НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Положителни качества / Не лъжете себе си

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Положителни качества

Най-често използвани думи в беседата: хора, човек, може, има, себе, аз, оправи, зло, всички, христос, днес, порядък, свят, сега, сам, бог, страдания, бъде, добро ,

 Утрини Слова , София, 28 Юли 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

6 глава от Йеремия.

В тази глава пророкът се оплаква от бедствията, които сполетяват хората по това време, в което живял. Между миналото и сегашното има известно съвпадение. И тогава хората се оплаквали от страданията и сега се оплакват. Между причините за тогавашните страдания и сегашните пак има нещо общо. Разликата между миналото и настоящето се заключава само в това, че днес злото е по- ограничено, отколкото във времето на пророка. Днес повечето хора са вярващи, минават за християни, за добри хора. Всеки мисли, че по-добър от него няма. Обаче, ако се опитате да предизвикате съвременния човек с нещо, ще видите, че неговата доброта е външна, не е обхванала напълно сърцето му.

Големи са страданията на хората, но въпреки това, всички очакват светли дни. Религиозните се надяват, че религията ще оправи света; учените пък вярват и очакват на науката да оправи света. Христос дойде на земята, но светът не се оправи. Къде е днес римската империя? Къде е еврейският народ? Христос дойде между евреите, които Го очакваха, но не Го познаха и казаха, че не признават никакво учение, освен Мойсеевото. Те признаваха учението на Мойсей, но и него не приложиха. Хората имат много учения, много научни теории, но приложение нямат. Като видят, че не могат да оправят живота си, най-после казват, че Бог ще оправи света. - Кой свят трябва да се оправи? - Човешкият. Обаче, изправянето на човешкия свят е предоставено на хората. Божественият свят, създаден от Бога, е изправен, няма какво да се изправя. Щом е така, хората трябва сами да изправят своя свят, да не очакват на други. Светът няма да се оправи, докато хората не съзнаят своите задължения и отговорности, както към себе си, така и към Цялото.

Един човек употребявал десетки години наред спиртни питиета, поради което станал голям неврастеник. В последните години на живота си ръцете му започнали да треперят толкова много, че не могъл да държи чашата, без да се разлива виното. Той не се стреснал от това, че ръцете му треперят, но се безпокоял, че не може повече да пие. Какво да направи, за да не се разлива виното? Той мислел известно време върху това и най-после дошъл до следната идея: с едно синджирче вързал чашата на ръката си и като вдигал чашата до устата си, синджирчето се опъвало и така поддържало чашата, че капка вино не се изливала.

Мнозина са дошли до положението на стария пияница и мислят, че животът им е оправен. Те казват: Слава Богу, че не сме като другите хора. Вярно е, че всички хора не са в едно и също положение; всички хора не са вързали ръцете си със синджир, да не разливат чашата, от която пият, но повечето хора живеят в човешкия порядък и са съдружници. Каквито загуби и печалби имат, те ги разхвърлят помежду си, поради което нямат никакви дивиденти. Печалби нямат, но недоимък - в изобилие. Недоимъкът се изразява в различни болести, страдания, мъчнотии. Те не се питат, как да си помогнат, но роптаят, защо са ги сполетели нещастията.

Както в миналото, така и днес, светът се намира в безизходно положение. Христос дошъл на земята да извади човечеството от безизходното положение, в което се намира и като единствен метод за изправянето му, Той препоръчва себеотричането. Който иска да оправи своя свят, първо трябва да се отрече от себе си, после от богатството си, след това да вземе кръста си и да последва Онзи, Който се пожертва за него. Много кръстове има днес, но те не са вдигнати, както трябва. Те висят по вратовете на хората, а някои са окачени на гърдите им, но въпреки това, малцина познават самоотричането. Който носи кръст на гърдите си, минава за герой, но това не е още истинско геройство. Много от сегашните герои приличат на онези работници, които носят мотики на раменете си, но не работят. Те казват, че мотиката ще подобри положението на света. Вярно е, че мотиката ще оправи света, но ако се вдига и слага. Ако само се говори, без да се вдига и слага на земята, нищо не може да се постигне. Други пък казват, че кръстът ще победи света. И това е вярно, но само онзи кръст побеждава, който се носи с достойнство. Иначе, да говорите за кръста, а да се страхувате от страданията, с това нищо не се постига. Колко хора днес носят страданието с радост? Като се намерят пред някакво страдание, те пъшкат, недоволни са от него. - Защо? - Сами са го създали. Повечето от страданията на хората са резултат на техния изопачен живот, затова са недоволни от тях. Те се намират в положението на вола, който сам си е създал рога, за да се брани. Въпреки рогата му, хората са го впрегнали на нивата да оре. Сега той мисли, как да махне рогата си, да се освободи от страданията. Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от страданията, но докато дойде тази час, те трябва да минат определения път. Като вървят по пътя, все ще вдигат прах, не могат да го избегнат, но за предпочитане е мирно да вървят, отколкото да воюват помежду си. Ако воюват, прахът ще бъде по-голям, а при това, ще има счупени ръце, крака и глави. Когато хората се освободят от страданията, след тях ще се освободят и животните.

Като ученици, вие не трябва да се интересувате от въпроса, кога ще се оправи светът. За всеки човек е важно да живее добре, а кога ще се оправи светът, това не е негова работа. - Страшни времена идват, война ще има. - Вярно е, че война ще има, че ще убият хиляди и милиони хора, но поне ще бъдат изпитани. Няма да остане човек или народ, които да не бъдат изпитани. Така ще се познае, какво е християнството на съвременните хора, защото все християни ще се бият. Страшна ще бъде предстоящата война, защото няма да има място, където хората могат да се крият. Чрез тази война ще се опита мисълта на човека, сам да види, доколко мисли право. Правата мисъл абсолютно изключва лъжата. Не е позволено човек да лъже, но още по-страшно е, ако лъже себе си. По отношение на себе си, никаква лъжа не се позволява. Ученикът прочете урока си само един път и казва, че го е научил. Учителят го вдига на урок и се оказва, че нищо не знае. - Четох урока си. - Чел си го, но само веднъж, не си го запомнил. Не лъжи себе си. Ако паметта на ученика е силна, само с едно прочитане, той може да научи урока си наизуст. Ако паметта му не е силна, няколко пъти трябва да го прочете. Какво ще бъде положението на сегашните духовни и религиозни, ако им се каже, че само онзи може да влезе в Царството Божие, който знае цялата Библия или само Новия Завет наизуст? Колко души ще влязат в Царството Божие? Има някои, които знаят наизуст всички стихове от Стария и Новия Завет, но те са малко. Не е лесно да знае човек толкова стихове наизуст.

Да се казва на човека да не лъже себе си, това значи, да забраните на младата, красива мома да се облича хубаво. Днес това е невъзможно. Момата иска да се жени, търси си момък, а вие ще и говорите да не се облича хубаво. Като се облича с хубави дрехи, като си туря различни украшения, тя иска да излъже някой момък, да я хареса. Преди да излъже момъка, тя лъже себе си. Не може да харесаш човек само за красивите му дрехи и да му останеш верен. Докато не възлюбиш душата на човека, не можеш да говориш за вярност в любовта. Момата иска да се ожени, да намери някой слуга. И момъкът иска да намери слугиня, да му работи. И двамата са на крив път. Те сами себе си лъжат. Никой не може да ти слугува, освен ти сам. Никой не може да ти бъде господар, освен ти сам. Най-добрият слуга на човека е самият той; и най-добрият му господар е пак той. Докато човек не бъде най-добър слуга и най-добър господар на себе си, никога не може да оправи живота си.

Какви са качествата на добрия слуга и на добрия господар? Добрият слуга е умен и досетлив. Той не чака господаря му да дава разпорежданията си и тогава да работи. Преди още господарят му да каже, какво трябва да се направи, слугата е свършил работата си. И добрият господар не очаква на слугата си. Когато трябва да свърши някаква работа, той сам се заема за нея. Ако трябва да разправя на слугата си, как да я свърши, той ще изгуби повече време, отколкото сам да си я направи. Той цени времето си. Наистина, понякога една минута има голямо значение в живота на човека. Представете си, че вие трябва да се явите в определен час при отваряне на завещанието, оставено от дядо ви, а закъснеете една минута. Не е голямо закъснението, но не сте присъствали при отваряне на завещанието и разпределяне на наследството. Една минута закъснение ви лишава от една хубава мисъл или от едно хубаво чувство. Мисълта е хвръкнала вече в пространството, не можеш да я стигнеш. Има неща, които веднъж пропуснати, втори път не се връщат. Това не е за обезсърчаване, но трябва да бъдете будни, да не пропускате нещата. Това, което сте пропуснали, пропуснато е вече; гледайте да не пропуснете новото, което идва сега.

Добрите условия, които хората са пропуснали да използват, представляват тяхната карма. Искат ли не искат, те ще плащат за всичко, което са пропуснали в миналото си. Никой не може да плати дълговете им, освен те сами. Христос дойде на земята, да помогне на човечеството, да вдигне кармата си. Тя беше толкова тежка, че хората се простряха на земята. Ще кажете, че Христос пое кармата на хората. Той не я пое, но им помогна да станат, да стъпят на краката си и да продължат своя път. Като вдигна чувалите на гърба им, Той каза: Не се претоварвайте, не пълнете чувалите си, за да можете свободно да се движите. По-добре по-малко, отколкото всичко изведнъж и да изнемогнете. Следователно, изнемогването се дължи на лакомството в човека. На това чувство се дължи многоженството, както и чрезмерното размножаване на хората. - Колко деца трябва да има човек? - Едно дете - един син. И Бог имаше само един Син, Когото нарече свой единороден Син.

Сегашните хора са осиновени от Бога, по наследство само те минават за Негови синове. Те не могат още да се нарекат истински синове Божии, защото нямат любов към Него, не са готови на всички жертви. Бог изпрати своя единороден Син на земята, да изпита любовта Му. За тази цел Той му даде задача, да помогне на страдащите и да им покаже пътя към спасението. Христос изпълни Божията воля, пожертва се и доказа любовта си към своя Баща. Можете ли и вие да направите същото? Вие искате да бъдете Синове Божии, с единствената цел да имате по-голям кредит, да ядете и да пиете повече. Това не са Синове Божии. Който иска да бъде Син Божи, трябва да признава закона за единството: една воля, една мисъл, едно чувство. Той трябва да изпълнява само Божията воля, а не своята; трябва да признава една мисъл - Божията. Има ли особено мнение за нещата, той не може да бъде Син Божи. Особеното мнение не разрешава въпросите. То не може да оправи света. Човек трябва да мисли като Бога, ако иска да оправи своя свят. Още днес може да го оправи. Ще кажете, че това е работа на Христа. В това отношение всеки може да бъде Христос на своя свят. Всеки може да бъде разпнат като Христа и след три дни да възкръсне. Ако не сте готови за това, не можете да оправите света, в който живеете, не можете да оправите и своя малък свят. Който иска да бъде Син Божи, трябва да следва Христа. - Аз съм християнин. - Ако си наистина такъв, всички въпроси щяха да бъдат разрешени за тебе. Както виждам, вие още не сте разрешили въпросите си, следователно, не сте още истински християни. По име можете да се наречете християни, но по дела, още сте далеч от Христа.

И досега още хората се съмняват, подозират се, гневят се, а при това искат да минат за християни. Докато служи на отрицателните мисли и чувства, човек не може да бъде християнин. Докато преувеличава и намалява нещата, това показва, че няма ясна представа за тях. Истинският християнин нито преувеличава, нито намалява нещата. В преувеличаването и в намаляването се крие известна лъжа. Когато искате да усилите нещата, казвате, че даден човек е много добър. Доброто е само добро, нито е по-добро, нито най-добро. Турите ли доброто в сравнителна или в превъзходна степен, вие влизате в човешкия порядък на нещата. Само там има добри, по-добри и най-добри неща. Влезете ли в Божествения порядък, там нещата са абсолютни, завършени процеси. Само по себе си доброто е сила. Който притежава тази сила, той е силен човек. Поставите ли доброто като основа на живота си, никой не може да ви поклати оттам. Доброто е сила Божия. Затова е казано: "Побеждавайте злото чрез доброто". Който е победил злото в себе си, той е щастлив човек. Страданията се дължат на това, именно, че злото още царува в света. В който ден доброто победи злото, страданията ще изчезнат. Когато доброто и злото воюват, човек трябва да стои настрана и оттам да наблюдава, без да взима участие. Намеси ли се в борбата им, ще опита ударите на злото. Не е лесно човек сам да се справя със злото. Ето защо, той не трябва нито сам да се бори със злото, нито да помага на доброто в борбата му със злото.

Основната мисъл на днешната лекция е да се освободите от лъжата: да не лъжете себе си, да не лъжете и другите. Някой иска да бъде свободен, да мисли и да постъпва, както намира за добре, а при това да бъде щастлив. Това е невъзможно. - Вярващ съм. - И това не може да те спаси. Преди всичко, ти сам себе си лъжеш. Ти живееш в човешкия порядък, а искаш да бъдеш щастлив. Живееш в човешкия порядък, а се самоизлъгваш, че живееш в Божествения. Не туряйте фалшива основа на живота си. Турете настрана човешкия порядък, заместете го с Божествения порядък и градете нагоре. Значи, основата на вашия живот трябва да бъде Божественият порядък, а за градиво нагоре - човешкият порядък. Само при това положение къщата ви може да устои на бури и ветрове. Никакви бури, никакви водни течения не могат да я подронят. Турите ли човешкия порядък за основа, а Божествения за градиво, къщата ви е поставена на пясък. Следователно, докато поставяте Божествените разбирания за основа, а човешките - за градивен материал, вие ще имате добри резултати.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

39. Утринно Слово от Учителя, държано на 28 юли 1935 г.

София – Изгрев

Не лъжете себе си

Най-често използвани думи в беседата: хора, човек, може, има, себе, аз, оправи, зло, всички, христос, днес, порядък, свят, сега, сам, бог, страдания, бъде, добро ,

 Утрини Слова , София, 28 Юли 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление – 10 минути

Шеста глава от пророк Йеремия

В прочетената глава се изнасят оплакванията на пророка, между които оплаквания и днешното време, което ние преживяваме, има известно съвпадение. И днес хората са за оплакване. Това показва състоянията, които пророкът е минал, както той схваща работите. Забележете от какво страдат хората. Това, което във времето на пророк Йеремия е било причина да страдат хората, и днес е причина за страданията на съвременните хора. Причините за страданията на хората са едни и същи. Между страданията на миналото и на сегашното човечество има една малка разлика, която се заключава в това, че злото е малко по– ограничено сега в сравнение с миналото, иначе страданията си мязат.

Ако вземете християнските народи, външно между тях няма никакво единство. Като дойдете до вярващите, и между тях няма никакво единство. Ако отидете в Англия и срещнете един англичанин, той ще се представи така, като че по–добър, по– благороден човек от англичаните няма. Ако отидете в Германия, и германецът ще се представи така, като че като него добър човек няма. Ако отидете във франция, и французинът ще се представи такъв, като че втори като него няма. Ако отидете в Италия, и в Америка, и италианецът, и американецът ще се представят така, като че подобни на тях няма.

Та сега и вие като пророка очаквате светли дни. Понякога мислите, че Божественото учение, че религията ще проникнат в света и ще го оправят. Когато Христос дойде в света, какво намери и какво направи? Римската империя оправи ли се? Не. Еврейският народ оправи ли се? Не. Свещениците оправиха ли се? Не. Те казаха: „Ние не признаваме никакво друго учение освен това на Мойсея.“ Мойсей им даде едно учение добре организирано, и те мислеха, че са организирани. И сега, като ви
наблюдавам такива, каквито сте, питам: как ще се оправи светът? Всички вие ще кажете, че Господ ще го оправи. Съгласен съм с вас, че Господ ще оправи света. Но кога? Не се знае. Вече повече от две хиляди години как Христос е напуснал земята и Господ все оправя света, но светът още не е изправен. Но кой свят не е оправен? Човешкият свят. Светът, който Господ е създал, неговият свят, е оправен. Това, което ни плаши, е човешкият свят. Нашият свят, нашата работа, която ние сами трябва да оправим, оставяме на Господа и очакваме той да я оправи. Обаче Бог я оставя на хората сами да си я изправят. Господ ще им даде сила на хората, че с тази сила да се справят с неприятелите си или да извършат всички престъпления и най–после да се удавят. Като говорят за оправянето на света, привеждат следния анекдот.

Един голям пияница, след като пил дълги години наред, най–после станал голям неврастеник, следствие на което ръцете му започнали да треперят, постоянно ги движил. Като дигал пълната чаша с вино, от треперене на ръцете му чашата постепенно се изливала и докато стигнала до устата му, тя била съвършено празна. Той започнал да мисли какво да направи, как да се справи с това голямо нещастие. Виждал, че не могъл да пие. Той си казвал: „Отде дойде този дявол? Като взимах по–рано чашата, никакъв дявол не ми пречеше.“ Като мислил дълго време какво да направи, за да може да пие, дошла му наум следната идея: да върже ръката си, главно китката си, с една сиджимка, та като вземе чашата и я доближи до устата, сиджимката да тегли ръката и по този начин чашата да не се разлива.

Та и съвременните хора, хората на сегашната култура, са дошли до това положение, до сиджимката, която им помага, и казват: „Слава Богу, че не сме като другите хора.“ Вие не сте като другите хора, но сте в един свят, дето владее човешкият порядък и дето всички хора са ортаци помежду си. Днес печалбите и загубите се разхвърлят между хората и както виждате, днес няма никакви дивиденти. Има дивиденти, но отрицателни. Като дойдат разните болести – стомах, главоболие, ревматизъм и ред още, това са дивидентите, недоимъкът на хората, който трябва да се изплаща. Според мене това е едно безизходно положение, в което светът днес се намира. Като видял това безизходно положение на хората, най–после Христос е дошъл и намерил като единствен метод за изправянето на света самоотричането. Човек трябва да се самоотрече, ако иска да се изправи. Който иска да изправи своя свят, той трябва да се отрече от всичкото свое минало, после да се отрече и от себе си и да дигне кръста си. В това седи оправянето и спасението на човека. Много кръстове има дигнати днес, но тези кръстове не са дигнати както трябва. Сегашните кръстове нищо не представят. Аз виждам много кръстове по вратовете и по гърдите на хората – златни, сребърни, железни кръстове. Германците, русите, американците имаха разни кръстове, които раздаваха във време на война, като Гергьовския кръст и други кръстове, и считаха за герой онзи, който носи такъв кръст на гърдите си. Аз уподобявам сегашните хора на онези работници, които са дигнали мотики на рамо, но не вършат работа. Всеки носи мотика на рамото си, все за мотиките си говорят, но никой от тях не върши никаква работа. Седят с мотики на рамо и ту вдигнат мотиките, ту ги слагат на земята. Всеки казва, че с мотиката може да се оправи светът. Вярно е това, но тази мотика трябва да се прилага на работа. И всеки казва, че с кръста може да се победи светът. Така се говори, но като се дойде до работа, няма ги тия хора.

Кой от вас запример е доволен от страданията? Като се намерите пред страданията, от сутрин до вечер мислите как да се освободите от тях. Често аз уподобявам страданията ви като положението на един вол, който сам се е впрегнал и по този начин сам си е създал нещастието. Той е създал сам нещастието си, понеже си е направил два големи рога, с които да се брани. И като го впрегнали, ако рече да си мръдне рогата, да ги извади навън, не може. И след това хиляди години вече волът мисли как да се освободи от това страдание, как да оправи своя свят. За да се освободи, волът трябва да хвърли рогата си, трябва да хвърли копитата си. Сега волът трябва да направи едно усилие, да счупи юздите си и да каже: „Не мърдам повече.“ Но след това ще се яви противоречието: ако воловете се откажат да орат, какво ще стане с хората. Тогава хората ще се научат сами да орат. Това, на което сега искам да ви обърна внимание, е, че така както хората вървят, те се намират в един път, който трябва вече да извървят, да изминат. Време е вече да излязат от този път. Този път е определен да го минат. И като вървят по този път, те все ще дигнат прах. Но има една разлика. Каквото да правят, прах ще има по пътя, но ако се спират и се бият помежду си, прах ще има повече. Обаче, ако хората прекарват товарите си от една кола в друга, така не може да има никакво разрешение на въпросите.

По някой път вие се спирате на един път и се занимавате с погрешките на хората. Някой свещеник или проповедник ще се изправи на амвона и ще започне да изнася погрешките на хората, ако не всичките им погрешки, то поне някои от тях. Сегашните проповедници са станали доста културни. Питам, на какво мяза един проповедник? Той мяза на една тръба, която свири. Вие казвате, че човек е една тръба, която свири. Съгласен съм с това, но питам, ако тръбата засвири на бой и никой не стане да отиде на бой, какво ще допринесе това тръбене? Ако всинца засвирите и всеки си лежи в леглото, каква полза от тази тръба? Представете си, че всеки има такава тръба, но боят със свирене само не става. Казвате, че тръбата е затръбила за бой, но никой не се отзовал на нейното тръбене. Тръбенето обаче нищо не помага, нищо не допринася. Представете си, че Господ ви даде един грешник да го обърнете към Бога. Как ще го обърнете? Но да оставим настрана въпроса, как вие ще обърнете един грешник.

Представете си, че Господ ви е дал една задача – да обърнете себе си. Как ще се обърнете, т.е. как ще оправите вашия живот по един разумен начин? Бог отдалеч ви наблюдава и сам тук–таме се намесва, казва: „Не е така.“ Тъкмо мислиш, че донякъде си се изправил, станал си като другите хора, и току виждаш, че още не си станал като другите хора, не си станал още светия. Че не си станал светия, се вижда по това, че има светии от разни степени. Десет степени светии има в света. Ти трябва да знаеш от коя степен светия си. За да станеш светия, ето какво се изисква от тебе. Кокоше месо няма да ядеш и кокоши яйца няма да ядеш. Агнешко месо, кюфтета няма да ядеш. Бифтек, пражени яйца, не се позволяват. Отгоре на това и баница не се позволява. После десетгодишно винце не се позволява да пиеш, защото, ако влезеш в Царството Божие и всички тия кокошки и агнета, които си изял през живота ти, ще гракнат насреща ти, какво ще правиш тогава? Всички тия животни ще ги срещнеш на пътя си. Казвате: „Помоли се тогава заради мене.“ Да се помоля заради тебе? Тази работа не става така. Ако мислиш, че като се помоля, всичките ти грехове и престъпления ще се простят, ти си на лъжлив, на крив път. Аз мога да дойда един ден да работя на лозето ти, но тази работа с един ден не се свършва. Твоята работа с един ден не се свършва. Ти трябва да работиш цели триста шейсет и пет дена. Като работя един ден на нивата ти, ще ти останат още триста шейсет и четири дена да работиш. Какво ще правиш тогава? Е, други ще дойдат да ти работят. Ако други хора дойдат да работят заради тебе, твоята работа ще остане незавършена, ти нищо няма да свършиш в този свят. Значи всеки човек ще трябва да отдели по един ден от своите дни, определени за работа, да види как да ликвидира с твоята работа. Но никой не може да остави своята работа, за да дойде да работи заради тебе. Тогава той съвсем ще закъса.

Та казвам, ние трябва да дойдем до онова положение, да не се интересуваме кога светът ще се оправи. Аз съм дошъл до това убеждение. Аз не мисля кога и как ще се оправи светът. И след като мине дълго време, пак питате кога ще се оправи светът. По това не мисля. По този въпрос аз отговарям: да се оправи светът когато и както иска. „Ама война ще има.“ Да има. „Не може ли да се избегне?“ Не може. Хиляди хора ще се избият, ще има лекари, сестри милосърдни, превръзки ще се правят, война ще има. Християнските народи говорят за култура, а всеки момент са готови да воюват помежду си. Едно време поне хората се биеха по юначество, сега хората се бият с изкуство. Сега войната е много по–опасна, отколкото едно време е било. Сегашната война, която ще бъде една модерна война, с всички придобивки на науката и техниката, не знам как и де ще се крият хората. Всички ще трябва да имат маски. Аз гледам понякога как сестрите на Изгрева гледат на въпросите. Като седнат пред масите на ядене, тъй достойно, като че са царски дъщери, за нищо не мислят. Тези царски дъщери, тези княжески дъщери не знаят какво има да се случи. Работата седи на косъм. Те са чудни, като казват, че Христос казал, че трябва да се любят едни други. Христос е казал това, но хората не се обичат. Сегашните хора имат един
придатък, една придобивка. Запример едно време хората не се съдиха дълго бреме. Като се провини някой в някакво престъпление, въпросът се решаваше по военному в двайсет и четири часа. Сега дълго време се продължава съденето и по този начин се дава възможност на обвиняемия да се изправи.

Питам, ако човек иска да се храни добре, какво трябва да прави? По въпроса за храненето днес се явява голямо противоречие. Днес усилено се говори за вегетарианството. Полезно нещо е вегетарианството, но вегетарианските гостилници се изхитрили, започнали са да готвят с развалено масло. Слушам напоследък, много се оплакват, че са развалили стомаха си, яли са в някоя вегетарианска гостилница. Значи вегетарианството днес не е поставено на идейна основа. Тук играят роля вече икономическите условия. Някой кара известно време вегетарианство и после казва: „Не може по този начин да се кара.“ Защо? Той е дошъл до това развалено вегетарианство.

Като дойдем до живота, казваме, че човек трябва да мисли право. Какво значи правата мисъл? Първо човек е човек по това, да се научи да не лъже себе си. Не е въпросът да не лъже другите хора, това е най–лесният въпрос за разрешаване. Въпросът е да не лъже човек себе си. За да се оправи светът, ние трябва да започнем оттам – да не лъжем себе си. Що се отнася до другия въпрос, можем да го оставим настрана. Важно е себе си да не лъжете. Другите хора можете да лъжете колкото искате, но себе си да не лъжете. Всичкото зло в света седи в този вътрешен процес, когато лъжем себе си. Често човек лъже себе си. Прочел си един път урока си, затвориш книгата и казваш, че знаеш урока си. Не, ти се самоизлъгваш. Казваш, прочетох го веднъж, дигне те учителят на урок и виждаш, че работата не върви. Казваш, че си го прочел. Прочел си го, но не си го запомнил. По този начин ти лъжеш себе си. Като го прочетеш веднъж, ти ще се постараеш да го преповториш няколко пъти, докато върви добре, гладко. Ако сега ви кажа, че който знае наизуст стиховете от Евангелието, той сам ще влезе в Царството Божие, питам, колцина от вас ще могат да влязат в Царството Божие? Може да се намери някой евангелист, който ще знае стиховете от Евангелието наизуст. Ако е въпрос да се знаят всички стихове от единия край на Евангелието до другия наизуст, малцина ще влязат в Царството Божие. Ако пък рекат, че трябва да се знае цялата Библия наизуст, още по–малко ще се намерят такива. Мъчно е да се знае цялата Библия наизуст.

Сега, като ви говоря тия неща, ето на какво ви уподобявам. Поставям се в едно смешно положение. Една мома си наумила вече да се жени. Тя е като една пъпка, която иска да цъфне. Това е правилен закон. Водата трябва да тече. Момата трябва да се жени. Тя търси някого и казва: „Искам да се оженя.“ За тази цел тя се облича добре с нови хубави рокли, с нови обуща, чисти се, мие се, нарежда се с различни украшения, с пръстени на ръката, с гердани на шията, иска по някакъв начин да привлече вниманието на някой момък. И след това проповедникът ще срещне тази мома и ще започне да й проповядва да не се облича така. Тя казва: „Как да не се обличам добре? Нека дойде той на моето място и да не се облича.“ Ако аз съм проповедник, ще кажа: и аз да съм на мястото на тази мома, и аз ще се обличам като нея. Сега и аз не съм ли на положението на тази млада красива мома? И аз съм така добре облечен с бели хубави дрехи, със златна карфица, и то на белите ми коси. Казвам, защо се обличам така? Нали проповядвам7 И като мине някой покрай мене, хвана му око. И аз често се запитвам: „Защо се обличаш така, щом и ти проповядваш?“ Не, злото не е в обличането. Преди всичко тази мома лъже себе си, като мисли, че с облеклото си, с дрехите си ще може да привлече някой момък. Преди всичко този момък е по–хитър от нея. Като види хубавия пръстен на ръката на момата, той казва: „Колко е хубав твоя пръстен. Можеш ли да ми дадеш да го целуна?“ Тя сваля пръстена от ръката си, дава го на момъка да го целуне и той после го туря в джоба си и казва: „Мога ли да задържа този пръстен за спомен от тебе?“ „Може.“ Момата се радва, че той иска да има спомен от нея, да мисли повече за нея. Обаче този момък обича да гуляе. Взима пръстена, отива да го продаде и го изпапа. Момата си мисли, че той го е скрил някъде за спомен от нея. То е все едно, като дойда облечен тук, през всичкото време да мисля за своето хубаво облекло. Някои сестри обичат да вземат косми от главата ми и да ги държат за спомен. Казвам си: бре, до голямо светийство съм дошъл, щом пазят космите ми за спомен. Всеки човек си държи в джоба по един косъм. Аз си казвам: слушай, трябва да си опичаш ума. Ако така оставяш да взимат космите от главата ти, ти един ден съвсем ще оголееш. Щом оголее главата ти, ти не можеш вече да мислиш. Та момата се лъже, че със своите хубави дрехи ще може да привлече някой момък.

С този пример аз изнасям същественото като факт в живота. Човек не трябва да лъже себе си. За да не лъже себе си, той трябва да знае, че той сам едновременно е и слуга, и господар. Азът търси най–добрия слуга, той трябва да намери себе си. И ако търси най–добрия господар, той пак трябва да намери себе си. Докато човек не намери най–добрия слуга, който е той сам, и най–добрия господар, който е пак той сам, никога не може да оправи своя живот. Той трябва сам да си каже: докато ти не си най–добрият слуга и най–добрият господар, ти никога няма да оправиш живота си.

Досега аз съм научил първия закон много добре – да господарувам. Сега уча втория закон – да слугувам. Каквото ми потрябва, сам го правя. Мнозина ще питат: „Защо не ни кажеш ние да направим това?“ Казвам, по лесно и по–практично е сам да си свърша работата. Аз зная всяко нещо де седи. Ако дойде някой при мене и искам да ми подаде еди–коя си книга, той ще изгуби петнайсет минути време да я търси. Ще ме пита в кой рафт е, на кое място седи и т.н. Като зная де е книгата ми, в една минута ще си свърша работата, ще взема книгата и ще забравя, че съм я търсил. А така, ако трябва да чакам петнайсет минути, докато се намери, и изгубя толкова време, благодаря за такава услуга. Добрият слуга и даровитият в една минута ще свърши тази работа, а който не знае, трябват му най–малко петнайсет минути. Знаете ли какво нещо представят загубата на тези петнайсет минути? Представете си, че ви викат в един град в Америка, дето се поминал един ваш дядо, който ви оставил голямо наследство. Вие взимате едва последния трен, но закъснявате с една минута при отваряне на завещанието. Знаете и колко може да ви коства това закъсняване само с една минута. Ако ти пропуснеш трена на една твоя хубава мисъл, отиде вече тази мисъл. Тя не може да се догони. Мнозина от вас казват: „Парите ми ще дойдат навреме.“

Да, но има неща, които веднъж изгубени, те повече не се връщат. С това аз не искам да ви обезсърчавам, но казвам, това, което сте пропуснали, пропуснато е вече, гледайте сега да не пропуснете нещата. Това, което сте пропуснали, аз наричам карма. То е вашето минало, за което си плащате. Искате или не искате, никой няма да ви плати кармата. Христос дойде в света само да помогне на хората, на цялото човечество, защото кармата им бе толкова тежка, че те не можаха да я дигнат сами. Всеки беше се прострял на земята от тежестта на своята карма. И като дойде Христос, хората казват, че взел всичката карма на човечеството. Не, Христос само постави хората на краката им, да могат да ходят. Той взе чувалите им, докато се вдигнат. И после, като се дигнаха, пак постави чувалите им на гърба и каза: „Малко туряйте в чувалите си, да можете свободно да ги носите.“

Исторически на какво се дължи многоженството? Нали на онова лакомо чувство в хората? На какво се дължи онова желание на хората, като се оженят, да имат много деца? Пак на това лакомо чувство в тях. Колко деца трябва да има човек? Какъв е законът? Според Божествения закон – само един син, едно дете трябва да има човек. Така и Бог имаше само един син, за когото се казва, че е единородния син на Бога. Бог имал само един единороден син, а вие по наследство сте само негови синове, осиновени сте. И вие, осиновените синове, казвате, че сте чеда Божии. Не говорете така. Всеки от вас е само едно от осиновените чада на Бога. Това е заблуждение от ваша страна да носите в себе си мисълта, че сте синове, чада Божии. Бог имаше само един единороден син. И за да го опита обича ли баща си, Бог го изпрати на земята да свърши една отлична работа, да помогне на страдащите и да им покаже пътя, как да живеят по Бога.

Другото заблуждение, до което дохождате, е следното. Казвате – единият син на Бога не е бил в сила да спаси света. Тогава какво трябва да правите? Бог има само един син – това е достатъчно. Сега всички вие искате да минавате за синове Божии. Каква е тенденцията за това? Защо искате да бъдете синове Божи? Донякъде аз съм поналучкал малко защо искате да бъдете синове Божии. Понеже вие обичате да ядете и да пиете повечко, да се простирате нашироко, та ако сте синове Божии, ще имате по–голям кредит. Там е вече законът на единството. Всички хора трябва да станат единствени синове на Бога. Значи не трябва да има много воли. Една воля трябва да има, на която всички хора да се подчиняват. И една мисъл трябва да имат, че са синове на Бога. Никой не трябва да има особено мнение. Обаче хората сега всички имат особено мнение. Така светът не може да се оправи. Светът е оправен. Като е създал света, Бог дълго време е мислил. Така и ние трябва да мислим, да бъдем подобни на Бога. За да се оправи нашият живот, ние всички трябва да мислим така, както Бог мисли. Още днес вие можете да оправите вашия свят.

Но някой казва: „Ти не си Христос, да можеш да оправиш света.“ Всеки може да бъде Христос, при положение да понесе Христовите страдания. Христа разпнаха на кръста. Вас разпнали ли са ви на кръста? Христовци ли сте тогава? Вие сте християни, но по какво се отличавате като такива? Вчера седя на пианото и свиря нещо, а същевременно си почивам. По едно време идват двама души, искат да говорят с мене: една българка и един чужденец, германец, от Хамбург. Аз им казах да почакат малко, имам да изсвиря нещо. След това отивам при тях и им казвам: „Ще ме извините, днес не мога да ви приема, събота е днес, работен ден за мене, не приемам никого.“ Те мислят, че ще ги приема, и тогава те ми казват: „Да, но Христос приемаше гостите си всякога.“ Каквото е правил Христос, той го е правил за себе си. И каквото аз правя, пак за себе си го правя. Тъкмо исках да им кажа, че Христос приемаше и в съботен ден, но само онези, които ставаха негови ученици. Тогава и аз бих ви приел и днес, ако станете мои ученици. Обаче вие сте се оженили вече, не можете да станете мои ученици. Съжалявам за това, иначе ще трябва да ви развеждам с мъжете ви. Ако те наистина имат едно верую, ако вярват в Христа, той ги е приел вече, какво искат и аз да ги приемам? Аз не мога да приема всички хора. Аз не мога да приема една лоша мисъл. Една добра мисъл всякога мога да приема. Не мога да приема и едно лъжливо желание. Като дойде такова желание или лоша мисъл при мене, казвам: „Не мога да те приема, работен ден е днес за мене.“ „Ама как така, Христос ги приемаше.“ Не, и Христос не ги приемаше, и той беше като мене.
И двама сме на един ум. Ако река да приема всички гости, които идват, отиде та се не виде, съвсем ще се забъркам.

Затова и на вас казвам: приемайте само онези гости, които ще станат ваши роднини, ваши съседи, ваши ученици, на които можете да разчитате. Останалите не приемайте. Сега, както ви гледам, вие сте приели сръднята на гости в себе си. Какво може да ви допринесе сръднята? Някой от вас е приел на гости съмнението. Той казва: „Аз не вярвам в хората.“ Че защо ви трябва тази вяра? Ние не сме пратени на земята да вярваме в хората, но трябва да вярваме в Бога. Въпросът е да вярваме в Бога, а не в хората. Всеки трябва да си зададе въпроса, аз вярвам ли в Бога, или не. Ако вярвам в Бога, всички въпроси лесно се разрешават. Ако не вярвам в хората, това не е толкова важно. Ако вярвам в Бога, право е решението. Ако не вярвам в Бога, решението не е право. Ако ти не вярваш в Бога, в хората на земята по никой начин не можеш да вярваш.

Ще започнете със същественото: вяра в Бога, но без лъжа в себе си. Не е въпросът само да повярваш, да имаш ясна представа за себе си. Като се разглежда въпросът така, ще намериш добрата и лошата страна на нещата. И тогава няма да се осъждаш, но ще познаваш нещата, ще преценяваш доде си стигнал, доде е силата ти. Малко хора съм срещнал досега, като ми разправят нещо, да не са турили една малка качулка, да не преувеличат нещата. Те мязат на един американски проповедник, който, като разправял на пасомите си за лисиците, казвал, че те имали дълги опашки по три метра. Той изобщо обичал да преувеличава нещата. Като познавал тази своя слабост, той казвал на приятеля си да го следи и да му дава знак, че се увлякъл някъде и преувеличил факта. Като го слушал, приятелят му дал знак, че е много три метра дълга лисича опашка. Тогава той скъсил с половин метър. Приятелят му пак дал знак. Той скъсил на два метра, после на метър и половина, на метър, докато дошъл до половин метър. Приятелят му пак дал знак, но проповедникът казал: „Повече не намалявам, по половин метър са били дълги опашките на тези лисици.“

И наистина, ако човек преувеличава нещата, е лъжа, но и ако ги скъсява, пак е лъжа. Вие трябва да имате ясна представа за нещата, за фактите и да ги изнасяте както са в действителност. Казвате за някого, че е много добър или много лош човек. Така не се говори. Когато казваме, че някой човек е лош или по–лош, или най–лош, или пък добър, по–добър, или най–добър – това е човешката страна на нещата. Според мене човек може да бъде само добър, а това по–добър или най–добър показва процес на развитие. Ние казваме запример за плода, че е почнал да узрява или че наполовина е узрял. Това значи, че човек е по–добър или най–добър. Добър е човек, значи един завършен процес, един узрял плод. Щом има добро, по–добро и най–добро, ние вече влизаме в човешкия кръг на нещата, но ние не сме там. Доброто го няма там. Щом едно добро е по–добро и най–добро, то не е никакво добро. Това са относителни неща. Доброто, което аз познавам, е сила само по себе си. Който има това добро, той е силен човек. Ако ти имаш една здрава основа в себе си, никой не може да те поклати от основите ти. Писанието казва: „Побеждавайте злото чрез доброто.“ Доброто е сила Божия. Ако ти имаш доброто в себе си, чрез него ти можеш да победиш злото. Щом можеш да победиш злото, ти си щастлив човек. Защото злото допринася всичките нещастия в света. Щом злото е победено, ти не можеш да бъдеш нещастен, не можеш да страдаш.

Страданията в света произтичат от факта, че злото не е победено. Злото ни причинява страдания. Страданията се причиняват по причина на това, че понякога и ние се намесваме в тази борба, която става между доброто и злото. Всеки, който се е намесвал да воюва със злото или в борбата между злото с доброто, той всякога е опитвал ударите на това зло. Не е лесно човек да се справи със злото. Аз не зная дали някой от вас е могъл сам по себе си да победи злото.

Сега на въпроса за добро. Доброто е сила у човека, с която той може да победи злото. Щом злото е победено от доброто, човек е вече свободен да не страда. Страданията показват, че човек още не е победил злото в себе си чрез доброто. В прочетената глава виждаме как пророк Йеремия е плакал, защото израилският народ не слушал Господа. Питам, какво е спечелил Йеремия от това, че живял в такива времена? Ако всички хора живееха по този начин, той трябваше да каже: „Аз не мога и не искам да живея като вас.“ Във времето на Йеремия единственият праведен човек беше Йеремия. Във времето на пророк Илия имаше много праведни. Господ му каза: „В Израил има още седем хиляди пророци като тебе, които ми служат в дух и истина.“ Математиците могат за изчислят колко праведни хора има днес в сегашната епоха. Като знаят колко е имало във времето на Илия, чрез пропорция могат да изчислят колко души има днес праведни в света. Днес Йеремия не говори у вас. Преди хиляди години може да е говорил, но сега вече не говори той. Сега може да ви говори някой протестантски проповедник, а може понякога да ви говори и Христос. Сега вие искате да дойде Христос да ви говори, вие искате да бъдете като Христа, да можете като него да лекувате болни. И вие искате да имате власт като Христа, да заповядвате на различните болести. Да, но Христос лекуваше навремето си без пари, а вие искате, като лекувате, да взимате пари, да печелите. Ако речете да излекувате един болен от треска, той ще ви даде три кила масло, един куркой, едно агне. Какво ще ги правите тогава?

Сега, аз не искам да ви разубеждавам. Можете да се обличате както искате, с хубави дрехи и обуща, с гердани и пръстени на ръцете, но едно ви съветвам, да не се лъжете сами себе си. Вие можете да познавате характера на всички хора, да знаете кой какъв е, но това няма да ви помогне. Че познавате всички хора, това нищо няма да ви допринесе. И най–добрия човек да познавате, пак нищо няма да спечелите.

Преди години дохождаха тук двама души от Южна България – един млад момък и една млада мома, която падала в транс и чрез нея той познавал хората и им казвал много неща. След като им познал много работи, той поискал от тях петстотин лева за тяхното братство. Но нашите сестри не изпълнили обещанието си. След това те идват при мене като при голям гадател и ми казват: „Кажи ни, да отидем ли двамата в Македония да врачуваме?“ Казвам им: „Ако отидете в Македония, ще знаете, че ще платите с главите си.“ Те всичко знаеха, но не знаеха, че ако отидат в Македония, няма повече да се върнат. Ако сте в България, но там хората се бият. Тези хора се
бият, на бойното поле са. Какво ще им врачувате? Облечете се, наредете се в гердани и пръстени, но помнете, че като дойде смъртта, тя ще ви пръсне като овци, всички ще ви задигне. Някой път вие мислите, че лекарите, които ще ви пазят от болестите, са около вас. Не зная, нито майките, нито бащите ви, могат да ви опазят. Както седите някоя вечер, изведнъж дойде някой разрив в сърцето или някакъв удар в мозъка. Аз уподобявам вашето положение на това на птиците. Както седите, както хвъркате като птиците, дойде някой стрелец със своята съвременна пушка, повдигне я и цяло ято пада на земята. Гледаш, две–три патици паднали на земята. И след това ще дойде някой учен човек да доказва по какъв начин са умрели тези птици. Вие трябва да дойдете до едно положително знание, да разберете смисъла на страданията. Та аз ви съветвам да бъдете внимателни. Някой от вас се пременил, но казвам му: „Не минавай през градовете на човешките пушки, защото те далеч стигат и могат да ви изненадат.“

Та същественото е, тъй както хората мислят, те не могат да имат щастлив живот. Всеки ден те са изложени на големи изненади. Не можем да не бъдем изненадани. Докога? Докато живеем в човешкия порядък. Но ако ние решим да се предадем на Бога, на неговия ред и порядък, който той е създал, ние ще се освободим от изненадите. Злото е там обаче, че вие искате да се предадете на човешкия ред и порядък. Но по този начин вие сами себе си лъжете. Защо? Защото човешкият порядък никога не може да замести Божествения порядък. Като заместваме Божествения порядък с човешкия, ние сами си създаваме своите страдания. Ние туряме на човешкото една табела и казваме – това е Божествено. Не, ние трябва съвършено да се освободим от човешкия порядък. И да турим за основа Божествения порядък. Основата трябва да бъде Божественият порядък. А градивото трябва да бъде човешкият порядък. Туриш ли човешкия порядък за основа, а Божествения за градиво, ти поставяш къщата си на пясък.

Казвам, когато ние градим и туряме човешкия порядък върху Божествените разбирания, ние всякога ще имаме добри резултати, добри плодове. А всякога, когато туряме Божествените разбирания върху човешкия порядък, ние ще имаме обратни резултати. Това е новото, което човек може да постигне. Само по този начин човек може да оправи живота си и да е доволен от него.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
(Три пъти)

Тридесет и девето утринно слово
28 юли 1935 г., неделя, 5–6.27 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder