НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Най-голямото изкуство

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Най-голямото изкуство

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, аз, живот, сега, казва, изкуство, път, мисли, себе, казвам, мога, съм, зло, свобода, ден, свободен, свят ,

Общ Окултен клас , София, 17 Април 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва"

„Кажи ми ти истината" „Ти съзнавай"

Ще прочета пета глава от Първото послание към солуняните.

Имате ли тема? (Не.) Пишете тогава върху свободния живот.

Ще говоря върху най-голямото изкуство.

Човек седи и мисли какъв е смисълът на живота. Едно мисли, друго мисли. Може да мисли какво ли не, само да се прекара времето. То прилича на следното. Един автор разправя, че някои „осмислят" живота си така. Той посетил един дом на умопобъркани. Не че са умопобъркани тия хора, но те са все гениални хора. Умопобърканите са гениални, те се мислят за гении и че са изпратени на земята да оправят света. Амбициозни хора са те. Един от тях казва на друг: „Какво правиш тук?" Понеже вижда, че е събрал една купчина сламки. „От движението на тия сламки, от тяхното преместване от едно място на друго, зависи оправянето на света." Цяла година прави той това. Започва той и от единия край на стаята ще премести тая купчина на другия край, за един ден ги премества на един сантиметър. Ден след ден той премества тия сламки, за да се оправи светът. Тогаз – лесна работа. Всеки може да си вземе по една купчина сламки и да ги премества.

Докато човекът не се научи на най-голямото изкуство, щастието не може да дойде. Вчера минават покрай градината четири госпожици от висшето общество на София да видят Изгрева. Искат да се срещнат с мен за нещо, да им се гадае бъдещето. Те казаха: „Имаш ли време да те посетим?" Казах им: „Зает съм, нямам време. Какво ви носи тук?" „Интересуваме се много от вас." Казах им: „Интересувате се като ония, които посещават най-хубавите гостилници. Вие се интересувате повече от яденето, отколкото от готвача. Докато готвачът ви готви ядене и то каквото вие обичате, по-добър от него няма. Но ако един ден направи погрешка и сготви лошо ядене, втория ден ви няма. Второто, вие търсите вашето щастие. Направили сте в живота си една малка погрешка. Някога щастието е дошло при вас в много скромна дреха, и вие така неглиже [неглиже (от фр.) - пренебрежително, нехайно] сте се отнесли към това щастие, че то се е докачило и си е заминало от вас. И ако искате сега вашите работи да се оправят, то ще намерите адреса му и ще му напишете едно извинително писмо. Това е, което мога да ви кажа сега."

Та това, което и на вас казвам, е: всеки един от вас все е обидил щастието по някакъв начин и то си е отишло.

Изкуството е животът. Животът не е проста работа. Казват: „Трябва да се живее." Когато човек разбере живота като едно велико изкуство, тогава ще се осмисли неговият живот.

Ако имате еврейските двайсет и две букви или българските трийсет и две букви, или латинската азбука, изкуството е да знаете как да ги пишете. Много хора пишат, много поети има, които пишат. Много хора изучават поезията, но от поет до поет има разлика. Скоро четох един английски поет. Казвам: какво нещо е музикалният език. Така турил думите в английския език, че всяка дума съвпада и по съдържание, и по смисъл, и по хармония. Ще каже някой: „Това е едно вдъхновение." Но вдъхновението, това е един метод на разбиране. Вдъхновява се само онзи човек, който знае, а пък който не знае, никога не може да се вдъхнови.

Снощи бях на един концерт. Свири един сръбски виртуоз. (Югославският цигулар Балокович.) Вдъхновява се човекът - знае как да си държи цигулката, знае как да произвежда тоновете, знае как да даде смисъл и красота на това, което изпълнява. И другите хващат цигулката, но публиката, като го слуша, казва: „Тая работа не е за нас." Питам тогава: ако животът като изкуство не е за вас, какво друго ще хванете? Единственото изкуство, което всеки може да залови, то е животът.

Всички искате да бъдете свободни. Животът се ражда при абсолютна свобода. Без абсолютна свобода никакъв живот не може да се роди. И всеки един живот, там дето има живот, тая Божествената, абсолютната свобода е там. Но там, дето е абсолютната свобода, в материалния свят като един резултат от свободата, от неразбирането на живота като изкуство, се ражда доброто и злото. И когато човек прави зло, трябва да бъде свободен, и когато прави добро, трябва да бъде свободен. Някои искат да знаят защо злото съществува. Защото човек е свободен. „Може да се премахне злото." Ако спрете свободата, тогава ще престане злото. Ще престане и свободата. Следователно злото е резултат от едно неразбиране на живота. Погрешно вземане на тоновете на живота, това е злото. Дисхармонията на живота, това е злото. Оная вечна хармония, в която самият живот се ражда, то е доброто, то е правилно свирене, правилно живеене. Изкуство е това. И си има известни правила, по които всеки може да живее

Някои чакат сега някое специално вдъхновение. То вдъхновението все ще дойде. Има едно вдъхновение, което идва при специфични условия. Забогатеете - вдъхновите се. Изгубите богатството си -вдъхновението изчезне. Когато малкото дете порасне, добие сила, то се вдъхновява от своята сила. Но остарее човек, изгуби силата си, изгубва своето вдъхновение. Той казва: „Моята работа се свърши." Че той нищо не е изпълнил, нищо не е учил още. Нима мислите, че онзи български цигулар, който се учи да свири „Цвете мило, цвете красно", е цигулар? Ако се ставаше виртуоз само с „Цвете мило, цвете красно", то е лесна работа. Колко други сложни работи още трябва да свири.

Ония, които не искат да изучават някакво изкуство, казват: „То човек не трябва да мисли много, че се поврежда умът му." Не. Като не мислите, се повреждате, а пък като мислите, се оправя животът ви. Даже учени хора има, които казват, че от много мислене се поврежда човек. Такова нещо няма. От много грижи, от безпокойства - да, но от много мисъл - не. Мисълта е един творчески процес на свободата. Може да мисли само свободният човек. Чистата, правата, свободната мисъл не увреждат човека, а го оправя и осмисля живота му.

Сега ще ви представя една философия.


Вземам тия две успоредни линии. Успоредните линии аз ги считам като един израз на разумното в света и по които човек може свободно да се движи. Всеки може да начертае тия успоредни линии, няма никаква философия в това. А и В, това са възможности на доброто. Това е Божественият свят. Човек може да вземе две посоки - зависи от неговото разбиране каква посока ще вземе той. Понякога ние, като разглеждаме природата, приличаме на случая в оная приказка, в която се разказва за един петел, който, като се качил на бунището и ровил - изровил един голям скъпоценен камък, ритнал го с краката си и казал: „Нямаше ли тук едно житно зърно, да го клъвна?" И търкулнал камъчето надолу. Обаче това, което е непотребно за петела, е потребно за човека. Ако тоя петел разбираше стойността на тоя скъпоценен камък, то той можеше с него да храни и себе си, и хиляди други петли като него.

Аз правя едно сравнение. Ние по някой път ритнем скъпоценния камък с крака си и търсим житно зърно, търсим едно малко удоволствие в живота си. Казвате: „Защо ми трябва да ходя да се мъча да разбирам смисъла на живота? Я да си поживея малко, да опитам едно малко удоволствие." На тоя умния петел каква му е участта, като се върне от бунището? Тоя петел не е свободен. Той, като се върне, ще влезе в един курник, който му е направил господарят. Ето неговата свобода. Влиза в един курник, гдето не е хигиенично. Ще влезе в курника и там ще почне да пее. Някой път се провиква, за да покаже, че се разсъмва. Но един ден вече не му се чува гласът. Какво е станало с петела? Станало е нещо с петела.

Ние сега мислим, че тая приказка няма отношение към човека. Виждате, че някой човек е знаменит поет, философ, учен, какво ли не. Кукурига той в курника, но един ден престане да кукурига. Казват, че е умрял. Къде е отишъл? На оня свят. Аз и сега не мога да разбера думите „умрял", „отишъл на оня свят". Но в кой свят? Много неразбрана работа е това. В горния или в долния? Ако е в горния, аз разбирам какво е, но ако е в долния, той е закъсал.

Един българин, свършил висше образование, и казва: „Най-сетне малко свободен да бъда. Все в училище досега, ограничен бях. Да си дам свобода." Отива в една кръчма да си пийне една чашка, две, напива се малко. Тръгва насам-нататък, и хоп - в един сляп кладенец влиза. Паднал вътре в кладенеца и не може да си обясни работите вътре. Седи той и пипа, търси кревата си някъде. Няма го. И казва: „Много тясна работа е тая." Търси някоя врата да хлопне, вика майка си, никой няма. Сутринта, като изтрезнял, вижда, че е паднал в кладенеца. И казва той: „Помня кръчмата, когато бях там. Помня, че пих, но как съм попаднал в тоя кладенец - не помня." Той съвсем се отбил от пътя си и как е влязъл в тоя сляп кладенец, не знае.

Всички хора сега попадат все в тоя, слепия, кладенец. И за да излезе човек от кладенеца, трябва въже, с което да го изтеглят навън. Но и онзи, който копае такива кладенци по пътя, трябва да ги запушва.

Често в човешката мисъл има такива кладенци и някои могат да попаднат в един от тях. Има и религиозни кладенци. Има и религиозни противоречия, които раждат ред още противоречия.

Например какво ще бъде положението ви, ако седите и целия си живот все се мъчите от мисълта, че сте голям грешник и че не можете да живеете по Бога. Вие мязате на оная рускиня, която отива да се изповяда пред един калугер, стар човек на осемдесет години, и му казва: „Имам един голям грях, не зная дали Господ ще ми прости греха." „Да не си убила баща си?'" „Не, по-голям." „Майка си!" „Още по-голям." „Брата си, сестра си?" „Още по-голям." Най-после нарежда, нарежда: „Да не си крала?" „Не, голям е моят грях." И казал той най-после: „Кажи си греха. Изповядай си греха." „Като си храних детето, капна една капка от млякото ми и го облизах." Близнала от своето мляко и извършила най-голямото престъпление. Може би онзи, който е създал тази приказка, е имал някаква философия, но какво бихте извадили от нея? Защо тая рускиня счита, че близането на млякото, това е най-голямото престъпление, което тя е извършила? Може би тя мисли, че това мляко не е за нея, а за детето, и следователно тя няма никакво право да ближе млякото.

Аз се спирам сега на другата страна на тоя въпрос. Ние се спираме, да се измъчваме върху известни неща, които нямат никакво съдържание.

Престъплението на човека започва от следното. Казвате: „Аз не съм свободен." Не. ако човек не беше свободен, то никакво нещастие не би имало. Но понеже е свободен, той трябва да научи сега тоя истинския път на свободата. Какво именно трябва да направи човек, за да не губи своята свобода? В злото човек пак е свободен, но той вече има половината на тая свобода. И тогава се обяснява другата страна. Коя е причината, която подбужда ниските духове или падналите ангели да изкушават хората? Какъв интерес има дяволът да изкушава човека? Понеже дяволът е изгубил своята свобода, половината от своята свобода е изгубил той, а пък понеже човек е свободен, дяволът всякога иска да се занимава с хората. Той употребява при тях своите лъжи. Един дявол ще дойде, за да ви измами, за да ви излъже. И като ви излъже, той ще се намести във вас, за да използва вашата свобода. Дяволът сам по себе си никакво зло не може да направи. Но щом със своята мисъл ви завладее и влезе във вас, чрез вашата мисъл и вашето сърце може да направи хиляди пакости. Той използва вашата свобода. И следователно направи ви вас отговорни, а пък той е безотговорен фактор за престъплението.

Гледам как се заражда престъплението. Аз стоя в стаята си вечер и гледам, влиза една мишка и се разхожда в моята стая. Върви, търси нещо за ядене тук-таме. Не е дошла да се научи нещо, но търси нещо за хапване. Ще направи някоя пакост. Питам тая мишка: „За какво си дошла?" Тя се крие под масата отдолу, влиза навсякъде, качва се. Тя казва: „Имам си известни възгледи. Аз съм дошла за нещо." Казвам й: „Аз ще ти дам една задача да разрешиш, да видим как ще я разрешиш." Турям капана, турям малко кашкавал вътре за ядене, искам да видя къде иска да учи, вън или вътре в капана. И тази сутрин слушам, че тя свири вътре като онзи виртуоз, мъчи се да пробие капана и да излезе навън. И като бута тия телове в капана, образуват се тонове, но дисхармонично. и казвам: „Тоя цигулар не взема вярно тоновете." Казвам: „Едва сега започваш, не свириш добре. Какво правиш?" Тя ми казва: „Свиря на тая китара вътре." Казвам й: „Така не се свири на китара. Не трябваше да влизаш в това училище вътре. Тоя кашкавал вътре не трябваше да те съблазнява. Не знаеш ли, че този, който е направил тоя капан, той не иска да влизат мишките в капана, да не ходят и да смущават домовете, а да живеят вън в широкия свят? И откъде се взе в тебе тоя навик да влизаш в къщите, да изгризваш това-онова, книги, дрехи, сирене, сладко, да гризеш копринените дрехи на някоя млада булка?" Мишката казва: „От деди и прадеди съм наследила това."

Казвам, точно така и хората разсъждават, казват: „Унаследено." Няма нищо унаследено. Това, което направите, ставате наследник на него, не че от баща си, от дядо си сте го наследили. Това, което сам направите, само това имате право да наследите, а пък едно чуждо нещо, което друг е направил, не можете да го наследите.

Някой казва: „Наследих чертите на дядо си." Бошлаф! Той едно време е бил като дядо, преди две прераждания е бил дядо, и тогава каквото е направил, сега носи тия навици. Той сам е бил този дядо, и казва: „На дядо си нося навиците." Той носи това, което той е направил. Всеки човек наследява това, което той е направил. Нито от баща си, нито от дядо си унаследява нещо. Носи това, което е правил. Това са изяснения.

При нашите погрешни заключения ние можем да дойдем до мисълта, че ние така сме направени от Господа, зло да правим. Не, то е заблуждение. Злото е един крив път. Ние не знаем къде се крие нашето добро, ние не знаем пътя на нашето щастие.

Първото заблуждение в света е, че търсите своето щастие вън от себе си. То е първото заблуждение. Второто заблуждение е, че това щастие можете да го намерите вън от вашата мисъл. Третото заблуждение е, че някой може да дойде по някакъв начин и да ви сложи в този път. Може да се мисли така, но онзи, който е тръгнал по този път, трябва да знае, че в живота на свободата са вложени всички възможности на щастието. Вложени са те в човека. И той трябва да разбира живота като едно изкуство. Започнете от тези елементарни работи.

И аз имам едно гадание много елементарно, което не го заменям с нищо друго. Като зная много начини да гадая, мога да стана милионер, но като срещна един човек, си служа само с едно гадание и за мен това гадание струва много повече, отколкото всички други. Срещна един човек и само по начина, по който си почесва носа, аз вече разбирам къде му е погрешката. И как се чеше, с кой пръст. И после, някой си хване носа отстрани, бутне го така, бутне го инак, това са все гадания. Това показва неговото разбиране.

Дойде нещо, захапе те на върха на носа. Не бутай, но тихо и спокойно се поразговори. Кажи му: „Какво искате, моля?" Защото някой чука на носа ти, иска да влезе. Кажи: „Моля, кой там?" А пък ти бързаш да отвориш. Не бързай да отвориш. Кажи: „Кой там?" Нека си каже името и ще му кажеш: „Като имам свободно време, тогава ще те приема. Сега съм много зает. Да дойдеш някой друг ден, когато съм свободен." Така ще му кажеш.

Сега ония, които говорят за концентрация, за възможности, за постижения в света, трябва да знаят: един човек, който иска да сполучва в живота си, той трябва да се владее. Засърби го носът - да не бута. Засърби го веждата, гърбът, кракът - да не бута, като че не го сърбят. Че това е една школа на възпитание сега. Оттам трябва да започне онзи, който разбира.

Сега да ви обясня малко от какво произлизат тия сърбежи. Хапливите мухи си имат известни хоботчета, жила. Електричеството обича да се натрупва на острите места. Когато се променя атмосферата, на жилото или на хобота на мухата се натрупва много електричество и крайно я безпокои. Тогава тя търси някой човек и като забоде хобота си в човека, електричеството му се изпразва. И щом мухите почнат да хапят хората, това показва, че времето ще се развали. Ето едно хубаво правило, патологическо правило. Ухапе ли ви муха, да знаете, че ще има промяна в атмосферата. И трябва да знаете,че по начина, по който хапе мухата и на кое място ви е ухапала, вие ще разберете дали ще има град, дъжд, буря и прочие.

Има два вида мухи. Има мухи, които хапят на физическото поле, а пък има други мухи - астрални. Когато ще се промени атмосферата отвън, у вас на върха на носа се набира електричеството и почва да ви безпокои носът, космите и прочие. Те са бутвания на астралните мухи, които ви хапят тук-там. Но човек трябва да бъде силен в своята мисъл.

Някой път поне си направете някой опит, когато имате мухи вкъщи, да видите колко е силна мисълта ви. Нали искате да заповядвате някой път? Научете се да заповядвате на мухите. Концентрирайте мисълта си и поканете тия мухи да си излязат. Аз съм правил опити. Три часа ми е вземало да ги изгоня с кърпа. Ще се крият по ъглите, по това-онова. Седна аз, и пак ще изскочи някоя муха. Двайсет минути са ми нужни да ги изпъдя със своята мисъл, а пък десет минути - да ги изпъдя с конска опашка.

Трябва да знаеш как да туряш тия конски косми. Всички цигулари, с конски опашки се прославят. Цигуларят, като тури тия конски косми на лъка, докарва хубав звук и всички хора го слушат, ако знае как да върти лъка. И онзи знаменитият цигулар има един лък, дето космите са равномерно опнати всичките. В хубавия лък не са безразборно опънати космите. В някои лъкове гледам, че космите са безразборно турени. Не. Видните цигулари имат много хубави лъкове и космите са хубаво опънати. И хубавото свирене зависи от това, че когато космите се допрат до струните, то всички косми равно се допират и тонът излиза много хубав и правилен. Ако всички косми равномерно не се допират, то тонът, който излиза, не е правилен.

Второто положение е, ръката как трябва да се движи по струните. Цигуларят трябва да бъде самоуверен, пръстите му трябва да бъдат пластични. Като си тури пръста, цигуларят да чувства тия струни. Сега аз се занимавам с едно изкуство, което за някои от вас е като случая с петела.

Да знае човек да живее - това е най-голямото изкуство. По-добри цигулари от ония, които знаят да живеят, няма. Най-добри цигулари са тия, които знаят как да живеят. Този, снощният цигулар, е един цигулар отличен. Един малък плюс му трябва и той се стреми към него. При този малкия плюс човек не само че е доволен, но може да помага. То е магическото в музиката. Има едно състояние в музиката, което ще опиша така. Свириш на един човек, на един престъпник. Може да направите опит. Той мисли да краде, да направи някое престъпление - ще му свирите. Ако вие успеете да бутнете на нужното място, този човек ще се промени, защото престъплението върви по известна музика. На пияните хора другояче свирят, на трезвите - другояче. Има една музика на доброто в света. Ако вие вземете тия тонове, той както седи, веднага ще се родят в него известен род мисли и той ще се откаже от своето намерение.

За да можете да се възпитавате в живота си, всеки един от вас трябва да опитва най-малкото. Ако не може да свири, то поне да пее. Най-малкото! Ако не може да свири и да пее, то поне да има един тъпан, едно малко тъпанче. Ако няма един тъпан, да има едно тенеке, да има нещо като тъпан с кожа отгоре. И ще си туряте пръстите отгоре и ще удряте. Ще кажете: „Какво мога да постигна така?" Много може да се постигне.

В живота хората нали се поздравяват? Защо се поздравяват? Като се срещнат сегашните хора, поздравяват се. Че това е цяло едно свирене. Още като ви хваща човек за ръката, трябва да знаете правилно ли свири, или не, правилно ли мисли, или не. Още като ви хване човек за ръката, може да знаете дали сърцето му правилно чувства, или не.

Хване ви някой човек, виждате, че ръката му е студена. Сърцето му е студено. Хване ви за ръката и усещате, че ръката му е суха. Сух е неговият ум, в него няма никакви идеи. Една ръка не трябва да бъде гореща, но трябва да има една приятна топлина, трябва да бъде мека и пластична. Човек трябва да има магнетична ръка, да изтича живот от нея.

Такова нещо е например природата. Сутрин, когато изгрява слънцето, много пъти съм правил опити. Има дни, когато слънчевите лъчи минават през влагата. Някои дни са магнетични, някои дни не са магнетични. Зависи от разположението на хората. Някой път има съчетания. Хората със своите мисли могат да попречат на правилното възприемане на слънчевата светлина. Човешките мисли и желания се събират и образуват една безпокойна среда, в която слънчевите лъчи не могат да се възприемат. Уж възприемате, но нещо ви е тъжно и мъчно. Трябва да имате една силна мисъл, за да разпръснете тия влияния около себе си. Вие трябва да бъдете така майстор в живота, както моряците някой път. За да утихне морето, разливат пет-шест, десет бурета дървено масло отгоре, за да утихне водата.

Да кажем, че вие в себе си сте в най-бурното време и сте дошъл до мисълта, че сте на умиране. Имате един вътрешен страх, как ще умирате, какво нещо е умирането. Вие губите своята връзка с Първичната Причина, изгубили сте връзката с любовта. И за какво сте се обезсърчили? Влюбили сте се в един човек, и понеже тоя човек не е отвърнал на вашата любов, вие сте прекъснали връзката си с Бога и сте се обезсърчили.

Чудни са хората. Обезсърчават се от една илюзия. Аз мога в дадения случай да зная дали обичам, но дали вие обичате, това само вие го знаете. То е моето субективно схващане. Мога да бъда донякъде прав, но мога и да не бъда прав. Този човек е зает със съвсем друг въпрос. Аз го срещам, искам да му обърна внимание, като го срещна, да ме поздравява. Представете си, че вие имате десет хиляди души, които ви познават, и ако излезете на разходка, всеки от тях иска да му обърнете внимание. Тогава няма да ви остане свободно време. Американците имат един много хубав обичай. При поздрава те само вдигат ръка и така скоро си свършват работата. А пък тук всеки ще вдигне шапка и ще я сложи. В Америка един професор минава, само вдига ръка и поздравява. А пък тук трябва да се спрете, да го погледнете, вашия познат, и да му кажете: „Добър ден." Хубаво е, но ако десет хиляди приятели ви срещнат и за всеки се употреби по една минута, всичко десет хиляди минути, колко време ще остане за вас?

Аз сега разсъждавам за вътрешния живот. Толкова неща има, които ви безпокоят. Безпокоите се за нищо и никакво. Мислите: „Как ли ще прекарам живота си?" Ако не обиждате щастието си, ще го прекарате отлично, но ако не го приемате, ако не сте се обхождали добре с него, трябва да ходите да го търсите, трябва да му пишете извинително писмо.

Не очаквай да те обичат хората. Първата философия. (Учителят показва рисунката.) От това нагоре се намират вратата. (Учителят показва линията mn.) Тук е човешката честност. Честността според мене не е морално чувство. Да бъде човек честен, това е най-високото постижение на животинския свят. Честността, това е Царството Божие на животните. А пък честността на човека, както е сега създаден, това е първата врата, през която можеш да влезеш в Божествения свят. Ако ти не си честен, ти в Божествения свят не можеш да влезеш. Честността, това е едно високо постижение на човека. И щом влезеш в Божествения свят, първото нещо, което трябва да започнеш, то е да бъдеш справедлив. А пък справедливостта прави вече различие между доброто и злото. Честността, това е първата врата, която трябва да отвориш, и ако влезеш през нея, ако вземеш тази линия на честността, ти вземаш правилно направление. Но ако ти не постъпваш честно, ще отидеш в ада. С честността - в рая, а пък без честност, с безчестието, ще влезеш вътре в ада.

Някои казват: ,.А личните чувства къде са? Аз имам най-после достойнство." В какво седи достойнството? Достойнството на човека седи в неговата честност, не в неговата гордост. Гордостта и тщеславието на човека - това са полюси. То е поляризиране. Основата на човешкото достойнство седи в честността. Честността изключва първо лъжата. При честността се подразбира, че не трябва да лъжеш себе си. Всеки, който лъже себе си, не е честен. Всеки, който се опитва да лъже себе си, е нечестен. Ти си направил нещо, но казваш: „Аз не го направих." Ти кажи: „Аз го направих, но мога да го изправя." Казват ти: „Невярно вземаш тоя тон." Кажи: „Да, но мога да се науча. Не мога да пея правилно, но мога да се науча да пея правилно." „Слаб човек си." „Така е, но мога да бъда силен."

Няма нищо, което да не може да се изправи. Мярката е: можете да изправите всяка грешка или слабост в една секунда, в две секунди, в три секунди, в десет секунди, в една минута, в десет часа, в един ден, в една седмица, в един месец, в една година, в десет години, в сто години, в петстотин години, в десет хиляди години. Но и в едната секунда вие можете да я изправите сега. И на всекиго едното от вас бих му казал: още само едно условие се изисква - да не лъжете себе си. Защото, щом лъжете себе си, и мене ще излъжете, пък аз не се лъжа. Като казвам, аз сам не се лъжа, не подразбирам, че мене не можете да излъжете. Вие можете да ме излъжете, и след като ме излъже някой, аз познавам, че ме е излъгал, нищо повече. Идва някой човек при мен, аз зная, че ще ме излъже, и пак ме излъгва. Казва: „Беден съм. За Бога! Закъсал съм." Каквото ми иска, вярвам му, давам му. Отива той, и пие. Казвам: „Излъга ме." Но не съжалявам за това. Аз не се лъжа, той се лъже. Втори пък пак идва при мен. Аз имам, той няма. Той казва: „За Бога." Пак му давам и казвам му: „Когато престанеш да ме лъжеш, твоите работи ще се оправят." Или другояче казано, някой идва при мен и ми казва: „Кажи ми как да се оправят моите работи." Казвам му: „Като престанеш да ме лъжеш, ще се оправят твоите работи." „Ама лъгал ли съм аз?" „Много пъти."

Второто тълкуване сега: когато престанете да лъжете себе си, ще се оправят работите.

Че Господ е във вас, вие можете да намерите Господа да ви даде всичкото. Той ще ви даде всичко, но вашата глава ще пострада. И няма нищо, което човек да е поискал и помислил, и да не му даде Господ. Каквото помислиш в живота си, все ще ти дойде.

Един пример. Някой човек искал да пуши цигари. Среща едного, иска му, но приятелят му казва: „Нямам." Среща друг, пита: „Нямате ли една цигара?" „Нямам." Този човек е просил, просил десет, петнайсет, двайсет години и си казва: „Защо нямам пари, та да се напуша. Да купя тютюн, та да се напуща веднъж." Той се възмущава, защото се унижава, цял живот просил. „Все прося. От този да искам една цигара, от онзи да искам една цигара."

Някои деца нали даже търсят угарки от цигари по земята, за да пушат." Но какво се случва най-после? Този човек се изменя един ден. Разбира, че тютюнът нищо не струва. Тогава всичките тия приятели се изреждат да го черпят. И като го срещат, му казват: „Заповядай една цигара." Той отказва. Тъкмо откаже, отиде на друго място и там му казват: „Заповядай една цигара."

Това е злото в света, това е опасното на нашите желания и разбирания. Злото е един навик. Някога може би тая енергия е била полезна и потребна донякъде, но това е опакото вече. Човек вече е достигнал до една точка, в която нещата са се изменили. Има неща, които за животните са били позволени. Например конят се е научил да рита, волът - да боде. На място са били тия работи, за да се бранят. Кучето се е научило да хапе, змията - да се обвива. Но влезеш ли в живота като човек и ако дойде някой при тебе, ти го ухапеш, или дойде някой, и ти го ритнеш, тогава? Тия навици, които служеха за спасително средство на низшето животинско царство, ти тия навици като човек не можеш да употребиш.

И в мисълта има ритване. Дойде някой човек и ти го ритнеш с мисълта си. Всяка негативна, отрицателна мисъл е ритване. Ти казваш: „От мен човек няма да стане." Ти с това риташ.

Не се произнасяй върху Божиите работи. Ще кажеш така: „Не, ще стане! Ще стане!" Турете една запетая между едното и другото. Няма да казваш: „Това и това няма да го постигна." Ще се поправиш и ще кажеш: „Всичко ще постигна." След като имаш една несрета в живота си, тури една запетая. След като имаш една погрешка, тури една запетая и кажи: „Ще я поправя." Всяка поправка е една придобивка. Всеки цигулар, който взема погрешно тоновете, той втори път взема по-вярно това, става по-мелодичен.

Казвам сега: да се живее, то е най-голямото изкуство.

И като се научи човек да живее, тогава всички други изкуства се подчиняват на законите на живота.

Това е първото изкуство, което е основа на всички други изкуства в света, които искате да постигнете.

Първите кандидати, които искате да се запишете в училището, ще дойдете, без да ме лъжете. Ще дадете обещание да не ме лъжете. И второто обещание: и себе си да не лъжете. И третото обещание: всякога на Бога да служите.

Три неща: мен да не лъжете, себе си да не лъжете и на Бога всякога да служите.

И които се записват ученици, само така се приемат.

На Бога всякога да служите, а не по някой път да служите, а някой път - не.

6.15 часа

Двадесет и девета лекция на Общия окултен клас

17 април 1935 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, аз, живот, сега, казва, изкуство, път, мисли, себе, казвам, мога, съм, зло, свобода, ден, свободен, свят ,

Общ Окултен клас , София, 17 Април 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder