НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Най-младият в света

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Най-младият в света

Най-често използвани думи в беседата: казва, човек, има, аз, път, тогаз, може, сега, върви, пари, мен, кой, подир, баща, бъде, хора, пример, телето, работа, съдията ,

 Младежки окултен клас , София, 15 Март 1935г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш

Прочетоха се темите: "Отношението между целите и дробните числа".
Във връзка с прочетените теми Учителя каза:Цяло число умножено с дробно число, значи се намалява. В дадения случай то е лихва на цялото. Като се умножи цялото число с дробта, полученото показва каква лихва може да даде.

Как бихте написали единица гняв и дробен гняв или единица съмнение и дробно съмнение? Каква е функцията на цялото число и на дробното? Дробите са функция. Ако имате 4 дроби, на 4 места по 1/4, колко правят? (-Едно цяло.) Значи, на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например, събирате няколко дроби от 1/4. Кое се увеличава в такъв случай – числителят или знаменателят? (-Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате? (-Числителите.) А знаменателите ги оставате настрани. Като събираме 1/4 и 1/4, събираме числителите, а знаменателят остава същият.
Понякой път са много особени философските заключения. Всички хора в света страдат от философията. Всички блага идат от философията, но и всички страдат от философията.

Сега да разгледаме от друго гледище кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото. Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта. (-Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото? (-Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (-Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб може да ви изкара из релсите на живота! -1/4 или 1/5. Вие ще кажете: "Как така?" Например задигнат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате един лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото до тогаз докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число. Гладен сте. Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава. Вие от тая дроб 1/2 веднага ще се зарадвате.

Хубаво е човек да бъде математик. Но кое трябва да смята? Има неща, които човек не трябва да ги смята. Например, да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесъл. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли. До какъв резултат ще дойдете тогаз? Няма да дойдете до никакъв резултат. До резултати могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят – не.

Какъв ще бъде резултата за умния човек? Какъв ще бъде резултата за глупавият човек? Какъв ще бъде резултата на една суха година или на една влажна година? Казвам, има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка, те са наглед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението – не. Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива? Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия. Сиромахът никога не си позволява развлечение. Само като забогатее, той си позволява развлечение.
Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи? Ако глупавият казва умни работи, той умен не става. А пък и когато умният говори глупави работи, той глупав не става. (-Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: "Кажи ми какво му каза?" Подсъдимият казва: "Тъй:" и напсувал съдията. Съдията казал: "Хубаво, запишете го!" И въз основа на това го осъждат. Той изпсувал съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.

Аз уподобявам така: Човек винаги греши. Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: "Кажи, как каза?" И дяволът го напсува на общо основание. Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия и като съдия слушате и питате: "Как му каза ти и как ти каза той?" И онзи казва: "Така казах!" В едно съдебно дело във Варненско съдията съди едното за кражба. Съдията му казва: "Не те ли е срам, вместо да отиваш да работиш, ти ходиш да крадеш овце!" – "Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя!"

Сега към философията на живота – относно дробта. Не търси дребните погрешки на хората! Те са дроби. Кой какво направил да не те интересува! Не търси погрешките!

Някои са ми казвали: "Искам да знам, какво си говорят онези!" Казвам, то е много лесна работа. Двама души, като се съберат или добро правят или зло правят или добро говорят или лошо говорят. Няма среден път. А пък има степени на доброто. Приближавате се, искате да знаете какво се говори. И ще чуете думите, които се говорят. Знаете ли, колко е силна една дума? Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни? (-Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали? Теоретически е така, но фактически? (-Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става? (-Увеличава се.) А пък когато цяло умножаваш с дроб? (-Намалява се.)

Вие имате жито в хамбара. Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило. Умножавате вашето ходене в хамбара. Какво става тогаз? Като умножавате ходенето, какво става с хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява. Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата. Същевременно изваждате от хамбара. Умножавате ходенето и житото се намалява.

Вие казвате: "Аз толкоз пъти съм правил добро и добро не съм намерил." Значи, правили сте добро много пъти, после намирате, че хамбарът ви е празен и казвате: "Не си струва човек да прави добро, да изважда житото из хамбара."

Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания. Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране? Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много – ядеш, дъвчеш. Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почваш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: "Трябва да бъдеш много учен човек". Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да се яде, но няма зъби? Или казваш: "Човек трябва да бъде много умен". Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облече. Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза? На млади години – както и да е, но на старост, след като се прегърбиш! Защо ти е едно знание, което не можеш да използваш?

Да допуснем, че един човек е добър, а друг – лош. Каква полза има да знаете, кой е добър и кой е лош?
Но аз сега говоря за в дадения случай. Имате едно състояние в себе си. Да знаете как да си помогнете. Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкоз ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: "Ще идеш еди до къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам." Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш. Няколко пъти правиш така и казваш: "Нека се съмне!" А онзи казва: "Но, като се съмне и аз отивам." В математиката коя задача минава за най-мъчна? (Определянето движението на Луната минава за най-трудна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите. Разрешите я, какво ще се ползвате? Знанието трябва да принесе някоя полза, микроскопическа полза. Знание, което не принася микроскопическа полза, не е потребно. То е излишно харчене на енергия.

Следователно, коя е най-мъчната задача в живота? -Да разрешаваш религиозните въпроси! Месечината е емблема на това. Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ? И кой е на правата страна? Съберат се двама. Искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: "Аз имам верую. Аз вярвам." Къде е вашето верую? Я ми го покажете! Другият не вярва. Две неизвестни има. Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика? В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: "Аз се убедих." Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е? (-Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: "Той вярва." Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е втория път. Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си туриш втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш. Следователно, вярата винаги произтича от един малък опит. След това ти вярваш. (-Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото. Опитът дава подтик на вярата. Например някой човек е взел пари на заем от тебе и не ги връща. Веднъж си се излъгал, втори път и ти станеш безверник спрямо него. Понеже веднъж не ти е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне. Значи вярата и безверието почиват на един малък опит.

На какво се дължи вашето настроение? Нали сте учили психология? Имате известно настроение. Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате? (-Лошо ) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: "За Великден ги искам." Бащата не е виновен, а дрехарят. (-Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал - дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехата, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен? (-Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна. Правите си едно заключение, трябва да намерите същинските причини. (-Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.)

Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разбират. Аз привеждам този пример, за да обясни, че в онзи свят работите стават много лесно по единствената причина – ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина. Дележ няма там. Никога не делят там. Оставят кесията и единият ще тръгне по едно направление, а другият – по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: "Как може? Този пример не е верен. Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш." Привеждам му втори пример: Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето. Човекът казва: "Телето е мое. Аз го намерих". А пък кравата казва: "Телето е мое." Тогаз съдията казва: "Хубаво. Ще видим, чие е телето." Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение за изгубената торба. (-Този пример с телето е необорим.) Първият е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия. Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си. Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово. Не всяко нещо, което човек намери, е негово.

В живия свят само това, което ти намериш и тръгне подир тебе, то е твое. То има еднакво естество с тебе. Значи една мисъл, която върви с тебе, е твоя. Едно желание, което върви с тебе, е твое.

Но във вас се заражда друго едно противоречие. Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва. Вървите и тя върви с вас. Тия мисли, които не ги искате, и вървят подир вас, към кой род мисли спадат? Едно просто обяснение: Вие сте един дипломат. Занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: "Моля, моля!" Вие казвате: "Не знаете ли, че съм дипломат?" Той казва: "Моля, моля!" – Вие вървите и той върви. Той ви казва: "Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте!" Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас. Вие ще вървите, те ще вървят подир вас; вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството. Трябва ли човек всякога когато върви някой просяк отподире му, да се спре и да му даде малко стотинки? Как мислите по това?

Сега ще ви приведа един пример: Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство. Върви един просяк отподире му и му врънка. Той му казва: "Слушай, отивам да се съдя. Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото! Че като спечеля делото, ще ти дам нещо." Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: "Не зная. Да се помоля, но не зная, дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно." Първото положение е било малко съмнение: "Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може да не спечелиш". Така мисли просякът сега. После се обръща онзи и казва: "Непременно ще спечеля, понеже правото е мое." Какво казва просякът? Той казва: "Истината ли говорите?" -"Непременно ще спечеля!" – "Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш?" Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и като го свършат, тогаз. Макар, че са богати, но нищо не носят в джоба си. Отиват на делото, да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят. В тоя свят, в материалния свят, не функционира. Например ако вие сте един честен, добър човек, в духовния свят като отидете, всички банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли. Но тук на земята, отивате при един банкер и казвате: "Аз съм честен, добър човек." За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: "Ти си добър за себе си. Честен си за себе си, но тук работата седи другояче." Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева? (-20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат? (- Една четвърт.)

Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствуваме в дадения случай, моментално може да се изпълни. Но са много редки тия случаи понеже никога хората в това състояние не идват. То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва. Когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание.

Една сестра скоро каза един пример: В Германия на хазяйката си се задължава с 20 марки. Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома. Излиза на улицата. Тя иска да ги намери. Но как ще намери? Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: "От него ще взема 20 марки." Гледа – на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки. Той казва: "Да ги разделим." Тя казва: "Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки. Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки." Той казал: "Вземете ги вие тогаз!" Тя представи този пример. Много рядък пример. Той й казва: "Вземи тия пари, че от мен да не искате." Той се съгласява да даде 10-тях марки.

Ние, хората на земята, сме се обезверили. Кои са причините за обезверяването? Трябва да се възстанови оная първоначалната вяра. Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата, природата, когато е пуснала човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща – със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи? Ще му услужи. Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи. И ако някой път не ви услужва, тия неща са ви непотребни в дадения случай.

Олге, ти си имаш философия, с която някъде не си съгласна. Ти не си съгласна някъде и с онова, което си научила и получила. Ще ти кажа, защо ти срещаш мъчнотии в живота си. Ти още не си разрешила задачите на месечината.
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите. Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата! Казва някой: "Ще ми побелее главата, докато разреша задачите." Щом разрешиш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешаване не е. Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата! – Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години. Бялата глава казва: "За един ден". Бялата глава ти казва, че ти трябва само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона. Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета. Това са все възгледи.

В света мнозина носят бели глави, без да знаят тая философия. Те носят бели глави, а пък имат стремежите на черните глави. Та някой път някои хора намират, че които имат черни коси, мислят по-добре, отколкото хората с белите глави. Черна глава има, но казва: "Няма какво да се смущавам."

Срещнах един млад момък във Варна. Той ми каза: "Аз съм въздържател, не пия." Попитах го: Кой те научи? Той ми каза: "Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия." Как така? – "Той, като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас. Това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино. Това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде на ум за вино, изпъква в мен гледката, как баща ми биеше майка ми." Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете? Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би, не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: "Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати." Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: "Дай ми душа!" Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: "Дай ми душа! Душа!" Той, като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: "Дай му душа, че не ме оставя човекът да си почина!" Човекът не оставял дявола да си почине. И дяволът се помолил на Господа: "Дай му душа, че ме измъчи." Тогаз дяволът и Господ били ортаци. Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото. Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува.

Някой път и вие се чувствувате така, като че нямате душа! Дяволът е баща ви тогаз! И тръгвате подир него и почвате да псувате, че сте нещастен. "Щастие искам, пари, пари, щастие!" Нищо не дава той! Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после." Той отдето взема не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! На заем да вземе е майстор! Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: "Как така!" И почваш да се сърдиш на Господа! На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: "Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал?" Че ако така разсъждаваме, кой е доволен в света? Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използваш другите хора, а пък щом почнат другите да те използват, тогаз е друго. Докато печеш рибата, охо-хо! А пък щом тебе те пекат, казваш: "Вай, вай, вай!" Много добра философия! Казвам, няма да печеш! Не печи рибата и тебе няма да пекат, нищо повече! Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят! Но това трябва да започне в човешката мисъл! Сега на вас ви трябват няколко изпита. Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво ви липсва. Ако ви дам да посеете по една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере, какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви не достига! На някого, като сади ябълката, му върви, на другиго – като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. И ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1-2 години изсъхне. Липсва ти нещо. Или садиш една круша и след 1 -2 години изсъхне. Липсва ти нещо. Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо! Искаш да знаеш дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа! Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобрението на своя организъм. Това показва, че страдаш от безлюбие. Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че сухота има у човека в любовта. Това е краен процес.

Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи. Да имате разположение към едно цвете. Затова в окултната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието. Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата, 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози. Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е. Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета или на скъпоценни камъни. Ние влизаме в една отвлечена област. Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали. Трябва да изучите условията, при които сега се намирате. Намирате се да кажем, в бедни условия и не искате да занимавате ума си с друго, освен с оправянето на икономическите условия на живота – откъде може да си изкарате прехраната. Как ще си изкара човек прехраната? Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши! Няма по-лесна работа човек да си изкара прехраната от онзи, който знае как. И няма по-мъчна работа да си изкара прехраната за онзи, който не знае. Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен. Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание. Сега къде е мъчнотията? В незнанието ли е мъчнотията? Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание?



Имате един прост пример: Имате една чешма, която е съградена с канализация, но тръбите са почти хоризонтали (С). Какво ще бъде изтичането? Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (виж: С2). Но ако има малък наклон (виж С), тогаз изтичането е по-лесно. Често дето не ви върви в света, всичко зависи от положението. Представете си, че при "А" е изворът. При "С" [С3] имаме естественото положение. При "С" [С2] имаме обратни негативни състояния. Тогаз трябва да имаме тук голямо напрежение, за да тече водата. А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви. Щастието ви зависи от това, как да наклоните тая пръчица. Според това ще си създадете щастието или нещастието.
Един българин, като ходил да избира служба, един ден минавал през градската градина. Видял капелмайстора, че клати пръчката, и казал: "Това е най-лесната работа. Тая служба е за мен. Мога да я правя."
Палката по закона на равновесието ще наклоняваш в едно или друго направление. Когато дойде до една отрицателна мисъл, ще наклоните към ляво, когато дойде до една положителна мисъл, ще наклоните надясно .


Сега аз го представих много лесно. (Учителят държи в ръката си молив и го наклонява в ляво и в дясно.) Значи има закони, как да се справиш със своите мисли и чувства. В опитната наука има закони. Много лесна работа е.

Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ. Онзи му казал: "Да се махнеш оттук!" Аз пошепвам на богаташа: "Този момък виждаш ли го? Той ще бъде пръв министър на България." Той веднага се поправя: "Ще извиниш, човещина!" И веднага поправя погрешката си, щом ще стане пръв министър, ще му помогне. Значи ние всякога се ползваме, когато кажем хубаво нещо! Да кажем нещо навреме и на място: "Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден."

Не си правете илюзии. Защо българите пострадаха? Да ви дам пример. В 1912 година, когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си той казал: "Аз ще накарам вие, българите да ме помните!" И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина. И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България! Венизелос сега е на правата страна. Вече е от новото учение, той се отказва от властта.

Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и мислите, че сте отмъстили. Но помнете, че има възмездие. Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас. Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: "Дядо, аз искам да бъда като тебе!" А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: "Не ставай като мен. Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен! За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен – да те пази Господ!" И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: "Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам!" Старостта е вече за боговете. Те да остаряват. Но вие да остареете - това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи! Никакви стари чувства! Никакви стари постъпки!

Едно правило: От всичко старо се простете, оставете го настрани! Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни. Аз не зная какво ще ви струва почитта. Казват: "Почтен старец". Много привидна е тая почит. Някои казва: "Стар човек е. Да му кажа една блага дума." И при това казва: "Стар е, но пари има. Трябва да се приближа до него". И като се приближиш до него и вземеш парите и ти остарееш. Та и парите не ти трябват – нищо не ти трябва.

Тогаз, кой е най-младият в света? – Доброто.
Кой е най-старият? – Злото.
Млад – това е да бъдеш добър.
Стар – това е да бъдеш зъл.

И причината на остаряването, на изгубването на всяка сила вътре в човека, то е злото. Щом дойде злото, човек остарява.

В практическия живот: Дръжте в ума си доброто, за да подкрепите младостта в себе си и бодростта на ума си и животът ви ще бъде успешен.

Дръж злото настрани! Ти не можеш да го изхвърлиш, но да не те привличат богатствата или придобивките, които можеш да имаш от злото.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът. (Три пъти.)

(Учителят, като погледна листовете с написаните букви, задача, дадена от миналия път, каза: ) Идущият път ще видим буквите и ще видим кои букви са стари и кои нови.

Гимнастически упражнения.

20-та лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 15 март 1935 г., петък, 5 ч.с., Изгрев

Най-младият в света

Най-често използвани думи в беседата: казва, човек, има, аз, път, тогаз, може, сега, върви, пари, мен, кой, подир, баща, бъде, хора, пример, телето, работа, съдията ,

 Младежки окултен клас , София, 15 Март 1935г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Прочете се темата: „Отношението между целите и дробните числа“. Във връзка с прочетената тема Учителя каза:

Цяло число, умножено с дробно число, значи се намалява. В дадения случай то е лихва на цялото. Като се умножи цялото число с дробта, полученото показва каква лихва може да даде.

Как бихте написали единица гняв и дробен гняв? Или единица съмнение и дробно съмнение?

Каква е функцията на цялото число и на дробното? Дробите са функция. Ако имате 4 дроби на 4 места по 1/4, колко правят? (Едно цяло.) Значи на 4 места по 1/4 правят едно цяло. При събирането на дроби с еднакви знаменатели, кое се увеличава в дробта? Например събирате няколко дроби от 1/4, кое се увеличава в такъв случай − числителят или знаменателят? (Числителят.) При събирането на такива дроби кое събирате? (Числителите.) А знаменателите ги оставате настрана. Като събираме 1/4 и 1/4 събираме числителите, а знаменателят остава същият.

По някой път философските заключения са много особени. Всички хора страдат в света от философията. Всички блага идат от философията, но и всички страдат от философията.

Сега да разгледаме от друга гледна точка кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото. Кажете едно свойство на цялото и едно свойство на дробта. (Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и да се увеличава, може ли да стане по-голяма от цялото? (Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли да стане по-малко от дробта? (Не може.) Тогаз защо една дроб може да ви създаде тревога? Вас една дроб − 1/4 или 1/5, може да ви изкара из релсите на живота. Вие ще кажете: „Как така?“ Например задигат ви 1/5 от богатството и веднага си изменяте състоянието. В джоба си имате 1 лев, който съставлява 1/10. Но бръкнете в джоба си и левчето го няма. А пък то е потребно за един хляб. Веднага тая дроб ще произведе във вас цяла тревога. Така щото дотогаз, докато вие не можете да владеете себе си, докато вие не можете да се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ще ви нарушават целия живот. Но в същото време те всякога могат да ви зарадват. Например ако ви дадат едно дробно число. Гладен сте. Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава. Вие от тая дроб − 1/2, веднага ще се зарадвате.

Хубаво е човек да бъде математик. Но кое трябва да смята? Има неща, които човек не трябва да смята. Например да държиш една статистика колко пъти си плюл на ден. Или пък да държиш една статистика колко пъти си се почесал. Или да държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли. До какъв резултат ще дойдете тогаз? − Няма да дойдете до никакъв резултат. До резултат могат да дойдат хора, които знаят, а които не знаят − не!

Какъв ще бъде резултатът за умния човек? Какъв ще бъде резултатът за глупавия човек? Какъв ще бъде резултатът на една суха година или на една влажна година? Казвам: Има едно знание, което за хората е едно развлечение. Развлечение и почивка − те са на глед синоними. Само в почивката се придобива, а в развлечението − не. Кой си позволява развлечение? Богатият. Кой си почива? Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия. Сиромахът никога не си позволява развлечение. Само когато забогатее, той си позволява развлечение.

Нали някой път се казва, че трябва да се говорят умни работи? Ако глупавият казва умни работи, той умен не става. А когато умният говори глупави работи, той глупав не става. (Щом всякога говори глупави работи, можем да го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело. Псуват някого и съдията пита подсъдимия: „Кажи ми какво му каза?“ Подсъдимият казва: „Тъй!“ и изпсува съдията. Съдията казва: „Хубаво, запишете го!“ И въз основа на това го осъждат. Той изпсува съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.

Аз уподобявам така: Човек винаги греши. Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва да го съди и го пита: „Кажи какво каза?“ И дяволът го напсува на общо основание. Често, когато най-лоши мисли ви минават през ума, вие сте станали съдия, и като съдия слушате и питате: „Как му каза ти и как ти каза той?“ И онзи казва: „Така казах.“ В едно съдебно дело във варненско съдията съди едного за кражба. Съдията му казва: „Не те ли е срам! Вместо да отидеш да работиш, ти ходиш да крадеш овце!“ − „Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя.“

Сега към философията на живота − относно дробта. Не търси дребните погрешки на хората! Те са дроби. Кой какво направил да не те интересува. Не търси погрешките!

Някои са ми казвали: „Искам да знам какво си говорят онези.“ Казвам: То е много лесна работа. Двама души, като се съберат, или добро правят или зло правят, или добро говорят, или лошо говорят. Няма среден път. А пък има степени на доброто. Приближавате се, искате да знаете какво се говори. И ще чуете думите, които се говорят.

Знаете ли колко е силна една дума? Думите, които човек говори, цели числа ли са или дробни? (Дробни числа.) Има само едно цяло число, нали? Теоретически е така, но фактически? (Има много цели числа.) Цяло с цяло като се умножава, какво става? (Увеличава се.) А пък когато цяло умножим с дроб? (Намалява се.)

Вие имате жито в хамбара. Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило. Умножавате вашето ходене в хамбара. Какво става тогава? Като умножавате ходенето, какво става в хамбара? Извадили сте житото от хамбара и сте го продали. Става една обмяна. Във вашата каса парите се увеличават, а пък житото във вашия хамбар се намалява. Умножавате ходенето в хамбара, но се умножават и парите в касата. Същевременно изваждате от хамбара. Умножавате ходенето и житото се намалява.

Вие казвате: „Аз толкова пъти съм правил добро и добро не съм намирал.“ Значи правили сте добро много пъти, после намирате, че хамбарът ви е празен и казвате: „Не си струва човек да прави добро, да изважда житото от хамбара.“

Така се намирате в стълкновение със старите и с новите разбирания. Каква е разликата между едно старо разбиране и едно ново разбиране. Например млад си, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много − ядеш, дъвчиш. Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се да ядеш, ставаш философ, почнеш да разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната. Знаеш, че много мъчно се дъвче храната. И после разсъждаваш: „Трябва да бъдеш много учен човек.“ Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва да яде, но няма зъби? Или казваш: „Човек трябва да бъде много умен.“ − Той се учи през целия си живот и на стари години забогатее. Защо му е богатството на стари години? Дрехи ще има да се облича. Попрегърбил се е и да му се тури фрак или украшения каква полза? На млади години − както и да е, но на старост, след като се прегърбил! Защо ти е едно знание, което не можещ да използуваш?

Да допуснем, че един човек е добър, а друг − лош. Каква полза има да знаете, кой е добър и кой лош?

Но аз сега говоря за дадения случай. Имате едно състояние в себе си. Да знаете как да си помогнете. Представете си, че вие сте крайно страхлив човек. Толкова ви е страх, че се пазите от сянката. Вие сте беден. Идва някой човек вечерно време и ви казва: „Ще идеш до еди-къде. Толкоз хиляди лева ще ти дам.“ Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш. Няколко пъти правиш така и казваш: „Нека се съмне“. А онзи казва: „Но, като се съмне, и аз отивам.“

В математиката коя задача минава за най-мъчна? (Определянето движението на Луната минава за най-мъчна задача.) Добре, да допуснем, че тая задача можете да я разрешите. Разрешите я, какво ще се ползувате? Знанието трябва да допринесе някоя полза. Знание, което не допринася поне микроскопическа полза, не е потребно. То е излишно харчене на енергия.

Следователно коя е най-мъчната задача в живота? − Да разрешаваш религиозните въпроси. Месечината е емблема на това. Няма по-мъчен въпрос от тоя да разрешаваш религиозните въпроси. Няма по-мъчна работа от тая да разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ? Какъв е този Господ? И кой е на правата страна? Съберат се двама, искат да разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право. Единият казва: „Аз имам верую. Аз вярвам.“ Къде е вашето верую? Я ми го покажете! Другият не вярва. Две неизвестни има. Тия хора решават една задача. Към коя област спада тая математика? В какво седи тя? Важно ли е, че някой вярва? Че аз вярвам в слънцето, вяра ли е това? Някой казва: „Аз се убедих.“ Допуснете, че аз не вярвам в огъня, но се допра до него и се опаря. Това вяра ли е? (Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва да разбираме под думите: „Той вярва.“ Да кажем, той вярва, че бил глупав. Ако ти вярваш, това е вторият път. Първият път е знанието, че пари огънят. Тогаз отде произтича вярата? Ти вярваш, че ако си турил втория пръст, пак ще се опариш. Ти не можеш да имаш вяра, ако нямаш опит. Ти не можеш да имаш вяра, ако не си опитал парливото. Тогаз не можеш да вярваш. Следователно вярата винаги произтича от един малък опит. След това ти вярваш.

(Можем ли да кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит да прави ще бъде пак същото. Опитът дава подтик на вярата. Например някой човек е взел пари назаем от тебе и не ги връща. Веднъж си се излъгал, втори път и ти ставаш безверник спрямо него. Понеже веднъж не ги е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма да ги върне. Значи вярата и безверието почиват на един малък опит.

На какво се дължи вашето настроение? Нали сте учили психология? Имате известно настроение. Вие сте едно малко дете и ви казват, че ще ви ушият дрехи за Великден, но не ви купуват. Какво настроение ще имате? (Лошо.) Или ви казват, че ще ви купят обуща, но не ви купуват. Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл да ги приготви навреме. Но детето е неразположено и се сърди на майка си и на баща си, защо дрехите не са готови за Великден. Детето не се занимава с голяма философия. Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден. Вие се сърдите и казвате: „За Великден ги искам!“ Бащата не е виновен, а дрехарят. (Тогаз изгубваме вяра в онзи, който е обещал − дрехарят.) Как ще изгубиш? Представете си, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехите, да ви ги даде. Баща ви го няма на Великден. Дрехарят не ги ушива. Защо ще държите баща ви отговорен? (Трябва да даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва да намерите извинителната страна. Правите си едно заключение − трябва да намерите същинската причина. (Бащата все гледа покрай Великден да замине за странство.)

Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва да се разберат. Аз привеждам този пример, за да обясня, че в онзи свят работите стават много по-лесно по единствената причина, ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина. Дележ няма там. Остават кесията и един ще тръгне по едно направление, а другият − по друго. Подир когото тръгне тая кесия, негова е. Ще каже някой: „Как може! Този пример не е верен. Така не се разсъждава. Как ще тръгне торбата? Ти можеш да заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш.“ Привеждам му втори пример. Намира един човек теле в гората. Същевременно и майката дохожда. Тя почва да ближе телето. Човекът казва: „Телето е мое, аз го намерих.“ А пък кравата казва: „Телето е мое.“ Тогава съдията казва: „Хубаво. Ще видим чие е телето.“ Човекът тръгва по една посока, а кравата в друга. Към кого ще отиде телето? Това е сега другото обяснение на изгубената торба (кесията). (Този пример с телето е необорим). Първият пример е оборим, а пък вторият става малко по-ясен. Това са само преводи, за да се изяснят известни противоречия. Вярно е, че торбата не може да тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка си. Кравата като намери телето, телето е нейно, а човек като намери телето, телето не е негово. Не всяко нещо, което човек намери, е негово.

В живия свят само това, което ти намериш и тръгне подир тебе, то е твое. То има еднакво естество с тебе. Значи една мисъл, която върви с тебе, е твоя. Едно желание, което върви с тебе, е твое.

Но във вас се заражда друго едно противоречие.

Някой път не искате някоя мисъл, а тя ви се натрапва. Вървите и тя върви с вас. Тия мисли, които не ги искате и вървят подир вас, към кой род мисли спадат? Едно просто обяснение. Вие сте един дипломат, занимавате се с дипломация. Един просяк не знае, че сте дипломат, тръгва подир вас и казва: „Моля, моля!“ Вие казвате: „Не знаете ли, че съм дипломат?“ − Той казва: „Моля, моля!“ − Вие вървите и той върви. Той ви казва: „Вие ми се виждате много учтив. Повече дайте.“ Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба си. Той и сега не бърка в джоба си, върви малко по-бързо, не обръща внимание. Той ще върви, онзи ще иска, той ще върви, онзи ще иска, докато влезе в посолството, а просякът остане отвън. Вие сте дипломат и тия мисли ще вървят подир вас. Вие ще вървите, те ще вървят подир вас, вие ще вървите, те ще вървят подир вас, докато влезете в посолството. Трябва ли човек всякога, когато върви някой просяк подире му, да се спре и да му даде малко стотинки? Как мислите по това?

Сега ще ви приведа един пример. Един богат човек, който осиромашал, отива да съди някого за едно голямо наследство. Върви един просяк подире му и му врънка. Тоя му казва: „Слушай, отивам да се съдя. Нямам нито пет пари в джоба си. Моли се на Бога да спечеля делото. Че като спечеля делото, ще ти дам нещо.“ Кажете ми какво е казал просякът? Най-първо просякът почнал да разсъждава: „Не зная. Да се помоля, но не зная дали ще спечелиш делото. Но ако не спечелиш, отива молитвата напразно.“ Първото положение е било малко съмнение: „Не зная! Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може и да не спечелиш.“ Така мисли просякът сега. После онзи се обръща и казва: „Непременно ще спечеля, понеже правото е мое.“ Какво казва просякът? Той казва: „Истината ли говорите?“ − „Непременно ще спечеля.“ − „Ти уверен ли си в това? Уверен ли си сто на сто, че ще спечелиш? И после да не ме излъжеш?“ Психологически това е вярно. И ние по някой път постъпваме така. Вървиш ти и искаш нещо от напредналите същества. Те ти казват, че имат много важна работа, имат дело и, като го свършат, тогаз! Макар че са богати, нищо не носят в джоба си. Отиват на делото да го спечелят. Някой път вие искате от някое напреднало същество пари. Те не носят пари. Имат само една златна монета в джоба си. Но тя функционира само в другия свят. В този свят, в материалния свят, не функционира. Например, ако вие сте един честен, добър човек, като отидете в духовния свят, всичките банки веднага изваждат и ви дават. Всякога сте добре дошли. Но тук, на земята, отивате при един банкер и казвате: „Аз съм честен, добър човек.“ За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари? Онзи ще каже: „Ти си добър за себе си, но тук работата седи другояче.“ Отивате в една заложна къща. Трябва да носите някой пръстен, някоя огърлица и пр. И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва? Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева? (20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат? (1/4.) Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствувате в дадения случай, моментално може да се изпълни. Но са много редки тия случаи, понеже хората никога не идват в това състояние. То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва да идва; когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание.

Една сестра скоро каза един пример. В Германия на хазяйката се задължава с 20 марки. Ако не ги внесе, трябва да излезе от дома. Излиза на улицата. Тя иска да ги намери. Но как ще намери. Тя мисли да намери от някого пари. Уверена е, че непременно отнякъде ще намери. Вижда един свой познат и си казва: „От него ще взема 20 марки.“ Гледа − на земята 20 марки. И той и тя виждат 20 марки. Той казва: „Да ги разделим“. Тя казва: „Можем да ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки. Да ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки.“ Той казва: „Вземете ги вие тогаз.“ Тя представи този пример. Много рядък пример. Той ù казва: „Вземи тия пари, че от мен да не искаш.“ Той се съгласява да даде десетте марки.

Ние, хората на земята, сме се обезверили. Кои са причините за обезверяването? Трябва да се възстанови оная първоначална вяра. Ние имаме едно съмнение, едно безверие, което не почива на никаква основа. Вземете най-първо природата. Природата, когато е пуснала Най-първо човека да живее, тя го е осигурила с необходимите неща: със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила. Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма да му услужи? Ще му услужи! Стига тия неща да са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи. И ако някой път не ви услужи, тия неща са ви непотребни в дадения случай.

Олге, ти си имаш една философия, с която някъде не си съгласна. Ти не си съгласна някъде и с онова, което си научила и получила. Ще ти кажа, защо ти срещаш мъчнотии в живота си. Ти още не си разрешила задачите на месечината.

Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може да се справи с работите. Пак ще се справи, но ще се справи така, че ще му побелее главата. Казва някой: „Ще ми побелее главата, докато разреша задачите.“ Щом разрешаваш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешение не е. Да разрешиш задачите, без да ти побелее главата! Ти не знаеш защо ти побеля главата. Главата ти е побеляла не от големи мъчнотии. Да ти кажа кое ти беше спънката. Черната коса беше спънката. Черната коса значи, че искаш да станеш, каквото ти искаш. Черната глава ти казва, че трябва да се осигуриш за сто години. Бялата глава казва: „За един ден.“ Бялата глава ти казва, че ти трябват само 10 лева на ден, а пък черната глава ти казва, че ти трябват няколко милиона. Бялата глава ти казва, че ти трябва малко знание, а пък черната глава ти казва, че ти трябват 4 факултета. Това са все възгледи.

В света мнозина носят бели глави, без да знаят тая философия. Те носят бели глави, а пък имат стремежите на черните глави. Та някой път някои хора намират, че, които носят черни коси, мислят по-добре, отколкото хората с белите глави. Черна глава има, но казва: „Няма какво да се смущавам.“

Срещнах един млад момък във Варна. Той ми каза: „Аз съм въздържател, не пия.“ Попитах го: Кой те научи? Той ми каза: „Баща ми, който беше пияница, ме научи да не пия.“ − Как така? − „Като се напиеше, ще дойде и ще набие майка ми, ще набие и нас, това правеше постоянно. И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино; това зароди в мен желанието да не вкуся вино. Като ми дойде наум за вино, изпъква в мен гледката как баща ми биеше майка ми.“ Не е ли хубаво баща ви някой път да бие майка ви, че вие да се научите да не пиете. Една придобивка е това. Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би не щеше да бъде въздържател. Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше. Момъкът ми каза: „Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща си, произведе в мен противоположни резултати.“ Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат. Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност. Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора. Има един такъв баща вътре у нас. Двама бащи има човек. И богомилите в това отношение са били прави, че дяволът е направил човека. Като го направил, всичко му турил, но не могъл да му тури душа. Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казал: „Дай ми душа!“ Дяволът ходил тук-там и човекът ходил подир него и му казвал: „Дай ми душа! Душа!“ Той като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: „Дай му душа, че ме измъчва.“ Тогаз Господ и дяволът били ортаци (съдружници). Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото. Та богомилите така са обяснявали това противоречие, което съществува.

Някой път и вие се чувствате така, като че нямате

душа. Дяволът е баща ви тогаз! И тръгнете подир него и почнете да псувате, че сте нещастен: „Щастие искам, пари, пари, щастие!“ Нищо не дава той. Той има доста долапи. Нищо не може да даде, само обещава и залъгва. Той казва някому: „Дай на онзи, а пък аз ще ти върна после.“ Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет пари. Най-сиромах е дяволът! Назаем да вземе е майстор. Обещава много лихви. Как ще си обясните всичко това? Имате известно противоречие. Имате някой път едно състояние, което ме е учудвало. Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: „Как така?“ И почваш да се сърдиш на Господа. На какво основание искаш да се сърдиш? Не ти е длъжен за нищо! А пък ти казваш: „Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал?“ Че ако така разсъждаваме, кой е доволен от света? Заекът доволен ли е от своето положение? Рибата доволна ли е от своето положение? Кажете ми някой човек, който да е доволен в света. Доволен си, докато използуваш другите хора. А пък щом почнат другите да те използуват, тогава е друго. Докато печеш рибата: „Охо-хо!“ А пък щом тебе те пекат, казваш: „Вай, вай, вай!“ Много добра философия. Казвам: Няма да печеш! Не печи рибата и тебе няма да пекат − нищо повече. Законът е такъв: Не прави това, което не искаш да ти правят!

Но това трябва да започне в човешката мисъл. Сега на вас ви трябват няколко изпита. Може да се изпитате кой в какво направление какъв е. Например можем да изпитаме целия клас сега какво му липсва. Ако ви дам да посеете но една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва. От ябълките, които растат, като се види как растат и от това ще се разбере какво ви липсва. След 4 години, като почне ябълката да дава плод, пак ще кажа какво ви недостига. На някого, като сади ябълка, му върви; на другиго − като сади круша. Ще садиш ябълка, круша, слива и пр. и ще видиш на какво ти върви. Например посадиш една праскова и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо! Или садиш една круша и след 1 − 2 години изсъхне. Липсва ти нещо! Или садиш цвете и то изсъхне. Липсва ти нещо! Искаш да знаеш, дали ще бъдеш здрав. Много лесна работа. Посади малко здравец, тури го в стаята си. Ако този здравец вирее, ти си добре, но ако почне да изсъхва, трябва да вземеш вече мерки за подобряването на своя организъм. Това показва, че страдаш от безлюбие. Когато цветята съхнат при човека, това е признак, че в него има сухота в любовта. Това е краен процес.

Най-напред ще добиете навик да обичате най-малките работи. Да имате разположение към едно цвете. Затова в съвременната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието. Неразположение имаш на духа. Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата. 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен. По някой път ще отидеш при прасковата, при ябълката, при крушата. Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат да ти помогнат. Те са проводници. Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение. Някои хора приличат на карамфили, някои хора приличат на рози. Например розата е добра, но има шипове, има бодли, хаплива е. Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета, на скъпоценни камъни.

Ние влизаме в една отвлечена област. Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали. Трябва да изучите условията, при които сега се намирате. Намирате се да кажем при бедни условия, а не искате да занимавате ума си с друго. Вие не сте се справили с икономическите условия на живота, откъде да изкарате прехраната си.

Как ще си изкара човек прехраната? Може да се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши!

Няма по-лесна работа от тази човек да изкара прехраната си за онзи, който знае как. И няма по-мъчна работа от тази да изкара прехраната си за онзи, който не знае. Ето един въпрос, който е най-лесен и най-мъчен. Какъвто и пример да се даде, примерът само обяснява, но той не е знание. Сега къде е мъчнотията? В незнанието ли е мъчнотията? Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание? Имате един прост пример. Имате една чешма, която е съградена с канализация (фиг. 1), но тръбите са почти хоризонтални (С1). Какво ще бъде изтичането? Ще бъде ли нормално, ако са хоризонтални? Представете си сега, че тая канализация не е хоризонтална, но в обратна посока е малко полегата. Какво ще бъде изтичането? Тогаз трябва да има много голям напор, за да тече (С2).





Но ако има малък наклон (С3), тогаз изтичането е по-лесно. Често, дето не ви върви в света, всичко зависи от положението. Представете си, че при А е изворът. При С1 имаме естественото положение. При С2 имаме обратни, негативни състояния. Тогава трябва да имаме тука голямо напрежение, за да тече водата. А пък при хоризонталното положение с малко напрежение върви. Щастието ви зависи от това, как наклонявате тая пръчица (фиг.2). Според това ще си създадете щастието или нещастието.

Един българин, като ходил да избира служба, един ден минава през градската градина. Видял капелмайсторът че клати пръчката и казал: „Това е най-лесната работа. Тая служба е за мен. Мога да я правя.“





Палката по закона на равновесието ще наклоняваш в едно или друго направление. Когато дойде до една отрицателна мисъл, ще наклоните към ляво, когато дойде до една положителна мисъл, ще наклоните надясно (В).

Сега аз го представих много лесно. (Учителя държи в ръката си молив и го наклонява вляво и вдясно.) Значи има закони как да се справиш със своите мисли и чувства. В опитната наука има закони. Много лесна работа е.

Един студент във Варна отива при един богаташ и му иска помощ. Оня му казва: „Да се махаш оттук!“ Аз пошепвам на богаташа: „Този момък, виждаш ли го? Той ще бъде пръв министър на България.“ Той веднага се поправя: „Ще извиниш, човещина!“ И веднага поправя погрешката си. Щом ще стане пръв министър, ще му помогне. Значи ние всякога се ползуваме, когато кажем нещо хубаво. Да кажем нещо начаса: Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден.

Не си правете илюзии! Защо българите пострадаха? Да ви дам пример. В 1912 г., когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки си, той казал: „Аз ще накарам българите да ме помнят!“ И всичките нещастия след войните се дължат на това. Венизелос не е единствената причина, но той е една главна причина. И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България. Венизелос сега е на правата страна. Вече е от новото учение − той се отказа от властта.

Малки неща във вашия живот могат да ви дадат подтик да направите нещо и да мислите, че сте отмъстили. Но помнете, че има възмездие! Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас. Сега тия работи не ви казвам, за да станете умни. Аз не искам да ви побелее главата, че тогаз да станете умни. Искам да станете умни с черни коси. Не чакайте за това след като ви побелее главата. Не чакайте да остареете, че да поумнеете. И аз се чудя на вас, младите, защо искате да остарявате. Откога ви дойде тая идея? Малкото дете, като прегръща дядо си, казва му: „Дядо, аз искам да бъда като тебе!“ А пък дядо му, като го погледне, не иска да му каже истината. Той ще каже на детето: „Не ставай като мен. Не ти трябва. Аз бих желал да стана като тебе, но ти не ставай като мен. За мен е за предпочитане да стана като теб, а пък ти да станеш като мен − да те пази Господ!“ И единственото нещо, за което трябва да се молите, е да не остарявате. И като се молите, кажете: „Господи, всичко да бъде в света, но само да не остарявам.“ Старостта е вече за боговете. Те да остаряват. Но вие да остарявате − това е нещо, което не можете да поправите с нищо. Ще се молите да не остарявате. Никакви стари идеи! Никакви стари чувства! Никакви стари постъпки!

Едно правило: от всичко старо се простете, оставете го настрана! Вие искате да станете стари хора, да бъдете почетни. Аз не зная какво ще ви струва почитта. Казват: „Почтен старец.“ Много привидна е тази почит. Някой казва: „Стар е. Да му кажа една блага дума.“ И при това казва: „Стар е, но пари има. Трябва да се приближа до него.“ И като се приближиш до него и вземеш парите, и ти остаряваш. Та и парите не ти трябват − нищо не ни трябва.

Тогаз кой е най-младият в света? − Доброто!

Кой е най-старият? − Злото.

Млад − това е да бъдеш добър!

Стар − това е да бъдеш зъл!

И причината на остаряването, на изгубването на всяка сила в човека, това е злото. Щом дойде злото, човек остарява. В практическия живот дръжте в ума си доброто, за да подкрепите младостта в себе си и бодростта на ума си и животът ви ще бъде успешен.

Дръж злото настрани! Ти не можеш да го изхвърлиш, но да не те привличат богатствата или придобивките, които можеш да имаш от злото.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът (три пъти).

(Учителя, погледна листовете с написаните букви, задача дадена от миналия път.) Идущия път ще видим буквите, ще видим кои букви са стари и кои нови.

Гимнастически упражнения.

20 лекция от Учителя, държана на 15 март 1935 г., София, Изгрев.

НАГОРЕ


placeholder