НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Умих се и гледам

Умих се и гледам

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, всички, свят, аз, бог, сега, майка, светлина, живот, въздух, себе, бъде, поглед ,

 Неделни беседи , София, 27 Октомври 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Умих се и гледам“.

Отче наш.

„Бог е Любов“.

Ще взема само няколко думи от 15-ти стих, 9-та глава от Ев. на Йоана.

„Духът Божи“.

„И умих се и гледам“.

Има два начина, два метода за работа в живота. Можеш да направиш работите много лесно и ще направиш хората мързеливи, лениви. Можеш да направиш работите много лесно и да направиш да обезсърчиш хората. Обаче съществува един среден метод, който нито е лесен, нито е мъчен. Опасността за хората от съвременната култура седи в това, че те мислят какво много знаят. Те мислят, че миналото поколение са знаели по-малко, отколкото днес хората знаят. В едно отношение са прави, но в друго отношение не са прави. Съгласен съм, че резултатите на миналото са се различавали от резултатите на настоящето. Но онези разумни сили, които са направили света в миналото. Те го направляват и днес. Разумните сили, които ръководят света, днес са едни и същи, каквито са били и в миналото. Едни и същи сили ръководят света, но резултатите само се различават. Ние казваме, че светските хора имат едно гледище, едно схващане за света, за живота, а религиозните – духовните хора, имат друго гледище. Това е само за възгледите им. Има светски вярвания, има и вярвания на религиозните хора. Има верую на безверието, има верую и на вярата. Верую на безлюбието има, и верую на Любовта има. Много веруюта има в света. И всеки принадлежи към някое верую, или положително, или отрицателно. Това е само за изяснение, но има неща, които ние трябва да знаем. Запример, всички сте учили за светлината, за слънцето, за въздуха, за водата и за твърдата почва, без да разбирате, че седем десети от материалния /целия/ живот зависи от знанието на тези четири елемента: вода, въздух, светлина и земя. Остават само три десети, които не зависят от това знание. Запример, много пъти вие се оплаквате, че нямате едно здраво телосложение, но не знаете коя е причината за това. Причината на това слабо телосложение или на вашето болезнено състояние се дължи на факта, че или нямате достатъчно светлина, или че нямате достатъчно въздух, достатъчно вода или достатъчно храна. Значи, нямате почва, върху която да се поставите. Тази е причината за вашите болезнени състояния. Лекарят ще определи, че вашата нервна система е отслабнала или че стомахът ви е разстроен и т. н. Това са само резултати, но кои са причините за тези резултати, не се знаят. След това лекарят ще ви даде няколко капки от някое лекарство и ще кажете, че ще оздравеете или че сте оздравели. Вие се самозаблуждавате. Вместо капките, които лекарят ви дава, може да ви даде в известна доза прана и с това да имате по-добри резултати. Запример, лекарят може да ви даде 50 грама домати, 60 грама моркови, 10 грама лук, 15 грама чисто дървено масло, 15 грама ситно нарязано зеле. Всичко това да се свари и да се изяде. Ако лекарят ви препоръча такава храна, всеки от вас ще започне да се смее, ще се хване за корема от смях, какво е това лекарство, каква е тази рецепта. Питам: Какво представя другото лекарство, което лекарят препоръчва? Той събрал по няколко грама от различни елементи и ги препоръчва на болния. В същност, вярата е, която помага. Ако вземете тази рецепта, вие ще оздравеете. Но нито в единия, нито в другия случай вие няма да имате полза. В същност, здравето на човека зависи от водата, от въздуха, от светлината, от храната, която приема от твърдата почва, от мястото, на което живеете. Човек не може да бъде здрав, ако се намери отдолу, под едно силно подземно течение, под течението на някоя вода, която развива грамадно електричество. Човек не може да бъде здрав, ако постави главата си в това направление, по което тече тази вода. Имате една къща, но казвате: Не ми харесва тази къща, има нещо в нея, което ми създава известно неразположение. Има някакво течение отдолу. Причината за това е, че почвата, дето е построена тази къща, не е магнетично, но електрична. Като ставаш сутрин, усещаш се възбуден, имаш в организма си повече електричество, отколкото ти трябва, не знаеш де и как да го употребиш. И така ти се местиш от една къща в друга. Тъкмо се настаниш в една добра къща, но след време дойде господарят на къщата и ти казва: Хайде, излез в друга къща, тази къща ми трябва. И най-после казваш: Така е, като няма човек своя къща! Но ако си направил своя къща, която струва 150 000 лева и после се окаже, че почвата, върху която е построена, е силно електрична и ти не можеш да живееш върху нея, какво ще направиш? Това са практически правила, които трябва да имате пред вид.

Сега вие ще разправяте какви са социалните условия, при които човек може да живее. Това не е лъжица за твоята уста. Социалните въпроси, които хората разрешават, природата ги е разрешила, тя ги е оставила да се разпределят. Човек все трябва да даде нещо от себе си. Да делиш нещата, така не се разрешават социалните въпроси. Сега хората се натъкват на социалните въпроси и искат да ги разрешат, но те не могат да ги разрешат, докато те не знаят как да възприемат светлината. Ако не знаят как да дишат, как да възприемат въздуха, ако не знаят как да пият вода, ако не знаят как да се справят с почвата, върху която живеят или ако нямат почва, върху която да живеят.

В света съществуват два възгледа: Единият възглед е, че Бог създал всичко. Този възглед е на религиозните, на духовните хора. Другият възглед е материалистически, той е възглед на материалистите, които поддържат, че светът не е създаден както трябва, следователно ние трябва да го оправим. Ние трябва да го уреждаме. Това са двата възгледи, по които хората вървят. Но и едните, и другите не са сигурни в това, в което вярват. И едните вярват, и другите вярват. И едните са вярващи, и другите са вярващи. Ако приемем, че светът е създаден от Бога, той е създаден разумно, и ние трябва да приложим този план, който съществува в природата. Щом се съмняваме в този план, ние трябва да дойдем до едно друго противоречие. Хората се различават в своите възгледи, следствие на което между тях съществуват ред разногласия. Обаче това не значи, че светът не е създаден разумно. Светът е създаден разумно. Онези пък, които допущат, че светът не е създаден разумно, и искат да го оправят, те не знаят как да го създадат разумно. Те казват, че трябва да се приложи насилие – този да се обеси, онзи да се обеси. С хиляди години вече как бесят престъпниците, какви ли не наказания не се прилагат, но светът пак си е същ. Най-после казват: Този свят не може да се оправи. И те са прави. Наистина, докато хората мислят така, светът по никой начин няма да се оправи. В света все ще има едно разногласие. Сега не мислете, че аз ще ви кажа как ще се оправи светът. Аз не искам да се спирам върху този въпрос, но искам само да ви дам едно изяснение на въпроса как може да се оправи вашият свят. Този свят ще бъде такъв, какъвто е създаден. Като говоря, че светът ще си остане такъв, какъвто ....... /Липсва 4 стр./ ... ният, прав е и невежият. Но в какво отношение са прави? След това казвам: Крив е богатият, крив е и сиромахът. Крив е ученият, крив е и невежият. Крив е добрият, крив е и лошият. Но в какво отношение? Това са положения, които трябва да се обяснят. Ако богатият знае как да употреби своето богатство, аз го похвалявам. Богатството му е едно благо заради него, благо е и за другите. Ако и сиромахът разбира благото на своята сиромашия, и двамата са на правата страна. И сиромахът е прав, и богатият е прав. Но ако сиромахът не разбира своята сиромашия, и ако богатият не разбира своето богатство, и двамата са на кривата страна. Следователно, всеки сиромах е бил някога богат човек, който е изгубил своето богатство. И под богат човек разбирам всеки човек, който е пуснал своите средства в общия живот. Ние не разбираме онова богатство, което може да се натрупа за една–две години, но разбирам онова богатство, което човек събира в себе си с хиляди години. Този човек е оправил пътищата си. Та казвам: Тези възгледи, които сега възникват, те ще възникват. Разни възгледи може да възникват, но те са само методи, които за в бъдеще могат да бъдат само методи, плюс или един минус. От даден възглед вие или ще спечелите нещо, или ще изгубите. Те могат да бъдат или някаква придобивка за вас или някаква загуба. Не е въпросът какво аз мисля. Срещна един човек и мисля, че ще ми помогне. Срещам друг, но ни най-малко не мисля, че може да ми помогне. Нямам никаква надежда в този човек, но той ми помага. В дадения случай важи онова, което става, а не онова, което ние мислим, че може да стане, защото в света стават неща вън от нашите желания. Нещата не стават по нашите желания. И слънцето се движи не по нашето желание. Мога да ви наведа ред неща, които стават в света и все не по наше желание. Растенията растат не по наше желание, реките текат не по наше желание, ветровете веят не по наше желание. Много работи в света не стават така, както ние мислим. Както виждаме, случва се даже и в един дом, че синът не мисли като баща си, и дъщерята не мисли като майка си. И след това хората не могат да си обяснят причините за това нещо. Казват, че синът трябва да мяза на баща си, но това е възможно само когато бащата върви по прав път, по онези естествени линии в живота. Обаче там, дето се срещне най-малкото отклонение, синът не мяза вече на баща си. Той ще бъде при други условия поставен. Следователно този син ще мисли малко по-другояче от баща си. Неговите схващания и разбирания ще бъдат съвсем други. Не е лошо, че възгледите на хората се различават.

Сега ще дам едно определение на богатството и на сиромашията, както и на другите положения в живота. Богатството представя разнообразието в живота. Сиромашията – еднообразието. Учеността, това е разнообразието в живота, невежеството, това е еднообразието. Грешният, разточителният живот на човека, това е еднообразието в живота, добрият живот, това е разнообразието. Еднообразните неща в живота винаги произвеждат слабостите. Щом станеш еднообразен, ти ще отслабнеш. Вие може да направите каквито щете опити в това направление. Да допуснем, че вие имате една разнообразна идея – искате да помогнете на хората във всяко едно отношение. Един ден си казвате: Защо ми трябва да се ангажирам с хората! Трябва да мисля само за себе си. В който ден започнете да мислите само за себе си, вие постепенно деградирате и се намирате в положението на онзи клон, който започва да казва: Защо ми трябва да мисля за цялото дърво. Не мога ли да мисля само за себе си? Аз ще работя само за себе си, ще бъда свободен. Какво ще става с другите клонища, той не иска да знае. Не е така! Ако клонищата един след друг започнат да изсъхват, и самото дърво ще започне да изсъхва, защото соковете идат от едно и също място. Вие трябва да разсъждавате правилно. Богатите хора са кандидати за сиромаси и сиромасите са кандидати за богати. Учените хора са кандидати за невежеството и невежите са кандидати за учени хора. Добрите хора са кандидати за лоши и лошите хора са кандидати за добри. Защо? – Ако доброто, което човек има в себе си, не знае как да го употреби, не знае как да се ползува от него, с това добро той ще слезе долу и ще стане кандидат за лош човек. Лошото в човека седи в това как той постъпва. Според постъпките на човека се определя лошото или доброто в него. Сега нашата цел не е да защищаваме или да отричаме възгледите на хората. Всеки трябва да има свои възгледи. Каквито и да са възгледите на хората, това е тяхна работа. Всеки може да мисли както иска. Той сам ще си носи последствията. Обаче има едни възгледи в природата, както и в целокупния живот, които са еднакви за всички, и тези възгледи именно всеки трябва да защищава. Има един морал, който е еднакъв за всички. Във всяко друго отношение моралните правила, за повдигане на човечеството, се различават. Богатският син може да се възпитава по един начин, а сиромашкият син може да се възпитава по друг начин. Но в резултатите ще има ли някакво различие? Важно е какви ще бъдат крайните резултати. За това се изисква едно учение днес. За това човек трябва да прави ред научни изследвания и наблюдения. Не е въпрос какво са писали разни автори, или какво е писано в еди-кой си роман. Ето всички хора казват, че трябва да живеем братски помежду си, а при това не живеят братски. Ние казваме, че хората трябва да бъдат вегетарианци, а повечето са месоядци. Ето повечето същества, повечето риби в морето са месоядци. Всички се гълтат едни други. Много малко риби и то повечето от нисшите са вегетарианци. Рибите една друга се гълтат. По-голямата риба ще глътне по-малката. Друга по-голяма ще глътне първата. А трета по-голяма ще глътне и трите. Като хванете една голяма риба и разтворите корема ѝ, ще видите, че тя е нагълтала друга риба, която пък е нагълтала по-малка от себе си. Най-голямата е нагълтала и трите. Как ще разрешите този въпрос, кажете ми сега? Малката рибка, която е нагълтала още по-малка от себе си, мисли, че е уредила живота си. Дойде друга, нагълта и нея. Втората мисли, че е уредила работите си. Дойде най-голямата, нагълта и двете, и тя мисли, че е уредила работите си. Но най-после дойде човекът със своята мрежа, хване най-голямата риба, извади я вън от водата, разпори корема ѝ, изважда двете по-малки и остава най-голямата. Той счита, че малките не са за работа, изхвърля ги навън, а оставя най-голямата, като счита, че тя само влиза в работа. Но и тази риба не си е уредила работите. И растенията, които мислят, че са уредили работите си, дохождат хората и започват да ги сечат. Но има един закон, едно право, което защищава дърветата. Учените хора дават вече отзвук на това право, че не трябва да се секат безразборно горите. В Америка има случаи дето хиляди декари гори са изсечени от самите американци. На места те са запалвали цели декари гори, за да направят място за населението. Обаче сега в Америка се виждат лошите последствия от изсичането на тия гори. Почвата не е добре уредена, явяват се бури, червен вятър, разни урагани. И след всичко това, американците дойдоха до убеждението, че другояче могло да се постъпи с горите. Не само това, но с изсичането на горите те пострадаха и органически. Тяхната нервна система се разклати. Не само това, но явяват се и много болести. Всички европейци, които отиват в Америка, забелязват, че гърдите им се сплескват, изгубват своята дълбочина. Те пострадват и в чувствата си. В резултат на това всички учени хора поддържат, че трябва да се правят много упражнения. Мнозина поддържат, че това се дължи на особени микроби. Не, причината за това е, че американците живеят в крайности. Американците са много активни, те прилагат всичко, но има много системи, които нямат никакво приложение. В хигиенично отношение те са много непоследователни. Ако отидете зимно време на някоя вечеринка или забава в Америка, ще се намерите в чудо. Там ще ви предложат една чиния ледено от 150 грама, а след него ще ви поднесат една чиния горещо кафе от 250 грама. И като погледнете тия американци, всичките им зъби са позлатени, нямат здрав зъб в устата си. При тези резки промени от студено на топло, пропуква се глечта. Много от тях страдат от диспепсия. Знаете ли каква болест е диспепсията? То е едно много тежко състояние. Който страда от диспепсия, изпада в много лошо състояние, в ипохондрия, не му се живее, не може да спи, лоши сънища го безпокоят, всичко се обръща с главата надолу. Това състояние аз наричам разстройство на симпатичната нервна система. То не е от зла воля. Някои американски психолози обясняват тези лоши състояния до известна степен на безразборното изтребление на индийците, които са дошле в Америка. И тези духове на убитите си отмъщават. Това не са научни факти, това са само твърдения, това са само възгледи. В едно отношение американците са много чисти, те пазят голяма хигиена в своя живот, но от друга страна са много големи месоядци. В сравнение с тях българинът е вегетарианец. Те по три пъти на ден ядат месо. Ще вземат един голям бут от шест килограма, ще го опекат на пържоли и ще те питат как искаш да бъдат опечени – по-сурови или по-опечени. В средата е по-рохкав, а навътре е съвсем недопечен. Та от която част искате, оттам ще ви дадат. Това е едно голямо неразбиране. Като дойдете в България, тук пък има друго неразбиране. Като дойдете до религиозните хора, те казват, че Господ ще оправи света. Тогава, ако Господ оправи света, той ще ви заповядва. Той казва: Ако ти не възприемеш достатъчно светлина, ще дойде тъмнината. И тогава ти ще пострадаш. Ако ти не внесеш достатъчно светлина, ще дойде тъмнината. И тогава ти ще пострадаш. Ако ти не внесеш достатъчно количество въздух в дробовете си, който ще внесе необходимата енергия за обмяна на организма, ти ще пострадаш. Ако ти не внесеш достатъчно количество вода в организма си, която да стане проводник на живота, ти ще пострадаш. И най-после, ако ти нямаш достатъчно твърда материя в организъма си, която да прави тялото ти устойчиво, ти ще пострадаш. Някой път костите на зъбите се рушат. Най-устойчива е тази материя, от която е създадена нервната система. От какво зависи устройството на нервната система? От това как е създадено тялото, от мислите, от чувствата и от постъпките на човека. Каквито са мислите, каквито са чувствата, каквито са постъпките на човека, такова е и неговото тяло. Ако човек има в организъма си повече желязо, отколкото трябва или повече злато, или повече сребро, или повече мед, това ще се отрази неблагоприятно върху неговия организъм. Има точно определена пропорция на елементите, които се срещат в човешкия организъм. Те са точно разпределени. В организъма има около 70–80 елемента, които са правилно разпределени. Тия елементи се намират в съединено състояние. Понякога има в организъма на човека елементи, които действуват разрушително. Някои се оплакват, че страдат от сърцебиене, че сърцето му силно биело. Той не знае причината на това сърцебиене. Понякога сърцебиенето се дължи на излишно количество електричество или магнетизъм в организъма на човека. Понякога стават неправилни химически процеси, които така също се отразяват зле върху организъма. Когато пък в стомаха на човека влиза въздух или някакви въздухообразни вещества, тогава става едно разширение, което наляга върху диафрагмата, тя пък наляга върху дробовете, които натискат върху сърцето. Тогава сърцето не може да бие правилно, явява се сърцебиене. След това трябва да се възстанови неговата деятелност, да се създаде нормалният ход на нещата. Газовете в стомаха са отровни, вредни са и по този начин го разяждат, разстройват го. Следователно в стомаха трябва да има колкото може по-малко газове. Въздухът в дробовете е на място, но в стомаха е вреден. Какво правят хората? – Като се хранят, те отварят много устата си и заедно с храната внасят известно количество въздух и в стомаха си. Заедно с хляба вкарвате и въздух. Но като влезе в стомаха, въздухът натиска на стените му, разширява се, обтяга стомаха и по този начин пречи на неговата правилна деятелност. И затова като гълта, човек трябва да изпъди всичкия въздух навън и да остави в стомаха само приетата храна. Не че абсолютно може да се освободите от въздуха, който е в храната, но като поставите в ума си идеята за правилно хранене, да можете по възможност по-малко въздух да вкарвате в стомаха си. А вие бързате като ядете и не мислите за въздуха, който отправяте в стомаха си. Ще кажете, че това е идейно ядене. Не, тези работи не са идейни, те имат своето практическо приложение. Ще кажете може би, че този въпрос за яденето не е идеен. Вие не знаете как да ядете, а ще говорите за своето верую. Говорите за вашето верую, но вашето верую не помага. Ако ти не знаеш как да гледаш, как да дишаш, ако не знаеш как да пиеш вода, и ако не знаеш как да се храниш, ти не можеш да бъдеш щастлив. От тези четири неща зависи вашето щастие. Най-първо вие възприемате от живота. Чрез светлината вие се възпитавате. Чрез светлината вие възприемате най-чистите възприятия от външния свят. Най-първо като мине светлината през твоите очи, ти не гледай онова, което човек е направил, но погледни на онова, което Бог е създал: Погледни на синьото небе, погледни на онези хубави облаци горе, погледни на планините, погледни как хубаво се движат облаците. Погледни на всичко Божествено. А после погледни на онези къщи, на онези картини, които художникът е рисувал. Като видиш всички хубави неща, благодари на Бога, че ти е дал очи да виждаш и да четеш по тия хубави образи. Като дойде светлината, благодари на Бога и помисли малко върху ония блага, които светлината е донесла до твоите очи. Нека се изпълни душата ти с благодарност за ония блага, които светлината е донесла. Вие седите и търсите щастието си другаде, дето го няма. Къде ще го търсите? Вън от очите си ли ще търсите своето щастие? Ако ти знаеш как да гледаш и ако ти знаеш как да използуваш това, което си възприел с очите си, ти ще намериш своето щастие. Като възприемеш светлината отвън, после ще изпращаш друга светлина навън и от тази светлина именно ще зависи твоето бъдеще. От светлината, която излиза от твоите очи, от отражението, което изпратиш навън, ще зависи твоето щастие. Когато един човек те погледне както трябва, той изпраща нещо към тебе, и ти казваш: Колко мил поглед! Като те погледне този човек, той иска да каже: От изобилието, което Бог ми е дал, изпращам и на тебе. Много хора са скържави на тази светлина. Като погледне, той се намуси, свие очите си, скържав е този човек. Той не иска да изпрати един поглед, да не го познаят, какъв е вътре в себе си. Какво има от това? Нека хората ви познаят, че сте приели изобилно от светлината. Даром сте приели, даром давайте! И после като изпратите всичко, пак ще възприемете. Като дойде светлината, онова богатство пак започва да тече. Някой казва: Не зная защо Господ ми е дал тези очи. Да гледам ли само? Кога гледат повечето хора? Те гледат, за да вземат от тук - оттам. Че те са взели вече, какво им трябва още? Бъдещето на човека зависи от милия поглед, който могат да дадат някому. Бъдещето на човека не зависи от това, което взима, но от това, което дава. Някой хвърли един мил поглед някому и другият, който го е възприел , казва: Този човек ми изпрати такъв мил поглед, че никога няма да го забравя! Ето десет години минаха вече и аз не съм забравил този поглед. Един млад момък ми разправяше следното: Една стара баба, 70–80-годишна ми даде един ден такъв мил поглед, че никога няма да я забравя. Ако беше млада мома, непременно щях да се оженя за нея. Не зная дали младите моми могат да изпращат такъв мил поглед. И си казах на себе си: Защо тази баба не беше по-млада! Като ме погледна, съвършено изчезна нейната старост. Казвам на този момък: Ти отиде далеч. Благодари, че таз баба беше стара. Ако беше млада, тя щеше да бъде много скържава, щеше скържаво да те погледне. Тя ще те погледне страхливо. Тя се страхува да не я оберат. Старата баба е много щедра, тя казва: Синко, аз не се боя, богата съм, щедро давам.

Мнозина казват: Каква трябва да бъде нашата обхода? Казват, че е писано. Какво е писано? Какво е писал Соломон? Че кое е най-ценното в Соломона? – Най-ценното в Соломона беше неговата мъдрост. При един случай той отсъди много добре. И Соломон прие мъдростта. Бог му се яви и му каза, че ще му даде знание и мъдрост. И наистина, Той му даде знание и мъдрост. Сега аз искам да се спра малко върху Соломона. Върху неговия живот. Животът на Соломона има две страни. Едни много критикуват Соломона, казват, че имал много жени. Колко жени имал? Той имал 300 жени и 900 наложници. Всичко 1200. При това той бил окултист. Значи 12 зодии. Той турил на всяка зодия по сто жени. Що е жената? От окултно гледище вие много плитко разглеждате въпросите. Соломон е събрал една магнетическа сила. Отношението е едно към сто или едно към хиляда. Това представят 12-те зодии. Той е турил сто жени в запас. В прав смисъл зад всяка зодия има по 90 градуса. Тези 90 градуса представят всички възможности, с които човек в даден момент може да възприеме светлината. Значи той си е послужил с един ъгъл, от 90 градуса. Това са окултни изчисления, с които Соломон е искал да намери едно отношение. Колко жени трябва да има човек, за да намери една, с която да може да живее? Значи всички тия жени са били все кандидатки , за които Соломон е могъл да се жени. Но той не се е оженил за всички. Първите триста са били приети за редовни ученички, а останалите 900 са били кандидатки за ученички. Той ги изпитал всички колко от тях могат да му хвърлят по един мил поглед. И между всички тия 1200 жени, той не е могъл да намери нито една, която може да му даде един мил поглед. Един ден видял, че загазил много, той се отчаел, чудил се какво ще ги прави, как ще ги върне на бащите им. Защото всички били все кандидатки за царкини. Всички дошле при него с подаръци, да му се представят като кандидатки. Не е лошо това, но как ще ги върне назад? Според едно предание като загазил много, Соломон се обърнал с молитва към Господа, да му помогне по някакъв начин да се освободи от тези жени. Той се оплаквал, че съвсем се оплел в живота и не знае как да се освободи. Един ден като се разхождал така отчаян, срещнал една млада, красива овчарка – Сунамка, която му дала този поглед, който търсил. Веднага сърцето му мръднало. За тази Сунамка той написал цял роман: „Песен на песните“. Той ѝ предложил да дойде в двореца да живее с него, но тя му отказала. Казала му, че неговият дворец не е построен така, както се е научила да живее. Неговият дворец не е като небето, под което тя живее. – „С нищо аз не искам да заместя този дом, в който живея, нито благата ти искам.“ И след това му казала: „Ти имаш много добър, отличен ум, но сърцето ти е лошо. Сърцето ти не е на място.“ Оттогава започва реформирането на Соломона. В него става цял преврат. За да се поправи, той започва с притчи. След тази среща, той написал: „Песен на песните“, притчите. Той си казал: С притчи работа не става, но трябва приложение. Сунамката го питала: „Какво искаш от мене? Какво видя особено в мене?“ Той ѝ казал: „В погледа ти имаше нещо особено. Ти ми даде такъв поглед, какъвто никъде и никога до сега не съм срещал.“ Този поглед представя общение на душите, които се разбират. Тогава тя му казала: „Ти не можеш да бъдеш свободен човек, докато сърцето ти не е свободно. Ако ти искаш да ме имаш както другите жени, аз нямам нужда от такъв мъж, нямам нужда от мъж. Много жени имаш кандидатки да се женят за тебе.“ – „Да, но аз имам нужда от такава жена!“ Казвам: Тази е вътрешната драма. Понякога ние искаме Божественото в нас да се ожени за нас. По този начин ние искаме да се осигурим. – Няма го майсторът! Вие ще срещнете тази Сунамка, тя ще ви хвърли този поглед, но с нищо не можете да я подкупите. Вие с нищо не можете да подкупите един човек, който вярва в Божественото. Докато ви подкупват, че като влезете в една или в друга църква или в едно или друго общество, ще влезете в небето, вие не сте човек, който вярва в Божественото. Вие сте подкупени вече. Божественото с нищо не се подкупва! Ако ти бягаш и влезеш някъде, веднага ще ти кажат: Ела с нас! Не, ти няма да се подкупваш, нищо повече! Бог, Който изпраща светлина, показва пътя, по който трябва да живееш и да слушаш неговите заповеди. Ако отвътре го слушаш и знаеш как да изпращаш светлината, ти ще знаеш как да изпращаш своя поглед и ще уредиш своите работи, ще създадеш една хубава връзка с хората. Първо трябва да създадеш тази връзка. Ако създадеш тази връзка, аз наричам това служение на Бога. И наистина ти може да създадеш тази връзка, само когато служиш на Бога. И Писанието казва: Когато пътищата на хората са благоугодни на Бога, Той ги примирява с всичките им врагове, т. е. с онези, които му враждуват. Има хора, които не ти враждуват. Може да не ти са приятни, но не враждуват с тебе. Те не могат да се нарекат твои врагове. С враговете ти непременно трябва да те примири Господ, за да се оправят пътищата ти. Само Бог е в състояние да те ръководи в пътя ти. Ставаш сутрин, не си разположен, намираш живота безсмислен, не намираш никаква светлина наоколо си. Гледаш на хората, не намираш никакъв смисъл в техния живот. Всички хора те гледат накриво. Имаш жена, имаш деца, имаш синове и дъщери, но нищо не ти хваща око. Има нещо, което липсва на човека. Какво му липсва? – Той не е възприел онази светлина, която му е нужна. Ще кажете, че с насилие трябва да си послужите. – С насилие работите не стават.

Сега не схващайте нещата криво. Аз не се занимавам със сегашния ви живот. Сегашният ви живот е резултат на онези възгледи, които сте имали в миналото. Резултатът си е резултат. Аз ще третирам онова, което е сега. Аз ще третирам онова, което за в бъдеще ще дойде. То е съвсем друго. И настоящето си има своите добри страни. И то си носи своите добри страни, своите опитности, но ако искате да разберете живота за в бъдеще и ако искате да го преустроите, преустрояването ще стане по друг начин и по други методи от тези, с които днес си служите.

Казвам: Възпитанието трябва по друг начин да стане и да започне. Да допуснем, че някои от вас го направят днес учител. Как би постъпил с учениците си? Като съм правил своите изследвания, посещавал съм много училища, и навсякъде виждам как учителите се оплакват от учениците си. Те бият, мъмрят, наказват учениците си, но въпреки това не могат да внесат никакъв порядък. Ако бях учител, щях да имам едно пиано на разположение. И трябват ми само четири ноти, за да внеса ред и порядък между учениците си: Слушайте деца! И ще започна да пея нотите: до, ми, сол и горно до. Ще разделя думите: Слушайте деца на срички и на всяка сричка ще приложа съответния тон: до, ми, сол, до. Ще попея пет минути и след това ще започна работата си. Като се раздвижат, като започнат да немируват, пак ще им попея. С това ще се внесе в децата едно разположение, и няма да се тревожа. Ако пък бях къщница и чаках мъжа си, който иде нещо разгневен, пак ще седна пред пианото и ще започна да пея със същите тонове: до, ми, сол, до с думите – добре дошъл! Като чуе това, той веднага ще измени разположението си, ще каже: Хайде, изпей ми това още веднъж! Като му пея три пъти, той ще се разположи. Тогава ще му сложа ядене и ще ядем сладко. Така се разрешават въпросите. Аз не съм за социалните въпроси, но казвам: Има един естествен път, по който социалните въпроси могат да се разрешат. Те са разрешени вече. Ако някой от вас би влязъл във висшите светове, той би видял как живеят там съществата и как възпитават децата си. Вие трябва да влезете в свят по-възвишен от вас, за да видите как възпитават там децата. Ако влезете в рибия свят, какво ще видите? Ще кажете, че светът е такъв. Представете си, че рибите са като хората. Те хвърлят яйцата си на брега или ги заравят в пясъка и не се грижат за тях. Една риба хвърля годишно около 300 000 яйца и ги оставя на произвола на съдбата.

Един наш приятел придава една приказка за костенурката и за пъдпъдъка. Костенурката кани един ден пъдпъдъка на гости при себе си. Той казва: Не мога да дойда, защото имам яйца, които мътя. Защо си толкова глупав! Виж, аз моите яйца заравям в земята и слънцето ги измътва. Пъдпъдъкът отговорил: Онова, което земята измътва, по земята пълзи, а онова, което аз измътвам, хвърчи. Наистина онова, което земята измътва, пълзи. Онова, което ти измътваш, нагоре хвърчи. Това е Божественото. Тогава костенурката въздъхнала и тръгнала по своя път. Ако отидете при рибите, там по 300 хиляди ги изхвърля майката и имената им не знае. Досега никоя риба не знае имената на децата си. Какъв ще бъде светът, ако ние държим лекции на рибите, че всяка майка трябва да познава децата си и да знае имената им? Колко хиляди години ще вземе на рибата, докато се запознае с децата си и да им шета? Като отидете дома си, направете изчисление. Понякога човек трябва да се върне назад. Един ден, когато рибата стане човек, тя ще каже: Не ми трябват толкова много деца. Едно, две деца ми са достатъчни. Излишни ми са 300 хиляди деца, не е в многото, но в малкото. Едно дете да е, но на свят да е, отколкото хиляди да измътва земята.

Казвате: Де е онзи свят? – Горе е. Не е много далеч. Няколко километри нагоре е. Къде е рибият свят? Рибата пита: Де са хората? Тя не ги вижда. – Вън от вас са те. Те живеят в една среда по-рядка от водата. – Ами дишат ли и те като нас? Следователно има същества, които седят и по-високо от хората. Те не дишат въздух, но дишат етер. Рибите дишат с хриле, хората дишат с дробове, а има същества по-високостоящи от хората, които дишат с особени органи, т. е. те дишат чрез своите чувства или чрез своята симпатична нервна система. Те не дишат с дробове, но със своя слънчев възел. Та когато казваме, че човек трябва да живее правилно, ние имаме пред вид, че той трябва да започне още сега да се учи да диша със своята симпатична нервна система. Защото като мине през физическия свят, той ще навлезе в полуфизическия свят, в свят, дето ще престане да диша с дробовете си. Той ще диша чрез чувствата си. Та когато обичате, вие развивате своите бъдещи дихателни органи. Ако не обичате, вашата бъдеща дихателна система ще остане неразвита. В това седи вашето нещастие. Ето защо има смисъл да обичаш и да бъдеш добър. Всичко това ще стане причина за развиване на онези органи, които са сега в зачатък. Както едно време са били зачатъчно състояние, нашите дробове, така сега нашата симпатична нервна система е зачатък на бъдещите дихателни органи. За в бъдеще дробовете ще се изменят и ние ще дишаме по друг начин.

Сега новата философия седи в това, че нещата ще придобият друг смисъл. Тогава ще мислите дали това е вярно или не. Вие можете да се съмнявате, а можете и да вярвате. Това нищо няма да ви ползува. За мене това е безразлично. Всеки от вас в пет минути може да провери дали говоря истината или не. И за мен пет минути са достатъчни да проверя дали вие сте възприели това, което говоря или не сте го възприели. Ако вие сте възприели нещата и влезете в хармония с цялото и станете уд от цялото, вие ще станете проводник на Божествените истини. Като ви говоря за светлината, аз ви говоря като едно благо, което Бог е създал, но има една опасност криво да разберете това, което можете да разберете, то е в приложението на светлината. И от най-стари времена и до сега светлината внася в човека един мек магнетически поглед. Сега да го обясня по-добре. В природата има една постоянна обмяна. Тази обмяна става и със светлината, и с въздуха, който хората възприемат. Това е вторият метод – методът на светлината, Божественият метод. Въздухът служи за емблем. Най-първо чрез дробовете си човек ще възприеме чистия въздух. Като влезе в организъма, той ще окисли кръвта, ще я пречисти. И после отново ще излезе навън, като нечист въздух. Значи, каквото приеме чрез дробовете си, нищо от него няма да се задържи, ще се изхвърли навън и тогава дробовете ще останат съвършено празни. След това ще настъпи вторият момент: Възприемане на чист въздух, и отново изхвърлянето му навън като нечист. Така ще се отплатите за това, което сте приели от въздуха. Има много системи за дишането, много правилни и неправилни. Всички методи за дишането са хубави, но в тях липсва един съществен елемент. Има наука за дишане на индусите, но и в нея липсва нещо. В него липсва волевото дишане. Този метод на индусите е придружен с големи противоречия: Големи печалби има, но и големи загуби. В този начин на дишане стават големи кризи. Тези методи са упражнявани от индусите с хиляди години, вследствие на което те имат големи постижения. Каквито и колкото да са добри тези методи, те не са добри за европейците. Те дават големи жертви. Европейците нямат преживяванията на индусите. Един метод за дишането е следният: След като приемете в дробовете си чистия въздух, и го задържите 15–20–30 секунди, трябва да кажете в себе си положителните думи: Господи, заради голямото благо, което си ми дал, аз съм готов да изпълня Твоята Воля. Тези трептения, които излизат чрез въздуха, отиват в пространството и се хроникират. И това, което си приел от въздуха, образува се една реакция. И тогава приетата сила от въздуха се нагажда в организъма. И съществата от другия свят като ви слушат и те ще възприемат тази формула, която за тях е едно благо. Тъй щото едновременно с вас и те ще приемат благото от въздуха. Не само един път трябва да казваш тези думи, но колкото пъти дишаш през деня, все трябва да си служиш с някоя формула. Няколко формули трябва да употребява човек при дишането. С дишането човек може да се освободи от всякакво тягостно състояние. Още какво можете да кажете като дишате: Господи, аз се радвам и скърбя заедно с тези, които се радват и скърбят и аз ще бъда едно с тях. Ако не си ял три деня, започни да дишаш и кажи: Господи, благодаря ти, че не съм ял три деня, за да имам възможност да мисля повече и по-правилно за Тебе. Иначе, като се нахраните много, става ви тежко. Тъй щото като гладувате, имате възможност да мислите по-често за Господа. Като погладуваш известно време с благодарност, ще дойде някой добър човек при тебе с книга в ръка, в която е завил хляб. Той е изпратен от Бога да ти донесе Неговото благословение. Ти ще се ръкуваш с него, ще се запознаеш и ще благодариш за благото, което ти носи. Той ще ти донесе хляб, а заедно с това ще ти остави и нещо от себе си. Какво лошо има в глада? Ако не бяхте постили няколко деня, този добър човек нямаше да дойде при вас. Вие нищо не сте изгубили, но сте придобили нещо – запознали сте се с един добър човек. Ако една дървеница може да пости по шест месеца, защо човек да не може поне три деня да пости? Като пости, дървеницата става светица. Като е постила, като я погледнете, от единия до другия край, тя свети, станала е прозрачна. Като се наяде, отново потъмнее, отново дървеница става. И паякът също така може да пости с месеци. Той седи спокойно, с голямо търпение, дано се хване нещо в мрежата му. Казва: Каквото Господ даде! Само хората като постят 24 часа или три деня, казват: Гладни ще умрем! Това не е постене. Като постиш три деня, през това време ще дишаш свободно, ще възприемаш въздух. Чрез въздуха ти можеш свободно да възприемаш достатъчно количество хранителна енергия. Един руски биолог сега прави свои научни изследвания малко фантастични, вследствие на което някои учени му възразяват. Той изследвал кръвта на хората, които са гладували 5–6 деня и след това изследвал кръвта на сития. Тогава той взел малко от кръвта на наситения и пръснал в кръвта на гладния. Не се минало много време и гладният усетил вливане на енергия в организъма си. Това става днес в Съветска Русия, дето хората не са духовни, а материалисти. Тъй щото, ако дойде при вас един гладен човек, ти ще нацъркаш малко от кръвта си в неговата и този човек ще се почувствува сит, задоволен. Това не може да става всякога, но по този начин ще можете да влезете в положението на гладния и ще можете да го задоволите. Всеки човек, който е готов да ви даде капка кръв от себе си, той ще е готов да се пожертвува за вас, той ще е готов да ви даде и един самун хляб.

Съвременните хора са се обезверили. Безверието е глад – вярата е ситост. Любовта е едно наситено състояние, безлюбието е вътрешен глад, сиромашия. При безлюбието човек може да се нахрани само с Любов. Тази Любов ще мине първо през въздуха, а въздухът е в състояние да направи всичко в човека. Той ще ти даде права мисъл. Като приемеш тази права мисъл, ти ще я проектираш в пространството. Ако изпратиш, ако проектираш тази мисъл до един човек, който е гладувал няколко деня, той ще се насити. Някой е гладен, седи, безпокои се. Няма какво да се безпокои. Нека влезе в станцията си, нека изпрати своята мисъл в пространството и ще види, че след малко време той ще получи чрез въздуха една успокоителна, бодра, хранителна мисъл и ще се насити. Тази мисъл е изпратена от някой добър, подигнат човек. Детето дойде в къщи и казва на майка си: Мамо, гладен съм. Кой от вас като детето се е отправил с мисълта си към Бога и е казал, че е гладен? – Вие отивате при Господа гневни и казвате, че сте гладни. Но при това положение не получавате никакъв отговор. Вие трябва да знаете, че гладът има свое предназначение. Гладът е вътрешен стремеж! Той е мощна сила, която подтиква хората да направят нещо добро. Ако не знае как да направи доброто, той ще направи зло. Ако не знаеш как да употребиш Любовта, от незнанието си ти ще направиш зло. Всичкото зло в света се дължи на факта, че не знаем как да употребим благата, които ни са дадени. Тази е единствената причина за злото. С едно парче хляб, ти може да затикнеш дихателното гърло на човека и да го задушиш. Със сто грама вода ти можеш да задавиш човека. Човек не е просто същество. Ти искаш да обичаш един човек, но същевременно у вас стават известни реакции, които запушват дихателната система на душата ти, на чувствата ти. Това наричат подпушване на чувствата или подпушване на симпатичната нервна система, на слънчевия възел в човека. При това положение в човека става цяла пертурбация. Следователно, няма да обичате много, няма да се лакомите. Ще обичате по малко, постепенно ще давате. И като ви обичат, пак ще кажете: Давай ми по малко! Няма защо да бърза човек. Той с векове, с хиляди години има да проявява своята Любов. Не трябва изведнъж да я прояви. Ако изведнъж проявите всичката си Любов към някой човек, вие може да го удушите. Мога да ви приведа ред примери в това отношение из живота. Всички онези майки и бащи, които са дали изобилно своите чувства на децата си, в стари години са пожънали плодовете на тази Любов. Последствията на тази тяхна Любов са били всякога лоши. Не само това, но органите на тяхната духовна натура са били вече подпушени. В децата е ставало известно натрупване и те са започнали да мислят съвсем физически. Детето е започнало да гледа на баща си като на обикновен човек. И тогава то е казвало: И друг може да ми бъде баща. То е започнало да гледа и на майка си като на обикновен човек и е казвало: И друга може да ми бъде майка. Не, на земята друга не може да му бъде майка, нито друг да му бъде баща. Точно определено е коя може да му бъде майка и кой може да му бъде баща. Аз не говоря за Бога като за ваш баща. Ако вие познавате Бога като ваш баща, вие ще познавате и своя баща като негов заместник, и тази майка е негова заместница. Казвате: Тази не е моя майка. Щом Бог ти я дал, ти ще я зачиташ заради Любовта си към Бога. За времето, докато си на земята, ти ще я признаваш за своя майка. Ако тя те пита какво ще ти бъде в другия живот, ти ще кажеш: За другия живот не зная какво ще ми бъдеш. В този живот си моя майка, а за другия – не зная. В другия живот може да ми бъдеш или сестра, или брат. Какво означава думата майка? Чрез тази майка Бог ти е дал някои неща, които други никой не може да ти ги даде. Чрез майката Бог дава на децата, на хората най-добрия ум. Чрез бащата Той дава на хората най-доброто сърце. Мъжът предава на синовете си и на дъщерите си най-доброто сърце. Жената предава на синовете си и на дъщерите си най-добрия ум. Когато някой иска малко ум, той трябва да отиде при майка си, тя ще му даде най-добрия ум. Затова именно е почитана майката. Ако детето почне да не вярва в майка си, неговият ум ще се обезвери, и постепенно ще почне да отслабва. Когато почвата отдолу отслабне и растенията отслабват. Ако почвата отдолу почне да се усилва и растенията се усилват. Ако твоята майка умствено се усилва и твоят ум ще се усили. Ако сърцето на твоя баща почне да се усилва и твоето сърце ще почне да се усилва. Затова е казано: Почитай баща си и майка си! Почитай майка си заради добрия ум в нея. Почитай брата си и сестра си, които се раждат заедно с тебе, защото те ще допринесат нещо за усилване на твоята физическа сила. Това е домът от физическо гледище, а също така и от гледището на онези мистици от школата на възпитанието на дома.

Та казвам: Като дишате вие ще гледате да се свържете с онзи възвишен свят, ще мислите за съществата от този свят, които дишат не чрез дробовете, както хората, не чрез хрилете, както рибите, но чрез нови органи, които възприемат етера от въздуха. Вие се нуждаете от етер. Етерът е най-чистата материя, която човек може да изсмуче от въздуха. Този етер представя жизнения елексир. Но ако вие не можете да се свържете с тия същества, които възприемат етера от въздуха, дишането не е правилно.

Сега да оставим какво мислят хората. Вие, които вървите по пътя на окултизма, трябва да се научите да дишате правилно. Онзи свят трябва да ви бъде така ясен, и всяка година да имате поне по едно писмо от онзи свят. Всеки от вас да има поне по един познат от онзи свят. Когато се говори за онзи свят, вие мислите, че за да отиде там, той трябва да се излъчи. Не, има един естествен начин, по който човек може да отиде в другия свят. На човека се позволява поне един път в годината да посети онзи свят. Дава му се един месец отпуск да отиде на онзи свят, да прекара това време там и после пак да се върне на земята и да започне работата си. Нали същото става и със затворите на земята? Когато някой затворник прекара дълго време в затвора и покаже пред всички свои началници, че е започнал да се изправя, да подобрява живота си, те придобиват доверие в него и затова от време на време го пущат за един ден в града да се поразходи, да си направи някакви покупки и вечерта пак да се върне. Този човек има право вече да излиза. Така и всеки човек има право поне един месец да прекара в онзи свят и после да се върне на земята да продължи работата си. С този човек вече е станала някаква промяна.

Ще ви приведа един пример за едно посещение в онзи свят. Това ми разправяше един познат, началник в Чирпан, няма да кажа името му. Той имал само майка, която много обичал. Една слабост, която имал, била тази, че обичал много да партизанствува. Като дохождало въпрос до партизанщина, той не могъл вече да се самовлада. Един ден майка му заболяла и се принесла цели три дена в онзи свят. Като се върнала от там, казала на сина си: Синко, след един месец ще замина за онзи свят, трябва да се приготвиш за това. Като я слушах да говори така, аз си мислех, че е малко занесена. Казах си: Нищо, стара жена е, няма защо да ѝ се държи сметка за това. В същност тя не беше стара. Едва имаше 45–50 години. Наистина след един месец майка ми ме извика и ми каза: Синко, заминавам днес за онзи свят. Докато се разбера какво иска да ми каже, тя умря. Погребахме я, но аз изживях голяма скръб и отчаяние. Цели три месеци се затворих в къщи и прекарах само в плач. Никъде не излизах. Една вечер сънувам, че майка ми иде при мене и ми казва: Слушай, не искам да ме поиш със сълзите си. Аз искам да живееш един чист живот, да живееш по Бога и да се откажеш от това твое партизанство. Не искам повече да ме безпокоиш с твоите плачове. Да се облечеш хубаво, чисто и да излезеш между хората! Така иска Бог да се живее. Като станах сутринта, облякох се добре и излязох между хората. От този момент се убедих, че съществува друг свят. Сега и всички вие може да кажете, че умът на този човек е малко мръднал.

Казвам: Използувайте условията за онази вътрешна опитност. Вие отделяте Бога от хората, отделяте го от природата и искате да живеете по особен начин, да го видите по особен начин. Това е възможно за напредналите, вие трябва да видите Бога първо в хората. Вие трябва да видите Бога чрез растенията, чрез животните, чрез хората, чрез всички живи същества, чрез слънцето, звездите и т. н. Само така можете да добиете представа за Бога. Иначе като се говори за Бога има една опасност. За да познаят Бога, Той винаги се явява на хората при най-неблагоприятните условия на живота, че нищо вече не му се иска, никъде не може да се свърти, нищо не може да му помогне, тогава Бог ще му се яви. Когато Бог му се яви, всички груби състояния, всички груби чувства в него изчезват и с него става цял преврат. Който го види веднъж, оттам нататък той има вече особено понятие за живота. Той започва да търси страдания, мъчнотии и тягости. Дето отива, вижда нещата другояче. Дето отива, всички го посрещат добре. От този момент пътят му се оправя и се отваря. Всички животни, всички хора се изменят спрямо него. Който го погледне, все му се усмихва, всеки го кани, всеки е готов на услуги към него. В душата му настава един вътрешен мир. И му се отдават ред условия да бъде добър. Мъчно може да се определи какво нещо е Бог. Понятието за Бога е нещо, което не може да се определи. Понякога човек може да има само една фикция, само едно отражение за понятието Бог. Да видиш Бога само веднъж, това е нещо знаменателно, нещо епохално в твоя живот. То е достатъчно. Само веднъж да го видиш, ти никога няма да Го забравиш. Да Го носиш в себе си, не като вечен спомен, но като нещо, което постоянно се развива и усилва. Колкото и да се отдалечава тази светлина, ти всякога ще я виждаш. Където и да е, все ще Го виждаш. Между Бога и тебе ще бъдат наредени милиарди същества, ти ще Го виждаш някъде далеч от себе си. Обаче като се намериш пред някаква мъчнотия, или пред някаква скръб, тази светлина ще се увеличава все повече и повече. Щом стане някаква промяна, светлината ще се увеличи и всички хора ще бъдат в твоя помощ. Когато Бог иска да помогне на един народ, или на едно общество, или на едно семейство, или на един човек, всякога и на всякъде законът е един и същ.

Сега гледайте да имате тази вътрешна вяра, да изпитате доброто, което е скрито във всички хора, както и доброто, което е скрито във вашите души. До тогава до като ние не можем да проявим доброто, което е у нас, докато не можем да проявим Любовта, която е у нас, докато не можем да употребим знанието, което е у нас, както и свободата, която е у нас, ние не можем да видим и да познаем Бога! Щом проявим тези неща и Бог ще ни се изяви. В знанието, в което ние почваме да проявяваме Любовта си, в знанието, в което ние почваме да проявяваме своята мъдрост и свобода, които са в нас, ние, ние сме съзрели вече Бога.

„Умих се и прогледнах“. Пожелавам на всички да се умиете и да прогледнете!

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

6-та неделна беседа от Учителя,
държана на 27-ми октомври 1935 г. 10 ч.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, всички, свят, аз, бог, сега, майка, светлина, живот, въздух, себе, бъде, поглед ,

 Неделни беседи , София, 27 Октомври 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder