но има нещо неясно в тяхното верую. Ако днес подложат хората на изпит за тяхното верую, малцина ще издържат.

Например, някой минава за търпелив, но ако дойде при него сто пъти наред един и същ просяк, той ще се разгневи и ще го изгони. Къде остана търпението му? За свое оправдание той казва: „Да ме безпокои този просяк 10–15 дни наред, може да се понесе това, но сто пъти да ми се явява пред лицето, това е непоносимо“. Казва се в Писанието, че Бог е дълготърпелив. – Какво представлява търпението? Защо Бог трябва да търпи? – Защото без търпение нищо не се постига. Почти 99% от работите в живота изискват търпение. Какъв е поводът за търпението? Има външен и вътрешен повод. Търпение, което се дължи на някакъв външен повод, е неволя. Например, гладен си, искаш хляб, но трябва да търпиш. – Житото още не е смляно. Ще чакате, докато се смели житото, докато хлябът се омеси и опече. Щеш, не щеш, ще търпиш. – „Не мога да търпя.“ – Както ти не можеш да търпиш, така и тебе не могат да търпят. Дал ти е някой работа, която трябва да свършиш в определен срок. Ако не я свършиш навреме, ще стоят над главата ти, ще чакат час по-скоро да я предадеш. Който ти е дал работата, не може да търпи, но и ти, който си я взел, губиш търпение. И двамата са нетърпеливи. Има случаи, когато някой търпи по отношение на положителните прояви на хората; друг търпи по отношение на отрицателните прояви.

Слугата, например, може да търпи положителните прояви на господаря си, а може да търпи и отрицателните му прояви. Положителна проява на човека е точността, но тя не е всякога в интерес на слугата. Обаче той търпи. Неточността е отрицателна проява, но слугата и нея търпи. За такъв слуга се казва, че е търпелив. Значи случва се, че слугата е търпелив, а господарят – сприхав. И обратно: господарят е търпелив, слугата – сприхав. Добре е, когато и господарят, и слугата са търпеливи. Какво е нужно на човека, за да търпи? – Правилно разбиране на живота. Който разбира добре законите на живота, той е търпелив. Той не се спира върху временните неща. Той знае, че те носят временни блага, които са подобни на позлатени предмети. Те са ценни, но мине ли известно време, те се изтриват, губят стойността си. Вечните неща са Божествени и, като такива, никога не губят цената си. Като се говори за вечни и временни неща, хората се спират върху мисълта за този и за онзи свят. За тях този свят е временен, а онзи – вечен. Представят си онзи свят като земния: и там има ядене и пиене, жилища, църкви и др. Според тях всичко, каквото има на земята, има го и на онзи свят. Хората подържат тази мисъл с думите, изказани в Господната молитва: „Както на небето, така и на земята“. Обаче, като се говори за животните, казват: „Животно е това!“ Те искат да кажат, че животното няма съзнание. Не е така. Животното има съзнание, което е на по-низка степен на развитие от човешкото. Божественото Начало в животното още не е пробудено, както в човека, но все пак съществува. Животното е животно, човек е животно и човек, ангелът е човек и Бог едновременно. Животинското, човешкото и Божественото естество в човека говорят за различните степени на съзнанието. Човек, като съзнание, средно по степен, заема средно положение между животното и ангела. Тази е причината, поради която той притежава и животински, и човешки, и ангелски качества. Гневът, нетърпението, безправието са животински качества. Някой се хвали със силата си и казва: „Каквото пожелая, мога да го направя“. Така постъпва и животното. В животинското царство правото е на страната на силния. В човешкото и ангелското не е така. Докато е малко, детето се подчинява на майка си и на баща си. Като порасне, стане момък, не се подчинява вече. – Защо? – Защото е силен. Силата на големия, на възрастния човек не показва още, че правото е на негова страна. Той е силен само на физическия свят, но не е силен в духовния и в умствения. Ето защо, като се говори за истинския човек, трябва да знаете какви са неговите качества, които го определят като човек. И тъй, не всякога физически силният има всички права в живота и не всякога слабият е на последно място. Големият чук може да смаже гвоздея, но има малки и яки гвоздеи, които се противопоставят на чука. Това зависи от качеството на метала, от който е направен гвоздеят. Богатият е силен, но не всякога. Ако е тщеславен, той ще направи много пакости и ще изгуби силата си. Богатият и разумен човек ще направи такива добрини, от които ще се ползват много хора. Той има дълбоко разбиране за живота и за природата; той е в правилни отношения с всички добри хора, с разумните същества, с цялата природа. За него всичко окръжаващо е живо; камъните, водата, въздухът са живи. Следователно всичко, което Бог е създал, е живо и се движи. Затова учените казват, че животът е движение. Вярно е, където има живот, има и движение. Според едни животът произвежда движението, а според други движението произвежда живота. Излиза, че животът е резултат на движението. Значи движението е причина, а животът – резултат. Всъщност животът не може да се разглежда като резултат. И низшите същества смятат всичко, което се движи, за живо. Например, ако кучето стои при кола̀, която не е в движение, то не лае. Щом колата потегли, кучето започва да лае. То мисли, че тя е жива, и тича след нея. Много хора постъпват несъзнателно като кучето. Като видят, че някоя кола или колело в живота се движи, те хукват след него и се чудят защо Господ е позволил на това колело да се движи. Много естествено. Колелото се движи, понеже някое разумно същество го управлява. Следователно стане ли нещо особено в твоя живот, не питай защо Господ позволил да стане това нещо. Причината се крие в някое разумно същество. Ако обидиш някой силен човек, мислиш ли, че той ще ти прости? Ще ти удари една–две плесници и ще те повали на земята. Ще питаш ли след това защо Господ позволил на този човек да те бие? И той ще пита защо позволил на тебе да го обиждаш. Ако е позволено на тебе да обиждаш, и на друг се позволява да ти удари една–две плесници. Ако искаш да не те бият, кажи на човека нещо хубаво. Кажи му, че е силен, добър, разумен.

Пожелай да ти каже как е работил, че придобил такива добри резултати. Така ще видиш, че той започнал от прости упражнения, от малкото, и постепенно дошъл до голямото. Дъбът израства от жълъд, а не от голямо дърво. Яйцето се снася и от него се излюпва пиле. И човек постепенно израства. От малко дете той става юноша, възрастен и най-после остарява.

Растенето е процес, при който нещата постепенно се увеличават, както във физическия, така и в духовния свят. И в доброто, и в знанието, и в богатството човек постепенно расте. Той не може да бъде изведнъж много добър. Като не разбират проявите на живота, някои се чудят защо бащата оставя на малкия си син повече пари, отколкото на големия. Малкият е по-добър, по-разумен от големия, затова бащата му оставя повече средства. Ще кажете, че бащата е несправедлив. Не е така. Какво ще направите, ако ви дадат да напълните два чувала с жито? Единият чувал е здрав, а другият има на средата две дупки. Разумният земеделец ще напълни здравия чувал догоре, а скъсания – само до половина, където са дупките. Ще кажете, че малкият син заслужава повече внимание, отколкото големият. Не е въпрос за заслуги, въпросът е до възможностите, които се крият в човека. Малкият син има по-големи възможности да възприема и обработва нещата. Ето защо, преди да се произнесете за нещо, първо мислете, а после говорете. Не се сравнявайте с онези, които имат къщи, дрехи, пари и др. Ако искате да имате всичко, каквото другите имат, трябва да отидете при тях, при условията, в които те живеят. Трябва ли ученикът да желае това, което имат възрастните? Ученикът е влязъл в училището да учи. Трябва ли вярващият да иска за себе си това, което има безверникът? Вярващият има отношение към духовния живот, когато безверникът се интересува само от физическия живот. Сега и вие се интересувате от духовния свят, искате да знаете какво представлява той. Чудно нещо! Вие сте излезли от духовния свят, слезли сте на земята и всичко сте забравили. Мислите, че каквито сте на земята, такива ще бъдете и на онзи свят. Това е все едно да мислиш, че както влизаш с водолаз в морето, ще може със същото облекло да влезеш и в обществото. Това е невъзможно. Във водолаза ще бъдеш със специални дрехи, но отидеш ли между хората, ще бъдеш облечен тъй, че да приличаш на тях. Иначе ще ги изплашиш.

Следователно дрехата, с която е облечен човек на земята – физическото тяло – не представлява истинския човек. Влезе ли с тази дреха в духовния свят, той ще изплаши съществата там. Ще съблечеш земната си дреха, ще я оставиш тук, а с духовната ще отидеш на онзи свят. Каква е разликата между духовния и светския човек? Ще кажете, че духовният човек е вярващ, а светският – безверник. Това не е съществено различие, защото и духовният, и светският вярват, но в различни неща. Светският е привидно безверник, но всъщност и той вярва в нещо. И какво виждаме в края на краищата? Безверникът си направил къща, децата му са здрави, добре възпитани. Вярващият няма къща, децата му боледуват, не се учат добре. Следователно, когато правите разлика между две неща, трябва да изтъквате някое съществено качество. Например, ако правите разлика между желязото и златото, няма да изтъкнете различието в твърдостта им, а ще спрете вниманието си на действието на кислорода върху тях; желязото се окислява, а златото не се окислява. Въз основа на това свойство желязото се счита за неблагороден метал, а златото – за благороден. И хората, като металите, се делят на добри и лоши, на благородни и неблагородни. Добрият човек дели хапката си със своя ближен; лошият взима хапката от устата на ближния си. Добрият е щедър, раздава от благата си на всички; лошият е алчен, с ненаситно око. Тъй щото, когато се изучавате, наблюдавайте се, да видите какви чувства ви владеят: егоистични или хуманни. Ще кажете, че сте културни, образовани хора. Оставете културата и образованието настрана. Съвременната култура не е нищо друго, освен позлатяване или посребряване на предметите. Някой бил в странство, свършил някаква наука и мисли, че е образован и културен човек. Каква култура е тази, която изменя естеството на човека и го заставя да изопачава нещата? Истинска култура, истинско знание е онова, което буди човешкото съзнание и му дава условия да се прояви така, както Бог го е създал първоначално. Какво мислиш за себе си, това не е важно. Че си свободен, че си свършил един–два факултета, това не показва още, че си културен, че си истински човек.

Отличителното качество на човека е мисълта. Като мисли, той прави разлика между добро и зло, между бяло и черно. В противен случай той е сляп, нищо не вижда. Ето защо, казва се, че изпитанията и страданията дойдоха, за да заставят човека да мисли, да развива ума си, да различава противоположностите в живота. Когато яде овца, вълкът се радва, че има какво да си хапне. Но същевременно той се готви да нападне друга овца. Това показва, че той не мисли. Вълкът има ум, но не мисли. Обаче истинският човек не постъпва така. Съзнанието на много хора не се различава от това на вълка. Някой минава за религиозен или духовен, но без колебание взима ножа и отива в курника да заколи една кокошка. След това жената изчиства кокошката и я сготвя добре. Като се нахранят, и двамата благодарят на Бога, че промислил за тях. На другия ден ще заколят агне, ще одерат кожата му и ще го опекат. Ако вълкът си позволи да нападне една овца и да я изяде, считат, че това е престъпление. Тогава всеки има право да го убие. Защо човек има право да коли кокошки, агнета и да ги яде, а вълкът няма право? Ще кажете, че вълкът постъпва по-жестоко с тях. Не е така. От гледище на Божественото съзнание, на висшия морал, и в двата случая престъплението е еднакво. Затова казваме, че бъдещето на вълците не е добро. Те ще бъдат изтребени от лицето на земята. Всички месоядни животни ще бъдат унищожени, няма да станат наследници на земята.

Законът е един и същ и за месоядните животни, както и за хората, които постъпват като тях. Първо ще изчезнат кръвожадните животни, а след тях лошите хора. Ще кажете, че това трябва да се докаже. Времето ще го докаже. Не всяко нещо, което се доказва, е вярно. Има неща, които не могат да се доказват, но времето ги хроникира. Който доживее това време, ще бъде свидетел на думите ми. Преди години присъствах като слушател на едно углавно дело. Обвиняемият имаше 20 души свидетели, а пострадалият – само един. Като наблюдавах свидетелите на обвиняемия, видях, че всичките приличаха на него. Единственият свидетел на противната страна, добър и честен човек, приличаше на пострадалия. Казах на приятеля си, който беше с мене, че правото е на страната на този, който има само един свидетел. И наистина, когато започна разпита на 20-те свидетели, те изпаднаха в противоречие. Даваха показания ту като очевидци, ту като такива, които чули само за престъплението, като забравяха какво са казали първия път. Лъжата им се хвана и в края на краищата съдията даде право на онзи, който имаше един свидетел, а обвиняемия осъди. Значи не всякога многото свидетели изнасят истината. И сто души свидетели да имате на ваша страна, ако не говорят истината, те не могат да изнесат правото. Може да имате един свидетел, но да говори истината. Тя не се нуждае от много доказателства. Човек трябва да работи върху себе си, да развива ума и сърцето си, да мисли и чувства правилно. Така той ще различава правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. Като срещне човек, който не постъпва правилно, ще му каже истината, ще му помогне да види погрешките си. Кажете ли, че го обичате и не можете да му изнесете погрешките, вие сте на крив път. Според мене човек най-лесно говори истината на онзи, когото обича. Майката наказва детето си, посочва погрешките му, защото го обича. Наказание, наложено от Любов, е на място. Какво трябва да прави майката, когато види, че детето ѝ се надвесва над кладенеца? Ако започне да му се кара, може да го стресне и то да падне в кладенеца. Щом вижда опасността, тя веднага му удря една–две плесници и то пада настрана, далеч от кладенеца. Така тя го предпазва от нещастието, което може да му се случи. Като падне на земята, детето ще заплаче, но очите му ще се отворят.

Следователно всяка плесница, която отваря очите на човека, е благословение. Не може ли да ги отвори, тя не е на място. Когато добрият човек бие, това е благословение. Чрез ръката той предава част от енергията си, която струва хиляди и милиони. Страшно е, ако лош човек ви удари плесница. Тя носи разрушение и загуба. Като знаете това, пазете се от лошите хора. Ако лошият бие добър, праведен човек, той ще вземе от неговите енергии и ще се нагърби с неговия кръст. Римските войници биха Христа, поругаха се с Него, но поеха част от страданията Му.

Апостол Павел гонеше християните, взе участие в убиването на Стефана, но в края на краищата пое неговата работа. Сам той стана християнин и тръгна да проповядва Христовото учение. Сегашните хора се нуждаят от право разбиране на нещата, за да знаят, че постъпките им определят тяхното място в живота. Изобщо постъпките на човека показват радости ли ще има или скърби. – „Баща ми е добър, способен човек, знае да свири и пее добре. А щом баща ми е добър и способен, и аз съм такъв.“ – Баща ти не познавам, тебе познавам. Вземи тогава цигулката и започни да свириш и пееш. Ако свириш и пееш добре, ще разбера, че и баща ти е бил добър музикант. Колкото и да ми говори вълчето за баща си, аз познавам баща му. То ще каже, че баща му е добър, великодушен. Щом видя вълчето, аз зная вече какъв е баща му, няма защо да ми говори за него и да го препоръчва. Ще се хвали някой, че се движи в общество на учени, на просветени хора. – Това не ме интересува. За мене е важно какъв си и как постъпваш. Ако си разумен, и приятелите ти са разумни; ако не си разумен, и приятелите ти не са разумни. Подобното подобно привлича. Работете върху себе си, да различавате доброто от злото. Кажете ли, че не може без погрешки, без зло в живота, вие сте на крив път. Не може без външни погрешки, но не и без вътрешни. Външните погрешки лесно се изправят, а вътрешните – мъчно. Животът не търпи вътрешни погрешки. Те са опасни, водят към смърт. Адам и Ева направиха една външна погрешка, заради която ги изпъдиха от рая. Ако за една външна погрешка ги изпъдиха от рая, можете да си представите какво щеше да бъде положението на сегашното човечество, ако бяха направили вътрешна погрешка. Те ядоха от забранения плод, понеже не различаваха доброто от злото. Яденето е външен процес. Ще кажете, че първите човеци проявиха непослушание и ядоха от забранения плод. Наистина, Адам и Ева ядоха от забранения плод, но хората и до днес още не са престанали да ядат от този плод. Всяка крива присъда, всяка неестествена любов не са нищо друго, освен ядене от забранения плод. Ако разубедиш някого в неговата вяра, ти му даваш плод от забраненото дърво.

След това този човек ще те пита в какво вярваш, за да вярва и той в същото. Какво ще му отговориш? За да му предадеш своето верую, покани го да живее при тебе една година и каквото правиш тия, и той ще го прави. От последствията на своя живот ще разбереш право ли е твоето верую или не е право. Искаш ли да разбереш какво е твоето верую, приложи го в живота си. Мнозина говорят за новите идеи, които ще преобразят света. По какво се познават тези идеи? Не е достатъчно само да се говори за нови идеи и да се очаква от тях нещо, без да се придобият някакви резултати. Не е нова тази идея, която не може да произведе преврат в човека. Не е чиста и здравословна онази храна, която не носи здраве и живот за човека. Не е чист онзи въздух, който не пречиства кръвта – от венозна да я превръща в артериална. Чистият въздух носи Божествено благо и прониква в кръвта, пречиства я и обновява човека. Чистият въздух играе роля на инспектор в човешкия организъм. Като влезе в дробовете, той пречиства кръвта и се подписва, че тази чиста, червена кръв може свободно да пътува по тялото. Така постъпват инспекторите на културните индустриални държави. Те преглеждат индустриалните произведения на своята държава и като ги одобрят, пущат ги из целия свят. Няма ли такива инспектори, индустриалните произведения минават от държава в държава, но зле препоръчват своите производители. И тъй, всяка нова идея, всяко ново учение или верую имат отличителни качества, по които се познават. Който има ново верую, той постъпва по нов начин, съвършено различен от старите. Ако си търговец, няма да говориш за стоката си, но тя сама ще говори за себе си. Ако си вярващ и духовен, няма да казваш на хората, че Бог те обича, но така ще се проявяваш, че хората ще те обикнат. Обичат ли те хората, това показва, че Бог те обича. Ако не те обичат, ти не вършиш волята Божия, не вървиш в правия път. Тогава нещастията и страданията ще те следват едно подир друго: болести, беднотия, нещастия, противоречия и др. Всички страдания, мъчнотии и противоречия не са нищо друго, освен методи за възпитание. Наложи ли ви се един от тези методи, не питайте кой е причината за това и не считайте окръжаващите виновници на вашите страдания. Всеки сам е виновен за страданията си. Страдаш, боледуваш, обедняваш – има причини за това. Няма нищо скрито-покрито в света. Който се е отклонил от правия път и не изпълнява Божията воля, неизбежно страда. Някой минава за учен човек, но въпреки това страда. Значи не е истински учен. Който постъпва по Божия закон, той е истински учен, той има положително знание. Ако не постъпваш по Божия закон, всичко ще изгубиш: и знание, и сила, и богатство, и младост, и щастие. Приложение, работа се иска от всички. Някои вярват в Христа, в Бога, но очакват всичко наготово. Те мислят, че на онзи свят ще ги посрещнат с колесница, с музика и песни. И това е възможно, обаче важно е как са живели на земята. Ако тук са прилагали Божия закон, добро ги очаква на онзи свят. Ако тук не са живели добре, и там няма да живеят добре. Ще кажете, че Бог е Любов. Любовта не търпи погрешки и престъпления. Тя мълчи; не съди никого, но чисти света. Тя е огън, който изгаря всичко нечисто. Вън от нея могат да се вършат престъпления, но вътре в нея никакво престъпление не се позволява. Казано е в Писанието, че Любовта е дълготърпелива. Вън от себе си тя всичко търпи, но вътре в себе си не допуща никаква нечистота и погрешка. Любовта изисква абсолютна чистота. Същото изисква и Мъдростта, и Истината. Вън от себе си Мъдростта търпи глупостите и невежеството на хората, но в себе си не ги допуща. Вън от себе си Истината допуща всякакво ограничение и робство, но в себе си не ги допуща. Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Бог е съвършен в своята мисъл. Следователно и човек може да бъде съвършен в мисълта си. Външно може да допусне някаква погрешка, но дойде ли до вътрешния живот, до проявите на своята душа, там никакви погрешки не се допущат. Не можеш ли сам да се прецениш и дадеш отчет на своите мисли, чувства и прояви, други ще те преценят и осъдят. Външният свят е крайно справедлив отвън и крайно несправедлив отвътре.

Духовният свят е крайно снизходителен отвън и крайно взискателен отвътре. За да се справя с външния и вътрешния си живот, човек трябва да има будно съзнание, да различава проявите си.

Казано е в Писанието: „Да се облечем в Христа“. Обличането се предхожда от събличането. Значи човек трябва първо да се съблече, а после да се облече. Религиозните и духовните хора мислят, че са облечени вече с дрехата на Христа. Малцина, обаче, са облечени. Повечето християни още не са облечени в новата дреха. За да се облекат в новата дреха, те трябва първо да съблекат животинската си дреха. Новото е дрехата на Любовта. Който е облякъл тази дреха, той е намерил правия път на живота. Той живее в истинската светлина. Мнозина живеят в тъмнина, но се заблуждават, като мислят, че са придобили някаква светлина. Те гледат картините на различни художници, посещават кина и представления и мислят, че това е действителният живот. Всъщност истинската светлина не е нито на платното на киното, нито в театъра, нито в картините на художниците. На платното гледате хора, които говорят, движат се, плачат, но това не е действителност. Ако отидете зад платното, ще видите, че там има един апарат, в който се поставят картините, чието изображение се проектира върху платното. Така и духовният живот се проектира на земята в образи и картини, които се движат, говорят, смеят се и плачат. В този смисъл земният живот не е нищо друго, освен проекция на духовния.

С други думи казано, земният живот е сянка на духовния. Духовният човек се отличава с мир, търпение и чистота. Неговите постъпки са проникнати от искреност и справедливост. Светският човек, обаче, не се е освободил от неправдата. Каквото предприеме, все ще наруши някой Божествен закон. Следователно от всички хора се изисква чиста мисъл, чисти чувства, чисти постъпки. Чистотата е качество на Божествения свят. Достатъчно е да ви посети една Божествена мисъл, за да се ползвате от благословението на Божествения свят. Той носи условия за растене и развиване на човека. Тъй щото, който иска да се развива правилно, трябва да подържа връзката си с Божествения свят. Помнете: Божественото повдига човека. Божествените мисли внасят светлина в ума. Божествените чувства внасят топлина в сърцето, а Божествените постъпки внасят сила в тялото. Мислите имат отношение към умствения свят, чувствата – към духовния свят, а постъпките – към физическия. Умственият, духовният и физическият свят откриват красотата на живота. Най-близо до нас е физическият свят, който ни запознава с Бога. За някои хора съществува само един свят – физическия, и в него вярват. Вън от този свят те нищо не виждат и не признават. Обаче Христос казва: „Ако не вярвате в мене, вярвайте в Онзи, Който ме изпратил“. Вярата има отношение към опита. Опитвайте думите, които Христос говори, за да Го познаете и повярвате в Него. Ще кажете, че не знаете къде е учил Христос. Това нищо не значи. Има хора без диплом, които знаят повече от онези, които са свършили университет и получили диплом. Първите лекуват болни, помагат на страдащи, носят доброто в себе си, а вторите не притежават тези качества. Добрият и свят човек се познава по благословението, което носи на хората. Влезе ли в някой дом, където има болни, нещастни, бедни, на всички помага. Той е скъпоценен камък, който отразява и пречупва добре слънчевата светлина. Той е цвят, който разнася благоуханието си надалеч. Всички трябва да бъдете такива скъпоценни камъни и цветя, за да се ползвате от знанието, което новите професори-адепти, ще ви преподават. Те ще насочат вниманието ви към неща, за които никога не сте мислили. Често хората говорят за любов, за обич, но още не могат да ги проявят правилно. Само да се говори за любов и за обич, без да се прилагат, това е теория, т.е. книжовно знание. Казвате, например, че обичате хляба. Мислите ли, че като ядете хляб, вие го обичате? Да обичаш нещо и да го изядеш, това още не е обич. Любовта се отличава с особено качество. Да любиш някого, това значи да виждаш Бога в него и да го обичаш заради Бога. Докато гледате на човека като на същество, в което Бог живее, вие можете да го любите. Той може да не съзнава това; важно е вие да го съзнавате и да виждате Божието присъствие в него. Само при това положение вие можете всякога да му правите добро. Любовта не прави разлика между хората. Тя не ги дели на бедни и богати, на учени и прости. Когато дава чаша вода на човека, не обръща внимание на външността му. Както и да е облечен, тя му подава вода с любов, с внимание. Откъде знаете какво се крие в бедния и в богатия? Външно бедният е скромно облечен, със стари, износени дрехи, но вътрешно е богат. Той може да е светия. Богатият, облечен с нови, скъпи дрехи, може вътрешно да е беден, или някой нехранимайко. Като постъпвате еднакво и с двамата, вие ги сближавате, правите ги приятели. Щом се сближат, те се обменят. Единият предава на другия това качество, което му липсва. След време и двамата се изравняват. Приятелство съществува при взаимна обмяна от двете страни. Само така хората се изравняват и уякчават връзките си. Ще кажете, че обичате и Господа, и хората. Щом говорите за любов, ще ви поставят на изпит. Момък обича една мома, но бащата на момата не е разположен към момъка. Това е първото изпитание, което той среща на пътя си. Вместо да търси начин да се помири с бащата, момъкът настройва и момата против баща ѝ. Той ѝ казва, че щом се оженят, ще се отделят, няма да останат в бащиния ѝ дом. Докато момъкът внася лоши чувства в момата, не може да се говори за Любов. Който люби, никога не изпитва лоши чувства към хората.

Любовта примирява човека, както със самия него, така и с окръжаващите. Влезе ли лошо чувство в човешкото сърце, това показва, че дяволът се е настанил там. Страшно е да дадете място на дявола в сърцето си. Влезе ли дяволът в някоя къща, иде запустението. В един манастир умрял главният игумен и оставил сметките си неуредени. Заместникът му поел работата, но се видял в чудо, не могъл да оправи обърканите сметки на своя предшественик. За да се справи с новото си положение, той се молил дълго време на Бога да му се яви по някакъв начин старият игумен, да вземе участие в оправяне на сметките. Най-после молбата му била чута. Явил се старият игумен, но донесъл такава миризма в монастира, че всички трябвало да го напуснат. От този ден монастирът запустял. Страшно е положението на човека, който влиза в сдружение с дявола. Някои казват: „Стани съдружник с дявола, докато минеш моста“. По-добре да минеш моста сам, отколкото с дявола. Не правете връзка с дявола. Не заставяйте стария игумен да излиза от ада да оправя работите ви. Това значи: Не се връщайте към миналото си, чрез него да оправяте работите си. Миналото е изиграло ролята си. Дръжте се за настоящето, което подготвя условията за бъдещето.

Мнозина искат да знаят какво е било миналото им, за да си обяснят причината на страданията. Не се ровете в миналото си. Спомнете си пословицата „Да спи зло под камък“ и вървете напред. Казано е в Писанието: „Ще залича греховете им и няма повече да ги споменавам“. Следователно не извиквайте в паметта си това, което Бог е хвърлил зад гърба си. Забравете старите си погрешки и не правете нови, да не би, Господ като види новите, да види и старите. Не заставяйте Господа да отваря книгата на старите възпоменания, да види какво е писано там. Тогава положението ви ще стане по-лошо, отколко е било първоначално. Ако Господ си спомни за вашето минало, и вие ще си спомните. Така ще дойде грехът. По-добре е Бог да отваря книгата на живота, да вижда доброто, което сте направили, и да си спомняте за него. Човек се радва, когато Бог отваря книгата на живота и преглежда добрините, които е направил. Той страда и скърби, когато Бог преглежда погрешките и престъпленията, които човекът е направил. Като знаете това, не питайте защо идат радостите и скърбите. Не заставяйте Бога да отваря книгата на миналото. Нека отваря книгата на живота, на настоящето, в което се пише красивото и доброто. И тъй, Бог пише в три книги: в едната записва погрешките на хората, във втората – добрите им дела, а в третата – възнаграждението, което се определя за добрите постъпки.

Доброто е общо за всички хора, за всички живи същества. Доброто за едного трябва да бъде добро за всички. Злото за едного трябва да бъде зло за всички. В целия свят добрите хора си приличат. Те са от една школа. Също така и лошите хора си приличат. Добрият човек навсякъде е добър, лошият навсякъде е лош, геният навсякъде е гений, светията навсякъде е светия. Каквото и да се говори на хората, те свеждат всичко към страданията и питат защо страда човек. Страданията идат за изправяне на погрешките. Мъчно се носят страданията, но без тях животът щеше да бъде два пъти по-лош. Със страдания е лош, но без страдания е два пъти по-лошо. Ако страданията не вкарат човека в пътя на доброто, не са на място; и ако доброто не му донесе благата на живота, и то не е на място. Тогава човек минава през трите книги, за да дойде до убеждението, че всичко, което се случва в живота му, е добро. Всичко, каквото прави човек, се пише; всичко, каквото е правил, е написано вече. Благодарение на това, което е написал и пише в първата и втората книга, се определя неговото бъдеще. Ако страдате, радвайте се, че отваряте книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се, че отваряте книгата на възпоменанията, да разберете защо не сте добри и да намерите причината на нещата. Любовта се проявява в книгата на миналото, когато човек е правил погрешки; Мъдростта се проявява във втората книга, когато се изправял и вършил добри дела, а Истината – в третата книга – книгата на възмездието, или на възнаграждението. Любовта показва пътя към доброто, а Мъдростта – пътя към Истината. Любовта изправя и повдига човека. Дойдете ли до Любовта, няма да се спрете там, ще продължите по-нататък, да намерите Мъдростта и Истината. Само така ще влезете в Божествения свят и ще се ползвате от Божиите блага. Сега аз искам да ви избавя от заблужденията, да извадя гвоздеите от главите ви, които ви смущават. Вие тъпчете само на едно място и мислите, че сте изгубили времето си напразно. Искате да оправите живота си, да подобрите положението си, но не знаете как. Ще оправите и живота си, и работите си, ако любите, ако сте разумни и истинолюбиви. При това положение не можете да се оплаквате от мъчнотии и страдания. Ще кажете, че Йов бил праведен човек, но въпреки това минал през големи страдания. – Йов беше голям адепт. Той мина през изпитания и страдания, за да се изпита любовта му. Той беше богат човек, имаше на разположение ниви, говеда, стада, добри синове и дъщери. Всичко това му се взе, но той пак остана верен на Бога. Христос мина през още по-големи страдания, но издържа докрай. Той увисна на кръста и каза: „Господи, да бъде Твоята воля. В Твоите ръце предавам духа си“. Той се моли да Го отмине чашата на страданията, но като не се отмени, прие я с Любов.

Страданията, обаче, Го повдигнаха. Големи бяха противоречията на Христа, но Той не възропта. Пред Него се отвори третата книга и там се написа възнаграждението Му – възкресението. Ще кажете, че има добри хора на земята. Има хора външно добри, има и вътрешно добри. Ако човек е само външно добър, малцина ще го обичат; ако е вътрешно добър, повече ще го обичат; ако е и външно, и вътрешно добър, всички ще го обичат. Ето защо, човек трябва да бъде добър и в двата свята, във външния и във вътрешния. Във всичките си вземания и давания да бъде честен, изпълнителен, като търговец, който не взема и не дава полици, но не ощетява и не подяжда нито себе си, нито ближните си. Разумният свят обича точността. На земята ние разполагаме с Божествените енергии, но нямаме право да злоупотребяваме с тях. Никой няма право да изразходва повече енергия, отколкото е нужно. Човек не живее само за себе си. Следователно той трябва да се съобразява и с живота на другите. Благата са общи и трябва да се разпределят справедливо. Днес са нужни герои, образци, морални хора. Светът се нуждае от нещо ново. Старото минава, трябва да се замести с ново. Новият човек слиза на земята с радост, да свърши една полезна работа за всички. Като напусне този свят, той отива в другия свят с радост, че скоро ще се върне на земята, да продължи работата си. Някой мисли, че като замине за другия свят, няма да се върне на земята. Ако не е готов още за небето, доброволно или насила, пак ще слезе на земята. За предпочитане е да се върне доброволно, отколкото чрез насилие. Който не разбира този закон, скоро се обезсърчава, не му се живее, иска да сложи край на живота си, да замине за другия свят. На всеки, който иска да се самоубие, аз казвам: Изпълни ли обещанието си, което даде в разумния свят преди да слезеш на земята? Свърши ли възложената си работа? Изпълни ли Божията воля? Ето, ти си сложил подписа си, че ще свършиш известна работа на земята, а сега искаш да я напуснеш, да оставиш задачата си незавършена. Такива хора наричаме бегълци. Искаш ли и ти да бъдеш беглец? Ако си добросъвестен, ти ще останеш на земята до края на живота си, да свършиш работата си напълно. Всеки трябва да изпълни волята Божия, да освети името Божие и да въдвори царството Божие в душата си. В доброволното изпълнение на волята Божия, на обещанието, което си дал, се заключава смисъла на живота. Ще каже някой, че е болен, беден, слаб, не може да изпълни обещанието си. Това не може да го оправдае. Ще работиш при всички условия, без да очакваш на хората. Сам ще работиш и когато изпълниш обещанието си, ще придобиеш великите добродетели на живота. Задачата на всеки човек е да свърши работата, която Бог му е определил, и след това да мисли какво дължи на хората и какво те му дължат. За тази цел той ще отвори трите книги и ще записва. В първата книга ще пише обидите, хулите, които е получил. Те са резултат на миналото. Във втората книга ще пише доброто, което му е направено – резултат на настоящето, а в третата книга ще пише наградата, която трябва да отдаде на близките си. Пишете в книгите си всичко, което ви се случва, и веднага ги затваряйте. Защо става така или иначе, не питайте. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни.“ „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби. Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно.“

Носете Божествените мисли и чувства навсякъде! Носете Божествените блага като благоуханни цветя навсякъде! Който получи едно от тези блага, да каже: „Има хора в света, които изпълняват Божията воля, осветяват името Му и въдворяват царството Божие на земята“. Желая ви Бог да отвори третата книга и да напише какво възнаграждение да се даде за делата ви.

БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

Утринно Слово от Учителя, държано на 8 декември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder