НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Възходящият път / Възходящият път. (Трите думи. Писмото)

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Възходящият път

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, сега, човек, добро, съм, има, казва, дойде, казвам, живот, кажа, себе, истина, светлина, любов, всичко, мене ,

 Утрини Слова , София, 26 Май 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Човек носи в себе си три съществени думи: ядене, разбиране и служене. На физическия свят той се нуждае от добро ядене, в духовния свят - от добро разбиране, а в Божествения свят - от добро служене. Значи, човек се нуждае от добро ядене, а не от много ядене. Ако яде много и преяжда, стомахът му ще се развали. Като яде умерено, стомахът ще работи повече. Доброкачествената храна пък внася подобрение в целия организъм. И в края на краищата, човек изпитва добро разположение на духа и готовност за служене. Може ли да се нарече вярващ онзи, чийто живот не се подобрява?

Следователно, дойдете ли до разумните, Божествени закони, ще знаете, че те не са механически. Който не може да повдигне сърцето си, той не познава духовните закони. - Как може човек да повдигне сърцето си? - Чрез молитва. Който не може да повдигне ума си, не познава Божествените закони. Умът пък се повдига чрез концентрация.

Много от съвременните хора минават за християни, молят се, правят добрини, а същевременно спорят помежду си. - За какво спорят? Истината със спор не се доказва. Ако нещо е истинно, то не се нуждае от доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете. Доказването не е нищо друго, освен защита, а истината не се нуждае от защита. Слабият, виновният търсят защитници. Адвокатите са защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорът го обвиняват и се произнасят за виновността му. Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче, старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало. Съдията питал обвиняемия: Ти имаш ли да даваш на еди-кого си? - Имам. - Плати му още сега! Той плаща и с това делото се свършва. После съдията пита кредитора: Доволен ли си от длъжника си? - Доволен съм. И двете страни си отиват примирени. Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат. С отлагането им те се усложняват повече, отколкото са били по-рано. При това положение, хората се принуждават да взимат адвокат, да търсят пари с голяма лихва, за да се справят с делото. Адвокатите им взимат големи суми. Какво се ползват адвокатите от това? Ако е за здраве, с пари здраве не се купува. Напротив, който има много пари, много яде и пие, докато го хване един ден артериосклероза. Казват: Заболя този човек, старостта го налегна. - Не е причина старостта, но нередовният живот. Дайте възможност на човека да живее нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне. Стар е само онзи, който не живее правилно. Когато хората слушат да се говори, съзнанието им понякога е раздвоено и те чуват едно, а друго разбират. Понякога това раздвояване идва отвън - думите не са употребени на място. Това показва, че речта не е построена по законите на истината. Реч, която почива на законите на истината, изключва всякаква двусмисленост. Тя си служи с точно подбрани думи. Например, в такава реч никога не можеш да употребиш думата "обич" вместо "любов". Обичта означава едно, любовта - друго. Както стомахът подбира точно, каква храна да приеме, така истината си служи с думи, които имат строго определен смисъл. Можете ли да залъжете стомаха си с външния вид на яденето? Какъвто и да е бил външният му вид, стомахът не се подкупва. Щом приеме яденето, той веднага казва: Добро е, или не е добро. Ако не е добро, връща го назад. Така постъпва и истината. Тя чува думите и веднага ги разпределя, кои са за нея и кои не са. Истината никога не си служи с думи, които са изгубили първоначалния си смисъл.

Често религиозните казват, че трябва да се живее добре. Когото срещнете, все това казва: Да живеем добре. Те говорят за живот, а изключват смъртта. Всъщност, думата живот едновременно подразбира и смърт. Не може човек да живее, без да се приближава към смъртта. Това, което се ражда, умира; и това, което умира, се ражда. Хората искат да живеят, без да умират и без да се раждат.

На един прочут цар от древността казали: За да успее царството ти, трябва да намериш за сина си, бъдещият цар, мома, която не е раждана от майка и не е прегръщана от баща. Царят се видял в чудо, къде ще намери такава мома. Това била една от най-тежките задачи, която трябвало да разреши. Може ли да се реши тази задача? И да се намери такава мома, тя ще бъде като кукла: красива, приятна за гледане, но дума няма да излезе от устата и.

Такава задача решават много от съвременните хора, светски и религиозни, но задачата им остава неразрешена. Някой търси такъв човек, който да не е направил нито една погрешка в живота си. Можете ли да намерите такъв човек? Преди всичко, той ще бъде необикновен, нито ще говори, нито можеш да се приближиш до него. Ако успееш да се докоснеш до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечиш, той ще се приближи до тебе. Когато ти го търсиш, той ще бяга от тебе; когато ти бягаш от него, той ще те търси. В края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя човека да мисли. Сега, като ви говоря, имам предвид да освободя съзнанието ви от раздвояване. Обикновеното в живота внася раздвояване в съзнанието. Щом се раздвои, човек започва да мисли, че е остарял, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т.н. Той търси виновника за своето положение вън от себе си. Наистина, има един виновник, но никой не може да го намери; има и един праведник, но и него не можете да намерите. Има един лош и един добър, но и тях не можете да намерите. Виновникът, праведникът, добрият и лошият се различават, затова се проявяват на всяко време и при всички условия. Ето защо, под "добър човек" разбираме онзи, който може да прави добро при всички времена и условия. Лошият пък прави зло при всички времена и условия. Ако търсите Христа и за Него казваме същото: Търсете Го навсякъде, при всички времена и условия.

Съвременните религиозни очакват Христос по различни начини, но Той няма да дойде така, както Го очакват. Навремето си, Христос имаше 12 ученика и всеки Го разбираше по различен начин. Един ден Христос ги запита: "За кого ме мислят хората, че съм?" - Едни те мислят за пророк Исай, други - за Йеремия, трети - за Илия. Тогава Той се обърна към Петра и го запита: "Ти за кого ме мислиш?" - Ти си Христос, Син на Бога живаго, отговори Петър. Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос. Христос му отговори: "Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой, Който живее в мене". Обаче, не се мина много време, същият Петър, който призна Христа за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него. Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее. Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христа; готов е да жертвува всичко за Него, но Петър не познаваше, какво се крие в човешкото естество. Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петър. Слугинята в преторията го запита: "Да не си и ти от Неговите ученици?" - Не съм, не Го познавам. Като се отрече три пъти от Христа, петелът пропя. Тогава Петър си спомни думите на Христа, съзна погрешката си и горко плака. Така видя той двойствеността в себе си: Божественото, което вижда и разбира нещата, което е готово на всички жертви и човешкото, което е страхливо, колебливо и неустойчиво.

Такова раздвояване става с всички хора. Виждате някой тръгнал в духовния път, готов е на жертви, но след време се разколебава и казва: Какво направих аз? Предадох се в служене на Бога, пасох говедата на владиката, а хората около мене си направиха къщи, купиха си имоти и днес разполагат с капитали. Под думите "пасох говедата на владиката" разбираме, че проповядвал на хората. Значи, той съжалява, че не си е създал добро материално състояние, а ходил да проповядва на хората. Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а още по-малко ще запазят равновесието си. Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е. няма да го засегнат. Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган - смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора. Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: Къде е Правдата, къде е Любовта? След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души. Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се. Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания. Следователно, не се страхувайте от изпитанията, но молете се да не изгубите вярата си. Каже ли някой, че е вярващ, веднага ще му искат свидетелство за свършен курс по вярата. - Праведен съм. - Дай свидетелството си! Който е издържал изпитите си, напред върви; който не ги е издържал, трябва още да учи, да свърши училището на земята и тогава да държи матура.

Като влезете в религиозно общество, навсякъде чувате да се говори за любовта. Всеки казва: Трябва да се обичаме! Трябва да ме обичаш! Кажете ли на някого, че трябва да ви обича, това показва, че не вярвате на този човек. Влезе ли недоверието между двама души, любовта ги напуска. - Трябва да обичаме Бога! - И без да казвате това, то става. - Защо? - Човек е уд от Великия Божествен организъм. Следователно, ще не ще, всеки уд е привързан към цялото. Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт. Има ли смисъл ръката да каже, че трябва да обича тялото, или тялото да каже, че трябва да обича ръката? Така може да се говори на нещо отделно, което е вън от цялото. Ето защо, да говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества. За да не изпада в заблуждения по отношение на любовта, човек трябва да познае себе си. Щом познае себе си, той ще познава и своя ближен. Има много начини, чрез които човек може да познае себе си. Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване. Когато искам да изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: Отрежи за себе си едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките си. След това се отдалечавам и наблюдавам, какво прави той. Ако отреже голямо парче за себе си, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече, каква е неговата любов. Наблюдавайте се и вие, да видите, как постъпвате. Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за себе си голямо парче, а за другите - малки. Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите - големи парчета, а за себе си - малко. Другите осъжда строго, а към себе си е мек и крайно снизходителен. Който е създал хората, той има право да ги съди, а не аз. - Защо? - Защото истински те люби само Онзи, Който те е създал. Щом те люби, Той знае, как да съди и как да раздава благата.

Казвате: Писано е, обаче, даром да се дава. Думата "даром" подразбира даване от любов. Който дава без любов, всъщност не дава. Истинското даване става с любов. Който обича, той дава, той прави добро без никакви условия и уговорки. Всяко добро, направено с любов, не може да спъне човека, нито да съблазни окръжаващите. Като знаете това, давайте с любов, взимайте с любов, правете добро с любов, приемайте доброто с любов. Това означава стихът: "Даром сте взели, даром давайте".

И тъй, да направите добро на човека с любов, това значи, да не накърните с нищо неговата воля, неговото сърце и неговия ум. Сега ще ви кажа няколко мисли, които водят към възходящия път. Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои.

Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне.

Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва; по обяд деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва; смъртта болния угнетява.

Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що в него живее. Той ще о време всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще премахне.

Познаването на добро и зло в човека смъртта въведе, да му е господар, докато достигне познанието на Единния, Истинен Бог, в Когото животът е без ограничение. Той е Единният на вечната, разумна Любов - Той - от Когото отначало Любовта заблика - Единното Слово на всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец - връзка с необятната Истина, що всичко със светлина огради.

Постави Тя свободата за мерило, живота за награда и светлината за наслада.

И повика духа на човека отдалеч, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: "Слушай", му проговори Тя, "чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш.

Пази добре мерилото на свободата, наградата на живота и насладата на светлината".

Но човекът на видимото не постави думите в сърцето си: леността го хвана - мярката на свободата на земята остави; жажда за познаване на доброто и злото в пътя го намери; за тях той наградата на живота продаде; славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на светлината на пазара изпрати - слугиня да стане и него да храни.

Прокобни станаха думите на Истината; робството на смъртта дойде и господар на човека стана и накара го земята да рови; внесе то всичките ограничения - свободата да гони, изгуби човекът силата си; дойде сиромашия, скръб, страдание и мъка в живота внесе.

Уплаши се човекът, от страх на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби светлината. И остана скиталец по земята, той - младият син на Виделината.

И плака той дълго време в своето робство. Припомни си той думите на Истината и разкая се за постъпката си и пожела да се върне в Любовта.

Чу тогава вътрешния глас на Истината в него да говори: "Вземи мярката на свободата в ръката си; постави наградата на живота венец на главата си; и сложи насладата на светлината огърлица на душата си".

Любовта е любов за светлината на ума.

Мъдростта е мъдрост за живота на душата.

Истината е истина за свободата на духа.

Люби всичкия живот, всичката светлина, всичката свобода!

Мъдър бъди, на Истината всякога верен остани!

"Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои". - Светлината представлява Божественото в човека. Въздухът представлява духовното в човека. Затова, именно, Божественото в човека тича, а духовното, в сравнение с Божественото, пристъпва. Водата са чувствата в човека. Почвата представлява физическото в човека. - Това са символи, закони, които трябва да се преведат, да станат понятни и приложими в живота.

"Животът здравия радва, смъртта болния угнетява". - Светът не е за болни хора, защото смъртта ги угнетява. Животът е за здрави хора, да ги радва.

"Духът отрудения утешава". - Като работи и като учи, духът ще утеши отрудения.

"И постави Истината: Свободата за мерило, животът за награда и светлината за наслада". - Това са три мерки, с които разумният човек трябва да си служи. Свободата е мерилото в живота. Животът, това е дипломът, наградата за ученика. Светлината за светило - това е човешката мисъл. Правата мисъл е наслада в живота на човека. Човек трябва постоянно да мисли, да разбира, кои желания са Божествени и кои - не. На първите да дава ход, а вторите да слага настрана.

"Постави го Тя пред себе си и започна да му говори". - "Тя" подразбира Истината. Истината е мерило на живота. Тя носи свободата, която всеки човек сам трябва да си извоюва.

За всяко нещо, което правите, трябва да имате мярка. Тази мярка трябва да бъде постоянно в ръката ви. Животът, който ви е даден, трябва да бъде венец на главата ви. Той е наградата, която имате и която трябва да цените. Светлината, знанието трябва да бъдат наслада на живота ви. Ако светлината и знанието не са наслада на живота, те не са истински, не са положителни величини.

Три са правилните мерки в живота: Да мери с принципа на Великата свобода. Да увенчавам делата си с Вечния, с Божествения живот. Да се наслаждавам с Божествената светлина и знание.

"И сложи насладата на светлината огърлица на душата си". - Всеки може да сложи огърлица на душата си, но само когато разреши всички противоречия в живота си чрез Божествената светлина. Разрешените противоречия са огърлица на човешката душа.

"Любовта е любов за светлината на ума". - Любовта се проявява само при светлината на ума. Без любов добро не съществува. Любовта обхваща цялото естество на човека: неговото съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.

"Мъдър бъди, на Истината всякога верен остани!"

Вода, която извира, тече. Край нея всичко расте.

Свещ, която гори, свети. Край нея се чете.

Очи, които гледат, виждат. С тях по пътя се ходи.

Ум, който мисли, се повдига и добрият живот издига.

Сърце, което желае доброто, всичко постига.

Воля, която работи на Любовта, слуга става.

Необятната Любов, необятната Мъдрост, необятната Истина всичко разрешават.

Обичай Онзи, Който те обича!

Мисли за Този, Който всякога те има предвид!

Слугувай само на Онзи, Който ти показва пътя на Истината!

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

30. Утринно Слово от Учителя, държано на 26 май 1935 г.

София. – Изгрев.

Възходящият път. (Трите думи. Писмото)

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, сега, човек, добро, съм, има, казва, дойде, казвам, живот, кажа, себе, истина, светлина, любов, всичко, мене ,

 Утрини Слова , София, 26 Май 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Кратко размишление „Отче наш“

„91. псалом“

„Добрата молитва“

Три думи има човек в сърцето му. Три думи, които са съществени. На физическия свят е доброто ядене, в духовния – доброто разбиране и в Божествения – доброто служене. Не е в многото ядене и не е в малкото ядене, но в доброто ядене, да се смели храната и да даде онзи най–хубавия материал. Може да яде човек и много може да яде – та що е воденицата, целия ден все трака, но се и разваля.

Казвам, в едно общество на верующи, които мислят, че вярват в Бога и ако в техния живот няма едно постоянно подобрение, растене там... Божественият закон не е един механически закон. Запример един човек се моли на Бога. Молитвата, това е подигане на сърцето. Ако не можеш да подигнеш сърцето си, ти не можеш да се молиш. Защото има християни, които казват, че човек трябва да се съсредоточи, да концентрира мисълта си, концентриране на ума трябва, но там вече трябва да подигнеш ума си. Религиозният човек трябва да подигне сърцето си. И ако не може да подигне, всичко ще бъде напразно. И ако другият не знае как да съсредоточи ума си, да мисли, и там съзнанието не е. Пък и някой път и с молитвата си може да създадеш пакост, ако човек не знае как да се моли. Ти ще се молиш, и ще очакваш Господ да ти даде някакво благословение, и няма да дойде благословението. И ще се изложиш на изкушение.

Казвам сега, Библията трябва да я четете. Тя е писана от хора и пророците са били с разни разбирания и разни вярвания. Не са изложили вярно истината, тъй както ние я разбираме. И всеки я изложил от своето гледище. И е прав. Но за времето си е прав.

Та казвам сега, в сегашните християни се явява един спор. Няма какво да спорим върху въпросите. Някои ти доказват истината със спор. Със спор истината не се доказва. Което е вярно, и да се доказва, то си е вярно. Пък, което не е вярно, и да го доказваш или да не доказваш, то само не е вярно. И да се доказват работите, не се изисква един дълъг процес логически. То е хубаво туй, което наричаш доказване, то е защита. Един адвокат, единият ще доказва, съдията ще отсъди, другият е невежа, ще аргументират оттук–оттам, ще събират данни. В турското съдопроизводство съдията вика онзи длъжник, който е даден под съд, и казва: „Ти на този имаш ли да даваш?“ „Имам.“ „Веднага плащай.“ Нищо повече. В сегашното съдопроизводство то е дълъг процес, ще отлагаш делото, за хиляда лева може десет години да се съдиш и най–после може да не платиш парите и другият може да пие една студена вода. Сега питам, ако някой е дал хиляда лева някому, какво ще спечели? Той ще ги даде с 25 процента лихва. Питам, след като дадеш по 25 процента на месеца, какво ще ти придаде? Тия пари трябва да ги вложиш. Те не се ядат. И парите важат дотолкоз, доколкото може с тях да си купиш нещо за ядене. Ти най–после може да си богат човек и с парите си ще умреш по–рано, понеже ще ядеш храни, които са пълни с пепел. И така ще се задръстиш от склероза и дяволското мазане, и ревматизъм, и изтощаване на нервната система. Ще направиш консулт, ще викаш един, двама, трима, десет лекари, които ще направят консулт, ще констатират, че болестта е склероза, че възрастта е такава. А то не е болестта такава, то е нередовният живот. И казват, остарял човекът. Кой е стар? От нашето становище всеки един човек, който не знае как да живее, остарява.

Сега, като ви говоря, у вас съзнанието е раздвоено. Запример някой път ние говорим едно, ама казват – какво ние подразбираме под това? Всякога говорим едно, а подразбираме друго. Значи в една права реч думите на истината не трябва да имат двояко значение. Запример, ако вземем думите – любов е едно, обич е друго.

Каква е разликата между обичта и любовта? Това са две думи, казваме: обичам ви и любя ви. Едно и също ли означават? Употребяваме ги така, а не е право. Обичта е една, а любовта е друга. А каква е по–тънката разлика между любовта и обичта? Може човекът криво да е употребил едната дума вместо другата. В дадения случай коя дума е по–хубаво да се употреби? Няма какво да го доказваме. Туй е вече въпрос на вашето съзнание, на вашата дума, на вашето разбиране. Употреблението на думите е като яденето. Ще ти сложат, и ти ще ядеш само тия ястия, които на тебе са приятни, които са свойствени на твоя организъм и няма да слушаш никакви посторонни подбуждания, че туй ястие е много хубаво сготвено. Хубаво е, но доброто готвене не ти подхожда на тебе.

Та казвам, при религиозните работи, понеже се е говорило, говорило, някои неща са станали обикновени. Ама трябва да живеем добре. Много банално е да живеем добре. Срещнеш едного: да живеем добре. Срещнеш друг: да живеем добре. А думата „живот“ малко се е променила. Тази дума е много лоша. В самото начало била много лоша. Да живееш, значи да умираш, нищо повече. Всеки един, който иска да живее, той и едновременно желае да умре. Туй, което се ражда и умира. Туй, което умира и се ражда. Ние сега искаме да живеем. Искаме да живеем, без да се раждаме. Как бихте разрешили следната задача?

На един цар на сина му казват: „За да успее твоето царство, синът, който ще наследи твоя престол, трябва да обича една мома, която от майка не е раждана, мома, която баща не е прегръщала.“ Бащата се намира в чудо, къде ще намери мома, която майка не е раждала и която баща не е прегръщала. Кажете ми сега как ще разрешите въпроса? Вие сте дошли до тази дилема, в целия християнски свят този въпрос се разрешава. Вие разрешавате женитбата на царския син с момата, която майка не е раждала и баща не я прегръщал. Буквално може ли да обикнеш такава една мома, която не се е раждала от майка? Тя няма да ти говори, само ще я виждаш, красива ще бъде тя, всичко ще има, движения ще прави, но от нея никакви думи няма да чуеш. Само така ще я гледаш. Тя е момата не на самата реалност, това е едно
отражение, което всеки един от вас само си мечтае, не че тя е за него. Тази мома не е родена от майка.

Ти си въобразяваш, че срещаш един човек светия, който няма никаква погрешка и него майка не трябва да го е раждала. Но работата е как ще го срещнеш. Този човек ти не може да го срещнеш и този човек нито е обикновен човек, и ще се намериш пред едно чудо. Защото, когато ти се приближаваш при него, той ще се отдалечава от тебе и когато ти се отдалечаваш от него, той ще се приближи при тебе. Какво ще кажеш тогава? Когато ти го търсиш, той си отива, пък когато ти не искаш да го търсиш, той се явява. Какво ще правиш тогава? Задачата остава неразрешена. Та казвам, има някои работи, които вие не може да си ги обясните. Сега това е само за разсъждение. Аз искам да ви наведа само да се освободи съзнанието ви от раздвояване. Често казваме – ние сме изостанали, остарели сме, нас хората не ни обичат, нас Господ не ни обича. Забъркана работа съвсем. Туй е до съзнанието, туй е едно обикновено съзнание, едно обикновено мислене го наричам. И тогава търсим в света кой е виноват. Има един виноват в света и кой е, не го знаем. Вие досега не сте срещнали още виновния човек. Пък има и един праведен, и него не сте срещнали. Може би сте го видели, може би сте го зърнали, но да сте го срещнали, да сте приказвали с него? Вие не сте приказвали с него. Онзи, който по същество е добър и който по същество е лош, и него не сте видели. Как ще разберете? Ето какво аз разбирам под думата „среща“.

Когато ти срещнеш онзи, който по същество е добър, той трябва да бъде готов при всичките времена и при всичките условия да направи всичко заради вас. А пък когато срещнете онзи, който по същество е лош, той при всичките условия ще ти направи лошо. От него ти не може да очакваш нито на един косъм нещо. Ти може да правиш на него добро, той всякога ще ти направи една пакост. То са неща теоретически, може да се говори за тях, но аз не мога да ви дам някой пример. Сега рисуват дявола, някой път вие сте го сънували. На сън вие сте виждали и Христа, и дявола. Но в действителност да е дошъл Христос в къщата ви? Да е дошъл като баща, като майка. По този начин не е идвал.

Сега тъй като говоря, ще кажете: „Тогава на кого да се молим?“ От толкова време ние го познаваме. Но хората търсят Христа по един начин, по който никога не може да го намерите. Христос имаше дванадесет души ученици и попита едного от учениците си: „Кого ме мислят тези окръжающите че съм?“ Питат го, защото всички го очакват да дойде. „Едни казват, че си един от пророците – Еремия, други – Исая, разни версии има за тебе.“ „Ама ти какво мислиш?“ Затворете сега лампите, слънцето грее. Апостол Петър, който имаше едно право разбиране, казва: ,,Ти си син на Бога живаго.“ Разбира Христа. Сега често се употребява думата син на Бога. Хората не знаят какво значи син на Бога живаго. Какво значи Христос, и тази работа не я разбират. Има си едно вътрешно убеждение. А под това вътрешно разбиране, отношението на Христа към Бога какво нещо е, не го знаем. Христос му казва: „Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой.“ Но този Петър, който казва, че ти си син на Бога живаго, като дойде до едно изпитание, той се усъмни сам в твоите думи, той каза това и сам се усъмни в това свое разбиране, в човешкото си разбиране. И онази слугиня, като го попита, и каза тя: „Ти си един от учениците негови.“ Той каза: „Не съм.“ „Да не би ти да си? Мязаш на един от учениците му.“ „А, не.“ „Мязаш и по говор, и по всичко.“ „А, не, не го познавам, мене ме оставете настрани.“ И колко време трая? Няколко часа. И понеже Христос му предсказа, каза: „Петре, два възгледа имаш, две убеждения, две истини имаш, ти служиш на две убеждения, двойствен си ти, ти и истината познаваш, и на човешкото естество служиш. Като те поставят на някое изпитание, ти три пъти ще се отречеш от мене.“ „Аз всичко може да стана, – казва Петър – но да се отрека от тебе, никога. Сам аз съм готов да си пожертвам живота.“ И после, след като се отрече три пъти и Христос му предсказа това, че преди да пропее петелът три пъти, ти ще се отречеш три пъти от мене. „А, тази работа не може да бъде.“ И като се отрече три пъти, пак идва Божественото в него. Спомня си Петър, че Божественото е едно, а човешкото – друго. При човешкото ти се отричаш, казваш – не го познавам този човек. А при Божественото ти си готов да се жертваш.

Че всеки ден стават тия разколебавания. Някой път се разколебаваш, казваш: че аз съм тръгнал по този път, виждам, че съм малко шашав. Хората си оправиха работите, къща си направиха, а аз пасях магаретата на владиката. Един евангелски проповедник ми казваше, един от добрите евангелски проповедници, ми казваше: „Когато хората си оправяха работите, аз пасях магаретата на владиката.“ Под магаретата на владиката разбира, че той ходил да проповядва. Казва: „Магаретата пасох, проповядвах, а хората си уредиха работите.“ И много зле свърши той.

Та казвам сега, с вас може би да дойде този разплат. Каква е разликата – и верующият, и неверующият все трябва да умрат. И верующият, и набожният все трябва да страдат. И верующият, и неверующият все трябва да минат през изпитание. Всичко туй може да стане. Може да мислите каквото и да е, но всичко ще го опитате това сега. И като го опитате, ще го разберете. Няма да ви кажа колко ще страдате. Аз не зная какво ще бъде вашето изпитание. То е друг въпрос. И по–добре е човек да не знае кога ще умре. Но това ще дойде, ще умреш. Ще дойде един ден, ще отслабнат краката ти. Аз, като седя една вечер в стаята си горе, чувам един тропот, ама какъв: троп–троп – тъй, на разстояние едно от друго, тъй като някой голям аристократ, еей, туй човешки стъпки. Казвам, особен ход е този. Но виждам този, който тъй аристократически ходи, а нормално ходене е това, казвам – откъде е дошъл? Как три часа през нощта ходи, аристократ, но болен човек, с тежки разбирания за живота, ходи някъде. Сега да оставим този въпрос. Туй, което ви говоря, знаеш на какво мяза? Една мома, която я приготовляват да я женят, че само й правят прическите, все я забавляват, че ще се ожени, ще цъфнеш, ще те държат, че свекървата светица, свекърът, онзи момък като ангел на ръце ще те носят. Тя, горката булка, седи и мечтае. Щом се ожени, вижда, че свекървата светица не е, свекърът светия не е и онзи, за когото се жени, и той не е ангел. Ще стане ангел за бъдеще, но сега още не е. За бъдеще някога. А казват: „Ти си ангел.“ Че съм кандидат за ангел, един ден ще се изпитам, и всички ще се изпитате. Които са ангели, са издържали изпит, но сега изпит не съм държал. Като свърша университета, като донеса диплом, ще кажа: „Диплом имам, аз съм ангел.“ Казва някой: „Аз съм добър човек.“ Де е диплома ти? „Ама аз съм верующ човек.“ Нямаш ли диплома за ангел, не си. Така всеки може да каже. Казвам, туй е встъпление.

Ще прочета сега шейсет и трета глава от Исая. Ще срещнете едно противоречие. Исая е един от добрите пророци на Стария завет, най–видният пророк с най–светлите разбирания. Той такъв християнин сега да го туриш, има тъкмо това разбиране. Той какво прави: „Кой е този, който иде от Едом?“ Туй е сега да го изтълкуваш.

Сега в празното време, когато няма какво да правя, през времето на почивката си работех, писах нещо, което ще ви прочета. Едно писмо ви го нося на вас, да го имате. Аз го поставям тъй:


ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ

„Светлината тича, въздухът пристъпя, водата се мести, а почвата стои.“ Тя е отривиста реч. Какво разбирате под думата светлина? То е Божественото в човека. Въздухът пристъпя, в сравнение с Божественото въздухът пристъпя. То е духовното в човека. Водата се мести, то са чувствата на човека. А почвата стои. Това е физическото. Ако ви чета така бързо тези изречения, какво ще разберете вие? Практическа работа. Сега другото положение от отривистата реч: „Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачава, въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа.“ Пак трябва да ги преведете тези.

„Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обед деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва.“ Пак трябва да го тълкувате. Това са символи, това са закони.

„Животът здравия радва, смъртта болния угнетява, духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единия, що у него живее. Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще премахне.“

Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе, да му е господар, докато постигне познанието на единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение, Той е единния на вечната разумна любов, от когото в началото любовта заблика, единното слово на всевечната мъдрост, що всичко създаде и постави конец–връзка с необятната истина, що всичко в светлина огради.

Постави тя свободата за мерило, живота за награда и светлината за наслада и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай – му проговори тя – чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на свободата, наградата на живота и насладата на светлината. Но човекът на видимото не постави думите в сърцето си, леност го хвана, мярката на свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, да, тях той наградата на живота предаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на светлината на пъдаря изпрати, слугиня да стане и него да храни.“ Сега заключението иде.

„Прокобни станаха думите на истината, робството на смъртта дойде и господар на човека стана, накара го земята да рови, внесе то всички ограничения, свободата да гони. Изгуби човек силата си, дойде сиромашията, скръб, страдание и мъка в живота внесе. Уплаши се човекът от страха, на лъжата слуга стана, потъмня умът на човека, понеже изгуби светлината и стана скиталец по земята. Той, младият син на виделината, и плака той дълго време в своето робство. Припомни си той думите на истината и разкая се за постъпката си, и пожела да се върне в любовта. Чу тогава той вътрешния глас на истината в него да говори.

Вземи мярката на свободата в ръката си, постави наградата на живота венец на главата и тури насладата на светлината – огърлица на душата си. Любовта е любов за светлината на ума, мъдростта е мъдрост за живота на душата, истината е истина за свободата на духа. Това са трите начала, от които всичко произтича с всичкия живот, всичката светлина, всичката свобода.

Мъдър бъди, на истината всякога верен остани!“

Ето едно евангелие за вас в едно малко резюме. Но всичко туй трябва да се приложи, да расте то. Туй сега ще ви го дам да си го препишете днес. След свършване на лекцията може да си го препише всеки от вас.

Та казвам, трябва сега новото. От многото говорене някой път се забъркваме. Тъй както сме сега слаби, нищо не може да направим. Светът не е за болни хора. Щом е за болните, смъртта ги угнетява, а за здравия – да ни радва животът. И тогава другото положение, духът утешава отрудените. И човек трябва да се радва и трябва да се учи, и трябва да работи. Учението е главното в света. Тогава три неща има, мерки са това, но да се намери мярката. Наградата, която ви е дадена, то е диплома. И третото кое е? Настала дата на светлината. То е мисълта, човешката мисъл, то е наслада, постоянно трябва да мислиш. Нищо в света да не вършиш, без да мислиш. Всеки един момент човек трябва да има една много тънка мисъл, да се справи, да обмисли работите. Всяко желание, което проникне, каквото дойде, да се справиш, да го обмислиш и ако това е от Божествен произход, приеми го, ако е от човешки произход, поразсъди го. И ако го намериш за приемане, приеми го, ако не – остави го настрани.

Та казвам сега, какво друго да употребя. Човек трябва да извоюва своята свобода. Запример ние казваме тъй: „Трябва да любя.“ Трябва. Онзи, който казва, че той никого не може да люби. Та докато кажеш, че трябва да любиш, любовта ще бяга от тебе. „Ама, ти трябва да ме обичаш.“ Под думата „ти трябва да ме обичаш“ в съзнанието се подразбира едно недоверие. Недоверието вече е влязло вътре. „Ама, аз трябва да обичам Бога.“ Та и да не трябва, става. Господ казал ли е за себе си, че трябва да обича този човек. То значи, трябва да съм някой чужд човек, трябва ли аз да говоря, че трябва да обичам ръката си. Аз я обичам, понеже тя е едно с мене. Ако аз кажа, че трябва да обичам ръката си, значи, че ръката трябва да ми е чужда. Щом вие кажете, че трябва да обичате нещо, то значи, туй нещо е съвсем отделно от вас и ние трябва да го обичаме. Значи вие сте чужди на това. Сега вие тъй си говорите и право е, но резултат няма. И тогава наблюдавайте се, поне себе си наблюдавайте.
Един път мене са ме питали какъв е моят метод. Аз имам един много прост метод.

Как трябва да се познават хората? Разни начини има. Няма много сложни начини за познаване на човека. Аз, като искам да позная някой човек, много са методите, аз взема и дам един много хубав хляб и му казвам: „Отрежи си за себе си колкото ти трябва, а другото го раздай на бедните.“ Аз седя и го наблюдавам. Ако за себе си отреже едно голямо парче, а за другите даде по–малко, аз зная вече какъв е човекът. Казвам: „За себе си отрежи колкото нужда имаш, другото го дай на другите.“ И го наблюдавам. Ако за себе си отреже малко парче, а на другите по–голямо, така и вие гледайте на себе си колко вземате. По някой път вие турете хляба пред себе си и направете опит как делите хляба. И като направят другите хора една погрешка, вие режете на големи парчета, а вие като направите една погрешка, тогава режете малки парчета. Като направите една голяма погрешка, вие се извинявате, че условията били тъй. Много хубаво, отлично е. Тъй трябва да бъде. А щом дойде до другите, казвате: „А, той не може така.“

Сега какво ще съдя другите хора. Нима Господ ги е създал, аз да ги съдя? Как ще ги съдим? Има неща, за които ние не можем да съдим човека. Влюбил се един в някого, как ще го съдиш? Баща съди дъщеря си. Казва: „Как ти с твоя ум, ти се влюби в този будала? Че той на човек не мяза. Той къща не може да гледа. Той още не може да си върже гащите. Той не знае да се облича. Той не знае още да се изсекне, ууу.“ Сега аз ви говоря за неща, които съм ги слушал. Не ги измислям, слушал съм баща, тъй като говори. Оригинал е това. И цитирам в точка каквото съм слушал. Дъщерята премига, мига, мига и седи, нищо не говори. Аз седя и мисля, казвам, бащата има едно понятие за момъка, момата има друго понятие. Бащата има понятие, че момъкът е дошъл с един разглобен автомобил, не става на огнище автомобилът, а бащата не разглежда момъка, а автомобила. Казва, ни пет пари не струва. Външните хора гледат с какъв автомобил си, облечен, ако си хубаво облечен. Ако си малко оплескан, недъгав човек си. А момата, макар че е оплескан, казва: „Вътре, вътре има нещо скъпоценно, душа има.“ Те са начини на разглеждане. И казвам, и бащата е прав, и момата е права. А тя задържа, не разваля авторитета на баща си, заради авторитета, заради авторитета на бащата казва: „Татко, аз не му гледам автомобила, а него самия. Той може да дойде и с по–хубав автомобил.“ А бащата казва: „Какъвто му е автомобилът, такъв е и той.“ Но бащата е забравил, че едно време и той е имал същата погрешка. Той е направил същата погрешка, която и дъщерята я прави. Но бащата, понеже е остарял, мисли, че е поумнял. Казва: „Не бъди толкова глупава, какъвто аз бях едно време, че се ожених за майка ти.“ Той не го казва това, но косвено иска да й го каже.

Сега за мене туй не е прицелната точка. В нашия религиозен живот ти ще избираш едно верую. За мен момата е едно верую, една прицелна точка за Бога, една истина е тя за Бога. Аз не говоря за една светска мома. Аз говоря за момата, вече я вземам за божество, вземам я за емблема. Срещаш една мома, казваш: „Обикнах момата, красива е.“ Казват: „Че ти обичаш ли моми?“ „Обичам, как не. Всичките моми не мога да обичам, но намерих една мома.“ Е, какво ще кажете сега, колко души ще ме разберат? Той ще си поклати главата, ще каже: „Дошъл ли е той до момата, и той ще закъса като нас.“ И прави са тия хора. Ако аз за момата имах такова схващане както ти и направя като него, и аз ще закъсам. И те са прави. Аз нямам никакво съмнение в туй. Ако аз имам тяхното разбиране, същият закон е, не може да имам друго заключение. Но ако аз под момата разбирам онази Божествената истина, Девата, тогава тази мома ще внесе в мене, ще произведе цял преврат в моя живот. Аз ще се изменя и който ме срещне, ще каже: „Има нещо в този човек, нещо идейно, тази любов се дължи на тази мома.“ Туй е истината вътре в мен.

Сега вие седите, в природата има три начина, по които се посрещат хората. Три начина има. Аз ви говоря за единия начин. И като срещна един човек, мисля по кой начин да му създам едно добро, в което той да се не спъне. Природата има един начин. Като те срещне, тя те разгледа. Като те разглежда, три идеи изпъкват. Някой път разглеждаш така, казваш: „Може да ям някое дърво.“ Може да има дърво. Природата, тя не мисли да те бие, туй го е оставила настрана, мисли по какъв начин да ти даде най–голямото добро, да не те спъне в туй добро. Докато тя разрешава, може да създадеш в ума си разни теории и разни безпокойства и т.н. Та аз ви представям на вас туй последното.

Сега аз на вас искам да ви направя едно добро, ама вие ще ме разберете криво. Не, аз искам да ви направя едно добро, но се чудя по кой начин да ви го направя. И ще ви разправя сега.

Дави се дъщерята на един аристократ, конт или граф. Минава един млад обикновен човек, изважда я и тя като идва на себе си, хваща го за ръката и казва: „Моля ти се.“ А той е един от смахнатите. Тя казва: „Че как така?“ „Ако не бях смахнат, щях ли да те извадя, ние такива бели правим. Ходим в света, че такива, като се давят, да ги вадим. Ходим, дето не ни е работата да се месим на чуждите работи.“ А тя иска да знае, пита: „Ти от кои си?“ „От смахнатите съм.“ Смахнатите хора са в света, които правят добро. Всеки един човек, който прави добро, който обича, който иска да изпълни волята Божия, е смахнат, нищо повече. А онези – високоблагородните, светиите в света, непорочните, безгрешните, те разсъждават дали е времето дошло, дали кармата е дошла, да я извадят или да не я извадят. И докато той се реши да я извади, тя се удави. И най–после, като се удави, казва „Съдбата е такава.“

Сега и аз не мисля така. За мене въпросът е решен, дали да ви извадя, или не. Сега не е въпрос за изваждане. Та съм ви извадил сега. То е друг въпрос. Остава сега да ви направя едно добро и се чудя по кой начин да ви го направя, да не ви създам една бела. Защото, ако ви създам една бела, виноват съм аз. Казвам, аз, човекът, трябва да ви направя едно добро, защото да не ви създам една бела. Че въпросът е как сега да направя това. Много мъчна работа е тази. Най–мъчната работа е да направиш едно добро. Лесно се говори – прави добро, но да направиш едно добро и да не спънеш човек, много мъчно е. Аз не съм срещал по–мъчна работа от това. Защото и да направиш добро, след време човекът ще ти каже: „Аз не ти искам доброто, не искам нищо.“ Че аз мога да ви кажа сега: „Обичайте Бога.“ Но каква е задната ми мисъл, кажете ми. Казвам ви: „Обичайте Бога, бъдете добри.“ Туй е едно добро. Просто може да имам своите интереси. Казвам, човек трябва да бъде добър. Защо? Заради мене. Искам той да стане добър заради мои интереси. Аз съм един студент в университета, искам професорът да бъде добър, да не ме скъса. Пък, ако имам един друг противник студент, него пък искам да го скъса професорът. Хайде, няма да искам туй.

Казвам сега, когато аз писах това писмо, най–първо писах туй за истината, че повикала човека, после турих думата „ако ме слушаш“, после изхвърлих „ако“. Казва там: „изправи го пред себе си“. „Слушай“ – му каза. А там бях турил „ако ме слушаш“. Думата ако, ако се обичаме – „а“ е една буква, която означава бреме, „к“ е една буква неуравновесена, опасна буква е. Най– първо се пише една отвесна линийка и после имате двата крака турени, те са действащи сили. Всякога тази стена може да се прекатури. Кой ви казва туй? Кой е той? Колко ще ми дадеш? Кой ви каза това? Кога стана? Все имаме „к“, „к“. Няма равновесие там. И то е се „к“–то в този смисъл. На български така е. Тази философия на „к“–то въобще на всичките езици, в слога тази буква аз я наричам неустойчива. И в ума си ако държите тази буква, тия вибрации произвеждат същото. Една буква, която аз наричам неустойчива. И в ума си тази буква не трябва да бъде неустойчива.

Ти мислиш да направиш едно добро, а мислиш дали да направиш доброто, или не. Аз може да съм стар човек, толкова години съм изучавал Библията. На мене един евангелист ми казва: „Аз разбирам писанията по–добре от теб.“ Цитира човекът като адвокат еди–коя си глава от Исая, еди–кой пасаж, знае стиховете. Казвам: „Много добре, много се радвам.“ Той казва: „Писанието много добре го зная.“ Аз му казвам: „Вярвам, ами силата на писанието имаш ли?“ Казвам му: „Да отидем при един болен и цитирай тия стихове на болния, да видим дали ще оздравее.“ „Че как тъй? Той е болен, трябва лекар да дойде.“ „Цитирай стиховете, кажи на болния един стих и той трябва да оздравее.“ А той не се решава. Казвам: „Ако аз положа на болния ръката си, този болен ще оздравее.“ „Как може това?“ Да цитираш стихове, това е хубаво, отлично е, то е встъпление. Той трябва да вземе втората стъпка. Вие знаете много работи като този евангелист. Ще дойде, каже един стих.

Тук преди няколко дена дошъл един, изпратили го от Шумен, болен от сънната болест, от шест години той трепери. Изпратили го и му казал един брат: „Като идеш при Учителя, той може изведнъж да те излекува. „Препоръчал ме. Той сам не вярва в това. Този, който му е препоръчал да дойде при мене, сам не вярва, че аз може да го направя и болният казва: „Той ми каза, че изведнъж може да ме излекуваш.“ Казвам му: „Изведнъж може да те излекувам, но трябва да носиш такава голяма торба със злато, а без тази торба аз не мога. Но понеже ти не носиш никакво злато, аз имам друг метод. Понеже не носиш такава торба, за да стане у тебе едно малко подобрение, една година и половина трябва да следваш моите наставления и ще дойде едно малко подобрение.“ Казва: „Ама защо не изведнъж?“ „Торбата.“ „Ама аз ще остана през цял живот да те слушам.“ Викам брата Ради, казвам: „Я го заведи, дайте му една мотика.“ Обаче го виждам, след като покопа там, дойде до убеждението – той иска цял живот да ме слуша, а след като покопа, казва: „Ще изпълня твоите наставления.“ При мен дойде, другите неща са по–хубави. Аз искам да му обърна вниманието, тази торба на мене не ми трябва. Сега ще кажат: „И мен ми трябват пари.“ Защо не? Да донесе и той парите, да даде нещо от себе си. Той иска да ме рекламира, че аз мога да лекувам хората. Че какво ми коства, някой си направил хиляда, двайсет, трийсет хиляди борч и иска аз да му плащам дълговете. Нека си плаща дълговете той. То е друг въпрос, ако той се откаже да не ходи да пиянства. То е разбиране, но ако ми каже, че аз съм много добър, после да го лекувам, после пак да отиде да пие, пак аз да му плащам. Вие сте за тия работи добри. Други кандидати има, които могат да бъдат добри, но аз не съм от тях. Една слабост имам, не съм от тях. Друг може да ме замести, те са по–силни. Аз зная – много кандидати има.

Аз съм срещал много моми, които се влюбили в един пияница, направи борч двайсет–трийсет хиляди, момата може да ги плаща. Аз туй не мога да направя. Аз съм виждал бащи, които ходят, плащат на сина си. Аз не мога да направя това. И знаете ли защо? Аз съм един чиновник в банката, не мога да дам никому пари, ако той няма запис. Някой казва: „Ти разполагаш със средства, плати.“ „Не мога. Този запис е за него, ще го осребря и ще го внеса в книгата.“ „Как тъй?“ Че този капитал е чужд, не мога да разполагам аз с този капитал. Та искам на вас, ако сте банкови чиновници, ще постъпите като тях, тъй изправни ще бъдете. Пък ако имате свои пари, не сте чиновници, друго ще може да направите. Но умни трябва да бъдете, не чуждото да вземате и да го разпилявате, и после да се намерите в чудо. Но Божественото, което нас ни е дадено, казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Но не безразборно, даром. В Христовото разбиране даром всеки човек, когото обичаш, даром ще му дадеш. Нищо повече. Но ако ти нямаш любов, защото даром се дава само на този, когото обичаш. А щом не го обичаш, той си има своя книга, дадеш и пишеш.

В света нищо не се прави без любов. Аз тъй разбирам. То е правото. И само като обичаш, имаш съзнанието за любовта, но в цялото си естество – и в твоето съзнание, и в подсъзнанието, свръхсъзнанието, любовта действа. Тогава ти си готов да направиш доброто без никакви уговорки. Онзи, който обича, законът е същият. Няма различие.

Тогава казвам, сега сте дошли, като цитирате „даром сте взели, даром давайте“. Ще попитате най–първо този човек обичаш ли го, или не. Защото, ако не го обичаш и направиш едно добро, веднага в банката ще дойдат, туй, което си дал, ще те заставят да плащате. И ще платиш пак отново, понеже сте злоупотребили за свои частни сделки, взели сте парите. И веднага ще ви уволнят оттам, ще ви държат отговорни.

Казвам сега, практичното е следующето. В заключението – мярка трябва да имате. Под думата мярка, награда, наслада в живота, те са трите неща, които трябва да имате предвид. За всяко нещо, което ще направиш, трябва да имаш мярка. Без мярка не давай. В ръката ти трябва да бъде тази мярка. А наградата на живота ти, този живот, който го имаш, венец трябва да ти бъде. Ти трябва да го цениш. Наградата – живота трябва да цениш. Ако ти не можеш да цениш онзи живот, който Бог ти е дал на тебе, той не е венец на главата ти, ти не разбираш тогава. И ако знанието, светлината, която е вътре в тебе, не е наслада заради тебе, ти не можеш да вървиш по пътя. Затуй трябва да имате една мярка, с която да отмерите нещата. И да бъдете абсолютно справедливи не в обикновения смисъл, но вътрешно справедливи трябва да бъдете. И някой път като кажеш някоя дума така, малко нехармонична, защото има едно правило: някой път думите отвънка, даже хората не могат да разберат, че е тъй, но отвътре, в себе си, ти го знаеш. Отвънка думите може да са казани толкова деликатни, но той, като е говорил, той сам се съди, казва: „Аз говорех малко грубичко.“ Той даже сам не е забелязал това. Той казва, че не е говорил както трябва. Значи, като говоря, аз зная, че гласът ми е бил малко неправилен. Ето аз какво разбирам. Че като изляза пред един мой професор, който ме е учил мене да взема тоновете вярно, правилно, че всяка една погрешка, която направя, не може от неговото ухо да скрия, той веднага ще схване погрешките. Та като изляза там да пея с онази увереност, че пея точно тъй, както той иска, че като изляза да говоря пред света, да зная, че Бог ме наблюдава какво правя аз. И в говор, и в моите мисли, и в постъпките си, искам мярката ми да е правилна. И като живея, да бъде една награда. И после знанието, което имам, да ми е една наслада.

Казвам, тия три неща ги пазете, защото другояче вие, ако нямате тия правила, вие ще бъдете тъй обикновени, вие няма нищо да може да получите. Пък вие искате да сполучите нещо. Вие като влезнете в духовния свят, питам ви, на какво се осланяте вие? Като умрете, ще идете пред райските врата. На какво се осланяте? Кажете ми. Най–първо ще знаеш как да похлопаш на тази врата. И ако не знаеш, ще те пратят на земята. Та най–първо ще знаеш как да похлопаш. Как хлопат сега на земята ония, които ви познават? Като дойде, тури си пръстите и похлопа леко на вратата. Даже духовете, които излизат от невидимия свят, си дават тия знакове, турят си пръстите и похлопа на вратата на вашия ум, на вашето съзнание. И от това хлопане зависи цялото ваше бъдеще. Дойде един човек. Вие ако не знаете, как ще похлопате?

Сега искам тъй да не сте напрегнати, но понеже казах, че искам да ви направя едно добро и не зная как да го направя и още виждам, че сте раздвоени в погледа, казвате: „Опитва ни Учителят“. Седите и казвате: „Той няма да ни даде нищо, ама все ни залъгва той.“ Не съм намерил още един начин, но доста сложна задача съставлява тя. Сега представете си, че иде една сестра, искам да й направя едно добро. Но няколко косъма има тъй паднали на устата й. Тия косми бъркат, на лицето й са паднали надолу. Всичкото е как да кажа, че тия няколко косъма, които са паднали. Аз ще направя едно прегрешение. Според мене седя и тя очаква да й направя едно добро. Но тия трите косъма, които висят през средата на лицето, спъват всичката работа. Да й кажа, че тия косми са паднали, какво ще стане? Да й дойде наум, тя да каже, че тия косми малко са паднали. А тя ни най–малко не подозира това. И тя седи и очаква нещо от мене. А тия косми седят, паднали са.

Представете си, че иде един брат, и той очаква да му направя едно добро. Но има две гурели на очите. Да му кажа, че гурелите си седят на очите? Ще направя едно престъпление. Не е Божествено. За мене не е решение. Какво да му кажа сега? Ако той сам извади кърпата си и се избърше, хубаво. Ако не се изчисти? Аз какво да кажа? Седя и се чудя какво да кажа. Да му кажа за гурелите, не мога. Как сега? И аз седя и какво ще му кажа? Аз го гледам тъй. После ще дойде някой, според правилото разкопчано му е палтото. А то трябва да е закопчано. Да му кажа, че е откопчано, според мен то е едно прегрешение. И той очаква от мене. Седя и размишлявам. Той се чуди, пък аз не мога да му кажа, че трябва да си закопчае палтото. Прегрешение е. И после, да допуснем, че той дойде при мене, има друго верую, но аз не му казвам нищо. Ако го питам в какво вярваш или вярваш ли ти в Бога, според мен пак е прегрешение. Той сам трябва да дойде до това. Срещнеш един човек, все трябва да му кажеш нещо.

Та е много трудна тази задача. Срещна този човек сега, намислил съм, някой път мисля тъй: трите косъма, които висят пред лицето, намислих как да ги дигна. Но не е разрешена задачата. Мисля, тъй да се помоля да дойде вятър, да ги дигне космите от лицето. Но има и нещо друго. Вятърът на едни ще вдигне космите тъй хубаво, но на други ще ги снеме.

Сега искам да ви кажа, когато няма в нас едно вътрешно разбиране – запример, ако аз седя като проповедник и мисля, че съм изпратен да ви проповядвам и вие трябва да ме слушате, то е криво разбиране според мене. Не е въпрос да ви проповядвам и не е въпрос вие да ме слушате. Въпросът е – в даден случай аз трябва да направя едно добро. И вие да го приемете. Така че туй добро да не ви направи едно зло за бъдеще. Тъй. За мене е един голям опит. Защото моята погрешка къде седи? Вие ще кажете: „Защо не ми каза тази работа?“ Как? Че аз лесно мога да ви кажа: „Обичайте Бога.“ Но това е половината лъжа. Това „обичайте Бога“ аз трябва да ви покажа как трябва да го обичате. Да дойдете с мене, да видите добре, да ви кажа, да ви покажа един образец. По някой път мога да кажа: „Рисувайте.“ Трябва да ви нарисувам нещо. „Ама свирете.“ Трябва да ви покажа това. „Ама учете.“ Трябва да ви покажа това. Във всичко трябва да ви покажа един образец. И от този образец аз да съм доволен. Защото, ако ви покажа един образец, и после вие може да кажете: изгубихме си времето. Трябва да ви покажа един модел, от който и вие да сте доволни.

Сега ще помислите, на който трите косъма тъй са паднали, да му дадете сведения как да се дигнат тия косми. И аз ще помисля. Сега желая и вие да ми дадете сведение по кой начин може да се махнат тия трите косъма от лицето. Трите косъма от лицето по кой начин могат да се махнат? Ако ще може да разрешите това, аз много ще ви благодаря. Тези трите косъма, които са на лицето, те задържат всичко. Намерете сега един начин. Аз мисля и съм дошъл. Пък мисля тази работа, та гледайте и вие да мислите, дано измислим нещо. И вие, и аз да измислим нещо, че да дойде доброто, защото другояче, ако не дойде доброто, на тия трите косъма трябва да им намерите работа. Много взискателни са тия косми. Те искат много висока цена. Ще му дадеш известна служба. Не е доволен той. Ще съгрешиш тогава. Като дадеш службата на един косъм, той трябва да е доволен, защото не е само да дигнеш този косъм. Той е жив. Че и той да е доволен. Защото можеш да го дигнеш само така, и той пак ще падне. Като го дигаш този косъм, той не е доволен от мене. Недоволен е, че не съм го турил дето трябва.

Хайде, ще ви кажа кои са трите косъма. Трите косъма на лицето на човека – това е човешката воля, човешкото сърце и човешкият ум. (Учителят показва на лицето си отпред как висят тези три косъма.) Свободни са те. Изисква се умение, човек трябва да бъде много умен, много добър, много мъдър. Туй се изисква. Един човек да държи тази философия на живота, едно друго разбиране вече. Та по този начин е много мъчно. Много мъчно е да постъпиш така, за да не нараним човешката воля. Много мъчно е някой път да постъпиш така, че да не нараним човешкото сърце и някой път да не обидим човешкия ум. Да можем да кажем, че сме справедливи, но трябва да бъдем много внимателни, да не нараним човешката воля. Може да нараниш човешкото сърце. И любовта е с него. Сега любовта е един закон, но трябва да знаеш как да приложиш твоята воля, за да не нараниш човешката воля, човешкото сърце и ум да се развиват правилно. Та, като говоря за човешката воля, разбирам тази воля, която да не наранява твоето сърце. Като говоря за човешката любов, имам предвид, аз разбирам за тази любов, която да не наранява човешкото сърце. Така разбирам трите косъма, които са на лицето. Ще ви оставя сега тази мисъл, да мислите.

Сега онова, което съм писал, ще ви го дам да го препишете. Ще мислите върху тази задача, тя може да се разреши. Аз за себе си съм я разрешил. Но за другите хора не мога да я разреша. Значи как става, не мога да кажа никому от вас как. Ако кажа, ще ви направя една пакост. За себе си аз съм я решил, но на вас не мога да кажа нищо. Вие сега ще ми кажете: „Защо да не мога да го кажа?“ Не мога. И вие сте прави. Все погрешка става, не мога да ви кажа. За мен е тъй невъзможно да ви кажа. Аз ще ви кажа как. Ако аз ви туря във водата и да ви кажа: „Я ми кажете, че ме обичате.“ Във водата вътре. Аз ще ви туря долу на половин метър и ще кажа: „Я ми кажи, че ме обичаш.“ Ама тъй, че да разбера аз от нея. Ти, докато ми кажеш, че ме обичаш, ще съжаляваш после. По–добре да мълчиш. И ще се намериш в същото положение. Законът е верен. Мога да ти кажа това, ако изляза над водата. То е друг въпрос тогава. А във водата, при тия условия трябва да мълча като рибите. И рибите затова мълчат. И рибите не са разрешили този важен въпрос, как да премахнат тия трите косъма от лицето на човека.

Сега туй е моето добро пожелание. То доброто ще дойде. Но гледайте сега.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
(Три пъти)

Тридесето утринно слово
26 май 1935 г., неделя, 5–6.30 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder