НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Към мене / Обърнете се към мене

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Към мене

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, има, може, изкуство, сега, казва, съм, добър, хора, знаеш, живот, дойде, пееш, себе, добре, можеш, казвам ,

 Утрини Слова , София, 7 Юли 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

3 глава от Йеремия.

В тази глава се изнася миналото на човечеството. Който няма духовно прозрение, ще чете и нищо няма да разбере. Ако човек влиза в някоя школа и мисли, че знае много, нищо няма да постигне. Той трябва да бъде в положение на дете, което едва влиза в училището. То започва с буквите и докрая на годината разполага с 32 букви, т.е. с 32 ключа за влизане в тайната на човешката реч. Голяма придобивка е за детето знанието на 32 букви, но това още нищо не означава. Това са ключове само, които не разрешават още въпросите. Човек трябва да знае, как да си служи с тези ключове, кои врати да отваря и кои да затваря. Същевременно той трябва да знае, кога да отваря и кога да ги затваря. Да имате ключове, без да знаете, кои врати да отваряте и затваряте, това е все едно, да говорите за чистота, за морал, за любов, без да знаете, какво са те всъщност, без да можете да ги прилагате. Тази е причината, където хората говорят за чистота, а живеят вън от нея; говорят за морал и за любов, без да ги прилагат. Въпреки това, всеки мисли, че знае много неща. Наистина, знанията на сегашните хора са много по-големи от тия на миналите времена, но те не могат да се сравнят със знанията на бъдещите хора. Ако мислите, че със сегашните си знания ще влезете в рая, вие се самоизлъгвате. С тези знания и пред райските врати няма да ви приемат. Истинско знание е това, което човек носи със себе си и на този, и на онзи свят.За да придобие това знание, той трябва да се освободи от всички заблуждения. Това се постига само, когато човек е влязъл в пътя на себепознаването. При това положение, всичко, каквото знае за себе си, отговаря на действителността. Каже ли, че е християнин, наистина е такъв. Днес човек мисли за себе си едно нещо, а всъщност е друго. Сега всички хора трябва да се проникнат от желанието, да повдигнат съзнанието си по-високо, отколкото е било, за да разбират нещата в тяхната чистота и да не ги изопачават. Като говоря по този начин, мнозина мислят, че са големи грешници. Не е важно, дали сте големи или малки грешници; важно е, че пътят, по който вървите, не може да ви изведе на добър край. С вашия живот вие не можете да спечелите вниманието на Бога. Колкото и да се стремите към това, всякога ще останете далеч от Него. За да обърнете внимание на разумния свят, преди всичко трябва да се научите да давате. Някои хора знаят да дават, но повечето не са стигнали още до тази наука. Те дават от онова, което им е излишно, или това, което ще хвърлят. Някой господар се нахрани добре и като остане нещо в чинията му, дава го на слугата си. Той мисли, че е дал много нещо. Всъщност, това ядене предстоеше на хвърляне. Не се дава така. Даването е във връзка с дълбокото разбиране на Словото.

Който разбира вътрешния смисъл на Словото и го носи в себе си, той знае да дава. Даването е във връзка и с търпението. Не можеш да даваш, както трябва, ако си нетърпелив. Търпението пък се изпитва в живота. Можете ли да слушате спокойно и най-големите обвинения върху себе си, без да кажете една дума за свое оправдание? Можете ли, при най-големите хули по ваш адрес, да мълчите и да не се защитавате? Който не може да се въздържа, не е господар на положението. За да слушате спокойно обвиненията, които се сипят върху вас, повдигнете се високо в съзнанието си, да се отдалечите от тях. Ако може да издържа на обвиненията и хулите, човек ще издържи и на похвалите. Понякога е по-мъчно да издържаш на похвалите, отколкото на укорите и обвиненията. Защо трябва да ти се казва, че си гениален, даровит, добродетелен човек? Положението е ясно: ако си роден от Бога, ти си съвършен и грях няма да имаш. Ако някога си бил роден от Бога и си се отклонил, ти живееш в противоречия и заблуждения. Ако пък не си роден от Бога, ти си несъвършен. Трябва ли тогава да се лъжеш? Кой каквото и да ти каже, ти знаеш, че не си съвършен. И тогава, и на ласките, и на обвиненията ще гледаш по един и същ начин. За да не изпада в заблуждения, човек трябва да държи Божественото в ръката си като мярка, с която да мери нещата. Приложи ли тази мярка, той знае вече, кое е добро и красиво и кое не е. Доброто и красивото слага на една страна, а лошото - на друга страна и тогава се произнася за нещата. - Добър човек съм. - Добър си, но не пееш добре. Ако пееше толкова хубаво, колкото си добър, щеше да бъдеш съвършен. - Заслужава ли човек да бъде много добър при сегашните условия на живота? - Според мене, при всички условия на живота човек трябва да бъде добър. Да се задава този въпрос, това е все едно да казвате, че човек не трябва да пише чисто и красиво. Може да пише и зацапано, нечисто, но ако капне мастило върху някои важни думи от писмото, като го прочете, човек ще си извади криви заключения. После ще съжалявате, че хората не ви разбират. Ето защо, помнете: Когато пишете писмо на някое разумно същество, всичко трябва да бъде идеално - идеално чисто, с идеално красиви букви и с идеално съдържание. След всичко това чувате някой да казва: Доволен съм, че мога да пея, повече не искам, няма да ставам певец. Друг казва: Доволен съм, че разбирам нещата отчасти - повече не ми трябва. Наистина, всички хора няма да станат певци, музиканти, светии, но което знаят, трябва да бъде безпогрешно, без никакъв дефект.

Като четете трета глава от Йеремия, космите ви настръхват и се запитвате: Кои хора са по-лоши - сегашните, или тия, за които пророкът говори? Сегашните хора не са много лоши, но не са и толкова добри, колкото бъдещите. Значи, сегашният човек има още да учи и да придобива знания и добродетели. Не е нужно човек изведнъж да стане много добър, но всеки ден да прислагва по нещо от доброто към бъдещото си знание. Той трябва да гледа на живота като изкуство. Следователно, що се отнася до живота на душата, той е безпогрешен. Душата върви по свой път, който няма нищо общо с личния живот на човека, нито с живота на неговия ум и на неговото сърце. Дойдем ли до личния живот на човека, както и до неговия ум и до неговото сърце, там вече стават грешки. Умът и сърцето му са дадени като пособия, с които да работи, да преодолява мъчнотиите си, да живее по новия начин. Следователно, като говорим за грешки, имаме предвид човешкия живот. Обаче, човек прави усилия да излезе над обикновените условия, да придобие новото и да влезе в Божествения живот, който не е нищо друго, освен живот на музиката, изкуството и поезията.

Като ученици, стремете се към живота като изкуство. Не разваляйте Божествения ред на нещата. Той изключва противоречията и недоразуменията. Който се е домогнал до този живот, в един момент той може да прояви доброто в себе си. В един ден той може да стане и певец, и музикант, и учен. В Божествения свят нещата стават моментално, а в човешкия - с години. - Защо? - Защото в човешкия свят се приготвят, а в Божествения се проявяват. Дали ще проявиш Божественото, или човешкото в себе си, това зависи от степента на съзнанието, до което си дошъл.

"Обърнете се към мене", казва Господ на човеците. - Защо трябва да се обърнат към Бога? - За да ги научи да живеят добре, по човешки. Значи, не става въпрос за Божествен живот, но за човешки. Хората не живеят още човешки живот. По отношение на себе си, те имат съвършени отношения. Нека приложат тия отношения и към другите, за да разберат, какво нещо е човешкият живот. Ако правите нещо за хората, правете го, като за себе си. В това се заключава истинският морал. Някои вадят мед от кошерите си и го разпределят в различни съдове: в едни съдове слагат меда от тъмните пити, а в други - от светлите. Като дойде гост, когото не обичат и не уважават, дават му от тъмния мед. Като дойде някой, когото обичат, дават му от белия мед. Това не е морал. Или никакъв не давай, или, ако даваш, дай от хубавия мед!

Като изучава живота си, човек трябва да знае, какви възможности се крият в него, за да разбере, какво може да изисква от себе си. Някой иска да води чист и свет живот, говори за духовни работи и мисли, че всичко вече е придобил. Щом го поставят на изпит, разбира заблуждението си и се чуди, как така, след като е живял добре, след като се е хранил 20 години с вегетарианска храна, не е постигнал желанията си. Много естествено. Хиляди години той е бил месоядец, живял с дребнавостите и в 20 години иска да се посвети, да стане светия. Това е невъзможно. Преди всичко, той още не се е обърнал към Бога, а мечтае за Божествен живот.

Като ученици, вие трябва да се откажете от миналото, т.е. да го забравите. Едва след това можете да изучавате новото и да го прилагате. Всичко криво в мисълта трябва да се изправи. - Коя мисъл е права? - Това мъчно може да се определи. Няма правила, които определят мисълта, дали е права, или крива. Лесно е да кажете на човека да бъде добър, но мъчно е да определите, в какво се заключава доброто. Лесно е да кажете на човека, че не пее чисто и правилно, обаче, мъчно е да определите, в какво се заключава доброто и чисто пеене. Ще кажете, че има правила за музиката, по които може да се пее. И човешките правила са добри, но има правила, които природата е дала. Който влезе в училището на природата, ще възприеме нейните правила и закони и ще се научи да пее, както трябва. Първото правило, което трябва да се приложи, е любовта. Без любов няма музика. Без любов никой не може да пее. Изобщо, без любов няма постижения. Вторият закон, с който природата си служи, е мъдростта. Третият закон е истината. Следователно, каквато работа и да започне, човек трябва да вложи в нея любов, разумност и свобода. Ако не работи с любов, ако не е разумен и ако не е свободен, нищо не може да постигне.

Сегашните хора трябва да изучават живота като изкуство, като музика и като поезия. Да разбираш живота като изкуство, това значи, да знаеш, как да живееш; да го разбираш като музика, това значи, да знаеш правилно да пееш. Правилното пеене подразбира единство между мислите и чувствата. Не можеш да пееш правилно, ако не можеш да хармонизираш мислите, чувствата и постъпките си и не чуваш тона, който излиза от тази хармония. Доброто пеене подразбира музикалност и чистота на съзнанието. Да разбираш живота като поезия, това значи, да си разработил сърцето си до такава степен, че да прилагаш любовта към ближните си, както към себе си.

Човек е дошъл на земята, като във велико училище, да се учи. Вие седите, мислите и не знаете, какво да учите. Много просто - ще учите прилагането на любовта. Това ви се вижда чудно, защото мислите, че имате любов и я прилагате. Имате любов, но не тази, която повдига и възкресява човека. Който има любов в себе си, чудеса може да прави. Той може да докара дъжд на земята, но може и суша да доведе. Той знае Божиите закони и ги прилага. Каквото пожелае, става. Той познава живота като изкуство. Ако му потрябвят пари, лесно може да си достави. За него сиромашия, болести не съществуват. Любещият човек знае да пее. Достатъчно е да се спре на улицата и да запее, за да събере всички минувачи около себе си. Не знае ли да пее, а излезе сред публиката, всички ще му се смеят. Стражарят ще го хване за дрехата и ще му каже: Не вдигай шум, иди у дома си. За истинския певец всеки отваря кесията си, а за неграмотния - нищо не дава.

Като говорим за пеенето, мнозина казват, че само младите трябва да пеят. - Щом пеят младите, само те ще влязат в Царството Божие. Така е казал Христос. Той казва: "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие". Сегашните хора не стават деца, а въпреки това, искат да влязат в Царството Божие. Невъзможно е стар човек да влезе в Царството Божие. Няма такъв стих в Писанието. Да станете като малките деца, това значи, да се яви у вас желание да учите. Само децата учат. Дръжте в ума си положителната мисъл, че сте млади и можете да учите. Дръжте в сърцето си желанието да бъдете добри и да обичате. Каже ли някой, че не може да обича, той е пресъхнал извор. Изворът всякога тече и дава изобилно на всички. Щом си извор, който блика, ще пееш. И тъй, ще изучавате живота като изкуство, като музика и като поезия. Ще пеете, докато задоволите първо себе си, а после ближните си. Ще пеете на два гласа: първи глас, съставен от меките тонове; втори глас, съставен от силните тонове. Като пеете по този начин, постоянно ще сменяте мекото със силното и ще вървите напред. Ще каже някой, че сърцето му е празно. Щом се празни, може и да се пълни. - Изгубих любовта си. - Щом си я изгубил, ще я намериш. Това, което се губи, се намира; и това, което се намира, пак може да се изгуби. Това са положения, които се отнасят до човешкия живот. Обаче, в Божествения живот нещата не се губят. Намерите ли нещо в Божествения живот, никога не можете да го изгубите.

Пророкът предава думите на Господа: "Обърнете се към мене, за да се научите да живеете добре". Само по този начин вие ще знаете и да пеете добре. Добрият живот включва прави мисли, чувства и постъпки. Добрият живот включва музиката и поезията. Затова е казано: "Който пее, зло не мисли".

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

36. Утринно Слово от Учителя, държано на 7 юли 1935 г.

София. – Изгрев.

Обърнете се към мене

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, има, може, изкуство, сега, казва, съм, добър, хора, знаеш, живот, дойде, пееш, себе, добре, можеш, казвам ,

 Утрини Слова , София, 7 Юли 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

„Отче наш“

„Пътят на живота“

„91. псалом“

„Молитва на Царството“

„Добрата молитва“

Трета глава от „Книга на пророк Йеремия“

„Духът Божи“


Това е една глава на миналото. Когато човек няма духовно прозрение, мъчно може да извади поука за себе си. Хората в едно училище се учат с една превзета идея, че много нещо знаят. Но по този начин нищо не могат да научат. Ако първата година ученикът е научил азбуката, наистина това е голяма придобивка – трийсет и два ключа му са дадени, с които може да отваря тайната на човешката реч. Но това са само ключове. По някой път човек не знае как да употребява тези ключове, как да ги отваря. Има едно вътрешно разбиране за чистотата, едно вътрешно разбиране за прелюбодеянието, както хората едно време са разбирали. А не само в обикновената външна форма. Някой уповава на парите, а с това върши престъпление. Уповаваш на силата си – правиш престъпление. Уповаваш на хората – правиш престъпление. Уповаваш на хората, а не уповаваш на Господа. Казваш: „Аз зная.“ Какво знаеш? И като се видите един ден, от това, каквото сте вършили в този живот, виждате какво сте знаели. Този живот, който хората живеят, и най–добрите от тях не могат да припарят един километър до райските врата. Като дойдете на един километър, ще седите пред райската врата, а да влезете вътре, това е невъзможно. Аз гледам доколко хората се разколебават в своята вяра. Всички сте така подозрителни, тщеславни, колебливи, лъжливи, какви ли не. Някой мисли, че е християнин и тъй се моли, дава си вид, но като се моли, тщеславието в него изпъква. Той мисли каква поза да заеме, да кажат хората за него, че хубаво се моли. Не е въпросът за услужване, но казвам, много се изисква от човека.

Кое е по–хубаво – много да се изисква или малко да се изисква? Много да се изисква е всякога по–хубаво, отколкото малко да се изисква. Аз разсъждавам малко по–другояче. Ако един човек ме срещне и иска да снеме от гърба ми много, разбира се, за мен това е по–добре да снеме много повече от гърба ми, отколкото да снеме малко. Че това е едно благо. Ако малко иска – това не е благо. Ако много иска, не е въпросът да се товарим, но да се разтоварваме. Ако много искам да се разтоварям, пътят е там.

Та казвам, една погрешка има сега в мнозина хора и много от вас имате същата погрешка, заради което не може да ви се говори. Защо? Защото на някои от вас съзнанието е нагласено. Някой път аз съжалявам, че ви говоря. Защото и най–чистата вода при нечистата ще стане нечиста. Когато ви се говори, ще има едно съмнение какво искам да кажа. Говориш едно, а се разбира друго. Та казвам, у всинца ви трябва да се роди едно желание, да имате разбиране вън от сегашното ваше разбиране. Какво високо разбиране е имал пророкът отпреди повече от две хиляди години. Малко пресилени са работите, но това показва колко ниско е било тогава съзнанието на израилския народ. Та, като четете в тази глава, ще намерите какво е отношението сега към вас. Какво ще кажете тогава? Та ние сме били такива грешници. Не е въпросът за гнева, но пътя, по който човек върви, той не може да постигне онова, което желае. Най–първо задайте си въпрос, с какво можете да привлечете вниманието на Господа. Вие искате да бъдете внимателни, но с какво можете да привлечете вниманието му? Ако си зададете този въпрос, вие, понеже мислите по човешки, че като се молите по три пъти на ден, като направите едно добро, мислите, че ще привлечете вниманието на Господа. Някои от вас задавали ли сте си този въпрос?

Още човек не се е научил да дава от себе си. Някой от вас знае това, научил го е. Правите някому добро. Като дойде някой при вас, вие ще му дадете това, което не можете да изядете и остава в паницата. Това, което е останало в паницата от яденето ви, него давате. Има хора, каквото остане от паницата им, те ще
го дадат на слугата си. И с това мислят, че са му направили някакво благодеяние. Сега истинската гозба е словото, разбиране на словото. Човек трябва да има един ум неизопачен, но правдив ум. Най–първо, като се турите на изпит, вие сте нетърпелив в следното: ако някой ви обвинява. Представете си, че започнат да ви турят обвинения след обвинения върху вас. Представете си, че вие сте в съда, дето започват да сипят върху вас всички невъзможни престъпления. Вие не можете да изтърпите и започвате да се оправдавате. А трябва да мълчите и да видите доколко е вярно това, което говорят за вас. Ти си мълчи.

И сега мнозина от вас нямате търпение. Като ви кажат нещо, вие веднага започвате да възразявате, казвате: „Не, не.“ Вие бързате да се защитавате. Не бързайте, чакайте. Това е изкуство. Ти ще изслушаш докрай работите, да видите колко търпение имате. Колцина от вас сте търпеливи? Малцина от вас съм виждал търпеливи. Вие веднага реагирате. То е хубаво да реагирате, понеже здравият организъм реагира. Един човек, който не може да се въздържа, той не е господар на своето положение. Значи онзи, който ви обвинява, който ви влияе, е много близо до вас. И като така, той ви влияе. Тогава ще слушате отдалеч. Слушайте спокойно обвинението. Най–после може някой да ви похвали и започне да туря всички добродетели отгоре ви. Почва да туря отгоре ви такива хубави работи, но и там има едно изкушение. Но кои от тези работи са верни? Може да ви е приятно. Той казва, че вие сте гениален, милостив, че сте паметлив, че сте ангел, изпратен от небето, че сте светия, че като вас друг няма, че сте с най–красиви дрехи облечен, че очите ви са красиви, ноктите, обущата – всичко у вас е в съвършенство. И този, който ви говори така, той ви хвали, а вие се повдигате и казвате: „Може ли да съм наистина такъв?“ Това е едно криво заключение.

Ако Бог е направил човека, той е съвършен вече. Няма какво, той не може да направи неща, които не са съвършени. И тогава как ще си обясните противоречието? Ако сме създадени от Бога и се явяват в нас известни противоречия, де седи тогава противоречието? В онова, което Бог е създал, или в онова, което ние разбираме? Едно малко изяснение.

Представете си, че вие изучавате музика и взимате неверно тоновете. Или сте отличен певец, имате отлично поведение, говорите меко, не можете да кажете никаква лъжа, но щом дойдете до пеенето, не можете да взимате вярно тоновете. Учителят ти казва: „Много лошо пееш.“ Вие казвате: „Ама аз съм много добър човек.“ Добър си, но много лошо пееш. Ако знаеш да пееш така, както си добър, ти наистина ще бъдеш добър певец. Но сега имаш само претенции за такъв. Питам сега, ако вие като певец отидете и пеете на хората с вашия дрезгав глас, ще ви кажат хората: „Спрете.“ Питам, тия хора не знаят ли кой сте вие? Вие можете да сте и светия, но ще ви кажат хората: „Млъкни.“ Вие тогава не правите различие. Вие сте едно, а пението ви е друго, не е хубаво пението ви, то е човешко. Като човек вие сте добър, но да пеете, не знаете. „Ама аз съм светия.“ Остави твоето светийство настрана. То няма нищо общо с вашето пение. И вашият характер няма нищо общо с вашето глупаво пение.

Вие трябва да правите разлика между едното и другото. Божественото у нас трябва да виждаме в хубавото, то трябва да седи като знаме, то е мярката, с която трябва да мерим. Човек трябва да държи Божественото пред очите си, за да изправи своите погрешки. Човек трябва да пее хубаво. Защо не? Може човек да каже, че пението не е толкова важно. Или можеш да направиш същото сравнение. Някога ти казваш: „Ти не мисли заради мене.“ Някой пише едно писмо и казва: „Не си струва толкова красиво да се пише.“ Може и да е нацапано малко писмото. Но като пишеш такова писмо, ще започнеш да се извиняваш: „Ще ме извините, че писмото е малко зацапано, бях много занят, имах много работа, че го зацапах малко.“ Че писмото било малко нацапано, в това няма никакъв грях и престъпление, но може да се получи така, че някои думи да не могат да се четат, да са зацапани. И като не е разбрал тези думи, човек изважда криво заключение.

В живота Бог не допуща, когато отивате при него да напишете едно писмо по човешки. Това писмо не трябва да има никакъв недъг. Буквите, всичко това трябва да бъде написано хубаво. Едно чисто писмо се иска. И ще употребиш най–хубавата хартия, без никаква погрешка ще го напишеш.

Сега другото положение. Има една опасност. Вие казвате: „От толкова години вече ние не сме ли се научили да пишем писма?“ Но ти можеш да повтаряш по двайсет пъти на ден писмата. Ти можеш да знаеш гамата да я пееш много добре, но пението не е само в гамата. Вие можете да пеете гамата много хубаво, като почнете от „до“, „ре“, „ми“, хубаво изпявате гамата. Но като дойде да изпеете една песен, не можете да я пеете. Гамата хубаво пеете, а песента неверно пеете, понеже в една песен звуковете не вървят последователно. Някой път прескачаш през две, през три, през четири, пет, шест ноти, а в тези големи интервали ти не знаеш какви са отношенията в тоновете. А тъй последователно можете добре да пеете. В обикновения живот всички хора живеят добре, но щом дойде до духовния живот, дохождат по–сложни неща. Вие имате, да кажем, тонове в секунда, пеете много хубаво, но щом дойде до терца, кварта, квинта, септима, тоновете не излизат така лесно, не ги пеете добре. Работата се обърква вече. После дохождат повишенията, пониженията. Щом дойде до полутоновете, работата съвсем се обърква. И най–после хората казват или съвременните християни казват: „Зная да пея, но музикант няма да стана я.“ Или: „Светия няма да стана.“ Това е извинение. И да не станеш светия, ти трябва да знаеш да пееш вярно за себе си. Онова, което пееш, да няма в него никаква погрешка. Тоновете, които взимаш, трябва да ги взимаш вярно.

Та казвам сега, като четете третата глава от Йеремия, ще ви настръхнат космите. Питам, сегашните хора толкова ли са лоши, колкото са били тия, за които пророкът говори? В едно отношение сегашните хора не са толкова лоши, но не са и толкова добри, колкото трябва да бъдат. Не са толкова лоши, но не са и толкова добри. Не са толкова добри, колкото бъдещите. Сега има едно разрешение. Казват за някого – той е толкова добър, че дели хапката от устата си. С това те искат да покажат, че е много добър човек, но аз не зная какво искат да кажат хората с думите, че някой делил хапката от устата си. За да не се сгъвате, вие трябва да отделяте нещата едни от други. Пението е изкуство. Като се говори за живота, ние не засягаме човешката душа. Душата е създадена, тя си върви по особена еволюция. Някой път
ние не засягаме човешката душа. Ние криво разбираме, като кажем например „Аз съм добър.“

Пътят, по който върви човешката душа, е друг, той е Божествен път. Душата никога не прави погрешки. Има един живот в човека, който ние виждаме, но като изучаваме живота като изкуство, там има много погрешки. В това изкуство някои правят повече, а някои правят по–малко погрешки. Та, когато говорим за погрешките, ние разбираме изкуството на живота. Ти искаш да живееш – това е изкуство. То не е у тебе. Онзи вътрешен Божествен живот, който тече, това е изкуство. Ти искаш да пееш, да излезеш пред хората, а тъй както сега пееш, те не искат да те слушат. И тогава по твой адрес те ще кажат: „Този на нищо не мяза, не знае да пее.“

Запример някой от вас иска да бъде привлекателен. Що е привлекателността? Това е изкуство. И вие казвате, че не сте привлекателни или че хората не обръщат внимание на вас. За да обръщат хората внимание на вас, това е изкуство. Питам, с какво ще им обърнеш внимание? Защото изкуство е да се обърне внимание на хората. Рисуването е изкуство. Знанието е изкуство. Религиозният живот е изкуство, моралът е изкуство – това е външната страна. Следователно, като говоря за изкуство, подразбирам, че ще учиш. Ти си млад човек. Казвам, аз съм млад човек. С това ти подразбираш, че като си се родил, трябва да бъдеш добър. Не че си се родил. Това е изкуство. Моралът е изкуство – да бъдеш добър. В даден случай ти трябва да знаеш всичко да пееш. Това е изяснение. Щом не знаеш как да пееш, ще се учиш.

Та, казвам, вие искате да бъдете привлекателни. Как ще бъдете привлекателни? За да бъдете такива, вие трябва да разбирате думите си. И тези думи трябва да са пълни с магнетична сила. И като те слуша човек, да му е приятно. Сега другото положение – когато гласът ти е дрезгав. Запример, когато казват: „Аз ли съм най–грешният, аз ли съм най–лошият?“ Това не е изкуство. Ти казваш запример: „Знаеш ли кой съм аз?“ И това не е изкуство. Как се говори сега? Казва някой: „Ти знаеш ли кой съм?“

Ще ви кажа един анекдот, един действителен факт, който се е случил с един наш приятел, Илия Стойчев, и един офицер. Илия Стойчев бил чиновник в дружество „Сингер“. Идва при него един запасен полковник и двамата се разговарят. Външният господин казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ „Кой си?“ „Аз съм запасният полковник еди–кой си.“ Нашият приятел го запитал: „А ти знаеш ли кой съм аз?“ „Кой си?“ „Аз съм запасен ефрейтор.“ Като го чул полковникът, киснал да се смее. Хващат се двамата за ръка, единият полковник, а другият ефрейтор – най–нисшият чин, и му казва: „Ти си полковник, аз – ефрейтор, но и двамата в запас, не на действителна служба.“ Или казва някой: „Ти знаеш ли де съм свършил? В странство съм свършил.“ Хубавата страна на живота седи в това, не какво си бил в миналото. Хубаво е и това, но важно е какво днес можем да свършим. Днешният ден, той е изкуство. Той е най–добрият ден за придобивки. Той е най– важният ден за придобиване. Аз зная колко са тягостни мислите, когато някой ти каже, че не си добър човек. Аз не засягам твоя произход, нито твоето естество. Че не си добър, това значи, не си придобил изкуството на живота, изкуството на добродетелта. Ти не си го научил още. Това е външната страна. Това е човешката страна, която сега засягаме – не се спъвайте от нея. Вие не се врете в Божествените работи, не разваляйте Божествения ред на нещата. В Божественото противоречия няма. За да бъдеш добър, то е изкуство като на някой музикант – в един ден можеш да се научиш да пееш. Някой казва: „Че може ли в един ден?“ Може, но ако знаеш как, ако умът ти е съсредоточен, в един ден ще можеш. Ако умът ти не е съсредоточен, може да ти вземе и десет години. Това зависи от съзнанието на човека.

Та казвам, най–после Господ се обръща и казва, че не пеете както трябва. Но казва: „Обърнете се към мене, аз ще ви науча как да живеете добре.“ Значи казва той: „Обърнете се към мене, и аз ще ви науча да живеете добре.“ И най–после, най–високото положение, до което достигнаха старите пророци, беше това, че всички ще бъдат научени от Господа. Ще бъдат научени да живеят добре не по Божественому, но по човешки да живеят добре.

Сега всичкият въпрос е в това, че по човешки не живеем добре. „Че кое не е добро?“ От вас, всички вие сте съвършени спрямо себе си. Запример, ако знаете как да се обхождате с другите, както със себе си, и да се прощавате с другите, както със себе си, много добре щеше да бъде. Ако ти си готвач например, като дойде до тебе, сготвяш най–хубавото ядене, а като дойде до другите, сготвяш не така хубаво. В някои това, като вадят мед, че оставят най–долния мед в някое гърне, та като им дойде гост, къщницата казва: „Елате да опитате от най–хубавия мед, който имаме, от белите пити.“ Дойде друг гост и тя казва: „Извадете от последното гърне.“ Значи първото гърне и последното гърне. Та и вие имате много гърнета, от които току бъркате. Някъде извадите от белите пити, а някъде от черните пити. И като дойде някой, казвате: „От черните пити.“ Някой, който е дошъл при вас, получава от белите пити. Той казва за вас: „Ето, това е човек.“ А другият, който е ял от черните пити, казва за вас: „Остави този, не му искам и меда.“ Понякога се случва, че в меда има от пчелната ръжда, която разваля малко меда. А някои, за да се оправдаят, казват, че тази ръжда е за цяр. Но все таки по–хубаво е медът да е без ръжда. Като дойде до цяр, това е друг въпрос вече.

Та потребно е знание, да преценява човек възможностите, които се крият в човека. Вземете, всички хора са склонни към детинските лъжи. Има едни тъй наречени шеги, казвате, че се шегувате. Казвам, няма човек, който да не е лъгал. Казваш нещо на шега и после кажеш, че това е шега. То е шега, но казваш някому: „Както те виждам, ти си доста напреднал в духовните работи, много хубаво си облечен.“ Това показва, че ти говориш едно, а разбираш друго. Например казваш на малкото дете, че това, което е направило, е много хубаво, а всъщност то е изкривено. Или правя бележка на някого, че дрехата му била широка като чувал. За друг казваш: „Да видиш чорапите му само.“ С това той иска да покаже какъв крак има този човек. Казват за някого, че имал ангелски крак. Че кога си виждал ангелския крак? Под думата „ангелски крак“ разбираме нещо, което апелира пред вашите очи, харесва ви се. Има известни форми, които ни привличат. Това е Божественото. Има хора, които, като гледаш на лице, са красиви, но щом почнат да говорят и да ядат, ти бягаш от тях. Има едно особено некрасиво кривене. И в говора, и в яденето има това лошо кривене. В тях няма едно съответствие. Някога така разширяват устата си, повече отколкото трябва, ококорват си очите, правят известни гримаси, свиват брадата, веждите си, канибалски говорят, бутат си брадата, космите си чешат, всичко това говорят с цел да изкарат нещо. Този човек иска да покаже нещо, а като не знае как да постъпи, с това той се обезобразява.

Сега, като ви говоря тези работи, те не са потребни за вас. Аз ви говоря сега за непотребни работи. Да ви кажа защо са непотребни. Представете си, че аз ви изнасям, че отивате на някое дине или на някой журфикс на някой посланик – там е определено с какви дрехи, с какъв цвят трябва да бъдат облечени дамите и мъжете, с какви ръкавици и т.н. Слава Богу, сега вие не сте канени. Защо ви са тези дрехи? И ако на някой от вас му се ревне да направи такива дрехи, защо му са? Това е при изключителни случаи. Във всичко това има мода. Някъде ние не можем да се освободим от модата. Например, като влезете между тия хора, ще видите колко не са естествени. Гледаш някой човек весел, отвън говори, но като влезе в православната църква например, така се изправи, кръсти се два пъти, дига ръката нагоре, вземе една особена поза – мода е това. И ще кажете сега, че този човек е прав. Това се допринася за неговото добро. Но онзи, който гледа, казва, че много си проточи ръката. Като се прави кръст, така не се маха с ръката. Много си проточвал ръката. Някой пък много скъсява движението, тъй бързо се кръсти. Това е за православните, а окултистите и те си имат своя мода. Вегетарианецът като дойде, той разправя колко години е бил вегетарианец. Ще каже запример, че е от петнайсет години вегетарианец. Казвам, хиляди години си бил месоядец, а сега от някакви си петнайсет години си бил вегетарианец. В това няма никакво съответствие. Няма защо той да се хвали от колко години е бил вегетарианец. Казвам, това е изкуство. И яденето е едно изкуство. Психология на яденето има. То се намира тогава, когато четете словото. Той разбира някой път една дума в Писанието. Ако разбираш говора за любовта, това е много. Някога има едно прозрение в човека. Той прозре думата „любов“ в душата си, а с това заедно се открива цял свят в него. Някога думата знание произвежда цяло прозрение в човека, открива цял свят пред него. Думите имат особен смисъл. И когато дойде това прозрение, човек веднага се изменя.

Та казвам сега, ще се пазите от миналото изкуство. Щом влезеш в един театър и ти дадат известна роля, всеки от вас е също такъв актьор. Дадат ти една роля, която не си проучил добре. Да представиш просяк. Ти не си просяк, виждал си как просят другите, но да знаеш как да просиш, това е цяло изкуство. И това трябва сега да го учиш. Ако ти дадат роля на някой апаш на сцената, ти си представяш как се краде, но не си крал. Или на сцената те турят като съдия, да съдиш. Ти никога не си бил съдия, не си учил правото, а на сцената веднага трябва да дадеш резолюция по кражбата. Така и ние в живота си взимаме разни пози, и тия неща са нереални. Един християнин всякога трябва да знае мисълта, която има, дали е права, или крива.

По какво се познава една права мисъл? За мене, аз имам едно правило, по което отличавам правата мисъл, но не мога да ви кажа това правило. Много мъчно може да се даде правило в какво седи правата мисъл. Лесно е да се каже: бъди добър. Но да дадеш точно определение в какво седи добротата като изкуство, е много мъчно. Можеш да кажеш, че не взимаш вярно тоновете. Но в какво седи правилността, не знаеш. Някой казва „до“. Високо го пее, но не е правилно. После го взима долно „до“, много ниско. И това не е вярно. Тогава трябва някой да вземе тона „до“ правилно, а вие. да слушате с ухото си веднъж, два пъти и да правите после сравнение. Не е лесна работа тази. Ти можеш да мислиш, че взимаш правилно, но има известни правила и закони, по които музиката се води. Това, което е установено от хората, не е изкуство. В природата съществува една музика последователна, в определени мерки и достатъчно е човек да влезе в това училище на природата, за да възприеме тази музика. Ти не можеш да изучаваш музиката без любов. И каквато работа да е или какво да е знание, или ако отиваш на училище без любов, ти нищо няма да постигнеш. Ако започнеш музика без любов, нищо няма да постигнеш. Ако искаш богатство без любов, няма да постигнеш. Каквото нещо в живота се започне без любов, то няма никакви постижения. А това, което се започва с любов, има постижения.

Казвам, животът най–първо трябва да го разглеждаме като изкуство. Аз трябва да си кажа: трябва да живея като майстор, да бъда добър, да съм доволен. Като пея, да слушам гласа си. Аз често съм правил опити. След като пея със стотина–двеста думи, аз слушам своя глас и зная взимам ли вярно, или не. Има начини, по които се определя музиката. Ако ти вътрешно не можеш да слушаш дали този тон е верен, ти и отвън не можеш да слушаш. Колко от вас могат да чуят тона си? Или да чуят тона на камертона на ръката? (С първите два пръста Учителят удря на дланта на ръката и слуша с ухото си.) Че ти трябва да имаш гениално ухо за това. Ако ти не можеш да слушаш обикновените неща, какво остава за другите? Ако ти концентрираш ума си както трябва и ако има единство между твоите мисли, чувства и постъпки, ти ще чуеш този тон. Сега нещо отвън те смущава. Де е тогава твоят камертон? Има известни музикални тонове, които ти ще чуеш, затова се изисква известна музикалност. Ако не се съсредоточиш в своите мисли и чувства, нищо няма да чуеш. В дадения случай ти можеш да удариш този камертон, и нищо да не чуеш. А този камертон зависи от яснотата на съзнанието ти. Ако съзнанието ти не е чисто, ти по предположение ще вземеш тоновете. Сега ви давам тия неща за изяснение.

Като изпаднем в някое противоречие, казваме – той не живее добре. С това разбираме, че по естество той не живее добре. Не, по естество всички хора са добри. Създадени са добри от Бога, но по закона на изкуството всички не са еднакви. Нямат еднакво развитие по степен. Някой пее по–добре от тебе, ти си на по–висока степен от него. Ако пък той пее по–лошо от тебе, той е по–ниско, а ти си на по–висока степен от него. В дадения случай зависи, ако ти си между хора, които не живеят добре като изкуство, ти ще минеш за доста добър човек. Но ако те живеят по–добре, ти веднага ще почувстваш, че твоето изкуство не е толкова напред.

Та казвам, в тази школа трябва да се учите. Сега сте дошли всички до едно място, не знаете какво да учите. Сега се говори за любовта, вие мислите, че знаете какво нещо е любовта. Не. Изкуството на любовта вие не знаете, ама казвате, за знанието, за окултната наука като изкуство, вие много малко знаете. Вие казвате запример, че много работи знаете. В природата има, ако ти знаеш какво да желаеш, какво да говориш, времето може да е сухо, ти ще кажеш: „Сухо е времето.“ Има известни хора, само малко като пожелае да вали дъжд, и не след няколко часа ще вали дъжд. Той знае изкуството. Като каже, и непременно ще вали. Когато се яви пророк Йеремия при израилския цар, три години имаше бездъждие и той само пожела и каза: „Скоро да си ходиш, че скоро ще има дъжд.“ Той праща слугата си да види времето, казва: „Цялото небе е ясно.“ Най–после той вижда – едно малко облаче се подава на хоризонта. Връща се пророкът и казва на царя: „Да бягаш, да си вървиш дома си.“ И дойде дъждът от туй малкото облаче. Този човек пожела, и дъждът дойде. То е вече изкуство. Разбиране е това на Божиите закони и прилагане.

Вие сте сиромах човек или богат. Туй е едно изкуство. И ти можеш да знаеш колко пари ти трябват. Един човек, който е майстор, има един глас, ангелски глас. Ако няма пет пари и се спре тук, в София, и изпее нещо, след половин час той ще има четири–петстотин хиляди лева в джеба си. Кой ще дойде да го пита? Но ако някои имат особено мнение за себе си, вие искате да бъдете богати, като че сте царски синове от високо произхождение и хората трябва да ви знаят, а хората ни пет пари не дават, че сте царски синове. Туй, което можеш да направиш, и хората обръщат внимание на онова, което знаеш, в пението къде седи? Можеш ли да пееш, ти си царски син, не можеш ли да пееш, ти си един говедар. Това, което можеш да направиш, това е запас. Онова, което си посял, то е житото, което е в хамбара, то нищо не ражда. Ситото жито на нивата, то е щастието, то е, което ще предаде. Ако един, който не знае да пее и започне да пее на улицата, веднага ще дойде стражарят и ще каже: „Слушай, защо вдигаш шум?“ Но ако си певец, сам стражарят ще застане там и ще слуша, и всички ще се спрат да слушат. И хубаво е. Човешките усилия в нас, да живеем там, Бог благоволява. Човешкото в нас, в него има един придатък. Ако онзи е певец и започне да пее, събира се онази публика и всички слушат. И погледнеш, някому се отвори сърцето, Бог дойде и отвори се кесията. Вие сега се измъчвате и казвате: „Аз не съм добър човек.“ Ще кажеш: „Трябва да се уча.“ Изкуство е това. Запример толкова години ние вече говорим за пението. Казват някои: „Нека пеят младите.“ Те не разбират изкуството. Че ти си млад, следователно отиваш в небето. В небето стари хора не приемат. Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие. Няма стих в Писанието, дето се говори за стари хора. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, в Царството Божие не може да влезете.“ А вие сте стари и казвате, че влизате в Царството Божие. Станете като малките деца. Вие искате като стари хора да влезете в Царството Божие. Не. Като малки деца ще влезете. Сега какво трябва да се разбира. Да има желание във вас да се учите. Вие сега седите и казвате: „Остаряхме, ние не сме като младите сестри, като младите братя.“ Така не се мисли. Ти всякога трябва да бъдеш млад. Ти всякога трябва да туриш в ума си положителното, положителната мисъл да кажеш: „Аз съм млад.“ И всякога да имаш желанието да бъдеш добър. Изкуство е това. Всякога трябва да имаш желание да обичаш.

Казвате – човек не може да обича. Аз поставям така, че онзи извор, който тече, може ли да каже в ума си, че аз няма да тека. Той тогава не е извор. Ще течеш. Ти в ума си държиш идеята, аз не мога да' обичам. Тогава ти не знаеш какво говориш. Ти може да не искаш да пееш, това за мен е друг въпрос, но ти ще пееш. Българите казват: „Я, ми попей сега на мене.“ Аз мога да заключа, аз не съм длъжен да ти пея по особен начин. Не съм длъжен. То е друг въпрос. Но онова, което аз зная, мога да ти изпея. Ако ти ме слушаш, не ми коства да го направя. Казвам: „Какво искаш да ти изпея сега?“ „Е, „Бог е Любов“. Тогава всеки, който дойде при мене, аз казвам: „Аз сам не пея, трябва да има някой да ме придружава, и тогава ще пеем дует. Аз ще пея първи глас, вие втори. Щом той дойде да ме слуша като публика, аз ще пея и ти ще внимаваш как аз пея. И аз ще внимавам как ти пееш. Тогава мога да ти пея на тебе. Пък ако ти не знаеш да пееш втори глас, аз никога не пея първи глас.“ Та какво ме интересува, някой казва: „Ти обичаш ли ме, или не?“ Що ме интересува дали те обичам, или не. И ако те обичам, какво ще придобия? Аз разбирам друго, ако кажеш: „Обичаш ли ме?“, значи може ли да пеем дует. Казвам: „Можем. Заповядай. Ако знаеш пението по– добре от мене, аз ще пея втори глас, а ти ще пееш първи глас. Ако аз зная пението по–добре от тебе, аз ще пея първи глас, а ти ще пееш втори глас.“ А сега между вас вие всички искате да имате първото място, знаете или не знаете, първото място искате.

Първият глас кой е? В музиката мога да ви направя едно сравнение, но тогава вие ще изгубите смисъла на музиката. Първият глас е мекият глас. А вторият глас е силният глас. Мекота трябва в характера. В дадения случай следват промените. В един момент ти ще бъдеш мек, следующия момент ти ще бъдеш силен. После пак мек, пак силен. Прекъсване има между мекия и силния тон. Всякога има една пауза, която тургат, една междина. След като пееш един мек тон, ще поставиш после силния тон. Така върви силният глас, силният тон. Сега пеят силните тонове за ефект. Когато някой певец, иска да покаже силата на своето пение, той ще вземе силните тонове, той идва до силния тон, идва до върха, и тогава пак намалява. Англичаните казват: „До върха.“ След туй пак спадне. Това е прилив. В живота навсякъде съществуват силните тонове – и в музиката, и в човешките мисли, и в човешките чувства съществуват силните тонове, в постъпките и в човешкото настроение. Това е един закон, който постоянно регулира живота. И вие, като не го разбирате, някой път чувстваш, че в сърцето ти няма никаква любов. Това е една самоизмама. Щом чувстваш, че е празно сърцето ти, то е една нова фаза. Празна е стомната, но не можеш да я напълниш. Щом е сърцето ти празно, то може да се напълни. Казва някой: „Аз изгубих любовта си.“ Туй, което се губи, се намира. И туй, което се намира, се губи. Това са неща, които постоянно стават във вас, в живота. Изгубиш любовта, ще я намериш. Казваш: „Намерих я.“ Пази се да не я загубиш. А туй, което, като се намери, никога не се губи, то е Божественото. И Божествените неща са пълни, а в човешките неща има едно преходно състояние. Да ви не смущава това. Казваш: „Изгубих си любовта.“ Ще я намериш.

Та сега пророкът казва: „Върнете се, обърнете се към мене. И се научете добре да живеете. Научете се да пеете хубаво. Блажени бъдете!“

Та на вас ви липсва сега приложение. В приложението вие сте непостоянни хора. Българинът е много непостоянен като народ. Много непостоянен е българинът. По–непостоянен народ от българина няма. И всичките му работи от памтивека досега са недосвършени. Българинът и като шие, има нещо, не достига. Или прави обуща, или къща, всичките му работи са недосвършени. Той си има една философия, казва:„Недосвършвай работите, да не умреш.“

Аз бях в Царибродско, там има един обичай, че ако жена маже къщата, мъжът умира. Затова мъжът трябва да маже. И жените се охитрили и накарали мъжете си да мажат. Казват: „Ако ние мажем къщите, мъжете ще умрат.“ И тогава какво трябва? Мъжът трябва да маже, за да живее. И сега всичките мъже мажат, за да живеят. Жените не мажат, да не би, като мажат те, мъжете да умират. И сега казвам, нека вашите мъже мажат, та мъжете ви да не умират. Аз съм съгласен в този смисъл с тях. И аз съм съгласен с тия парадокси. За мен мъжът да маже, туй е да придобие знанието. И като дойде до мазането, мъжът трябва да дойде. Той трябва да маже, а не жената. А след като измаже къщата, той казва на жена си: „Пази тази къща хубаво, да се не изкирляви.“

Аз тук ми се случи следният пример. Играят си врабчетата по комините. Аз имам един голям комин. Едно от тия врабчета беше влязло в този комин и слязло после в кюнеца, отдето го пуснах да излезе навън. Като излезе през тръбата, то трябваше да излезе направо от прозореца. Тъкмо да излезе, чувам един шум. Туй врабче – черно като арап, не излиза вън от прозореца, но ходи, блъска се по тавана, та изцапа целия таван. Тук–там ходи с гърба си, а после ме гледа. Казвам: „От прозореца излез навън, а не ходи по тавана.“ Дето се допряло до стената, направило я черна. Казвам: „Съжалявам, че те пуснах от кюнеца навън.“ Така видях какво ми недостига. Врабчето не е виновно, но аз извадих за себе си един урок. Трябваше да имам една мрежа, да я поставя пред устата на тръбата, та като влезе врабчето, там да го хвана с ръка и да го пусна навънка. Пък аз го пуснах от тръбата навън.

Казвам, не струва човек да пуска такива затворници през комина. Не се качвайте като врабците през комина и не влизайте вътре в тези кюнци, а като ви отворят вратата, не се качвайте горе по таваните. Не се качвайте по курниците, по таваните, но излезте от прозореца навън и вън се чистете.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
(Три пъти)

Тридесет и шесто утринно слово
7 юли 1935 г., неделя, 5–6,15 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder