НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Подядане и ощетяване

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Подядане и ощетяване

Най-често използвани думи в беседата: истина, има, може, човек, тон, подяда, сега, можеш, любов, казва, имаш, аз, искаш, път, нагоре, мъдрост, подядане, вземеш, успоредни, подядането ,

 Младежки окултен клас , София, 22 Ноември 1935г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Чете се темата: „Физически и духовни ограничения“.



За другия път пишете върху понятието „морал“. Имате буквата М [фиг. 1]. От колко елемента е направена? – Четири стени. Линията С е успоредна на линията А, линията В – успоредна на линията D. Четири линии, които са две по две успоредни и се пресичат. Кажете, две успоредни линии могат ли да се пресичат, В и С успоредни ли са? Две линии всякога, когато се пресичат, са успоредни, но не на физическия свят. В органическия свят, в психическия свят те са успоредни. Да ви наведа на един прост пример. Вие, като седите на столовете, доказвате, че успоредните линии се пресичат. Щом турите краката един върху друг – вашите крака нали са успоредни, като вървите, краката не са ли успоредни? Но като седнете и ги прекръстосате, те се пресичат. Какво показва? Краката, които са успоредни сами на себе си, не се пресичат. Но вие може да ги заставите временно да се пресекат. После станете, пак са успоредни; като седнете и турите краката един върху друг, пресичат се. Сега какво разбирате? Че във физическо отношение две линии са успоредни. В математиката казват, че успоредните линии се пресичат, къде? – В безкрайност[та]. Що е безкрайност? Безкрайността е разумното. Защо безкрайността има отношение към човешкия ум[?] Във физическия свят всички неща са крайни. Не искам да обяснявам повече. Не се стремете да разберете нещата, защото след като разберете нещо, ще се натъкнете на друга мъчнотия.

Тогава ние казваме, че трябва[т] отношения. Тия материални линии на буквата М имат отношение в психическия свят. Тя има четири отношения. На колко места се пресичат тия четири линии? На три места – 1, 2, 3. Тъй както е поставен въпросът, имате две пресичания, при които движението е нагоре, имате едно пресичане, при което движението е надолу. Вие сега може да попитате: „Когато математиците разрешават някои въпроси, какво имат за цел? Постига ли се нещо?“ Запример, какво се постига с математическото разрешение на една задача? След като си работил дълго време, какви практически резултати има, че си разрешил една задача? Ако си ученик в училището, ако разрешиш една мъчна задача на дъската, може би да имаш шесторка. Питам: Какво можеш да вземеш от твоята шесторка, в какво тя може да ти послужи? Като едно понятие в ума ти може да ти донесе нещо, но практически, физически, какво можеш да направиш със шесторките? Поставена една бележка „шесторка“ в тефтерчето, какво може да ти допринесе? Вътрешно задоволство, не физическо.

Казвам: Буквата М какъв смисъл има? Като я пишете, от А, отивате нагоре, после слизате надолу, пак възлизате нагоре и слизате надолу. Колко пъти ръката ще [се] качи горе и колко пъти ще слезе долу? Веднъж нагоре, надолу, пак нагоре и пак надолу, два пъти нагоре и два пъти надолу. Как ще докажете, защо се образуват два върха [при] възходящо движение и образува се един връх на слизане? А и D успоредни ли са? Линията D е успоредна на В. Забележете, В слиза надолу, С се качва. Линиите, които се качват, са успоредни – А и С; и линиите, които слизат, [В и D], и те са успоредни. В двете линии, [В и D] има слизане, посоката е една и съща. Тук кои линии се пресичат? В е успоредна на D и С е успоредна на А. Тия успоредни линии са граници на някаква реалност. Вие имате линии, които физически се пресичат. Ако вие поставите двама души или двама ученика, ако вие образувате и буква от четирима, какво отношение ще има тогава? Ако всеки един вземе една линия: А – имате едно разумно същество, при В – друго, при С – трето и при D – четвърто. Те образуват една буква, но те какво съставляват за вас? Вие с буквата М пишете „милост“. Какво подразбира думата „милост“? Или „мисъл“? Или „мъжество“? Или „мощ“? Или „мизерия“? Или „мухъл“? Или „мънкане“? Българска дума ли е „мънкане“? Тези, които сте следвали по филология, какво ще кажете? – /„То ще се види дали има глагол от този корен“./ – Да оставим тия подробности.



Добре, да дадем сега една ясна представа. Да кажем, че известни неща са физически, други – духовни. Как бихте [ги] представили в музикално отношение? Как бихте разграничили, ако един музикант свири физически, друг свири духовно малко. Изобщо, когато учениците изучават музика, свирят винаги механически, те свирят по ноти, те гледат нотите. Всеки, като види къде е поставена нотата, [той я вземе]. Запример, нотата ДО. След като ти гледаш написаната нота и [я] изсвириш, то е физическо, имаш вече символ. Когато чуеш гласа на нотата, то е духовно. Да кажем: чуваш гласа, различаваш, че това е ДО. Не виждаш, че е написана. Най-първо виждаш написаната нота, казваш: „Това е ДО“. Всеки може да каже като погледне нотата, че това е ДО. Има известни признаци. В тази дадена система, известна линия минава през ДО. В другата система, ти щом чуеш гласа на ДО, казваш: „Това е ДО“. Кой е по-способен музикант: който познава написаните ноти или който познава тоновете? От физическо трябва да го превърнем в духовно. В първия случай това е само [физическо]. В първия случай това е само условие, физическо условие да се прояви духовното. Като напишете тия ноти, след туй трябва да се повърнете към музикалните тонове. Вземете един инструмент, цигулката физически е направена да има съчетание и отношение. След туй, по закона на скъсяването на струните, техните трептения предизвикват тонове. Да знаеш как да съкращаваш – при всяко съкращение се произвежда тон. Съкращаването на струната удвоява трептенията. Когато струните се удължават, какво става с тоновете? – /„Понижават се“./ – А когато струните се съкращават, тоновете се повишават. Добре. Тогава в музиката, с удължаването на линиите в едно отношение печелиш, в друго губиш. Като се удължава струната – печелиш струна, тонът се понижава – губиш, имаш по-нисък тон. Когато съкращаваш струната, тоновете се повишават, тогава печелиш в тоновете, а губиш в струните. Следователно, когато цигуларят свири, в едно отношение той губи, а и в загубата печели в друго отношение. Скъсяваш струната – губиш в струната, а печелиш в тона, защото тонът се повишава. И обратното. Тогава имате две печалби и две загуби. При печалбата на струните, губи[ш] в тоновете, тоновете стават по-ниски. Ниските тонове не могат да дадат този смисъл, както високите тонове. Във втория случай става съкращение на струната. Той губи физически, но духовно печели. Сега, загубата в какво седи? В първия случай удължаването на струната е печалба физическа, поне[же] с физическата печалба, с дългата струна ще направиш по-добър възел. Но от тона не можеш да направиш, от тона губиш. Във втория случай физически губиш, а в тона печелиш. Сега, представете си, че този тон представлява слабия чук. Защото с удължаването на струната, този чук е слаб, не може да пробие стената, но със съкращаването на струната, този тон може да пробие стената. А пък тебе ти е потребно да пробиеш стената. Или, високите тонове се чуват по-далече, отколкото ниските. И тогава, когато искате вашият приятел да ви чуе надалеч, какво правите, удължавате ли струната или я съкращавате? Съкращавате ги. Сега изводите. То е закон, който съществува. Правим изводи, паралел има в явленията в природата. Ти в морално отношение не може да [се] подигнеш, ако на физическото поле не изгубиш. Ти на физическото поле не можеш да спечелиш, ако в морално отношение не изгубиш. Изводът сега. За да се проявиш, някой път ще чувствуваш, че има понижение. То е струната, която се съкращава и се удължава. Изменят се тоновете по някой път. Не можете вие едновременно да имате и печалба на физическото поле, и в духовния свят. Искате да имате приятелство с някого. Но можете ли да имате приятелство, без да имате някаква жертва? Невъзможно е. То се дължи все на някакъв малък повод. Ти завързваш приятелство при известна обстановка. Оказал си услуга, след туй се завързва приятелство на една малка жертва, която си направил. Или създаваш неприятел по единствената причина, че си направил една малка погрешка. Пак се зараждат известни противоречия. Казвам сега: Един цигулар как си поправя погрешката? Фактически, като удължи струната, произвежда по-нисък тон. Направил ли е прегрешение? Не е направил никакво прегрешение. Но в дадения случай този тон нас не ни интересува. Този тон, тази погрешка, при съчетанието на високите тонове иде някак си в хармония. Някой път необходимо е да се удължи линията, да се произведе нисък тон, да [се] направи погрешка, за да се даде ефект на високите тонове, които са се произвели чрез съкратяване на струната. Моралът има две страни. Тогава, за да се образува приятелство, в музикално отношение какво трябва да направиш? Трябва да съкратиш струните. Ако искаш да си създадеш неприятел, трябва да ги удължиш. Сега, в какво седи добрината, че имаш един приятел или имаш един неприятел? В какво седи разликата между един приятел и един неприятел? В материално отношение в какво седи? Приятелят винаги ще те подяде. А неприятелят никога не те подяда, защото ти не го угощаваш. Приятелят все ще [те] подяде, все ще похарчиш заради него. Но разликата в това седи, че приятелят зло няма да ти направи, няма да те ощети. Неприятелят, който не те подяда, може да те ощети. Този човек, който не те подяда, може да те ощети. Всеки, който не те ощетява, може да те подяде. Разберете тънките съотношения, които съществуват по някой път във вашите мисли, вашите състояния. В човека има двояко течение. И в мислите, и в чувствата има двояко течение. Ние искаме никой да не ни ощетява. Ако искаш едно живо същество да не те ощетява, какво трябва да направиш с него? Ще удължиш или ще съкратиш? Ако искаш да те подяда, ще направиш обратното. Имаш два процеса: единият – на удължаване, другият – на съкратяване и ще имаш два резултата – едното е подядане, другото е ощетяване. Подядането произтича от вас. Приятелят иска от [тебе] пари назаем, ти не можеш да откажеш. Ощетяването вече не зависи от тебе. То зависи от вашия неприятел. Той може да не го направи. Подядането ти го знаеш. Ти не можеш да откажеш на приятеля си, защото, ако откажеш, приятелството ще се развали. Ощетяването става чрез този, който не те обича, той прави нещата без ти да ги знаеш, после ще научиш. При подядането приятелят, който те подяда, той не знае, ти го знаеш. При ощетяването врагът го знае, ти не го знаеш. Ощетяването отпосле го съзнаваш. Подядането е начало, ощетяването край. Тогава питам: Кое [е] по-хубаво – да имаш подядането в началото или да имаш ощетяването в края? Подядането или щетата бихте предпочели? Всеки ще предпочете подядането, то е за предпочитане всякога. Най-малката бела в света, най-малкото страдание в света е подядането. По-малко страдание от подядането няма. Ако може да намерите, кажете ми. Аз като съм изследвал, психологически съм намерил, че подядането е най-малкото страдание, което може да понесете. По-малко от него няма. Някой път казвате: „Подяде ме“. От подядането по-долу няма. Кой може да каже [нещо] по-ниско от подядането?

Сега трябва да мислим не физически. Може да има някакво противоречие. Как е възможно две успоредни линии да се пресекат? Щом две линии [не] се пресичат, разбираме, че няма разум. Разумността е отвънка. Щом линиите се пресичат, всякога подразбираме, че има разумност. Щом виждам човек, който си турил краката един върху друг, аз виждам разумното. Ако някой не може да си прекръстоса краката, сакат е, не е учен, нищо повече. Ако един човек не може да направи една погрешка, аз го считам глупав човек. Ако един човек не може да направи добро, пак го считам глупав човек. Ако един човек не може да те сметне*, не е умен, ако не може да ти каже истината, много голям глупак е. Ако те сметне, умен е, ако ти каже истината, гениален е. Смятането създава обикновените хора. Истината като кажеш, тя създава гениалните хора. Защо трябва да кажеш истината? За да станеш гениален. Ако не смееш да кажеш истината, гениален никога не може да станеш. Истината създава гениите, истината създава светиите. Ако ти не можеш да кажеш истината, ти ще бъдеш една жаба, която ще кряска вътре в блатото. Тъй ще бъде, повече от жаба не можеш да бъдеш. Ако знаеш само да смяташ, ти си жаба, подразбирам, че имаш един халат, като един затворник. Как обясняват раждането на гениите? Гениите се раждат само при едно условие на истината. Значи, едно същество, което може да роди гения, в неговия ум истината съществува. Гениалният човек е над всички условия в живота. Та по някой път аз ви давам само един повод, защо трябва да говорите истината в себе си. Не да кажеш отвънка и да премълчаваш истината в себе си. Когато дойде да говориш истината, всякога да кажеш истината. Казвам: Представете си, че ти си господар, имаш слуга, който ти слугувал десет години, набрала се една голяма сума. Като дойде време да платиш, казваш: „Той не ми е слугувал десет години, пет години ми е слугувал“. После намаляваш заплатата, искаш да го подядеш наполовина. Какво нещо е да кажеш истината? То значи, да платиш на този човек за десет години и после, колкото си му обещал, толкова да му платиш. Дай му една сума по-горе, то значи да кажеш истината. Не когато идеш при съдията, да кажеш: „Имаш ли да даваш на този човек?“ – „Не“. – „Дай на човека“. Щом съдията те принуди да платиш, ти не казваш истината. Плати на слугата, лиши се малко, нека те подяде. Кое е морално? Този твой слуга – направи го приятел. След като му платиш, нека те подяде малко. Какво има, ако те подяде? Значи, отгоре да му платиш. Защото другояче, ако ти го ощетиш, ти ще минеш за негов неприятел и тогава работите няма да се свършат тъй благополучно, както мислиш. При подядането всякога ще чакаш добър край. А при ощетяването всякога може да очакваш един лош край на нещата. Тогава, дето има ощетяване, краят е лош. Там, дето има подядане, краят е добър. Сега има някои неща, които може да се аргументират.

Сед[ят] един обикновен човек и един учен човек, който държи две бучки: едната бучка е горчива, другата е сладка. Ученият човек пита: „Какво е това?“ Казва: „Шекер е“. Казва му: „Едното е шекер, а другото не е“. Казва му: „Ти си учен човек, ти искаш да ме сметнеш, виждам, че е шекер, бял цвят има“. Казва: „Направи един опит“. Дава му първата бучка. Той близва, казва: „Нали ти казах, какво искаш да ме смяташ, захар е, сладко е“. – „Вкусай втората“. Вкусва и втората и започва да плюе на земята. – „Нали ти казах, че втората не е захар“. – „Как тъй нещата могат да бъдат бели, без да съдържат захар в себе си?“

Та казвам: Всяка една мисъл, която не носи качествата на захарта, тя е горчива. Всяко нещо, което не е сладко, какво е? – /„Горчиво“./ – Всяко нещо, което не е горчиво, е сладко. Нещата могат да бъдат или сладки, или горчиви.

Вие иската да бъдете музиканти в света, без да се упражнявате. Такъв закон няма. Кои хора най-много се упражняват? Човек, който много се упражнява, той обича истината. Човек, който малко се упражнява, не обича истината. Който никак не се упражнява, никак не обича истината. От степента на упражнението се вижда любовта към истината. Колкото повече се упражняваш, толкова повече обичаш истината; колкото по-малко се упражняваш, толкова по-малко обичаш истината. Аз вземам истината като обяснение. Колкото повече мислиш, толкова повече обичаш истината, колкото по-малко мислиш, толкова по-малко обичаш истината. Колкото повече правилно чувствуваш, толкова [повече] обичаш истината. Има анормални, болезнени чувствувания. Има чувствувания на подядане и чувствувания на ощетяване. Има известни чувствувания, които ощетяват. Има известни чувствувания, които подядат. Не считай тия чувства, които ни подядат, за лоши. Те са за предпочитане, отколкото онези чувства, които ни ощетяват. Защото крайният резултат е, в себе си да предпочиташ едно чувство да те подяда, отколкото да те ощетява. За предпочитане е една мисъл, която те подяда, отколкото една мисъл, която те ощетява.

И в упражненията трябва да имате контрасти. Те съществуват, и вие по някой път се спирате и питате: „Защо е така?“ Дайте друг начин тогава. Хората искат да създадат един живот по друг начин. Ако се постараем да изменим нашия живот, какво ще придобием? Възможностите имат своите граници. Един цигулар на цигулката си не може да вземе повече от три октави и половина. Няма възможност да вземе повече от три октави и половина. Тоновете на трите октави са ясни, може да вземате и повече, но така ясни не са. На пианото колко октави има? – /„Седем–осем“./ – Навсякъде съществуват известни закони, които ограничават. Възможностите в цигулката са ограничени. Може да се създаде за в бъдеще цигулка, с която да [се] вземат осем октави. Но засега тази цигулка, както е създадена, не може. Аз вземам от основния тон три октави и половина. Три и една втора не е хармонично, числото четири е за предпочитане. То е щастливо число. Ако един цигулар може да вземе четири октави, той е близо до първостепенен цигулар, ако може да вземе четири и половина, той е гениален. Образува числото девет, то е крайният резултат: 4 + 5 = 9.

Вие в темите си там развивате, че водата има течно състояние, въздухообразно и твърдо. Тогава, твърдото състояние на водата е физическо, течното е духовно и въздухообразното – умствено. Щом водата замръзва, то е физическо състояние; щом се разтопи, то е духовно състояние; щом се обърне на пара, то е умствено състояние. Кое създава на земята най-големи препятствия? Водата образува облаци, които затулят слънцето, правят дните малко по-мрачни. Значи, умственото състояние на водата, когато водата стане голям философ, че с философията затули цялото небе. От голяма мисъл запуши небето, че не може да видиш слънцето. Казваш: „Водата малко да станела духовна“. Като стане духовна, образува морета, туряме своите лодки и плаваме. Духовният гений на водата е за предпочитане, отколкото умственият гений. Тогава, какво правило може да извлечете от водата? Тази вода, която се качва, е гениална без да знае. Тя се качва нависоко, казва: „Трябва да направя едно добро“. Като се качва горе и се спуща долу, прави добро на хората, полива. По някой път прави пакости, затуля слънцето. Но ако не го затуля, не може да направи и добро на хората. Питам: Ако един човек вас ви засенчи, вашето небе, какъв е той? Той е гениален в своята мисъл. Какъв трябва да стане? Духовен, талантлив да стане, че да може вие да плавате.

Туй учение, за което аз ви говоря, има два класа хора: то не е за децата, които нямат зъби, не е за старите хора, на които зъбите са опадали. И младите, и старите хора се изключват и остават само възрастни. Онези, които имат здрави зъби, като хванат кокала, глождат: тръс, тръс. Вие имате обикновени понятия за физическия свят и за духовния, и за Бога. Седите и мислите – един ден да се намерите в духовния свят, добре уреден, да ви турят в някоя хубава къща да живеете, с градина, със слуги, да се освободите от всичките бе[д]и, които имате на този свят. Туй, което никога няма да стане. Защото онези, които са кандидати да влезат в оня свят, в тоя свят ще ядете такъв пердах, такива изпитания ще имате, че четири–пет пъти ще се разкайвате, че сте влезли в този път. Да си светия лесна работа ли е? Вие опитвали ли сте да ставате светия какво е? После, да станеш гений, опитвали ли сте да станете гений? Да се занимаваш с тия, да се занимаваш с ума си, така [да] се занимаваш с най-отвлечените понятия, да разреши[ш] нещата в света. Гениалният човек има мисъл. Казва: „Той е роден гений“. Какво разбирате под думата „раждане“? Казват: „Замъчила се планината и родила една мишка“. Не може геният да се роди без истина. Гениите, светиите идат от света на истината. Те се раждат само при истината. Те не могат да се родят без истина. Ако [на] един човек не се погълне душата му с онзи вътрешен стремеж към истината, [не може да се роди гений]. То е най-възвишеното, в което човек може да влезе. Не може да се измени неговият живот. Някой от вас ще каже: „Аз не искам да стана гений“. Тогава не разбираш. Вие трябва да станете гении, но трябва да влезете в истината. След като живеете дълго време в истината, тогава ще станете гении. Но ако в истината не влезете, ако с нея не се свържете, гениалността като една форма не може да ви се даде. Гениалността е производство. Като си слугувал дълги години на истината, тя ще те произведе или подпоручик, или поручик, или капитан, или майор, или подполковник, или полковник, или генерал. И най-после може да те произведе цар. Те са външни форми, които се дават за възнаграждение на онези, които живеят в истината. Всичките блага в света, това са дарби, титли, които се дават на ония хора, които дълго време са живели в истината. Така трябва да гледате на нещата. Аз искам да ви дам конкретни понятия. Без истината в света постижения не можете да имате. Някакви постижения, обикновени постижения ние имаме. Цялото животинско царство, което живяло без истината, какво е постигнало? Мислите ли, че вълкът живее в истината? Мислите ли, че овцата живее в истината? Те са кандидати, но нито овцата, нито вълкът живеят в истината и затова имат тази форма. Единственото същество, което първо турило крак в истината, дошло малко да я помирише, то е човекът. Той е чул гласа. Дето [се] казва, че Адам чул гласа на Бога, то е истината, която му е говорила. Райската градина е място на истината, дето Адам живеел. Представете си – когато Бог прекарал всичките животни пред неговия поглед, той като видял животните, веднага им турил имена. Мислите ли, че бил глупав? Колко вида животни имате? Който [е] свършил по зоология, колко вида животни има? – /„Само насекоми[те] са 400 000“./ – Да тури толкова имена, той бил учен човек. Да измисли толкова имена, той бил учен – на всяко едно животно [име дал]. Гениален е бил Адам.

Кажете ми, дотук, додето стигнахме, какъв извод имате? В какво се учихте досега? Убедили ли сте се или не сте се убедили? Та във физическо отношение, при писането на буквите, когато човек дойде да пише буквите, всяка буква си има свой смисъл. Ако не знаете да пишете, то е по единствената причина, че не разбирате смисъла на буквите. Ако напишете буквата М така [фиг. 1], какво показва? Буквата М, това са два ромба, които са допрени в един връх. Тогава имате отрицателната страна на този ромб. Имате възходящо движение. Туй пресичане е отражение. Резултатите на буквата М са добри. Началото е лошо, резултатите са добри. Туй се доказва, математически отношения имате, имате слизане и възлизане нагоре. Вие сте учени хора, няма какво да ви доказвам. Доказват се неща само на невежите хора, на учения човек само се загатва. Какво ще ви уча? Слушай, ДО свиря, ти да го запомниш и да го схванеш с ухото си. Може да ти разправям целия ден, какво значение има? Казвам: Слушай, това е ДО. Запомни го сега. Опиташ се веднъж, [дваж], три, четири, пет, шест пъти, докато го вземеш правилно тона. И в моралния живот е същото. Нещо, което не можеш да направиш, какво показва? Морален човек е този, който прави работите. Който не може да ги прави, не е морален. Не че не е морален. Един човек, който не може да пее, не че той не е музикален. Да се опита, той не се е опитал. Трябва да се опита. Като казваме за някого, че той не е морален, разбираме, че не се е упражнявал. Морален човек е онзи, който има известни способности, който се е упражнил. От неговото усилие зависи. Сега, ако така бихте разсъждавали, в този закон, човек ще може да бъде здрав. Здравето у човека е подядане, болестта е ощетяване. Здравето винаги ще те подяда, ще купуваш това онова. А болестта, тя ще те ощетява. Здравето с малко ще те подяда, всеки ден ще купуваш нещо, трябва да го угощаваш, за да ти бъде приятел. Ако не го угощаваш, ако не се държиш добре, същият закон – ще те подяда здравето. Ако ти не искаш да те подяда, тогава ще дойде болестта. Когато дойде, тя ще ти се наложи. При здравето – ти сам ще идеш да слугуваш. При болестта ще ти слугуват други и [ще] те ощетяват. Ще дойде лекарят, тези, които ти служат, милосърдни[те] сестри, то какво правят – те ще [те] подядат ли или ще те ощетяват? Лекарят учил за болестите, той казва: „Слушай, приятелю, ти не си живял добре, с тази болест не си живял приятелски, вследствие на това, виж какъв голям неприятел е станала“. Да ви приведа един пример. Представете си, че вие обидите един човек, млад като тебе. Вие сте млад, той дигне дървото, стовари го на гърба [ти] и те осакати. Викат лекар, превързват реброто. Защо? Казвам: Защото не си го подядал, а си го ощетявал. Болестта всякога се дължи на една разумна причина вън от нас. Ти се разболееш. Болестта сама по себе си не иде. Ами ако ти спиш, и дойде някой – инжектира [ти] от тифозните бацили. Сутрин станеш, легнал си здрав, а към обед се чувствуваш неразположен. Някой нацъркал тия бацили. Питам: Този, който направил тази инжекция, глупав човек ли е или умен? Или ти дал една доза отрова. Мислите ли, че низши мисли, които ви идат някой път, много неприятни мисли, мислите ли, че те не са инжекции на някои същества вън от вас? Станеш сутрин, имаш съвсем отрицателни мисли. Легнеш с най-хубаво разположение, а станеш неразположен. Инжекция имаш, откъде дошла тази мисъл? Ако си инжектиран, трябва да търсиш противоядие*. Тогава трябва да внесеш хубава мисъл, която противодействува на лошата мисъл. Да допуснем, че вие сте ученик в училището. Някой път някои учители обичат да се заяждат. Учителите някой път обичат да подядат учениците. Вие като не ги разбирате, те ви подядат. Учителите са способни да подядат. Малко учители има, които да ощетяват. Най-голямото число подяда всички. Вие, като не разбирате това подядане, вие се опълчвате, намислите да биете някой учител, че ви подял, турил ви „три“, то е подядане. Той имал предвид да ви даде по-голям стимул, да учите повече. След като сте учили, едва ви тури „четири“, пак ви подяде две единици. Някой път учиш, изкарваш, той те подяде по-малко. Той иска да му станеш приятел. Ти, като не разбираш закона, можеш да считаш неговото подядане за ощетяване и тогава ти направиш учителя си един [не]приятел. Тогава работите съвсем друг край ще вземат. Всичките ви нещастия, които ви се случват, щета ли са или подядане? Всичко, което ви се случва, какво е? По някой път казвате: „Защо майка ми ме е така родила?“ – подядане ли е или щета? – Подядане. Защо да не тълкуваме нещата? Щом е подядане, резултатите са добри, няма изключение.

Вземете тона ДО. /Към един брат/ – Можеш ли да вземеш ДО? Най-първо го вземи физически, после духовно. Когато мислите да вземете ДО, ще мислите, че имате яйце, което трябва да турите под квачката. Щом се измъти, е РЕ. Неизмътеното яйце е ДО. Измътеното – РЕ. Пилето, което започва да рови, е МИ. Което нагълта зърната, е ФА. След като стане пиле и започне да тлъстее, става масло, е СОЛ. След като си легне, почива си, това е ЛА. За ДО-то да имате ясна представа. То е яйцето или семето, или плодът. Винаги то е плодът, той търси място. Ако го изядеш правилно, си взел ДО-то правилно. Ако не знаеш, ако не си го изял правилно, не си взел ДО-то правилно. Всяка мисъл, която дойде, всяка мисъл в своя първоначален потик, то е ДО. Във втория потик е вече РЕ, в третия – МИ, в четвъртия – ФА и в петия – СОЛ, в шестия – ЛА и в седмия – СИ. Законът е верен. Ако аз ям правилно, не правя никакви погрешки, правилно съм взел ДО-то. За да вземеш правилно тона, ни най-малко в съзнанието ти, в дадения случай не трябва да има разпокъсване, раздвояване. Щом има единство в съзнанието, непременно ще вземеш ДО правилно, вярно. Не може да не го вземеш. Щом е разпокъсано съзнанието, не можеш да вземеш тона вярно. Следователно, под думата ДО аз разбирам първия потик в природата. Туй е, което дава потик. Не че не съществува преди яйцето. Преди да се образува, съществуваше друг потик. Но първият потик да се измъти яйцето е ДО.

В окултната наука мислят, че цялата природа е едно яйце. Следователно, туй яйце се развива, излюпва се. Нашата вселена едно време била яйце, излюпила се, пиле станала. Яйцето е измътено вече. Пилетата ходят нагоре-надолу.

Казвам: Мнозина, които искате да пеете, туряте сами препятствия. Казваш: „Не мога да пея“. Искаш да свириш, казваш: „Не мога да свиря“. – Бъркаш. – „Нямам условия да пея.“ – Бъркаш. – „Пари нямам.“ – Бъркаш. Ти, като дойдеш до музиката, ще кажеш: „Може“. Нищо повече. Казва: „Как?“ Да ви приведа един пример, който донякъде ще изясни. Това се случило във Варна. Майката казва на детето: „Чети „Отче наш“. – „Няма да чета“. – „Чети, че няма да ти дам да ядеш!“ – „Няма да чета“. Майката го бие, по никой начин не иска да чете. Най-после казва: „Ти не искаш да четеш, такава дъщеря не искам“. Хваща я, дига я, стръсва я на земята. Казва: „Олеле, мамо, ще чета „Отче наш“. Вие на едно страдание казвате на природата: „Не ща“. Тя казва: „Чети „Отче наш“, пей!“ Като не искаш да пееш, подигне те, стърси те надолу, казваш: „Ще пея“. Не чакайте последния момент, че да те шлепне. Като не искаш да се упражняваш, да се проявиш, тя ще те подигне, ще те разтърси, ще се свърши работата. Така като те стърси, тя пак не иска да ти напакости. Не поставяйте в себе си изкуствени бентове. Вие имате доста бентове направени. Вашите деди и прадеди са направили повече бентове, отколкото трябва. Не ви трябват бентове. Даже някои от вашите бентове ще ги развалите. Вие сега не влагайте капитала си в един бент. Вие губите вяра, казвате: „Аз не мога да пея“. Вашето положение ще бъде смешно. Един млад момък казва: „Не искам да пея, то е глупава работа, не искам да пея“. Но случва се един ден, че среща една млада мома, влюбва се в нея, шестнадесет–седемнадесет годишна. Тя обичала много да пее и обичала хората, които пеят. Тогава той казва: „Ще пея“. Има известни обекти в света, съществуват известни идеи, съществуват неща извън човека, които човек иска да реализира. Ти, като дойдеш до истината, аз наричам истина красивата мома, ти не можеш да влезеш в истината и не можеш да станеш гениален, ако не пееш. Като пееш, ще се радваш, то е вратата, с която се отваря, за да влезеш в истината. Щом влезеш в истината, ще се уредят работите. Щом станеш гениален, дадат ти този чин, ти имаш условия да си господар на положението. Казвам: При сегашните условия, при които се намирате, разсъждавате с един ум отпреди хиляди години. Казвате, разправяте за живота, как сте живели едно време. „Туй не мога, онова не мога“. То са неща минали. Миналото е поука, бъдещето е стимул, настоящето е реализиране на нещата. В настоящето Бог живее. Той ни подбужда. В миналото хората живеят, нашите деди и прадеди. А в бъдещето живеят ангелите, те ни подбуждат към великото. Бог е за настоящето, Който казва: „Използувайте миналото. Бъдещето нека бъде един импулс за вас, за реализиране на нещата сега“. То са малките неща, които могат да се реализират. Вие искате да реализирате нещата, бъдещите идеали. Вие оставете бъдещите идеали за бъдеще. Има нещо, което сега трябва да реализирате. Кое сега трябва да реализирате? Според вас, кое е най-важното да реализирате? Сутрин искаш да станеш, но твоят приятел, здравето, трябва да те подяде. Ти най-малко ще услужиш на здравето, ще благодариш на Бога. След туй ще идеш да учиш, да правиш много работи. Най-първото нещо, ти ще се нахраниш, подядане ще има. На здравето ще дадеш внимание. Защото, ако ти към него не си добър, тогава то ще се обърне на твой неприятел. Ако здравето си замине, ти не можеш да учиш. Нищо не можеш да постигнеш. Ти, за да бъдеш добър, доброто ще те подяде. Ако то не те подяда, туй, което не те подяда, то не е добро. Туй, което те подяда, то е добро. Туй, което те подяда, е здраве. Ами че трябва да ядеш. Ще платиш нещо, ще се спреш, ще похарчиш. Туй допринася на твоето здраве и за доброто и те подяда. После, мисълта и тя те подяда. На тази мисъл е потребно ум. Той ще те подяде. Туй, което подяда човека, то е негов приятел. Има някои неща, които твоят ум изисква. Аз говоря за нормалното състояние на сърцето, не болезненото сърце, не болезнения ум, не болезненото тяло. Нормалното състояние на тялото, това е здравето. Нормалното състояние на душата, това е доброто. Нормалното състояние на духа, това е мисълта. Мисълта [и] истината. Нормалното състояние на духа е истината. Нормалното състояние на душата, това е доброто. И така, истината и доброто се движат, те вървят паралелно, винаги вървят нагоре. Истината надолу не слиза. Истината всякога има движение нагоре. Любовта има движение надолу. Любовта е сила, която се движи надолу. Любовта слиза, истината възлиза. Мъдростта има положение хоризонтално. Любовта има движение надолу. Мъдростта има движение хоризонтално, истината – перпендикулярно нагоре. Когато говорим за любовта, подразбираме едно движение надолу. Когато говорим за мъдростта, разбираме едно положение хоризонтално. Когато говорим за истината, подразбираме едно движение нагоре. Зная какво върши любовта, като слиза надолу. Тя като слиза надолу, всичко влече. Туй, което слиза, трябва да се пазиш от него. Туй, което, се движи хоризонтално, препятствува. Любовта влече, завлича. Движението на мъдростта е хоризонтално, понеже то препятствува. Ти, като напираш стената, трябва да я пробиеш. В истината има мъчение. Искаш да се качиш на някой висок връх, мъчение има, мъчнотии има, препятствия има. И в истината има препятствия. Не че истината препятствува, но като се качваш нагоре, уморяваш се. Казваш: „Кой ще се качва нагоре, на високия връх, ще ми се откъснат краката. Не е за мене това нещо“. Мъдростта е турена хоризонтална площ, която препятствува. Сега, затворят те, мъдростта като даде посвещение, ще те тури в затворен замък и казва: „Излез, без да счупиш вратата, без да пробиеш стената. Ако излезеш, ще свършиш училището, диплом ще имаш“. Ако не можеш да излезеш, казва: „Ще чакаш още“. Щом влезат и те намерят вътре, казват: „Ще учиш“. Искаш да свършиш, ще те затворят там. Ако можеш да излезеш, диплом има, ако не излезеш, ще фучиш, ще кажеш: „Как ще излеза отвън?“ Как отваряте вие вратата? Какво движение правите? Как се затварят вратите? Как са направени бравите? Ако си заключен, бравата – наляво-надясно, ще отключиш. Не трябва да забравяш. Ако влезеш в замъка, не можеш да отвориш вратата, забравил си накъде си заключил. Ето какъв е законът. Тази врата е разумна. Като си затворен, ще почукаш три пъти. Ако знаеш как да почукаш, ще се отвори вратата. Най-първо на вратата ще изпееш ДО, МИ, СОЛ и вратата ще се отвори. Ако можеш да изпееш, вратата ще се отвори, ако не можеш да изпееш, няма да се отвори. ДО е слизане, МИ е хоризонтално движение, а СОЛ е перпендикулярно нагоре. Аз ви говоря сега за тоновете, които съществуват. Основният тон на любовта е ДО. Основният тон на мъдростта е МИ. Основният тон на истината е СОЛ. Туй го няма в речниците, във вашите книги. Никъде не може да го намерите. Затова аз казвам: ДО, МИ, СОЛ. Те разрешават всичко. Имате тогава ДО мажорната гама. В ДО мажор има ли някакъв знак? – /„Няма“./ – Ако имате РЕ мажор, имате два диеза: ФА диез и ДО диез. Откъде дойдоха? Защо РЕ мажор не е по същия начин? Любовта може без спомагателни знаци, другите не могат. За РЕ мажор трябват два спомагателни знака. Че от ДО до РЕ имате цял тон, от РЕ до МИ – цял тон, от МИ до ФА – половин тон, имате всичко два тона и половина. От РЕ до МИ – цял тон, от МИ до ФА – половин тон, всичко тон и половина. При РЕ мажор кое ще повишавате? – /„ФА диез“./ Между МИ и ФА ще направите цял тон. СОЛ ще остане неизменено. Имате и после ДО диез. Сега, системата е такава. Защо между МИ и ФА има половин тон, а между РЕ и МИ има цял тон? И между ДО и РЕ – цял тон? На какво основание? Между ЛА [и] СИ има цял тон. Разстоянието между СИ и ДО е пак половин тон. Гамата на любовта, тя е предвидена, тя има два пункта, които са мъчни. От МИ до ФА, то е най-мъчното положение, понеже ФА е тежко да се носи, затова направили този интервал наполовина. Ти като изходиш положението от ДО до РЕ и от РЕ до МИ и като изходиш от МИ до ФА, – то е същото положение. ФА е тежко, затова там интервалът е половин тон. Интервалът затова е по-малък, за да не би да се умориш. После имате друг интервал. След като сте имали успокоителното състояние на РЕ [и МИ] да не би да се наруши хубавото щастие [след МИ] – там интервалът е къс, съкратено е времето. Любовта видяла тия две препятствия и да не се изгуби щастието, да не се изгуби в началото здравето, турила тия интервали. Здравето на човек седи между МИ и ФА. Ако не можеш да вземеш ФА, ти ще боледуваш. Имаш една работа, искаш да знаеш дали ще я свършиш или не. Вземи с двата пръста на дясната ръка, показалеца и средния пръст, и удари в дланта на лявата ръка; ако можеш да вземеш тона вярно, ще свършиш работата. За толкова дена, толкова месеца, толкова ще бъде. То е гадание. Запример, ти отиваш да държиш изпит, удари с двата пръста. Ако вземеш тона вярно, ще издържиш. Ако не вземеш, работата е малко [вероятна]. Казвам: Искаш да пътуваш от България за Америка, искаш да знаеш добре ли ще бъде – удряш двата пръста, ако не вземеш тона вярно, ще има авария, ще стане нещо. Ако го вземеш, тръгни, добре ще пътуваш. Тъй щото, не вземеш ли тона вярно, препятствия ще имаш в живота си. Вземеш ли тона на любовта правилно, всичко върви добре. Във вас се заражда мисълта „защо да е така?“. – Защото е най-добре да е така. Защото по-добре от това не може да бъде. То е най-доброто, което може да бъде. Понеже по-добре в даден случай не може да бъде, затова е така. Сега, това са правила, които важат за сегашния живот. Имате някои неща за бъдеще, които при съвсем други условия ще бъдат. При сегашните условия, при сегашното съчетание, при сегашните ваши разбирания, за да се изпълнят някои неща, това е пътят.

Сега, каква беше първата мисъл? – /„Подядане и ощетяване“./ Вие обичате ли подядането? Досега бяхте неразположени към подядането. Предпочитайте природата да ви подяда, отколкото да ви ощетява. Любовта винаги подяда. Любовта никога не ощетява, тя всякога подяда, понеже се стреми надолу, разлива се. Не че щ трябва, че иска нещо от тебе. Законът е такъв. Като слиза, рови навсякъде. Тя не че иска да рови, не може другояче. Така се казва, че разравя работите, подяда, – където слиза, тя дава, а пък понеже има наклон, ти не можеш да възприемеш нейните действия, ти [ги] считаш като подядане. Пък то е хубаво подядане. Понеже някой път ще те вземе от високо място и ще те тури на равно място, да не те подяда. Не само това: пт на равно място, по-малко ще те подяда. Ама тази философия е за вас, може да проверите. Случва ви се нещо, подядане има. Приятелство има.

Втората важна мисъл коя е? – /„Любовта слиза, Мъдростта е хоризонтална, Истината е нагоре“./ Тогава, какво трябва да правим с туй, което слиза надолу? Ами туй, което е хоризонтално, пак ни натиска. Затуй имаме покрив. Мъдрост[та] е покрив. То е Мъдростта, която ни пази. Ако се срути този покрив, какво ще стане? Мъчнотията е, ако не спазваш законите на Мъдростта. Покривът, туй, което те защитава, ще се срути. Туй е, което често става. Често вие съкращавате вашите неща и имате едно убеждение, едно верую в младите. След туй, току го съборите цялото здание, затисне ви отгоре. По този начин никога не събаряйте. Колкото и да сте бедни, не събаряйте вашата колиба, нова си направете до нея, но старата не събаряйте. Щом почнеш да мислиш криво, покривът ще падне отгоре ти. Щом не мислиш добре, ще падне. Движението на Истината е нагоре. Ние, които слизаме и се качваме, ние вървим по пътя на Истината. Отстрани, това е Любовта, това е, което слиза надолу, Мъдростта е отгоре – покривът. Ние сме запазени. Тогава, пази основите, пази страните! Ти Любовта като пазиш, върху тази Любов се крепи покривът – Мъдростта. Щом нарушиш Любовта, веднага се нарушава законът на Мъдростта и тогава става цял катаклизъм. Видоизменения, недоволства, какво ли не. Всички мъчения, които преживявате, някой път идвате до отчаяние – нарушили сте законите. Вие, като не разбирате, мислите, че този е причина, онзи е причина. Пък ни най-малко те са причина. Ние мислим, че някой човек е причина. Причината е съвсем далечна. Отношението ни към Любовта трябва да бъде правилно. Отношението към Мъдростта трябва да бъде правилно, за да бъдат и отношенията ни към Истината правилни. Тогава нашият живот ще бъде друг. Ако отношенията ни към Любовта са правилни, и отношенията ни към Мъдростта са правилни, тогава и отношенията ни към Истината ще бъдат правилни, постиженията ще бъдат правилни.

Много съм говорил. Сега не зная, аз ли ви подядох или вие ме подядохте. Говорил съм три–четвърти [час] повече. Сега аз ви подядох времето, понеже може да сте имали един ангажимент навън.

„Отче наш“

9. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 22.XI.1935 год., петък, 5 ч. с., София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: истина, има, може, човек, тон, подяда, сега, можеш, любов, казва, имаш, аз, искаш, път, нагоре, мъдрост, подядане, вземеш, успоредни, подядането ,

 Младежки окултен клас , София, 22 Ноември 1935г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder