НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Сгърбената жена

Сгърбената жена

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, може, човек, сега, всички, слънце, хора, път, живот, бъде, свят, казва, казвам, мома, добро, природа ,

 Неделни беседи , София, 23 Юни 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„И сгърбена беше и не можеше никак да се изправи.“

Ще взема 11 стих от 13 глава от Евангелието на Лука.

„Имаше там една сгърбена жена“.

Много пъти еднообразните мисли и еднообразните постъпки не водят към това, което ние търсим. Еднообразието в света винаги произвежда едно тягостно състояние. То не е закон за прогрес. Ако постоянно ти дават слама, какво ще придобиеш? Даже и ако си чиновник в една банка и постоянно те товарят с пари, които трябва да пренасяш от една банка в друга, какво ще придобиеш? Ако си библиотекар в една банка и постоянно пренасяш книги от едно место на друго, какво ще спечелиш? Ако си религиозен и всеки ден ходиш от една църква в друга, какво ще спечелиш? Това са все еднообразни неща, които нищо не допринасят, а ние очакваме да добием онова, което може да ни донесе нещо ново. Има три важни правила, които трябва да държите в ума си, за да се освободите от всички ваши заблуждения. Първото правило: Любовта е път в живота. Ако искаш да се освободиш от всички заблуждения, трябва да ходиш в пътя на Любовта. Не си ли в пътя на Любовта, ще те постигнат най-големите нещастия. Второто правило: Светлината на Мъдростта е път на знанието. Следователно, ако нямаш този път, тази светлина, ти не можеш да добиеш знанието. Щом нямаш тази светлина на Мъдростта, ти няма да знаеш как да си подредиш живота, нито ще можеш да си подредиш работите и ще се намериш във вечно противоречие със себе си. Третото правило: Истината е път за свобода. Следователно, ако не си в този път на истината, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са максими, формули. Защо е така? – Свършено е, няма какво да се пита. Но това нещо трябва да се опита. Всеки трябва да ги опита. Ние не можем да говорим за неща, които не са опитани. Само за опитани неща може да се говори. Аз не позволявам хората да говорят за неща, които не са опитали. Казвам: Ти опитал ли си живота? Аз не позволявам на невежия да свири. Докато се учи да свири, човек може да прави много погрешки. Тогава му е позволено да прави погрешки, но след като се научи да свири, не му е позволено да прави погрешки. Тогава за него няма никакво извинение. Погрешките са за децата. Не е позволено на един виртуоз, който се е специализирал, да прави погрешки и да се извинява за своите погрешки. Ако е виртуоз, той не може да прави погрешки. Някой ще се извинява, че не могъл да живее. – Няма какво да се извиняваш. Ти не си виртуоз още. Влез в пътя на живота и тогава говори.

Сега вие ще започнете да философствувате защо е така животът? Един ден донесли на руския император един проект за един нов (път) от Москва до Петербург. Той погледнал пътя според проекта и видел, че много криволичил. Императорът веднага теглил една права линия и казал: Този ще бъде пътят. – Ама с тези криволичения се улеснява движението, това, онова. – Не, този е пътят, нищо повече. Така и Господ е направил един прав път, а вие ще го извивате на една, на друга страна, за по-лесно. Господ казва: „По този път ще вървиш – нищо повече, правият път е краткият път“. Господ е прекарал един път и вие не трябва да го извивате на тук-натам. Ще доказвате след това, че по този път, със завивките, работите се улесняват. Не, ни най-малко не се улесняват. Криволиченето в живота ни най-малко не улеснява живота. Отлаганията за плащане на полиците ни най-малко не улесняват живота. Тези неща само ни забавляват. Турците казват: Който дава парите, той свири на свирка, а който плаща... Сега аз искам да ви наведа на мисълта какво нещо е животът, какво нещо е светът? Светът не е приют, не е болница, не е обществена безопасност, не е нито църква. Светът е место за живеене, за придобиване на знания, за изучаване законите на свободата. Светът е Божествено училище, в което всека душа е постъпила, за да се учи. Че прави погрешки, това са вметнати работи, те са в реда на нещата. В природата, както и в Божествения свет погрешките нищо не струват. Запример, аз често съм слушал хора, които говорят за погрешките си, но нито един човек досега не е казал колко тежат погрешките му. Казва някой, че носи голяма раница. Колко тежи твоята раница? – Не зная. – Не знае колко тежи раницата му, а същевременно се оплаква, че раницата му е била тежка. Как може тогава да казва, че раницата му била тежка, че му причинявала големи беди? – Ама еди-кой си бил много скръбен. Колко скръбен е? Който казва, че е много скръбен, той трябва да знае колко тежи неговата скръб. Ако се претегли, ще види, че и като скръбен тежи толкова, колкото е тежал по-напред, с една малка разлика от стотина грама. Ако е ял нечиста храна, тежестта му ще бъде малко по-голяма от по-рано. Аз мога лесно да определя каква храна е ял някой човек. Как? – Когато някой е поканен някъде на обед, аз ще го претегля преди обед и след обед, а и от разликата в двете тегла ще позная дали този човек е ял добре или не (е) ял добре. Ако теглилката ми мръдне малко, ще позная дали си ял добре или не си ял добре. Също така ще позная дали като си излязъл от гостилницата си платил на гостилничаря или нищо не си платил. Ако не си платил на гостилничаря, ще тежиш десет грама повече, ако си му платил, ще тежиш десет грама по-малко. Ако не платите на гостилничаря, вие ще тежите повече, но гостилничарят трябва ли да се счита виновен за това, че е натоварил този човек с десет грама повече? Или трябва ли този, който е натоварен, като излезе от гостилницата да каже, че е обиден, че го натоварили? Питам: Кой от вас като го натоварят с десет грама повече или като го ударят с десет грама сняг, ще го убият или ще боледува? Никой няма да боледува, нито пък ще го убият от такава малка тяжест. Обаче, това са отвлечени неща, с които се занимава висшата математика или тъй наречената метафизическа математика, над която дълго време трябва да се мисли, за да се обяснят някои работи. Онзи, който се занимава с нея, трябва да има здрав ум, за да не му стане нещо. Това трябва да стане по един естествен начин, защото ако проточите един дълъг, тънък конец оттук до Витоша, той непременно ще се скъса. Ако искате да проточите такъв конец, той трябва да бъде някое дълго, дебело гемиджийско въже, за да устои. Сега и вие искате с тънки дълги конци да отидете далеч някъде Не, тези конци непременно ще се скъсат. И вие сте опнали един тънък конец, но, казвам, не уповавайте на този конец, той ще се скъса. С малко знания вие искате да разрешите някои важни въпроси. Ще се скъса конецът ви. За да разрешите важни въпроси, изисква се много знания. Под думата много знания не трябва да разбирате механически въпроси. Всеки от вас може да знае много. Не е мъчно да знаете много. Щом имаш голям чувал, мога да ти туря много. Ако имаш малък чувал, малко ще ти туря вътре. После, за да ти дам много, зависи от тебе колко можеш да носиш. Ако си голям юнак, ще ти дам много; ако си малко дете, ще ти дам малко. Кой е виновен за това? Аз не съм виновен, взимам в съображение колко можеш да носиш. Доброто ти мисля, затова ти давам малко да носиш. Аз не обвинявам детето, че толкова носи, но казвам: Дете е, толкова може да носи. Ако големият човек, юнакът, не иска да носи повече товар на гърбя си, ще ме накара да мисля защо не иска да носи този чувал от сто килограма. Ще си съставя понятие за него, че не е толкова голям юнак, колкото си въобразява. Ако пък детето се пънка да носи повече, отколкото може, ще кажа, че това дете е много тщеславно.

Сега в живота си ние често правим същите погрешки. Често и ние в живота си се товарим повече, отколкото трябва. В това отношение ние сме малки деца, в които тщеславието изпъква. Тогава вие мязате на онези два коня, за които се разправя в баснята. Един стар кон бил впрегнат в една кола с грънци, но трябвало да слиза от една височина, затова той вървел бавно, да не счупи грънците. Срещнал го един млад кон и го запитал: Защо караш толкова бавно? Да не си остарял вече, че не можеш? – Ами как да карам? – Бързо карай, скоро да стигнеш. – Покажи ми, синко, как да карам. Младият кон се впрегнал в колата и ударил най-бързия ход, почти с тичане слязъл до долу. Скоро слязъл, но изпочупил всичките грънци. Тогава господарят му го наложил добре, казал му, че така не се пренасят грънци. Казвам: Младият кон, това сме ние. Понякога без да знаем как трябва да стават работите, ние се ангажирваме да поправим света. В това отношение вие мязате на онзи средновековен лекар, който свършил по медицина и решил, след дълго мислене, да лекува болните си по един нов начин. Начинът му се състоял в това, че на всеки свой болен той давал да пие топла вода и му пущал кръв. Той практикувал това лекарство в продължение на 20 години, но нито един от неговите болни не оздравял, всички умирали. Той се чудил защо лекарството му има такива резултати, но най-после си казал: Нима пък другите лекари все излекуват болните си? Питам: Възможно ли е да се дава топла вода и да се пуща кръв. Като се отворят вените, и след това се даде на болния топла вода, става разширение на кръвоносните съдове и по този начин кръвта на болния изтича. Сега дали е вярно това или не е вярно, не е важно, то е анекдот, но важното е, че докато и ние вършим в живота си неща без да разбираме техния смисъл, винаги резултатите са такива.

„Сгърбената жена“. Христос видел тази сгърбена жена и пожелал да я освободи. Христос знаел, че тази жена била вързана от дявола, затворена в затвор и понеже нямало кой да ѝ помогне, Христос казал: „Свободна си вече от затвора“. Един от правоверните служители на евангелската църква казва, че шест деня човек ще работи, ще се моли, на църква ще ходи, ще се лекува, но съботата няма да пристъпва. И евреите казват, че шест деня може да се работи, но на седмия ден нищо не трябва да се прави, това е разбиране.

Сега онази философия, която трябва да имаме в живота, която трябва да ни даде подтик на човешката мисъл, трябва да бъде непреривна. Ние трябва да изучаваме природата и да черпим поука от нея. Представете си, че има някоя светлина, която е тръгнала от преди три хиляди години от някоя звезда и още не е достигнала до нас. Има звезди, светлината на които пътува от преди десет милиона години, на други от преди хиляда милиони години и още не са стигнали до нас. Има звезди, светлината на които пътува от преди два милиарда години и още не е стигнала до нас. Има и слънца, на които светлината и топлината още не е достигнала до нас. Питам: Как ще си обяснят учените това нещо? Какво ще кажат те за тези звезди, които пътуват в пространството от преди милиарди години и до днес още светлината им не е дошла до нашата земя? Питам тогава: За какво ни говорят звездите? Звездите ни говорят за онази велика закономерност, за онзи велик Промисъл, Който съществува в природата и според който всяко нещо е поставено точно на своето место. Вследствие на това нищо не се губи, нищо не изчезва, нито се създава. От толкова милиони години, земята се върти около слънцето и не може да спре в своето движение. Някои искат да ни докажат, че един ден това движение щяло да спре. Ние знаем, че земята се движи по свой определен път и всеки от вас ще се движи по един свой определен път, както Бог е определил. И никога не трябва да се спирате от своя път за никакви други желания, за никакви хатъри. Ако Бог ви е център, вие трябва да се движите около този център. Какво ще мислят хората, какви ще бъдат условията, това са второстепенни работи. Какво правят хората на земята? Те се карат, бият се, раждат се, умират, но земята си върви в своя път, тя не се спира в движението си, не се меси в тяхната работа. Тя казва: Вие можете да дигате колкото искате шум, но аз си вървя напред, гледам си своята работа. ....... вие искате да знаете защо работите на света са така объркани. Не, работите на света никога не са били объркани. Вземете сега Италия, казвате, че работите ѝ са объркани. Италия иска да разшири своите колонии, търси път за това и се готви за война. Япония има едно голямо население, на което сега търси место. Италия напъва сега на Китай, иска да разшири провинциите си. Казвате, че работите на Италия се объркали. Не се объркват работите ѝ, но се оправят. За нас работите видимо се объркват, но за тях не се объркват, но се оправят. Важно е, че трябва да се върши Божията работа. Всички, и Англия, и България сега вършат работата на Господа. Бог изисква от всички хора. Ако нямаш работа, вземи едно въже и го навий, после пак го развий и т. н. После, ако нямаш работа, вземи една счупена стомна, че втора, че трета и носи вода. – Но ще ме бият. – Това нищо не значи. Така ще накараш поне онзи, който никога не е работил, да работи. Това не са въображаеми неща, но те един ден ще станат. Та това става всеки ден в живота. Това майките добре знаят. Когато детето не слуша, майката взима палката и започва да го шари ту по гърба, ту отпред, ту отзад, отсам-оттатък, и докато то не е могло да пее, да взима правилен тон, започва постепенно да пее правилно и да казва: Миличка мамо. По-напред не казваше миличка мамо, но като видя капелмайстора отпреде си, започна да вика.

В живота има една философия, която е потребна на хората. Да оставим сега вярванията, които хората са имали. Те са били прави на времето си. Но има вече нови вярвания, към които хората трябва да се обърнат. Кое е новото вярване за болния? – Здравето. – Кое е новото вярване на невежия? – Знанието. – Кое е новото вярване за онзи, който мрази? – Любовта. Кое е новото вярване за онзи, който прави зло? – Доброто. Кое е новото вярване за сиромаха? – Богатството. Досега всички вие искате да станете богати, но не знаете как да станете богати. Мнозина от вас са талантливи, можете да пеете, но не знаете как да пеете. Вие не можете да пеете по единствената причина, че се стеснявате и казвате: Ще ви се смеят хората. Аз ще ви дам едно правило как трябва да пеете. Най-първо ще отидете пред кокошките да пеете. После ще намерите едно стадо патки и на тях ще пеете. После ще пеете на едно стадо овце, на говедата и по този начин ще се престрашите. Така ще дойдеш и пред хората да пееш. Че кокошките, патките, овците, това е публика, която ще ви слуша. Като се престрашите, тогава ще излезете и пред хората. Ако преди твоята песен кокошките са кълвали, а щом започнеш да пееш, престанат да кълват и дигат главата си нагоре, това показва, че те са оценили твоето пеение.

Един богат американски милиардер извикал видния певец Карузо да пее, като му обещал две хиляди долари. Певецът се съгласил да отиде в дома му да пее, като се надявал, че на концерта му ще бъдат поканени много от близките на милиардера. Какво било учудването му, когато в стаята на милиардера бил само той и неговото куче. Милиардерът му казал: Започни да пееш. Певецът започнал да пее. По едно време кучето започнало силно да лае. Тогава милиардерът казал на певеца: Достатъчно, ти си добър певец. Моето куче разбира, че ти пееш добре. Щом кучето почне да лае, ти си добър певец. Тогава той изважда от джоба си двете хиляди долари и плаща на певеца. Какво ще кажете на това отгоре? Стига, казал милиардерът на певеца, и певецът престанал да пее. Ако кучето не започне да лае, това показва, че то не оценява пението. В случая кучето е авторитет. Че и кокошките могат да бъдат авторитет. Щом кокошките се разбягат, щом патките се разбягат, ти още не си станал певец. Нали знаете онзи мистически разказ за гръцкия Орфей, че когато започвал да пее и да свири, всички животни утихвали, всичко се умълчавало. Това не е лъжа, това е една истина. И растенията даже утихвали. Това не е само едно състояние, то е цяла истина. Това, в което човек вярва и което желае, всичко зависи от единството на съзнанието. Това, в което човек вярва, може да го постигне. Щастието на човека зависи от единството на неговото съзнание. От единството, от вярата на човека се определя онова, което той може да постигне в живота и в природата. Ако ти имаш тази непреодолима Любов към Бога, ако съзнанието ти не е раздвоено, ти всичко можеш да постигнеш. Аз наричам постижимо всичко онова, което дава задоволство на човека. Ето в какво седи задоволството. Минавам някъде, направя едно добро някому, без да ме е видел някой. Или на някоя стара баба, или на някой дядо, или на някой болен направя доброто, никой от тях не ме е видел. Даже благодаря не са ми казали, но аз съм доволен от постъпката си. Някога, обаче, направя едно добро, без да съм доволен от постъпката си. Това, от което ти си доволен, то е право. Това, което никой не те е видел и не те е похвалил, то е Божествено. Това, което от вътре ти дава доволство, то е хубаво, а това, което отвън те задоволява, то е човешко. Това, което не ти дава никакво задоволство, то не (е) добро, то не е хубаво. Всяко добро, направено по Бога, носи живот в себе си. Всяко добро, направено по човешки, отнима живота на човека. Ако направиш едно добро по Бога, ти печелиш. Ако направиш добро по човешки, ти губиш. Сега, вий ще се уплашите, ще кажете: Ний направихме добро по човешки. – Няма защо да се плашите, правете добро по Бога. Сега всички наши добрини са направени по човешки, вследствие на което губим. Та кой не е изгубил? Ти ще дадеш на един човек десет хиляди лева, а той ще каже, че ти навярно имаш най-малко един милион лева и ще те ограби. Някой пък ще пише във вестниците за тебе. Ако дадеш двадесет хиляди лева, пак ще пишат във вестниците. Ако дадеш всичкото си имане, ще пишат: Той е голям будала, несретник. И ако някой ден страдаш, ще ти кажат – нека си страда. Какво показва това? Че ние никога не можем да задоволим хората. Обаче, когато не правим нещата по Бога, те имат вече друг характер. Когато правиш нещата по Бога, ти имаш на разположение всички банки в света. Когато човек прави нещата по Бога, той има на разположение всички добри хора в света. Когато човек служи на Бога, дето да отиде, всички врати за него са отворени. Срещам някой, който казва: Няма де да се спра. – Това е, защото ти правиш нещата по човешки. Казвам, как трябва да направиш нещата, че да има де да се спреш. Пък и как да няма де да се спреш? Толкова хотели има в света. Така е в света. Когато хотелджията разбере, че нямаш пет пари в куфарите си, че те са празни, той казва: Нашият хотел не е за тебе. Тогава и ти виждаш, че пътят ти е затворен. Тогава по какво се отличават добрите хора, които живеят по Бога. И ония, които живеят по човешки. Добрите хора, които живеят по Бога, се отличават с най-голяма разумност, те са най-разумните хора в света. Онези, които живеят по човешки, се отличават по това, че са най-глупавите хора в света. Това е начинът, по който аз разпознавам едните от другите. Гледам две моми: едната е толкова грозна, че да ти настръхне косата от грозотия, а другата е толкова красива, че да ти завърти ума. Виждам един момък се завъртял около красивата мома, а друг се завъртял около грозотията. Онзи, който се върти около красивата мома, той е първокласен глупак, а онзи, който се върти около грозната мома, той е умен, той е по Бога човек. Сега, от мое гледище е така, а как е от ваше гледище, то е друг въпрос. На втория казвам: Ти си избрал много добра жена, Господ ще ти даде с нея всички благословения. А на първия казвам: Тази жена е красива, но на ръжен ще те върти. Сега може би във вашия свет да не е така, но в моя свет, дето съм аз, е така. Красивите хора в този свет са крайни егоисти, няма по-егоист човек в света от красивия. Гледаш красивата мома, но тя е суетна. Току върти очите си навсякъде, веждите си прави и т. н. В какво седи красотата? В тънката кожица, в червенината ли? Не, тази красота още утре може да изчезне, да се стопи като сняг. Аз не говоря за външната красота. Има една вътрешна красота и грозната мома в този случай е красива. Тя е умна, тя крие своята красота. Но умният момък казва: Колкото да се криеш, аз ще те позная. Красивата мома е красива отвън, грозна отвътре. Грозната мома е грозна отвън, а красива отвътре. Сега аз не говоря само за една страна (на) красотата, да извадите криво заключение, че красивите хора са грозни отвътре. Има една относителна красота, която не може да се определи. Затова казвам, че на физическото поле, относително хубави неща и относително грозни неща.

Казвам: Грозотията в дадения случай е една външна опаковка на красотата. Красивата мома е опакована и грозната мома е опакована. Питам сега: Ако красивата мома е опакована с хубава опаковка отвън, а грозната мома е опакована с грозна опаковка отвън, и след време като стигнат на местоназначението си и опаковките им са разкъсани, какъв ще бъде халът им? Красивата мома тогава ще бъде грозна отвътре, а грозната ще бъде красива отвън. Красивата мома ще има доста печати по гърба си. Че всека наша мисъл, всяко наше желание, всека несрета, всичко остава известни отпечатъци върху нас. Не мислете, че така ще минете. Всяко живо същество в природата, било то растение, насекомо, даже и най-малките бръмбарчета, всички животни остават върху нас известни впечатления, или известни влияния. И ако не сте будни, мъчно можете да се освободите от тези чужди влияния. Това е много ясно. Представете си, че вие идете отвън, с вкочанясали ръце, понеже температурата е 25 градуса под нулата, и се доближите до един огън, мислите ли, че той няма да ви окаже влияние? Най-много след половин час, ръцете ще се стоплят и вие ще се почувствувате разположени. Какво внася огънят във вас? Внася нещо той у вас. Вие след половин час само приемате нещо от елексира, който огънят има и се чувствувате добре разположени. Нашата погрешка в живота седи в това, дето ний понякога мислим, че можем да се освободим от влиянието на живите същества. Това е невъзможно. И ти ще влияеш, и на тебе ще влияят. Това е закон. Следователно не искай да се освободиш от влиянието на живите същества. Целият свет е под влияние. Нашата земя е под влияние на слънцето. Слънцето е под влияние на земята. Не само това, но и всички останали планети и звезди се намират взаимно под влияние едни на други. Затова, онези, които изучават астрономията, говорят за влиянието на звездите и на планетите. Когато Венера влияе върху човека, той има хубави чувства, топло слънце, хубава Любов в себе си. Когато Юпитер има това благородно влияние върху човека, той е благороден, щедър, и в постъпките си, навсякъде. В него има нещо възвишено. Когато Сатурн има добро влияние върху човека, той е разумен, философ е, разбира далечните причини на нещата. Когато е това влиянието на Меркурий в младините на човека, той има изтънчен вкус, разбира практическия живот, урежда работите си лесно. Когато Меркурий не указва влияние на човека, той се оплаква постоянно от борчове. Който е меркурианец, джобът му винаги е пълен с пари. Който не е меркурианец, джобът му е винаги празен. Онзи пък, върху когото слънцето влияе, той има изобилен живот, ще живее дълго време. Който иска да живее дълго време, той трябва да се намира под влиянието на слънцето, слънцето да му помага. Онзи, на когото не помага слънцето, казва: Де е Господ? Господ е в слънцето, слънцето е слуга на Господа.

И ти по цел ден мислиш за слънцето, понеже го обичаш, където ходи слънцето, ти все го гледаш. Когато изгрее, слънцето не търси богатия, но бедния. И като го намери, сипва отгоре благословението си. Когато Господ е казал на слънцето да ти изпрати своето благословение, ти ще се скриеш под някое дърво, под някоя круша и от там ще гледаш слънцето. Аз съм виждал как българите се крият от слънцето. Казвам: Слънцето няма да внесе живот у вас. Защо седите под крушата? – Ще слънчасаме.

Сега ще ви приведа тези факти за обяснение. Има неща, които ние не разбираме. Слънцето има трояко отношение към нас. Първото е физическо отношение. То е опасно, защото човек може да слънчаса. Второто отношение е, когато слънцето събужда космическото съзнание в човека. И тогава той изпитва една приятност. Третото отношение е, когато слънцето събужда мисълта. От астрологическо гледище, слънцето е едно живо колективно същество, което има космическо съзнание. В него е мисълта. Когато това космическо Божествено съзнание в човека се събуди, слънцето мисли за него. Когато слънцето мисли за тебе, ти ще бъдеш здрав. Това е за разумните хора, които разбират. Онези, които не разбират, казват: Това са заблуждения, това са недоказани неща. Да ви се докажат тези неща от учените хора, нужни са още десет хиляди години. След десет хиляди години, тези неща ще бъдат доказани. Ето от осем хиляди години насам колко неща има доказани. Доказано е, че две и две е равно на четири. Две линии равни на трета, са равни помежду си. Срещу равни страни лежат равни ъгли. Това е за онези, които разбират.

Та казвам, по отношение на нашето съзнание в света ние още не сме авторитетни. Вие още не сте срещали учени хора. Има учени хора, които може да ти кажат днес, довечера, какво може да ти се случи. Срещнеш други учен, казва ти, за един месец какво ще ти се случи. Понеже от един месец той не може да предскаже. Има учени хора, които за една година могат да ти предскажат какво може да ти се случи. Други учени хора могат да ти предскажат от единия край до другия край на живота. Има учени, които след като умреш и отидеш в другия свет, могат да ти предскажат какво може да ти се случи. Знаят тия хора, учени са. Този човек казва: Да дойде дядо ти и дядо ти дохожда. Каквото заповядва, дядо ти слуша, дохожда. Достатъчно е да трепне три пъти, за да дойде дядо ти. Тогава ти можеш да питаш дядо си каквото искаш. После ще се сбогуваш с него и той ще си замине. Когато този учен адепт повика дядото, той ще дойде, но ако друг вика дядо ти, той няма да дойде. Природата има един език, на който всички живи същества от малки до големи се подчиняват. Това не е ли чудно? Ако аз със своята молитва, с погледа си нагоре, мога да обърна вниманието на Бога, това показва, че имам сила в себе си. Тогава какво противоречие може да има. Другото е по-постижимо. И тогава съвременните учени казват: Сега Господ с нас ли ще се занимава? – Не е въпрос Господ да се занимава с вас, но вие трябва да се занимавате с Господа. Ние криво поставяме въпроса. Вие трябва да се занимавате с Господа, да изучавате неговия език. Ще се опитате веднъж, два, три пъти, докато разберете езика му. Тогава ще обърнете внимание на Господа. Ще се обърнете към Господа да ви даде, каквото искате. Тогава Господ ще каже на слънцето: „Дай на този човек“.. .......

И след това започвате да викате един, втори, трети лекар, дано ви помогнат. Аз нямам нищо против лекарите. Господ създаде лекарите. Има лекари, които Господ създаде; има лекари, които хората ги създадоха, има лекари, които сами себе си създадоха. Тези лекари, които Бог създаде, те са асистенти на Бога, изпратени с цел да услужват на човечеството, и те лекуват – в лекуването им няма никакво изключение. В село Ишумле, във Варненско, но сега така е прекръстено това село, имало един прочут лекар, който лекувал изкълчени крака. По едно време на една прочута ханъмка, жена на един виден турчин във варията, се изкълчил крака и трябвало да се намери някой да го намести. Търсят лекари, но не могат да намерят. Най-после се чуло за този прочут българин маракчия и турчинът го извикал дома си и му казал: Искам да изправиш крака на жена ми, без да я пипнеш. – Добре, дай ми една седмица срок да намисля как да я излекувам. Наистина, не е лесно да се намери начин да лекуваш човека без да го пипнеш. А ханъмка не се пипа. Лекарят запитал пашата: Имате ли един арабски ат? – Имаме. Тогава дръжте този ат три дена гладен и жаден. На третия ден го извадете от конюшнята и го нахранете и напойте добре. В това време пригответе ханъмката да седне на този кон. Той се разпоредил как да поставят краката ѝ под корема на коня, та като се надува от многото ядене и пиене на вода, да опне крака на ханъмката и така направили. Кракът на ханъмката се наместил добре от напъването на коня. Пашата останал много доволен от лекаря и го наградил добре. За да покаже този лекар на пашата какво знание има, казал на пашата: Кажете на слугите си да ми донесат едно голямо гърне в един чувал. Слугите донесли, каквото трябвало. Тогава лекарят казал на слугите да начупят на парчета гърнето, както било в чувала. Слугите изпълнили всичко, каквото им било заповядано. След това, в присъствието на пашата, лекарят започнал да намества счупените части на гърнето отвън, през чувала. Пашата седял там и гледал какво ще прави лекарят След известно време цялото гърне било възстановено в първоначалния му вид. За това му изкуство пашата го възнаградил добре. – Това е знание. Ако ти не можеш да възстановиш счупено гърне в чувала, и ако не можеш да наместиш крака на ханъмката, ти нищо не знаеш. Следователно, и ние като този българин се поставяме в известни противоречия и за разрешаването им искаме срок от седем деня, да мислим. Значи, в седем деня могат да се разрешат всички противоречия.

Казвам: Всички противоречия, които съществуват в света, това са все лични противоречия. Съществуват народни противоречия, но и съществуват и противоречия в цяла Европа. Тези противоречия са в реда на сегашната еволюция. Вън от тези противоречия ще дойдат противоречия още по-големи. Едно голямо противоречие предстои да дойде. След това голямо противоречие ще дойде едно голямо добро. Сега всички искате да живеете един тих и спокоен живот. Природата не обича спокойния живот. В природата има цели слънца, които ще изгорят и ще запалят цялата слънчева система. С това ще настане цел катаклизъм. Една система ще изчезне, друга ще се роди. Понякога цели народи могат да изчезнат. Ето сега в индуска Британия имаше голямо земетресение, от което изчезнаха около 90 хиляди души от един град. Така казва статистиката. Ето, изчислено е, че годишно на земята умират около 30 милиона хора. Но да оставим статистиката настрана. Тя ще оплете умовете ви. За вас е важно това, което вий мислите да постигнете и което можете да постигнете. Всеки от вас трябва да има отлично понятие за живота и да престане да се безпокои. Престанете да се безпокоите от ненужни работи. Ако Бог царува на земята и ако казвате, че Той е ваш баща, какво има да се безпокоите. Да допуснем, че се разболявате. Какво лошо има в разболяването, в болестта? Това е до разбиране на човека. Или да допуснем, че сте осиромашали. Какво лошо има в сиромашията? Или че сте разбогатели. Какво добро има в разбогатяването? В сиромашията зло няма, и в богатството добро няма. Това са само условия. Сиромашията е едно условие и богатството е друго условие. Болестта е едно условие, здравето е друго условие. Това са условия, задачи за разрешаване. Учеността е едно условие, невежеството е друго условие. Но човек, който разбира тези условия, трябва да седи над сиромашията и над богатството, над учеността и над невежеството, над доброто и над злото. Доброто и злото носят условия, при които човек може да се развива. Защо съществува злото, този въпрос не може да се разреши. Вие оставете този въпрос, и не се занимавайте с него. Вие не можете да се занимавате с Любовта и с омразата – те са условия. Вие трябва да използувате тези условия. Щом (не) ги използувате, вие не можете да разрешите въпроса, защо са създадени. Колкото и да мислите, вие не можете да разрешите въпроса за противоречията. За учените хора, противоречията са разрешени. За онези, които знаят и разбират нещата, няма противоречия. Противоречието е привидно нещо. Представете си следното положение: Двама приятели се разхождат свободно и се разговарят. По едно време на единия от тях туряте в един чувал от 50 кгр тяжест, макар и злато да е, а на другия нищо не туряте. Първият при това, трябва да носи този чувал на разстояние десет километра. Какво ще бъде положението на тия приятели? Единият ще бъде крайно недоволен от положението си, а вторият ще бъде доволен. Или ако на единия турите на гърба един чувал с двадесет килограма хляб, а на другия нищо не туряте. Първият ще върви и на няколко часа ще се спира и ще яде, а вторият няма да яде нищо, няма хляб на гърба си. Сега първият ще бъде доволен, а вторият недоволен. Следователно, материалните работи, условията са, които изменят временните настроения. То е при известна система само временно. Ако аз имам един слуга, който постъпва с мене така, ще кажа: Господарят така съизволява. Ако аз разбирам законите, когато този господин се храни, когато той яде, ще му кажа: Моля да ме извиниш. Аз се отдалечавам, отивам при някоя канара, ще хлопна, ще се отвори една врата, ще хлопна втори път, ще имам богат обед. Щом се наям, ще хлопна, всичко ще изчезне и аз се връщам. Той ще се чуди, той яде и върви, но и аз без да съм ял, вървя. Не че аз не ям. И аз ям. Той яде по един начин, той е зависим от хората. Аз зная, аз имам знания. Аз разбирам тайните на природата, аз говоря с нея. Казвам: Нека другите да служат на този мой приятел. На него хората служат, а на мене природата служи. Тя ми служи, понеже аз разбирам нейния език. Ако не разбирам нейния език, ни глад, ни услишание. Ако не разбирам езика на природата, аз ще умра гладен. Казвам, дето хората умират, там житното зърно расте. Кой е по-умен, аз или житното зърно? Житното зърно е по-умно. Сега хората умират, мъховете живеят. По камъните те с милиони години изкарват своята прехрана. Мъхът може от камъка да изкара прехраната си. Ако човек живее на камъка, той ще умре. Ако един учен човек е при камъните, като хлопне с пръчицата си, той ще отвори. Какви ли тайни не се крият в камъните. Ще кажете: Вярно ли е това? За вас не е вярно, за мене е вярно Всичките богатства в света са в запас в канарите. Канарите и планинските вериги съставят енергии. Там се дава направление на теченията на земята. Кръвообращение на земята иде от планините. Това е за сравнение. Те представят складирани енергии, които дават разни течения. Ветровете взимат направление от планинските места. Защото планини има и в слънцето. Планините на слънцето влияят върху планините на земята. Казвам: Ако ние искаме да подобрим нашия живот, трябва да се ползуваме от методите на природата. Ако ний научим нейния език, ще се освободим от всички недоразумения. Понеже хората не знаят този език, затова имат тези недоразумения. По този начин, по който вървят, ще добият нещата, но туй е временно. С хиляди години се бият за свободата и колко малко гражданска свобода се е добила. След това хората виждат че пак не са свободни. Век след век хората се бият за своята свобода и не са дошли до положение да имат истинска свобода. Ако тези хора биха се събудили, ако идат да се обединят, да се споразумеят едни с други, ако стане взаимно споразумение между хората, по мисъл, по чувства и по постъпки, това ще обедини хората, това ще освободи света. Ако човек не върви по пътя на Любовта, живот не може да има. Ако човек не върви по пътя на Мъдростта, светлина и знание не може да има. Ако човек не върви по пътя на Истината, свобода не може да има. Истината, това е пътят на свободата. В Истината човек може да бъде силен. За да добие свободата си, човек трябва да бъде силен. Слабият не може да бъде силен. Силният може да бъде свободен. Силен е онзи, който има живот, който има знание, и онзи, който има Истината на страната си. Това е свободен човек. Сега туй е казано теоретически. Ако влезем в съвременния обществен живот, всичките социолози , всички, които се занимават с подобрението на съвременното общество, учителите с възпитанието на младежта, религиозните имат подобни схващания. Религията е потребна, но тя не разрешава всичките въпроси. Просветата не разрешава всичките въпроси. Социалните науки разрешават нещо, но всичко не разрешават. Туй, което разрешава всичко в живота, то е Любовта. Любовта не може да разреши въпросите без пътя на знанието. Знание не може да има без пътя на Истината. Значи, живот знание, свобода, това са резултати на първичната причина. Животът е резултат на Любовта, знанието е резултат, свободата е един резултат. Ако ти зад резултата нямаш Любовта, ако зад знанието нямаш Мъдростта, ако зад свободата нямаш Истината, твоята свобода ще бъде неустойчива. Ако зад свободата нямаш Истината, ти ще изгубиш свободата. Следователно всеки човек, щом изгуби своето богатство, изгубва своето влияние. Щом изгубиш знанието, пак изгубваш влиянието си. Щом изгубиш живота, ти (все) се обезценяваш. И светия да е, заравят го. Докато човек живее на земята, има живот, хората го държат. Докато ти си свободен, да работиш, да действуваш, ти си силен човек, ти имаш уважение и почитание. Следователно, ние трябва да разрешим въпроса, не както хората разрешават. Социолозите казват: Външните условия. Всичко в света е условие. Но човек сам по себе си, човешкият дух е над всичките условия. Човечеството е над всичките условия. Ако човечеството е под условията, тогава е неизправимо. Едновременно аз с всички условия не може да се справя. С едно въже аз не мога да се справя, да го скъсам. Но то е въпрос на време. За четири–пет часа аз мога да скъсам колкото и дебело въже да е. Има учени хора, които и най-твърдата стомана, като прекарат своята лампа, разтопява. Няма нещо, което да е скрито, покрито. Скрити неща има само за онези, които не знаят, но само за тях.

Има известни думи, във всеки език има думи, които може и камък да разтопят. Има думи, които злато правят. Има думи, които мъртви възкресяват. Има думи в човешкия език, ако произнесеш, знание дават. Ще кажете: Кажете ми ги сега. Какво ще ми платите? Няма го майстора. Някой ще каже: Те са заблуждения. За мене заблуждения няма. Заблуждения има за невежите хора. Аз, който съм опитал нещата, зная. Онова, което съм опитал сто пъти, аз го зная. Онова, което съм изпитал, имам резултати. Как ще минете по моя път? Най-първо ще ви поставя пред грозната и пред красивата мома. Ако изберете красивата, ще ви дам пътя; ако изберете грозната, ще ви приема за мои ученици. Ако сте човек, който вижда само погрешките на хората, вие сте невежа. Престанете да виждате погрешките на хората, защото те са от друго естество. Че някой направил една погрешка – това е друг въпрос. Тази погрешка не е негова. Ражда ви се един син, който по наследство е пияница. Той не е виновен, дядо му пил, прадядо му пил и сега всички казват, че е пияница. Първо той не е пияница. Дядо му пил първо. Този човек, който има знание, трябва да се върне четири поколения назад. Много мъчно е да се поправи един пияница, който е такъв от закона на наследствеността. Може да се поправи, но мъчно е. Много дълбоко е вложен този навик в съзнанието му. Тук имаше един евангелист, който беше слуга в книжарницата на нашия приятел Голов. Умен човек беше. Той беше секретар, касиер, цели.... години, пушел тютюн. Исках да се освободя, какви ли молитви не четох, какви ли стихове не четох – ни глас, ни услишание. Казах си: Няма да пушиш, но въпреки това пушех. Един ден си казах: Господи, намери един начин да се освободя от този тютюн. Хвана ме магарешката кашлица и три месеца ме държа. По този начин ме отвикна да пуша. Казвах си: Слава Богу, че ме хвана тази магарешка кашлица, че ме отвикна. Нито евангелие, нито молитви, не ми помогнаха. Магарешката кашлица ми помогна. Питам: Тази магарешка кашлица не е ли на место? Не мислете, че с някои мерки човек може да се поправи. Случва се едно нещастие на човека, но след него той поумнява. Това нещастие е на местото си. В природата то е един възпитателен метод. Другите методи са ваши, човешки методи.

Сега аз искам да ви наведа на светлата страна, да видите, че всички имате в себе си вложени възможности за вашето повдигане. Тази наука, която имате, вие трябва да изучавате. Аз не зная, кои са причините, че не учите. Понеже наскоро съм дошъл в България, аз не зная, които са социалните причини тук, сега трябва да ги изучавам. Земеделието дава разгатка на причините. Вземете за тази цел запример житното зърно. Ако посадите едно житно зърно в земята и го затрупате отгоре с два, с три, или с четири пръста пръст, то скоро ще израсне. Обаче, ако го засипете отгоре с две педи земя, то няма да израсне. То ще изгние и няма да израсне. Следователно, ако не учите коя е причината за това? Имате много пръст над себе си. Какво трябва да направите? Да изхвърлите излишната пръст и да оставите само два пръста отгоре си. Ако имате много мъчнотии, част от тях трябва да премахнете. Ако имате малко мъчнотии, и това не е добро. Нито много, нито малко мъчнотии трябва да имате. Ако никак мъчнотии нямате, трябва да турите поне два пръста; ако имате четири пръста от мъчнотиите, поне два ще извадите. Да останат. И тогава, това, което искате, ще го постигнете. И съвременната механика е показала, че без налягане не може да се извърши никаква работа. Никаква машина не може да се движи. Ако не съществуваше атмосферното налягане, никакви машини не биха могли да действуват. Следователно, всеки трябва да има налягане, известни мъчнотии. Съобразно неговите сили са и мъчнотиите, налягането на човека.

Всички противоречия в нашия живот са съобразно силите ни, за да можем да ги използуваме като условие за нашето повдигане, за нашето благо.

И тъй като видял сгърбената жена, Христос казал: Аз трябва да я освободя. Всички съвременни хора трябва да се освободят от много заблуждения. Те казват: Ние сме вече остарели. – Това е една лъжа. Те са остарели, защото нищо не са работили; вие трябва да се подмладите наново. Затова Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие. Като стар човек не може да влезе в Царството Божие, но като млад, като дете, той може да влезе в Царството Божие“. Ако мислите, че като старци, ще можете да влезете, лъжете се. Ако не станете като малките деца и не се подмладите в тялото си, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи да се подмлади вашият ум, и това, което не сте постигнали, да постигнете. Трябва да имате едно ново разбиране, и тогава това, което не сте постигнали, да го постигнете.

Сега аз ви желая да имате постижения. Не онези глупави постижения, но онези хубави, възвишени постижения, които ще ви направят хора. Тях желая аз да постигнете. А онези неща, които нищо няма да ви допринесат, оставете ги настрана. Има неща, които непременно трябва да постигнете. Ако не ги постигнете, ще съжалявам.

Сега, давам ви три правила: Любовта да бъде път за вашия живот. Мъдростта да бъде път за вашето знание и светлина. Истината да бъде път за вашата свобода. Това е новата наука, която трябва да приложите като основа и с която ще придобиете всичко онова, което желаете.

„Благословен Господ Бог наш“.

Добрата молитва.

33. неделна беседа от Учителя, държана на 23 юни 1935 г.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, може, човек, сега, всички, слънце, хора, път, живот, бъде, свят, казва, казвам, мома, добро, природа ,

 Неделни беседи , София, 23 Юни 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder