НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Естественото положение на човешката душа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Естественото положение на човешката душа

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, има, може, сега, аз, път, хора, казва, форма, ревността, свят, можеш, казвам, примес, съм, бъде, тебе, всички ,

Общ Окултен клас , София, 6 Февруари 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва”

Четоха се темите „Едно любовно писмо”.

Вие имате да пишете любовни писма, но има любовни писма, които нямат никакъв отзвук. Има любов, която няма отзвук. Там любовта е потенциално състояние, не расте. Може да се намерите в едно противоречие, например по прекъсването на любовта. Прекъсва се токът. Когато желанията се прекъсват, и вие оставате в тъмно. (Четоха се темите.)

Когато човек говори за любовта, той трябва да бъде като художника, трябва да рисува, което е. Някой път може да рисува нещо, което не е в самия предмет, и той може да го поукраси. Той трябва да представи един предмет такъв, какъвто си е, дотолкова, доколкото вашето съзнание може да го схване. Има любов на бащата към сина или на майката към сина, или после, любовта на някое външно лице, или любовта на някоя мома към момъка. Едно и също лице у бащата поражда едни чувства, у майката -други чувства, у младата мома - други. Значи един и същ предмет се схваща различно. Младата мома ще каже: „Той е млад.” Бащата ще каже: „Той ми е син.”

Всички хора живеят в един преходен човешки свят, гдето нещата не са още установени. Любовта на земята, каквато е сега, не е установена. Тя се изменя. По някой път тя се намира в противоречие и човек сам почва да страда и се чуди дали обича, или не. Но има един свят, дето нещата са постановени и постоянно растат. Например вземете право, или право на любовта. Кой има право да обича? И любовта, и тя си има своите ограничения. Ти нямаш право на земята да обичаш когото и да е. Общият закон казва: „Обичай всички”, но има ограничения на любовта. Значи любовта ти не трябва да бъде такава, че като обичаш някого, да го откъснеш от Духа.

Някой път някои казват: „Трябва да се обичаме.” Това е цяла една наука. За да се обича, трябва да има ред правила. Как трябва да се обичат хората? Сега разбира се, те трябва да се изучават. Аз засягам любовта от едно гледище на човешкото развитие. Любовта е най-здравословното състояние на човешката душа. То е естественото положение, в което душата се намира, тя е здравословното й състояние. Щом се изгуби това състояние, вече се изменят нейните мисли и чувства. Естественото положение, в което човек може да живее, е любовта.

Значи при любовта има един прилив, значи известни сили в природата се вливат в душата. Някой път човек може да затвори този извор, или тази енергия може да престане да се влива в душата и тогава човек изгубва любовта. Любовта може да се изгуби. Това, което ти чувстваш, преставаш да го чувстваш, и това се нарича изгубване. Течението си съществува, но това, което се влива вътре, то изчезва. Има вливане на светлината и в човешкия ум. Престава вливането, престава и мисълта. Има вливане, наричат го инфлукс. Щом престава вливането, тогава престава и чувстването и тогава се намира човек в едно противоречие. И противоречието се състои в това. Тогава човек усеща в живота си една празнота, и в живота нищо не го привлича. Но дойде това течение и животът пак се осмисля. Течението, което идва, осмисля нещата. То ги прави осмислени.

Можем да направим едно сравнение. Когато светлината, която се влива в природата, дойде, нещата се поставят ясни и светът става интересен. И когато тя си замине, веднага светът се забули, настава тъмнина и тогава ние нямаме ясна представа за нещата.

Трябва да пазите две неща. В любовта някой път има примес. Имаш едно чувство или каквато и да е мисъл, и ако твоите чувства изчезнат, в дадения случай трябва да знаеш, че имаш един примес, от който трябва да се освободиш. Любовта ти не е чиста, има примес. Чистата любов се отличава по това, че човешкото съзнание не е раздвоено. Тя е Божествената любов. Може да кажете. Там, гдето няма раздвояване на съзнанието, действа Божествената любов, а там, гдето има раздвояване, има примес от по-долно царство, и вследствие на това в човека се явява едно противоречие.

Ще ви дам една диагноза. Всякога ще гледате съзнанието ви дали е раздвоено. Ако е раздвоено, то има някакъв си примес в течението на любовта - тя е придобила този примес, който е минал през разните области на човешкия живот. И тогава тази любов, която идва във вашето съзнание, носи примес, който не съответства на естеството й. Например може да се породи във вас съмнение. Може да се съмнявате дали онзи ви обича, или не. Това е примес. Някой път се поражда във вас ревността. Това е примес. Те са странични неща. Ти усещаш, че в онова, което обичаш, има едно противоречие и мислиш, че в неговата любов има нещо, което не е такова, което желаеш. Това е примес. В дадения случай как ще обясниш това? Ти казваш: „Аз го познавам.” Как ще го познаеш?

Например да ви приведа следващия случай за самонаблюдаване. Например представете си млада мома и млад момък, който коленичи пред нея и се моли, но това приятно чувство не е нейно чувство. Това приятно чувство, което тя изпитва, е на момъка, което той изпитва. Той се моли на нея и си каза: „Ако тя ми позволи да я целуна, колко ще ми бъде приятно.” А пък тя си мисли, че това е нейно чувство. И ако в дадения случай той си позволи да я целуне, в нея ще стане друга реакция. Тя ще се вкисне, и това вкисване ще бъде нейното състояние. Тя не е готова, защото онзи, който седи пред момата и се моли, той е един просяк. Това е психологически момент.

Някой път казват: „Любовта е за младите.” Някой път хората се срамуват от любовта. Ние казваме: „Бог е любов.” Бог, Който е най-великото същество - любовта постоянно излиза от Него. Той не се срамува от любовта, а пък ние, малките същества на земята, се срамуваме, че изливаме любовта си. Не зная откъде е проникнало това чувстване на срам в човека. Този срам е един примес. Това, от което ти се срамиш, това не е любов. Ти имаш любов, но имаш един примес, който трябва да отстраниш. Ти казваш: „Аз се срамувам от любовта.” Не, не, но има един примес на любовта и този примес трябва да се отстрани. Любовта ти трябва да се пречисти.

Защо този момък се моли на момата да я целуне? Някой ще пита коя е подбудителната причина. Защо някой човек се моли и иска хляб? Той казва: „Гладен съм. Моля парче хляб. Не съм ял.” Той чувства вътре една необходимост от хляб. В дадения случай, от гледището на закона, всеки един от вас съставлява среда или проводник. Човек е проводник на любовта. И всички хора, това са разнообразие от проводници на онези велика любов - тя чрез един човек не може да се прояви. И следователно в дадения случай вие бъдете един добър проводник на любовта, която да мине през вас.

Ако някой се е влюбил във вас, той не се е влюбил във вас. Разгледайте малко обективно въпроса. Когато отидете при някоя чешма, вие не се влюбвате в чешмата, макар че отивате при чешмата, но се влюбвате в онова, което изтича от нея. Вие се влюбвате в някой човек, но не е важно това, което е вътре в тялото, но вие обичате това, което излиза от човека. То е нещо невидимо. Изчезне ли това, което излиза от него, вие не го обичате. Онова, което е текло от него, престава да тече. Между вас следователно не може да има онази връзка и тогава вече имате обикновените отношения. По този начин по някой път се появяват големи противоречия. Казвате: „Идейно трябва да се обичаме.” То е все едно да кажеш: „Трябва да пеем.” За да се научиш да пееш, трябва да се учиш дълго време да пееш, да вземеш вярно тоновете. Някой път между „до” и „ре” вземаш правилно, но между”ре” и „ми” някой път не вземаш правилно. Има известно отклонение и се явява малък дисонанс.

Срамът, ревността, омразата, това са примеси. Средата, през която любовта минава, носи материални частици, които не хармонират с човешката душа, и тогава се появява едно вътрешно брожение и душата иска да ги изпъди навън.

И затова във всички хора трябва да се пречиства любовта. Човек най-първо трябва да пречиства любовта от нейните примеси. Този автор, който привежда един пример, прави своите наблюдения. Някой шаран намразва жена си, не иска да живее с нея, по никой начин не иска да живее с жена си. Любовният закон не ги е съединил. Това, което ние съединяваме, това не е още Божествено съединение, и тези връзки, които ние правим, те са временни връзки. А пък Божествените връзки, това са вечните връзки. Любовта на Божествените връзки преминава от едно същество в друго, от един свят в друг. И смъртта там не е препятствие. Човекът, като премине отвъд, той пак обича съществата, които е обичал. А пък при човешката любов, той, като дойде на земята в друго състояние, престава да обича. Това са временни работи.

Трябва да знаем закона на любовта, понеже любовта е, която дава направление на човешката душа. Ти не можеш да мислиш правилно, ако в тебе втичането на любовта не е правилно. Ако втичането в тебе е правилно, то и мисълта ти ще бъде правилна.

Та казвам сега, тревопасните, месоядните състояния на човека, и те отбелязват две различни епохи на човешката душа. Тревопасното състояние е по-старо. Когато се е проявило сърцето, когато са почнали да действат чувствата, човек е станал тревопасно, а когато е почнал умът да функционира, явило се е месоядството. Следователно всичките месоядци са по-умни, понеже мисълта действа в тях. Месоядството е вече един резултат на човешката мисъл. Ти казваш: „То е по-лесно.” То е съкратен процес. Така аз примирявам месоядството и тревопасането по следния начин - те трябва да се примирят. Корените са месоядци, а пък тревопасните са клоните в растенията. Месоядните са корените, всички груби, необработени сокове са долу в почвата. А пък тревопасните са във въздуха. Та трябва да знаете, че когато вземе надмощие във вас вашият ум, то може да станете месоядци, а ако сърцето вземе надмощие, то тревопасното ще се яви като един естествен резултат.

Аз турям едно ново научно обяснение, и това научно обяснение никъде няма да го срещнете. Според мен месоядството определя епохата, когато се е появил човешкият ум. Тогава се появява и месоядството. Онези същества, които са се подигнали умствено най-високо, те са си позволили да колят другите. И ние виждаме, докато хората бяха в рая, бяха тревопасни, и като излязоха вън от рая, Авел принесе в жертва животно и го заколи. Авел, когото убиха, беше месоядец. И в Каин се яви ревността след жертвоприношението, Каин с хитрина утрепа брата си.

Вие разглеждате любовта там, дето я няма. Всъщност за любовта човек не трябва да говори. Аз например, ако бях един учител някъде, ето как бих работил. Това щеше да бъде моят метод. Аз ако бях селски учител, щях да кажа следното. Като срещна един мъж, ще му кажа: „Да си направиш хубави цървули да ходиш по нивите и всяка вечер да си измиваш краката. За твое добро е това.” И като срещна някоя жена, ще й кажа: „Да се научиш хубаво да предеш и да тъчеш, отлично е това.” И след туй на овчаря ще му кажа: „Това стадо хубаво да го гледаш, хубаво да го храниш, хубава вълна да изкараш.” И това ще бъде встъпителната ми реч. Най-първото нещо - трябва да накараш един човек да мисли. „Нови цървули да си вземеш, не стари. Нови цървули да си направиш. Така.”

В сегашното проповядване на хората казват: „Като отидем на онзи свят, ще живеем така и така.” Този проповедник на онзи свят не е ходил и как живеят там, нищо не знае от това, и проповядва как да живеят на онзи свят. Както описват „онзи свят”, такъв „онзи свят” не съществува. Като отидете в небето, ако имате съмнение, при първото съмнение ще ви изпъдят вън от рая. Или ако имате кашляне. Никакво кашляне няма там. Който иска да кашля - тук на земята. Търговски работи няма в небето. И съдийски работи няма там. Като отидеш да съдиш някого там, ще дойдеш на земята. За женене там не трябва да разправяш, за адвокати там не трябва да разправяш. Там не трябва да разправяш и за своя сан, че си бил владика и прочее. За какво трябва да разправяш там?

На оня свят противоречието седи в следното. Ако си напълно гол, ти си праведен човек. Вие ще кажете: „Как така гол човек!” Вие си представяте гол от гледището на земята. Тука ви е срам. Но що е срам? Срамът е един примес на греха. Вие се пренасяте в онзи свят със същото тяло и със същите недъзи и във вас се заражда срам. Вие мислите, че така е в този свят. Като отидеш на онзи свят, срамът трябва да го оставиш тук на земята. Например мъчна работа е това да минеш гол в един град. В Индия има напреднали същества, които по някой път минават голи, само известна част е покрита малко. Минава той, и като го гледаш, приятно ти става. Има нещо стройно в тялото му. Но това не е за обикновените хора. Сега в Европа се стремят малко да ходят голи и донякъде е хубаво това. Това е развиване на съзнанието. В друго направление се развива съзнанието - човек да се абстрахира. Защото докато човек не ходи малко гол, няма да обръща внимание на вътрешното съдържание на човека, а само на тялото. Сега хората мислят много обективно, обръщат внимание на тялото. А трябва да обръщат внимание на вътрешното съдържание на човека, а не на тялото.

Та казвам сега, има някои работи - много мъчно може човек да устои. Сега това обличане на дрехите е мода. Модата, това показва за в бъдеще добродетелите, които човек трябва да изяви. Сегашната мода не е нищо друго освен едно отражение на добродетелите, които човек трябва да изяви в бъдеще. Има разни парадни шапки, ръкавици и прочее. Всички тези неща са отражение на един вътрешен живот. Ти искаш да носиш ръкавици, за да бъде ръката ти чиста, да не е окаляна, да не е груба. Или някой път слагат един воал на лицето. Представете си сега, че живеете в един свят, гдето само може да чувате, без да виждате. Вие сте близо един до друг - ти чуваш гласа му и той го чува, но ти не го виждаш и той не те вижда, а се чувате. Той ти говори любовно, но не виждаш образа му. Питам тогава, какво ще се зароди във вас? Представете си, че в такъв един свят живеете - чувате се. Сладко, любовно ви говори той, но не го виждате. Вие ще кажете: „Как може да бъде това?” Ще си въобразите това. И тук на земята може да бъде. Да кажем, че сте на телефонна станция и вие слушате хората по телефона, и вие се мъчите да си представите какъв е този, който ви говори. Често по телефона се влюбват. На едната страна на телефонната слушалка е госпожица, а на другата слушалка - господин. „Ало, кой там?” - казва единият и образуват се любовни работи. Говорят си сладки думи и той си въобразява, че е някоя красавица. И тя мисли, че той е един красавец. А пък като дойдат работите до действителния живот, ни най-малко не е така.

Та казвам, ние навлизаме в епохата да изучаваме любовта във форми. Ние вече доста сме изучили любовта на формите и вследствие на това имаме доста големи заблуждения. И за да се освободим от заблужденията на формите, трябва сега да се научим да слушаме любовта, без да видим формите. Да се пречистим. Например ти обичаш Бога, но не можеш да Му сложиш никакъв образ. Бога не можеш да Го видиш в никакъв образ, в никаква форма. Можеш да си Го представиш като човек - един голям, много красив и тъй нататък, но не Го виждаш.

Затова някой път е необходимо само да слушате думите на душата, без да виждате нейната форма. Външното може да отвлече вниманието ви в друго, във външно, направление. Не че е лошо това, но понеже във всяка една форма се ражда едно желание, едно пожелание, то щом видиш една форма, ти ще пожелаеш да я обсебиш, а пък всяко пожелание е едно престъпление. Казано е: „Не пожелай.” Щом видиш една красива форма, ще я пожелаеш. А пък всяко пожелание е навлизане в един свят на погрешки. А пък любовта не е във формите. Този човек може да е красив, обаче течението на любовта може да е грубо. Някои хора са грозни, но имат по-хубави течения на любовта. Любовта във всички хора не е еднаква, теченията на любовта не са еднакви във всички хора, има едно голямо разнообразие. По това се различават хората. Ако почнете да изпитвате любовта на един човек, ще усещате, че има особен оттенък, особено качество, което ви привлича, и това качество вие даже не го усещате. Това са вътрешни качества, това са вътрешни чувствания. Във всеки човек любовта има особен оттенък.

Сега трябва да пазите вашата инсталация. Пазете нервната си система в добро състояние. Човек трябва да пази своята нервна система, своите чувства, за да може да се ползва от това, което се втича в него. Защото, каквато и да е мисълта, като дойде тя във вас, тя става една среда и тогава любовта, която минава през нашите нечисти мисли, тя ще внесе в душата ви нещо от нечистите ви мисли. Любовта е Божествена, но като минава през нечистите ви мисли, тя ще внесе от тези влияния, които на вас не са ви потребни.

Допуснете, че вие си живеете един спокоен живот, радостен сте, весел сте. Един ден обикнете някого и станете кисел. Вкиснете се, станете ревнив, и като видите някого около този, когото сте обикнали, вие ставате недоволен. Неразположен сте, като че имате да вземате нещо. Влезнало е чуждо нещо в душата ви и ще се вкиснеш. Сега трябва да знаеш закона на пречистването.

Онзи, който предизвиква любовта, той трябва да се представи в най-грозната си форма, в която той може да се намери, и тази форма ще го избави от ревността. Следователно, ако вие искате да се избавите от ревността, трябва да изявите най-голямата грозотия, която имате. И тогава друг, като види тази грозотия вътре във вас, няма да ревнува. Ако вие се представите в най-красивата си форма, вие ще го подлудите. Но представете се в такава форма, че да няма какво да ревнува той. Да се представете в такава форма, че да изглеждате не толкова скъпоценен, както си мисли той. Защото ревност има навсякъде, у религиозните хора също.

Има една ревност, която е на мястото си, а всички други видове ревност не са на мястото си. Ревността спъва човека, в когото е развита. И гневът е потребен някъде. В четирийсет часа човек има право един час да се сърди, такава е пропорцията. В четирийсет часа имаш право да се сърдиш с някого. В четирийсет часа имаш право да го срещнеш и да го накажеш - позволено е, в реда на нещата е това. Но всеки човек да го кастриш, няма такъв закон. Или в четирийсет часа можеш да се усъмниш веднъж. Но ако всеки час се съмняваш, това не е естествено положение. Когато се съмняваш, ти не си в областта на сърцето, а в областта на ума, и следователно ти си месоядно животно. Щом се съмняваш, ти си месоядец, а щом не се съмняваш, ти си тревопасен. Щом се биеш, щом се гневиш, ти си месоядец, щом се примиряваш, ти си тревопасен. Когато кажеш: „Знаеш ли кой съм аз!”, ти си месоядец. Не си плащаш данъците, дълговете - ти си месоядец. Плащаш ги - ти си тревопасен. Когато кажеш: „Аз ще ви науча!”, ти си месоядец. Всички месоядци са крайно смели. Като видят някого, се нахвърлят отгоре му и му казват: „Аз имам право всичко да направя! Аз съм закон.” Да кажем, че така прави и вълкът. Но тогава друг един месоядец, който е по-умен от вълка, като чуе това, тегли куршума на вълка. Така месоядците един друг се избягват.

Месоядците винаги се влюбват. Всеки месоядец ще се жени за един тревопасен. Сърцето му тупа, като го хване. И тревопасното почне да живее в него. Някой казва: „Аз не съм месоядец.” Месоядец си. Две състояния има в човека - за няколко секунди ти си в състояние на месоядец и обиждаш другите, но после дойде състоянието на тревопасен и тогава съжаляваш, че си ги обидил. Наранил си някой човек, но после, като излезеш от месоядството, съжаляваш, че си направил тази постъпка.

Та казвам сега: сега трябва да примирявате нещата. Да примирите вътре в себе си тези действащи сили, месоядството и тревопасането. Това са два различни свята. В сегашното състояние човек не може да се развива правилно. Колкото човек да е добър, все ще се разгневи, не зависи от него. Не че не е господар, но ако рече да се въздържа, в него ще настане състояние по-лошо. Той трябва да знае как трябва да се въздържа. Той трябва да е много прозорлив. Някой път искаш да обърнеш някого. Вие сте ревностни, искате да обърнете някоя душа към Бога. Като обърнеш една душа към Бога, тя ще се влюби в тебе и ще тръгне подире ти и ще ти държи сметка. Говори ти колкото искаш, той ще ти каже: „Не ми говори тези работи, аз ги зная.” Аз искам да ви помогна много малко в противоречията, които имате.

Аз съм срещал религиозни хора, които казват: „И Господ не ми помага. Един характер имам опак. Проповядвам на хората, а не мога да търпя жена си и я смушквам, и после съжалявам. И от този дявол не мога да се отърва.” Някой път като че хората те предизвикват. Например някой ти каже някоя обидна дума, а пък ти се спри малко. А пък ти изведнъж реагираш. Тези думи не се отнасят до тебе. Например някой ти каже думата „невежа”. Какво означава думата „невежа”? Где е лошото в думата „невежа”?



Где е лошото сега в думата „невежа”? Няма никакво зло тук - това е едно съвсем повърхностно разбиране. В думата „невежа” няма нищо лошо. А казвате: „Невежа си, голямо невежество имаш.” Ти ще кажеш: „Аз го зная, че съм невежа. Че съм невежа, така е - не зная какво има на слънцето, не зная какво има в дъното на земята, не зная колко земя има в земята, не зная колко милиона растения има, колко животни, колко множество са. Не зная колко пъти духа вятърът през годината, не зная колко лъчи идат от слънцето.” А пък друг ще отговори: „Аз ли съм невежа?”

Сега вземете думите: „Ти си гений.” Някой ти каже тези думи и тебе ти стане приятно. Сега где е гениалността в тези думи? Какво означава „гений”? Гений означава одарен човек. Необикновен е той. Те са много надарени - повече, отколкото обикновените хора. Геният е повече от талантливите. Но ако ти каже някой, че си гений, ти няма да станеш такъв, но тебе ти приятно.

У някои братя и сестри се създава един характер на заяждане - заядеш се някъде. Някой човек си говори, ти го дебнеш да видиш погрешките му. Не можеш да видиш добро, а само лошото, и току го клъвнеш. При мен се явяват сестри и все ми се оплакват от клъвване. Някои казват: „Животно!” Ти не можеш да се стърпиш и веднага искаш да кажеш нещо. Ти си стой спокойно. И тези трябва да имат търпение. Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак. Руснакът казва: „Ничего.” И друг път съм казвал този пример. Срещат се един английски лорд и един руски княз със своите кабриолети в една тясна уличка в Лондон. Руският княз и английският лорд се спират и не могат да се разминат. Руският княз изважда вестник „Таймс” и започва да чете шестнайсетте страници. Лордът изпраща своя слуга и му казва: „Ще бъдете така добри - след като прочетете вестника, дайте ми го и аз да го прочета.” И единият, и другият прочели вестника, и след като го прочели, англичанинът, по-практичен, казал на руския княз: „Ще благоволите да размените кабриолета си - аз ще дойда във вашия, а вие в моя, и така всеки да иде там, гдето отива.” Руснакът казал: „Хорошо.”

Да допуснем, че някой прави една погрешка. Ти чакай този човек, гледай го там и погледни философски. Защо ще се смущаваш? Защото, както и да се смущаваш, има неща, които трябва да станат, има някои неща, които човек не може да ги избегне. Ти ще ги избегнеш в една форма, а те ще се случат в друга форма, по-лоша. Виждаш, че някой човек прави нещо. Не се меси в работите. Попитай съзнанието си, ако си раздвоен. Нищо не му говори. Аз минавам веднъж и виждам, че един българин оре със своите биволи, но ги псува, хука ги. Аз ги гледам и вървя. Дойдох до него и нищо не му казвам, даже и въпрос не правя за това хукане. Казвам му: „Много хубави волове имаш.” Тупам ги. „Хубави добичета са. Каква хубава порода, какви хубави очи имат.” И изведнъж човекът се промени. Не му казвам: „Защо биете добитъка! Не те ли е срам?” И веднага се смени състоянието му. Тогава минавам по-нататък и му казвам: „Някой път ние не можем да оценим състоянието на животните. Ако сме на тяхно място, да ни впрягат, не зная какво би станало с нас.”

Та казвам, трябва едно умение. Някой човек се проявява. Не го спирайте в неговото проявление, само обърни вниманието му в друго направление, понеже, ако го спънеш, това течение ще влезне върху тебе. Може да направите опит. Да кажем, че можеш да учиш някого да не ревнува. Ти спираш неговата ревност, но ревността трябва да се прояви в тебе. Когато Писанието казва: „Не се противи на злото”, тук се подразбира действието на този закон. Щом се противиш на злото, то това зло ще влезне вътре в тебе, и много по-лесно можеш да се справиш с едно зло отвън, отколкото отвътре. Много по-лесно можеш да се справиш с една отрова отвън, отколкото с една отрова вътре в организма.

Ние се намираме в известни състояния, които идат от същества, с които ние сме свързани. Ревността е предадена на нас. От хиляди години тя се е натрупала. Дядото и бабата са били ревниви и след десет поколения тяхната ревност се е натрупала. И ти сега цяла нощ не можеш да спиш от ревност. Мъжът затваря жена си и като се връща, й казва: „Къде си ходила?” Юлар в света няма и греха вие не може да го ограничите.

Та казвам, не е във външното ограничение, но човек трябва да се остави свободен, да види последствията. Има само един вътрешен закон, който уравновесява нещата. Вие трябва да знаете да се справяте с нещата. Понеже в различните хора се събужда умът, и ревността ще се яви. Религиозните хора са много по-ревниви от другите, понеже в тях се събужда повече умът. Същото е и за гнева. Един човек, у когото умът се събужда, повече се гневи. Всякога гневът е един признак на събуждане на човешката интелигентност. Тогава интелигентността не е още в правата посока, това течение не е право. Някой път се дават правила: не се гневи. Щом се окаляш, трябва ти вода. Водата е, която измива калта. Ако някой се изгори, трябва да отмахнеш огъня, възпалението. След това изгореното място ще го намажеш с дървено масло, за да няма горене. Трябва да знаете не да се противопоставяте, но как да се лекувате. Например как ще лекуваш съмнението? Съмнението може да бъде от материален характер, а може да бъде от характер на чувствата или от характер на мисловния свят. Как ще си въздействате сега, за да не се съмнявате? Не че е лошо да се съмняваш, но някой път съмнението може да се обърне на цяло терзание вътре.

Тогава ще пишете върху темата за следващия път, „Как се справям аз със съмнението”. Всеки един от вас да каже едно правило, как той се справя със съмнението. Съмнението у човека се проявява всякога, когато се наруши равновесието между неговия ум и неговото сърце. Когато ти търсиш своето щастие вън от себе си, а не в себе си, има възможност да се роди съмнението.

Следователно трябва да си възвърнеш да търсиш своето щастие в себе си, за да избегнеш съмнението. Ти можеш да се съмняваш дали ще те приемат някъде, или не. Имаш съмнение. Влезнеш в къщата и пак дойде друго съмнение. Почнеш да се съмняваш и казваш си: „Ако ме пречукат тази вечер?” Съмнение е това. Най-първо може да се съмняваш в много лека форма какъв прием ще ти дадат, и като те приемат, съмняваш се, че могат да те пречукат. И тогава, като не можеш да решиш въпроса, като пренощуваш в тази къща, сутринта като станат хората, няма да те намерят вкъщи - ти си офейкал някъде. Изпърво едно съмнение в лека форма, после в по-силна форма и после в такава силна форма, че да не можеш да се справиш лесно със съмнението. Като дойде съмнение в тебе, че могат да те пречукат някъде, у вас се заражда едно желание да избягате. Питам какво го е заставило сега да бяга?

Да направя един паралел между религиозни хора в семейството. В едно семейство дъщерята живее при баща си и майка си. Един ден тя е недоволна и иска да бяга от къщи, не намира смисъл и почва да се съмнява в баща си и майка си, и казва: „Те си уредиха работите.” И не иска да ги слуша вече, и един ден тя избягва. Нещо подобно става някой път и с религиозните хора. Религиозни хора някой път, като живее десет години добър религиозен живот, и казват: „Ние се молихме десет години. Я да отидем в света, да си уредим работите.” Изглежда, че някой религиозен човек е престанал да бъде вече религиозен.

Една госпожа в София ми разправяше следното. Тя ми казва: „Аз се ожених за един евангелист македонец и мислех, че ще живея добре. Но такъв живот живях нещастен. Но сега искам да се оженя пък за един светски човек. Ако го напусна мъжа си, ще се оженя за светски човек. Моят мъж все отваря Библията. Направи нещо, и отвори Библията. Направи друго нещо, и пак отвори Библията. Дотегна ми това нещо. Той е религиозен, но е ревнив, подозира ме.” Един ден я съблича гола и я изпъжда навън. Това е действителен пример - изпъжда я. И тя ми разправя своята опитност. И тя каза още: „Оттам насетне настана в мен една реакция и аз го намразих. Така го намразих, че му казах: „Досега ти ме мразеше, а сега аз те мразя.” И този човек, който беше дотогава така непоколебим, сега почна да плаче и да ми се моли на колене. Аз му казвам: „Не те искам.” Тя го мрази сега. Той седи при вратата и коленичи, и тя му казва: „Не, не.” Той седи отвън с всичкото смирение. Как ще обясните сега това? Сменяват се състоянията, това състояние минава от един в друг. Нейното смирение влиза в него, а пък неговата смелост влиза в нея, сменяват се ролите. Та в дадения случай всеки може да живее, както другият е живял. И тя му казва сега: „Не искам религиозен човек, мъчно се живее с него. Нека да е светски човек, да не е толкова набожен и да не ми чете толкова от Библията. Ако е за четене, и аз ще чета.”

Та казвам сега: пазете се, това са крайности. Нито като жената ще разрешите въпроса, нито като мъжа. Те са две състояния, които се сменяват, но се възпитават и двамата. Религиозните хора имат една слабост. Те най-първо се изолират и мислят, че като мислят за Бога, трябва да се изолират. Не - не се изолирайте от хората. От някои хора може да се изолирате, но някои са ви потребни. Понеже, като дружиш с разни хора, ти от натрупването на разни мисли и чувства - по някой път те ще ви облекчат. Аз съм правил опити и много сполучливи са излизали. Лекувал съм ревниви мъже и ревниви жени. Излекувах един ревнив мъж. Той беше дошъл при мене и ми казва: „Не зная какво да правя. Ревнувам жена си. Стопих се от този дявол.” Казва ми: „Какво да правя?” Казвам му: „Виж тази хубава жена какви хубави черти има.” Той я погледна. Втори ден той пак дойде и ми казва: „Я ми поговори пак за нея.” И ми каза: „Сега вече не ревнувам жена си.”

Човек трябва да има по-широко сърце. Трябва да се отвлече неговият ум, за да стане в него едно поляризиране. Той е фокусирал своето съзнание толкова върху жена си, че той не може да издържа вече и сега енергията се пренася от един фокус в друг. И след време той ми казва: „Благодаря ти. Поолекна ми. Жената, която ти ми показа, тя ме излекува.” Онази, която му показах, тя го излекувала от ревността, и като мисли той за жена си, и онази седи в ума му, и всичката излишна енергия на ревността се отвлича. И жена му иска да му угоди, а на ревнивия човек не може да му угодиш.

Законът е следният. Дойде едно противоречие на ревност в тебе. Внеси в душата си една красива форма, която да отвлече част от енергията, която се е набрала в душата ти, и която няма къде да я пласирате. Да имате един проводник на тази енергия. Тя трябва да излезе навън. Вие не може да я пласирате.

Писанието казва: „Не съдете, да не бъдете съдени.” Тук се крие една дълбока философия. Бог, Който направил всички неща, всяко нещо е турил на мястото си и всичко си има своето място и своята добра страна. И ние, като не разбираме закона, създаваме нашето нещастие. Ти държиш един предмет близо до очите си и така ти закриваш другите неща. А пък ти тури го на известно разстояние от тебе. Ревността показва, че предметът е много близо. Отдалечи го на един, два, три, пет метра предмета, до известно разстояние от себе си.

Ревността често се явява като една спънка в нашия духовен живот. И ще дойде някой път една такава ревност, че да не можеш да се молиш. Някой път не си разположен и казваш, че хората не обръщат внимание на тебе. То са все извратени чувства. Ние можем да ги изменим. В нас може да има натрупване или може би хората, с които сме, не са в една среда. Когато си образувате една добра среда, през която да възприемате нещата и да предавате, тогава ще имате добро разположение. Добра среда трябва да имате. Постоянно трябва да има една обмяна. Много опасно е, когато се образува едно общество десет-двайсет души. Най-първо е много хубаво, но като мине един дълъг период, те се изтощават. Вземете например английски лордове. Те не виреят в Англия, постоянно трябва лордове от долните маси, от по-обикновените хора, да ги повишават в лордове. От лордове лорд не става. Израждат се, измират. Някой прочут англичанин от долното съсловие ще го произведат в лорд.

Та казвам, разширявайте кръга. Да имате широк кръг. Имайте общение с хора от разен характер, а не еднообразен. Например отиваш при един набожен човек, който иска само да се хвали. Той е еднообразен. Или отиваш при някой, който иска само да мисли. И той е еднообразен. Той мисли от причината към последствията. Общувайте с разни хора. Не да бъде човек проводник на разни блага, които Бог е създал, но ти да общуваш с художници, с адвокати, с учители, със земеделци, тъкачи и прочие, с работници от всички положения. Това е истинският път.

Казвам, пишете любовни писма на много хора - на някой работник, на някой лорд, на някой скулптор и прочие. Ще пишеш на поета: „Като прочетох Вашите стихове, в мен се събуди едно ново чувство.” Или ще пишеш на едного: „Много съм благодарен от книгата Ви, която съм чел.” На художника ще пишеш: „Откак видях Вашата изложба, измених своите възгледи за живота - много са хубави картините, които си нарисувал.” На философа ще пишеш: „Като чух Вашата сказка, нова светлина се хвърли в ума ми.” Напишете едно любовно писмо на всички.

Сега колко приятели имате вие? Вашите приятели като вас ли са? Вие ли сте гениални, или вашите приятели са гениални? Вие ли сте талантливи, или вашите приятели са талантливи?

Но за в бъдеще за ревността има един друг лек. Той е следния. Ако жената е ревнива или ако религиозният е ревнив, в какъвто и да е смисъл, ако си ревнив, ще те турят в един аероплан и ще те вдигнат на седем-осем километра в пространството, и ще изчезне ревността ти. Като си ревнив, като те вдигнат с аероплан седем-осем километра, поне за една седмица няма да бъдеш ревнив. И после, като дойде пак ревността, пак ще те вдигнат.

Или другояче казано: като сте ревнив, представете си едно общество, гдето хората живеят добре. Представете си умни хора, които живеят добре. Да допуснем, че вие сте религиозен. Представете си други хора с религиозни схващания, но с широки възгледи.

Изучете различния живот в неговото разнообразие и в най-хубавата му страна.

„Отче наш”

Учителят погледна темите на катедрата. Тези любовни писма трябва да ги пазите.

Деветнадесета лекция на Общия окултен клас

6 февруари 1934 г, сряда, 5 часа

София - Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, има, може, сега, аз, път, хора, казва, форма, ревността, свят, можеш, казвам, примес, съм, бъде, тебе, всички ,

Общ Окултен клас , София, 6 Февруари 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder