НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Общи погрешки и общи добродетели

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Общи погрешки и общи добродетели

Най-често използвани думи в беседата: може, сега, човек, има, аз, съм, казва, хора, всички, път, тук, казват, ден, добър, погрешки, погрешка, друг, общите, всичко, закон ,

Общ Окултен клас , София, 29 Май 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш"

„Радост весели сърцето ми"

Има хора, които много са учили, много знаят, но има неща, които не знаят. Вземете предвид, днес идвам да ви покажа един път, по който хората криво вървят.

Сега всички казват, че човек трябва да се подвизава, трябва да бъде добър. Човек може да бъде добър само при известни условия, лош може да бъде само при известни условия. Но има колективно зло в света. Един направил някъде погрешка далече, хиляди хора страдат. Да кажем, направят една банка, хиляди хора вложат парите си в нея. Някой направи една погрешка, цялата банка фалира, всички губят. Някоя майка не живяла добре в някое поколение, не живяла както трябва, това се предава на ред други поколения. Майката направила една погрешка, поколенията страдат.

Казвам: всичките мъчнотии са в общите погрешки. Една обща погрешка как ще я поправите сега, кажете ми? Всичките почти хора страдат не от собствени погрешки, които сега са направили, те са последствия на общи погрешки. Строят едно здание, след време събори се зданието, затисне хората. Ще обвинят, че хората били грешни. Това не е извинение. Онзи архитект не си е отварял ума и те сега страдат. Или в едно поколение бащата казал една лоша дума и ред поколения страдат след това от тази дума. Вземете например българите - те се биха в тринайсета година. Скимнало на няколко българи да влязат във война, българският народ нищо не знае. Войната излезе несполучлива, но всички българи страдат. Отиде някой българин във Франция, Англия, Америка, считат го за неприятел на Съглашението. Може да кажете: „Аз не съм взел участие." Турците казват: „Един направил, хиляди страдат." Това не вземайте за себе си. Между себе си не търсете виновния. Виновните хора, от които сега страдате, няма ги тук. Виновните ги няма, събраните тук теглите последствията. Вие вдигате шум, търсите виновните. Няма тук виновни, вие сте виновни, че не си отваряте очите. Влизате в някоя мина, не си отваряте очите, скъса се въжето, по което слизате. Не го опитвате, имате доверие, то се скъса и паднете. Освен че вие паднете, но и когото срещнете, завлечете го, съборите го. После се извинявате. Кажете ми, кой на кого да се извинява? Къде е погрешката? Сега някои търсят погрешката. Погрешката е там, че не си отваряте очите, не мислите.

После същия закон имаме. Всякога туй в света, което търсите, не го намирате. Ще намерите нещо, което не го търсите. Да кажем, някой млад момък търси една млада мома да се ожени, идеализира я, представя си все хубави неща за нея, че за децата, какво ли не. Погледнете, попадне на една такава мома, че си търси дрехата. Къде е причината сега? Не само той си търси дрехата, и казва: „Човек не трябва да се жени." Много хубаво. Обществото казва: „Човек трябва да се жени." Той казва: „Човек не трябва да се жени." Момата казва, че не трябва да се жени. Ожени се, къде е погрешката? Хората се събират да въртят дом, а не са един за друг. Така дом не се върти.

Сега онези, които не разбират, казват: „Човек не трябва ли да се жени?" Жененето е една мина. Влезеш в мината вътре на хиляда метра, скъса се въжето, може да дойде наводнение. В тази мина като влезете, не е играчка. Ще се родят деца и вие като баща до девет рода ще плащате. Друг направил погрешка, хванат вас и казват: „Ти си ял и пил, цял живот ще плащаш." Бащата ял и пил, той станал гарант, направил едно добро, него хващат да плаща. Той сега трябва да се отрича от баща си. Някой път и за отричането има закон. Например, ако се отречете от баща си, каквото наследство е оставил баща ви, не го искате, е едно, но ако сте взели от наследството на баща си хиляда лева, ще си създадете беля, то е друго. Може сто лева да са ви се паднали, но ако сте ги взели, ще отиде всичкото.

Турците казват: „Какво е чарето [* чаре (тур ) - цяр, лек] на това?" Лекът му какъв е? Ще изучавате общите погрешки.

Има общи добродетели, на които ние носим последствията, но има общи злини, на които ние носим последствията. Трябва да ги знаете, трябва да познавате този закон.

Някои ученици тук и в провинцията са ходили тук-там да говорят на едро, ходили са да просвещават и на едро да говорят. Някой път се чудя на голямото невежество. Чудя се на голямото невежество, което съществува навсякъде. Срещам хора невежи, учени хора, а невежи до немай-къде. Те търсят някой виновен човек. Виновния го няма. Хванат някого да го накажат, но виновния го няма. Онзи, който направил пакостта, го няма. Сега има и такива случаи. Убит някой човек, вие минавате, спрете се, погледнете този човек. Таман сте се спрели при този убития, хванат ви стражарите и питат: „Кой уби този човек?" „Сега се спрях." „Не, не, такива долапи не искам, хайде в Обществената безопасност." Разследвания, разследвания, докато се оправите, може да мине цял месец. Някой път има защита, някой път дълго време ще мине, докато се оправдаете.

Вие сега се оправдавате, че дяволът ви тика. Действително, дяволът ви тика, но защо се оставяте дяволът да ви тика? Казва: „Дяволът ме тика." Хубаво, веднъж ви тика дяволът, два пъти ви тика дяволът, но дявола трябва да го познавате, той е един детектив, един шпионин. Англичаните имат един шпионин, майстор е човекът да се дегизира. Всеки ден се дегизира с различни паспорти, различни имена, майстор е човекът да се дегизира. Има ли един от тези, които се дегизират, всякога трябва да го изучавате. Защо всеки казва: „Пазете се от дявола, той ще ви излъже."? Вие не сте схванали всичкото дегизиране.

Като говорих онзи ден, гледам ви отгоре, вие всички се хванахте за дяволската опашка. Казвате: „Там е спасението. Той, ако ни избави, ще ни избави. Ако не, друг няма да ни избави." В тази дяволска опашка има много голяма опасност, тя ще се скъса. Мислите, като се хванете за опашката на дявола, тя ще ви избави. Тя е дяволска опашка, нищо друго. Тази дяволска опашка ще турите за някаква добродетел, тя ще се скъса, ще паднете. Трябва да разбирате на физическото поле как е. Може някое въже да е дебело, най-първо вие се заблуждавате в дебелото въже. Въпреки че е дебело въжето, опитайте го. Като се скъса това въже, ще отидете на пет, десет, петнайсет, сто метра надолу. Опитайте въжето. Онзи, който слуша, ще опита въжето, преди да влезе в кладенеца. Вие влизате в кладенеца на доверие, но скъса се въжето, падате, счупвате си крака. Казвате: „Защо не ми каза?" Оправдава се човекът.

Някои много бързат. В неделя една сестра говори с един доктор. Той я пита за това, което й се е случило, тя се разправя. Докторът се спря изведнъж и й каза: „Слушай, много бързо говориш." Веднага човекът прави забележка. Пък аз, като каза „много бързо говориш", й казвам: „Всичките нещастия, които имаш, от твоето бързо говорене са станали." Започна той да разправя на тази сестра как трябва да говори - тя слуша, той разправя. Аз слушам лекцията. Той й обяснява защо не трябва да се говори бързо. И право е, но си вадя и други заключения. Докторът, който прави забележка на нея, е достигнал донякъде да говори полека. Той още не се е научил на дяволската опашка. Казвам й сега: „Ти бързо говориш, но имаш и приятелки, които бързо говорят, и на тях ще кажеш. Тук няколко сестри има, които бързо говорят, и на тях ще кажеш." Тук колко сестри има, които говорят бързо, пък и колко братя има, които бързо говорят: тъ-пъ-тъ-пъ. Музика завършили, а бързо говорят.

Счупи някой прозорец, ще го бият, ще го затварят. Счупи се, кой ще го плаща? Знаят кой го е счупил, казват: „Дежурният." Кой е виновен? Минало едно дете, счупило го. Един ден мина тук една лудетина, ходи тук с майка си. Аз наблюдавам, една религиозна сестра дойде, че й говори. След като й говори, мисли, че я убедила, че тя ще се поправи, че Учителят може да й намести ума. Тя минава, аз седя. Мина покрай един прозорец - тан, после втори -тан, на третия. Счупи прозорците. Мина и замина. Казва: „Така се поправя всичко, като се начупи." После майката се извинява, че дъщеря й е луда. Като е луда дъщеря й, да не я довежда тук. Ако не беше й говорила религиозната сестра, тя нямаше да счупи стъклата. Като ви се говори направо, не може да извадите никакво заключение. Като ви се говори в множествено число на вас, е по-добре. Говорим за общите погрешки.



Питам сега право ли са сложени тези знаци. Плюс и минус имат четири ъгъла: плюс, минус, плюс, минус. Не са право сложени. Всеки два положителни факта в света се отблъскват. Двама лоши хора, и те се отблъскват. Двама добри хора на едно място ортаци не може да станат. И двама лоши хора ортаци не може да станат. Един лош човек и един добър човек ортаци може да станат, двама добри хора не може да станат по никой начин. Вие мислите, че като се съберат двама добри хора на едно място, ще тръгне работата. Вие трябва да изучавате сегашните закони на природата какви са. Вземете някоя ваша постъпка - постъпвате несъзнателно и после мислите. Най-първо намеренията ви са много чисти, но във вашите много добри намерения после извършите много лоши работи. Някой път имате много лоши намерения, и после извършвате много добри работи. Това пак не зависи от вас.

Като посеете едно семе, част от това семе ще пусне корени, ще тръгне по един материалистически начин надолу. Казва: „Мене Господ не ми трябва." Другата част от семето казва: „Не може без Господа да се върви.“ То тръгва нагоре. Разделят се: едното нагоре, другото надолу. Като се разделят, скарат се, хванат се за едно въже - едното тегли нагоре, другото надолу. Цяла тайфа се образува. Наляво, надясно, направят едно дърво. Едните сили работят долу, другите работят горе, има обмяна, търгуват. Долните се спират и казват: „Много будали сте, тук е животът." Другите горе казват: „По-големи будали от вас няма, заровени в тази материя." Спорят с хиляди години и не могат да разрешат кое е правилно. Хората обикалят и използват тяхната кавга. Те, като се карат, забравят да берат плодовете. Каквото се родило горе, човекът го обира, казва: „Може с хиляди години да се карате." Ако те престанат да спорят, нищо няма да има горе. Та в цялата природа караницата дава раждането на плодовете. Някои разбират природата. В природата стават големи противоречия.

Например вие търсите погрешките. Погрешките никъде не можете да ги намерите. Някоя си жена яла плод, и цялото човечество плаща. Някой мъж не внимавал и ял, и сега цялото човечество страда. Питате: „Ами защо ядоха?" Ами вие защо ядете? Човек трябва да се научи в какво се състои грехът. Грехът в света е в яденето. Всичките престъпления идат от яденето, ама трябва да се разбира.

Сега лекарят казва каква храна трябва да се яде. Едни поддържат, че трябва да се яде месо, други поддържат, че трябва да се яде растителна храна. То е друг въпрос. Най-първо онзи биологически закон какъв е? Каква е нуждата от храна? Умрелите хора ядат ли? Физически щом умре човек, не яде. Щом умре, той се разваля. Духовните хора ядат ли? Не ядат. Един светия като се роди, или един адепт като се роди в едно семейство, може да яде месо, на общо основание ще яде месо.

Сега вегетарианците поддържат, че трябва да се яде растителна храна. Христос, след като възкръсна, извадил риби на жаравата, после ял. Как ще обясните това? Христос защо яде опечените риби? После възниква спор причастието с какво вино да се прави. Някои поддържат, че със сладко вино трябва да се прави, други поддържат, че трябва да се прави с ферментирало вино. То е неразбиране на въпроса, то е догматично разглеждане. В света храната трябва да съответства на човека. За да ядете сладко, всяка една хапка трябва да съответства на една сладка дума. Когато вземате хапката на трапезата, ако не може да намерите съответстващата дума на тази хапка, вие ще видите тази хапка колко горчива излиза. Ще кажете: „Защо е така?" И аз ви питам. В рая имаше едно дърво, поставено за познаване на доброто и злото. Господ каза: „Само от това дърво няма да ядете." Не тури ангел да пази дървото. Каза само да не ядат от това дърво и никого не постави да пази в рая. Оставиха този изкусител, змията, там, да прави бели. Какъв е бил този рай без стражари? В рая няма нужда от стражари. Влиза змията и им казва: „Ни най-малко няма да умрете." Но въжето се скъса. По-нататък не се интересувам какво е станало.

Има един закон в света: общите погрешки в целия свят докато не се изправят, не може да се избавите от тези общи погрешки. Те са в самата материя, в силата, която действа, в мислите на хората, в техните религиозни вярвания, те са наследствени. Не може да се избавите от погрешките леко. Какво трябва да правите? Какъв е лекът? Запример в едно религиозно общество един християнин направи една погрешка, казват: „Ето какво е християнството." Но един християнин ще направи едно добро, казват: „Ето християнин." Сега всички християни се хвалят, че Христос пострада. Христос пострада, отде иде доброто? Онзи, който не се е ползвал от този закон, внася един друг елемент в християнството. Казват: „Чрез страдания се не спасяват." И с любов не се спасяват, тогава с ум. Казват: „Не бъди толкова будала, спечели малко пари, спести си ги, не ходи да вярваш в тези работи." Други ви казват, че трябва да се уповава на Бога. В какво трябва да седи вярата? Влизате в една мина. Предупреждават ви, че стъпалата, по които слизате, са чарадясали [чарадясал (диал ) - изгнил], но вие, като слизате, казвате: „Господ ще ме пази." Хубаво е да ви пази Господ, но още по-добре е да знаете какво може да стане и да се предпазите.

В какво седят общите погрешки? Кажете ми една погрешка, от която всички страдате. Ако дойде една лъжа на Изгрева, тази лъжа веднага ще обиколи всичките, ще я разнесете. Ако ви кажат една истина, вие ще я задържите за себе си, никому няма да кажете. Идете в София, пуснете една голяма лъжа, до вечерта всичко ще се пише във вестниците. Наскоро във вестник „Мир" поставят една научна статия по погрешка от някой си професор. Всички четат статията, казват: „Този професор много учен." Обаче професорът нищо не знае. Като научава професорът, пише едно опровержение, че тази статия не е негова, че той не е писал това нещо. Събират се другите професори и го обвиняват в това, че той е писал тази статия, после се е видял на зор и затова се отказва. Някой е писал, набедили го него, че той писал. Докато мислеха, че я е писал професорът, говореха, че много умно е написана. Щом разбраха, че професорът не я е писал, намериха, че е глупава, че няма научна стойност.

За мене авторитетът нищо не значи. За мене авторитетът е самата истина. Аз вземам предвид един хлебар - казват, че бил много добър, ще видя, ще проверя. Баща му бил много добър. Казвам: „Дайте ми от вашия хляб, ще видя, ще го проверя, ще опитам." Че баща му бил добър, че спечелил, че това направил, онова направил, аз сега искам фактите, да взема от хляба, да го опитам. И намирам, не му е хубав хлябът, нищо повече. Много пъти съм ял хляб много хубав наглед, но цяла нощ не мога да спя от миризмата и качеството му после. Казвам: „Не ми носете от този хляб." „Много хубав, бял." „Не е хубав. Моят инспектор на храноснабдяването казва: не е хубав този хляб, това е отровна работа, не яж." „Ама на доверие." Никакво доверие. Опитвайте работите. Ама еди-кой си брат опитал работите. Този брат не носи никаква отговорност. Той на вяра взел нещо, дошъл, препоръчва. Хиромантът добър дошъл, един графолог също. Говорят, описват характерите, но аз гледам, слушам как те описват някои хора. От тяхно гледище са добри. Лъжат се. Графологът казал, че петнайсет години се занимавал с графология, авторитет станал човекът. Хиляда и петстотин години да се занимава, пак малко ще знае. Като го гледам как описва характерите, намирам, че много е бос. Казва и верни неща за буквите, като говори, хубаво ги описва. Дава и принципа.


Да кажем, вземете тия острите букви тъй пише човекът. Клинообразно писмо. Или да допуснем, че пише тъй. Сега вие идеализирате нещата. Изучавайте ги. Има привидни знаци на доброто, има привидни знаци на злото. Вие най-първо ще се спрете на привидните. Има съществени неща. Един човек, който ви излъже, всякога ще ви обещае много. Щом човек много обещава, той ще ви излъже. Ще ви каже, че ще имате сто на сто от това и онова, то е лъжа. Долапи са това. Или да дойде някой да хвали някой лекар: „Този лекар е авторитет, той това направил, онова направил." Няма какво да ми препоръчвате лекаря. Нека дойде лекарят при болния да го лекува. Че имал диплом, че свършил във Франция, в Америка, няма значение. Когато ви излекува, тогава говорете.

Давал съм ви един пример в моите беседи за някой, който ходил в Багдад и като се връща, казва: „В Багдад скачах двайсет метра." „Защо тук не скачаш?" „Хавата [* хава (тур.) - състояние на времето, климат; положение, настроение] е тук такава, хавата не уйдисва [* уйдисва (тур.) - допада, приляга]. В Багдад двайсет метра скоча, тук хавата не уйдисва." Сега ще преведем скачането. Някой казва: „Едно време бях много добър, сега не съм." Какъвто си бил едно време, такъв си и сега. „Едно време бях много добър." Право е, но аз виждам, причината не е там. „Сега не съм по-лош, сега съм турен при лоши условия и не мога да се справя с лошите условия." Затова употребяваш лъжата. „Като употребя лъжата, аз зная, че е лъжа." Да кажем, дойде един човек много деликатен при мен да иска пари. Нямам пари, но не обичам да ме гълчат, да ме хулят и казвам: „Ще ме извините, жена ми се разболя, детето съм пратил в санаториум." Ще наведа от деветдесет и девет кладенеца вода, за да се извиня. След като си замине, аз се чудя, че съм го излъгал така. Казал съм сума лъжи, за да се освободя от него. Всички вие, гледам, имате тия долапи. Нито жена ми се е разболяла, нито детето ми, но усещам, че не мога да търпя. Тогава какво трябва да правя? Как трябва да постъпи човек?

Ако си светия, не се събирай да живееш с друг светия. Ако си много лош човек, не се събирай да живееш с друг много лош човек. Ако си съвсем загазил, не ходи да правиш приятелство с друг, който е загазил повече от тебе. Ти си загазил с дълговете си - намери някой друг, който не е загазил, който няма дългове. Тия хора, които са загазили, много са работили, умът на такъв постоянно мисли. Загазил човекът - мисли. Човечеството, като сгреши, гледа да излезе от тази беда. Виж как работят. Железници, пътища, къщи градят. Всички тия хора искат да излязат от положението, в което се намират. Те градят къщи, светлина да има, прозорци. Искат да живеят добре, казват: „Няма да боледуваме." Право е, но хората умират и при хубавите прозорци. И при лошите пак умират. Статистиката казва, че при хубавите жилища хората умират по-малко, а при нехигиеничните умират повече. При хубавата храна умират по-малко, а при лошата храна умират повече.

Сега ще дадете едно възражение: тъй е за оня, който е богат, ами който е сиромах? Най-първо, вие имате лъжливи мисли, че сте сиромаси, че сте богати, че сте учени, че сте невежи. Невежество и ученост са две различни положения. Учен си, когато светлина има. Живееш разкошно, понеже имаш пари, всички удоволствия, каквито искаш, може да вземеш навсякъде. Сиромах си - скромно живееш. Може да си богат, стомахът ти е нежен, деликатен, не ядеш. Казвате: „Като светия е." Светия от зор. Другият, сиромахът, който е лаком, стомахът му е здрав. Не е виновен човекът, че му се яде. Какво трябва да прави здравият човек, който иска много да яде? Той трябва да намери богатия, който не може да яде, и да му слугува. Оня има много неща. Като му слугува, казва: „Яж и за мене." Щом сиромахът намери такъв богат човек, работите се уреждат. Богатият ще каже: „Както виждаш, това ядене не ме ползва. Да имам твоя стомах. Ще искам да ми направиш това, да ми направиш онова."

Да дойдем до същественото. Кажете ми една обща погрешка. Една обща погрешка ще ви кажа. Вие ще кажете, че в Америка са изнамерили еди-какво си. Тъй всички ще кажете, че в Америка изнамерили еди-какво си. Пък няма нищо в Америка, нищо не са изнамерили. Ако можеха в Америка да изнамерят нещо, не биха имали и те толкова страдания. Те имат по-големи страдания, икономическият въпрос и там не е разрешен. Много въпроси американците са разрешили, но има много въпроси, които не са разрешили. Това са изнамерили, онова са изнамерили, това са само приказки. Казвате, че са намерили начин да се подмладява човек. Ще намерят някоя жлеза от някоя маймуна, за пет-шест години ще подмладят някого. Но после, подмладяването се дължи на съвсем друг закон. Вземете охтичавите хора, лекарите ще ги турят на легло само да лежат, ще ги охранят, за да може тия каверни да се затворят. Микробите, от които са образувани, трябва да затлъстеят, че да не може да ядат повече. Този, който страда от туберкулоза, щом излезе из един режим, той не се лекува. Даже ако той прави големи усилия да се лекува, временно може да му се помогне.

Туберкулозата е една болест, причина за която са чувствата, болезнени чувства, засегнати чувства. Може от далечно минало да е причината. Туберкулозата идва от безпокойствие. Някои организми са здрави, някои не са здрави. То е един живот. Някои хора привличат туберкулозата, някои хора, ако ги туриш при болни от туберкулоза, нищо не им става. Има хора, които и при прокажени да са, нищо не им става. Има други, които се заразяват. Ако ви турим при прокажени, колко от вас няма да се заразят? Някои от вас няма да се заразят, но туй ни най-малко не зависи от вашата добрина. Вие сте положителен, тази болест не намира почва във вас.



Сега от това, което ви говоря, вие кое може да приложите? В туй поколение движението върви така, в тази посока. Често вие слушате тази поговорка: „Дето е текло вода, пак ще тече." Този закон разрешава мъчнотиите, само че изискват се четири поколения или цял век, за да провериш тази истина. Намираш се в една мъчнотия, направил си една погрешка при изгрева на слънцето. От изгрева до залеза на слънцето ще имаш възможност да поправиш тази погрешка. Туй е закон.

Ако знаете законите, може да изправите погрешката. Ако не знаете този закон, ще минат четири дни, ако не знаете, ще минат 4 седмици или 4 месеца, или 4 години, или 40 години, или 400 години, или 4000 години, или 400 000 години, и тогава ще разберете закона и може да изправите погрешката. Ако отлагате, този закон се повтаря. Казва: „Тя ще се оправи." Ако попаднеш в една верига на повторения, повторения, какво ще правиш? „Повторението е майка на знанието." Моята глава побеля от повторение на нещата, и твоята ще побелее. Няма какво да повтаря човек. Кажеш, и направиш. Кажеш, и веднага изправиш - това ще даде резултат. Не повтаряй добродетелите, не повтаряй и погрешките. Нищо повече.

Тогава ще ти кажа така: никога не гощавай една добродетел по един и същи начин. Ето къде правите погрешка. Най-първо ще приемете някого, много добре ще го нахраните. Втори път като дойде, по-измени се малко вашето мнение, а с това и начинът на посрещане. Първия ден му дайте най-простата храна. Като дойде някой ден, му дайте хляб и една-две ябълки, с най-простата храна го приемете. А вие първия път, за да се покажете, угощавате го добре, после намалявате.

Сега аз гледам, като дойде някой в братството, вие разправяте: „Ние тъй живеем." Разправяте, разправяте, човек мисли, като че тук са събрани светии, ангели, разрешили всички въпроси. И веднага искат да дойдат между вас, да живеят тук. Мислят, че като дойдат при нас, всичко ще се оправи. Те, като дойдат тук при нас, съвсем ще загазят. Има нещо вярно. Изгревът е Изгрев и туй, което виждате тук, е Изгрев. Изгревът обаче е на друго място, вие не знаете къде е.

Ще ви приведа пример. Един богат американец направил един пансион, уредил го най-модерно, с легла, с покривки, с градина. Директорът на пансиона казва: „Туй е нашият дом", като че той е нещо уредил. Кой как дойде, казва: „Туй наредихме, онова наредихме." Обаче умира този богат човек, веднага пансионът умира. Няма средства отникъде, директорът напуща, затваря се пансионът. Питам: кой урежда въпроса? Дотогава, докато Божиите блага текат, ние всичко уреждаме, но като спрат тези благословения, всички директори закъсват. У вас докато тече Божественото, всичко върви, щом спре Божественото, вървите като човек, който вижда колко малко знае. Затова сега използвайте Божественото. Може да се спра сега да ви питам по какво се различава Божественото, как може вие да го познаете

Гледам, някои мои мисли много ви допадат в даден момент. Всеки един от вас има известно противоречие. Да кажем, че аз развивам известен морал, много висок морал - морал, който не може да се приложи на земята. Сега, като развивам този морал, казвате: „Прекали го, тъй не може." Аз казвам, че човек трябва да се откаже, да раздаде всичкото си материално имане, да последва Христа. Деца, жени, всичко туй да напусне, за да се спаси в небето. Кой ще живее по този начин, кой ще напусне жена и деца заради Христа? Казва някой: „Нали аз съм се оженил за Господа, нали Господ ми ги даде, как ще ги оставя, прекалено е." То е един от неразбраните въпроси. Аз ви говоря по един въпрос, с който аз не съм се справил още.

Имахме един приятел, Петър Тихчев. Когато дъщерите му бяха малки момичета, на четири-пет години, като се изправи пред амвона, разправя: „Жена ми тъй, децата ми тъй." Проповядва, проповядва. В християнството ги ражда. Като израснаха дъщерите му, като туриха онези шапки, онези дрехи. „Как е, брат Петър?" „Не ме слушат. Започнаха морала, който проповядвах на другите." „Не, не може." „Тате, казват, защо си толкова глупав, защо си сериозен, защо проповядваш такива глупости на хората? Дъщерите започнаха да ми проповядват на мене." Къде е причината, че дъщерите му не го слушат? Аз зная къде е причината. Причината ето къде е. Той бил даскал в едно село в Делиормана. Отишъл на кладенеца, по едно време иде един турчин да си пои коня. Веднага турчинът му удря четири-пет плесници и го поваля на земята. Като си отива, не казва, че турчинът му е ударил четири-пет плесници, но казва: „Като бях на чешмата, идва един турчин, иска да се покаже сербез. Като му ударих една плесница, повалих го на земята." „Ще ни избият." „Нека ни избият." Дядо Петър беше светия, но ето къде е неговото нещастие. Турчинът го би, а той казва, че той бил турчина. Този турчин на кладенеца, това са дъщерите му. Какво да се прави? Да се махне този турчин. Как да се махне? „Да се намери някой да вземе тези дъщери, да се разправя с тях, аз да си започна да проповядвам, както мисля." Обаче той си замина от земята и работите не можаха да се уредят, както той мислеше, да проповядва. Казвам, турчинът като отива на кладенеца, ти гледай надалеч да бъдеш. Щом дойде турчинът на кладенеца и ти си там: „Гяур!" Няколко шамара ще ти удари.

Не преувеличавайте нещата. Вие искате някой път да се покажете, говорите нещо, което не е вярно. Кои са причините? Няма никакви причини. Един ден не ви слагам ядене, кои са причините? Виждам, че сте позатлъстели, казвам: „Днес на диета." Пост един път, два пъти в седмицата не е лошо. „Ама защо, каква погрешка сме направили?" Никаква погрешка, диета трябва. „Някой сгрешил." Никой не е сгрешил. Какви са моите намерения? Искам да си почина, не искам да слугувам на тези. Ще сложа трапезата, ще се наядат. Ще кажат: „Благодарим." Те ще се наядат, аз ще трябва чинии да мия, покривката да пера. Ден-два така, никой нищо не плаща, после критикуват: „Туй не било хубаво сготвено." Никой не дава от джоба си. Най-после казвам: „Никой нищо не дава, и аз не давам." Защо? Вече друга философия. Искам да си почина, намерете някой друг. Вие днес не можете да намерите един гостилничар, който даром да дава. Намерете такъв гостилничар, дето без пари да ви дава, аз ще ида да видя този гостилничар.

Сега си представяме едно идеално общество. Идеалното общество е изключено. Бил съм и в Америка, и в Англия, Германия, навсякъде. Изучавал съм идеалното в света. Но тъй, както го мислим, го няма. То ще дойде. Срещал съм идеални хора, но идеално общество - не. То тепърва ще се образува. Ние не може да се извиняваме, условията не позволяват. У вас има желание, но наслоения от минали животи ви пречат. Вие сте закъсали, оттук сте взели пари назаем, оттам сте взели пари на заем, сега трябва да ги плащате. Аз съм проповедник, изправя се и проповядвам: „Онези братя, които са взели пари на заем, трябва да ги плащат." Вас ви резне нещо. Имам добри желания, но прекалих. Някой брат богат, дал пари някъде, започват да го хвалят. „Еди-кой си брат дал толкова за благотворителни цели." Той се надига. И онзи, който говори, и онзи, който слуша, всички тази работа не я разбират. Който е ял, да благодари на Бога. И който не е ял, и той да благодари на Бога. Който не е ял, втори път ще му дадат. Нищо повече.

Какво ще бъде, ако всинца ви пратя на един изпит, със сладки думи да спечелите пари, ако ви дам една задача само с вашия говор да спечелите сто лева? Задачата е такава. С думи само като говорите сладко, да може да изкарате сто лева. Колко от вас ще изкрънкат сто лева. Някои от вас са майстори, ще спечелят. Аз мога да изкрънкам сто лева. На някой човек е болна дъщеря му. Казвам: „Един специалитет имам за туберкулоза." „Тъй ли?" Човекът не сто, двеста, триста и петстотин ще даде. Ще дам от моето лекарство. Хората са много лековерни. Но по един правилен начин колцина от вас могат да изкарат сто лева на ден?

Или за да се познае доколко сте смирени, представете си, че ви дам друга задача. В старо време са давали такива задачи на учениците. Представете си, че ви дам една гаванка и целия ден стоите с гаванката на улицата. Няма да говорите нищо. Каквото турят, ще чакате. То ще бъде глупаво от моя страна да ви поставя на такъв изпит, но ако наистина се поставите на изпита целия ден да чакате, какво ще правите? Онези просяци, които чакат така, те довършват изпита си.

Законът изисква да ви освободя. Има общи погрешки, на които вие сега носите последствията. Не се безпокойте за това. Имате едно здание, наложили са ви данък, не сте го платили, но върху наложения данък има и глоба. Минали една, две, три години, някой път може няколко хиляди лева да станат. Не сте виновен, не знаете законите, не знаете порядките, но глобата е глоба. Един наш приятел отива на Усоите, туря си палатка, налагат му глоба хиляда и петстотин лева, че си турил палатката без позволение. Човекът не знае. Казвам: какво престъпление е направил? „Земята, казва, е Господня." „Земята е Господня, но тук има закон, тук не трябва да се туря палатка."

Туй са наследствени неща. Във всички ви има наследствени неща, с които вие не може да се справите. Недоволни сте от известни неправди, които съществуват, но тия неправди не може сега да се оправят. Нервният човек, той ще си остане нервен, онзи, който говори бързо, той дълго време трябва да диша, докато дойде до положение да не говори бърже. Като искате да говорите много, малко почакайте, преди да кажете нещо, помълчете. Някои от вас сте доста мълчаливи, но някои хич не можете да мълчите, много говорите.

Слушам ви отгоре, когато пеете. По начина, по който започвате някои песни, нещо не излиза. „Всичко в живота е постижимо" пеете, но по този начин, по който почвате, нищо не се постига. „Всичко в живота е постижимо" не се започва така. Много полека ще започнете, много тихо. Я започнете сега. Ти, Олге, изпей.

Всички може да се упражнявате. В човека има едно чувство, има един психологически усет, няма да ви кажа мястото къде е, който усет ви подсказва как трябва да почнете. Но ако се наблюдава, може да намерите къде е. Някой път искате да пеете - ще може да знаете може ли да пеете добре, или не. Някой път съзнанието ви е раздвоено. Дотогава, докато е раздвоено съзнанието ви, всички трябва да знаете, че се намирате в човешките противоречия и тогава всички неща са непостижими. Туй противоречие в съзнанието трябва да изчезне. Не да изчезне, но да го примирите. Вие ще работите, докато се съедини съзнанието ви, ще работите върху някои неща да ги постигнете, да се съедини съзнанието ви, да не е раздвоено. Тогава някои неща са постижими. Щом се раздвои съзнанието ви, нещата не са постижими. Дето съзнанието не е раздвоено, нещата са постижими в малък размер, дето е раздвоено, непостижими са нещата. Тръгваш за едно място, искаш да посетиш един твой приятел, но първо трябва да знаеш дали ще го намериш. Щом съзнанието е раздвоено, ще има препятствия. Когато съзнанието не е раздвоено, идете при този приятел, когото търсите - ще го намерите. Или искате да се подвизавате - във всяко едно отношение опитвайте вашето съзнание. Щом е раздвоено, нещата са непостижими. Трябва да работите за обединяването на съзнанието вътре. То е вътрешен закон, с който трябва да се справите. Ако сега с него не може да се справите, външните противоречия не може да изчезнат.

Сега, изпя ли тази сестра „Всичко в живота е постижимо"? Човек трябва да знае да се справя добре с тоновете, дори с отделните букви на текста. „В"-то трябва да знаете да го превърнете в котва. То е затворена буква. Казвате: „Весел човек." Веселието как става? Здраве трябва да имате, пари трябва да имате, къщи трябва да имате, хубава памет трябва да имате. Тогава може да сте весели. Когато паметта ви не е здрава, когато пари нямате, погледнете се окъсан, никак не можете да бъдете весел. „В"-то е буква, която показва, че външните и вътрешните условия трябва да бъдат добри. Започнете „Всичко в живота е постижимо". „С"-то е изменчиво. като месечината се мени - ту се празни, ту се пълни. После думата „всичко" не е така хармонична. Затуй българите казват: „сичко", избягват „в"-то. Един ден и „с"-то може да изчезне. Менят се нещата. След двеста, хиляда години думите ще претърпят такава метаморфоза, че един ден ще намерим не това, което е сега. В английския език някои думи са променили съвършено първоначалния си смисъл. Така изречението: ,,Господи, забрани, да не би да направя погрешка" сега се е изменило, след двеста години е добило положителен смисъл: „Застави ме Господ." След двеста години отрицателният смисъл се е изменил в положителен.

Понеже всички участват в общите погрешки, вас ви държат за хиляди погрешки отговорни, които не са ваши. Вас ви държат отговорни и за хиляди добродетели, които не са ваши. Компенсират се нещата. Някой човек вижда нещо в себе си, което не е хубаво, казва: „Лош човек съм." Не че е лош, но носи със себе си лоши работи, не от зла воля, носи от не-май-къде. Сега в туй отношение трябва да се пазите. Вие се товарите и казвате: „Той е много лош човек." За друг казвате: „Той е много добър човек." Отчасти е вярно това. Не е толкова лош, колкото вие мислите, и не е толкова добър, колкото вие мислите. Аз често правя наблюдения на хора и върху себе си, правил съм опити и съм дошъл до заключението: на един човек щом направите услуга, която съвпада с неговия път, да няма никаква реакция, той е готов и майчиното си мляко да даде, но щом направите нещо, което не е съгласно с неговите желания, той веднага ще си състави едно особено мнение за вас.

Сега за пеенето. Някой път мисля как да ви поправя. Някой път песните съвсем са се преродили - друг характер имат, друго ще се постигне с тях. „Всичко в живота е постижимо", но това, което желаете, не е постижимо или това, което желаете, не е това, което мислите и желаете. Всичко друго ще се постигне. Това ще измени песента „Всичко в живота е постижимо". Как да я изменим? За да постигнем нещата, как трябва да ги изменим сега?

Някои от вас, като не можете да пеете, попадате под общите причини. Ред поколения ваши деди и прадеди са мислили, че не трябва да се пее и вследствие на тия забрани вие искате да пеете, но нещо ви казва: „Недей да пееш." Дядо ти турил мисълта, че не трябва да се пее. Следователно сега сме под импулса на миналите поколения, и като пеем, и като не пеем носим последствията на миналите поколения, които са искали или не са искали да пеят, та ние сме изразители сега на тяхното музикално развитие. Пък каквото ние внесем в бъдещите поколения, те ще носят миналото, плюс онова, което ние сме внесли. Та затова, когато някой път не искате да пеете - макар че не ви се пее, пейте. Ако нещата не сте постигнали, не сте добър в някои поколения. „Добър съм, но нямам условия да го направя." Защото доброто трябва да го изразим.

Как ще покажем доброто? Някой човек на пътя си изкълчил крака, аз имам условия да направя доброто, той ще благодари. Ако аз не зная да направя доброто, нищо не съм придобил. Ако не направя доброто, при други условия трябва да намеря място да направя доброто. Може да отидете някъде специално да направите доброто, но ни най-малко няма да бъдат доволни. Ако отидете при един богат човек и занесете един хляб, той може да се докачи. Ако оставите шапка, обуща, ще се докачи. Но ако на един нуждаещ се човек оставите обуща, когато вън има двайсет и пет градуса студ, той ще благодари. Тук има условия за доброто.

Казвам сега: бъдете добри със себе си. По някой път вие не сте добри със себе си. Някой път не сте достатъчно лоши със себе си. Знаете ли какво е да бъде човек лош със себе си, лош, справедлив човек със себе си? Трябва да се проявите както трябва. Казвате: „Няма работа, не искам да работя." Защо така? „Слуга съм на един касапин, който ме учи да коля. Няма да коля, не искам. Не му искам парите, не искам да коля. Защо да не мога да кажа това?" „Недей заради Господа, заради жената, заради децата." Бъди лош, кажи: „Не, няма да коля." Да ви обясня малко де е лошавината. Аз лош ли съм в дадения случай? Добре, ако ида да коля говедата, ще бъда добър за жена, за деца. Не, за окръжаващите днес ще бъда лош, ще гладувам, но не искам да коля. „Какво да правим?" „Ще идете да копаете на лозето." „Всички ще идем да копаем, аз не искам да ида да коля."

Казвам, всички трябва да станете в това отношение лоши. Вие не смеете да се откажете. За един ден поне да се откажете, не всеки ден да се отказвате. За един ден поне, за два дни да се откажете. Някоя сестра, някой брат имат много остри езици - режат касапски. Ще си кажете: „Днес няма да река от сутринта до вечерта, откакто изгрее слънцето, докато залезе слънцето, целия ден няма да кажа нищо лошо." Ще мълчите, да опитате силата си. „Добър ден." Той мълчи. „Добър ден! Кажи нещо." Той мълчи. „Какво му е станало?" „Къде отивате, сестра?" Вие ще седнете да разправяте - еди-къде си. Направете един опит да мълчите. „Какво е станало, че сестрата да не говори?" Тогава ще имате едно тефтерче. Питат ви: „Защо не говорите?" „Оставям вие да говорите." „Къде отивате?" „Вие ще кажете." „Какво мислите?" „Аз няма да мисля." „Какво ще пишете?" „Вие оставям да пишете." „Защо не говорите?" „Вие оставям да говорите." Цял един ден ще мълчите, ще направите един опит. Сега, ако ви дам една задача цял един ден да не говорите, може ли да го направите? Който е чиновник, той не може да го направи.

Всички страдате от общите погрешки на миналото, всички се радвате на общите добродетели на миналото. Благодарете на Бога и за едното, и за другото. Благодарете на Бога за всичките добрини, които ви дават, защото те не са ваши. На миналото са. За всичките погрешки благодарете. Бог е справедлив, Той ще уравновеси този закон. Ако нас не ни е запазил, никакъв прогрес не би имало. Това е опасен закон. Намирате се в един хаос, настроите се, разгневите се на някого. Може да няма никаква причина, никой да не ви е направил нищо, но вие кажете: „Махни се, не искам да говоря." Дойде друг, вие и на него казвате: „И ти се махни." Какво му е станало? Той е като един кон, когото като бутнат по задницата, рита с краката си. Впрегнат ли сте в каруцата, возите каруцата. Като ви отпрегнат, бягате в гората. Докато сте впрегнат в каруцата, не може да я счупите. Не се мъчете някоя своя погрешка да изправите изведнъж. Мъчна работа е това. Никога не спирайте себе си така. Постепенно ще направите един завой, една маневра, не изведнъж. Казвам: аз съм правил опит, не съм намерил хора, които могат. Ако направя една малка крива линия - може; ако не - цяла катастрофа може да стане.

Общите погрешки когато дойдат във вас, вие търсите хора, които имат точно обратното състояние. Защото в дадения случай вие сте неразположени духом, но търсите друг, който е разположен, който има хубаво разположение. Вие като го нямате, той го има и така компенсирате. Вие като сте търсили, търсили, и така намерите. Онзи, който е търсил, и не е намерил, да търси, докато намери.

Мене често ми казват: „Кажи на еди-кой си брат." Не може хората да се поправят с морал. Аз съм добър по единствената причина, понеже по естество съм добър, не че отпосле съм станал добър. Питате: „Как доби това търпение?" В търпението се родих. „Еди-кой си е станал търпелив." Роден е човекът търпелив. Някой път, дето някои хора са нетърпеливи, то е само привидно. Друг е търпелив, но са му ранили ръката, временно е нетърпелив, но като зарасне ръката, той ще стане търпелив. Той е търпелив, но рана има на гърба си. Всинца сте търпеливи. Някои, които не може да търпите, рана имате. Вие, които имате рана, нетърпеливи сте. Аз съм търпелив, понеже нямам рана. Сегиз-тогиз някоя фуска ми излезе някъде и ме безпокои.

Някой път вие употребявате израза: „Мисли той с краката си." Значи, като кажете, че той мисли с краката си, разбирате, че той е много глупав човек. Ако един човек мисли с краката си, какво ще бъде с ума си пък ако мисли? Той ако с краката може да мисли, какво ли ще бъде, като започне да мисли с ума! Ангелите с краката, с ръцете, с всичко мислят. Хората мислят само със своя ум. Аз не искам вие да мислите с краката си, защото вие дотам не сте дошли. Мислете с ума си.

Не разрешавайте общите погрешки в света. Общите погрешки са неизправими. Запалили са къщата ти, изгори. Ще пиеш една студена вода. Този запалил, онзи запалил, този е причината, онзи е причината. Онзи човек, който е направил къщата, той става жертва, затова няма кой да ти плаща. Ти ще пиеш една студена вода. Една погрешка е, че си живял в такава къща. Ако си излязъл навън, с малко си щял да минеш.

Не изправяйте общите погрешки, но бъдете умни да не влизате в тия обши течения. Те са общите погрешки. Но има и добри условия - общите добродетели. Щом попаднете в общите добродетели, благодарете за това.

„Добрата молитва "

Тридесет и четвърта лекция на Общия окултен клас

29 май 1935 г., сряда, 5 часа София - Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, сега, човек, има, аз, съм, казва, хора, всички, път, тук, казват, ден, добър, погрешки, погрешка, друг, общите, всичко, закон ,

Общ Окултен клас , София, 29 Май 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder