НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Най-голямото изкуство

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, аз, има, всички, сега, живот, бог, съм, хора, дойде, истина, говори, път, казва, казвам, тебе ,

 Утрини Слова , София, 10 Март 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета 5 глава от Еклисиаст.

Да мисли, да чувствува и да работи човек, това е едно от най-големите изкуства на земята. - Защо? - Защото трябва да знае, как да извърши тези неща. Например, ти не можеш да месиш хляб, ако нямаш на разположение брашно. Можеш да имаш желание да месиш, можеш да разполагаш с нощви, със сито, но ако чувалът е празен, нищо не можеш да направиш.

Мнозина от вас ще кажат: Ние знаем, какво ще ни се говори днес. Така предполагат и някои религиозни. Те казват, че Духът им открива много неща. Кажете тогава, какво ви подсказва вашият дух? Да говори човек за Духа, без да Го познава, това е неразбиране на нещата. Когато слънцето изгрява и открива всички предмети около вас, казвате, че Духът открива нещата, т.е. Духът ви говори. Според мене пък, щом виждате нещата ясно, светлината ги открива, а не Духът. Когато ученият ви говори и разкрива пред вас известна истина, той ви учи, поучава, хвърля светлина в ума ви върху даден предмет и вие виждате ясно това, което по-рано не сте виждали. Значи, светлината ви говори. Ето защо, когато говорите върху известни въпроси, трябва да имате широко разбиране за нещата, да не изпаднете в положението на Соломон. Той разбирал много работи, но не всичко, вследствие на което изпаднал в големи противоречия и казал: "Суета на суетите, всичко е суета".

"Пази ногата си, когато отиваш в дома Божи". (- 1 ст.). - Много църкви има в света, но в каквато църква и да отидеш, пази ногата си. - От какво трябва да пази човек ногата си? "И приближи повече да слушаш, нежели да принасяш жертва на безумни, които не знаят, че струват зло". (- 1 ст.). В която църква и да влезете, ще видите, че богомолците правят различни движения; някои се кръстят, целуват икони, с което искат да се покажат пред хората, че са набожни, религиозни, че вярват в Бога. Ако някой човек влезе за пръв път в една църква, веднага ще се приближат към него и ще започнат да го учат, как да се кръсти, с два или три пръста, по католически, или по православен начин. Ако не се кръстите, ще минете пред тях за неправоверен. Някои религиозни пък се кръстят с цялата си ръка. Наистина, защо не се кръсти човек с цялата си ръка, а се кръсти само с два или три пръста? Православните се кръстят с трите пръста нагоре, а двата скриват, в ръката. Значи, трите пръста отправят към Бога, а двата задържат за себе си.

Като говорим за кръста, по-добър кръст от страданието няма. Значи, като страда, човек се кръсти. Някои страдат, но никой не ги знае, никой не ги вижда. Обаче, някои страдат така, че всички ги виждат. С това те искат да покажат, че много страдат. Страдания, които всички виждат, не са истински, нито са големи. Лесно се говори за страданията, но всеки трябва да се запита, защо страда. Някой свършил университет, знае да свири, да рисува, а се оплаква, че бил гладен, три дни не ял. Какво знание има той, щом гладува? Който свири и рисува, а при това ходи гладен, това показва, че нито свиренето, нито рисуването, нито знанията му са обработени. Те не са станали негова плът и кръв, не може да си служи с тях.

"Не прибързвай с устата си и сърцето ти да не бърза да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небето, а ти - на земята, за то нека бъдат думите ти малко". (- 2 ст.). - Който мисли, никога не прибързва с устата си. Той никога не върши постъпките на безумния. Казано е, че Бог е на небето, а човек - на земята. Затова мнозина питат, къде трябва да влязат, т.е. в кой храм и накъде трябва да се обърнат, когато се молят на Бога. На този въпрос Христос отговаря: "А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка и сам се помоли. И Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве. Ето защо, истинската молитва трябва да става на тайно. Когато човек се моли пред всички хора и се озърта натук-натам, всички да го видят, все едно, че е в театър или на публично събрание. И така може да се моли човек, но трябва да се вглъби в себе си, да забрави всичко около себе си и нищо да не вижда. Другите могат да го виждат, но той да не вижда. Като се моли, човек не трябва да допуска никаква критическа мисъл. Ще гледа, ще чува, без да критикува. - Ама не може без погрешки! - Ще грешиш, но ще изправяш погрешките си, както прави художникът. Той рисува образа на някой човек, но, като направи някаква погрешка, веднага я изправя. Изкуството не търпи никакви грешки. Мисълта, чувствата, говоренето са особен род изкуства, които изключват всякакви грешки.

Много изкуства има, които човек трябва да изучава. Например, говоренето е също изкуство. - В какво се заключава това изкуство? - Да предава фактите, както са в действителност, да не ги преувеличава, нито намалява. Някои хора обичат да преувеличават нещата. Те си служат с хиперболични изрази. Например, те казват: Там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. Или, там имаше около сто хиляди души. Всъщност, имало е най-много десет хиляди души. Когато искат да покажат, че някой човек е много учен, те казват: Този човек знае всичко. Чудесата, които прави, нямат край. За някой виден музикант те казват: Той свири така, че няма подобен на него. Когато пък искат да подчертаят, колко добре говори някой оратор, те казват: Като говори, мед капе от устата му. С този израз искат да покажат, колко е сладкодумен. Като знаете това, пазете се от преувеличаванията, или най-малкото, трябва да ги разбирате, да не изпадате в заблуждения.

Сега аз искам да ви освободя от онези заблуждения, които носите по наследство. Едно от тези заблуждения е преувеличаването. Като преувеличава нещата, човек се отдалечава от реалността на живота. Друг е въпросът, когато човек си служи с фигури в речта, за да я украси повече, да и предаде цветист вид. Обаче, в обикновения живот тези фигури се явяват като преувеличавания, които отдалечават човека от действителността. Преувеличаването внася изкушение в хората. Някой започва да се моли и във време на молитвата, ще му дойде на ум, че не е свършил някаква работа и ще прекъсне молитвата си. След това пак ще започне да се моли. Като прекъсва и отново започва молитвата си, човек дава вид пред другите, че постоянно се моли. С това той внася съблазън между хората. Така се молят турците. Преди да започнат молитвата си, те се измиват добре и тогава пристъпват към нея. Ако във време на молитвата се почешат по главата, по ръцете или по тялото, те престават да се молят, пак се измиват и отново започват молитвата си. Случва се понякога молитвата им да продължава цели два часа. - Може ли богомолците да прекъсват молитвата си и да излизат и влизат в църквата? - Може, разбира се. Щом става, може. Това показва отношението на съвременния религиозен към църквата. Докато религиозният гледа на църквата като на събрание, той свободно влиза и излиза от нея. Един ден, когато се проникне дълбоко от разбирането на въпроса, що е църквата, а също и молитвата, той нито ще прекъсва молитвата си, нито ще влиза и излиза от църквата. Така правят и учениците. Докато са в междучасие, те говорят, викат, вдигат шум. Щом влезе учителят в клас, всички сядат на местата си и настава тишина и мълчание.

Много учители има в света, но един от най-добрите учители, с дисциплина, каквато досега не съм виждал, е соколът. Един ден, това се случи в Търново, поглеждам през прозореца на стаята си и какво виждам? На един плет се наредили десетина птички, една до друга, но така неподвижни, като че ли са мъртви. Всички гледат втренчено нагоре и стоят толкова тихо, че не се чува никакъв шум, не се вижда никакво движение. Повдигнах погледа си нагоре, в посоката, където гледат птичките и видях един голям сокол, който се виеше над тях. С явяването си, той внесе такъв ужас между птичките, че ги смрази: те останаха на местата си вкаменени и безгласни. Като гледаше към тях, соколът приличаше на строг учител, който се готви да изпитва учениците си. Предварително той ги наблюдаваше и като видя, че не са готови за изпит, хвръкна нагоре, в друго направление и си каза: Невежи са тези ученици, не са готови за изпит. Щом учителят си отиде, учениците се отпуснаха, започнаха да шумят, да се разговорят помежду си и да казват: Свободни сме вече! Който не разбира смисъла на нещата, поглежда към птичките и казва: Това са птички! Птички са наистина, но те са вкаменени от страх от погледа на своя строг учител. Учителят им стои над тях със своите мисли и търси начин, как да задигне една от тях, да я заведе на гости у дома си, да й предаде един добър урок. Който се е осмелил веднъж да влезе в стаята на учителя си, не излиза оттам. Тази стая представлява за него изправителен дом, в който се изучават уроците на живота.

Днес, както и да се говори на хората, все ще ги обидите. Както и да се произнасяте за делата им, все ще излезе, че ги критикувате. За да не ги обиждате, трябва да знаете как да говорите. Също така трябва да знаете, как да критикувате. Гледате една картина и казвате, че не ви харесва. Това не е достатъчно. Трябва точно да определите, какво именно, не ви харесва: боите ли, или някоя част от тялото. Четете някое произведение и казвате, че не ви харесва. Какво именно не ви харесва? Като казвате, че картината не ви харесва, излиза, че нищо не ви харесва. Не, има нещо хубаво в нея. Като кажете, какво не ви харесва, трябва да посочите, как да се изправи. Изобщо, може да критикува само онзи, който знае, как да изправя погрешките. При това, всяка бележка, направена по отношение на дадено произведение, трябва да почива на истината. Всяка дума, казана на човека, трябва да съдържа истината. Светските хора, като не могат всякога да си служат с истината, изработили особен начин на отношения - дипломация. И да не се обичат двама души, те постъпват помежду си дипломатически: и единият, и другият са учтиви, любезни помежду си, готови на всякакви услуги. Като светски хора, дипломатите казват, че отношенията между близките трябва да бъдат поне външно добри. Вярващите и религиозни хора поддържат точно обратното: отношенията между хората трябва да бъдат вътрешно правилни. Значи, светските хора държат за външните отношения, религиозните - за вътрешните. Ние пък казваме, че човек трябва да си изработи такава външна форма на отношения, която да отговаря на вътрешното разположение на неговото сърце и на вътрешното му разбиране за нещата.

Съвременният живот изисква съвършена форма на отношения, която да се отразява на лицето. Пластично трябва да бъде човешкото лице, за да може всеки момент да отразява вътрешните душевни състояния. Красиво лице наричаме това, което изразява не само живота на миналото, през който са минали вашите деди и прадеди, но и вашият живот. Красиво лице е това, което е пластично и може да отразява състоянията на човека за всеки момент и за всяко време. Красивото лице е книга, по която всеки момент може да се чете това, което човек преживява и на която всеки момент се пише нещо ново.

Религиозните говорят често за молитвата и препоръчват различни начини за молене. Затова, именно, някои запитват, кой е най-правилният начин за молене. Това показва, че хората още не знаят, как да застанат пред Бога. - Защо не знаят? - Защото не са дошли още до истината. Който се е домогнал до истината, той не търси някаква специална форма. Той знае, че в каквато форма и да поставите истината, тя всякога си остава истина. И в най-красива форма да поставите истината, тя ще видоизмени формата по свое разбиране и пак ще изяви естеството си. Нищо не е в състояние да измени естеството на истината. Тя нагажда формите към себе си, но в никой случай не се поддава на тях.

Следователно, ако истината влезе в някой лош човек, тя го изменя, нагажда го според своите закони. Щом излезе от него, той си остава пак такъв, какъвто е бил първоначално. Същото нещо правят с човека и любовта, и мъдростта. Когато влязат в него, те го преобразяват: любовта му създава особени любовни състояния, каквито по-рано не е имал; мъдростта пък внася в него такава светлина и знание, с каквито по-рано не е разполагал. Щом излязат от него, той става обикновен човек, какъвто е бил по-рано. Ето защо, човек се стреми да бъде необикновен, т.е. да придобие любовта, мъдростта и истината и да ги разбере. С една дума, човек се стреми да даде път на Божественото в себе си. Чрез Божественото човек привлича подобните си, както топлината - изстиналите, светлината - объркалите пътя си, а свободата - заробените и ограничени хора.

И тъй, стремете се към придобиване на любовта, за да изправите погрешките си на миналото и да не правите нови. Щом придобиете любовта, вие ставате необикновен човек. Изгубите ли я, отново ставате обикновен. Неизбежно е човек да минава от състоянието на необикновен в обикновен, за да се види, доколко е разбрал същността на нещата и да разбере, какъв е стремежът на неговия дух. Неизбежно човек трябва да мине през контрастите на живота, за да намери истината. Това значи, да мине през големи противоречия. Той ще мине през любовта, но ще мине и през омразата, когато не ще може да търпи никого. Той ще иска да остане сам в света, от никого несмущаван и обезпокояван. Значи, той иска да бъде сам в света, без никакви близки същества. Обаче, изпадне ли в това положение, тогава само ще разбере ужаса на самотията. За да не изпадне в самотата на живота, човек трябва да търпи, а търпението се придобива при най-големи мъчнотии, несгоди и горчивини.

Мнозина искат да живеят според своите лични разбирания, да бъдат свободни и независими, да бъдат като Бога, но отделни от Него. Това е невъзможно. Обаче, възможно е да бъдеш като Бога, т.е. да живееш в Него и Бог да живее в тебе. Това подразбира една зависимост. Пожелаеш ли да излезеш вън от тази зависимост, да се отделиш от Бога, ти влизаш в стълкновение с Него. Стълкнови ли се човек с Първата Причина на нещата, той се натъква на големи мъчнотии, страдания и нещастия. - Ама искам да бъда като хората и отделно от тях. - И това е невъзможно. Ще бъдеш като хората, но ще бъдеш и между тях. - Ама искам да бъда чист. - Докато си между хората, все ще вземеш нещо от тях, но и те ще вземат нещо от тебе. Не може чистата вода да мине през глинеста почва и да остане чиста - все ще вземе част от глината и ще се размъти. Чистотата е вътрешен процес. Тя има отношение към съзнанието на човека. Следователно, бъдете чисти в съзнанието си, да не допуснете нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство или желание по отношение на вашия ближен, бил той мъж, или жена. Бъдете искрени към вашето верую, да не допуснете никакво съмнение или колебание по отношение на него. Бъдете честни и искрени към своето верую, да устоявате на него при всички условия. Веруюто не е нищо друго, освен красива мома, която Бог е определил за човека. Ако променяте всеки ден веруюто си, вие поддържате многоженството. Еднобрачието е позволено, но не и многобрачието. Ето защо, казвам: Дойдете ли до любовта, мъдростта, истината, до живота, знанието, свободата, ще имате само един възглед, едно мнение.

Аз ви говоря днес, с цел, да бъдете внимателни, да пазите три неща: да не увреждате своя живот, да не увреждате живота на своя ближен и да не хвърляте петно върху Господа. Каквото и да се случи в живота ви, не казвайте, защо Господ е създал този свят, защо ви е поставил на такова място, да грешите. Човек сам е виновен за делата си. Каквото прави, добро или зло, той носи отговорност за това. Живейте така, че да влезете в красивия, т.е. в Божествения живот.

Какво представлява Божественият живот? Той е най-красивият живот, пълен с големи блага, но и с големи страдания. За да се ползва от благата на този живот, човек трябва да има зорко око, каквото се изисква от всеки, който критикува картините на великите художници. Чрез зоркото си око човек може да се ползва от светлината на този живот. Ако не може да се ползва от светлината му, той се натъква на страдания. И тогава казваме: Страшно е положението на човек, който има очи и недовижда, има уши и недочува. Имаш очи, отиваш в една художествена галерия, но недовиждаш картините. Какво се ползваш тогава от картините? Отиваш на едно събрание, да слушаш речта на някой виден оратор, или на концерт, да слушаш хубава класическа музика, но недочуваш малко. Какво си разбрал от речта или от хубавото свирене? Да разбереш това, което виждаш или чуваш, значи, да стане преврат в тебе. Един търговец отишъл да слуша Камила Русо, ученичка на Паганини. Тя свирила "Сънят на живота" и той останал толкова доволен от музиката, че бил готов да се примири с всички свои длъжници, да им прости дълговете. Музиката произвела преврат в неговия ум и в неговото сърце. - Защо? - Защото я разбрал. Обаче и самият търговец имал музикален усет. Неговата душа била отворена за музиката. Той могъл да я възприеме вътрешно, затова тя го преобразила.

Сега и на вас казвам: Можете ли да пеете и да свирите така, че да произведете преврат, както в себе си, така и в душите на вашите слушатели? Знаете ли, каква сила се крие в песента "Бог е Любов"? Обаче, който пее и който слуша, трябва да има разбиране. Когато пеят хорово, всички гласове трябва да се сливат, като че ли един пее. При това положение и певците, и слушателите ще се забравят. В самозабравата, именно, се крие лечебното действие на музиката. Ако можете да пеете така, вие лесно ще се справяте с мъчнотиите и страданията си. Дойде ли при вас една скръб или едно страдание, вие ще запеете и веднага ще го стопите. Ако сиромашията ви посети и на нея ще запеете и ще я стопите.

Сега вие четете Соломон. Какво се ползвате от него? Според мен, най-малкото, което можете да придобиете от него, е да определите мястото, докъдето сте стигнали.

"Пази ногата си, когато отиваш в дома Божи; и приближи повече да слушаш, нежели да принасяш жертва на безумни, които не знаят, че струват зло". (- 1 ст.). - От този стих се вижда, че Соломон е започнал да разбира практическата страна на живота, макар и да е още в началото. В последните глави на Еклисиаст той прониква по-дълбоко в живота.

Една от мъчнотиите, на която се натъкват всички хора, е тази, че във всеки човек виждат отрицателната му страна. За да се справите с тази мъчнотия, мислете и за себе си, и за ближните си, че сте такива, каквито трябва да бъдете. Затворете очите си за отрицателното и гледайте на положителните черти. - Ама човек не може да не греши. - Съгласен съм с това, но прибавям: Човек не може и да не изправя грешките си. Щом греши, той може да изправя погрешките си. В изправяне на погрешките се заключава придобивката на деня. В изправяне на погрешките, човек влиза в радостта на живота. Ако не изправя погрешките си, той влиза в областта на мъчението и на страданието. Неизправянето на една погрешка води към втора, трета, четвърта и т.н. Изправянето на погрешките, обаче, води към радостта и веселието, към светлината на живота. Силата на човека се заключава в изправяне на погрешките. Такъв човек радва духа и душата си. Както бързо греши, така бързо човек може да изправи погрешките си. Срещате човек, когото не обичате, не можете да го търпите. Още в първия момент искате да направите нещо, с което да го сразите. Вие сте сгрешили вече в мисълта си. Спрете се сега и изправете погрешката още в мисълта си, докато не се е проявила на физическия свят. Кажете си: Аз не мога да търпя този човек, но Бог го търпи и обича. Щом Бог го търпи и аз ще го търпя. Когато Той престане да го търпи, тогава и аз ще престана да го търпя. При това, нека си представя, че в този момент някой човек не може да ме търпи. Трябва ли да ме сразява? Както той ме търпи, така и аз мога да търпя онзи, когото не обичам.

Следователно, ако направиш една погрешка, изправи я веднага. Не губи време с плач и вайкане: защо си я направил, какво ще мисли Бог за тебе, какво ще кажат хората и т.н. Хората са ученици, те не са свършили още учението си. Щом е така, не взимай пример от тях. Те са несъвършени още, не могат да се произнасят за твоите постъпки. Обаче, ако държиш за мнението на Бога, на съвършените същества, това е друг въпрос. Като се ръководиш от тяхното мнение, ти влизаш между тях, като в баня, да се къпеш. Като направиш една погрешка, веднага ще отидеш на банята да се окъпеш. - Ама днес се къпах три пъти. - Прекалил си, пази се да не стане нужда и от четвърта баня. Пазете се да не отегчавате разумните същества. Позволено е на ден да се прави само една баня. Една погрешка на ден - една баня. Колко бани са нужни на болния? - Една на ден му е достатъчна. - С теляк, или без теляк! - Зависи, от колко време не си се къпал. Ако отдавна не си ходил на баня, телякът е на място. Но ако всеки ден правиш бани и викаш теляк, кожата ще ти се охлузи. Не е лесно да минава човек под ръката на теляка. Какво нещо е телякът? - Морализатор. В религиозните общества има много теляци. Едва се освободиш от един, срещне те втори и казва: Чакай, аз съм по-добър майстор от него - и започва да те трие. После идва втори, трети, а ти се намираш в ужас, не знаеш, как да се освободиш. Попаднеш ли веднъж под ръката му, освобождаване няма. Докато не охлузи кожата ти, няма да те пусне. Спасението е в това, втори път да не го викаш. Щом си опитал един, втори път потърси друг, чиято сила не познаваш. На ония, които си опитал, тури знак, да не попадаш втори път под ръката им.

Като ученици, вие трябва да пазите следното практическо правило: най-много по един теляк на ден. Колкото повече се охлузва кожата и научавате уроците си, намалявайте броя на теляците до 52, по един на седмицата. След това спрете на числото 12 - по един на месеца. Колкото по-нагоре се качвате, намалявайте числото им, докато стигнете до един теляк годишно. Най-после се освободете и от него. Човек може да живее и без теляци. В каквото общество и да влезете - религиозно, духовно, научно - пазете се от теляци, но внимавайте и вие да не изпълнявате тяхната роля.

И тъй, за да избягвате мъчнотиите, или да се справяте разумно с тях, дръжте в ума си мисълта, че Бог обича всички хора. Като мислите така, вложете любовта в сърцето си и работете с нея. Обичайте хората и не им отнемайте това, което не можете да им дадете. Срещнете ли някой радостен човек, не го ограничавайте, не му отнемайте радостта. Виждате, че някой яде сух хляб. Не му казвайте, че е нещастен; не го изкушавайте с вашата пищна храна. Стомахът му не може да издържа. Сухият хляб е за предпочитане пред пищната храна, която разваля стомаха. Един стар възглед, който внася радост в душата ти, е за предпочитане пред един нов, за който не си готов и който може да развали живота ти. Не разваляй благото, което Бог ти е дал. Не разваляй благото на малкото дете. Не разваляй благото на младия момък и на младата мома. Не разваляй благото на възрастния човек. Не разваляй благото на стария човек. В това се заключава философията на живота.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

20. Утринно Слово от Учителя, държано на 10 март 1935 г.

София. – Изгрев.

Какво ще говори Учителят

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, аз, има, всички, сега, живот, бог, съм, хора, дойде, истина, говори, път, казва, казвам, тебе ,

 Утрини Слова , София, 10 Март 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Пета глава от „Книга на Еклисиаста“

„Духът Божи“

Да мисли, да чувства и да работи човек, това е изкуство. Може да се каже, това е най–голямото изкуство на земята. Ти не можеш да месиш хляб, без да имаш брашно. Можеш да имаш желание, но ако нямаш нищо в чувала, какво ще месиш? Можеш да имаш нощви и сито, но ако нямаш брашно, само ще се потриваш. Сега всеки от вас може да каже: „Ние знаем какво ще говори Учителят.“ Е, кажете ми сега, какво ще говоря аз. Понеже вие сте от много предвидливите, казвате, че духът това открива, онова открива. Аз бих желал да зная какво вашият дух сега ви открива. Запомнете, това, което вие някой път наричате дух, то е неразбиране на нещата.

Когато светлината изгрее и открива всички неща наоколо, вие казвате: „Духът ми открива.“ Светлината може ли да открива? Предметите ви открива. На вас духът не ви говори, говори ви светлината. Когато някой учен човек ви говори на ума, учи ви. Вие почнете да разбирате нещо, казвате: „Духът ми това откри.“ Не. Това е неразбиране. И вие ще имате същото разбиране на Соломона, Соломоновско разбиране. Соломон разглежда, той е опитал само някои неща. Казва: „Пази ногата си, когато отиваш в дома Божий“ (1. стих). Когато отиваш в църква, как ще го разбереш? Значи има много църкви. В каквато църква отидеш, да си пазиш ногата. От какво? „И приближи повече да слушаш, нежели да приносиш жертви на безумни, които не знаят, че струват зло“ (продължението на 1. стих). Влезте в която и да е католическа или православна църква, ще видите – богомолците правят там големи такива движения с ръката си из въздуха, описват кръстове и поглеждат, да покажат, че знаят как да се кръстят. И после, като се приближава при иконите, пак ще погледне, да покаже, че знае как да ги целува. И след това ще ти дадат ред лекции, как да се целуват иконите, как да се кръсти с двата си пръста или с трите пръста. Ако са в католическата църква – с двата пръста, и третият ще бъде наполовина тъй турнат, а ако е православен – с трите пръста ще прави кръста. И мислят, че ако не се кръстиш, ти не си правоверен. Ама защо не с цялата ръка? Аз с цялата ръка бих се прекръстил. Значи половината за Бога – трите пръста, а двата пръста, свити навътре, са за мене. Че то е един бъзергенлък, трите пръсти за Господа. Вие по някой път се кръстите. Сега ще каже някой, че осмивам.

То е едно заблуждение. Тъй, математическо квадратно заблуждение. Мислят, че Господ има нужда да се маха ръката насреща му. И мисли, че кой знае какво върши. Сега някои от вас се кръстите, като страдате. Страданието е кръстене. Ти сега се огъваш, да покажеш, че страдаш със сълзи. Обръщаш се на едната страна, на другата, гледаш няма ли някой да те види, че ти страдаш. Кръстите се. Искате да ви плащат за вашите сълзи, за вашите страдания.

Питам сега, искате ли аз да ви платя за вашите страдания? Да кажем, седял си един ден гладен. Казваш: „Ще умра гладен. Няма откъде.“ Питам сега, ако ти, човекът, който си свършил четири факултета, и ти гладуваш 24 часа, на какво се дължи туй гладуване? Четири факултета си свършил, пък и знаеш да свириш на пиано и на цигулка, знаеш и да рисуваш, всичко ти иде отръки, а си гладен. Де е погрешката тогава? Казваш: „Гладен ще умра.“ Защото не свириш, защото не рисуваш, защото не знаеш да рисуваш. „Е, гладен ще умра.“ Защото дълъг ти езикът. Не знаеш как да говориш. Аз знам нещата както трябва. Соломон сега ще изнесе, казва: „Не бързай да вършиш постъпките на безумния.“

Значи в една църква, дето седят много хора, ти не си в църквата Божия. Щом влезеш в един дом, ти си в един театър, в една концертна зала, но ни най–малко не си в дома Божи. Домът Божи е туй, в по–новите разбирания на християнството. И Христос казва: „А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка и сам се помоли. И Отец, който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.“ Тогава ще кажат – ти трябва да влезеш в църква, да се помолиш. Туй още не е църква. Вие сте в един театър, на някой концерт, в едно публично събрание, но в църква още не сте. „Ама как?“ Че не сте в църква, като се говори, някой от вас спи. Като се говори, той заспива. Значи отруден, много е работил през целия ден, сега дошъл тук, човекът не си доспал. Друг пък се обръща, гледа другите. Че какво е това? Театър. Той гледа дали Петко, Драган, Стоян тук ли е. И казва: „Няма го.“ Или направи друга някоя погрешка. Той не знае да се вглъби, че като дойде в събрание и го питат „Кой беше там?“, да каже: „Не зная, аз зная, че аз бях там, а другите не зная.“ А вие знаете кой беше там и на кое място е бил седнал. Като влезете в събранието, в дома Божи, така трябва да се вглъбите.

Сега аз говоря за разбирането даже на правоверните. Та казвам, в църквата не само това, ако дойдеш до едно разбиране, като отидеш при Бога, ти ще оставиш всяка критическа мисъл. И сега в света, като си в едно събрание, можеш да мислиш каквото искаш, никой не ти забранява. На земята затова си дошъл, да правиш каквото искаш. Можеш да правиш добро и можеш да грешиш. Земята е едно неизбежно училище. Защото неизбежно е ти като рисуваш, да направиш погрешка. Ще рисуваш нещата тъй, както не са. Устата ще изкривиш на едната страна, носа ще нарисуваш, както не е. После ушите, ръцете няма да направиш както трябва. Неговите пръсти не са така, както той ги е нарисувал. Той ги е направил много идеално. Но тази идеална ръка не съответства на този човек, който той е нарисувал. Казва:
„Изкуство е това.“ Туй не е изкуство. Когато рисуваш, ще бъдеш верен. Никаква лъжа. В изкуството няма никаква лъжа. Най– първо ще допуснеш, но ще коригираш лъжите си. И когато говориш, и там лъжи има доста.

Казвам, има някои, които обичат да преувеличават. Те казват например – толкова свят имаше там, че яйце не можеше да падне, или там имаше повече от сто хиляди души. А то е имало едно от пет до десет хиляди души. Или той е толкова учен, че чудесата му край нямат. Той е толкова учен човек, че всичко знае. Или като свири, няма подобен на него, а като говори, мед капе от устата му. Та всички хора трябва да знаят, да разбират тези преувеличения. Всички имат по един образ, който мяза на опопен поп. Когато попът тури расото, когато тури калимавката, той ще даде вид, че е нещо много. Но попщина е това. Като го гледаш, че чете или пее, той тъй промърмори нещо, но като види някоя хубава жена, тихичко си пошепне нещо. Богомолците, които го гледат, казват: „На попа му шават очите.“ Не е лошо, че очите му шават. Какво лошо има в това? Сега може да има две страни: че този поп погледнал една жена, той гледа като художник, или търси някоя, казва – може да е тази. Може да има тази мисъл, а може да има съвсем друга мисъл. Той иска да постъпи по Соломоновски. Аз искам да ви освободя от едно заблуждение, в което всички се намирате.

Има едно вековно заблуждение, което е наложено по закона на наследствеността, вследствие на което някой път говорим неверно. Някой път седиш, искаш да се помолиш, но дойде дяволът, засърби те някъде, зачеше те някъде – и отиде молитвата. Турците имат един обичай – като започне молитвата, ще започне едно чистене: ще се измие вратът, ушите, зъбите, ще му вземе половин час това приготовление. И като започне молитвата, отплесне се някъде и отново започне. Ако се отплесне така два–три пъти, цели два часа ще му отидат, докато си свърши молитвата и докато се измие. Не, като отиваш да се молиш, никакво чесане. Трябва да се самовладееш. Щом се чешеш по врата, по ушите, никакво самовладеене нямаш. Самовладеене трябва. Като започнеш да се молиш, дойде ти на ума, че не си направил нещо. Напущаш молитвата, свършваш това нещо, и пак започваш. Така идват изкушенията. Соломон е говорил за тези неща. Той казва – като отиваш да се молиш, не прави тези безумни работи. Ти отиваш на църква, но дойде ти на ума, че воловете ти не са напоени и се връщаш да ги напоиш. На майката дойде на ума, че детето не е прегледано и тя се връща. Като си влязъл веднъж в Божествения дом, нищо няма да мислиш. А ти си турил крака си веднъж, а после ще ме срещнеш на пътя и ще ме изкушаваш: „Оставил съм вкъщи нещо, което трябваше да направя. Да се върна ли да го свърша?“ Имаш право да се върнеш. Църквата е театър, можеш да се върнеш. Дето има много хора събрани, там не е църква.

Като казвам, че е театър или представление, разбирам, че не е църква. Когато в един клас се вдига шум, когато всички ученици говорят, те са на училище, но не учат. Щом всички говорят, те не учат. Щом влезе учителят, веднага настава тишина и мълчание. Учителите по старите методи носят дълги прътове. Но най–добрият, най–големият учител, който досега съм виждал, той беше един сокол в Търновско. По–добър учител от него, който да държи учениците си в такава изправност, не съм видял. Повече от 500–600 птиченца се разговарят помежду си. По едно време този разговор моментално се прекъсва. Да хвръкнат, ще стане голям шум. Никой от тях не се вдига. Казвам си, какво стана, че всички млъкнаха? Гледам, всички се наредиха на редове, на редове като мумии и никой от тях не се мърда. А соколът седи над тях цели 25 минути, гледа ги – кого да изпита. Гледа ги насам–нататък и най–после казва: „Невежи са всички, никого не мога да изкарам.“ Гледа ги, гледа ги и най–после хвръкна и замина. След него всички се размърдаха, разприказваха: „Бърабърабрр – всичките шумяха – отиде си учителят.“ Онзи, който не разбира дълбокия смисъл на това, казва: „Птици са това.“ Не, страх е това от сокола. Този сокол, като кацне някъде, той вече мисли да повика един от учениците му, да отиде дома. А учениците знаят, като отидат на гости при учителя си в дома му, той им дава един добър урок на общо основание. Който е отишъл веднъж в дома на учителя си, той оттам не излиза вече. Той е едно от изправителните заведения.

Та казвам, този род разсъждения може да ви отвлече от мисълта. И когато така се говори, натъкваме се на друга една мъчнотия, а именно: ние на земята никога не сме готови да изправим погрешките си. Каквато и забележка да се направи, тя все ще обиди някого. И затова, когато говорим, всякога трябва да имаме предвид окръжающите. Та сега и аз, като ви говоря, все може някой от вас да се обиди. Изкуство е да направиш една бележка без никакъв умисъл към някого. Когато се каже една бележка, трябва да се каже самата истина. Например коригираш една картина, трябва да знаеш къде седи погрешката й. Не само да кажеш: „Не ми харесва тази картина.“ Това не е и критика. Има нещо, което точно не ти харесва. Например ще кажеш: „Цветът не ми харесва.“ И ще определиш какъв трябва да бъде цветът на боите. Или виждаш някой, облечен с някакви дрехи, и казваш: „Не ми харесва това облекло.“ Това не е критика. Трябва да определиш какво именно не ти харесва: цветът ли не ти харесва, кройката ли не ти харесва. „Ама обущата не ми харесват.“ Ама какви трябва да бъдат обущата? Каква трябва да бъде кройката на тези обуща? Защото модата на обущата тази година е една, другата година е друга, изменят се. Коя кройка е определената? Вземете например българската кройка на старите панталони, тези шалварите. Те едно време бяха широки, а сега модерните вече са тесни. Трябва да знаете кое не ви харесва от едните, кое от другите. Българските дрехи не са направени както трябва, не са направени по всичките правила на изкуството. Шевовете им не са направени хубаво. Някои пък са така хубаво направени, че вървят нанизани като мъниста – бод след бод. У някои пък са разместени бодовете. Като гледам този шев, казвам – не мога да препоръчам тази мома на някой момък. Аз не бих я препоръчал никому, защото не знае да шие.

Та къде е сега обидата? Защото, ако накарам някой да шие, а той не знае, от онова, което прави, ще видят дали знае някои работи, или не. Та, като говориш и не знаеш да поставиш думите намясто, не се ли счита, че не знаеш да шиеш? Защото всяка една критика може да се обърне против когото и да е. Тъй както сега говоря, критиката може да се обърне и против мене, и против вас. Всяка казана дума има отношение към всички. Като знаят това, и в съвременния – политически и обществен живот, избягват това нещо. Как? В политическия живот са дошли до едно разрешение на въпроса – всички гледат външно да са много учтиви, като дипломати постъпват. Тези дипломати имат голямо самообладание. Като срещнат някого, когото не обичат, външно ще му покажат голямо почитание, ще му вземат дрехата, ще му кажат: „Моля, моля, позволете.“ А вътре в себе си те не го обичат. Верующите пък ще кажат, че животът не трябва да има външен израз, а вътрешен. И това не е философия. Вътрешният живот на човека трябва да изработи една външна съответстваща форма, която да отговаря на вътрешното разположение. Тъй трябва да бъде, към това се стремим.

Съвременният живот подразбира една съвършена форма, която постоянно да се нагажда всеки момент на твоето лице. Твоето лице трябва да бъде тъй пластично, че всеки момент да изразява всичките душевни вътрешни състояния. Хубавото лице е лицето, което не изразява само как са живели твоите деди и прадеди, но и твоите промени за всеки даден момент и време. Има някои черти на лицето, които не представят твоето състояние, но състоянието на дядо ти и баба ти преди сто и двеста години. А това, което става в твоята душа, не се изразява чрез твоето лице. Това лице не е хубаво. Та казвам, като отидеш при Бога, как ще се държиш, как ще държиш ръцете си, главата си, очите си, краката си? Как ще държиш всички тия удове? Както и да ги държиш, както и да ги туриш, това е външната страна на въпроса. После пък ще се запиташ какви трябва да бъдат мислите ти, какви трябва да бъдат чувствата ти, какви трябва да бъдат постъпките ти. Много пъти аз съм забелязал, че ние не знаем как да отидем при Бога. Наскоро, за да обясня една истина на една млада сестра, привеждах един пример с едно куче. След това тази сестра ми казва: „Не можахте ли да ми представите друг някой образ, ами взехте този на кучката, толкова ли аз мязам на нея.“ Какво трябва да правя аз сега, да се оправдавам? Ето сега, като говори човек, как, без да иска, засегне някого. Нямаше защо да изнасям тази кучка на пазара. Какво от това, че съм видял тази кучка преди 30 години, че ме е лаела първия месец и после, престанала да ме лае.

Затова казвам, не изваждайте вашите кучки на пазара. Не правете погрешката, която аз направих. Има опитности, които са само заради вас. Не ги изваждайте на пазара за другите хора. Има известни религиозни частични вярвания, които са добре за вас, но не са добре за другите. Има един начин, по който вие може да се молите, но той е специфичен на вас, не го препоръчвайте на другите хора. Обичате една молитва, не я препоръчвайте на другите хора. Сега, разбира се, не е до буквата на нещата. Оставете всеки човек свободен. Свободата седи в това, да може всеки свободно да изрази каква и да е истина. Истината не може да се тури в една форма. Казвате: „В каква форма трябва да се тури истината?“ В каквато и форма да я турите, тя всякога си остава истина. В каквато форма и да я турите, истината веднага ще си нагласи формата. И в най–изопачената форма да я турите, истината всякога ще си вземе подобаващата форма, каквато тя си иска. Където и да турите истината, формата не може да остане една и съща. Ако в даден момент вложите истината в един лош човек, като влезе в него, той ще се измени, той ще стане друг човек. Като излезе истината от него, той пак ще се измени. Докато е истината в тебе, ти си изменен. Но щом излезе от тебе, ти оставаш пак такъв, какъвто си. И с любовта е същото нещо: като влезе в тебе любовта, ти ще имаш любовни настроения, но щом те напусне любовта, пак ще бъдеш такъв, какъвто си бил.

И в знанието е същият закон. Затова именно има един вътрешен стремеж на човешкия дух. Този стремеж е Божественото у човека. Ти се стремиш да разбереш любовта, стремиш се да разбереш мъдростта, ти се стремиш да разбереш истината. Това е Божественото у човека. И за тебе самия това е Божественото. Защото любовта, като дойде в тебе, тя е като печката, която е затоплена и привлича всички. Щом любовта изчезне, и печката изстива. Докато лампите светят, и мъдростта присъства. Но щом токът изчезне, и светлината изчезва. Значи светлината не е в самите лампи, те са само проводник на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина.

Та често погрешките, които правим, се дължат на неразбиране. Щом влезе стремежът към Божествената любов в човека, тези погрешки веднага се изправят. Когато Божествената любов се оттегли от човека, за да го изпитат доколко е разбрал, той пак си остава обикновен човек. Тревата, върху която пада дъждът, израства, но камъка, върху който пада дъждът, никаква трева не израства. Един човек, който няма вътрешния стремеж на духа в себе си, е като камъка. Но това е външното схващане на нещата.

Та ще се пазите от тези криви схващания. Може би в някое състояние сте напреднали, но има някои състояния на вашия дух, една област, която вие не сте минавали. Но заради нея няма какво да ви говоря. Тя е една област на едно голямо противоречие, която човек неизбежно ще мине. Ще дойдете до едно място, дето няма да можете да търпите хората. Засега по някой път вие не можете да търпите само един човек, но ще дойдете до едно място, до една област, дето всичките хора няма да можете да ги търпите. Няма да искаш жива душа наоколо си. Ще искаш да останеш сам. Това е едно от най–ужасните състояния. Всички ще те дразнят.
Каквото и да ти дават, всичко ще те дразни. Няма по–лошо състояние от това. Засега сте опитали малко от това състояние. Не можеш да търпиш само един човек. Това е само крадецът. Но ще дойде ден, когато ще излезеш в това състояние да говориш. И като излезеш, тогава ще се опиташ. Не само това, но в тебе ще се яви желание да унищожиш всичко наоколо си и да останеш ти сам. В тебе ще се яви омраза към всичко. Тогава ще се намерите пред едно турско разбиране. Има едно турско разбиране, турско верую, може да е някоя философия, не зная точно. Някои може да сте слушали за това верую, то е следующето. Всъщност то е източно вярване, което е преминало в турците. Според това вярване се твърди, че ще дойде време, когато целият свят ще измре и ще остане само архангел Михаил и Господ. И като остане само Господ и архангел Михаил, тогава архангел Михаил, като не може да гледа Господ, ще си откъсне главата с краката и ще остане само Господ. Това е едно верую, една скрита философия. Как ще разберете тази философия? Защо трябва целият свят да измре, защо трябва архангел Михаил да си откъсне главата? Та и вие по някой път искате целият свят да измре наоколо, а онзи, когото обичате, да си откъсне главата. Това е един психологически момент. Това, което турците поддържат, е вярно за земния живот някой път. Но не е вярно за Бога. Има неща, които Бог не може да унищожи. Това е единият възглед на турците. Но има и друг възглед. Бог никого не може да унищожи. Този пример е психологически верен, в смисъл че човек може да изпадне в едно ужасно състояние, когато не може да търпи хората. Това си има своите дълбоки причини. Както и да се обяснява това състояние, човек трябва да търпи. Защото търпението в света се придобива при най–големите несгоди. Ако ти не минеш през най–големите несгоди на живота, ако ти не изпиташ най–големите горчивини и ако не дойдеш в съприкосновение с греха, ти не можеш да придобиеш търпението.

Що е грехът? Грехът е едно състояние, при което едно същество иска да бъде като Бога и отделно от Бога. Това е невъзможно. Да бъдеш като Бога и да бъдеш отделно от Бога, е нещо невъзможно. Да бъдеш като Бога, да живееш в него и той да живее в тебе, това е възможно. Но да бъдеш като Бога и да бъдеш отделно от Бога, това значи да бъдеш в стълкновение с него. Това е причината. Всеки, който иска да бъде като Бога и отделно от него, това е грехът. Това е причината на нещастията в света. Причината на всички нещастия в света е тази, че вие искате да бъдете като Бога и отделно от него. Вие казвате: „Да бъдем като хората и отделно от хората.“ И това е невъзможно. Ти казваш: „Ама аз нямам тия погрешки, които хората имат.“ Не. И това не е вярно. Аз мога да ви докажа, че не е вярно. Ако чистата вода минава през глинеста почва, тя винаги ще вземе утайки от тази глинеста почва. Следователно никога не може да бъде чиста. Това показва, че тя е минала през глинестата почва и е взела нещо. Значи користолюбива е водата. Тя е задигнала много утайки и ги е скрила в себе си. И след това казвате, че водата е чиста. Не е чиста тази вода. Някой казва за себе си, че е много чист, че няма нищо в сърцето си. Той и себе си лъже, и мене лъже. Той казва, че няма нищо в сърцето си, а аз виждам в неговото сърце цял битпазар. Той казва: „Колкото до жените, съм много честен. Не съм бутнал жена.“ Жената казва: „Не съм бутнала мъж.“ Това са свестни мнения.

Въпросът не седи така. Под думата „бутане“ аз разбирам, когато минава една жена покрай тебе, ти трябва да храниш към нея най–хубави чувства, най–хубави мисли. В ума ти да не мине нито една лоша мисъл, а не само да не хвърляш към нея някое лошо желание. А ти срещнеш една жена и казваш: „Много добра е тази жена.“ Но дали тя ще устои в живота си? Като народи деца, ще може ли да устои? Когато човек дойде да мисли, той трябва да има права мисъл. Някой казва: „Като си влязъл в този път, ще можеш ли да устоиш в своето верую?“ Ако устоя, аз съм човек. Ако не устоя, не съм човек. Според мен това верую е една женитба, един избор. Веруюто за мене е една мома, за която Бог ми е определил да се оженя. Ако се усъмня в своето верую, за мене тази връзка е разкъсана вече. А вие мислите да имате днес едно верую, утре друго верую. Че вие обичате многоженството. Ще влезете в една църква, ще се ожените, ще влезете в друга църква, пак ще се ожените. Това е многоженство, което не се позволява. Еднобрачие се позволява във възгледите: в любовта, в знанието, в истината. За истината ще имаш само една мисъл, тя не може да бъде и тъй, и тъй. За мъдростта ще имаш само една форма. Тя може да е минала през хиляди и милиони форми, но в дадения случай всяка форма изразява цялата истина.

Сега това, което ви говоря, да ви не спъва, да не би моята кучка пак да излезе, и ще съжалявам. Защо да остава у вас мисълта за тази кучка. Ако ви говоря за нея, няма да върви. Трябва да се внимава, като се говори. Понякога и като се говори, е лошо, и като не се говори. Но казвам, вие може да живеете както искате. Това е една вътрешна свобода. Как трябва да живеете? Това е до вашата свобода. Но казвам, като живеете, гледайте да не увреждате себе си, да не увреждате ближния си и да не хвърлите петно на Бога, да не казвате защо Господ ви е създал така.

Това е едно правило, което аз употребявам в живота си: да не увреждам на себе си, да не увреждам на ближния си и да не хвърлям петно на Бога, да казвам защо Господ ме е създал така или: трябваше ли, Господи, да ме туриш на това място? Обвиняваме Господа. Направите една беля и казвате: „Тук ли трябваше да ме туриш, Господи?“ Че той ли е виновен? Ти си виновен. Ти си попаднал в едно изкушение.

Сега аз говоря за красивия живот. По–хубав живот от този няма, но и по–големи опасности от тия, които се срещат в него, няма. Там са най–големите блага, но и най–големите страдания, защото, ако вие нямате правилни разбирания, много мъчно можете да постигнете този живот. Човек трябва да има едно зорко око. Който прави критика върху една картина, той трябва да има зорко око, да вижда добре светлината. Много пъти нашите очи недовиждат, много пъти нашите уши недочуват. Ти може да си в едно събрание, но не си чул думите, те са изчезнали от слуха ти. Държи някой една реч и казваш: „Много хубава е беседата.“ Да, но стотина думи не си чул. Да кажем, че си слушал някоя хубава музикална класическа пиеса, но нищо не си разбрал.

Да разбереш, ето какво имам предвид. Разправяше един музикант, че слушал Камила Русо да свири пиесата „Сънят на живота“. „Като чух това свирене, аз придобих такова разположение, че бях готов да се примиря с всички, на които имам да давам.“ Това е разбиране на музиката. Той започнал вече нов живот. Ти пееш песента „Бог е любов“, но ако я пееш така, че в дадения случай искаш да се примириш с всички, това пение има смисъл. Но да пееш „Бог е любов“ и да се обръщаш на всички страни и да слушаш, че другите не пеят като тебе, това не е пение. Ако някои от вас могат да пеят, тъй както понякога аз пея, разбирам. Но и аз не пея всякога както трябва, рядко пея както трябва. Ако аз запея както трябва, а вие не пеете както трябва, всички ще се заразите от мене. Казвате: „Направи това.“ Мога да направя, не е мъчна работа. Но като престана да пея, вие пак ще си останете такива, каквито сте си били. У вас трябва да има един вътрешен музикален подтик на вашия дух, че да подемете работата, както аз съм я поел. В съвременния живот има един импулс, всички да пеят така, като че ли един човек пее. Тогава всички ще се забравите. В това седи лечебното средство на музиката. Ако така бихте могли да пеете, вие нямаше да имате никаква скръб. Щом дойде една скръб, вие веднага ще я стопите. Като дойде сиромашията и вие запеете, и нея ще стопите. Така всичко ще се уреди.

Та казвам, като четете Соломона, виждате докъде сте дошли. „Пази ногата си, когато отиваш в дома Божи, и приближи повече да слушаш, нежели да принасяш жертва на безумни, които не знаят, че струват зло“ (1. стих). Тука Соломон е почнал да вижда практическата страна на живота, външната страна на живота. Той още не е дошъл до края. В другите глави, към края, той говори и за другите страни на живота, на които често се натъквате. Но в първите глави той е още в началото на живота.
Някой път някои ми казват, че не се пази тишина в събранието, много се говорело. Та вие сте на църква, в театър сте, може да си говорите. Няма нищо лошо в това. Като си говорите по двама, по трима, нищо лошо няма в това, но говорете музикално. Лошото седи в това, че не си говорите музикално. Вследствие на това се явява един вътрешен дисонанс.

При едно такова събрание, каквото е вашето, вие трябва да бъдете така наредени, че между всеки едного да има поне 50 сантиметра разстояние, да не са притеснени аурите ви. А сега аурите ви са притеснени. Аурата на един човек е в стълкновение с тази на друг. Затова именно един ми разправяше: „Остави се, нищо не можах да разбера от беседата, вниманието ми се отвличаше.“ Не могъл да слуша човекът. Затова казвам, сядайте между хората, между които можете да слушате. Сега правилото, което ще ви дам и което вие знаете, е следното: за всеки едного за всеки един случай мисли, че е такъв, какъвто трябва да бъде. А вие мислите, че не сте такива, каквито трябва. Затова някой път човек се утешава, а някой път казва: „Не може човек да не греши.“ Право е, съгласен съм, че човек не може да не греши, но поставям и другата страна на правилото: не може човек и да не поправи своята погрешка. Тъй щото с първото положение съм съгласен, не се спирам там. Това е извън всяко противоречие. Вярно е, че човек не може да не греши, но не може да не поправи погрешката си. Там е придобивката на деня, в изправянето на всяка погрешка. От това имате една опитност, едно знание. В това е радостта. Но в непоправянето на погрешката е всичкото страдание на човека. Всичките страдания, всичките мъчнотии, които изпитвате, седят в неизправянето на погрешките. Защо? Защото една неизправена погрешка води към втора, към трета и т.н. А изправянето на погрешките води към един добър резултат.

Казвам, първото положение е вярно – не можем да не правим погрешки, туй е в реда на нещата. Но не може и да не поправяме погрешките си. Силата на човека седи в отрицателната страна. Това значи още в дадения момент, когато дойде една отрицателна мисъл, ти трябва да я изправиш. Този е силен човек. И тогава онзи, който ръководи твоя дух, е доволен. Дойде една отрицателна мисъл, изправи я. Както бързо става тази погрешка, така бързо може да я изправиш. Ти си силен човек. Дойде един човек при тебе, но ти си неприязнено разположен към него, готов си да направиш нещо с него. Не, спри се в дадения момент и кажи: „В този момент може и аз да съм някому неприятен и ако този човек, на когото съм неприятен, се въздържа да изрази своето неразположение, така и аз мога да се въздържам. И аз трябва да поправя погрешката си.“ Когато някой човек ви е неприятен, кажи: „Този човек на мене е неприятен, но на Бога е приятен. Той го търпи. Щом той го търпи, и аз ще го търпя. Когато той престане да го търпи, и аз ще престана да го търпя.“ Направил си една погрешка, Господ я търпи и казва: „Изправи погрешката си.“ Не седи да плачеш, че си направил погрешка, че какво ще мисли Господ за тебе, какво ще мислят хората за тебе. Всички хора са ученици, които не са завършили още нищо на земята. Не взимай пример от тях. Често вие мислите за хората, но мислите за несъвършените. Кое е по–хубаво – да ви хвалят хората или да ви укоряват? Щом шест месеца не си се къпал, влез в банята и се окъпи. Ама днес си се къпал три пъти, не мисли четвърти път да се къпеш в банята. Ти прекаляваш. По една баня на ден ти стига. Казваш: „По колко пъти на ден да се къпя?“ Болният по колко пъти трябва да се къпе на ден, за да оздравее? Една баня му е достатъчна. Една добра баня и една лоша баня ти е достатъчно. Ти влезеш в една турска баня, и телякът дойде да те търка. Там без теляк не може. Ако шест месеца не си ходил на баня и трябва добре да се изкъпеш, там телякът е на мястото си. Там онази конопена опашка е на мястото си. Но ако вчера си викал теляк, и днес пак го викаш, гърбът ти ще се охлузи. Ако шест месеца не си бил на баня, телякът е намясто, но ако всеки ден те разтрива, това не е нужно. Направете една малка обмивка с ръката си, и това е достатъчно.

Или другояче казано, ако дойде някой да те морализира, това е телякът. Тъкмо те изкара от банята, дойде друг да те морализира. Знаете ли как морализират религиозните хора? Минавали ли сте през религиозните бани? Като дойде един от техните теляци, те са много учтиви. Таман един те е прекарал през ситото и те е стъргал, дойде друг, казва: „Чакай, този теляк не е толкова добър, аз съм по–майстор от него.“ Аз ги зная тези теляци. Мене са ме прекарвали през 4 такива теляци и затова говоря от опит. Сега вече имам една опитност, дошъл съм до заключението, да не се поддавам на тия теляци. По–рано не знаех тази работа, гледах им хатъра, но сега имам тефтер, записал съм всички теляци и като дойде някой, казвам му: „Много ви благодаря, че искате да бъдете теляк, но сега имам много работа, много бързам, не разполагам с такова време за теляк. Като дойда втори път на банята ви, ще ви имам предвид.“ И съм наредил тези теляци под ред – първи, втори, трети, четвърти. Щом взема един теляк един път, втори път не го взимам, десет, петнайсет други теляци ме чакат. Който веднъж ме е търкал, аз съм му турил вече едно кръстче, щом съм опитал него. Остава сега другите да опитам.

Та сега и на вас казвам, вземете си една книжка и пишете си теляците, през които сте минали. Това е едно практическо правило. Ако не позволиш на един теляк да те търка, той ще се разсърди и ще каже: „Голям простак си.“ Остави този теляк да те прекара, но никога не допущай два теляка на ден. Един теляк на ден да дойде, достатъчно е. Обаче аз дойдох до друго убеждение. Мисля, че в годината един теляк е достатъчен. От практика съм дошъл до това заключение. Като те пречисти този теляк, повече не ти трябва. По–рано мислех, че са нужни 50 теляци. После се убедих, че са много. Казвам, 12 теляци са достатъчни. После видях, че и те са много. Най–после дойдох до един. Може и без теляк, но засега това е голяма реформа. Пазете се от тези състояния. То е ужасно състояние, в което всички религии и религиозни хора се спъват. Не само религиозните и духовните хора, но и цялото човечество минава през тези състояния.

Ако не разбирате психологическите закони, вие ще си създадете най–голямото нещастие. Турете в себе си мисълта, че Бог обича всички хора, за да може да се въздържате и да имате една норма, с която да си служите, защото, казва се, че целият свят ще дойде под едно изкушение, в едно изпитание под разни форми. Тогава вложете любовта и работете с нея. Някой път казвате, че трябва да обичате всички хора. Обичайте всички хора, понеже Бог им е дал по нещо. Не взимай туй, което те имат. Виждаш, че една душа е весела, не я ограничавай. Не казвай, че ти не знаеш това–онова. Виждаш, че някой яде сух хляб – не му казвай, че не трябва да яде само сух хляб, но му кажи: „Много хубаво правиш. И аз бих желал да ям като тебе.“ Не му казвай, че трябва непременно да яде две–три яйца. Остави тези яйца. Те ще развалят живота. Сухият хляб е за предпочитане пред двете яйца. Един стар възглед, който ти дава радост, е за предпочитане пред онзи нов възглед, който може да ти развали живота.

Не разваляй благото, което Бог ти е дал. Това е философията на живота. Не разваляй благото на малкото дете. Не разваляй благото на младия момък. Не разваляй благото на младата мома. Не разваляй благото на възрастния, не разваляй благото на женения, не разваляй благото на онези, които имат деца. Не разваляй благото на стария, не разваляй благото и на младия. Не разваляй благото. Ако така гледате на нещата, ще вървите напред. Това са правилата, по които трябва да вървите сега.

Станете сега.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
(Три пъти)

Двадесето утринно слово
10 март 1935 г„ неделя, 5–7.20 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder