НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Проводници

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Проводници

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, аз, път, съм, верую, сега, години, казва, иска, обичам, можете, хора, бог, искате, всички, знае, седи, знаете ,

Общ Окултен клас , София, 18 Септември 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш" „Махар Бену Аба"

Ще прочета само няколко стиха от първа глава на Второто послание към коринтяните (стихове 3-24).

Каква беше темата на миналата лекция? („Отворените и затворените книги. Равновесие в ума, сърцето и волята. Които са близо, не обичат, които са далеч, обичат.")

Може някой да ви попита в какво седи вашето верую - да го кажете с три думи. Всички хора все дават едно определение, в какво вярват. Някой може да определи нещо, в което сам не вярва. Не е до думата „вярва". Някои казват, че не вярват в Бога. Питам: хората, които вярват и които не вярват, какво са постигнали? Често има хора, които казват: „На мен много пари не ми трябват." Но все таки пак пари му трябват. Много пари не му трябват, но малко му трябват. Колко пари му трябват? Каква е мярката? В един дом колко пари трябват? Зависи от това от колко члена е семейството.

Другото вярване е: как ще завърша живота си? Защо човек мисли как ще завърши? Той не знае как го е започнал, а иска да знае как ще го завърши. Той, като се е раждал, не е знаел нищо, и като умира, пак няма да знае нищо. Пък и мястото, дето отива, пак не го знае. Предполага, но дали ще бъде така, както той мисли, то е въпрос.

Сега в света има едно верую, което е позлатено. Има едно верую, което е златно и друго, което е позлатено. Разликата между златното и позлатеното верую каква е? Златното верую си остава всякога златно, а пък позлатеното за известно време остава, и после изчезва. И сега ще се освободите от позлатеното си верую. И без да се освободите, пак времето ще ви освободи. В училище когато учениците не знаят някои работи, плачат. А пък който знае, той си вдига двата пръста. Който не знае, сгуши се зад другите ученици, за да не го вдигат. Когото вдигнат и не знае, плаче, а пък който знае, вдига ръка. Който не знае, смирява се, а пък който знае, възрадва се. Значи има много ученици смирени, крият се зад гърба на другите, а пък които знаят, се повдигат. Това са временни състояния. Някой път човек мисли, че знае. Например мисли, че много неща знае от любовта. Какво знае от любовта? Вие какво знаете от любовта? Някой път сте срещнали някого, станало ви е малко топло на сърцето, не можете да спите цяла нощ. Ако сте млад, нещо в ума ви се матахери*. Обръщате се наляво, надясно, това-онова. Обичате някого, после мислите дали той ви обича. Пишете му писмо и се безпокоите дали той ще ви пише, или не. Имате едно верую, мислите: „Като отида в другия свят, Христос дали ще ме приеме, или не?" Това е сегашното положение.


В какво седи истинската вяра, истинското верую? Често в света може с три обеда да се повиши температурата на любовта, може без три обеда да спадне температурата. Да кажем, ние говорим за любовта, но ако не ви сготвят хубаво, тъй както трябва, веднага яденето в дадения случай има по-голяма сила, отколкото любовта, за която се говори. На сегашния език, когато се говори за любовта, разбираме много работи. То е нещо смесено. Някой ти говори за любовта, но като злато, в което са турили нещо друго. Златарите всякога се извиняват и казват: понеже златото било меко, турят му мед, това-онова и продават медта по качеството и по цената на златото. Златарите го правят четиринайсет, петнайсет, шестнайсет, осемнайсет карата, но никога не турят чисто злато, понеже било меко и не издържало. Може да са прави. Дават ви го за злато, но след като го вземете и го носите, погледнете, дрехите ви станали сини, почернели. Е, чисто злато ли е? Казват, че златото петна не хваща, а пък петна образува. Казвам: това чисто злато ли е? Ако вашето верую образува петна върху вас, то право ли е това верую? Не, не е право. А ако имате едно верую, една любов, една вяра, и при усилни времена вие куцате, то значи, че липсва нещо на веруюто ви.

Има една наука, чрез която животът може да се изрази правилно. Ние искаме да уредим живота си. В живота има много неща неразрешени. Всеки човек иска да живее. Как? Младият иска да живее, възрастният иска да живее, старият иска да живее. И всички същества, колкото и да са дребни, все си имат един идеал да живеят, имат си едно разбиране. Има едно обикновено разбиране - на обикновените хора. Но и друго разбиране има - на разумните хора.

След като е ходил дълго време по един път, човек иска да бъде свободен. Един светски човек иска да бъде свободен, да няма никакви ограничения. А религиозните се отличават някой път. В какво седи ограничението? Светският обича да си попийнува малко, като седне на трапезата, ще има една паница винце. Религиозният не туря паница винце - счита го за опасно. Светският ще тури малко ракийка на трапезата, а религиозният - не. Светският може да тури една печена кокошка, а религиозният - не. Светският човек ще се облече хубаво, с някоя копринена дреха, с връзка и прочее, а пък религиозният човек ще каже: „Тия работи не са позволени." Съществува това различие. То е хубаво. Отвън донякъде работите хубаво вървят. Светските хора не са толкова любопитни, колкото религиозните. И дето трябва, и дето не трябва религиозният човек е крайно любопитен. Като дойде някой, религиозният иска да знае дали тоя е религиозен, набожен, или не. Като влезете при военните, военните искат да знаят на колко сте години, защото, като отидете при военната наборна комисия и кажете, че сте на шейсет-седемдесет години, ще кажат, че войник не може да отидете, но ако кажете, че сте на двайсет, двайсет и една, двайсет и две години, ще бъдете приет в набора.

Някои питат: „Ти от колко години си религиозен?" Някои в религията са толкова поостарели, че не ги вземат в набора вече. Ако е от петнайсет-двайсет години, ще го турят някъде на работа, но ако каже, че е от дълго време в този път, от четирийсет-петдесет години, не го вземат, считат го от установените хора.

Сега къде седи погрешката? Всяко едно верую, което през деня е станало и не се е употребявало, не е приложено хубавото, то на следния ден се вкисва. Аз имам едно правило. То е едно мое правило, което съм констатирал. Всяко едно верую, което един ден престои и не сте го впрегнали на работа, то на втория ден ще го намерите вкиснато. Един ден ми донесоха мляко с ориз. Някой си направил мляко с ориз и ми донесе една паница. Как се е случило, но тая паница е била похлупена и е седяла два-три дена. Един ден искам да видя какво има в тая паница.

Отварям: мляко с ориз. Помирисвам го - вкиснало е. Не зная сега колко деня е седяло. Щом се е вкиснало, преседяло е повече от един ден. Нещата щом седят дълго време и не се употребяват, вкисват се. Когато човек не употребява ония дарби, които Бог му е дал, той се разваля. Например често вие ставате нервни, отивате при някой лекар и искате да ви даде лекарство да не сте нервни. Ако е за даване на рецепта и лекарства, аз мога да ви ги дам без пари, ще платите, когато оздравеете.



Когато сте нервни, не можете да пишете правилно, буквите не вървят гладко и правилно, линиите са начупени. Докато са начупени линиите, нервите са разстроени. Ще вземете един лист и ще почнете да правите прави линии, ще проявите търпение. Най-първо ще теглите отгоре надолу линиите - по китайски. После ще почнете отляво надясно, както сегашната арийска раса пише, както белите пишат. Линиите да са прави.

Ако можете да теглите така прави линии, ако имате търпение пет-десет минути да ги пишете, ще можете да си въздействате да успокоите нервите си. Девет-десет минути можете да се упражнявате.

Нервността се дължи на това, че нямате достатъчно светлина у вас. Нервността показва, че има някаква тъмнота във вас. Вечерно време като ходите, не сте сигурни в стъпките си, неуверени сте, постоянно се колебаете. А пък там, дето има светлина, крачката е строго определена. Ония, които са нервни, мислят че това е много нещо, обаче малко повече светлина трябва и ще се махне вашата нервност.

Малко светлина имате. Или при нервността има по-голямо напрежение в нервите и това голямо напрежение нервите не могат да издържат. Пропукват се и става по-голямо изтичане на енергия през тях. Нали знаете, някой път медът не иска да излезе. И хванат и удрят тогава, и медът, иска, не иска, излиза през тънкия плат. Когато пресилите вашата нервна система, енергията излиза навън и вие се чувствате като ограбен, като че ли сте извън себе си. Не се пресилвайте в работа.

Някой път мислите, мислите и нищо не излиза. Не е в многото мислене. Някой казва: „Да се развие волята." И той си стиска устата, юмрука. Нищо няма да постигнете с това. За да имате воля, трябва да бъдете тих и спокоен, да обмисляте всичко много добре и да имате една увереност. Няма какво да си стискате устата и ръката. Когато дойде онзи, с когото имате да се борите, тогаз ще стиснете. Може да стиснете и по-рано, но това нищо не значи, не постигате нищо с това. Стискането зависи от човешката воля. Ония неща, които обичате, вие ги стискате повече, а пък ония неща, които не обичате, стискате ги по-малко. Ония неща, които не парят, стискате ги повече, а пък ония неща, които парят, едва можете да ги пипнете.

Сега ще превеждате нещата. Ако не можете да правите превод, работите остават неразяснени. Някой път някои работи са тъмни. Тъмните работи трябва да се опитат. Казват ви: „Сладко е това." Вие ще възприемете сладчината според степента на вашия вкус. Колкото човек по се издига в живота, толкова неговият вкус прогресира. Той прогресира с интелигентността, която човек придобива, и с облагородяването на чувствата. Когато човек умствено и сърдечно огрубява, то огрубява и неговият вкус. И изобщо ония животни, които седят на най-ниска степен на развитие, като свинята, те нямат вкус - каквото видят, вземат го.

Некултурният, като седне, бърза да свърши яденето. Културният ще седне, ще погледне, полека ще вземе, агаля-агаля** ще яде. Ако ги съберете двамата да работят и живеят заедно, помежду им не може да има съгласие. Полека, с мисъл яде културният човек. Питам: ако бързо яде човек, какво ще добие?

Ако вие не знаете как да ядете, ако не знаете как да мислите, ако не знаете как да се поставите към другите хора в живота, ако не знаете как да се обхождате, тогава в какво седи човещината?

За обходата има един морал: да се обходите добре с хората значи да знаете как да се обхождате с Бога, понеже Бог е в цялото битие и във всеки предмет присъства Неговият Дух. Като се обхождате с хората добре, то в невидимия свят ви оневиняват, Бог ви оценява какъв сте.

Обходата към ближния е обхода към Бога, и обходата към самия себе си е обхода към Бога. Ако вие към себе си не се обхождате добре и ако към ближните не се обхождате добре, то отношението ви към Бога не е правилно. И ако към себе си не се обходите правилно, вие изпитвате някакво неприятно чувство, не сте доволен, и ако с ближните не се обхождате добре, пак ще бъдете недоволни. Щом сте недоволни, това показвам че отношенията ви към Бога не са правилни. Тогава какво трябва да правите?
По някой път можете да кажете: „Аз се помолих добре." Че се молите, това е външната страна. Че сте дали хляб някому, че сте го нахранили, от това се образува една връзка. Вие може да нахраните някой човек, но след като сте го нахранили, какви ще бъдат неговите отношения към вас, то е въпрос.

Вие можете да услужите някому с каквото и да е, но какви ще бъдат неговите отношения, то е въпрос. Или рисувате някому картина, или му правите разни услуги, но какво всъщност са вашите отношения към него, то е още въпрос.
При сегашното развитие, в което се намирате, който и да е може да ви говори каквото е писано в Евангелието: „Така е казал Христос, иначе е казал Христос."

Има едно верую на устата, само устата говори. А пък има едно друго верую - говорът на сърцето. Говорът на сърцето е по-важен, отколкото говорът на устата. Има хора, като ги срещнете, ще кажат: „Аз много те обичам." И какво ли няма да кажат. Като дойде за помощ, няма ги никъде и никакви. Оставят ви. А пък има хора, които нищо не говорят за любов, а пък всякога ви услужват. Искате да знаете дали ви обича един човек. Щом ви помага, какво ще питате, какво искате повече? Един пише красноречиво, като напише любовно писмо, че ги нарежда думите като маргарит***. Любовните писма са красиви. Сега аз не съм нито против едното, нито против другото, но има дрехи, които отвън са много хубави, но като ги поносите, след известно време се схумват****. А пък има дрехи, които не са толкова хубави, но са издръжливи.

Вашето верую трябва да има едно вътрешно съдържание. Всички имате едно верую и очаквате да влезете в едно общество, и това общество да има отношения към вас добри, да ви обича.

Аз друго ще кажа. Влизате в едно общество - вие да имате хубави отношения към него, вие да го обичате, че после да искате да дойдат ония отношения към вас. Вие да бъдете в пълна изправност, а не те спрямо вас. Ако влезете в животинското царство, там има едно правило, по което слабият взема най-долното място. Слабото пиле тоя го клъвне, оня го клъвне. Слабото пиле кокошката го клъвне. И това слабо пиле ще бяга, ще вземе място на оня край, та да не го кълват, защото, ако рече да вземе първото място, клюнове има.
Ако е между млекопитаещите - рогове има, и ще го бутнат тук-таме, и пак ще заеме крайното място.

Някой си има разположение да завземе по-високо място. Между хората за да заемете някое по-високо място, трябва да бъдете силен. И по ум трябва да бъдете силен, и по сърце, и по воля. Трябва да имате една вътрешна сила.

Има силни хора, но тая сила не е още тяхна. Вземете един офицер. Той има на разположение сто души войници, той заповядва, чрез тях заповядва. Тоя човек не е още силен. Той е силен чрез другите и ползва тяхната сила. Един ден, когато няма да има войници, той нищо не може да направи. Може вашата сила да зависи от другите, хубаво е това. Но трябва да знаете, че един ден, когато останете сами, вашата сила няма да бъде такава мощна, както по-рано с тях е била.

Силата на човека се показва във време на изпитание. Ако вие се разколебавате във време на изпитание, вие сте слаб. А пък ако във време на изпитание издържите, сте силни. Много хора във време на изпитание имат една слабост: искат да се самоубият - да се застрелят или да се хвърлят във водата. Не само при човека става това, има го даже у насекомите. Има известни насекоми и други членестоноги, които, като се намерят пред голяма опасност, се самоубиват. Например скорпионът, ако го турите в огнен кръг, той си обръща жилото и се самоубива.

Както и да се обяснява, човек си има по някой път такива състояния.

Един човек, който има да дава, всякога обича да бяга. Защо? Щом има да взема, винаги седи на едно място и чака. Щом има да дава, няма го вече, офейква. Щом има да взема, седи на едно място. Защо седи на едно място, питате. Защото има да взема. Защо бяга? Защото има да дава. Страхливите хора имат да дават, а пък безстрашните имат да вземат. На какво се дължи страхът? Имате да давате. На какво се дължи безстрашието? Имате да вземате. Това донякъде е вярно. Ако имате да вземате, смел сте, ако имате да давате, страхлив сте.

Сега вие не можете да схванете тънката разлика, която има в това, което ви говоря. Например хиляди пъти сте яли и пак се интересувате да ядете. И днес към обяд пак ще се интересувате от яденето. Хиляди пъти сте яли, и пак се интересувате, очаквате да придобиете нещо. Яденето в този смисъл, докато сте на земята, никога няма да изгуби своята ценност. Едно верую имате, никога то няма да изгуби своята цена.

Някой казва: „Аз не вярвам в Бога." Това са празни думи. Вие не може да не вярвате в Бога. Вие и да Го отричате, ще си блъснете главата с Бога, и ще разберете, че Той е някъде. Не можете да Го отричате. Вие може да Го отричате, колкото си искате, но Той ще ви застави да вярвате. Ще ви застави по два начина. Ако вярвате правилно, ще дойде малкият начин, а пък ако не вярвате, ще дойде другият начин. Казвате, че няма Бог. Той ще ви докаже, че съществува, ще ви търкаля по земята, ще ви мачка и ще ви пита: ,,Кой е онзи, който ви мачка, който ви търкаля? Щом няма по-голям от вас, кой е тогава онзи, който ви мачка?" Щом има някой, който ви мачка, тогава ще трябва да вярвате в него. Дойдат страданията. Защо са страданията? Защото сте безверници. Искате да знаете защо страдате. Защото сте безверници, нищо повече. Да ви приведа един пример. Представете си най-добрата жена. След като се е оженила, тя си е позволила да пише на някои други мъже любовни писма, без мъжът й да знае. Щом мъжът узнае, какво ще бъде вече положението на жената? Той ще я мачка. Щом тя е писала на другите мъже, тя се е значи обезверила в мъжа си, не намира в мъжа си нищо, за което да го обича, не е запълнил той сърцето й, окото й не хваща. И тоя синко майчин иска да й покаже какво представлява, почва да я мачка, иска да й покаже, че той има нещо, което може да й даде.

Сега разликата седи в следното: у жената се заражда желание да пише. Защо именно мъжът на жена си не позволява да пише и защо у мъжа се заражда желание да я измъчва? Той какво има да каже? Да каже: „Писала - писала. Да си прави каквото иска, свободна е." Защо мъжът не е готов да освободи жена си? А пък и какво ще добие тая жена от другите мъже? Няма да добие нищо. Всички мъже може да ги сложите под един знаменател. Няма мъж съвършен. И всички жени са под един знаменател. Разликата на една жена от другите жени е само относителна. Няма никаква разлика. Всички имат същите слабости и всички имат същите добродетели. И хората търсят. Законът е там. Частта, един орган не може да направи целия организъм щастлив. Един човек, който и да е, не може да ви направи щастлив. Той е част, една функция от цялото, от големия организъм, а пък цялото има много функции и вие, ако разчитате само на един човек, вие сте на крив път. Но да разчитате на Бога, това значи да разчитате на Цялото, на цялото битие. В това има вече смисъл. Но да разчитате на една малка част, да разчитате на един косъм на главата си, това значи да се самозаблуждавате. Да разчитате на цялата глава, това - иди-дойди. Да разчитате на душата си, да разчитате на духа си - иди-дойди, но да разчитате на един косъм на главата, макар и да е златен, не разбирам? Колко ще струва един златен косъм? Нали има хора с такива златни косми.

Често аз слушам отвън някой да казва: „Окупирали Учителя." Щом са ме окупирали, много слаб човек съм. Дошъл някой и се разговаря с мене. Искат да знаят какво съм намерил в този човек, та да говоря с него. Той си говори, а пък аз го слушам. Някой идва и ми разправя какви ли не работи. Някой път не искам да се занимавам с хората, но и не искам да ги изпъдя навън. Защото като изпъдя някого, ще изгубя повече енергия, отколкото като седи. А пък като седи, той ще си говори два часа - ще ми остави доста вълна за предене в стаята ми. Ще дойде и ще се оплаква за положението си, за живота, че не му върви, за жена си, за детето си. Казвам му: „Ти, като се жени, не ме пита. Народи деца, те не те слушат. Сега какво трябва да правиш?"

Вчера дойде една пълна жена, бабачко*****. Тя ми казва: „Уповавам само на тебе." И такава голяма. „В трудно положение съм - имам едни апартамент, пенсия. В Добруджа имам ниви, но не мога да ги продам." Приятели ги окупирали. Данъци не плащат, онова не плащат, не върви. За апартамента дала триста хиляди лева, сто и шейсет хиляди има да дава, трябва да плаща заема, а пък няма откъде. Пенсията й малка, намерила се е в чудо. Казва: „На тебе уповавам." Казах: „Продай нивите си пощо-защо." Тя казва: „Няма купувачи." „Ще намериш купувачи. Ако не можеш да намериш купувачи и да ги продадеш, тогава продай апартамента си." Тя се чуди, че е в трудно положение и казва: „Както виждате, на критическа възраст съм. Да се оженя ли?" Казах й: „Ако с женитбата могат да се уредят някои работи, може да се ожениш." Казах й: „Някой кандидат ли имаш на око?" Явил се някой, правили си договор за апартамента, ако тя умре по-рано, апартаментът да остане на него. „Разбира се. Ти като умреш, апартаментът ще остане на него." Другият договор е той като умре, апартаментът да остане на нея. Казах й: „Доста добре, много добре, много износно." Тя седи тъй чистосърдечно, заинтересува се. „Психология." Казвам: „Износни условия. Умреш ли ти, остава на него. А пък ако умре той, апартаментът остава на тебе." Но казва тя: „Дъщеря имам сега, малко дете." Ако умре тя - майката, на дъщерята нищо не остава. Той ще вземе всичко. „Ако пък той умре, всичко остава на дъщеря ти. Двамата вяра трябва да имате." Тя казва: „Какво трябва да правя?" „Или нивите трябва да продадеш, или апартамента трябва да продадеш, или договора с кандидата за женитба да оправиш." С такива работи ме занимават моите посетители.

Седя сега и разсъждавам, правя си свои изводи. Превеждам и на вас. Може някой път и вие да се безпокоите за апартаментите си, за нивите си. може да сте в критическа възраст, да бъдете в критическа възраст и във веруюто си. Дойдем до едно верую, обезсърчаваме се и казваме: „Това верую, което имаме, вече не ни е полезно."

Всякога трябва да се прилага любовта в живота, за да се подкрепя животът и част от тая любов трябва да се превръща в една жизнена енергия.

Трябва да познавате закона на любовта. Част от тая енергия трябва да превърнете в жизнена енергия, която да подкрепя живота. За да се подкрепя животът ни и нашият организъм, зависи от това, какви са нашите чувства и нашите мисли. Щом се измени животът, изменя се организмът. Щом се измени организмът, изменя се и мисълта ви. Или пък може да стане някоя промяна в чувствата ви, пресищане може да стане. Изменението на чувствата може да стане само от пресищане. Изменението на мисълта може да стане, ако турите в ума си повече мисли, отколкото е нужно. Искате да разрешите някои задачи, които не са за този живот.

Нашите учени изчисляват за колко милиона години ще има в слънцето енергия, изчисляват го по своему. Или някой път изчисляват, че за двайсет милиона години, за сто милиона, за двеста или за петстотин милиона години. Това са въпроси, които учените само предполагат. Тия предположения доколко могат да бъдат верни, то е въпрос. Или учените богослови могат да изчислят доколко ще продължава наказанието на някой грешник. И изчисляват какво ли не. Аз съм слушал проповедници - изчисляват тъй. Колко ще се продължи наказанието на един грешник, ако се изпарява по една капка вода от целия океан? Този, колкото милиона години се изпарява водата от него, толкова години ще трае наказанието, а след като се изпари океанът, пак наказанието щяло да продължава. Аз им правя на тия богослови едно възражение. Казано е в Стария завет: "Вечно ще ви отхвърля от лицето си." И не се минават четирийсет-петдесет години, и Господ чрез някой пророк казва: „О, Израилю, обърни се към Мене." Значи под „вечност" се разбират сто години, и като се минат четирийсет-петдесет години, приготовлява се покаянието и прощаването. А те турили милиони години.

Несъвместимо е с живота продължението на страданието. Бог не иска да ни измъчва. Страданието е само начин за възпитание. Страданието е само едно препятствие, бент, за да влезем в правия път и да влезем в ония разбирания, с които Бог създал света. Има мъчнотии. Всякога в живота, когато ние искаме да се отклоним, то идват страданията, за да влезем в правия път. Страдате, за да влезете в правия път. Радвайте се тогава на страданията. Ако не страдате, е опасно - може да се отклоните далече от правия път. Всички страдания са начини за изправление. И праведните когато страдат, има някоя причина. Можете да направите някое опущение.

Благодарете на Бога, че сте пострадали. Или може работите ви да не вървят добре в света. Благодарете. Или може да не постигнете нещо кой знае какво по пътищата, по които мислите да постигнете. Има един път, който Бог е начертал и по който стават нещата, а пък вашите пътища не винаги съвпадат с него. Не е голямо нещастие, че няма да постигнете нещо. Да допуснем, че един цар е постигнал всичко. След петдесет години ще го снемат, ще умре и ще го погребат, а на негово място ще дойде друг. Какво е постигнал? Де е Наполеон, де е Юлий Цезар, де е руският цар Александър Втори, Александър Трети? Кажете сега, какво са постигнали? Вие не можете да създадете нещо повече от Наполеона, и все ще се намерите на остров Света Елена някъде. Искате един ден да се ожените за най-красивата жена. Колко години ще имате тая красива жена? Десет, петнайсет, двайсет години ще живее тая красива жена при вас и един ден ще й дотегнете, и тя ще каже: „Аз не съм създадена само за тебе." И тя ще хвърли око на други мъже. От твоето гледище тя е съгрешила. Тя е създадена картина всички да я гледат, но не да бъде задигната картината. Да я гледате, няма престъпление. Ако я задигнете - има престъпление.

Престъплението къде е? Престъплението не е в яденето, а в преяждането и в избора на храната. Следователно причината не е в яденето, а в това, че не знаете как да изберете храната си и преяждате. Ще си избирате храна - подходяща храна, която организмът изисква. Няма да преяждате никога. Никога не трябва да роптаете, че трябва да ядете. Ако не беше яденето, нямаше да имате уста, а пък един човек без уста на какво ще прилича? Вие сега си имате уста и като ядете, ще остане малко сила във вас, за да си поговорите с някого. Ако не ядете, няма да имате сила да говорите.

Ние въставаме често против известен ред на нещата, казваме: „Защо Господ е създал хората да ядат и да правят грехове?" Не е лошото в яденето, а в преяждането. Не е лошото в знанието, но вие понякога искате да знаете ненужни неща - да знаете дали жена ви ви обича, или не. Не се интересувайте от този въпрос, интересувайте се от това, дали вие я обичате, или не.

Ето ви една философия: не се интересувайте от това дали другите хора ви обичат, или не. После, ако искате, заинтересувайте се дали ви обичат.

Вие обичате някого. Задайте си въпроса, защо го обичате. В себе си намерете защо го обичате. Има някои хора, които не може да не обичате. Като дойдат при вас, вие се радвате, обичате, разположен сте. Вие съзнавате това: има нещо, има причина, за да обичате един човек. Всички ония хора, които обичате, те дават. Те са хора щедри, нищо повече. Това е. Не можете да обичате един човек скържав. Бога не можете да не Го обичате, понеже е щедър. Вие, ако не обичате Бога, ще умрете. Вие сами ще затворите пътя си за всичко. Ще обичате Бога заради онова, което ви дава. Ако затворите пътя си, да не дойде определеното благо, вие ще умрете. Да Го обичате значи да не се отказвате от това, което Той ви дава. Да обичате Бога, това значи да възприемате това, което Бог ви дава. И ако речете да спрете това, което Бог ви дава, то смъртта ще дойде. Нашият живот произлиза от това, което Бог ни дава. Бог ни заставя да възприемем любовта Му и от това, което Той преизобилно ни дава, да дадем на другите. Всички същества, от най-малките до най-големите, се ползваме и сме проводници на голямата благост. Това е смисълът да бъде човек орган в един общ организъм, да е в хармония с общото и да му служи. Смисълът на живота е да служим на Бога, и ако служим, ще имаме всички блага.

Вие искате да знаете дали вашето верую е право. Според мен, ако вие сте добър проводник на доброто, вашето верую е право. По някой път имате неразположение към някого. Вие говорите - той ще направи един малък бент, едно възражение. Като отидете при човека, никакво възражение не правете, изслушайте го. Вие казвате: „Но ти не си прав там." И да кажете, нищо не се подобрява. Оставете. Турците казват: „Остави пияния, сам да си падне." Какво ще ходите да го тикате, оставете го. Нека си залита човекът. Ако падне, какво? Нека падне. И ако той е крив, оставете го, нека си върви със своята кривина. Някой път вие искате да изправите някой човек. Невъзможно е да изправите човека. За да изправите човека, вие трябва да вложите нещо съвсем друго в него и най-важното, да му дадете известен пример. Сега хората нямат търпение. Той ще почне да възразява, ще каже, че вие не мислите право. Но по отношение на някои по-висши същества и вие не мислите право. Аз като разсъждавам, виждам, че и в най-тънките логически заключения има нещо, което не е логическо, че и в най-правите мисли, като „да живеем един свят живот" например, виждам какъв егоизъм се крие в това. Защо някой иска да живее свят живот? Има интерес. Аз да живея свят живот е по-възможно, но да искам да живеят свят живот другите, не съм прав. За да искате всички хора да живеят свят живот, това значи, че имате вземане-даване с тях. Всички хора да живеят свят живот, за да ви плащат. После казвате: „Да вярват хората." Пак нещо материално има тук, не е нещо безкористно. "Да се обичаме." Аз съм хвърлил око на една млада сестра и казвам: „Да се обичаме." В какво седи обичта сега? Отива при Йоан Веслей един млад момък и му казва: „Намерих една много добра християнка." Веслей му казва: „Тя с Христа може да живее много добре, но не и с теб." И съвременните християни мислят, както и другите. Вие искате един човек да ви обича, да му турите оглавник и да го карате където искате. Това не е любов, това е насилие. Къде е свободата?

Не харесвам това постоянно шепотничество помежду ви за този, за онзи. Някои млади тръгнали по лош път. Младите какво са? И младите се лъжат, както старите. Аз да ви кажа какво мислят младите: „Аз ви обичам." „И аз ви обичам." Така си говорят. Един ден този, който ви обича, ще ви намрази. „Ако не ме обичате, няма да ви обичам." Че това са обикновени работи, трябва да ги напуснете вие. „Ще ви обичам." Устно обичане има. Всички сме богати с такава любов, с любов на думи. Както тази жена с този кандидат и с апартамента: той ако умре, остава на нея, тя ако умре, остава на него. Любов! Тук няма никаква любов.

Какви ще бъдат новите порядки, новият ред и порядък? Искате да знаете какви ще бъдат хората на шестата раса. Мога да ви кажа какви ще бъдат, да ги опиша. Трябва да имате ясна представа за тях. Те ще бъдат точно обратното на сегашните. От тия слабости, които сега имате, у хората на шестата раса няма да има нито помен. В шестата раса няма да има нито помен от тая глупава ревност, от туй глупаво недоверие. От това глупаво безлюбие нито помен няма да има. Има много деца, които ще плачат половин час, един час. И ако плаче едно дете, аз съм мислил защо плаче. Старал съм се да отгадая защо плаче и донякъде съм налучкал. Цял час плаче. Гледал съм в село - плаче някое дете. Питал съм защо плаче. Майка му ми казва: „Масло съм била наскоро. То е огладняло и иска да му дам хляб, намазан с масло." Тя не иска да му даде. И след като му намаже масло на филийка хляб, няма плач, няма нищо. Една мома на двайсет и една година, и тя викнала да плаче. Четири реда сълзи рони. И тя плаче за един хляб. Тя казва: „Нещастна съм." Казвам: нещастна за масло. Но работата е, че на нея като й намажат, с едно мазане не става. Утре пак трябва да се намаже. И ако не се намаже филията, работите не вървят. Туй прилича на една кола. Трябва да има катраница и като върви, върви колата, каруцарят си вземе перото и го мушне вътре в катраницата. Казвам: „Защо мушкаш перото?" „За да върви колата."

Можете да си направите едно резюме на всичко това, което съм казал днес. Направете сега едно резюме.

Считайте, че не сте вие, които правите тия погрешки. Вие принадлежите на една фирма на дядо си и прочее - на едно сдружение, на дружество, агенция. Вие разпространявате интересите на това дружество. Казва един някому: „Слушай, много големи погрешки имате." Погрешката е на цялото дружество. Могат да ви кажат „Много големи погрешки правите. Изпоядохте света." Вие сте един честен човек, но сте член на тая компания. На вашата компания, на която принадлежите, ще кажете, че са доландарджии******. Това, дето е казано в един псалом: „В грях ме зачена майка ми", това е сдружението. За тия работи не сме отговорни ние, но косвено носим известна отговорност и трябва да знаем как да се справим.

У човека има едно любопитство. Нищо, нека се интересува, нека говори. Аз съм забелязал, правя си своите наблюдения и виждам колко е мъчно човек да се въздържа. Когато някой ми говори, в мен се заражда желание да му правя възражения. И колкото пъти съм правил възражение, никога не съм имал сполучлив опит. Ние мислим, че като му направим възражение, у него ще се роди съзнание и ще разбере. Но колкото пъти съм правил възражение, не разбира; обратното разбира. И когато го оставям, той си говори, говори и аз си казвам: „Тоя въпрос той ще си го разреши сам по-добре." И излиза тогава много по-добре. Този човек си има особено гледище. Той си разправя, понеже от особено гледище разглежда въпроса. Аз не влизам в положението му. Той е недоволен от нещо си. Казва: „Лицемери са тези, онези. Те са такива и такива." Нахвърля се върху братята. Този такъв, онзи онакъв, двайсет години са тук, а какво са направили. У мен се явява желание да възразя. Някой път съм изслушвал и той, като се изкаже, накрая каже: „Извинете, аз малко прекалих." И той почне сам да съзнава, че така не се говори. Ако му правя някои възражения, той ще каже тогава: „И той е с тях заедно." Та трябва обхода, мълчание, разумност. В дадения случай има едно чувство, което Бог е вложил във всеки човек. И ако вие обръщате внимание на това чувство, нещо ви казва: „Слушай и мълчи." Защото, когато някой човек е дошъл да ви говори, вие имате един от най-големите адвокати, които светът е някога виждал, и не се закачайте с него. Слушайте го, и като си замине този адвокат, благодарете на Бога, че сте се освободили с малко.

Който е спорил с дявола, той всякога е изгубвал. Не спорете с дявола, нищо повече. И ако спорите, вие няма да го поправите. А щом спорите, ще стане една обмяна между неговите и вашите мисли и следователно вие ще се окаляте. Дяволът ще спечели повече, отколкото вие. И дяволът, като му стане много жежко, търси някого да обмени мисли, и дойде при вас. Той е майстор. Свали си малко от багажа при вас и си замине спокоен, а вие останете неспокоен. Всякога безпокойството се дължи на същества, които са фалирали. Някой път чувствате, че сте отпаднали. Това значи, че имате работа с тях. Казвате: „Тая работа няма да я бъде." Искате да си теглите куршума за това, че сте отпаднали. Това е желанието на дявола. Той казва: „Вместо аз да се удавя, ти се удави." Понеже той е умен, иска да направи престъпление, но е хитър. Понеже, ако направи престъпление, в природата съществува един закон - ще го хванат. И ако го хванат, то законите в природата са много взискателни, строги. Но той ще намери вас, ще ви тикне вие да направите престъплението, а той за престъплението. И дяволът ще седи настрана и ще си потрива ръцете.

Не бъдете отглас на злото в света, а отглас на доброто. Това е. Не ставайте отглас на злото. Като дойде злото, мълчание. Когато питали един от великите адепти на Египет, Хермеса, какво нещо е злото, той си стиснал устните. Не говорете по това, оставете го настрана. То е огън пояждащ. Не го бутайте, не говорете за него. Мълчете за него. Нищо не говорете за него. Ако искате практически да се справите в живота със злото, оставете злото настрани.

Станете проводник на доброто, а не на злото. Разговаряйте се с доброто, а не със злото. Оставете злото само да се разправя. Това го разбирате, но дали ще можете да го приложите?

Я ми дайте сега вие, музикантите, основния тон. (Брат Симеонов изпява „до". Всички вземаме „до".) Горно „до". (Всички пеят горно „до".) Всякога човек може да вземе тона вярно, когато мисли правилно. Когато мисълта му не е натегната, когато чувствата му, волята му не са натегнати, тогава всякога може да се вземе тонът правилно. Той има ясна представа за тоновете. Когато човек върви по правия път на доброто, тогава музиката, пеенето върви нормално. Докато човек пее хубаво, той е здрав. Щом почне да не може да пее хубаво, това е лош признак. Щом пеете хубаво, вие всякога можете да бъдете здрави, и ако се разболеете, като пеете, ще оздравеете.
Да пеете, да има едно усилие, така се повдига тонът на живота. Ако вземете един естествен тон, организмът ви ще придобие здравето си.
Сега основната мисъл е: бъдете винаги проводници на доброто. (Учителят чертае на дъската линии.)



Какъв е законът? Вземете тия прави. В началото тия линии са малко по-ниски, а в средата малко по-високи и затова междините в началото са малко по-широки, а в средата по-тесни. (Да се види първата рисунка.) Кои са причините? Или да начертаем така. (Учителят чертае втората рисунка.) След това Учителят чертае третата рисунка, после тегли линията А в третата рисунка; линията А не е строго успоредна на другите линии; горе е по-близо, а долу се отдалечава. Учителят, като чертае А, казва.) Сега чертая проводник на вашата мисъл (А). Това е състоянието на целия клас. Аз сега чертая вашата мисъл. Ето вашето състояние (А). Интервалите между линиите са еднакви.

Всякога ние сме проводници на онова, което става отвън. Не мислете, че от вас излиза някоя добра или лоша мисъл. Вие сте отглас на окръжаващата среда: или на семейството, или на обществото, или на цялото човечество.

Казвате: „Аз така мисля." Не, вие сте заставени по някой път да мислите криво. Мислите не винаги изхождат от вас.

Та самовъзпитанието зависи от това, човек да мисли правилно, да чувства присъствието на Бога, а пък щом Бог присъства, тогава работите ще тръгнат напред. Там, дето Го няма Бог, винаги работите са оплетени. Привидно може да мислите, че добро вършите. Дето влезе Бог, работите са оправени. А дето привидно вие мислите, работите се заплитат. В света истинското възпитание е да дойдем до онова, което сме изгубили, да спечелим онова, което сме изгубили. А пък то е най-лесното и там седи победата.

Когато Христос дойде на света, имаше една задача: да намери това равновесие при големите противоречия в света. Намираме в Евангелието едно правило, което съвременните християни не го прилагат. Той казва: „Да се отречеш от баща си и майка си." В обща формула е така. Да го обясня сега, как да се отрече човек. Има ред тълкувания.

Да кажем, че баща ви е в другия свят, заминал е. Вие сънувате, че идва баща ви. Вие не можете да определите какво значи това. Това показва, че на другия ден ще дойде един добър човек. Баща ви ви е обичал. Отношенията на тоя човек ще бъдат точно такива, каквито са били отношенията на баща ви към вас. Или сънувате, че идва една голяма змия, от която бягате. Това показва, че на другия ден ще дойде един човек, който ще има такъв характер, че вие ще се криете в миша дупка от него. Да се отречете от баща си и майка си, това значи да се отречете от всичките свои любими желания, които от хиляди години са ви правили пакост. От тях трябва да се откажете.

Да се отречете от баща си и майка си, това значи, много желания сте имали, и да се откажете по такъв начин от тях, че да не съжалявате. Щом се откажете, и съжалявате, тогава отношенията стават два пъти по-лоши. Като се откажете, винаги ще се радвате. Имате да вземате пари от някого, простили сте му ги, да не кажете: „Глупаво направих." Да ви е приятно за онова, което сте направили. То е Божественото. И не се ли радвате на онова, което сте направили, то вие се излагате вече на едно вътрешно изкушение.

Старайте се да бъдете проводници на доброто, а не проводници на злото. Човек може да бъде съзнателен проводник на доброто или съзнателен проводник на злото, а пък може да бъде и несъзнателен проводник на доброто или несъзнателен проводник на злото.

„Добрата молитва"

6.30 часа

Четиридесет и втора лекция на Общия окултен клас

18 септември 1935 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

----
*матахери (тур.) - мотае, мандахерца
**агаля-агаля (гр.) - бавно-бавно, полека
***маргарит (гр.) - бисер
****схумват се (диал.) - похабяват се,свиват се
*****бабачко (разг.) - мъжкарана, смелчага, юначина
******доландарджия (тул.) - мошеник, хитрец

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, аз, път, съм, верую, сега, години, казва, иска, обичам, можете, хора, бог, искате, всички, знае, седи, знаете ,

Общ Окултен клас , София, 18 Септември 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder