НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Всичко чрез Него стана

Всичко чрез Него стана

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, аз, бог, има, всички, сега, съм, тебе, мене, показва, дъщеря, става, живот, казвам, пари, всичко, ръка, себе ,

 Неделни беседи , София, 8 Септември 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

„В начало бе Словото“.

Ще прочета няколко стиха от първата глава на Евангелието от Йоана.

Сега ще ви позанимая с един разумен предмет, който е малък по съдържание и по смисъл.

„Всичко чрез Него стана“. Всички неща в света стават все чрез разумното. Причината за всичко, каквото става в света, е все разумното. Може би, вие ще тълкувате, че някои неща са добри, някои неща са лоши. – Това са ваши тълкувания, това не са тълкувания на Първата Причина. Нима са ваши схващания. Съвременната наука, запример, определя що е студ и що е топлина. Какво разбира тя под светлина и студ, това можете да намерите в разни научни книги или речници, но аз ще ви дам друго определение за топлина и за студ. Студ е това, което взема, топлина е това, което дава. Изгаряне е това, което взима повече, отколкото трябва. Когато взима повече, отколкото трябва и студът изгаря. Следователно, и студът изгаря, и топлината изгаря. Когато топлината дава толкова, колкото можете да носите, тя е приятна. Понякога и студът взима толкова, колкото можете да носите. Тогава и той е приятел.

Сега ще си зададете въпроса дали това определение, което ви давам, е научно? Научният начин е прогресивен. Всеки метод, който не е прогресивен, не е научен. Научните работи не са установени, те не са аксиоми, не са вечни истини. Това са методи, това са пътища, по които знанието може да бъде достъпно. По тези пътища знанието може да стане научно. Следователно, всички ония методи, чрез които първичното знание става достъпно, това е наука. Всяка наука, която не може да направи първичното знание достъпно, това не е никаква наука. Науката не спасява хората. Ако науката спасяваше хората, тогава най-учените хора трябваше да бъдат спасени. Кажете ми един учен човек, който и да е бил спасен от науката. И най-ученият човек умира, както и най-простият умира. И най-ученият човек и най-големият простак еднакво се препъват. И най-ученият, и най-големият простак еднакво се препъват. И най-ученият, и най-големият простак еднакво си пукат главите. В какво седи разликата между учения и простия? Разликата се заключава само в това, че когато ученият пукне главата си, той знае как да я превърже, когато простият не знае как да си превърже главата. Като срещна един човек, който си (е) пукнал главата, и знае как да я превързва, казвам: Учен човек е този. Като срещна един човек, който си (е) пукнал главата, и не знае как да я превърже, казвам: Прост, невежа е този човек. Та това е едно страдание, една рана, която е произведена или от мраза, или от топлината. Следователно, и в единия, и в другия случай вие имате нужда от превръзка. И при изгарянето от студ, и при изгарянето от топлина, имате нужда от превръзка, само при изгарянето от студ не можете да направите същата превръзка, каквато ще направите при изгарянето от топлина, от горещина. Ако искате, можете да проверите. Казвам: Това е новото, което сега ви казвам, което вие (не) знаехте. Ако някой знае това, аз съм готов да си взема думите назад.

Сега има един начин за гледане на нещата в природата. Няма по-съвършено око в цялата природа от човешкото око. Каквото да казвате, според мене, по-съвършено око в света от човешкото няма. Спор се води по този въпрос. Аз съм на мнение, че по-съвършено око от човешкото няма. То е по-съвършено и по-сложно от всички останали очи. Не че то няма абсолютно никакъв дефект, не че е абсолютно съвършено, но засега на земята по-съвършен орган от човешкото (око) няма. Когато критиците се изказват за нещо, те казват, че това не е добре нарисувано или онова не е добре нарисувано. Обаче, кое именно, на кое място и на коя част, те не могат точно да определят. Те виждат някакъв дефект в една рисунка, но не може да определи до и в какво седи тази погрешка, нито могат да я поправят. Те казват: Виждам погрешката. Питам: Как можеш да виждаш това, което не знаеш на кое място се намира, нито можеш да го направиш? Казвате: Ама очите не са добри. Като казвам, че очите на някой човек не са добри, ето какво разбирам: Аз взимам за тази цел една квадратна площ. А2, В2 и турям друга една площ перпендикулярно на първата. Значи имам две площи, които са перпендикулярни една на друга. Следователно, когато лъчът, който излиза от човешките очи пада под тази площ отдолу, според мене този човек не е добър. А когато лъчът, който излиза от човешките очи, пада под тази площ отдолу, според мене този човек не е добър. А когато лъчът, който излиза от човешките очи, отива над първата площ, този човек е добър. Това може математически да се провери. Който може да даде други обяснения на тази теория, ще го поставя на изпит. Аз мога да избера някой от вас да го поставя на изпит. Опитът ще бъде следният: Ще взема 10 каси, в едната от които ще има 100 хиляди лева, във втората ще има двеста хиляди, в третата – триста, после четиристотин и т. н. до един милион лева. И след това ще оставим пред тези каси онзи, който според вашия метод минава за честен човек, и ще видим кой от двамата ще издържи. Така ще видим кой колко е честен.

Един господин се е хвалил на приятеля си, че могъл да дресира своята котка така, че била способна да носи кафе. Приятелят му казал: Трябва да се опита да се види доколко наистина е дресирана. Той турил един ден една мишка в джоба си и тъкмо котката носила кафе, той пуснал мишката на земята. Като видяла това, котката хвърлила таблата с кафето на земята и хукнала да гони мишката. Често казват за някого, този човек е много морален. Той е морален дотолкова, доколкото не е видял мишка пред себе си. Щом види мишката, всичко захвърля настрана – и морал, и убеждение. Да гони мишката, това е стар занаят на котката. Щом види мишката, тя хваща първия си занаят, първия си морал. Котката има едни разбирания, нейният господар има други разбирания. Но ние не трябва да мерим живота на котката с живота на един човек. Това е морал да дойдем до разбиранията на котката, (до) законите на схващанията на природата. Според мене под думата природа се разбират сбор от колективни, съзнателни същества, които работят заедно и които са завършили своята еволюция. Тези същества се намират в разни департаменти на обширната природа. Те направляват цялата природа. Те направляват целия живот. Как направляват цялата работа, как я разпределят помежду си, това е тяхна работа. Ако седна да ви разправям как става това, за вас пак ще остане непонятно, неразбрано, и за мене ще бъде губене на време. Пък и нищо няма да спечеля от това. Но фактът си е факт. Те направляват живота. Какви са техните намерения, аз ги зная, те са всякога добри. Те нямат абсолютно никаква користолюбива цел. Понякога се показват, че са много користолюбиви, но то е привидно така. Някога може да се покаже, че са същества злонамерени – това може да се докаже с оглед на бъдещето, а не в настоящето. Ние, съвременните хора, търсим благото като един настоящ момент.

Сега аз искам при многото знания, които имате, да ви дам и друго едно знание, което ви е потребно. Това знание се заключава в следното: Във всеки даден момент ти можеш да се освободиш от злото, което те мъчи, и от доброто, което те мъчи. И доброто може да мъчи човека, както злото. И доброто може да мъчи човека, както един грях го мъчи. Ако около тебе има един добър човек, ти можеш да се измъчиш като него. Ако около тебе има един лош човек, ти ще се измъчиш точно като него. Лошият човек ще те измъчва със своето зло. И в двата случая човек може да се мъчи. Това е една възможност. Но можеш и да не се мъчиш. Кога? Когато и в единия, и в другия случай ти не си умен човек. В съвременния живот много пъти ние се мъчим от разни неща. В Америка имало двама видни проповедници: Единият от тях се наричал Бичер, а другият Талмеч. Няма да тълкувам целите им имена, но ще се спра само върху първите букви на имената им – Б и Т. В църквата, дето проповядваше Талмеч, идваха хиляди хора да го слушат, той беше много красноречив. Това силно безпокоеше другите проповедници в Америка, защото техните църкви се изпразваха от богомолци. Те се молиха на Бога да се премахне този проповедник по някакъв начин, за да започнат и техните църкви да се пълнят с богомолци. И, действително, неговата църква се е запалвала и горяла само по себе си. Един ден от органа е изхвръкнала една електрическа искра, която запалила цялата църква. След известно време и той изгорял, заминал за онзи свят. По този начин се спасиха другите църкви. Защо го мразиха другите проповедници? Красноречив беше човекът. Със своето красноречие той привличаше американците. „Тал“ значи висок човек. „Мач“ значи борец, който знае да се бори. „Талмеч“ означава човек – високият човек, който знае да се бори. Буквата Т означава човек, който във всеки даден случай може да преодолява мъчнотиите в живота. Бичер пък го сполетяха най-големите нещастия. Той имаше една голяма афера с една жена. И от как започна тази афера, църквата му се раздели, започнаха да спорят дали той трябва да има такава афера с жените, или не трябва никаква работа да има с тях. И така въпросът си остава висящ. А около красноречивият оратор всички жени се увличаха в неговата реч. А като се увличат жените, нали знаете какво става? – Влюбват се, както и да е, това са хорски работи. Бичер, значи човек, който прониква на дълбоко. Той прониква надълбоко, но не може да узрее. Талмеч беше човек, който побеждаваше всички мъчнотии, но не можа да спаси себе си, нито своята църква. Той замина за онзи свят, а църквата му изгоря и даде възможност на останалите проповедници да се успокоят, да се утешат и кажат за него: Господ да го прости, по-добре да отиде на небето, там да проповядва, отколкото на земята. Сега изводите, които правя, в тях има нещо тенденциозно. И аз съм виждал това нещо. Ако ме слуша някой евангелски проповедник, ще каже: Така не става. Ако ме слуша някой православен, ще каже: Аз да съм на негово място. Не, нито едното, нито другото одобрявам. Аз искам да изнеса факта, че някой път и злото, и доброто може да ни мъчи. Но въпросът за злото и за доброто, това са отношения, които съществуват, и са необходими при нашето развитие. Злото почива върху един живот, който е останал някога от миналото. Злото съществува като един недоразвит недъг, който е останал някога от миналото. Злото съществува като един недоразвит органически живот. Съвременните учени хора намират, че всички болести се дължат на един нисш живот, който оказва голямо влияние върху нашия организъм. Съвременните учени намират, че всички болести се дължат на един нисш живот, който не функционира в хармония с висшия живот на човека и той оказва влияние върху нашия организъм. Семената, зародишите на всички тия нисши същества са причина на заболяванията, които стават с нас. Окултната наука кръщава тия същества с различни имена, но едно е важно, че ние трябва да се пазим от тях. Те наричат нисшите същества плът, а висшите същества – висшият живот в човека или животът на духа. Ние трябва да дадем друго направление на нисшия живот в себе си, а не да мислим, че можем да се освободим от него. И този живот е потребен на човека. И материалният живот е потребен на човека, както калта е потребна на грънчаря. Като меси тази кал, той все ще се оцапа, но като я направи на тесто и опече от нея няколко грънци, грънчарят все ще вземе няколко гроша за храна на децата си. Ако тази кал не съществуваше, какво щеше да направи този грънчар? Като работиш с тази кал, все ще поогрубеят ръцете ти, все ще ги изцапаш или ще изгубиш своята мекота, но това е друг въпрос вече. Без тази кал в материалния свят не може. Има известни неща, които са необходими при сегашното развитие на човека. Тази идея трябва да залегне в умовете ви. В света няма лоши работи. В същност лоши работи има само тогава, когато ние не разбираме, това, което ни е дадено и не можем да го използуваме.

Казано е: „В Начало бе Словото“. Всичко чрез Него стана. Обаче, ние, хората на земята, имаме нови идеи, искаме да внесем тези идеи в живота си с цел да го подобрим. Ние можем да направим това. И наистина, ако нашите нови идеи, които внасяме в живота си, не са в състояние да подобрят живота ни, ние трябва да ги изменим. И наистина, ако не е така, трябва да изоставим тия свои идеи. Задръжте само онази идея, само онова чувство и само онази постъпка в себе си, които в даден случай помагат да създадат във вас един подтик, един импулс към въздигане нагоре. Защото ако една мисъл в тебе не дава поне микроскопически подтик да роди друга една нова мисъл, тази мисъл не е права. Ако едно твое чувствувание не може да създаде в тебе никаква интензивност да се създаде един подтик, то не е право, не е на място. И ако една твоя постъпка не може да създаде един нов подтик в човека или в самия тебе, тя не е на място. Всяка такава мисъл, всяко такова чувство и всяка такава постъпка не е потребна за вас.

При сегашното възпитание аз искам да зная какъв метод употребявате практически, когато трябва да се освободите от един свой стар навик, който носите от миналото си. Може би, някой от вашите лоши навици в миналото да е бил добър, но в последствие да се е доразвил. Представете си, че вашият дядо в далечното минало имал обичай на обед само да си пийне по една чашка от 100 грама съдържание винце. След като другият ви дядо е започнал постепенно да увеличава чашките, наместо една чашка той пиел по две чашки. Следният ви дядо започнал да пие по четири чашки, после по осем, десет, 20, докато днес вашият баща пие по 30–40 чашки. Вие пък пиете още повече от него. Това е един навик, който има причината си във вашето далечно минало. Така тия ваши деди и прадеди постепенно са увеличавали нещата, докато сметката им е излязла съвсем погрешна. Погрешната сметка е създала тия лоши навици. Навиците могат да се превърнат в погрешки, погрешките могат да се превърнат в престъпления, а престъпленията могат да се превърнат в най-лоши постъпки. Казвам: Човек не може да се освободи от един свой лош навик, от една своя погрешка, от едно свое престъпление и от една лоша своя постъпка, докато първо не измени своята мисъл. Ти не можеш да измениш един свой навик и да се освободиш от него, както и от своята погрешка и престъпления, докато не измениш своите чувства и своите постъпки. Дойде при мене един болен (и) му казвам: Ти лесно можеш да се излекуваш. – Как ще се излекувам? – Като си представиш, че си здрав. – Как ще си представя, че съм здрав, когато съм болен? – Там е твоето зло, именно. Как ще си представя, че съм здрав, когато съм болен? – Тогава именно ти не можеш да се лекуваш. Това е цяла въртележка. Дойде при мене един беден човек и ми казва: Знаеш ли колко съм закъсал? – Отникъде работите ми не вървят. Представете си, че си богат. – Как ще си представя, че съм богат, когато нямам пари в джоба си? Да имам нещо в джоба си, да си представя. Ами при това положение как мога да си представя, че съм богат? – Затова, именно, ти не можеш да оправиш работите си. В това седи реалното. Онзи земледелец, който посява житото на нивата си, той трябва да вярва, че идната година ще има повече жито. Като туря житото в нивата, то така ще се трансформира, че идната година от 10 кгр, той ще събере 100. Земледелецът знае как да трансформира житото. Когато дойдете до един болен, когото трябва да лекувате, вие трябва да посеете в него една проста истина, че ще оздравее. И като приеме тази истина в себе си, като едно семе, то ще израсте и ще даде плод. Като посеете в себе си мисълта, че сте здрави, наистина ще бъдете здрави.

Сега ще ви приведа един пример за един българин, който се казвал Стоян. Той обичал много да си попийва и от пиян станал бекрия. Казвали му: Знаеш ли, че като пиеш така, момите няма да те искат. – Оставете ме, по-хубаво е за мене, нека да не искат. – Ами баща ти, майка ти, не са доволни, помисли малко за тях. – Остави и тях настрана, не ме закачайте. Чашата струва над всичко. Казвали на кръчмаря да не му дава да пие. Защо да не му давам? Човекът си плаща добре. Един ден един от неговите приятели му казал: Стояне, искам да ме слушаш какво ще ти кажа. – Хубаво, ще пия и ще те слушам. В това време приятелят му турил една голяма змия в торбата си и я пуснал в кръчмата. Като видял змията, Стоян веднага изскочил вън от кръчмата. С него заедно избягал и кръчмарят. А змията свободно се разхождала в кръчмата. Този безверник, този голям пияница се излекувал от една змия. После му казали: Стояне, влез в кръчмата. – Не, докато онази е там, аз не влизам в кръчмата. Следователно, ако вие не можете да турите в човешкия ум една голяма змия, която да се загнезди вътре като една сила, вие никога не бихте могли да изправите даден човек. Ние въставаме против нашите мисли, когато не знаем как да ги поправим. Не е въпросът да се изправи човек, когато е мирен, когато е трезв. И, когато Стоян е в кръчмата, ще вземеш една боа и ще я пуснеш вътре, та и Стоян, и кръчмарят да излазят заедно навън. Трябва да пуснете тази боа при богомолците, когато се молят. Набожните хора няма да се молят за змията.

Казвам: Психологически ние употребяваме известни доводи. Мисълта е творчески принцип, тя е мощна сила. Ако вие задържите една мисъл в ума си само за една триста хилядна част от секундата, тя ще произведе голям резултат. Не е нужно да я задържате даже само една секунда. Ето какво аз разбирам под думата резултат на мисълта. Представете си, че вървите по пътя и получите един удар. Този удар може да не е толкова силен, но го чувствувате с месеци след това. Причината за това е, че този удар се повтаря в съзнанието ви, което предизвиква спомен за удара. Тъй щото, ударът е само еднократен, а преповторението му е многократно. Следователно, и щастието е само един момент. И злото е само един момент. То трае само една триста хилядна част от секундата. Тази малка част от секундата подразбира само едно мигновение, което и съзнанието даже не може да го схване. За един мързелив, бавен човек мигането е един по-дълъг момент, а за съвършения мигането съответствува на една тристахилядна част от секундата, едва се забелязва, че мига. Защо мигат хората? Турците имат една поговорка: Който земята гледа, той душата изгаря. Ако дойде някой при тебе да ти иска пари на заем и гледа на земята, ще му кажеш: Ще дойдеш след една седмица, защото и аз искам да погледам малко земята. Ще ви приведа един пример за един български банкер, някъде, някъде от Пловдив, няма да казвам името му. Отишъл при него един човек да иска пари на заем с висока лихва. Той му дал 300 наполеона, според колкото му поискал господинът. Като му дал парите, погледнал го и си решил: Ще проследя този човек да видя какво ще прави с парите. Проследил го. Като взел парите този господин се отбил в един голям дюкян, дето купил черен хайвер. Тогава банкерът го спрял и му казал: Господине, който купува черен хайвер, той не може лесно да върне парите. Но, за да ги вземе в ръката си, той първо му казал, че иска да направи някакво преброяване на парите, защото му се сторило, че направил някаква погрешка при броенето. Взел парите си и повече не му ги върнал.

Ще приведа още един анекдот. Казва се в анекдота, че това се случило в Цариград с един ходжа, който бил много алчен, но имал много пари, с които въртял голяма търговия. Давал пари под лихва, че с висока лихва. Един ден дошъл при него един мукалитин да иска на заем 200 лири. – С каква лихва ще ми ги дадеш? – Аз взимам голяма лихва. – Добре, готов съм да ти платя сто на сто лихва. Ходжата му дал 200 лири на заем. След 6 месеца длъжникът се явил при ходжата и му донесъл само лихвите за определеното време, и то сто на сто, както се уговорили. Той запитал ходжата: Доволен ли си сега? – Доволен съм, но майката на парите? – Ти вземи сега лихвите, че майката остави настрана. Сега ще ви дам една идея, един съвет. Никога не влагайте майката в каквото и да е предприятие. Като проверите това нещо и придобиете печалба, ще дойдете да ми платите, колкото струва този съвет. Понеже, сега нямате никакви печалби, давам ви го без пари, но с условие непременно да го проверите. Когато започнете каква и да е работа, или какво и да е предприятие, гледайте да посрещате загубите с печалбите, а не с майката. Щом започнете да посрещате загубите от майката, тази работа ще излезе катастрофално. Обаче, ако посрещате загубите от печалбата, това е в реда на нещата. Всяко страдание, всяка загуба трябва да се изкупва от печалбите, а не от майката. Никога не влагайте Божественото. Никога не ангажирайте Божественото, което Бог ви е дал, даром. Може да стане, каквото и да е, но никога не излагайте своята Любов за нищо и за никакво. Човек никога не трябва да изкарва Любовта си на пазар. Предпочитай ти да отидеш сто пъти на пазар, но никога не изкарвай Любовта си да отиде на пазар. Щом Любовта отиде на пазар, тя никога няма да се върне. Това е закон, в който няма никакво изключение. Не е било случай в живота, когато един човек или един ангел, или някое божество да е изпратило Любовта си на пазар и да не е изгубило всичко. Като дойде въпрос до Любовта, ти ще отидеш на топа на устата, но никога няма да изнесеш Любовта на пазаря. Тя трябва да остане като нещо свещено. Дойде ли до Любовта, ти трябва да бъдеш готов на всички жертви за нея, и тогава само и тя може да се застъпи за тебе. И аз зная, че всички нещастия в света се дължат на това неспазване на закона. Ние мислим, че като е богата, Любовта трябва да върши всичко заради нас. Не, тази работа не става така. Любовта трябва да бъде тил.

Сега ще приведа един стар анекдот. Когато Господ създал света, Той изпратил светлината, тя първа да посети света. Тя издала едно обявление, в което казала, че иска да посети света, но всеки да си остане такъв, какъвто си е. И всеки да си вземе, каквото си иска, но да бъде доволен. Всички останали доволни от светлината. След това дошъл на гости въздухът. Той казал на хората: Аз искам всички да се клатите на ляво, надясно. Ще се покланяте наляво и на дясно. Като дошъл въздухът, само половината хора останали на земята. Те не били доволни от това клатене. Най-после дошла водата на гости на хората. Тя им казала: Като ви дойда на гости, искам всички да си наведете главата на една посока. И докато не си отида, никой не трябва да си вдига главата нагоре. И след това дошли на гости планините. Те казали: Като ви дойдем на гости, всички трябва да се изпокриете в миши дупки. И тъй, ако седиш прав и си доволен, светлината те огрява. Ако се кланяш наляво и на дясно, вятърът те вее. Ако се кланяш_ минава покрай тебе. Ако се криеш в миша дупка, планините са дошли на гости при тебе. Питам: Какво ще спечелиш, ако се криеш в миша дупка? Който е разбрал този анекдот, или тази приказка, нека си извади заключение от нея. Истина, знание и свобода. Употребете онзи метод на светлината, който дава свобода и простор на всяка душа. Този метод на светлината е с най-малките противоречия, с най-малките разноски. Така работи светлината.

Сега да дойдем до онези правилни разсъждения. Сега като ви гледам, аз виждам, че всички сте големи богаташи, но не знаете как да употребите имането си. Някой затлъстял, чуди се какво да прави. Малко яде, яде, а затлъстял. Що е тлъстината? Тлъстината се дължи на едно криво възпитание на човешките клетки. У тях е внесена идеята, че трябва да си доставят храна и за утрешния ден. Вследствие, на това тяхно разбиране, те си доставят храна за няколко деня. Това са тлъстините, които се трупат в организъма. Ще убедите клетките си, че няма нужда от днес за утрешния ден. Аз съм виждал млади моми и момци, ще ме извините, че говоря за тях, но виждам желанието им да са загладени лицата им, да бъдат красиви. Лицето, това е израз на човешкия ум, на човешкото сърце. Лицето показва какъв е човек в умствено развитие. Ако се измерва човешкото лице, по него може да се познае до каква степен на развитие е човешкото сърце и до каква степен е развит човешкият ум. Лицето е израз на човешката душа. Лицето показва капиталът в обръщение, какви печалби и загуби ще има един човек. Според мене френологията е наука, която показва само какъв капитал е вложен в човека. Грамаден капитал има човек, но той още не е вложен в обръщение. Това само може да каже френологията. Лицето пък показва този капитал в обръщение. Според хиромантиците ръката е капитал, който дава приходи. Като гледаш на човешката ръка, ти виждаш колко добри случаи има вложени в човека. Лицето пък показва капитала в обръщение, какви печалби, какви приходи ще имаш. Следователно, като живее, човек търси колко капитал има вложен в неговата глава, в човешкия мозък, колко капитал е вложен в човешкото лице и колко в човешката ръка. Затова човек ще изучава своята глава, лице и ръка. Всеки ден като ставаш, ще гледаш колко капитал, колко аржан конте [argent comptѝ – фр. преброени пари; може би argent comptant – фр. пари в брой.] имаш в касата си и до вечерта ще теглиш линия, да видиш колко приход имаш, на разположение: две, три, пет, десет, сто или повече хиляди лева. В това отношение трябва да се работи практически. Някой казва: Мене не ме интересува хиромантията. Не те интересува като хиромантик, но ти трябва да знаеш какво можеш да спечелиш с ръката си. – Ама мене не ме интересува лицето ми. – Че в твоето лице е вложен капиталът, с който ти ще правиш оборот. Без глава, без лице и без ръка ти пет пари не струваш. В това отношение, ако ръката ти е студена, от тебе вземат повече. Ако ръката ти е топла, ти даваш повече. Ако ръката ти е влажна, нещата ще започнат в тебе да гният. Ако ръката ти е много суха, нещата ще почнат в тебе да изсъхват. По ръката на човека може да се познае много нещо. Когато ръката на някой човек е много топла, аз му пошепвам тихичко: Слушай, много взимат от тебе. Ще посъкратиш малко бюджета си. Тъй щото ръката на човека, ако е много топла, това показва, че той дава много. Ще даваш, но на място ще даваш. Студената ръка показва, че от човека взимат много, без той да иска. За такъв човек кръвообращението е слабо и капилярните съдове не са в естествено положение. Здравословното състояние на човека зависи от капилярните съдове. Всички болести в човека се дължат на разширението и на свиването на капилярните съдове. Когато при кръвообращението капилярните съдове се свиват повече, отколкото трябва, в резултат на това могат да се явят различни болести. Преди всичко ръката на човека на долната си част трябва да бъде малко топла, а на горната малко студена, за да бъде целият му организъм в изправно положение. Електричеството винаги носи хладина, а магнетизмът – топлина. Между тези две течения работи законът на Любовта, който създава връзката. Връзката дава хода на живота. Между електричеството и магнетизма се ражда топлината. Топлината е резултат на онази първична връзка между електричеството и магнетизма. Ако тази връзка не съществува, топлина не може да се образува. Ако между електричеството и магнетизма не се образува връзка, и светлина не може да се образува. Следователно, като се обединят електричеството и магнетизмът, между тях се създава като резултат топлина и светлина. Единият резултат е образуването на топлината, а другият – образуването на светлината. Това трябва да става и в мозъка. Ако връзката между електричеството и магнетизма не се образува правилно, в мозъка не може да се образува онази правилна светлина, която е необходима за мисълта. Тази топлина и светлина са необходими при процеса на растенето на човека. При това и сърцето на човека не може нормално да бие. Пулсът на сърцето е точно определен. Той показва нормата, при която става тази връзка. Пулсът на сърцето показва онази точка, в която става връзката между електричеството и магнетизма. Това е един постоянен импулс. Всяка връзка е един удар на сърцето. Когато става една връзка, сърцето отбелязва това. Следователно, биенето на човешкото сърце показва връзките, които стават в една минута. Нашето сърце не ги хроникира точно. Сърцето на един човек бие по-малко от това на един ангел. Обаче, сърцето показва всички онези връзки, които стават между електричеството и магнетизма и които в резултат образуват светлина и топлина. Това е една нова теория, един нов начин на обяснение, което сега даваме.

Следователно, когато човек е неразположен духом, това показва, че връзката в него не е естествена. Като забележиш това, ти веднага ще измениш своята мисъл. Ти казваш: Но аз не вярвам в Бога. – Това е най-глупавото нещо. Когато един човек ми казва, че не вярва в Бога, аз подразбирам, че той не вярва в себе си. Че ако ти не вярваш в Бога, в ближния и в себе си, в кого ще вярваш тогава? Три неща има, в които човек не може да не вярва. Той не може да не вярва в Бога, не може да не вярва в себе си и не може да не вярва в своя ближен. Това е невъзможно. Колкото и да отрича нещата, досега аз не съм срещал човек, който да казва, че не вярва в Бога. Това са празни думи. Когато някой казва, че не вярва в Бога, ето какво аз разбирам: В този случай вярата на човека се замества с вярата му в самия него. Той вярва в себе си. Понякога нашето аз взима мястото на Бога. Понякога пък нашите ближни отвън могат да вземат мястото на Бога. Тогава ние мислим, че ближните са всичко заради нас. Всеки трябва да знае, че онова цяло отвън, това е същото, от което и аз, и ближните ми са излезли. Те са части от това цяло. Едно трябва да знаете: Първо Бог създаде бащата, после Той създаде майката, а децата не са създадени от Бога. Бог създаде само бащата и майката, а те създадоха децата. Така говорят окултистите. Децата не са произведения на Бога, но са произведения на хората. Мъжът е създаден от Бога, а жената от Бога, а децата, за които вие плачете, са създадени от вас.

Сега аз не съм за това да се разберат нещата непременно. Но трябва да знаете, че човешките работи не се ограничават от първичните. Каквито са бащата и майката, такива ще бъдат и децата. Този закон е верен без изключение. Каквито са вашите мисли и чувства, такива ще бъдат и вашите постъпки. Онази сила, която подбужда вашия ум към мисъл, е от Бога. Онази сила, която подбужда вашето сърце към деятелност, е от Бога. И в дадения случай постъпката е от вас. Постъпката не е от Бога. В първичните схващания тя съществува, но стремлението ви да направите нещо, това е от човека. Де е човекът? Човекът е в своята постъпка. Бог е в неговите мисли, а природата е в неговите чувства. Така схващам човека психологически. Това е закон, който трябва да се разбере. Ние мислим, че нашите постъпки са от Бога и затова като направим една крива постъпка, държим Бога отговорен и питаме защо ни е допуснал да направим тази постъпка. За всяка твоя постъпка, ти си отговорен, а за всяка твоя мисъл, Бог в тебе е отговорен. Следователно, престъплението не седи в нашите мисли и в нашите чувства. Докато мислиш и чувствуваш, няма никакво престъпление, но в момента, когато ти като човека съединиш двете ѝ постъпки по един или по друг начин, тогава вече провидението те държи отговорен за постъпките ти. Че някоя лоша мисъл е дошла в ума ви, ни най-малко не се смущавайте от това. Това нищо не значи. Че някое гниещо вещество отвън дава своето ухание, ти ни най-малко не си отговорен за това. Ти си отговорен само, когато започнеш да ядеш това гниещо месо. Като започнеш да мислиш и да чувствуваш, ти ще се освободиш от всякаква отговорност, защото няма да ядеш от това гниещо месо. Следователно, ще се пазите от вашите постъпки, от вашите лоши постъпки.

„Всичко чрез Него стана“. И тогава казвам: Всичко, което сега във вас става, чрез вас става. Благодарете, че е така, защото по този начин вие сте в състояние да изправите своя живот, само ако знаете как. Да допуснем, че ти си закъсал, нямаш пет пари в джоба си. Защо си закъсал? Закъсал си, защото твоят език мяза на един наточен нож, една наточена сабя. Дето, когото срещнеш, все ще го мушнеш. Затова първата ви работа е да изгладите своите мисли и желания, както и своите чувства. Направи езика си гладък. Измени характера си да гледаш добре. Като гледаш добре, ще се измени и положението ти. Чудни сте вие. Ако знаете как да гледате, как да постъпвате, в един ден ще се подобри положението ви. Ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си, имаш деца, имаш жена, хванал си главата си, не знаеш какво да правиш. Едно искаш само: Да спасиш своя дом. Затова ти трябва да се научиш да говориш сладко. Всяка дума трябва да бъде казана на място. Дъщерята на един банкер заболяла зле. Викат 12 души лекари, викат консулт, но всички се произнасят, че няма да оздравее, ще умре. Бащата се отчаял, не знае какво да прави. Готов е мило (и) драго да даде за своята дъщеря. Ти иди, пошепни на този банкер, че дъщеря му ще оздравее и да не се безпокои. Но ти сам трябва да вярваш. И така се случва. Утре дъщеря му ще оздравее и този банкер ще те търси да ти благодари. Той ще каже: Господ здраве да ти дава, че ме успокои. Както каза, така се случи, изпълниха се твоите думи. Дъщеря ми оздравя. Какво трябва да ходиш да се блъскаш тук и там? Кажи на богатия банкер, че дъщеря му ще оздравее и работата ти ще се нареди. И аз правя така. Като закъсам някога и не зная какво да правя, срещам един банкер, на когото 24 души лекари лекуват дъщеря му и се произнасят, че няма да оздравее. Тогава аз му казвам, че дъщеря му ще оздравее. Работи Божият Закон. Щом кажа така, работите ми се оправят и дъщерята на банкера оздравява. Че тази красива банкерска дъщеря Бог не я създал за умиране. Ако умират хората, умират главно от своите постъпки. Щом дъщеря ти е създадена в света да живее, тя трябва да живее, а не да умира. Вярвай в Бога и така ще бъде. Като оздравее дъщерята на богатия банкер, той още утре ще дойде при мене. Гледам след няколко деня иде банкерът при мене, носи цяла торба със злато. – Не, нищо не трябва. – Аз благодаря на Бога, че дъщеря ми оздравя. Както каза, така се случи. Дъщеря ми оздравя, а ти нищо не ми иска за това. Взимам най-после торбата. Казвам: Колко струва да кажете една красива, една блага дума, че дъщеря ти да оздравее?

„Благословен Господ Бог наш“.

Тайна Молитва.

38. беседа от Учителя, държана на 8 септември 1935 г.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, аз, бог, има, всички, сега, съм, тебе, мене, показва, дъщеря, става, живот, казвам, пари, всичко, ръка, себе ,

 Неделни беседи , София, 8 Септември 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder