НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да обичаш и да те обичат

Да обичаш и да те обичат

Най-често използвани думи в беседата: любов, има, аз, човек, може, живот, обича, всички, свят, казва, себе, хора, обичат, всичко, нещата, друг, могат ,

 Неделни беседи , София, 7 Април 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

„Духът Божи“.

Ще прочета последната глава, 8-та глава от книгата „Песен на песните“, която много рядко се чете. Тя е последната и най-малката глава. В нея има нещо каноническо, тя трябва да се чете от най-старите хора. Някой път съвсем не трябва да я буташ.

Песента – „Аз в живота ще благувам“.

„Песен на песните“ е една книга, любовно-драматична. Тя е един малък опит за драма. Има три форми в живота, чрез които съвременните учени го изразяват. Едното положение е трагичното в живота, трагедията, в която главните герои умират. И двамата главни герои умират. И поколенията след тях така живеят. И Христос свърши с трагедия. Това, дето се казва, че възкръснал, това е втората фаза на живота му. В първата фаза той свърши трагично и учениците му се разпръсват. После се разпространи учението Му, след възкресението. Почти целият човешки живот завършва с трагедия. Животът сам по себе си е драма, в която героят и героинята минават през големи изпитания, но остават живи. След това иде третото положение в живота. Комедия е, когато героите нямат трагичен край, нямат и драматичен край, но имат комичен. Комедията е сянка на трагедията и на драмата. Така аз ги определям. Може да има и други определения в речниците. Когато в комедията е представен човек, който много страда, не мислете, че той трагично умира, не той не умира, но си представя неща, за които няма никакво понятие. Това е комичното в живота.

Казвам, това са три фази в живота, които не могат да се избегнат. И аз не зная, ако те не съществуваха, какво щяха да пишат нашите писатели. Ако нямаше драма, ако нямаше трагедия, ако нямаше комедия, как щеше да се опише животът. Това са контрасти. Трагедията започва по един начин, а свършва по друг начин. При трагедията и двамата умират. С тях се свършва всичко, там има трагичен край. Може да е вероятно, може да не е вероятно. Дали е вярно или не вярно, който има знания, може да провери нещата. Който вижда, той пак може да провери нещата. Но онзи, който не вижда, който няма знание, той трябва само да вярва. Това са отношения в живота. За да се провери дали някой човек страда, той трябва да има едно съвършено чувство. Това чувство е необходимо, за да провери човек дали има друг свят, или няма. Онзи свят, за който хората не виждат, е един свят непознат. Този свят се нуждае от доказателства. Аз пък мисля, че няма нужда да се доказва онзи свят. Аз мисля, че няма нужда да се доказва, че слънцето съществува. Даже и най-простите животни, които нямат никакви разсъждения, все-таки усещат, че има нещо, което съществува. Какво е тяхното понятие за слънцето, то е друг въпрос. Все-таки те съзнават тази реалност, понеже от тази реалност се подкрепя техният живот. Сега каквото е другият свят за природата, за Бога, все-таки ние съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Какво е то, ние не го съзнаваме. Можем да му дадем една или друга форма, можем да го отричаме или поддържаме, но нито доказателството, нито отричането допринасят нещо за реалността. Реалността е нещо независимо от нашите доказвания или отричания. Нашите доказателства допринасят нещо за самите нас, но за самата реалност нищо не допринасят. Какво печели Господ, ако Го доказвате или какво печели ако Го отричате? Мъчно е да се докаже какво е състоянието на един човек, за когото се казва, че не вярва в Бога. Казвате за някого, че вярва в Бога. Какво нещо е веруюто или какво нещо е вярата? Никой не може да даде един конкретен образ какво нещо е да вярва човек в Бога. Никой не може да даде един конкретен образ какво нещо е да не вярваш в Бога. В ранната възраст младите вярват в Любовта, а старите не вярват. В това отношение младите са вярващи, а старите са безверници. Старите казват на младите: Опитайте я, ние я опитахме. Младите казват, ние не искаме да опитаме Любовта, ние вярваме в нея. Те казват: Любовта е едно богатство, ние трябва да го опитаме. Като остареят и те казват като старите, че не вярват в Любовта и я отричат. Младите вярват в Любовта и искат да я опитат, старите я отричат. Кои от тях са на правата страна? – И двете страни са прави. Аз разсъждавам малко по другояче. Ние отричаме нещата в положителен смисъл и възприемаме нещата пак в положителен смисъл. За пример, ако поддържам че съм гладен, това показва, че съм млад. Някой казва: Аз съм сит, аз вече съм се наял. Това е старият човек, който отрича яденето. Старият човек отрича Любовта, той се е наял. А младият, който поддържа Любовта, той тепърва има да яде. Както виждате, моята философия е малко по-друга. Като срещнете един човек, вие ще го попитате, наяде ли се? – Да. – Щом си се наял, ти ще отстъпиш своето място на нас, ние да се наядем. Тъй щото, когато старият каже, че Любовта нищо не струва, младите ще му кажат: Бъди тъй добър да ни отстъпиш своето място, ние да опитаме тази реалност. Като се наядем! – И ние ще я откажем. Тогава младите ще дойдат да търсят Любовта, а пък старите ще я отричат. Отричането на нещата не показва, че реалността не съществува, но тя е вътре в тебе; старият казва, че Любовта е отвътре, а не отвън, когато младият казва, че Любовта е отвън. И тук пак се различават. Те се различават малко в Любовта. Старият казва, че Любовта я няма, а младият я търси. Старият казва: Аз тук ще спра. Младият казва: Аз бих дал всичко да позная Любовта. Понякога хората се опитват да подкупят някого да ги обича. По-глупава работа от тази няма. И бъдете уверени, че ако дадете пари на онзи, когото обичате, вие ще изгубите Любовта, която имате. Ако някой те обича, той не те обича нито за парите ти, нито за къщата ти, той те обича за нещо друго, за нещо безкористно. И ако ти речеш да му се разплатиш, ти ще изгубиш Любовта, която той има към тебе. Ако искаш по някакъв начин да покажеш Любовта си, ще я покажеш по своему. Не е въпросът да задължавате този, който ви обича, да ви прави услуги. Не казвайте: Понеже ви обичам, направете ми това и това, и онова. Който има Любов в себе си, той няма нужда от никакви услуги. Питам: Мислите ли, че онзи, който ви обича, е сиромах човек? Аз разсъждавам малко по-другояче. За да обичате един човек, той трябва да съдържа някаква ценност в себе си. Повидимому той може да се показва прост, да няма някаква особена форма, да не е богат, но в себе си има някаква ценност. Вие минавате покрай един камък, който няма никаква ценност, но го подхвърляте. Защо? – Защото не разбирате неговата ценност. Обаче онзи, който разбира, взима този скъпоценен камък и го излъсква, той знае, че този камък струва милиони. За това го взима. Следователно онзи човек, когото вие обикнете, в даден случай струва много, той има някаква ценност в себе си. Тази ценност с нищо не може да се откупи. Любовта е нещо, което нито можеш да купиш, нито можеш да продадеш. Тя е тъй свободна, както светлината свободно идва и си заминава. Тя никъде на гости не остава. И ако ѝ речете да направи някаква услуга, тя не прави. Любовта прави услуги от само себе си, но ако и речете да направи някаква услуга, ако изисквате от нея, тя си заминава. Ако започнеш да мислиш върху въпроса дали някой те обича, или не, ти вече си загубил половината от Любовта си. Ако почнеш да философствуваш върху нея, тя след няколко време ще си замине. Това психологически е вярно. Тъй щото за Любовта никой не мисли дали те обича някой или не. Питам ви, от ваше гледище, кои са признаците дали някой ви обича или не. Първият признак, че някой е обикнал една мома е този, че тя е станала хубавица. Щом е грозна, никой не я обича. Щом почне да става хубавица, обикнал я някой. Първият признак, че някой е почнал да ви обича, е това, че ставате хубави. Дали знаете това или не, то е друг въпрос. Това е една от диагнозата. Вторият признак, че е почнал някой да те обича е това, че ти вече не си заспал. Ти започваш да се движиш натук, натам, да се мърдаш, да човъркаш нещата и не се подчиняваш на никого, тогава ставаш особен, имаш особено мнение, не се подчиняваш, не се подчиняваш. Тогава ти ставаш бамбашка човек. Третият признак, когато те обикне някой, ти ставаш мекичък, приятен като някой ароматичен плод. До преди да те е обикнал, ти си бил груб, но след това ставаш мекичък, нежен. Следователно, ако не си мекичък, ако не се мърдаш, т. е. ако не мислиш и ако не си станал красив, никой още не те е обикнал. Ако имаш тези три качества в себе си, това показва, че те е обикнал някой. Кой е той, това не е важно, то не трябва да се прави въпрос. Това са външните признаци на Любовта, които са верни. Всички хора на Любовта са красиви. Когато те обикнат и когато обичаш, винаги ставаш красив, само че в двата случая има разлика в тази красота. Когато обичаш ще станеш красив по един начин, а когато те обичат, ще станеш красив по друг начин. Когато обичаш, ще бъдеш мъж. Когато те обичат, ще бъдеш жена. Когато обичаш, ще развиваш своя ум. Когато те обичат, ще развиваш своето сърце. Това са донякъде разяснения върху Любовта. Аз говоря върху Любовта малко философски. Но каквито обяснения да са дали писателите върху Любовта и те са прави. Тъй като те описват Любовта, това са външни признаци на това преходно състояние в човека, което те наричат Любов. Например те често описват, че героинята припаднала от Любов. За да припадне един човек, той може да припадне само от страх. Аз не зная каква любов е тази, при която се припада. Според мене това е едно патологическо състояние на любовта. С това припадане на героинята авторите искат да кажат, че тя е била много чувствителна, вследствие на което е припаднала. Човек на Любовта никога не припада. От Любов човек никога не припада, но без Любов всякога може да припадне. Една майка може да припадне от това, че синът ѝ умрял. Любов, която допуща, че синът ти е умрял, не е любов. Който има Любовта, той не може да бъде безверник. Който има Любовта в себе си той вярва, че общият живот е целокупен и че всичко в него живее. Той вярва, че хората могат да се изменят, но онзи човек, когото той познава, живее и в този, и в онзи свят. Онези, които имат Любовта в себе си, вярват, и тази вяра, това качество в тях, излиза така спокойно, така непринудено. Казвате: Докажи това. Какво ще го доказвам? Аз живея в това, няма какво да го доказвам. Аз зная това, няма какво да го доказвам. Аз зная това. Ти срещал ли си ангел? Че земята е пълна с ангели. Всеки ден се срещам само с ангели. Има ангели, които са като професори в университета, има някои ангели като химици, трети като физици, други като проповедници, като държавници, като офицери, като генерали и царе има ангели, на всякакви длъжности са назначени те. Това е, което аз зная. Дали го приемате или не, то е друг въпрос. За мене това е една реалност, а за вас това е суеверие. За мене вашите вярвания са една глупост, едно отричане. Вие нищо не знаете, нищо не виждате, но отричате нещата. Аз пък ги виждам и всеки ден проверявам нещата. И Христос казва на учениците си: „Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят“. По-нататък Той казва: „Аз излязох от Отца си и се връщам при Него“. Той знае от де е дошъл и де отива. Има хора, които виждат и отзад, и отпред. Те виждат на хиляди километри разстояние, ясновидци са те. На такива хора трябва да се има доверие, виждат те. Има хиляди хора, у които днес това чувство е силно развито. Мнозина от вас могат да искат да видят нещо, но външното виждане нищо не доказва. Ето учените хора са изобретили микроскопите, с които разглеждат и най-дребните частици. Един обикновен микроскоп увеличаваше досега две хиляди пъти. Ако разделите един милиметър на две хиляди частици, с този микроскоп ще видите една две хилядна част от милиметъра. Сега обаче има микроскопи, с които можете да увеличавате толкова, че да виждате даже една милионна част от милиметъра. И за в бъдеще, аз мисля, че ще има един по-чуден свят. През време на войната един английски учен изнамерил някаква течност, през която могъл да види етерния двойник, който излязъл от човека. Той виждал двойника на човека да излиза около един пръст вън от тялото му. Като наблюдавате през тази течност, ще видите как излиза етерният двойник. Когато е в здравословно състояние, човек има един цвят. Когато е в болезнено състояние, той има друг цвят. От цветовете можете да познаете дали състоянието на човека е здравословно или болезнено. В сегашния век не е въпросът да се отричат нещата. Отричането нищо не доказва. Това, което за едни съществува, за други не съществува. Нима за мравите човек съществува? Те даже нямат понятие за човека. Нима за дребните микроорганизми човек съществува? Но, въпреки това дали за тях съществува или не, ние съществуваме. Това ни най-малко не ограничава, не отрича нашето съществувание. Това ни най-малко не ограничава, не отрича нашето съществувание. Дали ние отричаме един свят по-висок от нас, това е друг въпрос, но съзнанието на съществата, които са над нас, ни най-малко не се ограничава. Нито един психологически факт не се изменя от нашето отричане или доказване. Ти искаш да направиш нещо и цяла нощ се бориш, ти се намираш в борба, тази борба произлиза от тебе. Ти се бориш ден и нощ, докато най-после решиш в себе (си), че трябва да извършиш това, което си намислил. Ти виждаш, че не си господар на положението. Но кой те застави тогава да го правиш? Някой казва: Аз мога да направя всичко. – Това е друг въпрос. Едно трябва да знаете: Сам в света човек нищо не може да направи. Когато в даден случай вие правите нещо по своя воля, вие не сте в закона на Любовта. Аз отричам, че Любовта произтича от човешката воля. Любовта е един акт на Божественото в човека. Когато ти се запалиш от Любов, това е Божественото, което действува в тебе. Казва Писанието, че Бог е и в животните, и в хората. Любовта се дължи на Божествения импулс, който твори. Когато и животните дойдат до този Божествен импулс да работи в тях, съвсем се изменя и тяхното естество. Вижте онази кокошка, която мъти своите пиленца. Тя е толкова разточителна, за нищо не мисли, но щом излюпи пиленцата си и стане майка, нейното естество съвсем се изменя. Докато Любовта (е) в нея, нейното естество съвсем се изменя. А вие казвате за някого, аз няма да го обичам. Чудни сте вие! Та най-първо Любовта не произтича от вас. Тя е една привилегия за вас. Ако вие обичате някого, радвайте се, че Божественото се е проявило у вас. Вие сте едно стъкло, през което светлината минава. Благодарете, че сте станали проводник за Божественото. Като мине светлината през вас, ползуват се вашите ближни и вие.

Та има неща, които трябва да се дадат на подрастващото младо поколение. И мъже, и жени трябва да се домогнете до една права философия на живота. Казвате: Не струва да се обича, но човек трябва да уреди своя живот. Никой не може да уреди своя живот. Друго е важно, човек трябва да запази живота си, който му е даден, а не да урежда своя живот. Какво ще уреждате живота си? Ако Онзи, Който е създал живота, не е предвидил нужното количество въздух, светлина, вода и храна за всички живи същества, как щяхте вие да го уредите? Казва някой: Аз отричам всичко. Не е така, не можете да отричате нещата. Това е една драма. В дадения случай аз не отричам нещата, но казвам: Ето и Соломон се опита да напише една драма, не трагедия. Тук мистиците разсъждават, че той бил една събудена душа, която търси Любовта. Там в първия стих на прочетената глава Соломон казва: Дано ти да ми станеш близък, като брат, да те хвана, да те прегърна, да дойдеш с мене. Това показва, че душата иска нещо конкретно. Понеже е на земята, тя не обича да се занимава с вятъра. Тя иска да хване нещо, да го прегърне, да почувствува пулса на сърцето му, топлината на живота, който слиза от него. Тя иска нещо реално. Вечер нали сте били в любовни отношения, искате да прегърнете любовницата си. Спиш и тъкмо прегърнеш любовницата си, и сутринта виждаш, че държиш юрганя. В Любовта нещата са реални, а извън Любовта не са реални. Любовта е великото, реалното в света. Всичките ни скърби в света произтичат от единствения факт, че ние понякога спим и като се събудим, виждаме, че държим юргана в ръцете си. Това е скръбта. Друг пък си предполага, че никой не го обича. Там е трагедията на живота, че юргана държиш в ръката си. В Любовта не може да има промяна. Ако има промяна, аз я обяснявам малко по-другояче. При моите изследвания аз съм правил много наблюдения, а днес разбирам Любовта и на младите, и на старите. Аз не искам да кажа, че старият е глупав, нито искам да кажа, че младият е глупав, само че старият има едно разбиране, а младият има друго разбиране, но и двамата вървят в една и съща посока. В края на краищата и двамата ще имат една и съща опитност. Когато една душа се събуди, тя вече почва да търси Любовта. Когато човек се влюби, започват хората да го презират, да го считат извеян. Един виден германски професор бил много обичан от студентите си и той държал много добре лекциите си. Всички студенти били доволни от него. По едно време идва на лекциите му една студентка, в която той се влюбил. Когато тя присъствала на лекциите му, той преподавал много добре. Но когато я нямало в аудиторията, той ставал като захласнат, търсил я с очите си и лекциите му не вървели добре. Щом дойдела, той се вдъхновявал и държал добре лекциите си. Каквото и да направи тя, накъдето да се мръдне, той ставал неспокоен. Питам: Какво е станало с този професор? – Тя е дошла много близо до неговия ум. Тя е дошла много близо до неговите очи, че той нищо не може вече да вижда. От как е дошла тя, той вече започнал да забравя лекциите си. Предметът на Любовта отвлича вниманието на човека и той започва вече да забравя майка си, баща си. Аз съм виждал как влюбените деца седят под ябълката. Майката изпраща детето си да купи масло в някое шише, а то се спряло пред ябълката и гледа. Седи то там един–два часа, но като се върне дома си, има пеене. Като се влюби дъщерята, майката и бащата се намръщват. Всички хора говорят за Любов, но като видят, че дъщеря им се е влюбила, те настръхват, искат да знаят кой е този момък, дали заслужава тази Любов или не. Те искат да знаят още момъкът ли се е влюбил или дъщерята им ли се е влюбила в него? Защо? Защото ако момъкът се е влюбил в нея, тя печели, красива ще стане. Ако стане красива, малко кротка, това показва, че момъкът я обича, той се е влюбил в нея. Ако пък дъщерята стане малко енергична, свободна, започва свободно да мисли, това показва, че тя се е влюбила в момъка.

Сега аз не искам да вляза по-дълбоко в психологията на въпроса, но разгръщам само крайчеца. Понеже, вие сте били млади, знаете тези работи, кога са ви обичали и кога вие обичате. Соломон тълкува този въпрос. Той е бил една пробудена душа, която е търсила реалното. Ние не се занимаваме с временния живот, с временната любов. Като се влюби някой човек, той казва на възлюблената си, че ще ѝ бъде верен до гроба. Не, любов, която е вярна до гроба и пред гроба тя е слаба любов. Сегашните автори пишат за любовта, която минава зад гроба. Това е Любов. Аз не свързвам любовта с брака. Бракът е търговска сделка. А Любовта е един Божествен процес, който е общ за цялата природа. Той е непреривен процес в цялото космическо битие, във всички същества от най-малките до най-големите. Между ангелите брак не съществува. Ако един ангел рече на небето да се ожени, ще го изпъдят от там. Ако двама ангела си кажат една груба дума помежду си, както хората в брака си казват, от тях нищо няма да остане. Та няма помен от груби думи. Те нямат такива опитности, каквито хората имат. И ангелите като хората без крила, те са добри хора, крайно разумни, които разбират дълбокия смисъл на природните закони. Те имат грамадна сила, могат да се проектират със своите 25 милиона крила, като на аероплан. Те могат да хвърчат с бързина по-голяма от тази на светлината. В едно кратко време един ангел може да преброди пространството, да мине от една звезда на друга. Не, че всички ангели са крайно разумни и те са на степени помежду си, но в сравнение с хората те седят много по-високо. Така и между хората има разни степени на развитие.

Но да не се отвличаме по-нататък. Това е едно бъдеще, което ви очаква. Вас да не ви е страх от този свят, защото светът, в който днес живеете, е един идеален свят за по-висшите от вас същества. Те се стремят към този свят. Един ден и те трябва да дойдат до тези форми, в които ние се намираме. Тъй щото всяка форма, която се създава, отваря врата за влизане в един свят. Кое е онова, което създава човекът? – Неговата мисъл. Мисълта определя човека. Единственото същество, което мисли на земята, това е човекът. Мисълта, това е свободата на човека. Чрез своята мисъл човек се е освободил от всички ограничения. Силата на човека е в самия него, и той може да се освободи от всички несгоди, които съществуват на земята. Само че човек не може да се освободи нито в един ден, нито в една година, нито в един живот. Ако имат търпение, всички могат да се освободят. И тогава всеки мъж, всяка жена, всяко дете, всеки господар, всеки управляващ ще носи в себе си тази свобода. Ако всички хора, ако всички народи се съединят колективно, всичко ще могат да направят. Сега ние седим на земята и се молим на Господа да ни освободи от всички злини, които съществуват на земята, от неразбиране, от едно вътрешно разединение. Това е една разпокъсана философия, чрез която ние отричаме любовта. Тогава кое е онова, което ще донесе идеал на живота? Казвате, че трябва да имате пари. – Парите, към които се стремят хората, това е знанието в живота. Но всяко знание произтича от един съвсем друг източник. Който има знание, той ще бъде силен човек. Ако си слаб човек, ти нямаш никакво знание. Ако те е страх от страданията, ти си слаб човек. Страданието е негативната страна на живота. За да се предпазиш от най-неблагоприятните условия, които биха станали в живота ти, на които можеш да се натъкнеш, това може да направи само Любовта. Онова, което може да подкрепи живота ти, това е Любовта, която трябва да се разглежда всестранно. Тази Любов се отличава. Когато сте в най-лошото си състояние, вие можете да направите опит да видите нейните сили. Това не може да стане мигновено, но постепенно. Ако държите ума си съсредоточен, ще забележите, че онзи мрак, който е в ума ви, постепенно ще почне да се намалява като на зазоряване. Тези отрицателни мисли ще почнат постепенно да се оттеглят, както се оттеглят облаците. Тогава вашият хоризонт, вашето небе ще почне да се изяснява и на хоризонта ви ще се яви едно слънце. Тогава вие ще усетите в себе си една радост, че всичко можете да направите. В дадения момент вие ще се усъмните в себе си и ще кажете: Дали е вярно това или не е вярно. Дали това е възможно или не е възможно. Щом се усъмните, веднага всичко ще рухне и вие ще се върнете в първото си състояние. Питам: Тогава кой е признакът на реалността. Казвате, че парите са реални. – Не е така. Представете си, че имате пред себе си един паралитик, който не може да яде. Турете пред него един милион и вижте дали тия пари ще му помогнат. Парите няма да му помогнат. Значи парите не са никаква реалност за него. Те няма да му помогнат. Обаче, има случаи когато Любовта може да лекува. Един млад момък бил парализиран. По едно време му казали, че иде неговата възлюблена, която той отдавна очаквал, този момък веднага станал от леглото си, облякъл се и излязъл навън. И парализията веднага му изчезнала. Питам: Кое е по-силно – парите или Любовта. Това, което в даден случай може да възвърне здравословното ти състояние, да те направи самостоятелен човек и да те освободи от ограниченията, това е реалното. А всичко друго аз наричам условия в живота. Парите, запример са едно условие, силата е едно условие, знанието е условие, богатството е условие. Не отричам и тия неща, но казвам: Реалното в света, което дава сила и мощ на човека, това е Любовта, Божественото в човека, което трябва да се разгласява. Тази Любов не обича много да се говори за нея. Тя обича повече да се работи за нея, отколкото да се говори за нея. Онзи човек, който е запален от тази Любов, който я разбира, другояче му са отворени очите. Аз не съм виждал по-красиви очи от очите на онзи човек, у когото Любовта прозира. Като го погледнеш, той мяза на едно ясно небе, украсен с всички звезди. Той представя един необозрим свят, с всичката си красота и сила, и величие. Той не се усеща слаб човек. Като дойде Любовта в тебе, ти усещаш като че цялата вселена е в тебе. Ти вече възприемаш и слушаш Любовта на всички същества. Тяхната Любов и твоята Любов е едно и също нещо. Тогава ти чуваш гласа на всички ангели, на всички светии, на всички същества по света. И те всички казват: Какъв велик смисъл има в живота. Влюбеният не се страхува от смъртта.

Сега Соломон (се) заел да опише Любовта. Соломон показва своето тщеславие. Като се влюби, искаше да напише една драма, че за в бъдеще да го знаят всички хора, да не го забравят. Възлюблената му имаше лозе и казваше: Моето лозе е пред мене /12 ст./.

„О, ти, който седиш в градините, другарите внимават в гласа ти. Направи ме да го чуя“. – Кого да чуеш? „Бързай, възлюблени мой!“ – Кой говори тук? – Тя говори. Соломон имаше 300 жени и 900 наложници. Това са човешките заблуждения – „бързай възлюблени мой и бъди подобен на сърне или на еленче върху ароматичните гори“ /14 ст./. Това показва един човек, който трябва да се освободи от всичките временни заблуждения в себе си, но (и) от външните. Някой казва: Аз не се нуждая от богатства. – Не е въпросът там. Ти можеш да бъдеш най-богатият човек в света. Злото не е в богатството. Злото седи в неразбирането на живота, понеже всяко богатство е една възможност за тебе. Богатството има смисъл, да станеш чрез него проводник на великото, да помагаш на ближните си и тогава знанието, което имаме, и силата, която имаме, и доброто, което имаме, всичко, каквото имаме, за всичко ние сме проводници, изпратени от невидимия свят да помагаме на онези, които имат нужда. Това не значи, че към целия свят, но в даден случай поне към един малък кръг. Какво по-хубаво от това, ако можете да проявите своята Любов. А вие чакате другите да ви обичат. И това е хубаво, не е лошо хората да ви обичат. Но две неща има в живота, които аз считам най-хубави. Няма по-хубаво нещо в живота от това да ви обичат, и няма по-хубаво нещо от това вие да обичате. Това са най-хубавите, най-добрите неща – да ви обичат и да обичате. Да оценяваш, когато те обичат, и да си оценен, когато обичаш. Значи ти да цениш Любовта на онзи, който те обича, и този, когото ти обичаш, да цениш твоята Любов. Който те обича, той никога няма да ти пише любовно писмо. Аз говоря за една Любов, в която няма никакво писане на писма. Който те обича, той само ще ти говори, да го виждаш. Как да не го виждам? – Там е противоречието именно. Че в един момък се влюбват сто моми. Тогава от де ще знаете коя го обича. Как ще познаете коя го обича. Дойде едната, той казва, тази е. После дойде другата, пак казва: Тази е. Дойде третата и така се изреждат една след друга, и той не може да познае коя е онази, която го обича. И той не знае как да определи коя го обича. Какво представят всички тия моми? Това е непонятно за вашия ум. Стоте моми един ден ще станат една мома. Като говорим за истинската Любов, за Любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички тия души, които от памти века са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло. Хиляди души, събрани на едно място, образуват Любовта на една сродна душа. Хиляди души, събрани на едно място, образуват Любовта. Хиляди и милиони капки вода, събрани на едно място, образуват един извор.

Казвам: Малката любов е заради нас, тя внася утеха, а голямата Любов внася живота в човека. Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел. Това е щастието на човека. Всички онези, които са писали по този въпрос, казват, че щастието е възможно само при Великата Любов, в хилядите и милионите души, събрани в едно, които могат да те обичат и в хилядите и милиони души, съединени в тебе, могат да те обичат. Следователно, това е Любовта, това е драмата на живота. Това е стремежът на цялото човечество – да се обичат. И аз бих желал така да се обичат всички.

„Благословен Господ Бог наш“.

Тайна молитва.

26 неделна беседа от Учителя,
държана на 7 априлий 1935 год.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: любов, има, аз, човек, може, живот, обича, всички, свят, казва, себе, хора, обичат, всичко, нещата, друг, могат ,

 Неделни беседи , София, 7 Април 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder