НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Киселина, основа, сол

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Киселина, основа, сол

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, знаете, сега, има, аз, живот, съм, път, работи, търпение, хора, състояние, казва, сол, искате, зло, вино, място, говорите ,

Общ Окултен клас , София, 1 Май 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва"

Ще прочета само няколко стиха от осмата глава на Евангелието на Йоана за размишление, от трийсет и първи до трийсет и четвърти стих включително.

Много и разни състояния са причина за смущението на човека. Изгубването на истината, изгубването на свободата, на здравето, това са състояния. Може скръбта да е следствие на един грях, на едно прегрешение, а може да се дължи и на друго. То са разни състояния.
Когато човек сгреши, скърби, че е сгрешил. Или скърби, че е изгубил своята свобода. Това са две различни неща. По някой път ние мислим, че ако имаме истината и тя като ни освободи, няма какво да учим повече.
Някои мислят, че като е свободен човек, може да прави каквото иска. Не, свободата е едно условие за правилното развитие на човека. Без свободата човек не може правилно да се развива. Знанието също не е достатъчно. От хиляди години животните все учат, човек все придобива знание. Ангелите имат знание. Знанието на ангелите се отличава от знанието на хората. Има много работи, които хората знаят, ангелите не ги знаят. Има много работи, които ангелите знаят, а хората не ги знаят.

Има много работи, които животните знаят, хората не знаят. Има много работи, които хората знаят, а животните не знаят.
Сега вие може да се оплетете. Как е възможно един учен човек да не знае? Съвсем друга е мисълта ми. По някой път се питате един благороден човек защо трябва да работи с мотиката, как е дошъл до това положение, да работи. Ако един беден работи, вие го считате в реда на нещата, но ако богатият вземе да работи с мотиката, вие се чудите. Сега кое ви кара да се учудвате? Защо именно богатият е срамота да работи? Вие го съжалявате, понеже и той се съжалява, че е дошъл до това положение да върши работа, която не му подхожда. Той така мисли. Вие, като сте в негово присъствие, възприемате мисълта му и ви става жалко за него. Жалко ви е, понеже и нему е жалко. Неговата мисъл се предава на вас.
Да, най-първо трябва да се освободите от мислите, които не са ваши. Те са чужди мисли. С чужди мисли не си служете. Една чужда мисъл, с която вие си служите, е изгубила част от своята сила. Всякога за предпочитане е да работите с мисли, с които никой не си е служил, понеже те са чисти. Аз веднъж слушах една лекция на един американски професор, който беше донесъл четири-пет шишета от клоаките на Ню Йорк. Филтрирал водата и показва, че няма никакви бацили, вдигне и пие водата. Показва, че няма никаква миризма. Според моите познания, неговото обоняние, неговият вкус не са толкова деликатни. Не може водата да се пречисти, мъчно може да се филтрира с пясъка. Трябва съвършено да се разложи, да се върне горе в пространството на няколко хиляди километра над земята, за да се върне после и да стане ново съединение, за да се пречисти тази вода. Учените хора мислят, че като се изпари и влезе в пространството, се е пречистила. То е временен процес.

Това са сложни работи. Щом вие дойдете до сложните работи, вие се обърквате. Ако ви каже някой, че вие сте грешник, вие се обърквате. Ако ви каже някой, че вие сте много повдигнати, вие се повдигате. То е разбиране. Защо, когато някой ви похвали, ви е приятно, когато ви укори, не ви я приятно? Някой път онзи, когото вие обичате, и да ви укори, ви е приятно. Защо? Те са безпредметни работи, защо и за какво. И да знаете, нищо няма да спечелите.



За обяснение ви давам един чертеж. Тук имате едно нормално чело. Тези три линии показвате челото на трима души, които имат три различни разбирания за света. То е само за идея, работата тук е малко преувеличена. Тези хора не може да мислят еднакво. Като ги съберете, тримата имат диаметрално противоположни възгледи за живота. Туй различие седи в тяхното духовно естество. Човекът е не само това, което виждате. Вие по някой път чувствате нещо, но какво е и къде седи това чувстване, по кой начин чувствате, на кое място чувствате, не знаете. Казвате: „Сърцето чувства", но не знаете на кое място е туй чувстване. Чувствате тука някъде, но точно на кое място, не знаете. Усещате някаква тяжест, но точно не можете да кажете къде е. Защото, ако знаете точно къде е, вие ще измените вашето състояние. Някой път ви е мъчно, но не можете да измените вашето състояние, защото, ако знаете къде е точно, може да го измените. Ако не знаете къде е трънчето, не може да го извадите. Вие мислите, че е на едно място, пък то е на друго място. Някой път една рефлексия има. Болка усещате в устата, но болката не е там, съвсем от друго място изхожда болката. Запример, някой път болката може да е в задната част на мозъка, а вие чувствате болка в стомаха. Някой лекар ще дойде да лекува стомаха, а трябва да се лекува задната част на мозъка. За пет пари е лекарството, а лекарят ще вземе четири-пет хиляди лева. Който знае, с пет пари ще се излекува, който не знае, ще даде четири-пет хиляди лева.

Вие сега седите и мислите, че много знаете. Знаете кой е баща ви, знаете коя е майка ви. Това знаете, но още не разбирате естеството на баща си, та което му е приятно, да го направите. Не разбирате естеството на баща си. Баща ви е един човек много мълчалив. Каквото и да направите, той погледне, нищо не казва. Той мисли, погледне и отминава. Направите погрешка, той погледне, замине. Вие мислите, че той не обръща внимание, щом мълчи, но защо баща ви мълчи, вие не знаете причината. Някой път ако баща ви ви морализира, ще започне майка ви да ви защищава, ще ви оправдава. Ще се застъпи като някой адвокат, и вие още не знаете какви са съображенията на майка ви, че ви защищава. Някой път майката защищава повече синовете, отколкото дъщерите, бащата защищава повече дъщерите, отколкото синовете. Вие не знаете причините, предполагате само кои са. Ако аз ви обясня причините, вие ще се съблазните, нищо повече. Затова няма да ги обясня. Защо ще се съблазните? Ето какво значи съблазънта: щом покажете на едно дете сладкото, вие ще го съблазните. Като излезете, това дете ще бръкне в сладкото. Каквото и да му говорите, в това дете се поражда желание да бръкне в сладкото. Какво лошо има, ако бръкне? Вие мислите от вашето гледище, понеже не слушало, съгрешило. Друго беше, ако в сладкото има турено някакво лекарство или някаква киселина, някоя отрова и ако това дете бръкне и се повреди. Това е друго. Но щом в сладкото няма нищо вредно, защо детето да не бръкне?
Сега вие разсъждавате: „Защо светът е така направен?" Светът е създаден от киселини, от основи, от соли. Киселините разяждат. Основите са мирни, кротки същества са. Солите са неутрални. „Аз съм неутрален." Той е сол. „Аз съм добър човек." Той е основа. „Аз съм малко серт." Киселина е. Сложим ли основата върху киселината, започва се една реакция. На хората трябва сол. След като дойде киселината върху основата, породи се солта. Тогава хората, като направят хляб, посоляват го.
Сега то е едно изяснение, едно приложение. Къде може да приложите основите, киселините и солите? Вие сте разгневени - киселина сте. Вие сте дошли в едно Божествено състояние, приятно ви е - основа сте. Нито в основата, нито в киселината трябва да започне една реакция. Искате сега да предадете вашето състояние, да направите и другите хора като вас. Вие не може да предадете вашето състояние направо. Кроткият човек не може да направи другите хора кротки, киселината не може да предаде на другите своята киселина. Ако вие искате да предадете част от вашата енергия комуто и да е, най-първо трябва да съедините една активна ваша мисъл и една пасивна ваша мисъл, за да образувате сол, и посредством солта да предадете част от вашата сила или част от вашата мекота, колкото искате. Колкото искате да се пъчите, колкото искате може да викате, ако хванете един човек и го разтърсите, ни най-малко няма да му предадете от своята сила. По-скоро ще изхабите силата си. След като го разтърсите, ще изгубите от силата си.

Да ви кажа сега нещо смешно. Ха да видя вие как ще го разберете. Щом се разсърдите някому и влюбите в друг, ще се оправи работата. Този, в когото ще се влюбите, той е киселина, вие сте основа - ще стане съединение, ще се образува сол. С тази сол може да поправите погрешките си. Вие сега се разгневите, след това не се влюбвате. Някой път искате да станете добри. За да станете добри, трябва да се влюбите. Вие сте добър, но искате да предадете своята доброта. Не може да предадете своята доброта, ако не се влюбите. Нищо повече. Какво ще кажете тогава? Ако не се влюбите, ще бъдете добър само на едно място, като едно семе. Сега кажете ми, как ще се влюбите? Вие любили ли сте? Сега влюбени ли сте? Кой знае каква е вашата любов? Аз говоря научно - като се влюбите, ще стане една реакция, ще се влюбите в нещо противоположно на вас. От гледището на света е престъпление, а туй именно е съгласно с Божиите закони. Ще намерите киселина, която трови хората, която разрушава. С тази киселина ще образувате съединение, което е потребно за благото на света.

Ще ви питам: защо е злото в света? За да се съедините с него, не да станете едно с него, да образувате сол. Вие, добрият човек, като се съедините със злото, ще изтеглите доброто от злото, ще образувате сол. След туй на злото ще му дадете път. Нали след като се влюбите в някого, след известно време, след като го разлюбите, го натирвате, нали го натирвате? По вашему говоря. Натирването не е нищо друго освен, след като вземете доброто и по закона на свободата, [да] освободите злото. Казвате му: „Хайде, върви си по работата." Понеже злото иска да бъде свободно. Туй зло ще иде на друго място, друг ще го хване, защото, като ходи от човек на човек, все ще го хванете някъде, ще изтеглите нещо от него. Злото, като се върне вкъщи, пита: „Аз какво спечелих днес?" Понеже вие имате едно понятие за него, казвате: „Зло да не ти дава Господ." Вие смесвате злото, неправдата, греха - цяла една каша правите от това. Злото е една сила, употребена в света. Ако сте сол, то не ви е потребно. Ако сте киселина, то не ви е потребно. Ако сте добър човек, ако сте основа, злото ви е потребно за работа.

Вие искате да работите върху себе си, върху вашите мисли, върху вашите чувства, не отвън. Не търсете злото отвън. То не е само един резултат отвън. Вие се занимавате само с проявения резултат. Аз говоря за активното зло в света и за активното добро. После говоря и за активната сол. Казано е: „Ако солта обезсолее, на земята се изхвърля." Ако солта обезсолее, ще се изхвърли навън да се тъпче.
Сега засегнахме един въпрос, от което малко се объркахте. Обикновено вие искате да имате едно приятно настроение. Едно приятно настроение всякога може да го имате. Ако искате да имате едно приятно настроение, намерете един човек, който вече е бил в едно състояние като вашето, но е минал в едно състояние, в което се е съединил със злото и е образувал сол. Намерете един такъв човек - веднага вашето състояние ще се смени. Но ако намерите един човек, който е точно като вас, очаква да се оплоди като един цъфнал цвят, вие нищо не можете да научите. Ако двама гладни души се съберат в едно място, какво ще си помогнат? Единият е гладен, и другият е гладен. Единият казва: „Да има хляб." И другият казва: „Да има хляб, много съм гладен." Двамата си говорят, но нищо не става. Идва друг човек, който носи хляб. Този човек е малко сприхав, серт, щом погледне, и им казва: „Защо седите тука?" Сега тия двамата гладни хора какво трябва да правят, за да вземат хляба от този човек? Той ги гледа серт, строго.

Какво трябва да направят те, за да вземат хляб от него? Силен е, може да ги изрита, може да ги набие. Те имат нужда от него. С пари не продава хляба. Ако предложат с пари да купуват, ще ги набие. Казва: „Тук в планината с пари не продавам." Какво трябва да направят, за да им даде хляб? Ако водата в кладенеца е дълбока, какво трябва да направите? Трябва да пуснете въжето дълбоко долу и оттам да гребете. Ако е горе в повърхността, ще подложите шепите, ще вземете водата. Те са два различни метода.
Направете превода. Превод трябва да се направи. Казвате: „Човек трябва да бъде кротък." Какво означава кротостта? Как се добива? Или говорите за пасивно добър човек и за активно добър. Какво се подразбира под активно добър човек? Вие ще кажете: „Ние имаме Духа Божи, ние сме ръководени от Божи Дух." Това са думи, казани от пророците. Вие още нямате такава опитност, какво нещо е ръководството на Духа. Като дойде ръководството на Духа, във вас ще стане цяла промяна, вие така ще се измените, ще се объркате съвсем. Вие мислите, че като дойде Духът у вас, ще потече всичко по мед и масло. Не, няма да потече. Всичко ще се обърне с главата надолу, че години ще минат, докато дойдете на себе си. Пророците, преди да дойдат до по-особени състояния, са минали през една дисциплина, че един от пророците казва: „Господи, станал си като мечка на пътя ми."

Казвам, онези, които вървят по пътя, винаги имат едно схващане. То е схващането на тяхното сърце, схващането на техния ум. Кой ще бъде положителният път? Положителният път в дадения случай е пътят, по който може да извършите нещо със знанието, което имате. Да кажем, сега имате една мисъл, която ви обезсърчава, обезсърчени сте. Студент сте, не можете да издържите изпита си. Какво ще правите? Трябва да знаете откъде точно идва, на какво се дължи обезсърчението. Защо студентът се е обезсърчил? Кои са причините за неговото обезсърчение? Има няколко причини, на които може да се дължи обезсърчението. Ако знаете болката на човека, може да му помогнете. Ако не знаете, ще кажете: „Ти се не бой, ще издържиш." То е празна работа. Трябва да знаеш къде е болката на човека. Обезсърчил се е на първо място, че баща му не е пратил пари. Три деня не е ял, а има да държи изпит. Три деня не е ял, мисли как ще издържи изпита. Не е свикнал той на тази дисциплина. Тази е една от причините. Тази болка може да е органическа в неговия стомах, може да е болка в неговите дробове, може да е болка в мозъка. Ако болката е в стомаха, трябва да знаете как да я лекувате. Ако е в дробовете, състоянието ще се различава много от първото. Ако причината е в ума, там е друга работата.

Всички имате мъчнотии, на които произходът не е един и същ. Понеже всички сте малко или много лекари, казвате: „Ще се оправи тази работа." Вярно е, че ще се оправи, но по кой начин ще се оправи. Вие минавате покрай един беден човек, който боледува, и като не можете да помогнете, казвате: „Не съм лекар, не е моя работа." Дойде лекарят, и той прави опити, не знае каква е причината за болестта, и той не може да помогне.
Често пъти като говоря нещо, вие искате да го свържете с онова, което вие знаете. Запример вие мислите, че много знаете. И право е, че много знаете. Ако много знаете, много и ще страдате. Ако не страдате, не знаете много. Някой казва: „Много ми пати главата." Много знаете. Защото който много знае, много и тегли. Защо именно който много знае, много и тегли? Търговец сте, но разполагате с малко, давате на вересия стотина, двеста. Колко ви тегли главата? Но ако давате десет, петнайсет, двайсет, четирийсет, петдесет хиляди лева на вересия, тези пари докато ги вземете, докато ви ги върнат, ще имате голяма беля на главата си. Притесненията ви ще бъдат още по-големи, ако тези пари не са ваши, а са чужди, пък вие сте ги раздали. Кои са причините, които ви карат да давате на вересия? „Добър човек съм." Не, ни най-малко това да не ми говорите, че сте добри. Имате съображение да спечелите, да привлечете повече клиенти. По този начин и ги привличате, и не. Много клиенти след като вземат на вересия от вас, отиват на друго място да купуват, а после търсят и от друго да вземат на вересия.

Сега да оставим бакалите, понеже може тук да има някой бакалин. За обяснение сега само. Дъщерята, като дойде някой път при вас, е много мила, много нежна, политика има някаква. На вас това нейно държание ви е много приятно. Но дъщерята изведнъж се променя, тя днес е много нежна. Кои са причините? Като срещне баща си, говори много нежно, сладко. Бащата мисли, че е много добра. Но втория ден пак съвсем се изменя състоянието. Че първия ден тя е добра, вие не знаете причината за нейната добрина. Втория ден какво става, пак не знаете причините. Да оставим тия работи настрана.
Човек трябва да изучава живота. Не да отхвърля този живот, който има. Вие сега искате да отхвърлите светския живот. Какво нещо е светският живот и какво нещо е духовният живот? В моята статистика, която съм правил след ред наблюдения, мога да кажа, че има хора, които, след като са живяли десет години духовен живот, обърнат го пак на светски живот. А други - обратно, като се обърнат от светския в духовния живот, стават много, много взискателни, хванат се за буквата на закона, Мойсеевия закон,: в събота съчки дори не вземат. После започнат постепенно да отпущат, отпущат, докато станат съвършено свободни вече. Някой, докато е бил светски човек, погледнал на една мома, втора, трета, четвърта, не го счита за грях. Щом се обърне към Бога, казва: „Мъжът трябва да гледа надолу, да се не се изкушава." Турците имат една поговорка, казват: „Който надолу гледа, душите гори." Казват: „Земята гледаш, а душите гориш." Не, ти си попаднал в по-лошо състояние. Ти искаш да погледнеш някоя жена, гледаш надолу, а я гледаш в ума си. Отвън се показваш, че не я гледаш, но жената седи отвътре в ума ти. Казваш: „Каква ли е? Не я погледнах." Че не си я погледнал, то е по буквата. Но искаш да знаеш все пак какви бяха очите, веждите: „Не я видях."

Какво нещо е любовта? Има една любов в света, която за нас е безпредметна. Аз ще ви кажа какво наричам аз безпредметна любов. Предметна любов е, която е като насъщния хляб - всеки ден имаш нужда от нея и тя ще ти услужи. Има една любов, която е безпредметна като морето, като океана. Безпредметна е. Каквото и да говорим за идеалната любов, за възвишената любов, тя е недостижима. Може да мислиш за нея, но ти не можеш да я опиташ. Има една любов, която ти не можеш да опиташ. Туй, което не можеш да опиташ, не можеш да знаеш за какво ти е. Ти даже може отдалече само да го видиш, да видиш неговата повърхност, но всъщност не можеш да знаеш каква е тази любов.

Вие вашата любов не сте я изследвали. Тази любов, която всеки ден идва при вас, не я познавате. Има няколко причини, предполагам или че сте късогледи, или че сте слепи, [или] вие не знаете как да гледате. Една от трите причини. Това, за което говоря, всинца не ви интересува. Гладният се интересува от хляба, ситият не се интересува: „Не ми говори за хляба, едва преди половин час ядох. Не ми говори за хубавото ядене." Преситеният дори с отвращение ще слуша за хубавото ядене. За хляба говори на гладния. И на гладния как трябва да говорите? Когато човек е много гладен, не му говорете дълго. Не се спирайте дълго да му описвате нито хляба, нито яденето. Ще кажете: „Хлябът е добър, яденето е отлично." Никаква философия. Сега какво трябва да кажем на сития, с какво трябва да го занимаем? „Починете си малко." След като се е наял, той е извършил една работа. [Ситият] е работлив човек, той е работил, уморен човек е, един обяд - уморил се е. Ще кажете: „Починете си." Ще му дадете един стол, едно кресло.
Преведете сега почивката. Един човек, който е доволен в духовно отношение, как трябва да се преведе: гладен ли е, или сит? Вие не знаете, но аз ви казвам един метод, как да проучвате природата. В природата всеки ден има нови неща: изгряването на слънцето, облаците, денят и нощта, хората. Вие срещате един човек и мислите, че е същият като вчера. Той е в една нова обстановка, не е същият. И трябва да знаете как да го погледнете, за да го разберете. Вземете в едно съвременно модерно училище, кое може да ви постави на висота там? Да кажем, в един клас сте, кое може да ви постави, щото да имате уважение на вашите съученици и да имате уважението на вашите учители? Знанието, което ви е предадено, да сте го научили добре. Не да покажете, че всичко знаете. Онова, което ви е предадено, да го знаете, добре да го разберете, да го разкажете на вашите съкласници и да знаете как да го разкажете на вашия учител. От невидимия свят ви изпитват.

Да кажем, предали ви урок на търпение. Дадат ви изпитания. Не какво нещо е абсолютното търпение, не да говорите за Божието търпение, а за обикновеното търпение. Ние не знаем какво нещо е Божието търпение. Казваме: „Бог е дълготърпелив", но за нас е абсолютно непонятно какво е дълготърпението. Като говоря за търпението, разбирам доколко аз съм търпелив. Коя е мярката, която показва, че човек е търпелив? За себе си имате ли мярка, по която да познаете доколко сте търпеливи? Когато някой говори за търпението, но избързва много, казваме, че той не е търпелив, понеже говори. Човек може да говори и пак да е търпелив, и може и никак да не говори и пак да е нетърпелив. За мен не значи, че като говорите, сте нетърпеливи. Може да мълчите и да сте нетърпеливи, може да говорите и да сте търпеливи. Нетърпеливият може да е мълчалив. На нетърпеливия лицето може да е спокойно на вид и все пак той е нетърпелив. На търпеливия лицето може да е развълнувано, и пак да е търпелив. Ние мислим, че на търпеливия човек лицето трябва да няма бръчки. Търпеливият човек е издръжлив, той е концентриран в себе си, той е зает със себе си. Когато му говорите, той тегли нещата, повече е натоварен. При търпението действат известни сили, които менят израза на лицето, дори известни конвулсии се явяват. Не се лъжете, че това не е търпелив човек. Не мислете, че щом лицето е гладко, човекът е търпелив, това е друга самоизмама. Вие не сте се наблюдавали в огледалото, не сте се изучавали, за да различите търпението от нетърпението.
Две фази има в търпението. Вие не ги знаете, нали? Тази седмица вземете едно огледало и за следующия път искам да ми покажете двете фази на търпението от вашето гледище. Аз не искам да критикувам. Ще ми покажете двете фази. Така едната фаза на търпението ще бъде равна на киселина, втората ще бъде равна на основа, третата - на сол.

Търпение, което едновременно не е киселина, търпение, което не е основа, търпение, което не е сол, това не е търпение. Търпението не е един елемент, то е една сила в човека. За да бъдете търпеливи, изисква се няколко способности и чувства да дойдат, да се родят заедно у вас и заедно да действат. Тогава може да имаме като резултат търпението.

Тия работи вие сте ги изучавали много пъти, трябва само да си ги припомните. На вас са ви държали много лекции върху търпението, трябва само да си ги припомните. Нали Йов минавал за дълготърпелив човек. И опитаха, подложиха на изпит търпението на Йова, изпитаха и търпението на добротата му. Йов показа първата фаза - показа киселината на търпението. Той стана активен, най-първо показа своята активност. В какво се показа активността му? Като дойдоха всичките страдания, какво направи Йов? Като дойдоха нещастията едно след друго, какво направи той? Той стана и си съдра дрехата - това е активната страна в него. След това дойде основата на търпението, когато каза: „Господи, колко пъти съм слушал за Теб и се разкайвам сега. Разкайвам се, че съдрах дрехата си и се разкайвам, че говорих толкова неразбрани работи. Толкова съм разбирал нещата и затова така говорих." Другата, меката страна, основата, е това. Сега солта: „Говорил съм, но няма да говоря по този начин сега. Очите ми Те видяха и аз отсега ще живея по нов начин. Сега аз Те познах." Това е солта. Тази сол възвърна синовете, дъщерите и всичките богатства на Йов.

Сега не е лошо, когато човек е активен. Вие туй наричате нетърпение. Някой като направи едно по-рязко движение, то не е нетърпение, то е активната страна на търпението. Съдира си дрехите, иска да остане гол, не иска никакви дрехи. То не е нетърпение. Когато на някой човек кажете: „Не ти искам дрехата, хвърли дрехата", то не е нетърпение. Ако не хвърли дрехата, то е по-лошо. Всички проповядват: „Дръж си дрехата." Не, хвърли си дрехата. Това, което вие искате, можете да приложите в сегашния живот. Със сегашното ваше разбиране, в сегашните ваши мехове всичко това ще се разпилее, ще се разпука. Вие трябва да имате за новото нови мехове. Вашите стари мехове дръжте за старото вино. Старото не го разливайте, аз ни най-малко не искам да се хвърлят старите мехове. Старото вино е лечебно. Хубаво вино е то, лечебно е. Апостол Павел казва на Тимотея, понеже стомахът му е разхлабен: „Да вземеш една-две лъжички от хубавото вино."
При сегашните разбирания на въздържателите, които проповядват все за въздържанието, това е престъпление. Чудят се в православната църква и в някои евангелски църкви с какво да правят причастието. Едни варили смокини, че от сока направили причастие, да не е ферментирало вино. Причастието с какво вино трябва да се направи? Ние нямаме още представа за кое вино се говори и какво трябва да е виното.

Новото учение е виното. Новото учение носи една активна страна на доброто в себе си. Всяко едно учение, което иде в света, не е старо вино, но е едно вино, което прави хората активни. Вие запример, ако възприемете едно учение, и то ако е сладко вино, ще ви даде разположение. Това вино има сила в себе си. То като влезе във вас, ще заприличате тогава на един турски бей, който отишъл при един български чорбаджия и той му дал хардалия*. Тя започнала да реже. Турчинът пил вино, пил една паница, втора, казва: „Чорбаджи, искам да пея." „Пей." „Искам да играя." „Играй." След като се напие човек, казват: „Напил се."

Трябва да правите превод. Всяка ваша мисъл, която може да ви въздейства, тя ще образува един импулс да пеете най-първо. Песента е равна на мисълта. Играта е равна с вашата воля. Следователно вашата мисъл вече въздейства на вашата воля. Ако вие не пеете, не играете, тази работа е от обикновените. Хората, като станат религиозни, и пеят, и играят. Ако всички сега започнете да пеете и играете, какво ще стане? То не е нещо колективно, то е единично. Когато сте сам в стаята, пейте, играйте. Сам като сте, играйте си, не пред хората.
Но да се върнем към предмета. Божественият Дух обича онази вътрешна простота, с която ние можем да схванем нещата, тъй както седят. И никога не трябва да влизаме в човешкия живот, да го разглеждаме от наше гледище. Пазете се в новия път, по който тръгвате, никога да не разглеждате човешкия живот от ваше гледище. Вие може да разглеждате вашия живот така, но не разглеждайте живота на другите хора, както разглеждате вашия живот, понеже, ако не сте на тяхното положение, значи ще имате субективно схващане. За вас може даже нещо да е право, но в дадения случай как може да се произнесете за когото и да е? Вие не сте в неговия ум, сърце, не знаете неговото състояние. Всеки за себе си е прав. Ще имате криво заключение. Тук е всичката ваша погрешка.

Аз не съм срещал нито един човек, който има правилно понятие за другите. Даже и приятели не се познават. Основното нещо -вие не разбирате приятеля си. Основната черта на приятеля ви каква е? „Той е много добър, много благороден." За мене туй нищо не значи. Има една основна черта в природата ви, която вие трябва да познавате. Ако познавате тази основна черта, между вас и него ще се образува една връзка, Божественото ще бъде във вас. Когато ти говориш, той ще слуша внимателно. Когато ти престанеш, той ще говори. Ще има една правилна обмяна. Никога няма да ви е неприятно, че вие можете да говорите с него. Няма да седнете да му говорите цял един час. Вие го изнудвате в случая, щом го карате да ви слуша с часове. Ще му говорите много малко.
Сега, като говоря за вас, виждам, че някои от вас са обременени. Обременени са защо? Обременени са и аз зная причината. Когато на един човек ръката му е наранена, няма какво да милвате, ще превържете ръката му. Не бутайте раната на болния човек. Когато го боли корем, не му говорете за сладкото ядене. За ядене и въпрос да не става. Когато един човек има главобол, в дадения случай, ако можете, помогнете му, опитайте се да премахнете неговото главоболие.

При сегашните условия вие не се познавате. За да се образува едно общество, хората трябва да се познават тъй, както Бог ги познава. Какво казва апостол Павел в тринайсета глава на Първото послание към коринтяните, когато говори за любовта? Че ще познаем, както сме познати. Ние още Бога не познаваме. Какво мисли Господ за нас, ние не знаем. Вследствие на това има противоречие между Бога и нас. Като ни сполети едно зло, казваме: „Господ си играе с мене. Той не обръща внимание на моите страдания." Някой път за някой ваш приятел имате криво мнение. В даден случай трябва да познавате естеството на вашия ум, трябва да познавате състоянието на вашето сърце, и не само временното проявление на вашия ум, сърцето и душата. Ако вашето съзнание е будно, то трябва да остане едно отражение в него за състоянието на вашия ум и вашето сърце. В съзнанието си всичко да виждате.

Например в съзнанието има тъмнина, вие не знаете от какво произтича тъмнината. То е диагноза, то е облак, който минава през съзнанието и определя вашето състояние. Казвате: „Тъмно ми е на ума." Станало е нещо. Ако ви е светло на ума, то ни най-малко не показва, че умът ви е добър. Светло е, ясно е небето. Но облачното небе не е лошо в дадения случай. За мъдрия и ясното небе, и облачното небе еднаква ценност имат. За онзи, който не е просветен, ясното небе е за предпочитане пред облачното. Повечето от вас се смущават при облачното небе. Казвате: „Вече не чувствам, станал съм апатичен към живота." Какво нещо е апатията? Защо сте станали апатичен? Защо нищо не ви радва? Не може да се радвате, пък не може и да скърбите.
Приблизително апатията е едно такова състояние, нито се радва човек, нито скърби. Сега как може да излезете от едно апатично състояние? Имате две букви „а" в думата. „А"-то всякога показва едно бременно състояние. Ангелите са бременни с идеята, че постоянно трябва да слизат да помагат на хората.
Някой ангел е пратен при някой грешен човек. Той греши, онзи помага. Човекът не слуша. Най-после ангелът употребява един метод, втори, трети, четвърти. С години работи. Ангелът се намира в трудно положение - мъчно се изправя човек. Влече го тоя грешник, пък той е свързан, не може да го напусне. Ако го напусне, трябва да се върне на небето, да каже: „Тази работа не можах да я свърша." Невидимият свят ще прецени, че той е един от слабите ангели. Ако не може да се справи с един грешен човек, той е от слабите ангели.

Същият закон е и с вас. Ако сега вие не може да се справите със сегашния живот, какво понятие ще има Небето за вас? Ако аз не мога да се справя с една малка мъчнотия в живота, какъв човек съм? Ако се справя с тази мъчнотия, следующия момент трябва да зная как да се справя с друга мъчнотия. Може да се справя по един начин, втори, трети. Казвам: това е разумният живот.
Сега вие ни най-малко не знаете как да се справите с мъчнотиите. Аз съм гледал много сестри, не знаят как да перат. Тя пере и трие ръката си, охлузи я. После ще я маже с масло. Казва: „Не искам да пера." Няма какво да търкате дрехите тъй. Аз ако съм на ваше място, ще туря топла вода в един съд, ще туря ризата вътре, ще я извадя. После ще туря пак ризата вътре, ще я разтърся във въздуха. Във водата хич няма да я трия между ръцете. Да направим един опит. Аз по мой начин ще пера, вие по вашия. Моите дрехи ще бъдат десет пъти по-бели от вашите. За половин час ще опирам. Трябва да знаете как да тръскате дрехите. Има особено тръскане. Като тръснете мокрото платно, всичките прашинки излизат навън. Има нещо, което не излиза, но няма нещо, когато знаеш как да го извадиш, да не излезе. Тия, които трият на ръцете, те са първоначални ученици. Който не знае, трие. Онзи, който е майстор, как рендосва? Гладко. Друг, който не знае, какви грамадни усилия употребява. Единият пести енергията, другият я харчи напразно. По въпроса за прането е същото.

В изкуството на прането съм специалист. И мислите пера, и чувствата пера. И трябва да ви предавам уроци за прането. Вие знаете да перете само дрехи. Прането е изкуство. После трябва да знаете как да стоплите водата. Трябва да не я нагорещявате повече, отколкото трябва. Една вода ще я стоплите толкова, че да не започва да се изпарява. Щом започне да се изпарява, нейната сила изчезва. Ще пазите да не става изпарение. Като започне да се образува туй налягане на парите, ще извадите водата. Нека върви нагоре, то е друг въпрос.

Христос в Евангелието казва: „Истината ще ви направи свободни." Знанието за истината трябва да се проучи в живота. Защото, като познаваме истината и я приемаме, ще бъдем свободни. Градеж трябва сега. За бъдеще трябва да се градят нови условия на живота. Ние не може да влезем в невидимия свят такива, каквито сме сега. Сега нашите разбирания, нашите лица, вежди, очи коренно трябва да се променят, съвършено трябва да се изменят. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим."
Сега се приготовлява работа за новия строеж. Вие мислите, че човек, като възкръсне, ще мяза на сегашния човек. Че ние сега сме възкръсналите млекопитаещи. Едно време такива косми носехме. Ако възкръснем като млекопитаещи, трябва да се върнем към тях. Между нас и тях има голямо различие. И бъдещето различие пак ще бъде грамадно.
Сега туй не трябва да ви обезсърчава. Сегашният живот е красив, но този живот е едно условие за следующия живот. Днешният живот е условие за утрешния живот.

Коя основна мисъл остана в ума ви, я ми кажете? Ти, Йордане, ти си най-старият тук, какво остана в ума ти? („Търпението.") Кое търпение? „Киселина, основа, сол.") Ти за кое си? („Аз съм и за киселината, и за основата, и за солта.")

„Отче наш"

Тридесет и първа лекция на Общия окултен клас

1 май 1935 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев


----
хардалия* (тур.) - пресечено със синап вино

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, знаете, сега, има, аз, живот, съм, път, работи, търпение, хора, състояние, казва, сол, искате, зло, вино, място, говорите ,

Общ Окултен клас , София, 1 Май 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder