НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Забравените неща

Забравените неща

Най-често използвани думи в беседата: може, има, аз, човек, свят, сега, казва, хора, същества, казвам, години, тъмнина, всички, казват, духове, живот, бъде, пари ,

 Неделни беседи , София, 20 Октомври 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Ще прочета една глава и ще говоря върху забравените неща. Да кажем, че страданията на хората се дължат на много забравени неща. Ще прочета 10 глава от Пророк Данаил.

Тия работи, които се пишат, не искам да ви накарам да вярвате. Не е въпрос за вяра, да се проверяват нещата верни ли са или не. Това човек трябва да го направи. /Учителят прочете първите три стиха от 10 глава на Пророк Данаил./ Пости човек без да яде. Това не го прави един духовен човек, но един държавник. Три седмици пости един държавник като сегашните, за да се научи какво нещо е политика. /Учителят прочете следните 4 стиха./ Държавниците не ходят без свита. /Учителят прочете главата до края/.

Духът Божи

Говори се за неща, недостъпни за хората, които са посветени. Хората малцина вярват. Хората, изобщо имат едно такова смътно вярване, толкоз неопределено, че и те не разбират. Запример, мнозина от вас вярвате, че баща ви като заминал отишъл в онзи свят. Но досега нито един от вас нямат писмо от баща си. Баща ви заминал, не ви пише, майка ви заминала, брат ви, писма не пишат. Някои заминали има 1, 2, 5, 10 години, плачете, не знаете какво станало. Едни разправят, че оня свят е такъв-онакъв. Тези, които разправят, и те не вярват. Голямото нещастие на съвременната култура седи в това, че ние не вярваме в това, в което трябва да вярваме, а вярваме в това, в което не трябва да вярваме.

В миналото хората преди да имат сегашните телескопи бяха преброили 6–7 хиляди звезди – това беше тяхното небе. Ако някой би им казал, че има и други звезди, щяха да кажат: Защо не ги виждаме? Сегашните астрономи, като туриха големите тръби – телескопите – нагоре като погледнат виждат звезди от 15, 16, 17, 18, 19 дори от 20 величина и ги изброяват милиарди. Някой ще каже: Що ни интересува нас далечните работи, нас близките работи ни интересуват. Ние може да имаме разсъждението на този учения петел, който се качил на едно купище, след като свършил университет, след като взел диплома, и се качил на купището да изкукурига, че свършил училище. Като изкукуригал, искал да се покаже на кокошките, че много знае, майсторски да рови, като ровил, изровил един голям диамант. Казал, отде се намери тази пущина, да беше едно житено зърно, струва повече. Но този петел трябваше да знае, че ако продаде този диамант – такъв голям аз го предполагам – имаше да храни всичките кокошки и петли по целия свят. Обаче, той имаше верую в онова житено зърно, което може да глътне и казва: Диамантът не е за нас. Те са далечни работи. Ако речем ние, съвременните хора, да проповядваме, че има един невидим свят, казвате: Тази работа е отвлечена, нас ни интересува сегашният живот. Някой дойде в света и те го изпъдят, някого държат 5 години и го изпъдят, интернират го на общо основание. Някой след 1 година, след 5, някой след 15, 20, някои след 120 години го интернират и той трябва да си върви. Казват: Още веднъж такъв стар да не идваш на земята, нас стари хора не ни трябват. На младите хилави казват: Такива хилави нас не ни трябват, хора за работа ни трябват. Сега характеризирам обикновените вярвания. Ние имаме един стремеж, който е много благороден. Всички искате да живеете много добре, да бъдете щастливи, да бъдете радостни, да бъдете здрави. Идеалът на хората е хубав, но методите, които употребяват, не съответствуват. Ние, съвременните хора, живеем само за този свят. То е неразбиране на света.

Сега ще ви представя 4 свята: Единият свят го наричам Божествен, другият свят го наричам свят на светлината, един свят имаме на тъмнината и друг един свят имаме на гъстата материя, в която ние живеем. Светът на гъстата материя е свят на хората. Светът на тъмнината е свят на интелигентни същества, но зли и силни същества, в които морал няма. Казват: Право е само онова, което ние правим. Те вярват, че е право само това, което те правят, и че добро е само това, което те правят. Другите на светлината са, които проповядват, че знание и светлина трябва на хората. Най-после иде Божественият свят. Ще оставим човешкия свят. Сега аз ще охарактеризирам с по едно качество трите свята. Тия трите свята са непознати за нас. Ние имаме тяхното проявление. Нас ни обгръща тъмнината. Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества. Те са майстори да произвеждат тъмнина. Светлината произтича от света на светлите същества. Сега тия същества на тъмнината и светлината имат голямо влияние върху нас. Цялото човечество изобщо е под влиянието ту на едните, ту на другите. Ние сме роби на тях, техни поданици. И по какво се отличават. В своите проявления тия същества са интелигентни. Както виждате, Данаил има работа с едно същество, че като го хванало, сила не останала у него. Сила не остана, не мога да говоря. То го укрепи и му разправя за работи, които има да станат за далечното бъдеще. Казвам признаците, по които може да познаете на кои от тия същества служи човек. Тия същества на тъмнината употребяват хората тъй, както съвременните земледелци впрегатните животни, както коларите употребяват конете, както употребяват кравите, доят ги, както употребявате вашите овци и тях доите, по същия начин и те употребяват човека. Нищо повече. Те започват добре, свършват зле всякога. Най-първо ще те примамят с торбичка боб, това-онова, като туриш главата в ярема и оттам насетне целия живот ще ореш и ще копаеш. То е характерна черта. Който попадне така в работата, оплаква се, че жена му е лоша, децата лоши. Пък той господарят му е такъв. Вие сега се възмущавате.

Аз задавам един въпрос: Когато един овчар на сто овце остави два коча, на всеки един коч торят по 50 жени да ги има, в реда на естественото ли е? Туй желание на природата ли е или на овчаря. Защо природата наредила един коч една овца, един коч една овца, едно женско едно мъжко. А човек направил 1 мъжко 50 женски, едно мъжко, 10 женски. И ние се възмущаваме как тъй? Хубаво защо ние изменяме този порядък на природата. Какво право има овчарят да торя на сто овци един или два коча или четири, пак не е право. На сто овце сто коча. Вие сега питате откъде е произлязло многоженството в света? Многоженството произлязло от войните. Ставаха много войни, убиват се мъжете, останаха много жени, тогава започна многоженството. Тогава един мъж имаше много жени. Какво ще се прави сега, как ще се поправи? Ти ще идеш да убедиш този мъж какво прави с жените. Те започват да се карат за мъжа как да го имат. Аз изнасям факти, които съществуват, оставям вие да цените. Ние, сегашните поколения, не отговаряме за последствията на миналите поколения, но ние носим наследствени последствия, вярвания, привички, навици на нашите деди и прадеди: религиозни, обществени, семейни, такива морални, такива каши. Казват: Морал трябва да имаме. Трябва да имаме един морал, който за всичките да е еднакъв. Идеята за Бога трябва да бъде нещо определено. Идеята за тия два свята, че съществуват трябва да бъде ясна. Ние живеем заобиколени със същества. Ние не сме господари на земята. Господари са други. Ние си представяме, но фактически не сме ние ни най-малко. Онези, които управляват света, те женят хората, те ги венчават, развенчават, те ги карат да се раждат, да умират, интернират ги на общо основание в другия свят тия, които не се подчиняват, – хайде казват в другия свят, понеже, сме под властта на царството на тъмнината. И тъй разправят, че Христос дошъл да ни избави, дошъл да ни избави, дошъл да ни изкупи. Няма да дойде Христос като абисинците да се бие със стрели с онези италианците с танкове, модерни оръжия, копията не държат вече. Трябва да знаеш как да воюваш. Някой против дявола да воюва. Дяволът не е глупав, той ще те ритне, ще се търкулиш. После възмущаваш се против лошите хора, гледаш на хорището дресират се. Тия, религиозните хора, гледат нагоре, молят се на Господа, не го знаят къде е. Четат молитви постоянно, две хиляди години искат да се молят молитви, да оправят света. Туй вземам за обяснение. Ония, които са религиозни, може да се обидят. По този начин не се служи на Бога, нито на себе си, нито на Бога. Лъжата в света, неправдата, злото в света не може да поправят нашия живот. Туй трябва да го знаете. Лъжата не е лоша. Тя е чужда стока, която ние продаваме на консигнация. После този преврат в нас, който става, един ден ти си неразположен, друг ден си разположен, един ден си гневен, друг не си гневен, не може да си дадеш отчет откъде е. Че ако аз правя една постъпка, аз трябва да съм господар. Туй, което правя, трябва да зная право ли е или не е право. Ако направя една постъпка, няма какво да съжалявам, ще обмисля, ако е крива, ще я поправя. Някой път правите погрешки, които отпосле не могат да се поправят. Ти убиваш един човек, но не може да му дадеш живот. Тогава някой пита: Има ли право човек да убие някого. – Имаш право, ако можеш да му дадеш живот наново. Един грънчар има право да счупи едно гърне, понеже, може да направи по-хубаво, по-хубаво да го изпече. Ти, който не знаеш да правиш гърнета, не чупи гърнето. Ти само купуваш. Аз искам вас да ви представя от забравените работи една истина от моето становище. Някои казват, че като се говори истината, вие, хората, още не сте готови за истината. Истината досега още никому не се говорила. Досега от 8 хиляди години откак човек паднал, никой не е говорил истината. Може да ви наведа много малко хора, които се явили, които говорят истината. Запример, ако аз говоря за някого с оглед не е истина. Истината включва в себе си целокупното съществувание на всички живи същества в света без разлика, тя има предвид доброто на всички същества. Аз гледам на света тъй. Аз обичам света не заради света, обичам света заради Онзи, Който го направил, понеже, Той е по-голям от света, понеже зная Неговата Любов, обичам света. Казват за някого, той е светски човек. Без разлика, за мене е направен от Бога. Той може да има слабости, за мене не неговите слабости са външна страна. Ето какво аз разбирам: Една златна монета падне в калта, окаля се. Аз не унищожавам монетата, измивам я, турям я в джоба. Калта ни най-малко не намалява ценността на монетата. Ако човек се окаля, умия го, туря го в джоба си. Разсъждения са това. Ама казва: Той е грешен човек. Паднал в калта човека. Монетата може да падне и човек може да падне и да се окаля. Кал има различно забъркана. Сега ако искате да изучавате изкуството на грънчарството, може да ви кажа няколко места, може да копаете кал за грънци. Но то е един въпрос, който ни отдалечава от това, което аз предполагам, да говоря защото, ако се говори, хората разбират нещата много специфично. Казват: Този човек е светски, този е духовен. Ами кои хора са религиозни – светските или духовните? Духовните хора това са планински върхове, планински гребени, по тях нищо не може да сееш, на 2, на 3 хиляди метра височина. Пък светските хора са долини, богати долини, там се оре, сее, там стават хубави градини, хубаво жито, селища има там, концерти има, това-онова. На планините концерти не може да има, забавления долу в долините има. Следователно, духовните хора трябва да отправят своята енергия на светските хора, а светските хора да им дадат от плодовете, които произвеждат долините. Една обмяна трябва да има между светските хора и духовните – търговска обмяна. Ако аз бих срещнал един човек, ще му кажа тъй: Ние се различаваме, но съществено ние не се различаваме. Онзи, който е духовен и който е светски, в нищо не се различават. Приемат същата светлина, духовният приема същата светлина и светският приема същата светлина; духовният приема същия въздух и светският – същия въздух; духовният приема вода и светският приема вода; духовният приема хляб и светският приема хляб. Едно верую имат. Те са еднакви вярвания. Някой казва за някого, той е пияница. Та всички хора са пияници. Какво разбирате под думата пияница? Няма хора, които да не пият. В света има едно Божествено вино, направено, като пие човек, не се напива, и здрав бива. Другото вино от човека направено като го напива и главата си пробива. Питам сега, каква е разликата между вашето вино и нашето? Казвам: Нашето вино не пробива главите, вашето вино пробива главите; нашето вино не замайва главата, вашето вино замайва главата. И вие, и ние не знаем коя е причината. Може би, нашият планински свят е по-чист, затова ние не се опиваме. Вие долу като живеете в долините, може би, вашето вино е по-друго. Така бих говорил на един светски човек. Този, светският човек, ако го туря на планината, и той ще живее като мене, ако аз сляза на неговото положение, и аз ще живея като него.

Тогава ще ви приведа следния пример. Вие някой път се самоизмамвате. Един от възвишените ангели, който гледал как Господ се занимава с хората, чудел се как се занимавал с такива глупави същества, толкоз грешни, как Господ ги търпи, те как не са в състояние да разберат Божията благост. Господ го пратил на земята да проучава хората. Та като дошъл този ангел на земята, той направил два пъти повече прегрешения, отколкото човек. Та умният човек прави два пъти повече прегрешения, отколкото глупавият. Ние правим прегрешения не защото сме глупави, но защото сме умни. Нима мислите, че онзи, който задига парите от касата, е глупав човек? Нима мислите, че онзи адвокат, който защищава едно криво дело, е глупав човек? Закона там член по член знае, речта му тече логически, съдържанието, то стегнато, с точки, със запетаи. Погледнеш, спечелил делото. Чуди се сега как. Как няма да спечели. Тогава мен ми иде на ум един пример за спечелването по лесен начин едно дело. Един анекдот ще ви приведа из турския живот, понеже е натегната, да се уравновеси атмосферата, ще приведа един пример да покажа как в турско мислили. При един мирови съдия отива един, който имал дело, казва: Кади ефенди, имам едно дело, искам да го решиш в моя полза. И в знак на признателност му дава една турска лира – сто гроша значи. Казвам: Много добре, туря съдията лирата в джоба си. Иде другият, казва: Кади ефенди, няма така да бъде, аз ще ти дам две лири, да решиш делото в моя полза. Кадията турил и тях в джоба. Той осъдил онзи, който му дал една лира. Последният казва: Кади ефенди, гледай на лицето ми. – Какво да правя с онзи с двете лица? Това са значи известни материални мотиви. Ние може да се смеем, казваме. Толкоз ли е глупав да се подкупи със 100 гроша. Че ние не сме толкова умни. Ти видиш една красива мома, пощурееш подире ѝ. Напуснеш баща, майка – очите ѝ били такива лъскави, лицето ѝ такова. Че колко струва едно лице? Кажете ми? Тя се напудрила, теглила вежди, направила устата, това-онова, колко струва лицето? Без обида, то са изключителни условия. По някой път един теляк в банята, ако не си извърши добре длъжността, тогава е виноват. Не е виновата момата, че е красива, не е виноват момъкът, че се е влюбил, ами надценил лицето. Той пощурява защо? – Защото не разбира работата. Най-първо тя не е създадена за него. Нищо повече. Тя му казва – какво си тръгнал подир мене, иди свърши университет. Той казва: Вече не мога да уча, тя цял ден седи в ума му. Питам: Откъде дошло това чувство? Младият момък е жертва на тъмните сили на този свят, на тъмнината. Те са го хванали и оттам насетне се изменя характерът. Че е от тъмните сили се познава, понеже той ще ѝ пише 1 писмо, 2, 3, 4 писма, най-после казва, ако ти не ме обичаш, ще те убия. Щом каже ще те убия, измени се работата. Той не е който се жертвува за нея. Ако не ме обичаш, ако не се ожениш за мене, аз ще те убия. Това не е неговата идея. Питам: В животинското царство, в птиците някой път мъжките се бият и между животните има борба. Но никога една птица не убива една женска птица. Никога едно мъжко куче не дави едно женско куче. Мъжкото куче може да се нахвърли върху някое куче, да го дави, но като види, че е женско – да не му кажа името – такава благородна дама, той се покланя, повърти опашка, обикаля около нея, казва: Много съм радостен, много съм щастлив, че ви срещнах. Ако някой се яви, казва: Да го ухапя ли? Недей, недей и маха опашка. Аз сега да кажа едно благородство в кучетата, в женските кучета. Аз имам само един такъв изключителен пример от моята опитност, той не трябва да се привежда, но ще го приведа за изяснение. Това беше във Варна в монастиря Св. Константин, там има военен пункт. Във военния пункт има кучета мъжки и женски. Аз ходя по брега и нося тояга, замислил съм се. По едно време гледам мъжките кучета са затичали оттам тичат, тичат и едно женско куче и то тича. Аз се спрях обичам да наблюдавам, искам да видя какво ще правят. Мъжките кучета казват да му дадем един урок, да види как смее, те искат да ме хапят. Дохожда кучката и тя казва: Не го бутайте. Те стоят около нея. Аз тръгнах, тя обикаля около мене и те около нея, мъжките кучета около кучката. Вървяхме половин километър, най-после войникът повика кучетата, женската ги прибра и ги заведе. Питам: На какво се дължи? Аз казвам, в тази кучка в дадения случай беше под влияние на светлите духове, на тия същества. Тя казва: Този човек няма да хапете, ако го ухапете, целият кучешки род ще страда. Мъжките кучета казват: Ще му дадем един зъб. Аз за мен тъй го обяснявам, пък може да ви докажа и други тълкувания.

Та казвам: Нещастието на съвременните хора се дължи на това, че те не вярват в този свят, на тия светове, в които ние трябва да минем. Трябва да минем в тъмнината и в светлината, да влезем в света на тъмнината и в света на светлината, от света на светлината да влезем в Божествения свят, за да разберем смисъла. Тия светове на светлината, техните отношения са такива, както на сина и на дъщерята към бащата и майката. Ти веднага ще идеш при светлите духове. Ние в света не можем да бъдем господари. Всички сме господари на земята, ние само предполагаме. Ако служим на светлите духове, имаме отношение като синове. Синът трябва да служи на бащата. По какво се отличава синът? И слугата, и синът работят, само че синът работи без пари, а слугата работи с пари. В света на светлината нещата започват зле и свършват добре. В света на тъмнината най-първо започват добре и свършват зле. Божественият свят се отличава с друго качество, нещата започват добре и свършват добре. Щом една работа започва добре и свършва добре, тя е Божествена. Щом започва зле и свършва добре, тя е под ръководството на светлите духове, на тия светлите същества. Щом започва добре и свършва зле, тя е под ръководството на тъмните сили. Това е диагноза. Дали вярвате в това, то е друг въпрос. Аз не искам да вярвате. Ако намерите, че е правдоподобно, добре, ако намерите, че не е, свободни сте. Ако така не разбирате, вие ще хвърлите вината там, където не трябва. Следователно, несправедливо е от ваша страна да осъждате хората, които не са виновати. Не е виноват ножът, който те убива, не е виновата пушката, която те убива, не е виновата ръката, която те ръга, не е виновата и главата, която не мисли. Онези вътре са причината, има една причина, другите неща са условия. И в себе си трябва да разбирате този закон. Всички трябва да разбирате още в самото начало под какво влияние сте. Сега много философи говорят, че човек бил абсолютно свободен. Не зная доколко е свободен човек. Човек е свободен в туй отношение, понеже той живее в Божествения свят. Свободата в Божествения свят е абсолютна. В духовния свят, на светлите духове, е относителна свобода, наполовина свобода. В света на тъмнината, на тъмните духове, си напълно в робство от единия край до другия край на живота, ти си роб. Някои хора не разбират защо животът е нещастен. Ти си в света на тъмнината. Докато не излезеш оттам, ти щастлив не може да бъдеш. Казваме: Ние сега търсим да бъдем късметлии. Кой е начинът, за да се избавим? – Първото нещо е Любовта, която избавя света. Но Любовта има отношение към Божествения свят. Не може в твоята душа да се прояви Любов, докато нямаш един обективен Божествен свят. То е светът, то е идеалното, туй, което ни блазни, за което ние въздишаме, че то е Божественото. То не е далеч, то е в нас вътре. Всеки един от вас има право да желае Божественото. Някои мислят, че само като умрат, ще намерят Божественото. Ти на земята като си може да вкусиш от Божественото. Има моменти в живота, когато човек е готов всичко да жертвува за Божественото. Има моменти в живота, когато сме под влиянието на светлите духове, те са наши приятели. Тия същества аз ги наричам, те са напреднали човешки същества. Тия същества са най-светли, понеже са живели в друга една епоха милиони и милиони години преди съществуването на сегашното човечество. Те са завършили една особена еволюция и следователно те поддържат, окултистите поддържат, когато тия същества са завършили своята еволюция, човек се намирал в стадията на растение. Каквото е нашето отношение към растенията, такива са били отношенията на тия същества към нас. Понеже в това време те са ни причинили много страдания и несгоди в живота, за да изправят своите минали погрешки, те слизат сега на земята от тия светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони. Жертвуват всичко, за да изправят своите погрешки да ни научат да не грешим. Казват: Не правете нашата погрешка, защото ако ги правите, ще ги изкупвате. Те са ги правили несъзнателно. Тия погрешки в техния живот са произлезли от една необходимост. Те съзнават, че не са ги използували за свои облаги, справедливо са постъпили. Сега искат да ни се отплащат за ония услуги на миналото, които ние сме направили на тях. Тия, тъмните сили, те имат друга философия. Те искат да заробят човечеството, да го спрат, искат да го повърнат, за да могат да се въплотяват и чрез въплотяване в хората да могат да подобрят своето положение. Те искат да повърнат човечеството в уровена, в който се намират, понеже ако не повърнат в уровена, в който се намират, не могат да се въплотят. Ако не повърнат цялото човечество към техния уровен, значи всичко да се изгуби. Христос е един от възвишените духове, слезе и даде едно упътване да обърне цялото кормило на човешката еволюция на хората, да даде светлина да вървят напред, да не би да се повърнат назад, да им покаже, че пътят на човеческото спасение е в Любовта към Бога, в светлината, не в тъмнината.

Сега това, което може да ви спъне, е следното. Вие казвате: Имаме вярване в Бога. Вие мислите, че като вярвате в Бога, мислите, че всичко ще направите. Тази вяра е обикновена. Допуснете, че сме в университета, вземе книга и вярва, че само като слуша професора, ще знае. Той нищо не чете, а вярва, че прави нещо. И в края на краищата ще го скъсат, той вярва, че може да мине изпита. После вижда, че не минава. Вярата изисква работа, понеже тя е качество на човешкия ум. Доколкото човек повече учи, повече вярва; доколкото по-малко учи, по-малко вярва. В туй отношение не мислете, че простите хора имали повече вяра, но изключително учените хора имат повече вяра, но изключително учените хора имат по-голяма вяра, отколкото простите, невежите. Учените хора имат установена вяра, знаят в какво вярват.

Дойде някой и пита: Ти в Христа вярваш ли? Представете си, че Христос дойде на земята и го питате дали вярва в Христа. Вярва, разбира се. Някой ме пита: Ти в Христа вярваш ли? – Вярвам, разбира се. Има едно вярване в Христа отвън и вярване в Христа отвътре. Вие може всички сега да вярвате в Христа, както сега вярвате отвън. Щом вярвате в Христа, вие сте едно с Христа. Аз и Христос едно нещо сме. Събрани в едно, ние представляваме езеро или море, но разпръснати във въздуха на малки капки се отделят, тогава всички се индивидуализирали. Един ден всички като се съберете, къде ще бъдете? С Христа в морето. Вие искате да знаете ще съществувате ли такива, каквито сте. Тогава вие искате ли да съществувате такива. Представете си, че сте главорез, отрязал си главите на хиляди души. За в бъдеще искаш ли да съществуваш, да се запознаваш такъв. Трябва ли ние да помним, според закона на еволюцията, всичките минали форми, през които сме минали. Всичките хора са минали през животинското царство – дали го приемат или не, то е друг въпрос. Но, религиозните хора казват, че Бог създал човека. Бог създал човека, но Бог създал човека, когато минал през животинското царство, тогава Господ дойде и направи човека. Бог взе човека от животинското царство и го направи. Животното какво е? Казва: То е неразбрано, то е животно. Животното значи из живота. Казва, че живее. Живее в целия живот. На нас дал едно съзнание на индивидуализиране. Животните живеят групово, човек живее самосъзнателно. Ние се пъчим с Ивана, със Стояна. Някои мислят, че като възкръснем, че като оживеем втори път, дали ще мязате на сегашните хора. Човек не е добил своята форма, която взел. Туй, което е сега, човек ще остане ли така? На коя форма вие ще се установите от вашия живот: на детската, на пълната възраст или на старческата? Аз не се спирам нито на една. Кое е хубаво в детинството, кажете ми? Има неща вътрешни, които са много хубави, но има външни, които са много лоши. В пълната възраст има неща, които външно са много хубави, но вътрешно не са. Има нещо, което може да знаете, имаме наблюдения и факти, но не искам да ги изнасям, понеже няма да ви допринесат нищо. После в старческата възраст има неща много хубави, има неща много лоши. Тия лошавини в децата, във възрастния, в стария произтичат от съвсем други причини. Представете си, че човек е господар да става каквото иска. Когато иска да стане млад, когато иска да стане дете. Иска да стане дете на 5 години, стане дете на 5 години. Щом иска да стане млад, стане млад. Допуснете, че аз съм млад, един момък, който има тия познания, може да бъде млад, може да бъде дете, може да бъде възрастен, може да бъде стар. Този момък вижда една мома, която му хваща окото, но той знае, че той като възрастен, тя не може да го обича. Той вижда, че тя има особена любов към децата. Той веднага се превърна на едно красиво дете. Тя като го види, помилва го, целуне го. Той е скрит в малкото дете, тя го обича. Всеки ден като го срещне, ще му даде бонбонче. Кое е сега хубаво да бъдеш сега – възрастен или дете? Ако искаш да имаш ласките на тази мома, хубаво е да бъдеш дете. Ако тя е мома, ти ще бъдеш малко момченце, ако е момък, ще бъдеш момиченце. Аз ви привеждам тия неща, за да ви покажа каква ще бъде възможността. Защото възрастната мома, тя не обича възрастния момък. Има нещо лошо във възрастните. Това е всичкото. Той не е господар на себе си. Момата не е господар и момъкът не е господар. Щом се съберат двамата, те са избухливи вещества, като се съединят, образуват една бомба, която ще се пръсне и се свършва всичкият въпрос. Двама, които постъпват в човешкия свят, в закона на Любовта, от какво произтича? Те пишат писма, казват, че един без друг не могат. Казва: Ти, ако не ме обичаш, ако не живееш заради мене, аз няма да живея. И той казва същото. Като ги узаконят, обърнат гръб, тя казва: Той не е заради мене. И той казва, че тя не е заради него. Нали я обичаше много хубаво, нали въздишаше да я види, сега въздиша да не я види. Сега ще ви приведа онзи пример. В турците има обичай, когато момъкът се жени за една мома, той не може да я види. Те ще представят момата на момъка. Един турски бей се оженил и момата била много грозна. След като се оженили, момата се показала на момъка и тя пита на кого от неговите роднини да се показва – на бащата, на майката, на брата и т. н. на близките роднини. Като се представила на бея неговата другарка и го попитала на кого да се представя. Той ѝ казал: Комуто искаш се показвай, но не и на мен. Той не я обичал. Казвам на такива теми ние на себе представяме. Защо ние виждаме, че един човек е грозен. Трябва да знаем, че човек е творение на Бога, в човека има нещо много хубаво. Защо да не обичаш човека заради Онзи, Който го създал. Тогава в тебе ще се зароди едно чувство. Ти ще видиш, че грозните хора, ако ги обичаш или ако те обичат, стават красиви. Достатъчно е един човек да обича 5–10 да стане красив. Нали имате там в „Клетниците“ – романа от Виктор Хюго, тази млада героиня като се влюбила, става красива. Има грозни хора, като се влюбят, стават красиви, много красиви хора стават грозни.

Ще ви приведа един пример. Един италиански художник търсил да намери млад момък, който да наподобява Христа. Най-после намира един, който наподобявал и го нарисувал. След 10 години му дошло на ум да нарисува Юда Искариотски. Пак започнал да търси един тип, който да наподобява. Намерил и пак същия момък, който по-рано рисува за Христа, сега след 10 години да рисува Юда. Казва му момъкът: Чудно ми е как преди 10 години рисувахте Христа, сега след 10 години рисуваш Юда. В първите години живял един чист живот, бил под влиянието на светлите духове, после 10 години бил под влиянието на тъмните духове, изменило се лицето. Външните условия видоизменят лицето на човека. Този тормоз, който имаме, тия неверия, съмнения, подозрения, дали има бъдещ живот, къде ще бъдем, къде е баща ти, майка ти, дали са хората честни, всички тия неща отвличат от великата истина.

Та казвам сега: Този, който се явил: Виж, любезни мъже, до тебе съм пратен. Той се молил, молитвата достигнала до Бога. Изпратили от възвишения свят да му разправи за бъдещите работи, които има да стават. За тези същества не се говори, понеже ако много се говори за тях, падат в друга крайност, ще ги направят същества да им се покланят. Ние имаме разни религиозни вярвания. Има поклонници на дявола, на огъня, на лошите духове. Казват: На доброто няма какво да се покланяш, на лошите духове трябва да пренасяме жертва, за да ги укротим. И ние, културните хора, ние разбираме този свят, искаме по механически начин да обясним и да кажем, че няма друга разумност като нашата, всичко друго е произвол. Следователно, казват: Живей, както искаш. Ама не е така. Това не е вярно. Сега аз не искам да аргументирам, да обяснявам своето твърдение в логически изводи. Аз искам да говоря върху един свят, който познавам. Донякъде като говоря, искам да ви направя да вярвате. Аз ви говоря, за да може животът да стане по-сносен, за да може да прекарате мъчнотиите, които имате. По някой път какви мисли не ви идват. За да се избавите, искам да ви кажа истината. Като дойдете до тесния път, да може да спомогнете.

Ще ви приведа един пример: Един българин живее в Америка, един и вярващ, който вярва в тия светове. Той има един приятел, който има чисто материалистически схващания. Но и двамата са приятели. Единият заминал по-рано в Америка, по-рано преди 10 години. Другият решава и той да иде, той седи във Франция една година, изяжда парите. Учител бил в България, отива в Америка без средства. Приятелят му казва, ще се поправи тази работа. – Как ще се поправи, пет пари нямам, гладен ще умра. – Не бой се, гладен няма да умреш. От големи тревоги хваща го една жълтеница, той го праща в болницата. Оздравява, излиза и намира училище в Ню Йорк да се учи. Другият българин отива във Вашингтон. Онзи казва, ти ми говориш за празни работи, че в света имало Божа Промисъл, че имало други светове, гладни имало в света, аз имам да плащам в училището 20 долара, после ми трябват пари за пътуване, откъде ще ги взема? Никого не познавам, от кого ще ги взема? Приятелят му – този българин пише тъй: В деня, в който получиш това писмо, ще приемеш тия 20 долара, той искал да му прати още други 10 долара да си плати. И той искал да изпълни Волята Божия. И той искал да опита. Казва: Като получиш моето писмо, тия пари ще ги имаш. Минават две седмици, не пише. След две седмици казва: Вчерашният ден беше най-щастливият заради мене, в моя живот. Парите, които ми каза, аз ги имам и за път имам, и работа имам, и много ти благодаря. Ще ме извиниш, че тия работи моят ум не може да ги схване. Нищо не му пише какво се случило, само казва, че този ден бил най-щастливият. Питам: Откъде са дошли тия пари? Тия, светлите същества, те разпореждат с хората, те внушават на този, на онзи. Ако дойде един светъл дух при банкерина. Казва: Ти ще дадеш. Ако не са светли, казват: Ти пари няма да му даваш, изпъди го навън. Когато така ти говори, до тебе върви черен дух. Идеш на друго място, работата не върви, чер дух е вървял. Щом тръгне работата, светъл дух е вървял и ти помага. Вие ще се нахвърлите на банкерина: Той е безверник, той това, той онова. Не е философия това.

Аз веднъж на един православен свещеник бях на гости. Сега това е интимна работа. Дойде един калугерин от Света Гора. Ходил по света, добър човекът, не му останали пари в джоба, отива при свещеника, той го нагости хубаво, посреща го хубаво и му иска пари за път. Свещеникът казва: Нямам, едва седем лева имам. Дава му 7-те лева. Той го погледна, пък си отиде. Казвам на свещеника, знаеш ли кой е този? – Не, казва. – Христос. Кажи, ако е той, пари имам в сандъка. Право ли говориш или се шегуваш, да не би да ме лъжеш. Значи, ако е Христос, свещеникът има пари, ако е калугер, няма пари, – само 7 лева. Сега да дойдем до нас, защото някой път и ние не сме щедри. Казва, да бъде човек щедър. Чуеш онзи глас, казва: Не помагай. Аз имам много случаи. По някой път и мене ме лъжат. Един ден вървя в един голям град като София, среща ме един и ми разправя, че жена му била болна, това-онова. Каквото имах в джоба, бръкнах и дадох. След два часа пак иде същият и не ме помни, и ми разправя същото: Жена ми болна, това-онова, казва ми още: Гладен съм, не съм ял. Казвам: Ела с мене. Водя го със себе си в гостилницата и казвам на гостилничаря. Ако яде, да му даде ядене. Ако не яде, не му давам пари, да не ходи поне да лъже. Казвам: Не се учи да лъжеш, кажи си истината. Виждам, че жена ти не е болна, пък деца нямаш. Тук при мене иде един българин и три години все по 150 лева иска. Все жена му болна и все ще пътува с железница, 150 лева му трябват. Казвам: Как три години жена ти не оздравя ли? Но му казвам: Слушай, дето ти давам, ще те представя в моите проповеди за пример на другите хора да знаят, да не лъжат. Лъжата не е хубава. Че като човек няма да лъжеш. Ако не беше ме излъгал, ще ти дам 1000 лева. Тъй ли. Ще ви приведа още един пример. Бях в Търново. Един бедняк няколко пъти идва да иска пари. Казвам му: Слушай, аз не обичам да ме безпокоиш. Искай изведнъж, колкото поискаш ще ти дам. Давам ти свобода да поискаш, колкото искаш. Ще ти дам и да не ме безпокоиш повече, работа имам. Той като мисли, мисли, казва: 2500 лева. Аз вече знаех и изваждам, давам му ги. Въздъхна той. Как да не поискам 15 000 (лева). Казвам: Твоята вяра в мене била 2500 лева. Той не вярва, че може да му дам, мисли, че може да го изпитам. Казвам му, не лъжи, ти и тия пари ще изядеш и утре пак ще отидеш да просиш. Престани да лъжеш себе си, престани да лъжеш и другите. Престани да говориш неща, които не са верни. Не ставай оръдие, не е човешко, не е благородно. Бъди смел да кажеш, каквото искаш да кажеш и което не искаш да кажеш, не го казвай, не говори много. Не искам да ставам изповедник, не искам да зная твоите тайни. Няма защо да нося тайните на хората, всеки да носи своите тайни. Казвам: Законът е верен. Човек трябва да бъде отглас на човешките нужди. Те са противоречиви неща в живота. Сега вие някой път имате големи противоречия. Може да ги разрешите много лесно. Не за цял живот. Вие не разрешавайте мъчнотиите за 20 години. Разрешавайте ги за 1 ден. После имайте онази непреодолима вяра, че има един Промисъл. Няма някой от вас, който да не е вътре в туй съзнание на Бога, който да не е под покровителството на тия, светлите духове. От какво има вие да се безпокоите? Но не само да се самозаблуждавате от един опит. Не мислете, че по причина на вашата вяра туй става, че от голямата ви любов става. Любовта ви с пари не се продава. Вие, ако обичате, то е друг въпрос. Ние трябва да обичаме Бога, заради онова, което Той ни е дал. Трябва да имаме вяра, че онова, което Той промислил, ще бъде. Не че сега Бог е промислил. Той е промислил, и онова, което промислил, не може да се измени. То ще стане на време, не на нашето време, но на времето, когато той определил, според наредбите на природата. Някои неща може да чакате година, две, пет, десет, някои може на старини да ви се дадат. Възможно е. Но да оставим сега.

Та казвам: Трябва да вярвате в този свят. Може да бъдете заобиколени от тия същества, от тия светли същества на Любовта. Пред тях никога не трябва да лъжете. Щом дойде в съзнанието мисълта за света на светлината, всяка лъжа трябва да бъде съвършено чиста и никаква лъжлива мисъл да нямате. Може да дойдат отвън лъжливи мисли, вие не сте отговорни за тях. Но в душата да няма помен да напакостите някому. Ще кажете: Да бъде Волята Божия. Ще чакате търпеливо, няма да се безпокоите. Ако се безпокоите, да бъде съвършено външно. Ако се безпокоите, работите няма да се поправят. Ние сме като своенравните деца, искаме нещата да станат точно на време. Казваме: Тъй е писано в Писанието. В Господнята Молитва е казано: „Хляба наш насъщний, дай ни го нам днес.“ И ако имаш жена, ако имаш деца, ако имаш приятели, на всички е определено, всички идат от един свят, вече уреден. Не мислете, че сега трябва да се уреди вашият живот. Имайте всички тази жива вяра и спокойствие и при най-големите изпитания. И Христос се моли и казва: „Не Моята воля да бъде, но твоята да бъде“. След като се моли, дойдоха ангели да Му служат. Вие не го вземате за утеха, казвате: Това беше само за Христа, Той е Син Божи, на Него може да служат, но при нас, грешните, кой ангел ще дойде, само дяволите идат. Който има духа Христов и сега ще стане. Ако духът Христов е с вас, и ангели ще ви служат. Но вярата ви е, вие вярвате, че сте християни, отказвате тия ангели, считате, че сте недостойни ангели да дойдат да ви служат. Божият Дух, който беше в Христа, ако ние имаме Божия Христов дух, тия същества, които са завършили своето развитие, най-благородните души, които може да ги срещнете, те живеят на земята и на небето, в пространството, посрещнеш ги, те се поусмихнат. Срещам един непознат човек, той е предрешен, някой път представляват старец с бяла ..... Това не е заблуждение. Аз не поддържам ония поверия на народа. Има нещо вярно, не тълкувам. Тия същества се явяват и на учени, и на прости, без разлика. Простите привидно може да са прости. Има хора, които по естество са учени. Казвам: Най-първото нещо е да се образува една вяра в реалното, невидимото. Кои са днес, които управляват света: Невежи или учени? – Невежите управляват света. На какво се дължи тази възвишеност на английския народ. В английския народ има най-много учени окултисти, хора просветени. Затова тяхната политика е не най-съвършена, но най-умна. Всеки народ, който няма умни държавници, не върви напред. Тогава желая между духовенството, между владиците, свещеници да има просветени хора не само привидно, но които да са свързани със света на светлината. Сега вие поддържате, защищавате новото учение. Човекът на новото учение живее в Божествения свят. Човекът на новото учение живее в света на светлината, човекът на новото учение живее в света на тъмнината; човекът на новото учение живее в тъмнината. Човекът на новото учение живее в света на гъстата материя на човешкия свят. Той и с дявола другарува и с него приказва. Той не ругае дявола, казва, етикеция има в тях, отвън те са толкова фини, дипломати, че ти не може да подозираш. То е дяволът. Някои му турят опашка. Оставете, никаква опашка няма. Някои турят копита. Никакви копита няма. Той е умен, като те погледне, знае къде е слабостта. Той като те види, знае имаш ли слабост към жените, имаш ли слабост към парите, към тщеславието, дали си някакъв религиозен фанатик. Знае ти слабостите навсякъде и те бутне на болното място, ще започне да те маже. Казва: Ти си за монастир, като тебе човек няма, ти (си) човек, който може да оправиш живота. Ти се зарадваш. След туй като те тури за пръв министър, тъй ще те оплете, че като те снеме и хайде в затвора. Казват: Той е крадец, такъв-онакъв. Той оправял България, но после ще иде в затвора. Така светът не се оправя. Затова всички трябва да желаем в управлението да влязат хора, които вярват в света на светлината, да вярват в Божествения свят, да живеят в света на тъмнината и в света на гъстата материя на човека. Нека държавници, свещеници, учители и други нека всички да са поне половината от тях да са такива. Тъй само светът може да се оправи. Така, както е досега, светът не може да се оправи. Така, както е досега, светът не може да се оправи. Нашето верую трябва да се измени. Едно време вярваха в идеали, светът не се оправи. Сега вярват в парите, няма да се оправи. Нито идеите, нито парите, нито силата, нито топовете – те са временни средства, те са потребни неща – но те не може да оправят света. Всичко е потребно, но трябва да имате един ум, който да е ръководен от Любовта. Като срещнеш един човек, да видиш едно същество, създадено от Бога, което Бог пратил на земята като такъв да се спогодите, да вършите Неговата Воля.

Та казвам: Вярвайте всички в светлите ваши братя, които идват при вас. Един от тях знаете, Той е Христос. Едни от тях са апостолите, светиите, те са служители. Има някои, които знаеха, евреите знаеха Михаил, Гавраил, служители, висши същества, които отдавна са завършили своята еволюция. Сега някой, който ме слуша, ще каже: Ако е за знание да се състезаваме. Аз бих се състезавал със сегашното знание. Ако е за знание, едно от тия същества, за които ви говоря, знае повече, отколкото цялото човечество, повече знае. Едно от тия същества има много по-интересна история в своето развитие, отколкото цялото човечество. Турен на везните пред Божия поглед, седи по-високо, отколкото целия свят. Писанието казва, че Бог счита цялото човечество по-малко, отколкото един от тия духове. То е мярката. Като сравни цялото човечество с този светъл дух, върши Волята Божия много правилно, по-добре, отколкото цялото човечество. За Бога важи онзи, който може да извърши Неговата Воля съзнателно. Да извършим Неговата Воля е онова, което радва Бога. Той се радва в нас, когато сме готови като деца да извършим Неговата Воля. Ако знаем богатствата за в бъдеще, всички тия работи, цялата вечност седи пред нас. Той е приготвил неща, даже за които ние не сме сънували. Сега се изисква от вас вяра. За какво ще се безпокоите? Безпокоите се за дъщеря си. Защо? Безпокоите се за вашия мъж. Защо? Безпокоите се за България. Защо? Безпокоите се за управниците. Защо? Безпокоят се, че станали безверници. Защо? Че от де знаете, че сте безверници? Едно време един от големите пророци (на) Израил, казва: Господи, сам останах, всички избиха и моя живот изискват. Господ ме наказва. Че в Израил има още като него, които още не са подвили коляно пред Ваала. Това е мощна сила. Знаете ли какво са? 7 хиляди? Един от тях се яви и очисти в една нощ от 50 000 от една армия. Един от тях, ако е толкова силен, че може за една нощ да избие 50 000, колко души изискват от тях, за да очистят цялото човечество. Не се изискват много. Силни са те не е количеството, но качеството.

Та казвам: Положете сега. Ха да не ви казвам положете, вярвайте в светлината, вярвайте в светлите духове, вярвайте в Любовта, вярвайте в Бога, вярвайте в тъмнината, вярвайте и в тъмните духове. Това трябва да го знаете. Те са добри служители. Най-после вярвайте в човешкия свят, вярвайте в хората. Бог е главата, ангелите са ръцете, черните духове са червата и стомахът, хората това са краката на битието. Това е цялото битие, това е целият живот.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

5-та неделна беседа от Учителя,
държана на 20 октомври 1935 година, 10 ч.
Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, има, аз, човек, свят, сега, казва, хора, същества, казвам, години, тъмнина, всички, казват, духове, живот, бъде, пари ,

 Неделни беседи , София, 20 Октомври 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder