НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Скъпоценото камъче / Скъпоценното камъче под езика

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Скъпоценото камъче

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, казва, сега, път, казвам, свят, любов, себе, съм, бог, аз, хора, можеш, говори, години, истина ,

 Утрини Слова , София, 15 Септември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

14 и 15 глава от Деянията на Апостолите.

Има неща в живота, които мъчно могат да се обяснят. Докато не мине през известни опитности, човек мъчно разбира нещата. Как ще обясните на човека, какво представляват сладкото и горчивото, ако не ги опита? Как ще си обясните, какво представляват радостта и скръбта, ако не сте ги опитали? Следователно, без опитности няма знания, няма и светлина. Без светлина нещата са затворени. Без светлина няма растене и развитие. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-бързо е растенето. Обаче и растенето има предел. Колкото и да са благоприятни условията за едно растение, то достига само до известна височина. Стигне ли тази височина, по-нагоре не отива. Значи, всяко растение, всяко живо същество се развива, докато стигне до известна зона. Вън от тази зона няма растене.

Като изучавате челото, носа и брадата на човека, виждате, че и те имат предел, до който достигат. Например, челото на човека показва, докъде най-много може да се развие умът; носът показва степента на развитието на сърцето, а брадата - развитието на волята. Оттук вадим заключението: всяко изопачаване на човешките мисли, чувства и действия нарушава правилността на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля.

Някои се оплакват, че не разбират много неща. - Кога не се разбират нещата? - Когато липсва вътрешна връзка между тях. Например, написваме числата 1, 2, 3. Какво представляват тия числа? Ще кажете, че това са числа от естествения ред. Има една вътрешна връзка между числата, която само кабалистите знаят. Единицата е Бог, двойката е природата, а тройката - човекът. Или, единицата е житното зърно в хамбара, двойката е посаденото зрънце, а тройката - израсналия и вързал житен клас. Единицата представлява още киселина, която разяжда; двойката е основата, върху която се гради, а тройката - солта, с която хората си служат. Много определения съществуват за числата, но какъв смисъл имат те, ако не знаете техния вътрешен смисъл? Казвате, че единицата символизира Бога, житното зрънце в хамбара и киселината, но каква е ролята на тези величини в психическия живот на човека? Значи, докато символите на числата не станат ясни и самите числа не могат да бъдат разбрани.

Съвременните хора разискват върху много въпроси, а най-много върху любовта, но въпреки това тя остава неразбрана. Какви ли определения не се дават за любовта! Под понятието "любов" разбираме най-малкият подтик, който дава условия на житното зърно да изяви живота, скрит в него; най- малкото движение, най-слабата светлина и топлина, са все прояви на любовта. Пулсът на човека е също проява на любовта. От промените, които стават в човека, съдим за степента на неговата любов. Например, когато ръцете и краката на човека изстиват, любовта му се намалява; когато топлината се увеличава и любовта се увеличава. Когато светлината на човешкия ум се увеличава и знанието му се увеличава; щом се намали светлината и знанието се намалява. Единствената сила в света, която дава възможност на човека да реализира своите желания, е любовта.

Мислите и желанията не се реализират по механически начин, но само по пътя на любовта, като органически закон. Колкото по-голяма любов има човек, с толкова по-големи възможности ще разполага той. Ако е цигулар-виртуоз, ще свири на осем позиции и лесно ще минава от една в друга; ако е певец, ще пее отлично. И говорът му ще бъде музикален. Който говори меко, музикално, той всякога е здрав; огрубее ли гласът му, той заболява. Като боледува известно време, човек се тонира и в скоро време оздравява. Видите ли, че някой болен се моли и тихо пее в себе си, ще знаете, че той ще оздравее. Страшно е положението на болния, ако няма разположение да се моли и да пее. Такъв болен непременно ще замине на онзи свят. Разположението на човека към молитва и пеене, е диагноза, с която можете да определите, дали даден човек е здрав, или болен, добър или лош. Когато изгуби това разположение, той огрубява, става лош и в скоро време заболява. Щом се смекчи, той започва да се моли и да пее. Не се минава много време и здравето му се възстановява.

Като се отегчат от живота, хората започват да мислят за другия свят, за небето. Те мислят, че там ще ги посрещнат като герои, с музика и венци. Ще ги посрещнат като герои, ако са учили и работили. Как ще посрещнат малкото дете в университета? Ще го турят на един чин и повече няма да му обърнат внимание. - Защо? - Защото нищо не разбира. Каквото и да му покажат, то ще погледне и ще се дръпне настрана. За да се ползва от думите на професора и от разговорите на студентите, детето трябва да е минало през четири академии: първоначална академия, академия на прогимназията, на гимназията и най-после ще влезе в академията на университета. И тогава, ако попадне в медицинския факултет, например, ще разбира, какво преподава професорът. Дали студентът може да издържи на опитите в медицинската лаборатория, това е друг въпрос. Важно е, че той разбира, какво се преподава.

При изучаване на човешкия мозък, учените са забелязали, че различните мозъчни напрежения възбуждат различни центрове. Там, където нахлува повече кръв, мозъкът се повдига и снижава. Оттук те вадят заключение, че някои мозъчни центрове проявяват по-голяма дейност от други. С това се обяснява, защо един човек се отличава с едни умствени способности, а друг - с други, понякога противоположни на първия. Колкото повече работи човек в известна област на ума, толкова повече се развива съответният мозъчен център. Има хора, които не работят умствено, поради което и мозъкът им слабо работи. За да ги застави да мислят, природата им праща страдания. Като се намерят в затруднения, по необходимост те започват да мислят, изпращат кръв към мозъка и той започва усилено да работи.

Много от сегашните хора искат да постигнат нещата изведнъж, без труд и работа. Докато са на земята, те искат работите им да се нареждат добре, без препятствия. Като отидат на небето и там искат същото. В това отношение те приличат на деца, които мислят, че от първо отделение могат да влязат направо в университета. Това е невъзможно, трябва да минеш по каналния ред, докато стигнеш до университета. Да мислиш, че с един скок можеш да се намериш в университета, това значи, да бъдеш като онзи окултист, който с малко знания се обявил за гадател. Той научил малко от хиромантията, малко от физиономика, малко от френология и започнал да гадае на хората. Като погледне на ръката, познава само трите основни линии: на сърцето, на ума и на живота. Дойде при него някой прост човек и той започва да му гадае: Знаеш ли, какво богатство носиш в себе си? Ти имаш сърце, я виж, каква дълга линия. Ами я погледни линията на ума, гениален човек ще станеш. А линията на живота ти е чудо! Ще живееш най-малко сто години. И с това гадаенето се свършва. Простият човек седи, гледа го и се чуди, откъде знае това, как е възможно да стане гениален, когато едва знае да пише името си.

Казвам: Прав е гадателят. Важни са трите линии на ръката, без тях животът е безсмислен. Но, докато човек развие тези линии, докато им даде права насока, той трябва да работи стотици години върху себе си. Само с тези линии човек не може да влезе в причинния свят. Той трябва да мине през физическия, астралния, умствения свят и след това в причинния. Какво представлява причинният свят? Той е свят, в който действа законът на любовта. Там няма никакви противоречия. Любовта е единственият закон, който определя мислите, чувствата и постъпките на човека. Като влезе в причинния свят, човек разбира, какво е всъщност, доброто и какво - злото. Само в причинния свят човек вижда, че понятията на хората за добро и за зло се различават коренно от тия, които разумните същества имат. Само така човек може да си обясни противоречията, които възникват на земята. Виждате някой лош човек, а при това той е здрав, богат, всичко има на разположение: пари, къщи, имоти. Чудите се, коя е причината за това. Противоречието е само на земята, но не и в причинния свят. Този човек е добър, полезен за Бога. Разумният свят използва неговите сили за добро.

Следователно като дойдете до противоречията, ще знаете, че те не са съществени. Те минават и заминават, без да оставят следи в човешкия живот. Съществени неща са тези, които съществуват във всички светове. Понеже в причинния свят не съществуват противоречия, затова казваме, че не са съществени. На земята съществуват противоречия поради неразбиране на нещата. Разбере ли човек всичко, противоречията изчезват от неговия живот. Някой прави добро, а после се чуди, защо работата не излиза така, както очаквал. Например, осиновявате едно сираче, давате му образование, искате да го направите полезен човек. В края на краищата се разочаровате от него. Защо се разочаровате? Той се изучил, излязъл добър човек, полезен за себе си, но не и за вас. Къде се крие причината на разочарованието? В желанието си да направите едно добро, вие криете користолюбивото чувство, че отглеждате и учите това дете, за да ви помага на старини. Истинско добро е онова, в което не влиза никакво користолюбие. Направете едно добро с чисто сърце, с пълно безкористие и вижте след това, ще имате ли противоречия. Говорите ли истината на някого и двамата трябва да я признаят за истина: и който я казва, и на когото се казва. Изобщо, само онези неща не произвеждат противоречия, които се приемат еднакво поне от двама души. Външно и вътрешно те трябва да бъдат съгласни и в пълно единство. Затова е казано, че свидетелството на двама души е истинно.

И тъй, дойдете ли до понятието добро, всички трябва да го разбирате по един и същ начин. Дойдете ли до Бога, пак същото. Не можете да признавате Бога, ако вътре не Го чувствувате. Не можете да Го отричате, ако вътрешно Го приемете. Някой отрича Бога, а същевременно се сблъсква със себе си. Опитайте се да отречете Бога, да видите, съществува ли Той, или не.

Представете си, че ви вкарат в някой тъмен салон и ви питат, съществуват ли стени в този салон. Вие веднага ще отречете съществуването на каквато и да е стена, но достатъчно е да тръгнете в известно направление, за да видите, доколко сте прав. В която посока и да тръгнете, веднага ще се блъснете в една от стените. И в четирите посоки да вървите, навсякъде ще се блъскате. - Защо се блъскате? - Ограничава ви нещо. Ограниченията се дължат на факта, че отричате това, което съществува. Всеки, който се е опитал да отрече Бога, сам се е ограничил. Той прави опит да отрече това, което съществува и се блъска в него.

Един безверник разправя една своя опитност. Понеже не вярвал в Бога, често мислел върху това и съзнателно Го отричал. Щом Го отричал, чувствувал в себе си голямо огорчение, мъка, тежест, като че цяла къща се събаря върху него. Каже, че Бог съществува и Го признае в себе си, изведнъж, състоянието му се сменя: пред очите му става светло, тежестта се вдига и той се чувствува облекчен. Пак отрече Бога, пак настава мрак в съзнанието му. Така Той сам се убедил, че Бог съществува.

Помнете: любовта не се отрича, истината не се отрича, мъдростта не се отрича. Опитайте се да намразите човека, който ви обича, да видите, каква мъка и тъмнина ще ви налегне. Опитайте се да намразите онзи, който ви дава светлина и знание, който ви освобождава, да видите, какво ограничение и скръб ще преживеете. Не ограничавайте Божественото в себе си. Огорчите ли Го, ще изгубите мира и разположението си. Пазите ли Го свещено в себе си, ще имате мир, радост и веселие. И тъй, не влизайте в стълкновение с Божественото в себе си. Не влизайте в стълкновение с ближните си. Не влизайте в стълкновение с животните и растенията - с никого и с нищо не влизайте в стълкновение. Четете в своята душа, като в Божествена, свещена книга. Всичко е написано в нея. Ако не разбирате нищо, не го зачертавайте, не казвайте, че това или онова не е на място, че е криво написано. Всичко, което Бог е писал, е на място. Фактът, че като зачитате Божественото, имате мир и разположение, показва, че Божиите работи са на място. Докато обичаш и мислиш право, ти си в правия път. Щом престанеш да обичаш и не мислиш право, на крив път си. Светлината показва, че човек трябва да излезе вън от стаята си и да върви напред. Щом попадне в гъста материя, в мрак, трябва да се вглъби в себе си. Докато детето расте и минава от клас в клас, възможностите му се увеличават, мислите и чувствата му се разширяват и повдигат, разбиранията му стават по-дълбоки. Докато имате условия да растете и да се развивате, радвайте се. Отнемат ли се условията ви, идват старост, немощ и вие започвате да страдате. Затова Христос казва: "Станете като децата". Той има предвид вечното растене, вечната младост. Да бъдеш вечно млад, това значи, да се ползваш от условията, които са ти дадени.

Хората страдат повече, отколкото трябва, защото имат много желания, искат да ги задоволят изведнъж. Някоя богата мома има 12 пръстена, иска да сложи всичките на пръстите си. Тя има десет пръста, а иска да сложи 12 пръстена. И това не е лошо, но тя трябва да знае, защо носи пръстени и на кои пръсти да ги сложи. Ако тури пръстен на показалеца си, това значи, че трябва да бъде благородна; ако сложи на средния пръст, трябва да бъде справедлива; на безименния - трябва да се стреми към изкуствата, към науката, към красивото и великото; на малкия пръст - трябва да бъде умна, да се справя лесно с хората, да не изпада в противоречия. Изобщо, човек трябва да реализира само онези желания, които може да отхранва и които дават добри плодове.

Какво представлява пръстенът? - Той свързва човека с някакво обещание. Добре е човек да има поне един златен пръстен със скъпоценен камък и всяка сутрин да го туря на всичките си пръсти и да си казва: Искам да дам ход на Божественото в себе си, да бъда благороден, справедлив музикален, със стремеж към красивото и да се отнасям добре с хората. След това да скрие пръстена и на другата сутрин да повтори същото. Като повтаря тези мисли, човек се задължава да ги прилага. Животът е също така пръстен, със скъпоценни камъни на него. Голяма сила се крие в скъпоценните камъни.

Една царска дъщеря била прочута в цялото царство с лошия си език и лош характер. Каквото виждала, с когото се срещала, все лошо говорела. Никой нищо не могъл да й възрази, понеже била много горда. Най-малката забележка от кого и да е, била в състояние да предизвика разрив на сърцето й. Баща й се чудел, какво да прави с нея - не знаел, как да я изправи. Един ден в двореца дошъл един мъдрец, пожелал да се срещне с царската дъщеря, да си поговорят. Царската дъщеря се явила пред мъдреца горда и величествена и го запитала, какво иска. Той и казал: Искаш ли да станеш учена, красива, умна, цял свят да се възхищава от тебе и да те обича? - Искам. - Вземи тогава това скъпоценно камъче и го сложи под езика си. Кой каквото ти говори, ти нищо няма да възразяваш. Докато камъчето е в устата ти, ще бъдеш като риба, ще мълчиш. В камъчето се крие твоето щастие. Тя сложила камъчето в устата си и каквото да и говорели, добро или лошо, мълчала. Така тя съзнала своите грешки и се изправила. След три години мъдрецът взел камъчето от устата на царската дъщеря, която, наистина постигнала това, което й било обещано: станала умна, добра, красива, любеща. Цялото царство благодарило на мъдреца за доброто, което им направил.

Желая на всички да имате по едно скъпоценно камъче под езика си, да го държите три години, за да придобиете това, което душата ви желае.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

41. Утринно Слово от Учителя, държано на 15 септември 1935 г.

София. – Изгрев.

Скъпоценното камъче под езика

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, казва, сега, път, казвам, свят, любов, себе, съм, бог, аз, хора, можеш, говори, години, истина ,

 Утрини Слова , София, 15 Септември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„91. псалом“

„Молитва на Царството“

„Отче наш“

„В начало бе Словото“


Ще прочета четиринайсета глава от Деянията на апостолите. Ще прочета още и петнайсета глава от Деянията.


„Духът Божи“


Има неща в живота, които е трудно да се обяснят. Ако човек няма опитност, не може да обясни нещата. Не можеш да обясниш сладчината, ако не си я опитал, и не можеш да обясниш горчевината, ако не си я опитал. Не можеш да обясниш радостта, ако не си я опитал. И скръбта не можеш да обясниш, ако не си я опитал. Никога не може да разправяш за радостта, ако не знаеш радостта.

Но има неща, без които знанието не може да дойде в света. Ти не можеш да имаш никакви знания, ако нямаш светлина. Пак същият контраст. Светлината и тъмнината – това са понятия на човешкия ум. Без светлина то всичко ще бъде затворено. Каквото и да ти разправят, ти нищо не виждаш. Какво ще знаеш тогава? Та, когато говорим за светлина, подразбираме светлината, която се хвърля, и предметите, които са били скрити в нас, стават ясни. Ние само виждаме отношения, които съществуват. Както и да ти разправят за някоя местност, без светлината ти нищо не виждаш. Те са безпредметни тия говорения.

Запример говорят някой човек да бъде добър. Той не разбира сега. Хората имат едно много общо понятие, като кажат, някой човек да бъде много добър. Той казва: „Не съм убил никого.“ Вече специфично е употребено „да бъдеш добър“. Е, да бъдеш по–умен. Е, не съм глупак. Е, малко по–умен. Специфично
разбира. Че не съм ли разумен? Та всичките хора нямат една мярка. Някой път има някои човешки правила. Някой път искаме да изложим човешките схващания за Божествени. Казваме: „Какво ще кажат хората?“ Но какво ще каже Господ, не питаме. Ама срамота е. Какво ще кажат хората, като видят това? Туй донякъде е хубаво, но то не е меродавно. Какво ще кажат говедата за тебе, ако не ги пасеш? Или какво ще кажат, ако ги биеш с кривака си? Вие ще кажете – това е говедото. Но и говедото, след като го удариш три–четири пъти с кривака си, като те види с кривака, то има известна опитност и хукне да бяга. Изяснете тогава. Казват – бяга човекът. От кои неща бягаме? Там, дето няма закон, няма никаква оправия. Ти трябва да плюеш на краката си и да бягаш. Бяга човекът. Тук не се стои. Тук закон няма, а там, дето има закон, справедливост, сега ще ви обясня. По някой път хората бягат от вас. Защо? Носите кривака си, разбира се. Ще бягат, разбира се. Или по някой път и вашето щастие бяга от вас. Някой път щастието ви бяга. Защо?

Запример мнозина мислите за щастие да изпълните волята Божия. Конкретно, ако питате, в какво седи да се изпълни волята Божия, един труден въпрос е това. Имате два елемента. Ти не можеш да изпълниш волята Божия, ако не си мислил онова, което Бог е наредил. Ако не си почувствал онова, което Бог е вложил чрез любовта си, ти не можеш да изпълниш Волята Божия. И представете си, че съществува такъв един закон в света, защото казва Господ: всички ония живи същества, от какъвто разред, степен и големина да са, които аз съм създал, да не им направиш никаква вреда, на най–малката буболечица, която аз съм направил, да не направиш никаква пакост. Е, как ще изпълнят този закон?

Запример, представете си, че дойде една бълха във вашата риза и ви гложди. Вие я хванете и какво правите с нея? Бълхата е един ленив ученик, който не си знае урока. Или въшката, и тя е един ленив ученик от първа степен. Какво трябва да прави учителят с нея? Аз сега ви навеждам да мислите, защото някой път ние се сравняваме, мислим, тъй като се сравняваме, някой път се намираме доста напреднали, действително напреднали. Ти виждаш някои треви, растения, някои по–израснали, по–високо израснали от други. Доколко метра може да достигне едно дърво? Има една определена мярка природата. Ако го посееш в София, по–високо не може да расте. По–високо не може да расте от хиляда и деветстотин до две хиляди метра. От две хиляди метра нагоре не може да расте и престава да расте. Дъбът, букът, всички си имат зони, дето могат да растат. И да го караш да расте, не може по никой начин. До известно място като дойде, расте. Тогава в човешкото разбиране има известни зони. До известно място разбираш, а оттам нагоре, каквото и да ти кажат, ти казваш: „То вече не е заради мене.“ Наистина, ако ви кажат: „Я ми кажи какъв е животът на ангелите?“ „Е, точно като нашия.“ Ти никога не можеш да обясниш живота на ангелите. Необяснимо нещо е. Има някои неща, които са подобни, далечни са, но ги уподобяваме на човешкия живот. Тъй както има едно уподобление на едно животно на човека, уподобление на човешките очи, на човешкото чело, на веждите, както има уподобление на човешкия нос. Една грамадна разлика има между човешкия нос и носа на воловете. Ако питате брада има ли в животните, никаква брада няма там.

Сега думата „брада“ на български е двояка. Под „брада“, разбира се, дългите косми на стария човек „брада“ се нарича, а някой път „брада“ наричат долната челюст на човека. Ако вземете, че осакатите тази част, долната част на човека, ако развалите тази кост, вие ще развалите всичката негова воля. Той не може да приеме никаква воля. Човешката воля, за да може да извърши каквато и да е работа в света, най–първо волята ти ще се опре на брадичката. Краката на волята ще се опрат там. И тогава човек ще вземе първата си стъпка. Без това не може да мине. Човешкият ум какво представлява? Челото. Челото е пък първата стъпка, отдето умът може да вземе първата стъпка и да тръгне напред. Ако челото не е, човешкият ум не може да се мръдне, не може да се вземе нито крачка напред. Човешкият нос е стъпка на сърцето. Ако ти нямаш нос, сърцето не може да мръдне нито една крачка.

Сега нещата не са ясни, защото вие не виждате вътрешните връзки. Да ви приведа един пример, той е следующият. Казвам тъй, едно и две, и три – 1, 2, 3, са много важни числа. Едно се пише право, а две е малко завъртяно като някой охлюв и започва като някой охлюв. Пишете три (Учителят пише във въздуха 3.) Казвате, че какво може да има в 1, 2, 3? Красиви работи са туй, не знаете ли? Един орех, два ореха, три ореха. Каква философия може да има? Един орех, два, три? Свършена работа. Обаче, ако попитате един от старите кабалисти или някой мистик, той казва едното какво е то. Едното представлява Бога. Като напишеш на черната дъска само 1, представлява един Господ. Като напишеш 2, те казват – това е природата. Като напишеш 3, това е човекът. Следователно 1, 2, 3, това е Бог, природата и човекът. Пишеш, и вече се ориентираш. Едното е Бог, а двете е природата, а три – това е човекът. Казвам, и друго съдържание има. Едното представлява семето, което е хамбарът. Двете представлява почвата, в която житото се сее. А трите представлява узрялото жито, което е дало плода. После казвате – едно представлява киселината, която разяжда. Двете представлява основата, върху която нещата се градят, а трите представлява солта, с която хората си солят яденето. Е, питам сега – и още мога да ви наведа ред мистически такива понятия – какво ще правите с всички тия обяснения? И едно не го знаеш сега Господ ли е, семе ли е, киселина ли е и т.н. Какво ще правите тогава? Как ще примирите нещата? Тогава иде законът на вътрешното класифициране на нещата. В дадения случай едно трябва да го знаеш какво е.

Вземете сега, много се говори за любов. Какви ли не понятия няма думата любов. От любовта излиза обич. Има много думи, които са родени от любовта. Под думата „любов“ какво ние подразбираме в най–простия смисъл? В най–простия смисъл под думата „любов“ се подразбира онзи първоначален подтик, който дава условие на едно житено зърно да си прояви живота. Най– малкото движение в света, най–малката светлина, най–малката топлина, която може да се прояви някъде, тя не може да се прояви без любов. И вие запример – пулсът на ръката, че пулсът показва явление на любовта, чувствате, че имате известна топлина. Това е любовта. По някой път ръцете ви са изстинали. Какво показва това? Любовта ви се е изменила. Някой път топлината ви се увеличила. Любовта се е увеличила. Някой път знанието се е увеличило. Любовта се увеличила. Знанието ви се е намалило. Любовта е намаляла. Подразбирам условия, при които вие може да имате туй, което искате. Защото единственият закон в света, който дава всичките възможности на човешката душа, това е любовта. И всичко онова, което вие желаете, което може да си помислите и което вашата душа иска, то по никой друг начин не може да се постигне.

Единственият закон – любовта е път, по който, каквото желаете в мисъл, чувство и постъпка, само чрез закона на любовта може да го постигнете. И ако някой път вие не постигнете нещата, вие не разбирате този закон. Вие искате някои механически начини. Че вземете в съвременната музика, вземете в съвременната цигулка, разликата между един обикновен свирач и един виртуоз е грамадна. Колкото от небето до земята. Един обикновен свирач свири на първа позиция. А един цигулар, който може да свири една песен на четири–пет позиции, на шест, на седем и на осем позиции, и да смеси всичките тия позиции, в ред гами може да приведе една песен. В една гама, във втора, трета, четвърта, пет гами. Може да има и различно преливане между гамите.

Сега няма да се спирам. Сега няма да се спирам, то е цяла сложна наука са гамите. Минаваш ти от една гама в друга гама. Как ще знаеш коя е тя? Започваш да пееш от „до“. Коя гама е това? Обикновената гама. Или започнеш някоя гама да пееш от „фа“, или от „ла“, или „си“, или от „ре“. Седем тона има, от които можеш да вземеш една песен. Туй е важно за ония, които знаят да пеят. За тях е много важно. А за ония, които не знаят да пеят? Все таки пението е едно малко украшение. Не е най–важното, но не е и най–последното. И силата на човешкия говор е в разбиране на музиката. Ти не можеш да говориш меко, хубаво, ако не си музикален. Трябва да има известна мекота вътре в тебе и много пъти много болести, – съм срещал в моите наблюдения – много болести се явяват по единствената причина, че ние не говорим добре. Самото положение, като говорим грубо, ние се разболяваме. Говорът действа обратно. Ти слушаш – някой говори грубо. Не се мине един–два месеци, разболее се. Или ти не си знаел как да говориш. И някой човек, като го слушам как говори болният, вече зная ще оздравее ли, или няма да оздравее.
Щом говори музикално, ще оздравее, а щом говори още грубо, казвам, има още да боледуваш. Диагноза е това за мен. Щом човек говори грубо, ще боледува. Щом говори музикално, тъй мекичко, ще оздравее този човек. Аз да ви дам един пример.

Има един наш брат, който замина за другия свят, това се беше случило в Търново. Разболя се той, но тъй зле, че уплашила се жена му. Той се разболял. „Умира – казва. Казва: – Учителю, нашият Иван умира, отива, деца има, какво ще ги правя? Ще ги оставя тия деца. Как ще ги гледам? Умира той.“ Рекох: „Няма нищо.“ „Как няма нищо, сериозна работа е.“ Отивам да го видя умира ли, не умира ли. Слушам го, той тъй музикално си говори, тъй мекичко говори, тъй хубаво говори, говори. Казвам: „Сестра, братът е добре. Братът няма да умре.“ „Че как, той душа предава на Бога.“ Казвам: „Той душа не предава, той си пее, той се учи, музика предава.“ И после той сам ми казва: „Никога в живота си не съм се молил така искрено. Господи, остави ме в дома, какво ще правя в онзи свят? Съвсем ще я загазя, голям грешник съм. Искам да си поживея малко, тъй че да се оправя малко, да работя.“ И действително на другия ден този брат става. И след туй отива на банята. Качва се на един кон, ходи, прави бани и оздравява. Но казвам, ако този брат не беше се молил, нямаше това вътрешно разбиране.

Та казвам, животът в света седи, има известна мекота в любовта. Помнете това. То е диагнозата. И когато хората ще почнат да се разболяват, хора, които ще страдат много, лесно се познава. Ще видиш, лицето почне да огрубява, почнат да се явяват прави линии на лицето, набръчкани мускули на лицето. И няма да се мине дълго време, и този човек ще заболее. И гледаш, на някой човек стане красиво лицето. Този човек се понадува. Той е недоволен. Където ходи, все вижда опакото. Когото погледне, този лош, онзи лош, този крив, онзи крив. Навсякъде търсиш правото в света. Казвам, правото не го търси между хората. Правото го търси в себе си. Добрият живот не го търси в хората, търси го в себе си най–първо. Защото всеки един човек може да стане един извор на добрия живот. И често вие казвате – човек може да бъде проводник. Ти ще търсиш възможностите, ти трябва да станеш добър човек. Че в света може да има известни анормалности, то е така. Ние не сме отговорни какво е положението в света. За това не сме отговорни. Но сме отговорни за това, което сме ние в даден момент. Запример, ако ти си добър, ще се ползваш ти най–първо. А от излишъка на твоето добро ще се ползват и другите. Ако си умен, най–първо ще се ползваш ти. Всяко едно благо, което можеш да проявиш, най–първо ти ще се ползваш от него.

Да допуснем сега, че във вас мисълта стои – ще идете ли в небето, или не. Да обясним сега вътрешната страна. Казвам, небето е състояние. Представете си, че имате първата академия, академията на децата. Втората академия имате – прогимназията. Третата – гимназията. Четвъртата академия, това е университетът. Ако сте сега в първата академия, какви ще бъдат вашите понятия? Схващанията ви какви ще бъдат? Децата какви ще бъдат там? В първата академия, в първия клас на академията всички ще бъдат такива, по на седем–осем години. Щом влязат във втория клас на академията, веднага стават малко по–високи. В трети и четвърти клас на първата академия, осем и четири, всички ще бъдат по на дванайсет години. Дванайсет години е числото, с което вие може да постъпите в прогимназията. Имате три години в прогимназията, дванайсет и три, петнайсет. Значи числото петнайсет е меродавното, за да влезете в гимназията вече. Там колко години имате? Пет години. Петнайсет и пет, двайсет години е числото, с което вие може да влезете в университета. Четири години в университета, те са двадесет и четири години. Двайсет и четири години подразбира, че вие сте минали през четири академии. Някой казва: „Не може ли да ида в университета веднага?“ Може да идеш, но ако вие заведете едно малко дете в университета, какво ще разбере то? Стаите ще ги види същите, чиновете, само то ще види, че лицата на тия ученици там малко мустаци имат. А тия от първата академия нямат мустаци. Все са гладки лицата на тия малки джуджета. А като ги заведете при последната академия, ще видят, че навсякъде имат мустаци и някъде и бради. Е, какво ще разбере това дете? В този университет има една вътрешна страна, знание, библиотеки, лаборатории, тръби за наблюдение на небето, микроскопи, телескопи. Ако влезете в медицинския факултет, там има ножове, рязане има там и т.н. Е, питам сега, вие ще влезете в медицинския факултет, ще ви кажат: „Този умрял човек вземете го вие.“ Там умрелите хора не ги погребват, а ги режат. Като погледне, онзи умрял там лежи си и хич не му мисли, всички режат там, човъркат, търсят някой нерв, някой мускул къде е турен, някой сегмент, някаква си кост как е съединена, търси го с ножа си. С ножове работят там, с щипци. После пак погледне, реже, извади този мускул. Има си една книжка, отбележи си нещо, пак реже. Дойде професорът, пита: „Намери ли каквото търсеше?“ Туй, което не разбираш, ще кажеш. Пък онзи се радва, че научил. Пак реже, извади мускула, гледа го отблизо. Питам, ако този човек е жив, ще каже: „Какво правиш тук?“ „Е, уча.“ Предметно учение на умрял човек. Умрелият е предметно учение.

Е, питам сега, ако вас ви турят в медицинския университет, колцина от вас ще режете този умрял човек? Много студенти има, които повръщат, като режат умрелите, става им лошо. То е много трудна работа, тя не е за всекиго. Сега тия неща ги навеждам, по някой път вас ви е чудно за онези големи противоречия, които стават в света, и не може да си обясните това. Че наука е това. Умира някой човек, няма зло, няма пакост, пукнал някой главата ти. То е в медицинския факултет. Сега чоплят му главата, да видят какво има в тази глава. И благодарения на тия пукания, ще видят, че под костта мозък има. И видиш, мозъкът излиза и влиза. Най–първо хората са мислили, че мозъкът е нещо много просто, а то учените хора са намерили, че това вещество не седи мирно. Има такова налягане на мозъка вътре, че ако е отворена една дупка в мозъка един квадратен сантиметър, мозъкът излиза четири–пет пръста навън. Ако се възбудите много, от главата ви ще излезе едно черво от мозък навън. Като почнете да утихвате, мозъкът пак се прибира и се върне назад. Значи, като мислите възбудено, Господ е видял, че не е добре да се ровите из човешкия мозък и го е затворил в една черупка. Че за да мислите, трябва да ви турят натясно. Да не се разпилее мозъкът.

Сега вашите схващания какви са? Вие искате да се добият нещата по най–лесен път. Всички вие сте кандидати. Искате в небето да идете и там да ви накарат като малки деца от първото отделение в университета без много трудности да имате даден един диплом. Даже аз съм виждал – верующи има, след като е седял една година, той вече е разбрал окултните науки. Гледам, някой започнал, той научил трите линии на ръката, казва – на живота, на сърцето и една линия на ума. И вече гадае и разправя. Много интересни са гаданията. Гледа и казва: „Е, много си късметлия.“ „Защо?“ „Видиш ли тая линия от тук до тук, сърце е това. Всичко е добро. Толкова добро, че с кола има да го носиш.“ Някой прост човек е, а той му казва: „А тази линия е на ума. Гениален човек си. Каквото намислиш, можеш да го направиш. А тази линия, ехе–е–е, живот е това. Като някое голямо течение излиза.“ И този човек, като погледне, казва: „Брей, аз не знаех това. Така като извор излиза, избира.“ И този човек се слисал, казва: „Бре, аз не знаех че толкова неща имало в мене. – Пита: – Е, оттук ли зависи?“ Посочва линията на ръката. „Оттук, оттук, началото на живота. И по този път ако не вървиш, свършена работа е. А по този път ако вървиш, животът има два пътя. – Казва: – Разбираш ли туй високото място, началото на линията на ума. Ако тръгнеш по тази линия надолу, ти вече професор ще станеш. Професор в университет ще влезеш. А по онази линия на живота ако вървиш, ти ще бъдеш щастлив.“ И навсякъде всичко можеш да направиш. Е, има нещо. И право е. Ако тази линия я няма тук, то е много лошо. Ако отсъства линията на сърцето, на ума и на живота, тази ръка е безсмислена.

То е право действително, не по буквата. Този, който така разправя, почти е в причинното тяло на човека. В причинното тяло на човека това са течения, цели течения, от които животът блика. В причинния свят умът – това е силата, с която умът разполага. В причинния свят и сърцето, и за него е вярно. Но казвам, ако буквално разбирате или ако не може да пренесете нещата долу, на земята, това са само отражения на сили, които действат в причинния свят, физическия свят. Трябва да минеш астралния свят, трябва да минеш умствения свят. И трябва да свършиш отделенията, прогимназията, гимназията, университета, че тогава да влезнеш в причинния свят. Причинният е свят, дето всичко можеш да научиш и дето всичко можеш да изправиш.

Та казвам, аз го наричам този свят свят на любовта. Той е единственият закон. Като влезеш и имаш този закон предвид, ти ще знаеш и по сърце как трябва да постъпиш, и по ум как трябва да постъпиш, и по воля как трябва да постъпиш. Той е единственият закон, който ще те оправи. И каквото направиш, ти ще бъдеш доволен от онова, което правиш. В този свят няма противоречие. И противоречията, които произтичат от нашия ум, не са противоречия в Бога. Вие виждате един човек, който е лош. А този човек Бог го търпи. За вас е лош. В даден случай Бог ни най–малко не го счита, че е лош. Счита го, че е много полезен човек. Той е лош, всички говорят за него, а Господ му е дал и къща, и имане, говеда, дал му здрав стомах, мисли човекът, върши. Ти казваш: „А, този лошия човек, как Господ му е дал всичките богатства.“ Човешките понятия за доброто и онова, което Бог схваща, са две неща различни. (Слънцето вече грее в салона.)

Сега да дойдем до онова, да се разбере същественото. Не се занимавай с противоречията, които произтичат във вас, понеже ще се спънеш. Направил си известна погрешка. Например, имате в училището описание. Представете си, че имате глагола „бях“. Вие пишете на английски „gut“, как ще го напишете? Англичаните ще го напишат с „g“, две „o“–та и едно „d“. Туй се нарича „good“, „gut“. Хубаво, ако махнете в английски едното „o“, ще стане „гот“, ако напишете „гоот“. Е, добре, ако пишете
„гот“, е Бог. Сега на български ако го пишеш с „e“, „бег“, тогава има ли някаква разлика? „Бях“ с „я“, а „бег“ какво е? С просто „е“ ли е? Ще каже ли някой каква разлика, защо в английския „good“ се пише с две „o“–та, а „Бог“ се пише с едно. Буквите само между „добро“ и „Бог“. Различието е, че в „доброто“ има две „o“–та, а при „Бог“ има само едно „o“. По същия начин, като извадим едно „o“, става Бог. Като туриш едно „o“ на Бог, в английския става „добър“. Като извадиш едно „о“, става Бог.

Питам, откъде се е пръкнало туй? Тази мисъл за едното „о“ и двете „о“–та. За едно „о“ имате две различни понятия за добро и за Бог. Имаме например в българския език думата „пола“. Имате пола на жената и пола на планината. Мязат ли си тия поли? В смисъл женската пола и полите на планината? Ако хванеш женската пола и я дигнеш, може да те турят в затвора, а полите на планината може ли да ги хванеш и да ги дигнеш? Женската пола може да я дигнеш, но на планината – никога. И казвам тогава, някой ми каже: „Ти не можеш да разбереш това нещо.“ Казвам: „Прав си.“ Ти полата на планината никога не можеш да разбереш, защото на жената, като искаш да дигнеш полата, искаш да видиш какво има под полата. А как ще вдигнеш полата на планината? Значи планинските поли не се вдигат. Нещата, които не се дигат, на планината са. А неща, които се вдигат, са при хората. Значи не е толкова съществено. Та мъчните работи в света трябва да знаете. Аз сега изваждам тази аналогия, има неща неразбрани по единствената причина на думите. Да кажем, вие мислите, че е мъчна работа да разбереш приложението на доброто. Защото не е само външната постъпка на доброто, но онова разположение, което имаш. Ще направиш едно добро с оглед.

Представете си, че вие вземете едно сираче, можете да го вземете, да го осиновите за ваш син и да му дадете възпитание. Туй може да го считате добро. Добро, но при все таки при тази ваша доброта има известно користолюбие. Вие учите това дете, възпитавате го, за да може на стари години да ви гледа. Но вие не знаете туй дете, ако му дадете туй образование и ако го осиновите, вие ще го развалите. Вие искате да го осиновите. Законите изискват сега, за да осиновите, то е за една вътрешна сигурност. Някой пита ти говориш ли истината. Той сега какво иска? Той иска да знае говори ли му се истината. Ако онова, което съм му казал, е истина, няма какво да му казвам, че е истина. Че ако съм му казал една лъжа и ме пита: „Говориш ли истината“, лъжата е изключена. Ако в началото съм говорил истината, пък той ме пита: „Ти истината ли ми говориш“, той не знае дали му говоря истината. Казвате, човек трябва да говори истината и после излиза, че не говори истината. Простата причина – давам ви аз една торба, една малка кесия с пари. Истината сега е, че човекът не иска да ги брои. Питам: „Толкова, колкото ми обеща, толкова ли са?“ „Толкова са.“ Ама аз съм турил половината, аз съм обещал да му дам хиляда, а тургам петстотин български лева. Казвам: „Хиляда лева.“ Е, питам, аз
съм сега от хитрите, давам кесията, той човекът не ги брои. Тук– там остави той кесията и по едно време проверява и вижда петстотин лева. Връща се при мене. Казва: „Откраднали са парите, половината са.“ „Че де са парите? Остави ли ги някъде?“ „Оставих ги тук–там, откраднали ги. – Той се смути, казва: – Брей, колко глупав човек съм бил.“

Питам сега, де е истината? Аз зная истината, той не я знае. Аз зная, че не съм му дал петстотинте лева, а той е в двоумение. Той се съмнява, казва, може би оставих някъде парите, бръкнал някой, той търси виновния на друго място. В дадения случай, за да знаеш истината, давам ти кесията, казвам: „Отвори кесията, че ги преброй.“ Казва: „Вярвам, че има Господ.“ Казвам: „Отвори кесията.“ И той преброява парите. Преброява ги веднъж, втори път, трети път. Колко са? Запиши. После да не кажеш, че туй е истината. Да не кажеш после: да не би да си направил някоя погрешка. Веднъж четеш, два пъти, после ги броиш, казваш – толкова са. Трябва да ги броиш три пъти. То е истина. Туй, което аз съм броил и което той е броил, и двете неща съвпадат, че после да не мислиш, че съм те излъгал.

Та казвам, в света истина е туй, в даден случай което аз съзнавам, и туй, което ти съзнаваш. В дадения случай моето съзнание и твоето съзнание проверяват един и същи факт. И този факт проверен, то значи свидетелството на двама души се съвпада. Двама души се викат и двамата констатират и проверяват, че нещата са такива, каквито са.

Та казвам, доброто във вашия ум и в моя ум. Трябва да имаме еднакво разбиране за доброто. И като дойдем до думата на Бога, пак трябва да имаме едно и също, еднакво разбиране. Ти Бога не можеш да го разбираш, ако не го чувстваш в себе си. Всеки може да чувства присъствието му. Има нещо в човека, което повидимому е неразбрано. Бог е скрит, неразбираем е Бог. Но ако ти се опиташ да отречеш в себе си, ти ще опиташ има ли Господ, или не.

Представете си, че тази стая (салона) е затворена с четири стени, ти казваш: „Няма стени.“ Ти седиш, ставаш, тръгнеш, казваш: „Няма стена.“ Казвам: „Тръгни нататък, да ми покажеш, че няма стена.“ Като тръгнеш, ти ще се блъснеш и ще познаеш, че има стена. Някой казва, че няма Господ. Отричат Господа в себе си. Ти като отречеш Бога, ще се блъснеш. Туй е с всичките хора и с животните. Ти като отречеш в себе си Господа, веднага ще видиш, че има нещо, което те ограничава. Не може да се освободиш. Всички безверници са така ограничени. Мен ми разправяше един безверник, който отричал Господа. „Отричам Господа, но блъсне ми се главата някъде. Неспокоен съм. Нещо ме блъска. Като приема пак Бога, олекне ми. Отхвърля го, вземе нещо да ме мъчи. Мъчи ме нещо, не зная откъде е, но ме мъчи. Не мога да спя, да ям, но го видях накъде е, но казвам в себе си: има Господ, олекне ми веднага. – Казва ми: – Не мога да разбера.“ Казвам, ти, като казваш, че няма Господ, ти се блъскаш в стената. А като кажеш, че има Господ – нещата имат една вътрешна страна – и ти като кажеш, Божественото, доброто можеш да го провериш. Любовта може да провериш. Те са неща реални. Истината може да я познаеш. Отречеш истината, ще видиш как се блъскаш. Намразиш някого, да видиш как ще се почувстваш. Или скарай се със жена си, която обичаш, за да видиш има ли любов, или няма. Ще ви приведа един пример.

Имаше един Спас. Той казваше: „Жена ми трябва да се подчинява.“ Той мяза на един генерал и тя трябва да слуша, тя дума не трябва да има. Обаче един ден той бил своята възлюблена, понеже не му сготвила яденето, както той искал. Той я нашляпал, напляскал, тя му се разсърдила. Той казва: „Ще се пукна. – Той ми разправяше: – Сутринта не може да ида на нивата, не може да впрегна воловете. Ще се пръсна, какво да се прави? Тя иска да си отиде.“ Казвам му: „Ще отидеш да се извиниш.“ След като отива и се извинява, казва: „Олекна ми.“ Стяга воловете и отива на нивата. Закон е туй вътре. Ти нямаш право да оскърбиш Божественото в себе си. В тебе има един Божествен закон, който трябва да се спазва. Божественото вътре в човека никога няма да оскърбяваш. Има едно нещо, което е човешко, то е друг въпрос. Но всеки човек в себе си има едно Божествено, което никога по никой начин не трябва да огорчаваш. Огорчиш ли го, ти вече изгубваш и мира, и разположението, потъмнее светът за тебе. Извиниш се, веднага се възстанови мирът, има радост и веселие.

Казвам, не влизайте в стълкновение с Бога, който е във вас. Не влизай в стълкновение с хората, с животните, с растенията, с камъните, навсякъде, влезеш ли в стълкновение, – законът е един и същ. Казвам, тъй е, не търсете. Може да четете Библията, хубава е Библията. Тази Библия е излязла из човешката душа навън. Той е един превод, оригиналът е вътре във вашата душа. Учете се да четете Библията, Божествената книга в своята душа. Ако не може да четете, не се старайте да зачерквате, че туй не струва, че е криво написано. Там всичко е написано намясто. Мирът, който получавате, показва, че сте на правия път. Щом изгубите мира, показва, че сте на кривия път. Щом обичате, на правия път сте, щом не обичате, на кривия път сте. Щом мислите право според тази книга, на правия път сте. А пък щом не мислите право, на кривия път сте.

Каквото и да правите в света, каквото и разположение да имате в света, има две неща. Светлината показва, че трябва да вървиш навън, мракът показва, че трябва да влезеш в себе си, сгъстяване има. Понеже израствате като малки деца, минавате от клас в клас, вие не може да останете на същото място, дето сте били. Не може да останете със същите разбирания, при същите чувства, със същите мисли. Всичките хора остаряват по единствената причина, понеже са ограничени. Казвате, както едно време. Ти като дете какъв си бил? По какво се отличават децата? Децата са много щедри. Вземете онзи стария човек. Той мисли, на тънко го реже, като пастърма. Българите, когато нямат главоболие, вземат ножа, режат на големи парчета, щом му дойде бела, българинът казва: „Ушурджията дошъл, Иване.“ „Нека дойде“ – реже на едро. „Ушурджията дошъл и тебе те вика.“ „Тъй ли?“ Оттук ще започне, оттам, но вече реже на тънко. „Ще платим“ – казва. Докато ти е широко, дялаш наедро, казваш: „Остави тази работа.“ Но щом дошъл ушурджията и бил Стояна, режеш на тънко. Дойде болест, дойде ревматизъм, дадеш някой лек, кажеш: „Няма ли някоя блага дума. Няма ли някой да каже някоя блага дума.“

Трябва да се мисли право. Нашироко не режете. Или другояче да преведем, дребното мислене е право мислене. Дебело мислене, значи да хванеш всичките неща, малки и големи, и да знаеш всичките съотношения в дадения случай. Да вземеш онова, което ти желаеш. Желанията на хората, основното, така е. Има желания човешки, които за мен не са важни. Дъщеря ти сега има дванайсет пръстена, тя има десет пръсти, а дванайсет пръстена иска да има. Защо й са дванайсет пръстена? И за двата палци на краката. Че краката ги обува в обущата, защо й са? Тогава трябва да ходи боса. Трябват й двайсет пръстена. Ако ги турите на краката и на ръцете тия пръстени, какво ще стане с вас? Аз не съм против пръстените. Ако туря на палеца един пръстен, трябва да му зная името. Ще ходиш по закона на Божествения свят. Ако туриш пръстена на първия пръст, ще кажеш – ще бъдеш благороден човек. Ако туриш пръстена на втория пръст, ще кажеш – трябва да бъдеш справедлив човек. Ако туриш на третия пръст, ще разбереш изкуствата, чистата наука, музика, всичко туй. Ако го туриш на малкия пръст, ще свършиш работа с хората скоро. Вземане–даване. Няма да изядеш никого. Право ще мислиш. Ще дойде някой, носи долу на краката си пръстен. Някой от вас срещали ли сте да носят пръстени на краката? Да оставим сега.

Същественото кое е? Пръстенът, това е едно обещание. Един пръстен, това е едно обещание. Хубаво е човек да има един пръстен. Аз бих препоръчал да си направите един златен пръстен. Направете го малко по–голям, турете го на палеца, като станете сутрин, после го турете на първия пръст, на втория, на третия и казвайте какво трябва да правите. След туй го турете на другата ръка, и пак го поставете в кесията. Като се намериш в трудно положение, туй, което не ти достига, тури си пръстена на пръста. И после го тури пак в джеба. Не е лошо да имаш такъв пръстен. Писанието казва, че такива пръстени имало. Такъв пръстен е животът. Там казва, че имало един скъпоценен камък, който за бъдеще ще се даде. И туй камъче ще го държат под езика си.

Има един анекдот за една царска дъщеря, която била оженена за един царски син, но която била много взискателна и много устата и много лошо говорела, че по никой начин не могла да се поправи. Най–после явява се един мъдрец и казва, че може да я изправи по един начин. Не трябвало да й говори за погрешките. Каквото и да говорела, никой нищо не могъл да й каже, че говори лошо, понеже ще й се пукне сърцето. Явява се този мъдрец, носи един скъпоценен камък и казал: „Този скъпоценен камък ще държиш под езика си, каквото и да говорят, нищо няма да кажеш, понеже в него седи всичкото ти бъдещо щастие. Ако за три години го държиш, ти ще бъдеш най– красивата, най–учената, най–умната, най–знаменитата.“ Тя търпяла. Дойде някой да й каже нещо, тя мълчи.

Аз бих желал всички да имате под езика си по едно камъче за три години. След три години дошъл мъдрецът, взел камъчето и оттам насетне царят благодарил, че тази снаха станала отлична. Желая всички да имате по едно скъпоценно камъче под езика си.

„Божият дух носи всичките блага на живота.“ (Три пъти)

Четиридесет и шесто утринно слово
15 септември 1935 г., неделя, 5–7.25 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder