НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двата университета. Съживяване на царския син / Двата университета (Съживяване на царския син)

Двата университета. Съживяване на царския син

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, можеш, аз, природа, казва, сега, престъпление, бог, всички, път, процес, хора, всякога, години, дойде, линия, живот ,

 Младежки окултен клас , София, 8 Март 1935г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш

Пишете на тема: "Отношението между целите и дробните числа."

Имате два процеса: изваждане и деление. Каква е разликата между изваждането и делението? Има една съществена разлика между тях. Делението е съкратен процес. Ако извадим 2 от 2, колко остават? (-Нула.) Но ако делите 2 на 2, колко имате? (-Единица.) Защо? По вид някои процеси са много прости. Запример, може да дойде някой и да ви доказва, че 1 = 2 или че 2 = 1. На вас ви се вижда смешно това, но има една област на живота, дето 2 = 1 и 1 = 2. Само при известни условия – не винаги, в известни области. (Учителя нарисува на черната дъска следния чертеж: )



Какво има на дъската? Едно лице. Във философията вие можете да употребите израза "права линия", но какви свойства имат правите линии? И какви свойства имат кривите линии – вдлъбнати и изпъкнали? Какви свойства имат вдлъбнатите и изпъкналите линии?
(Когато се изразява психично състояние горната линия, изпъкналата, изразява напрежение, а долната отпускане.) Нали хората имат два клепача: долен и горен? Някой път ви се вижда, че някоя линия е права. Всъщност, в природата има ли прави линии? Само между две точки можете да теглите една права линия. Права линия има само между две точки. Щом има повече от две точки, тя вече не е права линия. Правата линия е един процес. Процес на какво е правата линия? На точката, нали?
Точката сама по себе си не заема никакво пространство. Заема ли тя в математиката някакво пространство? (-Теоретически не заема.) А пък при това, тя се проявява и образува една линия и с това заема една малка част от пространството. Правата линия няма свойствата на плоскостта, не е плоскост, но тая права линия, като се движи в известно направление перпендикулярно на себе си, образува плоскостта, образува нещо, което не е в правата линия? Самата плоскост има друго едно свойство. Тя има [няма] дебелина, но ако тя се движи в посока перпендикулярна на нея, образува дебелината. Често вие питате: "Как е възможно добрият човек да греши?" или "Как е възможно лошият човек да прави добро?" Защото и едното и другото е възможно. Добрият може да греши и грешният може да прави добро. Каква научна основа ще турите на това? При какви условия добрият човек може да греши? И при какви условия лошият човек може да прави добро?
Сега не мислете, че всякога въпросите трябва да се разрешат. Запример вземете от гледището на хората: Имат плод на дървото. Тоя плод седи 10-15-20 дни, 4 месеца и той е вече склонен към гниене. Представете си, че тоя плод е едно благо, едно добро. Тоя плод има възможност да изгуби това добро. Когато плодът гние, какво губи? Когато тялото умре, какво губи? – Живота! И тогаз тялото е вече подложено на разлагане. Нищо не умира в природата, но общата форма се разпада. Гниенето не е нищо друго освен анархия: всички тия части вдигат шум, казват: "Дайте ми моето!" И си заминават. И тая миризма не е нищо друго освен сражение, в което всеки си взема своето и си заминава. Но нищо не се губи. Щом ставате лоши, нещо у вас е умряло. Значи, слугите си делят своето. Щом вие сте станали добър, във вас нещо ново се е родило. Това са новите разсъждения. Станал си лош: умряло е нещо в тебе. Станал си добър: родило се е нещо в тебе, направил си нещо добро. Та доброто, у когото и да е от вас, вие не можете да го направите, ако нещо не се роди. И не можете да направите престъпление, ако нещо във вас не е умряло. Трябва да умре нещо във вас, за да направите престъпление.
Следователно престъплението е резултат на нещо, което е умряло и доброто е резултат на нещо, което се е родило във вас. Тогаз от ваше гледище, злото може ли да се ражда? Как мислите? Ако сте поет, как бихте изразили това в поетична форма? Може ли злото да се роди? (-Не, аз мисля, че то е резултат на неправилно отношение към живота.) Често казват, че лошите хора успявали. Лошите хора могат ли да успяват? Лошият човек може ли да успее? Или казват, че лошият човек забогатява. Лошият човек може ли да забогатее? – Това е привидно. Нека вземем българската гайда. След като сте одрали кожата на някоя овца или на някое малко агне, правите от нея една гайда. И като надуете това агне гайдата става толкоз голяма, колкото е било агнето, нали така? Може да сте одрали агнето така, че гайдата като се надуе, да бъде като агнето с глава и крака и да свири. Не е мъчна работа това. Но след това виждате, че това агне се изгубва. Той свие гайдата и я тури под мишница. Каква е разликата между първото агне и второто, когато агнето се надува и свива?
Злото в света привидно прилича на една надута гайда. Злото в дадения случай само привидно произтича от реалността на доброто, привидно има формата на доброто, но има друго съдържание. Най-първо, тая гайда е пълна с въздух, който е нечист и който е турен в гайдата от гайдарджията. Но гайдарджията заблуждава хората и казва: "От това нечистото, което турих в гайдата, излиза нещо хубаво". И хората забравят лошия въздух и казват: "Много хубаво свири". Не можеш да свириш, докато не направиш едно престъпление. За да свириш, ти трябва да одереш най-първо кожата на едно агне и след това да туриш нечистия въздух в агнето и да го изкараш. Тия разсъждения са верни само при известни условия. Често всеки един от вас има някоя гайда.
Сега другата страна на тая философия. Извършено е престъпление, щом е заклано агне, за да се вземе кожата му за гайда. Тая гайда може да се запази 1, 2, 3, 4 поколения.
Има ли човек право да одира кожата на едно агне? (-По принцип не трябва да одираме кожата на животните.) Ще ви дам друг въпрос: вие откъсвате една диня и одирате кожата й, изваждате съдържанието й и го изяждате. Имате ли право да одерете кожата на динята? (-Имаме право.) -Защо? (-Защото тя има много семки.) Защото и без да я одереш, кожата сама ще се одере, ще изгние. (-Оправдават се и месоядците така, че агнето така и така ще си умре.) Това е така, но месоядството трябва да се тури на друга почва. Ще умре агнето, но месоядците се тровят от месото му. Месната храна съдържа отрова. Можеш да ядеш, но ще се отровиш. Можеш да вземеш пари на заем, но ще станеш роб на условията. Лихварят може да ти даде най-първо с 1%, с 2%, 3% и дойде до 25%, 40%, 50%. Един българин взел на заем от един банкерин един лев и попитал: "Колко лихва да ти дам?" Онзи казал: "По една стотинка на седмица", но той не му сметнал, че за една година, т.е. за 52 седмици това са 52 стотинки. Ако ги държиш тия пари една седмица, нищо, но щом ги държиш цяла година, тогаз стават скъпи. Сега тия процеси, тия неправди вие ги виждате в света. Умният човек един процес не го оставя на времето, той съкратява времето. Там дето лихвите са високи, всякога трябва да съкратиш времето. Трябва да ги вземеш само за един ден. Да кажем, че ти взема 100% лихва. Само за един ден ги вземи. На месец колко се пада? Да кажем, че ти взема 50% лихва. Вземаш 1000 лева. За година се пада лихва 500 лева. На един месец колко? (-41 лв.) На един ден колко? (Около 1,5 лева.) Ще съкратиш процеса за един ден.
Всяка една мисъл в света или всяко едно желание е един процес, който действува в тебе. Има процеси, които не са зависими от вас, но има процеси, които са зависими от вас. С един процес с висока лихва какво трябва да правите? Изтълкувайте ми!
Някой път вие се възмущавате от сиромашията. Имате ли право да се възмущавате? Някой път вие се радвате на богатството. Имате ли право да се радвате на богатството? Богатството и сиромашията – това са два процеса. Богатството не е благо. Сиромашията и тя не е благо, но не е и нещастие. Аз разглеждам така: Сиромашията е един необходим процес. Ти никога не можеш да научиш какво нещо е търпението, ако не си бил сиромах. И никога не можеш да научиш трудолюбието, ако не си бил сиромах. Сиромашията е нещо, чрез което научаваш две неща, които са необходими в живота: търпение и трудолюбие. Щом ги научиш, тя си вдига парцалите. Това са две лекции, които ти преподава и после ти казва: "Няма какво да ти преподавам повече". И си заминава. Тогаз богатството е процес, за да ти преподава и то две лекции: да бъдеш щедър и чист. Ти не можеш да научиш щедростта, ако не си богат. Трябва да има какво да дадеш. И чистотата не можеш да научиш, ако не си богат. Затова виждаме в живота, че богатите са чисти. Често измазват дома си и пр. Сиромаси хора има ли чисти? Всякога сиромахът, добрият сиромах, е търпелив и трудолюбив.
Казвам тъй: Б : Т ТР С:Щ Ч
Богатството се отнася към търпението и трудолюбието, както сиромашията се отнася към щедростта и чистотата. Ще обърнем процеса, богатият, който е търпелив и трудолюбив, е минал вече през сиромашията. Богатият, който е станал сиромах, иска да бъде щедър, но няма с какво и той се смущава. Когато ти почнеш да се смущаваш, че си сиромах, ти се смущаваш, понеже няма какво да харчиш вече. Ти си бил богат и си осиромашавал, понеже си изгубил търпението и трудолюбието. И всякога, когато човек изгуби търпението и трудолюбието, той осиромашава. Причината за осиромашаването е в това. Всеки човек може да осиромашее, когато изгуби търпението и трудолюбието, тогаз веднага сиромашията ще се яви. Придобиеш ли щедростта и чистотата и богатството ще дойде. Ще кажеш: "Как така!" Ако си щедър, сееш на нивата. Ако си скържав, трепериш, посееш само едно житно зърно и очакваш цяла нива. Тогаз какво ще добиеш? Ще сееш щедро! Ще хвърляш щедро на нивата! Онзи, който щедро сее, той всякога ще има. Вие често сте скържави и казвате: "Защо ще правя добро?" Ти сей, нищо повече! Например, вие никога не сте се спирали при някои случаи: Един българин върви по нивата и бие вола. Спри се при него и му поговори, но така майсторски му поговори! Посей нещо! И как бихте говорили на тоя българин? Представи си, че има една премия, ако го убедиш. Как трябва да му говориш, отде трябва да започнеш, ако той бие воловете? Аз имам само един пример. Минавам веднъж по един път, гледам един кон. Каруцарят го натоварил много и налага коня. Повече го натоварил, не може да кара. Конят го погледне и иска да му каже: "Имам всичкото желание, но е тежък товара." Аз казвам: "Добър ден! Много породист кон имаш! Много хубав кон, много добра порода, помни този кон. Всичкото ти щастие зависи от него. Ако умре конят ти, и жена ти, и децата ти, всичко ще хвръкне. В тоя кон е щастието ти!" Отивам аз, поглеждам коня. Измени се състоянието на човека. Тоя българин гледа и казва: "Извинете, много ви благодаря. Аз съм много груб човек. Няма да бия коня си. Да ме прости Господ, каквото съм правил досега, повече няма да правя." Казвам му истината. Аз виждам, че в тоя кон е щастието му и мога да му докажа това. Има ред поверия, направиш си къща и дойде ти една котка в новата къща. Ще прокопсаш! Тая котка щом дойде, радвай се. Ще тръгне всичко напред. Може да се мисли, че това е суеверие.
Сега целта ми е тая. Вие младите, някой път мислите по старому. Младите сте богаташи. Всички млади сте богати, но сте кандидати за сиромашия. Ще остареете. Кандидати сте. Младостта – това е богатство, а старостта е сиромашия, нищо повече. Защо остаряват хората? Младият остарява по единствената причина, че е изгубил своето търпение и трудолюбие. Ти като не си търпелив, като се тревожиш, като не можеш да пазиш самообладание, остаряваш. Ако човек е трудолюбив, работи и е търпелив, може да живее 200-300-500 години. Да има търпение. Но да не е стоическото търпение, а търпението на един адепт. Минаваш и виждаш, че някой човек онеправдава друг човек. Ти всякога можеш да помогнеш. Вървиш и да кажем, че някой налага другиго с тояга. Ти питаш: "Каква погрешка е направил тоя?" – "Хиляда лева има да ми дава. Една година ме лъже и не ми ги дава." За хиляди лева го налага, една тояга, втора, трета и пр. Аз се спирам. Аз съм съдия в дадения случай. Нали мога да го освободя? Трябва да платя заради него! Сега другата философия: Защо трябва да платя заради него? Казваш: Ако имаш пари, ти непременно трябва да разрешиш това! Ти ще кажеш:"Тая работа не е моя". Да кажем, че в къщата ви е дошъл един паяк и си е направил паяжина. Ти слушаш, че някоя муха бръмчи, хванала се е в паяжината! Намеси се в тая работа! Вземи си бастуна и кажи на паяка: "Пусни мухата!" Нищо повече. Ако не с бастуна изпъди го навън, да си върви. Не допущай в стаята ти да стане престъпление, макар и с една муха.
Да допуснем, че някой път вие спорите върху някой въпрос. Какъв език трябва да употребите? Младите и старите почти един и същ език употребяват. Казват: "Невежа! Тоя въпрос не го разбираш!" Онзи казва: "И ти си такъв невежа!" И двамата спорят! Какво значи "невежа"? Кой от вас е филолог? Невежа произлиза от думата " веди". Това значи: който знае. А с частичката "не" се получава обратното. Спорят двама души, дали на Слънцето има хора или не. Единият казва на другия, че на Слънцето няма хора, а другият казва, че има. Първият казва: "Ти си голям простак!" И му доказва това научно. -"Там не може да има живот. Там има 10-20 000 градуса топлина!" Питам, как учените хора са намерили, че на Слънцето има такава топлина? Ако едно оръдие хвърли граната и ако тая енергия, с която се движи гранатата, влезе в едно твърдо вещество, топлина от колко градуса ще се развие? Ще се развие голяма горещина. Но всякога топлината не е признак, по който да съдим за характера на първоначалната енергия. Топлината е вече един резултат на известна енергия, която е спряна – превърната енергия е тя. Топлината е резултат на по-висока енергия, която се е превърнала.
Гневът, например на какво се дължи във вас? – Един ваш стремеж, една ваша мисъл действа в известно направление, щом й се тури препятствие, ще се превърне на гняв; ще получите чувство на раздразнение, злоба, желание да си отмъстите и т.н. Представете си, че вие двамата А и Б сте кандидати за богатство, нали? Но само един от вас може да стане богат, а другият – не. Какво трябва да правите в дадения случай? Често някой път наблюдавам следното: хората се занимават с големи работи. Някой иска да управлява света. Желанието не е лошо, но на теб ти дадат някой голям кораб, модерен кораб от 50-60-70 тона. Ти, за да бъдеш капитан на тоя кораб, нали трябва да разбираш от корабоплаване? Трябва да имаш известни познания, за да управляваш. Знания трябва да имаш, за да управляваш! Някой път искаш да управляваш някой човек. Тоя човек е още по-голям кораб. Ти трябва да разбираш неговото вътрешно съдържание. Или искаш да влияеш. Не е лошо влиянието. Хората си взаимно влияят. Някои хора се плашат от влиянието. Няма човек, който да не се влияе. И ония хора, които минават за най-упорити, които казват, че не се влияят, те най-много се влияят. Всеки един човек си има една слаба страна. На захарта слабата страна коя е? – Водата. Слабостта на децата къде е? – В плодовете. Слабостта на котката къде е? (- В мишката.)
Един имал много възпитана котка. Той казвал, че тя е много възпитана. Научил я да носи една табла с кафе. Един му казал: "Да я видя твоята възпитана котка." Котката носела една табла с кафе. Онзи изважда една мишка. Котката хвърлила таблата и отишла да гони мишката. Сега това е вярно, често пъти вие хвърляте вашите табли и проявявате естеството си. Защо има такова отношение между котката и мишката? Колкото и да се говори на един човек, който обича месото, можете да му повлияете в бъдеще, но желанието му да яде месо не можете да спрете. И според вас, по кой начин може да се спре човек от това да яде месо? Развалете храната му, нищо повече! Лесно може да го отучите да яде месо. Турете му много лютиво месо, турете му горчивина в месото, че да повърне. Втори път пак. Като повръща десетина пъти, той като види плодовете, ще стане вегетарианец. И какво прави природата? Тя постъпва по същия начин. Например един богат човек постъпва несправедливо. Как ще го реформирате? Можете да му приказвате, че има закони, че природата, Господ казва така и така. Той не иска да знае. Вземете му всичкото богатство, направете го сиромах. Там е всичката философия! Вие искате да повдигнете някой човек. От сиромах да го направите богат. Кога трябва да направите човека богат? – Щом видите, че този човек е търпелив и трудолюбив, върнете му богатството. Всеки търпелив и трудолюбив човек е заслужил богатството. И всеки човек, който не е щедър и чист, той си заслужава сиромашията. Вие искате да станете богат. Първото нещо, отде трябва да започне богатството? – Богатството е един резултат на човешките чувства. То е резултат на човешкия ум. Ти не можеш да бъдеш богат, ако не си умен човек. Не само в обикновения смисъл. Най-първо, за да бъдеш богат, ти трябва да бъдеш наблюдателен. Да имаш способността да наблюдаваш. След това трябва да разбираш причините и последствията. За да бъдеш богат, ти трябва да бъдеш смел. Богатият човек, понеже е школувал в сиромашията, е търпелив и трудолюбив. За богатият човек казват, че става рано и работи. Всички тия работи той ги е научил при сиромашията. И после, закон има в природата: Тия хора, с които дружиш, такъв ставаш. Ако в тебе няма желание да дружиш с богатите, ти богат не можеш да станеш. Ако в тебе няма желание да дружиш с учените хора, ти учен не можеш да станеш. Ако в тебе няма желание да дружиш с музикантите, ти музикант не можеш да станеш. С каквито дружиш, такъв ставаш. Щом дружиш с музикантите, музикалното чувство в тебе има условие да се развие. Същия закон е и за другите области: ти добър не можеш да станеш, ако не дружиш с добрите хора. Доброто не го разбирайте повърхностно. Доброто – това е един целокупен резултат.
Има някои неща, които са резултат на миналото. Има някои неща, на които вие не сте господар. Има много идеи във вас, които са заложени, посяти във вас от миналото. Вие трябва да бъдете много умни, за да знаете, как да се справите. Ако ви поставят в един хипнотичен или магнетичен сън и ви вложат известна идея: да извършите нещо след 3-4 месеца вие може да сте много умен човек и като дойде това време, ще го извършите, ще се зароди у вас импулс да го извършите. Вие може да не сте пили никога вино и може да ви се внуши идеята да отидете да пиете вино. И вие ще имате това желание. Често у вас се заражда някое чуждо желание. Тая идея не е ваша, а чужда. И какви ще бъдат резултатите, вие не знаете, но казвате: "Аз имам такива и такива идеи." Има много желания и идеи във вас и вие трябва да изучавате техния произход. Това е възпитание. Имате известно неразположение на духа. Изучете произхода му.
Питате: "Защо светът е така направен?" Аз отговарям: защото не можеше да бъде направен другояче. Защо колата е с 4 колелета? – Защото местността е такава. Защо е с две колелета? Защото местността е такава. Защо е без колелета? Защото местността е такава. Има места, дето колата върви с 4 колелета. Има места, дето колата върви с 2 колелета. Има места дето колата върви без колелета. Защо е така? -Местността е такава. Това се отнася до вас, които искате да имате един съзнателен живот. Вие влизате в сегашния свят и казвате: "Как трябва да се живее? Най-първо, трябва да имате една ясна представа, какво нещо е човек. Вие сте един богат човек, искате да имате един касиер. Ако не познавате човека, ще намерите един слуга, у когото стяженолюбието е толкоз силно развито, че прибягва дори до кражба. Виждате, че е интелигентен, но след време виждате, че тоя слуга е станал господар, а господарят – слуга.
Сега това, което е потребно на всинца ви, е следното: търпение и работа! Малко хора има търпеливи в света! Искате да бъдете богат, но сте сиромах, защото нямате търпение. Искате да станете богат. Много лесна работа. Хванете се на работа. Аз богат всякога мога да стана. И сиромах всякога мога да ставам, когато искам. И на вас ви казвам: Макар да сте сиромаси, казвам ви, как да станете богати. Представете си, че сте в една модерна къща, разполагате с всички удобства, със слуги и пр. Имате няколко милиона английски стерлинги в банката. Бъдете щедри! Веднага дайте едно угощение на бедните! Викайте ги в къщи. Направете едно угощение. Вие ще кажете: "С тия празни работи как да се занимавам?" В ума си свикайте не всички бедни, но някои от тях. Да допуснем, че сте в едно лошо настроение на духа, беден сте и сте гладували три дни. През тези три дни представете си, че сте богат, че сте поканени на богато угощение, седите на изобилна трапеза и ядете. Казвате: "С такива въображаеми работи аз няма да се занимавам!" Но ако проектирате в света мисълта си за един хубав обяд, то е все едно да телеграфирате това на някой ваш приятел, който ще ви каже: "Я да го повикам днес на гости, да го угостя." Ще му дойде на ума. Това, което човек проектира, почти всякога става, с малки изключения. Това, което сте проектирали в ума си всякога ще стане – може би в същия ден, може би след една седмица, след един месец, след една година, след 15-20 години, след 200 години, след хиляда години макар, пак ще стане. Проектираш една мисъл, след хиляда години ще дойде реализирането.
Много пъти вие страдате от мисли, които сте ги проектирали преди хиляда години и сега стават. (Една сестра казва: "Не я приемам тая формула.") Няма какво да я приемате, но трябва да вярвате. ("Вярвам го, но не го приемам. Чак след хиляда години.")
Но какво са хиляда години? ( -10 века.) Хиляда години при щастието са като един ден. И един ден при нещастието е като хиляда години. Това е въпрос на интензивност. То не е вече продължение на времето, а интензивността на страданието. В един ден можеш да преживееш интензивността на хиляда години. Има животни, които за хиляда години ще съберат такава опитност, каквато ти ще придобиеш за един ден. Хиляда години можеш да ги прекараш в един ден и обратното – това зависи от интензивността. Това малко ви допада вече! (Сестрата казва: "Това го разбирам.")
Сега можете ли да ми кажете една отличителна черта на търпеливия човек? По какво се отличава търпеливият човек? Вие мислите дали онова, което ще кажете е право или не. Този човек трябва да го изучавате. Имате, да кажем, едно тяло, което трябва да изучите. Най-първо, трябва да видите, каква е основната му краска. (Учителят показва един молив, който в едната си половина отвън е със синя краска, а в другата си половина – с червена краска. Учителят закрива синята половина и се вижда само червената.) Този молив с какво се отличава? (-Той е червен.) (Учителят закрива червената половина и се вижда само синята половина.) Този с какво се отличава? (-Той е син.) Моливът може да пише с едната и другата си страна. Има ли съществена разлика между едното и другото писане и каква е разликата? Може да напишете с червената страна: "Обичам ви." А може да напишете със синята страна: "Не ви обичам." Но може да измените, да напишете със синята половина и едното и другото. Де седи разликата? Само че, в действителния живот никога не можете да турите на живота една черна краска. На живота ще турите най-малко червена краска. Щом турите черна краска на живота, тя веднага се стопява в живота. И каквато и краска да турите най-първо се явява в началото на живота червената краска и естествено ще изпъкне.
Ако сте ясновидец и погледнете някого, чийто ум е добре развит, вие ще видите жълтия цвят в най-хубавата форма. Или ако погледнете някой високо развит човек, някой адепт, ще видите, че целият той е в светлина, една светлина излиза от него. Всички цветове се сливат в него в една блестяща светлина – не бяла, но светлина. Това е светлината, която излиза от него.
Когато носът се зачерви, това нормално състояние ли е? Когато и лицето му е червено, добре е, но когато лицето е жълто, а носът – червен? Вие толкоз години сте в този клас, трябва да знаете да изменяте цвета на своето лице, цвета на своите очи, на своите уста.
Олге, дай ми сега формата на доброто! (-Красива форма, жива.) Как ще представиш един човек искрен, честен, отворен. Как ще покажеш, че си крайно честен човек? Как ще си представиш, че си честен човек? Защото отидеш при някой банкерин, той няма доверие в тебе. Ако имаш вид на честен човек, той ще ти даде. А ти вземеш ли поза или вид на нечестен човек, той не ти дава и стотинка. Отива друг човек и му дава. Единият се представя за честен, а другият - не. Единият се представя така, че казва с вида си: "Не съм толкоз честен. Обичам малко да вземам." На най-големия скъперник в дадения случай можеш да му отвориш кесията, но трябва да знаеш как. За един скъперник англичанин, който никому не дава пари, един апаш казва: "Аз ще го накарам да даде пари." Той влиза с два револвера и се скрива под масата. Оня е натрупал златото. Апашът се явява, оня казва: "Вземете колкото искате." Значи, той цени своя живот повече. Апашът държи револвера и си пълни джобовете. И след като си излязъл апашът, онзи скъперник, англичанинът казва: "Слава Богу, че не ме уби." Има ли право този апаш да постъпва така? Този апаш прави опит. Той казва: "Аз мога да го накарам." Проповедници ходили при скъперника. Той никому нищо не давал. Апашът, като отива със своя кобур, насочва го и казва: "Убедих го!" (-Тоя апаш честен ли е?) Разбира се, че е честен. Един човек, който може да накара най-големия скъперник да даде, е честен човек. Той му казва, като му показва кобурите и го поглежда в очите: "Слушай, ако не дадеш, ще те убия". И му казва: "Ти от тия пари, ще ми дадеш!" Кога нещо е престъпно? Щом вземеш онова, което ти е необходимо, потребно, престъпление няма. Щом вземеш онова, което ти е непотребно, престъпление има. Господ ти е дал живот. Ти 3, 4, 10 деня си гладувал, минаваш покрай една фурна и вземеш един хляб. Това не е престъпление. Хлебарят, ако разбира закона, трябва да благодари, че ти си взел хляба. И ако рече той да те настигне и да ти вземе хляба, то всичката фурна ще отиде по дяволите. Оттам насетне тоя хлебар трябва да ликвидира. Та съществува в света един порядък, в който няма престъпление. Ти имаш право! Ние имаме един нов морал. Казват: "Това няма да направиш, онова няма да направиш". Това е така. Но има неща, които аз трябва да направя. Не зависят от заповедите на хората.
Да ви приведа един пример: Представете си един цар, който напуща трона си и раздава всичките си богатства на своите поданици, на най-видните. Дошъл той предрешен и влязъл при тия, на които е раздал богатството си, и взел нещо. Дето го хванат, ще заведат дело против него, че е направил престъпление. Питам: има ли тук престъпление? Тоя цар как ще го съдят? От формално гледище има престъпление, но всъщност направил ли е той престъпление? Престъпление има само в това, когато вземеш нещо, което не е твое. Срещаш един апаш, който ти е взел часовника. Ти си по-силен. Трябва ли да го даваш под съд? Хванеш го за ухото и си го вземеш, нищо повече! Ти ще го даваш под съд, щом си слаб. Тогаз се подразбира така: като са взели часовника на слабия човек, часовникът не е негов. Човек, който има нужда да го защитават другите хора, правото не е на негова страна.
Срещат се двама души. Единият казва: "Ти си голям простак." – "Знаеш ли кой съм аз? Аз съм простак, но разбирам законите. Аз ще ти докажа, че не съм простак!" И насочва той ръката си към корема на другия и последният извиква и ляга на земята. "Простак ли съм аз, му казва, вземи си думите назад!" -"Моля те да ме извиниш". -"Ти трябва да знаеш, че не съм простак!" Ще спреш теченията на живота. Теченията на живота могат да се отбиват както водата на воденицата. Можеш да отбиеш половината вода или можеш да оставиш малко вода да тече във воденицата. А можеш и да спреш съвършено. За оня, който разбира, воденицата не умира. Малко на рима иде, нали?
Сега във вас остава мисълта, тя е следната: Разправя, разправя, но как се добиват пари? И казва някой: "Вместо да ни разправяш, по-добре е да ни дадеш!" Но има неща, които не могат да се дават! Например за да бъдете здрав, това зависи от дишането, от храната. Аз не мога да дишам и да ям за вас. Може и това да стане, но казвам: Когато майката е бременна и има правилно дишане и правилно хранене, когато тя диша и се храни добре, това дете в нейната утроба се храни. Но това дете ще излезе от утробата на майката. Изменят се законите. Някой път, ние искаме да имаме лесните условия. Правдоподобно е. Ти можеш да имаш условията на малкото дете в утробата на майката. Ти си имал тия условия, но сега условията са се изменили. Ти не можеш да живееш, както едно време. Било е време, когато човек не е грешил, но излязъл веднъж от утробата на майка си, има възможност да греши. Но грехът и той е до известно време. За хората грехът е в известна област. Щом хората излязат от тая област, няма да има възможност да грешат.
Представи си, че си сам в света и имаш една градина. Какви престъпления ще правиш? Градината е твоя. Ходиш от дърво на дърво и ядеш. Ако тая градина имаше стотина души притежатели и я разделят и влезеш в чужд парцел да взимаш плодове, ще кажат, че си престъпник, но ако цялата градина е твоя, можеш ли да направиш престъпление? Значи, щом хората разделят благата в света, тогаз има възможност за престъпления. Когато всичкото благо е твое, къде и как ще направиш престъпление? При сегашния живот има възможност да направиш престъпление. При сегашните условия трябва да бъдеш последен. Щом си пръв, имаш възможност да направиш престъпление. Щом си последен, престъпление не можеш да направиш.
Искате да бъдете богати хора, нали така? Станете лекари! Изучете изкуството да правите хората да стават красиви! Хората колко биха ви дали: 40-50-100 000 лева за това. Хората искат да станат органически красиви. Ако имате това изкуство! Или пък какво не биха ви платили, ако знаете как се усилва човешката памет. Или ако знаехте как да направите хората музиканти. Като направиш някого гениален музикант, той ще ти плати. А сега с това знание, което имате, вие очаквате нещата само изкуствено да дойдат при вас.
Ако, Олге, ти знаеше как да повикаш щастието! (-Кажете ми как?) Колко ще платите? (-Колкото искате!) Знаеш ли законът на щастието?
Щ – буквата Щ – това е човешката ръка. Това са петте пръста на човешката ръка.
А – това е човешкият ум.
С – това е човешкото сърце.
Т – тая буква обърнете надолу: ± и ще направиш един кораб.
Ти си вече в света на желанията. Ще направиш един параход: Д
Да можеш да направиш с ръката си едно красиво писмо, едно такова писмо, че онзи, комуто си го писал, да се запали къщата му от четирите страни. Тогаз вече, като получи такова писмо, сън не го държи! Някои от вас се усмихват! И Сара едно време се усмихна. Усмихването всякога показва следното: Когато човек се усмихва, той казва: "Я бъде, я не!" И вие някой път все се усмихвате. (Олга: "Аз всичкото ще дам!) Ти най-първо ще ми докажеш, че си нещастна! (-Това не мога.) Какви са качествата на щастливия човек? (-Той има много възможности!) Не много, но всички възможности. (-В миналата лекция питахте, кое е отличителното за нещастието и аз казах, оскъдността. А сега казвате за щастието, пък че то има всички възможности.)
Знаете ли песента на щастието? Откъде започва щастието? Има станции. На коя станция трябва да се качите?
Никой не може да бъде щастлив, който не обича! Представете си сега, че един царски син е умрял и ти със своята обич можеш да го възкресиш, тогаз твоето щастие не е ли в ръцете ти? Всички плачат, че той е умрял. А ти знаеш, че с любовта си, с обичта си, ще го съживиш, той ще стане. Той е умрял, понеже няма кой да го обича.
Ако вие разбирате съвременния живот и някои закони, много противоречия ще станат ясни в ума ви. Има много въпроси, за които казвате: "Не ме занимавайте с тях! Това са празни работи!" Има едно знание, което е само, за да се отклони ума ви. То е като залъгалка. То е като филмите. Но има едно знание съществено. Ако можеш да обикнеш умрелия царски син и да го съживиш, щастието ще дойде! И ако не можеш да го обикнеш, царският син ще бъде нещастен, а ти ще бъдеш недоволен, че не си могъл да го съживиш. И тогаз вашето нещастие не е нищо друго, а туй че царският син плаче вътре във вас, а пък вие сте недоволен, че не можете да го съживите.
Сега изводът от горното, най-хубавият извод, който може да се изведе, е: В Небето има същества, които плащат много скъпо за едно нещастие. Само така да го имат за чешит. Ако всичкото нещастие, което имате, можехте да го продадете, вие щяхте да бъдете много богати.
Но вие сте богати с нещастие. Трябва да го продавате. Много нещастие се е натрупало, понеже не сте го продавали. Казвам, натоварете си камилите и колкото нещастия имате, да ги продадете.
За следния път пригответе си един опит. Напишете буквите на български. Всички напишете буквите. И ще направим един анализ, как пишете всяка буква. Ще напишете естествено всички букви на азбуката, за следния път. (Може и на черната дъска.) Нека всеки си напише на един лист.
Да допуснем сега следното: Вие започвате най-първо добре, като срещнете някой човек. Много сте любезен към него. И колкото се минава времето, изменя се вашето разположение. Или пък, дойде някой при вас. Най-първо вие сте студен към него и после имате добро разположение.
Отде е проникнала у вас идеята, че не сте щастливи? При дадените условия всеки един от вас може да има някои мъчнотии. Но сегашните дадени условия са неща временни. Да допуснем, че вие играете една актьорска роля на сцената, играете ролята на цар, но ставате ли цар? Или ако вие препишете няколко стиха от някой виден поет и ги декламирате, ще станете ли като него гениален? Хубаво е да декламирате стихотворенията на някой виден поет. И може би в бъдеще да станете виден поет, може би след три прераждания, след 100, след 300 години да станете такъв талантлив поет. Но това е за далечното бъдеще, нали?
Направете един опит! Да кажем, че вие седите и сте неразположен духом. Направете тогаз следното упражнение.
Упражнение: Пръстите на дясната ръка се прекарват по показалеца на лявата ръка от основата на показалеца към върха на пръста. После, по същия начин пръстите на дясната ръка се прекарват по средния пръст, после по безименния пръст, по малкия пръст и палеца. Наблюдавайте какво може да стане. А някой път можете да правите опит с пръстите на лявата си ръка върху дясната. Ако правите опит с дясната си ръка върху лявата, ще имате едни резултати, ако пък правите с лявата ръка върху дясната, ще имате други резултати.


Второ упражнение: След като направихте горното упражнение, турете си ръцете така:
Съединете си двете ръце пред устата и то така: (Двата показалеца се допират горе с върховете
си.) Същото направете и с двата средни пръста, с двата безименни и с двата малки пръста. Между съседните пръсти да останат широки междини. А двата палеца са хоризонтални и се допират с двата си върха, като образуват горе-долу една права линия. Последната, заедно с двата показалеца, образува един триъгълник (с връх обърнат нагоре).
И духнете сега три пъти. (Всички правят това упражнение. Духане през триъгълника.)
Човек е изгубил вярата. Ние се намираме в голямо противоречие. В съвременната наука е натрупано много знание, но това знание не е свързано. То е синтетическо, но няма приложение. Трябва да знаеш, кога можеш да събираш и кога можеш да изваждаш. Кога можеш да изваждаш? Когато си събирал. Кога можеш да разделиш? – Когато си умножавал. Ти не можеш да изваждаш, когато не си събирал. И колко можеш да дадеш? Изваждането е равно на събирането. И след като извадиш, ще престанеш да изваждаш. След като си извадил всичко, имаш право да събираш всичко пак. След събирането иде изваждането. Това е един медлен процес в живота. Векове взема, за да събираш. А пък при умножението и делението имаме съкратен процес. Най-първо имайте желание да събирате нещата и после ги изваждайте. Какъв е процесът на изваждането? Изваждате от някой кладенец вода за пиене, нали? Изваждането всякога е свързано с процеса на даването, а пък събирането е процес на вземане. За да събирате от природата, за да имате истинско събиране, каквото ви дава природата, трябва да го съберете. И после ще дойде у вас друг процес: Каквото ви е дала природата, каквото сте събрали, да го дадете. Ако ти това, което си събрал от природата, не го изваждаш по същия начин, понеже ти вземаш от нея, то ти тогаз не постъпваш справедливо и ще дойдат всички страдания. И всички страдания идат от това, че ние събираме и не сме научени да изваждаме. Всички хора събират, но малко хора има, които доброволно изваждат. Изваждат насила. Изваждането у вас не е правилно. Аз виждам, че при процеса на събирането много добре вървят работите, но щом дойде изваждането, не върви добре. Щом дойде изваждането, има един процес на затягане. Има особен израз, особен термин за това: когато нещо не функционира правилно, не върви гладко. Отлагаш. И всичките отлагания стават все при изваждането. Отлагаш, отлагаш, но когато човек отлага, той не е в хармония с природата. Това не е процес на природата.
Всякога един процес в природата, който започва с изваждането, свършва със събиране и всеки процес, който започва със събиране, трябва да свърши с изваждане. Ако не вървиш по този път, ти щастлив човек не можеш да бъдеш. Природата обича да бъдем като нея. Какво значи да бъдем като природата, като Бога? Да вървим като нея! Не в голям мащаб, но в малък мащаб да вървим по нейните стъпки. Това е път за развитие на дарбите, заложбите. Всички заложби вървят по този закон.
Сега за вас. Вие тепърва трябва да учите събирането. При събирането природата дава и ти вземаш. И ти се радваш на това. Но трябва да знаеш, че това, което си събрал, по същия закон, ще го дадеш. Природата ще прати някого при тебе и ти да дадеш. А ти спираш това. Ти казваш: "Аз не давам". Така ние не вървим по пътищата на природата. Ние спираме процеса на природата. Ние вземаме от природата, но ние не продължаваме процеса на природата с изваждането. Казвам сега: Изваждайте! Или мнозина казват: "Давайте!" Ще дадеш толкоз, колкото си взел. Щом дадеш толкоз, то природата пак ще ти даде същото.
Ако от едно корито тече водата, то от една страна като изтича водата, като се изпразва, това корито пак ще се напълни, щом като тече водата. Не мислете, че след като давате, ще осиромашеете. Това е немислимо. Онзи, който дава, всякога коритото му ще бъде пълно. А който не дава, той може да стане сиромах. Аз говоря за законите на природата. В природата щом даваш, сиромах не можеш да бъдеш. Но, ако не даваш, сиромашията ще дойде.
Това го запомнете: Да давате, колкото природата дава! И да дадете, колкото сте взели. И в следния момент вие ще имате толкоз, колкото се нуждаете.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит Животът! (Три пъти.)

19-та лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 8 март 1935 ., петък, 5 ч.с., Изгрев

Двата университета (Съживяване на царския син)

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, можеш, аз, природа, казва, сега, престъпление, бог, всички, път, процес, хора, всякога, години, дойде, линия, живот ,

 Младежки окултен клас , София, 8 Март 1935г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Пишете на тема: „Отношението между целите и дробните числа“.

Имате два процеса: изваждане и деление. Каква е разликата между изваждането и делението? Има една съществена разлика между тях. Делението е съкратен процес. Ако извадим 2 от 2, колко остават? (Нула.) Но ако делите 2 на 2, колко имате? (Единица.) Защо? Повидимому някои процеси са много прости. За пример, може да дойде някой и да ви доказва, че 1=2 или че 2=1. На вас ви се вижда смешно това, но има една област на живота, дето 2=1 и 1=2. Само при известни условия, не винаги, в известни области. (Учителя нарисува на дъската следния чертеж (фиг. 1): Какво има на дъската? (Едно лице.) Във философията вие можете да употребите израза „права линия“, но какви свойства имат правите линии? И какви свойства имат кривите линии − вдлъбнати и изпъкнали? Какви свойства имат вдлъбнатите и изпъкналите линии (фиг. 2)? (Когато се изразява психично състояние, горната линия, изпъкналата, изразява напрежение, а долната − отпускане). Нали хората казват два клепача: долен и горен? Някой път вам се вижда, че някоя линия е права. Всъщност в природата има ли права линия? Само между две точки можете да теглите една права линия. Права линия има само между две точки. Щом има повече от две точки, тя вече не е права линия. Правата линия е един процес. Процес на какво е правата линия? На точката, нали? Точката сама по себе си не заема никакво пространство. Заема ли тя в математиката някакво пространство? (Теоретически не заема.) А пък при това тя се проявява и образува една линия и с това заема една малка част от пространството. Правата линия няма свойствата на плоскостта, не е плоскост, но тая права линия, като се движи в известно направление, перпендикулярно на себе си, образува плоскостта, образува нещо, което не е в правата линия. Плоскостта нали не е в правата линия? Самата плоскост има друго едно свойство. Тя няма дебелина, но ако тя се движи в посока, перпендикулярна на нея, образува дебелината. Често вие питате: „Как е възможно добрият човек да греши?“ или „Как е възможно лошият човек да прави добро?“ Защото и едното, и другото е възможно: добрият може да греши и грешният да прави добро. Каква научна основа ще турите на това? При какви условия добрият човек може да греши? И при какви условия лошият човек може да прави добро? Сега не мислете, че всякога въпросите трябва да се разрешат. За пример вземете от гледището на хората. Имате плод на дървото. Този плод седи 10 − 15 − 20 дни, 4 месеца и той е вече склонен към гниене. Представете си, че тоя плод е едно благо, едно добро; тоя плод има възможност да изгуби това добро. Когато плодът гние, какво губи? Когато тялото умре, какво губи? − Живота. И тогаз тялото вече е подложено на разлагане. Нищо не умира в природата, но общата форма се разпада. Гниенето не е нищо друго освен анархия. Всички тия части дигат шум, казват: „Дайте ми моето!“ − И си заминават. И тая миризма не е нищо друго освен сражение, в което всеки си взема своето и си заминава. Но нищо не се губи. Щом ти станеш лош, нещо в тебе е умряло. Значи слугите си делят своето. Щом вие сте станали добри, във вас нещо ново се е родило. Това са новите разсъждения. Станал си лош − умряло е нещо в тебе. Станал си добър − родило се е нещо в тебе, направил си нещо добро. Та доброто, у когото и да е от вас, вие не можете да го направите, ако нещо не се роди. И не можете да направите престъпление, ако нещо във вас не е умряло. Трябва да умре нещо във вас, за да направите престъпление. Следователно престъплението е резултат на нещо, което е умряло във вас, и доброто е резултат на нещо, което се е родило във вас. Тогаз от ваше гледище злото може ли да се ражда? Как мислите? Ако ти си поет, как би изразил това в поетичната форма? Може ли злото да се роди? (Не, аз мисля, че то е резултат на неправилно отношение към живота.) Често казват, че лошите хора успявали. Лошите хора могат ли да успяват? Лошият човек може ли да успее? Или казват, че лошият човек забогатява. Лошият човек може ли да забогатее? − Това е привидно. Нека вземем българската гайда. След като сте одрали кожата на някоя овца или на някое малко агне, правите от нея една гайда. И като надуете това агне, гайдата става толкова голяма, колкото е било агнето. Нали така? Може да сте одрали агнето така, че гайдата, като се надуе, да бъде като агнето с глава и крака и да свири. Не е мъчна работа това. Но след това виждате, че това агне се изгубва. Той свие гайдата и я туря под мишница. Каква е разликата между първото агне и второто, когато агнето се надува и свива?










Злото в света привидно прилича на една надута гайда. Злото в дадения случай само привидно произтича от реалността на Доброто, привидно има формата на Доброто, но има друго съдържание. Най-първо тая гайда е пълна с въздух, който е нечист и който е турен в гайдата от гайдарджията. Но гайдарджията заблуждава хората и казва: „От това, нечистото, което турих в гайдата, излиза нещо хубаво.“ И хората забравят за лошия въздух и казват: „Много хубаво свири.“ Следователно ти не можеш да свириш (на гайда), докато не направиш едно престъпление. За да свириш, ти трябва да одереш най-първо кожата на едно агне и след това да туриш нечистия въздух в агнето и след това да го изкараш. Тия разсъждения са верни само при известни условия. Често всеки един от вас има някоя гайда. Сега другата страна на тая философия. Да допуснем, че се е извършило едно престъпление, като са заклали агне и са взели кожата му, да се прави гайда. Тая гайда може да се запази 1 − 2 − 3 − 4 поколения. Има ли човек право да одира кожата на едно агне? (По принцип не трябва да одираме кожите на животните.) Ще ви дам друг въпрос. Вие откъсвате една диня и одирате кожата ù, изваждате съдържанието ù и го изяждате. Имате ли право да одерете кожата на динята? (Имаме право.) Защо? (Защото тя има много семки.) Защото и без да ù одереш кожата, сама ще се одере, ще изгние. (Така се оправдават и месоядните, че агнето ще си умре!) Това е така, но месоядството трябва да се тури на друга почва − ще умре агнето, но месоядните се тровят от месото му. Месната храна съдържа отрова. Можеш да ядеш, но ще се отровиш. Може да вземаш пари на заем, но ще станеш роб на условията. Лихварят може да ти даде най-първо с 1 %, 2 %, 3 % и дойде до 25 %, 40 %, 50 %. Един българин взел от един банкерин един лев и попитал: „Колко лихва да ти дам?“ Онзи казал: „По една стотинка на седмица.“ По една стотинка на седмица, но той не му сметнал, че за една година, т. е. за 52 седмици това са 52 стотинки. Ако ги държиш тия пари една седмица − нищо, но щом ги държиш цяла година, тогава стават скъпи. Сега тия процеси, тия неправди вие ги виждате в света. Умният човек не оставя един процес на времето, той съкратява времето. Там, дето лихвите са високи, всякога трябва да съкратиш времето. Трябва да ги вземеш само за един ден. Да кажем, че ти вземат 100 % лихва. Само за един ден ги вземи. На месец колко се пада. Да кажем, че ти вземат 50 % лихва. Вземеш 1000 лева. За година се пада лихва 500 лева. За един месец колко? (41 лева.) За един ден колко? (Около 1,5 лева.) Ще съкратиш процеса за един ден.

Всяка една мисъл, всяко едно желание е процес, който действува в тебе. Има процеси, които не са зависими от вас, но има процеси, които са зависими от вас. С един процес с висока лихва какво трябва да правите? Изтълкувайте ми!

Някой път вие се възмущавате от сиромашията. Имате ли право да се възмущавате? Някой път вие се радвате на богатството. Имате ли право да се радвате на богатството? Богатството и сиромашията − това са два процеса. Богатството не е благо. Сиромашията и тя не е едно благо, но не е и нещастие. Аз разглеждам така: сиромашията е един необходим процес. Ти никога не можеш да имаш търпението, ако не си бил сиромах. И никога не можеш да научиш трудолюбието, ако не си бил сиромах. Сиромашията е нещо, което научава две неща, които са необходими за живота − търпение и трудолюбие. Щом ги научиш, тя си вдига парцалаците. Това са две лекции, които ти преподава и после ти казва: „Няма какво да ти преподавам повече.“ И си заминава. Тогаз богатството е процес, за да ти преподават две лекции: да бъдеш щедър и чист! Ти не можеш да научиш щедростта, ако не си богат. Трябва да има какво да дадеш. И чистотата не можеш да научиш, ако не си богат. Затова виждаме в живота, че богатите са чисти − чисто запазва дома си и пр. Сиромаси хора има ли чисти? Всякога сиромахът, добрият сиромах, е търпелив и трудолюбив.

Казвам тъй: Богатството се отнася към търпението и трудолюбието, както сиромашията се отнася към щедростта и чистотата (фиг. 3). Ще обърнем процеса. Богатият, който е търпелив и трудолюбив, е минал вече през сиромашията. Богатият, който е станал сиромах, иска да бъде щедър, но няма с какво и той се смущава. Когато ти почнеш да се смущаваш, че си сиромах, ти се смущаваш, понеже няма какво да харчиш вече. Ти си бил богат и си осиромашал, понеже си изгубил търпението и трудолюбието. И всякога, когато човек изгуби търпението и трудолюбието, той осиромашава. Причината на осиромашаването е в това. Всеки човек може да осиромашее, когато изгуби търепението и трудолюбието, тогава веднага сиромашията ще се яви. Придобиеш ли щедростта и чистотата, и богатството ще дойде. Ще кажеш: „Как така?“ − Ако си щедър, сееш на нивата. Ако си скържав, трепериш, сееш само едно житно зърно и очакваш цяла нива. Тогаз какво ще добиеш? Ще сееш щедро! Ще хвърляш щедро на нивата! Онзи, който щедро сее, той всякога ще има. Вие често сте скържави и казвате: „Защо ще правя добро?“ Ти сей! Нищо повече! Например вие никога не сте се спирали при някой случай. Един българин върви по нивата и бие вола. Спри се при него и му поговори, но така, майсторски му поговори. Посей нещо! И как бихте говорили на тоя българин? Представи си, че има една премия, ако го убедиш? Как трябва да говориш, отде трябва да започнеш, ако той бие воловете? Аз имам само един пример. Минавам веднъж в един път, гледам един кон. Каруцарят го натоварил много. И налага коня. Повече го натоварил, не може да кара. Конят го погледне и иска да му каже: „Имам всичкото желание, но е тежък товарът.“ Аз казвам: „Добър ден! Много породист кон имаш! Много хубав кон! Много добра порода. Помни този кон. Всичкото ти щастие зависи от него! Ако умре конят ти, и жена ти и децата ти, всичко ще хвръкне! В тоя кон е щастието ти!“ Отивам аз, поглаждам коня. Измени се състоянието на човека. Тоя българин гледа и казва: „Извинете, много ви благодаря. Аз съм много груб човек. Няма да бия коня си. Да ме прости Господ, каквото съм правил досега, повече няма да го правя.“ Аз му казвам действителното. Аз виждам, че в тоя кон е щастието му, аз мога да му докажа това. Има ред поверия: направиш си къща и дойде ти една котка в новата къща. Ще прокопсаш! Тая котка, щом дойде, ти се радвай: ще тръгне всичко напред. Може да се мисли, че това е суеверие. Не е суеверие. Сега целта ми е тая. Вие, младите, някой път мислите по старому. Младите, вие сте богаташи. Всички млади сте богати, но сте кандидати за сиромашия. Ще остареете. Кандидати сте. Младостта − това е богатство, а старостта е сиромашия, нищо повече. Защо остаряват хората? Младият остарява по единствената причина, че е изгубил своето търпение и трудолюбие. Ти, като не си търпелив, като се тревожиш, като не можеш да пазиш самообладание, остаряваш. Ако човек е трудолюбив, работи и е търпелив, може да живее 200 − 300 − 500 години. Да има търпение! Но да не е от стоическото търпение, а търпението на един адепт. Ти минаваш и виждаш, че някой човек онеправдава друг човек. Ти всякога можеш да помогнеш. Вървиш и да кажем, че някой налага другиго с тояга. Ти питаш: „Каква погрешка е направил тоя?“ − „Хиляда лева има да ми дава. Една година ме лъже и не ми ги дава.“ − За хиляда лева го налага − една тояга, втора, трета и пр. Аз се спра. Аз съм съдия в дадения случай. Нали мога да го освободя? Трябва да платя заради него. Сега другата философия: „Защо трябва да платя заради него?“ Казвам: Ако имаш пари, ти непременно трябва да разрешиш това. Ти ще кажеш: „Тая работа не е моя“. Да кажем, че в къщата ви е дошъл един паяк и си е направил паяжина. Ти слушаш, че някоя муха бръмчи, хванала се е в паяжината. Намеси се в тая работа.






Вземи си бастуна и кажи на паяка: „Пусни мухата!“ Нищо повече. Ако не с бастуна, изпъди го навън, да си върви. Не допущай в стаята ти да стане престъпление, макар и с една муха!

Да допуснем, че някой път вие спорите върху някой въпрос. Какъв език трябва да употребите? Младите и старите почти един и същ език употребяват. Казват: „Невежа! Тоя въпрос не го разбираш.“ Онзи казва: „И ти си такъв невежа!“ И двамата спорят. Какво значи „невежа“? Кой от вас е свършил по филология? Невежа произлиза от думата „веди“. (Това значи, който знае. А с частичката „не“ се получава обратното.) Спорят двама души дали на Слънцето има хора. Единият казва на другия, че на Слънцето няма хора, а другият казва, че има. Първият казва: „Ти си голям простак!“ И му доказва научно: „Там не може да има живот. Там има 10 − 20 000 градуса температура.“ Питам: Как учените са намерили, че на Слънцето има такава топлина? Ако едно оръдие хвърли граната и ако тая енергия, с която се движи гранатата, влезе в едно твърдо вещество, топлина от колко градуса ще се развие? − Специфично ще се развие голяма горещина. Но топлината не всякога е признак, по който да съдим за характера на първоначалната енергия. Топлината е вече резултат на известна енергия, която е спряла − превърната енергия е тя. Топлината е резултат на по-висока енергия, която се е превърнала. Гневът във вас например на какво се дължи? − Един ваш стремеж, една ваша мисъл действува в известно направление. Щом ù се тури препятствие, ще се превърне на гняв; ще получите чувство на раздразнение, злоба, желание да си отмъстите и т. н. Представете си, че вие двамата − А и В, сте кандидати за богатство, нали? Но един от вас може да стане богат, а другият − не. Какво трябва да правите в дадения случай? Често някой път наблюдавам следното: хората се занимават с големи работи. Някой иска да управлява света. Желанието не е лошо, но на теб ти дадат някой голям кораб, модерен кораб от 50 − 60 − 70 тона. Ти, за да бъдеш капитан на тоя кораб, нали трябва да разбираш от корабоплаване? Трябва да имаш известни познания, за да управляваш. Знания трябва да имаш, за да управляваш! Някой път ти искаш да управляваш някой човек. Тоя човек е още по-голям кораб. Ти трябва да разбираш неговото вътрешно съдържание. Или искаш да влияеш. Не е лошо влиянието. Хората взаимно си влияят. Някои хора се плашат от влиянието. Няма човек, който да не се влияе. И ония хора, които минават за най-упорити, които казват, че не се влияят, те най-много се влияят. Всеки един човек си има една слаба страна. На захарта слабата страна коя е? − Водата. Слабостта на децата къде е? − В плодовете. Слабостта на котката къде е? (В мишките.)

Един имал много възпитана котка. Той казвал, че тя е много възпитана. Научил я да носи една табла с кафе. Един му казва: „Да я видя твоята възпитана котка.“ Котката носела една табла с кафе. Онзи завежда една мишка. Котката хвърлила таблата и отишла да гони мишката. Сега това е вярно: често пъти вие хвърляте вашите табли и отивате да гоните някои неща, които са... (които са присъщи на котката). Има една философия. Кое е присъщо. Защо има такива отношения между котката и мишката. Колкото и да говорите на един човек, който обича месото, можете да му повлияете в бъдеще, но желанието му да яде месо не можете да спрете. И според вас по кой начин може да се спре човек от това да яде месо? Развалете храната му, нищо повече! Лесно можеш да го отучиш да яде месо. Турете му лютиво месо, турете му горчивина в месото, че да повърне. Втори път пак. Като повръща десетина пъти, той като види плодовете, ще стане вегетарианец. Какво прави природата? Тя постъпва по същия начин. Например един богат човек постъпва несправедливо. Как ще го реформирате? Можете да му приказвате, че има закони, че природата, Господ казва така и така. Той не иска да знае. Вземете му всичкото богатство, направете го сиромах. Там е всичката философия. Вие искате да повдигнете някой човек. От сиромах го направете богат. Кога трябва да направите човека богат? − Щом видите, че този човек е търпелив и трудолюбив, поверете му богатството. Всеки търпелив и трудолюбив човек е заслужил богатството. И всеки човек, който ме е щедър и чист, той си заслужава сиромашията. Вие искате да станете богат. Първото нещо, отде трябва да започне богатството? − Богатството е един резултат на човешките чувства. То е резултат на човешкия ум. Ти не можеш да бъдеш богат, ако не си умен човек. Не само в обикновения смисъл. Най-първо, за да бъдеш богат, ти трябва да бъдеш наблюдателен. Да имаш способността наблюдение. След това трябва да разбираш причините и последствията. За да бъдеш богат, ти трябва да бъдеш смел. Богатият човек, понеже е школуван в сиромашията, е търпелив и трудолюбив. За богатия човек казват, че става рано и работи. Всички тия работи той ги е научил при сиромашията. И после закон има в природата: тия хора, с които дружиш, такъв ставаш. Ако в тебе няма желание да дружиш с богатите, богат не можеш да станеш. Ако в тебе няма желание да дружиш с учените хора, ти учен не можеш да станеш. Ако в тебе няма желание да дружиш с музикантите, ти музикант не можеш да станеш. С каквито дружиш, такъв ставаш. Щом дружиш с музикантите, музикалното чувство в тебе има условие да се развие. Същият закон е и за другите области: ти добър не можеш да станеш, ако не дружиш с добрите хора. Доброто не го разбирайте повърхностно. Доброто − това е един целокупен резултат.

Има някои неща, които са резултат на миналото. Има някои неща, на които вие не сте господар. Има много идеи във вас, които са заложени, посяти във вас от миналото. Вие трябва да бъдете много умен, за да знаете как да се справяте. Ако ви поставят в един хипнотичен или магнетичен сън и ви вложат известна идея: да извършите нещо след 3-4 месеца, вие може да сте много умен човек и, като дойде това време, ще го извършите, ще се зароди у вас импулс да го извършите. Вие може да не сте пили никога вино и може да ви се внуши идеята да отидете да пиете вино. И вие ще имате това желание. Често у вас се заражда някое чуждо желание. Тая идея не е ваша, а чужда. И какви ще бъдат резултатите, вие не знаете. Вие казвате: „Аз имам такива и такива идеи“. Има много желания и идеи във вас и вие трябва да изучавате техния произход. Това е възпитание. Имаш известно неразположение на духа, научи произхода му.

Сега другата мъчнотия е, че вие казвате: „Защо светът е така направен?“ Аз отговарям: Защото не може да бъде направен другояче. Защо колата е с 4 колелета? − Защото местността е такава. Защо е с 2 колелета? − Защото местността е такава. Защо е без колелета? − Защото местността е такава. Има места, дето колата върви с 4 колелета. Има места, дето колата върви с 2 колелета. Има места, дето колата върви без колелета. Защо е така? − Местността е такава. Това се отнася до вас, които искате да имате един съзнателен живот. Вие влизате в сегашния свят и казвате: „Как трябва да се живее?“ Най-първо трябва да имате една ясна представа какво нещо е човек. Вие сте богат човек, искате да имате един касиер. Ако не познавате човека, вие ще намерите един слуга, у когото чувството или способността за стяженолюбие е толкова силно развито, че отива до инстинкт на кражба. Виждаш, че е интелигентен, но след време виждаш, че тоя слуга е станал господар, а господарят − слуга.

Сега това, което е потребно на всинца ви, е следното: търпение и работа. Малко хора има търпеливи в света. Вие искате да бъдете богат. Защо сте сиромах? Защото нямате търпение. Най-първо започнете със следното. Искате да станете богат. Много лесна работа. Аз богат всякога мога да стана. И сиромах всякога мога да стана, когато искам. И на вас ви казвам: Макар и да сте сиромаси, казвам ви как да станете богати. Представете си, че сте в една модерна къща. Разполагате с всички удобства, със слуга и пр. Имате няколко милиона английски стерлинги в банката. Бъдете щедри! Веднага дайте едно угощение на бедните. Викайте ги в къщи. Направете едно угощение. Вие ще кажете: „С тия празни работи как да се занимавам?“ В ума си свикайте не всички бедни, но някои от тях. Да допуснем, че вие сте в едно лошо настроение на духа; вие сте беден и сте гладували три деня. След гладуване три деня, представете си, че сте богат, представете си, че сте поканен на богато угощение и седите на трапезата и ядете. Ти казваш: „С такива работи аз няма да се занимавам“ Но ако ти проектираш в света мисълта си за един хубав обяд, ти ще телеграфираш това в света и някой ваш приятел, който никога не си е спомнял за вас, ще каже: „Я да го повикам днес на гости, да го угостя.“ Ще му дойде на ума. Това, което човек проектира, почти всякога става, с малки изключения. Това, което сте проектирали в ума си, всякога ще стане − може би в същия ден, може би след една седмица, след един месец, след една година, след 5 − 20 години, след 200 години, след хиляда години макар, пак ще дойде реализирането.

Много пъти вие страдате от мисли, които сте ги проектирали преди хиляда години и сега стават. (Една сестра каза: „Не я приемам тая формула.“) Няма какво да я приемате, но трябва да вярвате. (Вярвам го, но не го приемам чак след хиляда години.)

Но що са хиляда години. (10 века.) Хиляда години при щастието са като един ден. И един ден при нещастието е като хиляда години. Това е въпрос на интензивност. То не е вече продължение на времето, а интензивността на страданито. В един ден можеш да преживееш интензивността на хиляда години. Има животни, които за хиляда години ще съберат такава опитност, каквато ти ще придобиеш за един ден. Хиляда години можеш да ги прекараш в един ден и обратното − това зависи от интензивността. Това малко ви допада вече. (Сестрата казва: „Това го разбирам.“)

Сега можете ли да ми кажете една изключителна черта на търпеливия човек? По какво се отличава търпеливият човек? Вие мислите, дали онова, което ще кажете, е право или не. Този човек трябва да го изучавате. Имате да кажем, едно тяло, което трябва да изучите. Най-първо трябва да видите каква е основната му краска. (Учителя показва един молив, който в едната си половина отвън е със синя краска, а в другата си половина − с червена. Учителя закрива едната половина и се вижда само червената.) Този молив с какво се отличава? (Той е червен.) (Учителя закрива червената половина и се вижда само синята половина.) Това с какво се отличава? (Той е син.) Моливът може да пише с едната и с другата си страна. Има ли съществена разлика между едното и другото писане, каква е разликата? Можеш да напишеш с червената страна: „Обичам ви.“ А можеш да напишеш със синята страна: „Не ви обичам.“ Но можеш да измениш: мога да напиша със синята половина и едното, и другото. Де седи разликата? Само че в действителния живот ти никога не можеш да туриш на живота една черна краска. На живота ще туриш най-малко червена краска. Щом туриш черна краска на живота, тя веднага се стопява. И каквато и краска да туриш, най-първо в началото на живота се явява червената краска и естествено ще изпъкне.

Ако сте ясновидец и погледнете някого, чийто ум е добре развит, като погледнете умен човек, вие ще видите жълтия цвят в най-хубавата форма. Или ако погледнете някой високоразвит човек, някой адепт, ще видите, че целият той е в светлина − една светлина излиза от него. Всички цветове се сливат в него в една блестяща светлина, не бяла, но светлина. Това е светлината, която излиза от него.

Когато носът се зачерви, това нормално състояние ли е? Когато и лицето е червено, добре е, но когато лицето е жълто, а носът червен? Вие толкова години сте в този клас, трябва да знаете да изменяте цвета на своето лице, цвета на своите очи, на своята уста.

Олге, дай ми сега формата на доброто! (Красива форма, жива.) Как ще представите един човек, искрен, честен, отворен? Как ще покажеш, че си крайно честен човек? Как ще се представиш, че си честен човек? Защото, отидеш при някой банкерин, той няма доверие в тебе. Ако се представиш честен, той ще ти даде. А ти вземаш такава поза, че той не ти дава. Отива друг човек и му дава. Единият се представя за честен, а другият − не. Единият се представя така, че казва с вида си: „Не съм толкова честен. Обичам малко да вземам.“ На най-големия скъперник в дадения случай можеш да му отвориш кесията, но трябва да знаеш как. За един скъперник англичанин, който никому не дава пари, един апаш казва: „Аз ще го накарам да даде пари.“ Той влиза с два револвера и се скрива под масата. Оня е натрупал златото. Апашът се явява. Оня казва: „Вземете, колкото искате.“ Значи той цени своя живот повече. Апашът държи револвера и си пълни джобовете. И след като си излязъл апашът, онзи скъперник англичанин казва: „Слава Богу, че не ме уби!“ Има ли право тоя апаш? Тоя апаш прави опит. Той казва: „Аз мога да го накарам.“ Проповедници ходили при скъперника. Той никому нищо не давал. Апашът като отива със своя револвер, насочва го и казва: „Убедих го!“ (Тоя апаш честен ли е?) Разбира се, че е честен. Един човек, който може да накара най-големия скъперник да даде, е честен човек. Той му казва, като му показва револверите и го поглежда в очите: „Слушай, ако не дадеш, ще те утрепя.“ „Ти от тия пари ще ми дадеш“. Кога нещо е престъпно? Щом вземаш онова, което ти е необходимо, потребно, престъпление няма. Щом вземаш онова, което ти е непотребно, престъпление има. Господ ти е дал живот. Ти 3 − 4 − 10 деня си гладувал, минаваш покрай една фурна и вземаш един хляб. Това не е престъпление. Хлебарят, ако разбира закона, трябва да благодари, че ти си взел хляба. И ако рече той да те настигне и да ти вземе хляба, то всичката фурна ще отиде по дяволите. От там насетне тоя хлебар трябва да ликвидира. Та съществува в света един порядък, в който няма престъпление. Ти имаш право. Ние имаме един нов морал. Казват: „Това няма да направиш, онова няма да направиш.“ Това е така, но има неща, които аз трябва да направя. Не зависят от заповедите на хората.

Да ви приведа един пример. Представете си един цар, който напуща трона си и раздава всичките си богатства на своите поданици, на най-видните. Дошъл той предрешен и влязъл при тия, на които е раздал богатството си и взел нещо. Дето го хванат, ще заведат дело против него, че е направил престъпление. Питам: Има ли тук престъпление? Тоя цар как ще го съдят? От формално гледище има престъпление, но всъщност направил ли е той престъпление? Престъпление е само това, когато вземеш нещо, което не е твое. Срещаш един апаш, който ти е взел часовника. Ти си по-силен. Трябва ли да го даваш под съд? Хващаш го за ухото и си го вземаш, нищо повече! Ти ще го даваш под съд, щом си слаб. Тогаз се подразбира така: като са взели часовника на слабия човек, часовникът не е негов. Човек, който има нужда да го защищават другите хора, правото не е на негова страна. Срещат се двама души, единият казва: „Ти си голям простак.“ − „Знаеш ли кой съм аз? Аз съм простак, но разбирам законите. Аз ще ти докажа, че не съм простак.“ − И насочва той ръката си към корема на другия и последният извиква и ляга на земята. „Простак ли съм аз?“ − му казва. − „Вземете си думите назад“. − „Моля да ме извиниш!“ − „Ти трябва да знаеш, че не съм простак“. Ще спреш теченията на живота. Теченията на живота могат да се отбиват както водите на воденицата. Можеш да отбиеш половината вода или можеш да оставиш малко вода да тече във воденицата. А можеш и да спреш съвършено. За оня, който разбира, воденицата не умира! Малко на рима иде, нали? Сега във вас остава следната мисъл: „Разправя, разправя, но как се добиват пари?“ И казва някой: „Вместо да ми разправяш, по-добре е да ми дадеш.“ Но има неща, които не могат да се дават. Например, за да бъдеш здрав, това зависи от дишането, от храната. Аз не мога да дишам и да ям за вас. Може и това да стане, но казвам: Когато майката е бременна и има правилно дишане и правилно хранене, когато тя диша и се храни добре, това дете в нейната утроба се храни. Но това дете ще излезе от утробата на майката. Изменят се законите. Някой път вие искате да имате лесните условия. Правдоподобно е. Ти можеш да имаш условията на малкото дете в утробата на майката. Ти си имал тия условия, но сега условията са се изменили. Ти не можеш да живееш както едно време. Било е време, когато човек не е грешил, но излязъл веднъж от утробата на майка си, има възможност да греши. Но грехът и той е до известно време. За хората грехът е в известна област. Щом хората излязат от тая област, няма да има възможност да грешат.

Представи си, че си сам в света и имаш една градина. Какви престъпления ще правиш. Градината е твоя. Ходиш от дърво на дърво и ядеш. Ако тая градина имаше стотина души притежатели и я разделят и влезеш в чужд парцел, ще кажат, че си престъпник, но ако цялата градина е твоя, можеш ли да направиш престъпление? Значи, щом хората разделят благата в света, тогава има възможност за престъпления. Когато всичкото благо е твое, тогава къде ще направиш престъпление. При сегашния живот има възможност да направиш престъпление. При сегашните условия трябва да бъдеш последен. Щом си пръв, имаш възможност да направиш престъпление. Щом си последен, престъпление не можеш да направиш.

Искате да бъдете богати хора, нали така? Станете лекари. Изучете после изкуството да правите хората да стават красиви. Хората колко биха ви дали − 40 − 50 − 100 000 лева за това? Хората искат да станат органически красиви. Ако имате това изкуство. Или пък какво не биха ви платили, ако знаете как се усилва човешката памет. Или ако знаехте как да направите хората музиканти. Ако направиш някого гениален музикант, той ще ти плати. А сега с това знание, което имате, вие очаквате нещата само изкуствено да дойдат при вас.

Ако, Олге, ти знаеше как да повикаш щастието! (Кажете ми как!) Колко ще платите? (Колкото искате.) Знаеш ли закона на щастието?

Щ, буквата „Щ“ − това е човешката ръка. Това са петте пръста на човешката ръка.

А − е човешкият ум.

С − е човешкото сърце.

Т − тая буква обърнете надолу ⊥ и ще направите един кораб. Ти си вече в света на желанията. Ще направиш един параход (фиг. 4):



Да можеш да напишеш с ръката си едно красиво писмо, едно такова писмо, че онзи, комуто си го писал, да се запали къщата му от четирите страни. Тогаз вече, като получи такова писмо, сън не го държи. Някои от вас се усмихват. И Сара едно време се усмихна. Усмихването всякога показва следното: „Когато човек се усмихва, той казва: „Я бъде, я − не!“ И вие някой път все се усмихвате. (Олга: „Аз всичко ще дам.“) Ти най-първо ще ми докажеш, че си нещастна. (Това не мога.) Какви са качествата на щастливия човек? (Той има много възможности.) Не много, но всички възможности. (В миналата лекция питахте кое е отличителното за нещастието и аз казах оскъдността. А сега казвате за щастието пък, че то има всички възможности.)

Знаете ли песента за щастието? От къде започва щастието? Има станции. На коя станция трябва да се качите.

Никой, който не обича, не може да бъде щастлив! Представете си сега, че един царски син е умрял, а ти със своята обич можеш да го възкресиш. Тогаз твоето щастие не е ли в ръцете ти? Всички плачат, че той е умрял. А ти знаеш, че с любовта си, с обичта си, ако го обичаш, ще го спасиш, той ще стане. Той е умрял, понеже няма кой да го обича.

Ако вие разбирате съвременния живот (има един начин на разбиране), много противоречия ще станат ясни в ума ви. Има много въпроси, за които казвате: „Не ме занимавайте с тях! Те са празни работи!“ Има едно знание, което е само, за да се отклони ума ви. То е като залъгалка. То е като филмите. Но има едно знание съществено. Ако може да обикнеш царския син и да го съживиш, щастието ще дойде. И ако не искаш да го обикнеш, царският син ще бъде нещастен, а ти ще бъдеш недоволен, че не си могъл да го съживиш. И тогаз вашето нещастие не е нищо друго, а туй, че царският син плаче вътре във вас, а пък вие сте недоволен. Вашето нещастие се дължи на царския син, че е нещастен вътре, че е умрял, а пък вие сте недоволен, че не можете да го съживите.

Сега изводът от горното, най-хубавият извод, който може да се изведе, е: в небето има същества, които плащат много скъпо за едно нещастие. Само така, да го имат за чешит. Ако всичкото нещастие, което имате, пожелаете да го продадете, вие щяхте да бъдете много богати.

Но вие сте богати с нещастие. Трябва да го продавате. Много нещастие се е натрупало, понеже не сте го продавали. Казвам: Натоварете си камилите и, колкото нещастия имате, да ги продадете.

За следния път пригответе си един опит. Напишете буквите на български. Всички напишете буквите. И ще направите един анализ как пишете всяка буква. Ще напишете естествено всички букви на азбуката за следния път. (Може и на черната дъска.) Нека всеки си напише на един лист.

Да допуснем сега следното. Вие започвате най-първо добре. Като срещнете някой човек, много сте любезен с него. И колкото се минава времето, изменя се вашето разположение. Или пък дойде някой при вас. Най-първо вие сте студен към него и после имате добро разположение.

Сега например отде е произлязла у вас идеята, че не сте щастливи? При дадените условия всеки един от вас може да има някои мъчнотии. Но сегашните дадени условия са неща временни. Да допуснем, че вие играете една актьорска роля на сцената, играете ролята на цар, но ставате ли цар? Или ако вие препишете няколко стиха от някой виден поет и ги декламирате, ще станете ли като него гениален? Все таки е хубаво да декламирате стихотворението на някой виден поет. И може би в бъдеще ще станете виден поет; може би след три прераждания, след 100, след 300 години ще станете такъв талантлив поет. Но това е за далечно бъдеще, нали?

Направете един опит. Да кажем, че вие седите и сте неразположени духом. Направете тогаз следното упражнение:

Упражнение: Пръстите на дясната ръка се прекарват по показалеца на лявата ръка от основата на показалеца до върха на пръстите. После по същия начин пръстите на дясната ръка се прекарват през средния пръст, после по безимения пръст, по малкия пръст и палеца. И наблюдавайте какво ще стане. А някой път може да правите опит и с пръстите на лявата си ръка върху дясната. Ако правите опит с дясната ръка върху лявата, ще имате едни резултати, ако правите с лявата ръка върху дясната, ще имате други резултати.

Второ упражнение: След като направихте първото упражнение, турете си ръцете така (фиг. 5). Съединете си двете ръце пред устата и то така: двата показалеца се допират горе с върховете си. Същото направете и с двата средни пръста, с двата безимени и с двата малки пръста. Между съседните пръсти да остават широки междини. А двата палеца са хоризонтални и се допират с двата си върха, като образуват горе-долу една права линия. Последната заедно с двата показалеца образува един триъгълник, обърнат с върха нагоре.

И духнете сега три пъти. (Всички правят това упражнение, духване през триъгълника.)






Човек е загубил вярата. Ние се намираме в голямо противоречие. В съвременната наука е натрупано много знание, но това знание не е свързано. То е синтетическо, но няма приложение. Например в събирането. Да знаеш кога можеш да събираш и кога можеш да изваждаш. Кога можеш да изваждаш? − Когато си събирал. Кога можеш да разделяш? − Когато си умножавал. Ти не може да изваждаш, когато не си събирал. И колко може да дадеш? Изваждането е равно на събирането. И след като извадиш, ще престанеш да изваждаш. След като си извадил всичко, имаш право да събереш всичко пак. След събирането иде изваждането. Това е един медлен (бавен) процес в живота. Векове взема, за да събереш. А пък при умножението и делението имаме съкратен процес. Най-първо имайте желание да съберете нещата и после ги изваждайте. Какъв е процесът на изваждането? Изваждаш от някой кладенец вода за пиене, нали? Изваждането всякога е свързано с процеса на даването, а пък събирането е процес на вземане. Ти за да събереш от природата, за да имаш истинско събиране − каквото ти дава природата, трябва да го събереш. И после ще дойде в тебе друг процес. Каквото ти е дала природата, каквото си събрал, да го дадеш. Ако ти това, което ти е дала природата не го изваждаш по същия начин, понеже ти вземаш от нея, то ти тогаз не постъпваш справедливо и ще дойдат всички страдания. Всички страдания идат от това, че ние събираме и не сме научени да изваждаме. Всички хора събират, но малко хора има, които доброволно изваждат, изваждат насила. Изваждането у вас не е правилно. Аз виждам, че при процеса на събирането много добре вървят работите, но щом дойде изваждането, не върви добре. Щом дойде изваждането, има един процес на затягане. Има особен израз, има особена теория за това. Когато нещата не функционират правилно, не върви гладко. Отлагаш. И всички отлагания стават все при изваждането. Отлагаш, отлагаш, но когато човек отлага, той не е в хармония с природата. Това не е един процес на природата.

Всякога един процес в природата, който започва с изваждането, свършва със събиране; и всеки процес, който започва със събиране, трябва да свърши с изваждане. Ако не вървиш по този път, ти щастлив човек не можеш да бъдеш. Природата обича да бъдем като нея. Какво значи да бъдем като природата, като Бога? Да вършим като нея. Не в голям мащаб, но в малък мащаб да вървим по нейните стъпки. Това е път за развитие на дарбите, заложбите. Всички заложби вървят по този закон.

Сега за вас. Вие тепърва трябва да учите събирането. При събирането природата дава, а ти вземаш. И ти се радваш на това. Но трябва да знаеш, че това, което си събрал, по същия закон ще го дадеш. Природата ще прати някого при тебе и ти ще дадеш. А ти спираш това. Ти казваш: „Аз не давам.“ Така ние не вървим по пътищата на природата. Ние спираме процеса на природата. Ние вземаме от природата, но ние не продължаваме процеса с изваждането. Казвам сега: Изваждайте! Или мнозина казват: „Давайте.“ Ще дадеш толкоз, колкото си взел. Щом дадеш толкоз, то природата пак ще ти даде същото.

Ако от едно корито тече водата, то от една страна, като изтича водата, като се изпразва, това корито пак ще се напълни, щом като тече водата. Не мислете, че след като давате, ще осиромашеете. Това е немислимо. Онзи, който дава, всякога коритото му ще бъде пълно. А който не дава, той може да стане сиромах. Аз говоря за законите на природата. В природата щом даваш, сиромах не може да бъдеш. Но ако не даваш, сиромашията ще дойде.

Това го запомнете: Да давате, колкото природата дава! И да дадете, колкото сте взели! И в следния момент вие ще имате толкоз, колкото се нуждаете.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът (три пъти).


19 лекция от Учителя, държана на 8 март 1935 г., София, Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder