НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двете добродетели / Двата вида добродетели. (Кой е правият път)

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Двете добродетели

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, аз, имаш, сега, път, може, бог, хора, жени, казва, жена, казват, съм, бъде, мисли, себе, каже ,

 Утрини Слова , София, 24 Март 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета 7 глава от Еклисиаст.

"Сърцето на мъдрите е в дом на сетование* [сетование - жалеене (бележка на коректора)] ; но сърцето на безумните - в дом на веселба". (- 4 ст.). - Тук Соломон е прав. Днес повечето хора искат да бъдат в дома на веселбата. Да не речеш: "Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от тези?" (- 10 ст.). - Като остарее, човек казва: Какво беше едно време, когато бяхме млади? Когато напусне гората и влезе в дома на господаря си, волът казва: Какво беше едно време, когато бяхме свободни? Разхождахме се по горите, но днес сме под закон. "Защото не питаш благоразумно за това".

"Мъдростта е добра като наследието и полезна на онези, които гледат слънцето". (- 11 ст.).

"Защото мъдростта е защита, както е защита среброто; но преимуществото на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат". (- 12 ст.).

"Гледай делото Божие, защото кой може да направи право онова, което е Той направил криво?" (- 13 ст.).

"В благополучен ден весели се, а в злополучен ден бъди смотрелив, защото Бог направи едното противоположно на другото, за да не намери човек нищо зад себе си". (- 14 ст.). - Това е афоризъм. Под думата "афоризъм" разбираме отделяне на нещо от общото. Афоресали някого, значи, отделили го от всички хора.

"Всичкото видях в дните на суетата си." - Тук Соломон говори за себе си. (- 15 ст.).

"Има праведен, който загива в правдата си; и има нечестив, който дългоденства със злобата си." (- 15 ст.).

"И намерих, че е по-горчива от смърт онази жена, на която сърцето е примки и мрежи и ръцете и узи*[узи - окови,вериги (бележка на коректора)]. Угодният пред Бога ще се отърве от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея." (- 26 ст.). - Като говори за жената, Соломон има предвид външната и форма. Значи, жената е опасна като форма, а не като принцип. В дадения случай под думата "узи" се разбират чрезмерните желания, които заробват човека. Чрезмерните желания на човека приличат на трапезата на китайските мандарини, когато канят някой висок гост.

Един виден американец бил поканен на гости в дома на един китайски мандарин, който сложил на масата 40 различни ястия. От учтивост американецът трябвало да опита всичките ястия. След това посещение той се зарекъл да не ходи на гости на китайски мандарини. - Защо? - Стомахът му се разстроил толкова, че трябвало да пази диета цели две седмици.

Често съвременните хора се оплитат в многото си желания, вследствие на което разстройват стомаха си. Ние казваме за тях, че са били на гости в дома на някой китайски мандарин. "Едного мъжа между тисяща намерих; но ни една жена между всички тези не намерих." (- 28 ст.). - Соломон искал да каже, че между тисящи мъже е намерил поне един, умът на когото е бил в главата му. Обаче, между тисящи жени не е намерил нито една, на която умът да е бил в главата. Наистина, това е било във времето на Соломон, преди повече от две хиляди години, но все пак не е утешително за жените. Тази е причината, където много жени искат да станат мъже. Те казват: Не струва човек да бъде жена.

"Ето, това само намерих, че Бог направи човека прав, но те потърсиха много измишления." (- 29 ст.). - Благодарение на отклоняването си от правия път, човек изгубил изкуството да говори, да мисли и постъпва право. Голямо изкуство е да знае човек как, кога и какво да говори. Голямо изкуство е да знае човек как, кога и какво да мисли. Като се отклонил от правия път, човек изгубил изкуството да говори, да мисли и чувствува право, вследствие на което най-малките причини го изваждат от релсите на живота. Достатъчно е като върви из града, да го срещнат десетина души и да го спрат, да го питат нещо. Той ще остане недоволен от тези спирки и ще избягва познатите си. Какво ще правите, ако сте красив, виден човек и всеки фотограф, като ви срещне на пътя, пожелае да ви фотографира? Този ви цъкне с апарата си, онзи ви цъкне, всички искат да ви фотографират. Ако сте в Англия, това положение се търпи, защото фотографът отдалеч още цъка, без да иска разрешение. Но какво ще правите, ако сте в България? Преди да ви фотографират, спират ви и питат, съгласни ли сте да имате портрета си, или не. Представете си, че не срещате фотографи, но - ваши приятели, които започват да ви говорят или за добродетелите или за погрешките и недостатъците ви? И в единия, и в другия случай можете ли да се отегчите и обезсърчите, или да се стимулирате? Например, както учителят може да стимулира или понижи духа на ученика, така всеки човек може да се стимулира или обезсърчи. Достатъчно е да кажете на човека, че е работлив и от него може да излезе нещо, за да се насърчи. Достатъчно е, обаче, да му кажете, че е ленив, че за нищо не го бива, за да се обезсърчи и отчае.

В какво се заключава прилежанието и в какво леността? Има външно и вътрешно прилежание и леност. Както човек може да бъде външно и вътрешно прилежен, така може да бъде външно и вътрешно ленив. Външната леност се изразява в нежеланието на човека да работи, да учи, да се моли. Колкото да е лоша външната леност, все пак тя може да се преодолее. Страшна е, обаче, вътрешната леност, т.е. пасивност; с нея, именно, човек трябва да се справя.

В прочетената глава Соломон засяга още външната страна на физическия живот, с който се намира в съприкосновение. Той не може да се освободи от мислите на хората, които го обикалят.

Закон е: когато влезе в едно общество, добро или лошо, човек едновременно се влияе от добрите и от лошите мисли на хората, които съставят обществото. Например, ако влезеш в общество, съставено от земеделци, ще говориш за боб, леща, лук, чесън и т.н. Ако влезеш в музикално общество, ще говориш за музика. Ако влезеш между учени хора, ще говориш за наука. Ако влезеш между религиозни хора, ще говориш за Бога, за ангели, за светии и т.н. С една дума, в каквото общество влезеш, такъв ставаш, ако не завинаги, поне временно. Ако не станеш чисто злато, ще бъдеш поне позлатен. Значи, има истински учени хора, но има и позлатени; има истински музиканти, но има и позлатени; има истински религиозни, но има и позлатени. Истинските учени, музиканти и религиозни са от чисто злато, вследствие на което издържат на всички изпитания. Обаче, позлатените не издържат на мъчнотии и изпитания.

Сега, като сравняваме хората с предмети от чисто злато и с позлатени предмети, имаме предвид силите, които работят в тях. Невъзможно е мислите, чувствата и желанията на човека да не се отразят на организма му. Колкото по-низши са те, толкова по-тъмен, по-черен е цветът на лицето. Черният цвят показва, че човек е навлязъл в гъстата материя. Колкото по-дълбоко е влязъл човек в гъстата материя, толкова по-голямо е отклоняването му от правия път. В това отношение черната раса е остатък от онези времена, когато човечеството се отклонило от правия път. Чрез непослушание, чрез изпълняване изключително на своята воля, хората се отдалечиха от Бога. Като се натъкнаха на големи страдания, те започнаха да се вслушват в доброто начало в себе си и подобриха малко живота си. Така се създаде червената раса. Колкото повече се подобряваше живота на хората, толкова и цветът на лицето ставаше по-светъл, докато се създаде бялата раса. След нея ще дойде шестата раса, която ще има светли лица. Днес бялата раса работи усилено за създаване на типове от шестата раса. Всички хора няма да влязат изведнъж в шестата раса, но ще има много представители от нея.

Сегашните хора се натъкват на големи изпитания, понеже се сближават много. Докато не се познават още, хората пристъпват един към друг със свещен трепет, с голямо уважение. Обаче, като се опознаят отблизо, те започват едни-други да се морализират, да играят роля на теляци. Като ви срещне някой познат, започва да ви прави забележки, че не сте постъпвали правилно. След това ще дойде друг и той да ви прави забележки. Значи, един след друг вашите познати идват при вас, като теляци да търкат кожата ви. Има смисъл да дойде един теляк, но какво ще направят десетки теляци? Те ще охлузят кожата ви до протичане на кръв. Това вече не е приятелство. Като знаете това, не постъпвайте и вие като онези теляци, които охлузват кожата на хората. Преди да играете такава роля към близките си, обърнете се към себе си, да видите, дали вие имате нужната чистота. Ако себе си не сте очистили, а бързате да чистите другите, вие ще приличате на стария крив рак, който учил сина си да ходи право.

Един ден старият рак казал на сина си: Синко, не се ходи така. Не виждаш ли, че ходиш криво? - Татко, тръгни пред мене, да ми покажеш, как да ходя. Старият рак тръгнал напред, но вървял по своему, криво. - Татко, казал синът, така и аз ходя. Ти не ми показа нещо ново.

Казвам: Не може човек да възпитава другите само с думи. Примерът, животът възпитават, а не думите. Да говориш само, без да живееш това, което говориш, то е все едно, да поканиш гости в студен, зимен ден около студена печка и да им казваш, че е топло в стаята. Хората седят около печката, но треперят от студ. Който се наема да морализира хората, трябва да бъде запалена печка, да даде нещо от себе си. Без да им говори, без да ги морализира, те ще приемат част от неговата топлина и светлина и ще се възпитат.

Съвременните педагози говорят за нов начин на възпитание. Според мене, новото възпитание е свързано с правилното слушане. Само онзи слуша правилно, който е в състояние да прилага това, което е чул. Може ли човек да прилага, може и да се възпитава. Ако не може да прилага, не може и да се възпитава, следователно, методът не е дал добри резултати. Щом методът на възпитанието не дава добри резултати, той не е нов. Изобщо, новото подразбира прилагане на нещата. Ето защо, когато някой казва, че слуша Словото Божие и го харесва, за мене е важно, дали го прилага. Ако слуша добре и правилно, той може да прилага; ако слуша и не прилага, това показва, че не разбира. Правилното слушане е свързано с разбиране. Ще кажете, че религията не е за младите. Съгласен съм и аз с това твърдение, но прибавям: всяка религия, която ограничава човека, не е за младите. Това не значи, че на младите трябва да се даде безгранична свобода. Какво лошо има в това, ако пуснеш вола си в гората, да пасе свободно, от никого неограничаван? По-добре ли е, ако го сложиш в дома и от време на време да го водиш на нивата да оре? Стремете се към такава религия, която освобождава човека от хомота. Млади и стари, стремете се към тази религия, която не ограничава, която не казва на човека, това или онова да не прави, но му казва, какво да прави. Днес старите възпитават младата мома и младия момък, като им забраняват да гледат тук или там, да не се съблазнят. И в края на краищата толкова ги наплашват, че те не смятат да погледнат свободно. С това възпитание хората приличат на Настрадин Ходжа, който днес забранявал на магарето си да яде, на другия ден пак му забранявал, докато съвсем го отвикнал да яде. Един ден Настрадин Ходжа казал: Чудно нещо, тъкмо отвикнах магарето си да яде и то умря.

И тъй, истинското, новото възпитание си служи с положителни методи, а не с отрицателни. Защо да не гледа човек красиви моми? Турците казват: За човека е благословение да гледа красивото в света. Не само, че е благословение, но даже е здравословно. Бог създаде красотата за човека, не да я пожелава и обсебва, но да се учи и да разбере, какво представлява разумният свят и как работи той. Следователно, гледайте красивите неща, без да ги пожелавате. Те допринасят нещо към възпитанието на човека. Не разделяйте хората на млади и на стари, не поставяйте прегради между тях. Млад и стар, това са две състояния, през които човек минава всеки ден. Добър и лош, това са също две състояния. Като млад, човек е весел и безгрижен, за нищо не мисли. Като стар, той е замислен, грижи се за утрешния ден. Като добър и лош, човек е един и същ, но някога проявява едното си естество, а друг път - другото. Въпреки различните състояния, през които минава, човек казва за себе си, че е създаден по образ и подобие Божие. Лошавината в човека показва, че трябва да се чисти. Водата е създадена, именно, за това, да се чистим. Щом се окаля, човек трябва да знае, че носи доброто в себе си, което е в състояние да го измие. Щом отстрани злото от себе си, той проявява доброто си естество, т.е. своето здравословно състояние. Като знаете това, не мислете, че ще станете по-добри, отколкото сте всъщност. Доброто не се увеличава, но се проявява. Проявете доброто и ще видите, че сте добър човек, създаден по образ и подобие Божие.

Като ученици, съветвам ви да прилагате за физическия свят две главни добродетели. Първата добродетел гласи: човек трябва да говори така, че никого да не боде. Втората добродетел е следната: като го боднат, никога да не се обижда. Ще кажете, че не е лесно да се живее според дадените добродетели. Наистина, не е лесно да страда човек, без да се отпечата страданието на лицето му. Щом страда и се мъчи, лицето му се изкривява в конвулсии. Малко хора има, които страдат, без да дават израз, че имат страдания. Колкото и да се владее, лицето му все ще се сгърчи повече или по- малко. Щом си допуснал да се счупи кракът или ръката ти, това показва, че не си много умен, или съзнанието ти не е било будно. Ето защо, като тръгваш някъде, постоянно се моли, да не се спънеш и счупиш крака си. Както си излязъл здрав от дома си, така трябва да се върнеш.

Като ученици на Великия живот, вие трябва да бъдете здрави, да водите чист и нормален живот, свободен от всякакви противоречия. Многото желания внасят големи противоречия в живота. Това виждаме в живота на Соломон. Той имаше много желания, които прояви външно в събиране на много жени около себе си. Соломон имаше 300 жени и 900 наложници, чрез които се натъкна на големи противоречия. - Откъде дойдоха тия противоречия? - От ограничаването на жените. Той нямаше право да ги ограничава. Да имаш 1200 жени и да не можеш да се справиш с тях, това е все едно, да имаш 1200 английски лири и да не знаеш, как и за какво да ги употребиш. Еднобрачие се изисква днес. Една жена или един мъж трябва да имаш, да можеш да се справяш с положението, в което се намираш. Мъжът трябва да разбира жената, а жената - мъжа. Жената е извор, от който тече Божието благословение. Чрез това благословение се проявяват всички жени. По-добре е да имате една чешма, която постоянно блика, отколкото да имате хиляди чаши, пълни до горе с вода. Да имаш една жена, това подразбира, да имаш една идея за Бога, като носител на живот, на знание и на светлина, на свобода и простор, отколкото да имаш хиляди жени, т.е. хиляди идеи за Бога, които носят всичкото нещастие и зло.

Следователно, ако имаш една идея за Бога, ти си в еднобрачния живот; ако имаш две идеи, ти си в двубрачието; три идеи подразбират трибрачен живот и т.н. Стремете се към еднобрачието, което осмисля живота и поставя човека в правия път.

Първото нещо, което ви предстои, е да се освободите от безпокойството. Не се безпокойте, че имате малко пари; не се безпокойте, че не сте много здрави. От вас зависи да имате много пари, или да бъдете напълно здрави. Здравето се обуславя от хигиената, която човек пази във физическия, в сърдечния и в умствения си живот. Хигиената на физическия свят изисква от човека да знае, как да яде, да пие вода и да диша и най-после да знае, как да спи. Не е в многото ядене, но в умението да се приема храната с любов и разположение. Ако вземе първата хапка с любов, човек ще се благослови. Пиеш вода, а не знаеш, как да я употребиш. Пий водата на глътки и с любов. Често, като легнеш да спиш, с часове се въртиш на едната, на другата страна и не можеш да заспиш. - Защо? - Не си доволен от това, което имаш. Ако имаш десет лева, ще искаш 20, 30 или повече; колкото повече имаш, толкова повече ще бъдеш недоволен. Имаш жена, деца, къща, ниви, лозя, пак си недоволен. Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е нещастен.

Какво е нужно на човека, за да бъде щастлив? За да бъде щастлив, човек трябва да признае дълбоко в себе си, че е добър. Само на себе си кажете, че сте добри, не и на хората. Обаче, ако някой вън от вас каже, че не сте добри, не се мъчете да му доказвате обратното, но кажете: Възможно е да не съм добър. Навярно съм затворил крана на чешмата си. Сега ще отворя крана си, да потече изобилно от водата ми, да задоволя всички. Значи, когато крановете ви са отворени и водата ви изобилно тече, вие сте добри. Щом затегнете крановете си, ставате лоши. Днес повечето хора завъртват крановете си, да не плащат много. Човешките работи са с кранове, а Божиите - без кранове. Идете на планината и вижте, какво е положението на водите. Там всички извори са без кранове и водите текат свободно. Когато намерят някой извор, хората веднага го ограничават: слагат му кран и го отправят да тече в посока, каквато те намират за добре.

Мнозина казват, че човек трябва да върви по правия път. Други казват, че човек трябва да върви надясно, трети държат за лявата посока. Всъщност, коя посока трябва да държите? Как тъкат жените? Те взимат совалката и я пъхат ту отдясно, ту отляво и платното се тъче. Значи, не е важно, в каква посока се движи човек; важно е, платното да се тъче. Ето защо, като срещна един човек, аз не гледам накъде върви, в коя посока се движи, но гледам, тъче ли нещо и какво тъче. При това, колкото по-бързо се движи совалката, толкова по-добре е за самия човек, както и за окръжаващите.

Сега и на вас казвам: Вървете и надясно, и наляво, но тъчете платното, което ви е дадено. И като го изтъчете, ще си направите една хубава дреха. Ако можете сами да шиете, добре; ако не можете, ще потърсите някоя добра шивачка, тя да я ушие. Като облечете дрехата си, ще бъдете доволни, че сте я изтъкали и ушили сами. Това значи, да мисли човек право. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да мисли право. - Защо? - Защото правата мисъл освобождава човека от всички непотребни мисли и желания. Тя очиства пътя му, поставя го в пълен ред и порядък. Това е правият път. Значи, път, който е свободен от безпокойства и отрицателни мисли, в който всичко е поставено в пълен ред и порядък, наричаме прав. Следователно, ако днес сте болни, утре ще бъдете здрави. Не мислете върху отрицателните си прояви, но мислете върху благата, които ви са дадени. Какво по-велико благо можете да очаквате от живота, който ви е даден? При това, Бог ви е поддържал толкова хиляди години насам до днес. След всичко това, като дойдете до смъртта, започвате да се страхувате. Като умрете, вие мислите, че отивате при Бога, като при свой Баща. Защо трябва да се страхувате? Ще кажете, че този човек е млад, не трябва да умира. - Той не е умрял, на екскурзия е отишъл. - След колко години се преражда човек? - Който върви по закона на любовта, преражда се след 1500-2000 години; който върви по свой закон, преражда се след 45 години; и най-после, глупавият се преражда веднага.

Какво представлява прераждането? - Прераждането е закон за освобождаване на човека от неговите погрешки и заблуждения. Праведният, обаче, никога не умира. Той излиза от една къща и влиза в друга. Той никога не отива и на небето. - Защо? - Защото за него небе е мястото, където Бог живее. Където Бог не присъства, там е адът. Земята пък е място на лошите условия, т.е. на гъстата материя. Който търси Бога, ще Го търси и вън, и вътре в себе си.

Мнозина се безпокоят в живота си, защото търсят Бога там, където не е, вследствие на което живеят без вяра. Където отиват, каквато работа предприемат, постоянно се безпокоят: какво ще стане с децата им, какво ще стане с жена им, с търговията им и т.н. Те лягат без вяра и стават без вяра. Лягайте с вяра в доброто и ставайте с вяра. Това не значи, че човек трябва да стане индиферентен. Той трябва да вярва в доброто и в красивото и да не се безпокои за нищо. Нещата стават така, както са определени.

Казвате: Нищо ли не сме направили досега? Аз не отричам вашите успехи, нито вашите опитности, нито мъчнотиите, през които сте минали. Аз не отричам и пътя, по който сте вървели, но ви говоря за новия път, към който душите ви се стремят. Ще кажете, че познавате този път. Не го познавате. Този път предвижда нови мъчнотии, обаче, той носи и нови постижения. Новият път е път на любовта. Където влезе любовта, произвежда преврат: ако прозорците на къщата ви са тесни, тя ще ги разшири; ако до това време сте живели в сиромашия, тя ще ви направи богати. Любовта носи изобилие. Тя произвежда и физически, и духовен преврат в хората. Любовта освобождава ограничените, угнетените и поробените. Който не приема любовта, той търси ангелите, светиите и добрите хора вън от себе си. Между светии живее, светиите търси; между добрите хора живее, а тях търси.

Днес ви прочетох седма глава от Еклисиаст, за да ви освободя от юларите, които сами сте сложили на главата си. Ако не завинаги, поне за един ден бъдете без юлари, да опитате свободата, към която се стремите. Щом хвърлите юларите си, идете в гората, да си починете. Ще кажете, че нивите ви ще останат неорани и несети. - Нищо от това, поне земята ще си почине. Считай, че всичките ти работи са наредени. - Ама искам да забогатея. - Колко злато можеш да носиш на гърба си? Ти не можеш да носиш на гърба си повече злато от това, което се съдържа в твоята кръв. Знанието ти пък се определя от фосфора, който се съдържа в твоя мозък. От вярата, която носиш в себе си, зависи да влезеш по-навътре в рая. Като мислиш добре за Бога, хората ще те приемат в себе си. Като мислиш добре за хората, Бог ще те приеме в себе си. Ти вярваш, че Бог е на небето, а не вярваш, че живее в хората. Значи, в по-далечното вярваш, а в по-близкото не вярваш. Вярвайте в своя ближен, в когото Бог живее. Каже ли ви една сладка дума, Бог е в него. Каже ли ви една горчива дума, Бог не е в него. Тази е причината, където вие ту се качвате, ту слизате.

Дръжте в ума си положителна, неизменна идея за Бога. Дойдете ли до тази идея, не постъпвайте, както правят някои скъперници със своите коне. Вместо да ги водят на паша, да губят време, те ги впрягат да орат по цели дни. Вечер, като се връщат от оран, слагат на очите им зелени очила, за да изглежда сеното зелено и да си представят, че ядат зелена трева.

Сега и на вас казвам: Сложете настрана сеното и зелените очила, които имате като идеи за Господа. Те са верни, но само привидно. Идеи, които умират, които ограничават човека, не са истински. Приемете новите идеи за Господа. Мислете за Него така, че всякога да ви е леко и приятно на душата. Мислете за Господа така, че да чувствувате красотата в света, да имате импулс за работа. При това, каквато работа започнете, ще я свършите с успех. Който има идея за Бога, свети. Като го погледнете, приятно ви е да го гледате: лицето му е светло, очите - ясни и засмени. Всеки мускул на лицето му е свободен, по него можете да четете всичко, каквото той преживява. Мойсей казва: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкото си сърце и с всичката си сила." Това е първата заповед, която е дадена на човека. Изпълнението на тази заповед определя пътя на истинското щастие. Друг път за щастие няма. Каквито теории и философии да ви препоръчват, вън от тази заповед, те не са нищо друго, освен 300-те жени и 900 наложници на Соломон, които го поставиха в големи противоречия. Много жени и наложници може да има човек, много пари може да има, с голяма слава и почести може да се ползва, но всичко това е суета пред мисълта, която човек трябва да има за Бога в душата, в ума, в сърцето и във волята си. Единствена тази мисъл осигурява щастието му. Днес ви пожелавам да бъдете свободни от всички грижи, смущения и безпокойства. Мислете за всички хора добре. Прекарайте поне един ден в радост и светлина, да гледате само красивата страна на живота.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

22. Утринно Слово от Учителя, държано на 24 март 1935 г.

София. – Изгрев.

Двата вида добродетели. (Кой е правият път)

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, аз, имаш, сега, път, може, бог, хора, жени, казва, жена, казват, съм, бъде, мисли, себе, каже ,

 Утрини Слова , София, 24 Март 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление – 15 минути

Ще прочета седма глава от Еклисиаста. „Сърцето на мъдрите е в дом на сетование, но сърцето на безумните е в дом на веселба“ (4. стих). Тук е прав. Сега всичките хора искат да бъдат в дома на веселбата. „Да не речеш – коя е причината, че предишните дни бяха по–добри от тези“ (10. стих). И вие казвате – едно време, когато бяхме млади, какъв беше светът, а сега сме стари. Едно време хората бяха с козина, като животни облечени. Какво беше в гората? А сега, като напуснаха гората, ядосаха се. „Защото не питаш благоразумно за това. Мъдростта е по–добра“ (11 стих).

„Но преимуществото на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат“ (12. стих). Да. „Гледай делото Божие, защото кой може да направи право онова, което той е направил криво?“ (13 стих) „В благополучен ден весели се, а в злополучен ден бъди смотрелив, защото Бог направи едното противоположно на другото“ (14. стих). Това е афоризъм. Афоризмът значи да отделиш някого от общото. Афоресали са го значи. Да го отделиш, да го афоресаш, да направиш едно различие. За да не намери човек нищо зад себе си. „Всичко видях в дните на суетата си“ (15. стих). За себе си говори. „Има праведен, който загива в правдата си.“ „Угодният пред Бога ще се отърве от нея“ (26. стих). Тук Соломон взема външната форма. Жената във външната си форма много е опасна. Но тия узи, това са желанията в човека, тия чрезмерните желания. Какво ли не желае човек. То е робство. Това погледнеш, онова погледнеш, желанията мязат, като те канят, на някоя гозба, на някой китайски мандарин, те са като руските князе, като английските лордове, като френските контове, като германските графове. Та този американец се оплаква, че 40 яденета му донесли и по обичая той трябваше от всички да вземе. И после две седмици трябваше да се лекува. Четиридесет яденета какви ли не. Та този американец се заклел да не ходи на гости у китайския мандарин. Та сега често ходим на гости при някой мандарин. И като излезем оттам, неразположени сме. Щом някой от вас е неразположен, на гости е бил при някой мандарин.

Грешникът ще бъде хванат от нея“ (26. стих). Тя е права. Те я наричат астралната жена. Тя е една видна дама (27., 28. и 29. стих).

И като заключение, Соломон е намерил между хиляди мъже едного – малко да е умът му в главата, а между хиляди жени нито една не намерил. Не сега. Туй било преди две хиляди години и повече. Не е много утешително за жените. И понеже не е утешително за жените, всичките жени искат да станат мъже. Аз съм слушал, често жени казват: „Не си струва човек жена да бъде.“ Някой път срещам една сестра, пък й давам една дрешка, и й казвам – ще бъдете тъй добри да я занесете на баня, и да й хванете един теляк, един първокласен теляк, че да изтрие всичкия кир. Моята дружка без теляк не може. В практическия живот намирам, че без теляк е по–добре. По–добре е без теляк. И аз намирам за богатите хора, той богатият си позволява такъв разкош. Той като влезе в банята, и жени, и мъже го знаят какво е. Той като влезе, телякът ще дойде, той си има ред, такива аристократически похвати. И са много учтиви. Той си има една кесия, направена от козина, и най–първо ще те тури на едно топло кюмбе, тъй да се изпотиш. И като се изпотиш, тъй отгоре ще прекара, да изстърже всичкия кир, че тъй се завърдаля на ивици – на валяци, на валяци, че като го изтърка, ще го изтърси надолу, на земята. Това е първата процедура, остава този козяк. Тогава взема един по–голям от кълчища, че ще го изтрие със сапун, тъй хубаво ще шупне, че отгоре ще го накваси като някоя помада и след като полее богатия, като излезе, ще му каже по турски, ще го поздрави: „Хайде – казва – Господ да е с теб, че втория път повече да се окирливиш.“

И няма по–голямо изкуство, човек, като говори, да знае как да говори, кога да говори и какво да говори. Или няма по–хубаво изкуство, да знае човек как да мисли, кога да мисли и какво да мисли той. И целият ни живот е само едно отделяне ония вътрешни състояния на добро и зло в най–малкия смисъл. И често много малки работи нас ни изваждат из релсите. Представете си сега, че вие сте някой брат или някоя сестра, много красиви сте, та хората искат да ви имат. Веждите са ви намясто, очите ви са намясто, ушите, носът, устата ви. Всичко туй, като ви видят, хареса им, и като ви видят, казват: „Моля да ви фотографирам – цък. Хайде дръж.“ Аз говоря засега. Срещнете друг, и той те обича. И той каже: „Моля, да ви фотографирам.“ Пак се спреш. Питам сега, ако се спреш на сто места, все да те цъкнат, какво ще бъде твоето състояние. Искаш да угодиш на всичките хора. Най–първо няма да си свършиш работата. А сега англичаните какво правят? По английски. Той не те пита. Като те види, че си красив, фотографира те. У българите – все ще дойде да те пита, да се спреш малко. А англичанинът няма да те спре, а отдалеч, като вървиш, и той цъкне. Туй се търпи, но да те спре този на пътя, онзи на пътя. Поне като фотографирате, не спирайте никого на пътя. Или да допуснем, имаш ти някое мнение за някого, добро или зло, ти ще го спреш, ще кажеш: „Чакай, чакай, аз имам едно мнение за тебе.“ То е фотографиране. Да допуснем, този човек е добър. Ти ще му кажеш: „Ти си много добър.“ Какво ще придобиеш, като кажеш на този човек „Ти си много добър“. Или видиш, че има един недостатък в него. Казваш: „Ти си много добър човек, но имаш нещо.“ Сега, не можеш да намериш една дума, имаш нещо, което трябва да се поправи.

Питам сега, често учителите от гимназията казват на някой ученик: „Ти си много мързелив.“ Каква е целта на учителя? Той иска просто да стимулира ученика да учи. Но някой път казва, че е ленив, а туй малко подейства на този ученик и той се поотпуща, не учи.

Сега най–първо, в какво седи приложението? Леността с какво се лекува? То има една леност отвънка. Вече нея хората знаят, не искат да работят. Казват, ленив е, който не иска да работи. Но има хора лениви, не иска да се учи, ленив – не иска да се моли той. Казва: „Аз не искам да се моля.“ Тази дума е двусмислена в българския.
Молба значи, да искаш някоя помощ от някого, пари назаем, молиш се и някой път ние тургаме – да се молим на Бога. Та едно противоречие. „Не искам да се моля.“ Човек трябва да се освободи.

Сега в тази цялата седма глава Соломон все още засяга външните страни на физическия живот, с които човек постоянно е впрегнат. Не може да се освободи от мислите на хората. От общите мисли на хората не може да се освободи човек. Закон е, че ти като влезеш в едно общество – добро или лошо, ти едновременно се влияеш и от добрите, и от лошите мисли. Има вътрешни течения и се повлияваш. Ако влезнеш в каквото и да е общество, именно ще се повлияеш от характера на обществото. Ако ти отидеш при един земеделец, непременно ще се повлияеш, все ще говориш невем за боб, за леща, за фасул, за какво ли не. Ако влезеш при едно обущарско общество, ще говориш за обущата, ако продават. Ако влезеш между учени хора, ако са естественици или химици, ако влезеш в едно музикално общество, в един музикален свят, все ще говориш за музика. И най–после, ако влезеш между религиозни хора, ще говориш за Бога. Но туй още ни най–малко не показва, че човек е религиозен, който говори за религиозни работи. Има една религия, която мяза на позлатяване. И много малко струва човек да стане религиозен. Казват, че с един французки наполеон може да се позлати цялото кубе на „Александър Невски“. Е, такъв тънък пласт, много големи разноски. Но туй позлатяване във време на изпитания не държи. Всичко туй се изтрива. Срещне те един просяк, проси от тебе. Някои просяци има, като те срещне, извадиш от джоба, дадеш му един лев. Той ще каже, че жена му е болна. Хайде, извадиш един лев и за болната му жена. Казва – има четири деца болни. Извадиш 4 лева за болните деца. Хайде, имал един чичо болен. Още един лев и за чичото. А той ни най–малко няма жена, жена му се поминала. Има 4 деца, и те са умрели. Той останал сам и проси. Тя и жена му, па и четирите деца са просили заради него. Защото циганинът, като има две жени, има два хамбара. Жените донасят брашно, направят всичко, а той седи в колибата си. По някой път ние искаме да бъдем добри, както циганинът е добър с двете си жени. Той не ходи да работи, жените работят.

Сега работата е да се подведе всяко едно сравнение. Има си един начин. Има много сравнения, които така остават. Казвате: „Да учи човек.“ Полза има от учението. Да кажем, ти се погледнеш в огледалото, видиш, че устата ти са побледнели, не са червени, трябва да вземеш мерки, добили са един черен цвят. Ти трябва да вземеш под внимание, да подобриш храната си, водата, която пиеш, можеш да подобриш. Или има нещо вътрешно, вътрешните ти мисли или желания не са добри. То е един признак, когато са посинели устните ти. Щом почнеш да посиняваш, не е добре работата. Или погледнеш очите си. В какво седи туй знание? Очите ти не са така бистри, както бистрата вода. Има нещо в стомашната система разстроено, в симпатичната нервна система. И лекарят като дойде, той ще ти препоръча нещо – трябва да измениш храната си. Начина на мисленето, на чувстването трябва да измениш. Или някой път погледнеш, лицето ти почерняло. На слънце не си ходил, на екскурзия не си ходил. Ако си ходил, и почернееш, разбирам, но вкъщи си седял, а лицето ти почерняло. Не е лошо човек да бъде черен. Но черният цвят, показва, е цвят на желания. Той е волев цвят. Като почне да почернява лицето ти, туй показва, че сърцето ти е взело надмощие, то работи. Понеже желаеш всичко да имаш. И мислиш, като имаш това и онова, ще бъдеш щастлив. И след туй никой от вас не иска да бъде черен, но всеки иска да бъде бял. И правя сравнение, че у черните, от тях, който е черен и лъскав, те го считат това за красота, а у белите, който е бял и светъл, те го имат за едно здравословно състояние. Сега тази чернота е едно състояние на най–гъстата материя, която прониква в човешкия организъм, и е в противоречие с кръвообращението и с неговата права мисъл. И черният цвят показва път на отклонението. И черната раса е едно предзнаменование в ония далечни времена, когато човек се отдалечил от Бога в своето непослушание, хванаха своите пътища и почнаха да правят, каквото те искат, и те придобиха черния цвят, и той стана хас боя на лицето им. Имаме тогава едно малко подобрение. Червената раса показва едно малко подобрение от черния цвят, черната раса, а сега бялата раса, понеже вече е до края на изправлението. А следващата раса, която иде по цвят, бялата раса, показва, че имаме всички ония условия, при които човек може да се поправи.

Та казвам, в сегашния живот вие сте изложени на много големи изпитания, понеже, като се сближават хората – някой път искате да се запознаете – при сегашното запознанство, при сближаването на хората, след като се запознаят хората добре, някой път почнат да си говорят неща, които не са много приятни. Докато се запознават хората, те имат един свещен трепет, едно уважение, а после, щом се запознаят отблизо, и аз наричам, щом се запознаят, ти в банята имаш теляк. Аз наричам близкото запознанство, то е телячество. Щом имаш един познат, той си носи две кесии. Казва: „Да ти кажа нещо.“ Каже ти го веднъж, както и да е. Ти видиш, че има кир. Намираш го правдоподобно. Толкова кир, измива, очиства го, утре дойде друг теляк, и той каже: „Имаш кир.“ Срещне те трети, и той казва – еди–каква погрешка имаш. Че втори, трети, двайсет души се наредят, все казват – имаш някоя погрешка, охлузват ти кожата. Ти нямаш никаква погрешка. А срещне те някой, казва: „Ти имаш една погрешка.“

Питам, каква нужда има от тези професори, да ти показват каква погрешка имаш? Срещне ме един, казва: „Не можеш да пееш, много голяма погрешка имаш. Какво ще пееш? Ама неверно вземаш тоновете.“ Срещне ме друг, и той ми каже така. И 20 души се наредят. Казват: „Ти не пееш хубаво.“ Казвам на най–последния: „Е, как се пее?“ Той сега ще ме учи как да пея. И той почне да пее. Казвам, и ти пееш, както и аз пея. Срещне ме някой и почне да ме морализира. Казвам, всички вие педагози мязате, както онзи рак баща казва на сина си: „Синко, право ще вървиш, не криво.“ Синът му казва: „Я ми покажи как да вървя.“ Бащата му показва. „Е, казва, точно и аз така вървя.“

Възпитанието в света не става с думи. То е все таки, ако не мислиш, че може да се възпита, като влезеш в една стая и кажеш „Стаята сега ще се затопли“, но не палиш собата. Казваш ,,Сега всички ще се стоплят“, ама не се стоплят. Ако не се отопли собата, и те няма да се стоплят. В дадения случай ти си собата, която искаш да морализираш другите хора, но ти трябва да бъдеш топъл, да предадеш нещо от себе си както собата. А ти нищо не правиш. Тази топлина, която излиза от тебе, и колкото вземат, толкова е достатъчно.

Та възпитанието в какво седи? Някой път бих желал с живота си да предадете каква топлина има у вас. Аз гледам, когато ме слушате, някои от вас не сте будни. Всеки ще се обърне, да види другият дали ме е разбрал. И той ще се обърне, ще каже на другаря си дали ме е разбрал. Той ще ме погледне, ще каже на другия: „Разбра ли?“ Ти не се интересувай дали другите са ме разбрали, или не. Каквото и да казва той, ти остави другите хора. Ти се абстрахирай от всички. Каквото искат да казват. Остави другите хора. Не се интересувайте от това, какво става в едно събрание. И след като излязат, чувам да казват: „Еди–кой си там не слушаше както трябва.“ Та туй показва, че и той самият не е слушал. Ние сега не знаем дали един човек слуша, или не. Защото кои са признаците на слушането? Според мене, ако слушам словото Божие, туй което прилагам, то е слушане. Мога да слушам, да кажа: „Много добро учение е, но не е заради мене още.“ Туй е неразбиране. И сега казват: „То религията не е заради младите хора.“ Прави са, сегашната религия не е за младите хора. Че каква е сегашната религия? Кое е по–хубаво, да имаш един вол, пуснат на свобода, в гората да го пуснеш, при зелените пасбища, при бистрите потоци, или един вол в дама вътре – и като го изкараш, с хубав юлар и хомотът му на него, та целия ден да оре на нивата. Това е религия: това не прави, онова не прави. И ти се чудиш какво да правиш. Туй да не мислиш, онова да не мислиш. И от религиозно гледище ти една мома ще я подлудиш. Ще й кажат: „Ти няма да гледаш никакъв момък.“ И тя горката ходи и не трябва да гледа никой момък. Грешна работа е. Тя срещне някой момък, той е красив. Казват й: „Няма да сгрешиш.“ Тя се върне, погледне някого, моли се, моли се, сгрешила. Защо? През лявото око погледнала тънките вежди на момъка. И на момъка казват: „Ти няма да гледаш на пазара хубавите моми.“ Няма да ядеш хубавите яденета. Това няма да гледаш, онова няма да гледаш, това е грешно, онова е грешно. И ние мязаме на Настрадин–Ходжовото магаре. Таман го научил да не яде, и то умряло. Туй е един начин болезнен. Но сега този начин не важи. Той е много вреден. Турците имат една поговорка много права. Турчинът казва: „Да гледаш красивото, където и да е, себап е.“ Здравословно е. И ако човек иска да бъде здрав, той трябва да гледа здравия човек, красивия човек. Като го гледаш, ти, и болен да си, ще оздравееш. А като не гледаш красивите хора, ти ще се разболееш, и здрав да си. Сега в религиозно гледище казват това да не гледаш, онова да не гледаш. Това не е възпитание. Не за лошите работи. Като погледнеш една красива мома, ще кажеш, че невидимият свят е красив. Бог създаде красотата в света за нас.

Сега другото положение, което трябва да имате. Вие сега казвате – едно време ние бяхме млади, а сега сте остарели. Сега какви са качествата на младия? И какви са качествата на стария? Вие тогава не разбирате, ако под младия подразбирате, че е силен, а старият – отслабва. Тогава вие имате само външната страна на старостта.
Младият е млад, понеже не се грижи за нищо. Младите хора са всякога весели. А старите хора са всякога замислени. И старият човек мисли. Сега в стари години, мислиш ти, как ще станеш добър? Ти си остарял, как ще станеш добър. „Аз побелях, – така мисли той – как да стана добър?“ „Ти – рекох – не си ли бил добър досега?“ „Много лош човек съм“ – казва.

Питам тогава, какво сравнение може да има? И туй е религиозен човек, който казва, че Бог създаде човека по образ и подобие свое, а при това казва: „Аз съм лош човек.“ Много голямо противоречие е това. Ако съм създаден по образ и подобие Божие, лошевината, която аз виждам, тя не произтича от самия мен, тя е една външна страна на живота. Ако аз падна някъде и се окалям или ако лицето ми киряса, това ни най–малко не показва, че аз съм лош или нечист. Лошото, това са външните условия. Човек постоянно се чисти, той като намери чиста вода, ще се очисти, и веднага става по–угледен. Затова е създадена водата, да се чисти човек постоянно.

Сега аз засягам този въпрос, аз съм против морализирането, понеже честото морализиране не е здравословно. То е външна страна, то е болезнено състояние. Този ти каже нещо, онзи ти каже, ти се разболяваш. Човек трябва да мисли, че има нещо добро вътре в себе си. Това е здравословното състояние. И вие искате за бъдеще да бъдете по–добри. Това е другата погрешка. Човек, казвате, трябва да се усъвършенства и следователно сегашната теория, казвате, ние още не сме добри, но един ден ще станем като ангелите. Туй е само за насърчение, не че за бъдеще ще бъдете подобри, но не знаете как да постъпите. Богатството, което сега имате, не знаете как да го използвате. Ти не знаеш как да използваш Божиите блага. Имате едно малко момченце, много даровито. Има една много хубава цигулка от дядо му. Вземете му сега една половинка или три–четвърти, и то като стане на 21 години, ще бъде в състояние да свири на тази хубава цигулка.

И казвам, два вида добродетели има в света. Те са следующите. Като говориш, да не бодеш никого – едното. И другото – като те убодат, да не се обидиш. Това е другата добродетел. Като говориш, да не обидиш никого, това е едната страна, и сега другата, отрицателната страна: като те убодат, да не оставаш, да не се обиждаш. Сега бих желал да зная колцина от вас има, които са усвоили първия и втория методи. Аз бих желал да зная това. И един ден ще туря някой от вас да държите една лекция. Тези, които мислите, че вече не правите погрешки. Един човек, който срещне другиго и внимава на неговите погрешки, на него още му липсва. Според мене, като вляза в някоя болница и видя, че някой човек се мъчи, лицето му не е красиво, виждам, този човек е на мъчение. Влизам в положението му. Коремът го боли, има язва. Грозно е лицето му. Той казва: „И ти да си на моето положение, как ще правиш.“ Малко хора има, които, като страдат, да са тихи и спокойни. Имаш някоя язва или, да кажем, ръката или кракът ти е счупен, и ти си тих и спокоен. Е, кой от вас ще направи това? Все ще се сгърчи малко лицето му. Човек не може да се самовладее. Щом позволиш да се счупи ръката ти, показва, че не си от много умните. Затова човек като върви по пътя, трябва да е много будно съзнанието му. Най–първо човек, като тръгне от къщи, всеки ден ще се помоли на Господа да не би да се изкълчи кракът или ръката, да не би да се препъне някъде, или да не би да го закачи нещо, че окото му да се повреди. Като излезеш от къщи, ще се молиш на Бога да те пази. И да придобиеш един навик, като ходиш и вървиш, ще се молиш най– първо, както здрав излизаш от къщи, така здрав да се върнеш вкъщи.

Та казвам, Божественото учение седи в туй. И Соломон в неговите дни се намира в едно противоречие. И де седи противоречието му? Този човек е искал да гледа хубавото. Той е поддържал външно „гюзели бакал себаптън“ – да гледаш хубавото, е благословение. И събрал си триста красиви жени и деветстотин наложници, те са хиляда и двеста, значи по сто жени на всеки месец, по три жени и половина на ден. Но той ги е ограничавал тия жени. Кой му е дал право? Като в един обор ги е ограничил. Защо му са хиляда и двеста жени? Сега аз правя другата аналогия. Друг извод правя. Ти имаш 1200 английски лири в джеба си. Не са ли туй 1200 жени. И след като ги имаш тия 1200 жени в джеба си, да можеш да се справиш с тях. А като имаш само една женица, не си струва да си едноженствен. И някой път казвате, че хората са еднобрачни. Не са еднобрачни, мъже и жени са многобрачни в това отношение. Всеки, като бутне кесията си, че има само една златна монета, казва да са две. Ако има десет, казва да са двайсет, да са сто, двеста. Че то е същият закон. Свободата е, ти като имаш една жена, ти трябва да разбираш какво нещо е едната жена. Едната жена трябва да бъде като извор, през който водата постоянно да тече, не да преливаш чашата, но тази жена да бъде един извор, през който Божието благословение да тече, че всичките красиви жени да се проявяват. Сега има нещо, което аз не искам да ви го кажа. По–добре една жена като курна, каква друга дума да турим, курна малко не звучи хубаво. Може да измислите някоя друга дума. По–добре е една течуща чешма, отколкото хиляди чаши, пълни с вода. Един човек, който разчита на своите хиляда и двеста жени. Тогава другата идея вземи: по–добре да вярваш в Бога, това е едната жена. Едната жена разбира идеята за Бога. По–добре да вярваш в Бога, който носи в себе си всичкия живот, всичката вечност, всичката сила и упование, отколкото да вярваш в хиляда жени, които носят всичките нещастия и недъзи.

Та казвам, вие като четете Писанието, казва, какво значи еднобрачен живот? То е идеята за Бога. Да имаш само една идея, да седи в твоя ум една идея, да имаш, да цари в тебе. Щом имаш две идеи, ти си от двубрачните, от трибрачните, имаш десет идеи, не е лошо, всичките можеш да ги имаш.

Та казвам, първото нещо, освободете се от всичките тия странични мисли и идеи. Не се безпокойте. Научете се да не се безпокоите. Някои от вас се безпокоите, че малко жени имате. Вие се безпокоите, че малко здраве имате, нали. Всеки един човек може да бъде дотолкова здрав, ако разбирате. Всичките учите хигиена, нали ще кажат това да ядеш, онова да ядеш. Това са второстепенни работи, храната. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако не обичаш онази храна, която ти ядеш. Ти можеш да бъдеш здрав, ако тази храна я обичаш. И ако първата хапка, която вземаш на езика си, да е вкусна. Вземеш ли една храна, че не е вкусна, тази храна не е заради тебе. Ако вземеш една чаша вода, ти трябва да я обичаш. И като отиваш да спиш, същият закон: да ти е приятно, че отиваш да спиш. Някой път ти лягаш да спиш и се въртиш на едната страна, на другата, наляво, надясно, не можеш да заспиш. Имаш един лев, не си благодарен, имаш десет лева, не си благодарен. Имаш къща, не си благодарен. Имаш жена, не си благодарен, деца имаш, не си благодарен от обществото, в което живееш, не си благодарен, навсякъде виждаш все недъзи, най–после виждаш недъзи и в себе си.

Питам, че как може да бъде човек щастлив? Най–първо кажи: „Добър човек съм аз.“ Но на себе си го кажи, не ходи да се хвалиш на другите. Ще кажеш: „Добър човек съм аз.“ Добре тогава, ако някой ви срещне и каже тъй: „Вие не сте добър.“ Какво трябва да му кажете? Срещне те някой, казва: „Казват, че не си добър човек.“ Как ще му кажеш? „Аз съм добър човек. Имам един господар, който, като завърти крана, тогава хората се заблудиха, но аз ще отвъртя този кран, и ще потече всичката добрина, която е събрана.“ Та от вас, дето не сте добри, то е, че кранът не е завъртян. И сега у всички вас добрината ви седи в това, че кранът ви е завъртян. Развъртете крана и ще видите, че по–добри хора от вас няма. И като ме срещне някой и като ми каже „Малко не те харесвам“, аз казвам „Да, да, да, аз, като се върна в дома, ще отвъртя крана.“ Жената, децата завъртели са крана. Мода е сега да се не плаща повече за водата, но като го развъртите. Без кран. Крановете, това са човешки работи, а Божиите работи са без кран. А всичките човешки работи са все с кранове. Един извор той си извира и може навсякъде да тече, а човек винаги ще му даде една посока. Казват: „Да го турим в един път.“ Оставете всеки човек да си върви по който и да е път. Аз съм против теорията – казват накъде трябва да вървиш. Та казват: „Надясно трябва да вървиш.“ Добре, правия път трябва да вървиш. Но да ви каже, че вие не вървите, тези хора, които поддържат нито вляво, нито вдясно. Че вие като тъчете платно, най–първо е насновано платното, отвори се една уста от нищелки, вземеш сновалката в ръката, че ходи надясно, после наляво, закачиш нишката, после вземеш бърдото, дигнеш, хайде от ляво на дясно, и пак от дясно на ляво. Накъде да вървя? Върви наляво и надясно, само тъче. И накриво върви и направо, стига да се тъче. За мене е важна не посоката, а какво съм направил, какво тъка. Може някой път да се скъса някоя нишка, нищо не значи. Някоя погрешка може да е станала. Кой не прави в тъкането погрешка? Че се е скъсало някоя нишка, нищо от това. Тъкането да върви.

Сега не се спирайте да питате кой е в правия път. Който тъче. Аз, като видя някого, гледам какво тъче. Не какво ми разправя наляво или надясно. Като върви совалката, казвам: „Колкото по–бързо върви совалката, толкова по–добре.“ Та и аз ви казвам, и вляво вървете, и вдясно вървете, но тъчете онова платно, което ви е дадено. И след като изтъчете платното, ще си направите най–хубавите дрехи. Ако можете сами да шиете, добре, ако не, ще извикате едни от най–добрите шивачи и ще кажете: ние го изтъкахме. И после ще кажете: „Тия дрехи, които носим, са от нашата работа.“ Или аз тургам тази мисъл в най– простата форма, което съм опитал.

Няма по–хубаво нещо от това, да мислиш добре. И туй нещо аз го проверявам. Седя, има нещо и гледам. Какво е правата мисъл? Да се освободиш от всичките тия непотребни впечатления. Хиляди впечатления те безпокоят, това няма, онова няма, всичко туй. Но като внеса правата мисъл, тя като дойде, аз гледам, тя очисти всичко туй, и аз гледам, всичко туй е наред. И аз се намирам в един свят, дето всичко е наред. Ти можеш да влезеш в една болница, дето десет, двайсет души са болни, утре тия хора ще бъдат здрави. Не мислете върху вашите отрицателни неща. Мислете върху благата, които Бог ви е дал. Ами животът, който ви е дал. Толкова години Бог ви е поддържал. После, като дойде да умирате, и то е едно благо. Защо ще се страхувате? Вие пак ще мислите право. Отивате при баща си. Защо ще се страхувате? Ама ще кажете: „Той е млад.“ Та и младите ще идат на екскурзия. Вие казвате: „Този брат умря.“ Не. На екскурзия отишъл. И после ме питат някои след колко години ще се прероди. Ако е от онези, които вървят по закона на любовта, след хиляда и петстотин години. Ако е от онези, който върви по своя път – след 45 години. Пък ако е от глупавите, още днес ще се прероди. Най–първо законът за прераждането е един закон за освобождение на грешния. Праведният човек не умира, а праведният човек напуща една къща и влиза в друга къща, в трета. Той никога не умира. Той си има къщи на разположение. Какво търсиш в друга къща, друг номер има и в небето не ходи той. За него, за праведния, навсякъде е небето. Къде е небето? Под думата _„небе“ се разбира ,там, където е Бог, е небе. Където не е Господ, няма никакво небе. Ние поглеждаме нагоре. И право е. Това е един конус, това е един образ с висши измерения.

Та на земята ние сме в гъстата материя. Земята подразбира лошите условия, в които сега се намираме. И онова, с което Христос искаше да освободи хората. Той иска да мислите за Бога. И отвънка, и отвътре ще го търсиш.

Сега има нещо, което вас ви безпокои. Казвате: „Така е, но деца имам, какво ще се прави? В училището ходят, после едното има една слаба бележка.“ Вие се смущавате. После имаш една млада жена, и тя те безпокои. Отиваш на търговия, и умът ти е с нея, да не би да стане нещо. „Може да умре.“ Аз вземам в много широк смисъл, може тя да падне жена ти, да си счупи крака, може да й излезе окото, може да се запали къщата, да изгори, туй те безпокои. Ти отиваш на работа, безпокоиш се. Седнеш да учиш, безпокоиш се, легнеш да спиш, безпокоиш се. Казваш: „Дали утре ще стане?“ Абе, ще стане, утре ще стане. „Ама ти сигурен ли си?“ Как не. Отивам с вяра и си лягам, и с вяра ще стана. Лягам си с вяра и ставам с вяра. Отивам без вяра и лягам, и без вяра ще стана. Навсякъде в живота носете такава вяра. Да се освободим. Не да станем индиферентни в живота. Да се освободим от ненужните работи, да виждаме красивото. Например аз не обичам да говоря, при мене които са идвали, виждам къде са недъзите. Кой как е дошъл – не съм виждал мъже и жени, че да говори за нещо добро, а кой как е дошъл все ще говори за нещо зло. Всеки ще се оплаква. Няма нито един, тъй да ми каже за нещо добро. Много рядко ще срещна някой човек. Обърнете сега другия лист. Сега, аз като говоря така, някой ще каже: „Та ние досега добри хора не сме ли станали?“ Пък аз засягам въпроса, аз не отричам онзи път, който вие сте изходили, аз не отричам мъчнотиите, през които вие сте минали, не отричам вашата опитност, не го отричам това. Но понеже имам предвид не онова, което вие сте изходили, но понеже имам предвид един друг, нов път. За този път е въпросът сега.

Казвам, досега както и да е, но сега имаме нови мъчнотии, които има да срещаме. Казвате: „Ние го знаем.“ Не го знаеш. Ние сега ще се натъкнем на нови мъчнотии. И туй, което е пред нас, аз го разбирам. Тогава, когато се говори за доброто, ние разбираме новите постижения, които имаме. Е, каква трябва да бъде бъдещата любов на хората? Бъдещата любов ще бъде, когато дойде един гостенин, който носи любовта. Той като влезе вкъщи, ако има някои болни там, всички ще оздравеят. Ако в къщата ти има оскъдност, той като влезе там, ще има изобилие. Ако прозорците на вашата къща са били тесни, като си излезе, всичките ще станат широки. Туй трябва да прави любовта.

Като дойде любовта, дето влезе тя, трябва да има един преврат навсякъде – и физически, и духовно. Всички трябва да бъдем свободни. Аз гледам така на въпроса. Сега, вземам известни от вас, все ме питат: „Учителю, някои дарби дали ще ни се дадат?“ Някои ме питат как да се запознаят с ангелите, някои ме питат как да се запознаят със светиите. Как ще се запознаят с ония особени пътища? Та някой път се чудя как да им разправя. Аз казвам, тия хора между ангелите живеят и самите не познават това. Тия хора между светиите живеят и сами не познават това. Между богатите хора живеят и щедри, и тях не познават. И се чудя сега какво да им кажа. Ако им кажа „Че вие сте между ангелите, та ти между ангели живееш“, ще кажат: „Ти се смееш. Много си прост.“ И ако им кажа „Между светии живеете“, няма да приемат. Та много пъти седя, седя и казвам: „Още не сте дораснали.“ Пет, шест, десет години ще изисква. А време се изисква. „А, туй не е вярно.“ В едно отношение е вярно, в друго отношение не е вярно.

Та последната мисъл, не последната мисъл, искам днес да се поосвободите малко. Със седмата глава искам да ви извадя юларите. Поне за един ден да ви снема всичките углавници, колкото ги има и сме турили на врата. Двама души, кой как излезе, и да не иска, да му вземат юлара с ръка, с който е овързан, един камшик, и хайде в гората. И ще кажа на слугите – ще идете в гората, а нивите да не се орат, да почиват. Ще бъде хубаво. Един ден, днес, първия ден да прекарате без юлар, без углавник, без остен. Не се безпокойте, мислете, като че всичките ви работи са уредени. Всичко е оправено. Ама вие ще ми кажете: „Туй, което говориш, право ли е?“ Оставете това, то е юлар. Колко злато можете да носите на гърба си? Ти не можеш да бъдеш по– богат от златото, което имаш в кръвта си. Златото, което е в кръвта, определя колко богат можеш да бъдеш и колко знание можеш да имаш. Тогава колкото фосфор имаш в кръвта си, в твоя мозък – определя знанието ти.

Всичко се определя от малките работи. Ако малкото можеш да имаш в себе си, толкова можеш да имаш и външно. От много малко работи зависи. Че ако ти имаш вяра и концентрираш ума си към Бога, и мислиш, че всичко, което той е направил, и няма като него, веднага ще ти се отворят вратата. И като мислиш добро за всичките хора, ще намериш и Бога. И като почнеш да мислиш добро и за Бога, всичките хора ще почнат да мислят добро за тебе. Ти вярваш, че Бог е горе в небето, а не вярваш в Бога в хората. И казваме, че човек е направен по образ и подобие на Бога, че в човека е Бог. Ама къде е? На кое място? Ти гледаш един човек и мислиш, че Господ не е там. В него е Господ. Ама на кое място, къде е? В ръката на този човек. Някой път ти си отпаднал духом, срещнеш един приятел, загоряло е лицето му, но като се ръкува с тебе и като минеш няколко крачки, ти вече се усещаш бодър. Че Господ ти е проговорил. Чрез ръката Господ е преминал в тебе, освежи се лицето ти. Срещнеш един брат, като те погледне, веднага като че ти падне тежест, като че Господ те е погледнал. Срещне те един добър познат, каже ти една сладка дума. Че това е раят. Срещне те друга, каже ти една обидна дума. Това е адът долу. Този долният ад, аз съм ходил там, но този горният ад е по–страшен от долния.

Та казвам, вие живеете между ангелите, без да ги познавате, и живеете между светиите, без да се познавате. И ги срещате, и ги не познавате. Сега ще ме простите, като ви казвам, че не го познавате. Не го познавате, защото вие сте като габровците. Те ги укоряват, че са големи скъперници, скържави са те. Та те турили талаш и зелени очила на магарето, че то да мисли, че е трева. Оставете талаша и хвърлете зелените очила, които имате за Господа. Хвърлете зелените очила и талаша оставете. Каквито очила и да турите, тия идеи, които имате за Бога, турете ги настрана. Те са верни, прави са, но привидно само. Но една идея за Бога, която не внася спокойствие, умира в душата, тя не е вярна. Ти, като помислиш за Господа, да ти е приятно. И всякога, когато мислиш за Господа, да ти е леко. И като ти стане леко на душата, няма какво да ти се обяснява за Господа. Ти си помисли за Господа, и работите ти се уреждат. Помислиш си за Господа, и леко спиш. Казваш: „Как да вярвам в Господа?“ Мисли както искаш. И всяка една мисъл за Бога, колкото пъти и да мислите, да внесе във вас нещо много красиво, няма какво да те отклонява. Мислете за Бога, както обичате, и да кажете после: „Много се радвам, че така си помислих.“ И да бъдем свободни. И няма да имате тия строго определени лица. Например всяка една професия, вземете един свещеник, като иска да покаже, че е духовен, придобива един оттенък, който аз никак не го обичам. Същото е и с онзи търговец, земеделец. Човешкото лице трябва да бъде свободно, всички мускули трябва да бъдат тъй свободни, че всичко във вашия живот, очите, лицето, да се изразява тъй хубаво, както в природата.

И казва там Писанието. Право е казал Мойсей: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ Значи този е пътят, няма друг път за щастие в света. Аз не съм намерил. Ако намеря друг път, аз ще ви го кажа, но толкова съм изходил досега. Дето съм бил, този път съм намерил. Няма друг път. Аз съм срещал и философи, по–хубав път от този няма. А всичкото друго, то са ония жени, тристата жени и деветстотинте наложници. И казват – порочно е да имаш в джеба си. Приятели да имаш. Всичко туй е хубаво, но да имаш една мисъл за Бога в сърцето си и една мисъл в ума ти. Една мисъл в душата ти, една мисъл в твоята воля за Бога. Това е всичкото богатство, което човек сега в света може да има.

И ви пожелавам днес да бъдете всички свободни. Престанете един ден с вашите грижи. Постарайте се днес да не мислите за никого. Постарайте се, че когото и да срещнете, все е един ангел, макар и един окалян ангел. Когото срещнете днес, мислете, че е един светия. Ето ви сега.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
(Три пъти)

Двадесет и второ утринно слово
24 март 1935 г., неделя, 5–7.25 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder