НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Буря голяма. Горделивият и тщеславният

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, аз, казва, сега, христос, хора, път, съм, работа, земя, дойде, себе, бог, море, казвам, свят ,

 Утрини Слова , София, 29 Септември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


29 септември 1935 г.,
5 ч сутринта.

(Небето съвсем ясно!
Хоризонтът отворен за хубав изгрев.
Малка омара. Времето меко, приятно.)

Нарядът:

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 8-а глава от Евангелието на Матея.

Има много добродетели, които човек има още да учи. И много неща има, които човек не е опитал. Хората имат известни добродетели, които не са ги опитали. И често човек не може да оцени какво нещо са добродетелите. Един прост пример: Тук един наш брат среща един млад господин, носи един далекоглед, хубаво изработен, може би струва 5–6000 лева. Този разбира, казва: „Колко искаш заради него?“ – „Е, евтино ще го продам, [за] 150–160 лева ще ти го дам.“ – „Хубаво.“ Понеже малко опитен човекът, той се усъмнява, казва: „Дай си картата! Да не би да е краден?“ Изважда картата си. „Ами как, продаваш ли го?“ – „Продавам го.“ Изважда, дава го – разглежда го. „Хубаво.“ Казва: „Откъде ти се падна?“ – „Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.“ Далекогледът – много чист, хубав, увеличава 18 пъти. Пита този: „Защо продаваш този бинокъл, далекоглед на баща си?“ Защо го продава за 170 лева? Умно ли е? Не е от много умните. Нищо повече.

Та, сега вие ще кажете: „Глупава работа, не го е продал колкото трябва.“ Та, често и хората продават и своите добродетели много евтино. Някъде баща му употребил една добродетел, а той никога не е употребил, не е използувал тази добродетел и ще [я] продаде някъде евтино. Сега този, който го е купил, той може да го продаде най-малко за 2000 лева. Ето една печалба, един гешефт търговски. И казват: „На някои хора им върви.“ И казва този същият господин: „Ето, един ден вървя до едно място“, вижда един уред, който, да се направи, тук да го купиш, от странство, ще струва 400–500 лева, за измерване. Този казва: „Колко искаш за него?“ – „Е, евтино ще ти го дам.“ – „Е, колко?“ – „25 лева.“ Този изважда парите и взема уреда и пак го носи при мен. „Как го оценяваш?“ – казва. Казвам: „Струва.“ – „Е – казва, – колко мислиш?“ Казва ми колко го е взел. „Е, не си го взел много скъпо.“

И казват: на някои хора им върви, на някои хора не им върви. Този, който купува, му върви, а който продава, не му върви. Когато някой продава къщата, не му върви, а който я купил, му върви. А някой път се случва обратното: който я продава, не му върви, а който купува къщата, и на него не му върви.

Сега тъй като говорим, дотук говорът мяза на една шахматна игра. Вие играете, но дали ще спечелите или не, вие не знаете. Имате един противник, теглите насам-нататък, не знаете, предполагате, че може да победите. Или ще ви бият, или ще биете. Както едно сражение. Защото всяка шахматна игра има един цар, една царица и войници, офицери. Ти теглиш и най-после като теглиш, – най-големия градоначалник.

Сега седите и казвате: „Каква сила е имал Христос, като казва на ветровете, и да утихнат.“ И после ще кажат: „Той, Христос, Син Божий, е надарен от Бога. А ние сме смъртни. Тази работа не е за нас.“ Разсъжденията ви са много прави. Че е така, че е Син Божий, че заповядва на ветровете. Но вие нямате свое приложение. Ако не може да накарате морето да утихне, ветровете да утихнат, да млъкнат, но има неща, които вие може да накарате да млъкнат. Някой ден вашето море така е развълнувано, че има 10 метра вълни, че изпръскват хората навън. Вие сте развълнувани морета. След като се развълнувате, че пръскаш водата навсякъде, че хората ти чуват шума до другата махала. Казват: „Какво се е разкряскал той?“ Не, казвам, морето му се е развълнувало, 10-метрови вълни има.

Христос... Та казва: „Спри!“ А Неговите ученици се изпоплашили, да събудят господаря си. Ако стане Този, Който спи, и заповяда на морето, да млъкне морето. И то стана. Каза една дума и всичко утихна.

Като станеш, кажи поне една дума. Ти се извиняваш. Казваш: „Аз се събудих, нервен съм, баща ми такъв, онакъв.“ Кажи да млъкне морето! Кажи на себе си: „Слушай, умири се!“ Кажи на вятъра, който духа! Ти станеш сутрин, морето е развълнувано, казваш: „Откъде ще се вземе хляб?“ Имаш 2–3 полици, къщата ще продадат. Вече не си разположен, не ти се яде. Казваш: „Какво ще се прави?“ Стани, кажи да млъкне тая работа! Когато Христос каза да млъкне морето, защо млъкна? Много проста работа е тази.

Аз ще ви го обясня малко пт другояче. Няма да го обясня тъй. На какво мязат учениците? Ученикът, сега който тръгнал, или един просяк така върви подир един добре облечен господин, но няма нито 5 пари в джеба. „Моля – казва, – дайте ми хляб!“ Вика отподире му. „Остави ме на спокойствие!“ – „Дайте ми малко пари, жена ми е болна.“ И като върви просякът, и онзи върви, без да извади нещо от джеба. Той само облечен, върви; и онзи просяк, и той върви отподире. Този човек не го напуща. Идва един господин и го потупва тъй, хубаво, малко по-скромен, изважда и му дава. И онзи млъква.

Морето искаше нещо от учениците, те нямаше какво да дадат, събуждат Учителя, казват: „Стани, дай им, да ни пуснат, нищо в джебовете си нямаме.“ Пари искат тия вълни. Гневно е това море!

Сега вие разрешавате, казвате: „Да има човек сила.“ И чудното е, че вие още чакате да ви се даде сила. И вие още чакате да поумнеете, да станете още по-добри, отколкото сега, че тогава да употребите силата си. Когато казва Христос: „Ако имате вяра“, значи можеш да вярваш само в това, което ти е дадено. Ти не можеш да вярваш в неща, които не съществуват. Вярата винаги е свързана с известна сила и дарбите, които човек притежава, и дотолкова тия дарби ти можеш да ги използуваш, доколкото ти вярваш, че ги имаш.

Някой път ти казваш: да знаеш как да употребиш нещата. Има две качества, от които трябва да почнете: качество на тщеславния човек и качество на горделивия човек. Навсякъде може да го видиш. Тщеславният всякога е гладен. Той на всяка врата ще иде, ще похлопа, ще каже: „Гладен съм.“ Насам-нататък, навсякъде ходи. И утре казва, че гладът го карал. Не. Тщеславие има в това. Гладът го карал. А горделивият, той не хлопа. Някъде той минава, погледне, на вратата седи, и мисли, че онези хора, които минават по пътя, те знаят, че той е пътувал три дена и е гладен. Да му дадат хляб. Тщеславният, като похлопа и не му дадат, е недоволен. Поиска пак, замине на друга врата. Горделивият погледне и каже в себе си: „Невежа! Говедо!“ Мине през друга врата, погледне и пак каже: „Говедо!“ Тщеславният пък тук хлопа, там хлопа: „троп-троп“, и той вика да му дадат.

Сега, това – ако са пътници и са гладни. Ако са болни, тщеславният, като дойде, той вика: „Олеле! Оу!“ Той е тщеславният, вика, кряска. А другият, горделивият, подава си ръката, не пъшка, нищо. Кажеш: „Е, какво?“ – „Виж, познай.“

Тщеславният, ако е цигулар, кажат му: „Я посвири!“, той изведнъж вземе и свири. Ако е горделив, той седи, кажат му веднъж, два пъти, три, четири, той седи. Кажат му четири–пет пъти. Той ще погледне, ще каже: „Такива класически работи, те не се свирят навсякъде и по всяко време.“ Гледа надолу, настрани.

Религиозният, ако е тщеславен, той изведнъж ще каже как се е молил, как му е отговорил Господ. Навсякъде ще почне да разправя: „Едно време, жена ми като беше болна и аз като се помолих, веднага. И като имах един болен приятел“ – като се помолил, уху, изведнъж оздравял! Горделивият-религиозен, и той си има начин. И той се моли – гледа нагоре, подига си очите, казва: „Тия работи не ги разбирате вие.“ (Учителят маха с ръка няколко пъти.)

Сега може да опиша и учения-тщеславен и горделив, навсякъде ги има. Казваш: „Странни хора!“ Не са странни. Сега, добрата страна. Тщеславният човек е човек, който дава; той е търговец, който чука, навсякъде продава той. Евтино, всичко туй, ехей, евтино продава, навсякъде продава! Обращение, казва, да има. Горделивият, той седи, гледа някъде да докопа нещо. Ако е хубаво, тури го в джеба. Горделивият взема, тщеславният дава.

Сега, някой път човек ако не знае... Сега аз описвам една страна на тщеславието, която не се проявява както трябва. Не е лошото в тщеславието. Но човек трябва да се съблече. Молитвата. Ти ще разправиш една своя опитност. Най-първо, опитността, която ще разправиш, онзи човек, комуто ще разправиш, има ли той нужда от тази опитност – сега, умението е там. Защото, ако разправиш една своя опитност, която човекът я знае, тя сама по себе си няма цена, губи цена. Ако е денем, когато има слънчева светлина, и аз вървя със своята свещ пред хората, това не показва, че съм от много умните. Ако вечерно време вървя, в тъмнина, и запаля моята свещ и вървя пред хората, тогава свещта има цена.

Сега аз искам да ви насоча на приложението. Да утихне морето. Човек трябва да започне нещата. Човек трябва да започне от малкото към голямото. Всичките дарби и сили, които човек сега има, той ги е придобил по микроскопически начин. Нищо не е дадено изведнъж на човека. Казват, че ангелите имат голяма сила. Но тази сила те са я добили с голямо усилие пред хората. И те са минали по човешкия път, по същия път при други условия; вършили са Волята Божия, добили са известно знание, с което разчитат на известни сили. А човек едва започва своето развитие. И по някой път казва, че е един ангел. Може, след дълги векове. Ако живее добре, ако има едно приложение и може да разполага със силите си, той ще бъде ангел. Физически ще има тия знания и може да разполага.

За да може човек да разполага, най-първо той трябва да има вярата. Аз гледам така на въпроса. Има едно голямо противоречие, в което са влезли верующите. Да кажем сега, че вие сте в дома. Синът казва, че бащата не го зачита. Често съм срещал синове, казва: „Баща ми не ме има никакъв.“ Дъщерята, и тя се оплаква от майка си, че никак не я обича. Някъде господарят се оплаква, че слугата не го обича. Някъде бащата се оплаква от сина, че не го зачитали, майката – от дъщерята, че не я зачита; някъде слугата се оплаква от господаря си, че не го зачита. Някъде учениците се оплакват, че учителят не ги зачита; някъде учителят се оплаква от учениците, че те не го зачитат. Незачитането навсякъде става въпрос.

Един човек е силен пред мен – зачитам го. Виждам, човекът дига един камък цял тон, два тона, вдига го. На този човек аз вече му давам зачитание пред моите очи и уважение му давам. Сила има. Той смята изведнъж, в няколко минути отгоре, една задача. Музикант е човекът, свири, не се шегува. Как не? Зачитам го. Или лекар е, знае как да цери, да лекува. Ще го зачитам – знае да лекува. Как ще зачитам този лекар – този уморил, онзи уморил! Как ще го зачитам?

Чудното е, че някои не са господари. Даже като говоря някой път, аз гледам, религиозни хора има, като вестникари – носят лъжливи работи, непроверени. Във вестниците писали. Вие знаете ли статистиката на вестникарските лъжи? Когато българите обсаждаха Одрин, не зная колко дена го обсаждаха. И току изведнъж по вестниците: „Одрин превзет!“ На другата сутрин опровергават – не е паднал, но щял да падне. И на следната сутрин пак: „Одрин превзет!“ Аз четох 10, 15, 20 дена – все превзели го. И после турците пак го взимат. Е, такива фитили. Казват: „Одрин превзет!“ Е, как? Вестниците казали.

Вие не се учете от вестникарите. Ако от вестникарите искате да научите истината, много мъчно ще я научите. Те са търговци на дребно. Търговците на едро, когато купуват, са горделиви, а когато продават, са тщеславни. Ще ви ги опиша сега. Дойде търговецът сега, тежък търговец. Дойде до житото, до колата с жито. Тури ръката, вземе от житото, пипа, хвърли го в колата. Оставя го. Не струва житото. Това жито пипне, оставя го. Не струва. Друго жито попипне. Не струва. Е, хубаво. Той обикаля навсякъде. Иде до друга кола, бърка в житото, извади, остави го. Върви, обикаля. Онези чакат. Всички селяни подред чакат наоколо. Горе, долу, като намери тая кола, купи житото. Ехее! Тупа житото, казва: „Това е жито!“ Два–три пъти подига цената!

Когато искаме да закачим нещо, ние сме горделиви. А когато искаме да продадем нещо, ние сме тщеславни. Когато искаме да кажем нещо добро за един човек, ние сме горделиви; много на тънко горделиви сме. Искаш да кажеш нещо добро за един човек – ние сме много горделиви. Искаш да му дадеш цена, оценка. Не може да го кажем. Когато дойде за лошото, да го кажеш – ехе, пфуу! Като да кажеш нещо лошо за някой човек, веднага ще го кажеш. Тщеславието върви по-лесно. В злото човек е тщеславен, в доброто човек е горделив. Гордостта е дърво на доброто, тщеславието е дърво на злото.

Сега, едно противоречие. Гордостта винаги върви с доброто. Понеже само доброто е в сила да смекчи горделивия човек. И само злото е в състояние да задоволи тщеславния човек. Астрологически е така и психически е така.

Сега, аз не вземам злото в една постъпка. Аз вземам злото и доброто в първоначалния подтик на нещата. Запример гордостта не е такава, каквато се явява в узрелия плод. Онзи, малкият подтик, малкият плод, тъй, в зародиш, той едва е тръгнал и трябва да бъдеш учен човек, така, да имаш едно съзнание, за да различиш в какво направление ще тръгне една мисъл. Онзи подтик, който първоначално може да се яви в човека, в тебе.

Защото гордостта, не мислете, че е едно нормално състояние. Аз съм казвал други път, англичанинът, той се хвали, казва: „I am proud“ – „Горделив съм“. Имам, казва, горделива плът (proud flesh (англ.) – буквално: горда плът; мед. – зърнесто образувание около рана или язва). Някой голям цирей излезнал, не се лекува. И той е горделив. С това го мажеш, с онова го мажеш. Набъбнал, така, нависоко. Коя мома и кой момък иска така да набъбне? Може някой да иска да набъбне, но така, на свят да е лицето му, че да има обща линия.

Следователно гордостта у човека е един анормален процес, който трябва да се изхвърли. В гордостта има една елементарна нечистота вътре; тъй, както в една киселина, не всичките елементи, които влизат в киселината, са опасни. Един елемент има в киселината, който е опасен; той като се изхвърли, другите елементи са на мястото си.

Сега, понеже сте ученици на една окултна школа, вие очаквате... Сега не зная, като идете на Небето, ще научите всичко това.

Та казвам: На Небето има малко условия; но и на Небето като идеш, пак трябва да учиш. И там има университет. Там са още по-строги, по-голям ценз има там от университета тук. И там има музикален свят, училища музикални. И там свирят. И там има още повече инструменти, няма да ви ги опиша. Но свирят хората там, и без пари свирят. Но на будали никога не свирят. Тъй. Щом си добър, като те види някой, изведнъж ще започне да ти свири. Щом не си добър, не свири. Но и няма какво да се свири на един будала. Там будали няма. Невежи в Небето няма.

Някои от вас мислите, казвате: „Аз съм бездарен човек.“ Не казвай, че си бездарен. Може да си ленив, може да си мързелив – не си неспособен. Способността има двояк смисъл. Дарбите са унаследени. Всичките хора имат известни дарби и способности, но нямат метод за развиването на тия дарби. Не учиш. Имаш глас, не го упражняваш. Или може да смяташ, но не се упражняваш. Следователно не можеш да прогресираш в тая наука. И в религията е същото. Някои хора са религиозни, но не искат да се упражняват. Казва: „Що ще се моля?“ Той не знае защо трябва да се моли. Той не знае защо трябва да чете Свещените книги.

Ще четеш един роман. Хубаво, ще четеш, но какво ще научиш от романа? Най-първо, героите на романа са все млади хора. Има и стари, но те второстепенна роль играят. Най-първо, героинята не може да бъде една стара баба от 80–90-годишна, но една мома на 15, 16, 17, 18, 19 години. А момъкът е, да кажем, 33-годишен. Тези герои започват с някаква любов. В какво седи любовта? Авторът описва, вие се възхищавате, от любовта се възхищавате. Но тъй, както виждам, в тази любов авторът не е описал естествено. Най-първо авторът описва, че момата е тщеславна, ние виждаме, че героинята е тщеславна, а героят, че е горделив. Така, както ги описва авторът, нещата не са в своето естествено положение. Например, най-първо, тази възлюблена – героинята, авторът я описал тъй, че тя подозира героя. Значи, щом го подозира, тя е страхлива; щом го подозира, тя е тщеславна; щом го подозира, тя е безверна. Нищо повече. А минава за верующа. Тя минава за героиня, а тя не може да бъде героиня.

Щом ти проучваш нещата, ти търсиш Бога. Когато Го търсиш, като те припече някъде, стигне те злото някъде, казваш: „Господи, Господи, Господи!“ След като мине всичко туй, вдигнеш глава, и казваш: „Няма Го.“ Болен си – казваш: „Ако оздравея, ще повярвам.“ Като оздравееш, казваш: „Работата дойде по един естествен път. Тя, природата, каквото направи.“ Те са празни работи. Питам сега: Герои сте вие, нали? Вие минавате за герои. Казваш: „Аз еди-кого си обичам.“ Обичаш го, но някой път минал, не те поздравил, много малка работа станала и току си измениш мнението. Щом имаш един герой, никога не трябва да измениш своето мнение заради него. И героят не може да се измени. Героят, да кажем, е един талантлив човек, ще върви по един определен път. Добрият човек не може да се измени. Вземете сега в света – героят, в когото вярваме, като не стане тъй, както ние мислим, казваме: „Аз вече не му вярвам.“

Питам: Кое е онова, което може да ти позволи на тебе, на кое отгоре ти искаш това? Искаш Господ да направи нещата както ти искаш. Казвам: На какво основание? Има един конкурс за известна катедра, професорска катедра по музика. Явяват се 100 души, все първокласни музиканти, със свои съчинения. Комисията избира един от тях, а другите 99 остават и казват: „Несправедлива е тази работа.“

Кое е справедливо, сега? В този свят избират по един начин, в онзи свят избират по друг начин. В онзи свят, когато избират един за професор, за една катедра, ще ви кажа как го избират, приблизително. Щом има 100 души кандидати за една катедра, дали са своите музикални произведения. Всеки един ще даде едно парче. Умрял някой на Земята, ще изсвирят парчето и ако умрелият оживее, този музикант, който е написал парчето, може да стане професор. Ако не оживее умрелият, професор не може да стане. Така свирят първо парче, второ, трето, и при което парче умрелият оживее, авторът на това парче става професор. Ако още на първото парче оживее, радват се, а някой път може всичките парчета да изсвирят на кандидатите и ако при никое не оживее, никого не турят за професор.

Че, ти по някой път казваш: „Добър човек съм аз. Имам добри намерения.“ Опитай в какво седи твоето добро намерение. Кои са твоите добри намерения? Добродетелта е от дълбок характер; тя е положителна и отрицателна добродетел. Аз мога да бъда добродетелен, когато правя добро някому, но и когато съм болен, трябва да бъда умен, да не измъчвам хората около себе си.

Разправяше ми един лекар хирург една своя опитност. Той решил да прави хирургически операции без упойка, но най-после се убедил, че като прави операции без упойка, е опасна работа. Казва той: „Аз веднъж като правех операция без упойка на един от пациентите“, след като рязал, онзи като му дава един ритник, та отхвръкнал. Казва: „Така не се реже.“ И оттам насетне, когато прави операция някому, свърже хубаво краката, за да не може да рита. А той да може да реже. Защо ще рита, сега, болният? Заболяло го. И лекарят си извадил едно заключение, че е опасно да прави операция без упойка. Но с упойка като тури, може да прави каквото иска, да тури ножа. Не да иска извинение, но в дадения случай, когато вържат човека, лекарят трябва да бъде внимателен. Болният не му мисли, ритва лекаря, без да каже: „Много дълбоко заби ножа“ – той му удря един ритник.

Ами добре, някой ваш приятел ви направи нещо. Понатиснал някъде с хирургическия нож – вие току изведнъж ударите ритник. Че, туй всеки ден става. По Изгрева гледам, какви не тертири ги носят при мене; какви не буболечки не са носили при мене. Понеже ме мислят за специалист, казват: „Учителю, към кой род принадлежи?“ Казвам: „Хъмбък.“ (Вж. целия анекдот в беседата „Три фактора“ от 17.VI.1934 г. в томчето „Приготовленията на сърцето“, Неделни беседи 1933–1934 г., том II, София 1999, ИК „Жануа98“, стр. 286.)

Донесете някое прасе, казвам: „Скроено е вашето прасе, от захар направено, от тесто направено.“ Казвам: тестено прасе, не става това.

Аз сега ви навождам това. При мен, при когото и да е от вас, когато ви поднасят една мисъл, никога не я приемайте, ако тя не е вярна. Турете едно правило: каквато и да е лоша мисъл да не храните, понеже тази, лошата мисъл ще остави отпечатъци и тия отпечатъци в ума много мъчно се чистят.

И смъртта, която хората претърпяват на Земята, не е нищо друго освен освобождаване от тия отпечатъци. След като се опетни мозъкът, след като се опетнят всичките дрехи, които имаш, Господ, като види, че не можеш да се чистиш, казва: „Дигнете го от Земята, съблечете му дрехите, нови дрехи му дайте.“ И пак се въплотиш. Ще дойдеш на Земята. Съгрешиш – пак същият процес. Пак ще хвърлиш дрехите, пак нови дрехи ще ти дадат. Събличане, обличане.

Много трудно е обличането в духовния свят, не става лесно туй обличане. Един окултист, който изучавал, казва как вие сте се подлъгали да дойдете на Земята. Ни най-малко хората не са готови, затова слизат на Земята. Понеже онзи свят е красив, не може да ги накарат да слязат на Земята, да станат слуги, те никога не се лъжат за тази работа. Когато искат да пратят някого на Земята, там има хубави витрини и всичките човеци са турени като хубави костюми там. Някой дошъл при витрината, казва: „Да облека, да видя тази дреха.“ Облече я, казва: „Много хубаво ми прилича.“ Затрепери му душата. Ама щом речеш тази дреха да я съблечеш, колкото пъти се опиташ да я съблечеш, толкова повече се оплиташ и току се намериш на Земята. И тогава съдбата ти зависи от дрехата, която си избрал. Не всеки един костюм е направен еднакво.

Съдбата на човека какво е? Какъвто костюм си избрал, такава ти е съдбата. И 120 години ще ти вземе, докато се научиш как да го съблечеш. Някой път и по-малко години взема – 40, 50, някой път и 30, а някой път и 10.

Сега, това са обяснения за съществените противоречия в света. Те не са противоречия. Това са задачи, с които вие трябва да се справите. Лошите условия, това са задачи. Има деца, които наричат лоши, своенравни – значи вървят по своя си път. Това са задачи, с които трябва да се справиш. Това са своенравни деца. Имаш един господар, с който трябва да знаеш разумно да се справиш. Сиромашията, това е задача. Учението, това е задача. Богатството, това е задача. Всички неща, които човек има, това са задачи, с които той трябва да се справи, да се научи как да слугува на Бога.

То е най-хубавото нещо, да знаеш как да слугуваш. Че ако ти си цигулар, тръгваш, навсякъде може да си проправиш път. Има известни музикални мелодии, които въздействуват на хората. Идеш някъде, карат се мъж и жена, бият се, мъжът пукнал главата на жена си. Ти влезеш вътре, извадиш цигулката, изведнъж престанат да се бият. Погледнеш – и двамата седнали, засмеят се. И двамата те приемат добре, нагостят те, казват: „Много се радваме, че дойде в нашата къща. Постой ден, два, три.“ Идеш някъде, някой човек изгубил своето религиозно чувство, меланхоличен е. Не е в духа си. Не му се моли. От 4–5 дена. Ти дойдеш с цигулката отвън, посвириш – дойде Духът в него. Той те приеме, казва: „Заповядай. Много ти благодаря, че ми свири.“

Аз съм превождал примера за Аделина Пати, която отива в Ню Йорк да си получи един чек от 25 000 долара. Директорът на пощата казва: „Госпожо, не Ви познавам, не може да Ви дам парите.“ Тя се изправя и започва да пее. Всички чиновници излизат да я слушат, оставят работата си. Директорът казва: „Дайте ѝ чека!“

Хората нямат доверие в тебе – застани, изпей песента си. Казва: „Дали ще мога? Да си приготвя репертоара.“ Че, ако репертоарът не е приготвен, кога ще го приготвиш? Ти трябва да имаш готов репертоар.

Та, ние идваме до другото положение. Очакваме едно механическо подобрение. Младата мома се жени за един момък, да я утешава. То е крива женитба. Тя се жени той да я утешава. Оставате ли вие да се жените, за да се утешавате, тя е загубена работа. В женитбата двама са оркестранти, дето ще свирите. Жената е сопран, мъжът е бас. Като се оженят, започват първото парче. Тогава започва пререканието. „Ти там не изпълни добре.“ – „Ама и ти в баса не го изпълни хубаво.“ Трябва да се изпълнят тия работи. Нищо фалшиво да няма. Ти свириш, допълняте се. Басът е на Земята, на физическото поле. Сопранът е горе, в Божествения свят. Божественото и човешкото, те имат възможности.

Тъй сега като ви обяснявам, ще кажете: „Кажи го с две думи, какво ще разправяш за бас, за сопран. Кажи го тъй, да го разберем. Кажи го с две думи.“ Как да му го кажа с две думи?

Идва един при мене, намира се в трудно положение, слушал той, че аз може да помагам. Сега той си има някаква си идея. Казвам му, че той трябва да има вяра. Казва ми: „Тия работи аз ги зная, кажи ми една дума.“ Казвам: Какво да кажа? Рекох: Хубаво, какво да кажа? Аз може да ти кажа: Ти си едно въже, аз имам една дупка. Ще окача нещо на въжето, ще те пусна долу и ще видя това въже ще се скъса ли. Казвам: Не го окачвайте тогава.

Трябва да имаш нещо в себе си. Трябва да имаш нещо, на което да разчиташ. Трябва да имаш вяра в себе си. Може да станат някои работи. Може и да не станат. Аз може да кажа да те приемат в университета. Може и да не те приемат. Мъчнотията е докато влезеш в университета. Като влезеш, има друга мъчнотия: трябва да учиш. Не учиш ли, тогава идат тия професори, дето казват: „Онзи, ти го препоръча, че той е способен, но той не учи.“ Казвам тогава: Не е работа само да влезеш в университета, но трябва да учиш. След туй, не само да учиш, но трябва да прилагаш.

Та, в живота, вие сте влезли в университета, връщане назад няма. Сега изключване има. Или ще свършиш правилно университета, или ще те изключат навън.

Казва някой: „Мен ми дотегна животът.“ Въпросът не е до дотягане на живота. Е, какво? Много са тщеславни младите. Гледам, млада героиня, ще иде на канарата, да се хвърли долу. Ще се хвърли в кладенеца. В морето ще иде да се хвърли. Някоя щяла да вземе стрихнин. Някой път взимат какви ли не работи. Аз седя и разсъждавам. По някой път аз обичам да се шегувам. При мене дойде една мома, каза: „Ще се хвърля.“ Казвам: „Когато искаш да се хвърлиш, повикай ме, аз да ти избера мястото. Ти можеш да избереш една канара, от един метър висока. Аз ще ти избера 20 метра висока.“ Тя сега отива там и от ниско – половин метър, се хвърли, падне, натърти се. Ох, отива една млада, ще се дави. Докачила се, влиза вътре в морето, до колене. Обръща се и казва: „Кажи да не влизам вътре да се давя.“ До колене влязла, щяла да се дави. Не, тя трябва да знае, че като влезе, да се гурне, и пак да се покаже, пак да се гурне, пак да се покаже. Три–четири километра да ходи, да се върне назад. И като се върне, да е освежена. То значи да се дави в морето. Да знае да плава. Щом влезе в морето и се удави, значи не се е научила да плава.

Сега, приложението. Вие често се сърдите на Господа. Всички не сте от тях. Питам сега: Защо ми се сърдите? Че, много естествено. Казва: „Няма право да ми се сърди.“ Казвам: Оставете тази работа, сръднята няма никаква плод. Онова дете майка му го обича, иска една ябълка, майка му не му дава. То обърне гръб, 3–4 часа седи намусено. Защото майка му не му дала една ябълка. Щом му даде една ябълка, няма сръдня.

Големите хора, учените хора за какво ли не се сърдят. За една ябълка, за някоя мандарина, за орехче ще се разсърди. Казал му той една дума, каква? „Теб ти е крив носът.“ Може този, който има кривия нос, да те опитва. Ти може да си поставен на един голям изпит.

Един американец, милионер, искал да направи една шега с един знаменит художник, който щял да го рисува. Направил си изкуствен нос, турил го, позира на художника. Последният рисува, рисува. На другия ден дойде, бутне носа малко, той пак рисува. Той пак бутне носа, онзи все рисува. Най-после му казва: „Господине, намирам се в чудо! Не може да нарисувам твоя нос. Той е бамбашка.“ Не че неговият нос е крив, но той изпитва художника. Казва: „Господине, такъв изкуствен нос не рисувам. Я си махни носа, да остане естественият нос.“

Не се занимавайте с изкуствените носове на хората. Това са техните недъзи. Един недъг, това е изкуствен нос. Не го бутайте. Той не може да се рисува. От една страна обърни, от друга, те са въпроси неразрешени. Те са неорганически работи.

Сега, аз ви навождам това, понеже човек в света не може да успява. Бог е същество крайно разумно. И ако Той търпи всичко, но Той не обича противоречията. Най-първо, ако ти си недоволен, каквото искаш от Него, Той ще ти го даде, но солено, през носа ти ще излезе. Ако искаш да ходиш по Неговия път, да реализираш онова, което Той ти е начертал, понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, изработѝ го. Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто – каквото дойде, ти върви напред. Може отвън да е бурно времето – времето да не те спъва. Може да си беден – беднотията да не те спъва. Може да не си разположен, или може да си болен, организмът може да е слаб; пари може да нямаш – туй не трябва да те спъне. Ти в ума си трябва да държиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го извървиш. Този път има нещо хубаво. После, каквото и да те сполети, кажи: „За добро е.“ За себе си го кажи, не за другите. На другите ще кажеш: „Дали е добро, не съм проверил. Мисля, че е добро, но като проверя, ще ви кажа.“

Много страдаш – страданието опитва характера ви на търпението. Трябва някъде търпение, трябва да търпиш. За едно нещо два пъти не трябва да търпиш. Силният не трябва да остави слабия да го бие. Кой е умен? Силният не трябва да остави слабия да го бие. И слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият не трябва никога да допусне силният да го бие. Слабият, за да може да предотврати силният да го не бие, трябва да бъде много умен. Когато слабия никога силният не може да го бие, разбирам, че този слаб е умен. Силният, който не оставя слабият да го бие, той си показва силата. Като дойде някое дете, хване го, стисне го с ръката си. Ако е със сила тази работа, детето не може да се бори.

Никакви разсъждения. В дадения случай преценявайте силен ли сте или слаб. Ако си слаб, умът трябва да работи; ако си силен, твоята воля да работи. Като дойде дяволът, какво ще му правиш? Той, дяволът, е силен човек. Ум се изисква там. Какво ще кажеш на дявола? Кажете ми сега, ако дяволът дойде у вас, влезе в къщата ви, вие, силният, какво ще му кажете? Вие как приемате дявола, като дойде при вас? Дяволът като влезе вкъщи, да се не уплашиш от него, нищо повече. Или дойде ти известно страдание – да се не уплашиш.

В прочетената глава има неща, които вие ги знаете, за тях не говоря. Но да се самовлада човек, това е най-голямата придобивка на Земята, която човек може да придобие. Няма по-голяма придобивка от самообладанието. Да знаеш разумно да се самовладаш! Търпиш, търпиш, но някой път излезеш из търпение. Казваш: „Махни се оттук!“ Този човек много хубаво говори – кажи на човека: „Много хубаво говориш. Но ще бъдеш тъй добър, много съм зает. На служба отивам. Сега бих поседял още да послушам, но нямам достатъчно време. Втори път ела пак да ми говориш, много ми е приятно. Втори път като дойдеш, ще ти дам един обяд.“ Туй в себе си трябва да го кажеш. Или трябва да бъдеш толкова умен, ако е дошъл, да му кажеш тъй, а пък може и по друг начин. Ако си силен, тъй трябва да го направиш; ако си от слабите, ще трябва да предвиждаш – преди да е дошъл, теб не трябва да те има там.

Почнала да се оплаква една овца, че дошъл един вълк и трябвало да плюе на краката си. Да се качи на някоя канара висока и слабата овца да бъде горе, а силният вълк – долу. Остани, ако си силен, долу. Ако си слаб, ще имаш рани по гърба си.

Гледам, тук има млади, като се изпъчат, за пет пари нямат сила. Горе, горе, на канарата! Тогава, две деца се карат, едното казва на другото: „Я ме удари!“ То го удря. „Още веднъж.“ Казва му: „Ти като дойдеш в нашата махала...“ Казва му: „В тази махала те бих, и във вашата ще те бия.“

Щом дяволът ви бие, той е силен, вие сте слаб. На канарата да сте, горе. Щом дяволът те изкуси, няма да казваш: „Пустият му дявол!“ Той не е пуст. Дяволът е по-хитър, по-умен. Дяволът мене като ми устрои някой кюляф, казвам: Браво! Гениална работа. Тъй хубаво е скроена тази работа. Щом аз му скроя друг кюляф (и аз му кроя на него кюляфи), той казва: „Хъм, този противник, и той ми скрои друг кюляф!“ Кюляф след кюляф. Кой кюляф остава на главата? Ако остане дяволският кюляф, ще кажа: по-умен е от мене; пък ако аз му скроя кюляф [и] моят кюляф остане, ще кажа: „Каквото ти кажа, трябва да ме слушаш.“ Та, сега, искате кюляф. Онзи кюляф, който изработите, той е най-хубавият кюляф, нищо повече!

Сега, първото нещо: Имайте една вяра в онова, което Бог е вложил във вас, да го развиете. Всички учители в света дават начини, методи за развиване Божественото в човека. Някой път музикантите не може да се търпят. И двамата са добри, но не може да се търпят по съвсем други съображения. Двама религиозни хора не може да се търпят. Не знаят как да се молят. Да кажем, и двамата се молят. Единият много се моли, много хубаво се моли. Казвам: Болният оздравя ли? – „Не, не оздравя.“ – Не си се молил добре. То седи в молитвата, вътре.

Сега, аз като ви говоря... Когато разисквате за Божията Истина, не дръжте никой човек в ума си. Ако искате, като ученици, да разберете туй, изхвърлете всички форми из ума си навън. Не дръжте никого в ума си. Умът ви трябва да бъде една плоча, готова да възприеме новите форми, да няма нещо формирано в нея. Чисти трябва да бъдете, иначе вие не може да прогресирате.

Всички вие сте дошли на Земята и може да се учите. Може да имате противоречия. Може да мислите, че някой ви спъва. Никой не ви спъва. Единственият човек, който ви спъва, то сте вие.

Или, другояче казано: Вие имате двама любовници. Единият е Господ, другият е дяволът. Искате да се жените. Казвате: „За Господа, за дявола“ – колебаете се. Единият обещава и другият обещава. Имате една драма. Като една млада мома – погледне с едното око, погледне с другото око тия момци. И единият иска да се определиш, и другият иска да се определиш. В края на краищата ти на двама господари не можеш да служиш. Нашата слабост се дължи на любовта. Имате любов към някого, имате и слабост. Щом имаш любов към някого, ти вече имаш и слабост. Няма нито един от вас, който да не е изложен на тази опасност. И няма какво да правите. Много работи вие сте надделели вече, но има много неща, дето сте слаби.

Има певци, има музиканти, които на някой инструмент може много вярно да взимат тоновете; има музиканти, които на първа позиция свирят отлично, но като дойдат тия високи позиции: 4-та, 5-а, 6-а, 7-а, 8-а, 9-а позиция, там много малко музиканти има, които може да мърдат пръстите си. Много малко е разстоянието, микроскопическо е. Да вземе един тон, взема го така смотолевено. Тонът трябва да бъде отчетлив, да има всичките вибрации на този определен тон.

Да вземаш вярно тонове не е лесна работа. Казвам: Да бъде човек търпелив при всичките условия е много трудна работа. Кажете на вашето море да утихне! Кажете на вашите ветрове да утихнат! Казвам тогава вашето слънце да изгрее, да дойде онзи лъч да полее цветята. Кажете да цъфне всичко във вас. Всичките погрешки да се изправят. И като влезе човек в дома ви, да види навсякъде чистота.

Вие казвате: „Тази работа не е заради нас. Като дойде Христос, като дойдат ангелите. Той, Христос, като дойде, ще поправи света.“ Христос този свят всеки ден го поправя. Но вие може да го разваляте. Колко пъти вие не сте разваляли вашето щастие? Посети ви Христос, след туй не се мине половин час, всичко туй изчезне. Ако дойде Христос и ви срещне, след един час кaжете: „Дали беше Христос или не беше? Дали не се лъжа?“

Сега ще ви дам пример за една млада сестра. И с това ще завърша. Тя сега се съблазнява в мене, иска да знае аз кой съм. Да не би аз да я излъжа, та да изгуби любовта на Христа. Тя не е тука, тя е вън, от света е. Казвам, кажете на тази младата: Христа при праведните ти не можеш да Го намериш. Защото Той казва: „Аз не дойдох за праведните, за грешните дойдох. Понеже здравите нямат нужда от лекар, но болните.“ Защото, ако търсите Христа, ще Го намерите извън църквата, при бедните, при страждущите. Казвам: Тя Христа в църквите ако търси, може да Го намери в някой владика, с корона на главата; може да Го види в някой проповедник.

Всички си имате по един такъв Христос, с когото не може да живеете. Онзи Христос, Когото ще намерите при страждущите, е съвсем друг. Той е там, дето никой не отива. Де е Христос? Там, дето човешки крак не може да стъпи, е Христос. Дето най-мъчно стъпват хората, там е Христос. И като идеш, ще се опретнеш да работиш с Него. Ако не работиш, ще Го питаш: „Ти ли си Христос или не?“ Дойде някой сега и ме гледа: дали аз съм Христос, или аз не съм Христос. Каква нужда има Слънцето да знае дали аз го признавам дали е Слънцето или не? Ако съм слънце, слънце съм. Ако не съм слънце, не съм. Какво нещо е Христос? Оставете, това не е ваша работа. Христос, това е най-великото Проявление на Бога в света. Той е само едно Проявление! Едни казват: аз съм Христос, онзи е Христос. Вие не разбирате работата. Ти не можеш да познаеш Христа, ако не познаваш Бога.

И аз казвам на тази, младата мома: тя не може да ме познае, ако не познава Бога. Ако познава Бога, ще познае мене. Може да ме познае, ако Бог ѝ открие. Никой човек не е в състояние да ѝ открие кой съм. Ако Бог ѝ открие, да си мълчи. Ако не, да иде на друго място.

То е сега идеята. Не мислете, че някой може да ви каже къде е Христос. То е вътрешна свещена идея, която трябва да дойде в дълбочините на вашата душа. И като душа, вие ще получите нещо. Не се залъгвайте. Казва: „Ние намерихме Христа.“ Намерили сте Го. Мнозина, които идват, казват: „Учителю, ти всичко знаеш.“ Щом им кажа нещо, казват: „Кой ти го каза?“ Тия лъжи оставете, кой ми го каза. Има някой като вас. Не говорете тия работи. Аз разбирам това, аз разбирам човешката душа; аз разбирам нещата. Не е имало същество, което да ме излъже досега и няма да има да ме излъже. Нито себе си лъжи, нито другите. Нито дявола се опитвай да го лъжеш. Никой досега не ме е излъгал, нито хората са ме лъгали, никой не може да ме излъже.

Не искам да зная какво мислят заради мене другите. За мене е безпредметно какво мислят хората. За мене има само една идея – да изпълня Волята Божия. Една работа имам, която трябва да извърша. Една работа, имам да я свърша. Като я свърша, хората да мислят каквото искат. Онова, което аз трябва да го свърша, аз трябва да го свърша тъй, както го разбирам. Като един музикант, който свири хубаво. Дали публиката е доволна, то е друг въпрос. Ако не е доволна, да не слуша. Ако е доволна, да ме слуша. То е достойнство. Какво ще ми се сърдят? Дали аз съм, какво от това? Аз не съм дошъл заради тях. Христос казва: за грешните е дошъл. Какво разбирате вие под тия думи? Някой път ще се спра да обясня какво значи, че дошъл за грешните. Те са неразбрани работи. Христос казва, че дошъл не Своята Воля да изпълни, но на Онзи, Който Го е пратил. Понеже е Воля Негова, защото [е] Волята на Бога.

Бог вложил Своето Дихание в човека и човек станал жива душа. Христос дойде за онова, Божественото, което е в човека, него да изведе, него да въздигне, а не човешкото. Божественото е вътре.

Казвам сега: Има една граница, която трябва да пазите. Сега ако кажа: „Аз не се интересувам за възгледите на хората“, ако кажа така, то е гордост. Ако кажа: „Знаете ли кой съм?“, туй е тщеславие. Аз съм човек искрен. Аз зная и кой съм, зная и какво може да направя. Туй е тщеславие. Неразбиране е това. Не, не. Нито по пътя на гордостта искам да се проявя, нито по пътя на тщеславието. Нищо повече. Не искам да кукуригам като петел. Някой като кукурига, той е тщеславен. Казва: „Аз кукуригам за умните хора, не за говедата.“

Казвам сега, дръжте за себе си правилото: Не се проявявайте по пътя на гордостта, не се проявявайте по пътя на тщеславието. Във всеки момент пазете във вас онова присъствие на духа, та да имате характера на Бога. Бог, Който е толкоз велик, може да те стъпче, всичко може да направи, Той те погледне, помисли малко върху това, което казваш. Ти си блъскаш главата о канарата. Ти канарата няма да пукнеш, ще пукнеш главата си. Казваш: „Знаете ли какво мога да направя?“ Ти нищо не може да направиш. Ами покажи ми какво може да направиш. Кажи да стане нещо. Дойдат някои, дигат шум. Кажи: „Буря!“ и да стане бурята. Землетресение! – и да стане, та всички хора да избягат. Казваш: „Знаеш ли аз какво може да направя?“, пък нищо не става.

Бъдете сега в себе си господари. Човек, който не е господар на себе си, не може да бъде господар никому. Правилото е, че човек, който не е господар на себе си, не може да бъде господар на другите. Човек, който не е богат вътрешно, не може да бъде външно богат. Човек, който не е учен вътрешно, външно не може да бъде богат.

Сега ще се подигнете. Сега всички трябва да имате един спокоен дух, да имате онова велико присъствие, което Бог има. Вие седите в един свят, като деца сте пратени при най-добрите условия, няма какво да се оплаквате. Вие седите и все плачете. Оплаквате се, че всички сте нещастни. Аз казвам: Продайте ми всичкото ваше нещастие, ама с всичкото имане, което има.

Срещам една светска дама, тук една млада сестра, тя онази е доста видна, казва на младата сестра: „Да се разменим.“ Онази вече е на 50–60 години, а младата е на 20 години. Тя иска да се разменят, че младостта има по-големи богатства от старостта. Какво има старостта? Знанието, което имаш вътре, любовта, която имаш, то е младостта. Ако ги изгубиш, ти си стар дядо, стара баба. Ако изгубиш своята младост, любов, ако изгубиш своето знание, ти си стар дядо. Ако изгубиш истината и свободата, ти си стар. Истина, значи красиво, хубаво. Ако изгубиш истината за хората, и красивите неща не струват.

Ти трябва да пазиш това, което има цена. А не да се оплаквате от любовта, от която побелява главата. Някой казва: от много молитви изтекли очите им. Оставете вашите молитви на плача. Оставете вашата любов на въздишките и глупостите. Любов, която въздиша, тя не е любов. Мъдрост, която скърца, не е мъдрост. Свобода, която се ограничава, не е свобода.

Радвайте се на всичките хора. Радвайте се на знанието, радвайте се на свободата, радвайте се на любовта! Където може да я видите, във всичките нейни форми, в растенията, в животните и в човека. Навсякъде тя е една по форма и качество. Бог навсякъде е Един и Същ, Той няма никаква промяна.

Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)

7.15 ч сутринта

(На поляната – упражненията.)

2-ро неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 29.IX.1935 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев

Развълнуваното море

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, аз, казва, сега, христос, хора, път, съм, работа, земя, дойде, себе, бог, море, казвам, свят ,

 Утрини Слова , София, 29 Септември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Много добродетели има, които човек още не е придобил. Много неща има в живота, които човек още не е опитал и преживял. Тази е причината, където хората не могат да оценят някои добродетели. Като не ги оценяват и разбират, те ги продават евтино. В края на краищата, който продава ценните неща евтино, губи; който купува ценните неща евтино, печели. Затова казват, че на някого работите вървят добре. Има случаи, когато и който купува, и който продава, и двамата или губят, или печелят. За да не губят, и купувачът, и продавачът трябва да бъдат с отворени очи и с будно съзнание.

Един млад човек изнесъл на пазаря хубав, почти нов далекоглед. Запитват го: „Колко струва далекогледът?“ – Двеста лева. Един добър познавач на далекогледи разбира, че уредът струва пет–шест хиляди лева и се чуди как е възможно да се продава толкова евтино. Той се приближил към продавача и го попитал да не го е откраднал. – „Аз съм честен човек.“ – „Откъде си го взел тогава?“ – „Далекогледът е останал от баща ми, но аз не мога да се ползвам от него. За мене той не струва нищо.“ Като се убедил в истинността на думите му, продавачът взел далекогледа и се зарадвал, че купил евтино толкова ценен предмет. Ако младият човек знаеш цената на далекогледа, не би го продал. Ако трябва да го продаде, ще иска съответната цена. Какво представляват загубата и печалбата в човешкия живот? – Лотария. Думите, с които хората си служат, са лотарийни билети. Вземеш няколко лотарийни билети, т.е. кажеш няколко думи, и очакваш или печалба, или загуба. Такова нещо представлява и борбата в живота. Някой си въобрази, че има противник, и започва да се бори с него. Той се запитва кой от двамата ще победи. Един все ще победи. Следователно или ще бъдеш бит, или ще биеш. Случва се и двамата да са еднакво силни. Тогава никой не побеждава. Силният всякога побеждава, а слабият остава победен. Като се говори за силата на човека, някои се питат каква сила криел Христос в себе си, че могъл да заповядва на вятъра и на бурята да утихнат. Ще кажете, че Христос е Син Божи, надарен с необикновена сила и власт. Той сам казва: „Дадена ми е всяка власт на небето и на земята“. Така хората се оправдават, че не могат да направят това, което Христос е правил. Наистина, обикновеният човек не може да укротява морето и ветровете, не може да заповядва на бурята, но има неща, достъпни за неговата сила. Ако не можеш да укротиш морето вън от себе си, не можеш ли да спреш своето сърце, т.е. развълнуваното море в себе си? Кажи на своето море да утихне, да се приберат вълните му. Защо си допуснал тези големи вълни да опръскат всичко наоколо? Само с една дума Христос укроти развълнуваното море. Той беше заспал в ладията и като се събуди, видя, че учениците Му бяха уплашени и смутени. Те се страхуваха да не потънат. Не можете ли и вие, като Христа, щом се събудите от сън, да кажете на своето развълнувано море да спре? Вие ставате сутрин нервни, неразположени, гневни и вместо да спрете само с една дума развълнуваното море и бурята в себе си, вие се извинявате, че сте наследили нервността на баща си, сприхавостта на майка си и продължавате да се гневите. Ако няма достатъчно средства за прехрана, сърдите се, роптаете, без да се замисляте, че с гняв и роптание положението не се изправя. Кажете една дума, морето ви ще спре, вятърът ще утихне и положението ви ще се подобри. Когато морето утихне, работите на човека се оправят. Кога утихва морето? – Когато му се даде нещо. Защо Христовите ученици се уплашиха и събудиха Христа от сън? – Защото нямаха нищо в джобовете си, което да дадат на морето. В това отношение те могат да се уподобят на добре облечени хора, на които джобовете са празни. Много просяци вървят след тях, но нищо не получават. Учениците на Христа трябваше да събудят Учителя си, да даде нещо на просяците вместо тях. Вълните са просяците, които искат нещо. Христос се събуди, каза една дума и с нея укроти вълните. Сила имаше Христос, затова можа да укроти бурята, и морето утихна. И сегашните хора имат сила, но не се решават да я проявят, защото очакват времето, да станат по-умни. Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще правите и по-големи чудеса от тези, които аз правя“. Значи вяра е нужна на човека, за да прояви силата и дарбите, които са вложени в него.

Вярата определя възможностите на човека. Като изучавате проявите на хората, виждате, че тщеславният се проявява по един начин, а горделивият – по друг. Ако е религиозен, тщеславният разправя за силата на своята вяра, за успехите в живота си; ако е музикант и го накарате да свири, той веднага взема инструмента си и започва да свири. Горделивият е повече мълчалив. Ако е религиозен, и той се моли, но нищо не говори за своята вяра и за резултата от своята молитва; ако е добър музикант, колкото и да го молят да свири, той отказва под предлог, че свири само класически парчета, които се разбират мъчно. Тщеславният е подобен на търговец, който постоянно дава, евтино продава стоката си. Горделивият е човек, който повече взема, по-малко дава. Ако влезете в едно общество, лесно ще разберете кой е тщеславен и кой – горделив. Тщеславният постоянно говори за своите опитности. Не е лошо това, но човек трябва да споделя опитностите си само с онези, които могат да ги използват и разберат. Това е все едно да осветявате пътя на заблудилия се пътник в тъмна, мрачна нощ. Обаче през деня вашата запалена свещ не струва нищо. Пред слънцето свещта губи цената си. Съвременните хора имат много знания, но се нуждаят от приложение. Всеки трябва да каже една дума и морето да утихне. Човек трябва да започне от малките неща и постепенно да върви към големите. Нищо не иде изведнъж. Дарбите и способностите, с които разполага, са придобити постепенно.

Казано е за ангелите, че разполагат с голяма сила и мощ, но и те са я придобили постепенно. Тя е резултат на усилена работа и постоянство. Ангелите всякога са изпълнявали Божията воля. На това се дължи техният успех. Съвременният човек едва сега започва своето истинско развитие; едва сега той започва да изпълнява Божията воля. Ако сегашният човек живее добре, изпълнява волята на Отца си, той може да прилага силата си и да стане ангел. Днес той се различава коренно от ангела. Само вярващият може да приложи силата си и да бъде зачитан от всички. Чувате ли някой да се оплаква, че не го зачитат, ще знаете, че той не вярва в Бога. Щом няма вяра, не може да приложи и силата си. Как да не уважавате и зачитате силния човек? Виждате как той вдига големи тежести и ги пренася от едно място на друго. Как да не зачитате добрия музикант? Как да не зачитате добрия лекар? Добрият музикант свири, повдига духа на слушателите си. Добрият лекар помага на болните, лекува ги, внася силата в тях, да могат да се справят с болестта си. Как ще зачитате онзи, който само се хвали без да направи нещо добро за другите? Как ще зачитате онзи, който само предава неверни слухове? Той е търговец, който продава на дребно. Има търговци и на едро, но само когато купуват. Ако продавате на едро, те се проявяват правилно, има нещо издържано в характера им. Обаче продават ли на дребно, те проявяват тщеславието си. Значи търговецът на едро е горделив, а търговецът на дребно е тщеславен. И тъй, когато иска да продаде нещо, човек е тщеславен; когато иска да купи нещо, той е горделив. Когато говори лошо за хората, човек е тщеславен и лесно се произнася за всичко; когато говори добро за хората, той е горделив, натънко преценява нещата. В злото човек е тщеславен, в доброто – горделив. Гордостта е дърво на доброто, а тщеславието – дърво на злото. Само доброто е в състояние да смекчи горделивия; само злото е в състояние да задоволи тщеславния. Ние не разглеждаме злото и доброто като прояви, като постъпки, но като принципи, като подтици в живота. Обаче, като прояви в човека, гордостта и тщеславието са анормални процеси. Гордостта е цирей, който трябва да изтече навън, да освободи човека от известна нечистота. Гордостта е подобна на онези елементи в киселините, които ги правят вредни. Щом се изхвърли вредния елемент от киселината, останалите елементи са на мястото си. Човек трябва да учи, да се домогне до методи, чрез които да се освобождава от вредните елементи на своето естество. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, там ще научат всичко. И на онзи свят човек учи, но там има по-малко условия за учене. Най-добрите условия за учене и повдигане на сегашния човек са на земята. И на онзи свят има университети, музикална и художествена академия, но всеки не може да постъпи за ученик. Там цензът е по-строг, отколкото този на земята. Там не се приемат посредствени ученици. Колкото са щедри и великодушни съществата на онзи свят, толкова са строги и взискателни. Като срещнат добър човек, те отварят сърцето си за него и започват да му пеят и свирят. Срещнат ли лош човек, веднага се затварят. Докато сте на земята, трябва да работите.

Не казвайте, че не сте надарени, но работете, за да развивате дарбите си. На всеки човек са дадени известни дарби и способности, които той трябва да развива. Работа се иска от всички. Прилежният намира методи, чрез които сам развива дарбите си. Ленивият, обаче, очаква всичко наготово. Също така работа се изисква и в религиозния живот на човека. Мнозина минават за религиозни, но не искат да се упражняват. Като им се говори за молитва, не искат да се молят и се питат какво нещо е молитвата. Като им се говори за четене на Свещените книги, и това не признават. Да четат романи, това е в реда на нещата. Какво ще намерят в един роман? Ще четат как се срещнали двама млади – момък и мома. В края на краищата ще ги изкарат герои. Авторът описва любовта на момата и на момъка, но не в онази светлина, каквато душата търси. В първо време момата е щастлива, доволна от своя възлюбен. След време тя започва да го подозира, съмнява се в неговата вярност. Това показва, че тя е страхлива. Където се проявява съмнението, подозрението, недоверието и страхът, там е тщеславието. Значи момата е тщеславна, а момъкът е горд. След всичко това те минават за герои. Тщеславните и гордите не могат да бъдат герои. Добре е да се четат и романи, и Свещени книги, за да се изучават нещата. Щом изучава проявите на хората, човек ще намери Бога. Трябва ли да търсите Бог само в нужда? Някой се намира в затруднение и се обръща към Бога за помощ. Той обещава, че като разреши мъчнотията си, ще повярва в Бога. Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието си. Друг пък боледува и обещава да направи едно голямо добро, ако Бог му помогне да оздравее. Щом оздравее, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала. Може ли този човек да минава за герой? Който не изпълнява обещанието си и променя мнението и възгледа си за нещата по няколко пъти на ден, той не може да бъде герой. Може ли да бъде герой онзи, който изменя на любовта си? Можеш ли да наречеш герой онзи, който изменя своето верую? Истинският герой е добър човек, с характер, не изменя своето верую и своите убеждения за Любовта. Който изменя на убеждението си и своето верую, той изисква нещата да стават по неговото разбиране. Невъзможно е природата и Бог да постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост. Ще кажете, че няма справедливост в света. – Важно е за каква справедливост се говори – за човешката или за Божествената. Представете си, че се обявява конкурс за професор по музика. Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения. След конкурса избират един от кандидатите за професор. Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място. Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива. Така се преценяват нещата на физическия свят. В Божествения свят преценката се дава по друг начин. Когато трябва да се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може да заеме професорска катедра, изпращат го на земята да свири едно свое музикално произведение на някой умрял. Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава да заеме професорско място. Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може да възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти. Някой казва за себе си, че е добър и умен. За да се произнесат и другите за него, трябва да го подложат на изпит. Ето защо, изпитанията в живота не са нищо друго, освен условия за преценка на човешките добродетели.

Съществуват два вида прояви на добродетелите: положителни и отрицателни. Първият се опитват по положителен начин, а вторите – по отрицателен. Когато ти се дава добър случай да помогнеш на някого, добродетелта е проявена при положителни условия. Обаче, ако си болен, ти се намираш при отрицателни условия и ако можеш да проявиш така своята доброта и разумност, че да не измъчваш близките около себе си, ти си добър човек. Измъчваш ли окръжаващите, ти не си добър човек. Един хирург в първите години на своята практика правел операции без упойка. Той намирал този начин за естествен и го практикувал. Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без да каже нещо ритнал с крака си лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана. От този ден лекарят изменил своята практика: първо упоявал болния и после го оперирал. Ако се налагало операцията да стане без упойка, той заповядвал да вържат ръцете и краката на болния, да не рита и удря с ръце. Ще кажете, че това става само с болни хора, които не съзнават положението, в което се намират. В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически. Те са научени да ритат и без да им правят операция, прилагат знанията си. В такъв случай и те са болни. Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят. Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти. Какво правите, когато дрехите ви се оцапат? – Изпирате ги. По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях. Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят. Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята. Ако сгреши и опетни пак ума и сърцето си, отново го изпращат на онзи свят, да се изчисти. Мъчно става обличането на човека в духовния свят, но това е неизбежен процес. Някои окултисти се чудят как човек се е решил да слезе на земята, да се облече в дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича. Наистина, чудно е как човешката душа се излъгала да слезе на земята и да се облече в плът. Красив е духовният свят, но и там има примки, в които попадат неопитните души. Една от тези примки са витрините с богати, разкошни костюми. Неопитните човешки души обикалят витрините, гледат отвън, докато се увлекат и влязат вътре да си купят един костюм. Щом облекат костюма, не могат вече да го съблекат и остават в него. Те започват да ритат, да се освободят, но колкото повече ритат, толкова по-плътно прилепва костюмът, докато се намерят на земята, облечени в плът. Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята. Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба. Засега на човека е определено да живее 120 години на земята, за да научи изкуството правилно да съблича дрехата, с която е дошъл на земята. Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята. Това са обяснения, които разрешават противоречията. Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения. Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване. За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия. Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи. Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога. Най-великото нещо за човека е да служи на Бога. Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене. Достатъчно е да засвири с цигулката си, за да внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре. Щом изсвири едно музикално парче, те се развеселяват, поканват го да остане между тях, да им гостува. Ако този цигулар срещне някой отчаян човек, с цигулката си може да измени състоянието му и да станат приятели. Музикант, който служи на Бога, може с музиката си да въздейства на човешката душа, да ѝ покаже правия път и да осмисли живота ѝ. Който служи на Божественото, всякога е готов за доброто, всякога може да си пробие път в живота.

Разправят един интересен случай от живота на Аделина Пати. Когато била в Ню Йорк, на нейно име се получил чек. Като отишла в банката, касиерът поискал личната ѝ карта или лице, което да я познава. Понеже в дадения момент нямала нито лична карта, нито познато лице, тя се изправила в средата на салона и започнала да пее. Като чул гласа ѝ, касиерът веднага заповядал да ѝ се изплати сумата. Чрез гласа си тя разрешила трудния въпрос. Какво трябва да правят хората, за да разрешат мъчнотиите си? – Да служат на Бога. Само така те могат да развият дарбите си. Всяка дарба е дадена от Бога. Певецът ще каже, че не всякога е готов да пее; не всякога разполага със заучени песни. Който не е готов всякога да пее, той не е истински певец. Даровитият може всеки момент да прояви своята дарба. Защо хората не успяват в живота си? – Защото не разчитат на Божественото в себе си, но очакват на другите, те да им помагат. Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота. Момъкът се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопран, момъкът – бас. Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите. Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот. Като слушате да се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват. Какво, всъщност, ви интересува? Ако се говори за вяра, и това не ви интересува. Обаче вярата е от значение за човека. Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна. Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца. Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво. Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца. Със слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежест. Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд. Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш. Същевременно трябва да се прилага наученото. Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат. Който учи, ще свърши университета и ще върви напред. Който не учи, ще го изключат. – „Не ми се живее вече, всичко ми дотегна.“ – Какво ще правиш, като не ти се живее? – „Ще се удавя или ще се хвърля от някоя канара.“ – Така постъпват героите и героините на романите. Като се обезсърчат, ще се качат на някоя канара и оттам ще се хвърлят или ще се удавят. Много герои и героини в живота отиват на планината, качват се на някоя канара, откъдето се хвърлят, но не се убиват. После пишат във вестниците за някаква избегната катастрофа. Защо? – Канарата не била много висока и пропастта не била много дълбока. Според мене, който иска да се хвърли от канара, нека обиколи всички планини, да намери най-високата канара и оттам да се хвърли. Ако иска да се дави, да намери най-дълбокото място в морето, там да се хвърли. Не може ли да направи това, нека стои на канарите, да се пече на слънце; нека ходи по бреговете на реките, да се гмурка по няколко пъти във водата, докато се освежи добре, и тогава да се върне у дома си. Който се качва по високите планини, никога не може да посегне на живота си; който стои на брега на морето и се любува на красивия изглед, също не може да посегне на живота си. По-добре учете се да плавате в живота, за да се справяте лесно с мъчнотиите си, да не се отегчавате от условията, при които живеете.

Приложение се иска от сегашните хора, да знаят как да понасят изпитанията. Някой има едно малко изпитание и като не може да го понася, сърди се на Бога. Ако на детето не дадат ябълка, портокал или орех, и то се сърди. Значи детето се сърди на майка си, възрастният – на Бога. Ако кажете обидна дума на някой ваш познат и той се сърди. Какво сте му казали? – Че носът му е крив. Ако носът ви, наистина, е крив, един ден ще го изправите. Защо трябва да се обиждате? Ако това е факт, ще работите върху себе си, да поставите носа си на място. Ако носът ви не е крив, колкото и да ви внушават тази мисъл, не трябва да се поддавате на нейното влияние. Един милионер, американец, извикал един знаменит художник да го рисува. Той искал да се пошегува с него, затова си сложил изкуствен нос. Художникът го рисувал няколко деня, но се измъчил с носа на своя клиент. Всеки ден милионерът помръдвал малко носа си. Художникът се чудел защо този нос не му се поддава. Най-после той казал на клиента си: „Господине, отказвам се вече да рисувам вашия нос. Аз не се занимавам с рисуване на изкуствени носове. Ако искате да ви рисувам, махнете този нос“. Сега и на вас казвам: Не се занимавайте с изкуствените носове на хората. Това са техните недъзи. Недъзите пък представляват неразрешени въпроси. Както и да ги разглеждате, от която страна и да ги бутате, те остават неразрешени. В тях действат неорганизирани сили.

Който се занимава със своите или с чуждите недъзи, той не може да успява. Ако Бог търпи всички, колко повече хората трябва да бъдат снизходителни към себе си и към ближните си. Ще кажете, че противоречията ви са големи, те ви правят кисели и недоволни.

Противоречията са задачи, които трябва да се решават правилно. Ще се справяте с тях и ще вървите напред. Че вън е бурно, че вятър вее, това да не те смущава. Че си беден, болен, неразположен, и това да не те спъва. Ти трябва да извървиш онзи път, който ти е определен. Ти трябва да изпълниш онзи план, който ти е предначертан. Каквото и да се случи в живота ти, кажи си, че е за добро. Не говори на другите хора какво мислиш; вярвай в себе си, че всичко, което Бог е допуснал да стане, е за добро. Ще кажете, че страданията ви са големи. Без страдания не може. Чрез тях се изпитва силата на човешкия характер. От това гледище силният не трябва да се оставя на слабия да го бие. Така той показва силата си. И слабият не трябва да се оставя да го бие силният. С това той показва своята разумност. Следователно, ако си силен, работи с волята; ако си слаб, работи с ума. Как ще се справиш със злото, ако не си разумен? В прочетената глава има неща, които вие знаете, затова не говоря за тях. Обаче има един въпрос, който малко познавате. Това е въпросът за самообладанието. Велико нещо е самообладанието! Това значи да придобиеш голямо богатство. Някой дойде при тебе и ти говори с часове. Ти го слушаш известно време с внимание, докато най-после изгубиш търпение и кипваш. Започваш да го пъдиш, не ти се говори. Защо не приложиш самообладанието и не му кажеш: „Господине, много хубаво говориш, но съм зает, имам работа, не мога да слушам“. Ако си силен, така ще постъпиш; ако си слаб, трябва да предвиждаш отдалеч, да знаеш, че този човек ще те посети, и да вземеш мерки за отдалечаването му. Какво трябва да прави овцата, ако вълкът я дебне? – Да бяга, да се качи на някоя висока, непристъпна канара и оттам да гледа. Ако се чувства силна и може да се бори с вълка, да остане долу.

Следователно, когато дойде злото при вас, имате две възможности: ако сте слаби, да се качите на висока канара; ако сте силни, да останете в долината и разумно да се справите с него. Ще кажете, че злото е дяволска работа, не можете да се справите с него. – Ако сте силен, можете да се справите; ако сте слаб, то ще ви победи. За да познаете кой е силен и кой – слаб, вижте носи ли човек нещо на главата си. Ако носи дяволския кюлаф на главата си, дяволът е по-силен от него. Ако няма нищо на главата си, той е по-силен от дявола. В този случай дяволът носи неговия кюлаф на главата си. Пазете се от дяволския кюлаф. Първата задача на човека е да има вяра в това, което Бог е вложил в него. Само така той може да разработи своите дарби. Те представляват Божественото начало в човека. Много методи са дадени за развиване на това начало, но резултатите са слаби. Защо? – Има нещо в човека, което му противодейства. То е причина и за недоразуменията между учените и религиозните хора. Срещат се двама учени, не се разбират, не могат да се търпят. Срещат се двама религиозни – също не се разбират. И двамата се молят, но молитвите им не дават добри резултати. Единият казва, че молитвата му е по-сърдечна, по-вдъхновена от тази на другия. Питам го: Щом молитвата ти е вдъхновена, можа ли да вдигнеш болния от леглото му? – „Не можах.“ – Значи не си се молил вдъхновено. Молитвата е мощна сила. Ето защо, когато се молите, когато размишлявате върху истината, умът и съзнанието ви трябва да бъдат чисти – никаква нечиста мисъл, никакъв страничен образ да не допущате в тях. За да възприемете една мисъл, един образ от висшите светове, съзнанието ви трябва да бъде чисто и гладко, като водата на спокойно планинско езеро. Хората слизат на земята да се учат. Каквито противоречия да имат, не трябва да се спъват. Никой никого не може да спъне. Единственият, който може да спъне човека, това е той сам. Коя е причината, където човек сам се спъва? – Двамата възлюбени, които го привличат: Господ и дяволът. И към единия поглежда, и към другия; колебае се, не знае кого да избере. И двамата искат от него да се определи. Защо не може изведнъж да се определи? – Защото има слабости, които го теглят към дявола. Любовта му го тегли към Бога, слабостите – към дявола. Няма човек в света, който да е лишен от слабости. С много неща хората се справили, но много неща още ги спъват. Има музиканти, които свирят отлично на първите позиции на цигулката. Дойдат ли до високите позиции, не могат да взимат чисти тонове. Там разстоянието между тоновете е малко, и мъчно се взимат. Не е лесно да взимаш чисти, ясни тонове. Всеки тон има определен брой трептения. Не се ли вземе тонът правилно, и броят на трептенията му не са точни. Не е лесно да бъдеш истински музикант. Не е лесно да бъдеш търпелив при всички условия на живота. Какво трябва да прави музикантът, за да свири чисто? Какво трябва да прави нетърпеливият, за да се справя с мъчнотиите си? – Да кажат на своето развълнувано море да утихне. Кажете на развълнуваното си море да утихне! Кажете на вашите бури и ветрове да престанат! Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат. Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие. Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас. „Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте. Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал! Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си! Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете. Ако искате да знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете да работите с Него. Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените. Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може да стъпи. Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска да знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска да знае признават ли Го или не. Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце. – „Какво е Христос?“ – Най-великата проява на Бога. – „Как ще познаем Христа?“ – Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа. Христос е вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. Само Бог може да вложи тази идея в човека. Домогне ли се до нея, човек мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа. Той ги носи в себе си. Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята. – Това не е тяхна работа. Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил. Така е казал и Христос. Какво е отношението на Бога към човека? – Какво е отношението на майката? – Каквото е отношението на майката и на бащата към детето. Бог вдъхна живот в човека и той стана жива душа.

С други думи казано: Бог вложи Божественото начало в човека, като част от себе си. За Божественото в човека дойде Христос, а не за човешкото. Той искаше да повдигне Божественото в човека, да го изведе на прав път. И вие, като Христа, трябва да разграничавате Божественото от човешкото и да съдействате за неговото проявяване. Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост. Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие. Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение. Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието. Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света. Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си. Някой блъска главата си в канара и мисли, че ще я разбие. Канарата ще счупи главата ти, но не обратното. И най-коравата човешка глава не може да счупи канарата. – „Аз мога да направя много неща.“ – Кажи и направи. Обаче казваш и нищо не става. Защо? – Защото Бог е вън от тебе. Докато Бог е вън от тебе, нищо не можеш да направиш. И тъй, за да направи това, което иска, човек трябва да бъде господар на себе си. В противен случай нищо не може да направи, на никого господар не може да бъде. Който не е богат вътрешно, и външно не може да бъде богат; който не е учен вътрешно, и външно не може да бъде учен. Това не е за обезсърчаване. Вие живеете в един велик свят, при добри условия за развиване, няма защо да се оплаквате. Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни. Аз съм готов да купя вашето нещастие и вашите страдания. Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва да се страхувате. Страшно е, ако сте остарели и не можете да работите. Който е млад, трябва да се радва. Той носи в себе си Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта. Трябва ли да се оплаква и обезсърчава при това положение? Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината. Тогава ставате старци и за нищо неспособни. Някой казва, че от любов главата му побеляла и от молитви очите му изтекли. Не говорете за любовта на въздишките. Това не е любов. Не говорете и за молитвите на плача. Това не са молитви. Не говорете за свободата, която ограничава. Това не е свобода.

Радвайте се на знанието. Радвайте се на свободата. Радвайте се и на младостта, и на старостта. Радвайте се на Любовта във всичките ѝ форми и прояви. Радвайте се на Любовта в растенията, в животните и в хората. Тя е една и съща навсякъде.

По форма и по качество Божията Любов е навсякъде еднаква; в нея няма нито промяна, нито измяна. Бог е навсякъде един и същ.

БОЖИЯТА ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

Утринно Слово от Учителя, държано на 29 септември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder