НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Божественият ръб

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Божествения ръб

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, всички, земя, матура, магаре, природа, погрешки, другите, воля, има, казал, клас, виждате, чувства, гърба, нещата, прави, сега ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 12 Август 1935г., (Понеделник) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Съвременните хора, особено религиозните, говорят за чистота, външна и вътрешна. Те очакват Бог да ги очисти. – Не, всеки сам ще се очисти. Сами сте се цапали, сами ще се чистите. За да се очистите, от всички се изисква работа. И богати да сте, пак ще работите. Провидението ще ви постави на последно място, за да ви научи да работите. То няма да сложи пари в банката на ваше име да ви осигури. Божествените закони не позволяват никакво осигуряване. Като работи съзнателно, стъпка след стъпка, човек върви напред.

Сегашните християни говорят за покаяние, за очистване от греховете, за служене на Бога. Това са елементарни работи. Когото срещнете, всеки казва, че не иска да греши. Това е елементарна работа. Това е буквар за първо отделение. Няма защо да се връщате към буквара. Веднъж сте го минали, вървете напред.

Едно е важно за вас: да се освободите от вашата воля. Какво значи да се освободите от вашата, от човешката воля? Представете си, че вървите по билото на една планина, която от двете страни е стръмна. Като се подхлъзнете, вие слизате по стръмнината и стигате до подножието на планината. Хлъзгането по стръмнината представя движение по теченията на човешката воля. Ако вървите по ръба, по билото на планината, вие се движите по Божията воля. Да се освободиш от човешката воля, значи да се научиш да пазиш равновесие. Докато слизаш надолу, ти си в човешкия ред на нещата, ти изпълняваш своята воля. Щом започнеш да пъплиш нагоре и да вървиш по ръба, по билото на планината, без да се подхлъзваш наляво и надясно, ти си в Божествения ред на нещата, ти изпълняваш Божията воля. Следователно движението на човека по теченията на неговата воля подразбира слизане надолу. Защо слиза човек надолу? – Защото в тези течения няма никаква устойчивост. Обаче трябва да се прави разлика между съзнателно слизане и подхлъзване. Ще кажете, че подхлъзването, падането, клатушкането на една и на друга страна е грях, престъпление. И като видите, че някой греши, вие сте готови да го осъдите. – Не, когато виждате чуждите погрешки, считайте, че вие грешите. Научете се в лицето на всички да виждате себе си. Като постигнете това, в погрешките на хората ще виждате свои погрешки и в добродетелите на хората ще виждате свои добродетели. Мислете тогава върху погрешките на хората, защото са и ваши погрешки. Радвайте се на добродетелите на другите, защото са и ваши добродетели. Щом сгреши някой, кажете: „Тази погрешка е моя“. Щом направи някакво добро, кажете: „Това добро е мое“. Инженер направил мост, който в скоро време се срутил. Защо? – Защото е бил слабо построен. Както минавал един човек по него, мостът се срутил и човекът си счупил крака. Той веднага си казал: „Кой е построил този слаб мост, че трябваше да падна и да счупя крака си?“ Ти, който питаш, трябва да знаеш, че погрешката е твоя. Какво правят съвременните хора? Като видят, че някой греши, те дебнат да го уловят, а не се спират да разсъдят малко, да видят, че погрешките на другите са и техни погрешки. Докато виждате погрешките на другите хора, трябва да знаете, че и вие имате същите погрешки. Докато виждате добродетелите на другите хора, ще знаете, че и вие имате същите добродетели. Който вижда погрешките на другите хора, а не вижда своите, той не е от напредналите, и върви в крив път. Това са елементарни работи, от които трябва да се освободите. Умни трябва да бъдете! Какво прави умният човек? Като види, че някой учен носи инструменти, с които да прави изследвания, а няма къде да ги постави, умният веднага се навежда, подлага гърба си и казва на учения: „Моля, сложете инструментите си на моя гръб“. Ученият му благодари за услугата, използва гърба му и свършва работата си. Така постъпва умният човек, който в случая може да е някой селянин. Ученият се заинтересува от селянина, влиза в разговор с него и между двамата се създава приятелска връзка. Глупавият, обаче, и да види, че умният се нуждае от подложка за инструментите си, ще стои настрана и ще гледа като аристократ. Той даже не се сеща да подложи гърба си в услуга на учения. Следователно правете добро на време и на място.

Срещам в гората овчар, който носи на гърба си агне. Ще кажете, че този овчар е добродетелен човек. По какво познавате, че е добродетелен? Вълкът не носи ли агнето на гърба си? Като задигне някое агне от кошарата на овчаря, вълкът го слага на гърба си и бяга с него. Добродетелен ли е вълкът? Овчарят е добродетелен, милосърден, само ако е намерил агнето в гората и го носи на майка му. Но ако го е взел от кошарата и го носи на пазара, да го продаде за клане, той не е добродетелен човек. В този случай нито овчарят, нито вълкът са добродетелни. Значи, когато силният услужва на слабия безкористно, той прави добро. Разликата между услугата на добродетелния овчар и тази на вълка можем да сравним със следния пример. Господар има двама слуги. Извиква единия слуга и по него изпраща известна сума на един търговец. Слугата взима парите и ги занася направо на търговеца. След това господарят дава друга сума на втория слуга да я занесе на един негов приятел. Слугата взима парите и ги занася в банката на свое име. Първият слуга е добродетелният овчар. Вторият слуга е вълкът. Господ казва на овчаря: „Вземи агнето и го занеси на майка му“. Обаче, каквото носи, вълкът го слага в банката на свое име. Който слага в банката на свое име онова, което Бог му е поверил, той върши престъпление.

Един човек срещнал Христа и Го запитал: „Ти вярваш ли в Христа?“ Как мислите, какво му е отговорил Христос? Предполагам, че не му е отговорил направо на въпроса, но трябва да е казал: „Едно зная – работата на Христа на земята беше много трудна. Кръв излезе от порите Му!“ Ще питате, дали великите хора страдат. Страданията на великите хора са много по-големи от тия на обикновените. Вие нямате представа за техните мъчнотии. Не мислете, че ги посрещат с венци. Колкото по-велик е човек, толкова по-големи са неговите страдания, толкова по-страшни са неговите разочарования. За да разберете каква е разликата между страданията на великия и на обикновения човек, представете си две бременни жени. И едната, и другата носят плода в утробата си по девет месеца, но в деня на освобождението си едната ражда живо дете, а другата – мъртво. Първата се радва, че се е родил човек на света, но за нея се откриват нови изпитания и страдания, нови грижи и мъчнотии. Такова е положението на великия човек. Той е изложен на постоянни грижи, на постоянна работа, но всичко това се увенчава с успех. Втората жена, която ражда мъртво дете, скърби, плаче, но след време всичко забравя. Скръбта забравя, но и радост няма. Умният ражда живи деца, а глупавият – мъртви. Ако родиш живо дете, светия си, ако родиш мъртво, обикновен човек си. Стихът от Евангелието: „По плодовете им ще ги познаете“, се отнася до външната страна на живота. Това значи: по плодовете ще познаете, дали човек е добър, или лош. „Жена, кога ражда, на скръб е“ – този стих се отнася до вътрешната страна на живота. Раждането е дълбок вътрешен процес, по който се различава светията от обикновения човек. Мнозина правят разлика между великите хора, кой е по-велик, най-велик и т.н. Това е личен въпрос. После говорят за спасението, кой е спасен и кой не. И това е личен въпрос. Оставете личните въпроси настрана. Други пък говорят за служене на Бога, за изпълнение волята Божия. Върху този въпрос не се говори. Като чуят, че искате да служите на Бога, ще искат услуги, ще искат да им правите добрини. Ако се откажете, веднага ще ви изобличат. Правете услуги на хората, правете им добро, без да казвате на кого служите. В това седи изпълнението на волята Божия.

В Персия живял един турчин светия, който имал много последователи. Един ден той решил да изпита последователите си, да види колко от тях са верни на учението. За тази цел той събрал последователите си и им казал: „Имам заповед от Аллаха да ви изколя всички. Онези от вас, които са готови да се пожертват и да изпълнят волята на Аллаха, нека влязат в определената за това стая“. Явили се хиляди души, но само двама се решили да влязат вътре. Двамата души били един млад момък и една млада мома, които се обичали. Момъкът погледнал момата и казал: „Аз трябва да се пожертвам!“ След него влязла и момата. В това време светията заклал един овен и пуснал кръвта му да тече навън. Като видели кръвта, последователите, които чакали вън да видят какво ще стане, уплашили се и избягали. Те не издържали изпита. Тогава светията благословил двамата млади и им казал: „Идете в света, между хората, и проповядвайте моето учение“.

Сега на вас казвам: Трябва да учите! Животът е велико училище, велик университет. Като влезете в него, трябва да учите. Учениците в обикновените училища си служат с различни хитрини: преписват едни от други, пишат някои формули по ръкавите си, на ръцете си и т.н. В университета на живота не се позволяват никакви хитрини. Като влезеш там, ще учиш самостоятелно, съзнателно, и ще държиш матура. Там не се позволяват подсказвания, преписвания от другите ученици. Всеки сам трябва да учи. Ако те скъсат, ще повтаряш с години наред, докато най-после завършиш с успех. Учителите на Великата Школа са щедри на времето. Хиляди години можеш да учиш, докато научиш нещата така, че никога да не ги забравиш. Слабата страна на съвременното християнство се заключава в това, че учениците, последователи на Христа, учат, минават от клас в клас, но без матура. И в гимназиите има ученици, които свършват осми клас, но без матура. Има християни, свършили учението си с матура, а има такива, които са свършили без матура. Който е свършил без матура, той ще замине на онзи свят гладен, без хляб. Който е свършил с матура, той ще получи хляб. Направете превод на думата „матура“ в християнски смисъл и тогава елате да говорите.

Лесно е да се говори теоретически: „Да живеем за Господа, да се пожертваме за Него, да се обичаме, да сме братя, да живеем общо и т.н.“ Това са общи изрази, които не са приложени. Да живеете общо, това не подразбира физическа близост. Двама души могат да имат нещо общо помежду си, въпреки това един от тях да е на единия край на земята, а другият – на противоположния край. Щом има нещо общо между тях, те ще се срещат с аероплани – с мисълта си, и пак ще се отдалечат. Сега някои хора са едва на стотина метри едни от други и казват, че са много отдалечени. Те не знаят, че за да живеят добре, трябва да са на известно разстояние едни от други. Като са раздалечени, те няма да виждат погрешките си.

Хората нямат представа какво значи „далеч и близо“. Допуснете, че всички хора на земята се намират в седем концентрични сфери, поставени една в друга. Най-вътрешната сфера е най-малка. Представете си, че един от хората на най-вътрешната сфера намери един малък отвор и влезе в съседната по-голяма сфера, между други хора. Той ще изпита различието между едната и другата сфера, но ще се почувства далеч от ония, с които е бил в първата сфера. Така той ще минава от една сфера в друга, докато дойде до най-външната, дето ще се почувства много далеч от първите свои съжители, но затова пък съвършено свободен от всякакви връзки.

Следователно стремете се да излезете от центъра към периферията на по-голямо разстояние един от друг! Щом усетите, че сте близо до хората по плът, повдигнете мисълта си така, като че не живеете на земята, като че нищо не ви засяга. Хората около вас могат да пеят, да играят, да скачат, вие ще бъдете тихи и спокойни, като че не сте между тях. Че някъде бият тъпан – нищо от това. Че в кошарата на овчаря овца блее – нищо от това. Разумност се изисква от хората!

Всички хора искат да бъдат разумни, но условия се изискват за разумността. За пример, децата които се раждат в сегашната епоха са по-разумни, по-умни от ония на миналата епоха. Децата на бъдещето поколение ще разполагат с по-голяма разумност от сегашните. Глупавите, като умрат, в бъдеще ги очакват по-добри условия. Като се родят отново, те ще бъдат по-умни. Умният мисли, чувства и постъпва право. Баща и син пътуват с магарето от селото до близкия град. Бащата се качил на магарето, а синът вървял пеш. По пътя ги срещнал един селянин и казал: „Байо, слез от магарето. Синът ти трябва да се качи на магарето, а ти да вървиш пеш“. Бащата слязъл от магарето и качил сина си на него. По-нататък ги срещнал друг, който им казал: „Качете се и двамата на магарето. Защо трябва бащата да ходи пеш?“ И двамата се качили на магарето. Срещнал ги трети и им казал: „Защо сте се качили и двамата на магарето? Я слезте от него! Вместо да яздите магарето, сложете го на гърба си и така вървете“. Бащата послушал и третия. Той искал да научи нещо от съветите на хората, но въпрос е сега, кой съвет е правият?

Какво показва този пример? Че много от съвременните хора мислят повърхностно и то главно върху онова, което Първата Причина е създала. За пример, като погледнете наоколо, вие виждате голямо безредие: камъни, скали – всичко е в пълен безпорядък. Докато съществува този безпорядък, вие не можете да четете, не можете да разберете какво е писала природата. Книгата, която е изнесена пред вас, е разхвърляна: листа, корици, заглавия – всичко е разбъркано. Щом сте дошли на планината, вие трябва да възстановите първичния ред на нещата, всичко да поставите на своето място и тогава да четете. Голяма красота се крие в тази разхвърляна книга, но човек трябва да разбира тази красота, да може да я използва.

Като работите върху себе си, като се вдълбочавате в явленията на природата, не мислете, че ще разрешите всички въпроси изведнъж. Защо? – Защото във вас още не са развити ония чувства и способности, чрез които можете да изследвате нещата. Човек има около сто чувства и способности за развитието, за които се изискват ред години. Не е лесно да стане човек господар на едно свое чувство или на една своя способност. За пример, много време е нужно, докато човек научи как и къде да проявява своето милосърдие или докато се научи да наблюдава, да прави връзка между причини и последствия на нещата. Ако не знае как да се справи с тщеславието си, човек може да си създаде ред неприятности. Човек живее едновременно с много от своите чувства, затова трябва да знае как да манипулира с тях. Христос казва: „Не търсете слава от човеците, но от Бога“. Щом знаете това, като ученици на тази Школа вие трябва да работите върху себе си, да се самовъзпитавате. Ако не работите съзнателно и с Любов върху себе си, ученикът може да се натъкне на опасността да излезе преждевременно от Школата. Някой може да напусне училището още от първи клас, друг – от втори клас и т.н. Ученикът трябва да работи върху чистотата, върху справедливостта, върху обходата, да развива в себе си чувството Любов към Бога. Това са трудни задачи, както за учителя, така и за ученика. Теоретически лесно се предават методите, но практически мъчно се прилагат. Мъчно се възпитава човек. Той прилича на земята. За да се огрява от всички страни, земята трябва да се върти около оста си.

Следователно, за да развие всички свои чувства и способности, човек трябва да бъде всякога буден, да не изгуби добрите условия на живота си. За пример, за да развие милосърдието си, човек трябва да бъде обкръжен от хора, които имат нужда от него. Вие не можете да помагате на хора, които не се нуждаят от вашата помощ.

Когато постъпва в Божествената Школа, ученикът трябва да бъде здрав. Болният не може да влезе в Школата, защото вниманието му ще бъде насочено изключително към болестта. Болестите, погрешките спъват ученика. Те му препятстват да върви напред. Когато изтъква пред учениците си една погрешка, учителят няма предвид едного, но всички. Погрешката на едного е погрешка на цялото човечество, на целия свят. Казвате, че еди-кой си е горделив. Гордостта е обща черта на хората, на животните и на растенията. Лошата страна на гордостта е, че тя суши човека. Чрезмерната гордост изсушава човека. Когато е на място, тя го прави самостоятелен. Честността е в зависимост от чувството на самоуважение в човека. Честността не е морално чувство. Тя е едно от личните чувства. Тя е едно от личните чувства. Справедливостта, обаче, е морално чувство. Човек трябва да бъде справедлив към всички живи същества. Когато развива едно или друго чувство, човек се поставя на изпит, сам да види докъде е стигнал. Това значи: При свършване на всеки клас ученикът държи матура. Матурата определя положението на ученика. Ако не държи матура за всеки клас, ученикът ще изпадне в заблуждение да счита, че знае много, че има право да изправя другите хора. Той ще мисли, че другите са причина за злато, за нещастията в света. – Не, всеки трябва да знае, че той е причина и за злото, и за доброто в света. Някой отива при свой приятел да го морализира, да го учи какво да прави. Приятелят сам вижда погрешките си и се мъчи да ги изправи – няма защо ти да му четеш морал.

Като сте дошли на планината, изучавайте линиите на огъванията, да видите тяхната красота. Някои линии са от миналото, други – от настоящето, а трети – сега се чертаят, те са линии на бъдещето. Това показва, че планините се намират в процес на развитие, не са завършени. И сега се строи нещо ново в тях, и в бъдеще ще се строи. Нещата в природата са осмислени. Строи се нещо велико, което ще се открие в бъдеще. Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека. За обикновения човек всички неща в природата са разхвърляни; за учения всички неща в природата са на място поставени. Защо? – Защото той ги съпоставя и хармонизира. „А земята беше неустроена и пуста“. И до днес още земята се устройва. Докато човек се развива, и земята ще се развива. Когато човек мине в по-висок стадий на развитие, с него заедно и земята ще се повдигне. Формите на земята ще стават все по-красиви и съвършени. Процесът на развитие, през който земята минава сега, е бавен, равномерен. В миналото развитието на земята е било бързо, придружено с големи катастрофи. Като ходите по планините, вървете бавно, спокойно без бързане. На всеки сто метра спирайте на малка почивка, на крак, около 30 секунди. Във време на почивка ще придобивате енергия. Колкото по-високо се качвате, по-бавно ще вървите. По този начин ще се приспособите към силите на природата и ще ги използвате правилно. Иначе те ще ви противодействат: щом силите на природата ви противодействат, вие ще харчите енергията си без да се ползвате от тях. Всяка частица от планината е свързана с разумното начало, което работи по природата. Следователно, като се качвате в планинските върхове, мислете за службата която те изпълняват в природата, за да се свържете с разумността в нея. Всяка планина, всеки връх, всяко езеро има свое велико предназначение.

Помнете: където и да ходите – по езера, по планини или върхове, работете съзнателно, учете и прилагайте. Докато работата е приятна, тя е Божествена. Щом не е приятна, щом се вкисвате, тя е човешка. Работете с приятност и радвайте се на Божието дело!

Беседа от Учителя, държана на 12 август 1935 г., 8 ч. сутрин.

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, всички, земя, матура, магаре, природа, погрешки, другите, воля, има, казал, клас, виждате, чувства, гърба, нещата, прави, сега ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 12 Август 1935г., (Понеделник) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder