НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Отребване, разтопяване, отвяване

Отребване, разтопяване, отвяване

Най-често използвани думи в беседата: може, има, обича, свят, път, погрешки, всички, казва, сега, страдания, дойде, човек, любов, удар, аз, обичам, закон, три, удари ,

 Младежки окултен клас , София, 6 Септември 1935г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

Ще прочета няколко стиха от четвърта глава от Второто послание към Коринтяните от 7 до 11 ст.

Има три начина, по които погрешките може да се поправят. Първият начин – чрез отребване; вторият начин – чрез закона на разтопяването и третият начин чрез отвяването. Първият метод се дължи на физическото поле – чрез отребване. Нещата трябва да са твърди. Чрез пръстите ще ги вземеш, там ще ги вземеш по един медлен начин, както отребвате ориза, както изваждате камъчетата. Другият начин - чрез разтопяване, принадлежи на астралния свят, на чувствата. Когато имате едно горчиво чувство, трябва чрез закона на разтопяването да се разтопи чувството. Ако не знаете как да топите, тогава няма да можете да се справите с мъчнотиите на чувствата. Третият начин е чрез отвяване. Ако не знаете как да отвявате, тогава сламата остане във вас. Трябва да се извадят непотребните работи от ума ви, да остане умът ви свободен.

Допуснете, че вие получите един удар. Може да си го причините сами. Вечерно време вървите, блъснете се в някой камък или в някоя врата или дъска, погледнете – посиняло. Значи една погрешка, направена вечерно време, от какво зависи? Дължи се на голямата ви самоувереност. На пътя ви не трябва да има нищо. Вие трябва да държите ръката си напред. Вървите и махате ръцете си нехайно, разбира се, че ще се блъснете. Защо удареното посинява? В случая говоря само за изяснение. Вие на удареното място имате една синина. Значи този удар привлякъл на даденото място повече кръв и възприемате повече кръв, отворили сте всичките врати, през които кръвта да влиза, а сте затворили всичките врати, през които да излиза. Ударът не е нищо друго, освен затваряне пътя, през който кръвта излиза навън. Следователно спирате кръвта, явява се една синина, става кръвта по-гъста, става по-черна. Такива удари може да приемете навсякъде. В астралния свят може да приемете такъв удар. Някой път имате сърдечен удар. Някой път удрят вашите чувства, че посинее сърцето. Те са много естествени неща. Даже сега човек, който не е запознат с окултната наука добре, след като се удари, веднага ще тури един топъл компрес, за да се отворят изходните места или да се изправят капилярните съдове.

Допуснете, че имате един удар:

Всякога хоризонталните удари са астрални. Твърдите, физическите удари са надолу, а умствените удари са нагоре. Когато хоризонтално ви удрят, то е астрален удар. Когато ви ударят главата, искат да действат на ума ви. Често майката удари детето. Един удар може да е по гърба, може да е по задницата, някой път – по главата. Кога се научиха майките на това изкуство? Защото майките създадоха боя. От рая излезе боят. Майката е първата, която употреби боя, която употреби пръчката. Боят на бащата отпосле дойде. Когато майката употребила боя, не го употребила в този смисъл, както сега употребяват. Допуснете, че вие имате приятелка, която най-после ви казва: "Аз не ви обичам." Това е един удар. Какво ще правите? "Не ви обичам", към кой удар спада? (- Астрален.) Щом каже, че не ви обича, вие имате една синина, петно някъде, усещате болка. Как ще се излекувате, по кой начин? Чрез отребване или чрез разтопяване или чрез отвяване? Ще употребите метода на разтапянето. Не мислете, че единствена вашата приятелка е, която може да ви обича. Тя не ви обича, добре. В бялата раса има 500 милиона хора, вашата приятелка е една петстотинмилионна част. Имате тогава едно отношение 1:500 000 000. Че тя не ви обича значи има друг някой, който ви обича. Защо се спирате и казвате: "Не ме обича." Не ви обича, то е едно изключение. Тя казва: "Не ви обичам." Добре, получите един удар. Какво трябва да направите сега? Трябва да намерите някой, който ви обича, който да тури един компрес. Ще намерите втора приятелка, ще кажете: "Представете си, каза ми, че не ме обича." Веднага вашата втора приятелка взема една кърпа, натопява я в топла вода, туря компрес на туй място и започва по неин адрес: "Тя не е справедлива, защото говорила това–онова", туря компреса на болното място, започва лекуването. Не е ли вярно това? Не зная дали аз го приписвам точно както е. Но някой ви каже, че не ви обича, той знае, той е едно число. Ако той е от бялата раса то е едно отношение на 1:500 000 000 хора. Нали ще се случи един да не ви обича от толкова хора? Вие сте се сблъскали с вашата приятелка вечерно време. Или тя се е блъснала или вие. Ако тя ви каже, че не ви обича, коя е причината? Вие или тя? Тя ви казва, че не ви обича. Вие сте седнали някъде като чутура, тя като върви вечерно време и пее, току си блъсне главата. Казва: "Не ви обичам." Туй е само за изяснение. Вашата приятелка във вас намира в дадения случай нещо, което не е отзивчиво, дали е право или не, то е друг въпрос. Тя намира една твърдост, на която тя се е натъкнала. Веднага казва: "Този, твърдия предмет не го обичам." Какви са подбужденията, защо вашата приятелка казва че не ви обича? Тя защо не си мълчи, защо трябва да ви каже, че не ви обича. Сега вие малко ще ми помогнете. Какви са вашите съображения, когато казвате, че не обичате някого? Какви са вашите вътрешни подбуждения, какви са причините?

Представете си, вие сте две сестричета. Майка ви оставила ябълки. Едното сестриче взело всичките ябълки, а на вас оставило само една. Вие изведнъж показвате вашето негодувание, защо за вас да остави само една ябълка. Тя, като погледне, даде ви една ябълка. Като даде половината от ябълките, изведнъж казвате: "Колко ви обичам!" Тогава другата сестра разбира, компрес е това. Да кажем, взела девет ябълки, а на вас оставила една, всичките ябълки били десет. Вие казвате: "Не те обичам!" Тогава дойде тя, даде ви една, тури един компрес. Вие имате две. Даде ви втора още един компрес. Даде ви трета, още един. Тури ви пет компреса и пита: "Как се чувстваш?" – "Много добре се чувствам." Махне се синината: "Обичам те." Тъй сега лесно се лекува. Има удари, мине месец, два, три, четири, година, пет, десет, двадесет години. Тогава стане рана, като болестта живеница, която лесно не се лекува. Аз не зная как се лекуват тия двадесет годишни рани. Вие нямате такива удари, но аз говоря за тия, които имате ежедневно. За онези се изисква по-специфично знание. Има известни погрешки, които имат физически характер, те може да се вземат и да се отмахнат. Някои погрешки в живота са като онези малките прашинки, които влизат в окото и чоплят. Ти гледаш малката шушелинка да я извадиш из окото, да мине. Казват: "Ще мине!" - Не може. Тази погрешка е твърда, ако тази прашинка я оставиш, тя може да разчопли окото ти и да направи рана. Всяка направена погрешка може да остави отпечатък в него. Тя трябва да се премахне. Естествено, всяка погрешка трябва да се изправи.

Казва ви някой, че не ви обича. То е отношение 1:500 милиона. Ако един не ви обича, ще дойде друг, който ще ви обича. Трябва да има ответствие, такъв е законът, никога не затваряй вратата на ония възможности, чрез които душата живее. Всичките страдания произтичат от това, че вие затваряте вратата на възможностите. Имате една несгода или препятствие в живота, която ви причинява страдание. Вие не затваряйте изведнъж да кажете: "Свърши се тази работа!" Не затваряйте възможността на душата! Когато един ви каже, че не ви обича, един от 500-те милиона хора не ви обича, другите 499 милиона ви обичат. Какво сте изгубили? Ами че в света, ако във вас не влезе убеждението, че има кой да ви обича, какво убеждение имате вие? Когато един ви каже, че не ви обича, ти му кажи: "Ти си сам, има Един Който ме обича. Бог ме обича, Той е повече от всичките!"

Следователно, трябва да отворите входа на вашата душа. Все има някой, който да те обича. Казва някой: "Аз не те обичам, мразя, те." Може да говорят каквото искат. Тези неща ще се срещат. Вятърът не може да не вее. Малката прашинка не може да не влезе в окото. Ако си от умрелите, със затворени очи няма прах да влезе в окото. Ако си от умрелите, удар на сърцето ти няма да дойде. Ако си от умрелите, в ума ти никакво препятствие няма да дойде. Щом си от живите, ще дойдат тия работи. Неизбежни са ударите в света. Големи или малки, те са неизбежни. По някой път някой човек ходи в една гора, развяват се клоните. Той върви захласнат, блъсне го някой клон в главата. Изведнъж се хване за главата. Не, че клонът му мисли някаква пакост. Казва: "Мене ме развяват и аз се развявам." Като ходите из развеяните хора трябва да се пазите от онези амплитуди, които те правят. Една педя далече от тях, че като се въртят, да не ви ударят и вие да бъдете свободен.

Допуснете, че вие сте едно малко дете и се приближавате до огъня. Гледате, красиви са въглените, мязат на скъпоценни камъни, на рубини. Като ги видите, искате да се доближите. Най-първо в детето се заражда желание да види красота, много му харесва, мисли че е хубав рубин. Като хване, подскочи и вече не ги бута. Вие ще кажете, че това дете е глупаво, не е свикнало, с ръка иска да бута. Следният път това дете става умно. Веднъж, дваж, три пъти, пита майка си по кой начин да го вземе. Ще вземе дилафа, ще хване огъня, за да не го гори. За да не го гори, вземе чаша вода, тури вътре, въглените почернеят, станат ахати. Детето иска рубина, той стане ахат.

Тъй щото, вашите погрешки са въгленчета, които, като не знаете как да хванете, ще се опарите. Извадили сте въгленче, то после станало ахат. След туй си нанизвате на една връв ахати. Казвате: "Аз имах един приятел, това направи за мене. Аз имах друг, който това направи за мене." Все черни камъни. Трябва да бъдете практични. Представете си, че всяко въгленче тежи по 25 грама, 365 дни, 365 въгленчета ще правят 7 кила и половина, по десет лева килограма – 70 лева. Че седемдесет лева звонкови пари, спечелени от погрешките, не са малко пари. Седемдесет златни лева колко правят? По 30 всеки един – 2100. Една учителска заплата.

В природата няма нищо излишно. Следователно погрешките, добрите постъпки, лошите постъпки, лошите мисли, лошите желания – всичко туй върви по един закон. Погрешките вървят по един закон, ударите вървят по един закон, всичко в света, ако има статистика, ще видите, че има закон, който определя нещата. Да допуснем, че се удариш или някой друг те удари. Това не е произволно. Те са неща, които трябва да станат. Само че, ако си умен човек, ще знаеш кога ще станат, ще отбегнеш удара; ако си глупав ти ще се удариш така, че главата ти ще бъде пукната. Определено е да ви ударят няколко удара. Онова жито, което посяват на нивата, след като са го ожънали, прекарат отгоре конете или воловете, защото някъде с коне вършеят, другаде с дикани. Нали е определено, колко пъти трябва да минат конете отгоре, за да извадят тия зрънца? Ако вие сте съзнателно същество, били сте като царската дъщеря, спретнато, хубаво облечена, след туй ви свържат в един сноп, после ви оставят под конските копита и хич не искат да знаят, отгоре – отгоре започнат да ви вършеят, на какво се дължи това? Не че имат лошо разположение. След като ви извършеят, ще ви турят в хамбара.

Страданията и несгодите на живота трябва да се гледат от друго гледище. Ние ги разглеждаме от друго гледище. Ние мислим, че няма никакъв закон. Има един закон, който определя колко страдания да има един човек. Или определено е колко погрешки трябва да направи. Погрешката е едно малко изгубване на равновесието на физическия свят. Ако тебе ти хлътне кракът някъде, може да го изкълчиш, може да го навехнеш. Колко пъти сте имали навехване? Някой път някой говори. Един оратор, след като говорил пред една голяма публика, все ще закачи някого. Като свърши, най-малко десет души ще кажат: "Аз ще го науча, как така ни говори!" Веднага ще го критикуват във вестниците.

Вие, при сегашните условия, седите и се сърдите на някое голямо препятствие в живота ви, роптаете. Във всички ви има този навик. Вие сте били ученици, мислите като излезете на урок ще получите 6. Случи се нещо и освен, че не го издържите изпита, но получите ниска бележка. Не може да се съберете в кожата си. Казвате: "Професорът, учителят там са несправедливи!" Та Господ несправедлив, хората несправедливи, целия свят несправедлив, за три единици, понеже сте получили бележка 3. Учителят е крив, учениците криви, Господ крив, че как тъй?

Представете си, че вие сте богат син, дават ви темата да пишете за любовта – като задача. Започвате да пишете, пишете, описвате любовта с най-хубавите думи. Учителят ви пише 3. Казвате: "Аз развих темата, всичките й точки развих. Встъплението беше на място турено, после първата точка, после втората, третата. Този учител нищо не разбира." Ако тази теза искат в практическо отношение да я приложите, как ли ще я приложите? След като сте говорили за закона на любовта, сега искат на практика да покажете в какво седи любовта. Каквото имате, трябва да го раздадете. Тогава ще получите 6. Като дойде професорът и не намери нищо вкъщи, всичко раздадено, като свършите тезата и всичко сте раздали, ще ви тури 6. Турят ли ви 3, показва, че практически не сте приложили както трябва любовта. Ония теми, върху които говорим и теоретически развиваме, практически не са приложени. Веднага получавате ниска бележка. Всичките страдания се дължат на това, че не сте приложили нещо в живота. Ниска бележка имате. Дойде някой, оплаква се. Плаче защото тезата на Любовта теоретически развил, а практически нищо не е приложил.

Цитират един автор, но не искат да се цитират автори, не искат само теоретически развивания. Някой път казват: "Той не ме обича." Защо да ви обичам? На какво основание да ви обичам? Коя вода се обича: замръзналата или незамръзналата? Калната или бистрата? Най-първо се обича водата, която не е замръзнала. Която е замръзнала, ще я разтопиш. Водата трябва да има нормална температура. Ако съвършено е студена, не може да се преглъща. Опасна е за устата и врялата вода, може да ти изгори устата. Пък може да е толкова студена, че да ти замръзне устата. Опасни са крайностите. Вие вашата любов, като предадете на други, на колко градуса я предавате? Защото има една замръзнала любов. Във физическия свят любовта е винаги в твърдо състояние, в астралния свят е във водно състояние, а в умствения свят е в парообразно състояние.

Кои са поводите, за да обичате един човек? Имате една тема: Кога може да обичате? Може да обичате баща си и майка си. Защо? Любовта не става произволно. Ние обичаме Бога, защо? Обичаме Го, защото Той е направил цялата вселена, Той е направил телата ни, очите ни, ушите ни, носа ни, всичко е направил за нас, има защо да Го обичаме. Той е направил всичко, пък се е скрил някъде, не Го виждаме. Но онова, което е направил за нас, ние се ползваме от него, опитваме го и има защо да го обичаме. Значи, когато ние говорим за Бога, Който преди нас е предвидил всичките наши нужди и ние се ползваме от благата на този свят, това е Божественото. Бог е, Който е предвидил нещата преди нас и ни е оставил свободно в този свят да живеем. Ние сега имаме отношение към Него, обичаме Бога от частта, от всяко нещо, което ние опитваме. В нас се заражда желание да изкажем една дума на признателност.

Та казвам: Любовта почива на един закон! Ти не може да обичаш един човек, който не е направил нищо за тебе. Не може да обичаш човека, който никога не е направил нещо за тебе. Колкото повече е работил и дал за тебе, толкова повече го обичаш. Но да обясня мисълта, малко е тъмна, нали? Ето какво подразбирам аз: Представете си, че идва един ваш познат, който ви е дал малко бонбонче, микроскопическо. Вие усещате най-малката сладчина. Ако даде две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, сладчината се усилва. Значи същият закон е в любовта. Колкото един човек е направил повече за вас, толкова повече любов чувствате към него. Та питам: когато вие искате да бъдете обичани, какво трябва да направите? Сега във вас се заражда мисълта: не може ли да ви обичат без да направите нещо? Може. Тогава ще спадате към друг един закон. Отношенията, които съществуват между хората, между разумните същества, за да имат обич, трябва да са направили нещо или ако не са направили, трябва да мязат на плодове. Един плод, без да е направил нещо, мине някой, хване го, изяде го. Обича го. Този човек е гладен. Изяде го, изчезне плодът. Това за плода е страдание, а за онзи, който е изял плода, е една радост. Вие страдате, защо? Защото не сте направили добро някому. За пръв път правите добро. Хване ви човекът, изяде ви, вие страдате. Страданието е изяждане. Какво трябва да правите? Ще кротувате в стомаха на човека.

Да ви дам тогава друг пример. Вие вземете поука от децата. Майката, след като хване едно дете, ще го увие с всичките повои, ръцете ще завърже, никаква свобода не му дава, като войник. Какво ще прави детето? Ще мълчи. След година, две, три детето ще се освободи от тия връзки. Трябва да знаете, че щом дойде едно страдание, изчакайте. Колко време? Може след един месец, може след два, след три, четири, пет месеца, ако имате търпение, ще се освободите от страданията, от мъчнотиите. Мъчнотиите без закона на търпението не могат да се премахнат. Изяснявам ви един психологически закон. Някой път вие може да кажете: "Защо са тия ограничения в живота?" Необходими са. Детето пита: "Защо са ме свързали, какво престъпление съм направил, не съм разбойник!" То седи свързано, плаче, моли се на майка си. Тя го отвърже, после пак го завърже. Някой път не е разположено да го къпят, кресне, тя го гмурне във водата, пак го извади. Три пъти на ден го къпят. Иска не иска, дисциплина има, докато туй дете разбере, че майка му има схващания по-дълбоки отколкото неговите.

Съвременните хора като децата схващат, че има нещо против тях. Определено е колко пъти да се къпят. В първо време го къпят най-много. Като порасне, никак не го къпят. Казват: "Само да се къпе." Ще дойде един ден, когато никакви страдания в света няма да имате. Ще дойде един ден. Кога? – Когато станете на 21 година, никакви страдания няма да имате. До 21 година страданията ще се намаляват, от 21 година няма да имате страдания. Тогава какво ще правите без страдания? До 21 година ще се научите на онзи живот, който е без страдания. Може и без страдания. Страданията на човека в живота са един път до пълната възраст на човека. Докога човек ще прави погрешки в правописа? Докато се научи да пише правилно. Някой път вие пишете и мислите, че нямате погрешки. Гледате, гледате, няма погрешка. Като дадете тетрадката на професора, той погледне: тук червено мастило, там десет петна, двадесет погрешки намери. Сега в български и в английски и професорите правят погрешки. В английски трябва да сричаш, там законът не е фонетически. Две–три букви имат еднакво произношение. Някъде професорът отвори речника защото макар и професор, учен човек и той може да прави погрешки.

Погрешките, които стават в света, и страданията, които последват подир тях, са един извод, едно последствие на самия живот, през който сега минавате. Ще търсите истинския начин. Щом дойде едно страдание във физическия свят, вие трябва да знаете, че то е в реда на нещата. Когато едно дете се опари, към коя категория спада страданието му? Когато падне захарта на детето във водата, че му се разтопи, от коя погрешка спада? Значи, във физическия свят детето ще отмахва погрешките от пътя си. Ръката трябва да бъде преди вас. В астралния свят, за да се избавите, ще гледате една вода дали оставя петно. В астралния свят погрешките оставят петна, във физическия свят удари, а в умствения свят какво оставят? – Обгаряне, изгаряне има там. В умствените погрешки има винаги обгаряне. Като направиш погрешка в умствения свят, широка площ взема. Те са най-силните. Във физическия свят погрешката е удар, в астралния свят оставя лекета, които трябва да се чистят. Вие сега нали чистите вашите лекета? А в умствения свят има обгаряне. Тогава в умствения свят трябва да имате дилаф. Как се нарича на български "дилаф"? "Маша" не е пак българско. Вижте в Богоровия речник как го е превел. (-Клещи за хващане [на] огън.)

Погрешните в света са един излишък от материали, с които ние манипулираме в даден случай. Всякога един предмет, с който имаш работа, все ще остави излишъци, които причиняват страдание. Всякога една храна, която е мъчносмилаема, в човешкия организъм ще остави условия за страдание. Всяка една светлина, която не е мека и носи ярка светлина, може веднага да ви причини известно страдание. Всяко едно чувство, което е малко грубо, ще ви причини страдание. Несъпоставените мисли, несъпоставените чувства, несъпоставените човешки постъпки всякога може да ви причинят страдания, които не са нарочни. Те са в реда на нещата. Човек трябва да бъде умен, да се запознае с тия закони. Сега вие се тревожите. Много има да се тревожите и за какво ли не се тревожите? Защо да се случи така, защо да ми кажат така?

Разправяше ми един господин, че като бил ученик във Варна, тъкмо си купил една хубава шапка, турил я на главата с хубави нови дрехи, тръгнал из улиците. Върви, обръща се да види гледат ли хората хубавите му дрехи. По едно време цял един котел вода се излива отгоре му. Една жена къпала детето си, хвърлила водата отгоре му, залива го. Разправяше ми: "Сляпа ли беше тази жена, да не чака да мина?" Но тъкмо той минава, хвърля водата. Едно съвпадение. Той седи и се чуди как тя не е предвидила, че той има нови дрехи, нова шапка. Казва: "Не е умно от нейна страна." После тя се извинява, обяснява се, но шапката и дрехите пострадаха. Какво струва това извинение? Казвам му: "Благодари, че водата е била чиста, малко сапун е имало." Вие се смеете на случая, но някъде може да попаднете под сапунената вода. Много пъти страданията, които имате, някои изпитания, изкушения, които има човек, вървят по един закон, който регулира нещата. Може да се определи на колко добрини ще дойде едно страдание.

Да ви приведа още един пример. Един приятел иска да се улесни, казва на другия: "Хайде, заеми ми пари на заем." Отишъл веднъж, дваж, три пъти, четири, десет, дванадесет - все взема пари, нищо не връща. Най-после онзи, който дава, му казва: "Голям измамник си, само вземаш, нищо не даваш." Като му давал, на двадесетия път му казва: "Върни парите!" – "Ще ги върна утре." Дойде пак, но нищо не връща. Казва му: "Ти само вземаш, нищо не връщаш. Изкара хората от нетърпение, от равновесие." Вземеш веднъж, два пъти, ти считаш, че всичките хора са задължени към тебе. Но и ти имаш задължения към другите. Един към друг имате задължения. Не трябва да нарушавате закона на нарушенията. Трябва да мислите върху изпълнението на закона. В съвременния свят ние страдаме, понеже по-напреднали същества има, които изправят нашите сегашни погрешни. Един ден, когато ги поправят, ще престанат страданията.

Пътувате с автомобил по някое българско шосе с трапчинки. Какво ще бъде положението? – Ще бъде неприятно, ще има друсане, шофьорът кара добре, автомобилът е добър, но има подскачания. Тия хора не са поправили пътя. Ако шофьорът кара автомобила добре и пътят е добър, возенето ще е приятно. Когато един ден пътищата на живота се уредят и вашите автомобили минават, няма да има друсане. Наскоро пътувах с такъв внимателен шофьор, отдалече вижда знаците за лош път, забавя хода, после пак засилва. Ще има противоречия в живота, пътищата не са така добре поправени. Вашите шофьори трябва да бъдат много внимателни. Има страдания физически, страдания астрални, страдания умствени. И те се управляват от известни закони. Като ги изучавате, тогава ще видите, ще търсите причината откъде идат, за да намерите онази закономерност. Тогава животът ви ще стане малко по-сносен, отколкото сега. Човек не може така да си обяснява. Той се намира в едно голямо противоречие.

За следния път пишете върху темата: "Изправянето на три физически погрешки." Теоретически ще го разгледате. Представете си, че имате една приятелка, която върху дрехата ви тегли една линия с тебешир. Тази погрешка лесно се изправя. Ако драсне с един молив, пак се изправя. Драсне с химически молив или с мастило, там работата става малко по-сложна. Но кои са побудителните причини на погрешката? Погрешките винаги стават от любов. Любовта e причина за погрешките. Всичките погрешки произтичат от закона на любовта. При незнанието правите погрешки. Дадат ви хубава баница, полакомите се, преядете, заболи ви корем. От обич е това. Или някой път от голяма обич се натоварите повече отколкото може да носите. Всичките погрешки в света се дължат на закона на любовта. Като не знаете как да постъпвате в даден случай, пак ще правите погрешки. Който много греши, много обича; който малко греши, малко обича. Ами че майката, като бие детето, пак е от обич. То е отишло някъде, тя се безпокои, като се върне, набие го. Как да не се върне! От обич е. Ако тя беше индиферентна нямаше да се безпокои. От обич стават всичките погрешки. Някой път майката бие, някой път не бие. Тогава набралата се енергия минава като благословение. Всякога, когато едно чувство произвежда един род енергия, тази енергия всякога трябва да излезе от нас. Някой път погрешките са неестествените пътища, по които тия енергии се разпределят.

Божият Дух носи всичките блага на живота.

37-ма беседа на МОК, 14 година, държана от Учителя на 6 септември 1935 г., петък, 5 ч.с., София, Изгрев

* отребване – (диал.) изчистване

**медлен – (рус.) бавен

Най-често използвани думи в беседата: може, има, обича, свят, път, погрешки, всички, казва, сега, страдания, дойде, човек, любов, удар, аз, обичам, закон, три, удари ,

 Младежки окултен клас , София, 6 Септември 1935г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder