НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Неизменното в човека

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Неизменното в човека

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, сега, мисли, аз, лева, линии, глава, казва, хора, свят, светлина, вино, огъва, път, можеш, виното ,

 Младежки окултен клас , София, 25 Октомври 1935г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Имате ли зададена тема? Каква е? – „Връзката между органическия и неорганическия свят“.

Четете темата. /Няколко души прочетоха темата./

Вторият път пишете върху „Силни и слаби впечатления и какво е слабо впечатление“.

Ако някой би ви задал въпроса: „Каква е разликата между сладкото вино и силното вино, което опива, опивателното, как ще определите?“ Една разлика има по вкус. Сладкото има сладчина, но виното, което опива и то има вкус. Какъв е онзи вкус на онова, което опива? Нали сте пили вино? Някои от вас сте пили, но сте забравили. Вземете нещо друго: „Каква е разликата между сладкото и киселото?“ Съществена разлика има. Учете се да разграничавате. Вие всички сте склонни към обобщение. Обобщението не е още наука. Обобщаваш в едно изречение. Богатият е тежък, а сиромахът е лек; богатият е умен, а сиромахът е глупав; богатият е доволен, а сиромахът е недоволен. Има една съществена разлика между богатия и сиромаха. Като дойде до органическото царство, между сиромаха и богатия има грамадна разлика. Писанието казва, че богатите няма да влязат в Царството Божие. Защо няма да влязат в Царството Божие, как ще го определите? Богатият през малка дупка не може да мине. Понеже Царството Божие [е] най-малката дупка, богатият не може да мине оттам. Следователно, за богатия трябва да има голяма дупка. Не може да влезе в Царството Божие, понеже не може да мине през малката дупка. Понеже сиромахът няма нищо, той може да мине през малката дупка, може да влезе в Царството Божие. Външната страна е това. Това е в материално отношение. Ако кажем, че някой човек е богат с ум и добродетели, друг е сиромах с ум и добродетели, тогава кой ще влезе в Царството Божие? Пресилена е тази работа. Богатият няма да влезе, онези, които са материално богати, те няма да влезат в Царството Божие; които са сиромаси в материално отношение, те ще влезат в Царството Божие. Няма някой от вас, който не иска бъде богат. Значи, вие не сте кандидати за Царството Божие. Кандидат може да бъдеш за Земята, но не и за Царството Божие. Ама вие туряте едно малко определение: „Много не искаме, малко“. Значи, че с многото неправедно богатство не можеш да влезеш в Царството Божие. Тук трябва да се тури една дефиниция за неправедното богатство и праведното богатство.

Но сега, какво е предназначението на учениците от първо отделение, какво е предназначението на ученици[те] до четвърто отделение? Предназначението [е] да влязат в прогимназията. Какво е предназначението на тия от трети клас? – Да влязат в гимназията. Англичаните и американците трите класа наричат академия, учениците – академици, а 4-тите и 5-тите класове наричат колегии. Който свърши 4-тите и 5-тите класа, казват, че свършил колегия. Гимназистите, те са кандидати за университета. Студентите са кандидати за света. Питам тогава, кой ви е дал право без да свършите университет, да бъдете кандидати за света? По някой път искате да живеете в света. За да живее човек в света, той трябва да бъде подготвен. В природата ти не можеш да влезеш в известно царство без да бъдеш подготвен. На общо основание ще се подчините на реда в природата. Вие някой път протестирате в света, че нямате място, нямате туй положение, което искате. Че как ще имате? Тогава, трябва да имате едно определено понятие за света. Вие вземате обратната страна, тъмната страна на света.

Вие говорите за органически и неорганически свят. По нямане на думи го наричам така. Щом неорганическият свят стане органически, той е изгубил нещо, изгубил в едно отношение, спечелил в друго отношение. Неорганическият свят, щом стане органически, губи от своята чистота. Неорганическото е всякога по-чисто. В растенията има донякъде чистота. Щом влезете в животинското царство, там нечистотата още повече се увеличава. Като дойдете до човека, нечистотата е най-висока. У човека нечистотата е дошла до максимум. Човек е най-умното, но и най-нечистото същество. Грехът не е нищо друго, освен нечистота. Грехът е крайната нечистота. Туй, дето наричат грях, е нечистота. Най-нечистото същество е човек. Сега казват: „Кое същество е най-нечисто?“ Едно малко разграничение. Вие сега мислите, че човек е чисто същество. Голямо миене има от външна страна. Другите не могат да се къпят толкова, колкото човекът. Рибите, които живеят във водата, те надминават човека по миене. Вземете човека в неговото съзнание, в неговото подсъзнание, какви ли не мисли има, какви ли не чувствувания, които са нечисти. Всяка мисъл вземете не като грешна. Най-първо, нечиста е мисълта. Грехът е после, друго едно състояние.

Вземете сега запример: По какво се отличават благородните метали от простите? Едните се окисляват отвън, нечисти стават, образува се една ръжда. У другите, благородните метали, окисляването у тях е много слабо или някои почти никак не се окисляват. Тогава значи, ако вие се окислявате, имате изобилно количество от най-[не]благородните метали. Вкисването е признак, че сте богати с неблагородни метали. Някои от вас, понеже не сте запознати със съвременната наука, която върви напред, ще видите, че много учени хора, хора в света, са деца просто в някое отношение. В едно отношение са учени математици, а в много малки работи са като децата. Учените хора, като паяка, отлично оплитат мрежата, но на друга работа – не може. Много голям майстор е паякът, от една каша изплита една тънко влакно, но специалист е в тази област само. Той има понятие от метеорология. Щом се развали времето, взема в съображение известно положение. Той има известна стратегия, измерва геометрически. Като се пусне от едно място, построи нишката, прави математически изчисления, чака вятърът да го отвее, той се залавя за друго, започва да прави мрежата. И направи мрежата. В този паяк се събужда съзнанието, че той трябва да мисли при много големи несгоди. Ред поколения у тях са претърпели големи несгоди и [се] научили да предат. Кога са научили това изкуство, кой ги [е] научил да плетат такива мрежи? От незапаметни времена тия риби в океаните – някои учени хора намерили, че по опашките имат електрически лампички, на главите си, навсякъде имат такива лампички. Преди колко милиона години са го научили? Носят ги по наследство, като че се раждат с тях. Прави ги някой, окачва ги тия лампички. То е само посторонна работа. Лампите на рибите защо им са? Те не са за развлечение. Най-първо са да [им] показват храната. Може би и не искат да ходят в тъмно. Голяма тъмнина има там долу. Колкото пластовете са по-дебели, толкова повече лампички имат. Направили си лампички, за да си намират храната.

Та казвам: Знанието на човека е светлина. Щом ние говорим за човешкото съзнание и за човешкия ум, подразбираме светлина. Щом имаш ум, в какъвто и да е смисъл, този ум произвежда светлина. Тогава, лошите хора и добрите хора се отличават по едно качество. Лошите употребяват светлината само отвътре, а пък добрите – отвътре и отвън. По някой път, когато лошите искат да скрият своята погрешка, скриват светлината отвън, да не се вижда. Вътре я държат. А пък добрият, когато иска да покаже своето добро, той туря светлината отвън. Добрият туря светлината отвън, да се видят неговите дела, че са добри, а пък лошият скрива своята светлина, да не се видят, че неговите дела са много лоши. Тогава, как ще определите? Казват за някого, че той си крие светлината. Защо я крие? Интересите не му позволяват. Запример, нали вие сте ходили в тия манифактурни магазини? Най-калпавите дрехи турил в най-затънтеното кюше, дето има малко светлина. В тъмното не можеш да видиш какъв е платът. Казват: „На светлината се разваля. За да не се развали платът, трябва да бъде на тъмно място“. Като го вземеш, той е най-калпавият плат, разваля се. Като го извадиш навън, виждаш, че не [е] такъв, какъвто го искаш. Те са неща, останали от памтивека у човека. Те са наследствени черти. Запример, един търговец, който турил тия, калпавите платове, на дъното, какви са неговите съображения? Има си свои съображения човекът. Или пък, някой гостилничар и той си има съображения, като остане ядене от миналия ден, туря го в новото, разбърква го. Пък и хлебарят прави същото. Останалия хляб, който не се продава, току размива го, тури го в новото замесено брашно. Прекарат го. По някой път в хляба намирате някое парче от стария хляб, печено отново. Ядеш, ала виждаш, че хлябът не е така вкусен. Такива хора с малко развалят хубавите работи. Ти не можеш да намериш хубаво вино да те опие, постоянно налива[т] вода, увеличава се виното, престава да бъде опивателно. Най-първо било хас* вино, после изгубва туй качество, понеже едно кило източи, едно налива вода, две кила източи, две налива, докато най-сетне виното изгуби своя вкус. Добрите хора на това вино хас струват**, понеже виното става по-слабо; а онези, хасъл*** които пият, казват: „Не е хубаво виното, вода му е налял“. Ако иде сега един праведник, когато кръчмарят го докарал до последния номер на вода, какво ще каже? Ако се съберат двамата, ще имат диаметрално противоположни възгледи за това вино. Единият ще каже: „Калпава работа, не е хубаво това вино“. Другият ще го намери, че е хубаво за пиене: това вино се приближава до водата.

Та, във всинца ви има два противоположни възгледа: възглед[ът] на вашата плът – на пияницата, хасал бекрия ****. Аз наричам плътта баш бекрия****. Аз наричам духа трезвия човек. Духът е трезвият, а плътта – хас бекрия. Сега, духът се стреми да възпита хас бекрията, да го направи въздържател. Там е всичката борба, говори му, учи го, доказва му. Той таман ще реши, че няма да пие, после пак се подхлъзне. Онзи пак му проповядва. Имат си работа сега. За да стане мисълта малко по-ясна, ще направя едно сравнение: плътта е месоядна, духът е плодоядец. Всички хора, у които плътта е силна, без разлика, са месоядци. Всички, у които духът [е] взел надмощие, са плодоядци. Няма разлика. Месоядството се дължи на силната човешка плът. Затуй тези вървят заедно. Онези, у които е силна плътта, имат благоутробие. След като се наяде, тегли му една чашка десетгодишно винце. Казва: „Хубаво е, в реда на нещата е“. В закона на плътта е това. Пък какво лошо има да пие човек винце? Какво казва там в свещената книга? То е за пиянството. Да пие човек, без да се опива. Лошавината във виното седи в туй, че виното е направено от ония много нисши микроби и от изверженията на тия микроби. Следователно, вече виното е развалило своята сладчина, в него се образувала една малка стипчивост, малка киселина, малка лютивина, после, то е опивателно и ограничава малко човешкото съзнание. Тия, низшите животни, оставят своите качества. Зная онези, които пият, някои от тях са много замислени преди да се напият, като се напият, оправя се езикът, дърдорици стават, дърдорят. Някой е мълчалив. Щом започне да се напива, започва да пее, дори като върви по пътя, пее навсякъде. А пък други, като се напият, извадят нож, искат да се бият. И със столове се бият, пехливани. Туй показва онези, които са направили виното, какви са били. Тия малки буболечици са внесли нещо много лошо във виното вътре. Сладкото вино е благословение, но това, опивателното – не. Ще ви наведа на друга мисъл: Не само виното ферментира, но и човешките чувства ферментират. Има едно астрално вино, което ферментира. Ферментиране на чувствата има. Има едно вино в менталното поле, в умствения свят, умствено вино – и то ферментира. Известни мисли ферментират. Някои от вас сте въздържатели на физическото поле, но баш бекрия сте в астралния свят. Други сте въздържатели във физическото поле и в астралния свят, но в умствения свят сте баш бекрии. Пиянството не е само на физическото поле. Когато проповядваш въздържание, в трите свята трябва да се проповядва. В трите свята има пияници: на физическото поле пияници, в астралния свят пияници и в умствения свят. Има мисли, които ферментират и в умствения свят като ги приемеш. Та, при възпитанието, въздържанието е да се образуват чувства, които не ферментират, мисли, които не ферментират. Представете си, че [на] вас ви каже някой думата „мушеник“. Тя е чужда дума. Я я преведете, какво значи „мушеник“? Каква дума е тя? МУ. „М“-то означава слизане в една гъста материя. „У“-то в египетската азбука показва, че човек е обърнат с краката нагоре и главата надолу. Мушеник е човек, който слиза в гъстата материя и не знае [да] мисли. „Ш“-то е буква, която означава, че някой иска да направи нещо и да се прочуе. Една майка имала един син. Тя казвала: „Синко, и от тебе човек няма да стане, хората какво ще кажат заради* тебе. Ще останеш незабелязан, никой за тебе нищо няма да говори. Ти къща няма да въртиш със своя ум“. Един ден той се напил. Върнал се вкъщи, легнал, къщата се върти, казва: „Мамо, ти казваше, че къща няма да въртя, но виж сега как мога да въртя къща“. Върти се къщата. Вестниците писали, че той се напил и направил един скандал. Казва: „Мамо, ти казваше, че няма да бъда прочут, ето – вестниците писаха за мене“. МУШЕНИКЪ. Мушеникът има условие да се поправи. „И“-то, тази буква показва, че в края на краищата, след като направи много погрешки, от опитността ще дойде до заключение, че не си струва да се живее така. Мушеникът е човек, [който] като се намери натясно, ще се измуши отнякъде, оттук, оттам, ще мине той. Той може да [се] каже „мушеник“, може да [се] каже и „шмекер“. Думата „шмекер“ откъде е дошла? Вие употребявате тази дума. Казвате: „Той е шмекер“. После казвате, че е долапчия, мяза на арменски долапи. Ама знаете ли какви долапи, дето пекат кафе. В думата „мушеник“ опасната страна е в „Е“-то /чертеж 1/, вдясно не е опасно, но вляво е опасно.



Сегашните хора като пишат, не може да си представите, каква голяма опасност могат да си създадат, ако не знаят как да пишат. Съвременните хора, в съвременната култура, мислят, че са достигнали до върха, като че не правят погрешки. За забелязване е, че в сегашната култура стават най-големи погрешки. Никога в света не са ставали такива пакости, както сега. В миналото прегрешенията на хората са били много по-малки, отколкото сега. Има нещо, което липсва. Сега хората търсят ред методи за възпитание. Някои учители спорят: трябва ли да се бият децата или не трябва да се бият; трябва ли да се наказват или не? После се оплакват учителите, че малките деца, учениците, не могат да седят на едно място. Това не може да седи повече от 10–15 минути на едно място. Децата обичат подвижността. 15–20 минути да ги държиш в едно съсредоточаване, е достатъчно, повече не може. Трябва едно развлечение. Ако учителят има един инструмент, пиано да кажем, на тия малките деца като им преподава десет минути, да иде на пианото – като започнат да говорят, да им свири няколко тона, децата ще утихнат. Той може, без да каже ни дума на децата, да ги накара да направят туй, което той иска. Музикално може да ги накара. Сега ще иде, ще хване едното дете за ухото, ще го разтърси. Това ще почука по носа, онова ще почука по носа. И тогава се постига целта, но учителят огрубява. Ти ще хванеш за ухото един ученик, но тази линия на движение ще остави лоши последствия у тебе. Или, ти искаш да направиш бележка някому, не знаеш как да я направиш. Ти не знаеш как да туриш линията. В дърпането на ръката има една линия, която влияе. Я ми кажете, когато някого искате да морализирате, по кой начин ще му кажете? Всички го правите. Кой е най-правилният начин, не го знаете, вследствие на това не се постига целта. Един приятел, по-стар, имал друг приятел, по-млад, и той ми разправяше, веднъж го повикал като свивал нагоре показалеца. Онзи кипва, разсърдил се, как да го вика така, с единия пръст. Как смее така да му каже, крайно се възмущава. Много други обиди му казал, не се разсърдил, но се разсърдил, защо така да го повика с пръста. Не се обидил от обидните думи, но от движението на пръста се обидил. То е едно движение, което не е хубаво. По някой път всички го правите. И прав е този човек. Той е сух кол, забит в земята, там всеки може да се блъсне, нищо повече. После, себе си как викате? И на себе си казвате така. Как трябва да си кажеш? Понеже този пръст носи благородството на човека, достойнството; благородството на човека седи в първия пръст. В астрологията този пръст е на Юпитер. Благородството и достойнството е в първия пръст. Трябва да цениш в какво седи това достойнство. Сега, това са отвлечени работи. Идеята, която може да се прокара, коя е? Вие най-първо няма да може да съедините нещата. Ако човек тури хоризонтално показалеца към вас, ще ви бъде ли приятно? Ножът, който ви посочва, или някое шило, с което шият обуща, то е първият пръст. Пръстът може да стане шило, може да стане игла, перо. Вземаш перото, пише[ш] с него, то е първият пръст. Ако не знаеш как да пишеш, можеш да напишеш много глупави работи с перото. И Христос писа на земята. Какво писа Христос? Като написа, всички тези излязоха навън. При особени случаи може човек да подигне пръста си, но съзнанието трябва да бъде много будно. Като дигате вашия пръст, съзнанието трябва да бъде много будно, за да коригирате ония енергии, които ще се събудят. Запример, някой от вас се докачи. Най-първо, ако той иска да си отмъсти, ще си наведе главата надолу, има един ъгъл от 45 градуса наляво. Хората не разбират психологията. Вляво, то е гъстата материя, в която влизат. Мисли, по кой начин да си отмъсти, избира средства. Ти говориш, той, човекът, гледа надолу, той има други съображения. Други хора, след като се докачат, подигнат главата, дигнат носа. Казва: „Дигнал си носа“. В противоположна посока, вдясно, има един ъгъл нагоре. Ако навлезете в тия работи, ще влезете в друго едно противоречие. Ъгълът, който се образува, когато един човек си навежда врата, и главата наляво и надолу, означава едно. И онзи, който носа вдясно и нагоре, той мисли друго. Какво мисли онзи, който дигнал носа? Някои от вас, като се докачите, току си дигнете носа. Какво мислите да направите? Вие някой път, като сте правили това, какво сте мислили? Каква мисъл ви завладява? Едно положение всички го завземате. Взема човек една стойка, счита [се] за благороден. Донякъде е хубаво. Какви мисли преобладават в човека, не знаете, не знаете какво мисли. – „Мен не ме е страх, аз всички режа“. Като дигне главата, той преценява нещата. Там опасността е в друго отношение. Той си дава една преценка, предполага за себе си повече, отколкото може да направи. Казва: „Мислиш, че не мога да направя? Мога“. После, като дойде да го направи, вижда, че туй не може да го направи, наведе глава. Ученикът, като си знае урока, гледа нагоре, като го скъса учителят, наведе глава и държи ръцете отпред, надолу. Когато човек си държи ръцете отпред, надолу, то е един лош признак. Вие не подозирате това. Много деца си държат при известни случаи ръцете така. Туй дете, като го скъсат, наведе глава, пусне ръцете отпред, надолу, казва: „Мен сега ме късат, но един ден като стана учител и аз ще ги късам. Те като дойдат онези, аз ще им дам да разберат“. Той ни най-малко не е добил тези уроци, да тури нещо по-благородно. Мисли, един ден като стане учител, да се качи на катедрата и той ще ги къса на общо основание. Някой път майката мисли, че детето като стои с ръцете отпред, надолу, е много смирено. Не, не, ни най-малко, съвсем друга мисъл има в него. Казва: „Мен сега ме мачкат и аз ще ги мачкам“. Мисли, като мачка другите, и той ще се подигне.

Кое положение трябва да вземе детето? Онези деца, благонадежните, не си турят ръцете отпред и надолу, но свободно пуща[т] ръцете отстрани. Казва: „Скъсаха ме, но аз ще поправя тази работа“. Най-естественото положение. Закъсаш, не си туряй ръцете отпред и надолу, за да се оправят работите. Тури си ръцете отстрани, ще се оправи работата. Щом си туриш ръцете отпред, няма да се поправи работата, ще направиш още по-голяма погрешка. Защото не може да има едно движение в тебе, ако няма съответна мисъл. Защото всяко едно движение, което ние правим в света, не е наше. Трябва да знаем, че има онаследени движения, но те зависят от един разумен или лош живот на миналото. Може би преди 100, 500, 1000 поколения са образувани в нас тия наследени черти. Те са разумни движения. Ние искаме да изправим поведението [си]. Трябва да изменим тия течения. Трябва нова мисъл да създадем в ума си. Да влезем в по-възвишените мисли, те ще дадат туй направление, което ще те освободи от навиците. Много от вас нали имате такива привички: като не можеш да разрешиш нещо, започваш да се чешеш отзад. Щом човек се чеше отзад, той търси начин да заобиколи по лесен път. Чесането отзад всякога разбира да минеш, да заобиколиш, да се справиш с една мъчнотия. Ти сега може да минеш тъй, но втори път ще се натъкнеш на по-голяма мъчнотия. Така дядо ти имал навик да се почесва и ти се почесваш; или, дядо ти имал навика да туря пръста си отдясно на челото на долния край и ти туряш показалеца си там, да смяташ. Там са математическите способности. То е отношение геометрическо, формите са там. Трябва да смяташ по кой начин, при кои форми, при кои геометрически форми можеш да разрешиш въпроса. Някои се пипа отзад. Там са съвсем други чувства. На челото е умственият свят. Мислиш как правилно да разрешиш известни мъчни задачи. Някой туря пръста накрая на челото, някой седнал, замислил се, турил пръста на челото, мисли. Та казвам: Хубавата мисъл всякога има едно движение, една правилна линия в света. В тази линия има по-голяма надеждност за постигане [на] нещата. Хората нея са турили да означава линията на надеждата. То е котвата. То не е нищо друго, освен двата крака, подигнати на петите. Пръстите показват умствената страна на човека, дланта представлява чувствения свят, ръката до рамото представлява физическия свят. Умствената страна са пръстите: астралният свят е дланта, физическото поле е ръката от дланта до рамото. Следователно, ако ти си господар на пръстите, в тебе умът работи; ако ти си господар на своята длан, ти си господар на своите чувства; пък ако ти си господар на ръката от дланта до рамото – [в] тази част да се свиват костите, [ти си] господар на ония физически условия, при които можеш да работиш. Онзи майстор на физическото поле винаги има сръчност. С туй свиване на ръката в лакета, много въпроси разрешава това движение. Но всичко зависи от движението на пръстите и от движението на дланта, и най-после зависи от цялата ръка. След туй всичко трябва да се преведе, трябва да се въведе в съзнанието, да знаем всяко движение към коя област спада. Някои движения спадат в подсъзнанието, някои движения – в съзнанието, някои – в самосъзнанието и някои – в свръхсъзнанието. Защото в даден случай, ако не можеш да предизвикаш едно чувствувание или една мисъл, разбирам в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и свръхсъзнанието, не можеш да имаш съответното движение, не можеш да имаш и резултатите, които очакваш. Та казвам сега: Ще ви дам едно правило. Мнозина от вас трябва да дишате. Някои дишат, но си навеждат главата наляво, надясно. Когато дишате, не дръжте главата наклонена, но не дръжте и главата много назад. Това е ъгълът на нормалното положение на главата. Какво означава 2/4 ? Две четвърти от квадрата какво представлява? Как ще го разделите? – /„Половин квадрат“./ – [чертеж 2] В геометрията е много правилно, но в органическо отношение, три линии ще дойдат тук, имате 3/4 и после имате 4/4 – последната линия, имате целия квадрат – [ABCD].



Ако имате 1/4 какво означава? 1/4 как ще напишете в квадрата? 1/4, 2/4, 3/4, 4/4 как ще изразите? Ако имате 2/4, тогава имате две линии в квадрата. Но само с линии не можем да изразим 2/4 от квадрата, защото под 2/4 от квадрата разбираме линии, които ограничават пространство с възможности. Туй пространство 1/4, 2/4, 3/4, 4/4 ние не разбираме линии само. Тогава поставяме: 1/4 АВ, имаме 2/4, тогава може да имаме АС. Но всякога под 2/4 ние поставяме тия ъгли, които съответствуват [на взаимодействието.] Всеки един ъгъл, той е център на известна органическа деятелност.

Всяко пространство, затворено между две линии, които са турени една до друга, всякога показва, че две същества са в движение в правилна посока. Успоредните линии показват, че две разумни същества действуват. Щом линиите не са успоредни, съществата не са разумни, между тия същества има дисхармония. Само трябва да се знае, дали не се виждат така перспективно. Ако има перспектива, успоредните линии, ако ги гледате под ъгъл, някой път изглежда, че се пресичат. Те може да са успоредни линии, но перспективно се показват, че се пресичат, без обаче да се пресичат. Като гледате успоредни линии, те нали се виждат, че се приближават без да се допират. Кое е онова, което показва на нашите очи, че двете линии се допират? Това показва далечината в пространството на тия успоредни линии, които в далечното пространство показват, че се допират. Те отиват много далеч. Там, дето се пресичат, е най-далечното пространство. Следователно, ако тия линии виждаме, че се пресичат, като се пресекат, те имат едно разширение. Следователно, две успоредни могат да ви дадат илюзията,че се пресичат. Те, без да се пресичат, може да ви докажа, че се пресичат. Те са успоредни, после се пресичат и пак стават успоредни



То е качество на съзнателния живот. Пречупването някой път зависи от съзнанието. Казва някой, че слънчевите лъчи се пречупват. Светлината, като се прекара през известна среда, „пречупвала се светлината“. Слънчевите лъчи никога не се пречупват. Където има светлина, има и сянка. Сенките се пречупват. Защото, ако слънчевите лъчи се пречупват, ако лъчите могат да се пречупят, те ще се върнат към слънцето и не могат да постигнат своята цел. Казват, че някои лъчи излезли преди 90 милиона години от някое далечно слънце и пристигат на земята. Тогава на колко места става пречупването? Не, светлината не се пречупва. Сенките се пречупват. Сенките имат отклонение. Светлината няма никакво отклонение. То са метафизически работи. Дали са верни или не? Те са верни за онези, които разбират; не са верни за онези, които не разбират. Щом светлината се пречупва в една призма, тя е много слаба. Светлината не може да се пречупи. Има нещо, което се чупи в светлината, но не е светлината. Кое е това, което се чупи? Огънала се е сега. Казвате: „Един човек се огънал“. Един човек може ли да се огъне? – Човек никога не се огъва. Огънало се неговото тяло. Или казват, че се отклонил един човек. Този човек, който не завзема никакво пространство – същинският човек не завзема никакво пространство – че накъде ще се отклони той? Кажете ми, туй, което не завзема никакво пространство, къде ще се отклони? – Не може да се отклони. Той е безпространствен. Всичките пространствени неща се отклоняват и се огъват, а пък човек, който не завзема никакво пространство, той не може да се огъне. Огъва се неговото тяло, огъва се астралното тяло, огъва се менталното тяло. Съзнанието може да се разшири, то може да се огъне, но същинският човек, този, който постига, той е неизменяем. Той всичко изменя, но сам не се изменя. Не може да го измениш. Той всичко изменя. Мисълта е малко неясна, нали? Та ще си послужим с един чертеж. Представете си, че една точка се движи в една посока. Точката може ли да се огъне? – Пътят ще се огъне, пътят, по който върви, ще се огъне, точката не се огъва. Линията се огъва. Значи, в едно съзнание тя огъва работите, без тя да се огъва. Някъде се огъва пътят, изменя се, но тя не се изменя. Защото, [ако] човек може да се измени, неговата работа е изгубена. Обаче, той може да огъне пътя си, да измени своята мисъл, но той сам да се измени – не може. Тази точка, която се движи, се огъва в пътя. Пътят е огънат. Но точката – не.



Разумното, след като се движи, то може да измени пътя /АВСД/. Нейните съображения са такива, че може да направи успоредни линии МА, М1В, М2С, М3Д. Дето има успоредни линии, какво огъване има? Всяко огъване не е нищо друго, освен две успоредни линии, [да] се пресекат. Но то е само перспектива на вашето съзнание, изглежда, че в далечното пространство се пресекли. Тия линии са успоредни. Затуй човек, който не се огъва, огънатите работи може да ги поправи. Новата философия е този закон. Силата на човека е там, че неговите пътища се огъват. То е друг въпрос. Но човек не се огъва, следователно, той може да поправи своите мисли, своите чувства, своите постъпки. Там е самовъзпитанието на човека. В това той вярва. Щом той вярва, че може да се огъне, неговата работа е изгубена, той няма основа, на която да тури самовъзпитанието. Казва: „Тази работа е невъзможна“. Невъзможна е, понеже не е турил чувствата в правата посока; не е възможна, понеже не е турил постъпките в правилна посока. Затуй казвате, че трябва да се научите да мислите. Когато те сполети най-голямото нещастие в света, кажи: „Това най-голямо нещастие е илюзия“. Тогава как се представя? Ами че илюзия е. Вечерно време сънувате, че носите една голяма торба със злато, мислите да уредите живота [си], зарадвате се. Тъкмо се зарадваш, събудиш се, торбата я няма там. Питам тогава: Къде отиде торбата? Как ще обясните сънния живот? Представете си, че вие на физическото поле правите голяма погрешка или сънуваш, че убиваш някого. После съжаляваш, че си го убил, питаш се: „Защо го убих?“ Събудиш се, видиш, че никого не си убил. Може ли да те теглят под съд, защото насън си убил? Ти насън сънуваш, че си убил Стояна, своя съсед – пукнал си главата му. Сутринта ставаш, Стоян жив, нито главата му пукната. Питам тогава: Де си го убил? Може ли да те хванат, че да те съдят за убийство? На физическото поле няма какво да те съдят, Стоян е жив. Сега, всички вие страдате от кошмари; от сънни кошмари, от сънни несрети, от сънни непостижения, мислите, че нещата не сте постигнали. Едното е илюзия и другото е илюзия. Мислиш, че си вързан с десет възела. Казваш: „Отиде вече“. Реалността не е сън. Там, дето има сън, резултатите не са реални. То е светът на сенките, то е сънен живот. В реалността е друго нещо. Следователно, истинският човек се радва на постиженията на всички хора, те са негови постижения; той скърби за погрешките на хората, като негови погрешки, онзи като изгуби и той губи. Той счита постиженията на учените хора, кой каквото постигнал, за свои постижения; ако [не] са постигнали, счита, че и той не е постигнал. Така мисли мъдрецът, така мисли онзи човек, който се е възпитал. Като види някой човек здрав, радва се и той; [вие] счита[те] , че когато вие сте здрави, тогава светът се урежда. То е едно самозаблуждение. Събуждаш се, ще видиш, че не си здрав човек. Сега това, което ви говоря, какво ще бъде? Сега вие имате едно сънно състояние. Вие както седите, вие сте в сънно състояние. Вие спите сега всичките. Спите и всички сте в четвърта степен. Защото при сън от четвърта степен, [човек] почти е ясновидец, вижда нещата по-далечни, но като се събуди, вижда, че е сън. Вие както сте, сте в сънно състояние. Вие сте готови скандал да направите. Вие мислите, че някой ви е взел 100 лева, искаш си ги, как тъй. Ти сънуваш, че има да ти дава 100 лева. Остави го този.

Снощи говорих на един, че когато търговецът фалира, изгуби всичкото имане, трябва да направи един голям банкет, да благодари на Бога, че се е разплатил. Когато започва търговия наново, много сериозна работа е, той започва търговия, няма дългове, радва се тогава. Онзи, фалиралият търговец се [е] разплатил, той трябва да разбира [и] да каже: „Слава Богу, разплатих се, леко ми е да душата“. Сега вие ще кажете тъй: „Ами всъщност, тъй ли е? Ами всъщност, не е ли така?“ Един от двата резултата е прав. Кой е прав? Една мисъл, която е права, всякога може да се провери, едно чувство, което е право, всякога може да се провери. Едно чувство, което не е право, може да се провери, не се изискват дни и години. Още сега можеш да провериш някои неща. Сега, не искам да прекарате една теория, която да увеличи несретите в живота. Запример, някой човек има да ти дава, казва да вярваш в Бога: „Господ има“; той иска да те убеди да станеш вярващ, казва: „В Бога не вярваш ли?“ Той иска да го убеди да вярва в Бога, за да не му иска стоте лева, които има да му дава. Сега вие как бихте разрешили? Представете си, че имате да давате сто лева, нямате нито пет пари в джоба и ви хване този, комуто имате да давате, как трябва да кажете на вашия кредитор? Кажете ми: как бихте разрешили въпроса най-първо? Има три начина: ако си силен, ще го хванеш за краката, ще го вдигнеш, ще го свалиш. Питаш го: „Искаш ли си стоте лева?“ – „Искам“. Дигнеш го с главата надолу. „Искаш ли парите?“ – „Не, не искам“. Дигнеш го с главата надолу. „Искаш ли парите?“ – „Не искам“. Свали го с главата нагоре. Пак иска парите. Дигне го наново с главата надолу. Престане да ги иска. Изправи го с главата нагоре. Казвате: „Оставете на моята добра воля“. Тогава изваждам правилото: Щом силният има да ми дава, ще кажа: „Както искаш, аз съм напълно съгласен с онова, кожето ти направиш. Ще ми бъде приятно онова, което ти направиш“. Силният ще те хване, ще те дигне, какво ще направиш? Ти няма да му кажеш, че „ти не си прав, че това, онова“ – те са празни работи, то е губене на време. Тебе те унижава, че с Бога искаш да си вземеш парите, ти си страхливец. Аз, ако съм вярващ, ще кажа: „Слушай, аз имам да вземам сто лева от тебе, ще ми ги дадеш ли или няма да ми ги дадеш?“ – „Няма да ти ги дам“. – „Няма да се мръднеш от мястото [си]“. Рече да стане, не може. Седи час, два, три. Казвам: „Ще платиш ли? Ако платиш, ще те пусна, ако не платиш, ще те върна“. Как няма да плати и двеста ще плати. То значи сила. Какво ще му казва: „Вярвай в Господа“. Значи, аз ще му кажа да плати стоте лева. Откаже ли да ги плати, аз, силният човек, ще го закова на място. Щом ми каже: „Ще платя“, аз съм силен човек; щом откаже да плати, аз съм слаб човек. Щом каже: „Както обичате, на ваше разположение оставам, на вашето съзнание, на вашата добра воля, на вашето благородство“ – той е слаб.

Сега, вторият начин какъв е? Когато силен и слаб, и слаб и силен има да дават, разгледахме. Сега, другите начини може ли да ги измислите? Когато слаб от слаб има да взема. Сега другото положение. Има да ти дава човек сто лева, но няма нищо. Нито часовник, дрехите [му] са скъсани. Ако ги продадеш, два лева ще вземеш, за шапката половин лев, за обущата – един лев, какво ще продадеш? А пък той е здравеняк. На този човек казвам: „Слушай, аз ще те туря на служба. Имам едно лозе. Ти мотика имаш ли?“ Дам му мотика, копае човекът. Два деня копае на лозето, уредихме стоте лева. Аз съм учен, той е силен в мускулите. Като копае два деня, казвам: „Прекопай лозето“. Прекопае лозето, давам му сто лева. Ставаме приятели. [Плати] ми сто лева и аз му давам още сто лева. Той си отива. Той имаше да ми дава сто лева, след четири дни като работи, аз го изпращам с още сто лева в джоба. То са умните хора. Тъй щото, когато един човек иска да му платиш стоте лева, ще те изпрати на лозето, ще му платиш и ще ти даде още сто лева.

Сега, третият начин намерете вие. Постъпете сега по новото учение. Третия метод някой друг път ще ви го кажа.

„Отче наш“

5. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 25.Х.1935 год., петък, 5 ч. с., София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, сега, мисли, аз, лева, линии, глава, казва, хора, свят, светлина, вино, огъва, път, можеш, виното ,

 Младежки окултен клас , София, 25 Октомври 1935г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder