НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Първото стъпало на Любовта

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Първото стъпало на Любовта

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, сега, има, можете, казва, търпение, любов, търпелив, право, свят, съм, всички, може, казвам, път, бях, бъдете, страх ,

Общ Окултен клас , София, 3 Април 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва"

„Аз в живота ще благувам"

Ще прочета втора глава от Второто послание Петрово.

Някои бесят някои хора, за да дадат пример на други да не правят престъпления. Страда само обесеният, а пък другите се учат, правят си своите заключения. Казват: „Заслужил е той." Някой път, когато има известни разбирания, неприятно е да се чете такава глава.

Петър е прав, ако вземем човешкия живот в неговата чистота. Не какъв трябва да бъде земният живот, а какъв трябва да бъде Божественият живот, който човек трябва да живее. Престъпленията, които хората вършат, не стават в тяхната плът. Там се явяват, но започват в умствения свят. Вземете един светски и един религиозен човек. По какво се различават един банкер, който е християнин, и един банкер. който е езичник? Единият дава пари на заем със законната лихва дванайсет процента и другият - пак така. Даже някои се оплакали на английски лорд, че давал с висока лихва парите си. А англичаните минават за много набожни.

Вие досега всички почти имате един морал - изключително да угодите на обществото, на баща си, на майка си. Но малцина са от вас, които имат страх Божи. Колко от вас са с едно висше съзнание, с един вътрешен закон за действие?

Например мнозина от вас няма да влязат в градината да откраднат ябълки. Но ако го няма господарят и като не гледа никой, може да вземете в джоба си. „Една ябълка, нищо" - казвате.

Защо човек го е страх пред хората, а пък не го е страх пред Бога? Не го е страх от Бога, защото не вярва, че съществува, а пък от хората го е страх, понеже знае, че ги има. За Бога казва: „Я съществува, я не." Трябва да знаете, че Бог едновременно има едно проявление, за което хората нищо не знаят. При всеки един човек има четири очи: през двете гледа Господ, а пък през другите две гледа той. И с животните е така. Някое животно, като те погледне, седи, седи и казва: „Лош човек си ти." И започва да те лае. Във Варненско имаше един човек, Дели Васил. Лудостта му седеше в това, че той трезвен никога не ходеше. А пък интересно е, че най-лошите кучета в село не го лаят. Като го видят, кучетата си въртят опашките. Куче не го хапе. Всички кучета млъкват, като дойде той. Как ще си обясните вие това?

Вие наричате един човек изправен, който пести, който си урежда живота, а пък онзи, който е малко разточителен, дава тук-там, казвате: „Смахнат е той." Първият морал е за света, а пък вторият - за невидимия свят. Човек трябва да бъде на земята проводник на Божественото. Често, когато аз говоря, имам предвид следното: човек да бъде проводник. Защото, щом не е проводник, то грехът се набира. У човека грехът се набира така, както се набират отрови при лошо хранене, лошо дишане и лошо мислене. Ако едно дете, колкото баща му и майка му да са здрави, ако то не се храни както трябва, то храната ще създаде останки в неговите черва, ще създаде ред условия за болести. Ако това дете не диша както трябва, не се храни както трябва и не мисли както трябва, то след четири-пет години съвсем ще се измени неговият характер.

Някои път вие се чудите, как така, Господ ви е създал, и да грешите. Че вие грешите, като ядете, грешите, като дишате, грешите, като мислите. Защото не мислите както трябва, не дишате както трябва и не ядете както трябва. И вследствие на това се зараждат утайки в тялото и имате вече едно хилаво тяло. И поколението после ще бъде хилаво.

Например вземете търпението. Толкова пъти се говори за търпение, нали? Знанието зависи от търпението. Търпението принадлежи винаги на силните хора.

Казано е: Бог е дълготърпелив. Но Бог не е най-слабият. Казват, че който е търпелив, е слаб. А Бог, Който създаде света, е дълготърпелив. Дълготърпението подразбира една силна воля. Човек, който се самовладее, той е търпелив. Сега колцина от вас сте така дълготърпеливи, както Господ е дълготърпелив? В школата на Питагор като постъпи един ученик, ще го подиграват, ще му казват най-майсторски подигравки, които могат да кажат по негов адрес. Няма да оставят сухо място и четири-пет години ще го подиграват. Ако ти издържиш четири-пет години, ще станеш ученик на школата. А пък сега да подиграят само първия ден някого, той казва: „Аз излизам." Тук дошли окултни ученици. Аз се смея някои път. Той няма търпението на една крава, няма търпението на един бръмбар, даже няма търпението на една пеперуда, а пък мечтае да влезе в небето. На небето са дълготърпеливите, а нетърпеливите са на земята. Вие ще ми възразите: "Че ние сме по-търпеливи от света." Вярвам, така е. И богатият е по-търпелив от сиромаха, но не е той търпелив, а търпеливо е богатството му. Вземете му богатството и ще бъде нетърпелив. Търпелив е здравият, нетърпелив е болният. Вземете здравето на здравия, за да видим колко ще бъде търпелив. Не когато си здрав, колко си търпелив е важно, а когато си болен.

Във вестник „Мир" има една статия, в последния брой. (Брой 10 412 от 2 април 1935 г.) Четете я, за да видите как се придобива търпение. Един светски човек казва: ,,При големи страдания създай на ума си работа." В Англия един от най-видните директори на голямо предприятие бил почти сляп, и бил директор. Как се е справял с това положение? В света мнозина учени не могат да станат директори, не могат да постигнат това.

Сега под търпение не разбирам само да се въздържате. Това е едно качество на човешката мисъл. Някой ви говори, седите тихо и спокойно, като че нищо не се отнася до вас. Могат да ви обвинят. От това, с което могат да ви обвинят, какво може да се докачите? Някой казва: "Ти нищо не знаеш, ти си баба. Какво значи баба? "Баба" значи баща. Ти нищо не знаеш, но пак си баба. Значи, голям баща си. Вземате думата баба в смисъл на хилава баба, но "баба" значи баща, умен човек. Ти си много умен, но не си проявил ума си, затова си баба.

Сега търпението като една окултна сила, не е едно качество, което се добива лесно, и така като си седи човек. Търпение не когато сте богат, не когато сте умен, не когато ви хвалят, не когато сте светия или ангел. Ангелите не придобиха търпението като ангели. Те минаха през такъв огън, през такива изпитания, че някои устояха, а други - не. Който устои, ще придобие търпение, а който не устои - не.

Сега в какво седи търпението? Няма мъчнотия в света, която да не може да победи търпеливият човек. В търпеливия човек няма зло, което да не се разбие. Каквато и да е мисъл, като се удари в търпеливия, става на пух и прах. Ако се удари о вас едно зло и не може да се разпръсне, вие не сте търпелив. И ако една лоша мисъл ви раздразни и тя не стане на прах, вие не сте търпелив. И ако с вас се сблъсква сиромашията и не се разпръсне, не сте търпеливи. Като се разпръсне сиромашията, търпелив сте. Търпелив човек е онзи, че като се сблъска и богатството с него, и то се разпръсква. Търпелив е онзи, че и знанието като се сблъска с него, изфирясва. След хиляди години какво ще струва знанието и на най-учените правници? Например един ден ще се измени целият строй, друго ще е правото, други ще са законите.

Сега в християнския свят тия, които са християни, се съдят по римските закони. Казват: „Римско право." Някои казват: „Мойсеево право." И то е езическо. Още Христово право няма написано. Друго е Христовото право. Понеже в света няма Христово право, вие си напишете един Христов закон. Какъв е вашият Христов закон? Какво е вашето право? Във вашия свят например, ако някой открадне, как го съдят? И после, как издържате вие вашите съдии? И вашите чиновници как ги издържате? И после, как се отнасяте с вашите слуги, които имате, и със слугините си? После, във вашия вътрешен свят как се отнасяте с мъже и жени? Не във външния свят, не в римското право, не в Мойсеевото право, но във вашето християнско право? Според римското право то е друг въпрос. И вие сте кандидати всички, мислите, като умрете да отидете на небето с римското право, да отидете на небето с Мойсеевото право. Действително, в онзи свят има един свят за римското право. За Мойсеевото право има друг свят.

Но Христос дава една притча, че богатият, който е живял по римското право, като умрял и го задигнали ангелите, завели го в мястото на мъчението. А пък като умрял Лазар, който донякъде беше оглашен, той живя според Мойсеевия закон - завели го в рая. Той изпълни закона, Мойсеевия закон. Мойсеевият закон не е лош. Като четете неговото гражданско право, там ще видите следните думи: „Да възлюбиш Господа Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, и да възлюбиш ближния си като себе си.'' И Христос взема тия две заповеди и казва: „Върху тия две заповеди почива целият закон." Лазар като изпълни този закон, отиде при Господа.

Вие бихте ли направили следното? Един богат християнин и един беден християнин се срещат. Бедният казва на богатия: „Ти ще отидеш в ада, в пъкъла, ти си такъв, онакъв." Хука го. „Не виждаш ли, че аз съм беден?" Богатият му казва: „Колко ти трябва?" „Толкова." Изважда и му дава един чек, и му казва: „Като ти потрябват, пак заповядай. Колко хубаво пееш, отлично пееш. Много хубаво си научил Христовия закон." Това са почти изключителни условия. В съвременния свят е много мъчно да ви обидят, да ви хукат и да ви кажат нещо неприятно, и вие да извадите да му помогнете. Вие ще му покажете пътя и ще му кажете: „Втори път да не те срещам." Това е според Римското право. Но за развитието на човека необходимо е едно вътрешно самообладание. Вие още не сте изучавали закона на самообладанието.

Някой ми разправя, че нещо го смущава в ума, че има някои мъчнотии. Това е предвестник. Има два вида предвестници. Щом имате някоя мъчнотия, това значи, че ви чака голямо изпитание. Казва ви се: „Приготви се, бъди готов." Да не те изненада. Това е един вид изпитание, това говори интуицията ви. Някой път ще минете през друго голямо изпитание. Тогава е друг законът. Тогава ще усетите голяма радост, веселие. Но да знаете, че и в единия, и в другия случай трябва да се приготвите. Изпитанието ще дойде и при мъчнотията, и при радостта. Вие се разпуснете при радостта, както един охлюв, когато си изважда рогата. Излезете навън, запеете си песента. Тогава дойдат, вземат ви и хайде в торбата, и след това - в тенджерата. Вие мислите, че влагата, дъждът е заради вас, а пък някой ви дебне, тури ви в торбата и - в тенджерата. Ще ви свари и ще ви извади месцето, и ще го изяде, и ще каже: „Този обяд е много добър."

Сега при тия сравнения, вие ще се съберете и ще си кажете: „Учителят говори това и това за търпението." Аз ни най-малко не се спирам върху обикновеното търпение. Обикновеното търпение и аз го имам. Всеки ден като вас аз го нося туй търпение. Аз имам много професори. Дойде един и ми казва: „Защо не се направи така и така?" Дойде друг и казва: „Защо така не се постъпва?" Трети казва: „Защо така не си направил?" Някой пита: „Защо еди-кой си не постъпи правилно?" Не се отнесъл добре, не се е научил още. Питам: „Как трябва да постъпи?" Той казва: „Човешки трябва да постъпи." Казвам му: „Аз те пращам да му покажеш, да му дадеш един пример как да постъпи."

Един ми казва: „Покажете му как трябва да живее." Казвам му: „Най-първо на тебе трябва да покажа аз как трябва да живееш." Аз гледам тук - музикантите се карат, българските музиканти не могат да се търпят, карат се. Казвам: „Нещастие е това." Едно време, когато музикантите слизали от невидимия свят, българските музиканти били поканени от един княз да му свирят. И князът останал толкова доволен от всички, че им дал да си пийнат от най-хубавото вино. Те се опили и досега още не са изтрезнели. Един анекдот е това за българските музиканти.

Религиозните ще се изправят и ще се молят, с часове ще се молят, и след молитвата пак си знаят същото. Това зависи от факта, че човешката мисъл е раздвоена вътре. Трябва да знаете, че и във вас има едно раздвоение. Все нещо ви човърка. Видите, нещо не върви, и веднага се намесвате. Двама души се карат. Не бързайте да ги помирявате. Постойте, та ги послушайте. Спирал съм се да гледам двама: започва единият, после другият. Всички зоологически имена, които може да има, ще си ги кажат. Често съм се спирал пред двамата и казвам им: „Мога ли да ви ангажирам. В зоологията много сте вещи. Ще ви платя и на двама ви. Аз съм малко невежа. Можете ли да ми предадете една лекция? Как беше първото име? Извинете? Отлична наука е това. Колко е красив светът, колко сте красиви." Единият ми казва: „Ти подиграваш ли се?" Казвам му: „За пръв път слушам толкова имена да носи човек. Досега аз знаех, че той е Драган, а пък той толкова псевдоимена и титли носил."

Та някой път сте ме питали: „Защо така правиш?" Питам: ако отидете в Италия, ще видите, че почти под всеки балкон е седнал младеж с китара да свири на своята възлюбена серенада от някой виден автор музикант. Свири човекът и поглежда нагоре и никой не му прави бележка. Какво лошо има, че той свири на любимата? Има ли нещо лошо? Нищо лошо няма, свири човекът. Аз бих желал всички да свирят на своите възлюблени. Че кой от вас прави това? Като се върне мъжът от работа, свири ли на жена си за новото учение? Когато жената ще направи една погрешка, той ще свали китарата и ще почне: „О, моя мила." Когато мъжът направи една погрешка, жената ще му пее, ще му свири: „О, мой мили." А пък сега той ще вземе една особена поза, малко ще се намуси, ще има сърдита физиономия. Препоръчвам ви една китара, на ония, които са женени. А пък ония, които сега ще се женят, да си вземат една китара и щом се оженят, да я окачат на врата си и да свирят. А пък като станете религиозни и набожни, две китари ще носите - една за публиката, а пък другата специално за братята тук. И когато някой ви обиди, ще му свирите с хубавата китара нещо от Бетховен, от Бах, от Моцарт. По някой път аз на себе си го правя това. Когато някой път не съм доволен, туря си голямата китара и свиря. Има един вътрешен човек, на когото му свиря.

Атавистически човек е двоен. Той постоянно прогресира. Има едно състояние в човека, което е двойствено. Най-мъчно е да се справите с него. Виждате правото, и пак не можете да се преклоните. Има нещо кораво в човека, искате да запалите целия свят. Това, което окултистите наричат [диамантена устойчивост]. В природата има един елемент корав, много корав и който си е блъскал главата о него, все му се е пукнала главата. И никога не се мъчете, не се блъскайте, ако нямате търпение. Ако имате търпение и си блъснете главата в този елемент, той ще се разсипе. Ако нямате търпение, главата ви ще се разсипе. Така казвам: без търпение в света не може. Не, моля. Някой се е обидил и като се е обидил от една дума, той цял месец се сърди и десет, петнайсет, двайсет години някой път помни, не може да прости, че са го обидили. И това са християни. Но да оставим сега това.

Светът е една възможност за какви ли не прояви и дето и да минете, все ще се изцапате. А пък в Божествения свят откъдето и да минавате, ще видите вади с най-хубавата вода. Ще се спрете и ще се измиете. Никога там не се оставят каквито и да е капки от кал да засъхнат. Тук е право да засъхнат, и тогава да ги изчистите от калта, а пък в духовния свят сух прах не се чисти, а водата, животът е, който чисти. Каквато и да е погрешката - изчиства я веднага. Не е лошото в това, че сте направили погрешката, но в това, че не я поправяте. (Учителят показва два портрета на Христа, закачени на стената в салона.) Някой казва, че на онзи левия портрет му липсва нещо. Какво му липсва на онзи портрет? И на този десния, и на този левия липсва по нещо. Донякъде този портрет, десният, е по-близо до идеята. Един от най-добрите образи е той. От трийсет образа, нарисувани от знаменити художници, най-добрият е той. (Десният.) И на левия липсва нещо. Но как да ви го предам сега, кажете ми? Много му липсва, в погледа например. Такъв поглед не може да има Христос.

Гледате една млада мома, но не я гледате с онова спокойствие, търпение. Как трябва да се гледа на младата мома? Как трябва да се гледа на младия момък? Ами как трябва да се гледа на оженената млада жена или на оженения млад човек? Като погледнете стария, поначумерите се и стиснали сте си устата. Това не е търпение. Като погледнете младата мома, явява се във вас користолюбие, желаете да я целунете, да я прегърнете. Не е лошо, но в дадения случай вие не показвате своето търпение. Тая мома си е турила за правило: не иска да я целуват. Тя е излязла от дома само да се покаже на хората, тя е излязла с най-хубавите си дрехи, а във вас има желание да я целунете. Това не е търпение. Друг е въпросът, ако тя иска да я целунете. Но казвам, че в нея има само желание да се покаже, а не да я целуват.

Или срещнете един брат, измерите го от главата до петите и си казвате: „Дали е верующ, или не?" Че как ще го познаете? Вие сам верующ ли сте? Как ще познаете дали аз съм добър човек, или не? Вие трябва да бъдете по-добри от мен, за да познаете дали съм аз добър, или не. Ако седите по-горе от мен, можете да ме оцените, но ако седнете по-долу от мене, не можете. Дълготърпеливите може да оценят кой е търпеливият от вас. А за дълотърпеливите и дума да не става.

Когато видя аз някой човек, веднага се поставя на неговото място и казвам: „Ако аз съм на негово място, колко ще издържа?"

Когато видя двама души да се карат, аз казвам - аз два пъти бях на това място. Един път бях като слаб човек и като ми удариха две плесници, търкулнах се на земята. И като станах, казах си: „Ще ви дам да разберете." А пък втори път бях силен и му ударих няколко плесници и го търкулнах на земята. Де е моето търпение? В първия случай бях търпелив, но неволята ме беше направила търпелив, защото бях слаб, а пък във втория случай, когато бях силен, ме намериха много груб. И в двата случая аз бях същият човек, един и същ. И в двата случая нямах търпение. И така аз минах през това място.

Бях слаб - биха ме. Бях силен - бих. В единия случай се усещах унижен, казвах си: „Слаб ли си, ще те бият." А пък във втория случай си казвах: „Ще му дам един урок." Нищо не се придобива лесно, както си мислите.

Сега второто положение: като ме удари той, катурнах се три пъти. Имах и хиляда лева в джоба си. Казах му: „Много ти благодаря за тия плесници, които ми удари. Аз научих много добър урок. Аз бях болен, и оздравях, като ме би, аз бях неврастеник, и ти като ме удари, оздравях. Много ти благодаря. Затова ще ти платя. Друг път, когато имам такава болест, аз пак ще дойда при теб. Пак се приготви." Сега вие трябва да направите един превод.

Най-първо трябва да знаете с какви хора ще се срещнете и как трябва да постъпвате. Сега в тоя живот има някои хора. които казват така: .,Ние искаме само да уредим живота си, да си поживеем на земята." То е така за един обикновен човек, но един човек, който не се задоволява с обикновения живот, какво трябва да прави? Представете си, че вас ви пращат от невидимия свят. Вие сте един ученик. Изпращат ви на земята да си държите изпита и ви дават сиромашията във всичките нейни разнообразни степени и форми. Всички мъчнотии ще ви дадат възможност да станете богат човек. Но в тоя стремеж към забогатяване да не направите никаква погрешка и да бъдете толкова внимателен, че в който и дом да влезете, да не предизвикате недоволството на никого. Толкова учтив да бъдете, че да не каже никой: „Този пък откъде е дошъл." Тъй трябва да постъпите, че да са доволни хората от вас. Как ще го направите, кажете ми? Има хора, които могат.

Срещнах един господин, един българин, който ми разказва: „Имах един навик да побивам жена си, един лош навик. Каквото и да ми говореше тя, аз й казвах: „Не противоречи" и й удрях една плесница, две. Казвах й: „Ти да мълчиш, нищо не знаеш." Един ден, тъкмо зашлевих една плесница на жена си, гледам - един млад човек. Той така ме погледна в очите, че оттам насетне това желание да бия изчезна в мен. Усетих се унизен, низък, неспособен. Стана цял преврат в душата ми. Той ми се поусмихна и ми каза: „Как сте?" И заговори за туй, за онуй, и си отиде. Оттам насетне ние с жена ми си живеехме добре." Питам: кой беше този човек? Той е търпеливият човек. Търпеливият казва: „Бий жена си с любов." Като й зашлевите една плесница, тя да почувства любовта ви в ума си и в сърцето си, и в душата си, и в духа си. Ако жена ви може да е благодарна от вашата плесница, вие ще сте постъпили добре.

Сега много братя, сестри казват: "Учителю. Можете ли да се помолите да ни даде Господ дарования?" Едно дарование искам да имате - да бъдете търпеливи. Без търпение не можете да напредвате. То е основата на нещата. Иначе можете да бъдете обикновени хора, талантливи, гениални хора, но за да бъдете хора на шестата раса, трябва да бъдете търпеливи. Търпелив да бъде човек. Търпеливи трябва да бъдете, всякога ще имате в ума си това.

Имаме само един пример. Вие не знаете в какво положение беше Христос като издържа своя последен изпит, четвъртото посвещение. Осемдесет хиляди удара Му удариха. При всички удари на римските войници Той имаше една поза спокойна, беше в размишление. Някои Го представят или Го рисуват, че Той се е сгърбил. Не. Той е бил тих и спокоен. Всички римски войници, които Му удариха тия осемдесет хиляди удара, станаха Негови ученици и проповедници, станаха мъченици после. Тъй спокойно Го удряха, плюха Го, представят Го художниците, че е сгърбен, измъчен. Не, спокоен е бил. Писанието казва, че кръв е излязла от Него. С това искат да кажат, че голямо е било страданието Му. Туй е един голям напор на страданията на човека. Христос искаше да се справи с човека, с първия Адам. Той водеше първия Адам. Той беше вторият, а учеше на урок първия Адам. Кръвта излизаше от първия Адам, а пък вторият му предаваше уроци на търпение. Първият казва: „Отче, ако е възможно да Ме отмине тая чаша." А вторият казва: ,.Да бъде Твоята воля.'" Първият казва: „Докога, Господи? Не виждаш ли?" А вторият казва: „Да бъде всичко за всеки правда."

Сега вие можете да кажете нещо. Аз ви давам един идеал на търпение. Този Христос не беше нито грохнал, нито сгърчен, нито съсипан, но имаше едно просветнало лице, съзнавайки, че върши волята Божия. Имаше нещо мощно и силно в Него. Като го гледаха римските войници, учудваха се. И най-сетне, когато носеше кръста, казват, че бил паднал на земята. Не, Той имаше голямо уважение към кръста, постави го леко на земята и каза: „И без кръст може. Може някой да го носи отподире Ми, но това не е Моя работа." И казват, че бил паднал, изнемогнал. Не, Той от учтивост го остави полека на земята. Вие казвате, че Той хвърлил кръста. Не го е хвърлил. Че кръстът, това са пречките, как ще ги хвърлите? Едно страдание имате, как ще хвърлите това страдание? Ще се наведете и ще го турите полека на земята, защото, ако хвърлите страданието, ще го осакатите и невидимият свят ще ви държи отговорни за осакатяването. Полека-лека ще го турите.

Това е един нов начин на мислене. Ако така не мислите, никакъв светия не можете да станете. С тия стари мисли, които имате, никакви светии не можете да станете. Вие сте сега светии. Във всяка една църква - католическа, православна - католическите и православните светии са все като вас, по-горе не са. Аз съм чел житиетата на всички тия светии. Светия! Казвам, светия е онзи, който издържа мъченията като Христа. Той е светия. Христос е образ на светийството. Като носи страданието и как го носи, човек там се показва. Не другите светии, които дойдоха да изкупват греховете си. Христос не дойде да изкупва греховете си, но дойде да даде един пример - примера на любовта.

Аз нали съм ви дал онзи пример - в Индия един учител изпраща един от своите ученици и му казва: .,Ще отидеш при военния да му удариш една плесница и ще видиш какво ще ти каже. После ще отидеш при един законник, и нему ще удариш една плесница. И после на мъдреца ще удариш една плесница. И ще дойдеш да ми кажеш какво са ти казали." Отива ученикът при военния и му зашлевява една плесница. Военният се обръща, дава му две плесници и го поваля на земята. Отива при законника и му удря една плесница. Законникът си вдигнал ръката, но имал важна работа и казал: "Да го оставя." А като зашлевил една плесница на мъдреца, той не му обърнал никакво внимание. Ученикът, като се върнал при своя учител, казал му: „Военният ми удари две плесници, законникът си само вдигна ръката, а пък мъдрецът не обърна внимание." Учителят му казал: „Постъпвай, както последният."

Та вие можете да ударите една плесница някому, нищо от това. Можете да кажете някоя горчива дума някому. Но законът е, че това, което вършим в света, ще се върне върху самите нас. Най-първо ще ви дадат всички възможности да грешите, и после ще ви заставят да изправите своите погрешки. Това е вашата задача. На всеки един от вас ще се опита неговата сила. Като е направил една погрешка, трябва да изправи своята погрешка. Сега разбирайте живота. Аз не го разглеждам само от днешно гледище. Вие сте минали през чужди форми. Търпението не сте го учили само като човек, но и като минерал, риба, птица, като влечуго, като бръмбар, пеперуда, като млекопитаещо. като слон. Вие сега се учите във всички раси като хора: в полярната раса, в расата на черните, на жълтите, в атлантската раса. Сега сте в бялата раса. Търпението ще го учите и в шестата раса. Туй е един процес за милиони, милиони години.

През милиони години ще го учите и благодарение, че вие го учите. С това търпение, което вие сега имате, нищо не става, вие с него не можете да бъдете щастливи. Сега всеки може да ви вземе щастието. Каже ви някой една дума и вие четири-пет деня сте неразположени. А пък щастлив човек е онзи, който е толкова търпелив, че никоя дума не го засяга. Какво че казал някой някоя дума? Няма нищо. Аз не зная ли какви са моите постъпки отвътре?

Тогава кой е чистият морал? Чистият морал е онзи, когато слънцето се жени за деня. Какво престъпление има в това? Някои от вас тълкуват каква е тая сватба. Като се жени слънцето за деня, всички се радват на тая женитба и цял ден ядат и пият. Питам, слънцето къде ще отиде вечерта, каква форма на разврат можете да турите на слънцето? Никаква. Туй е отношение.

Тогава не придавайте на любовта, на най-възвишеното, форми, които не й принадлежат. Любовта ни най-малко не е любов на целувки, любовта ни най-малко не е любов на прегръдки. Любовта даже не е любов на милосърдие. Единственото нещо в любовта е, че тя дава живот, дава щастие. Любовта носи блаженство, любовта носи сила, любовта носи радост. Най-хубавото - то е любовта. А пък вие искате да ви прегръщат, да ви целуват. Това било любов. Че кой не ви е целувал? Като ядете една кокошка, не я ли целувате? Нима като ядете едно агне, не го целувате? Не са ли достатъчни толкова целувки? Като ябълки, като агнета, като миди, като пеперуди, охлюви, са ви целували. Няма спасение в тия целувки.

Любовта трябва да донесе щастие на човека. То е първата проява на любовта. Ако вие не можете да бъдете щастливи, това не е любов. Казвате: „Е, все е друго да ме прегърне някой брат." Нека да ви прегърне, но пак ще бъдете нещастни и ще кажете: „Много ме стисна. И като ме целуна, като че ли ме ухапа." Ухапал ви! Той иска да ви каже: „Едно време като хапех, обичах да откъсна месо, а сега съм малко по-благороден." Откъде произлезе целувката? Целувката започна с всички месоядни животни. И с вегетарианците е същото. Че всяко отхапване на ябълката от устата, това е целувка. Яденето даде повод за целувката. Едно време, като бях ябълка, колко моми ме целуваха. Целуваха ме и момци.

И сега ще дойдат да ми се хвалят, че ме целували. Казвам: „Да, да." Аз зная какво нещо е целувката. Вие знаете хубавото, което взехте, но аз ядох попарата.

Сега от това, което ви говоря, трябва да извадите едно резюме. Търпението - това е пробният камък на любовта, това е външната страна на любовта, това е първото стъпало, на което можеш да стъпиш. Нямате ли го, вие с любовта не можете да се запознаете. Търпението, това е първото стъпало. То си има и други стъпала - неволята и прочие. Неволята, и тя е стъпало, но търпението е първото естествено стъпало на любовта. И там трябва да турите една здрава основа и да го придобиете. Аз не казвам, че днес можете да станете такива. Днес можете да правите опити. Аз съм правил опити тук на Изгрева със сестри да ги уча, и възрастни сестри, и млади. Учил съм ги. На някоя сестра като й кажа нещо, тя си посвие устата и казва: „Учителю, другояче трябваше да постъпиш." Аз зная какво има предвид. Като ми каже, че другояче трябва да постъпя, аз зная какво мисли тя. А пък младата, като й кажа, тя се поусмихне, примигва с очи. Иска да каже нещо. Тия примигвания аз ги зная. Туй изкуство, примигването на очите, и аз го зная. Аз това изкуство го учих. Всичките изкуства съм учил. Всеки като примигва с очи, зная какво значи. И няма място, дето да не съм бил.

Аз не осъждам тия неща. Хубави са. Хубави са, но това е детинството на живота. Детинството на всичкото разнообразие и промени. Но вие можете да влезете в онзи живот на възмъжалостта или в онзи щастливия живот. Други са законите там.

Сега да остане в ума ви това: търпението, което ви проповядвам, е първото стъпало на любовта, на новата любов, която идва. Търпението ви прави безсмъртен. Като стане човек търпелив, става безсмъртен, защото страданието и смъртта се страхуват от търпението. Като стане човек търпелив, няма по-страшен от него. Вие ще се блъснете в него, но на прах ще станете. Не можете да го бутнете, то е канара, то е огън пояждащ. Какво ще стане, като се блъсне някой о него? Търпеливият човек може да повиши своята температура. Казват: „Ти с търпението какво ще добиеш?" Аз, търпеливият човек, като вляза при един богат човек, той още от сто градуса напуща къщата си и бяга, защото моето търпение му увеличава температурата на тялото на няколко хиляди градуса и той напуща касата, напуща всичко и бяга. Аз влизам, вземам си пари, колкото искам, и си излизам вън. Обирам го. Някой професор не иска да ми дава книги. Като вляза с повишената температура, професорът бяга и влизам в библиотеката, и си вземам която книга си искам.

Ако при търпението вие не можете да повишите своята температура, ако с търпението вие не можете да уплашите дявола, вие не сте търпеливи. Ако се страхувате от дявола, не сте търпелив. От дявола няма да ви е страх. От страданието няма да ви е страх. От смъртта няма да ви е страх. От сиромашията няма да ви е страх. От греха няма да ви е страх. От нищо няма да ви е страх. Ще се научите постепенно смело да гледате на всичко.

Ако можете да любите, вие вече имате първото стъпало на търпението. Когато кажа, че трябва да обичаме, аз подразбирам следното. Щом имате търпение, вие можете да обичате, щом нямате търпение, любовта е несъвместима с нетърпението.



фиг.1

Първото стъпало е търпението. Второто стъпало е любовта. Ако нямате първото стъпало, и второто не можете да го вземете.

Та ви казвам сега: започнете с първото стъпало. Да не се обезсърчите. Вие можете да кажете: „Ами досега не сме ли обичали?" И аз съм обичал като вас, но тая любов не е за която аз говоря.

Аз ви говоря за любовта, тъй както сега я зная. До нея все ще дойдете един ден. А пък вашата любов аз я зная. Сега обичате, а пък след няколко часа плачете. Сега се радвате и казвате: „Аз съм готов да прегърна целия свят." А пък в следващия час сте недоволен. Оставете тия промени. Любовта е винаги еднообразна и постоянна в своите прояви. Тя е сила Божия и сила, която прави човешкото безсмъртие.

Само така да учите търпението. Ако го учите, ще имате бъдеще. Учете търпението.

Станете сега.

„Проявеният Дух в любовта, проявеният Дух в мъдростта, проявеният Дух в истината носи всичките блага на живота, на Единия, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява." (три пъти)

Някой може да каже: "Кого ли Учителят има предвид?" Минава един и вижда един крадец при касата. Крадецът хуква да бяга, уплашил се той. Онзи му казва: „Ще ме извиниш, че много те уплаших. Нямах желание да те плаша."

Та и аз сега казвам, нямам желание да ви плаша.

6 25 часа

Двадесет и седма лекция на Общия окултен клас

3 април 1935 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, сега, има, можете, казва, търпение, любов, търпелив, право, свят, съм, всички, може, казвам, път, бях, бъдете, страх ,

Общ Окултен клас , София, 3 Април 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder