НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Най-добрият плод

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Най-добрият плод

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, път, себе, живот, аз, сега, казва, паметник, дели, работа, смърт, добър, добро, искаш, искам, хора ,

Общ Окултен клас , София, 13 Март 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва"

В Евангелието се казва: "Бог е Дух и които Му се кланят, с Дух и истина ще Му се кланят."

Този стих е лесен, но не е разбран, мъчен е за приложение.

После, казано е: "Път, истина и живот."

Пътят е нещо понятно, но за истината е вече друго. Хората казват: "Кажи ми ти истината" - значи така, както я знаеш. Кажи ми ти истината, тази работа ти ли я свърши, или не. Може да е добра или лоша работата. Да кажеш истината - хората разбират да кажеш доброто или лошото. В дадения случай, каквото си направил, да кажеш - това хората считат за истина. И живота на земята хората го разбират така: ако нямаш здраве, ако не си здрав, ако имаш много несгоди, казват: Лош е животът. Често свързваме външните условия на живота със самия живот, и като ги няма, казваме, че животът е лош.

Има една голяма опасност. Мъчно е да учиш една стара баба на осемдесет и пет години да пее. Ти на всичко можеш да я научиш, но да избиеш от главата й осемдесет и петте години, това е мъчно. Тя ще каже: "Аз на осемдесет и пет години да ходя да пея с децата!" И аз досега не съм виждал в певчески хор осемдесет и пет годишна баба. Сега аз привеждам това като един отделен факт.

Много работи може да са ясни на един човек, но да не може да ги приложи. В една реч, каквато и да е, човек трябва да бъде крайно внимателен да не си оцапа езика. Най-мъчното изкуство в света е да не се оцапа езикът. По-мъчна работа от тази не съм срещал на земята. Всичко друго можеш да направиш, но дойде ли до това да не си оцапаш езика, не може. Някой път знаеш нещо за някого, отгоре нещо те бута и ти казва: "Мълчи!" Нещо друго ти казва: "Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще започнеш да се извиняваш вътре в себе си. После ще питаш някого: "Направих ли грях, като го казах?" Ще ходиш да питаш дали си направил грях. Това е цял един процес. Така е у всички хора. Кога са го учили това нещо, не се знае. Дълга история има.

Във всички окултни школи Учителите, които са идвали, все са имали разни системи, за да отучат учениците от разните навици. Например да се отучиш от навика, като се молиш, да не се почесваш. Не е грях, в реда на нещата е, всички се чешат, но щом стане човек ученик и иска да се дисциплинира в живота, той трябва да стане господар на всички тези външни влияния. Боли те кракът нещо. Представи си, че всичките ти работи са уредени, но един ден пропаднеш, нещо сбъркаш - или къщата ти вземат, или баща ти умре. Важното е, каквото и да ти се случи, да бъдеш спокоен.

Разправя ми една млада сестра, която отива да пее при учителката си. Пеят една песен. На едно място песента е сериозна, а пък тя на това място пее засмяна. Учителката й казва: "Сериозна работа е, не трябва да се смееш. Песента е такава, а пък ти като че на сватба отиваш, ухилила се." Какво ще кажете сега? Това се случва с мнозина. Идва един при мен и ми казва: "Представете си, пукнали му главата." И се смее. При това религиозен човек е. Хубаво. Тогава, ако се смееш, че му пукнали главата, то след като му превържат главата, пак ли ще се смееш? А след като оздравее главата му, какво ще направиш?

Сега при какви условия човек може да се засмее. Като пукнат главата на някой човек, можеш да се засмееш. Когато главата е направена от тиква и се пукне, можеш да се засмееш, но когато пукнат същинската глава на човека и му излезе мозъкът навън, ни най-малко не бива да се смееш. Ако си учен и добър човек, ще станеш сериозен.

Та в живота има неща, които за вас са неестествени. Ние сме сериозни само при нашите болести, относно това, което ни засяга, а пък щом засегне другите хора, ние не можем да влезем в тяхното положение.

Сега това не го вземайте в частност. Аз вземам този факт, за да се види колко е мъчно някой път човек да се дисциплинира. В какво седи причината един ангел, като дойде от небето между хората, да живее само десетина години? Той може да пропадне, така както един човек може да пропадне, ако не владее ума си. Ако не владее сърцето си, пак може да пропадне, и ако не владее постъпките си, пак може да пропадне.

Има нещо в природата, което не се дели. И голямото не се дели, и малкото не се дели. А има нещо в природата, което се дели. То нито е голямо, нито е малко. То е многото и малкото. (Тук терминът "малко" се употребява в първия случай в смисъл на дребно, а във втория случай в смисъл на "малко количество".) И малкото се дели, и многото се дели. Това малкото, като влезе в многото, дели го. И понеже е много, дели го на големи късове. И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове. По някой път вие можете да влезете в голямо стълкновение със себе си. Вие искате да разделите нещо в себе си, а то е неделимо. Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите. А пък има нещо в живота, което се дели, и ако искате то да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще остане напразно.

Например много е мъчно през целия си живот да не кажете нито една лоша дума. То е делимо. И най-големите светии го правят. Някой път и светията се изпусне и каже нещо. Защото да кажеш нещо лошо, това нещо е от делимото, но гледайте, като го делите, да не е поне на големи късове, но на малки. Все ще направите една грешка, не можете да не я направите, то е немислимо, но гледайте да направите от малките, а не от големите. Всичката философия е в това. Като направите една грешка, да направите една малка грешка, а не голяма. До приложение на закона като дойде, то е една дълбока философия.

Понеже съществува злото, то по възможност гледайте да направите най-малката грешка и най-малкото зло. Понеже все ще направите зло, гледайте поне да е най-малкото. Не може ли някой път да не направите най-малкото зло? Все ще го направите, понеже злото съществува. Щом дойдете до доброто, тогава гледайте да направите най-голямото добро. Там не туряйте същия закон. Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е да избегнете грешката. Грешката, това е сянката на злото. Щом аз турям сянката на едно лице, то лицето ще изпъкне. Щом турите сянката на един нос, то носът ще изпъкне. Ако няма сенки, носът не може да изпъкне. Без сенки нещата не могат да изпъкнат.

Сега друго, вие си задавате въпроса: Без зло в света не може ли? Аз ви питам тогава, защо задавате този въпрос. Задава се въпрос: "Без смърт не може ли?" Питам, защо задавате този въпрос? Смъртта е резултат на една постъпка. Животът така, както го разбираме, и той е резултат. Да умреш, това е резултат, но дали да умреш, зависи от тебе. А за да живееш, не зависи от тебе, тоест не си ти, който ще си дадеш живот, друг трябва да ти даде живот, той не зависи от тебе. Защото не можеш да допуснеш, че в тебе има вълнение да имаш живот, преди да се е проявил животът. Преди да се е проявил животът, ти не можеш да искаш живот. Можеш, след като имаш живот, да искаш да имаш повече живот. Животът ти е даден, защото излиза от Бог. Ти казваш: "Искам повече живот." Всъщност ти не можеш да искаш и повече живот. Това е неразбиране на живота. Животът е нещо неделимо. Той не може да бъде повече или по-малко. Ние го считаме така, но ние го считаме като онзи живот на многото и малкото. Но то е вече материя, свързано е с известни изгоди и условия. Например казваме: "Той има изобилен живот, по-добър живот." Това са наши понятия. Животът е неделим. Но в този живот сега ти можеш да станеш причина да изгубиш живота си, да изгубиш условията на живота, не самия живот, но условията, при които животът може да се прояви.

Например да имаш желание да те обичат, нали така, това е един вътрешен стремеж. Но защо искаш да те обичат? Това е една потребност, една необходимост в живота. Ти искаш да имаш по-голям прозорец. - Защо? - През него влиза повече светлина. Не че прозорецът създава светлината. Светлината отвън си съществува, а големият прозорец ти дава възможност да влиза повече светлина за тебе. А който не разбира, може да мисли, че прозорецът изпуска повече светлина. Не, прозорецът не изпуска светлина, не създава светлината, но през него тя минава. Лампата свети, дава светлина, но светлината не се образува от нея. Светлината си съществува и се проявява чрез тази лампа.

Сега, знаете ли на какво прилича това мое разсъждение, което аз сам не одобрявам? Идва някой и ми разправя подробно за един факт, който с четири думи може да се изложи и ще се разбере. Иван или Драган вчера се е поминал, заминал за другия свят. Това е факт, а той ще ми разправя най-подробно как е боледувал или се е мъчил и тъй нататък. Мен фактът ми трябва, че Иван е заминал за другия свят. Е, на добър път. А той ще седне да ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее. Цяла история. Като ми разправи историята, аз казвам: "Какво може да му се помогне на Иван? Умрял - умрял!" Той казва, че жена му плакала. Не може да му се помогне? И деца имал. Не може да му се помогне. Пари имал. Не може да му се помогне. И да искам, не мога вече, заминал е вече човекът. "Да отидеш на телеграфа и да му телеграфираш да се върне."

Сега ще ви приведа един анекдот. Някой може да се обиди, но ще ме извините. Които засегне, да ме извинят. И този анекдот обяснява най-тънката политика на света. По-тънка политика от нея няма. И който я знае, тя е истинска. По-висока политика от нея няма.

Оженил се някой за някоя много видна мома от богато семейство. И тя добра, и той добър. Родили им се две деца. Обаче на тази жена й дошло наум за Великден да иска много скъпа рокля. Мъжът й казал: "Миличка, нямам пари. Ще влезем в дългове. Ще ни продадат и къщата." "Не, тази рокля ми трябва. Без нея ще стане най-голямото нещастие." "Разбери, за някой друг Великден да е тази рокля, не за този." "Не, за този Великден искам да се облека." Той не се съгласил и тя припаднала. Като припаднала, умира, пулсът й спира вече. Протичат му сълзи и той казва: "Е, човещина. За една дреха си уморих жената. Ами тези деца кой ще ги гледа?" Започва да плаче и казва на себе си: "Трябваше да мислиш. Тези деца сега кой ще ги гледа?" Отива при нея и казва: "Моля ти се, дрехи ще купя, всичко ще купя, само се съживи. Кой ще гледа децата?" И пипа пулса й. Най-после тя въздъхва и казва: "Ще се върна." Това е политика. Тя прави голяма жертва, че се връща от другия свят, от Баща си. И той казва: "За една дреха, за един фустан би ли трябвало да уморя жена си? Ще купя, нищо повече." Че много пари струва, че къщата щяла да се продава, няма нищо.

Сега - ние можем да се смеем на тези състояния, на тези приказки, но в нас има често такива състояния. Някои работи като не се случат както искаме, ние припадаме, отиваме в другия свят и казваме: "Не се живее вече!" Та трябва какви ли не обещания, докато човек се свести от противоречията, в които попада.

Та все таки трябва да кажеш: "Миличка, каквато рокля искаш, ще взема, само върни се, че децата кой ще ги гледа." Тя ще каже: "Ще се върна." Аз съм малко доволен, че можах да го кажа така, че не се обидихте. Аз дълго време мислих как да го кажа, така да го кажа, че да няма обидени - нито едната, нито другата страна, че да излезе малко гладко. Защото са много хапливи тези работи.

Това е политика. "Ако не се облека с такава рокля, ще стане нещо" - предупреждава жената, а пък той е материалист, не вижда, че ще стане нещо, и мисли, че може да се отложи. Има някои работи, които не трябва да се отлагат. В дадения случай имаш да играеш две роли: ти ще играеш или ролята на възлюбения, или тази на възлюбената. Как трябва да постъпиш в дадения случай? Умният човек не трябва да чака, но преди тя да е поискала роклята, трябва да я даде, за да няма припадък. Преди тя да каже, той да усети, пет-шест месеца по-рано, и да донесе роклята. И тя да каже: "Колко умен е той! Прочел моите мисли." А пък като не знаят хората да четат мислите, тя ще отиде на другия свят, и той после трябва да хване главичката й и да каже: "Миличка, върни се." Това е най-хубавото помилване, от сърце. И казва той: "Колко беше добра, колко хубаво ми готвеше, гледаше децата. А пък сега, като умре, какво ще се прави."

И на вас казвам: гледайте да не припадне вашата невеста. И после, когато вашата невеста иска рокля, не й отказвайте, че после да не се молите да се върне. Понеже там идва изкушението - тя като се върне. Аз не казвам, че тя се е преструвала. Не, тя е припаднала наистина, но после идва най-тънката дипломация. И тя ще каже: "То имало лесен начин за тази работа" И ще започне по-майсторски да го прави втори път, после - трети път. Ще се усъвършенства в тези припадъци и ще викаш лекари за консулт. И от един припадък ще се образува един навик, и лекарите ще кажат: "Пулсът е неправилен. Нервната система на жена ти е съвсем разстроена." Че лекарства, церове, наставления, които могат да ти дадат.

Изводът, който правя е този: винаги трябва да се пазим от един навик, който може да ни увлече в едно изкушение. Например следния навик - нещо си чул, но не си го проверил. От съседа си го чул и го разпространяваш, и казваш: "Аз чух това и това." И от това разпространение, от тази вестникарска новина няма нищо вярно.

В света има две влияния: влияние на силния, но добър човек и влияние на силния лош човек. Някой път може един добър, но слаб човек да е под влиянието на един силен човек, чиято мисъл е лоша. Този човек е положителен. Аз вземам тук понятието "лош човек" в най-обикновен смисъл. Някой път се случва човек да говори или постъпва, без да обмисля - не мисли за последствията от това, което ще каже, много повърхностно мисли, без избор на думите. Този човек не е лош, но не мисли добре.

Вземете съвременната дипломация - много внимателни са дипломатите. Думите им са крайно избрани, понеже всяка дума може да се изтълкува криво. И онзи дипломат ще говори за посторонни работи. Той никога не говори върху предмета, който има скрит в ума си, а говори за обикновени работи и то много изящно. Дипломатите имат изящен език. Всичките им думи са изящни. Някои може да не одобряват този език, но той е един отличен език. После, дипломатите са облечени добре, държат се много добре и са много учтиви. Всичко може да търпят, спокойни са. Няма да забележите ни най-малка промяна у тях. Ще вземат дрехата ви и ще ви държат да се облечете. И след като си заминете, ще кажат в себе си: "Намазахме колата!" Това никой не го знае, не се изнася това отвън. И са доволни, че са скрили своята мисъл.

Питам, не е ли хубаво човек да скрие някой път своето негодуване? Неразположен е. Да скрие своята сиромашия. Как ще скриете сиромашията си? Може ли? Може да скриете и богатството си. Да скриете богатството си, това хората са го научили. Те се представят облечени с по-скромни дрехи, за да помислят хората, че не са богати, че не разполагат със средства. Вие не знаете, че богатият, който е облечен просто, не е беден, и бедният, който не е облечен така просто, не знаете дали е беден. Кой е беден? Има и бедни, които нямат нищо, а пък има други бедни, които само казват, че са бедни.

Да определим нещата. В живота има неща, които не се крият. Не могат да се крият. Кое не се крие? Не се крие светлината, не се крие топлината, животът не се крие. Живота не може да го скриете, той винаги се проявява. И разумността не се крие. Любовта не се крие - тя се проявява веднага в лицето и в движенията. Любовта си има особени линии. Богатият по какво се познава? Човек, който е богат, който мисли, че има ливади, къщи, има една много права стойка. Той е прав: има на какво да уповава, има самочувствие. Той върви право. А който е закъсал, мисли, че няма нищо, приведен е. Единият е много разширен, ходи свободно, а пък другият е малко сгърчен. И вие във вашите вярвания сте такива. Аз наблюдавам някой път, когато вярванията на хората са прави, те вървят като богати, а пък щом закъсат в своите вярвания, пак се прегърбват, клюмват.

Изкуството седи в това, да не прекъсваме съобщителните условия, при които животът се проявява. Вие сте здрави. Може да дойде мисъл в главата ви: Ще бъда ли винаги аз здрав? Или може да сте богат и да си кажете: Винаги ли мога да бъда богат? - Винаги можете да бъдете. Умният човек винаги може да бъде богат. - Ти сигурен ли си? - Щом сте умни, винаги можете да бъдете богати. Но щом стане нарушение във вашия ум и изгубите тази светла мисъл, тогава резултатите на богатството могат да се изменят. Тогава и добрият живот ще се измени, всичко ще се измени. Щом човек изгуби онези закони, при които се регулира човешката мисъл, формите на живота вече се изменят.

Сега, пак идваме до двата закона: има неща в света, които не се изменят, и има неща в света, които се изменят. Следователно не се старайте да делите това, което е неделимо. То остава неделимо. И голямото и малкото не се делят. А пък това, което се дели, не се старайте да го правите неделимо. Което се дели, делете го, а пък което не се дели, оставете го неделимо, с него си служете. С това, което не се дели, можете да разделите това, което се дели. Неделимото дели делимото, несъбираемото образува събираемото. Това, което само по себе си не може да се събира, то събира нещата. Живият човек събира нещата, не умрелият. Значи животът събира. Животът може да събере умрелите, а умрелите хора не могат да съберат живите. Могат ли? Следователно смъртта е от делимите неща, а пък животът е от неделимите. Животът може да събере сто-двеста души и да им направи паметници. Умрелите хора никога не могат да направят паметници на живите. По какво се отличава животът? Животът може да направи паметник на смъртта, а смъртта не може да направи паметник на живота, защото животът няма нужда от никакви паметници.

Тогава питам: Паметник ли да имате в живота, или без паметник? Казвам, някой може да каже: "С паметник, разбира се." Аз пък казвам: Аз искам без паметник. Аз казвам на себе си: "Слушай, на тебе никакъв паметник не ти трябва. Ти, ако искаш паметници, колкото искаш можеш да направиш, но на теб, на човека, никакъв паметник не ти трябва."

Каква е разликата между умрелия и живия човек? Има разлика. Животът може да направи паметник на смъртта, а смъртта не може да направи паметник на живота. Следователно животът спада към неделимите неща, а смъртта към делимите.

Не е лошо да умреш, защото, ако не умреш, няма да имаш паметник. Ако искаш паметник, постарай се да умреш и ще ти направят един паметник. В Съединените Щати правят един паметник цяла планина - един паметник на Вашингтон и на четири души други видни американци, имат грамадни образи, видими отдалече. Цяла планина я правят на голям паметник. Много работници работят там с машини. Американска работа. И казват, че този паметник струва толкова, колкото са стрували египетските пирамиди. Доста пари са дадени.

Ще кажете: "Защо харчат тези пари?" Нека се харчат, да се създава работа на хората. Но това не е работа. Истинската работа си съществува. Не че нямате работа, но някой път си казвате: "Да си създадем работа." Природата ви е създала доста работа, накарала ви е например да ядете - уста ви е дала и зъби. Ядете и казвате: "Колко приятна работа." Може да кажете: "Не искам да работя." Но природата ви казва: "Само малко да посдъвчете, много малко. Само малко ядене." После ще дишате и ще издишате въздуха. (Учителят диша дълбоко.) И после нейна работа е пак тази, да мислите. Много лесна и приятна работа. Какво ви струва да си помислите? Мисълта е работене. Ще каже някой: "Помисли си сега за някой красив човек." Вече една опасност има. Вие казвате: "Ще си помисля, но тази красива мома съществува ли?" Разбира се, че съществува. Щом мислите за нея, тя съществува, има я, щом не мислите, няма я. Е, може да си помислите и за една грозотия. Съществува ли? Съществува. Коя е грозната сега? За мене всяка мома, която умира, е грозна. Грозната мома, това е смъртта. Умрялата мома е грозната. А коя е красивата мома? Която живее.

Сега правя извод, който е много верен психологически. Всеки, който иска да бъде красив, непременно трябва да възприеме живота. Животът сам по себе си е красив, той дава най-хубавите форми. Ако не се турят някакви препятствия на живота, той създава най-красивите форми. Един ангел е красив, светлина блика от него. От човека не блика това, понеже той няма такъв извор на живот.

Някой път искате да бъдете красиви, искате да се подмладите. Старостта за мене е признак на смъртта, а пък младостта е признак на живота. Вие искате живот - мислете за младостта. Но ще станете ли млад? Това е друг въпрос. Мислете за младостта. Защото ако не мислите за младостта, старостта сама по себе си ще дойде. За старостта няма какво да мислите. За младостта ще мислите. Инак ще дойде старостта и ще ви каже: "Добър ден." И ще се свърши въпросът.

Същият закон е и за доброто. Вие искате да бъдете добри. Не разправяйте на другите хора: "Аз искам да бъда добър." Но в себе си, като станете сутрин, не на глас, но вътре, тихо в себе си кажете: "Добър ще стана. Искам да бъда добър." Не в обикновената форма добър, защото вие сте добър вече. С проявяването на доброто, във вас ще започнат да се проявяват всички външни условия на живота. Не можете да го подобрите изведнъж. Не мислете, че животът може да се подобри изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно. Според степента на това, което става вътре във вас, и толкова, доколкото искате да бъдете добър, ставате по-разположен и условията вече се изменят. Като бъде човек добър, той ще се избави от много нещастия. Малко ще боледува, няма да пада, няма да си чупи главата, няма да губи жена си, децата му няма да умират и приятелите му ще бъдат верни. Доброто носи всичко със себе си. А пък щом се разколебае човек в доброто, след него идват вече всичките неприятности. Изобщо законът за единичния живот е верен. В колективния живот има едно изключение, но то се дължи на индивидите.

Спорят двама души кое е добро и кое не е добро и дълго време въпросът седи неразрешен, какво нещо е доброто. Вземете доброто така, както вие го разбирате. Аз разбирам доброто като един целокупен резултат. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е един завършен резултат на един отличен живот. Най-добрият плод на живота, това е доброто. Аз за мене си така го мисля. Щом имате доброто, имате най-добрия плод, имате вече едно богатство, на което можете да разчитате.

Практически, щом станете сутринта, кажете в себе си: "Искам да бъда добър." Тази доброта не е за хората, но за самите вас, понеже ще бъдете повече разположен, ще имате повече мир. Ако имате някакъв талант, ще го развиете: ще пеете, ще свирите, ще работите. Ще забогатеете, като имате доброто вътре в себе си. Понеже това добро е резултат на добрия живот, подобряват се външните условия, а пък щом се подобрят външните условия, тогава няма да ходите да се молите на този и онзи да ви направят някаква услуга. Някой път е хубаво това. Вие изпадате някой път в една крайност. Не искам да падате в нея. Казвате: "Аз не искам да прося. Не искам никой да ми услужва." Че колко пъти една овца ти е услужвала? Колко пъти една ябълка ти е услужвала? Ако не искате никой да ви услужва, не късайте плода на ябълката, на овцата няма да вземате вълната и няма да издоявате кравата.

Ние мислим някой път, че сме самостоятелни. Не е така. Искайте оттам, откъдето тече млякото на любовта - от живота искайте. Не искайте от смъртта, а от живота. Това е право.

Някой казва: "Аз не искам от него." Да, право е, понеже смъртта е там, а от смъртта не се иска. Но минавате ли някой път оттам, където е животът, откъснете си. Когато човекът беше в рая, Господ му казва: "Не късай от това дърво, то е смъртта, а късай от всички други дървета." Казвате: "Защо да не откъсна?" Може да откъснете, свободни сте, но от последствията не сте свободни. Късайте от това, което носи живот в себе си. Искай оттам, където тече животът. И край което дърво минете, откъснете си по един плод, спрете се и благодарете на Бог, че ви е дал да откъснете. Минете покрай някой извор, налейте си една чаша вода и благодарете на Бог, че този извор е там. Като минете по един хубав път без всякакви препятствия, пак благодарете. През където и да минете, благодарете. Това е смисълът на живота, вътрешният смисъл. Така животът става по-сносен.

А пък вие откъснете един плод и кажете: "Не се знае утре как ще се чувствам, след като съм ял." Минавате някой път и казвате: "По-нататък не зная какъв ще бъде." В ума ви все лошото. Лошото, това е смъртта. Затова вие ще кажете: "Този път ще бъде като на зазоряване." Писанието казва: "Пътят на праведния е като на зазоряване." Като на зазоряване - най-напред тъмнина и после светлина.

Сега имате един добър пример, имате революцията в Гърция. Революционерите и правителството могат да се спогодят. Питам: По този начин, по който направиха революцията, какво спечелиха? Нищо. Някой път и ние така се разделяме, в нас става революция, но тази революция нищо не допринася. Това не е победа вече.

Не търси да побеждаваш себе си. Избягвай да побеждаваш себе си, защото който побеждава себе си, унищожава себе си. Някой казва: "Трябва да победим себе си." Чудна работа. Какво ще завладееш? Как е казано в старата философия на гърците? "Познай себе си." Казват: "Човек трябва да победи себе си." Трябва да направя превод на думите "познай себе си". Смъртта може ли да се познава? Познава се животът. Да познаеш себе си, това значи да познаеш пътищата на живота. Това е познание. Щом влезеш в този път на живота, той ще направи целия ти живот красив.

Сега колко неща трябва да се запомнят? Големите неща и малките неща, които са неделими. Може ли да бъде някой много голям? Многото означава събрани неща. Голямото винаги ще раздели многото. Щом имате много, ще делите, ще давате. Многото е винаги делимо. Голямото във вас е щедростта, а малкото - търпението.

Следователно ще научите законите на две неща, които са неделими. Търпението отникъде няма да го изчоплите, няма да го придобиете, ами ще изучавате закона на търпението. Като дойде до развитие на търпението ще правите така: имате един малък къс от нещо и дойде някой човек, ще му откъснете малко и ще му дадете. Няма да го задоволите. Само няколко капки ще му дадете, колкото да се разхлади. Виждаме, че когато богатият беше на печене, не искаше много, но казваше: "Отче Аврааме, да дойде Лазар да накваси края на пръста си във вода и малко само да ми разхлади езика, защото съм на мъки в този пламък." Сега имаме факта, че Лазар не отиде. Защо не отиде Лазар? Защото богатият не беше щедър, а търпението при скържавите хора не отива. Всичко можете да направите, но да накарате търпението да отиде при скържав човек, не е възможно, изключение няма никакво. Търпението е винаги с щедрите хора, а при скържавите го няма. Някой път някой казва: "Дотегна ми да търпя." Търпението - това е в света по възможност най-малкото благо, което Бог може да ти даде. И Господ е търпелив. Някой път дойде някоя душа, която не знае как да се моли и бърбори на Господ, но носи Му един малък подарък. Сега Господ търпи, очаква го да принесе молитвата си. Той се изправи, чете молитвата си. Моли се, ще принесе дара си. Търпение има Господ. И после ще го благослови. Това е търпение. Значи Господ намира време за всички души бедни, на които никой не обръща внимание, намира време да чуе всяка душа какво казва, слуша и дава. На всяка душа Той знае какви са нейните нужди и дава от това, от което има нужда, понеже е щедър. Той е дълготърпелив и дава им малко от Своето търпение. И като ви даде Господ от Своето търпение, вие се връщате доволен от своята молитва.

Всички трябва да изслушваме малките нужди. Имам една малка нужда в себе си. Някой път имаш нужда да се помолиш. Дай на това чувство вътре в себе си проява. Някой път имаш чувство на милосърдие в себе си, искаш да направиш малко добро. Онзи "господар" казва вътре: "Няма нужда!" Не. Дай място на това малко чувство да се прояви. Дай му възможност. Това чувство иска да се прояви. Нека да се прояви. Някой път искаш да пееш, пее ти се, но казваш: "Не е време за пеене." Искаш някой път да се облечеш, но казваш: "Не е време за обличане." Има свой център в главата на човека това чувство за обличането. Някои хора имат вкус към красивото, към краските. Те много обичат да се обличат. Ще видиш, че някой път са с червена рокля, после със зелена, със синя и прочее. Остави този човек да се прояви това чувство в него. Днес с червена дреха - с червена. Утре със зелена - със зелена. Със синя - със синя. "Ама за това пари трябват." И парите ще дойдат.

Дай ход на всички добрини, които Бог е турил в теб, в каквато и да е форма. За най-малките неща не бъди скържав, бъди щедър.

Аз привеждам сега закона вътре. Не само отвън, но и отвътре да бъдем облечени. Да бъдем облечени в дрехата на Любовта, да бъдем облечени в дрехата на знанието, да бъдем облечени в дрехата на истината, да бъдем облечени в дрехата на свободата. С колкото искаш дрехи се облечи. С всичките дрехи, които ти дойдат наум, може да се облечеш, но да отговарят тези дрехи на вътрешното ти състояние. Само не си туряй черни попски дрехи. Черното, това е символ на смъртта.

Аз сега говоря не за външния живот, а за вътрешния - отвътре какъв трябва да бъдеш. Какъв отвън, това е друг въпрос. Отвън ще си правиш така, както си знаеш. Някой път казвате: "Учителят казва да се обличаме с бели дрехи." Бялото е отвътре.

Хайде да изпеем сега една песен. Олге, я кажи коя песен да изпеем. Коя песен ще изпеете? Когато си между учените, за да минеш за учен, изпей им "Аин фаси".

Онези от вас, които можете, напишете една песен от три куплета. Турете думи такива - така да е направена песента, че думите да няма нужда да се менят, всяка една дума да има само едно значение.

Коя песен да изпеем? Сега има състезание между вас кой да излезе да пее.

Избрали дванайсет красиви моми да посрещнат един княз в Европа. Там трябвало да гласуват, та една от тях да му поднесе букет. Като гласували, намерили дванайсет бюлетинки. Всяка една гласувала за себе си.

Нашите песни са доста претенциозни.

Една песен от Рила да изпеем.
"Весел ти бъди" "Отче наш"



Двадесет и четвърта лекция на Общия окултен клас

13-ти март, 1935 г., сряда, 5.00 часа, София - Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, път, себе, живот, аз, сега, казва, паметник, дели, работа, смърт, добър, добро, искаш, искам, хора ,

Общ Окултен клас , София, 13 Март 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder