НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Новият начин

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Новият начин

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, сега, път, човек, може, съм, казва, свят, хора, бог, казвам, всички, дойде, добре, прави, сестра, начин, мога, кажете ,

Общ Окултен клас , София, 9 Октомври 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 ч.

Времето тихо и топло.

Небето чисто, звездно.

"Добрата молитва"

В живота вие сте много неточни. Понякога и в пеенето, и във всичко мислите, че много знаете. Приличате на абисинците. В миналото, няколко пъти те победили италианците и все казват: "Едно време ги бихме." Да, но сега ония хора са екипирани модерно. Не е важно какви сте били, светът прогресира. Питате: "Защо Господ е направил света такъв?" Добре е направен светът, но вие сте изостанали, много назад, със своята вяра. С тази вяра, навсякъде ще ви бият. С тази вяра ще ви изкарат, както онзи ден, и ще ви питат: "Имате ли легитимация?" По човешки, външно се легитимирате, но дарбите, знанията, които имате вътре в себе си, не ви служат. Извадете от ума си мисълта, какви сте били в миналото. Тя е най-голямата спънка. Какви трябва да бъдете сега! Какви трябва да бъдат вашите разбирания! Вашият минал морал го оставете. Важно е, как трябва сега да се постъпва. Ако, от невидимия свят, ви турят на изпит по морал, не зная, колко души от вас ще го издържат. Някои мислят, че имат нещо като голяма привилегия, мислят, че Бог знае каква голяма работа са свършили. Христос казва: "И ако направите всичко, да казвате, че сте раби нищожни и че сте направили това, каквото сте били длъжни да направите." Да кажем, че сте в първи клас на гимназията. Какво сте направили? Или сте във втори клас. Какво сте направили? Защото със знанието, което сте придобили, няма да излезете на показ. То не е дреха, с която ще се облечете като в парадна униформа. Или, например, срещнете една мечка в гората. Тя не ви пита – дали сте православен, евангелист, окултист и пр. Представете си, че я срещнете с двете й деца, с две мечета. Тя ще ви пита: "Какво търсите тук, да ми плашите децата?" Вие какво ще кажете? Знаете ли как да постъпите?

После, всички гледате да имате материални удобства; външната страна на живота гледате! Мислите, че като се уредят материалните ви работи, Бог знае какво ще направите. Вие съвсем ще загазите. Материалните блага, за умните хора, са условие за прогрес, но за онези, които не са готови, са най-голямата спънка, която трябва да се преодолее. Невидимият свят сега ви е дал големи страдания, беднотия, за да се научите да разбирате живота. Казвам: На някои от вас, ако сте готови, може да се преподава, но на другите, каквото и да ви кажа, няма да го разберете. Всички сте изпълнени с едно глупаво честолюбие. Снощи говорих на една млада сестра. Казах й: Ти нямаш никакво честолюбие. Ти си човек в една чужда държава – в държавата на дявола. Господ не царува на Земята. Той царува на Земята чрез дявола. Дяволът те е хванал един ден – ще легнеш болен, ще охкаш, ще ти разстрои стомаха, ще ти разстрои мозъка, ще ти турят инжекции. И казваш: "Защо Господ направи така?" Или: "Като умра, къде ще отида?" Когато умреш, тогава ще ме питаш, къде ще отидеш. Докато живееш, докато си жив, питай ме: "Какво да правя?"

Къде ще отидеш като умреш? Преди всичко, твоя автомобил ще го погребат. Идва от Америка един българин и разказва: толкова автомобили има там, че на хората им омръзват и ги оставят. В Чикаго, в Ню Йорк с хиляди автомобили оставят хората. Вземат им само колелата, а другото изхвърлят и пълнят трапищата с тях. Един българин взел за 12 долара (1200 лв.) един автомобил, поправил го малко и си служи с него. Друг купил автомобил за 2 долара; може и за пет долара да се купи автомобил, или за 2 1/2 долара.

Твоят автомобил – това е тялото ти. За тялото, което сега е създадено, казват, че било голямо величие! Един евангелист казва, че чудно и страшно е създаден човек! Не, стар автомобил е той! Дето се казва в Писанието: "Чудно и страшно е създаден човек", авторът на тези думи подразбира – съвършените същества, а не тия – глупави хора. Ти не си господар на мозъка си, на праната си, на съня си. Теб те е страх от сянката ти! И като говорят за нещо, питат се: "Кое е право и кое не е право?" Кое е право в света? Което ти е приятно, считаш го за право. Има едно право, което не зависи от яденето. Представи си, че станеш един ден ангел, влезеш в ангелския свят, дето нямаш такъв стомах. Няма ли да попаднеш в заблуждение? Веднъж, в Петербург, апаши хванали един руски войник и му казали: "Ти си попаднал в невидимия свят. Тук си вече генерал." Убедили го, че е на онзи свят. Той обичал да си попийва. Казали му, че на онзи свят ядене има, но пиене няма, царува въздържание. Той искал да се убеди, дали е генерал. Плюл на земята и казал: "Изчистете това!" Изчистват го. Един ден те решили да оженят този генерал. Вземат го в една каляска, с два чифта бели коне, а неговите адютанти - облечени в униформа. Отиват в един магазин – ще купуват скъпоценности. Ще купят, но не достигат пари. Те казали: "Ще оставим генерала и ще отидем да донесем парите". И генералът останал там. Апашите задигат скъпоценностите, а генералът се разхожда и пита: "Как поживаете здесь?" Отговарят му: "Както всички хора." Той пита: "Тук водка, види се, не пиете?" "Не, пием." "Как така! Нали, на онзи свят, не пият? Щом има водка, ну, дай 250 грама!" Пие той. Излиза вън, вижда един офицер; скъсва еполетите му, разжалва го и му казва: "Сега ти си войник! На онзи свят как ме мъчеше!" Офицерът се връща в казармата и казва: "Един войник, от нашата рота, е в генералска униформа!" Измислят един начин да му скъсат еполетите. И разбрали накрая – и войникът, и те, че това е мошеническа работа.

Ние често можем да фиксираме една идея: "Аз съм нещо в света!" Но, ако не си нищо? Мъчнотиите в света са, за да провериш, дали си генерал, или не, дали си в този свят, или не. Например: ако твоят баща, дядо ти, дедите ти, в течение на няколко поколения ти внушават, че си нещо и после те турят в мъчнотии, а ти не можеш да се справиш? Хубаво, ти си някой талант, някой гений, какво ще правиш – като поет например, какво ще пишеш? Ще възпяваш цветето, как една мома го взела, откъснала го и се закичила. Така не се описва! В какво седи поезията? Поезията е – да опишеш живота такъв, какъвто си е, и да можеш да живееш - това е поезия! Аз се отклонявам сега, за да засегна един болен въпрос. Аз виждам положението. Виждам ви, че лежите на леглото болен, болят ви краката. Казват ви: "Трябва да маршируваш!" Как да маршируваш? Болят те краката. Казват ти: "Стани да ходиш!" "Не мога да ходя." Влязла е в ума ти една мисъл – "Не мога."

Или мисълта, че с теб хората не се обхождат както трябва. Понякога ме питат: "Как ги търпиш тия хора?" Чудни сте! Как ги търпя? Как мухите ме заставят да ги търпя? Кацат ми по главата, кацат ми по дрехите и ги цапат. Трябва да им заповядам – да не кацат отгоре ми, да не цапат дрехите ми, да ме слушат. Мухите не ме слушат, и вие не ме слушате. Толкова ме слушате, колкото и мухите! Като махна с кърпа – мухите ги няма; като няма кърпа, пак идват. И вие, като мухите, понякога идвате в съзнанието ми – като направите някоя погрешка.

Едни братя видели, че една сестра влязла в лозето на Изгрева и си откъснала един грозд. Те казват, че са я видели с грозда. Казват й: "Не трябва да се къса." Тя казва: "Аз не съм късала грозде. Набеждават ме. Някоя друга, която прилича на мен, може да е взела, но аз да вляза – не!" Тия братя, дали добре са я видели? Те казват: "Видяхме я! Познаваме я!" Тя казва, че не е. Кой е прав тогава? Не е въпросът в яденето, а в криенето на тая работа! Ако е изяла един грозд, няма никакво наказание. Който влезе и изяде един грозд, няма никакво наказание. Ако се намери, в джоба или в торбичката му още един грозд, тогава е друго. Каквото си изял, добре, но каквото не си изял и си го турил в джоба, за да го дадеш някому или да го продадеш – за това има наказание.

У всички ви има една погрешка: Някои, като са ме обикнали - постоянно вървят подир мене, искат да видят – какво правя аз.

Следите постоянно – кой влязал при мен, колко минути стои, защо съм го държал толкова, защо не съм казал! Това ли ми е работата? Той си бърбори, бърбори, каквото иска! Неговата работа е за 5 минути, а другите 25 минути – няма работа. Той е като онзи американец. Хванал се на бас за 250 английски лири, че ще влезе при един английски милионер. Отишъл той в дома на милионера и казал да му доложат, че иска да говори с него 5 минути. Онзи му казал: "Всяка моя минута струва 5 лири!" Американецът отговорил: "Ще дам!" "Какво искате?" Онзи мълчал. "Кажете какво искате, защото времето тече." Гостът си изважда часовника. "Кажете какво има?" Другият гледа часовника си. Изминават се 5 минути и той казва: "Хванах се на бас, че мога да вляза при вас. Вие ми казахте, че вашето време струва 5 лири на минута. 5 по 5 равно на 25. Ето, вземете 25 лири. Моето време е по-скъпо от вашето. За мен, тези 5 минути струват 225 лири." Кой е по-умен сега? Ще кажете: "Колко е изобретателен! Той взел 225 лири, а онзи, само 25 лири за 5 минути!" Аз не желая да съм на мястото нито на единия, нито на другия. Те са неща, които нямат смисъл, те обезпокояват човека. Този милионер ще се обиди, ще каже: "Как да ме излъже той! Не искам да бъда толкова будала! Ще стана по-умен!" И втори път няма да го приеме. А пък онзи, който го е излъгал, ще измени сега начина, той ще измисли някоя друга хитрина. Как ще я измисли? Ще ви приведа и един друг пример. Крадците са много умни. Преди две години те обраха един бижутер в Ню Йорк, посред бял ден! Нагласяват един автомобил, подкарват го, автомобилът се удря във витрината на магазина и влиза вътре. И апашите вземат вътре от скъпоценностите, а техни приятели, с камера, снимат всичко това – все едно, че правят филм. Собственикът вика: "Обраха ме! Обраха ме!" Обаче полицаите, които повярвали, че това е само филм, се смеят и казват, че така е направено във филма, че така трябва да бъде! И след 10 минути, когато крадците изчезват, те разбират, че това е апашка работа.

Та, когато и да е, дяволът може да влезе във вашата витрина и всеки ден – мъже и жени, сте обирани – автомобилът е влязъл. Неразположени сте – автомобилът е влязъл във витрината и дяволът е задигнал всички скъпоценности.

Каквото и да ви се каже, вие пак ще постъпвате по същия начин. Някой ще каже сега: "Това не се отнася до мен, а до еди-кого си." До всинца ви се отнася! Идва при мен един човек; аз ще го разгледам, да разбера, какви са неговите съображения, защо идва, дали да ме излъже, или да ми даде нещо? Тези две неща предполагам: или идва да вземе нещо от мен, или да ми даде нещо. Иде един човек, носи кошница и пита: "Не ви ли трябва кошница?" Ако ми трябва, ще купя кошницата. Или някой идва, да вземе нещо: това вземане може да е правилно или да не е правилно. Във всички неща има един правилен път на обмяна.

В света, хората постъпват по два начина: единият начин е – да се учиш от своята опитност, другият – да се учиш посредством хората, от техните опитности. Много по-хубаво е, човек да се учи от себе си, но хубаво е, някой път, да се учиш и от другите хора. Най-първо, гледай да се освободиш от известни идеи, които са чужди. В този живот има много чужди мисли. Вие сте хипнотизирани от чужди мисли, които изпълнявате. Ти сам се чудиш понякога, че си извършил някоя глупава работа. Трябва да различаваш това, което правиш – твое ли е, или чуждо. И ако е чуждо, трябва да видиш – дали е разумно, или не. Ако е разумно, прави го, а ако не, остави го настрана. Кои са разумните неща, които човек трябва да прави? Вие казвате: "Аз трябва да бъда свободен. Господ ми е дал свобода." В какво седи свободата? Разбиране трябва! Да кажем, че говориш английски; ти трябва да говориш много добре, за да те разбират. Или, ако си българин, трябва да говориш много добре български. Иначе, вие приличате на онзи американски мисионер, който превел някои стихове от Стария Завет, по следния начин: "Йехова Саваот пази разградената колиба на Израил." А всъщност, истинският превод на този стих е друг; пророкът в този стих казва: "Йехова Саваот пази разградената градина на Израил." Това е неразбиране! Значи, пророкът иска да каже: Бог е създал света – Израиля – като най-прекрасна градина; Той иска, всички дървета да са добре насадени в Божията градина. И Той гледа, внимава, да не би Неговите слуги да я покварят. Вие всички сте дървета в Божията градина. Понякога плодовете може да падат. Защо падат? Има мушички, които им вземат соковете и някои плодове преждевременно узряват, и нямат сила, да се държат горе. Или, някое дърво е завързало повече плод, отколкото може да изхрани. Много от тия плодове природата трябва да изпрати така; те падат. Хората винаги изискват дърветата им да раждат повече, за да вземат повече пари. Това насилие става от хората. Всичко в света човек е обърнал на звонкова монета. Хубаво, сега светът мисли, че трябват пари, повече пари да има! Да оставим това. Парите са едно условие, едно удобство, което хората са създали в света.
Има пари и в Божествения свят – те са вашите мисли. Разменна монета, в духовния свят, са човешките мисли, човешките чувства и човешките постъпки. В духовния свят, една мисъл е звонкова монета, с която ти ще си послужиш. Писанието казва: "Елате и купете си без пари." Ще хванеш една хубава мисъл! Една хубава мисъл, която един човек храни към теб – това е една звонкова монета и струва повече, отколкото една английска лира. Една хубава мисъл, някой път, струва един бон от няколко милиона английски лири стерлинги. Един праведен, добър човек, който храни към теб една хубава мисъл – това струва много повече, отколкото да те похвалят, че си много добър човек. За някого казваш: "Много добър човек." Така не се говори. Аз го виждам: минава този добрият, святият покрай една жена, която се е молила на Бога 3-4 дена, но той не иска да й услужи – погледне я и си отминава. Казвам: Ти не изпълни своята длъжност добре. Той трябваше да помогне на тази жена. Ако той не помогне, аз трябва да й помогна. Той казва: "То не е моя работа. Помогни ти." Добре, аз ще се застъпя на негово място, да изпълня Волята Божия, но той, в моите очи, още не е добър човек.

Сега всички идат при мен и ми казват: "Тук братята не са такива." Кой от вас е такъв, какъвто трябва? Вие сте крайни егоисти! Такива егоисти не съм виждал. Много големи егоисти! Колко са идвали при мен, да ги лекувам! И като ги излекувам, нищо не оставят. Казват: "Благодаря." Така не се живее. Ще дойде време този човек да плаща. Втори път какво ще прави? Втори път ще боледува, ще дойдат 20 лекари, ще похарчи 5-6000 лева, ще му направят операция. Имах един такъв пример в Търново. Лекувах една сестра, четири пъти. Тя каза: "Какво голямо добро направи за мен!" Нищо повече! Следващия път тя заболя, даде на лекаря 4-5000 лева и й направиха тежка операция. Казах на тази сестра: Моите операции бяха много евтини, нищо не струваха. Сега ще дадеш.

Казвам: Трябва да знаете, че ако не вървите по Божиите пътища, ще дойде ножът и ще има такова кряскане! И не мислете, че Господ ще ви помогне! Не мислете, че Господ е такъв, какъвто си Го представяте. Някой път ще се молиш и Господ няма да те слуша. Някой път, пожелаеш да станеш здрав, молиш се и оздравяваш. Но понякога се молиш и не те слуша Господ. Казваш: "Господ ме слуша!" Ти много се заблуждаваш, че Господ те е чул. Я нека ви падне някой зъб и помолете се, да ви изникне пак! Нека дойде един от вас, на когото са паднали зъбите и да видим, колко Господ слуша молитвите му. Ще търси лекар, да му сложи други зъби. Ти трябва да се научиш да не ти падат зъбите. После, ще ти дойде перде на окото – молиш се, но не те слуша Господ. Трябва да дойде човешкият нож да играе и да ти снеме пердето. Питам тогава: Каква е вашата вяра? Умни хора ли сте вие, ако правите операции, или не сте умни? Не сте от умните! Където и да страдате – на окото, в ушите и пр. – не сте от умните. Остарели сте – не сте от умните хора! Обеднели сте – не сте от умните хора! Щом страдате, не сте от умните хора. Защото, гледам – ти си осиромашал; помолиш се – да станеш богат. Станал си богат – но си се възгордял. Казвам: Онзи е будала, а този е два пъти по-будала!

Сега аз не искам да ви съдя, но казвам: На мъчнотии ще се натъкнете. В края на краищата, всички ще се натъкнете на мъчнотии, които не сте и сънували. Ще ви дойдат съмнения, дали има Господ, или няма. И ще кажете, че Господ е несправедлив. Не че е несправедлив, но ние не разбираме Неговите пътища. Отначало още, Господ ви казва: "Не яжте месо! Не съм ви създал да ядете месо!" Ти ядеш месо, то влиза между зъбите и корените им се развалят. Избирай си храна добра, приятна. Не преяждай! После – никакви аперитиви да не слагаш в стомаха си! После – да не се успиваш, да ставаш рано, преди да е изгряло Слънцето. После – като станеш, големи ямурлуци да не туряш на гърба си. Копринени дрехи да не носиш, да се осакатяват бубите заради теб. Тесни обуща да не носиш, за да не ти станат мазоли. Не слагай силни електрически лампи. Не слагай очила на очите си, за да не ги осакатиш. Някой казва: "Защо да не нося очила? Отслабнаха ми очите." Хвърлете очилата и се помолете на Бога! Нали сте окултни ученици? Които имате очила, хвърлете ги! Не че работите ще се изменят. Ако ги хвърлите, аз зная, че ще се натъкнете на големи противоречия. Но казвам: Има един нов път, по който трябва да тръгнете. Има сега една спирка, от която трябва да се отбиете и да тръгнете в правия път на разбирането.

Ред сестри и братя са ми държали лекции и аз съм ги записал. Цели лекции! Аз използвам всичко! Всеки ми държи лекция. Казвам си: Ако съм на негово място, с неговото разбиране, и аз щях да държа същата лекция. Какво да му кажа? Трябва да седна да му възразявам. Той ще ми каже, че на едно място съм прав, а на друго място не съм прав. И ще почнем да спорим. А аз постъпвам така: Той си говори, говори, говори, най-после го питам: Ти изказа ли се вече? И му казвам: Ако съм прав, прав съм. И ако съм крив, крив съм. Нищо повече. Според сегашните правила, какви са задълженията на един учител в гимназията, или в университета? Ще влезе, ще чете своята лекция. Материалът, който чете, трябва да е избран според програмата. Няма да се простира много надълго-нашироко, но ще се простре до ония положения, които учениците могат да разберат. Много пъти аз се простирам до неща, които мнозина от вас не разбират, но тези неща, в бъдеще, ще бъдат разбрани. Сега те са сенки. Не са разбрани.

Аз използвам сега такъв метод: начертавам предметите. Имате тук един терен, върху който са разположени различните предмети: някои от тях са по-близо до нас, други по-далече. Тези предмети, които са по-близо, изглеждат по-големи. Колкото предметите се отдалечават от очите, толкова стават по-малки. В действителност, по-малки ли са? Не. Само когато чертаем, от наша гледна точка, по-далечните изглеждат по-малки. Ние имаме впечатление, че някои хора са по-добри, а някои по-лоши. То е само привидна обстановка в тяхното развитие. Душите, които са излезли от Бога, първоначално са еднакво одарени, еднакво даровити, но понеже различно се отдалечават, тези, които са по-близо до вас, ви изглеждат по-добри, а другите, които са по-далеч от вас, ви изглеждат по-невежи. Може да има известен спор, има различие, разбира се; онзи, който се е учил, малко по-различна е главата му. Но това е неговият автомобил, неговите способности. Не че неговите очи са по-силни от моите, но той си има един телескоп – като гледа с него, вижда много по-далеч.

Италианците три пъти са били бити от абисинците. Абисинците казват: "Как ги бихме!" Но сега исталианците имат 700 аероплана, модерни оръжия, танкове, картечници. Абисинците имат досега 6000 убити, а италианците само 800... Вие ще кажете: "Какво ще ми направи дяволът?" Дяволът е въоръжен, има картечници – не го закачайте. Утре ще ви нападне. Англия не иска да обяви война, Италия воюва, без да е обявила война. И сега търсят начин, как да спрат войната.

Ако у вас дойде едно изкушение – започне една война – какво ще правите? Молите се на Господа. Господ мисли, по какъв начин да ви избави. Закон има за това. Вие мислите, че Господ ще каже една дума: да не те напада дяволът, да спре. Но Господ не му казва, да не те напада. Дяволът води война на общо основание. Какво трябва да правите? Ще ви кажа, как постъпвам аз, понякога.

Като бяхме сега на Езерата, дойде един пиян кмет. Не беше много пиян, но понапил се беше, чакър-кефлия. Той казал, че иска да дойде при мен, но някои го спрели. "Казаха ми, че не мога да отида при Учителя. При генерали, при царя съм ходил, че сега, при него ли не мога! – им казах". Той ми говори: "Знаеш ли, времената са се изменили. Политическите партии са обезличени. Гонят ги. Не е както едно време. Знаеш ли закона за сектите, който се прокарва?" Казах му: Зная. И разправя ми той много работи за едно време, разправя, говори човекът. И казва: "Знаете ли, че аз имам власт, да ви заставя, за 24 часа, да си вдигнете палатките?" Казвам: Ако законът го изисква, ще си вдигнем палатките, няма нищо. Ние мислим, че у вас има човещина, че сте умни хора. Ако е законно, още утре ще си вдигнем палатките. Ни най-малко няма да останем. Той каза: "Ще пратя да ви глобят. Ще трябва да платите." – Ще платим. Друг път сме идвали, без да плащаме. Мислехме, че и сега може тъй. Разговаряме се. Той седи. После казва: "Моите уважения, моите почитания. Аз нямам нищо против вашето учение." Казах му: И аз да съм на вашето място, и аз бих говорил като вас. И ако вие бяхте на моето място, аз даже бих ви арестувал. Така че, ако сме направили нещо за арестуване, някоя погрешка, кажете. После му казах: Нямаше нужда да ги питате, за да дойдете при мен. Те не са знаели кой сте. Сега знаем, че вие сте кмет, но вие още не знаете, аз какъв съм. Аз съм екскурзиант. Дошли сме на Езерата на екскурзия. Ако е въпрос, да се направи пакост, всеки може да я направи. С пакост не става нищо в света. Хората трябва да имат човещина. И тия хора сега, които са дошли тук, те не познават законите. Те са дошли на екскурзия и са си турили шатри. Вие сега може да търсите под вола теле, ако искате." Този човек, най-после, омекна. После ми дойде на ума и му казах: Сега слушайте, вие сте военен. Тук горе, има и друг един военен, един брат – с него ще се разберете по-добре, като военен с военен. Той каза: "Нека дойде!" Разбраха се най-после двамата. Кметът се отказа да взима пари. На тези, които бяха на Витоша, им взеха по 30 лева, а ние минахме без пари. Този брат, военният, постъпи по моя метод – не му реагира. Той му каза: "И аз съм военен. Ако има някое нарушение, аз отговарям. Тези хора не са такива разбойници. Ако има някой лош, аз отговарям. Най-после, и аз съм ходил да се бия! Ние с вас сме събратя по оръжие." Представят се: единият майор, другият полковник. Двамата се разговорят – аз се освободих. Казвам: Отиде дяволът сега. Това е. Тия неща се случват. Те са хубави. Защо светът е тъй нареден? Светът, както е нареден, е много добър. По-добър от тоя свят не може да има. Всичко това, което хората са наредили, си има своя произход, отнякъде. Тъй, както вие живеете, за едно време е било добро. Има някои неща в живота, тъй смешни! Ето в какво отношение смешни. Ще ви дам един пример, който не искам да превеждам. Вие вземете духовната му страна.

Една млада, 19-годишна мома, иска да се люби с младите момци. Но друга млада мома имала някои идеи и не искала да се люби. Обаче като станала на 50-60 години, намазала се, да се подмлади – иска да се люби, както 20-годишната мома! Питам: Права ли е? Тя поглежда този, онзи; остаряла е, не може да работи, но очаква някой момък, да я гледа! Сърди се на младите моми, че момците тях гледат. Ами, кои са за предпочитане - изсушените ли круши, или пресните? Пресните! С изсушени -зимно време, когато няма какво да ям, мога да се позасладя. Понякога и вашите идеи са останали като стари баби и искате, на стари години, да правите любов. Оставете се от този мерак. Любов – на млади години! На стари години – молитва и покаяние, ще се приготвяте за онзи свят. И като отидете там и се подмладите, тогава! Питат ме сега, каква трябва да бъде любовта в света. Един човек язди кон. Продава той коня – ти го купуваш и ти го яздиш. Вие, по какво се отличавате, един от друг? Тоя кон е минал от един човек на друг. По какво се отличавате? Може да има едно различие: първият е тежал повече, вторият по-малко. Конят е спечелил малко. И ако вземеш тоя кон, какво трябва да правиш? Ако постъпваш по закона на любовта, ти нямаш нужда от кон. Защото този кон, ако дойде, ако го имаш, той ще прави неща, които са противни на любовта. Той ще влезе в двора на някой човек и тъкмо дворът е пометен, той ще се изходи там, ще направи беля. Гостенинът би трябвало да остави коня си, вън от двора – на пътя. Правят го някои.

Сега, да дойдем до същественото. Така, както вървите, това не е вървене. По този път човек не може да се развива, ако не разбира мъчнотиите в живота си. Те са едно голямо благо, само за умния човек. Защото, без мъчнотии, не може да има развитие в света. Без страдания, без зло в света не може да има развитие. И ако злото съществува, то съществува като една възможност за добрите хора, да се развиват. И тогава, имаме два вида развитие в света: едни хора, чрез злото, отиват нагоре, а други хора, чрез доброто, отиват надолу. Доброто кара лошите хора да отиват в ада, а злото кара добрите хора да отиват на небето. Злото развива клонищата, а доброто развива корените на дървото. В дървото вие имате поляризиране на целия човешки живот. Корените се поддържат чрез доброто, не чрез злото, а силата на злото поддържа клонищата и листата. Следователно, ако идва у вас едно изкушение, каквото и да е то, от какъвто и характер да е, то служи за развиването на клонищата нагоре. Ако това изкушение не дойде, ти не можеш да се развиваш нагоре. А пък, ако дойде доброто, ще се развиват корените, то ще развие у вас някои практически качества, те са корените. Те са потребни. Ония хора, които са минали през най-големи изкушения, са много по-силни по характер, отколкото ония, които не са минали никакви мъчнотии, никакви изкушения. Това е сега начинът! Христос каква нужда имаше, да мине през най-големи мъчнотии, изкушения и изпитания? Той дойде да научи много работи и като ги научи, показа пътя, по който можем да вървим. Той беше умен човек. През тая опитност Той намери пътя, по който хората могат да извършат Волята Божия. Той казва: "Аз дойдох при най-неблагоприятни условия на живота, за да извърша Волята Божия." Христос нямаше всичките удобства. Той имаше сила! Нахрани 4000 души. За другите хора можеше, а за себе си не направи никога чудо и си доставяше храната по обикновения начин, по който хората си доставят храната. Когато беше гладен, Христос изпращаше своята мисъл към някой добър човек и онзи му донасяше хляб. Аз ще изпратя своята мисъл към някой добър човек и той, като я възприеме, ще донесе, точно навреме, малко хляб. Той казваше: "Бъдете така добри, донесете ми малко хляб" – и добрият човек идваше. Той не изпращаше своята мисъл към лошия човек. В света, вие, някой път се намирате в заблуждение. Някоя сестра идва при мен и казва, че еди-кой си бил богат. Казвам й: Той е богат, но той не иска да ви даде пари. Няма да ви даде пари. Един брат писа на трима милиардери в Америка. Казах му, че те няма да пратят нищо. Той писа писма и те отговориха на писмата му, и казаха: "Получихме писмото ви, но нямаме такъв бюджет." А на другите дават.

Някой беден човек ще ви даде повече, отколкото един милионер. Милионерът няма такъв бюджет! Той има други разбирания. Прав е човекът.

Мога да ви кажа: У всинца ви, идеите ви са прави, но не са съвременни. Старите идеи как трябва да се приложат? Аз бих желал да ми кажете. Кажете ми!

За следващия път пишете върху следната тема: "Най-добрият метод, по който Учителят може да ни говори". Дайте ми един метод, как да ви говоря. Кажете ми най-добрият метод! Искам да зная вашето мнение, по кой метод мога да ви говоря. Този метод, по който ви говоря сега, не е най-добрия метод. Кажете ми вие, най-добрия метод. Ще развиете вашата тема, всеки за себе си. Всеки да каже, като как той иска да му говоря. А пък и аз ще ви кажа тогава моя метод, как трябва да постъпвате. Аз ще говоря точно така, както искате, езикът ми ще бъде избран. Но искам и вашите постъпки да бъдат такива. Вие сте прави и аз ще бъда прав. По метода, по който вие искате, аз да ви говоря - тъй ще ви говоря. И аз искам, вашите постъпки да бъдат такива, каквито аз искам. Трябва да се говори добре. Не трябва да се прави никакво различие между един човек и друг. Вътре в ума ви трябва да има една правдива идея. Всички хора трябва да бъдат абсолютно чисти, да нямат задни цели. Ние трябва да прокараме доброто в света, любовта в най-малката й форма, в най-слабата й форма и истината в най-слабата й форма. Всякога трябва да имаме предвид любовта, в най-малките й прояви. В тая любов не трябва да има никаква задна мисъл. Съзнанието ви трябва да бъде будно. Някой може да ме прегърне с любов, но след като си замине, бръквам и виждам, че от джоба ми липсва нещо. Бих искал, като си отиде, да намеря в джоба си нещо сложено! Някой се е отчаял, иска да се самоубие и ти го прегърнеш. И като си отидеш, той да види, че в джоба му има нещо сложено. Той казва: "Никой досега не ме е срещал така, не ме е прегръщал и не ми е слагал нещо в джоба!"

Направи нещо!

Всеки от вас би целунал една красива мома. Но, да целунеш един беден човек в отчаяние и да знаеш, как да му туриш нещо в джоба! Аз сега привеждам един пример, който е голямо изключение. Мъчно може да го направи човек. И аз мъчно мога да го направя. Под думата "целуване" разбирам едно разположение, едно желание да помогнеш, което се появява в тебе. Човекът страда – искаш да му помогнеш по най-правилния път. И ако бихте приложили тоя метод, вие ще се подмладите най-малко с 20 години: като дойде една дрязга, да я хванеш; като дойде едно недоволство, да го хванеш, веднага да ги туриш настрани и да извадиш силата от тази дрязга и от това недоволство, и да кажеш: "Друг път, пак ще говоря с тебе!"

Като дойде някоя млада сестра при тебе, ще кажеш: "Ще бъдеш така добра, да ме разбереш: много хубаво, много любезно говориш, но съм много зает. Друг път, пак да дойдеш." И тя ще си замине.

Някой ми се оплаква, че еди-коя си сестра не се отнасяла добре, че еди-кой си брат не се отнасял добре. Братята трябва да се отнасят добре, кавалери трябва да бъдат. Всеки брат трябва да се отнася добре. И всяка една сестра трябва да се отнася добре. Така трябва да бъде!

Сега аз ви давам песента "Аз смея да кажа". Можете ли да я изпеете? (Всички пеят тая песен.) Сега, разбира се, за да се пее, изискват се известни условия, известно вътрешно предразположение. Тая песен, ако се пее както трябва, тя е едно лечебно средство. Когато един човек е безкрайно обезсърчен, той няма възглед. Той трябва да има един възглед, да каже: "Аз смея да кажа, че Слънцето е светло! Смея да кажа, че има любов в света!" Някой казва: "Няма любов в света"! Има любов в света! Или някой казва: "Няма живот в света". Има живот в света, само
че, животът може да се развива при известни хубави условия. В пеенето ще опитате, доколко вашият живот, външният живот има благоприятни условия. Пеенето е външната страна на живота. Вие чрез музиката ще си дадете, ще си отворите простор. Някой път, трябва да се опитате да пеете, вътре в себе си. Научете се вътрешно да пеете; може да не е много хубаво, но нищо, важното е да пеете сами. Не отвън, а отвътре. За да пее човек външно, трябва да знае, как да стане господар на ларинкса си.

Най-първо, трябва да се научите да говорите! (Учителя не изпява, а изговаря текста на песента "Аз смея да кажа, че Слънцето е светло". Учителя изговаря няколко пъти тия думи: първия път спокойно, с ниски тонове и бавно, втори път бързо и с по-високи тонове, трети път много бързо и пак с високи тонове. След това, последния път – тържествено и бавно, като усилва и повишава гласа си при думата "светло".)

Когато казвам: "Аз смея да кажа!", значи имам доблест, знам, че нещо е вярно и казвам, че е така. При всички условия смея да го кажа. Понякога ще кажа: Вие не постъпвате както трябва. В светлината, в която аз живея, виждам, че това нещо така не се прави. Някога искате да кажете нещо и си изкривите, вдигнете си малко устата. Защо? Навик. Или като ви обиди някой, свивате си веждите. Защо? Много неща правите, без да знаете, защо. Дълбокия им вътрешен смисъл не знаете. Трябва да познавате психологията на човешката душа. Някой път си вдигате ръцете нагоре, някой път ги преплитате, друг път си държите краката по един или по друг начин – трябва да знаете, защо правите това. Ето, тази сестра – както седи, си вдига ръцете нагоре и ги сваля. Защо го прави? Тя казва, че духовете я карат. Защо го прави, самата тя не знае. Вие казвате, че тя не прави добре. И тя е толкова права, колкото вие сте прави. Тя поне прави нещо, мъчи се да работи. А вие седите и нищо не работите. Хубаво, ако я хвърля в морето, така ли ще прави тази сестра? Не само така (ръцете нагоре), но и настрани ще си движи ръцете. (Учителя прави движения с двете ръце като плуване; обръща към тая сестра : Това, което ти правиш, аз не бих го правил, понеже ме е срам. Теб не те е срам. Но някой път, аз мога да го направя, няма нищо. Не е в правенето! Каквото правите, не е лошото там, а в неправилното правене! Онова, което правим, е онова, което мислим, не е лошото там, но някой път нещата не ги правим, както трябва. Погрешката е там! Можете да турите ръцете си настрани. (Учителя простря двете си ръце хоризонтално настрани : Това значи: ТИШИНА. (Учителя после си приближи двете ръце отпред, еднаквите пръсти на двете ръце допрени - като в молитвено положение : При това положение на ръцете, тая сестра казва: "Единство няма. Единство трябва!" (Учителя после си движи едната ръка, по вътрешната страна на другата ръка : И после, тая сестра си движи така едната ръка по вътрешната страна на другата ръка. С това тя казва: "Сърцето не е възпитано. Трябва да се възпита. Смирение трябва малко." Духовете говорят чрез нея. Аз гледам, тия духове, какво искат да кажат чрез нея. Тази сестра вие не я знаете. Друга сестра живее в тая сестра – квартирантка. Позволява й, някой път, да прави това; отгоре й позволява да го прави.

Кажете ми, какво разбрахте? Коя е ядката? Тъй, както сме живели, не можем да живеем за в бъдеще, по никой начин. Ако си живеем в света, както сега, нас ни очакват най-големите страдания. Това мога да ви подпиша. Трябва да се измени начина на живот! Ако ти живееш в нечистия въздух, казвам ти: "Трябва да излезеш навън!" Не може със старите разбирания. Нови разбирания трябват! Новото разбиране ще внесе новия живот. Ако живеем по стария начин, със старите разбирания, нищо няма да добием. По новия начин! Новият начин е: Законът на любовта! Ако вие не разбирате новия начин – да приложите любовта като едно възпитателно средство, ако подбудителната сила на любовта не е в живота ви, нищо няма да постигнете. Не само едно чувстване, но като срещнем един човек, да го срещаме като себе си. В тоя човек виждам, че има заложби – веднага да вляза в неговото положение и да му услужа, както Бог желае да му услужи. И като му услужвам, аз услужвам на себе си. И ще има една обмяна! Ти не можеш да седиш на един крак. И после, като си седял известно време на един крак, преминаваш на другия крак. Всички вие сте органи на едно цяло, на един организъм. Когато ходиш, веднъж стъпваш на десния крак, после на левия, после пак на десния и пр. Някой път ще стъпваш на пръстите, а някой път на петите. Краката постоянно изменят положението си в света.

Ако се чувствате и ако се изучавате един друг, вие се повдигате. А вие не се изучавате един друг. И ако не се изучавате едни други, вие не можете да се повдигате в живота. Ако аз седя с моите предвзети идеи и казвам: "Какво съм наследил!", то е ограничение.

Казвам: Цялата природа отвън, всичко, което става отвън: вятърът, облаците, растенията, хората, които срещате, разговорите – всичко да бъде за ваша полза, за ваш стимул, да стане ваш стимул; каквото и да е, да стане стимул за вас – да разбирате волята Божия – във всички тия неща Бог е скрит; Той се изявява, да види – дали ще разберете Неговите пътища. Някой път написаните Божии работи са оцапани с човешки работи – ще вземете, ще изчистите, ще почистите Божественото, което е написано. Най-лошия човек вземете; той ви е обидил. Направете му едно добро, много добра услуга и той ще дойде, и ще ви се извини, и ще каже: "Имах лошо мнение за вас, но сега разбрах, че не е така." Той ще си измени мнението за вас, защото вие не постъпихте като него. Направете добро някому и той ще се покаже такъв, какъвто е, той ще ви се извини. Всички трябва да бъдете проводници на Божествената любов. Върху това трябва да държа една лекция, една проста, елементарна, възпитателна лекция. Какво трябва да разбирате под думата "любов"! Каква любов? Не любовта на младите и старите, на господарите и слугите, не тази на учителите, на проповедниците. Една нова любов разбирам! Това, което е досега, го разбирате много добре. Един нов начин има за любовта. Ако не го разберете и не го възприемете, вие ще си заминете такива, каквито сте сега – нищо повече! А пък ако възприемете новото...
Сега аз ви говоря малко по-строго. Всеки може да говори; вие можете да ме подражавате. Ще кажете: "Знаете ли, какво каза Учителя днес? Той каза: Този път, по който вървим, няма да ни изведе до добър край. Ще дойдем до задънена улица, ще дойдем до телени мрежи, до драки и като се разгледаме, всичките ни дрехи ще бъдат разкъсани." Някой път, аз казвам: Колко сме ние безсрамни! Аз хукам някого, а мисля за Господа! Че Господ ме слуша, някой ангел ме слуша, че кряскам, и ме оценява!

Някои ми казват: "Това не е вярно, онова не е вярно, не е така!" Но трябва да опитам и да видя, дали е така, или не! Някой път искам да направя корекция на нещо, но ще кажа: Чакай да видя, как ще го направя и ако мога да го направя по-добре, ще препоръчам. Някой път искате да осъдите някого; имате право да го осъдите, но първо, направете опит. Повикайте една сестра и й кажете: "Кажи ми нещо такова, че да ме заболи." И тогава ще имаш начина, ще имаш представа. Нека първо да ухапят тебе, че да имаш една права идея за това. Ако те заболи, ще кажеш: "Не!" Правете опити! Онова, което искаш да го кажеш някому, по-рано кажи, да го направят на тебе, опитай го първо върху себе си. И никога, додето не направиш опит с нещо, не го казвай. Всички казвате, че не живеем добре. То е общо казано. Че не живеем добре – съгласен съм с вас. Как трябва да се живее? Ти казваш: "Този брат има такава голяма къща!" На тоя брат юрганът му е много голям, защото и ръстът му е много голям. А пък твоят ръст е по-малък – и юрганът ти е малък. Ти казваш: "Той яде повече." Той яде три пъти на ден, понеже неговият стомах е здрав, а твоят стомах не може да мели. Неговите дрехи са по един начин ушити, твоите по друг. Има известни правила, по които трябва да живеем.

Та сега, кое беше главното в лекцията? ("Нов начин.") Кое беше ядката? Аз вдигнах малко прах. Не се занимавайте с прашните работи, които казах, оставете ги настрана. Аз повдигнах прах – турете го настрани и се спрете, не върху черупката, а върху ядката, върху същественото. И аз зная, вие може би, след няколко поколения, ще бъдете добри, много може да излезе от вас, много хубави работи могат да излязат от вас, но някой трябва да дойде и да ви ... Някой път казвам: "Хайде да не го чукна този!" Оставя го, той сам да се чукне. И то е хубаво. Но, ако аз не го чукна и той не се чукне, и никой не го чукне, тогава, какво ще стане с него? Все трябва някой да ви чукне вас! И като се чукнете, бъдете благодарни на това, което имате. И за всички глупави работи, които досега сте правили, благодарете. Благодарете за глупавите работи, които сте правили! За умните работи, оставете другите да ви благодарят, а пък за глупавите, вие си благодарете. Аз някой път благодаря, че не съм направил по-голяма глупост – нищо повече.

Аз ви говоря от едно високо гледище. Някой път, когато пея, аз виждам, че някой, който е болен, оздравява; но, понякога като пея и не оздравява човекът, казвам си: "Гласът ми още не е такъв, какъвто трябва да бъде." Като пея, аз, някоя песен, можете да оздравеете. Мога да го направя това, и ще оздравеете. Но не за всички болести. Например, ако зъбът ви е паднал, няма да изникне, но ако имате слаба треска или хрема, ще ви мине. Мога да ви изпея една окултна песен и треската ще ви остави – нищо повече. Аз мога да нагодя моята песен така, че да повдигна трептенията и вашата треска веднага ще си иде. Тялото става болезнено, когато намалят трептенията. Те са схоластически правила, които нямат приложение. Има закони. Модерните песни, които давам, трябва да ги прилагате като начин за самовъзпитание. Иначе, ако си пеете, както сега, ще имате само едно развлечение. Някои от песните могат да се приложат като възпитателно средство.

"Божият Дух носи всичките блага на живота." (три пъти)

6 ч.40 м.

3-та лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 9 октомври 1935 г., сряда, София – Изгрев

Следват гимнастически упражнения.

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, сега, път, човек, може, съм, казва, свят, хора, бог, казвам, всички, дойде, добре, прави, сестра, начин, мога, кажете ,

Общ Окултен клас , София, 9 Октомври 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder