НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Бъдете като децата

Бъдете като децата

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, сега, има, бог, хора, всички, живот, свят, себе, може, казвам, всичко, съм, зло, земя ,

 Неделни беседи , София, 30 Юни 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

„Духът Божий“.

Ще прочета само част от пета глава от Евангелието на Матея, до 17 стих;

Песента „Бог е Любов“.

Ще взема само няколко думи от третия стих, 18 глава от Матея: „Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството небесно“.

В 18 глава този стих е употребен в условна форма: „Ако не станете като децата“, но аз ще го взема в положителна форма.

Аз ще изменя малко ударенията и казвам: Бъдете като децата. В български език има една специфичност, че като се изменят ударенията, изменя се и смисълът на думите. Като изменям ударението на думите, аз не вземам стиха „Ако не бъдете като децата“, но взимам изречението в повелителна форма: „Бъдете като децата“! Сега искам да ви наведа на мисълта, че трябва да напуснете обикновените неща в живота. Обикновените неща създават всички нещастия в живота. Следователно обикновени неща са тези, които създават всички нещастия в живота. Необикновени неща са тези, които създават всичкото щастие в живота. Понеже повечето хора са нещастни, те са влезли в обикновения живот. Вие страдате, понеже сте влезли в обикновения живот. Влезте в необикновения живот, ако искате да се освободите от страданията. Обикновеният живот се отличава с една вътрешна неподвижност. Неподвижността е едно от условията, което ражда всичките нещастия. Това, което дава подтик на движение, това е щастието. Всякога, когато дойде щастието, ти се разкачваш, весел ставаш. Щом дойде нещастието, ти навеждаш глава надолу, не се мърдаш от местото си. Щом дойде здравето, ти ставаш от леглото си и ходиш. Щом си болен, лягаш в леглото и се замисляш. Болестта е едно обикновено състояние, а здравето е едно необикновено състояние. Има ред философи, които искат да докажат кои са причините на тези неща. – Няма никакви причини. Всичко се дължи на неразбиране. Когато не разбираш един добър човек, ти ще си създадеш своето нещастие, а когато го разбираш, ти ще си създадеш своето щастие.

Сега ще приведа един малък пример, който не говори добре за жените. Но те не трябва да се докачат. Онзи, който е наредил този пример, не е бил много умен. Този пример не е много благоприятен за жените, но вярвам, че няма да се обидите, понеже вие не сте хора на миналото, а сте хора на настоящето. Разказът е следният: В едно царство жените искали да управляват като мъжете, да имат права като тях. И сегашните жени поддържат това, което тогава не са успели. По това време се повдигнал голям социален въпрос, понеже жените искали да имат граждански права като мъжете и да управляват като тях. След като мислил царят дълго време по този въпрос, най-после казал на жените: Преди да се реши дали могат да ви се дадат права, ще ви поставя на един изпит. Ако издържите този изпит, ще се задоволят желанията ви. За тази цел той им дал нещо затворено в една кутия, като им казал: Ще държите тази кутия в себе си цяла седмица, без да я бутате, ще седи през всичкото време затворена и после ще ми я върнете назад. По този случай всички жени се събрали да решат какво да правят с тази кутия. Едни казали да не се бута кутията, други пък настоявали да се отвори. Трябвало да се постави въпросът на гласуване. При гласуването се взело решение кутията да се отвори. И наистина, кутията се отворила и от нея изхвръкнала една птичка, която царят предварително затворил. Като се явили при царя на определеното време, той отворил кутията и видел, че птичката я нямало там. Тогава той казал на жените: Вие не можете още да управлявате. Аз вярвам, че сегашните жени няма да направят същата погрешка. Всеки човек иска да управлява в света, това е едната страна. Но всеки човек не може да управлява, защото първо човек трябва да се научи да слугува, а после да управлява. Като запитали веднъж нещо един стар мъдрец, той казал: Най-добрият господар съм аз, но и най-добрият слуга съм аз. По-добър слуга, който да шета така добре като мене няма, но и по-добър господар, който така добре и умно да заповядва няма. Аз съм най-добрият слуга и най-добрият господар.

Сега да оставим настрана въпроса какво нещо е добрият господар. На този въпрос може да ви отговори слънцето. То е най-добрият господар на земята, която се движи постоянно около него. Този господар е много добър. Аз взимам слънцето в тази форма, както си е, а не онези религиозни схващания на хората за слънцето, като създадено от Бога. Аз говоря за едно слънце, което Господ не е направил. Обаче, вие ще ме разберете, че говоря за едно слънце, което Господ е направил.

............. ние няма да се разберем. Вие си дръжте вашите знания за слънцето, но аз ви говоря за едно слънце, което не е направено от Бога. Слънцето, което вие виждате, е излязло от едно ненаправено слънце; значи, има в света едно ненаправено слънце. И сега, като говорим, че нашата земя се движи, ние имаме предвид, направената земя, но има една ненаправена земя.

Сега, вие ще разглеждате тези неща, както ви са дадени във философски смисъл. Във философията има тъй наречените дадени неща. Дадена ви е запример, една торба с пари, но нямате време да ги четете. Когато имате време, ще ги четете, но сега ги приемате на доверие, едно по-горе, едно по-долу. И сега ви казвам, че има една земя, която не е създадена. Какво ще изгубите, ако повярвате, ако приемете това на доверие? Казвам ви още, че има едно несъздадено слънце, около което нашата несъздадена земя се движи. Около създаването на земята и на слънцето има толкова много теории, които вие сте приели. Приемете още и тази теория. Какво ще изгубите от това? Нищо няма да изгубите. Значи, има една теория, която обяснява нещата малко по-другояче. Не казвам, че трябва да изхвърлите старите си теории. Напротив, старите си теории дръжте, а при тях приемете и новите теории. Новата теория ще помогне малко на вашите стари теории да се подмладят. Това е в съгласие на онзи закон, който съществува в природата. Защо се раждат малките деца? Те се раждат, за да подмладят старите хора. Когато детето се роди, първо време умно ли е? От гледище на старите, това дете не (е) умно. Това дете, което старите считат, че не е умно, то носи в себе си живота. Природата дава на детето много повече, отколкото на стария. Тя дава на младия живот, а стария лишава от живот. Природата готви младия за служба, а стария лишава от служба. Защо е така, няма да доказвам това. Ако го доказвам, то е губене на време. Има неща, които могат да се докажат, но тия няма, вие сами ще си ги докажете.

„Бъдете като децата“. За да бъдете като децата, вие трябва да възприемете живота в неговите форми. Защото постиженията, които ние търсим на земята, се постигат само при дадените условия, при новите условия, които съществуват. Ако можем да намерим тези дадени условия, в нас може да стане нещо. Ако не можем да ги намерим, тогава в нас ще стане едно разочарование. Всички ние се разочароваме в живота си по единствената причина, че не възприемаме нещата, както трябва, а ги възприемаме, тъй, както не трябва. Ето всеки човек, който се е родил на земята, първо той мисли, че всичко може да направи. Но той се самозаблуждава. Най-първо всичко е направено. Това, което ти мислиш да направиш, преди тебе други, по-умни същества са го направили. Досега то е направено хиляди пъти вече. Аз виждам някой български изобретател ще измисли нещо и ще го патентова. Че това нещо е вече изчислено, в странство то е патентовано преди десет години вече. И като отидете в странство, казват ви, че то е вече патентовано, няма какво да го патентовате. Тъй щото, каквато нова идея да ви дойде на ума, тя вече е измислена. Ние казваме за нещо: Хората, които живяха преди нас. Питам: За кои хора се говори? Защото има два вида хора: Едни, които живяха преди нас и умряха, а други, които живяха преди нас и напред отидоха, напред вървят те. Затова не ми говорете за онези, които живяха преди нас и умряха. Говорете ми за онези, които живяха преди нас и напред отидоха. Друг е въпросът за тях. Та когато вие ми говорите за вашите деди, които живяха преди вас и умряха, казвам: За умрели хора не ми говорете, ние не се занимаваме с умрели хора. Нямам нищо против тях, нека се споменават, но казвам: От мъртвите ум и съвет не взимам. Ние взимаме съвет само от онези, които минаха преди нас и могат да ни дадат някакви упътвания, някакви съвети. Аз ще ви говоря за онези, които могат да ни дадат съвети.

Та вие трябва да имате в себе си една съществена идея. Коя е тази съществена идея? Съществената идея е тази, че ти трябва да имаш един център, около който да се движиш, но ти трябва да знаеш този център. Не е въпросът сега да говорим кой е този център. То е все едно, когато дойде някой при мене и ме пита, ти вярваш ли в Бога? Или ме пита в какво вярвам? – В Бога вярвам. Ти виждал ли си Го? Така казват всички хора, че вярват в Бога. Като ги питаш виждали ли са Го, казват, че те не са Го виждали, но баба им и дядо им казват за Него, че е съществувал. – Не е достатъчно само да вярваш в Бога, но ти трябва да имаш един център, около който да се движиш. Тъй е създаден животът. Всеки, който живее, има един център, около който се движи. Когато изгуби равновесието на този център, той спада към онези, които живяха преди нас и умряха. Следователно, когато се измести центърът, около който човешкият живот се движи, човек умира. Смъртта е изгубване на равновесието около центъра на твоето движение, и ти преставаш да се движиш. Смъртта произтича от две неща: от загубване посоката на центъра, около който ти трябва да се движиш и загубване равновесието на движението около себе си. Следователно, когато изгубиш движението си около първия център, който ние наричаме Бог и движението около себе си, втория център, който ние наричаме човешката душа или човешкия дух, настава смъртта.

Всички хора си задават въпроса защо трябва да живеят, но никой не може да си отговори на този въпрос. За да можете да си отговорите на този въпрос, най-първо вие трябва да имате един център, около който да се движите. Сега мнозина искат да живеят на небето. Хубаво е това желание. Но ако искам да живея на небето, какво ще добия? Ще живееш година, две, три, сто, хиляда години, но какво ще добиеш? Не, така не се разсъждава. Сега ще ви дам един прост пример. Турям в един чувал пет, десет, сто, хиляда, милион, сто милиона килограма жито. Какво ще придобие този чувал като издържа това жито? Нищо няма да придобие. Обаче, като имаш една идея, трябва да разбереш какво отношение има тази идея към самия тебе. Ако една идея няма никакво отношение към тебе и не може да ти създаде никаква радост, тази идея не трябва да съществува. Казвате: Трябва да вярваме в Бога. Право е, че трябва да вярваме в Бога, но ние трябва да вярваме в Бога, за да имаме живот. Това е резултатът. Следователно, първият резултат от вярата ни в Бога е животът, който имаме. Обаче, животът, който сега имате, се дължи на вярата на вашата майка и на вашия баща. Вие още нямате...... на вашия живот. Майка ви и баща ви са вярвали в Бога и ви родиха. Те ви кредитираха. Майка ви и баща ви, които вярваха в Бога, образуваха една система и ви родиха на повърхността на тази система, на която и вие днес живеете. И след всичко това вие питате какъв е смисълът на живота. Вие разрешавате един въпрос, който не се отнася до вас. За да разбереш какъв е смисълът на живота, ти трябва да намериш един като тебе, който ще се върти около Бога и ти ще се въртиш около себе си и така ще разрешите този въпрос. За да разберете смисъла на живота, формата му трябва да бъде вън от вас. Докато е вътре в тебе, ти не можеш да разбереш смисъла на живота. Щом зададеш един философски въпрос, ти се ограничаваш. Какъв е смисълът на живота? Аз не разглеждам този въпрос, защото се ограничавам. За мене този въпрос е безпредметен. – Ти какво търсиш в живота? – Нищо не търся. Живота не търсиш ли? – Никакъв живот не търся. – Ами щастието? – Никакво щастие не търся. – Ами добротата? – Никаква доброта не търся. – Ами Любовта? – Никаква любов не търся. – Че какво търсиш тогава? – Нищо не търся, аз имам всичко. Ако търся всички тези неща, те са значи материални. Според мене Любовта не е нещо като водата, нито нещо като захарта, нито нещо като хляба, да го взема. За мене Любовта не е нещо материално. Любовта е същината на живота. Тя не е нещо, в което да се вслушвам. Аз не правя думите на Любовта на две. Аз не питам любя или не? Щом се запитам дали любя, всичко с мене е свършено. Някой иска да изпита Любовта. Аз съм правил много опити, но никога до сега не съм правил опит да изпитвам Любовта. Аз съм правил много опити, но никога не ми е влизал този бръмбар в ума да правя опити с Любовта, т. е. да я изпитвам. И вярвам, че никога няма да влезе в ума ми този бръмбар да изпитвам какво нещо е Любовта. Да правя опити с Любовта, това е една съблазън, значи да нямам доверие в Любовта. – Коя е жена ми? – Щом питам коя е жена ми, моята работа е свършена вече. – Ами ти кой си? – Щом питам ти кой си, моята работа е свършена вече. Щом питате кой е Господ, вашата работа е свършена вече. Тези въпроси представят един философски жаргон, една философска неразбория. В този речник в тези понятия няма никакво разрешаване. – Ами аз имам право да питам. – Всички хора, които в живота си са питали по този начин, са умрели до сега. Смъртта е едно неизбежно противоречие.

Сега да не ви навеждам на противоречия. Вие и без това имате много противоречия, поне и аз да не ви навеждам такива. Но казвам: Не се съмнявайте в живота, който имате. Вие търсите това, което никога няма да постигнете. В живота, който имате, вие имате всичко, а при това пак сте нещастни. Сега ще ви дам едно малко обяснение. Когато сте дошли на земята, един мъдрец ви е дал една кибритена клечка и ви е казал: Когато се намерите в най-трудните условия на живота, драснете една клечка кибрит. Обаче вие седите и философствувате: Какво ще ми помогне една клечка кибрит. Ако вие сте изложени на студ на 25–30 градуса под нулата, наистина, тази клечка кибрит нищо не може да ви помогне. Тя не може да стопли стаята ви. Но ако тази кибритена клечка я поставите в съчетание с ред други условия, които съществуват в стаята ви, тя ще стане една динамическа причина, която ще измени условията на вашия живот. Ти имаш една малка идея или едно малко чувство, които са микроскопически, нищо не могат да ви помогнат. Вие не ги поставяте като динамически причини в съчетание с ред други условия на живота ви, вследствие на което се раждат ред противоречия в живота ви. Това е, защото вие търсите щастието отвън. Всеки от вас търси такъв човек, съвършен, с когото да се сдружи и да бъде щастлив. Това е най-голямото разочарование, което хората преживяват. Те мислят, че са намерили или ще намерят такъв човек и остават разочаровани. Те не знаят, че съвършеният човек никога не се жени. Съвършената мома няма защо да се жени. Кой човек тъгува в света? Бедният търгува, защото той иска да спечели нещо. Богатият няма защо да търгува, той има всичко. Богатият няма нужда от пари. Някоя мома дойде и казва: Аз искам да се оженя за един съвършен момък. Казвам ѝ: Не се лъжи. Този съвършен момък няма да се жени за такава като тебе, да му побелее главата. Дойде един момък, той иска да се ожени за една съвършена мома. Казвам: Не се лъжи, тази съвършена мома никога няма да се ожени за тебе, да ѝ побелее главата. С една съвършена мома можеш само да дружиш, но да се ожениш за нея и да ѝ кажеш, че тя е твоя жена, твоя собственост, това никога няма да бъде.

Сега вие ще навлезете в противоречия, които хората само са си създали. Сега вие казвате, запример, че животът, който имате, не е ваш; че длъжността, на която сте поставени, не е ваша; че условията, при които се намирате, не са ваши. Аз не зная колко хора има сега в света, които да са се оженили съзнателно. Хората ги женят, те сами не се женят. Българите казват: Или се млад жени, или се млад калугери. На младини хората сами се женят; на средна възраст други ги женят, а на стари години дяволът ги жени. Това е българска пословица. Какво искат да кажат българите с нея, аз разбирам това, познавам българите, но не искам сега да разправям тази работа. Аз виждам каква е тяхната философия. Когато казват, че на младини човек сам се жени, значи на младини Бог те жени. Щом не изпълняваш Волята Божия, хората те женят. Щом хората не могат да те оженят, дяволът ще те ожени. Щом дяволът те ожени, ти ще умреш – нищо повече. Когато Адам беше в рая, Господ му даде задача да даде имена на всички животни. Животните бяха много, и, макар учен човек, Адам не можа сам да свърши тази работа, затова се обърна към Бога с молба да му даде една другарка, един помощник в работата, който да го стимулира. Адам се видя в невъзможност да се справи с толкова много животни и растения да им даде имена, затова поиска от Бога един секретар, който да му помага. Господ обеща да му даде и му даде Ева. Това учение не е прието от общите вярвания, не е приложено, но аз съм човек извън общите вярвания. Аз съм човек на извънредните вярвания, а не на общите вярвания. Погрешката на Адама седеше в това, че той имаше една........... вследствие на което жена му не си гледаше работата. Ева пък имаше една слабост, каквато имат всички жени, че не се занимаваше със своята работа, не гледаше децата си и къщата си, но се занимаваше с кой какво казал, какво казали тези-онези съседи, а съседите всякога развалят работите. Тя не се занимаваше с това какво става в рая, но се занимаваше с това, което ставаше извън рая. Един ден тя чула, че имало един велик адепт извън рая, който знаел много неща и те го поканили на гости да им разправи някои неща. Възползуван от това, той предал на Ева първата лекция, която ѝ донесе всичката беля на главата. Заради тази лекция я изпъдиха от рая. – Това са приказки, на които и да вярвате, нищо няма да получите. И да не вярвате, пак нищо няма да получите, но дали вярвате или не, носите последствията и до днес. Дали ще вярвате в едно или в друго, не е важно, но последствия ще има. Има една първична причина, която приписват на Адам и на Ева, задето съгрешили, но аз взимам една философска причина за тяхното съгрешаване. Първата причина за съгрешаванията на Адам и Ева се дължи на това, че те изгубили правата посока на движение около онзи център, около който е трябвало да се движат. Втората погрешка седи в това, че те са изгубили посоката на движението около себе си, около своята ос. Това са погрешките и на съвременните хора. Вследствие на тези две погрешки ние сме образували около себе си един застой. Та сега трябва да се яви такава една сила, която да възстанови това движение около орбитата на нашето слънце и около своята ос. В това седи спасението на света.

Сега аз определям това по следния начин. Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. Този е първият и най-важен закон. Това значи да се движиш около слънцето, както земята се движи около слънцето. Вторият закон: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Това значи да се въртиш около себе си, около своята ос, както земята се върти около своята ос. Това са двата важни закона. Учените казват, че един ден нашата земя щяла да спре своето движение. Тя се опита един ден да се спре в своето движение, но станаха много работи с това. Мойсей казва, че земята била създадена в четвъртия ден. Значи, в четвъртия ден се явило желание в земята да се движи. Земята е повярвала в Бога по-рано отколкото човекът. Защо? Защото човек е бил създаден в шестия ден. Едва тогава се пробудило съзнанието в човека, че той трябва да се движи към един велик център. – Бог и около този център. Това значи, че човек бил създаден в шестия ден. Второто положение е, че той съзнава какво трябва да се движи около себе си, около своята ос. Така той добива и друго едно съзнание. Първо движение на човека е движението около един велик център на живота. Второто движение – е движение около своята ос, около себе си – това е едно относително движение. Като се движи около своята ос, земята излага всичките си части около слънцето, еднакво да се огряват, еднакво да възприемат слънчевата енергия. Много хора сега не разбират онази дълбока вяра, и мислят, че с техните вярвания ще отидат напред. Те не разбират как да вярват и в какво да вярват. – Една проста вяра нищо не допринася. Има една вяра, която пречупва слънчевите лъчи, тя се явява като мощна сила, която същевременно така огъва човека, че го кара да се движи на всички страни, да се огрева от всички страни от слънцето и по този начин дава възможност на всички живи същества да се развиват. Казвам: Задачата на съвременната наука е да започне да изучава човешкия мозък от всички страни. Той още не е изучен, както трябва. Нещастията в съвременния живот се дължат на факта, че повърхността на нашия мозък не се еднакво огрява. И повърхността на нашето сърце не се еднакво огрева. В това отношение нашият мозък представя слънчева система. Мозъкът представя движение на земята около слънцето, а симпатичната нервна система представя движението на земята около своята ос. Следователно, симпатичната нервна система е занята с храносмилането, както земята около своята ос е занята само със себе си. Всички нещастия на земята сега произтичат от онова неестествено състояние, в което се намират нашата симпатична нервна система и мозъчна система. В това аз не съм намерил до сега нито едно изключение. Всички нещастия, всички болести и недоразумения в света се дължат или на симпатичната нервна система или на мозъчната система. Положението на семейния живот на хората може да се подобри само когато се преустрои положението на нашата симпатична и нервна или мозъчна система. Ако не се подобри огряването на мозъка, ако не стане както трябва, нищо не може да се постигне. Някой се съмнява в Бога и казва: Докажи ми дали съществува Господ или не. Казвам му: Ти ми докажи, че не съществува. Аз имам повече доказателства, че Бог съществува. Този свет, който ни заобикаля, е наполовина доказателство, че има нещо извън нас, което съществува. Този човек ще каже, че това е една случайност. Какво нещо е случайността? Случайността в света е една голяма неразбранщина. Само онези приемат случайностите в живота, които не разбират законите на природата. Само обикновените хора вярват в случайности. Мъдрите, учените хора, не че не вярват в случайности, но те знаят, че случайните работи са условия само за обикновените хора. Обикновеният човек по-добре разбира случая. Те казват: Едно съвпадение е това, така се е случило. – Да, така се е случило, защото по-умни хора са действували да се случи така или иначе. Ти не си помислил нищо. Един кон може да тича, там дето не е мислил. Но едно умно същество се е качило отгоре му и го е довело тука. Ако питате коня защо е дошъл тука, той ще каже: Не зная, някаква съдба ме е довела на това место. Ако питате онзи, който го е възседнал, той ще ви каже защо е довел коня на това место.

Сега ако и вас ви питам защо сте дошли на земята, няма да знаете какво да кажете. Вие не сте дошли на земята, по своята воля. Помните ли кога дойдохте? Помните ли онзи момент, когато излязохте от небето? Помните ли пристанището, на което сте слезли? Помните ли когато се пробуди вашето съзнание? Вие даже не помните времето от 9 месеца, което сте прекарали в утробата на майка си. Вие не помните своето раждане. Сега аз няма да ви говоря тези неща, защото вие казвате: Този човек засяга малко неморални въпроси. – Когато се проповядва на хората как да уредят материалните си работи, морално ли е? Когато някой иска да изкара един човек от една църква, това морално ли е? Когато се обиждате, това морално ли е? Казвате някому: Ти си голяма будала. – Това не е ли обидно? Казвате: Че човек е създаден от Бога, а при това го наричате будала. Че така вие обиждате Бога. Така не се говори. Ако ние вярваме в идеята, ч_тогава трябва да държим втория закон.

Сега аз не искам да ви въвеждам в едно ново верую, но искам да ви избавя от едно заблуждение, в което сами доброволно вървите. До тогава, докато ние мислим, че нашият живот е резултат на някаква външна случайност, ние ще бъдем във вечно заблуждение. Запример, някой вярва, че ако вземе един лотариен билет, работите му ще се уредят. Това е една случайност, която математически може да се докаже. В Англия има един астролог, който математически доказва нещата. Той е правил ред опити. Какви са неговите методи, сега няма да разправям, но той е демонстрирал много опити пред хората. Когато отиде някой при него, и го пита дали ще спечели от еди-коя си лотария, той му казва: Дай ми номерата на три билета от онези, които в досегашните тегления са спечелили. Като има тия числа на лице, той прави изчисления и доказва кои от останалите билети могат да спечелят. Това е факт. Този човек съществува някъде в Англия и които се интересуват, могат да го намерят и да проверят тия неща лично от него. Значи, и в лотарията, която вие считате случайност, има един закон, който регулира нещата. Наскоро ми разправяха един пример, станал някъде във Варненско. Един бирник, държавен чиновник, като ходил да събира данъци по селата, имал няколко лотарийни билети, които предложил на някои свои познати. Един от познатите му се съгласил и купил един билет, една половинка. Другият му познат на сила се съгласил да купи другия билет, четвъртинка от целия, от същия номер. Но като си отишъл бирникът, той си казвал: – Този изедник, не стига че и така ни обра, но още и с лотарийни билети иска да печели. Скоро се теглила лотарията и тъкмо тези билети спечелили. Първият си взел сумата от 50 000 лева, която билетът му печелил, но вторият не могъл, защото в яда си скъсал своя билет.

Та когато някой човек в света иска да ви направи едно добро, ние пак се възмущаваме. И когато някой иска да ни обясни една истина, ние пак се възмущаваме. Казвате: Този човек иска да ни вкара в едно ново верую. И аз съм съгласен с вас. Когато някой иска да ни вкара в едно заблуждение, няма защо да вървим подир него, и без това имате заблуждения. Но ако някой иска да ни изкара от нашите стари разбирания и да ни повърне към същността на нещата, защо да не се съгласим? Какво трябва да проповядва? Дойде някой и ви казва да четете свещената книга. Казвате: Какво ще я четем? Тя е писана от много хора. Кому каквото е дошло на ум, е писал. – Ако разсъждавате така, тогава мога да кажа, че и вие сте писали каквото ви е дошло на ума. Тогава как ще разрешим нашия живот? Че и на тебе ти дойде на ума да вземеш един билет, за да спечелиш. Вземаш билета, но не спечелиш. После пак ти дойде на ум, че можеш да спечелиш. Вземеш билет, пак не спечелиш. Питам: Колко пъти трябва да вземете един билет, за да спечелите? Ако аз бих взел един билет, за да спечеля, ето как бих постъпил. Разбира се, че този закон е за мене, не е за вас. Как бихте постъпили вие, аз не зная, това е ваша работа. Аз ще искам от този, който ми продава билета, на мене пръв да продаде, никой да не (е) взел от него билет. После, денят, когато ще взема билета, трябва да е много ясен, да няма нито едно облаче по небето, птичките да пеят, петлите да кукуригат, цветята да цъфтят. Тогава само аз бих се съгласил да взема един билет. Ако тези условия не са спазени, аз не купувам билет. Колкото души са ми продавали билети аз не съм купувал, ако няма това съчетание на условия. Ако тези съчетания съществуват, аз бих се съгласил да платя за билета колкото ми искат, без да правя въпрос за цената. – Ама това е невъзможно. Тогава продайте билетите си на другите хора.

Сега да се върнем към съществения въпрос. Животът, това е един лотариен билет, не го късай. Добър или лош, макар че този билет ти е даден от бирника, не го късай. Макар че зад този билет седят неприятности, бъди благодарен за този билет, бъди благодарен, че имаш този лотариен билет, понеже той е най-голямото благо, което сега ти е дал Бог. Тъй говорим по човешки. Можете да вярвате или да не вярвате. Но колкото и да е горчив животът, все пак той е едно благо, което ви е дадено от Бога. Ако искате сега, дръжте новото в себе си. Първо не обременявайте мозъка си с непотребни мисли. У вас може да се зароди желание да бъдете голям човек в света. Че вие сте най-голямото същество в света. Колко по-голям сте от малките бръмбарчета. Колко по-голям сте от животните, и от рибите, и от птиците, даже и от най-големите животни, защото вашият ум може да направи всичко. Какъв по-голям човек от този, който сте сега, искате да станете? Или вие искате да станете голям човек, за да заповядвате на хората? Ако искате това, вие ще си строшите главата. Ето, и Бог, Който е толкова велик, и Той даже не си е присвоил правото да управлява хората, света, така както хората днес се управляват. Свободата, която Бог ни е дал, която съвременните философи не виждат, е причина за нашите погрешки и престъпления, но тя показва, че Бог ни е дал тази свобода, за да можем свободно да се развиваме. Вие искате да направите нещо, но щом не е добро, не е във ваша полза. Бог ви казва: Не прави това, нищо няма да научиш от него. Когато искате да изобретите нещо, което да е в полза на вашата държава, да я спасите от другите народи, неприятели ваши, пак ви се обръща внимание, че това няма да ви донесе добро, защото не се минава много време, и същото това изкуство минава в ръцете на вашите неприятели. Ето, всички изобретения на германците, французите и на англичаните минаха и в едната, и в другата страна и противниците се ползуват от тях. Какво придобиха тогава със своите изобретения? – Нищо не придобиха. Сегашното човечество, сегашната култура, сегашният век се отличава с едно нещо: със своята голяма разрушителност. Днешната култура е култура на разрушение. Никога човечеството не е било така разрушително както сега. Нито миналата история, нито предисторическата култура, не помни такова време, когато човек да е дохождал до такова голямо разрушение. Вземете сегашните кораби, какъвто е този на англичаните, който наричат високия, който от нищо не се страхува, а българите го наричат дръндаут – това е нещо грамадно. Ако римляните във времето на тяхната империя биха имали такъв един параход, в един ден само той би помел флотата на целия свет, всичко би разрушил и би изхвърлил навън. Но сега, един от тези големи мощни единици, нищо не струва. Вий не сте виждали, до каква степен е дошло съвременното разрушение. Не само в това отношение е стигнало разрушението, но и в друго отношение. Никога до сега в света не са се писали такива книги, каквито сега се пишат. Тези книги не са основани на нещо положително. Не е въпрос да се отричат нещата, но ний трябва да поддържаме онова, което е, което съществува в природата, а не онова, което хората са създали. За нас не е важно да възстановим един Бог, който не е съществувал. За нас не е почетно да създадем една своя религия, на която да дадем Божествен характер. За нас е важно да възстановим онова, което е и което носи щастие, защото за нас Бог трябва да бъде един извор. Той трябва да бъде единствен извор, от когото можем да черпим. Един Бог трябва да бъде, от когото можем да научим много работи и с когото можем да живеем. Онези, които са разбирали законите, така е било за тях. Затова Бог е..... За този Бог е казал един от израилските пророци: Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят от малко до голямо. И всеки ще разговаря под своята смоковница и няма да има от какво да се страхува.

Питам сега: От какво произтичат нашите страдания. Ние сме един християнски свет, но хората живеят без Бога. Какво ще кажете за онзи богат човек, покрай когото минава един беден и умира от глад? Той го погледне и казва: Нека работи, никой не му е виновен. Мислите ли, че това е вяра? Никаква вяра не е това. С какво могат съвременните хора да се похвалят като образци? Ще кажете, че сте много учени. – Ако е въпрос за наука, не е лошо да има учени. Науката е спасение за хората. Но съвременната наука се използува повече в нейното разрушително влияние. Науката има две страни. Ако тази наука попадне в ръцете на един благороден, възвишен човек, тя е на местото си, тя ще бъде в полза на човечеството, за благото на всички хора. Но ако науката попадне в ръцете на един неразумен човек, ще бъде една разрушителна сила. До какво не са дошли сегашните хора? Сегашните учени са дошли до положението с известни методи да спрат правилното течение на кръвообращението. Те могат да спрат правилното течение на кръвта в капилярните съдове на човека, както е на артериалните съдове и по този начин да увеличават количеството на венозната кръв. Щом се увеличи количеството на венозната кръв в човека, тогава се създават условия за всички болести в него. От какво произтичат болестите в света? Сегашните учени, както и сегашните лекари, много от тях ни най-малко нямат желание да оздравяват техните клиенти или да бъдат здрави. Много от тях казват: Колкото повече болни, толкова по-добре за нас, ще имаме възможност да печелим повече. Ние имаме деца, имаме жена, трябва да живеем. – Не, така не се мисли.

Та сега и аз като ви проповядвам ще се запитате какви ли са моите намерения. Едно от двете: Или имам намерение да ви замотая, или да ви кажа една истина. Кое е вярно от двете, вие сами ще си кажете. Аз не ви казвам, че трябва да мислите за мене добре. То е ваша работа. Аз държа за себе си един закон: Да бъда всякога изправен към себе си. Да имам правилни отношения спрямо всички хора. Аз зная едно нещо положително: Че по-голяма отрова от лъжата в света няма. Най-страшното нещо, от което всеки човек може да се плаши, това е най-малката лъжа. Никога не се опитвай да лъжеш себе си. Дойдеш ли до лъжата, кажи си – това е лъжа. Според мене честен и благороден човек е онзи, който не допуща лъжата. Той може да прави различни прегрешения – всички могат да му простят. Единственият грях, който природата не прощава, това е лъжата. Първите хора ги изпъдиха от рая, не заради прегрешението им, но заради лъжата. Адам излъга Господа. Той каза: Господи, жената, която ти ми даде, ме накара да съгреша. Това беше първата лъжа в света. Като хванаха Ева, тя каза: Змията ме накара да съгреша. – Това е втората лъжа. От тук казвам: Има два вида лъжи в света: женски и мъжки лъжи. Женските лъжи са лъжи на змиите, а мъжките лъжи са лъжи на жените. Като срещнете един мъж, той ще каже: Остави се, това жената била цяла змия. Следователно, жените са фабрики за женски лъжи, а мъжете са фабрики за мъжки лъжи. Според мене нито женски лъжи трябва (да) употребявате, нито мъжки, нищо повече. Адам трябваше да каже на Господа: Господи, прости ми, че съгреших със своя секретар. Не го турих на работа, но го оставих да се занимава с външни работи. Аз не го доведох пред тебе. – Това беше истината. А той искаше да прави политика, да има добро разположение на своята възлюблена, да не си състави лошо мнение за него. Той имаше слабост към своята възлюблена и тази слабост го заведе в дъното на ада. Той иска да угоди на жена си. Това е първото угаждане. И тя иска да угоди на мъжа си. Не си угаждайте един други. Да угаждаш на човека, това значи да му говориш истината. Нищо повече. Щом ви говоря лъжа, това не е почитание. Когато един човек ми говори лъжи, той не почита нито себе си, нито мене. И ако аз ви говоря лъжи, нито себе си почитам, нито вас почитам. В новата култура човек трябва да говори истината. Който не знае да говори истината, не зная какво друго може да каже. И ако аз не ви говоря истината не зная какво мога да кажа за себе си. Това значи, че аз нито себе си почитам, нито вас. В новата култура човек трябва да говори само истината. И ако той не може да говори истината, не зная какво друго ще може да направи. Не е въпросът да се спрем да не мислим. Свободно можем да мислим. Не е въпросът само да говоря, да се считам учен човек. Че съм учен човек, това значи няма защо да се препоръчвам пред вас. Ако река да се препоръчвам, какво ще придобия. От моя страна е глупаво да ви се препоръчвам, че съм учен човек – нищо няма да придобия от това. Но и да се препоръчвам, че нищо не зная, това значи да ви_, но да казвам, че съм много учен, и това нищо не допринася. Ако ви кажа, че съм много учен вие ще искате да ви кажа много неща. А пък аз не обичам да казвам много неща. Ако кажа, че нищо не зная, това значи да не ме питате за това, което ви е полезно. И в единия, и в другия случай вие ще изгубите.

Та казвам: На мнозина съм давал съвет как могат да бъдат щастливи хората в света. И на вас ще кажа как можете да бъдете щастливи. Що се отнася до вашето верую, ще го държите, нямам нищо против него. То е един стар метод. Аз съм опитвал този ваш метод, познавам го. Какъв е новият метод? Той не е много..... Христос е казал: „Да любиш врага си“. Казвате: Как е възможно да обичаш един човек, който ти е враг? – Че дяволът ти е най-големият враг, а ти обичаш дявола. Писанието казва: „Противи се на злото“. Че то не е цялата философия. Христос е казал много неща, всичко не е взето. Същевременно Той е казал: „Не противете се на злото!“ Ти можеш да се противиш на злото, но не можеш да се противиш на онзи, когото обичаш. Вижте, можете ли да се противите на онзи, когото обичате? Другото заблуждение, което съществува в света, е, че като казваме да не се противим на злото, това подразбира, че трябва да го обичаме. Това, което човек прави, не го обича. А това, което не прави, него обича. Злото може да се обича, когато не се прави, а доброто може да се обича, когато се прави. Следователно, ако не правиш доброто, ти си лош човек. Ако не правиш злото, ти си добър човек. Така трябва да се разсъждава. Само като правиш доброто, ти го обичаш. И само като не правиш злото, ти го обичаш. По това се познава, че обичате злото – като не го правите. По този начин вие казвате на злото: Ти направи вече злото, няма защо и аз да го правя. Ти уби вече човека, на мене остава аз да го погреба. Ти, който разбираш закона на доброто, ще съживиш човека, няма да казваш на злото, че те съживих. Следователно, този е законът, с който Бог работи. Когато някой убие един човек, остават го после на Бога, той да го съживи. Бог не се възмущава, че еди-кой си убил някого, Той го съживява, но остава онзи човек да си носи последствията на своето престъпление. Следователно, човек носи своите последствия, за всяко извършено от него престъпление.

Та казвам: Това, върху което трябва да се спрете, сега е следното: обичайте злото, без да го правите. Обичайте доброто, като го правите. Сега не разбирайте криво. Значи, злото можете да го обичате, само като не го правите. А доброто можете да обичате, само като го правите. Следователно, правенето на доброто в света наричам Любов. Отличаването на доброто в света наричам друг вид Любов. Този закон работи в света.

Казвам: Доброто има една положителна, естествена страна, като електричеството, която действува в света. Който не познава тази сила, тя може да го убие. Едното електричество е отрицателна енергия, която дава светлина. Същият закон действува и в другия полюс, в положителния полюс, който дава топлина. Другият полюс връща тази топлинна енергия с цел хората да я използуват. Има една топлина в света, която причинява смърт, но има една топлина, която причинява живот. Тази топлина, която дава живот, произтича от центъра на доброто, а другата топлина, която причинява смърт, произтича от центъра на злото, тя умъртвява хората. Има някои учени хора, които си служат със светлината да умъртвяват.

Сега мнозина страдат, защото възприемат чужди мисли. Някой се е отчаял. Защо се отчайва? Представете си, че една мома се влюби в един момък. Първо тя е щастлива, доволна от него. По едно време момъкът попада под лъчите на злото, и в него настроението по отношение на тази мома се изменя. Той започва да я пренебрегва. Тя възприема неговите мисли и иска да се самоубие. Всека мома или всеки момък, които искат да се самоубият, са попаднали под лъчите на топлината и на светлината, които излизат от центъра на злото. Това показва, че този момък или тази мома не са били един за други. И тогава казвам: В света има два вида момци: едни момци, на които мозъците служат за възприемане на положителните лъчи на светлината, т. е. на доброто и други, на които мозъците служат за възприемане на отрицателните лъчи на светлината, т. е. на злото. Вторите не са виновни за това положение, защото това става несъзнателно у тях. Аз съм слушал много моми, които казват: Не мога повече да обичам този момък. Защо? – Защото е намерила втори момък. Утре ще намери трети, после четвърти и т. н. Това е закон на размножаване. Но това размножаване не води към онова щастие, което всички хора търсят. Сега аз ви говоря за един вътрешен закон, от неспазването на който, вие се намирате в постоянно противоречие. За тази цел, вие трябва да се научите при най-неблагоприятните условия на живота си да не изгубвате кураж. Ако обичате Бога, вие трябва да си кажете: Всичко, през което минавам, е за добро. Това на никого не можете да кажете, освен вътре в себе си. Не го казвайте на другите, но в себе си го допущайте, че е за добро. Вие можете да търсите какво е писано в свещените книги, какви са опитностите на другите хора, но не разправяйте какво мислите. И при най-лошите условия да сте допуснете, че всичко това е за добро. Щом допуснете това, вие веднага ще бъдете във връзка с първия принцип, във връзка с Божественото. Кажете си: Това, което аз не мога да разреша, Бог ще го разреши. Кажете ли така, ще видите, че най-много след 24 часа ще дойде разрешението на въпроса, защото не сте вие, които разрешавате въпросите в света. Това същество, за което ви говоря и което познавам, не е както обикновените хора, които вие познавате, не е както когато познавате един човек. Това същество, към което всички се стремят, което урежда всичко в живота, към него имат благоволението даже и най-напредналите същества, които имат знание. Всички се стремят към неговото благоволение. Защо? Защото то е един извор, който съдържа необятното знание, необятните блага, необятното щастие в живота. Сега аз не ви говоря за един Господ, в когото само да вярвате. Аз не ви говоря за един Господ, в когото хората едно време са вярвали. Моят Господ, за когото ви говоря днес, казва, че всичко, което искате и очаквате от него, ще го направи. Днес имате облаци в живота си, но ако вярвате в този Господ, по-малко облаци ще имате в живота си, небето ви ще бъде ясно. Няма да има нещо, което да ви препятствува. Не казвам, че всичко ще ви върви по мед и масло, но ви давам десет случая да опитате това, което ви говоря. Като ви дойде едно голямо нещастие, което не можете да решите, кажете си: Чакай да опитам този Господ. Кажете: Нека да видим какво ни говори онзи господин за неговия Господ, да се помолим на неговия Господ, да видим дали ще ни помогне. Повикайте моя Господ. Като не можете да разрешите някакъв въпрос, оставете го на моя Господ, той да го разреши. Ако при тези десет случая, не се сбъдне, както ви казвам, ще ви дам още десет случая, да познаете моя Господ. Ако и тогава не можете да го познаете, ще ви дам още десет случая. И тогава ако не успеете, повикайте мене. На 30-я път аз ще дойда. И като дойда, тогава всичко ще стане. До тогава аз ще ви оставя да сте свободни. Има една положителна наука, която трябва да създаде бъдещата култура, бъдещото възпитание на майките, на бащите, на братята, на сестрите. Това е новото, което трябва да се съгради. То ще се съгради в лицето на едно общество, в което злото ще се обича без да се прави, и доброто ще се обича, като се прави. Омразата ще се обича, без да я правим. И Любовта ще се обича, като я правим. Единственото мощно нещо в света, това е Любовта, която повдига живота. Вярвайте в Любовта. Любовта, това е Бог, който съизволява към всички, които има отношение и към вашите майки и бащи, към свещеници, към учители, към държавници, към слуги, към говедата, към всичко живо. Обичайте този Господ. Казвате: Ние трябва да бъдем щастливи. В бъдеще, не само хората, но и говедата ни, и кокошките, всички животни трябва да знаят, че ние обичаме Бога. Да почувствуват нашето щастие, да разберат, че у нас е станало едно вътрешно социално съществено преобразование. Всички трябва да знаят това.

„Бъдете като децата!“ Вярвайте във вашия баща и не му приписвайте вашите слабости. Не казвайте, този Господ с мене ли ще се занимава? Величието на този Господ, за Когото ви говоря, се познава по това, че Той се занимава с най-малките работи, с които никой друг в света не се занимава. Господ не се занимава с големите работи. Той остава големите работи на другите същества, а като дойде до малките работи, с които никой не може да се занимава, Той ги поема и ги урежда. Затова и в Писанието е казано, че Бог живее в сърцата на смирените, на малките. Когато някой каже, че всичко с него е свършено, тогава Господ му проговаря: До сега те ръководиха другите хора, сега аз ще те ръководя, ще имаш моето разположение. Вие ще започнете да се разправяте: Господи, аз съм голям грешник. Веднъж да духне Господ, всичките ви грехове ще се разпръснат. Ние искаме да продадем греховете си на Господа. Той не ги купува за себе си, но ако ги купи, ще ни накара само да ги занесем до неговите хамбари. Той има специални места за складиране на стари чешити. Той складира нашите грехове в специални складове, хамбари и като ги събере всички, един ден, казва се в Писанието, че Господ ще запали земята, за да изгорят всички грехове на хората. Като запали тия наши грехове, тия стари чешити, събрани от памти века, те ще изгорят, и ние ще се освободим от нашите стари грехове. Така ще бъдем свободни. Тогава ние ще останем само с онова, което Бог е създал от вековете още. Тогава ние ще мислим като Бога.

И тогава казваме: Добър син е онзи, който е наследил чертите на баща си. Добра дъщеря е онази, която е наследила чертите на майка си. Такъв е законът. Онзи син, който не носи чертите на баща си и онази дъщеря, която не носи чертите на майка си, не са добри син и дъщеря. Те не са техни синове и дъщери. И ако ние не носим чертите на Бога, ние не сме Негови. И ако ние не носим чертите на Божия Дух, ние не сме Негови. Какво друго можем да кажем? Какво друго можем да кажем за Бога? Чертите на Бога трябва да нося нищо повече. Аз трябва да постъпвам като Бога, а не като хората. И тогава ще бъде добре и за мене, и за вас.

„Бъдете като децата“. Има един център, около който трябва да се движите. Движете (се) около великия център на живота. Движете се около себе си и обичайте злото без да го правите. Обичайте доброто, като го правите. В това седи вашето щастие в бъдеще и сега.

„Благословен Господ Бог наш“.

Добрата молитва.

34. неделна беседа от Учителя, държана на 30 юни 1935 г.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, сега, има, бог, хора, всички, живот, свят, себе, може, казвам, всичко, съм, зло, земя ,

 Неделни беседи , София, 30 Юни 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder