НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Насилията под слънцето

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Насилията под слънцето

Най-често използвани думи в беседата: пари, човек, казва, аз, сега, има, гостилницата, може, яде, живот, ден, плочи, хора, дойде, работи, право, баща ,

 Утрини Слова , София, 3 Март 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета 4 глава от Еклисиаст.

"Тогаз се обърнах аз и видях всичките насилия, които стават под слънцето; и ето сълзите на насилваните, и нямаше за тях утешител". (- 1 ст.). - Сълзите на насилваните се явяват като резултат на насилията, които стават под слънцето. Всички хора проливат сълзи. Няма човек в света, който да не е пролял или проливал сълзи.

"И силата беше в ръката на тези, които ги насилваха, и нямаше за тях утешител". (- 1 ст.). - Значи, хората плачат, когато ги насилват, когато изгубят нещо, или когато им отнемат нещо. Като умре синът ти, плачеш; когато силно се удариш някъде, плачеш; когато нещата не стават, както ги очакваш, пак плачеш; когато изгубиш нещо ценно, плачеш. Когато се счупи едно клонче, дървото плаче; когато се отреже една пръчка от лозата, тя плаче. Не е лесно да изгуби човек нещо, което с години, при усилен труд и работа, е постигнал.

Представете си едно малко дете, което постъпва в първо отделение. Първоначално то не знае нищо. Учителят започва да го учи да пише чертички. По цели часове то пише чертички, докато един ден така ги съчетае, че образува от тях букви. Ред години детето се упражнява с буквите и думите пише, чете, развива ума си. Идва ден, когато става голям, възрастен човек. Обаче, по известно съчетание на условията, той заболява, изгубва паметта си и като на грамофонна плоча се заличава всичко онова, което десетки години е писал в ума си. - Какво ще прави този човек? - Ще плаче, ще пролива сълзи. Докато плочата е била нова, той е могъл да говори, да пее, да декламира. Остарее ли плочата, знанието на човека изчезва. Обаче, голяма е разликата между човека и грамофонната плоча. Вие можете да накарате плочата да пее, да свири и да говори, когато пожелаете и колкото пъти искате, но човека не можете да го накарате да направи нещо по ваше желание. Ако вашето и неговото желание си съвпадат, той може да направи, каквото искате. Не се ли съвпадат желанията ви, нищо не е в състояние да накара човека насила да направи нещо. Значи, на плочите можете да заповядвате, но на съзнателния човек не можете да заповядвате да изпълнява вашата воля. Ако на човека не можете да заповядвате, мислите ли, че можете да заповядвате на Бога? Който се е опитал само веднъж да заповядва на Бога, той е разбрал, какво значи отклоняване от правия път.

Често хората изпадат в противоречия, понеже искат нещата да стават по тяхна воля. Искате ли да налагате волята си, турете плочите на грамофона и заповядвайте на тях. Те ще ви слушат и нещата ще стават по ваше желание. - Ама аз съм слушал всички плочи, искам нещо ново. Щом искаш нещо ново, няма да заповядваш да ти пеят и говорят, каквото ти желаеш, но ще чакаш с търпение, всеки да ти каже нещо ново, когато сам той пожелае. Заповядваш ли, ще чуваш всички да пеят и свирят една и съща песен: "Цвете мило, цвете красно". Какво ново се крие в тази песен? Като я чуеш два- три пъти, ще се откажеш повече да я слушаш. Когато нещо се повтаря често, плочата се изтрива и започва да скърца. Пазете се от повтарянето. Ще дойде някой и ще каже, че ви обича. Един път ще ви каже, втори, трети, четвърти път, но торбата му е празна, нищо не се ползвате от неговата любов. Дойде друг някой и той казва, че ви обича, но торбата му е пълна. Всяка негова дума е придружена с някакво благо. Ще кажете, че богатият не се нуждае от вашите блага, той иска само любовта ви. В такъв случай, ако говорите само за любовта, без да давате нещо, вие се намирате пред богат човек, от когото очаквате нещо. Ако говорите малко за любовта или почти никак, а носите торба, пълна с блага, вие се намирате пред някой сиромах. Ето защо, любовта постъпва с богатия по един начин, с бедния - по друг. Пък и самите хора, като богати прилагат любовта по един начин, а като бедни - по друг. Сега, като говоря по този начин, мнозина се запитват, за кого се отнася това. Аз говоря за грамофонните плочи и за реалността на нещата. Има хора, които са грамофонни плочи; има хора, които представляват съзнателни единици. Първите изпълняват чужда воля, а вторите - волята на разумността в себе си. Първите преповтарят нещата, а където има повтаряне, там е старият живот. Вторите изявяват реалността, чрез която се излива новия живот. Докато човек се връща в миналото и си спомня, кой го е обидил, кой му казал лоша дума, той е в живота на грамофонните плочи, а не в реалността. Защо трябва да повтаряш в ума си пакостите или добрините, които някой ти причинил? В реалността няма повторение. Там всяко явление се извършва само веднъж. Ще кажете, че и плочите донасят известна утеха, но ние знаем, че плочите се чупят, а реалността нито се чупи, нито изчезва, тя е вечна, неизменна. Истинският живот се заключава в това, което не се повтаря. Щом повтаряш нещата, ти не си в пътя на реалността, но си в пътя, наречен от индусите "мая". И повторението не е лошо, но понякога става банално. Защо трябва да казваш на човека много пъти, че го обичаш? Ти му казваш, че го обичаш, за да ти даде нещо. Той е богат, може да дава. Стани и ти богат, за да се научиш да даваш.

Следователно, в отношенията на двама души, единият трябва да бъде богат, да дава, а другият - сиромах, който обича богатия и получава от неговите блага. Значи, сиромахът трябва да казва, че обича, а богатият трябва да отвори кесията си и да дава. Ще кажете, че не е право само богатият да дава. Не говорете за вашето право. - Защо? - Защото на физическия свят нещата се менят. Някога богатият ще стане сиромах, а сиромахът - богат. Тогава те ще сменят ролите си. - Дали ще бъде така, не знаем. - По-добре да не знаете, отколкото да отричате и да се съмнявате в нещата. Понякога положението на невежия е за предпочитане пред това на учения и многознаещ, който живее в големи противоречия.

"И ето сълзите на насилваните и нямаше за тях утешител". Днес всички хора плачат, оплакват се от насилниците и търсят своите мъчители вън от себе си. Детето плаче, защото баща му го бил. - Защо го бил баща му? - Защото крало ябълки от чужда градина. Значи, мъчителят е в него. То се подало на изкушението, а баща му го възпитава. За да се изкушава човек, това показва, че в него има нещо слабо, неустойчиво, на което той не може да издържа. Който кара детето да яде ябълки, същият кара бащата да бие детето си. Кой е той и къде се намира? - Той се крие и в бащата, и в детето. Детето мисли, че баща му го бие по своя воля, бащата мисли, че детето краде по своя воля. Всъщност, един и същ е причина и за краденето, и за боя. Един и същ краде и бие. В един случай краде, а в друг - бие. Как ще разберете това? Представете си, че отивате в една гостилница. Сядате пред една маса и започвате да разглеждате листа, да си изберете ядене. Гостилничарят веднага идва пред вас, учтиво се покланя и казва: Какво обичате, господине? - Искам еди-какво си ядене. Той веднага ви донася яденето. Вие си казвате: Добър човек е гостилничарят. Като се нахраните, същият човек идва при вас и казва: Господине, сега ще платите. - Пари нямам. - Щом нямате пари, не трябваше да ядете. Такъв е законът. Който няма пари, няма право да яде. След това предупреждение гостилничарят взима тояга, набива ви добре и ви изпъжда вън. Казвате: Чудно нещо, колко лош човек бил той. Значи, който ти даде да ядеш, същият дойде да иска пари и като не можа да му платиш, наби те.

Къде е погрешката? - В кривите разбирания на хората. Ако човек не промени разбиранията си, ще бъде една грамофонна плоча, която ще знае само това, което е написано върху нея. Не е голямо постижение да бъде човек грамофонна плоча. Днес и папагалите се учат от грамофонните плочи да пеят, но и тяхното изкуство не е много високо. Чрез повтаряне на една и съща песен много пъти, най-после те я научават, но нищо повече не могат да научат. - Защо? - Защото нито грамофонните плочи носят изкуството в себе си, нито папагалът може сам да пее. И едното, и другото е само повтаряне. Докато живее в повторението на нещата, човек е недоволен. Защо? - Защото е в положението на папагал, който повтаря написаното върху плочата. Още със слизането си на земята, човек започва да изучава първата грамофонна плоча на живота, после втората, третата и т.н. Един ден ще дойде комисия от невидимия свят, да го изпитва и като види, че знае добре уроците си, ще го тури в по-висок клас.

"За то аз рекох: Блазе на умрелите, които са вече умрели, нежели на живите, които са още живи". (- 2 ст.).

"А по-добър от двамата е, който не е бил още". (- 3 ст.). Това значи: Блазе на онзи, който не се е родил още. Животът представлява гостилницата, в която човек влиза да се нахрани и излиза. В този смисъл, Соломон казва: Блазе на онзи, който е влязъл в гостилницата и се е нахранил добре. Но, като нямал пари да плати, гостилничарят го набил добре и го изпъдил вън. По-блазе е на онзи, който влязъл в гостилницата, но, като разбрал закона, който се прилага там, излязъл вън, без да се нахрани. Обаче, свободен човек е този, който нито е влизал в гостилницата, нито е излизал. Първият е опитал храната на гостилничаря, т.е. неговото благо, но след това е опитал и грубостта му. Вторият само помирисал благото на гостилничаря, но не и грубостта му. Третият пък е напълно свободен, защото не е опитал нито благото, нито грубостта на гостилничаря. Следователно, ще знаете, че сте в живота, т.е. в гостилницата, където се приготвят вкусни ястия. Докато можете да ядете и да плащате, вие влизате и излизате свободно от гостилницата. Ако ви се случи някакво голямо изпитание и не можете да ядете, вие влизате в гостилницата, поръчвате си ядене, но, понеже стомахът ви не работи, вие връщате яденето, без да платите. Законът на гостилницата е следният: Който яде, трябва да плаща. Ако не платите, гостилничарят излиза срещу вас с тояга и ви изпраща вън. Ако пък ядеш и не плащаш, пак те изкарват навън. В първия случай си болен, а във втория - сиромах. Дали сте болен или сиромах, ще излезете вън от гостилницата. Който влиза в гостилница, трябва да бъде здрав и богат човек, да знае, как да яде и колко да плати. Като не може да плаща, той казва на гостилничаря: Знаете ли, кой е баща ми? - Не зная и не се интересувам. - Ама той е виден човек. - Не го познавам. Това е друг въпрос. Даже името му не съм чувал. Що се отнася до името му, малцина го познават. Важно е да се спазва законът на гостилницата, който гласи: Днес с пари, утре без пари. Кога ще дойде това "утре", никой не знае.

И тъй, вие трябва да разбирате живота като школа. Влизането ви в школата пък подразбира познаване на основните закони, които регулират самия живот. За да бъдете щастливи, вие трябва да разбирате законите на щастието. В една от своите книги, Кришнамурти кани хората да ги заведе при своя Възлюбен, но те не искат да вървят след него. Той иска да ги направи щастливи, но те не му вярват. Където и да ги заведе, те не могат да бъдат щастливи, защото на земята щастие не съществува. За да бъдат щастливи, те трябва да имат неговото разбиране. Обаче, мъчно се предава вътрешното разбиране на човека. "Елате с мене" - казва Кришнамурти на хората, но това е отвлечена идея, която мъчно се разбира. Кой заведе Кришнамурти при неговия Възлюбен? Значи, следването на човека е вътрешен, а не външен механически процес. Човек сам намира Възлюбения на своята душа. Това е дълъг процес. Сам Кришнамурти, който проповядва на хората и ги кани да го следват, не е постигнал още това. Сам той живее в противоречия. Наистина, достатъчно е изпреварил своите последователи, но има още да работи върху себе си. Той проповядва безличен живот, но сам не е дошъл до него.

Казват някои, че Христос е направил много нещо за човечеството. Вярно е, Христос се пожертвува за човечеството, но какво направиха християните за Него? Те ядат и пият в гостилницата и заставят Христос да плаща за тях. Това е неразбиране на Христовото учение. Христос казва: "Както ме е Отец научил, така и аз ви научих". Давате ли си отчет, на какво ви научи Христос? Можете ли да кажете, че Христовото учение подразбира ядене и пиене на чужда сметка? Христос спазва законите на природата, както и на разумния живот и ги прилага. Дойде ли до тези закони, Той знае, че днес нещата се придобиват с пари, а утре - без пари. Думата "пари" подразбира труд, усилие, работа. Значи, за всяко нещо, което иска да придобие, човек трябва да се труди и работи. Който иска да яде, трябва да работи. Светът е гостилница, в която може да влезе само онзи, който има пари, т.е. който е готов да слугува, да приложи своя труд и усилие. Преди да работи, човек няма право да яде. Като свърши някаква работа и спечели нещо, тогава може да влезе в гостилницата и да се нахрани добре. Мнозина запитват, къде са Божията Любов, Божието Милосърдие, Божията Правда. Откажете се от вашите стари разбирания, които родиха всички злини, противоречия и разногласия в света. В света има хора, които могат да приложат и любовта, и милосърдието, и правдата. Защо не ги приложат тогава? Те стоят и питат, къде е любовта в света. Няма защо да питате, но я приложете. Вие очаквате на другите хора. Щом вие я приложите и другите ще я приложат. Днес хората работят повече за пари. Ние пък казваме: Работи, без да очакваш да ти се плати. Като работите с любов, непременно ще ви възнаградят, ще изкарате хляба си. Обаче, първо ще работите. Докато не работите, нямате право да ядете. Докато не придобиете известно знание, пак нямате право да ядете. - Възможно ли е това? - Възможно е. Който не спазва този закон, ще оголее. Не стана ли същото с Адам и Ева? Те ядоха от забранения плод, преди да имаха нужното знание, вследствие на което сгрешиха и ги изпъдиха от рая.

Много от съвременните хора искат да бъдат посрещани навсякъде с уважение и почести, като княжески синове. Те искат, без да работят, да имат всичко на разположение. Това е невъзможно. Който мисли, че е княжески син, трябва да отговаря на званието си. Като отиде в някой дом, където хората имат пиано, те ще отворят пианото и ще му кажат: Господине, изсвирете ни нещо хубаво. Той погледне към пианото, вдигне рамене и казва: Не мога да свиря на пиано. Отива в друг дом, там го накарат да нарисува нещо за спомен. - Не зная да рисувам. Отива в трети дом, искат да им напише нещо за спомен. - Нищо не мога да напиша, не съм учил много. Питам: какъв княжески син е този, който не знае да свири, да рисува, да пише, да се разговаря по научни въпроси? В който дом е влязъл, като излезе, ще чуе след себе си думите: Голям простак е този човек! Той не е никакъв княжески син. Всички хора, които мислят, че са княжески синове, а нямат знания, са големи простаци. Всички религиозни хора, които мислят, че са чада Божии, а не прилагат Словото Божие, също са големи простаци.

Всеки може да бъде княз или княгиня, ако разполага със светлина и знание, с мъдрост и любов. Всеки човек може да бъде Син Божи, ако изпълнява волята на Отца си. А тъй, нищо да не знае и да изисква само неговата воля да изпълняват, това не е нито княз, нито Син Божи. Следователно, само онзи има право да яде, който работи и учи да придобива знание и любов. Първо ще работите и учите, а след това ще ядете. - Слуги ли трябва да станем? - Първо ще бъдете слуги, после господари. - Това е унижение за нас. - Унижение е за онзи, който не разбира нещата. За онзи, който разбира, всичко е добро и на място. Много хора се страхуват да не изпаднат в положение да ги унижи някой, а не виждат, че като не разбират живота, сами се унижават.

Един турски бей, който живял в Цариград, умрял. Докато бил на земята, той си мислел, че като умре, ще отиде направо в рая. Обаче, не станало, както мислел. Като напуснал земята, явил се при свети Петър, с мисълта, че ще влезе в рая. Свети Петър му казал: Тук няма място за тебе. Временно ще живееш в едно магаре. Понеже си напуснал преждевременно земята, ще живееш в магарето дотогава, докато се свършат годините, определени да живееш на земята. Както му казал св. Петър, така станало. Той влязъл в едно магаре, без да знае някой за неговото пребиваване в тази форма. Като влязъл в магарето, той вършел различни работи: вода носел на господаря си, дърва - от гората и т.н. Един ден магарето трябвало да занесе дърва в същия дом, където живял беят. Като видяло това, магарето се противопоставило на господаря си и започнало да се дърпа, не искало да влезе в двора. Господарят му го ударил няколко пъти, но то се спряло пред вратата и не искало да влезе. - Защо? - Беят се страхувал да не познаят близките му, че живее в магарешка форма. Всички се чудели, как да заставят магарето да влезе в двора. Един дервиш, който наблюдавал цялата работа, казал: Ако ми платите, аз ще го накарам да влезе вътре. Те му обещали една сума. Той се приближил до магарето и му пошепнал тихо: Влез в двора, никой няма да те познае. След тези думи магарето влязло в двора. - Каква била тайната? - Че никой няма да го познае.

И тъй, когато човек изпадне в по-ниско положение, отколкото някога е бил, започва да се срамува и не иска да влиза между хората, да не го познаят, да не си спомнят, че някога той е бил при по- високо положение, отколкото днес. Казвам: Не се стеснявайте. Влизайте свободно между хората, никой не помни вашето високо положение, никой няма да ви познае. Добре, че хората не помнят нито своето минало, нито вашето, за да бъдете неизвестни едни за други, да можете свободно да се развивате. Аз изнасям този пример, за да пречистите мисълта си, да бъдете свободни. Като не разбират нещата, мнозина роптаят. Целият свят е пълен с вътрешен ропот. Всеки казва: Това не е право, онова не е право. - Защо не е право? - Защото не станало, както очаквал. - Кой човек може да каже, че всичките му работи са станали, както той очаквал? Ще кажете, че царят е свободен, заповядва на всички и работите му се нареждат, както той иска. - Лъжете се и на царя заповядват. Над него стои Един, Който му заповядва. Коларят заповядва на коня си, но и на него заповядват. Взводният заповядва на войниците си, но и на него заповядват. Няма човек на земята, който да не заповядва на някого, но също така няма човек на земята, на когото някой да не заповядва. Всеки човек се намира под заповед. Например, стомахът заповядва на човека да яде. Ако не яде, ще го уволнят. В случая, стомахът е господар. Умората заповядва на човека да спи, за да си почине. Външните условия го заставят да се облича. Гладът и нуждата от хляб заповядват на човека да учи, да работи, за да изкарва прехраната си. Затова, именно, той става музикант, поет, художник, учител, проповедник, майка или баща. Момата и момъкът искат да се оженят, да родят деца, да ги издържат на старини.

Съвременните хора се оплакват от неуспехите в живота си, понеже уповават на чуждото, както и на временни неща. Те уповават на парите, на имотите си, на децата си и т.н. Малко хора уповават на Бога, а още по-малко изпълняват волята Божия. Който уповава на Бога и изпълнява волята Му, той е човек, създаден по образ и подобие на Бога. Който не е готов да изпълнява волята Божия, той живее в областта на грамофонните плочи. И така се живее, но друго нещо е животът на реалността. Като турите грамофонните плочи да свирят, пеят и говорят и децата ще научат езика, но друго нещо е да слушат езика непосредствено от своя учител, оригиналът на словото. Детето, както и ученикът, се нуждаят от живото слово на своя учител, а не от копията на нещата. Всеки се стреми към реалността на живота. Тя се отличава по това, че никога не повтаря нещата. Това, което не се повтаря, е реално; това, което се повтаря, е нереално и преходно. Докато се радва и скърби, човек живее в преходен свят. Днес се радвате, на другия ден губите радостта си; днес страдате, на другия ден скръбта ви изчезва. Скръб и радост, които се менят, представляват граници на реалния свят. Христос казва: "Сега скръб имате, но ще дойде ден, когато скръбта ви ще се превърне в радост".

И тъй, стремете се към онзи живот където скърбите се превръщат в радости. Пазете се от грамофонните плочи, които днес ви казват, че сте гениален човек, а на другия ден - че сте глупав, невежа, нищо не може да излезе от вас. Вие слушате и едното, и другото и се питате, кое, всъщност е вярно.

"И още видях аз всеки труд и всяко сполучено дело, че за това на человека му завижда ближния му. И това е суета и угнетение на духа". (- 4 ст.). - За какво завиждат хората на своя ближен? - Задето е влязъл в гостилницата да яде. Завистта ще изчезне, когато човек разбере, че само онзи може свободно да яде, който предварително е работил. Който оре и жъне, той яде. "Безумният сгъва ръцете си и яде плътта си". (- 5 ст.). - Наистина, когато човек по цели дни седи, сгъва ръцете си и нищо не работи, ще се намери в лишения и мъчнотии и ще се принуди да яде плътта си. Като види, че окръжаващите ядат и пият, той започва да завижда. - Ама чужд съм в този свят! - Много естествено. Щом влезеш в гостилницата без пари, непременно ще бъдеш чужд и за гостилничаря, и за клиентите му. Щом влезеш в живота без знания, ще бъдеш чужд за всички хора. На същото основание, докато не разбирате Божиите закони и Неговите пътища, докато не изпълнявате волята Му, вие всякога ще бъдете чужди за Бога, за разумния свят. Само онзи син може да бъде щастлив, който изпълнява волята на баща си, разбира неговите мисли и е едно с него. Следователно, станете Синове Божии, за да бъдете щастливи на земята. Само онзи може да бъде щастлив, който е добър, справедлив и разумен. Иначе, той нарушава своя вътрешен мир, а заедно с това губи щастието си. Човек трябва да спазва три неща: да изпълнява волята Божия, да служи на Божията Любов и да следва пътя на Божия Дух. Който спазва тези неща и като музикант ще свири добре, и като художник ще рисува добре, и като поет, учен и философ ще работи съзнателно, както за себе си, така и за другите. За да изпълни своето предназначение като личност и като душа, човек трябва да работи, да учи, за да има пари, с които може да влезе в гостилницата. Той трябва да има и знание, с което да влезе в живота.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

19. Утринно Слово от Учителя, държано на 3 март 1935 г.

София. – Изгрев.

Насилията под слънцето

Най-често използвани думи в беседата: пари, човек, казва, аз, сега, има, гостилницата, може, яде, живот, ден, плочи, хора, дойде, работи, право, баща ,

 Утрини Слова , София, 3 Март 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление – 15 минути

Четвърта глава от „Книга на Еклисиаста“, 13. стих: „По– добро е бедно и мъдро дете, нежели стар цар и безумен, който не приема вече съвет. По–добре е нов верующ, отколкото стария, който обезумява“...

„Махар Бену Аба“

„Тогаз се обърнах аз и видях всичките насилия, които стават под слънцето. И ето сълзите на насилваните, и нямаше за тях утешител.“ Второто положение е резултат. „И ето сълзите на насилваните“, значи туй всички знаете. Всички имат сълзи. Всеки ден сълзите ви текат от очите. „И нямаше за тях утешител. И силата беше в ръката на тези, които ги насилваха и нямаше за тях утешител“ (1. стих). Та вие не знаете защо плачете. Плачете, защото ви насилват. Казвате – насилие има. Умре сина ти – плачеш. Удариш си крака – плачеш. Не стане нещо – плачеш. Плачът всякога показва, че има някое нарушение. Счупи се нещо, и като се счупи едно клонче, и то плаче. Като се отреже една пръчка, и тя плаче. Когато малките деца тръгнат на училище, на пътя им дадеш подаръци. Най–първо им дадат едно моливче и перце, едно шише мастило и една малка тетрадка. И тия деца почнат да се упражняват да пишат. Най–първо онова, което пишат, няма никакъв смисъл. Пише там някакви си чертици малки. И с години, когато постоянства, тия чертици почват да се оформят и добиват известен характер.

Допуснете сега едно съвременно, модерно изяснение. Че вие имате една разумна плоча, която или пее, или декламира някое стихотворение на някой велик поет. И вие турите плочата, и завъртите, и слушате музиката. И през деня, колкото пъти искате, може да се завърти плочата. И като я турите, тя се подчинява. Казваш: “Ще ми говориш сега!“ Завъртиш я, и тя каже: „Слушам.“ Пита тя: „Какво искаш, да пея или да говоря? Каквото искаш, аз ще направя.“ Но представете си, че дойде при вас този поет, който е съчинил тази форма, туй стихотворение или този музикант. Можете ли вие да го накарате той да пее, колкото пъти вие искате, както плочата? Ни най–малко. Законът там е друг. На плочата можете да заповядвате, тя е под вашата воля, но когато дойде онзи, който е написал или направил това, и почне да говори, как ще му заповядвате да повтори това колкото пъти искате? Как ще примирите това противоречие? По някой път дойде Бог, и вие искате да му заповядвате да пее колкото пъти вие искате. Някой път вие заповядвате на Божествените плочи колкото искате. И като дойде Господ, искате и на него да заповядвате. На плочите можете да заповядвате, но щом дойде Господ, той казва: „Щом искаш да заповядваш, тури си плочите.“ Ти казваш: „Искам да ми издекламираш туй стихотворение.“
„Тури си плочите“ – той казва. Аз искам нещо ново, старото не го декламирам. Старото го декламират само плочите. А новото, когато искам аз, тогава го декламирам сам. И ничия воля не може да ми заповядва. Сега искам да изведа, че вие искате в живота да става нещо според вашата воля – тогава плочите.

Ама като туриш една плоча, казваш: „Аз това съм слушал „Цвете мило, цвете красно“. В България 50 години все „Цвете мило, цвете красно“. Все е цвете мило и красно. Но какво е допринесло цветето, като се декламира толкова много „Цвете мило, цвете красно“? Дойде някой при вас и казва: „Аз много ви обичам.“ Но ръцете му са празни, торбата е празна и казва: „Много ви обичам.“ Дойде друг, и той каже: „Аз ви обичам.“ Но торбата му е пълна в ръцете и тури нещо.

Питам, кое положение е по–хубаво? И двете са хубави, само при два различни случая. Ако си богат, първото положение е по– хубаво. Казва: „Много те обичам.“ Ако си сиромах, второто положение е по–хубаво. Ако си сиромах, никой да не ти говори за любов, но като дойде, трябва да му е пълна торбата и да извади и ти даде. Тогава условието е тъй: щом говорите, че вие обичате някого, предполагам, че вие говорите на богати хора и очаквате да ви дадат нещо. А щом не говорите за любовта, а торбите ви са пълни, предполагам, че торбите ви са пълни и вие веднага давате. Тогава има едни хора сиромаси на любовта, те само декламират, казват: „Много ви обичам.“

Казвам, ето една Божествена плоча. Дойде другият, който носи хляб. Това е реалното в света. Сега вие, които не сте научени така да мислите, казвате: „Това за кого ли се отнася?“ Това е само за плочите. В дадения случай може да играете ролята на плочите. И в дадения случай можете да играете ролята на самата реалност. А реалността всякога е нова. Тя не повтаря нещата. И дето има повторение в живота, това са плочи. Дето няма никакви плочи, това е реалността. Нищо повече. Щом ти говориш за миналото, че някой те обидил, че някой ти направил това или онова, това са плочи. Там няма никаква реалност. Казва: „Едно време ми направи една голяма пакост или едно добро.“ Това не е реално. Реалното никога не се повтаря. То само веднъж става. И Божественото в живота седи в това. И блаженство е в живота. Сега някои казват – и плочите донасят известна утеха. Но плочите могат да се счупят, а реалното никога не се чупи. И истинският живот седи в туй, което никога не се повтаря. Щом повториш едно нещо, ти не си в пътя на реалното, ти си в пътя, който индусите наричат майя. Хубави неща са, но ти повтаряш: „Аз те обичам, аз те обичам, аз те обичам.“ И стане банално. Е, какво искаш да те обичат. Казваш: „Ама аз те обичам.“ Казвам, едно време ти ме обичаше, аз бях богат, сега бих искал да се обърне въпросът – ти да бъдеш богат, пък аз да те обичам, и ти да дадеш. Туй бих желал. И когато дойде да си говорите сега, че аз ви обичам, единият трябва да бъде богат, а другият трябва да бъде сиромах. Сиромахът трябва да каже: „Аз те обичам.“ А богатият трябва да си отвори кесията и да каже: „За обичта аз плащам.“

Туй е сега едно външно обяснение. Защо по някой път вие казвате, че вие не прогресирате? Защо се спират хората в духовния живот? Защото живеят живота на плочите. Аз гледам по някой път, като сте курдисали вашите плочи и току върти се плочата. Казвате: „Как, не е ли хубаво? Ама ние в нашето общество как живеем? Братски живеем.“ Човек, който ми говори за един минал живот как живеят в тяхното братство, за мене това не е реално. Това е майя. Говори ми за един живот, който не си живял. Говори ми за една любов, която никога не си опитал още. Невежият за мене някой път има по–голяма цена, отколкото ученият. Защото невежият има една задача неразрешена. Казва той, има една формула, казва: „Не я разбирам.“ Носи той формулата и казва: „Не разбирам.“ А някой ми носи една резрешена задача и 20 пъти са ми показвали тази решена задача. Предпочитам неразрешената формула пред разрешената задача. На мене малките деца са ми казвали как става събирането. Едно дете ми каже, друго дете ми каже: „Ама чакай да ти разправя “ И аз слушам. Туй, казва учителят, е събиране. И всичките деца казват: „Сега разбра ли?“ И всичките ми казват: „Разбра ли?“

Питам сега, след 20 деца като ми разправят, ми предадат как се събира и изважда, аз вече зная. Както първото дете ме е научило, и двайсетте деца ще ме научат същото нещо. По някой път всички ние мязаме на малките деца, които преподаваме на своите ближни това, което те са свършили. Ама трябва да живеем добре. Ама ние трябва да знаем едно – на любовта трябва да служим. Хайде де. Какво трябва да се говори сега? Разбирам, в сегашния музикален свят всичките музиканти са се отегчили от класическата музика. И гледам, някой като слуша, някой като свири едно парче, казва: „Слушал съм го 20 пъти, банално стана вече това парче!“

Та казвам сега, сълзите, които идват на вашите очи. Вие всеки ден плачете. Казвате: „Тъжно ми е.“ Е, че кой ви мъчи тогава? Кои са вашите мъчители? Най–първо вие казвате, оплаквате се така. Казвате: „Мен ми е много мъчно.“ И плачеш. Е, как ще ти помогна? Имаш една болка, за която ти ми разправяш, или имаш един мъчител, трябва да ми разправиш кой е той. Има закони, ще го дадем под съд. Има си закони. Трябва да знаете кои са тези, които ви насилват. Ама ще кажете: „Ама баща ми ме би.“ Ами баща ви от кои е? Мъчител ли е баща ви, или един благодетел? Ако малкото дете, което е ходило в чуждата градина и крало ябълките, и дойде вкъщи, и баща му взема тояжката и го нашари, и то почне да плаче, вие казвате: „Много жесток баща, нашари детето.“ Кой е мъчителят ви? Вие не сте го намерили още.

Първо, изкушението е онзи, който насади дърветата, той е изкусителят. А кой накара детето да иде в градината и да краде? Онзи, който накара детето да краде ябълките, той накара баща му да го бие. А той е скрит. Той е в детето и в бащата. Детето мисли, че баща му го бие и бащата мисли, че детето е ходило да краде. Онзи, който е ходил да краде и който бие, и двамата са един и същ. В единия случай краде, а в другия случай бие. Е, как ще го разберете туй? В гостилницата онзи, който ти дава храната, и онзи, който ти взема парите, не е ли един и същ? Най–първо идеш, посрещат те добре, казва: „Заповядайте, седнете на трапезата.“ Услужва ти, турга ти паницата. Казваш: „Колко е добър този човек.“ И отваря ти се душата. След като се наядеш, казва: „Господине, плащай.“ Е, ти си мислиш колко е добър, а казва „плащай“. Ти нямаш пари. Казва: „Как така? Като нямаш пари, защо ядеш?“ Има закон тук и едно правило. Вие идете без закон. Пише така: „Всеки, който няма пари, няма право да яде.“ Ти защо не изпълни закона тук? Като нямаш пари, защо ядеш? И извади дървото, и почне да бие. И те наложи добре. Ти излезеш навънка и казваш: „Лош човек излезе.“

Сега къде е погрешката? Те са нови начини на разсъждение. Ако вие не разбирате, вие ще си умрете такива, каквито сте дошли. Ще си умрете с вашите грамофонни плочи. Ще си умрете като големи мъдреци на плочите. И от тия плочи нито една буква не знаете повече. И ако вие декламирате, ще имате това, което плочите казват. Сега употребяват плочите, за да учат папагалите да пеят. И те пеят цели оперни парчета. И хубаво ги пеят. Тъй щото вече конкурират се. Един папагал може да ти пее една соната от Бетовен или от Моцарт. И даже вече вие пред тези папагали сте един прост човек. Ще кажете: „Как тъй?“ факт. Един папагал пее едно парче. И друг папагал също така пее, и трети, събрали се двайсет, трийсет, сто папагали, и всички пеят парчета. Но благодарение на тия грамофонни плочи, те като се въртят, въртят, и тия папагали слушаха, слушаха какво плочите пеят, и тия глупави плочи научиха папагалите да пеят. Въртят се плочите, въртят се, докато папагалът научи това.

Та казвам, в живота има един живот, ние го наричаме механически живот, дето Господ някой път тури своите плочи.Туй, от което вие сте недоволни, вие сте един папагал в училището и Бог е турил своите плочи да се въртят, да слушате, докато един ден ще дойде да провери, че вие сте научили хубаво парчето. И тогава ще ви тури друга плоча. Тъй щото сега имате една плоча, друга, трета.

Сега, когато Соломон видя това, казва: „Затова аз рекох блазе на умрелите, които са вече умрели, нежели на живите, които са още живи (2. стих). – И казва още: – А по–добър от двамата е, който не е бил още (3. стих). – И казва: – Блазе на онези, които никак не са се родили още.“

Сега да обясним малко по–конкретно, защото то е доста философски. Но той казва: „Блазе на онзи, който е влязъл в гостилницата и е излязъл, и е влязъл.“ Но онзи, който е влязъл в гостилницата и не е ял, и е излязъл? А по–блазе на онзи, който никак не е влязъл в гостилницата.

Но питам сега, каква разлика има между онзи, който е влязъл в гостилницата и се е наял, и онзи, който е влязъл и не се е наял и е излязъл, и онзи, който никак не е влязъл. Хубавото е, че поне, който е влязъл вътре и като е прочел закона: тук, който е без пари, господарят му показва пътя навънка да излезе. Значи ще излезеш навънка. Хора без пари тук не могат да останат. А този, който никак не е влязъл в гостилницата, поне тази грубост не я е изпитал никак. Той е свободен човек. И той си ходи свободно навънка. Той не е опитал благото на гостилничаря, но не е опитал и неговата грубост.

Та сега трябва да знаете, че на земята вие сте от много умните. Вие мислите, че като влезете в живота... Но животът е една гостилница и там е писано: с пари ще ядеш, без пари – от вратата вън. Когато някой път ви се случи някое голямо нещастие, че не можете да ядете, това показва, че сте от сиромасите. И показват ти пътя навънка. И питате: „Защо така?“ Защото пари нямате. Напълнете джоба си, че като влезете, да си имате. Ама вие на мене ще ми кажете. Вие си имате една стара теория. На гостилничаря казвате: „Вие познавате ли баща ми?“„Не познавам.“ „Ама той е знатен, той е виден!“ „Даже името му не съм чул тук.“ А в тази гостилница е днес с пари, утре без пари.

Но туй „утре“ никак не идва. Сега тази школа потребна е за разбиране.

Ако искате да разберете, да влезете в живота, трябва да разбирате основните закони, с които животът се регулира. За да бъдете един щастлив човек, вие трябва да разбирате закона на щастието. Аз гледам сега, Кришнамурти има една книга, в която той се мъчи да убеди хората, понеже неговата задача е да направи хората щастливи. Казва: „Елате, аз ще ви заведа при моя възлюблен.“ Но не вървят хората. Той ще ги заведе, но те не вървят. Къде ще ги заведе? Кришнамурти където и да ги заведе, на земята щастие не може да има. Да ги заведе, значи да имат неговото разбиране. А много мъчно се предава вътрешното разбиране. Метафизически толкова забутана е тази идея, че самата идея остава смътна. „Елате, казва, е мене.“

Питам тогава, Кришнамурти кой заведе при неговия възлюбен? Вие ще кажете: „Ние не се нуждаем от разясненията.“ Прави сте, но да се разбере една идея – той поддържа закона на безличното. А вие ще разберете, той казва, човек не трябва да води един личен живот, безлично трябва да живее. Под думата
„безлично“ той има едно съвсем ново понятие. И Кришнамурти, който иска да заведе хората да ги направи щастливи и който се стреми да живее безличен живот, той сам не е постигнал още това. Той сам се облича много хубаво, много модно, много модерно, както аз съм облечен и нашарен. Че туй безличен живот ли е? Туй, което проповядва, в неговото облекло има едно противоречие. И той, като говори на хората, противоречие има в неговото говорене. Защото туй, което говори, той и сам не вярва. Или най–малкото не е намерил думи, с които да изкаже тази велика истина, да бъде понятен. Той казва – човек трябва да бъде безличен, но той е много хубаво облечен. И после той не живее още безличен живот, той се пази от жените като от вряла вода. И много е прав. Пази се от тях, защото, като дойде една жена, тя ще иска да го прегърне. Тази ще го прегърне, онази ще го прегърне, тази се влюбила в него, онази се влюбила и най–после неговото учение... Съвсем друго ще почнат да искат от него – Кришнамурти да ги направи щастливи по обикновения начин, по който хората стават щастливи.

Например ние искаме един човек да ни предаде своите мисли, да ни остави своето богатство, да ни даде нещо от своя вътрешен живот и т.н. Туй е неразбиране. Че то е още едно насилие. Например християнството от толкова време казва – Христос умря заради нас. Че е умрял, то е негова работа. Но умрял е заради нас. А че ние трябва да грешим и да ядем в гостилницата, и да го караме той да плаща заради нас, то е едно неразбиране на учението Христово. Ние ще съгрешим и казваме:
„Той Христос ще ни прости.“ Днес един грях прощава, утре друг грях. Това не е правилно разбиране. Христос казва: „Както ме е Отец научил, тъй и аз ви научих.“

Питам, как ви е научил Христос? Вие, които искате да ядете на сметката на Христа, говорили ли сте с него? Съгласен ли е той на туй учение? „Ама един проповедник е казал така.“ Имате ли някакъв документ с него, че работите на негова сметка, че с него може да ядете и пиете постоянно? Нямате. Слушате един проповедник, който е дал тълкувание на един стих и казвате: „Така ми казаха, че Христос е казал тъй.“ Възможно е да е казал Господ тъй. Възможно е, но ако не е казал? Тогава, ако влезнете в една гостилница, в която правилото е така: „Днес с пари, утре без пари“, какво трябва да направите тогава? Бръкнете в джоба си, ако имате пари. Правилото е да седнете и да се наядете хубаво по всичките правила. И тогава вие ще се запознаете с гостилничаря, той ще ви каже: „Заповядайте, нас ни е много приятно да имаме такъв клиент, ти тук ще ядеш.“ И ти ще кажеш: „Много е добър този гостилничар, много учтив, отлично готви.“ Но влезете вътре, бръкнете в джоба си, нямате нито пет пари. За да не опитате горчивините на този гостилничар да ви покаже пътя навънка, какво трябва да правите сега? Да ви кажа как трябва да се измъкнете из гостилницата, без да ви обиди. Кажете ми вие, вие как мислите? Като влезете в гостилницата, какво трябва да направите? Някой от вас ще каже: „Аз ще му проповядвам.“ Но има друг един закон, който казва: тук се проповядва, след като се наядеш, но преди да си ял, ти не можеш да проповядваш. И ако речеш да проповядваш, преди да си ял, ще ти покажат пътя навънка. Сега, щом нямате пари, какво трябва да правите в гостилницата вътре? Е, казвате, тъй и тъй е казано: който няма пари, да не яде. И какво трябва да прави? Е, спечели пари, че яж. Нали така? Или иди да работиш. Вие ще кажете на гостилничаря: „Господине, чух че във вестниците има едно обявление, че във вашата гостилница вие се нуждаете от един слуга. Аз съм един слуга и дойдох да ви се представя. Не може ли да услужа на вашите свещени гости? Не съм от гладните, но искам да прислужа, да се науча как ядат хората.“ И почни да услужваш. Изходният път е този.

И той ще ми покаже какво имам да правя. Тогава той ще те погледне и ще ти покаже мястото, което заслужаваш. Ако не, ще ви покаже пътя навънка. И в природата – който има, ще седне да яде, който няма – ще се опретне да работи. Аз ви показвам един закон в природата. Който има, ще седне и ще яде, а който няма, ще каже: „Във вестниците е публикувано, че сте имали нужда от прислужник. Аз съм един такъв.“ И господарят ще ви покаже, и вие ще почнете да служите. И няма какво да опявате като някой обран поп, че служите в тази гостилница. И сега някои от вас сте недоволни от живота, че бял ден не сте видели. Вие оставете това. Разберете, светът е гостилница, в която с пари се яде. Без пари се слугува вътре, да спечелиш. И като слугуваш целия ден, него ден гладен ще бъдеш. И като спечелиш нещо, господарят ти ще ти плати и ще те изпрати навънка. И на другия ден можеш да влезеш да ядеш. Но най–първо ти ще слугуваш. И преди да си работил, ти нямаш право да ядеш. Нищо повече.

Сега според вашето разбиране вие ще кажете: „Къде е Божията любов, Божието милосърдие, правда?“ Оставете се с вашите стари разбирания, греховни разбирания. Тия разбирания родиха всичките разногласия, противоречия. Всичките злини, които днес има между хората, са родени все от тия неправилни разбирания в живота. Любов, любов, но в името на любовта се върши нещо, което не е любов. И все за любов се говори, за правда, все за човечество, но се вършат други неща, противоречия. Понеже основният закон е: с пари се яде, без пари се работи. Имаш пари – ще седнеш да ядеш. Сега ще преведеш какво означават парите. Първото обяснение на физическото поле, това са парите. Второто положение, на което трябва да преведеш парите, или равносилното на парите в един по–висш свят, това е знанието. Ти нямаш право да ядеш, преди да имаш знание. Да идеш да работиш, значи ще идеш най–първо да добиеш знанието. И след като добиеш знанието, ти ще знаеш как да ядеш. Сега това е вторият превод. Първият превод с пари, вторият превод със знание.

Та казвам, ако ние нямаме знание в живота, тогава как ще ядем ние от благата на самия живот? Не е позволено това. И Ева се опита да яде без пари. Сега второто изяснение. Ева се опита да яде без пари и какви бяха лоши последствията. И ядоха без пари и двамата, но казаха: „Вънка! С пари!“ И когато Господ каза на Адам и на Ева: „От това дърво няма да ядете“, понеже тук с пари се яде. От това дърво се яде само с пари. И второто положение – само който има знание, само той може да яде. Който няма знание, не се позволява. Той трябва да работи. Който няма знание, значи няма пари не се позволява. Той трябва да работи. Сега това е едно обяснение. Има и още по–далечни обяснения. Но понеже вие вървите по пътя на онова механическо разбиране, вие сега имате разбиране, че като дойдете в света, вие искате да ви прислужват като на един княжески син – дето отидете, всичките врати да ви са отворени. И вестниците да пишат само за вас. Е, хубаво. Вие така искате. Законът в света е, като влезете в един дом, тия хора имат едно пиано, ще ви поканят да посвирите едно класическо парче. После ще те поканят в друг дом. Ще идеш като княжески син. Но тия хора обичат изкуството. Ще ти дадат перо и книга, да нарисуваш нещо за тях. Ти ни бъкел не знаеш, ще си отидеш. После на трето място ще идеш на гости. Но те са поети, ще ти дадат един албум, да им напишеш нещо. Ти не знаеш.

Питам, ти, в който дом влезеш, все ще покажеш своето невежество. И ще кажат: „Голям простак е този княжески син!“ И всичките съвременни хора са големи простаци, и всичките религиозни хора са големи простаци. Първокласни простаци, които казват: „Синове Божии сме, – казва – чада Божии сме ние.“ И след туй тия чада ги виждаш какви ли работи не правят, от нищо не разбират. Това може да направи, онова може да направи. Той седи и всичките княгини, колкото ги искаш. И те казват така: „Е, какво знаеш?“ Е, нищо не зная, но хората не постъпват право. И тогава вие виждате практиката. Аз тълкувам, онзи вол е влязъл
в гостилницата и като няма пари, казва: „Господине, нямате ли нещо за ядене?“ И гостилничарят го впрегне да оре цял ден на нивата. И този вол днес оре, но на следующия ден ще бъде с цилиндър и фрак. Ще седне на масата и ще яде. Днес е вол, утре ще бъде господин с цилиндър. И вие ще кажете: „Почтен господин. Ама той целия ден ора, за да яде.“ Сега, като ме слушате, ще кажете: „Това е унижение в живота.“ Унижение е това, че не разбираме. Който разбира, не се унижава. Унижението е не че някой е станал вол, унижението е това, че той не разбира, че е вол. Има много хора, които са волове, без да знаят, че са такива.

Та ще ви приведа онзи пример. Умира един турски бей. Ще разкажа един разказ. В Цариград е това, в един цариградски вестник. И като умира, той мисли, че ще иде в онзи свят, в рая. Но като умира, въвеждат го в една магарешка форма, в едно магаре го тургат вътре. Вижда магарето това и тръгва. Потегля магарето и той върви с магарето заедно. Хваща го един дърварин и го натоварват. Той обаче мисли, че в тази магарешка форма ще го познаят хората. Обаче карат магарето с дърва в същия дом, дето той е живял. Отиват, но магарето не иска да влезе вътре. Теглят го, не влиза. Казва си – ще го познаят тук. Минава един дервиш, който казва: „Аз ще го накарам да влезе, но ще ми платите колкото искам.“ И той се приближава до магарето и му казва: „Те не те познават, че си ти.“ И магарето влиза тогава. И онези се чудят какво е казал дервишинът на магарето, тайната каква е. Няма да те познаят, че ти си в това магаре. Никой няма да те познае. И магарето влязло. Вие по някой път се срамувате, че какво ще знаят хората за вас. Няма да ви познаят. Вие в магарешката форма никой не ви познава. Влизайте си вътре и излизайте, никой няма да ви познае кой сте вие, те не знаят. И по–добре, че не ви познават.

Сега тия малките работи изнасям, за да се пречистите, да имате една чиста мисъл, понеже с онзи ропот, който сега има в душата ви – целият свят е пълен само с един вътрешен ропот. В нас, в душата ни – ропот, ропот. Всеки казва: „Това не е право, онова не е право.“ Че на кому е станало туй, което иска? Ама каза
– виж царят как заповядва. Царят заповядва, и на него му заповядват. Онзи каруцарин заповядва на конете с камшика, но и на каруцаря му заповядват. Онзи взводният заповядва на взвода си, и на него заповядват. И всичките заповядват. И не знаят откъде е тази заповед. И всички хора са под заповед. Тебе ти заповядват – ще ядеш, искаш – не искаш, ще ядеш. И ако не ядеш, господарят, който те е пратил да ядеш, ще ти наложи да ядеш на общо основание. И после казва господарят – ще идеш да спиш. Ще си хвърлиш дрехите. М ти ще ги хвърлиш. После пак ще станеш.

Питам, кой от вас е свободен, който да прави туй, което иска? Ти си станал музикант. Защо? От обич към музиката ли? Не. Да си изкараш прехраната. Ти си станал поет. Защо? Пишеш на хората, но искаш да ти платят за това. Ти си станал проповедник. Защо? Даже ти си станал майка, да роди няколко деца, че на стари години да те хранят. Казва: „Аз родих няколко деца.“ Де е онова съзнание, че ти иде в света да изпълниш волята на онзи, който те е пратил на земята. Ти казваш: „Уповах се на Бога.“ Не са лоши тия работи, но ние имаме едно неразбиране. Туй разбиране е право за по–нисшите царства, така е, но човек, който е направен по образ и подобие на Бог – другояче трябва да разсъждаваме ние. При всичките условия аз трябва да бъда доволен. И за всичките противоречия, които стават в моя живот, за мене, разумния човек, трябва да има друго изяснение. Аз като слушам тия плочи, които се въртят, те са за децата. Аз им зная произхода. Срещнал съм се с тях, които са ги писали и знаят оригинала на плочите къде е.

Та казвам, има едно противоречие. Влязъл съм в гостилницата, пък пари нямам, не зная какво да правя, как да изляза навън. И след като излезеш, казваш: „Той животът няма смисъл.“ Животът, гостилницата без пари, няма смисъл. И животът без знание няма смисъл.

Сега не разбирайте, че аз искам да отричам вашия живот. Аз за сегашния ваш живот и дума не правя. Сегашният живот, какъвто и да е, той е живот на плочите. Хубави са тия плочи, нямам нищо против плочите. Но казвам, в новото разбиране от тия плочи вие ще научите много обикновени работи. Папагалите и те се научават да пеят тия арии и песни по грамофоните. Но ако искате да влезете в истинския живот, трябва да напуснете плочите. И трябва да научите добре да пеете без плочи. Може би някой казва – и един ден и децата ще ги учат плочите. Ще влезнат там в училището, ще турят плочите, и те ще почнат да преподават азбуката. Това дете, като му говори плочата, ще се научи най– после да говори. Но друго е като дойде онзи оригинал, учителят, който създава плочите. Другояче е като имате реалността на нещата. А реалността ще познавате по едно нещо. Тя никога не повтаря два пъти едно нещо. Туй, което не се повтаря, е реално, туй, което се повтаря, е преходно. Ако страдате, то е в една преходна форма и ако се радвате, пак е в един преходен живот. И когато се радвате и изгубвате радостта си, вие сте в един преходен живот. Туй, което е постоянно, не се губи. Радостта и скръбта, които се сменят. Това показва, радостта е граница на един свят, който е преходен. Вие трябва да влезете в един свят, дето тия граници не се сменят. Да дойдете до едно положение, дето вашата радост да не се сменя, в скърби и скръбта ви да не се сменя. Христос казва: „Сега скръб имате, но ще дойде време, когато аз ще ви видя, и тогава скръбта ви ще се промени на радост. И ще влезете в разбирането на живота.“

Та онези от вас, които можете да разберете, сега всеки от вас може да ви заблуди. Вие искате да сте щастливи. И аз туря една плоча, и тя казва: „Вие сте нещастен, глупав човек в света.“ И почне тази плоча да се върти: „Ти си най–глупавият човек, ти си най–глупавият човек.“ И ти повярваш в това нещо и станеш глупак. На другия ден туря другата плоча: „Ти си най–умният, ти си гениален.“ На третия ден туря пак другата плоча: „Ти си глупак.“ И най–после ти се заблудиш, не знаеш, казваш: „Един ден съм глупак, един ден съм гениален, трети ден съм праведен, втория ден съм грешен.“ И вие сте в света на постоянните промени. Той е този свят, той е на забавленията, но не го считайте за реален. И не казвайте: „Защо Господ направи този свят тъй?“ Преходният свят Господ не го създаде, други същества са го създали. Този, който създаде тази гостилница, дето пише „Днес с пари, утре без пари“, тази гостилница не е направена от Господ. Той е умен, казва да не го лъжат, тук с пари се яде, а който няма пари, да работи. „И още видях аз всеки труд и всяко сполучено дело, че затова му завижда ближният му“ (4. стих). Затова в света всеки завижда. Ти завиждаш на един човек, който е влязъл в гостилницата, който яде, понеже има пари. И ти му завиждаш. Но той казва: „Аз вчера орах“ (5. стих). „Безумният сгъва ръцете си и яде плътта си.“ Ами че целия ден като седиш и сгъваш ръцете си и се тровиш, и ставаш – и нямаш пари. Ходиш, виждаш, навсякъде приятели работят. Нали ядеш плътта си. Нямаш разбиране. Някой казва, че бил на земята чужд. Че чужд ще бъдеш, щом влезнеш в една гостилница и нямаш пари. Ще бъдеш чужд, щом нямаш знание. Щом имаш пари, ще бъдеш свой. Щом имаш знания, ще бъдеш свой.

И тогава питам, ако вие не разбирате Божиите пътища и не разбирате неговите закони, и не ходите по неговите заповеди, питам, можете ли вие да бъдете щастливи? Само разумният син, който разбира волята на баща си, който служи на духа на баща си, който служи на любовта на баща си, който изпълнява волята на баща си, може да бъде щастлив човек.

Та сега аз превеждам щастието на Кришнамурти. Аз го превеждам: като влезеш в гостилницата според учението на Кришнамурти, трябва да имаш пари. Щом нямаш пари, трябва да работиш. Щом спечелиш, ще влезеш, иди, яж. Щом спечелиш, щом искаш да влезеш, трябва да имаш знание. Значи безличният живот. И той е прав. Казал ти някой, че ти си невежа. Кришнамурти казва: „Туй да не те смущава, ако ти не постъпваш справедливо.“ Ти трябва да знаеш всяка една твоя постъпка, в дадения случай постъпваш ли справедливо. Защото, ако ти, както постъпваш и нарушаваш своя мир, ти не можеш да бъдеш щастлив човек. Ако ти не владееш своята мисъл, своето чувство и своята постъпка, как можеш да бъдеш щастлив човек? Не можеш да бъдеш щастлив човек.

Сега искам да разберете право. Ще кажете – аз разглеждам дълбоко нещата. И ще кажете, че той много се облича, нали така? Че ако той се облича много, е лошо, но ако той съвсем се съблече? То е пак същото. Някой може да ходи гол. В него има друго съзнание. И ще ви обясня с един малък пример. Един от Сократовите ученици, след като слушали дълго време своя учител, че трябвало много скромно да ходят, да не бъдат облечени много, да бъдат облечени малко неглиже, да не обръщат внимание на света, той един ден се облякъл със скъсани гащи и се виждаха голотиите му. Погледна го Сократ и му казва: „Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти гащи.“ Ти и
съдрани гащи като носиш, можеш да бъдеш горделив, и като си облечен много хубаво – пак. Можеш да си добър, и хубаво като си облечен. И може да си добър, и да си гол.

Та тия неща трябва да държите в разбирането на Божиите пътища. Три неща помнете. Всичко туй аз го свеждам в три неща. Да се ръководиш от Божия дух. Да се ръководиш от Божията любов. И да служиш според Божия закон. Или другояче казано: да служиш на Божия дух, да служиш на Божията любов и да изпълняваш Божия закон. Да служиш на туй, не да търсиш одобрението на хората, но онова, което правиш, и за тебе да е право, и за твоите ближни да е право, че който види, че така, един художник, който рисува хубаво, или един скулптор, който хубаво е нарисувал една картина, да каже: „Хубава е тази картина.“ И всеки музикант, който има хубав тон, ще кажат за него: „Хубаво свири този човек.“ Реалното е всеки човек, който го слуша, да каже: „Правилно е туй.“

Та сега ви пожелавам да знаете кое ви мъчи. Като гледате, да знаете кой ви измъчва. Казвате: „Много ми е тъжно.“ Да знаете кое ви измъчва. И помнете примера: в гостилницата трябват пари, трябва знание. В сегашния ви живот трябват пари и трябва знание, без които, ако ги нямате, ще ви покажат пътя навънка.

Станете сега.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява. “
(Три пъти)

Деветнадесето утринно слово
3 март 1935 г., неделя, 5 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder