НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Тайната на даването

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Тайната на даването

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, човек, може, казва, аз, добре, мисли, земя, всички, бог, свят, искаш, върви, учител, можеш, знаеш, казваш, имаш ,

Общ Окултен клас , София, 13 Ноември 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 ч.

Небето облачно

Духа студен вятър.

"Отче наш"

Ще прочета 58 псалом.

Като четете този псалoм, не можете да си обясните защо някои неща са така поставени. Не само вие, но и евреите като го четат, и те не го разбират. Това е нещо отдавна писано, при известни условия. Целият псалoм си има известно предназначение. То е било като едно оръжие на Давид. Давид се е намирал в известно утеснително състояние. /След 5 стих Учителя каза:/ Те са неща, които засягат него. Той е бил преследван някъде като чужденец, бил е при лоши условия, понеже са се изменили обстоятелствата в живота му. От 6 стих нататък Давид се моли. Като се чете псалoмът, това прилича на написаната наша песен "Аз смея да кажа": всеки може да има нотите, но малцина могат да изпеят песента и да кажат какво е нейното съдържание. Да искаш да изпееш песента, без да разбираш какво се крие в нея – това е само външната страна на пеенето. Някой път се интересувате как сте облечени, как ви е сложена връзката, как сте измити, държите да са спретнати дрехите ви – яката, палтото, всичко да е наред. Представете си, че сте много добре облечени, спретнати, яката ви е хубава и пр., но отидете на училище и не си знаете урока. Тогава каква полза, че яката ви е чиста, че палтото и лицето ви са чисти, като не знаете урока? Обувките са чисти, палтото също, но те не помагат. От друга страна, палтото ви може да е скъсано, да не е закопчано, но да си знаете добре урока. Питам: В дадения случай хубавото палто ли е за предпочитане или скъсаното? Понякога незнанието се облича в хубави палта, а знанието в скъсани. Вие може да влезете в едно събрание, в което всички са добре облечени, и може да заемете първото място. Но като влязат в живота, тези хора знаят ли Божествената наука за живота? Отвън са много добре облечени, но вижте имат ли познания. Казват, че човек трябва да бъде милостив. Вие може да бъдете милосърдни към вашето дете, обаче същевременно виждате някоя мравка, че се дави някъде и я оставяте да се удави. Значи вие сте милостиви само по отношение на детето, дотам стига вашето съзнание за нещата. Вашето дете е свързано с вас – към него сте милостиви, но като гледате 10 мравки да се давят, не обръщате внимание; ще изпъкнат някои лоши черти на мравките в ума ви. Обаче ако в даден случай ти вземеш – както мравката прави – това, което не е твое, не си ли мравка? Минаваш по пътя и гледаш, че някое куче лае. Но някой път, когато човек говори неща, които не са на място, по-горе ли стои от кучето?

Казвам: Във всичките тия случаи в живота има нещо, което тепърва ще учите. Трябва да изчистите езика си. Но езикът не е нещо, което може да се очисти по външен начин. Представете си, че езикът е перо. Представете си, че мастилото – това са вашите чувства, а вашата мисъл е това, което можете да напишете. Вземате перото и пишете. И като прегледате книгата, виждате, че някъде сте писали много добре, а някъде думите са зацапани. Вие казвате: "Няма нищо, че е зацапано." Но в онзи, съвършения свят никак не се допущат несъвършени работи. При сегашните условия тук много работи се допущат. Вие си позволявате да говорите много неща. Някои от вас знаете и как да се браните. Например ако ви каже някой някоя обидна дума, вие веднага ще му кажете други 10 – картечен огън! Хубаво е, не е лошо да знае човек как да се брани. Но не само себе си трябва да браниш, а трябва да браниш и истината. Когото не обичаш, като направи някаква погрешка, ти веднага го осъждаш, но когато някой, когото обичаш, направи погрешка, ти я позатуляш малко. Понякога вие приличате на онзи художник. Отишъл при него един човек да го рисува. Казва му: "Можеш ли да ме нарисуваш?" "Мога." "Но нарисувай ме за 20 лева." Дава 20 лева. Художникът туря 4-5 черти върху листа и казва: "За 20 лева – толкова." Онзи казал: "Но другите ги рисуваш повече. Туряш им очи, уши – всичко." "За 20 лева – толкова. А като дадеш повече, ще туря и други неща върху хартията."

Има една наука, с която се гради човешкият живот. Ограниченият живот се гради. Има и друга наука, с която хората се учат как да разграждат. Едновременно трябва да учите как да градите и как да разграждате. Ако е криво граденето, трябва да разграждате. И трябва да се строи отново. Например виждате някой красив човек. Вие виждате, красив е той, но не знаете условията, при които е станал такъв. Колко поколения са работили, какви отлични мисли и чувства са вложени там и са работили, докато се създаде тази красота! И тоя човек носи сега красотата като едно наследство на ред поколения, които са живели един редовен живот. Друг път виждаш едно грозно лице – това показва, че ред поколения са живели неправилен живот, не са мислили за лошите последствия, които могат да се явят. И той носи обявлението на този ред поколения – носи едно грозно лице. Казват му: "Много си грозен." Той отговаря: "Онези, които ми направиха къщата, са причината – дадох им пари, но те ме излъгаха. Направиха ми такова лице." Или, виждате някоя къща, че е хубаво изградена, а другаде някъде се оплакват от майсторите.

Тия работи остават неразбрани по единствената причина, че вие имате известни схващания, че знаете. Хубаво е, че не знаете. Вие сте станали на 45-50 години, или на 70 години и ми казвате: "Какво ще ми говорите! На 70 години човек съм! Ехе-е! Аз ги знам тия работи!" Казвам му: Как възпита синовете си? "Остави ги тия, младите!" Дъщерите ти как вървят? "Оставете ги, те не разбират!" И въздъхва. Така. Не разбират! Като посея трън, макар и светия да съм, трънът си върви по своя път. Ти ли го посади, аз ли го посадих – не слуша трънът, израства си. И такива бодли има! Казват за някого: "Светия е." И светията даже като посее тръни, тръни израстват. И грешникът като посади тръни, пак израстват тръни. Но има и глупави светии, има и умни светии. Да не казвам, че има глупави светии, понеже и вие сте светии и ще се обидят светиите. По-големи светии от вас не съм виждал.

Ще кажете, че това е подигравка. Вие сте големи светии! Какво значи светия? Всички светите! Няма нито един от вас, който да не е светия! Един светия е от една свещ, някой е от две свещи, от 5, 10, 100, 500, 1000, 2000, 10000 свещи. Светии сте на степени, от степенуваните светии. Та казвам: Някои светии са умни. Такъв светия посее трън и израсне трън; той пита тръна: "Имаш ли намерение да се оправиш, или не?" "Не е в естеството ми да се оправя. Аз ще си остана такъв, какъвто съм. Какъвто ме виждаш, това съм аз." Светията си изважда ножчето, отрязва едно клонче и туря една малка присадка. После присади на друго място, на трето и т.н. Нарязва целия този трън и му слага присадки. Трънът вдига шум: "Къде се намираш ти така да режеш? Какво е това светийство?" Светията казва: "Ти знаещ да растеш, а пък аз знам да режа." И си заминава. Трънът поглежда и казва: "Такъв е светията!" Идущата година израства трънът, но който мине, казва: "Какво е това дърво с такива хубави цветове?" Този трън не дава тръни, но дава хубави плодове. Той вижда сега, че не ражда тръни, но нещо хубаво. Казват: "Подложката му е трън, но присадката му е нещо хубаво."

Казвам: Не е лошо, че имате трънища, но трябва да знаете какво да правите с тях. Трънът си е трън. Като го посадиш, той светия няма да стане, но ти ще пристъпиш да го присадиш с онова, което ти искаш. Една твоя мисъл може да е лоша – не я изпъждай, присади я. Едно твое желание може да е някой глог – нищо не значи, присади го с нещо хубаво, не го изкоренявай. Присаждане трябва. Някой път ще присадиш, но присадката няма да хване. Ще правиш опити: първа присадка, втора, трета. Хубаво е да знаете закона на присаждането. Тогава вие ще имате ония плодове, които ви интересуват, които ще ви ползват.

Сега, ще се отучите да мислите по стария начин! Много мъчно е човек да се отучи от един навик. Например говориш някому, а той се почесва. Някой си пипа ухото, някой си пипа носа, някой си пипа очите – има разни навици. Много мъчно е човек да се справи с тях. Някой път като речеш да мислиш – и те ухапе нещо някъде. Искаш да се молиш – и те ухапе нещо. Идват тия работи. Вие не знаете още причините, поради които се образуват човешките навици. Силата на човека е в това, да може да противостои на някой навик. Искаш да се пипнеш някъде, но кажи си: "Защо?" Побутнеш ухото си и не знаеш защо го буташ, побутнеш носа си и не знаеш защо. Някъде се пипаш и не знаеш кои са причините, за да го правиш. Представете си, че в момента се казва една отлична мисъл и ти трябва да я запишеш, но те засърби ухото. Ако се почешеш, ще изгубиш мисълта, твоето внимание ще се отвлече към ухото ти и ще изпуснеш тези думи. Онзи, който чете твоите бележки, ще каже, че си пропуснал някъде едно изречение и не е ясно каква е мисълта. Какво се пропуска, когато човек си чеше ухото? А когато си чеше носа? А тила? Когато си чешеш тила, ти казваш: "Това, което искаш от мен, не мога да го платя сега." Значи имаш да даваш, да плащаш. Или искаш да кажеш: "Не мога да изправя характера си, той е сформиран вече." "Не мога да изменя убеждението си; имам си едно верую, не мога да го изменя." Какво е веруюто ти сега?

Някой казва: "Аз вярвам в Бога". Отлично! Ти вярваш в перото? Радвам се. Златно е твоето перо. А научил ли си как се използва то, да можеш да пишеш с него, да можеш първокласно да излагаш своите мисли? Ти вярваш, че с твоето перо могат много работи да се пишат, казваш, че то е златно. Много добре! Но правилата на писането трябва да учиш сега. Тогава вярата в перото има смисъл. Ти вярваш в Бога. Хубаво, но ще се научиш да служиш на Бога. Ако вярваш в Бога, но не знаеш как да Му служиш, празна е твоята вяра.

Сега всички вие мислите, че знаете. Хубаво, кажете ми тогава, когато Бог създаде света, защо тури главите на растенията в земята, главите на животните хоризонтално, а човешката глава изправи нагоре? Как ще ми отговорите на този въпрос? Кажете ми. Нали сте философи? Някои от вас са на 40 години, някои на 50, някои на 60 – човек трябва да си задава много въпроси, има много работи, които трябва да знае. По някакъв начин трябва да ми отговорите. Ако аз рисувам един човек, къде трябва да поставя краката му? Ще ги сложа там, където са главите на растенията. Може ли да ги сложа горе на главата му? Значи, ще рисуваш едно същество такова, каквото си е. Не че Господ сам е поставил така растенията. Но когато ги пратил на Земята, те ровели с главите си, и понеже имали такъв навик, Господ им турил главите в земята. Значи Той не ги е направил такива. Когато един художник рисува един човек, туря краката му там, където са, но краката не ги е направил той. Краката са направени вече. Какво е виновен художникът, че ги е турил така? Казваш, че той е направил така тази картина. Така я е направил, защото моделът е такъв. Де е турил главата? Горе ти краката няма да ги туриш, а долу. Сега, кажете ми в това обяснение, къде ще турите животните? Защо рамената са направени широки и не са изправени като главата нагоре, а са поставени хоризонтално? Значи на Господ му трябват греди, за да постави главата отгоре. И е турил животните като греди, а отгоре на гредите – главата. Растенията представляват краката, а животните представляват ония греди, на които се крепят ръцете, и върху тези греди поставил Господ и човешката глава. Това, което ви казвам, е само едно изяснение. Ние и по друг начин можем да го докажем. Рамената са хоризонтална линия и отгоре е поставена човешката глава. "Защо Господ ме е създал така?" Господ те е създал, за да се научиш да работиш. Защо е създал твоите крака? Господ е създал твоите крака преди всичко, за да ходиш с тях, след това – за да имаш връзка със земята, и на трето място, за да имаш една основа, да стъпваш хубаво, а не да залиташ. Като стъпиш някъде, да имаш основа. Доброто да е в тебе.

Сега, за да се измени цялата култура на хората, най-първо те трябва да се научат да ходят. Аз съм наблюдавал много смешни, много извратени походки, които хората имат. /Учителя ходи криво, с клатушкане на тялото наляво и надясно. После ходи с ниски стъпки и с наведена глава. После ходи с подскачане./ Рядко съм срещал някой човек да ходи, както Господ го е създал. Всеки ходи по мода. Каквото мисли човек, така и ходи. В ходенето ти най-първо ще се освободиш, ще гледаш да ходиш правилно. Като ходиш, трябва да мислиш само за едно нещо. За какво трябва да мислиш? Кажете ми. Един свещеник седял зад една купчина хляб и казвал: "Братя християни, я ми кажете какво мисля?" Един селянин му казал: "Ти мислиш тази купчина от хляб идната година да стане по-голяма и да не се вижда калимявката ти." Свещеникът поклатил глава: "Дано тъй да бъде!" Можем да кажем, че това е една погрешка. Тия погрешки са навсякъде. Не само тоя свещеник, а навсякъде в живота тези погрешки проникват в една или друга форма. Животът е пълен само с анормалности. Нещата, които навремето са били добри, с течение на времето са ставали ненужни, защото животът се изменя. Било е време, когато човекът е можел да живее като растение. Било е време, когато е можел да живее като риба – условията са били такива. Било е време, когато той е хвъркал като птица. Сега пък, като човек, трябва да учи. И в тази форма той няма да остане. Един ден ще бъде като ангел.

Сега ще кажете: "Как трябва да ходи човек?" /Учителя ходи с двете ръце на корема и гледа надолу замислено./ Някой път човек ходи така. /После Учителя си туря ръцете отзад и ходи, гледайки надолу замислено./ А някой си туря ръцете така и ходи. Като си туряш ръцете отпред на корема и ходиш, така светия никога не можеш да станеш. По този начин праведен никога не можеш да станеш. Какво трябва да правиш тогава? /Учителя пак повтаря ходенето с ръцете на корема./ Христос имаше смирение, с вързани ръце отпред. Но какво е това смирение? Външните условия са му наложили това и са му прибрали ръцете. Това положение не е естествено. /Учителя туря ръцете на корема./ Това показва, че ти си роб на условията. При това положение на ръцете имате един триъгълник с широката основа горе, а върхът обърнат надолу. Значи, ти си в единение със земята; каквото мисли земята, и ти това мислиш. Ти не мислиш каквото небето мисли. Ти си в противоречие с невидимия свят, със съвършения невидим свят. Това е едно противоречие. За да се избавиш от него, ще образуваш паралелни линии, прави линии. /Учителя поставя ръцете отстрани на тялото спуснати./ Като си поставиш така ръцете, това е вече е едно спасително положение. Сега, как трябва да започне движението? /Учителя поставя лявата ръка напред хоризонтално, а дясната назад, после дясната напред, лявата назад и същевременно ходи./ Движението на ръката е мярката за времето, мярката и за пространството, в което се движиш. Ти вървиш и не смяташ колко пъти си махаш ръцете. А от това зависи дали ще бъде успешна работата ти. Ако си почнал с лявата ръка, работата ти няма да излезе както трябва. Защо си започнал с лявата ръка, а не с дясната? При постройката на къщата ти не можеш да поставиш мерките както искаш, а както трябва. Ще мериш така, както формата на къщата изисква, а не както ти знаеш. Самата форма, която създаваш, ти налага да мериш по съответния начин, а не както искаш.

Казвам сега: Вие седите с вашите стари мисли, поглеждате се и казвате: "Остаряхме." Поглеждате бръчките по лицето си, после виждате, че устните ви са били червени, а сега са бледи, очите хлътнали, и се питате: "Къде отидоха младините?" После си казвате: "Аз като отида на онзи свят..." Като отидете на онзи свят, какво ще правите? В онзи свят е лесно, но в този свят какво правите, кажете ми! Ще ви дам един пример. Майката изпраща детето си на бакалницата да вземе малко масло. То се заиграва тук-таме и се препъва, пада на земята, удря шишето и го счупва. Връща се с плач. То ще измисли някаква лъжа за счупването на шишето. Майката някой път ще го натупа с пръчката, а някои майки са по-благородни – тя ще му даде друго шише и ще му каже: "Да внимаваш, да не счупиш и това шише!" Вие сте пратени на Земята да си купите дървено масло от бакалницата и гледам, че някой хленчи, не му вървяло – счупил е шишето. Някой казва: "Като отида на онзи свят..." Там ще ти дадат друго шише и пари, и пак ще те пратят на бакалницата. Пак ще дойдеш. Тази работа ти ще я свършиш. Ти не може да се освободиш от нея. Може да кажеш: "Господ ще ми помага." Да не попадне човек в Божиите ръце! И хиляди години можеш да риташ, но като не си свършил работата, ще те праща, ще те праща, ще се връщаш – колкото искаш. Свърши работата без ритане – нищо повече! Пратила те е майка ти за масло – купи маслото и го занеси. И който те срещне, ще му кажеш: "Майка ми ме прати за масло. Като занеса маслото, ще дойда да играя." Детето няма право да се спира на пътя, да играе с този-онзи. Като занесе маслото, може да отиде да играе със своите другарчета.

Сега, има една опасност! Много пъти, като се преподава едно знание, вие ми казвате: "Нали Вие така казахте?" Вие се хващате за буквата.

На праведния всичко му върви. На добрия всичко му върви. На любящия всичко му върви. На умния всичко му върви. На свободния всичко му върви. На здравия всичко му върви. На кои им върви? Казвам: На болния не му върви, защо? Защото е болен. На лошия не му върви, защо? Защото е лош. На лъжливия не му върви, защо? Защото е лъжлив. Какво трябва да прави лъжливият? Ще поставите нещата на местата им. Няма да бягате от реалността. Някой ти казва: "Има нещо лъжливо в тебе." Носиш една дреха лъжлива, която не е скроена и ушита както трябва, по правилата. Или: носиш едно знание, което не е проверено. Лъжа има в това знание, а ти го защищаваш. Може да е някое положение от социалните науки или някоя научна максима, или някоя религиозна истина, но има нещо лъжливо в това. И ти носиш тая идея и я защищаваш, а тя не е права. Казваш: "Отде да познаем това?" Как да не го знаеш?

Умният човек, като купи едно кило захар, ще преброи колко бучки има в него. Колко са бучките в едно кило захар? 150. Колко зърна има един клас? Разни класове има. Колко зърна има в един ечемичен клас, в един ръжен клас, в един клас от бяла пшеница и от червена пшеница? В Евангелието Христос казва, че едно зърно паднало на добра почва и дало 30, друго 60, а друго 100 в клас. Но това са отношения. Това са кабалистични отношения, които трябва да разбирате.

Имате числата 30, 60 и 100. Числото 100 съдържа две велики условия. Числата от 1 до 10 представляват един велик свят, те са неща, които много мъчно стават, много мъчни работи са. Децата смятат от 1 до 10. Това е един велик свят. Свят на Бога. От 1 до 100 е светът на ангелите, от 1 до 1000 е светът на хората, а от 1 до 10 000 е светът на животните. По-големите числа са светове на други същества, които живеят. Различните светове са в зависимост от степента на развитието. Каква грамадна разлика има в числата! За да я разберете, трябва да разбирате съдържанието на числата. Трябва да умееш да работиш с числото 100, а не само да знаеш да го пишеш. Какво значи да работиш? Да кажем, че имаме думата обич. Ако знаеш как да произнасяш тази дума, ще създадеш едно благо за себе си; ако не знаеш как да я произнасяш, няма да получиш благото, което тя съдържа. Да кажем, че напишеш числото 30, или 3, или 6, или 1. Да вземем онова, което Христос казва за зрънцата: едно зърно паднало на пътя, друго паднало в тръните, а трето – върху камъните. Онова, което паднало в тръните, израсло, но плод не могло да даде, понеже тръните му взели условията. Онова, което паднало върху камък, израсло малко, защото не могло да пусне корени. А падналото на пътя не могло даже да поникне, защото птиците го изкълвали. Имате 3, 2, 1 – обратен процес, и той съществува в живота. Когато не ти върви, значи ти си на пътя. Всички твои мисли и желания са на пътя и тогава не може да имаш резултат. Понякога твоите мисли и желания са между тръните и тогава не можеш да имаш плодове от тях. Някога те са върху камъка и пак не може да имаш резултат. Само когато мислите и желанията ти са паднали на добра почва, те дават резултат: 30, 60 и 100. Питам сега, кои числа бихте предпочели: 361 – 3 + 6 + 1 = 10; 631 – 6 + 3 + 1=10; 136 – 1 + 3 + 6=10?

Кои числа са правилни в дадения случай? Както и да пишете горните цифри, събрани, те дават все 10; 3 + 6 + 1 = 10. Външният резултат е все един – 10, но по съдържание резултатите са различни. Ако започнете една работа с числата 361, ако я започнете с 631 или със 136, ще имате различни резултати. Да допуснем, че вие сте един стражар с номер на шапката 361. Това показва, че преди вас има 360 стражари. Ако сте с номер 631, това показва, че преди вас има 630. Ако сте 136, преди вас има 135. Добре, в какво седи разликата? От гледна точка на работата е важно не какъв номер носи стражарят, а какво е извършил. Резултатът 10 показва Божественото число. Колко има преди тебе и колко след тебе, нищо не значи, но числото 10 показва каква работа си извършил. Не какъв номер носиш, но работата, която свършваш! В дадения случай числото 361 – това са условията, за да се свърши тази работа. Това число започва с 3 – то е добро число; 6 е числото на илюзиите, при него ти се колебаеш; 3, 6, 1 показва какво е минало в (през) душата, докато се е дошло до тия резултати. Тъй като в началото е 3, това означава, че всичко е започнало много определено, не е имало никакво колебание. Като дошло числото 6 обаче, почнали да дават на стражаря повече пари. Тогава той се съблазнил и си казал: "Не можеш ли да кръшнеш, да пооткраднеш малко!" Но единицата му казва: "Не!" Замисля се той, че има тояга: единицата стои там! Като вижда тоягата, казва си: "Не, трябва да съм умен, трябва да постъпвам честно и да се държа добре за тоягата." Той хваща тоягата с ръката си и казва: "С тая тояга нито бия, нито давам на другите хора да бият." Да знаете защо ви е единицата. Другият стражар има номер 631. Той започва с 6 – с едно колебание. Той е като '''базиргян *''' – колебае се, този хване, онзи хване и го обере. Но дойде 3 и казва: "Има обществено мнение. Какво ще каже началникът?" После идваме до единицата. Тя казва: "Не!" Друг има номер 136. Той е най-нещастният. Той е започнал с Божественото – тоягата, единицата. Като се отдалечил Бог, дошло 3, а като дошло 6, без малко да пропадне. Вие с бележка 6 влизате в университета, но с числото 6 ще попаднете на много големи трудности. Представете си, че носите голяма, хубава, червена ябълка, която някой ви е дал да я занесете подарък някому. Но вие нямате хляб, гладувате от няколко дни. Погледнете ябълката и имате желание да я изядете. Но тя ви е дадена да я занесете някому! Мислите си: "Не мога ли да изям ябълката и да премълча?" Ако изядете ябълката, ще бъде числото 136, но ако издържите при големите изпитания, вие ще имате числото 10.

Носът на някого е къс, на друг е широк, лицето на някого е скулесто. Всеки един от вас е една книга. Как сте започнали, как сте живели във всяко съществуване – всичко това е написано на лицето ви. Човек е отворена книга. А вие мислите, че нещо е скрито. Скрито-покрито няма в света. Откъдето минавате, всичко се чете. Минава една селянка, която е станала гражданка – облечена хубаво, с лачени обувки, с ръкавици. Гледа един френски вестник, но го обърнала със заглавието надолу и уж чете. Минава един господин и казва: "Госпожо, вестникът е наопаки." "Така ли?!" Хубаво. Той си мисли: "Може би се е захласнала нещо, може да има деца и да мисли за тях." После минава друг и като вижда, че тя чете този вестник, си казва: "Тази госпожа разбира френски!" Мисли, че тя е учена. Тя иска да покаже, че разбира нещо.

Аз не засягам вашето знание от миналото. Не искам да засягам това как сте живели. Това, което сте придобили, вие го носите в себе си. Вашето знание от миналото, то е в запас у вас. Вие може сега да сте на 20 години, може да сте на 40-50 години – учили сте нещо. Представете си, че седите на леглото вечерта и сте неразположен. Неразположен сте по единствената причина, че работите ви в света не вървят така, както вие искате. Защо не се спрете да се попитате така: Ти си един слуга, пратен на Земята да служиш на Бога. Ти, като слуга, свършил ли си всичко онова, което Бог иска от тебе? Ти казваш: "Сега трябва да поживеем на Земята." Но как ще поживееш? Ти най-напред ще донесеш маслото! Най-първо ще изпълниш Божията Любов и като ти остане свободно време, тогава ще се премениш и ще отидеш на рандеву, на забава, на театър, на концерти, където искаш – но само в свободното време. А да ходиш по театри тогава, когато е време да учиш – това не се позволява.

Сега, не искам да постъпвам с вас по буквата на закона. В България мъчно ще намерите един човек да може да пише добре, да познава правописа. Един ученик казва на един от своите учители, в по-раншните времена, че според граматиката на едни така се пишело, според граматиката на други така се пишело. Той споменал 4-5 граматики. "Какво да правя?" Учителят му казал: "Ти ще пишеш сега според моята граматика." Защото няма една норма, четири – пет граматики има. В дадения случай, не че това е единственият авторитет, но ти си заставен да пишеш според граматиката на твоя учител. Ако има една установена граматика, както е в английския и френския, тогава граматиката е определена, езикът е определен. В английския всяка дума трябва да знаеш да я сричаш, ако не знаеш как да я сричаш, не знаеш да я пишеш и тогава можеш да сгрешиш. Понякога и ученият англичанин се бърка. Някъде има три-четири букви, които се изговарят като една; мисли той и току отвори речника, погледне и тогава написва вярно думата. Някъде даже и учените го правят това. Много англичани искат да поправят английския език, а други пък искат да го оставят в тази форма и казват, че тази трудност събужда мисълта, кара ни да мислим, да не търсим лесния път, а мъчния. Англичанинът е медлен, не обича да си създава ненужни мъчнотии. И у нас не е лесно да се пише. И в българския език е мъчно. Къде се пише ѣ (е-двойно), къде се пише я, ь, ъ, х. Благодарение, че сега се освободихме от ѫ. Някога не знаеш къде да туриш й. После, малкото и голямото и. Сега е опростено малко.

В живота има други работи, които са сложни. Вие още не сте дошли до положението да се наблюдавате. Вие не сте се наблюдавали. Някой път сте неразположени духом, унили, и не знаете причините за това. Щом сте унили духом, вие не живеете в главата, вие сте слезли в стомаха. Вашата мисъл се движи в една много гъста среда. Тогава мислите за лошите условия и казвате: "Тези хора наоколо са много лоши." Така не се мисли. Един стих казва: "Ние всички живеем и се движим в Бога". Питам: Ако всички живеем в Бога, какво има да се плашим от лошите условия? Лошите хора са за тебе едно условие. Ти си ученик, който се учиш да не те е страх от вълци, мечки, тигри. Има пример за един англичанин, който отишъл в Индия да се калява, като индус. Седял на един камък, а край него минавали леопарди, тигри, змии, лъвове; животните минавали и никое не го докосвало. Неговият учител индус му казал: "Никой няма да те закача, но ще мислиш концентрирано. Ако се разсееш, при най-малкото отклонение на мисълта ти, веднага ще паднеш от камъка и ще те разкъса леопардът." Така и между лошите хора трябва да мислиш. Ще имаш една здрава мисъл! Слушам, че някой разправя: "Този брат е такъв, онзи брат е такъв." Така не се учи. Това е най-глупавото възпитание в света! То е все едно, аз като седя на камъка, да мисля, че вълк минава. Нека си минава. Като минава вълкът, аз ще знам защо минава той, защо е създаден. Ще кажа: Бих желал да имам добрите качества на вълка. Като мине мечката, ще кажа: Бих желал да имам добрите качества на мечката. Като мине боата, ще кажа: Бих желал да имам добрите качества на боата. Тя като хване нещо, строшава го. И аз като хвана злото, и аз ще му строша ребрата. Добрите страни ще държа! Мине някой паяк, ще си кажа: Желая да имам добрите качества на паяка. А ти, като минава някое животно, почваш да го хукаш. Стой на камъка и разсъждавай за онези, великите работи, които Бог е създал. Ти се спираш да мислиш за лошите хора и казваш: "Има нещо лошо в света." Не мисли за лошото! Няма нищо лошо в света! Лошото в света хората сами са го създали, а всичко онова, което Бог е създал, е добро. Ако тази мисъл не я вложите в себе си, не можете да напредвате. Казваш: "Те са много лоши хора!" Но и ти, който минаваш за светия, и ти не си добър. Като има някой да ти дава, ти го хващаш и казваш: "Парите ми дай!" Или не е изпълнил желанието ти, както искаш – пак го хванеш. И ти не си от много добрите.

И на мен са ми чели морал. Идва в стаята ми един и ми казва: "Учителю, ти не постъпваш справедливо!" Казвам: Възможно е. Тогава ще се коригирам. В какво не постъпих справедливо? "Заради тебе се препънах, като те гледах." Като ме гледал, се препънал! Казах му: Съжалявам, че излязох по-рано, преди тебе, и като си ме гледал, ти си се препънал. Втори път ще излизам подир тебе и няма да се препъваш.

Научете се на правата мисъл. Мъчно е човек да мисли право. Вие искате да ви се поверят някои тайни, нали? Аз ще ви поверя една тайна. Разделете много правилно 3 на 2, но не с дробни части – да го разделите на цяло. Числото 2 може да го разделите и ще се падне по единица. А имате 3 – разделено на две, по колко ще се падне? Какво ще правите? Но не искам половини. Ще измените процеса. С деление тая работа не става. Този процес става с изваждане. Числото 3 представлява една млада двойка... Този начин на обяснение сега ще го оставя. Ще обясня по друг начин, за да няма отрицателна мисъл. Като извадите от 3-те бащата и майката – майката е 2 – ще остане или син, или дъщеря. Да разделите значи да разрешите въпроса. Като извадите, то единицата, която остава – мъжка ли е, или е женска, по кой пол върви, по коя линия върви? Вие се смущавате, понеже имате един обикновен порядък на нещата. В Библията как са поставени нещата? Първият син на Бога кой беше? Адам. Значи първото е винаги мъжко. Вторият беше Ева. Адам беше син на Бога, а пък Ева беше дъщеря на Бога – нищо повече. Сега, синът е излязъл от земята. Значи Адам, като растение, израсна от земята. Беше растение. Ева излезе от Адама, значи като животно. Ева, която Бог създаде от реброто на Адама, излезе от растителното царство и следователно представляваше животните. Значи когато дойдоха до великия изпит да познават доброто и злото, те нямаха още онази човешка форма, която може да устои на големите противоречия. Ева нямаше воля, както животните, и се увлече от малките работи – и направи една погрешка. И Адам, като едно растение, казваше: "Дето ме посеете, аз ще израсна." Ева му каза да яде, и той яде. Той не му мисли, а й каза: "Ти да му мислиш. Ти ще отговаряш за нещата." Вие вземете предвид сегашното ваше положение. Представете си след хиляди години, като дойдете на Земята, как ще разсъждавате. Няма да разсъждавате по сегашния начин. Понякога, ако се говори добре за мъжа, жената се обижда, ако се говори добре за жената, мъжът се обижда. Питам тогава: Какво трябва да се говори? Щом се говори добре за мъжете, ще се говори добре и за жените. Вие трябва да се радвате, защото, ако се говори зле за мъжа, то и онази жена, която е излязла от него, и тя е като него. Каквито са мъжете, такива са и жените; каквито са жените, такива са и мъжете. Едни от други излизат.

Казвам: Не само формата е важна. Вие още не познавате онази вътрешна философия на живота. Вие се възмущавате от онова, което постоянно ви ограничава. Някой казва: "Защо ме е създал Господ жена?" Какъв трябваше да те създаде? Мъж ли – да ходиш да пукаш главите на хората, да биеш? Слушах един български войник, който взел участие в Сръбско-българската война. Той разказваше: "Като влязох в окопа, надупчих 18 сърби!" Гледам го как лъже, че 18 души избил. Казвам: Жалко, че само един българин се е намерил смел, да надупчи 18 души. Не преувеличавайте нещата. За някого казвате: "Той е идеалист, понеже е висок." А за другиго казвате, че е лош човек, понеже е нисък. Това е относително. Действително, ако старият човек остане едно джудже, то е друг въпрос. Но едно дете лошо ли е, като е малко? Изчакай го да израсне. Ако това дете остане малко, то има нещо анормално, но ако е малко и расте, изчакай този процес, виж дали ще расте, или не. Турците имат един израз: "Дингил Ахмед" /Висок Ахмед/.


Първата рисунка е висок Ахмед. Сега ще нарисувам един, който не е висок Ахмед. Втората рисунка – това е мъдрец. Онова, което мъдрецът може да направи, високият не може да го направи, макар че има висок ръст. Някой казва, че главата на човека не трябва да бъде много голяма. Питам: Един човек с кокоша глава какво може да направи? Нищо не може да извърши с една кокоша глава. Трябва да има човешка глава, една глава, в която Бог е вложил всички условия. Грамадни богатства Той е вложил в човешкия мозък и всички тези богатства човек трябва да ги извади и да ги разработи. Това са материали, които трябва да се разработят. През целия си живот трябва да разработвате тези богатства. И при това, външните хора ще бъдат като едно условие, за да ви помогнат за вашето развитие. Аз не искам всички да мислите еднакво. Питам някои от вас, старите: Защо остаряхте? Онези, които остаряха, ще ми кажат защо са остарели. Българите имат една поговорка, че кучето от лежане умира. То постоянно търси нещо и така остарява. Значи човек като е търсил, търсил – и е остарял. Какво търси? Търсили сте нещо и не сте го намерили, и сте остарели. Човек като търси дълго време храна и не я намира, лицето му хлътва, едвам се движи и накрая умира. Ако намери храна, тогава има една идея, но някой път търси, търси и не намира, и казва: "Остарях." А храната – това е разумното Слово. Сега някои може да ми възразят: "Може ли човек да не остарее?" Може. Писанието казва: "Ония, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." Или другояче казано: Ония, които вървят по пътя на Божията Любов и изучават света, и изучават и своя живот, тяхната сила ще се обнови. Те ще се справят лесно със своите старини. Един ден формата ще бъде за тях като дреха, която ще се съблече, и ще се облекат с новите дрехи, и пак ще си продължат своя живот, и ще бъдат млади. Няма какво да се плаши човек от старостта. Мъчно е на човека, докато се откаже от своята остарялост. Яздиш един кон, който не си хранил – той едвам се движи, стар кон – и казваш: "Той е '''халаше**'''" Ти можеш да ходиш повече от халашето. Слез от него, пусни го в гората да се напасе и тръгни пеш. Престани да се грижиш, да мислиш за нещата, които са непостижими на Земята. Непостижими неща има на Земята; и да ги постигнеш, нищо няма да се ползваш от тях. Представи си, че през целия си живот искаш да станеш богат. И като станеш на 85 години, паднат ти се два милиона, и казваш: "Защо не беше това, когато бях млад!" И след една седмица ще ти дадат един банкет и ще те изпратят на другия свят. Питам: Защо ти са сега двата милиона?

Ще дойда до съществената мисъл. Ще представя живота в една картина. Представете си, че се намирате в една стая с ядене, но това ядене не е такова, каквото вие очаквате. То е отрова за вас и ако ядете, то ще поквари целия ви живот. Казвам ви: Чакайте. Като изгрее Слънцето, ще излезете от тази сграда, ще отидете на планината и там ще ви поднесат един отличен обяд. Добре ще ви посрещнат и добре ще се нахраните. Чакайте! Друго ядене не вкусвайте. Ще чакате едно ядене, което е приготвено за вас. Не е ли по-хубаво да приемете това ядене, което Бог е приготвил за вас, отколкото онова ядене, което хората са приготвили за вас? Кое е по-хубаво? И ако вие всичките имате онази вяра, непреодолима вяра, която мести планините!... Ти казваш: "Вярвам в Бога." Де е онази вяра, че като повярваш, това, в което вярваш, да стане? Ти казваш: "Знаеш ли кой съм аз? Като те духна, ще паднеш." Духни! Духаш, но не пада човекът. А друг духва и онзи се търкулва на земята. Ти казваш: "Имам знание." Хубаво, направи тогава един малък опит. Ако духнеш и работите стават – имаш знание.

Бог е Любов. И всички в невидимия свят, в духовния свят, за който ви говоря, са същества на щастието. Вие мислите за онзи свят и на Земята сте нещастни, неразположени сте. Тогава питам: Каква е вашата връзка с онзи свят? Христос, който имаше най-лошите условия, устоя!

Сега да ви кажа защо е по-благословено да даваш, отколкото да вземаш. Знаете ли какъв е законът на даването и на вземането? Като даваш, винаги носиш светлина. Щом даваш, светлината идва в ума ти, щом вземаш, това винаги носи тъмнина. Всички вие искате – все сте ученици на тъмнината. Всякога вземането носи тъмнина. Само с едно изключение то носи благословение, но всяко друго вземане е от земята. Като вземаш, трябва да се молиш да го превърне Бог в светлина. Всички искат все да вземат. Имай в душата си мисълта да даваш от себе си, защото така светлината ще дойде. Като дадеш, Бог се проявява, а като вземеш, вземай с мисълта и с желанието да дадеш условия на другите да се прояви Бог чрез тях. Да имаш една мисъл: ако вземаш от някого, вземай, за да му дадеш възможност да ти направи услуга, за да се зарадва той, да се прояви Бог, но ако искаш да вземеш, за да забогатяваш, ти ще носиш тъмнината в себе си, това е една лъжлива идея. Оставяй на хората да ти дават, давай им условия само за да се прояви доброто в тях, не за да ти услужват – то да не бъде целта! Ако искаш като човек да вървиш напред, всякога имай в себе си мисълта да даваш. Защото Бог е, Който постоянно дава. Той е светлина. И ако искаш да ти върви, ти ще туриш същата мисъл. Вложете тая мисъл в себе си! Така са живели всички светии, всички праведници, които са разбирали. Това значи да любиш ближния си, да любиш Бога. Като любим Бога, Той ни дава условия да се прояви доброто в нас. Бог очаква да Го обичаме, за да може, като Го обичаме, да се прояви доброто, светлината в нас, а не че се нуждае Той от нашата любов. Той ни дава възможност ние, като слаби, да си помогнем, като Го любим. Бог изпраща своята любов към нас, за да ни повдигне. Затова всякога се стремете в душата си – всички, макар и най-последният бедняк от вас – да давате! А вие казвате: "Какво ще давам? Нямам нищо!" То е първата лъжа. Имаш една глава – тя е несметно богатство. Имаш едно сърце – колкото и да е грешно и оцапано, то има доста големи богатства. Ако французите от реката Сена, макар и да е нечиста, събират нечистотии и остатъци, и правят от тях масло, значи човек от маслото на своето, макар и развалено, сърце може да извади много работи.

Казвам: Новото е: Вложете у себе си желание да давате, да бъдете проявление на Бога, а не да очаквате другите хора да бъдат добри към вас. Когато те стават добри, вие тогава добри не можете да бъдете. Във всеки момент проявете най-малкото добро, което можете да проявите. Проявете го – и вие ще се повдигнете една степен по-високо. Най-малката любов, най-малката истина, която можете да проявите -проявете ги! Най-малката светлина, колкото и да е малка – проявете я! Пратете една мисъл в света! Казваш: "Какво мога да направя сам?" Милионите капки са, които образуват реките и океаните. Твоята мисъл може да е капка, но всичките милиони капки, събрани, образуват големите морета. Не се обезсърчавайте!

Всички говорят за култура. И казват: "Ние сме културни хора." Казвам: Истинската култура зависи от даването. Даването е мярката. Писанието казва: "По-блажен е онзи, който дава". Не само пари, но даване във всяко отношение. Аз не говоря само за пари, но във всяко едно отношение: и в мисленето, и в чувствата, и в постъпките, и в художеството, в музиката – навсякъде човек трябва да дава. Знаеш някои песни – седни и изпей на тези хора една песен. Ти казваш: "Те не разбират." Разбират, не разбират -изпей им! Имаш изкуството да рисуваш – нарисувай на тези хора една картина; или ако си скулптор – извай им нещо. Шивач си -уший на тези хора по един костюм. Дай нещо от себе си! Слуга си – пак можеш да направиш нещо. Всеки един от вас всеки ден има условия да направи най-малкото добро. То е даване. Дали е много или малко, то е равносилно. Не е в количеството. Важен е онзи вътрешен стремеж да дадеш ход на Божественото вътре в себе си да се прояви. Давайте и ще ви се даде. Писанието казва: "Даром сте взели – даром давайте!"

Сега, предполагам, че от тази лекция другото можете да забравите. Но другото ако забравите, това последното, което ви казах, да не го забравяте! Ако забравите другото, няма никаква погрешка. Аз ще се радвам, че сте го забравили. Но последното ако го забравите, аз ще съжалявам.

"Добрата молитва "

Има още време, да изпеем нещо за десет минути. Научихте ли песента "Аз смея да кажа"? Кой ще я изпее сега? Който не е пял, да стане и да пее. Малко и да му се присмеем, няма нищо. Мъчно е да се пее. Не е лесна работа пеенето. /"Мисли, добре мисли." Беше "Мисли, право мисли", а сега е "Мисли, добре мисли". Учителя свири./ Това харесвате ли го? /"Харесваме го." Учителя свири и пее следното:/ "Обичай добре да мислиш (4 пъти). Мисълта е сила за ума. Тя ще те избави от много ненужни страдания." Това е импровизация сега. /Учителя свири и пее:/ "Обичай да мислиш добре (3 пъти) добре, добре, добре, добре."

/Изпя се песента: "Аз смея да кажа."

Понякога и музикалните форми се вкостеняват. Например някои български песни са класически и не търпят вече развитие. Такава песен става като един скъпоценен камък, като един кристал, и мъчно, много мъчно е да се разработи. Никога не се установявайте в истинските песни върху едно и също нещо. Животът не търпи еднообразията. Българските песни, както първоначално са били създадени, не са били такива. Но после, като са ги пели, пели, песента се е вече вцепенила, станала е много еднообразна и тъжна. Някои българи, последните певци, са внесли известни тонове, които не дават подтик за развитие. Българинът е станал Сатурнов тип, тъжен; или крайно весел, или тъжен.

Направете една песен.

Сега, ако се свири една българска песен, веднага ще видите колко сте свикнали на тази песен. Като засвиря нещо българско на българина, той веднага го чувства. /Учителя свири българска народна песен./ Какво изразява българинът с тази песен? Или житото му не расте, или град го е поочукал. /Учителя свири друга българска песен/. Тук той казва: "Очука го градът, но идната година ще се оправи работата." /Учителя свири трета песен./

Вземете сега един съвременен идеалист. /Учителя свири./ Това означава един български идеалист. Дотам е дошъл българинът сега.

Хайде сега, на упражнения. Човек, за да пее, за да свири, трябва да има най-доброто разположение. Без разположение не можеш да пееш. Щом не можеш да пееш, не си в нормално състояние. Щом можеш да пееш, в нормално състояние си.

8-а лекция на Общия окултен клас,
изнесена от Учителя на 13 ноември 1935 г., сряда,
София, Изгрев

Следват гимнастически упражнения.

* (тур.) – търговец (бел. ред.)

** (тур.) – безсилен, немощен (бел. ред.)

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, човек, може, казва, аз, добре, мисли, земя, всички, бог, свят, искаш, върви, учител, можеш, знаеш, казваш, имаш ,

Общ Окултен клас , София, 13 Ноември 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder