НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Развитие на справедливостта

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Развитие на справедливостта

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, може, хора, живот, бъде, сега, бог, мисъл, казва, баща, път, форма, богр, дишане, всички, правилно, майка, свят ,

Общ Окултен клас , София, 27 Февруари 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва" „Духът Божи"

Ще прочета част от трета глава на Послание към филипяните (от 1 до 16 стих).

В тази глава се говори за обрязване. Има един обряд на обрязване, който беше даден на Авраама. Проповядва се, че всеки израелтянин трябва да се обрязва. Апостол Павел въстава против обрязването. Останалата част от главата ще си прочетете сами.

В живота ни има неща съществени, а има и неща преходни. Вземете например едно средство, без което сега хората не могат да прекарат живота си, парите. Те са едно благо, нали? И колко престъпления могат да се вършат за такова благо! Да кажем, че някой взел сто лева, двеста лева, триста лева. Този порядък не е Божествен. Той е човешки порядък. Изсичането на парите е едно удобство за хората. И счита се за морално, когато с пот на лицето си изкараш пари, а пък считат те за престъпник, когато бръкнеш и ги извадиш от някоя каса. В какво седи престъплението? Един казва, че откраднал парите. В какво седи престъплението на кражбата? Това спада към един човешки порядък. Това престъпление, то е външен порядък на нещата, това е буквата на закона.

Някой път човек може да се заблуди. Вземете онези хора, които говорят гладко, мекичко, сладичко. Добрите хора имат качеството да са мекички, сладички, но някой път и най-опасните хора, и те имат този характер и са мекички. После ние смятаме, че онзи човек, който е груб, е лош. Действително грубостта изобщо се приписва на хората, които са неразвити, грешници, но някой път грубите хора са много по-добри, отколкото меките. Той може да ти каже отвън нещо грубо, може да ти каже: „Да те не гледам", но когато те посрещне, ще те посрещне добре. Сега някой път ние се спираме и казваме: „Защо нещата са така и така?" Това е формата, външната страна на нещата. Външната форма не представлява реалността. Вътрешното, то е принципът, с който живеем, вътрешното, то е реалността, към която се стремим.

Например, ние говорим за Божията любов, но тя си има своите форми, а всяка форма е подложена на изменения, формата може да изгуби своето значение. Например, някоя форма може да ти се втръсне. Вземете сладките работи: ядеш сладко днес, утре, всеки ден - до втръсване. Втръсването показва, че формата е изгубила вече своето съдържание и този принцип търси друга форма. Вземете формата на детето. Най-първо майката иска да има дете и се радва на това дете. Но детето радва майка си само година-две, три и ако формата на детето след три години не се измени, майката започва да се чуди защо е така. Като се минат три години и това дете не расте, майката пита: „Какво става с това дете?" Тя иска да се измени това дете.

Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие." Какво е подразбирал Христос с израза „като малките деца"? Под думата „дете" Христос разбира това, което няма високо мнение за себе си. Едно дете не е като един стар човек, нищо не може да [се] преподаде на един сто и двайсетгодишен старец. Каквото му кажеш, той ще каже: „Аз много знам, аз съм го живял." Като му говориш за обществения строй, той ще каже: „Аз го знам", а като му говориш за семейството, за наука, той ще каже: „Аз го знам това." Някой път и хората в религиозно отношение казват: „Аз това знам, онова знам."

В какво седи едно престъпление? Има богати хора, които са добри. Аз казах веднъж, че богатите хора са по-близо до Бога, а сиромасите - по-далеч. Една сестра каза: „Как така? Обърка ми се ума, объркаха се всичките работи в мен. Аз досега мислех, че бедните хора, сиромасите хора, са по-близо до Бога, а богатите са далеч." Има богати хора, които са близо до Бога и има сиромаси хора, които са близо до Бога. А има и богати хора, които са далеч от Бога, има и сиромаси хора, които са далеч от Бога.

Онези, които са близо до Бога, по какво се отличават? Те считат, че богатството, което имат, не е тяхно, но Божие. Всеки, който счита, че богатството му е Божие, той е близо до Бога, и всеки, който счита, че сиромашията му е дадена от Бога, и той е близо до Бога. А всеки, който счита, било богатството му, било сиромашията му, че са негови, той е далеч от Бога. Богатият, който е далеч от Бога, за да се приближи до Бога, той трябва да се откаже от богатството си. Този богатият, когато се откаже от богатството си, ще стане сиромах, който е близо до Бога. Значи в един живот грешните богати, за да се спасят, стават сиромаси. И те считат, че сиромашията им е дадена от Бога. Няма ли да бъде смешно да се пазариш при баща си и като му работиш, да ти плаща? Той може да плаща на слугата, но срамота е да се пазари със сина си. Синът никаква заплата няма да вземе. Каквото бащата благоволи да даде, синът ще приеме. Синът трябва да каже: „Каквото баща ми благоволи да даде, добре. Ако не, аз пак ще му работя."

Трябва да се разясни вътрешният принцип. Например вие правите известно добро - да кажем, че сте много милостив, много учтив. Аз съм виждал учтиви кожодери. Като отидете в Лондон и в други градове, в големите хотели като влезете, ако имате пари, ще треперят над вас, ще ви вземат палтото, обущата ще ви изчистят, кофа вода ще ви донесат, чиста покривка ще ви турят, ще запалят печката. Но питат дали джобът ви е пълен. Всичкото това почитание имате, ако сте богат. Щом усетят, че сте сиромах, то този богатият хотел е затворен за вас.

Да кажем, че някой човек е много милостив, той е хотелджия. За пари ли посреща той хората или без пари? Това е един вътрешен анализ сега. Всеки един от вас ще анализира себе си, за да разбере нещата. Не да се самоосъжда, но за да има право познание. Някой път вие носите някои идеи, които не са ваши. В живота трябва да имате известни постижения и за това трябват усилия. В този живот вие към какво се стремите? Казвате: трябва да живеем по закона на любовта. Знаете ли какво нещо е любовта? Неопределена е тази работа. Аз имам за мене си едно правило. Човешката мисъл може да бъде права само когато се влияе от закона на любовта. Никога човешката мисъл не може да бъде права, чиста, ако не се влияе от закона на любовта, няма какво да доказвам това. Това е за мен правило: чистата мисъл се влияе от любовта. Щом дойдем до чувствата, те не могат да се влияят от любовта. Чувствата трябва да се влияят от Божествената мисъл. Нашите мисли са прави и чисти тогава. Следователно любовта пречиства мисълта ни, а Божествената мисъл пречиства нашите чувства. Някой казва: „Да дойде Божията любов да се всели в нашето сърце." Най-първо трябва да се пречисти хубаво мисълта. Тя да е под влиянието на Божията любов.

Някой казва: „Аз имам любов." Имаш известно чувстване, а чувстването не е любов.

Имате двама праведни на земята. Като ги съберете заедно, както са и двамата положителни, с достойнство, те не могат да се обичат. Двама праведни господари не се обичат - и единият, и другият иска да бъде господар. Обаче един праведен господар и един праведен слуга могат да се обичат. Между тях има съотношение. Вие казвате: „Трябва да се живее в Христа." Но най-първо вие господар ли искате да бъдете или слуга? Законът е такъв, че в едно общество само един господар може да има. Между двама господари винаги ще има един спор. Едно тяло има една глава, главата е господар. Тогава гърдите, стомахът се подчиняват на главата. Иначе всякога целият този ред се обръща наопаки. Един господар има тялото.

Вие казвате: аз трябва да бъда господар на себе си. Всички хора казват така. Ако станете всички господари, тогава кой ще ви слугува и какво ще придобиете? Под думата „господар" се разбира един, комуто някои слугуват. Ако никой не ви слугува, тогава не сте господар.

Вие казвате: „Какъв е смисълът на сегашния живот?" Нима мислите, че сегашният живот е разумен? Сегашният живот, в който сега живеем, ще стане един ден безсъдържателен, сегашните форми ще станат безсъдържателни. Било е време, когато човек е носил рога, но един ден са му отнели рогата. Не ги иска, ритва тези рога. Било е време, когато човек е имал опашка и си въртял опашката и това било у него мода, но дошло едно време и си казал: „Не ми трябва опашка." Сега човек е останал без рога и без опашка. С това изгубил ли е той нещо? Някой казва: „Имал ли е човек опашка?" Имал е.

Българинът казва: „Аз не искам да бъда опашка." Не иска да бъде последен в живота. Иска да бъде пръв. Първа е главата. Всички могат ли да бъдат първи? И може ли без опашка? Аз говоря в друг смисъл. Щом ти си един слуга, ти си опашка. Човек се е освободил от своята опашка, но в духовния свят е още с опашка. Ти не си разбрал законите. Те трябва да се разберат.

Някой казва: човек да има пари. Та какво ще постигне с парите? Ще дойде един ден, когато парите ще бъдат така безсъдържателни, че няма да имате нужда от тях. Но кога? Някои от вас искат да кажат, че без пари не може. При сегашните условия не може. Щом парите изчезнат, те трябва да се заменят с нещо друго. С какво ще се заменят? Много проекти могат да се турят, но всъщност един практически метод не е измислен още. Няма още практически метод, който да замести парите.

Сегашните европейски народи, колкото пари имат, ги задържат в себе си. Сегашният социален живот е дошъл до едно място и много социални форми са изгубили своята цена. Хубаво, щом едно нещо изгуби своята цена, ти трябва да намериш друго. Щом не можеш да живееш в една къща, ти трябва да преминеш в друга къща, която е по-хигиенична. Един ден ще влезете между съвършените. И в ангелите има несъвършенство, и в тях има степени, и те искат да се променят. Един ангел иска да стане архангел. Един архангел има стремеж да стане друго нещо. С всяка форма е така. Един светия не се задоволява с това състояние, в което се намира. Един светия, който е достигнал до тая форма, той не е доволен вече от нея.

Снощи аз видях един български музикант кавалджия. Той свири българските песни. Вложил е голямо изкуство. Гледам как в устата си разпределя въздуха, знае как да изкара въздуха, знае какви тонове да вземе със своя кавал, а не го взема две октави. Десет години той е пасал овцете и как издълбоко е изучил той това изкуство да свири с кавал. В Европа като е ходил, учил е от съвременната хармония. Някой път свири тихо, някой път силно, модулира: ту силно, ту тихо, ту нежно. Всеки човек си има нещо много повече от това, което външно показва. В човека има един кавал в гърлото му, който струва хиляди пъти повече, отколкото всички кавали взети заедно. Ако работи с този кавал, той би правил чудеса.

Вие не се спирате върху думата „любов". Казвате: „Да обичам." Това е мечешко говорене. И казвате: „Правда." Това е мечешко говорене. Казвате: „Трябва да живеем добре." Че как ще живеем добре? За да живеете добре, трябва да имате парици, баща ви и майка ви трябва да бъдат богати. Аз като ви гледам, някои от вас сте раждани при много бедни условия - баща ви е бил закъсал. А пък някои от вас сте раждани при отлични условия - баща ви и майка ви са били разположени добре умствено и душевно и вие, благодарение на това, носите един отличен организъм с хубава гладка кожа. А пък някои, които са раждани при лоши условия, кожата им е груба. Гледайте да омекне малко кожата ви. Меката кожа е един добър признак. Кожата е един орган за възприятия. Този човек с мека кожа има фини възприятия. Меката кожа е много по-добър проводник на живота, отколкото грубата кожа. Кожата играе важна роля.



В съвременното християнство са изпаднали в буквата на нещата. Някой казва: „Трябва да бъдем добри." Ти не можеш да бъдеш добър, ако твоят стомах не функционира правилно; ти не можеш да бъдеш справедлив, ако твоите бели дробове не функционират правилно, и ти не можеш да обичаш, ако твоят мозък не функционира правилно.

В дишането трябва да има една дълбока линия. Дишането да не върви по една права линия, а по една такава линия. Защо е така? Тази втората линия на чертежа е хубава при дишането. Ние виждаме, че даже и светлината се движи вълнообразно.



Ако ти, в своята мисъл, не можеш да слизаш и да се качваш, ти не мислиш правилно. Ако ти се плашиш от мъчнотиите в живота, ти не можеш да мислиш правилно. Мъчнотиите са долина, в която слизаш, а благоприятните условия са възвишения. Мъчнотиите не са нещастие, те приличат на бомби. Ти ще минаваш край мъчнотиите и няма да ги бараш. Всяка мъчнотия е една бомба и като я бараш, тя ще избухне. Мъчнотиите са много хубави, те показват пътя, по който ще вървиш. Не се занимавай с въпроса да разрешаваш мъчнотиите. Ако някой разрешава мъчнотиите, трябва да е специалист, който разбира и той трябва да извади всичкия пироксилин* [* пироксилин (гр.) - силно избухливо вещество с широко приложение в пиротехниката за изготвяне на бездимен барут] и да остане само външната форма на мъчението. Тогава можеш да го носиш и вкъщи. Но това са отвлечени работи. Да не се откланяме.

Ти казваш: „Ние като отидем на онзи свят." Ти на онзи свят ще учиш. Трябва да дишаш правилно. Ако не дишаш правилно, ти ще обидиш този-онзи, ще се скараш с всички хора, а трябва да бъдеш търпелив. За да бъдеш търпелив, трябва да живееш правилно. Дълбоко ще дишаш, а не така плитко. (Учителят прави опит за плитко дишане.) Ти вървиш и пъшкаш: ох-ох. Това показва, че се качваш нагоре, има баир, по който се качваш. Казваш: „Господ ще уреди тези работи." Кои работи ще уреди? Кои работи ще уреди Господ? Работите, които човек не може да уреди, като стане невъзможно да ги уреди, тогава ще се обърне към Бога, към Божествения ред на нещата. Най-първо ние всички трябва да се запретнем да поправим нещата.

Най-голямото богатство, което човек има, това е неговото чело. Има разни чела. На някои хора косите им са обрасли даже близо до веждите, имат чело само два сантиметра. Ти със своята мисъл трябва да повдигнеш тези косми. Не да оголее главата ти, но на челото ти не трябва да има никакви косми. Така чрез челото си ще възприемаш знания от умствения свят. Чрез челото ще схванеш какъв е Божественият свят. Челото е Божественият свят. Всеки има една друга област от веждите до долния край на носа. От долния край на носа до върха на брадата е човекът животно. Ако цялото лице е обраснало, вие нямате животно, но имате един човек в много примитивно състояние. У някои хора тялото им е обраснало с много косми - космати хора. Тези хора са енергични, но косматият човек светия не става. За да стане човек светия, космите му трябва да паднат, само донякъде да има човек косми. Човек не се нуждае от косми по цялото тяло. Тези малките косми имат друго предназначение. Вземете житото, то може да бъде до метър или до метър и половина високо. Ако това жито израсне до двайсет-трийсет метра нагоре, какво ще правите с него? Големите косми са като големите дървета. Отгоре на главата е още потребно гористо място. Веждите са граница, която отделя Божествения живот от човешкия. Не искам да се простирам върху подробности, защото се изваждат погрешни заключения. Тънките вежди „гайтанлии" показват фино чувство, интуиция, вътрешно схващане, а пък дебелите вежди показват чувство към материален живот. Има различни форми на вежди и всяка от тях говори за характера на човека. Вие не сте правили изследвания, не знаете какво значи дебелината например на веждите. В повестта „Тарас Булба" се казва, че веждите на Тарас Булба били толкова големи, че той трябвало да ги вдига нагоре. Дебелите вежди показват един човек, който е влязъл съвсем в материалния живот. Той мисли за нивата, за житото, за къщата и прочее. Той казва: „Не ми разправяйте за отвлечени работи." И мисли колко крави, колко овце има, и разглежда всичко от практическо гледище. Казва: „Жена ми е деликатна кокона, а трябва да е мускулеста."

Вие казвате: „Човек трябва да бъде здрав." Здравето на човека зависи от лицето. Човешкото лице е най-хубавата книга, която аз зная. Няма по-хубава книга за четене от човешкото лице. Но за да я четете, трябва да бъдете много учен човек, и безпристрастен. Тя е красива книга. Не е лошо да изучавате и лицата на животните, макар че са обраснали в косми. Човешкото лице е крайно интересно за изследване, като оставим всичките противоречия. Всяко едно лице представлява цяла една история на ред поколения, които са писали върху него. Стига да знаете, има какво да четете.

Тези ясновидци, които предвиждат нещата, четат просто по лицето. Те имат представа и за онзи свят. В онзи свят и аз съм бил и съм дал много контрасти, за да обясня онзи свят. Онзи свят е неподатлив, не може така просто да се обясни. Ако влезете в онзи свят, ще видите, че формите бързо се менят. Ще видите един човек в една форма, следващия момент ще го видите в друга форма. Като се загуби една форма, втори път вече не може да я намерите. Като загубите баща си в духовния свят, не можете да го намерите вече. В следващия момент той се е изменил, друга форма е взел. Може да е взел формата на някое дете, на някое цвете или на някой скъпоценен камък. Там формите са постоянни и всички си приличат, като ги погледнете, от единия край до другия, всички си приличат, не можете да ги познаете. И затова хората там не могат да се мразят. Щом някой ви обиди - но не с такава обида, каквато има тук на земята, но с деликатна, например, че ви погледне както не трябва, и в този момент става невидим. Той се скрива, не можете да го видите. За да не влезе в грях, той ще хвърли тази форма, ще влезе в друга и ще ви погледне меко, нежно и вие ще кажете: „Колко ме обича." А пък оня, който ви е обикнал, той е същият, който по-напред не ви е погледнал както трябва. И като ви погледне втори път и вие уж запомните това лице, в следващия момент той пак ще си измени формата - ще вземе друга форма. А пък сега, като остареете на земята, като ви турят сбръчкана кожа, вие не можете да я измените. Дори бръчките се увеличават и казвате: „Остаряваме вече."

Ще ви дам едно правило, за да не остарявате: не дръжте в ума си стари хора, за да не остарявате. Нищо повече. Не се заблуждавайте от външната форма на стария човек. Аз съм виждал малки деца на четири-пет години, но имат линии на един старец. Стари линии са тези, които не са подвижни. Попът, като носи черно расо, какво иска да каже? Сегашното духовенство какво трябва да прави? Трябва да хвърли черните раса, те са станали стари и ужасни вече. Трябва бели раса да сложат.

Не дръжте в ума си старите образи. Вие държите вашия баща в ума си, като бил стар. Че вземете портрета на баща си, когато е бил момък, преди да се е оженил за майка ви и такъв го дръжте в ума си. И дръжте образа на майка си, преди тя да се е оженила, когато е била на деветнайсет години. Дръжте в ума си образа на майка си и баща си, преди да са се оженили, за да бъдете млади.

Казано е: почитайте баща си и майка си. Баща ви и майка ви са проводници. Баща ви е проводник на Божията любов. Неговата мисъл е проводник на Божията любов, а пък сърцето на майка ви е проводник на Божията мисъл. Така че от майка си няма да научите любовта. Някой казва: „Майката дава любовта." Не, майката взема любовта от бащата, а бащата взема мисълта от майката. Дръжте в ума си баща си, когато е бил млад, а не като се е оженил за майка ви. Благодарете на баща си, че е станал проводник на Божията любов, за да ви изпрати Бог на земята, и благодарете на майка си, че е станала проводница на Божията мисъл, за да ви дадат тази форма.

Казано е: „Човек е създаден по образ и подобие Божие." За да не остарявате, трябва да пазите Божественото. Божественото е, което не остарява. Та дръжте младостта вътре в своето съзнание. Трябва да правите упражнения.

Казвате: „Като отидем на онзи свят всичко ще се оправи." Не разрешавайте въпроса с онзи свят. Разрешавайте въпроса с този свят. Дойде ви едно изпитание, дишайте правилно. Ако при големи мъчнотии дишате плитко, тогава дишането ви е слабо. Като дойдат големите мъчнотии, поспрете се и дишайте дълбоко. Ако искате да упражнявате влияние върху животните, дишайте дълбоко и концентрирайте мисълта си и тогава те няма да ви направят нищо. Ако дишате правилно и мислите правилно, не могат да ви направят нищо, защото правата мисъл е Божествена, а когато Божествената мисъл функционира, злото нищо не може да направи. То винаги напада слабите хора. Въшките кого ядат? Слабите хора. Въшка в праведен човек не влиза, а бяга оттам като от чума. Трептенията на праведния човек са такива, че въшките бягат от него. И да я турят на главата му, тя бяга. Има хора, които дървеници не ги ядат, а пък има други, които дървениците ги намират. Един американец влязъл в един хотел, в който имало дървеници. Той носел петмез и като започнали да го нападат дървениците, той полял петмеза наоколо и всички дървеници, които пъплели, се залепнали за петмеза.

Когато мислите за баща си и майка си дръжте формата на Божията мисъл. Не може да си представяте Бога в една и съща форма. Бог е най-красивото нещо, което човек може да види. И в Него трептенията са такива, че Той съдържа всичките форми в Себе Си. И Той е нещо плюс, нещо повече от тези форми.

Някой път мислите за някого лошо и казвате: „Как го търпи Господ?" Вие, като видите, че някоя въшка се е качила на някой светия, казвате: „Как Господ търпи въшката?" Няма какво Господ да ги търпи - светията ги търпи. Господ чрез въшките опитва ума на светията. Ако въшките живеят на главата на светията, той не е светия. Ако бягат от главата му, той е на правия път и е почнал да става светия. Вашите погрешки и недъзи са въшки и ако те живеят на вас, ако тези недъзи не ви оставят, това показва докъде сте достигнали. Ако обаче погрешките бягат от вас, това показва, че имате вече известен прогрес в живота.

Това, от което трябва да се пазите сега, е следното: не да се страхувате, новият живот трябва да се разбере. Трябва да направите едно различие между стария и новия живот. Любовта е новият живот. Мъдростта е новият живот. Истината е новият живот. Свободата е новият живот. Знанието е новият живот. Животът е новият живот. Милосърдието, кроткостта и въздържанието са новият живот. Всички най-хубави работи са новият живот. В музиката това, което не е статическо, то принадлежи към новия живот. А пък всички отрицателни неща в света са старият живот.

Питам сега: ако вие сте един богат човек и никому не сте направили добро, какво ще ви допринесе вашето богатство? Богатството ви е дадено, за да си направите приятели и ако не давате, вие сте страхливи. Всичката ви надежда е в богатството. Казват за някого: „Той е голям скъперник." Имате десет лева и ги държите в касата, а друг има милиони в банката и не дава. И двамата са еднакви, и двамата са скъперници. Когато нямате нито пет пари и като бръкнете в джоба си, не намирате нищо, да кажете: „Аллах керим."* [*Аллах керим (тур.) - Добър е Господ. Каквото даде Господ.]

Ще ви приведа един анекдот. Един младеж и един богат се срещат. Младежът казва: „Аз пари не искам." Богатият казва: „Как така може да се живее без пари?" „Аз имам само едно изкуство, с което в зор-заман** [** зор-заман (тур.) - крайна нужда,] ако дойде до него, мога да си изкарам средства. Но решил съм да не държа за парите." И богатият иска да обърне този младеж, да го тури в правия път. Казва му, че трябва да спестява пари. Момъкът му казва: „Баща ми беше богат, аз се отказах от богатството, понеже виждам, че ако остана в това богатство, не мога да прогресирам. Аз обичам баща си и майка си заради парите и се отказах от парите, да видя мога ли да обичам баща си и майка си, и учителя си за самите тях." Богатият му казал: „Как така без пари, ще умреш от глад." Младият казал: „Колкото за гладен, аз вярвам в Господа." „Какво ще вярваш в Господа, ти гладен ще умреш и оттатък ще минеш. Харесвам те, добър момък си, но криво мислиш." Вика го вкъщи, дава му стая, легло. На другия ден дъщеря му заболява. Викат един лекар, друг лекар, консулт. Дванайсет лекари се събрали и не могат да помогнат. Момъкът казва: „Има една стара баба, която ме въведе в едно изкуство. Аз нося едно лекарство със себе си. Мога да излекувам твоята дъщеря." И той изважда своето шишенце, дава й три капки от това лекарство и момата оздравява. Той казва на богатия: „За тези три капки другите лекари какво щяха да ти вземат?" „Най-малко десет хиляди долара." „Значи аз нося три капки. А богатите хора, които заболяват, самите те или дъщерите им, достатъчно е да дам три капки, за да имам средства. Аз не искам сега никакви средства от тебе, но искам да покажа любовта и това, че можем да живеем без пари." Може да живеете, но ако носите едно изкуство. Кои са тези капки? Това са вашите мисли.

Ако ти нямаш самият постоянна мисъл за Бога, а се колебаеш и казваш: „За мене ли Бог ще се грижи!", това е друг въпрос. Ти ще вярваш. Могат да дойдат мъчнотии, всички мъчнотии в света да дойдат, за да те смутят. Колко неща влизат в ума ти, само за да те спънат в твоята права мисъл, но ти трябва да устоиш.

Не е ли хубаво да се подмладиш - да допуснем, че ти си на петдесет-шейсет години - да се подмладиш, да се върнеш назад с трийсет години, не е ли хубаво? Дойдеш вечерта вкъщи и казваш: „С жена си не мога да живея." Защо? Защото искаш жена ти да ти бъде слугиня. И тя не иска да живее с теб. Защо? Защото тя иска да й бъдеш слуга. Днес животът в семейството седи на тази основа, кой да бъде господар и кой да бъде слуга. Има къщи, в които жената трябва да бъде господар и има къщи, в които мъжът трябва да бъде господар. Който е по-способен, той да бъде господар. Жена, на която сърцето се направлява от Божествените мисли, тя трябва да бъде господар, а пък ако на мъжа умът се направлява от Божествената любов, сърцето на жената се направлява от Божествената мисъл, тогава мъжът да бъде господар, а жената слуга. Тогава мъжът да каже, още преди да се оженят: „Аз искам да бъда господар, а ти ще бъдеш слугиня. Ако приемеш, добре. Аз така го чувствам сега. Ще направим договор. И ако не можем да живеем така, аз ще се откажа от моето господаруване."

Но ти като станеш господар, слугата ти да е доволен от тебе, така доволен, както онзи учител, който започва с първо отделение. Как разкрива буквите? Най-напред разкрива една буква, после друга буква и прочее, най-първо гласните, и после съгласните.

Някои от вас искате да бъдете господари в обществото, а някои искате да бъдете слуги. Сега колко души искате да бъдете господари, дайте си кандидатурата, също и колко души - слуги. Засега в училището ние имаме само една служба - за ученици, а за слуги и за господари нямаме места. Така е и в училището, в което сте сега. Отвън можете да бъдете господари и слуги, но в училището тук не се позволява да бъдете господари и слуги. Ученикът сам ще слугува и сам ще господарува на себе си и ще учи. Това е за тук, но не налагайте този порядък навън. Вън, в обществото, ще се подчинявате на други закони. Там социалният строй е съвсем друг. Положението, което заемате като ученици, не го смесвайте със социалния строй, който днес съществува, не го свързвайте със семейството, в което живеете. В социалния строй ще се подчинявате на законите, това е необходимо за вас. Не можете да избегнете това.

Някои проповядват вегетарианството. Но да допуснем, че няма никаква вегетарианска храна - няма нито ябълки, нито круши, нищо. Без вегетарианството коя храна ще ядете? Малко риба, както ескимосите. Грешно ли е да се яде риба? Грешно е да ядеш риба при хубавите плодове. Грешно е да ядеш месо при хубавите плодове. Но когато няма някой път плодове, и риба ще ядеш, и месо ще ядеш.

Не се спъвайте. Вие някой път проповядвате и искате да оправите света. Казвате: „Като дойде Царството Божие на земята." Оставете тези въпроси. Царството Божие не може да дойде при този порядък днес. Царството Божие може да дойде в моето сърце, в моята душа, но в сегашния порядък е невъзможно - хората си живеят, както знаят. Има богаташи, те виждат, че имат известни отношения с работниците, които отношения трябва да поправят, и търсят един начин сега. В тях е заработило съзнанието, те правят опити.

Казвате за някого: „Двайсет години неговият характер не се е изменил." Няма какво да се изменя неговият характер, но трябва да се предизвика хубавото у него. Най-първо в един човек не се старайте да създадете характер. Да има човекът характер - идеята е права, но основата е крива. Този човек има хубави заложби от миналото, но поради известни стечения на обстоятелствата неговият прогрес е спрян. Сега вие ще премахнете тези условия, които са пречили, за да може Божественият ритъм пак да подеме своята работа. Вие имате едно сърце. Турете един благороден подтик у него и го оставете свободно. Някой път вие вземете човека и го учите: „Да не крадеш." Хубаво, я поставете вашите деца при сладкото и им кажете: „От това сладко да не вземате." Има ли престъпление в това, че детето бръкнало с лъжицата и взело малко сладко? Няма. Никакво престъпление няма, че е изяло сладкото. Няма нищо.

Сега ще ви дам една задача: за десет дни ще дишате дълбоко. Десет дни по три пъти на ден. Сутринта, като станете, ще дишате дълбоко. Сутрешното дихателно упражнение ще трае пет-десет минути. На обяд и вечер - също. Значи по половин час ще употребявате за дишане през тези десет дни. През това време ще забравите всички други работи. Станете малко по-рано. Ще забравите, че сте чиновник, че имате тази или онази работа и ще почнете да дишате. Идеята ви при дишането ще бъде: „Да бъда справедлив." И с това ще излекувате нетърпението, което имате. Някой път не можете да търпите един човек. Като ви говори, не можете да го търпите. Искате да му ударите една плесница, но той може да ви удари две плесници, понеже е по-силен. При упражнението ще си турите двете ръце на корема, дето е пъпът и ще направите дълбоко дишане.


Ако пъпът се мръдне малко напред, тогава имате дълбоко дишане. Ако не се мръдне пъпът, не дишате правилно, дълбоко. Пъпът трябва да се мърда. От този пъп вие сте се хранили едно време, от този пъп сте яли и пили. Този пъп е работил, а сега не работи. Този пъп ще го накарате да яде пак, ще го накарате да възприема, да върви като фисхармоника* [* фисхармоника (от гр.) - езичков пневматичен музикален инструмент с клавиши]. По-леко ще седнете. Може да бъдете или прави, или на стол. Обърнете се винаги на изток, понеже има две течения - едното от изток към запад, а другото течение от север към юг. Има и трето течение, което иде от слънцето към земята. Едновременно има три течения. И ако вие седите правилно и дишате, вие ще установите равновесието на вашата мисъл. А с течението, което иде от изток, ще установите правилността на вашето дишане. С течението, което иде от север към юг, ще възстановите правилността на вашия стомах. Тези работи ще ги пазите за вас. Не позволявам никому да ги разправяте навън. Ако ги разправяте навън, ще изгубите всичко. То е за вас. Това е наука. Течението, което иде отгоре, трябва да произведе яснота, яснота на правата мисъл, а течението от изток ще произведе онова състояние да не сте нервни, припряни, да дишате правилно. Правотата на човека зависи от неговата дихателна система.

Сега ще започнем дишането. Турете си ръцете на пъпа. (Всички си турят ръцете на пъпа.) Ще кажете така мислено: „Господи, прости ни за прегрешението, че не сме дишали правилно досега. Прости прегрешението, че сме нарушавали правилата, вследствие на това си създадохме лоша карма."

Чрез дишането ще регулирате сърцето си. Ако не дишате правилно, не можете да регулирате чувствата си. Всичкото препятствие е в чувствата на човека. Дишането трябва да започне оттам, а пък мисълта да бъде спомагателно средство на дишането. Сега си сложете ръцете на пъпа, изпразнете всичкия въздух, който има в дробовете, почти нищо да не остане във вашия мех и започнете. (Всички направихме едно дихателно упражнение.)Всичко друго се мърда, но пъпът не се мърда у всинца. При дишането се образува именно тази кривата линия. Над пъпа се намира слънчевият възел, симпатичната нервна система. Чрез дишането тя се урегулира. Щом тя се урегулира, подобрява се стомахът. Значи дишането играе важна роля. Не искам да туря някакво правило, какво може да постигнете. Да се мърда пъпът ви при дишането. Това не е лесна работа. Трудна работа е. Сутринта ще дишате така, на обяд преди дванайсет часа и вечер, преди да си легнете. Ще направите упражнението по всички правила.

Като се занимаваме с дишането, ние се занимаваме със справедливостта. Липсва ни справедливост, несправедливи сме спрямо близките си и спрямо себе си. философи сме. Справедлив трябва да бъде човек, да бъде признателен за онова, което Бог му е дал.

Нека сега да благодарим на Бога за това, че сме дошли на земята. Вие искате да отидете на небето. Ще отидете един ден. Вие не знаете кой ще дойде да ви посрещне. Отсега трябва да постелите пътя, по който могат да дойдат онези, които ви обичат. Аз не съм за външната форма. Непременно трябва да има у вас дълбок стремеж да бъдете справедливи. Ние не знаем кой колко е справедлив, но всеки сам да се радва на своята справедливост. Аз не искам други да се радват. Вие трябва най-първо да се радвате и после другите. Аз ще се радвам на моята справедливост, която прогресира, а вие да се радвате на своята справедливост, като прогресирате. Това може да стане чрез дишането. Дишането е едно от хубавите условия, при което може да се установи едно равновесие и разположение на човека.

„Отче наш"

Двадесет и втора лекция на Общия окултен клас 27 февруари 1935 г., сряда, 5 ч., София - Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, може, хора, живот, бъде, сега, бог, мисъл, казва, баща, път, форма, богр, дишане, всички, правилно, майка, свят ,

Общ Окултен клас , София, 27 Февруари 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder