НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Трите врати / Любовта. (Три стъпки – три врати)

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Трите врати

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, сега, любов, има, аз, живот, свят, хора, бъде, съм, пее, всички, уста, себе, път, казва ,

 Утрини Слова , София, 28 Април 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета 59-та глава от Исай

Всеки човек има желание да чуе или да му се каже нещо за него или за окръжаващите. И детето, още със ставането си от сън, иска да чуе, да види или да пипне нещо. Това е естествено, както за възрастния, така и за детето.

В прочетената глава се вижда голямото противоречие, на което се натъква пророкът. Той търси причините за противоречията и иска да си ги обясни, да отговори, както на себе си, така и на бъдещото поколение. Той намира, че хората живеят в нехигиенични къщи, поради което светът представлява грамадна болница. Болните търсят лекари, лекарства, но все пак остават болни - никой не може да ги излекува. Исай описва причините на болестите, затова цялата глава е свързана с болезнените състояния. Тя е патологическа глава и няма защо да се спираме върху нея. Като чете тази глава, човек естествено се запитва: Съществува ли, наистина добро в света? - И доброто, и злото съществуват. Засега, те са сили, които не могат да съществуват една без друга.

"А от мене, този е моят с тях завет", говори Господ. "Духът ми, който е в тебе и Словата ми, които сложих в устата ти, не ще оскудеят от устата ти, нито от устата на семето ти, нито от устата на семето на семето ти, отсега и до веки", говори Господ. (- 21 ст.).

Сега, да оставим настрана въпроса, защо съществуват злото и доброто. В света има относително зло и добро, както и абсолютно, вечно зло и добро. Злото съществува там, където няма закон - в беззаконието. Ако водата мине през нечист съд и се оцапа, кой е виновен за това? Вината е в нечистия съд, а не във водата. При това, водата е нечиста за човека, той не може да я пие, но не и за себе си. Макар и нечиста, тя е пак вода, не изменя естеството си, но човек се отказва от нея. За да я пие, той трябва предварително да я пречисти. Ето защо, когато казвате, че животът е нечист, това показва, че той е минал през някой нечист съд, но сам по себе си, животът е чист - нищо не е в състояние да измени неговото естество. - Защо срещаме противоречия? - Това е в реда на нещата. Щом съдовете ви са нечисти, животът ще минава и заминава през тях, ще взема част от нечистотиите на съда, поради което и млади, и стари, неизбежно ще се натъкват на противоречия. Младите ще растат и остаряват, старите ще умират, ще ги погребват. Но хиляди години да изтекат, противоречията пак няма да изчезнат.

Защо младият остарява и защо старият умира, това са въпроси, на които мъчно може да се отговори. Факт е обаче, младият остарява, а старият умира. Ние казваме, че има външна младост и външна старост; има вътрешна младост и вътрешна старост. Младият има един стремеж, а старият - друг. Въпреки това, всеки се стреми да бъде млад. Никой не иска да опадат зъбите му, да се набръчка лицето му. Да бъде съвсем независим и неограничен, това е желание на човека, но въпреки това, старостта хвърля отпечатък на лицето му. Както и да лекуват човека, няма цяр против старостта. Колкото повече старее, толкова повече се приближава към смъртта. Като умре, отново ще се роди и ще се подмлади. - Не вярваме в такова подмладяване. - Това е друг въпрос. Който не може да умре, не може и да се подмлади. Като умре, човек се лишава от условията на живота, но като се роди отново, подмладява се. Ако не се родиш, не можеш да растеш.

Има една област в света, през която човек неизбежно ще мине. И пророкът е минал през тази област и в чудо се намерил. И праведният, и грешникът, като минават през тази област, непременно ще се оцапат. - Защо? - Ще се натъкнат на кал и на нечистотии и ще оцапат дрехите си. - Не може ли да не се цапа човек? - Може, но трябва да пътува през деня, когато е светло. Обаче, ако пътува нощем, в най-голямата тъмнина, ще се оцапа. След това трябва да търси начин да се очисти. Ако не може лесно да се очисти, човек започва да страда, защото се е натъкнал на това, за което никога не е мислил. Той иска да стане богат и силен, да придобие знания, да бъде уважаван и почитан, да се чува думата му навсякъде - да бъде в положението на царски син: каквото помисли и каже, да стане. Като не става, както е желал, започва да страда, да се обезсърчава, да се гневи. Добре е всичко да става според желанията на човека, но не е възможно. Никой не може да избегне противоречията на живота.

Като не могат да се справят с противоречията, хората казват, че животът е тежък. Не е тежък животът. Кой го е мерил, за да знае, колко тежи? Никой не е слагал живота на теглилки, а при това, всички се оплакват, че бил тежък. - Кога е тежък животът на хората? - Когато нещата не стават, както са ги очаквали. Значи, всеки човек мери живота със своя мярка и всички заедно казват, че животът е тежък. Като видял, че хората не могат да си помогнат сами, Господ решил да слезе сам на земята, да се яви като Спасител на човечеството. Затова именно, Той изпратил Духа си, въплътен в Христос, Когото нарекъл свой Син. "Този е моят с тях завет", говори Господ "Духът ми, Който е в тебе и Словата ми, които турих в устата ти, не ще оскудеят от устата ти, нито от устата на семето ти". Като четете този стих, вие трябва да вярвате, че е така.

Ще кажете, че с вяра и с мисъл не се живее, но хляб трябва. Вярно е, че хляб трябва, но вятърът, като символ на мисълта, е крайно необходим. Ако човек мисли и при това, право мисли, хлябът ще дойде по-скоро, отколкото ако не мисли. - Искаме да ни се обяснят нещата, не можем да ги приемем на вяра. - И обяснението може да дойде, но то не разрешава въпросите. То подразбира временно задоволяване на глада. Ще се нахраниш добре, но след няколко часа пак ще огладнееш, пак ще търсиш хляб, т.е. ново обяснение на нещата. Имаш нужда от дрехи, от обувки. Донесе ти някой и дрехи, и обувки, но и с тях въпросите не се разрешават. Ти се намираш в положението на малко дето, за което се грижат майката и бащата, както птичката - за своите малки. Час след час тя им носи храна, но като израснат, пуска ги свободно да хвърчат. Може и по-рано да ги напусне. Малките птиченца подават главичките си от гнездото, питат къде е майка им, търсят я, но никъде я няма. - Къде е отишла майката? - Сокол я грабнал. - Къде е бащата? - И него сокол е грабнал. Ще дойде ден, когато и малките птички ще се намерят в утробата на сокола. Ето защо, за да не попадне в утробата на сокола, човек трябва да вярва и да мисли. Лошо е за човека да влезе в утробата на сокола, чиито тръби не са чисти. Тръбите не могат да погълнат водата, тя пак ще излезе навън, но ще се оцапа и след това трябва да се употреби време и енергия да се чисти.

И тъй, когато говорите за живота, не казвайте, че е тежък, но се отнасяйте към него с всичката си чистота и святост. Да говориш за живота като проява на Бог, устата ти трябва да бъде абсолютно чиста, никакво петно да не остане върху него. - Какво представлява животът? - Той не може да се обясни. Има неща, които не могат да се обясняват. Те се приемат, както са дадени, без никакви обяснения. Как ще обясните на хората, какво нещо са страданията и защо са дадени? Много обяснения съм дал за страданията, но не всички са съгласни с тях: едни ги приемат, други ги отричат. Дали приемате, или отричате тези обяснения, не е важно. Страданията съществуват сами по себе си. Някой се оплаква от болки в корема и пита, защо го боли корем. - Много просто: коремът го боли, защото яде. - Не може ли без болки? - Може, но не трябва да ядеш. - Тогава ще отслабна, ще изсъхна и ще умра. - Щом е така, ще ядеш. От две злини ще избереш по-малката. И после, като разбереш, че не може без страдания, ще се научиш да ядеш правилно, да минеш с по-малко страдания. Щом знае да яде правилно, да мисли и да чувства правилно, човек идва до убеждението, че щастието е в самия него, само трябва да знае как да го намери.

Кой е пътят към щастието? За да отговоря на този въпрос, ще ви дам два примера: единият от човешкия живот, а другият - из живота на птиците. Представете си, че имате едно малко момиченце. То расте, развива се, става красива мома, добре охранена. Ако родителите й се грижат само за нейната физика, тя ще се развие физически, без да мисли за своя умствен и духовен живот. След време родителите и я оженват и тя става бременна. През това време тя се готви да стане майка, търси баба, която да й помогне при раждането. Интересно е положението на жената, която става майка и на птичката - майка. Жената търси външна помощ, а птичката върши всичко сама. Тя се води от инстинкта си и всичко предвижда. Човек не се води по инстинкт, но не прилага и мисълта си, за да си помогне сам. Като разчита на чужда помощ, той мисли малко. Като не мисли, страданията следват подир него. Колкото по-големи са страданията, толкова по-нещастен е човек. Ето защо, пътят, който води към щастието, е правата мисъл. Мислете право, за да бъдете щастливи.

Ще кажете, че момата не трябва да се жени, за да не страда като майка. С това въпросът не се разрешава. Човек не може да избегне бременността. По който и да е начин, физически, сърдечен или умствен, той трябва да роди. Ако не роди човек, ще роди някаква идея, някакво чувство. Дойде ли до раждането, човек трябва да спази всички условия, да роди нещо, което да остави на бъдещото поколение. Ако иска да пометне, ще носи последствието на своите неразумни постъпки. - Аз не искам да родя, ще оставя плода да умре в мене. - Още по-лошо. Ако умре в тебе, ще започне да се разлага и ще те отнесе. Бъдете разумни, правилно да зачевате, правилно да раждате и да отглеждате идеите си.

Като дойдат до страданията и не могат да се справят с тях, мнозина питат, защо Бог създаде света така, с толкова мъчнотии и страдания. - Какви са твоите мъчнотии? Излязъл ти един цирей и викаш, кряскаш, че те боли. - Ама защо трябваше да ми излезе цирей? - Това не е важно. Какво трябва да правиш сега? - Ще го резна, да изтече нечистата материя навън. Не трябваше да греша. - Съгласен съм с това, но сгрешил си вече. - Трябваше да живея добре. - Съгласен съм и с това, но какво ще правиш сега, след като не си живял добре? - Не е достатъчно да си кажете, че това или онова не трябва да правите. Кажете си положително, какво трябва да правите. Щом си дошъл на земята, ще пееш и ще свириш, ще учиш, ще работиш. - Аз не мога да пея хубаво. - Ще се упражняваш, докато бъдеш доволен от пеенето си. Като пееш редовно, един ден ще започнеш да вземаш правилно тоновете и ще станеш добър певец.

Днес всички хора се учат да пеят и да свирят. Те пеят много по-добре, отколкото са пяли и свирили във времето на Исай. Това се вижда от песента на живота, която той описва. Според мене, по-добра форма на живота от пеенето няма. За да живее правилно, човек трябва да пее. Всички религиозни хора, всички пророци и царе са пяли и играли. Сегашните религиозни се страхуват да пеят и играят. Те мислят, че духовността изключва пеенето и играта. Страхуват се да не ги вземат за луди. Значи, духовният трябва да мълчи като риба. Тогава човек изпада в друга крайност. Някой мисли, че като мълчи, е мъдър. И глупавият може да мълчи, но не е мъдър. Някого бият, запушват устата му, за да го заставят да каже, къде е скрил имането си. Той се тегли, бори се, иска да каже да му отпушат устата, за да проговори. Като проговори, ще каже, къде е скрито богатството му. Обаче, ако го държите със запушена уста, колкото и да го биете, той не може да ви каже нищо. И да го убиете, със запушена уста нищо не може да ви открие. - Защо ме бият? - Това е друг въпрос. Бият те, защото си богат. Крушата брулят, защото има плодове. Ако не беше родила, никой нямаше да се приближи до нея. Ако крушата е изсъхнала и не дава плод, отсичат я и я хвърлят в огъня.

Да дойдем сега до красивата страна на живота. Как са живели хората едно време, как са пяли и играли, това е било за тях. Пророкът говори за миналото. Важно е, как живеем ние, как пеем и играем, за да изразим своя живот. Как пее младият? - Той възпява младостта, красотата. Той пее за птичките, които хвъркат и пеят във въздуха, за светлината, за слънцето. Старият пък пее за старите си кости, за изгубените си младини. Значи, младият пее по един начин, старият - по друг. Като хване болния си крак, той запява: Олеле, майчице, защо си ме родила? И като си ме родила, защо не си ме убила? Питам го: Откъде научи тази песен? - Синко, гледай да не дойдеш в моето положение и ти да я научиш. - Виновна ли е майка ти за твоя ревматизъм? - Виновна е, нали тя трябваше да ми каже, как да живея. Сега вече няма накъде да се върви; не ми се живее, искам да умра, но още не ме приемат в другия свят. И на този свят не ме искат, и на онзи още не ме искат. Бабата ми умря, приятелите ми - също, децата ми не ме искат, никой не ми обръща внимание. Тежко се живее, синко, тежко! Останал съм сам, като кукувица. Тъй пее, нарежда и оплаква живота си старият. Оплаква се, но поне пее. Има старци, които никога не пеят. Те са всякога сърдити, навъсени. Казвам на този старец: Дядо, не се безпокой, ще се подмладиш. - А-а, ще се подмладя! - Истина ти казвам. Казано е в Писанието: "Които чакат Господа, ще се обновят". - Дано бъде така, синко, от твоята уста в Божиите уши.

Като гледам, как старият пее, нарежда и оплаква живота си, аз зная, коя е причината, но не е позволено да се каже. Неговият живот е математическа формула, за извеждането на която ученикът трябва да работи месеци и години, докато я разбере. Може ли детето от първи клас да разбере формулите, с които осмокласният ученик си служи? Не му е позволено, т.е. не му е дадено. То трябва много време да учи, да мисли, да развива ума си, докато дойде до разрешаване на тези формули. Следователно и старият човек се намира пред една формула, за разрешаването на която се изисква мисъл, работа и песен.

И тъй, младостта е една формула, старостта - друга. Обаче, млад или стар, като живее, човек ще вярва в Бога, ще Го обича и ще Му служи. - Какво нещо е вярата? - Формула. - Ами обичта? - Друга формула. - Служенето? - Трета формула. Като живееш толкова години на земята, говориш за вяра, за обич, за служене, не си ли разрешил още тези формули?

Представете си, че един млад момък бяга от момите, не обича нито една. Той прилича на незапалена свещ. Един ден сърцето му се отваря към момите и той започва да се разговаря и да играе заедно с тях, на хорото. Сега свещта му се е запалила, гори и свети, и на него, и на окръжаващите. Ще кажете: Какво допринася той с любовта си към момите? - Учат се. Кое е по-добре: свещта ви да гори, или да не гори? Кое е по-добре: свещта ви да гори в стая, където няма нито един човек, или да я изнесете вън, да свети на хората? Ако свещта гори в стаята и не свети на никого, най-после ще изгори или изгасне, без да е свършила някаква работа. Обаче, ако гори в стая, където няколко деца учат уроците си, или пък е вън, да осветява пътя на минаващите, тя е свършила някаква полезна работа. Ето защо, не питайте, какво нещо е вярата, обичта и служенето, но запалете свещта си и вървете напред. Все ще срещнете някой ученик или минувач, който ще се ползва от светлината й.

Като се говори за любовта, хората я делят на физическа, духовна и Божествена. Всъщност, любовта е една, обаче, има различни прояви: на физическия свят, на духовния и на Божествения. Или любов, изразена чрез ума, чрез сърцето и чрез волята на човека. Докато живее повече на физическия свят, човек изразява любовта си по физически начин: да пипне, да прегърне, да целуне. По-далеч от тези прояви той не знае нищо. Духовните прояви на любовта изключват тези неща. Изучавайте себе си и ближните си и вижте, какви са духовните прояви на любовта. - Не може ли да се живее без любов? - И без любов може, но животът ви ще бъде като живота на мъртвеца - неосмислен. Единственото нещо, което осмисля живота и дава подтик на човека, това е правилно проявената любов. За да влезе в целокупния живот, т.е. в трите свята - физическият, духовният и Божественият, човек трябва да мине през Трите врати, т.е. през трите степени на любовта - физическа, духовна и Божествена. Физическата любов разкрива физическия свят на човека, духовната любов разкрива духовния свят, а Божествената - Божествения свят. Без тези три вида любов, светът остава за човека затворен, като скъпоценна, но затворена книга.

Мнозина отричат любовта, само поради това, че не могат да я обхванат изцяло. - Това е невъзможно. Обширна е областта на любовта и обикновеното човешко съзнание не може да я обхване. В даден момент можеш да разбереш само една проява на любовта. Милиони са формите и проявите на любовта. Забележете, човек обича животното по един начин, а подобния си - по друг начин. При това, любовта ви към различните хора е различна. Не можеш да обичаш двама души по един и същ начин. Радвайте се на разнообразието, чрез което любовта се проявява и стремете се да обичате. Да обичаш, това е твоята задача. - Ами да ме обичат? - Това е задача на твоя ближен.

Казвате: Как трябва да обичаме? - На този въпрос не може да се отговори. Това е все едно да питате, как трябва да бъдем добри. Вие трябва да проявите доброто като път, по който любовта ще дойде, а как трябва да го проявите, това не е ваша работа. И на този въпрос не може да се отговори. Как ще обясните, какво нещо е вярата? И на този въпрос не може да се отговори. Според някои, вярата е състояние, условие, при което любовта се проявява. Ако вярата в ближния ти изчезне и любовта изчезва. Любовта не може да вирее при съмнението. Тя е нежен цвят, който лесно се попарва. Достатъчно е да срещне най-малкото съмнение на пътя си, за да се попари. Ако не се попари, тя ще се изпари и изчезне. Колкото по-голяма е вярата ви към някого, толкова повече го обичате. Значи, от силата на вярата се определя степента на любовта. Вярата включва и щастието на човека, че може да обича. Страшно е положението на човек, който не вярва. Като не вярва в Бога, той не вярва и в себе си, а оттам и в ближния си. Без вяра човек нищо не постига. Щом е така, работете за укрепване на вярата си, да не се колебае. Каква вяра е тази, при която днес приемаш едно, утре го отричаш? Някои религиозни вярват в Христос като Син Божи. След години Го отричат. - Защо? - Защото са изгубили вярата в себе си. Не се съмнявайте в себе си, но определете отношенията си към Бога, като Негови синове. Който съзнава своето синовно отношение към Бога, никога не се колебае.

Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да ги разбирате по съдържание и смисъл. Прав ли е бащата, ако от двете си дъщери, едната красива, а другата - грозна, обича повече красивата? Щом гледа само на външната страна на нещата, той не е нито прав, нито разумен. Ще дойде ден, когато ще види своето заблуждение. Красивата дъщеря разчита на красотата си и не учи, а грозната - на своя труд, за което учителите и я хвалят и обичат. Красивата дъщеря лесно напуска бащиния си дом. В нея ще се влюби някой момък и ще я задигне, а грозната мома ще остане при баща си да го гледа. Радвайте се на красотата, но изучавайте съдържанието и. Тя трае ден-два, а доброто е вечно. Ще кажете, че не ви харесват тези думи. Ако са истинни, трябва да бъдете доволни от тях.

Един хлебар имал един слуга, сприхав, но искрен. Господарят му казвал: Слушай, ще бъдеш учтив и любезен с клиентите, за да може и добрият, и лошият хляб еднакво да минава. Слугата постъпвал, както си знае. Понеже бил сприхав, клиентите обръщали внимание на хляба, а не на него. - Добре ли е опечен хлябът днес? - запитвали го клиентите. - Добре е опечен, не виждате ли? - Когато хлябът не бил добре опечен, той казвал: Днес хлябът не е добре опечен, ако искате, вземете; ако не искате, пак добре. Като го слушал, как говори, господарят му казал: Слушай, момче, така не се говори. Ако продължаваш по този начин, ние ще губим. - Понякога трябва и ние да изгубим. Ако не губим отвреме навреме, клиентите ще ни напуснат. - Това не е твоя работа! Важно е да продаваме хляба и пари да взимаме. - Кой мисли по-добре: господарят или слугата? За днешния ден господарят мисли по-добре, но за утрешния - слугата мисли по-добре. Обаче, като виждали, че слугата е честен и искрен, клиентите не го напускали.

И тъй, ако се опитате да проявите характера си такъв, какъвто е, поставете господаря и слугата на едно място в себе си. От това, кой от двамата има надмощие, ще познаете, доколко сте честен и справедлив, доколко можете да служите на истината. Човек трябва да бъде справедлив, да изисква и от себе си това, което изисква от другите. Някой началник или директор изисква от учениците и от чиновниците си да изпълняват това, което той сам не може да изпълни. Постъпва ли така, той не може да очаква успех в работата си. За нас са важни отворените книги, т.е. тези, които могат да се четат и прилагат, а не тези, които завинаги остават затворени. Каква полза ще имаме от красиви правила и максими, които остават затворени в красиви книги? Всяка отворена книга трябва да бъде красиво написана, с красиво съдържание отначало докрай. Вие отваряте един роман и се възхищавате от героите. Началото е добре написано. Колкото по-навътре влизате, космите ви настръхват, докато най-после героите един след друг пропадат. Защо книгата свършва зле? Не можа ли авторът да напише книгата си докрая красива?

Какво представлява животът на съвременните хора? Нищо друго, освен комедия, драма или трагедия. - Защо? - Защото не знаят, как да живеят; не знаят, как да се ползват от благата, които им се дават. Младият се моли на Бог да му даде пари, да си поживее, да разбере, че е бил млад. Обаче, планът на Бог е друг. На стари години, той ще му даде богатство. Като получи богатството, той започва да роптае: Господи, защо ми даде това богатство на стари години, когато не мога да се радвам, нито да го използвам, както трябва? Ето къде е неразбирането на живота. Защо старият човек не раздаде богатството си на млади, които искат да учат, да се развиват и като им разкаже своите опитности, да ги научи, как да живеят? - Ама аз исках богатството за себе си, да си поживея. Представи си, че като богат, хората те гонят, бият, преследват, за да вземат богатството ти. Доволен ли ще бъдеш от това богатство? Ти можеш да си сиромах, но да имаш приятели, които те обичат, които са готови за тебе на всякакви жертви. Доволен ли ще бъдеш от сиромашията си? Кое е по-добро от двете положения: да бъдеш богат и да имаш неприятели, или да бъдеш сиромах, но да имаш приятели? Богатство, което ти създава неприятели, отвън носи радости, но отвътре - горчивини. Сиромашия, която създава приятели, отвън носи неприятности, а отвътре - радости.

Често чувате хората да се оплакват от любовта, от живота и казват: Какво мислех, какво излезе! Значи, те са се разочаровали в любовта и в живота. - Какво трябва да прави човек, или как трябва да обича, за да не се разочарова? - Обичай така, щото сам да не знаеш, че обичаш. И хората да те обичат така, да не разбереш, че те обичат. Проявявайте любовта си към хората, без да разберат, че ги обичате. Защото ако ви разберат, трябва да им станете роб. Изобщо, влюбените са крайно взискателни - никой не е в състояние да им угоди. Те постоянно се обиждат: единият не погледнал, както трябва, или казал някоя дума не на място. После започва другият: Защо мълчиш, че не ми говориш? - Или, защо е облякъл днес тези дрехи, а не другите? Докато се спира на външните неща, човек не може да прояви онази неизменна, истинска любов. Обаче, като дойде до истинската любов, той трябва да мине през школата на влюбения, да се дисциплинира. Само по пътя на влюбените човек намира пътя към Бог. Най-строгите професори в света са влюбените. Попаднеш ли в ръцете им, ще застанеш като войник и ще изпълняваш заповедите. Каквото ти заповядва професорът, това ще правиш. Ако си позволиш да разискваш върху неговите заповеди, да изкажеш мнението си, любовта ще те напусне. Влюбеният не търпи друго мнение, освен своето.

Днес ви говоря за любов без противоречия. Тази любов може да се прояви само при абсолютна свобода, затова именно е наречена абсолютна любов. Тази любов не обръща внимание на външните неща. Тя всичко вижда, но не критикува, не се определя от външността на човешките прояви. Само чрез тази любов човек може да влезе в духовния свят и да го изучава. Иначе и да влезе в духовния свят, нищо няма да разбере. Той ще бъде сам. Ако срещне птичка или човек, те ще избягат от него. Има ли любов в сърцето си, ще се намери в свят между хора и ангели, всички ще му се радват, ще го развеждат, ще му обясняват всичко непонятно за него.

Много неща ви казах днес, които могат да предизвикат помежду ви спор и разногласие. Спорът не е нищо друго, освен изтупване на прашните дрехи в стаите, в които живеете. Искате ли да изтупате дрехите си, изнесете ги навън, на открито, там да падне прахът и след това ги внесете в къщи. - Нямам добродетели. - Това е тупане на дрехи в стаите. Изнесете дрехите навън и там ги изтупайте. - Невежа съм. - Не тупайте дрехите си в стаята. Какво ти струва да се запретнеш на работа? Ако не си добродетелен, работи да развиеш добродетелите си. Ако не си учен, учи, работи, пей, свири. Като работиш и прилагаш това, което си изработил и научил, ще станеш и добродетелен, и учен, и певец, и музикант. Колкото по-добродетелен и учен става човек, толкова е по-внимателен към хората. Той се учи от тях, както и те от него. "Който има любов, устата му няма да оскудее, нито от устата на семето на семето ти, отсега и навеки", говори Господ. Това е казано от пророка. Първата стъпка на любовта е изваждането на семето от хамбара. Втората стъпка е посяването му в земята, да изникне. Затова е нужно дъжд, топлина и светлина. След това човек ще работи на нивата, да ожъне житото и да го прибере.

Като не разбират законите на живота и на любовта, без да орат, сеят, плевят и жънат, хората започват да спорят върху любовта и я делят на светска и на духовна. Всъщност, светските и духовните хора живеят по един и същ начин. Под понятието "светски човек" разбираме онзи, който е в личния живот, а "духовен" - онзи, който е в безличния живот. Който иска да бъде духовен, той се движи в личния живот. Докато обръща внимание на този - на онзи, докато се безпокои и смущава от външния свят, човек е още в личния живот. Щом престане да се интересува от външността на нещата, той живее в духовния свят. Личният живот води към страдания, а безличният освобождава човека от страданията. Това не значи, че може без страдания, но поне ще знаете, как да се справяте с тях. Бог, Който е съвършенство, любов, сила и знание, пак не може да ви освободи съвършено от страданията. Ако сте болен и повикате един виден хирург, той непременно ще ви причини болка. Най-напред ще ви упои, след това ще направи операцията. Като мине действието на упойката, вие ще усетите болки. Колкото и да желае лекарят да ви освободи от болките, не може, трябва да ги понесете. Попаднете ли в ръцете на Бог, Той ще ви оперира по всичките правила на изкуството. Който иска да мине с по-малко страдания, трябва да си каже: Слушай, ще вървиш по пътя, който Бог е начертал и ще прилагаш Неговите закони. Не вървиш ли по Божия път, не спазваш ли законите Му, ножът ще дойде до кокала ти. - Светският живот, т.е. животът на личността не е лош, но прави човека голям егоист, да мисли само за себе си. За да излезе от своя егоизъм, човек трябва да влезе в духовния живот, т.е. в безличния живот, който осмисля нещата и изправя кривите страни на човешкия живот. Изправянето на живота се крие в човешкия език. Той оправя обърканите работи, но може и да обърка изправените работи.

Един банкер бил голям скъперник по отношение на времето си. Като влизал някой в кантората му, той едва повдигал главата си от книжата, свършвал набързо работата и продължавал да прави своите сметки и изчисления. Един ден в кантората му влязла една млада, красива мома, която започнала да пее и да играе. Банкерът веднага вдигнал главата си, оставил перото и започнал да слуша песента. - Това е чудесна работа! - извикал той възторжено - Заслужава да се отдели време за нея. - Какво показва този пример? - Че отвреме-навреме трябва да влезе в кантората ви един певец или певица, която да ви запее и поиграе нещо. В пеенето и в играта е смисълът на живота. Играй и пей! - Нищо повече. - Ама това не е почтено. Може ли стар човек да пее и да играе? - Всеки човек, на каквато възраст и да е, може и трябва да пее и да играе. Дайте свобода на душата си! Откажете се от официалностите на живота, които го правят тежък, неестествен. Това е живот на мъртвите. Живите пеят, скачат, играят, учат. Забравете лошото, откажете се от одумването и съденето. Докога ще се съдите едни-други? Скъсайте резолюциите, с които сте осъдили близките си. Дайте им свобода. Излезте всички от затворите и заживейте помежду си братски и по любов.

И тъй, приложете любовта в живота си и когато не грее слънцето, и когато грее. Аз съм за запалените свещи. - Ама слънцето изгря вече. - Какво от това. Дали грее слънцето, или не грее, нека лампите ви горят. Божественото Слънце никога не загасва и никога не залязва. Това Слънце свети и вечер, когато вашите лампи горят. Следователно, проявявайте любовта си всякога: и през деня, и през нощта, но правилно и разумно. - Може ли стар човек да люби? - Може, разбира се. - Ще бъде смешен. - Няма да бъде смешен, но интересен. Влюбеният е всякога интересен: и когато е весел, и когато е сърдит. Няма по-интересен човек на земята от влюбения. Аз бих желал всички хора да бъдат влюбени. Лошо е, когато човек не е влюбен, а играе роля на влюбен. Обаче онзи, който истински люби, той е всякога весел и доволен, той забравя себе си. Който не е влюбен, мисли постоянно за себе си. Влюбеният е влязъл вече в пътя на Божествената култура.

Днес пожелавам на всички хора да се влюбят. Които са влюбени, да вървят напред и да не се обръщат назад, да гледат, какво правят другите. Които не са влюбени, да се влюбят. Да се влюбите, това значи, да приемете в себе си не личната, но безличната любов; не човешката, но Божествената Любов. И човешката любов е добра, но тя добива смисъл, само когато е огрята от лъчите на Божествената Любов. Когато човешката любов се влее в Божествената, тогава душата реализира своя идеал.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

27. Утринно Слово от Учителя, държано на 28-ми април 1935 г., София. – Изгрев.

Любовта. (Три стъпки – три врати)

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, сега, любов, има, аз, живот, свят, хора, бъде, съм, пее, всички, уста, себе, път, казва ,

 Утрини Слова , София, 28 Април 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление – 15 минути

Петдесет и девета глава от „Книга на пророк Исая“

„Бог е Любов“

Всички искате да чуете нещо. Всички имате желание да чуете нещо, но не знаете какво ще чуете. И детето, като се събуди сутрин, все иска да чуе нещо, да пипне
нещата, да види нещо. И туй положение е право. Пророкът тук се изпитва. Той се намира тук в едно голямо противоречие. Сам вътрешно се намира в едно голямо противоречие и за себе си, и за следующите поколения иска да обясни кои са причините. Но тъй както описва, той се намира в едно здание, дето условията не са хигиенически за живота, има големи противоречия. И ако вземем, среща хора болни от различни болести – ако боли ухо, крак, ръка, сърце, какво ли не. Лекари, университет има за изследване на болести, всички ходят да се лекуват, и при това все болестите не могат да се премахнат.

Аз ще ви обърна внимание на последната половина от последния стих. Другото според мене е едно болезнено, патологическо състояние. Описва той причините на всички болести. Вътрешните причини кои са? Някой път не можем да знаем има ли в света зло или няма зло. Зло в човешкия живот има. И добро има. Зло има и добро има. Сега ще оставим философията, защо е злото и защо е доброто. Ще го оставим настрани, понеже ние изхождаме от едно човешко гледище. Има едно относително зло и едно относително добро; има едно постоянно зло и едно постоянно добро. Злото, това е едно състояние, в което хората живеят, дето няма никакъв закон. Ако водата мине през един нечист съд и се оцапа, кой е причината за това? Не е желанието на водата да се оцапа, но влязла е в един нечист котел и се оцапа. Питат защо се оцапа водата. Външноводата е оцапана, не че вътрешното й естество се е изменило, но външно водата се оцапала за самия човек. И човек казва – тази вода не е хубава. За водата е безразлично, но за човека, той казва– тази вода е развалена. За човека тя не е годна за пиене.

Всъщност тази вода за човека е развалена. Не разглеждайте въобще живота. Има едно голямо противоречие в света и още за хиляди години то няма да се премахне. За хиляди години противоречието на младите и на старите няма да се премахне. Младият ще остарее, старият ще умира и ще го погребат. И туй още хиляди години продължава. Колкото и да питат старият защо умира, никой няма да му каже нищо. Сега може да питате защо умира. Все ще му се даде едно обяснение. И защо младият остарява? И на него няма да дадат никакъв отговор. Но факт е – остарява. Има една младост външна и една старост външна; има и една младост вътрешна и една старост вътрешна. То е наше разбиране. Младият има един стремеж, старият има друг стремеж.

Сега нито един от вас не иска да бъде стар. Никой не желае старостта. А тя идва като гостенка. Никой не иска да му се набръчка лицето. Кой иска да му се развалят зъбите, че да не може да яде сладко, да не може да спи, да се нуждае от хората, да бъде напълно зависим? Това е едно вътрешно положение. Няма цяр за него. Въобще няма цяр, както и да те церят. Повидимому няма цяр. Човек, след като умре, ще се подмлади. Казват: „Кой вярва в това, че ще се подмлади?“ Как ще се подмладиш? Ако не можеш да умреш, не можеш и да се подмладиш. Като умреш, оставяш условията, пък като се родиш – ще се реализира подмладяването. Ако не се родиш, не можеш да растеш. Значи, за да почнеш да растеш, трябва да се родиш.

Добре. Има една много интересна област сега в живота, през която всички минавате. И пророкът е минал. Преди повече от две хиляди години той е минал през един свят и се е намерил в чудо. Когато праведният в своите бели дрехи нагази в калта и се оцапа, като се погледне и види, че се е оцапал, той мисли по кой начин да се очисти. За да се оцапа, има си своите причини. Вечерно време ако пътуваш, няма да видиш калта и ще се оцапаш. Но щом стане ден и се погледнеш, ще видиш колко си се оцапал.

Сега, те са общи разсъждения, които нямат нищо общо. Вие искате всички да станете добри. Най–първо всеки един от вас иска да бъде щастлив. Всеки иска да бъде уважаван, да бъде обичан и каквото желае, да му дадат. Всеки иска, каквото пожелае, да му се даде и каквото помисли, да стане. И да бъде като някой царски син, че да няма никакви противоречия за него. Едно отлично състояние. Та вашите разсъждения мязат като онзи гръцки свещеник, носили един умрял човек и той казвал: „И–и–и, и–и–и.“ Пее си човекът „И– и–и, и–и–и“. Върви си той и „И–и–и, и–и–и“, за да погребе мъртвия. Един турчин го слуша, турски бей, и казва: „Папаз ефенди, а и–и–и. На турски значи „добре“. На тебе е добре, но на умрелия, когото носиш, сега не е добре. Ни най–малко тази работа не е добра, ще го заровят в земята, ще го натиснат. Не е добра тази работа.“ Сега не че попът нарочно казва така, той си пее, опява, а турчинът разбира друго.

Та по някой път и ние в живота пеем песента като гръцкия поп – и–и–и, погребваме някого, а друг казва: „Какво опяваш, в живота няма такова нещо.“ Тя е много чапрашик тази работа. Някой път ни убеждават, че това ще стане, онова ще стане. Оставете тази работа. Този умрелият човек не е тъй, както ти разправяш. Тежък е животът. И това са все думи. Животът не тежи. Дали има някаква тежест? И в преносен смисъл колко тежи животът? Никой не го е претеглил. А казват, че е тежък бил. Но досега никой не е претеглил живота. Каква му е тежестта? Казват – тежък е животът. Подразбират хората, като не им стане туй, което те искат, туй положение е тежко. Значи те го мерят с много мерки. И казват, че самият живот е тежък. Говорят едно, а разбират друго. Е казвам, след две хиляди и петстотин години, той е задал въпроса – няма спасител. Той вижда тия хора кой ще ги избави. При тия страдания, при тия пъшкания какъв смисъл има? И след като е размишлявал дълго време, в неговия ум се хвърля една светлина и той вижда тази работа – не могат хората да се спасят сами и трябва да стане сгъстяване. И като поглежда Господ, вижда, тия хора не разбират смисъла на живота, не могат да се избавят. И най–после Господ решил той сам да стане спасител. И казва най–после, за да даде утеха на верующите, на избраните: „Този е мой син, духът ми, който е над него.“ Там ще вземете онзи стих „Духът ми, който е над тебе. И рече Господ на Господа моего.“ Той се подразбира дълбоко, Бог, не онова Божественото, което е в тебе. А от мен, този е моят свят завет, говори Господ: „Духът ми, който е над тебе. И словата ми, които турих в устата ти, не ще оскудеят от устата ти, нито от устата на семето ти, нито от устата на семето на семето ти, отсега и до века, говори Господ“ (21. стих). Нещо, в което човек трябва да вярва, без да му се обяснява. Ако дойде обяснението – добре. Но ако не дойде – той да си вярва.

Сега има едно противоречие. Казва – тази работа, с вятър не се живее. Хляб трябва. Вярно е, хляб трябва, но вятърът е много по–потребен в дадения случай. Ако човек знае как да мисли, неговата мисъл много по–лесно ще разреши мъчнотиите на живота, отколкото, ако той не мисли. Обяснението не е една мисъл. Че задоволява нуждите, туй още нищо не обяснява. Щом те нахранят на едно място, нищо не са ти обяснили. Задоволят една твоя нужда, но няма да се мине дълго време, няколко часа, нуждата е пак намясто. Дадат ти обуща, въпросът не е разрешен. Дадат ти дрехи, въпросът не е разрешен. И всичко могат да ти дадат на земята, има нещо, което не е разрешено, трябва да имаш слуги. Баща ти, майка ти в едно положение. Малко дете си, майка ти те държи на ръцете си, целува те. Но тази майка един ден ще те остави на земята. И един ден майка ти изчезне, и един ден баща ти изчезне, и ти останеш като някоя птичка. Питаш къде е отишла майка ти. Не знаеш. В утробата на някой сокол. Като ходила да взима храна тук, изял я един сокол. Баща ти? И него изял сокол. И един ден, ако не внимаваш, и тебе може да вземе някой сокол. То е правилно така. Влезли са в утробата на сокол. В дадения случай аз разглеждам сокола като една канализация, една тръба, която не е толкова чиста. Аз не искам някой път да ме яде сокол. Не че е толкова лошо, но тръбите, през които ще мина в сокола, не са толкова чисти. Не че водата ще изчезне. Тръбата не може да погълне водата. Тя ще си върви по пътя.

Сега вие се намирате в положението, понеже имате вече своя философия, много пъти да минавате за прости. И всички вие, философи, седите и имате отлично понятие, какви ли не теории нямате и тъй както си обяснявате – страшна философия. Когато ме срещне някой философ бедняк, че като почне да ми обяснява, казвам, учен човек е този човек. Гледаш го, като че нищо не знае, но като си отвори устата, разбира този човек. Казвам, разбира този човек. Някой ще каже: „Какво ми говориш, ти нищо не разбираш.“ Разбира човекът. И ще каже някой, ти по нашему не можеш още, но говори човекът. Даже сега във вестниците пишат, един изнася едно ново тълкувание, де се е родил грехът и как се е родил грехът. Грехът се е родил, понеже Ева остаряла. Била красива, но като я видял Адам, тя остаряла. Адам имал красиви дъщери и казал: „Дъщеря ми е по–красива, отколкото майката.“ А Ева се съблазнила от това, че Адам казал, че дъщеря му е по– красива. И почнал да не я зачита толкова. И затова тя тръгнала да си търси други мъже. Ето едно тълкувание, източно тълкувание, как се е родил грехът.

Е сега, ако го приложите на себе си, един ден и вие като Адам, като остарее вашата Ева, ще кажете: „Остаря.“ И ще се роди във вас недоволство. Най–първо ти се погледнеш в огледалото и видиш, че не си такъв, какъвто трябва. И ти си недоволен. Откъде си недоволен? Като видиш, че лицето ти се е набръчкало малко, не се харесваш. И онези, които са създали тази легенда, той е скрил една истина, която, за да се обясни, човек трябва да бъде много чист. Чист трябва да бъде човек, когато се занимава с живота. Съвършен трябва да бъде. Когато пипаш Божествения плат, ръцете ти трябва да бъдат така измити, че да не остане никакво леке. И някои неща не трябва да се обясняват, понеже, ако се обяснят, нищо няма да допринесат на човека.

Запример аз съм обяснявал толкова пъти защо са страданията. Някои от вас са съгласни, някои от вас не са съгласни. Дали сте съгласни, или не от тълкуванието, то е друг въпрос, но страданието си е страдание. Питаш ти защо е страданието. Питате ме: „Защо ме боли коремът?“ Защото ядеш. „Е, не може ли без болки на корема?“ Може. Не яж. Но ако не ядеш, ще дойдете до по–голямо противоречие. Болки няма да имаш, но ще почнеш да съхнеш. И ще питат тогава защо изсъхна. Защото не ядеш. „Тогава какво да правя?“ Яж. Но щом ядеш, ще дойде коремоболието. Тогава от двете злини ще избереш по– малката. Законът е: по–малката злина е да ядеш, отколкото да не ядеш.

Сега аз искам да ви наведа върху едно практическо правило в живота за самите вас, за да може да си служите. Щастието на човека е у самия него. Мнозина са писали книги, всичките философи каквото са писали, право е за тях. И пророците каквото са пророкували, всичко е право, но щастието е у вас. Сами трябва да знаете това. Само че туй щастие трябва да знаете как да го намерите. Питате как да намерите щастието.

Сега, за да ви обясня, ще ви приведа един пример. Ще направя едно сравнение между животинското царство и човешкото царство. Не че то ще обясни – някои неща ще обясни, а някои неща няма да ги обясни. Когато някоя млада мома се ожени, ще я турят в едно противоречие, което тя не е сънувала. Сега, преди да пристъпи, най–първо тази мома започнат да я хранят добре. Но един ден, като я хранят, погледнат, излязъл някой цирей на лицето и при врата набъбне, разваля се красотата. Да е на някое друго място – ще го цепнеш, а тук ти ще гледаш да не образува някой голям абсцес и да се развали лицето. Ще гледаш да се отвори някоя малка дупчица, да може туй нагнояване, тази нечистотия да излезе навънка. Някой път циреят може да се яви на гърба ви, на ръцете, някъде може да се яви туй подуване. Лекарите могат да обяснят причините. Но защо именно на лицето? Някой път излезе ечемик на горния клепач или на долния клепач, и ще се подуе окото. Не че са важни работи, те са временни работи. Сега туй не е важното. И тази мома се ожени. Но тя стане бременна, трябва да роди някое дете. Готвят й някоя баба да й бабува.

Питам, когато птичката се ожени, кой й бабува? Човек се ожени и търсят някоя баба, за да бабува. И ако не бабува? На птичките как ще им бабува? Тя, птичката, снесе си яйцето някъде без баба. Човек, който е прогресирал, разбира Божиите закони, трябва му баба. А на птичката, която Господ е създал, и без баба минава. Аз правя сравнението. Когато не мислиш за нещата по Бога, трябва ти баба. Човек, в дадения случай онази младата мома, която й трябва баба, тя не е мислила. Тя се е оженила, без да мисли. И вследствие на това сега, за да излезе от тая мъчнотия на своите мисли, трябва й една баба. Защото, ако тази баба не дойде, ще се случи някое голямо нещастие, ще се случи смъртта. Нещастието това означава. А когато човек мисли, той се намира в положението на птичката. Пак ще има мъчнотии, но без баба ще мине.

Сега аз правя това сравнение, идвам към вътрешния живот на човека. Някой път ти в живота си не можеш да разрешиш някой важен въпрос. Ти не мислиш, ти се намираш в една скръб, нещо те налегне, има нещо в тебе да се роди. Сега не вземайте това, като ви обяснявам, казвате: „Как тия работи трябва да се превеждат? Ние тия работи ги знаем. Да ги оставим.“ Вие ще кажете – да не се е женила. Хъм, да не се е женила, много хубаво, но и без да се жени, пак ще заченеш ти нещо, пак ще се мъчиш да родиш. Тогава? Сега аз съм си послужил, има змии, които зачеват и нямат откъде да родят децата си. Тогава децата им изядат утробата и майката умира. Такава легенда има. Зачене и няма откъде да излязат, та изядат стомаха тия деца и казват майката да си иде, откъдето е дошла.

Ти някой път станеш бременен с някое желание, което трябва да се роди. Зачене се някъде в твоето сърце и ти се мъчиш дотогава, докато на туй желание не му дадеш известна форма. И ако не излезе навънка, то ще повреди корема. То ще остане в тебе, ще загние, ще умре. Ако умре, още по–лошо. Трябва да го родиш. Защото, ако не го родиш, ще прояде корема. Ако не го родиш, ще почне да се разлага. Трябва да му дадеш място. Какво ще правиш? Сега казвам на вас, които искате да живеете.
Казват: „Защо Господ така направи?“ Боли те тебе, цирей излязъл. Дали Господ го направил, или не, то е друг въпрос. Какво трябва да правиш с цирея? Ама не трябваше там да излезе. Съгласен съм. Ама не трябваше да грешим. Съгласен съм. Но грешим. Трябва добре да живеем. Съгласен съм, но не можем да живеем. Сега ние се осъждаме – това не трябва, онова не трябва. Така е. Хубаво е. А сега вие някой път не искате да си отворите устата да пеете. Някой казва: „Той не пее хубаво.“ Съгласен съм, но човек е длъжен да пее. Човек като учи, учи, ще се научи най–после. Един ден ще започне за взема по–правилно тоновете, ще стане един отличен певец.

Сега ние на земята се учим. Преди две хиляди години хората не са знаели да пеят. А сега пеят по–добре. Аз виждам пророкът, не му е хубава песента. Тук ония понижения, ония гами, една преплетена работа. И като слушал, казва – всички ревели като мечки. Във времето на Исая всички пеели като мечки. Според мене по–добра форма на живота от пението не можем да дадем. Пението дава най–добрата форма, в която животът може да се изрази. Човек трябва да пее, за да може да живее. И той е пял този човек. Всички религиозни хора са пели, играли са. После всичките пророци са пели, всички царе са пели. Сега някой път вие не искате да си отворите устата, не искате да се помръднете. Понеже мислите, че като поиграете, е грях. Като поиграете, хората ще кажат: „Този подлудя ли?“ А като мълчи като риба, ще дойде до другата философия – и глупавият като мълчи, и той минава за мъдър. И с това съм съгласен. Устата на едного е запушена. „Не може да говори, че го бият. Той знае да говори. Развържете ми устата, – казва – че ще ви кажа къде е имането. Не бъдете глупави, аз вече разбрах, искам да ви кажа истината. Развържете ми устата, че ще ви кажа къде е заровено имането. И за вас е добре, и за мене е добре. Вие ще ме претрепете и аз няма да ви кажа къде е имането. Туй, без да ме биете, аз разбрах. Сега при доброто желание да ви кажа, не мога. Сега аз искам поне да ми развържете устата и да кажа къде е заровено.“ Не да кажа сладка дума. Развържете устата на хората, и те ще кажат къде е заровено имането. Защо те биха, то е друг въпрос. Биха те, защото си богат. Брулят някоя круша, защото е родила. Ако не беше родила, няма защо да се занимават. Сухата круша ще я пресекат и изгарят в огъня.

Сега да дойдем до онова, което е красиво заради нас. Как са живели едно време, какво е казал пророкът? Как са пели хората едно време, е било за тях. Как ще пеем сега? Как пее младият? О, младост красива. Той пее за птичките как скачат, за светлината, за слънцето. А старият как пее? О, стари кости. Друга е неговата песен. Младият пее по един начин, старият пее по друг начин. Някой път аз съм слушал стари хора пеят. Аз съм слушал: „О, мила майчице, защо си ме родила? Оле, оле, оле, майчице.“ И си мърда краката, ревматизмът го боли. Рекох: „Откъде научи тази песен?“ „О, синко, да не дойдеш на моето място.“ „Че – казвам – за това е виновата майката?“ „Виновата е – казва – трябваше да ми каже тя.“ Аз го разбирам какво ще каже тя. Тя отдавна е умряла. „Трябваше да ми каже, не трябваше да се хвана на туй хоро. Хванах се на хорото, сега не зная какво да правя, лоша работа. Искам да умра, не искам да живея, но влязъл съм вече, не ме искат в другия свят, виждам, станал съм непотребен. Всеки живее за себе си, никой не ми обръща внимание, другарите ми измряха и бабата ми умря, останал съм като някоя кукувица, синкоооо.“

Сега ви описвам едно положение, което е вярно. Има някои старци, не знаят да пеят, те са намусени. Този е мъдрец и казвам, сега аз го развеселявам, казвам: „Ще се подмладиш, дядо.“ „А, ще се подмладя.“ „Ще се подмладиш, ще се подмладиш, тъй е писано в свещената книга. „Които чакат Господа, ще се подмладят!“ „Е, хайде, дано е така, от твоите уста в Божиите уши да влезе тази работа, да стане тъй.“ От моите уста да влезе в Божиите уши, че да се измени неговото положение. Виждам, аз зная положението на този човек, защо е остарял, защо страда и защо пее, го зная. Нищо не му казвам, но аз зная защо е тази работа. Но не се позволява тази работа да се каже. Вие сте изучавали математиката, направена е известна формула. Що е една формула? Известни истини има, известни факти, скрити в тази формула, та трябва някой път да работиш три–четири часа върху една задача, за да намериш нейното решение. Питат сега защо е тази задача. Но с тази задача трябва да се развива умът, да мислиш, скрит е резултатът, ако разрешиш една задача, втора, трета.

Та казвам сега. Ти си млад – това е една формула. Ти си стар – това е друга формула. Ти трябва да вярваш в Бога, ти трябва да го обичаш. Но какво нещо е вярата, какво нещо е обичта? После има и друго служене на Бога. Аз сега казвам конкретно: трябва да вярва човек. Питаш какво е вяра. Трябва да обичаш. Какво е обичта? Е, трябва да се служи на Бога. Питаш какво нещо е служенето на Бога. Толкова години приказваш – аз вярвам и обичам, и толкова години търся и се моля на Бога. Аз ще ви задам следния въпрос. Представете си един момък, момъкът обича всичките моми. Какво допринася на себе си и какво допринася на момите, които обича? Сега давам следующето изяснение. Представете си, че вие имате една свещ, една незапалена свещ, това е непроявената любов. Запалите свещта – гори. Запалиш свещта, излиза навън, свещта изгаря. Казвам, запалената свещ какво ще допринесе в стаята? Стаята какво се научава? Виждаш някой път – изгоряла свещта. Като се върнем в стаята, със запалването на тази свещ какво се е допринесло? Едно положение, дето няма разрешение. Това е в първото положение. Второто положение: ти си оставил в стаята десет души ученици, които се занимават и всичките четат. И тия деца са си научили урока. Горението на тази свещ има смисъл. Значи онази любов в нас, която гори и която оставя нещо в нас, тя е разумна любов. Онази любов, която, като запалиш свещта, излиза навън и свещта изгаря, то е неразбраната любов. Има два начина на обич. Ще обичаш, ще излезеш навън, нищо няма да придобиеш. Ще обичаш и ще оставиш другите вътре да си научат урока.

Сега, ако аз ви питам, вие всички имате една опитност. Кое е първото качество, с което любовта започва? Има една обич на физическото поле, на физическия свят. Има една любов, която се проявява в духовния свят. Има една любов, която се проявява в Божествения свят. Има една волева любов, една любов на чувствата, една любов на ума. Питам сега, по какво се отличава физическата любов? Първото нещо, вие искате да пипнете, да хванете, да прегърнете, да целунете. Това е физическата любов, тя по–далеч не отива. Ако искате да прегърнете един човек – тя е физическа любов.

Сега по какво се отличава духовната любов? Много обяснения има заради нея. Аз бих желал вие да ми кажете как разбирате духовната любов. Може да ми дадете вашите теории. Може да сте прави, не че сте криви. Сега аз говоря за едно учение, когато аз вярвам в нещо, какво верую в дадения случай имам, то да може да ми помогне. Всеки един от вас трябва да има един вътрешен опит. Любовта не е нещо суеверие в живота. Единственото нещо, което осмисля живота е, когато любовта правилно върви. Не мислете сега, че физическата любов нищо не струва. Физическата любов е първата стъпка. Има и друга стъпка. Има и други стъпки.

Три стъпки са те, три врати, през които ще влезеш в трите свята. За да разбереш, ти трябва да влезеш във физическата любов. Ако нямаш физическа любов, физическият свят с всичките предмети, с всичките форми ще бъдат нещо непонятно за тебе. Физическият свят ще бъде неразбран за тебе. Той остава затворен сега в себе си. Светът ще бъде затворен без физическата любов. Една книга затворена ще бъде физическият свят. Следователно физическата любов е едно разгадаване на физическия свят. Духовната любов е врата, разгадаване на духовния свят. Божествената любов е разгадаване на Божествения свят. Тъй ще живееш и ще вървиш. Онова, което вас ви смущава, е фактът, че вие искате този въпрос да се разреши. Вие искате да имате всичката любов. Всичката любов не може да се събере на едно място по никой начин. Запример има безброй същества в света. Ти не можеш да събереш всичката любов, която имат едни към други, тяхната любов спрямо другите не е такава. Хората, които имат любов към себе си, тяхната любов не е такава. Любовта, която имаш към един човек, не е еднаква. Никога не можеш да обичаш една котка както един човек. То е нещо невъзможно. Немислимо е да обичаш. Може да я обичаш, може да я гладиш, може да ти мърка, но онова, което търсиш, тази любов може да я обичаш от немай–къде. Защо обичаш котката? Защото няма човек да обичаш. Като не можеш да обичаш някой човек, ще обичаш някой кон, някоя крава, някое дърво. Значи трябва да обичаш.

Сега се явява въпросът, как трябва да обича човек. Сега аз не искам да разрешите въпроса. Тъй както го разрешавате, не го разрешавате. Може да кажем – трябва да бъдем добри. Аз схващам доброто, но тъй от моето гледище. За мен доброто е само път, по който любовта иде. То не е нещо конкретно. Някои от вас може да искат да бъдат добри, да имат вяра. Вярата е само едно правило, по което човек може да върви. Вярата не е нещо конкретно, което можеш да го вземеш отвън. То е едно състояние. Можем да кажем, че не е състояние, но така се обяснява. Едно състояние е, вярваш. Когато вярваш, леко ти е. Като дойде някой човек, спокойно ти е на душата. Онзи, когото обичаш, най–първо ще вярваш в него. Щом се усъмниш, любовта си заминава, вярата спада. Щом вярваш в един човек, голямата вяра към някого е и любов. Ако ти не обичаш някого, не можеш да му вярваш. Във вярата се заключава възможността да го обичаш. От вярата се заключава до каква степен можеш да го обичаш. Тъй щото във вярата се заключава и щастието, че можеш да обичаш някого. Сега на земята един човек не го обичате, не вярвате в него. Не вярвате и в себе си и най–после, не вярвате и в Бога.

Питам тогава, какво сте разбрали в света? Вие искате по някой път да знаете Христос, който е дошъл, дали е Син Божий? Другите не вярват дали е Син Божий, казват – и той е човек като нас. Но някои, които са се убедили, вярват че е Син Божий. Но понякога и вие се разколебавате, казвате: „Дали Христос е Син Божий?“ Дали беше изпратен, вие се съмнявате и казвате: „В тази работа не искам да вярвам.“ Един въпрос, който не трябва да разрешавате. Преди две хиляди години е дошъл Христос на земята. Защото, ако вие не дойдете до онова положение вътре да схванете вашата зависимост от Бога, има едно положение, вашето синовно положение. И рече Господ Господу моему. При големите мъчнотии в живота, Бог иска само при големите мъчнотии на живота да застави човека да мисли. По някой път вие ще ме излъжете в живота. Идвате вкъщи, имате две дъщери – едната красива, другата малко грозна. Вие обръщате внимание на вашата красива дъщеря. Отива в училището, всички я хвалят, а другата едва с три минава с голям труд. Аз вече схващам, че тази красивата дъщеря ще създаде много големи мъчнотии на баща си, онази грозната ще бъде много по–добра. А бащата се заблуждава. Един ден красивата дъщеря намери един красив момък и забрави баща си. А онази, която не може да намери някой да я гледа, тя остава вкъщи да гледа баща си през целия си живот. Но тя остава да пее на баща си, тъй както този старец: „Синкоооо.“

Питам ви, на мястото на бащата коя мома ви трябва, красивата или грозната? Вие красивата и да искате, тя няма да дойде. Тя ще си замине, ще забегне. Тия хора, които са красиви, имат един много голям недостатък – като те погледне отгоре, тъйи ще си замине. Като е красив един човек, има си право тъй да мисли. Защото красотата, щом е човек красив, той е влязъл в областта на умствения свят. Казва: „Аз не съм като тия. Едно време беше така, но сега разбирам за какво трябва да живея. Аз, казва, не обичам един човек, който не е красив. Не искам устата му да са изкривени, очите, веждите да са като ибришим, пък ръчичките...“ Сега от вас, които са набожни, религиозни, ще кажат – така не се говори.

Сега аз се намирам в едно противоречие. Хванал се един слуга при един фурнаджия, казва му: „Ще бъдеш много изправен към клиентите, ще им дадеш хляб и ще кажеш, че хлябът е много добър. Тъй ще им кажеш.“ Слугата бил сприхав, като дойде някой клиент, казва: „Днес хлябът не е хубав, не е опечен, липсва му малко нещо.“ Господарят му казва: „Така не се говори. Хлябът ни днес остана непродаден.“ Той му казва: „Трябва някой път да губим, защото другояче, ако продаваме лошия хляб на клиентите, и те ще ни напуснат.“ „Не е твоя работа – казва господарят – пари да вземем, ти казвай хлябът е много хубав.“ Питам, в дадения случай кой мисли право? За днешния ден господарят мисли много добре, но за утрешния ден господарят хич не мисли добре.

Сега по някой път имаме едновременно господаря, който иска да продаде хляба, не го е пекъл както трябва, и слугата, който иска да бъде справедлив, както трябва. Господарят и слугата се намират в едно вътрешно противоречие. Който и да е от вас, може да се познае характерът на човека. Който и да е от вас могат да го поставят за директор на един пансион. Една сестра може да се постави за директорка за четири–пет месеца и ще се познае какви интереси има. Да видиш какви са интересни директорките. Понеже има и директорки на гимназии, има и директори, те са много благообразни. Аз съм гледал в Америка, като влезе директорът, иска да си даде вид, гледаш една престореност, че е морален. Пък аз виждам, че тази моралност я няма у него. Директорът на една гимназия извършил едно престъпление, той сам е престъпил правилата, които поставил. Той турил правила, които сам не може да ги изпълни, а иска другите да ги изпълнят. Тогава турците казват: „Да гледаш хубавото, е добро.“ Не са важни за вас затворените книги.

Отворените книги са важни. Затворената книга може да е много красива, но онази отворената книга – вие срещате хората, не мислите, един, втори, четете един роман или четете някоя книга написана, някоя драма или трагедия, мислите ли, че тази книга всичките листа са написани тъй красиво? Най–първо авторът започва много добре, много красиво. И колкото отива навътре, работата се усложнява, усложнява, най–после дойде до едно място, настръхнат ти космите, героите по един се пометат. Всички се пометат. Ти затвориш книгата, казваш: „Отидоха тия герои.“

Питам, защо този автор, защо не написа всичките листа най– красиво? Че целият свят, целият живот, това е една драма, това е една трагедия, една комедия в живота. Комедии има, трагедии има и драми има. Ние сега имаме едно вътрешно тълкувание, то е нашето тълкувание. Господ, който създал света, има свой план. И неговият план е най–верен. Да кажем, ти искаш на млади години да бъдеш богат. Господ на млади години не ти даде богатство, а на стари години ти даде. Ти не си доволен и казваш: „Господи, на млади години, когато исках да ходя, да се разхождам, защо не ми го даде? Сега ми даде богатството, когато остарях.“

Ако Господ ти беше дал на млади години богатството, какво щеше да направиш в света? На стари години ти го дава, тогава повикай всичките млади хора и им дай пари, и ги научи как да живеят. Ти, като си стар, дай парите на младите хора. Ама ти казваш: „Аз искам.“ Питам, какво ти е длъжен Господ на тебе? В какво си задължил Господ да ти даде туй, което искаш? Сега Господ може да ти даде богатство и да накара другите хора да те бият и да ти вземат богатството. Може да ти даде сиромашия и може всичките тия хора да те обичат и да те милват. Питам сега, кое е по–доброто от двете злини – да бъдеш богат и да те бият, или да бъдеш сиромах, да те милват и обичат? Аз, ако бих бил, бих избрал последното. Не че то е най–хубавото, но от двете злини за предпочитане е. Понеже в началото в сиромашията има голямо страдание, а в обичта на хората ще намериш смисъла. В богатството доброто идва отвън, а неприятността – отвътре.

Сега казвам, и във вашите вярвания, които имате, защото в християнството има една фаза, някои като станат християни, най– първо са богати, говорят за любовта и много важни са, аз ги наричам влюбени момци в момите, станат ангели. Като я няма майка й и баща й, ожени се заради нея. Някой като влезе в християнството, той се ожени за Христа. А преди да се ожени, той казва тъй. Но като се ожени, тази преведена снаха от свекървата не е приета. Аз ви говоря сега за неща, вие дойдете и се обезсърчите, казвате: „Аз какво мислих, но какво излезе.“ Вие не сте разбрали живота. Ще ви кажа, ако искате да разберете любовта, онези, които са я разбрали, ти като обичаш, и сам да не знаеш за това, ти, като обичаш, сам да не знаеш, че обичаш. Нищо повече. Знаеш ли, работата ти вече става, в живота ти вече се явява противоречие. Да мислиш, че обичаш, да не знаеш, че хората те обичат. Ако знаеш, пак ще се яви противоречие.

Хората на любовта са най–претенциозните хора. Човек, който се е влюбил, ти по никой начин не може да му угодиш. И Господ да дойде на земята, не може да угоди. Влюбените хора са смахнати хора. Аз говоря непреривно. Че не погледнеш както трябва, че не си внимателен, че не си деликатен, че си груб в думите си. Не си избира думите. Езикът се подхлъзне, ще кажеш, ще засегнеш достойнството. Трябва да бъдеш много внимателен, ако му кажеш, че връзката му не е намясто. Някой път ще побутнеш тук–там. Аз съм виждал, жената побутне мъжа, той казва: „Остави ме свободен.“ Тя вижда хората какво гледат. Остави мъжа си свободен. Някоя дипла, то е чумберът. Хубава работа, но това не е въпросът. Ти докато се занимаваш с външния свят, това не е любовта. Те са хубави неща, оттам трябва да започнеш. Външното – в какво вярваме ние? Туй, което изискваме, е право. Трябва да минеш през дисциплината на влюбения, за да намериш Божия път. Това са най–строгите професори. Ти като се намериш пред един влюбен, ще му кажеш: „Аз съм на ваше разположение. Каквото кажете, всичко ще направим.“ Ще седите като едно божество, ще трепериш, ще кажеш: „Извинете.“ Щом кажеш, че имаш мнение, отиде любовта. Никакво мнение не можеш да имаш. Щом разискваш с онзи, когото обичаш, ти ще изгубиш любовта.

Тогава казвам, и от двете страни се представят. Може хората да се обичат без противоречие. Има една обич, няма да обръщаш внимание на външните страни на човека, ще оставиш този човек той да се прояви. Когато по някой път ви говоря за любовта, ви говоря за абсолютната любов. Любовта се проявява при абсолютната свобода. Няма да обръщаш внимание как започваме. Някой певец ще се позакашля. Тази сестра не пее. Тя пее, но не се е научила как да пее. Една сестра кашля. Пее, но не взема верни тоновете. Вие казвате: „Тази сестра защо не излезе вън, да не ни безпокои.“ Тъй са го мислили. На нея ако кажете, тя ще се обиди. Хубаво, но туй става в живота. Ама да кажем, ти си женен като тази сестра, какво ще пееш на мъжа си? Тогава кашлица имаш. Казва: „В салона защо дремеш, не те ли е срам, защо спиш?“ Хората, които много се обичат, на едно място да не седят. Да седят тия, които не се обичат. Две противоположности, двама професори на едно място да не седят. Един ученик и един професор може да седнат заедно на скамейката. Ученикът казва: „Господин професоре.“ Сега аз ви говоря не за един външен живот, но има един вътрешен живот, на който сега трябва да се учите. Понеже, ако влезете в невидимия свят, ето в какво противоречие ще се намерите. Туй ще го проверите. Ако знаете как да живеете, щом влезете в духовния свят, ще видите, че ще се явят хора около вас. Пък ако не знаете как да живеете, тогава ще видите, че тук–там ще се мерне един и ще изчезне. Тогава ще се видите както в един затвор. Всеки бяга от вас. Птичка ще видите, и тя ще хвръкне. Ще видите и един заек, и той ще избяга. Щом всичко бяга от вас, вие не разбирате езика на тия същества, не ги обичате. Като влезете в онзи свят, ще кажете – този свят не мяза на нашия. Всички бягат от нас. Щом имате любов, веднага вие ще се намерите в един свят, ще ви канят на гости, ще ви гощават синовете ви и дъщерите ви отвсякъде, църкви, училища навсякъде.

Сега едно вътрешно заключение. Тези неща, туй, което ви казах, можеше и без него. Можеше без него, ето аз какво подразбирам. Ако вземем, че изтупаме един юрган вкъщи, какво придобиваме? Юрганът се чисти, но къщата остава нечиста. Казва: „Ще измета къщата.“ Изнес юргана навън и го изтупай, че го внеси вкъщи. Сега някой път вие разисквате някои въпроси. Вие правите една погрешка, вие изтупвате вашия юрган вкъщи. Щом спорите, изтупвате юргана вкъщи. Излез навън. Щом влезеш вътре, никакъв спор. Може да спорите. Седиш в себе си, спориш. Може да съзнаваш, може да кажеш: „Аз нямам тия добродетели.“ Какво се ползваш? Това е изтупване на юргана. Аз другояче разсъждавам. Ако аз съм невежа, показва, че не съм учен човек. Може да се проявя, не съм пял. Не, не синко, ти ще се опретнеш, ще пееш, ще пееш, тъй както трябва. Тази работа тъй не става. Тури да пееш. Трябва да работиш. Ще учиш. И добрият живот се придобива. Колкото човек става по–умен, той трябва да бъде внимателен към другите хора, да се учи от другите хора.

Та казвам сега, в крайния стих, 21–и стих, 59–а глава „а от мене този е моят съвет – говори Господ. – Духът ми, който е над тебе, и словата ми, които турих в устата ти, не ще оскудеят от устата ти. Нито от устата на семето ти. Нито от устата на семето на семето ти, отсега и до века – говори Господ.“

Туй показва любовта, която Бог е вложил във вашите сърца. И няма да оскудее. Макар че някой път вие не чувствате, трябва ви малко дъжд. Най–първото положение намирам, че семето от хамбара не сте го извадили да го посеете. Казвате – какво трябва да правите. Посейте семето, което е във вашия хамбар на нивата. Казвате: „Посях го, но не е изникнало.“ Втората стъпка е, ще се помолите на Господа да изпрати дъжд, светлина, топлина, да поникне семето. Второто положение е да идете и да работите малко на нивата, да почистите паламида, тия бодили, че като дойде времето за жетва, малко по–свободни да бъдете.

Сега на всички тия неща трябва да направите един вътрешен превод. Вие казвате светска любов и духовна любов. Светските хора и духовните хора живеят по един начин. Ние предполагаме, че живеят духовно. Ние казваме – това е светски живот, онзи е духовен живот. Светският живот е личен живот. Всеки светски живот е личен живот. А духовният живот е безличен живот. Човек, който иска да бъде духовен, трябва да бъде безличен. Дотогава, докато обръщаш внимание на този, на онзи – ти живееш светски живот. Като престанеш да обръщаш внимание, ти живееш духовен живот. Безпокои ме някой, то е светски живот. Сега вие казвате, че Учителят трябва да е много напреднал, трябва да е завършил своята еволюция. То е друг въпрос. Аз може да съм завършил своята еволюция, може да съм напреднал, но като един професор, като хирург, като дойде някой при мене, тегля ножа. Моето съвършенство, моята напредналост ще ви тегля ножа, тъй както аз разбирам.

Как ще обясните тогава, като ви причинявам болка? Най– първо може да ви приспя, да ви омая, но все трябва, след като направя моята операция, да ви събудя, и пак ще дойде болката. Невъзможно е да не минете през някоя болка. Тогава ще кажете: „Бога ще моля, Бог е любов.“ То е така, Божията любов, Божието съвършенство, Божията благост не може да ни избавят от страданието. Ако прегрешим, не може да не страдаме. Господ, като дойде, ще оперира по всичките правила, както той знае. Аз казвам на себе си: слушай, ще ходиш по стъпките, по пътищата, които Господ е начертал. И законите ще пазиш, за да минеш с по–малко страдания. Другояче, ако не спазиш тия закони, ножът ще дойде чак до тебе. Опасността е в духовния живот. Едно ще ви кажа, ето къде е опасното в религиозните хора. Светските хора стават крайни егоисти. Че трябва да се живее един личен живот, не е лошо, но личният живот не дава смисъла на живота. Безличният живот, той осмисля живота. И там трябва едно високо развитие. Най–първо ние ограничаваме младите в техните прояви. Ние тургаме правила, не искаме, тъй както Бог е турил правила. Е, как е турил Бог правила? За да живеем вътре в любовта.

Сега нали знаете за дишането? Индусите имат цяла школа за дишането. В природата съществува една школа, вън от тези школи, която е естествена. Преди школата на йога съществуваше една школа на дишането, която иде направо. Като се родиш, вече започваш да дишаш. Зависи, когато се родиш, как ще започнеш първата вдишка. Каквато ще бъде първата вдишка, такава ще бъде и издишката. Света, в който живеем, всеки ден може да поправим живота си, но трябва да знаем как. Всичкото изкуство седи във вашия език. Ще ви приведа един пример.

Един голям банкерин, който бил много взискателен, който ценял времето като един англичанин, че кой как влезе при него, казва: „Нямам време, не разполагам.“ Един ден влиза в банката една много красива мома, започва да пее. Той се заглежда в нея и й казва: „Продължавайте, тази е много красива работа.“ Тази мома пее и танцува. Все таки трябва да влезе някой във вас, да пее и да играе. Смисълът на живота е там: играй и пей. И тогава животът на официалностите: моля, моля, моите почитания. Хубава е тази философия, но тя е за умрелите. Сбогом, довиждане, ще се видим на оня свят. Никакво изпращане от този род. Всичката официалност аз я наричам погребение, ковчези са те. Съгласен съм да се даде памет, но погребение на живота не е. Дайте на душата си свобода. Дайте на всеки човек, нека сам да се събуди. Няма по–лошо нещо от едно общество, дето всичките се съдят. Всичките ще те съдят и никой не може да те осъди. Един те съди, тегли резолюция. Таман идеш някъде, осъдят те, дадат ти две години затвор, таман си се върнал, две години изминали – втора присъда, за каквото и да ме съдите, четиридесет–петдесет присъди, минеш живота си. „Ти преди двадесет години знаеш какво ми каза, дойдох вкъщи, че не ме угости, ти знаеш тогава колко бях гладен, ти не влезе в положението ми.“ Сега затова няма какво да ви говоря, понеже вие ще разберете по вашему.

Тогава дойде един брат тук, който искаше да тури икономии на лампите. Казва: „Да горят средните лампи, за да се икономисва електричеството.“ Другите правят съображения, казват: „Учителят не обича да има загаснали лампи, да горят и четирите.“ Сега казва: „Двете да горят, другите да не горят.“ Един ден не слизам, казват: „Учителят не слиза, понеже двете лампи не горят.“ Те са криви изводи. Действително аз не обичам загасналите свещи. Аз обичам навсякъде свещите да горят, ако искате моето мнение. Но когато слънцето изгрее, аз не обръщам внимание на запалените свещи. Преди да е изгряло слънцето, обръщам внимание на тях, но щом изгрее слънцето, никакво внимание. Тия лампи по някой път се обиждат, те са отражение на временната любов, това са двете лампи. Когато дойде Божествена любов, значи не обръщаш внимание. Не мислете, че когато изгрее слънцето, светът е друг. Аз съм за запалените свещи, не обичам да се гасят свещите. Като изгрее слънцето, не може да обръщам внимание на другите лампи. Пък даже да ходя да ги изгася, е хабене на енергия. За мене да завъртя един ключ, е да изхарча повече енергия. Нека да горят. Аз считам времето толкоз важно, като изгрее слънцето, че да завъртя ключа, е безполезна работа.

Казвам, нека горят. Да ви горят лампите, когато изгрее Божието слънце. Проявете се в любовта си, тъй както трябва. Аз съм опитал хората. Хората на любовта са най–интересните хора. По–интересни хора от влюбените няма. Влюбеният човек е един цвят, един чешит, дето интересува и ангелите, и боговете. Влюбеният човек никога не си губи своите интереси. Всякога има какво да изследваш в него. И когато се сърди, и когато е весел, е много интересен. Сега не мислете, че искам да ви обидя. Аз бих желал всички да сте влюбени. Някои от вас се сърдят, понеже не са влюбени. Някои от вас, като се сърдят, като ви питат защо се сърдите – защото сме влюбени. Но не е право. Аз облажавам всичките хора, които са влюбени. Нещастията в света произтичат, защото не сте влюбени, пък искате да играете ролята на влюбени. Влюбеният забравя себе си. Който не се е влюбил, постоянно мисли за себе си. Дотогава, докато мислиш за себе си, за твоето щастие, вие още не сте влюбени. Когато престанете да мислите за себе си, вече сте влюбени. Ще знаете, че сте влезли в правия път на Божествената култура. Не може да очакваме много работи.

Желая сега от вас, които не сте влюбени, да влезете в пътя на влюбването. Онези, които са се влюбили, да вървят напред, да не се обръщат назад. Всички в този път трябва да влезете, но не на личната любов, но на безличната любов, не на човешката любов, но на Божията любов. Защото човешката любов е хубава, тя добива своя смисъл при Божествената любов. Както Божествената любов, и човешката любов се събират на едно място. Тогава се ражда туй, което човешката душа иска – съединението на човешкото с Божественото. И тогава не търсете никакво противоречие в Бога, никакво противоречие в живота.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
(Три пъти)

Двадесет и седмо утринно слово
28 април 1935 г., неделя, Великден, 5–7 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder