НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Трите родословия. Моето верую. Новото верую / Трите родословия

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Трите родословия. Моето верую. Новото верую

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, сега, аз, себе, бог, хора, казва, всичко, път, христос, съзнание, иска, казвам, дойде, свят ,

 Утрини Слова , София, 22 Септември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


22 септември 1935 г.,
5 ч сутринта.

(Небето съвсем ясно, чисто, звездно.
Месецът се празни, наполовина е,
повече към източната половина на небосвода.
Хоризонтът чист, отворен за изгрев.
Времето топло, приятно, свежо, ведро.)

Нарядът:

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

Първа глава от Евангелието на Матея

„В начало бе Словото“

Онзи, който чете първата глава, малко ще остане озадачен с родословията. Тук има 3 по 14 рода; после иска да покаже как Христос води Своето начало от обещанието Авраамово. Засяга една вътрешна страна, която вас няма какво да ви интересува. Тя е една сложна математическа задача. Някой път има такива задачи, дето само малцина се интересуват. Много сложни задачи са, които мъчно се разрешават.

Може да запитат: Защо нещата са така? Всичко в природата е скрито, няма нищо явно. Много малко е явно. И всякога хората виждат туй, което не е така. Вечерно време като излезнете, погледнете небето със звездите – ще видите такива малки светлинки, като светулки. Казват, много малки свещи са запалени там. И не може да осветляват. И тия безбройни звезди, [за] които ни казват учените хора, ако ние останем на тяхното благоволение, то гладни ще умрем. И тия учени хора казват, че тия звезди са големи като Слънцето в далечното пространство. А тук се виждат едва, и малки.

Онези, които създадоха света... И ние за света знаем толкова, колкото малките мрави знаят за човека. Колкото мравешкият свят знае за човека, за неговия произход, толкова, колкото и ние знаем за вселената и защо е създадена.

Крайната цел? Дават се разни теории. Но да предполагаш нещата и да знаеш, туй са две неща различни. Срещаш човека, гледаш, че е сериозен отвънка и казваш: сериозен е. Но лицето е сериозно, а какво е неговото разположение вътре, ти не знаеш. Или срещаш човека весел, засмян; той отвънка е засмян, отвътре как е? Истинският човек е скрит.

И ако погледнеш въобще сегашните хора, степента, докъде са достигнали, и най-напредналите на Земята, постоянно има едно вътрешно неспокойствие и то зарад нищо и никакво. Някой път само една дума може да безпокои човека. Една дума. Онзи, който е оженен, син му е в странство, казват, че син му заболял, баща му се смущава и майка му се смущава. Е, какво има в заболяването? Казвам: По някой път човек трябва да има вяра в Бога. Но въпреки туй верую, бащата и майката се смущават, че синът може да умре. Страх ги е, че може да умре. А при това хората вярват, че човек не умира, той отива при Бога, а като дойде синът да иде при Бога, не ги утешава туй. И въпреки това смущението се явява. Въпреки че при Бога ще иде. Казват: „Има живот, но тази работа малко така...“

Запример често се проповядва, казват, че човек може да се излъчи, да излезе из тялото си, да иде в Небето. Но колко хора има, които сега са се излъчвали, както апостол Павел, и да кажат това? Както апостол Павел казал, че излезнал от тялото си. Много малцина са. Някои могат да имат някои сънища. Туй, за което апостол Павел говори, то е едно пробуждане на космическото съзнание; то е за човека, влезнал в едно високо развитие. В неговото съзнание [е] друго, светлина вече прониква. И още обикновените хора малко са. Има един автор, наброява, засега има само 19 души, които са имали космическо съзнание. Може да има и повече, но засега само 19 души са те.

Сега, така като се разглежда, някой ще се обезсърчи. Заражда се друг един въпрос: Защо апостол Павел да има туй съзнание, а ние да го нямаме? То е същият въпрос: Защо Петко, Стоян да бъдат богати, а друг да бъде сиромах? То е същият въпрос: Защо Стояновият кон да бъде натоварен, а Петковият да ходи празен? Или защо някоя река да е пълноводна, а другата да е изсъхнала? Те влизат от същата категория въпроси. По някой път питат защо хлябът да е топъл и защо е студен. Топъл е, защото сега е излезнал из фурната; и студен е, защото отдавна е изваден.

Сега, това са ред разсъждения, които не разрешават онова, което ние търсим. Сегашният човек, във всичките свои разсъждения, той търси живота. Всеки иска да живее добре. В съзнанието на всеки един човек туй лежи. Всеки един човек иска да живее без болести, без сиромашия, без несгоди, без мъчнотии. Той иска всичко да има. А е точно обратното сега. Не че всякога човек е тъжен и скръбен, но след всяка една малка радост, която ще ти дойде, непременно ще ти дойде противоположното – скръбта. Таман се зарадваш, отнякъде ще ти дойде някоя малка скръб, като че някой те дебне, не иска да види човека весел. Щом се поразвеселиш малко... И по някой път аз уподобявам туй състояние на някои слуги – седят, разположили се, таман са седнали по столовете и се развеселили, и ето господарят ги види и каже: „Какво седите по столовете? Защо не сте на работа?“ Като че на господаря му се топи сърцето да види тия свои слуги седнали, да си почиват.

Вънка от това, по някой път и вашето сърце се топи, като видите един човек по-красив; или по-богат – пак ви се стяга сърцето. Ако някой е по-силен, стяга ви се сърцето.

Сега, подбужденията – защо ви се стяга сърцето? Защо човек да не може да гледа спокойно и да се зарадва на щастието на другия човек? Пък и болният човек пак да се радва. Каква разлика има между един здрав човек и един болен човек? Между една скръб и една радост? Един скръбен и един радостен?

Пред една публика един говорител като им говорил, та им говорил за сиромашията, искал да покаже, че сиромашията е добра, но те казали: „Сиромашията задръж за себе си, пък на нас дай ни богатството и ти опитай сиромашията.“

Някой път ние говорим за сиромашията, за която не вярваме. Мнозина говорят за сиромашия и за болести, но ние сами не искаме ни сиромашия, ни болести. Ние не вярваме в това. Това са задачи. И болестите са задачи, и сиромашията е една задача. Изостанали от миналото, неразрешени, и сега на съвременните ученици са дадени, вие да ги разрешите. Тия задачи са давани на много поколения и са ги оставили неразрешени. И болестите са задачи и на вас се дават; дали ще ги разрешите, то е въпрос. Може и вие да ги оставите на следующи поколения.

Сега, по някой път вие искате да ви разправям защо са страданията, за да може да разрешите задачата си. Аха, онези, които са ви дали тия задачи, те веднага знаят дали с вашето собствено съзнание ще разрешите задачата или някой ви е казал задачата. Запример вие седите и разправяте как е създаден светът. Но то не е ваша работа; дали сте за Лапласовата теория, как е създадена вселената. Казвате: „Науката го е създала.“ А няма никакви факти, дали науката го е създала. То е въпрос. Но според мене тя е най-трудната задача, да разправяте. Най-първо аз бих рекъл на един учен човек да ми разправи как е създаден човекът. Тия, учените хора, които се занимават с най-отвлечени неща, много малко знаят за себе си научно. Математици има, музиканти, които не знаят колко центъра има в мозъка. Музиканти има, които не знаят, че има такова чувство, отричат го, че има един център, който се занимава с музика. Философи има, които не знаят, че има някой си център – те не го знаят. Има учени хора, които не вярват в магията. И някой не вярва в магията. Как не, магия има. Какво е магия? Омагьосване, магия, значи мъдрост – един по-силен човек може да повлияе на един слаб човек, един по-силен човек може да носи един слаб човек на гърба си.

Разправят за един много виден професор, много учен – сега няма да ви кажа дали в Америка или в Европа – учен човек, разправя на учениците си и всички били доволни от него. Но един ден иде една млада студентка – и тя слуша лекцията, и професорът почва да става разсеян. Не върви лекцията, тъй. Е, как ще го [обясните,] на кого ще го отдадете туй? Паралелно с това един американец разправя, един виден проповедник разправя за една своя опитност. Приготвил той своята проповед (някои проповедници цяла седмица приготовляват проповедта си), написал я той, заучил я той, но по една случайност забравя да вземе ръкописа си, но позаучена била тя тъй, че той имал самоувереност, че ще изкара проповедта си. И казва: „Няма защо да взимам ръкописа от вкъщи. Ще имам малко вяра.“ Качва се той на амвона и ето, една жена с черни очила влиза и като застава тя, като го поглежда, умът му се помрачава; оттук, оттам – нищо няма. В дадения случай, той мисли да каже, че е неразположен, че му станало лошо. Иска да излезне от това затруднено положение. И ето, идва един друг господин, като го поглежда, веднага му се възстановява неговата беседа. Това е неговата опитност.

Е, как ще обясниш? Може да се обясни по един прост начин. Тази, първата жена, с черните очила, като го поглежда, изгасва светлината в мозъка му и всичко потъмнява в ума му – не може да чете, не може да мисли; влиза другият господин през вратата, веднага взема, запаля светлината и той пак продължава проповедта си.

Има една аналогия: по същия начин вие сте в тази стая; ако сега изгасим нашата лампа, вие няма да се виждате. Значи, от светлината зависи знанието.

Аз искам да ви наведа една мисъл: Бог, Който е създал света, оставил е хората свободни, те да си влияят. Не че Господ ги е оставил свободни, но Той се е отдалечил, за да може те свободно да си усвояват знанието. Ако Бог със Своето съзнание би присъствувал в нашия живот, Той като една планина щеше да застане и нямаше да бъдем ние свободни. Но Бог, като е създал света, се е отдалечил, да създаде в нас една мисъл, да се интересуваме как Той е направил света. И e оставил хората сами да си влияят.

Обаче хората не държат едни към други същото отношение, което Бог има. Един човек може да се наложи със своето съзнание. Той иска да убеди човека, че светът е тъй създаден, както той мисли. Някой може да има свое верую за Христа. Иска да го наложи. И сега вие искате да знаете какво ще бъде отношението на Христа спрямо вас. И как си го представлявате отношението на Христа спрямо вас? Представете си, че има 550 милиона християни, които трябва да дойдат при Него, и ти си един от тях. Колко време трябва да отдели Христос в съзнанието Си, колко минути трябва да говори с вас? И по някой път вие се сърдите, че Христос не ви е говорил, не ви е приел. 550 милиона души, по колко минути може да им определи, да им говори?

Сега, то е само за разсъждение. Сега, някой път вие мислите, че ако Христос е тук, ще определи за вас най-малко половин час. Материалистически като разгледате въпросите, то е невъзможно. Ако разсъждавате по човешки, на ден 550 милиона християни, които трябва да дойдат при Него – колко време трябва да отдели Христос в съзнанието Си, колко минути? В това положение, тъй, както ние схващаме, хората, тъй, както са тук, на физическото поле, то е така. Тогава как ще си представите: в съзнанието на Бога, всичките тия безбройни светове на същества, от най-малките до най-големите, всички в даден момент Той ги схваща. За всяко същество определя известно време. За всяко същество е помислил за неговите нужди, за всички промени, които може да станат в живота му. И когато се ражда, и когато умира.

Според нас човек се ражда и умира, а според Бога той минава от едно състояние в друго. Когато се ражда един човек, в Небето скърбят. Когато ние се радваме, Небето скърби, а когато ние скърбим, Небето се радва. Е, как ще разберете? Как ще примирите това? Щом една душа слиза и се въплотява в материята, тя се губи за Небето, няма я. И следователно по нашему като я няма, те слизат да вземат тази душа, която се е въплотила, която страда. И някой път не знае защо страда. При това, като умре, ние, които сме запознати с тоя човек, скърбим за него, а в Небето се радват, че той се е върнал.

Сега може да попитате: Защо е така? Аз оставям на този въпрос вие да отговорите, защо е така. Някой би задал въпроса така: Не можеше ли Господ да създаде един човек без уста, без да яде? Представете си, ако всичките хора станат едно съзнание, ако съзнанието на всички хора стане в едно съзнание, човек няма да има нужда от ядене и пиене. Ако той е сам светлина само, за себе си само мисли, тия условия, туй знание, които сега има, няма да бъдат такива.

Какъв ще бъде човекът, който няма да има такъв образ? Може ли да си го представите какъв ще бъде? Ама то пак са философски разсъждения – щом Бог е създал човека, има известен проект в Себе Си. Една необходимост; ако можеше по друг начин да го създаде, Той би го създал. Човек още не е дошъл до върха на своето развитие. Скициран е той. Човек не е дошъл още до Образа и Подобието на Бога. Вие както сте тука, още не сте по Неговия Образ. И колко време ви трябва на вас, за да го придобиете? Ако вземете, че човек, според твърденията на сегашната наука, е минал 400 000 форми, през които той е минал, още през колко форми има да минава? Да кажем, вие изчислявате, вие не знаете една кокошка в коя форма се е спряла. От най-дребната микроба до кокошката, колко родословия е минала? Четиристотин хиляди родословия има.

Сегашното ви положение, колко хиляди години ви трябват, за да придобиете онзи образ, който вие очаквате? И всеки един от вас, може да му дам един опит, да знае след колко години той може да го достигне. Този, съвършеният човек, трябва при всичките условия, при всичко, каквото става в света, той трябва да бъде не индиферентен, но трябва да бъде добър! И на всичко, каквото става, да вижда само добрата страна. Един съвършен човек ти никога не може да го обидиш, защото той никога няма да ти даде възможност да го обидиш. Няма да ти даде повод ти да мислиш зле заради него.

Ама как тъй? Помисли: Един човек, който е така умен, всичко обмисля, всичко предвижда, в какво може да му се скарате? Работите ги прави по-добре, отколкото вие ги разбирате. Ако има някакво недоразумение между вас, на какво се дължи? Вие не сте достатъчно предвидливи. Ако има някакво недоразумение между вас, вашият език не е толкова деликатен; ако има някакво недоразумение между вас, очите [ви] не са толкоз деликатни. Някой, като ме гледа, се опули така, като че иска да проникне; или някой те гледа от главата до петите, като че търси нещо, като че иска да проникне. Какво ще ме гледа? 160 см височина, 45 см широчина, ръцете може да измери, но това не е човекът. Този човек, преди да се е родил, е бил дребничък, микроскопически, не може да го видиш, така малък е бил, преди да дойде на света. Този, малкият човек, иде като една звезда и се увеличава, и сега го виждате с телескопа, той се движи, той расте, увеличава се постепенно, увеличава се, после пак замине за другия свят. Като остарява, смалява се. По който начин е дошъл, по същия начин си заминава от света.

Преди години ме питат колко голяма е вселената. Казвам: Вселената може да я събереш в една черупка, лешникова. „Ех – казва, – [той] е съвсем малък!“ Тогава му казвам, така мимоходом, сега туй преди 30 години съм казал някому и сега гледам в един меродавен вестник една научна теория, че Вселената била толкоз голяма първоначално, колкото един сапунен мехур. И от този сапунен мехур взела тия грамадни размери. Взело ѝ няколко милиарди години, за да дойде в това положение, и още не е спряла. И колко още може да се разшири, ние не знаем.

Казвам: Туй са мъчно разбираеми неща. Като вземем този, малкия свят, който бил като сапунен мехур, откъде е взел да израсне, та станал такъв голям? Това само мимоходом се казва, съвсем друг смисъл има, че вселената може да я събереш в една лешникова черупка. Лешникова черупка, но има разни лешници. Нали казват, че Христос с 5 хляба нахранил 5000 души. Как е станало това? Казва: големи станали тия хлябове. Като могили бяха! Но казва един: как можеха да влезнат в пещта? И те можеха да нахранят не 5000, но 50 000 души. Та казвам, че светът се събира в една лешникова черупка, но тази лешникова черупка е по-голяма, отколкото сегашната вселена.

Значи, един ден ние подразбираме, малкият лешник е голям. Защото малкият човек и големият човек, има нещо неразбрано. Човек в своето детинство... в своето съзнание вие не помните, първата година вие не помните; после, в младини човек няма такава зряла мисъл, къде е неговото съзнание? Неговото съзнание е в баща му. Ти си дете, понеже баща ти е възрастен. Като започне да остарява баща ти, съзнанието на баща ти постепенно идва в тебе и ти се освобождаваш от влиянието на баща си. Започваш да мислиш. Ако някой път не можеш да мислиш, причината е баща ти. Той трябва да те освободи. Бащата казва: „Ти ще мълчиш.“ Бащата е строг. Когато баща ти благоволи, той да ти даде право да мислиш. Че така и Бог, Който ни е създал, от Него зависи. Не искай да мислиш, преди Господ да ти е дал право да мислиш. Не искай да станеш богат, преди Господ да ти е позволил. За всичко онова, което ти искаш, трябва да искаш позволение. Нямаш ли позволение, ти ще се натъкнеш на мъчнотии. Че то е закон в света. Ти искаш да станеш богат човек в света. На какво основание отгоре? Едно житено зърно, което не е сято, в хамбара стои, иска да стане нещо, седи там, няма условия. Онова, посятото на нивата, има мъчнотии и страда, но то расте.

Та казвам: Ако искате вашият живот да бъде щастлив, то трябва да бъдете в Божествения хамбар. Ако искате, може всинца да ви пратя в Божествения хамбар. Всичките ви страдания ще престанат. Такива майки, бащи, синове, дъщери, всичко туй ще изчезне, всички ще бъдете равни, събрани в хамбара. Но тъй, както сте на Земята, понеже сте на нивата, непременно, за да се развие вашето съзнание, са необходими тия страдания, като един вътрешен подтик. Понеже не разбирате смисъла на този, вътрешния подтик. Хилядите страдания и противоречия в живота, това са все подтици, от които Господ иска да ви избави от туй застояло състояние. Аз го наричам, това е един вътрешен мързел. Мързел на живота. Инертност. Учените хора го наричат инертна материя, която трябва да стане жива. Ти се тревожиш – инертен си. Ти си сиромах – инертен си. Болен си – инертен си; глупав си – инертен си. Всичките неща в света се дължат на тази инертност. Ти не си подвижен, не може да предвиждаш нещата. Първото нещо във всяка една религия е да се събуди съзнанието, да влезеш във връзка с Бога и от Него да възприемеш Неговите планове. И тогава ти изпълняваш онова, което Той ти начертава. Ти после ще чертаеш. Ти като знаеш Неговия план, ще чертаеш. Най-първо трябва да имаш един план.

Вземете сега, какво ще бъде отношението на Христа спрямо вас? То не е важна работа. Какво ще бъде отношението на майката към детето, то не е работа на детето. Чудни сте. Отношението на майката към детето предшествува онова, което детето мисли. Преди детето да е започнало да мисли, вече тя има отношение към него. Подбужденията не произтичат от детето, а произтичат от самата майка.

Следователно вие искате да знаете какво ще бъде отношението на Бога спрямо вас. Не е въпросът там. Вие трябва да съзнавате, вие трябва да разбирате Неговата Любов. Вашето разбиране какво ще бъде по тия отношения, които Бог има към вас? Искате да знаете ще ви обича ли Христос или не. То е друг въпрос. Какво ще разберете? Въпросът е: вие ще разберете ли Христовата Любов? Вие ще я сравните с любовта на някоя майка. То е частично разбиране. С любовта на някой възлюблен. То е частично. Христовата Любов може да я сравните с какъвто искате образ, но те са всички частични прояви. За да разберете Христовата Любов, трябва да разберете онази Велика Любов, Която е създала всичко, държи в своя ум всяка една любов, всеки един живот и му дава условия да се развива. Всяка една душа Бог държи в ума Си. Никой не Го е заставил отвън, той доброволно е създал този човек и има грижа заради него. Ако вие мислите, че Господ трябва да мисли за вас, тогава трябва да има друг Господ отвън, Който да застави този Господ да мисли заради вас.

Вие искате да знаете дали някой ви обича. И ако този човек ви каже, че ви обича... Най-първо, всеки един човек обича себе си. Вие никого не може да обичате никога, ако не обичате себе си. Казва някой: Да обичаме ближния. Но закон има: Обичай ближния си както себе си. Най-първо ти обичаш себе си. Оттам ще вземеш тази любов [към ближния – от любовта] към себе си. Казват: „Себелюбив човек е той.“ Себелюбието седи в този. Че, ако ние не обичаме хората като себе си, погрешката е там. Ние нямаме една мярка. Трябва да имаме една мярка. Досега ние поддържаме, че трябва да се обичаме. Постоянно казвате: „Да се обичаме.“ Но толкова години ви гледам, като седнете вън, на трапезата, не можете да се споразумеете. Някои завземате първите места. Вие не проявявате любовта. Вие не прилагате закона. Трябва постоянно да има една смяна, първите да идат накрая, а другите да вземат първите места. А вие сега, ако някой ви вземе мястото, правите цял въпрос. И проповядвате идеална любов.

Някои мислят, че са ме разбрали. Казва: „Преди да е говорил Учителят, аз вече зная беседата.“ Преди няколко дена седя тук, една сестра седи при мен и разправя за свои много важни въпроси. Гледам, едно момче спретнато, хубаво облечено, „тък, тък“, тропа на вратата. Тя ме погледна, казва: „Едно хубаво дете хлопа.“ Аз пак седя спокойно. То пак хлопа. Тя се безпокои, казва: „Хлопа.“ Казвам: „Това дете пари иска. За пари е дошло.“ Казвам: „Излез да видиш, попитай го за какво хлопа.“ Излиза навън и казва: „Пари иска, 60–70 лева.“ Сега тя иска да знае как аз го зная. Казва: „Отде знаеш това нещо?“ Ех, няма да го зная. Аз съм в него, дошло ми кеф да искам 60–70 лева, чрез него правя един опит.

Това е едно обяснение. Тогава вие казвате: „Той прави всичките работи.“ Но то е пак заблуждение. Ето аз да ви кажа приблизително една истина. Не цялата, половината истина. Ама то е пак заблуждение. Когато някой при мене идва и ми иска пари, аз имам един барометър. Подига се температурата на 100 градуса, започва да ми гори – ако започва да ми гори, ако температурата почва да се подига на 50, 60, 70 градуса, на 100, на 200 градуса, то ще ми иска 50, 60, 70 съответно градуси. Казвам: Дайте му, да се намали температурата.

Сега, възможно е и друго едно обяснение. Представете си, че преди 10 години аз съм взел 50–60 лева от бащата на това момче. Сега да обясня научно: взел съм 60–70 лева и при тия условия казвам: на еди-коя дата да дойде синът. Случва се, че тази сестра идва, идва и това момче. Казва: „Господине, 60–70 лева взехте от баща ми, дайте тия пари, да си ида.“ Има ли някакво голямо пророчество тук? Значи туй, което аз зная, аз съм го направил по-рано. Аз, като виждам това момче, зная, че е синът на този господин и той иде да вземе парите.

То е едно обяснение. Казвам: Кое обяснение на вас ляга повече на ума? Туй, последното, е малко по-приемливо. Но се изгубва туй пророчество, че човек може да предвиди. Предвиждане има в света, то е една възможност. Всеки един от вас може да знае каква тежест може да дигне. Има едно чувство в човека, с което се мери каква тежест можеш да дигнеш. Даже, ако всички имате туй чувство, може да знаете приблизително какво ще бъде вашето щастие, туй смътно може да го видите. Но онези, съвършените хора, те знаят какво има да им се случи. И хубаво е човек да знае какво ще му се случи. Онзи, който не е съвършен, той не трябва да знае. Понеже той, като не разбира Божиите пътища, той се страхува. А за да не се страхува, той не трябва да знае.

Понеже вие сте от страхливите, затова не може да се каже вашето бъдеще. Че, ако вие влезете в Невидимия свят, излезете из туй тяло, да кажем, и с вашия етерен двойник или с вашето астрално тяло, или с вашето ментално тяло, и тогава в този свят ще ви прекарат през голяма пещ. И ако вие запазите съзнание, този горящ огън на Земята нищо не може да направи. Имате онзи опит, дето тримата младежи били турени в пещта. (Даниил, гл. 3.) Ако вие знаете закона, ако вие може да повишите трептенията на вашето тяло, ако вие можете да ги повишите на няколко милиона трептения, отколкото са сега, вас може да ви обстрелват с една граната и като дойде, тя ще се разпръсне на 100 метра от вас, защото онази енергия, която ще излезе от вас, ще разстрои тази граната.

Писанието казва: „Земята, като дойде пред лицето на Бога, веднага ще се разтопи.“ Представете си сега, че цялата Земя със съвременните хора пристигне пред лицето на Господа и цялата Земя изведнъж ще изчезне, ние ще останем във въздуха, пък какво ще остане от нас, кажете ми? Всички вие, които сте тук, не сте готови. Ще стане това, което става със Земята. И вие ще се стопите някъде.

Та сега, някои искат да видят Господа, някои искат да видят даже Христа. Казва апостол Павел: Знаем, Христос когато беше дошъл на Земята, беше взел рабски образ. И като се намери в този рабски образ, смири се. Но Той имаше един духовен образ, който не подлежи на същите закони.

Или, някой път, думите Христови, Който казва тъй: „Ако човек не се отрече от баща си, от майка си, от жена си, ако не ненавиди своя си живот, не може да бъде Мой ученик.“ Добре. Каквото e казал Христос, аз ще ви го формирувам в друг смисъл. Аз давам същото лекарство: Ако ти не можеш да обичаш, ако ти не можеш да учиш, ако ти не можеш да обичаш свободата, ти не можеш да бъдеш мой ученик. Аз не казвам да се отречеш. Но ако ти не можеш да обичаш, ако ти не можеш да учиш, ако ти не обичаш свободата, не можеш да бъдеш мой ученик. Може да бъдеш мой ученик, кога? Когато обичаш, когато учиш, когато поддържаш свободата. Това не е отрицателната страна.

Христос говореше на хора, които не можеха да приемат Неговото учение, и затова Той им даде негативната страна. Казва: „Туй, което говоря, не може да го направят.“ Сега на българите аз казвам тъй (дали може да го направят?): Който не може да обича, който не се учи, който не обича свободата, не може да бъде мой ученик.

Аз не казвам да се отречете. Христос казваше: Да се отречеш, да оставиш всичко. Аз казвам: Да дадеш всичко. Ти си богат човек, цяло езеро, едно море! Ти си се ограничил в себе си. Да прокопаем канали, да почнеш да течеш, да започне да излиза нещо от тебе, да се оживите.

Едно затворено езеро какво ще прави? Вие сте затворени езера. Трябва да се направят канали, да изтичате и да се вливате един в друг. Вие сте се индивидуализирали и всеки иска да бъде щастлив. Щастието не зависи от тия изолирани езера. Щастието седи в онази обмяна, която има между една душа и друга душа. Във всяка една душа...

Ако вие разбирате философията... Всички тия религиозни хора, тъй, както са сега, имат погрешни схващания. Бог се проявява в цялото битие. И в най-малката животинка. Ако ти, в дадения случай, във всяко същество можеш да видиш онзи малък Божествен лъч, ти си на правия път. Ако ти в Слънцето виждаш Божието присъствие, ако в звездите виждаш Божието присъствие, ако в света ти виждаш Божието присъствие, ако в малките ручеи виждаш Божието присъствие, ако в болестта ти виждаш Божието присъствие, ако в богатството виждаш Божието присъствие, ако в знанието, ако в смъртта, ако във всичко виждаш Божието присъствие, ти си в правия път! Ами че там е величието!

Ако човек Бог го е извадил, душата му, от къщата, пречистил къщата, реформира се тази къща, какво лошо има? По някой път и моите дрехи, и книгите изхвърлят навън из стаята, остане тя гола; и като замажат стаята ми, пак наново внасят книгите, дрехите и ги поставят по местата. Какво лошо има в това? Какво има, че по някой път може да се изчисти, а някой път може и нови стени да турят?

Вие искате Христос да ви намери в тия къщи, в които сте сега. Един голям ремонт трябва да стане. Тия неща, които имате, тия разбирания, тия сърца, тъй, както сте сега, не че сте лоши, много сте добри, но всичко туй, което имате, за един обяд на Христа не може да платите. Ще отговорите: да се отрече човек. Христос казва: ще отворите вашите каси на миналото богатство, което досега сте складирали, все за черни дни да живеете, ще го отворите. Ами че тук по някой път се сърдите, че не искате да работите, казвате: „Не искам да работя вече. Не искам да копая вече.“ Тия хора не искат да проповядваме, пък не искат да обичаме никого. Защо? Това е неразбиране. Защо се сърдиш? Кому се сърдиш? Опитва те Господ кому се сърдиш.

Кажете ми: какво сте направили досега за Господа? Не ми се хвалете. Аз както виждам, нищо не сте направили. Аз бих употребил една дума, но не искам да я употребя. Аз считам всичките религиозни хора като готовановци. Аз гледам на въпроса от Божие гледище; и себе си гледам, какво съм направил. Аз гледам как Бог мисли за всички и как е пожертвувал всичко. Пък аз, като човек, по някой път питам: какво съм направил? Хиляди хора има, които страдат. И не може да им помогна. Мога да им помогна, но[...] А Бог може да им помогне и им помага! Хиляди хора умират, отиват при Него, Той им повръща живота и те се раждат пак на Земята. Питам: Аз, който искам всичко, кому какво съм дал? Какво съм направил? Че някой дойде при мене, да кажем, съм дал. Аз се радвам на онова, което Бог прави. Понеже туй, което Той прави, то е моята радост. Аз няма какво да правя, аз се уча от Него.

Аз искам сега вие да се учите от Господа. Вие чакате все да се усъвършенствувате. И все се усъвършенствувате. Ще започнете с бастуните, че като се усъвършенствувате, едва се движите, едва се мърдате и се мъчите. Не чакайте тия, старите години. Днес е вашият ден, докато сте млади. Не чакайте старостта да се усъвършенствувате, защото при туй усъвършенствуване се подпирате с два бастуна. То не е никакво съвършенство. После, постоянно ми казвате: „Остаряхме.“ Какво е туй, остаряването? Остаряването е отдалечаване от Бога; подмладяването е приближаване при Бога.

Казвате: „Учителю, тъй като говориш, нас осъждаш.“ Не е въпрос за осъждане. Но трябва една положителна наука, в която да дадем място на Бога да работи, да ни подигне. Ако ние сами не може да се подигнем, да не спъваме Божественото в нас, което работи за нашето подигане, ние не вървим в правия път.

Аз имам едно верую и по някой път казвам: Вярвам в Един Вечен Истинен Бог, Който е говорил преди години. После, по някой път си казвам: Вярвам в Господа, Който сега ми говори. После казвам: Вярвам в Неговия Дух, Който изработва всичките условия на моето спасение. И най-после казвам: Вярвам в Господа Исуса Христа, Който е дошъл да спаси света. Трябва да вярвате в Бога, Който ви е говорил, трябва да вярвате в Господа, Който сега ви говори и трябва да вярвате в Неговия Дух, Който работи във вас. Трябва да вярвате в Исуса, Който е дошъл да спаси света. Това е сега разбиране! Казвате вие, Той в миналото ви е говорил, сега ви говори и не може да Го разберете. И Неговия Дух, Който за бъдеще ще изработва условията. И Христос казва за Себе Си, ясно е определил, Той казва: „Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи.“ „Аз дойдох да им дам Живот, изобилно, и да покажа на хората по кой начин той може да даде от този Божествен израз.“ За това е дошъл в света. Така трябва да разбирате Христа. Всеки ден, когато дойде една радост във вашата душа, Христос ви е посетил. Когато дойде една хубава мисъл, Христос ви е посетил. На това се дължи радостта.

Вие сега очаквате едно идване на Христа отвън. Когато едно време дойде Христос в Палестина, тогава Христос попита: „Какво мислят хората заради Мене?“ Казват: „Едни мислят, че си пророк, че си учен човек. Други мислят, че си един от пророците.“ „А ти – казва, – Петре, какво мислиш?“ Петър казва: „Ти си Син на Бога Живаго!“ Христос казва: „Плът и кръв не са ти открили това.“

Сега, не искам да имате едно знание, което хората държат, но да имате едно знание, което е дошло отвътре. Когато ние се познаем отвътре, то е истинското познаване. Вие не може да познаете един човек, докато не го обичате. Любовта е закон за опознаване на душите. Без любов вие ще бъдете нещастни, чужди, нещастни, несретни. Нищо не може да постигнете. С любовта всичко може да постигнете. Тогава ще дойде знанието, ще дойде свободата. Без любов нищо не се постига.

Та казвам сега: Турете основа – ако искате да бъдете ученици на Новото Учение, вие трябва да обичате. Ако искате да бъдете ученици на Новото Учение, вие трябва да се учите; ако искате да бъдете ученици на Новото Учение, вие трябва да обичате свободата, за която всичко да жертвувате. Това са правила, това са пътища. Казва: „Какво е Новото Учение?“ Това е Новото Учение: да обичаш, да учиш и то с жар! И всякога да имаш известна любов към знанието и да обичаш свободата.

Божият Дух носи всичките Блага на живота. (Три пъти.)

6.15 ч сутринта

Сега ще имаме време да посрещнем Слънцето.

(Вън Слънцето изгря – 6.16 ч. Ясно, чисто, великолепно! Приятно време! След това на поляната при хубаво слънце – упражненията, и с музика.)

1-во неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 22.IX.1935 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев

Трите родословия

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, сега, аз, себе, бог, хора, казва, всичко, път, христос, съзнание, иска, казвам, дойде, свят ,

 Утрини Слова , София, 22 Септември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Като четете първа глава от Евангелието на Матея, виждате изброени три родословия по четиринадесет рода: от Аврама до Давида четиринадесет рода; от Давида до Вавилонското преселение четиринадесет рода и от Вавилонското преселение до Христа също четиринадесет рода. Така се запознавате с родословието на Христа. Значи Той води началото си от Аврама.

Тази глава от Евангелието засяга вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват. Тя представлява сложна математическа задача. Такива задачи се срещат в живота на всеки човек. И природата крие своето знание в сложни математически формули и задачи, достъпни само за онези, които имат стремеж към знанието. Всичко в природата е тайно, облечено в символи. Тази е причината, където хората виждат нещата такива, каквито не са в действителност. Вечер, като гледате небето, осеяно с безброй звезди, едва видими с просто око, струва ви се, че са малки. Всъщност учените казват, че те са големи като слънцето. Поставени на далечно разстояние от нас, те заставят човека да мисли, да открива истината и да се развива. Въпреки това човек не е дошъл още до истинското знание, до произхода на вселената и създаването на света. Каква е крайната цел на Битието, какво е целил Бог със създаването на света, не е известно на човека. Съществуват различни хипотези и теории за това, но те не представляват абсолютната истина. Да предполагаш и да знаеш, това са две различни неща. Срещаш едного, казваш, че е сериозен човек. По какво познаваш, че е сериозен? Външно е строг, сериозен, но какво е вътрешното му разположение, не знаеш. Друг някой е външно весел, засмян, а вътрешно е неразположен. Истинският човек и разположението му са скрити от окото на външния наблюдател. Като изучавате човека, виждате, че и най-напредналият е вътрешно неспокоен, все има нещо, което го смущава. Често една дума нарушава равновесието на човека. Ако синът на някои родители е в странство и им кажат, че е болен, те веднага започват да се безпокоят. Защо се безпокоят? Страх ги е да не умре. Те говорят за вечен живот, за безсмъртието на душата, а въпреки това не искат синът им да умре. Значи вярата им в Бога, в безсмъртието на душата не е силна. Вяра е нужна на съвременните хора. Учените говорят за излъчване на човека от тялото, но малцина имат опитността на излъчването.

Павел казва, че бил на третото небе, където видял неща, които нито око е видяло, нито ухо е чуло. Той се излъчил, излязъл от тялото си и така стигнал до третото небе. Състоянието, в което Павел се намирал, наричаме „пробуждане на космическото съзнание“. Това съзнание се отличава с голяма светлина. Според изчисленията на един учен, засега в света има само 19 души, които са дошли до пробуждане на космическото съзнание. Ще запитате защо само апостол Павел имал пробудено съзнание или защо само 19 души досега живеят в своето Божествено, космическо съзнание. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се питате защо един човек е богат, а друг беден; защо една река е пълноводна, а друга е на пресъхване; защо един хляб е топъл, а друг – студен? Това са въпроси, на които лесно може да се отговори. Една река е пълноводна, защото е в началото на движението си, току-що излязла от своя извор; щом се разлее на много места, водата ѝ се намалява и тя постепенно пресъхва. Хлябът е топъл, защото едва е изваден от фурната. Щом минат няколко часа от опичането, той вече е студен. Това са въпроси и отговори, разсъждения, които не разрешават главната задача, т.е. това, което човек търси.

Какво търси човек? – Истинския живот. Всеки иска да намери онзи живот, който да го освободи от смъртта, от болестите, от страданията и мъчнотиите. Вместо това той намира смъртта, болестите, страданията. Човек не е всякога скръбен и нещастен, той има радости и придобивки, но лесно ги губи. Едва се зарадва за нещо, и скоро радостта му се сменя със скръб. Той се чуди какво е станало, че радостта му изчезва. Като че някой го дебне, да му отнеме радостта. Така постъпват някои господари със слугите си. Като свършат работата си, слугите насядат на едно място, радостни и разположени, че нямат работа, но отнякъде се задава господарят и веднага отнема радостта им. Сърцето му се свива неспокойно, че те почиват, а не работят. Сърцето на човека се свива, като види някой по-богат, по-силен, по-красив, по-учен от себе си. Кои са побужденията за свиването на сърцето? Защо да не се радва на богатството, на здравето, на силата, на красотата на своя ближен? Каква е разликата между богатия и бедния, между красивия и грозния, между радостния и скръбния? Един сказчик държал беседа върху бедността, искал да изнесе благото, което тя носи за човека, но като свършил сказката си, слушателите му казали: „Дръж бедността за себе си, а остави богатството за нас“. Сказчикът говорил цял час, но не могъл да убеди слушателите си в ползата от бедността, защото сам не вярвал в нея. Мнозина говорят за бедността, за болестите и за страданията, като блага в живота и условия за човешкото развитие, но не ги желаят за себе си, защото не вярват на тях.

Какво представляват страданията, болестите, бедността? – Те са неразрешени задачи, изостанали от далечното минало. Всеки ги е отхвърлял, не искал да се занимава с тях. Днес те пак са дадени на съвременното човечество, да ги разреши правилно. Дали сегашните хора ще ги разрешат или ще ги оставят на бъдещето поколение, това е въпрос. Когато хората се запитват защо идат страданията, те търсят начин да разрешат задачата си. Обаче онези, които са им дали задачата, следят сами ли ще я решат или ще я препишат наготово от други. Хората не са разрешили въпроса за страданията, за произхода на човека, а разрешават въпроса за създаването на света. Те не познават себе си, не знаят как е създаден човек, а решават далечни, отвлечени въпроси. Срещате учени, философи, музиканти, математици, които не знаят мястото на философията, на математиката, на музиката в своята глава. Те не подозират, че всяка способност има специално място в мозъка. Има учени, които не вярват в магията. Какво всъщност е магията? – Мъдрост. Магът е мъдрец, който със силата на своята мисъл може да носи слабите хора. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е, разбира се. Както силният носи слабия на гърба си, така и мъдрецът влияе на обикновените хора с мисълта си. Професорът не носи ли студентите на гърба си със своята мисъл? Той ги слага на гърба си и ги разнася из областта на мисълта си. Всеки човек, на когото мисълта е силна, влияе на слабите. Един проповедник разправял своя интересна опитност за силата на мисълта и действието ѝ върху човека като светлина. Един ден той излязъл от дома си и отишъл на събрание, където ще държи проповед. Помислил да вземе ръкописа на проповедта си, но си казал: „Добре съм я заучил, мога и без бележки. Имам вяра в паметта си, не ме е излъгвала досега“. Той се качил на амвона и започнал да развива проповедта си. По едно време в стаята влязла една госпожа с черни очила и сериозно изражение на лицето. Като го погледнала, той веднага забравил проповедта си, не могъл да си спомни какво трябва да говори. Изненадан от това, той решил да прекъсне проповедта си и да се извини на слушателите, че не се чувства добре. В този момент вратата се отворила и влязъл един млад човек, с приятно, засмяно лице. Той погледнал към проповедника и внесъл известно разположение в него, с което го извадил от затруднението му. Проповедта възкръснала в паметта на проповедника и той спокойно продължил и завършил работата си. Коя е причината за прекъсването и за възстановяването мисълта на проповедника? Жената с черните очила имала противоположна мисъл на тази на проповедника, поради което изгасила светлината в неговото съзнание. В мисълта на младия господин имало нещо общо с мисълта на проповедника, благодарение на което могъл да запали изгасналата свещ на проповедника и той завършил успешно проповедта си. Значи знанието е в зависимост от светлината.

Хора със силна и светла мисъл влияят на онези, чиято мисъл е слаба и лишена от светлина. Бог създал света, създал светлината и привидно се отдалечил от хората, оставил ги свободно да се развиват, да мислят, да търсят причините за създаването на Битието. Но хората се ограничават едни други. Всеки иска да се наложи по съзнание, по мисъл и чувства на другите, да им покаже, че е по-силен. Ученият иска да наложи мисълта си на всички хора; религиозният иска да наложи своето верую на другите, да им покаже, че е на прав път. След всичко това хората искат да знаят какво е отношението на Христа към тях. Ако отношението на Христа към хората е външно, физическо, те трябва да дойдат при Него, да се ръкуват, за да им предаде нещо от себе си. За това се изисква много време. Представете си, да дойдат 500 милиона християни, да се ръкуват с Христа! Колко време Му е нужно, да каже по една дума на всекиго? Често хората се сърдят на Христа, недоволни са от Него, че не им проговорил, не им обърнал внимание. Който гледа на нещата материалистически, той се сърди и на Христа, и на Бога. Който вижда вътрешния смисъл на нещата, знае, че Бог живее в човека и човек – в Бога, и не се смущава. Велико е Божието съзнание! То обхваща всички живи същества не само на земята, но във всички светове, и им помага. Бог има предвид техните нужди и ги задоволява. Той се грижи за тях и когато се раждат, и когато умират. Какво представлява смъртта? – Минаване от един свят в друг. Според хората човек се ражда и умира, а според Бог човек минава от едно състояние в друго. Когато една душа се въплътява и слиза на земята, небесните жители скърбят за нея, а хората се радват. Когато напуща земята, небесните жители се радват, а хората скърбят. – „Защо е така?“ – На този въпрос сами ще си отговорите. Хората си задават такива въпроси, на които сами не могат да отговорят. Например, някой пита не може ли да се живее без ядене и пиене. – Ако устата, стомахът и червата не съществуваха, можеше без ядене и пиене. Веднъж те съществуват, не може без ядене и пиене. – „Не можеше ли човек да бъде създаден другояче?“ – Не можеше. Тъй както е създаден сегашният човек, по-добра форма и устройство не можеше да му се даде. Днешният човек е само скица на бъдещия човек. Той не е дошъл още до онова високо съзнание, което ще придобие в бъдеще. Той не е дошъл още до онзи образ и подобие, за който се говори в Битието. Много време е нужно на човека, докато дойде до образа, който Бог носи в мисълта си. Ако сегашният човек, според мнението на учените, е минал през 400 хиляди форми, можете да си представите през колко форми още трябва да минава, за да достигне своето съвършенство. Не е лесно да дойде човек до онова велико съвършенство, да остане тих и спокоен при всички условия на живота и във всичко да вижда добрата страна. Съвършеният човек нито се обижда, нито другите обижда. Той вижда и предвижда нещата, знае как да постъпва и какво да говори. Коя е причината за недоразуменията между хората? – Тяхното несъвършенство. Недоразуменията се дължат на тяхната непредвидливост, на техния невъзпитан език, на тяхното неумение да виждат и чуват нещата правилно. Гледаш някого, измерваш го от главата до краката, не знаеш какво търсиш. Какво ще видиш? – Човек, висок 160 сантиметра, но това не е истинският човек. Преди да се е родил той е бил малък, невидим с просто око, едва под микроскоп можеш да видиш нещо живо, прилично на клетка. Малкият човек е подобен на звезда, която не се вижда с просто око. Като го наблюдавате с телескоп, виждате как расте, увеличава се, става голям. След време се намалява и се изгубва от полето на вашето зрение. Къде отиде големият човек? – Изгуби се, т.е. умря, замина за другия свят. Значи, както иде човек на земята, така си отива. Дохожда малък и си отива малък. Мнозина се интересуват от големината на вселената. Ако питат мене, ще им кажа, че първоначално тя е могла да се събере в един лешник. Това се вижда невероятно. Един учен казва, че първоначално вселената е била голяма като сапунено мехурче. После тя се е увеличавала и, в продължение на милиони хилядолетия, дошла до положението, в което ние я виждаме. Обаче тя не е спряла да расте и да се развива. Докъде може да стигне в своите размери, не знаем. Като казвам, че вселената някога се е събирала в черупката на лешника, и днес може да се събере в лешникова черупка, но важно е какъв е бил този лешник. Това е неразбран въпрос за човешкия ум, но не по-малко неразбран е въпросът, как е могъл Христос да нахрани петхиляден народ само с пет хляба. Неразбран е този въпрос, но се разисква и възприема от много умове. Ще кажат някои, че хлябовете са били големи. Откъде са взели тогава толкова големи пещи? Значи, ако едното положение е приемливо, другото не се приема. Оттук вадим заключението, че лешниковата черупка е била по-голяма от самата вселена. И тъй, когато разискваме върху безкрайно малкото и безкрайно голямото, вие се обърквате, нищо не разбирате. Като се говори за малкия и за големия човек, също се обърквате. Защо човек е малък и защо става голям? Детето е малко, защото баща му е голям. Неговото съзнание е в бащата. Щом започне да остарява бащата, той предава съзнанието си на своето дете, което постепенно расте и се увеличава. Бащата остарява, а детето расте и започва да мисли. Следователно, ако някой не може да мисли, причината е в бащата: не е станало правилно предаването и възприемането на неговото съзнание. Детето започва да мисли, когато бащата му даде това право. На същото основание казвам: Човек започва да мисли, когато Бог му даде това право.

Следователно не искай да мислиш преди да ти е дал Бог право да мислиш. Не искай да станеш богат преди да си получил разрешение за това. Искай нещо само тогава, когато ти е позволено вече да го имаш. Искаш ли нещо преждевременно и без позволение, ще се натъкнеш на големи мъчнотии. Ако житното зърно иска през зимата да се посее в земята, ще се натъкне на големи мъчнотии – ще измръзне и няма да израсте. Обаче, ако не се посее през есента и остане завинаги в хамбара, пак се излага на страдания. То трябва да се посее навреме в земята, за да израсте и даде изобилно плод. Следователно, който иска да бъде щастлив, не трябва да остава в Божествения хамбар. Дойде ли време за сеитба, той трябва да бъде посят в земята. Ще имате страдания, но ще растете и ще се развивате. Останете ли в хамбара, всички ще бъдете равни, но растене няма. Радвайте се, докато имате страдания, защото те дават подтик, условия за развитие. Страданията са вътрешни подтици, чрез които се пробужда човешкото съзнание. Без тях съзнанието на човека остава в застой. Всеки застой води към леност, към инертност на материята. Щом е дошъл на земята, човек трябва да страда и да се радва, да се развива, да оживи инертната материя. – „Защо съм болен?“ – Защото си инертен. – „Защо съм невежа?“ – Защото си инертен. – „Защо се безпокоя?“ – Инертен си. Всички отрицателни състояния, през които минава човек, се дължат на инертността на материята. За да излезе от тази инертност, в помощ му иде религията. Тя събужда съзнанието му и го свързва с Първата Причина, от която той черпи материали за своето развитие. Само така човек може да изпълнява Божията воля. Щом изпълни Божията воля, той може да изпълни и своята воля. Щом знаеш Божия план и го приложиш, можеш да изпълниш и своя план. Първо ще изпълниш Божествената програма, а после човешката. Като не разбират законите на разумния живот, хората се запитват какви са отношенията на Бога към тях. Това не е тяхна работа. Те трябва да определят своите отношения към Бога – това е първата им задача. Трябва ли детето да се интересува за отношенията на майка си към него? Преди още да е започнало да мисли, майката е определила отношенията си към него. Важно е детето да разбере любовта на майка си и да се ползва от нея. На същото основание задачата на всеки човек е да разбере Божията Любов, да я оцени и приложи в живота си. Ще кажете, че познавате тази любов по любовта на майка си или на своя възлюбен. Това са частични прояви на Любовта. Божията Любов е широка, необятна. Тя държи в себе си всички живи същества. Тя ги е създала, тя се грижи за тях. Никой не е заставил Бога да проявява Любовта си към всичко живо. Ако някоя външна сила може да Го накара да люби, Той не е Бог. Любовта е естествен, непринуден процес. Мнозина се запитват какви са условията, за да се обичат. Първото условие за проява на Любовта е Любов към Бога. Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. После иде любовта към ближния. Като любиш Бога, ще възприемеш Любовта Му и с нея ще възлюбиш ближния си. Как ще любиш ближния си? – Като себе си. Значи любовта към себе си е мярка. Не можеш да любиш ближния си, ако не любиш себе си. Казвате за някого, че е себелюбив. Това е в реда на нещата. лошо е, ако себелюбивият не излиза вън от себе си. Но ако проявява същата любов и към ближния си, той е на прав път. Едно от качествата на Любовта е предвиждането. Който люби, може да предвижда, т.е. да предсказва нещата. Това се дължи на едно вътрешно чувство в човека. Всеки човек, в когото това чувство е развито, може да предсказва. Дадат му да вдигне някаква тежест. Той погледне тежестта и предварително казва дали може или не може да я вдигне. Като направи опит, той се уверява, че чувството му не го лъже. Колкото по-напреднал е човек, толкова по-добре развито е това чувство. Съвършените хора предвиждат всичко, което им се случва в живота, благодарение на това чувство. Несъвършеният не предвижда нещата, не знае какво го очаква. От гледището на съвършения живот това е невежество. За обикновения човек невежеството е благо. Какъв смисъл има за него предвиждането на нещата, ако не знае как да се справи с това, което ще му се случи? Като не разбира Божиите пътища, той ще се страхува без да знае как да си помогне. Ето защо, страхливият не трябва да знае бъдещето си. Той не трябва преждевременно да излиза от условията на обикновения живот. Излезе ли от обикновения живот, той ще се намери пред големи мъчнотии, с които не може да се справи. Какво ще бъде положението му, ако попадне в огнената пещ, както трите момци, за които се говори в Стария Завет? Той непременно ще изгори. За да не изгаря, човек трябва да знае как да повиши трептенията на тялото си, да надминават трептенията на огъня. С това знание човек може да разпръсне всяка бомба и да остане неповреден. Преди да стигне бомбата до него, той може да я пръсне. Казано е в Писанието, че когато земята дойде пред лицето на Бога, тя ще се разтопи. Със земята заедно ще изчезнат и хората, и животните, и растенията – целият живот ще изчезне. Готови ли сте за това? Не сте готови.

Тогава не пожелавайте преждевременно неща, които ще ви спънат в развитието. Мнозина искат да видят лицето на Бога. Готови ли са за това? Ако не са готови, ще се стопят. Затова е казано, че никой не е видял Господа, освен Сина. Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности. Той познаваше великите Божии закони, но трябваше да пострада от човеците. Христос приложи закона на себеотричането, който проповядваше и на учениците си. Той казваше: „Който не се отрече от майка си и от баща си, от богатството си, даже от живота си, не може да бъде мой ученик“. Този стих може да се преведе с други думи: „Ако не любиш, ако не учиш, ако не обичаш истината и свободата, не можеш да бъдеш мой ученик“. Това означават думите на Христа на съвременен език: „Да дадеш всичко и да започнеш да любиш, да учиш и да обичаш истината и свободата“. Това казвам на българите, това казвам на всичките народи. Какво представлява човекът? – Грамадно езеро или море. Като не съзнава богатството, което носи, той се ограничил в себе си, за нищо не мисли. Време е вече да прокопае канали, да даде нещо от себе си и на другите. Само така той ще се оживи. Какво може да даде едно затворено езеро или море? Затворените езера трябва да се отворят, да се втичат едни в други. Какво прави затвореният човек? Той се индивидуализирал, мисли само за себе си и очаква щастие. Щастието не влиза в затворени езера. То отива там, където душите се обменят, където езерата се втичат и изтичат. Бог прониква от най-малкото същество до най-голямото. Той не се ограничава и не остава да Го ограничават. Той е лъч, който прониква всичко живо. Ако виждаш този лъч, ти си на прав път. Ако виждаш Божието присъствие в слънцето, във водата, във въздуха, в растенията, в богатството и в сиромашията, в здравето и в болестта, в знанието и в невежеството, ти си на прав път, ти си щастлив човек. Величието на Бога се проявява във всичко – и в живота, и в смъртта. Като се ражда дете, хората се радват на новосъградената къща. Като умре някой, хората страдат. Какво нещо е смъртта? – Събаряне на старата къща и съграждане на нова. Какво страшно има в това? Понякога става нужда да се събори цялата къща, някога – само стените, а някога – само да се пречисти. Всичко, което става, е за добро. Хората искат да ги завари Христос в старите им къщи. Това е невъзможно. Старите къщи, старите разбирания, старите умове и сърца са отживели времето си. Всичко, което сега имате, не е в състояние да изплати и най-малкото, което Христос може да ви даде. Нови сърца, нови умове, нови разбирания са нужни на хората. Христос носи новото вино, което може да се налее само в нови мехове. Религиозните цитират Христовите думи, че човек трябва да се пожертва. Какво означават тези думи? Да се пожертва човек, това значи да отвори касите на своето сърце и на своя ум, да извади богатството, което се крие в тях. Той е затворил това богатство. Хиляди години са изминали вече и богатството му стои неизползвано. – „Какво ще направя с това богатство?“ – Много неща ще направиш. Едно се иска от тебе – да извадиш богатството си и да започнеш да го раздаваш. За себе си искаш много неща, без да мислиш, че трябва и ти да даваш. Ще кажеш, че само Бог може да помага. Така е, но Той се проявява чрез хората. Те са проводници на Неговите блага. Ако проводниците не работят, благата ще престанат да текат. Ще кажете, че не искате да работите, да учите, да копаете. Щом се отказвате от труд, работа и учене, вие сами подписвате присъдата си. Който не работи, не може да се усъвършенства.

Ползвайте се от светлината на деня, за за придобиете онова, което душата ви желае. Денят е ваш, годините са на ваше разположение. Работете, докато сте млади. Очаквате ли старостта, тогава да се усъвършенствате, вие сами ще се изненадате. Щом остареете и не можете да се движите, ще търсите тояги, с които да се подпирате. Тогава ще разчитате на тоягите, а не на вашите сили. Такава старост отдалечава човека от Бога. Стремете се към вечното подмладяване, което ще ви приближи при Бога. Значи младият се приближава при Бога, а старият се отдалечава. Дайте място на Бога в себе си, Той да работи във вас и да ви повдига. Ако сами не можете да се повдигнете, дайте път на Божественото Начало в себе си, то да работи във вас. Какво представлява Божественото в човека? Това е неговото вътрешно, неизменно верую. Ако ви попита някой какво е вашето верую, кажете: „Вярвам в Единния Вечен Истинен Бог, Който ми е говорил в миналото, Който ми говори сега и Който ще ми говори в бъдеще. Вярвам в Господа и Неговия Дух, Който създава условията на моето спасение. Вярвам в Господа Исуса Христа, Който е дошъл да спаси света“. Христос казва за себе си: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи на другите. Аз дойдох да им дам живот и то изобилно“.

Така трябва да разбирате Христа и да Го търсите в себе си, а не вън от себе си. Когато в ума ви влезе една светла мисъл и в сърцето ви – възвишено чувство, които ви причиняват радост, ще знаете, че Христос ви е посетил. Следователно търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън.

Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън. Познаването е в зависимост от Любовта. Не можете да познаете човека, докато не го обичате. Любовта е закон за опознаване на душите. Вън от Любовта човек е нещастен. Любовта носи щастието. Където е Любовта, там е знанието, там е свободата, там е животът. Без Любов нищо не се постига. И тъй, който иска да бъде ученик на новото учение, трябва да люби, да учи и да обича истината и свободата. Люби, учи и свободен бъди, това е мотото на новото учение.

БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

Утринно слово, държано от Учителя на 22 септември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder