НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Приложението като източник на знанието / Източник на знанието

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Приложението като източник на знанието

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, сега, аз, себе, път, казва, мисли, хора, живот, свят, начин, всичко, право, всички, говори, знаеш, добре ,

 Утрини Слова , София, 27 Октомври 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


27 октомври 1935 г.,
5 ч сутринта.

(Облачно, меко времето.)

„Добрата молитва“

[32-ри] псалом

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

8-а глава от Евангелието на Марка

„В начало бе Словото“

(Известни секунди Учителят помълча.)

На човек му трябват две неща. Да знае кои са. Две неща му трябват, да знае кои са. Много пъти човек знае нуждите, усеща нуждите, но не ги знае кои са. Изваждаш часовника и не върви. Ти знаеш, че не върви, но не знаеш как да го накараш да тръгне. Или предаваш един чужд език. И знаеш, че известна дума я произнасяш криво. Но как трябва да я произнесеш, не знаеш. Знаеш, че думата е неправилна, но и правилно да я произнесеш не знаеш, двоумиш се. И някой път човек се заблуди, че знае езика. Както един американски професор, който предава в Америка по френски, минава за капацитет, поправя другите. Отива в Париж и говори на един келнер по френски. Говори, говори му – не разбира келнерът. Фъфли той тъй, тъй; най-после казва французинът, келнерът: „Ти говориш ли на английски?“ Казва: „Да, може.“ – „Е – казва, – говори ми тогава, да те разбера.“ Той на френски говори – не може да го разбере.

И по някой път вие и на себе си не знаете как да говорите. Научи ли се как да говориш на себе си? Обезсърчиш се – ти не знаеш как да говориш на себе си. Паднеш духом, всичко помрачее за тебе, вкъщи не ти се иска да влезнеш. Никого не искаш да видиш. Неразположен си, търсиш гората. Търсиш да размишляваш в себе си, да укрепнеш. И казваш, че демагнитизирал си се. Ще каже някой, че не си се понаял малко. Някой пък мисли, че много е ял. И иде после да пости. Но да го питаш този човек защо не иска да срещне хората – и той не знае. Че не иска да ги срещне, е факт. Казва: „Не съм разположен.“ Но защо и за какво, той не знае.

Е, тези са такива, временни състояния. Някой път идат ви такива, временни състояния. Временни състояния, с които човек не може да се справи. Разположен си, весел си, погледнеш – на другия ден всичкото това разположение се е махнало. Днес гледаш – целия ден все се усмихва, скача, киска се, а на другия ден видиш – навел си главата, замислен си. Всичко у него е затворено. Казвам: Баща [ти] умря ли? – „Не.“ – Майка ти? – „Не. Всичко е наред.“ – Нещо да не си болен? – „Не съм и болен. Криво ми е нещо.“ Но фактът е, че щом тебе ти е криво, в света някъде има нещо криво. Най-малкото, щом си ти тъй неразположен и почнеш да гледаш мрачно, непременно трябва да знаеш, че времето, някъде и то плаче. Няма такъв случай, дето човек като почне да плаче, да не намери времето и то да плаче. Непременно по цялата Земя ще намери някъде и времето [да] плаче. Нищо повече. Ти две сълзи проронваш, а то милиони проронва. Ти спираш да плачеш, а то не спира да плаче. Сега, не се знае човек ли накарва времето да плаче или времето кара човека да плаче. Пък не си само ти, който плаче в дадения случай. Та, не се знае. Има хиляди други – когато ти плачеш, неразположен си, хиляди и милиони хора има, които в дадения случай имат едно неразположение.

И сега, кой е причината на туй неразположение? Но никой не му търси. Когато ти си радостен и весел, хиляди има, които са весели, и Слънцето е весело и грее. Някой път ще кажеш: „Понеже аз съм весел, всички са весели.“ Или: „Понеже аз не съм весел, и другите няма да бъдат весели.“ Щом е за радостта, ние всякога сме готови да кажем, че причината сме ние. Психология има у хората. Щом хората се радват, казват: „Аз съм причината. Ако аз не съм весел, те не могат да бъдат весели. Аз ги правя весели.“ Но щом са мрачни и скръбни, казват: някой друг е причината, а ние себе си тургаме тогава на опашката. А другите правим причина на скръбта. Защото, щом ти си причина за страданията, тогава трябва да платиш. А какво право имаш да правиш да правиш хората да скърбят? Питам сега: Защо, когато правиш хората весели, те не питат: „Какво право имаш да правиш другите хора да са весели?“, пък когато си скръбен, ще питат: „Какво право имаш да правиш да скърбят хората?“

Сега, това са външни неща. Сега, учениците имаха възможността, те имаха Христа със себе си. Влезнаха вътре и се плашеха, че хляб няма да ядат. Казват: „Ще гладуваме“, някъде далеч в пустинята. Питам: Какво впечатление направиха двете чудеса, които Христос направи? И въпреки направените чудеса, те пак си мислят по обикновеному, както сега си мислят хората.

Има една страна красива в живота. Красивата страна е неразбраната страна. Красивото е и неразбрано. Красотата е несгодна. Красотата си има своите добри страни и хубави страни, но красотата си има и своите несгоди. Като красив, ти си свободен. Отдето минеш, всеки ще тръгне отподире ти; ще те погледа, като че прави някое изследствие. Той ще види та очите ти, носа, косата, всичко туй, и ще иска да те пипне. Не че хората мислят лошо, но го интересува, тъй като погледне, прави му впечатление; но си казва: „И аз да съм така красив като онзи.“ Всички го имат за образ. А онзи, когото гледат, му е малко досадно. Защото красивия човек, никой нищо не му дава, а всеки иска да вземе нещо. Дотогава, докато човек мисли, че красотата може да му допринесе нещо... Че допринася нещо, но същевременно ще ти принесе и някаква досада.

Запример всеки казва, че търсим Истината. Но като намериш Истината и те направи свободен, и най-малката погрешка, която направиш, Истината ще ти я каже. Няма да остане тъй да мине. Истината ще ти направи забележка.

Тогава вие ще се намерите в противоречието на някой мъж, който има една красива, но взискателна жена. Не зная, на мъжа като му турят една красива взискателна жена, по-хубаво нещо зарад него няма, но и по-голямо зло заради него няма. Той може да бъде хубаво облечен, всичко туй, хубаво изтъкмен, но каквато погрешка направи, няма да мине тъй – цензура.

Аз вземам жената в смисъл: има известни машини в съвременните трамваи, дето хроникират; или часовник, който се движи – той тъй е направен, че хроникира изтеклото време, отбелязва.

Казвам сега: Като ви говоря по някой път, аз говоря едно, аз имам предвид едно, а вие разбирате друго. Та се намирам в положението, някой проповедник като проповядва все за покаяние. Да кажем, че на вас проповядвам за покаяние. Аз още не съм засегнал покаянието. Много работи съм засегнал, но покаянието не съм засегнал. Ще проповядваш веднъж покаяние, втори, трети път, четвърти път. Казваш: „Покаяхме се вече.“

Погрешката седи – когато някоя домакиня направи хляб, трябва да го омеси хубаво. Вие всички сте месили хляб. Но там има изкуство. Аз съм гледал специалисти, домакини има по месенето. Та, има едно различие. Някой път някоя домакиня казва, че не омесила хляба; намират причина, че хлябът не е добре омесен. Други намират причината, че не е добре опечен хлябът. Трети намират, че брашното не е добро. Все намират някъде причина. Питам ви: Че как се меси хляб? Казват: Мачкат там нещо, тургат малко вода, сол, брашно, мачкат, но особени специалисти има, да се меси. Тестото като го обръщат, у някои обръщането върви особено, по особен начин. Та го омесват хубаво. И после, трябва добре да се опече. Някой път домакинята е имала добро желание, месила го е, но не го доомесила; или пекла го и не го доопекла. Не е виновата жената. Не се е доомесил или не се е доопекъл – кой е крив? Като ще месиш хляб, вземи от прясно брашно, че да правиш хляб.

Има един анекдот: Като отишли всичките зърнести растения на война, отиват да бранят своята свобода. Та на просото [се] паднало да брани хората. Казват му: „Ти ще ги храниш, на хляб ще ставаш.“ Казва: „Ами на млина и на баница?“ Казало му житото: „Ти на хляб стани, та за баница не мисли. Ти само хляб ако можеш да станеш – добре. За точено – остави го това настрани!“

Та сега, всичката ваша погрешка седи в това, че всички вие искате да станете на точено. Ето погрешката къде седи. Много мъчно човек става точен. Малко двусмислено: точено, с точилка значи. Има една страна да се възпита човек. Има два начина у човека за възпитанието на човека. Единият начин е за съвършените, а другият е за несъвършените. За съвършените – никога няма да му говориш ни за неговите добродетели, ни за неговите погрешки. Нищо повече. Съвършения не може да го хвалиш, нито може да го кориш. И ако го кориш, ще съгрешиш, и ако го похвалиш, пак ще съгрешиш. Ще държиш там устата си затворена. А пък за другите, за несъвършените, там все ще му покажеш, ще го похвалиш и ще го укориш.

Сега, двата метода не могат да се приложат. Запример сега вие може да мислите какво искам да кажа. Да кажем, показвам ви една бучка захар, която е бяла. Питате ме, сега, какво искам да ви кажа. Как наричат зетьовете майките на техните другарки? (– „Тъща.“) Тъщата казвала на зетя си, ама преди да е станал зет, той още като годеник на дъщерята, казва му: „Сладък да ми идваш.“ Той, значи, започва да идва по-често, зачестил. Колкото пъти той идвал, по-често и по-често, тя все му казвала: „Сладък да ми идваш“ – искала да му каже рядко да идва, малко да идва. А той разбирал: сладко да идва значи често да идва. А тя искала рядко да идва – сладко да идва. Понеже работите, които често се случват, изгубват своята сладчина. „Сладък да ми идваш – казвала тя, – рядко да идваш.“

Та, и аз казвам: Добре да идваш! То е все същото – по-рядко да идваш. Те разбират сега захарта. Какво иска да каже? Какво искам да кажа? Ако вие ми покажете една бучка захар или аз ви покажа една бучка захар, какво искате да ми кажете, или какво искам да ви кажа? Искам да ви кажа: това захар ли е или не е захар? Ако вие ме попитате: „Това захар ли е?“, защо искате авторитет от мене? Ако аз ви кажа, че е захар, във вас ще остане едно съмнение: „Я е захар, я не е.“ Аз държа една бучка захар. Питате: „Това захар ли е или не е?“ Ако аз ви кажа, че е захар, ще кажете: „То е на доверие, това нещо.“ Аз нищо не ви казвам. Подавам бучката и мълча. Питате вие: „Защо ми подаваш бучката?“ Да опитате. Това, което опитваш, то е по-вярно, ти го проверяваш. Ако аз проверя това, аз зная, че е захар, имам впечатление за това. Може да не ви дам тогава; на моето доверие може да мислите, че е захар или не.

Има известни неща, за които вие не може да се ползувате, ако не ги опитате. Има неща, от които аз сам мога да се ползувам, вие не може да се ползувате. Има нещо, от което, ако вие се ползувате, аз не мога да се ползувам. Сега, по някой път от вас някои потвърждават, че е така. Има неща, за които не твърдят.

Сега размишлявайте в себе си. Има неща, които, щом ти се ползуваш, аз не мога да се ползувам. Има неща, ако аз се ползувам, вие не може да се ползувате.

Та казвам сега: Трябва да влезнете в ония разграничения. Вие разбирате нещата за покаяние, за любов. Но и любовта, и тя мяза на захарта. Ти като говориш на един човек за любов, не може да се научи той на любовта. Не, докато говориш за любовта, тя остава неразбрана. Вие сте писали любовни писма на вашите бащи, на вашите майки, на вашите приятели, на вашите сестри, братя и пр. Пък сте писали любовни писма скрито по някой път от баща си. Скрито сте писали любовни писма. В гимназията като сте били, като ученици, скрито сте писали любовните си писма. И като ви хванат – из училището навънка. Който ходи в училището, не е позволено да пише любовни писма. Аз ви цитирам неща, които не са общи за всички, но стават. И ако една жена, която е женена, и пише на един друг женен мъж любовно писмо, за любов говори, цял въпрос става. Защо? За женен като пише любовно писмо, не е позволено и е опасно. А като не е женена, може да пише. Казват, донякъде урежда си работите. А щом си е уредила работите, няма право да пише любовни писма. Е, това са разбирания.

Казвам: Има едно състояние у човека, едно разбирание, което освобождава човека от всичките вътрешни противоречия. Трябва да имате тази опитност, да знаете какво нещо е да се освободиш от вътрешните противоречия. Има едно противоречие външно. То е неизбежно сега в живота. Външно противоречие е то. Но има едно страшно вътрешно противоречие, от което трябва да се освободи човек. С външните противоречия човек може да се справи, лесно е, но с вътрешните противоречия мъчно се справя човек. Най-първо трябва да се разбере противоречието външно ли е или вътрешно противоречие.

Или по някой път вие усещате едно външно противоречие и едно вътрешно противоречие – образуват едно отчуждаване. Вие, запример, не знаете произхода и причината на отчуждаването. Някой път вие се усетите отчуждени. Но всяко отчуждаване следва от две противоречия – едно външно и едно вътрешно. Така става отчуждаването. Усещаш ти, че се отдалечаваш. Да кажем, качиш се на един параход. На брега е параходът, вашите близки са на брега, изпращат ви, близките ви са там. По едно време параходът се отдалечава, вие махате с кърпичките си до известно време и изгубвате ги и изгубвате се. И тогава ви нападне една тъжна мисъл, пораздруса ума ви. Да кажем, минавате Великия или Атлантическия океан и вие си казвате: „Дали ще се върна в дома си, дали ще ги видя?“ Отчуждавате се и се зароди една тъга във вас, тъжно ви е. Тъжни чувства ви влизат в ума.

Та казвам, някой път вие казвате: „Ние се отчуждихме.“ Причината на отчуждаването може да е външна, може да е вътрешна. Когато е външна, други са условията, а когато е вътрешна, ние сме причината. Тогава, щом си се отчуждил при външните условия – отчуждаването, да кажем, тръгнал параходът, ти не можеш да се върнеш. Да кажем, може ти по погрешка [да] си влязъл в този параход. Допуснете, че вие по погрешка си хванал, да кажем, тази линия, и си се качил на парахода – съзнаваш, че си взел кривата линия. Но параходът няма да се върне назад. Той тръгнал веднъж, някой английски параход, той няма да се върне назад. Какво ще правиш тогава? Тръгнеш, да кажем, от Ливерпул или от Хамбург, както едно време, и отиваш за Ню Йорк. Следующата станция, дето можеш да поправиш погрешката си – ще идеш в Ню Йорк и ще вземеш обратния път. Но пари струва туй.

Има една вътрешна страна на живота. Едно неразбиране има. Вие говорите за любов, но в любовта на Земята има едно различие. Ти казваш, че се говори по някой път, че всички хора трябва да ги обичаме. Но щом обичаш някого, в тебе ти вече имаш едно пристрастие, без да знаеш това. Пристрастие имаш. Все-таки онзи, когото обичаш, тъй ти е на сърцето ти, на него все ще дадеш повечко. Към него си снизходителен, недовиждаш погрешките му. Работите лесно поправяш (минават). Но когато не обичаш някого, някой път ти си правиш оглушки. И някой път вие не разбирате причините защо обичате някого повече. Не че е лошо, но има пристрастие. А друг по-малко обичаш. Но едно пристрастие имаш, че на едногото ще дадеш повече.

Питам сега: Ако вие обичате едного повече и ако той ви обича повече, каква е печалбата? Има някаква печалба. Но в какво седи печалбата, не знаеш. Или, ако не го обичате, тогава? Имате една малка загуба. Но не знаете в какво седи загубата.

Един апаш, това в Англия се случва, понеже в Англия не е позволено просенето, да просиш. И ако те хванат, че просиш, ще те турят в затвора. Пък на просяците, понеже не им позволяват да просят, по-лесно е да станат апаши, отколкото да проси. Ако си просяк, в дрангулника ще идеш. В Англия не можеш да просиш, но можеш да идеш в един ресторант, да се изправиш там и да изпееш нещо. Там имаш вече изкуство! Но ако не си пял и туриш шапката, в дрангулника ще идеш. Ако си пял, ще влезне нещо в шапката. В България не е така. Сега, и тук не е така. По някой път вие тук, без да сте направили нещо, подлагате шапката. От английско гледище, това не е позволено; от българско гледище, това е в реда на нещата. И да ти дадат е в реда на нещата. От английско гледище, трябва да пееш и тогава да туриш шапката.

Сега, това са правила. И казвам: Има един начин, сега. Искам само да ви наведа на тази вътрешна промисъл. Много мъчно е човек да мисли право! Вие казвате, че може човек да мисли право. Няма по-мъчна работа от това да се научи човек да мисли право. Казва: логически. Каква ти логика? Всякога ти ще нарушиш всичките правила на логиката в мисълта. Има една мисъл отвънка, но вътрешно ти не мислиш право. После, да се научиш правилно, право да чувствуваш, много мъчна работа е това. То е още по-мъчна работа. И ако дойде да постъпваш право, още по-мъчно е. Да мислиш е мъчно, да чувствуваш е по-мъчно, а да постъпваш, това е още по-мъчно. Сега, когато срещаш един правоверен, той може да мисли, че постъпва така. Така е. Всякога той си мисли, че постъпва право.

Сега, каква е мярката? Всеки казва: „Да обичаш другите хора както себе си.“ Е, в дадения случай, когато аз ви говоря сега, вас ви занимават много работи. И ако бих фотографирал вашите мисли, ако ви изнеса всичките ви мисли, да се види на фотография, ще видите какви ли не фантасмагории, които съществуват във вашите мисли. Такава една смесица! Туй всичко е скрито сега, но ако е на един екран, какво ще се види? Някой път вие искате да знаете какво мисли един човек. Добре, че не знаете какво мислят всички. Ако вие знаехте всякой кой какво мисли вкъщи, не щяхте да се свъртите. Та вие ще се намерите в един свят – изкуствен свят.

Един от далечното минало дал на един свой ученик една задача: турга го в една местност, дето се събират все змии и съскат наоколо. Той му казал: „Ти ще гледаш само по пътя да ходиш и няма да се отбиваш. Докато право вървиш, тия змии са безопасни, те са изкуствени змии, които се движат.“ И му казва: „Право ако вървиш, безопасни са змиите. Ако малко се кривнеш от пътя си, тогава ще дойдеш в стълкновение със змиите, по пътя, по който те вървят.“

Сега да допуснем, че по някой път и в хората има едно чувство – преувеличават нещата. И аз съм наблюдавал: чувството на преувеличаване у българите е много силно. Някой е видял едно малко змийче, такова, две педи, половин метър или един метър – такова малко змийче, и казва: „Ий, видях такава една змия! Три метра голяма и дебела като ръката ми.“ Пък тя дебела, такава, като един пръст, малка. Понеже се уплашил, той избягал от змията. В него има едно чувство на достойнство, да покаже, че мъчнотията била много голяма, че той се отклонил от пътя си. И казва, че змията била много голяма, затова той се отдръпнал. А той видял само едно много малко змийче, не змия, но малко гущерче, че като минало, той опашката му видял. И мисли, че е змия.

Туй е вярно в умствения свят. Някои мъчнотии има, които хората ги преувеличават. Вземете преувеличението, дето казвате: „Мен не ме обичат.“ Сега във вашата мярка какво е, че да познавате, че не ви обичат хората? С колко секунди, запример? Защото тези работи са тънки. Или казвате, че го обичат. И коя е мярката, с която ние можем да познаем, че един човек го обичат? Или казват: той е верующ или неверующ, или има разбиране. Има една вътрешна мярка, с която се мери.

Та, вие сте дошли до една област сега, всички почти сте минали разграничение на мисълта. Да стане човек господар на своите мисли и да стане господар на своите чувства и господар на своите постъпки. Каквато и трудна задача да ти дадат... Дадат ти една трудна задача – веднага, като я погледнеш, да схванеш, че може да се разреши тази задача, или не може да се разреши. Или че е решима, или не е решима в даден случай. Или, в дадения случай известни мисли идат във вас, вие не може да се справите с тях. И всички онези, които са минали по пътя... Светиите най-големите мъчнотии са имали с разграничение на мислите. Двадесет години е бил този човек светия, дойде един момент на изпитание, ако дойде, той не може да ги разграничи. Запример разграничението, казва, позакъснееш малко, или дойдеш малко по-рано на гарата. Или пристигнеш на гарата с една минута закъснение – не е много закъснение, не е, но тренът е заминал. А идеш една минута на гарата по-рано – ти трябва да се спреш отвънка. Не на нашите гари, в Невидимият свят глобяват те. И рано като идеш, и късно като идеш, те глобяват. Точно на момента ще бъдеш там. Ако рано идеш, ще те глобят; и една минута като идеш по-късно, пак ще те глобят. Точно трябва да пристигнеш на времето.

Това е нещо непонятно сега. То е до един вътрешен морал. Този морал е валиден само за тебе, а не за другите. Туй, което е право, в даден случай то е право само за тебе. Ти трябва да разбираш. Ти трябва да разбереш, точно на времето да идваш. И законът се определя, да кажем, от едно място на кръстопът – друм, дето се прекръстосват пътищата: ако навреме минеш, с никого няма да си в стълкновение. Ако минеш или по-рано, или по-късно, тогава ще има стълкновение. Щом има стълкновение, или си рано дошъл, или си късно дошъл, тъй е.

Да кажем, сега вие искате да влезнете в Небето, нали? За вас идеята [е], че Небето е място на почивка, да се освободите от всички сегашни страдания. В Небето всичко е уредено. В небесния свят жилищният въпрос е уреден. Въпросът за храната е уреден. Въпросът за почивките, за всичко, е уреден. Всичко е уредено, предвидено е там. Като влезеш в Небето, всичко е уредено. Остава ти само едно нещо: да учиш! Да ходиш, да се разхождаш и да живееш добре! За нищо няма да мислиш, откъде ще дойде храната, всичко ти е наред. Тъй. И в Небето така са предвидени работите, че никога няма да се отегчиш. Ако помислиш, че трябва да имаш много приятели, ще имаш много приятели. Ако помислиш, че приятелите са много – колкото искаш, толкова ще имаш. Ако ти дойде на ум, че сам трябва да останеш, сам ще останеш. Няма никой наоколо ти. Ти ще бъдеш сам. Колкото време искаш. Накъдето ходиш, жив човек не можеш да срещнеш. А тук, и да не искаш да ги видиш, пак ги виждаш. Щом ти дойде да не видиш човек, намисли никого да не видиш – никого няма да видиш, като че по цялата Земя само ти си. Сам ще бъдеш. Няма нито едно живо същество да видиш. Като ти домилеят, че искаш да ги видиш, ще почнат: оттук един ще мине, оттам друг. Сега, за изяснение ви давам това.

Сега, съвършеният живот, съвършеното мислене – да създадеш един свят в себе си. Съвършената мисъл – един свят на невидимия свят – значи, каквото помислиш в себе си, да стане. Като кажеш лоша мисъл, да няма, да не видиш нито една лоша мисъл у тебе. А сега, ти не искаш лошите мисли, пък колкото не искаш, една оттук изскочи, друга оттам изскочи. Всичките изскочат. И ти мислиш, че си господар на положението. Никакъв господар не си. Мен често ми казват, минава някой, казва: „Учителю, на Тебе всичко се подчинява. Ти заповядваш на всичко!“ Аз се усмихна в себе си, казвам: Още на комарите не съм се научил да заповядвам. На комарите, на бълхите, на дървениците, донякъде: като съм заспал, тя дошла и като стана – оставила си визитната си карта. И казвам: „Как не съм я видял аз!“ И после вие сте неразположени, нали? Някой път неразположението на човека се дължи на присъствието на една негова мисъл; а някой път неразположението му се дължи на отсъствието на известна мисъл. Два вида неразположение има; те са тънки работи, не са само физически работи. Казвате вие: „Правата мисъл.“ Правата мисъл, но има права мисъл в света. И те са прави. Имате един начин за самовъзпитание. И после, често казвате, сега четете Евангелието и казвате: „Ние не живеем добре.“ Добре, сега пишете една тема, дайте един проект на добрия живот! И как се живее добре? Не само да дадете проекция, но ти да се дадеш един модел! Вие сами да бъдете един модел. Да покажете как се живее добре. Не само в наброски, а една разработена картина. (Отлична тема, не с писалка, но с живот.)

Сега мисълта седи във вас Христос да ви направи съвършени. Тогава думите: „Бъдете съвършени както Отец ваш е съвършен“, как ще разберете думите? Сега, аз не казвам. Христос е работил за Своето съвършенство. Той е живял на Земята правилно. Дал е една заповед, казва: „Ако Ме обичате, ще опазите Моите заповеди. Ако Ме обичате, ще опазите.“ Значи, опазването на заповедите показва, че любов имаме към Него. Само чрез любовта ще опазим заповедите. Според степента на любовта – и степента на опазването.

Е, хубаво. Сега срещам често, казват: „Аз съм окултист.“ Идва тук преди няколко дена, мина един, той е окултист. Та ми разправя, сега, показва как диша, как си поправил здравето, всичко туй. Потупа си корема, гърдите, навсякъде, все е здрав. Мисли, че това е окултизъм. Това е мода на окултизъм. Облечен е той. Някоя дама се облякла добре, нагиздила се тя – това е външната страна. Това не е красотата. Това е външното облекло. Утре ако се разболее, тези дрехи нищо не ползуват. Аз бих предпочел скъсаните дрехи със здраве, отколкото хубавите дрехи с болест.

Та, като ви говоря, вие седите и размишлявате тъй: как седи работата? Ще ви обясня как седи работата. Ще обясня вашето положение в какво седи, какво е. Като ме гледате сега и ме слушате, колкото може да разберете. Та, един отишъл на гости, на угощение. Сложили яденето, но най-първо дали едно изяснение как трябва да ядат. Говорят за яденето, а онези трябва да слушат. Разправят, че не трябва да бутат. Пък те казали: „Дано по-скоро да свърши, да си похапнем.“ Пък той разправя сега.

Питам: Ако правиш угощение, ще държиш ли лекция на гостите или, като дойдат, ще кажеш: „Заповядайте и да започнем работата“? Може някъде да забележите, че има много паници, голям шум, търкане на вилици. Можете ли да ядете на трапезата така тихо, без да направите никакъв шум? Че като турят ножа и хляба, да режете и тъй да е тихо, като че нищо не става. А при това да имаш една работа вътрешна. Ще има едно раздвижване.

И казвам сега: Вие сте на угощение и чакате да ви позволя да ядете. Трябва да ви поканя да ядете. Аз ще ви позволя само при едно условие: да няма никакъв шум. Да мърдате ножовете, ръцете, всичко туй, но да няма никакъв шум. Всичко да бъде тъй музикално, че да се не наруши онова спокойствие. Защото всеки един човек може да го обезпокои неговият съсед. Запример как ще си държите ръцете? Нали трябва, като се турят ножовете, колко трябва да бъдете надалече, та да не буташ съседа си? Защото тъй ти можеш да го бутнеш някъде. И после, когато ядете, вие хвърляте поглед наляво, надясно, тъй крадливи погледи хвърляте. А не се позволява това. Ти ядеш, а очите ти играят наляво-надясно. В правилното ядене не се позволява да гледаш другите хора как ядат. Ако не знаеш, можеш да гледаш. Но всякога другите хора, ще ги оставиш свободни, да ядат както те искат. Всеки човек, като го гледат, той се безпокои. Най-първо срещнете вие един и искате да го опитате морален ли е или не е.

Сега искам да ви дам диагноза. Понеже диагнозите са както в медицината. Там често се дават диагнози за болестите. Тук, там за всяка една болест има диагноза. Та, много лекари, като дойдат до третата година, за всяка една болест те учат диагнозите. И тогава мъчно може той да се освободи от това. Ще тупа, чука, та хлопат с ръката си, да намерят признаците за болестите. Той има на ум всичките признаци на всичките болести. Ако заболее някой лекар, мъчно може да се излекува. Понеже в него се преплитат признаците на всичките болести. И той си мисли какво ли няма. От всичките болести има. Е, хубаво, тогава трябва да се дадат симптомите на здравословните състояния. Ако за всяка болест, колкото отделни болести има, и толкова отделни здравословни състояния има. Следователно трябва да се даде и другата диагноза – за всяко здравословно състояние трябва да се даде и съответствующият признак. Е, какъв е признакът на здравословното състояние на търпението? Не [на] волята, на търпението. Или какъв е признакът на благочестието, на разумния човек, или на милостивия човек, или на нежния? Или някой път казваме, че мъчно може да се даде диагноза. По какво се отличава един груб човек?

Ако един човек влезе в къщата ви в духовния свят, ако един човек влезе във вашата къща, ти веднага ще знаеш дали има малко влага или много влага. В духовния свят, ако ти имаш много влага, ако любовта ти е голяма, чувствуванията ти: чувствуванието значи – много вода имаш. А малко чувствувание значи: сухо е времето в тебе. И ако дойде един твой съсед, който има много чувствувание, всичката ти захар, която имаш вътре в тебе, ще овлажнее, макар нищо да не казва. Ако почне захарта не само да се овлажнява, а да се топи захарта, тогава, за да не се стопи захарта ти, тогава в тебе ще има едно желание твоят съсед да си върви. Голяма влага има. Или, ако дойде един, у когото чувствата са много слаби, ще забележиш, че водата почва да се изпарява тук-там от шишето. И ако седи един–два часа, изгубва се водата от шишето. Всичко това се изпарява. Той поглъща всичко това. И ти погледнеш: в това шише вода няма, или в котела. Причината къде е? Вашият съсед е много сух, изпил всичката вода. Туй на Земята как ще го наречете вие? В Невидимия свят го наричат изпарение, суша. А тук го наричат кражба. В Невидимия свят кражба няма, това задигнал, онова задигнал – изпарение има. Изпарили се работите.

Нали аз ви говоря за вътрешни състояния. Вие мислите, искате да влезете в Небето, да срещнете Христа, ангелите. Тъй. По някой път при мен са идвали мнозина и ми казват да ги запозная с някои адепти. Казвам: Аз съм ви запознал с доста адепти. С някои нови адепти да ги запозная. Казвам: Опасни са адептите. Той разбира да го запозная с адептите. В мен картината е много ясна. Казва да го запозная с някой светия. И светиите са много опасни. Вие имате особено понятие за светиите. За мен туй, което хората считат за светия, то е друго състояние. Светията е опасен човек, адептът е опасен човек. И ученият човек, и той е опасен. Ако не си готов, опасен е този човек. Не че ще ти направи някое зло. Но дойде някой да те запознае с някоя красива мома – че, беля е то! Те ще те запознаят, че най-после, като се запали чергата ти, че трябва с вода да те гасят.

Е, питам сега, сега аз изяснявам едно духовно състояние с нещо, което може да разберете. Онова е неразбрано. А туй, което ви казвам, може да разберете. А от него може да направите един превод, за да видите състоянието какво е. Аз ви казвам състоянието какво е. Че няма по-хубаво нещо да се запознаеш с една красива мома. Но като я видиш – усмивката ѝ нежна, хубава, – че сърцето ти да не мръдне и да се не роди в сърцето ти нещо користолюбиво. И след време ще се роди друго едно чувство и съвсем ще се забъркат работите. И след туй, ако си млад, учил си се хубаво, като срещнеш тази, красивата мома, ти почнеш да ставаш такъв разсеян, четеш, четеш по математика и смяташ, разсеяна е мисълта ти, някъде хвръкнал умът ти. Умът отишъл при красивата мома. И после пак четеш, заспиваш.

И религиозните хора, често отвлечена им става мисълта. Писанието като четат, отвлече се мисълта някъде. (Учителят показва, че чете в Писанието и с ръка показва, че мисълта му отишла някъде.) И пак чете. Казват: „Този човек мисли сериозно.“ Че, духовния свят вие не го разбирате. Духовният свят е свят на възможности, на красота. Като влезнеш там... Всичката беля иде от красотата. Като влезнеш там, такава красота! А понеже, като си беден на Земята, не искаш [да] слезнеш, да се върнеш на Земята. Всичко ти прави впечатление. Та, най-първо трябва да се справиш. И вече като дойдеш на Земята, към хората имаш отвращение, не искаш да срещнеш никого. Постоянно все за Небето говориш, за красивите чувства, другите да си вървят.

Аз имах един пример за една жена, евангелистка, мъж ѝ ми разправя на мене: „Остави се, евангелистка жена ми, откак се е влюбила в Христа, вкъщи не се свърта. Откъде го намери – оплаква се той, – вкъщи не се свърта. На събрание тук, там, при бедните ще отиде, откато се е влюбила в Христа, все ми брътви, говори ми за някой Христос. Не го виждам аз и се чудя, де го намери, та се влюбила тя в него? И като се влюби, вкъщи не седи вече, не се свърта.“ Значи, тази жена не иска мъжът ѝ да я ограничава. Къде е вината? Има едно вътрешно неразбиране.

Та казвам сега: Аз като ви говоря, говоря не по метода на съвършените; по метода на съвършените, мълчание трябва да има. Не мълчание без да говориш, но има в света едно мълчание: всеки си разрешава сам всичките работи. Учениците на матура какво правят – всеки си работи сам, ангажиран със задачите си, всеки търси решението, работи, мисли и си намира задачата, разрешава я и си мълчи. Никой не гледа настрани. И всеки пише само своята тема. Може би се чува един малък шум, перото се чува, то говори, пише. Ученикът мисли, мисли, пише. Мисълта работи. Процесът на мисълта, това е писане. И казвам: Красотата е да имаш онова самосъзнание, че в даден случай, всяка една мъчнотия, която се подига вътре в тебе, която ти имаш, има един начин на разрешение. Всяко едно противоречие да знаеш откъде иде. И да знаеш как трябва да се разреши. И за всяка една спънка – същото. Че как ще примирите вие противоречията в света? Противоречията не може да ги примириш. Но има едно противоречие, дето ти трябва да се примириш с противоречията.

Представете си, че една мома ти причинява болка. Да ви приведа един пример. Един окултен пример е той. Един млад момък е ходил подир една красива мома, забулена била тя тъй. Пък той тръгнал отподире ѝ, само дано да види красотата ѝ. И един ден на нея ѝ дотегнало да ходи той така подире ѝ. Той търси един начин да може да я зърне, да види каква е красотата ѝ. И един ден тя се обръща и му удря една плесница и още една плесница с ръцете си! Понеже тя си държала воала с ръцете си, та като му ударила плесниците, лицето ѝ се отворило и той я видял! И друг един момък видял това насреща и казал: „Брей, че удря тя! Ще му откъсне главата!“ Тя като си заминала, че първият казал: „Колко хубаво ме помилва тя!“ Той отива сега и седнал, почнали да му текат сълзите. Доволен, че я е видял! Другият пък казва: „Аз да съм на твоето място, при такива две плесници...“ Пък първият му казва: „Ти да не смееш да казваш, че са плесници! Никакви плесници не са.“ Той плесници не е видял, но той ѝ видял лицето! Та казвам сега: Кой е на правата страна? Този, който е приел плесниците, или онзи, който само ги е гледал отстрани? Кой мисли право? Единият казва: „Аз да съм, не го търпявам това нещо – две плесници.“ Онзи пък казва: „Какво казваш ти плесници? Ти не разбираш нищо.“

И когато вие разглеждате Божествения свят и наредбите, които Бог е направил, и кажете като този, външния човек: „Как го търпиш това нещо?“, вие сте само един зрител. Вие не сте приели плесниците, вие не сте видели красивата мома. Някой говори за любовта. Ти като приемеш любовта, ти като този – на плесниците няма да обърнеш внимание, а ще въздъхнеш и сълзи ще излязат от тебе, ще бъдеш благодарен, че си я видял. А щом намериш, че по махането на ръцете тази мома ти ударила плесници, ти си само един зрител отвън. Донякъде схващаш, но външната наука, това не е разбиране. И някой казва: „Аз имам духовна опитност, това и онова съм опитал.“ Не отричам вашата опитност, но вие може да имате опитността на онзи, който ходил подир момата. Тази мома има негодувание към него и искала да му даде един урок и му дава две плесници. Вие може да имате опитността на онзи, който само гледал това отстрани и казва: „Много силни плесници му даде.“

Та, има неща неразрешени. Кое е онова, което дало повод на онзи, младия момък да върви подир красивата мома? Тази мома изгубва равновесието – иска да го отдели от себе си и му удря две плесници. И защо тази мома изгубила своето равновесие и му ударила две плесници, това е загадка. Но в дадения случай момъкът постига целта за себе си. За него един въпрос е разрешен: туй, което търсил – той я е видял.

Та, сега, на Земята и вие отчасти плесниците ще ги изядете. Непременно две плесници ще имате, така, хубави. Някой от вас като иска да види красивата мома, две плесници ще има. Нищо повече! Но в тия две плесници ти ще разбереш смисъла на живота. Ще разбереш вътре какво се крие. Може другите хора да не са доволни – нищо не значи, но ти сам за себе си отдалеч ще бъдеш доволен, че имаш известно постижение. Не е въпросът в страданието, но когато ние усетим, че в страданието има известно утешение, ние не съжаляваме. Ние съжаляваме за ония страдания, в които нямаме никакви постижения. Страдаш, но защо? – „Постижение нямам.“

Ето какво аз разбирам под постижение. То е, преди 60–70 години се е случило това нещо. Една млада жена имала мъж, когото много обичала и като умрял той, тя постоянно мислила за онзи свят. Вече не иска да се жени за никого, за никого не мисли, а иска да види мъжа си на онзи свят. Казали ѝ, че като иде на хаджилък в Иерусалим, там ще го види. Един ден тя отива. „Всичко видях – казва, – как служат, как се молят“, но само до прозореца като я довел калугерът и ѝ казал: „Този е прозорецът за онзи свят, но много рядко се отваря“ и тя казва: „Всичко видях, но прозорецът, през който да видя моя мъж, не се отвори и не го видях. Много ми е жалко.“

Та, и сега хората всичко виждат, но само онзи прозорец не се отваря; и онзи, когото обичаш, и него няма да видиш. Това са мъчните работи в живота – как трябва да се живее, как трябва да се мисли, какво трябва да се прави.

Казва Христос на учениците Си: „Още ли не разбирате?“ Сега вие сте вярващи и казвате тъй: „Какво ще се прави тази зима? Въглища няма, пък и дърва няма, пък и къщата горе малко капе; пък и тук хората – няма някой, на когото да се разчита. Защо Господ направи света така?“ Прави са тия работи. В един уреден свят животът тече по един начин; в един неуреден свят тече по друг начин. В пустинята по друг начин тече. Сега италианците в Абисиния, в някои отдалечени места, дето физически не могат да настъпят да занесат храна на войниците, та с аероплани им носят. Непредвидени работи и мъчнотии има.

Ако някои работи ние не можем да ги направим, [ако казваме, че] не е уреден светът, ние не разбираме живота значи. Всички говорим: „Да се живее добре.“ Той е нареден, животът. И как ще живеят добре?

После, и друго. Ти отиваш при някого да ти помогне, ти искаш и втори път да ти помогне, а пък законът е такъв: понеже има, да кажем, на Земята има два милиарда хора, ти нямаш право два пъти да искаш от един човек услуга, ти ще обиколиш всичките тия хора и ще се върнеш. Един път всеки има право да ти направи една услуга. Ти десет пъти ходиш при тях и следователно разсърдят се. Един път ще идеш при всеки и ще обиколиш всичките тия хора, те са твои братя и сестри. Ще ги обиколиш и пак ще се върнеш. А да ги обиколиш нямаш възможност. Какво ще правиш тогава, кажи?

Да оставим този въпрос, то е пак физическата страна. В дадения случай ти си недоволен, а има един начин, по който ти може да излекуваш своето недоволство. В дадения случай в ума ти има известна тъмнота, значи твоето осветление е по-слабо. Светлина нямаш, а има възможност светлината ти да бъде по-голяма. За всичко има възможност, не изведнъж, но в даден случай има известни правила, по които известно недоволство, или известен недоимък, който имаш, може да се поправи.

Казвам сега: Пак прочетете 8-та глава и намерете онези мисли там. Казва Христос на учениците Си: „Още ли сте и вие като другите?“ Христос сам е направил това чудо. На колко места казва да е нахранил учениците по този начин. Но Той си служи с двата начина. Единият начин, обикновен – да купят хляб; а само няколко случая има, дето Той е употребил Божествения начин при увеличаването на храната. Но и учениците сега Му казват: „Нямаме толкова хляб, да нахраним тия хора.“

И по същия начин ние употребяваме. Разболееш се – търсиш обикновен начин за лекуване, търсиш един лекар и това е правилно, не е лошо. Но там трябва да платиш на лекаря за неговата визита, после ще платиш и за церовете; ще платиш и за онази, която те гледа – някоя милосердна сестра, ще ѝ платиш. А в Божественото за нищо няма да платиш. Но и там ще платиш. Там ще дадеш благодарност, хвала на Бога, че ти помогнал.

Та, два начина има. Ти ще се наскърбиш – по два начина ще се лекуваш. Единият начин е: ще идеш при съседката си, при един твой приятел, ще му разправиш за своята скръб и временно ще намериш утешение. А може да се лекуваш чисто по Божествения начин. Сега аз не зная колцина от вас употребявате втория начин. Вие имате една болка, ходите да просите пари, разправяте: „Еди-кой си е болен, да го гледат лекарите.“ Нали апостолите казват, от тях искаха да ги лекуват. Казва: „Аз пари нямам, но това, което имам, ще дам.“ (Деяния на апостолите, гл. 3, ст. 6.) И онзи, болният, хромият, се излекува. Казва му: „Стани и ходи!“

Сега – приложението. Сега, вие тук наричате мястото „Изгрев“. Нали тъй го наричате? Защо „Изгрев“? Изгрев – то е един нов начин за разбиране на нещата. Има противоречие, двама души се скарали. Кой е новият начин, как се примиряват хората по новия начин? По стария начин знаете как се примиряват. Този, който е направил погрешката, той трябва да я поправи, да се извини. А по новия начин как е? По стария начин синът трябва да се изповяда на баща си, че е съгрешил; а новият начин, на който вие не обръщате внимание, кой е? Апостол Павел сам застава и казва: „Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като не им вменяваше греховете.“ Сега, по новия начин бащата се разкайва, а не синът. По стария начин синът се разкайва, по новия начин бащата се разкайва. И в онази притча, която Христос е дал за онзи, младия син, който отиде в странство, че като го видя баща му, разкайва се и казва: „Аз този, младия син не трябваше да го пусна, направих една погрешка.“ И бащата прегърна сина. И синът, и той се разкайва. И двамата се разкайват сега. И двамата се разпределят.

Че какво значи това? Вие не сте разбрали това. Казва се: „И взе греховете Христос.“ Този, Който не е съгрешил, понесе греховете на света. Значи Този, праведният, Той изглажда работите. Разберете сега онова, което се крие вътре. Сега не е разбрано, тъй го тълкуват, което не може да се приложи в живота. Тъй, както го тълкуват, то е едно учение, което не може да се приложи. Но ако се разбере тъй, както е всъщност, много могат да го приложат. И този метод за примирението е най-добрият, най-ефикасният. За Христа се казва: „И взе греховете, за да се примири.“ И Христос е дошъл на света, за да примири света със Себе Си.

Тогава казвам и на вас: Примирете се с тогова, който иска да се примири с вас. Защото праведният, който иска да се примири с вас, примирете се с него. С кого се примирява човек? И Писанието казва: когато пътищата на един човек са благоугодни на Бога, Той – Бог – го примирява [с] враговете му. Значи не сме ние, които можем да се примирим с нашите врагове. Да се примириш ти с един враг, трябва да бъдеш по-силен, ще му покажеш, че той не трябва да си играе, ще го държиш в респект, сила ще употребиш. Но когато нямаш никаква сила, тогава ще търсиш онова примирение. Малцина има, които могат да се бранят.

На онези от вас, които сте тръгнали подир красивата мома – вървете, докато ви удари две плесници, оттам насетне не отивайте подир нея. Но трябва да заплачеш тогаз и няма да казваш, че ти ударила две плесници. Пък и тя ще си тръгне и тя като си замине... Сега няма да ви разправям какво е състоянието на момата. Нито за състоянието на момъка. Но той чешма ще стане. Представете си, че вие имате един приятел, когото обичате. Но някой път той направи една погрешка и вие излезете от търпение и го обидите, кажете му нещо. И той усеща, че ти си го накърнил. И вие си заминавате. Той усеща сега, че каквото сте му казали, е право и той казва: „Право е това, което ми каза, каквото той направи.“ И седи той замислен. И ти, като се върнеш вкъщи, и тебе ти стане мъчно, казваш: „Що ми трябваше, защо не си премълчах?“ Във вас действува вече примирението. Казваш: „Аз трябваше да се покая.“ А и в него има такова желание. Казваш: „Защо да не претърпя, не казах както трябва.“ И почнеш да се самоосъждаш.

Сега и вие очаквате още нещо. Едно време стари приятели имаше и те чакаха, искаха да ходят, да имат опитността на апостолите, както във времето на Христа. Стари приятели имаше, които искаха да имат съзнанието на ученици, на апостоли, да им говори Духът отгоре и да тръгнат по света, че като замахнат, да обърнат целия свят. И постоянно казваха: „Не му е дошло времето. Но ще дойде времето.“ То е едно криво разбиране. Кое време? Времето е всякога. Ако чакаш да дойде отвън времето, то може да дойде като дъжд, но то временно разрешава въпроса.

Христос имаше 12 души апостоли. Числото 12 показва цяла една епоха. То е една зодия, която показва пътя на цялото човечество. 12 зодии включват цялото човечество. И като ги изходиш, значи да дойдеш в съгласие с цялото човечество. Да разбереш какво нещо са зодиите – то са ония блага, които Бог е създал в този зодиак. Че като заобиколиш целия този кръг, в който живее цялото човечество, и да бъдеш тъй щастлив вътре. То значи да си в съгласие с всички живи хора в света. Срещнеш един грозен човек. Какво тълкувание трябва да направиш? Ще кажеш: „Една недовършена картина.“ Направиш една погрешка – ще кажеш: „Работата не е свършена.“ И всяка мъчнотия показва какво не си довършил. Не си довършил, недовършена е картината. Нетърпелив си, трябва да работиш или не може да мислиш правилно – картината не е досвършена. Ако мислиш правилно, не се занимавай с чуждите картини, гледайте вашите картини. Всеки трябва да работи върху себе си. И трябва ви това за изкуството. Дотолкова, доколкото той трябва да знае да рисува.

Сега, две неща има. Кои са те? Погрешки отвън и погрешки отвътре; добродетели отвън и добродетели отвътре. Не се спъвайте с външните погрешки и с вътрешните. С външните, някой път не може да се справите с тях – по вашите закони, отдалечават се те от вас. А може да се върнат назад. А вътрешните погрешки, когато вие сам се отдалечавате – от вас зависи. Но някой път и вие може да направите някоя погрешка. Някой път и вие може да се отдалечите така, че и вие не може да се върнете. Представете си, че вие се разгневите на баща си и кажете: „Чакай, аз ще му кажа на него.“ Някой път идеш при една канара, хвърлиш се долу, счупи се кракът ти и не може да се върнеш назад. Ако само идеш при канарата и поискаш да се върнеш назад, можеш, но ако идеш и кажеш: „Аз ще му покажа на него“ и се хвърлиш долу, тогава баща ти ще те намери там, ще те вземе вкъщи и ще те лекува. Тогава и бащата ще се разкайва, и ти ще се разкайваш. Баща ти ще се разкайва, че те предизвикал, а ти ще се разкайваш, че си се хвърлил отгоре.

И често във всинца ви има желание от канарата да се хвърлите долу. Хвърляйте се както тези в Дианабад се хвърлят във водата. Американците имат едно развлечение – от 10–15 метра се хвърлят надолу с главата във водата. Развлечение е това, ако, като паднеш, няма опасност. Но, ако тъй се хвърлиш, че те удари по широчината на гърдите, мъчно може да издържиш от туй хвърляне долу.

Много вода поливате на вашите цветя. По някой път като минавам, виждам, пръстта излиза от поливане, а някои са така сухи, че всичките листа изсъхнали. Препоръчвам ви: Онези, които поливате своите много, идете да поливате и ония цветя, които не са поливани. Всичките саксии в света трябва да се полеят. Нито многото поливане, нито малкото поливане. Трябва да се работи. Остава ви на вас една работа върху себе си. Един метод сега, един правилен метод за самовъзпитание.

Във връзка с туй вземете, като една задача за десетина деня, пета глава от Евангелието на Матея – за блаженствата. Някой път, от чисто духовно становище, тия блаженства, те са начини, методи или пътища, по които човек може да се възпитава. Прочетете, да знаете, във всеки един случай къде може да приложите по едно блаженство. Всичките блаженства не може да се приложат, но в дадено време известно блаженство може да го приложиш.

Там първото блаженство кое е? (– „Блажени низшите духом.“) Започни с него – низшите, и постепенно другите блаженства: кротките, чистосърдечните и т.н. Най-първо във вас трябва да има една духовност, една духовна сила, която да образува духовното, защото необходима е сила. Най-първо необходимо е да имате силата. Имате една малка болест, да имате сила и да я премахнете.

Има известни болести, които трябва да премахнете, пък има известни болести, не ги бутайте тях. Има известни болести, те са за украшение. Да кажем, нещо ви бодне по врата отзад. То е едно украшение. Или нещо ви бодне в сърцето – украшение е това. Нещо ви бодне по гърба, в колената, на кръста – те са все украшения. Те са отлични неща, отлична наука по метеорология – метеорологическа наука. И ако вие бихте знаели тази наука, можехте да знаете колко сняг ще има, кога ще започне зимата, суха ли ще бъде пролетта или влажна, плодородие ще има ли, череши ще има ли, грозде, жито ще има ли, ще се роди ли. После, от пробаждания по колената и кръста може да знаете дали ще имате деца: мъжки или женски, кой ще бъде на власт, какво ще стане във Франция, в Англия – предвидени са тия неща навсякъде. Някой ще ти каже някоя новина – това говорят тия пробаждания. А ти кажеш: „Олеле!“ Има известни духове, пробадат. Има известни болки, които трябва да премахнете.

Та, помнете сега – чистата мисъл. Трябват чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Чиста мисъл [е] тази, [в] която красивата мисъл е в началото, а грозната е в края; красивите чувства са, в които грозното е в началото, а [красивото] – в края. Красива постъпка, в която грозното е в началото, а красивото – в края. Грозотата, това е само един воал. То е на „бал маски“. Има една красота и една грозота.

Те са неща привидни.

Сега казвам: В новия живот трябва да проучавате себе си. Противоречията, които срещате, проучавайте ги и разбирайте себе си, за да разберете Божиите пътища. Защото, като разберете Божиите пътища, тогава вие ще дойдете до пътя на щастието. Или, ако не разберете себе си, вие в правия път не може да влезете. Пък ако не влезете в правия път, онова, което Бог е определил за вас, вие не може да постигнете. Разбиране трябва. Все трябва да започнете правилно. И като разберете себе си, вие ще разберете пътя си. А в този път ще вървите, ще вървите в Божествения път, за да намерите благото, което Бог ви го дал.

Та, кои бяха двете неща? Как започнахме в началото? С двете неща. Сега съчетайте онова, което съм говорил. Ето как аз бих погледнал: Масажират един човек, ще му разтрия рамото с пръсти, той ще вика. Не е важно как го масажират, нито къде са го масажирали – по краката, по гърба, безпредметно е това. Целта на всичкото масажиране е да изчезне болестта. Ти ще оздравееш и няма да помниш къде са те разтривали. Туй разтриване не е нищо друго освен да даде ход на кръвообращението. Всичките разтривки имат за цел това. После, не е в голямото натискане. Да се даде ход на кръвообращението. Като си туриш палеца, навсякъде да се подобри кръвообращението, да се подобрят капилярните съдове, кръвта да се разпредели еднакво навсякъде и всичките части да се хранят еднакво. Кръвообращението е закон за храненето на тялото. Щом клетките се хранят хубаво, тялото е здраво. Щом храната не отива навсякъде, не става правилно хранене. И тогава се образува коремоболие, разстройват се капилярните съдове, тогава храната не може да премине навсякъде и вследствие на това се зараждат болестите.

Има друг един пример – че болестите се раждат по единствената причина, че храната не отива навсякъде и на някои органи се дава повече храна, отколкото трябва. И тия клетки, които ядат повече, и повече нечистотии изхвърлят. А нечистотиите се явяват, понеже много ядат. А в тази канализация тия нечистотии не могат да се изхвърлят и вследствие на това от яденето, от нечистотиите се образуват заболявания. Нищо повече. Тогава на някой човек му расте коремът, натрупване става. Тия клетки в стомаха не си довършват работата. Те ядат повече, отколкото трябва и се образуват тези мазнини. А пък този, големият корем, той е място за разплодяване на всичките болести. От корема се раждат вече болести. И главоболие се ражда, и коремоболие, и ревматизъм, и какви ли не болести се раждат. Коремът трябва да спадне.

Като вземете мярката на вашите рамена отгоре, кръстът ви трябва да бъде два пъти по-тесен от рамената. Щом коремът е по-широк от рамената, вие сте в едно анормално състояние. Или другояче казано: два пъти ако премерите шията си, трябва да получите размера на вашия кръст. Колко трябва да бъде вратът дебел? Два пъти мярката на ръката при китката – това трябва да бъде мярката на шията. Някъде ръцете са по-дебели от врата. Несъвместимо е това. Два пъти мярката на врата е нормата на кръста. И когато е два пъти, това е нормалният размер на врата; и ръката е два пъти размера на врата. И ако вратът е тънък и ръката – по-дебела, тогава шията е по-тънка от тази мярка. Някъде шията е по-дебела, а ръцете – по-тънки. Два пъти ръката е мярката на шията. Относително мерене има. Това е достатъчно. И два пъти мярката на врата е мярката на кръста. Защото кръстът ви трябва да бъде широчината на врата, а пък вратът ви трябва да има два пъти мярката на ръката. Тогава, значи, двете ръце могат да помагат на врата. Щом ръцете са по-дебели от врата, тогава ръцете не могат да помагат на врата.

Божият Дух носи всичките блага на живота.

7 ч 5 мин

(Направихме упражненията вън, на поляната.)

7 ч 25 мин

6-о неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 27.X.1935 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев

Източник на знанието

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, сега, аз, себе, път, казва, мисли, хора, живот, свят, начин, всичко, право, всички, говори, знаеш, добре ,

 Утрини Слова , София, 27 Октомври 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Две неща са нужни на човека, но трябва да знае кои са те. Всеки изпитва нужда от тези неща, но не знае къде да ги търси. Виждаш, че часовникът ти не работи, но не знаеш как да го поправиш, да върви правилно. Изучаваш чужд език, разбираш, че произношението ти не е правилно, но не знаеш как да го придобиеш.

Един американец предавал френски език в Америка. Той знаел добре граматиката, особеностите на френския език, но произношението му било американско. Случило се, че отишъл в Париж по работа и слязъл в хотел. Като се разговарял с един от прислужниците на френски, последният не могъл да го разбере и след дълги обяснения той казал на професора: „Моля, говорете ми на английски, по-добре ще ви разбера“.

И съвременните хора изпадат в положението на американеца, професор по френски език. Говорят с близките си, говорят със себе си, но нито близките им ги разбират, нито сами себе си разбират. Обезсърчиш се, отчаяш се, но сам не разбираш състоянието си, не можеш да си помогнеш. И в края на краищата бягаш от хората, търсиш уединение. Какво ти е, сам не знаеш. Виждаш, че нещо не е в реда си, но как да го сложиш на мястото му, не знаеш. Значи знаеш езика, но произношението ти е толкова неправилно, че никой не те разбира и ти сам не се разбираш. Обезсърчението, неразположението, отчаянието са временни състояния, с които човек не може лесно да се справи. Днес го срещате весел, доволен, като че ли целият свят е негов, но на другия ден е вече мрачен, недоволен, като че ли всички хора са виновни за състоянието му. Питат го да не е болен, да не е умрял някой негов близък; оказва се, че външно всичко е в ред. Има нещо криво в него, но и той не знае къде е. Кривото е вътре в него. Щом отвътре е криво, и вън от него има нещо криво. Ти плачеш, и времето някъде се развалило, и то плаче с тебе заедно. Ако ти пророниш две сълзи, времето излива милиони сълзи. Ти преставаш да плачеш, а времето продължава да пролива своите сълзи. При това не плачеш само ти, но заедно с тебе плачат още хиляди същества. И те са неразположени, обезсърчени и недоволни. Кой е причината за тези състояния – времето или сам той? Когато е неразположен, човек е склонен да мисли, че другите са причина за неразположението му; когато е разположен, той мисли, че и другите хора са разположени, за което търси причината в себе си. Щом е радостен, той казва, че неговата радост се предава и на окръжаващите; когато е скръбен, казва, че окръжаващите му предават своята скръб. Защо и при скръбта не търси причината в себе си? – Защото трябва да плаща. Човек плаща и когато е радостен, и когато е скръбен, но в първия случай е богат, лесно плаща, а във втория случай е беден, не може да плаща дълговете си. Тази е причината, задето хората търсят виновници само в скръбта си. Това е криво разбиране. Знайте, че и когато скърбите, и когато се радвате, вие сте свързани едни с други и взаимно си влияете. Като се говори за неразбиране на нещата, хората се обезсърчават, искат да разберат всичко. Това е невъзможно.

Радвайте се и на неразбирането, както и на разбирането. И в неразбирането има нещо красиво. Както в красотата има нещо хубаво и нещо лошо, така и неразбирането има две страни: добра и лоша. Красивият човек е и свободен, и ограничен. Където мине, пътят му е отворен. Но от друга страна той е ограничен от погледите на хората. Всички го гледат, искат да видят очите, носа, устата, ушите му; искат да чуят какво говори, какви отношения има с хората. Колкото повече хора се интересуват от него, толкова повече се дразни той. Всички искат да вземат нещо от него без да му дадат част от своето богатство. Красивият трябва да е готов да дава, без да очаква да вземе нещо. Само така той е на прав път и може да запази красотата си. Фактът, че запазва красотата си, показва, че е придобил нещо и всеки момент придобива още. Истината е влязла в него и го прави свободен. А само свободният може да бъде красив. Истината дава, но същевременно взема. Види ли, че някой човек греши, тя веднага го изправя пред себе си и го коригира. Да носиш истината в себе си, това значи да бъдеш готов всеки момент да слушаш нейните забележки. Това е все едно, когато мъжът има красива жена. Колкото и да е внимателен той, както и да се облича, тя все ще му намери някаква погрешка, или в облеклото, или в обходата. Добре е да имаш красива жена или красив мъж, но трябва да знаеш, че красотата е взискателна, не търпи никаква дисхармония. Красота, която произлиза от истината, хроникира нещата, както часовникът хроникира времето. Най-малкото помръдване на часовника показва, че времето тече. Същото прави и барометърът по отношение промяната на времето. Щом е така, радвайте се, когато красотата изнася погрешките ви. Само така можете да изправите своя външен и вътрешен живот. Какво прави добрата домакиня? – Първо, тя купува прясно, доброкачествено брашно. След това стопля вода и като заври, оставя я известно време да изстине. После замесва брашното, прави го на тесто и го оставя да втаса. Тя знае колко време трябва да стои, докато бъде готово за печене. Добрата домакиня меси и пече добре хляба си. Тя не се оправдава нито с брашното, нито с пещта; тя знае качествата на брашното, познава пещта си и изкарва добър хляб. Най-главното, което тя има предвид, е да омеси хляба, както трябва; тя не мисли за баници. Според нея баницата е второстепенна работа. В един анекдот се говори за службата на зърнестите храни. Един ден трябвало да отидат на война, да воюват за свободата си. За да не умрат хората от глад, те решили да оставят просото за храна на човечеството. То се възгордяло от службата, която му дали, и ги запитало: „Да ставам ли на баница?“ Те му отговорили: „Ти стани на хляб, че за баница не мисли“. И съвременните хора изпадат в положението на просото. Те не се задоволяват да изпълнят своето предназначение, колкото и да е малко, но се стремят към велики работи. Те не се задоволяват да станат на хляб, да нахранят гладните, но искат да правят от тях баници, да ги поставят на богати трапези. Тук, именно, грешат хората. Изпълнете първо малките си задължения, а после мислете за големите. Да станеш на баница, това значи да си изработил такъв материал, който е удобен за точене. Това са постигнали само напредналите, само съвършените същества.

Следователно в пътя на възпитанието и самовъзпитанието на човек различаваме два метода: метод за съвършените и метод за несъвършените. Според първия метод нито ще хвалиш човека, нито ще го укоряваш. Защо ще хвалиш съвършения? Обаче приложиш ли втория метод, и ще хвалиш, и ще укоряваш. Несъвършеният човек има нужда от похвала, да повдигнеш духа му. Когато се възгордее, трябва да го укориш, да се смири. Едно се иска от човека: да знае кога да прилага първия метод и кога – втория. Не е все едно само да покажеш бучка захар на човека и да опишеш свойствата ѝ, или да му дадеш да опита захарта. Като вкуси захарта, той ще научи свойствата ѝ. Ако я гледа отвън без да я вкуси, той трябва да приеме на доверие вашите думи. Съвършеният познава нещата отвън и отвътре, а несъвършеният ги опитва с всичките си сетива. Ще кажете, че който опитва нещата, той се ползва от тях. Който ги приема на доверие, малко се ползва. Всъщност придобивките на човека зависят от неговата вътрешна подготовка. Който е готов да се жертва за другите, отвън печели малко, а отвътре – много. Какъвто е методът за изучаване свойствата на захарта, такъв е методът и за изучаване на Любовта. Съвършеният, мъдрецът познава Любовта и по външните ѝ прояви, без да я опитва. Несъвършеният я опитва. Най-напред той започва с любовните писма и постепенно навлиза вътре. Първоначално той пише любовни писма на майка си и на баща си, на братята и на сестрите си, на приятелите си и най-после на своя възлюбен или на възлюбената си. Ако ученикът пише любовни писма, изключват го от училището. Не е позволено на учениците да пишат любовни писма. Не е позволено и на женени мъже и жени да пишат любовни писма. Ще кажете, че това е противоречие. Дали е противоречие или не, това е друг въпрос. Важно е човек да се наблюдава, да изучава себе си, да проверява кои неща предизвикват противоречия. При това той трябва да различава противоречията, да знае откъде идат и да се справя с тях. Съществуват два вида противоречия: външни и вътрешни. Външните противоречия се разрешават лесно. Страшни са вътрешните противоречия. Натъкне ли се на такова противоречие, човек се изгубва в себе си. За да излезе от това положение, той търси външна помощ. Мнозина се объркват толкова много в противоречията, че не разбират външни ли са или вътрешни.

Понякога причината на противоречията е и външна, и вътрешна. Например, някой се чувства отчужден, усеща отдалечаване на хората от него, но и той сам се отдалечава от тях. Той се намира в безизходно положение, търси причината само вън от себе си, но вместо да се оправи, повече се обърква. Какво става с онзи, който пътува с параход по океана? Докато параходът е на пристанището, той се радва, че ще пътува. Щом започне да се отдалечава, той става скръбен. – Защо? – Отдалечава се от близките си и те се отдалечават от него. Колкото повече параходът се отдалечава, толкова по-голяма е скръбта му. Той се чуди какво става с него, че тъгата му се увеличава и се чувства самотен, чужд на всички. Ако разбирането му за живота и за връзките с хората е правилно, той ще изпитва само вътрешно отчуждаване. Ако разбирането му е ограничено, той ще изпитва и външно, и вътрешно отчуждаване. И тъй, за да се справя с противоречията си, човек трябва да познава и външната, и вътрешната страна на живота. Някой се смущава от факта, че като работи върху себе си, не може да обича еднакво всички хора. Към едни е отворен, а към други – затворен; на онези, които повече обича, дава повече; на онези, които не обича, или нищо не дава, или малко дава. Той се обвинява в пристрастие, но сам не може да си помогне. За да разбере причината за нееднаквото си отнасяне към хората, преди всичко той трябва да разбира вътрешната връзка между душите, да познава законите, които регулират отношенията между живите същества. Ето защо, дойде ли до Любовта, човек трябва да разбира нейните закони и методи за прилагане. Любовта не се налага, нито с пари се купува. Не можеш да заставиш човека да те обича, както не можеш да изпросиш нещо от него, ако не го заслужиш. В Англия, например, просията е забранена. Колкото и да чака някой с празната си чинийка, никой нищо няма да му даде. Видят ли, че проси, ще го сложат в затвор. Обаче, ако изпее или изсвири нещо, веднага чинийката ще се напълни с пари. Като изучава живота, човек постепенно дохожда до правата мисъл. Не е лесно да мислиш право. Мъчно се придобива правата мисъл, още по-мъчно е да чувстваш право, а най-мъчно е да постъпваш право. Правата мисъл, правото чувство и правата постъпка са мерки в живота. Без да знаят тази мярка, някои казват, че хората трябва да се обичат, както обичат себе си. Лесно се говори това, но изпълнението е мъчно. – Защо? – Защото човек се блъска в своите мисли и чувства. Ако проникнете в човешката мисъл, ще видите, че тя представлява смес от различни мисли, които объркват човека. Достатъчно е да фотографирате мислите на обикновения човек, да видите в какъв хаос живее той. Някой иска да знае какво мислят хората. Добре, че не знае. Ако виждаше мисълта на хората, така щеше да се обърка в нея, че мъчно можеше да се освободи. Това значи да попадне човек в чужд свят, от който с години не може да излезе. Един от учителите на древността дал задача на един от своите ученици да мине през гъста гора, в която имало големи, опасни змии, без да пострада от тях. Преди да пристъпи към задачата, той мислил дълго и най-после дошъл до заключение, че само чрез концентриране на мисълта си може да реши правилно задачата. И наистина, той минал през гората силно съсредоточен в мисълта си, без да пострада от змиите. Който е опитал силата на мисълта, може да мине край змии, тигри, лъвове, без да го докоснат. Който няма тази опитност, пред най-малката змия ще избяга. След това ще разправя, че видял големи змии на пътя си и минал през тях спокойно. Трябва да се пазите от чувството да преувеличавате нещата. С това сами си създавате мъчнотии. От друга страна не можете да развивате правилно ума си.

Преувеличаването води към изопачаване на мисълта и на чувствата. Някой казва, че хората не го обичат. Къде е мярката, с която определя степента на любовта? Да мисли, че никой не го обича, това значи да си създава криви възгледи за нещата. Мислете право и не допущайте криви, изопачени мисли и чувства в себе си. Който мисли право, той е дошъл до вътрешната мярка на нещата. Едно се иска от човека: да стане господар на своите мисли, чувства и постъпки. Да бъдеш господар на себе си, значи да разграничаваш нещата в живота си и да знаеш на кои от тях да дадеш предимство. Ако ти се даде една задача, да знаеш може ли да се разреши при дадените условия или не може. Ако някаква мисъл мине през ума ти, да знаеш трябва ли да я задържиш или да я отстраниш. Не е лесно да разграничава човек мислите и чувствата си. Даже светии не могат понякога да разграничат една мисъл или едно чувство от друго и изпадат в изкушение. Често разликата между една и друга мисъл е толкова малка, че не могат да се разграничат. Някой закъснял за трена само една минута. Наистина, една минута закъснение не е много, но тренът е заминал вече, не може да го стигне. Ако отидеш на гарата една минута преди заминаването на трена, ще чакаш. Така е според земните закони.

Обаче, ако отидеш в невидимия свят, там не се позволява нито да закъсняваш за трена, нито да изпреваряш. Там трябва да се явиш точно на време, нито по-рано, нито по-късно. На земята такава точност е мъчнопостижима, но на небето се изисква абсолютна точност. Тя има отношение към вътрешния морал на живота, който има отношение към всеки човек. Само ти, който считаш себе си за човек, ще прилагаш възвишения морал в живота си, без да държиш сметка за окръжаващите, дали го прилагат или не. Ти трябва да бъдеш точно на време. От себе си ще изискваш точност, а не от другите. И тогава, като дойдеш до кръстопътя на живота, ще минеш и заминеш, без да си се стълкновил. Дойдеш ли минута по-рано или по-късно, непременно ще се сблъскаш с един от треновете, които минават по кръстопътя. Следователно, щом се стълкновиш с някого, ти си дошъл или с една минута по-рано или с една минута по-късно.

Религиозните хора говорят за небето като място за почивка и радости. Не е така. На небето има почивка, наистина, но и работа има там. На небето всичко е организирано: и работата, и почивката, и храната, и облеклото, и жилищата. Там няма криза. Който влезе в небето, не му остава нищо друго, освен да учи, да се разхожда, да пее и да свири. Каквото пожелае, всичко му се дава. Ако иска приятели, веднага ще бъде обиколен от приятели; ако иска да бъде сам, веднага ще се намери в градина с цветя и плодове, да размишлява и съзерцава. Щом се отегчи от уединението, веднага ще го обиколят същества, приятелски разположени към него, и той ще се разговаря с тях. Изобщо, каквото пожелаете на небето, веднага ще ви се достави. Докато си на земята, дълго време ще работиш и ще се трудиш, за да постигнеш желанията си. Животът на небето е съвършен. Там съществата не познават неразположение, обезсърчаване, мъчнотии. Обаче хората на земята често изпадат в неразположение. Причината за това е или в умствения, или в сърдечния свят. Ако в ума или в сърцето им попадне нежелана мисъл или нежелано чувство, те започват да страдат, изгубват разположението си. И обратно, ако пропуснат някоя добра мисъл или някое добро чувство, те пак страдат. И в двата случая, те са недоволни от себе си и казват, че не живеят добре. Какво означават думите „добър или лош живот“? Повечето хора познават добрия живот, могат да го опишат, но не живеят добре. Задачата на човека е да живее добре, а не само да говори за добър живот. Изработете картината на добрия живот от собствените си мисли, чувства и постъпки, а не на хартия, с четка и бои.

Христос казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Той говори за съвършенството, защото живее в него. На вас е дадена задачата да приложите Любовта, за да придобиете съвършенството. Затова Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“.

Следователно изпълняването на Христовите заповеди подразбира изпълняване на Божиите заповеди. А само онзи изпълнява Божиите заповеди, който има Любов към Него. Прилагането на Любовта и опазването на Божиите закони са естествени, свободни процеси, както храненето. Трябва ли да учите хората как да се хранят, как да вдигат и слагат вилиците и лъжиците си? Правилно ли е да поканите хора на угощение и да им четете лекция върху храненето? Те ще ви слушат известно време и после ще кажат: „Не можем вече да търпим, гладни сме, искаме да се нахраним“. Тъй щото, поканите ли някого на обяд, сложете яденето пред него и го оставете свободен. Той сам ще намери начин, как да се нахрани. Като се храни човек, трябва да гледа в чинията си, да не се върти наляво и надясно, да следи как ядат другите. Когато се храним, трябва да бъдем свободни. Храненето е свещен акт, от него зависи здравословното състояние на човека. Задачата на Божествената школа, която следвате, е да изнесе всички признаци на добродетелите, които се отразяват благотворно върху здравето на човека.

Медицината се занимава с определяне диагнозата на болестите, а Божествената наука – с определяне признаците на положителните прояви в живота. Да се занимаваш с отрицателното, това значи да се свържеш с него. Това не е задача на човека. Свързвайте се с положителното и мислете за него. Като се говори за търпение, за милосърдие, за проява на чувства, на мисъл, всички имат характерни признаци. Знаете ли признаците им, веднага ще познаете търпеливия и милосърдния човек. Ако в дома ви дойде човек, на когото чувствата са обилни, ще забележите, че захарта ви започва да овлажнява. Обаче влезе ли в дома ви човек, в когото мисълта има надмощие, ще забележите, че водата от шишето ви постепенно се изпарява, докато напълно изчезне. Значи изобилието на чувствата причинява влага, а изобилието на мислите – сухота. Човек, в когото мисълта има надмощие, причинява изсушаване, сухота. В негово присъствие цветята губят влагата си и изсъхват. Крайното изпаряване на влагата наричаме кражба. Когато предметите се изпаряват, т.е. изчезват, казваме, че е станала някаква кражба. Обаче кражби съществуват само на земята, но не и в разумния свят. Там, ако вземеш чужда вещ, тя отново отива на мястото си. Когато се говори на хората за разумния свят, за възвишените същества, в тях се явява желание да видят някой ангел, светия или адепт. Те не знаят, че ако видят едно възвишено същество, ще се намерят пред големи мъчнотии. Опасни са ангелите, светиите и адептите. Те са като красивата мома. Който види ангел, желае да бъде като него и понеже не може да го постигне, започва да страда. Кой човек не е пожелал красотата за себе си? Така човек се натъква на своето користолюбие, което го обърква и разстройва. Добре е да бъде човек красив, но понякога красотата причинява големи страдания. Ето защо, докато не се приготви за духовния свят, където съществува пълна хармония и красота, човек е свързан за земята, където нещата са достъпни за неговия ум и сърце. Днес на хората се говори от гледище на съвършените, а не от гледището на несъвършените. Що се отнася до живота на несъвършените, всички го познават. Важен е животът на съвършените, който се отличава с мълчание. То не се изразява в неговорене; то не е външен, но вътрешен процес. Съвършеният сам решава задачите си. Той мълчи и решава, както ученикът, който държи матура. Седя на чина и започва да решава. Наоколо му царува мир и тишина; отвреме навреме се чува само скърцането на перото. Съвършеният човек и като мисли, и като чувства е повече в мълчание. Каквито противоречия и мъчнотии среща в живота си, той не се оплаква, не се гневи, мълчаливо се справя с тях. Той знае, че красивите и велики неща се извършват тайно и в мълчание.

Не е лесно да видиш красотата. Който иска да я види, трябва скъпо да плати. Млад момък срещнал на пътя си една млада, стройна, пъргава мома, но така забулена, че не могъл да види лицето ѝ. Той се заинтересувал от нея и си казал: „Тази мома трябва да е много красива, искам да видя лицето ѝ“. С тази цел, той започнал да я следи навсякъде. Всеки ден вървял подир нея, с желание да я види, да се порадва на красотата ѝ. Момата се отегчила от него и един ден, без да мисли много, обърнала се и му ударила две плесници. Каква била изненадата му, когато булото ѝ паднало и той видял красотата ѝ, която го заслепила. Друг момък бил свидетел на случката и се обърнал към него с думите: „Как можа да понесеш тази обида? На твое място, аз не бих понесъл такова унижение“. Влюбеният момък отговорил: „Това не бяха плесници, но благословение, което се изля върху мене. Аз съм щастлив, че можах да постигна желанието си. Пред мене се откри такава красота, каквато никога не съм виждал“. Значи първият момък е доволен от плесниците, защото те му открили пътя към красотата. Той вижда вътрешния смисъл на нещата. Вторият момък се спира върху външността на нещата и понеже лесно се обижда, остава чужд на вътрешния им смисъл. Много от съвременните хора стоят далеч от Божествения свят, защото са само зрители на проявите на живота. Те не го разбират и каквато неприятност им се случи, казват: „Не мога да търпя повече!“ Не можеш да търпиш, но няма да видиш лицето на красивата мома. Ако приемеш плесниците на живота търпеливо и с радост, Любовта ще се разкрие пред тебе с всичката си красота и сила. Обиждаш ли се от плесниците на Любовта, ти всякога ще останеш далеч от нея. Тя ще мине и замине край тебе без да я познаеш, без да научиш урока си. Търсете Любовта, Истината и красотата с всичката си душа, и те ще ви се открият. Ще кажете, че красивата мома не е постъпила добре с момъка, който се влюбил в нея. Постъпката на момата не е добра, понеже тя изгубила равновесието си, но момъкът постигнал желанието си. Той решил задачата си и разбрал, че великите неща се постигат с постоянство и Любов.

Често хората се питат не може ли да се живее без страдания. Не може без страдания. Те представляват плесниците, които отварят очите на човека. Докато не е получил нито една плесница, човек е сляп, не вижда вътрешния смисъл на живота. Щом получи една–две плесници, очите му се отварят и той вижда красотата на живота. Следователно за предпочитане е да те удари красивата мома по лицето, но да прогледаш. Останеш ли сляп, само ще гледаш, ще се озърташ натук-натам, без да виждаш и разбираш смисъла на живота. Една жена изгубила мъжа си, когото много обичала. Той заболял внезапно и умрял. Тя не могла с нищо да се утеши. Скръбта ѝ била толкова голяма, че тя се затворила в стаята си, никого не искала да вижда. Най-после успели да я убедят да отиде в Ерусалим, на Божи гроб, където имало едно малко прозорче, през което се виждали душите на онзи свят. Тя тръгнала за Ерусалим с надежда да види през прозорчето любимия си мъж. Там видяла как се молят калугерите, как служат на Бога, но като дошла до прозорчето, нищо не видяла. Дълго време се взирала в него, но то не се отворило и не могла да види възлюбения си. – Защо не го видяла? – Защото прозорчето не се отваряло всякога.

Следователно и ти ще видиш много неща в живота си, но едно няма да видиш – своя възлюбен. – Защо? – Прозорчето на твоя храм е затворено. Докато не се научиш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш право, твоето вътрешно прозорче няма да се отвори. Ти ще гледаш само, без да виждаш и разбираш вътрешния смисъл на живота. Христос говореше на учениците си с притчи, но те не разбираха всичко. Той ги питаше: „Още ли не разбирате какво ви говоря?“ Този въпрос може да се зададе и на сегашните вярващи. Те говорят за Христа, за Божествен Промисъл, но като се намерят в затруднение, казват: „Какво ще се прави? Как ще се живее? Въглища и дърва няма, къщата трябва да се поправи, на хората не може да се разчита. Защо създаде Бог този свят?“ Така мислят и вярващи, и невярващи. И едните, и другите са отчасти прави. Организираният живот се проявява по един начин, неорганизираният – по друг. Ако животът ви не е добър, причината не е външна; от човека зависи да нареди и организира живота си. – „Трябва да се живее добре, да се обичаме!“ – Така е, всички хора трябва да се обичат, но с никого не трябва да се злоупотребява. Ако си отишъл за помощ при някого един път, втори път не трябва да го безпокоиш. Отидеш ли втори и трети път при един и същ човек за услуга, ти нарушаваш закона. Като си слязъл на земята, с население два милиарда и половина, ще обиколиш всички по един път и след това имаш право да отидеш при първия, да искаш от него втора услуга. Всички хора са твои братя и сестри, ще ги посетиш, ще искаш услуга и помощ от тях. Ще кажете, че нямате физическа възможност да направите това. Щом е така, ще разчитате първо на себе си, в когото живеят всички души. Само така ще се организирате и ще се радвате на уреден живот, външно и вътрешно. За да организира живота си, човек се нуждае от светлина. Всеки има възможност да увеличи светлината си. Който има повече светлина, той се е справил с недоволството, с несгодите в живота. „А онези, които ядоха, бяха до четири хиляди.“ Значи Христос нахрани четири хиляди души със седем хляба и няколко риби. Той приложи Божествения метод, затова можа да нахрани толкова много хора със седем хляба. Когато едно малочислено семейство не може да се справи с няколко хляба на ден, това показва, че то прилага обикновения метод, а не Божествения. При обикновения метод многото става малко, а при Божествения – малкото се увеличава и става много. Някой се лекува по обикновен начин и търси лекари, на които плаща скъпо, но и при това положение не е сигурен за живота си.

Друг прилага Божествения метод при лекуването си и без да плаща, без да разчита на външна помощ, той е сигурен, че ще оздравее. И при този метод човек плаща, но със сърцето и с ума си.

Да се лекуваш по Божествен начин, това значи да измениш живота си, да водиш чист и свет живот. Останеш ли верен на стария живот, ти ще изгубиш всичко, което си придобил. Това виждаме в стиха, в който се говори за болния, който лежал 38 години. Христос му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“ След това добави: „Или у дома си и повече не съгрешавай“. Понеже Христос приложи Божествения метод към този болен, Той му каза да не греши повече, за да не се разболее отново. Като се говори за двата метода, имаме предвид двата закона – стария и новия.

Ако наблюдавате отношенията между сина и бащата, виждате, че синът е готов да се извини и изповяда своите погрешки пред баща си. Това е по стария закон. Според новия закон бащата е готов да се извини пред сина си; бащата се извинява, както за своите погрешки, така и за тези на сина си. Той счита виновен и в двата случая. Това показва, че висшето взема върху себе си греховете и погрешките на низшето. И за Христа е казано, че поел греховете на цялото човечество. Значи Този, Който никога не е грешил, пое греховете на хората. Христос направи това с цел да примири човека в себе си, т.е. с Бога в себе си. И когато пътищата на човека са угодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Ето защо, който иска да се примири с врага си, трябва да пази връзката си с Бога, да не се прекъсва. Какво се иска от сегашните хора? – Да се примирят с враговете си и с Бога в себе си. За да постигне това, човек трябва да върви подир красивата мома, докато му удари две плесници. След това той престава да ходи подир момата и се радва, че очите му са отворени и вижда ясно. Не се обиждайте, когато животът ви удари две плесници. Ако приятелят, който ви обича, ви удари две плесници, не му се сърдете. След време ще разберете, че те са донесли своето благословение. Пък и приятелят ви скоро ще съзнае погрешката си и ще се извини. Това значи, че примиряването, като вътрешно чувство, действа между хората и ги сближава. Ако двама приятели се скарат, а след това се помирят, отношенията им стават по-сърдечни, отколкото били по-рано. Понякога човек се скарва и със себе си. – Кога? – Когато човешкото в него иска да вземе надмощие пред Божественото. Той иска да се прояви, да вземе първо място. Ако е религиозен, той иска да заеме мястото на един от апостолите или учениците на Христа.

Колко бяха Христовите ученици? – Дванадесет. Те представляват 12-те зодии, които обхващат цялото човечество. Който е свързан с тези зодии, той е в съгласие с всички живи същества по лицето на земята. Той разбира законите на живота, поради което не се обезсърчава, не се отчайва, нито се отвращава. Например, ако срещнеш грозен човек, ти няма да се отвратиш, но ще кажеш: „Този човек е незавършена картина, но един ден ще се завърши и ще стане красива“. Ако направиш погрешка, няма да се изобличаваш, но ще кажеш: „Работата ми още не е свършена“. Всяка погрешка показва, че картината не е свършена. Ако си нетърпелив, ще знаеш, че картината ти не е свършена. Не мислиш правилно – картината ти не е свършена. Всеки трябва да работи върху себе си, да свърши картината си. За да не губите времето си напразно, не се занимавайте с чуждите картини, каквито погрешки и да имат те. Има два вида погрешки: външни и вътрешни. И добродетелите биват външни и вътрешни. Изправяйте своите погрешки, а за чуждите бъдете слепи. Пазете се от погрешки, които мъчно се изправят. Син се обидил от баща си и за да го накара да се замисли върху поведението си, хвърля се от една канара и счупва крака си. Сега и бащата, и синът съжаляват за погрешката си. Синът трябваше да се качи на канарата, да се полюбува оттам на местността и да се върне назад. Избягвайте крайностите. Някой има цветя и ги полива толкова често, че пръстта им се разсипва. Друг пък не полива цветята си и те изсъхват. Това са крайности. Като работите върху себе си, ще поливате почвата си умерено, за да се развивате правилно. Този е истинският метод при самовъзпитанието.

Задача. Прочетете пета глава от Евангелието на Матея, в която се говори за блаженствата, и размишлявайте върху тях в продължение на десет дни. Бъдете будни в това време, да прилагате блаженствата, да видите какво можете да научите от тях. Блаженствата представляват методи за самовъзпитание. Като работите с тях, ще забележите, че всяко блаженство може да се прилага при специфични условия. Започнете работата си с първото блаженство и си отбелязвайте как сте го приложили. Така ще познаете доколко сте нищи духом, кротки, милосърдни и т.н. Някой минава за кротък, но най-малкото бодване в тялото го дразни и безпокои. Няма нищо страшно в бодежите, които се явяват в кръста, в ръцете, в коленете, или в ставите. Бодежите не са нищо друго, освен предсказания за времето или за събитията, които ще стават. По бодежите в краката или в ръцете човек познава какво ще бъде времето, топло или студено, дъждовно или сухо. Също така той може да познае как ще се развие известно събитие. Който не разбира тези неща, плаши се и вика лекари да му помогнат. И тъй, работете върху себе си, да придобиете чисти и прави мисли и чувства. Щом мислите и чувствата са прави, и постъпките ви ще бъдат прави. Който има прави мисли, чувства и постъпки, той може да разбере живота и да следва пътя, по който идат Божиите блага. Само така човек ще познае себе си, своя ближен и Бога. Само така той ще се справя с противоречията си и ще гледа на тях като на задачи, а не като спънки. Чрез противоречията той развива ума и сърцето си и усилва волята си. Като се говори за правилно развиване на ума и на сърцето, вземаме във внимание и развитието на тялото. Между частите на тялото трябва да има известно съотношение. Често се запитвате каква трябва да бъде широчината на врата, на кръста и т.н. Намерено е, че в нормално развития организъм широчината на ръката при китката, умножена два пъти, трябва да даде дебелината на врата. Дебелината на врата, умножена два пъти, дава широчината на кръста или талията. Ето защо, като работи върху духовното си развитие, човек трябва да работи и върху организма си.

Тогава поговорката „В здраво тяло – здрав дух“ излиза вярна. Без прилагане няма знание. Затова е казано, че прилагането е източник на знанието.

БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

Утринно Слово от Учителя, държано на 27 октомври 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder