НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Две естества

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Две естества

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, земя, има, живот, ден, себе, бъде, свят, хора, дойде, всички, божествен, условия, царство, днес, божие ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 11 Август 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


В прочетената глава от пророк Йеремия нещата се описват според неговото вътрешно схващане.
Пророкът предава нещата, както ги вижда, и то от такова разстояние, от което най-добре ги схваща. Той вижда какво правят хората, но не намира изходен път от положението, в което се намират. По отношение на хората пророкът се намира в положение на кредитор, който има да взима. Той знае само, че трябва да му се плати, но как ще му се плати, не се интересува. Докато длъжникът не плати дълга си, между кредитора и него не могат да се възстановят правилни отношения. Докато длъжникът не плати дълга си, кредиторът не може нищо да му проповядва. Каквото да му проповядва, длъжникът не иска да слуша.

Разбойници хванали един американски мисионер, който започнал да им проповядва. Той искал да ги запознае с Евангелието. След като слушали известно време тия проповеди, главатарят на разбойниците казал: „Много хубаво говориш, но пари ни трябват. Само с красиви думи тази работа не става. Пари ни трябват!“ Сега и вие не трябва да живеете с илюзии, като този американски мисионер, че хората, между които живеете, лесно ще се споразумеят, лесно ще заживеят братски. Лесно е да се каже, че работите ще се оправят, че Царството Божие ще дойде на земята, че хората ще станат братя помежду си, но мъчно се постига това. Днес, докато сте на земята още, това е непостижимо. Това не става във времето на Христа, няма да стане и във ваше време. Вие искате да постигнете тия неща още днес. Нито в сегашния живот, нито в бъдещия може да се говори за идване на Царството Божие на земята. Защо? – Защото не сте готови още за новия живот – за живота на безсмъртието. Докато живее само в плътта си, човек никога не може да придобие безсмъртие.

Бог създаде човека и го направи от две вещества: от материя, т.е. от плът, и от дух. Казано е в Писанието: „И направи Бог човека от пръст; и вдъхна в ноздрите му дихание, и той стана жива душа“. Пръстта всякога ще си остане пръст. Тя не може да наследи Царството Божие. Това, което е от земя, на земята ще си остане, няма да влезе в Царството Божие. „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие“. Като не знаете това, вие се стремите към земята, работите само за вашето физическо тяло. Като поотслабнете малко, като видите, че лицето ви е пожълтяло, очите ви – хлътнали, сърцето ви – отслабнало, вие веднага се уплашите. Няма защо да се плашите, това са все материални работи. Трябва ли да се плашите, че един от прозорците ви е счупен? Трябва ли да се смущавате, че някой ви казал една обидна дума? Това са материални работи, пред които човек не трябва за дълго да се спира. Какво представят съвременните хора? От сутрин до вечер се разправят изключително с материални работи: кой бил по-добре облечен и нахранен, кой имал по-хубава къща, кой заемал по-високо обществено положение и т.н. Като погледнете човека, отвън изглежда благочестив, смирен, а отвътре се бушува, смущава се духът му, вследствие на което вътрешно той се раздвоява. Обикновено човек се стреми да се покаже такъв, какъвто не е в действителност. Каквото да прави, обаче, докато дава предимство на плътта, на животното в себе си, той все животно ще си остане. То мисли единствено да задоволи своите нужди, а за Царството Божие ни най-малко не се приготвя. Животното иска хляб, да задоволи нуждите си. Щом задоволи глада си, за нищо друго не мисли.

Второто естество на човека е неговото духовно, т.е. Божествено начало. Божественото в човека има стремеж към великото, към възвишеното в света. Когато се казва, че духът не отпада, разбираме Божественото, духовното начало в човека. Само то не отпада. Всички потици, всички стремежи в човека се дължат на Божественото в него.

Всички хора се намират пред една задача – да се справят с материалната каша на своя живот. Те не са пратени на земята да живеят в тази каша, но да я използват за създаване на по-добри условия в живота си. С тази каша те могат да измажат къщите си, да ги изчистят, да ги направят удобни за живеене. Не е въпрос човек да се меси в тази каша, но трябва да я сложи на работа. Това ще бъде опит, чрез който ще познаете каква е вашата вяра, колко сте търпеливи. Вярата на някои хора е като тази на заека. Заекът не може да разчита на своята вяра, нито на своята сила. Единственото нещо, на което заекът може да разчита, това са неговите дълги крака. Щом види опасност, той трябва да бяга – нищо повече. За заека бягането е свързано с мисълта. Щом бяга, той може и да мисли.

Човек трябва да мисли право. Правото мислене подразбира съпоставяне, последователност между фактите. Дошъл един човек на планината и, от голяма ревност, един от братята му забранил да пуши тютюн. Той се оплаква, че му забранили да пуши. Казвам: Този, който ти е забранил да пушиш, сам не е разбирал какво трябва да прави. Ето, виж, тук на десетина места са наклали малки огньове, запушили са цялата местност, а на тебе казват да не пушиш. Техните огньове димят повече, отколкото твоята цигара. Както те имат право да палят огньове, така и ти имаш право да пушиш. Какво лошо има в това, че един човек запалил цигара? Той носи огъня в устата си. С това той иска да каже, че си приличате. Неговият огън е в устата, а вашият – отвън. Ще кажете, че не е позволено да се пуши тютюн. Не е позволено да се пуши тютюн, но и живи клекове да се горят не е позволено. Не е въпрос да се оправдава пушенето на тютюн, нито пък може да се забрани кладене на огън.

Ние не сме против огъня, но поддържаме идеята, че огънят трябва да е без дим, без пушек. – „Възможно ли е това?“ – Ако днес не е възможно в бъдеще ще е възможно. Това значи да дойдем до електрическата енергия. Само електрическата енергия може да даде огън без дим. Тъй щото, когато искате да забраните на някого да не пуши, дайте му една по-висока идея от обикновената. Кажете му, че той може да пуши, но нека намери такъв тютюн, който да не дава дим и да не съдържа в себе си никакво наркотично вещество. Като кажете така, в този човек ще се събуди нова мисъл и той ще започне да мисли. На всеки трябва да се даде свобода, да се прояви според съзнанието си. Не упражнявайте никакво насилие върху съзнанието на човека. Всеки трябва доброволно да прави това, или онова.

И наистина, всеки се стреми към свобода. Кога може човек да бъде свободен? За да бъде свободен вечер, като си ляга, леглото му трябва да бъде два пъти по-широко, отколкото е той сам, за да може лесно да се обръща на една или на друга страна. Ако леглото е широко, колкото тялото му, по никой начин той не може да бъде свободен. Ако дадат на човека храна, колкото на пчелата, може ли той да бъде свободен? – Не, за човека е нужно храна, колкото за 50,000 пчели най-малко. Само при това положение той може да бъде свободен. Щом яде повече от пчелите, човек ще свърши повече работа от тях. Значи свободата на човека е в зависимост от условията, при които се намира. Тия условия могат да бъдат външни и вътрешни. Религиозните хора говорят за свобода, за любов, за идване на Царството Божие на земята, но тяхното разбиране по този въпрос е физическо, материално. Според тях идването на Царството Божие на земята е подобно на излизането на човека от неговата стара, бедна колиба и влизането му в нова, голяма, богата къща. Каква е разликата между новата и старата къща? Новата къща ще има повече стаи, по-хубава наредба, по-големи прозорци и т.н. Трябва ли да проповядвате на човека, че като дойде Царството Божие на земята, той ще има нова, по-хубава, по-голяма къща от старата колибка? Ако е въпрос за нова къща, още днес той може да има такава. Не е нужно Царството Божие да дойде на земята, за да има човек нова къща. Трябва ли да проповядвате на някого, че в идното прераждане ще има хубава, голяма къща? И в този живот той може да има нова, хубава къща. Не е нужно да умре човек, да се роди втори път, за да има нова къща. И в новата къща той ще бъде такъв, какъвто е бил и в старата колиба. Важно е, като влезе човек в новата къща, да се измени, да се прероди вътрешно. Тогава новата къща има смисъл. Тогава само идването на Царството Божие на земята се осмисля. И котката живее заедно с господаря си, яде от същия хляб, от който господарят яде, но все котка си остава, все същите навици си запазва. Като хване мишка, направо с козината я изяжда. Докато е господарят – в стаята, тя не смее да пипа нищо, дава вид, че се е възпитала. Щом господарят излезе от стаята, тя веднага намира сиренето или кашкавала и си хапва от него. Като види, че господарят влиза в стаята, тя веднага излиза вън, като че нищо не е пипала.

В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях. Не само обикновените хора, но и напредналите същества се поддават на състояния, които са вредни. Едно от тия състояния е унилост, апатия. Това състояние се дължи на материалното естество на човека. Щом попадне под това състояние, човек се усеща слаб, немощен. Каквото предприеме, не може да го свърши. Дигне един товар, веднага го слага на земята, намира, че е тежък за него. Той изпада в положение на дете. Обаче това, което за детето е тежко, за възрастния не е тежко. Следователно унилост, апатия, неразположение, тъга, това са обикновени състояния, присъщи на материалното, а не на духовното естество на човека. Докато е само в материята, човек ту скърби, ту се радва. Той е изложен на постоянни промени. Каквато е скръбта, такава е и радостта му. В живота на духа, обаче, тези бързи промени, от скръб на радост и от радост на скръб, са изключени. Духовният живот изключва резките промени. Когато Христос казва, че душата му е прескръбна до смърт, това се отнася до материални, до човешки работи. Той се моли, търси начин да излезе от едно състояние и да влезе в друго. Много неща научи Христос на земята. Той знаеше теоретически много закони, но тяхното приложение научи на земята. Да опиташ, да превъзмогнеш, да преустроиш нещата, това е истинско знание. Христос казва: „Както ме е Отец научил, това правя“. Той приложи знанието, което е добил от Отца, но много неща научи и от хората. Като дойде на земята, хората започнаха да Го учат, затова Той казваше: „До кога ще ви търпя?“ При Него идваха мнозина и Го запитваха: „Може ли човек да напусне жена си? Ето, хванахме тази блудница в престъпление. Според закона на Моисея трябва да я убием с камъни. Ти какво ще кажеш?“ Христос трябваше да отговаря на много въпроси.

Като засягам тия въпроси, с това ни най-малко не искам да ви създавам нови противоречия. Аз не искам да предизвиквам и вашите противоречия, защото дъното на реката, през която тече вашият живот, и без това е кално. Който влезе във вашата река, без да иска той все ще раздвижи тази кал, ще размъти водата ви. В който дом влезете днес, все ще раздвижите тази кал. Представете си, млад, красив момък влиза в едно благородно семейство, което има две красиви моми. Ако не умее да се държи добре, момъкът ще смути целия дом, т.е. ще повдигне калта от дъното на техния живот. Ако млада, красива мома влезе в един дом, дето има няколко момци, с незнанието си да се обхожда добре тя ще размъти техния живот, ще смути умовете на всички. Ще кажете, че момъкът или момата са се влюбили. Че и котката се влюбва. Като види сиренето, и тя се влюбва. Щом се влюби в сиренето, тя веднага го задига. И котка и човек могат да се влюбят и да смутят един дом, да размътят неговата вода, да повдигнат калта от дъното на неговия живот. Без да иска, всеки може да смути някого. Защо? – Защото на дъното на всеки човешки живот има утайки, които лесно се размътват. Като се размъти дъното на този живот, човек казва: „Защо трябваше да стане това нещо? Не можа ли да се избегне по някакъв начин?“ За да не става това нещо, човек трябва да се справи с мътилката на своите желания. Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш. Че си влязъл в един дом, че си погледнал красивите моми, това не е лошо. То не може да причини раздвижване на калта. Калта се е раздвижила от това, че като си погледнал една от красивите моми, ти си я пожелал за себе си и си помислил, че ще бъдеш щастлив с нея. Не само, че няма да бъде щастлив, но и двамата ще бъдат нещастни и ще се намерят в чудо, какво да правят, за да излязат от това положение. Момата ще каже: „Ти ме взе от майка ми, която ме обичаше. Обещаваше ми много неща, но нищо не изпълни. Ти ме направи нещастна, ти разби живота ми“. И момъкът ще каже същото на момата: „Докато бях при майка си, бях любим на нея. Ти ми обеща любовта си, но не ми я даде. Сега съм нещастен, самотен, измъчен в живота“.

Като изнасям тия примери от живота, искам да бъдете разумни, правилно да разбирате. Когато се гради къща, избират здрави греди. Ако някоя от гредите се окаже слаба, тя се счупва и не издържа тежестта, която поставят върху нея. Кой е виновен в случая: гредата, или онзи, който гради къщата? Много от човешките желания са също така слаби, неиздържливи, като върбовите греди. Сложите ли такова желание при строежа на вашата къща, в скоро време то ще се огъне, няма да издържи. Кой е виновен за това: желанието или вие, които поставяте това желание за основа на вашия живот? Какво трябва да правите тогава? Или, какво се изисква от вас? От всеки човек се изисква разумност. Влизате в една гостилница, изваждате кесията си и виждате, че имате пари само за един обяд. Разумността ви налага да хапнете толкова, колкото парите ви позволяват. Ама гостилничарят бил добър човек, той ще ви даде на кредит да ядете, колкото искате. – Не, ти ще разчиташ на това, което имаш, а не на добрината на гостилничаря. Че е добър човек, това е друг въпрос. Редът на гостилничаря е съвсем друг. Той е написал едно обявление: Днес с пари, утре без пари. Някой има 50 лева в джоба си. Влиза в една гостилница и казва: „Днес ще си заръчам богат обяд. Ще се нахраня като аристократ. Че за утре няма да имам парче хляб, не искам да зная. За утрешния ден Бог е помислил“. Да, Господ е помислил. Той е определил да прекараш утрешния ден в пост. Тогава ти ще започнеш да роптаеш, защото Господ е наредил така. Господ е наредил добре, но защо ти не разпредели парите си, да ти стигнат за няколко дена? Ти трябваше да отидеш в някоя евтина гостилница, дето обядът струва десет лева. С тия 50 лева ти щеше да прекараш пет дена.

В Божествения свят нещата са строго определени. За всяко нещо има определено време, място и средства. Там нещата не стават механически. В духовния свят, когато един яде, все едно, че всички ядат. Там няма завист. В който дом на духовния свят влезете, никъде няма да намерите излишък. От това, което сутринта са купили, до вечерта нищо не остава. Ако остане нещо, гледат веднага да го раздадат. На другия ден се купува ново. На земята, обаче, не е така. Тук всеки гледа да се осигури за утрешния ден. В Божествения свят осигуровки не съществуват. Земният порядък се различава коренно от Божествения. Ако искате да постъпвате според законите на Божествения свят, всички хора трябва да бъдат готови, да разбират законите на този свят и да се съобразяват с тях. За пример, вие имате едно кило маслини. Дойде някой ваш ближен в дома ви, беден човек. Вие искате да му помогнете и, като се ръководите от Божествените закони, давате цялото кило маслини на вашия ближен, без да мислите за утрешния ден. Той взима маслините и не се замисля какво остава за вас, а гледа по-скоро да си отиде, да не би да го извикате назад, да си вземете част от маслините. И който дава, и който взима трябва да постъпва според законите на Божествения свят. Не е нужно да дадете цяло кило маслини на един човек. На всекиго ще дадете по малко.

С този пример аз само обръщам вниманието ви, да знаете каква е волята Божия. Волята Божия седи в това, да разберете реда и порядъка в Божествения свят и да живеете според този порядък. Като живеете по този начин, ще видите, че не сте далеч от Царството Божие. Вие очаквате да дойде Христос втори път на земята и тогава да влезете в Царството Божие. Христос и днес може да дойде на земята и вие още днес можете да влезете в Царството Божие. Колкото е възможно това да стане след хиляди години, толкова е възможно да стане и днес. Някой очаква всичко от Христа, от Бога, като от свой Баща, Той да му помогне. Обаче, когато Баща им дойде при тях, ще види, че някои още спят. Като погледне към тях, Той ще каже: „Нека си поспят тези деца“. Много хора спят по 12 часа на ден. Ако всеки час е равен на сто години, значи те спят цели 1200 години. През това време Баща им чака да се събудят от този дълъг сън. Христос казва: „Не съм вече на света: аз ида при Тебе“. Значи Христос напуща света и отива при Отца си. С това Той иска да каже, че напуща човешките разбирания, човешкия ред на нещата и отива в Божествения свят, дето съществува друг ред и порядък. „Отче светий, опази в името Си тия, които ми даде, за да бъдат едно, както ние“. Когато всички станем едно, тогава сегашният и бъдещият живот ще представят един велик, непреривен живот. В действителност между сегашния и бъдещия живот няма разлика. Животът на малкото дете и на възрастния човек е един и същ. Разликата е само в разбиранията им. Детето има едни разбирания за живота, а възрастният – други.

Като говоря за двете човешки естества, мнозина мислят, че могат лесно да се освободят от първото си естество – от естеството на плътта. Каквото да се говори, каквото да се пише в Свещените книги, невъзможно е човек да се освободи от естеството на своята плът. Борбата между плътта и духа всякога е съществувала и ще съществува. Животът на духа и животът на плътта, колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие. Без живота на плътта не може да има никакво развитие, никакъв прогрес. Оставете настрана плътта. Не се смущавайте от нея, но стремете се да я подчините на духа, тя да му слугува. Възпитавайте плътта си във всички направления. Като ядете, разумно яжте. Всякога оставайте малко гладни. Не е въпрос да се измъчвате, да гладувате, но да оставате поне малко гладни. Ако хлябът е сух, сложете го на пара да омекне; ако е мокър, сложете го на огъня да се опече; ако е малко прашен, оцапан, измийте го с гореща вода.

Ако нямате нищо друго, освен хляб, представете си мислено, че на масата пред вас са сложени маслини или круши и че от време на време си взимате по една маслинка или круша. Ще кажете, че това са илюзии. – Не, не са никакви илюзии. Хлябът съдържа в себе си всички хранителни материали. В него ще намерите всичко, каквото пожелаете. Ако отидете в една гостилница, ще намерите голямо разнообразие, но това разнообразие се отнася само до формата, а не до същността. Хлябът съдържа всичко, каквото различните ястия съдържат, само че представени в друго състояние, а не както в сготвените материали. Хората днес употребяват бял, черен хляб, симид, баклава, но всичко това е приготвено все от тесто. Засега най-добрата храна, най-доброто ядене е хлябът. Днес хлябът има право на гражданство навсякъде. Човек може да живее само с хляб. Въпреки това, когато има само хляб, той не е доволен. Каквото и да яде, човек трябва дълго време да дъвче храната си. Мнозина ядат кокошки, агнета. Те могат да ядат всичко, каквото желаят, важно е, обаче, дали самите кокошки и агнета са съгласни да ги колят. Всяко нещо, което вършите, трябва да бъде съзнателно. Като говоря тези неща, мнозина от вас бързат, искат да ги споделят със своите близки и познати. Вие не подозирате на какви мъчнотии се излагате по този начин. Като изнасяте своята сила, своите знания и богатства пред хората, с това събуждате в тях желания и те да имат същите блага. Естествено е човек да желае да бъде богат, силен, учен. Всеки може да има тия блага, но съществува известен ред, по който нещата се придобиват. За да бъде богат, силен или учен, човек трябва да разполага с известни възможности в себе си за придобиване това богатство. Между него и всяко едно от тия блага трябва да има известно съответствие. Богатството, знанието представят товар, за носенето на който се изисква сила. Който има здрав гръбнак, само той може да носи тия блага на гърба си. Който няма здрав гръбнак, той трябва да носи товар според силите си. Всяка идея има своя определена тежест. За да не изпитвате дълго време тежестта ѝ, вие трябва да я пуснете на свобода, да не я държите затворена. Идеите са семена, които трябва да се посадят, за да израстат и да дадат плодове. Защо ще храните идеи, ако не можете да ги посадите? Или, защо ще ги садите в почва, която не благоприятства за тяхното растене и развитие? Разумността изисква да посаждате идеите си на добра, на благоприятна почва. Добрият човек представя плодородна нива, разработена почва, на която можете да посаждате Божествените идеи. Не сейте свещени, Божествени идеи при неблагоприятни условия. Срещнете ли целини, сейте на нея бодили. Колкото бодили имате в себе си, сейте ги на такава почва. И бодилите трябва да растат.

Съвременните християни проповядват това, което не изпълняват. Това значи: те сеят добри семена на лоша почва, при неблагоприятни условия. Това не е за осъждане. Можете ли да осъждате човека за това, че яде? Като яде, човек все ще се изцапа. И после ще търси начин, как да се изчисти. При това положение човек все ще се натъкне на известно противоречие. Големите противоречия в живота се дължат на факта, че хората не разбират каква е волята Божия. Като не разбират в какво се заключава волята Божия, те искат да наложат своята воля, искат да изменят реда и порядъка на нещата в живота. Те искат да подчинят Божествения ред и порядък на човешкия. Това е невъзможно! Бог всичко дава доброволно. Той задоволява нашите нужди, но по никой начин не позволява да подчиним Божественото на човешкото. Ние трябва да приемем Божественото в себе си – няма друг изходен път.

Радвайте се на Божествения живот, който прониква във вас! Задачата на всеки човек седи в това, да вижда Божественото в себе си и да Го разбира. Ще дойде ден, когато всички хора ще дадат ход на Божественото начало в себе си, ще приемат Божествения ред и порядък. Дойдат ли до това положение, хората ще придобият онзи вътрешен мир, към който се стремят. Трябва ли след това да им се проповядва? Какво ще говорите на любещия за любовта? Да кажете на някого, че хората трябва да се обичат, това значи да го накарате да дава. Любовта подразбира два момента: или дава, или взима. Когато двама души се обичат, единият дава, другият взима. Който обича, той дава; когото обичат, той взима. Любов има и в даването, и във взимането. Ако посетите някой болен, вие ще изразите любовта си, като вземете нещо от него. Какво ще вземете от болния? Ще вземете временно поне болката му и той ще се облекчи. Ако сте силен човек, вие взимате болката му и я впрягате на работа. След това взимате камшика и подкарвате колата. В дадения случай болестта играе роля на кон. Кой как види този кон, ще намери, че е добър, работен. Обаче всеки човек не може да впряга болестта на работа. Според съвременната медицина всяка болест се крие в кръвта на човека. Според нашите твърдения, обаче, всяка болест, впрегната в колата като кон, може да се предаде на всеки човек. Достатъчно е да застанете зад коня, за да ви ритне с крака си и да ви причини болка. Следователно болестта може да се уподоби на здрав, красив, енергичен кон, пълен с живот, който не знае как да управлява своята енергия. Съвременните хора се плашат не само от болести, но те се плашат от страдания и от мъчнотии. На какво се дължат някои от страданията и мъчнотиите на хората? Те се дължат на силните желания, които имат в себе си, но за които нямат средства, нямат сили да ги реализират. Щом нямате възможност да реализирате желанията си, подарете ги на някого, той да ги реализира. За да поддържате едно силно желание в себе си, нужни са много средства. Скъпо струват силните желания! Дойде на ума ви някоя красива мисъл, някоя велика идея, но вие сами не можете да я реализирате. Щом не можете да я реализирате, кажете я на някого, той да я реализира вместо вас. Вие я държите в себе си, чакате благоприятни условия за реализирането ѝ и като не успеете, страдате, измъчвате се. Няма защо да страдате. Кажете я на някого и радвайте се, че той ще може да я реализира.

И тъй, когато не можете да се справите с идеите, които дохождат в ума ви, направете това, каквото овчарят прави. Един овчар има сто овце. Всяка година овцете му се увеличават. След десет години той има хиляда овце, после овцете му стават две хиляди, три хиляди и т.н. Какво прави тогава овчарят? Той избира най-хубавите овце и ги продава. Правете същото и вие. Какво ви пречи да изнесете вашите желания на пазара, да ги продадете и да ги превърнете в пари? На много от вашите желания е определено да бъдат продадени и по този начин да поддържате живота си. На много овце е определено да станат жертва за господаря си. Да станат жертва, значи да бъдат продадени, да бъдат изядени. Ако хора не ги изядат, вълци ще ги изядат, микроби ще ги изядат. Кое е по-хубаво? Като умре човек, и него изяждат. Кой го изяжда? Земята изяжда човека и затова казват, че земята го поглъща. Когато сложат човека в гроба, същества от низша култура го изяждат. Кое е по-добро за човека: млад ли да умре, или стар? Млад ли да го изядат, или стар?

Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Ако Христос трябваше да бъде изяден, можете ли вие да избегнете това изяждане? Всеки човек ще бъде изяден. Не е важно, дали човек ще бъде изяден, или не. Важно е, обаче, онези, които ви ядат, да станат едно с вас, да приемат вашия живот. „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“, казва Христос. Този стих не е само мистичен. Той съдържа в себе си една реална страна, която ще разберете в бъдеще. Сега няма да се спирам върху тази страна на стиха, за да не изпаднете в заблуждение. Под „плът и кръв“ Христос разбира онази вътрешна, духовна сила, която излиза от човека и храни другите хора.

Сега, каквото обяснение да се даде на този или на онзи стих от Евангелието, ако имате разбиранията на хората от света, нещата пак ще останат неразбрани. Защо? – Защото тия хора са в противоречие с Божествения ред на нещата. За себе си те са прави, но не и по отношение на Абсолютното. Както да гледат на нещата, страданията и върху тях ще дойдат. Никой не може да се освободи от страданията. Те са благо за човешката душа, защото са условия за пробуждане на съзнанието. Когато съзнанието на човека се буди, едновременно с това Божественото начало в него взима надмощие над човешкото. В това отношение страданията са от голяма полза, както за отделния човек, така и за цялото човечество.

Човек се стреми към знание, към по-добри условия на живота. Това е естествено. Знанието носи светлина. То дава възможност на човека съзнателно да служи на Бога. Мнозина мислят, че първо трябва да наредят работите си и тогава да служат на Бога. – Не, служи на Бога всяка минута, всеки час, при каквито условия на живота да се намираш. Ако чакаш да се наредиш, че тогава да служиш на Бога, ти ще изгубиш и тия благоприятни условия, които имаш сега. Аз ви въвеждам на тази мисъл, за да помните винаги, че вие сте конци, тънки като паяжина. Ако не се съединят в едно, тия конци няма да издържат на външните бури и ветрове, на външните сили. Хиляди конци, съединени в едно, образуват нещо здраво, издръжливо. Ако живеете всеки за себе си, ако не се обедините, вашата сила ще бъде като тази на паяжината и ще свършите толкова работа, колкото паякът свършва. Обаче, ако всички се обедините в едно, ще свършите определената работа за Бога. Божията работа се върши от много хора, а не само от един човек. Много хора са определени да свършат Божията работа и те ще дойдат!

Когато от невидимият свят слязат работници за този свят, те търсят съответна почва, съответни условия. Съответните условия са хората, готови за работа. Колкото повече готови хора, колкото повече работници има на земята за Божието дело, толкова повече ще дойдат и от невидимия свят. Когато небесните жители дойдат на земята, те ще наредят работите на земните жители. Човек гради къщата си и ако се окаже добра, разумното влиза да я нареди. От всички се иска градеж. И едните, и другите ще градят. Станете добри работници, за да заслужите великото благословение. Какво ще правите един ден, когато Бог вземе всичко, каквото ви е дал? Ако имате жена, ще я вземат; ако имате син, ще го вземат; ако имате дъщеря, ще я вземат. Най-после ще вземат и тялото ви. При това положение вие ще се уплашите, ще се смутите, ще се чудите какво да правите. Сега ще направя сравнение между вашето положение и това на малкото дете, което всеки ден расте по малко и дохожда до онази възраст, при която физическото растене спира. Представете си, че един баща има малко дете, на което се радва. Той го облича, къпе и с радост констатира, че от ден на ден детето расте и се развива. В първо време ризката, дрешките на детето добре прилягат на тялото му, но като дойде към петата година, ризката, дрешката, панталонките на детето стават къси, тесни и бащата му купува нови, по-широки, по-дълги дрешки. Той казва на майката: „Хайде, съблечи детето да го окъпем добре и да го пременим с новите дрешки“. Какво е изгубило детето? Нищо не е изгубило. Не само че не е изгубило, но е придобило нещо. То се е облякло с нови, по-дълги и по-широки дрехи. След други пет години детето минава през нов процес на обличане, докато един ден, когато спре растенето, спира и този процес. Каквото е събличането и обличането на детето, такова нещо представя излизането на човека от тялото му и заминаването му за онзи свят.

Когато физическото растене на човека спре, когато синът стане на 21 година, бащата пак му носи нови дрехи, но вече не през пет, а през десет години. Синът започва да се чуди защо баща му е станал толкова скържав. Той намира, че по-рано баща му е бил по-щедър. – Не, баща му не е скържав, но не иска безразборно да харчи, да пилее средствата си. В разкопки, направени някъде в Алпите, намерили останки от хора гиганти, които живели преди хиляди години на земята. Те били високи около четири метра. Какво ще бъде положението днес на един баща, който има син или дъщеря, високи четири метра? Като знае икономическите условия, при които хората живеят на земята, Бог е спрял тяхното физическо растене до възможен предел. По такъв начин Той ги е запазил от едно зло. Какво трябваше да бъде материалното положение на човек, висок четири метра? Икономическите, материалните условия на живота днес са нагодени за човек, висок от един и петдесет до два метра най-много. Ако съвременният човек е по-висок от тази норма, той и в ядене, и в обличане ще бъде изложен на големи изпитания, на големи лишения.

Следователно, за да не вадите криви заключения за живота, вие трябва да се освободите от вашата стара философия. Криви са разбиранията ви и за земята, и за небето. Вие си представяте живота на небето като този на земята. Ако представата ви за земния живот поне е права, както и да е, но и земният живот не е много понятен за вас. Ако пък отидете на небето и видите какъв ред и порядък съществува там, сами ще се смеете на разбиранията си. Вие си представяте неща, които само на земята ще намерите, но не и на небето. Каквито идеали да си представяте, всички ще ги намерите на земята. Вие си представяте рая нещо особено. И най-хубавият, най-красивият рай да ми опишете, аз ще ви покажа същия рай на земята. Вашият рай не е раят на небето. Раят, т.е. Божественият живот, се отличава с необикновена красота и великолепие. Вие не можете да си представите такава красота! В Божествения свят няма нищо излишно. Там всяко нещо е на мястото си. Който отиде на небето, той ще се изгуби между съществата там, понеже всички си приличат. Кой е вашият приятел, вие не бихте го познали между другите. Всички са като един човек. Една възможност има да познаете приятеля си: ако го обичате. В това отношение животът на небето е крайно еднообразен. Там съществува външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. Всички си приличат по поглед, по усмивка, по движения, по облекло. Дрехите им са бели, от лен, с златни колани и с венци на главите. Който отиде на небето, той не може да се сърди, не може да завижда. Защо? – Защото има всичко, каквото пожелае. Там собственост не съществува. Тук някой хване жена си и казва: „Тази е моя жена“. Той познава жена си по очите, по веждите, по носа, по устата, по гласа и т.н. Хората се различават външно, а вътрешно си приличат, еднообразни са. Какъвто и да е животът на земята, той представя велико училище, предметно учение за хората. Този живот е необходим, той е на мястото си. Земният живот е предисловие, предговор на Божествения.

Сега ви говоря за небето, но то пак ще остане неразбрано. Защо? – Защото противоречията, които съществуват на земята, пречат да виждате нещата ясно. Както и да ги примирявате, противоречията ще си останат. – До кога? – Докато влезете в Божествения свят. Щом влезете в този свят, вие ще разберете отношенията, които съществуват между земния и небесния живот. За сега много неща още не разбирате и няма да ги разберете, защото не сте ги опитали. Теоретически ги знаете, но вътрешно трябва да ги разбирате. Да ги разбирате вътрешно, това значи тия неща да са преминали през съзнанието ви.

Като ви говоря толкова много, виждам, че има опасност колата ви да се претовари. И без това колата ви е много натоварена, не трябва да се претоваря. Като очаквате времето, за да влезете в Царството Божие, вие сте се натоварили с излишни мисли и желания, които ви спъват в пътя. Разтоварете се малко, да стигнете по-лесно. Ако сте много натоварени, ще забележите, че от година на година губите силата си, паметта си, мисълта си и ставате кисел, недоволен. Това се дължи на вашето неразбиране на живота. Като живеете, вие трябва да дойдете до закона на обновяването, на вечното подмладяване, та като заминете един ден за онзи свят, да бъдете млади. Ако заминавате за онзи свят, млади заминавайте, а не стари. Там не искат стари хора. И стари да сте, щом мислите да заминавате за онзи свят, обновете се, станете млади и тогава заминавайте. Ако заминете стари, ще ви върнат назад. Там стари хора не приемат. Който е стар, той ще остане на земята. Като започнат да остаряват, хората се страхуват, че ще умрат, ще отидат на небето. – Не, старите не ги пущат на небето. Земята не може без тях. Когато един жител от небето слезе на земята, той търси старите да подмлади, а младите оставя настрана. Това се подразбира от думите: „Христос не дойде на земята за праведните, но за грешните“. Той дойде да помогне на слабите, на бедните, на страдащите, а не на силните, на щастливите. Слаби, немощни, бедни са онези, които са изостанали в пътя на развитието си, които се намират в смущения, в обезсърчения, в обезсмисляне на живота. Тези хора имат нужда от насърчение, от светлина. Казано е в Писанието: „Ще изпратя Духа си да ви научи“. Кога ще дойде този Дух? Духът ще дойде, когато човек направи връзка с Него. Тази връзка ще внесе в човека вътрешно разбиране на нещата.

Казвате, че Духът ще ви научи, а едновременно с това търсите различни окултни науки, очаквате от тях да получите истинско знание. Окултната наука не показва пътя на човека, нито му дава начини за живеене. Тя е път към Божествения живот, но не е наука за живота. Да се занимаваш с окултизъм, значи да се занимаваш с условия, при които животът може да дойде. Като се приготвяте за тези условия, Божият Дух ще слезе във вас и ще ви занимава с висшия, съзнателния живот. Думата „окултизъм“ подразбира нещо скрито, тайно. Всичко, което е скрито, не е окултно. За пример, някой падне на земята и счупи крака си, или се удари някъде силно. За да мине болката му, той започва леко да се разтрива по гръбначния стълб, или на други места. Ако всеки ден някой ви разтрива по гръбначния стълб, всяка болка, която имате, ще мине. Това показва, че известни места на организъма съдържат в себе си скрита жизнена енергия, която лекува болните места. Щом се предизвика деятелността на тази енергия, моментално тя се проявява и оказва своето влияние. Тази енергия е скрита, но не е окултна. Хората заболяват по единствената причина, че прекъсват връзката си с Божествения свят, вследствие на което се лишават от енергиите на този свят. Като не знаят причината на своето заболяване, те търсят външна помощ, но тя не иде отвън. За да бъде здрав, човек трябва да има дълбоко вътрешно разбиране на нещата; той трябва да бъде спокоен, от нищо да не се плаши. Вие сте дошли на планината и докато се аклиматизирате, ще бъдете готови на всичко. Много от вашите стари болести ще се явят – това да не ви смущава. В организма стават различни реакции, които, при тези условия, са в реда на нещата. Щом сте дошли на планината, ще гледате тук да оставите непотребното, старото, хилавото и да възприемете от нея здравото, чистото обновяващото. Направете днес следния опит: постарайте се да прекарате този ден спокойно, тихо, да се пазите от гняв, от спор. Прекарайте този ден така, че на никого да не кипне млякото – на ваш език казано. Така ще провери всеки за себе си, докъде е достигнал в самовъзпитанието и самообладанието. Всеки сам да се въздържа, да търпи, а не отвън да го въздържат. Дойде някой при мене, седне и започне да говори. Понеже му е приятно да седи повечко, той започва да преповтаря една и съща песен. Това не е музикално говорене, то е тананикане, припяване. От моя страна аз трябва да имам търпение да го изслушам внимателно. Аз често правя опити върху себе си. Изпея една песен един, два, три и повече пъти, докато най-после тя се отрази добре върху състоянието ми. Всяка дума, изговорена музикално, се отразява хармонично върху чувствата, върху състоянията на човека. Ако тя се отрази върху мене добре, и другите ще я харесат. В това отношение всеки сам може да служи като пробен камък за онова, което говори. Изпитвайте нещата първо върху себе си и като се уверите в тяхното добро влияние, прилагайте ги върху другите.

И тъй, прекарайте този ден без никакво недоволство, без никакво набръчкване на лицата ви. Забравете всички болести, всички страдания и мъчнотии. Като дойде някоя болест при вас, питайте я, каква услуга иска и кажете ѝ, че сте готови да направите всичко заради нея. Болестите са вън от вас. Кракът ви боли. Кажете му, че ще мине, и го забравете. Не сте спали цяла нощ – нищо от това. Утре ще спите добре. Тялото не е спало, а не човекът. Главата ви боли. Това е физическа болка, не е болка на самия човек. Когато някой акробат върви по въже, вие го гледате, изживявате всичкия страх заради него. Той върви по въжето спокоен, а вие се измъчвате, притеснявате се да не падне. Същото нещо може да се каже и за вашите болести и страдания. Тялото ви боледува, а вие се мъчите заради него. Гледате един авиатор, че лети по небето, а вие долу се страхувате заради него. Обикновено авиаторите са смели, самоуверени хора, но същевременно са и тщеславни. Сега, съгласни ли сте да направите опита за цял ден? Ако цял ден е много, тогава направете опита до 12 часа на обяд, половин ден само. За вас е много цял ден да се въздържате от гняв, от спор. Не е лесно да прекарате цял ден в хармония: в обхода, в поглед, в думи, в мисли, в чувства и в постъпки. Не е въпрос да се плашите, но всеки трябва да живее, както живеят на небето. За да можете да издържите до обяд опита, произнасяйте думите: „Аз и Отец едно сме“. Бог работи за нас и ние трябва да работим за него!

„Да бъдем съвършени и ние, както е съвършен Отец наш.“

Беседа от Учителя, държана на 11 август 1935 г., 5 ч. сутрин.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, земя, има, живот, ден, себе, бъде, свят, хора, дойде, всички, божествен, условия, царство, днес, божие ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 11 Август 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder