НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ценната дума

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Ценната дума

Най-често използвани думи в беседата: човек, свят, може, има, мисли, земя, живот, мисъл, любов, бъдеще, духовния, прави, живее, съзнание, могат, хора, настояще ,

 Утрини Слова , София, 3 Февруари 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

По разбиранията си, хората се делят на стари и млади: старите разбирания ги правят стари, а новите разбирания - млади. И старите, и новите разбирания носят известна опасност за човека. - Кога? - Когато не се прилагат правилно. Срещате хора, които казват: Разбирам това нещо, но не мога да го приложа. Значи, между разбирането и прилагането на нещата има разлика. Също така има разлика между разбирането и тълкуването на нещата. Някой разбира нещо, а не може да го изтълкува, да му даде някакъв превод, всички да го разберат. Това показва, че разбирането е вътрешен процес. За пример, мнозина разбират Притчите, като иносказания, в които се предават житейски мъдрости, но не могат да ги тълкуват. За тълкуването им са нужни сравнения, уподобявания, за които малцина са готови. Притчите са дадени от около три хиляди години насам, вследствие на което някои от тях са отживели вече времето си. Те са подобни на стари, износени дрехи, които трябва или да се изгорят, или да се използват като парцали. Тази е причината, където някои хора не се интересуват от книги, които са изгубили вече своя смисъл. В заключение на това, казваме: Не всичко, от което старият се интересува, може да интересува и младия. Старият се интересува от едно нещо, младият - от друго; невежият се интересува от едно нещо, ученият - от друго; обикновеният човек се интересува от едно нещо, мъдрецът - от друго. В 31 глава от Притчите, Соломон говори за качествата на разумната и добродетелна жена. Той казва, че такава жена е благословение за дома, за семейството, за обществото, както и за цялото човечество. Тази жена и като женена, и като неженена знае, какво прави.

Жененият и нежененият човек представляват временни положения в живота. Жененият представлява богатия, който има на разположение всичко: къщи, ниви, лозя, пари, жена, деца. Той се облича добре, разхожда се със семейството си във файтони и автомобили. Жена му, децата му са горди, не говорят много, не дружат с всички - доволни са от положението си. Нежененият пък е подобен на сиромаха, който няма нищо. Той е сам, без семейство, без къща и имоти. Каквато работа му се отвори, все пеш ходи. Дрехите му са стари и износени, едва се държат на гърба му. Обаче, нито богатият остава завинаги богат, нито сиромахът - завинаги сиромах. Това са преходни фази в живота на човека, чрез които той учи, придобива ценни качества. Колкото повече е страдал човек, толкова по-ценни качества е придобил. Не може човек лесно да стане скъпоценен. Мислите ли, че скъпоценните камъни лесно са станали такива? През големи страдания и мъчнотии са минали те, докато придобият качествата на скъпоценни камъни. Мислите ли, че цветята, които отдалеч издават благоуханието си, лесно са развили своите ценни качества? И те са минали през мъчнотии и страдания. Вие се радвате на цветята, които миришат приятно, без да подозирате за голямата скръб, която те носят в себе си. Не е леко и тяхното положение! С години да стоят заровени в земята, без да могат да се пораздвижат. Не само това, но едва цъфнали, те могат да се порадват на живота си само няколко дни, след което цветът им увяхва.

Като изучавате човешкия живот, виждате, че между човека и цветето има известна аналогия. И човек, като цветето, расте, развива се, цъфти и един ден увяхва. След време и той, като цветето, изчезва. Всички казват, че еди-кой си умрял, т.е. заминал за другия свят. Разликата се заключава само във времето: човек живее повече време на земята, а цветето - по-малко. Като заминава за другия свят, човек остава старата си дреха на земята. Ако го претеглят на онзи свят, ще видят, че е олекнал, както болният губи част от теглото си и става по-лек. Обаче, голяма е разликата в теглото на умрелия и живия, в сравнение с теглото на болния и здравия. За болния казваме, че е отслабнал, а за умрелия, че се е разложил. На онзи свят той тежи едва 30-33 грама. Докато е на земята, човек се стреми да бъде красив, с червен цвят на лицето, пълен, с повече тлъстини, да не е костелив и т.н. Къде ще остави този материал, когато тръгне за онзи свят? Там не приемат дебели, тежки хора, с различни бои по лицето. Като замине за другия свят, доброволно или насила, той трябва да остави красотата си на земята и така да се яви пред лицето на възвишените и разумни същества.

Това, което говоря сега, се отнася за героите, а не за страхливите хора. Страхливите не трябва да слушат, защото ще почнат да бягат; като бягат, ще дигат прах, ще развалят въздуха. Ние сме за физическата чистота, т.е. за чистия въздух на земята. В духовния свят ние изискваме чистота в чувствата, а в Божествения свят изискваме чистота в мислите. Ако на земята лицето ви е чисто, пълничко, червеничко, с такова лице няма да ви приемат в духовния свят. Там се иска друго лице, с особена чистота, красота и цвят. Грамадна е разликата между изискванията на физическия, на духовния и на Божествения свят. Като ученици, вие трябва да изучавате физическия, духовния и Божествения свят и да ги различавате. Физическият свят обхваща формите. Значи, той е свят на формите. Що се отнася до съдържанието на тези форми, казваме, че то е променливо, непостоянно. Много животи трябва да прекарва човек на физическия свят, за да изработи едно ценно качество, което да внесе в духовния свят, като основа на неговото съдържание, да се стабилизира. Ето защо, казваме, че духовният свят подразбира съдържанието на нещата, което е устойчиво, но лишено от друго качество - смисъл. Дълго време трябва да живее човек в духовния свят, за да изработи едно ценно качество за Божествения свят, а именно: да осмисли съдържанието. Това се постига чрез правата мисъл. Ето защо, ние казваме, че човек е дошъл на земята с единствената и съществена задача да се научи да мисли право. Ще кажете, че човек е мислещо същество и каквото прави, непременно се дължи на мисълта. Дали яде, дали се облича, той все мисли. Наистина и това е мисъл, но не онази права, чиста, възвишена мисъл, която твори и съгражда. Докато не дойде до безличния живот, човек постоянно ще се натъква на съблазни и изкушения. Мисъл, която не може да освободи човека от съблазните и изкушенията, не е права, не е истинска. Каква мисъл има котката или друго някое животно? Котката с часове се глади, маже, мие се, мисли, че като нейната красота друга не съществува. Това е заблуждение, това не е мисъл. Всяка мисъл, в която има някакво заблуждение, не е права. Заблуждението пък е свързано с личния живот. Следователно, искате ли да имате права мисъл, освободете се от заблужденията си и от личния си живот. Като изучавате животните, виждате, че те представляват огледала, в които можете да се оглеждате. Човек мисли, че е създаден по образ и подобие Божие и коренно се различава от животните. Има нещо, по което човек се различава от животното, но не напълно. Той се различава по това, че мисли и чувствува и затова казваме, че човек е мислещо същество. Без мисъл и чувство той не може да извърши нито една постъпка. Въпреки различието между човека и животните, Бог се грижи за всички живи същества. Той еднакво задоволява нуждите и на малките, и на големите същества. Може ли и човек да направи същото? Нали казва, че е създаден по образ и подобие Божие? Щом е подобен на Бога, човек трябва да постъпва като Него. Щом срещне някой беден, той трябва да му помогне. Ако има пари в джоба си, ще му даде. Като свърши парите си и срещне друг беден, ще му даде горната си дреха. Ако срещне трети, четвърти беден, на всеки ще даде по нещо от себе си, докато остане гол и бос. - Право ли е това? Питам: Право ли постъпват бедните? Ще кажете, че онзи, който дава, който прави добро, може да остане гол и бос. За него е право, но право ли е за бедните, които го виждат, че сваля последната си дреха, да искат и да очакват от него подаяние? Ето, Христос мина през такъв свят, в който напълно оголя. Той даде всичко на сиромасите, докато съвършено оголя. Той остана само със сандали и с мантия - едно от най-красивите облекла на времето. Ще кажете, че може и без дрехи. И това е възможно. Жителите на един остров във Франция ходят голи, като Адам. Те се наричат нудисти. Ако срещнете такива хора, ще се чудите, как ходят голи. Те са доволни от положението си, но на вас това се вижда чудно. Един европеец пожелал да присъства със семейството си на сватбата на един нудист, който бил от високо произхождение. Сватбарите му казали, че може да присъства, ако той и семейството му се съблекат голи. Понеже желанието им било силно, те приели предложението и се съблекли голи. Ще кажете, че и Адам бил гол в рая. Каква е била голотата на Адам, обаче, не се знае точно. Къде е сгрешил той и това не се знае. Според някои, грехопадането е станало в астралния свят и оттам Адам и Ева, облечени в кожени дрехи, трябвало да слязат на земята. Кожените дрехи представляват плътта, в която астралният човек се облича, за да стане жител на земята.

Съвременните хора се намират в голямо вътрешно противоречие, с което не могат да се справят. Стотици хиляди проповедници в света проповядват Евангелието, тълкуват Го, цитират думите на Христос, но нито един от тях не е дал пример, как трябва да се живее, т.е. как може да се приложи Христовото учение на земята. Казано е, че Бог създаде небето и земята и намери, че всичко беше добро. Хората изопачиха добрия живот, вследствие на което те сами трябва да го изправят. Всяко нещо, което човек е изопачил, сам трябва да го изправи. Докато реката тече по своя естествен път, няма какво да изправя. Отклони ли се от пътя си, тя трябва да се върне назад. Казват, че първоначално реката Нил е текла през Сахара, но след това хората са я отбили от пътя й. Днес реката Нил се влива в Средиземно море. Благодарение на отбиването и, старата египетска култура изчезнала. Оттук можем да извадим следното заключение: Благодарение на отклоняването си от правия път, човек е изгубил ценното в себе си. - Кое е ценното в човека? - Божественото Начало. Той трябва да се върне назад, да отвори пътя за Божественото в себе си и да изправи живота си. Човек може да изправи живота си, само когато намери Бога и Го признае за свой Баща. Обърнете се към Бога като към свой Баща, обяснете Му, в какво положение се намирате и Той веднага ще ви отговори. Какво прави синът, когато се намери в затруднение? Той пише на баща си и на майка си, че средствата не му достигат, че положението му е тежко и помощта веднага пристига. Помощта идва и от братята, и от сестрите. Ако баща ви и майка ви, братята и сестрите ви могат да ви помогнат, колко повече може да се надявате на вашия Небесен Баща. Обаче, човек трябва да има усет към Него, да Го чувствува и да трепти за Него. Няма ли този усет, никакъв отговор не получава. Докато баща ви е на земята, между вас, може да очаквате помощта му. Обаче, как ще ви помага, когато замине за другия свят? И тогава може да ви помага, но вие трябва да имате сетиво, чрез което да се свързвате с невидимия свят. Нямате ли такова сетиво, колкото и да го викате, ни глас, ни услишание. Мнозина се интересуват от онзи свят, искат да знаят, какво представлява той. Както и да се описва онзи свят, не може да си го представим напълно. Естествено на този свят е такова, че не се поддава на описание. Който влезе в духовния свят, той ще разбере, какво всъщност представлява той. Да се говори за този и за онзи свят, това значи, да имаме предвид различните степени на съзнанието. Колкото по-високо е съзнанието на човека, толкова по-ясно е представата му за онзи свят. Само онзи, който има пробудено съзнание, живее едновременно и в двата свята. Съществата, които живеят в онзи свят, са високо организирани. Те живеят помежду си в любов и съгласие. Къщите им са добре планирани, с всички удобства. Те са толкова чувствителни, че без никакво външно радио, влизат в общение със съществата на месечината, на земята, а даже и с тия на най-отдалечените звезди и планети. Те разполагат със свободни билети, да пътуват, където искат. Не познават сиромашията, болестите, лишенията и т.н. В духовния свят всички същества са богати. Кой каквото има, внася го в общата каса, на разположение на всички. Те помагат и на хората, не само помежду си. Като видят, че някой човек страда и се намира в лишение, те веднага му изпращат помощта си. Ето защо, благословението, което хората получават на земята, идва от духовния свят. Там има голямо изобилие, вследствие на което и хората се ползват от изобилието на духовния свят.

Следователно, за да разберете духовния свят, трябва да имате будно съзнание. Значи, разбирането на нещата е въпрос, който има отношение до съзнанието на човека. Ето защо, вън от съзнанието, никакво описание на нещата не може да даде ясна представа за тях. Как ще обясните на хората, какво нещо е грозота и какво - красота? Както и да ги описвате, в края на краищата, те не могат да се ползват от тях. Красивият човек не иска да стане грозен, а грозният иска да стане красив. Оттук вадим заключението: това, което човек иска да придобие и към което се стреми, показва пътя, по който той върви. Щом не иска нещо, той е попаднал в път, който не желае да следва.

Следователно, всяко нещо, което човек желае и към което се стреми, е неговото бъдеще; всяко нещо, което не желае и което избягва, е неговото минало. Погрешките на човека представляват миналото му, доброто - бъдещето, а любовта - настоящето. Какво представлява любовта? Любовта не е нищо друго, освен живот, който изважда злото и грешките на човека вън от него, за да ги види сам и изправи. - Какво представлява грехът? - Живот на свинята. Тя цял ден грухти, рови, търкаля се в калта и очаква да дойде господарят й, да й донесе ядене. Като се храни добре, тя постепенно трупа мазнини върху себе си и очаква деня, когато господарят й ще я пусне на свобода. Идва този ден, но той не й носи свобода, а смърт. С нож в ръка господарят пристига, изважда свинята вън и веднага я промушва. В тежки конвулсии тя пада на земята: душата и отлита, а тялото остава за господаря и в знак на благодарност към него, където я е хранил и поил. Кой човек желае да остави душата си в условията на свинята? Страшни са тези условия. Не си правете илюзии, че господарят ви храни, прави жертви за вас. Той има предвид своите интереси. Мислете и разсъждавайте право, да не попадате в илюзиите на детето, което играе с куклата си, кара я да спи, да плаче, да отваря очите си и мисли, че е жива. Не е жива куклата, защото не расте. Детето може да играе с куклата си, но да не се заблуждава. От време на време нека я измерва, да види, расте ли тя, или не. Ако не расте, то трябва да знае, че куклата е играчка, а не действителност. Сега и на вас казвам: Играйте с куклите си, но мерете ги, да знаете, растат ли, или не. Ако растат, те са живи; ако не растат, не са живи. Едно е нужно на човека: да разбира живота, да различава реалното от нереалното. Малко знание ви е нужно, но реално. Имате ли много знания, но нереални, освободете се от тях. За предпочитане е да имате една Божествена мисъл и едно Божествено чувство, отколкото много човешки мисли и чувства, които всеки момент могат да ви изменят.

На какво може да разчита човек? - На доброто. - Какво представлява доброто? - Бъдещето на човека. Следователно, който живее в бъдещето, той е добър човек; който живее в миналото, той е човек на погрешките, на злото; който живее в настоящето, той е човек на любовта. Докато е млад, човек живее в бъдещето, затова е жизнерадостен, весел, добър. Като стане 40-50-годишен, той се връща в миналото и започва да преповтаря всичко, което е преживял - добро и зло. Той разказва, че е свършил университет, че е ходил във Франция, в Германия, в Америка. Не е важно, къде е учил и ходил, важно е, какво е научил и приложил. Ако говори за американеца, трябва да е придобил нещо добро от неговия характер; ако говори за французина, или за германеца, също трябва да е придобил поне една добра черта от техния характер. Човек трябва да бъде разумно дете, способно да учи, да възприема новото и доброто. Където отиде, трябва да научи нещо добро.

Като не разбират живота, някои го делят на светски и на духовен. Това са окраски на живота, които се определят от съзнанието на хората. Има разлика между светския и духовния живот, но тя се вижда само от хора с пробудено съзнание. Докато е с обикновено съзнание, човек не се различава много, не можете да познаете, какъв е - светски или духовен. За човека с пробудено съзнание, живите същества са степени на съзнанието. Той поставя всяко същество - растение, животно, човек - на своето място. Като види едно дърво, например, той определя неговото място в настоящето и в бъдещето. Той знае, какво представлява дървото днес, но знае и неговото бъдеще. Който не разбира това, казва, че дървото е дърво и всякога ще си остане такова. Обаче, който разбира нещата, гледа на дървото като на същество, което има условия за развитие. Днес е дърво, което приготвя бъдещото си тяло, с по-високо съзнание от днешното. И днес даже съзнанието на дървото е по-високо от това, което си представяме, но е вън от него. Много същества, вън от дървото, се грижат за него, помагат му да приготви своето бъдещо тяло. В това отношение, дървото се намира в положението на малко дете, за което се грижат родителите му, братята и сестрите му.

Някои автори поддържат мисълта, че човек сам се създава. Това показва човешката гордост. Човек сам не може да се създаде. Казано е в Писанието, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Има хора, които правят опити да създадат, т.е. да пресъздадат себе си, но нищо не излиза от тяхната работа. Всъщност Бог работи, а човек взима участие в Неговата работа. Ако мисли така, човек може да се пресъздаде. Обаче, ако мисли, че той е главният фактор в своя живот, нищо не може да направи. Всеки човек, създаден от Бога, има възможност да расте и да се развива. Казано е в Писанието: "Роденият от Бога, грях не прави". Значи, той мисли право. Правата мисъл пък е достояние на Бога. Роденият от Бога има разположение на духа, лесно се въодушевява, готов е за работа. Който сам се пресъздава, той лесно се обезсърчава, губи разположението си, обезверява се, страда, мъчи се, постоянно е недоволен. Кой е виновен за положението му? Вие влизате в една локва, валяте се в нея, а после се чудите, защо животът ви не е добър. Излезте от локвата, влезте в дълбокото и обширно море. Щом напуснете локвата, животът ви ще се подобри. Ако не напуснете доброволно локвата, слънцето ще ви застави насила да излезете вън, на чист въздух. Като изгрее слънцето, локвата ще пресъхне и вие ще се намерите на сушата. Щом излезе от локвата, човек се намира при благоприятни условия.

Както се менят състоянията на съществата, които живеят в локвата и вън от нея, така се менят състоянията на богатия и на бедния, докато научат уроците си. Има едно богатство, от което човек всякога е доволен; има едно богатство, от което човек е недоволен. Когато е недоволен от богатството си, човек лесно може да го изгуби. И сиромашията произвежда два различни резултата в човека. Има една сиромашия, от която човек е доволен; има една сиромашия, от която е недоволен. Следователно, за да се освободи от сиромашията, човек трябва да бъде доволен от нея.

Сега, каквото и да се говори за богатството и сиромашията, това са две състояния, през които човек неизбежно минава. За да се развива правилно, човек трябва да се движи между контрасти: да бъде учен и невежа, богат и сиромах, млад и стар. - Кога остарява човек? - Когато греши. Защо? - Защото постепенно губи смисъла на живота. Тогава и богат, и учен да е, той е недоволен и нещастен. Той влиза в областта на миналото, което преждевременно го състарява. За да се подмлади, човек трябва да влезе в областта на настоящето, да прояви доброто в себе си. Ако иска да разбере живота, човек трябва да приеме любовта. Според мене, любовта е езикът, чрез който Бог говори на хората, да разберат целокупния живот. По-разбран език от любовта няма. Любовта се нагажда според съзнанието на човека, да може всеки да я разбере и приложи. Мнозина говорят за любовта, но не я разбират, защото живеят по човешки. Те не се интересуват за Божествения живот, който има за основа любовта.

Използвайте любовта, както днес се проявява. Използвайте благата на живота, които Бог ви дава и не търсете временни, преходни блага. Ако приемете любовта в сегашната й форма, няма да имате мъчнотии и страдания, които не можете да разрешите. Не се страхувайте от мъчнотии и страдания, от болест и старост, но ги използвайте разумно. Не се страхувайте от смъртта, която води към живот. Ако житното зърно не падне на земята и не умре, само остава. Ако умре, то израства и дава плодове: едно 30, друго - 60 и трето - 100. За предпочитане е смъртта, която носи живот, отколкото живот на куклите, в който няма никакво растене.

Какъв е животът на куклите, не трябва да ви интересува. Това е живот на миналото, който е пълен с грешки и заблуждения. Не се занимавайте и с бъдещето, което е живот на забавите. Само мъдрите хора могат да се занимават с миналото. Само разумните деца могат да се занимават с бъдещето. Обаче, вие трябва да се занимавате с онова, което става днес. Понеже Бог усилено работи в настоящето, то е задача и на човешкия живот. Щом е така, забравете миналото. С него можете да се занимавате едва след 2500 години, когато придобиете мъдростта. Не се занимавайте и с бъдещето, което е задача на разумните деца. Занимавайте се с настоящето, чрез което Бог ви говори днес. Една Божествена мисъл, чрез която любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето. - Защо? - Защото тази мисъл е важна в настоящия момент и може да се реализира. Всяка Божествена мисъл, приета в даден момент, струва повече от всичкото знание на бъдещето. Всяка Божествена мисъл, проникнала в съзнанието на човека в настоящия момент, струва повече от всички земни богатства на бъдещето.

Като говоря за миналото, за настоящето и за бъдещето, някои мислят, че всичко са разбрали. Само това е разбрано, което може да се приложи. Например, как ще разберете човека, който няма определени граници? Как ще разберете човека, който сам себе си не познава? Ще кажете, че знаете, какво мисли човек. И това не знаете. Човек мисли за много неща, но малко нещо придобива от мисълта си. - Защо? - Защото не разполага с дадените качества. Той мисли за миналото, без да е мъдрец. Мисли за бъдещето, без да е дошъл до положението на разумното дете. Мисли за настоящето, но мисълта му е тревожна. Той мисли, как да изкара хляба си, как да се осигури. Само слугата може да мисли за настоящето, да знае положението си като слуга на Господа и да иска да разбере поне една дума от Неговия език. - Кой е езикът на Господа? - Езикът на Любовта. Стремете се всички да разберете и приложите поне една дума от този език. Който научи само една дума, той има всичко на разположение: и богатство, и знание, и сила. Той мисли и чувствува правилно. Това е човекът, който има хурка и знае да преде. Щом изпреде вълната си, ще може да тъче, да изработи платното на своя живот. Това значи, да стане човек мъдър, да стане и разумно дете.

Какво прави мъдрецът? Ако искате да знаете, какво прави мъдрецът, вървете след него, той ще ви научи, как се живее. Един глупец носил на гърба си чувал, пълен с жито и пъшкал под тежестта му. Той срещнал на пътя си един мъдрец. Последният го спрял и го запитал: Къде отиваш, братко? - Нося този чувал с жито у дома си; тежък е, гледам по-скоро да го сваля от гърба си, но се безпокоя, какво ще правя, като го свършим - от глад ще умрем. - Ела с мене, казал мъдрецът, където вървя аз и ти ще вървиш; каквото правя аз и ти ще правиш. - Тежък е чувалът ми. - И аз ще го нося, ще ти помогна. Глупецът тръгнал с мъдреца и гледал, какво ще прави. По едно време мъдрецът видял една голяма, добре разорана нива. Спрял се и казал на спътника си: Сложи чувала на земята. Мъдрецът развързал чувала и започнал да сее житото. - Какво правиш, човече? Житото ми отиде! Ще умра гладен, нямам повече жито. - Сей и ти, и не се страхувай от глад. Напролет нивата ще роди толкова жито, че ще изхраниш и себе си, и ближните си. Остани при мене за известно време и прави това, което и аз правя.

Сега и на вас казвам: Следвайте пътя на мъдреца, да се научите, как да живеете и какво да правите. Не носете богатството си на гърба си, да пъшкате под тежестта му, но посейте го на Божествената нива, да се ползвате от него и вие, както и вашите ближни.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всички блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

15. Утринно Слово от Учителя, държано на 3 февруари 1935 г.

София. – Изгрев.

Ценната дума

Най-често използвани думи в беседата: човек, свят, може, има, мисли, земя, живот, мисъл, любов, бъдеще, духовния, прави, живее, съзнание, могат, хора, настояще ,

 Утрини Слова , София, 3 Февруари 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

По разбиранията си хората се делят на стари и млади. Старите разбирания ги правят стари, а новите разбирания – млади. И старите, и новите разбирания носят известна опасност за човека. Кога? Когато не се прилагат правилно. Срещате хора, които казват: „Разбирам това нещо, но не мога да го приложа.“ Значи между разбирането и прилагането на нещата има разлика. Също така има разлика между разбирането и тълкуването на нещата. Някой разбира нещо, а не може да го изтълкува, да му даде някакъв превод всички да го разберат. Това показва, че разбирането е вътрешен процес.

Запример мнозина разбират притчите като иносказания, в които се предават житейски мъдрости, но не могат да ги тълкуват. За тълкуването им са нужни сравнения, уподобявания, за които малцина са готови. Притчите са дадени от около три хиляди години насам, вследствие на което някои от тях са отживели вече времето си. Те са подобни на стари, износени дрехи, които трябва или да се изгорят, или да се използват като парцали. Тази е причината, дето някои хора не се интересуват от книги, които са изгубили вече своя смисъл. В заключение на това казваме – не всичко, от което старият се интересува, може да интересува и младия. Старият се интересува от едно нещо, младият – от друго, невежият се интересува от едно нещо, ученият – от друго, обикновеният човек се интересува от едно нещо, мъдрецът – от друго. В тридесет и първа глава от Притчите Соломон говори за качествата на разумната и добродетелна жена. Той казва, че такава жена е благословение за дома, за семейството, за обществото, както и за цялото човечество. Тази жена и като женена, и като неженена знае какво прави.

Жененият и нежененият човек представят временни положения в живота. Жененият представя богатия, който има на разположение всичко: къщи, ниви, лозя, пари, жена, деца. Той се облича добре, разхожда се със семейството си във файтони и автомобили. Жена му, децата му са горди, не говорят много, не дружат с всички, доволни са от положението си. Нежененият пък е подобен на сиромаха, който няма нищо. Той е сам, без семейство, без къща и имоти. Каквато работа му се отвори, все пеш ходи. Дрехите му са също стари и износени, едва се държат на гърба му. Обаче нито богатият остава завинаги богат, нито сиромахът завинаги сиромах. Това са преходни фази в живота на човека, чрез които той учи, придобива ценни качества.

Колкото повече е страдал човек, толкова по–ценни качества е придобил. Не може човек лесно да стане скъпоценен. Мислите ли, че скъпоценните камъни лесно са станали такива? През големи страдания и мъчнотии са минали те, докато придобият качествата на скъпоценни камъни. Мислите ли, че цветята, които отдалеч издават благоуханието си, лесно са развили своите ценни качества? И те са минали през мъчнотии и страдания. Вие се радвате на цветята, които миришат приятно, без да подозирате за голямата скръб, която те носят в себе си. Не е леко и тяхното положение – с години да стоят заровени в земята, без да могат да се пораздвижат. Не само това, но едва цъфнали, те могат да се порадват на живота си само няколко деня, след което цветът им увяхва.

Като изучавате човешкия живот, виждате, че между човека и цветето има известна аналогия. И човек като цветето расте, развива се, цъфти и един ден увяхва. След време и той като цветето изчезва. Всички казват, че еди–кой си умрял, т.е. заминал за другия свят. Разликата се заключава само във времето. Човек живее повече време на земята, а цветето – по–малко. Като заминава за другия свят, човек оставя старата си дреха на земята. Ако го претеглят на онзи свят, ще видят, че е олекнал, както болният губи част от теглото си и става по–лек. Обаче голяма е разликата в теглото на умрелия и живия в сравнение с теглото на болния и здравия. За болния казваме, че е отслабнал, а за умрелия, че се е разложил. На онзи свят той тежи едва 30–33 грама. Докато е на земята, човек се стреми да бъде красив, с червен цвят на лицето, пълен, с повече тлъстини, да не е костелив и т.н. Къде ще остави този материал, когато тръгне за онзи свят?

Там не приемат дебели, тежки хора, с различни бои по лицето. Като замине за другия свят, доброволно или насила, той трябва да остави красотата си на земята и така да се яви пред лицето на възвишените и разумни същества.

Това, което говоря сега, се отнася за героите, а не за страхливите хора. Страхливите не трябва да слушат, защото ще почнат да бягат. Като бягат, ще дигат прах, ще развалят въздуха. Ние сме за физическата чистота, т.е. за чистия въздух на земята. В духовния свят ние изискваме чистота в чувствата, а в Божествения свят изискваме чистота в мислите. Ако на земята лицето ви е чисто, пълничко, червеничко, с такова лице няма да ви приемат в духовния свят. Там се иска друго лице, с особена чистота, красота и цвят. Грамадна е разликата между изискванията на физическия, на духовния и на Божествения свят.

Като ученици вие трябва да изучавате физическия, духовния и Божествения свят и да ги различавате. Физическият свят обхваща формите. Значи той е свят на формите. Що се отнася до съдържанието на тези форми, казваме, че то е променливо, непостоянно. Много животи трябва да прекара човек на физическия свят, за да изработи едно ценно качество, което да внесе в духовния свят като основа на неговото съдържание, да се стабилизира. Ето защо казваме, че духовният свят подразбира съдържанието на нещата, което е устойчиво, но лишено от друго качество, смисъл. Дълго време трябва да живее човек в духовния свят, за да изработи едно ценно качество за Божествения свят, а именно: да осмисли съдържанието. Това се постига чрез правата мисъл. Ето защо ние казваме, че човек е дошъл на земята с единствената и съществена задача да се научи да мисли право. Ще кажете, че човек е мислещо същество и каквото прави, непременно се дължи на мисълта. Дали яде, дали се облича, той все мисли. Наистина и това е мисъл, но не онази права, чиста, възвишена мисъл, която твори и съгражда. Докато не дойде до безличния живот, човек постоянно ще се натъква на съблазни и изкушения. Мисъл, която не може да освободи човека от съблазните и изкушенията, не е права, не е истинска. Каква мисъл има котката или друго някое животно? Котката с часове се глади, маже, мие се, мисли, че като нейната красота друга не съществува. Това е заблуждение, това не е мисъл. Всяка мисъл, в която има някакво заблуждение, не е права. Заблуждението пък е свързано с личния живот. Следователно искате ли да имате права мисъл, освободете се от заблужденията си и от личния си живот.

Като изучавате животните, виждате, че те представят огледала, в които можете да се оглеждате. Човек мисли, че е създаден по образ и подобие Божие и коренно се различава от животните. Има нещо, по което човек се различава от животното, но не напълно. Той се различава по това, че мисли и чувства и затова казваме, че човек е мислещо същество. Без мисъл и чувство той не може да извърши нито една постъпка. Въпреки различието между човека и животните Бог се грижи за всички живи същества. Той еднакво задоволява нуждите и на малките, и на големите същества. Може ли и човек да направи същото? Нали казва, че е създаден по образ и подобие Божие? Щом е подобен на Бога, човек трябва да постъпва като него. Щом срещне някой беден, той трябва да му помогне. Ако има пари в джоба си, ще му даде. Като свърши парите си и срещне друг беден, ще му даде горната си дреха. Ако срещне трети, четвърти беден, на всеки ще даде по нещо от себе си, докато остане гол и бос. Право ли е това?

Питам, право ли постъпват бедните? Ще кажете, че онзи, който дава, който прави добро, може да остане гол и бос. За него е право, но право ли е за бедните, които го виждат, че сваля последната си дреха, да искат и да очакват от него подаяние? Ето Христос мина през такъв свят, в който напълно оголя. Той даде всичко на сиромасите, докато съвършено оголя. Той остана само със сандали и с мантия – едно от най–красивите облекла на времето. Ще кажете, че може и без дрехи. И това е възможно. Жителите на един остров във Франция ходят голи като Адама. Те се наричат нудисти. Ако срещнете такива хора, ще се чудите как ходят голи. Те са доволни от положението си, но на вас това се вижда чудно. Един европеец пожелал да присъства със семейството си на сватбата на един нудист, който бил от високо произхождение. Сватбарите му казали, че може да присъства, ако той и семейството му се съблекат голи. Понеже желанието им било силно, те приели предложението и се съблекли голи. Ще кажете, че и Адам бил гол в рая. Каква е била голотата на Адама обаче, не се знае точно. Къде е сгрешил той, и това не се знае. Според някои грехопадението е станало в астралния свят и оттам Адам и Ева, облечени в кожени дрехи, трябвало да слязат на земята. Кожените дрехи представят плътта, в която астралният човек се облича, за да стане жител на земята.

Съвременните хора се намират в голямо вътрешно противоречие, с което не могат да се справят. Стотици хиляди проповедници в света проповядват Евангелието, тълкуват го, цитират думите на Христа, но нито един от тях не е дал пример как трябва да се живее, т.е. как може да се приложи Христовото учение на земята. Казано е, че Бог създаде небето и земята и намери, че всичко беше добро. Хората изопачиха добрия живот, вследствие на което те сами трябва да го изправят. Всяко нещо, което човек е изопачил, сам трябва да го изправи. Докато реката тече по своя естествен път, няма какво да изправя. Отклони ли се от пътя си, тя трябва да се върне назад. Казват, че първоначално реката Нил е текла през Сахара, но отпосле хората са я отбили от пътя й. Днес реката Нил се влива в Средиземно море. Благодарение на отбиването й старата египетска култура изчезнала. Оттук можем да извадим следното заключение. Благодарение на отклоняването си от правия път човек е изгубил ценното в себе си. Кое е ценното в човека? Божественото начало. Той трябва да се върне назад, да отвори път за Божественото в себе си и да изправи живота си. Човек може да изправи живота си само когато намери Бога и го признае за свой баща. Обърнете се към Бога като към свой баща, обяснете му в какво положение се намирате, и той веднага ще ви отговори. Какво прави синът, когато се намери в затруднение? Той пише на баща си и на майка си, че средствата не му достигат, че положението му е тежко. И помощта веднага пристига. Помощта иде и от братята, и от сестрите. Ако баща ви и майка ви, братята и сестрите ви могат да ви помогнат, колко повече може да се надявате на вашия небесен баща. Обаче човек трябва да има усет към него, да го чувства и да трепти за него. Няма ли този усет, никакъв отговор не получава. Докато баща ви е на земята между вас, може да очаквате помощта му. Обаче как ще ви помага, когато замине за другия свят? И тогава може да ви помага, но вие трябва да имате сетиво, чрез което да се свързвате с невидимия свят. Нямате ли такова сетиво, колкото и да го викате, ни глас, ни услишание.

Мнозина се интересуват от онзи свят, искат да знаят какво представя той. Както и да се описва този свят, не можем да си го представим напълно. Естеството на този свят е такова, че не се поддава на описание. Който влезе в духовния свят, той ще разбере какво всъщност представя той. Да се говори за този и за онзи свят, това значи да имаме предвид различните степени на съзнанието. Колкото по–високо е съзнанието на човека, толкова по–ясна е представата му за онзи свят. Само онзи, който има пробудено съзнание, живее едновременно и в двата свята. Съществата, които живеят в онзи свят, са високоорганизирани. Те живеят помежду си в любов и съгласие. Къщите им са добре планирани, с всички удобства. Те са толкова чувствителни, че без никакво външно радио влизат в общение със съществата на месечината, на земята, а даже и с тия на най–отдалечените звезди и планети. Те разполагат със свободни билети да пътуват, дето искат. Не познават сиромашията, болестите, лишенията и т.н. В духовния свят всички същества са богати. Кой каквото има, внася го в общата каса на разположение на всички. Те помагат и на хората, не само помежду си. Като видят, че някой човек страда и се намира в лишения, те веднага му изпращат помощта си. Тъй щото благословението, което хората получават на земята, иде от духовния свят. Там има голямо изобилие, вследствие на което и хората се ползват от изобилието на духовния свят.

Следователно, за да разберете духовния свят, трябва да имате будно съзнание. Значи разбирането на нещата е въпрос, който има отношение до съзнанието на човека. Ето защо вън от съзнанието никакво описание на нещата не може да даде ясна представа за тях. Как ще обясните на хората какво нещо е грозота и какво красота? Както и да ги описвате, в края на краищата те не могат да се ползват от тях. Красивият човек не иска да стане грозен, а грозният иска да стане красив. Оттук вадим заключението: това, което човек иска да придобие и към което се стреми, показва пътя, по който той върви. Щом не иска нещо, той е попаднал в път, който не желае да следва. Следователно всяко нещо, което човек желае и към което се стреми, е неговото бъдеще; всяко нещо, което не желае и което избягва, е неговото минало. Погрешките на човека представят миналото му, доброто – бъдещето, а любовта – настоящето.

Какво представя любовта? Любовта не е нищо друго освен живот, който изважда злото и погрешките на човека вън от него, за да ги види сам и изправи. Какво представя грехът? Живот на свинята. Тя цял ден грухти, рови, търкаля се в калта и очаква да дойде господарят й да й донесе ядене. Като се храни добре, тя постепенно трупа мазнини върху себе си и очаква деня, когато господарят й ще я пусне на свобода. Дохожда този ден, но той не й носи свобода, а смърт. С нож в ръка господарят пристига, изважда свинята вън и веднага я промушва. В тежки конвулсии тя пада на земята, душата й отлита, а тялото оставя за господаря й в знак на благодарност към него, дето я хранил и поил. Кой човек желае да остави душата си в условията на свинята? Страшни са тези условия. Не си правете илюзии, че господарят ви храни, прави жертви за вас. Той има предвид своите интереси. Мислете и разсъждавайте право, да не попадате в илюзиите на детето, което играе с куклата си, кара я да спи, да плаче, да отваря очите си и мисли, че е жива. Не е жива куклата, защото не расте. Детето може да играе с куклата си, но да не се заблуждава. От време на време нека я измерва, да види расте ли тя, или не. Ако не расте, то трябва да знае, че куклата е играчка, а не действителност.

Сега и на вас казвам: играйте с куклите си, но мерете ги, да знаете растат ли, или не. Ако растат, те са живи; ако не растат – не са живи. Едно е нужно на човека: да разбира живота, да различава реалното от нереалното. Малко знание ви е нужно, но реално. Имате ли много знания, но нереални, освободете се от тях. За предпочитане е да имате една Божествена мисъл и едно Божествено чувство, отколкото много човешки мисли и чувства, които всеки момент могат да ви изменят.

На какво може да разчита човек? На доброто. Какво представя доброто? Бъдещето на човека. Следователно, който живее в бъдещето, той е добър човек; който живее в миналото, той е човек на погрешките, на злото; който живее в настоящето, той е човек на любовта. Докато е млад, човек живее в бъдещето, затова е жизнерадостен, весел, добър. Като стане 40–50–годишен, той се връща в миналото и започва да преповтаря всичко, което е преживял – добро и зло. Той разказва, че свършил университет, че ходил във Франция, в Германия, в Америка. Не е важно къде е учил и ходил, важно е какво е научил и приложил. Ако говори за американеца, трябва да е придобил нещо добро от неговия характер; ако говори за французина или за германеца, също трябва да е придобил поне една добра черта от техния характер. Човек трябва да бъде разумно дете, способно да учи, да възприема новото и доброто. Дето отиде, трябва да научи нещо добро.

Като не разбират живота, някои го делят на светски и на духовен. Това са окраски на живота, които се определят от съзнанието на хората. Има разлика между светския и духовния живот, но тя се вижда само от хора с пробудено съзнание. Докато е с обикновено съзнание, човек не се различава много, не можете да познаете какъв е – светски или духовен. За човека с пробудено съзнание живите същества са степени на съзнанието. Той поставя всяко същество – растение, животно, човек – на своето място. Като види едно дърво за пример, той определя неговото място в настоящето и в бъдещето. Той знае какво представя дървото днес, но знае и неговото бъдеще. Който не разбира това, казва, че дървото е дърво и всякога ще си остане такова. Обаче, който разбира нещата, гледа на дървото като на същество, което има условия за развитие. Днес е дърво, което приготвя бъдещото си тяло с по–високо съзнание от днешното. И днес даже съзнанието на дървото е по–високо от това, което си представяме, но е вън от него. Много същества, вън от дървото, се грижат за него, помагат му да приготви своето бъдещо тяло. В това отношение дървото се намира в положението на малко дете, за което се грижат родителите му, братята и сестрите му.

Някои автори поддържат мисълта, че човек сам се създава. Това показва човешката гордост. Човек сам не може да се създаде. Казано е в Писанието, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Има хора, които правят опити да създадат, т.е. да пресъздадат, себе си, но нищо не излиза от тяхната работа. Всъщност Бог работи, а човек взима участие в неговата работа. Ако мисли така, човек може да се пресъздаде. Обаче, ако мисли, че той е главният фактор в своя живот, нищо не може да направи. Всеки човек, създаден от Бога, има възможност да расте и да се развива. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави.“ Значи той мисли право. Правата мисъл пък е достояние на Бога. Роденият от Бога има разположение на духа, лесно се въодушевява, готов е за работа. Който сам се пресъздава, той лесно се обезсърчава, губи разположението си, обезверява се, страда, мъчи се, постоянно е недоволен. Кой е виновен за положението му? Вие влизате в една локва, валяте се в нея, а после се чудите защо животът ви не е добър. Излезте от локвата, влезте в дълбокото и обширно море. Щом напуснете локвата, животът ви ще се подобри. Ако не напуснете доброволно локвата, слънцето ще ви застави насила да излезете вън на чист въздух. Като изгрее слънцето, локвата ще пресъхне и вие ще се намерите на сушата. Щом излезе от локвата, човек се намира при благоприятни условия.

Както се менят състоянията на съществата, които живеят в локвата и вън от нея, така се менят състоянията на богатия и на бедния, докато научат уроците си. Има едно богатство, от което човек всякога е доволен. Има едно богатство, от което човек е недоволен. Когато е недоволен от богатството си, човек лесно може да го изгуби. И сиромашията произвежда два различни резултата в човека. Има една сиромашия, от която човек е доволен. Има една сиромашия, от която е недоволен. Следователно, за да се освободи от сиромашията, човек трябва да бъде доволен от нея.

Сега, каквото и да се говори за богатството и сиромашията, това са две състояния, през които човек неизбежно минава. За да се развива правилно, човек трябва да се движи между контрасти: да бъде учен и невежа, богат и сиромах, млад и стар. Кога остарява човек? Когато греши. Защо? Защото постепенно губи смисъла на живота. Тогава и богат, и учен да е, той е недоволен и нещастен. Той влиза в областта на миналото, което преждевременно го състарява. За да се подмлади, човек трябва да влезе в областта на настоящето, да прояви доброто в себе си. Ако иска да разбере живота, човек трябва да приеме любовта. Според мене любовта е езикът, чрез който Бог говори на хората да разберат целокупния живот. По–разбран език от любовта няма. Любовта се нагажда според съзнанието на човека, да може всеки да я разбере и приложи. Мнозина говорят за любовта, но не я разбират, защото живеят по човешки. Те не се интересуват за Божествения живот, който има за основа любовта.

Използвайте любовта, както днес се проявява. Използвайте благата на живота, които Бог ви дава и не търсете временни, преходни блага. Ако приемете любовта в сегашната й форма, няма да имате мъчнотии и страдания, които не можете да разрешите. Не се страхувайте от мъчнотии и страдания, от болест и старост, но ги използвайте разумно. Не се страхувайте от смъртта, която води към живот. Ако житното зърно не падне на земята и не умре, само остава. Ако умре, то израства и дава плодове: едно – 30, друго – 60 и трето – 100. За предпочитане е смъртта, която носи живот, отколкото живот на куклите, в който няма никакво растене.

Какъв е животът на куклите, не трябва да ви интересува. Това е животът на миналото, който е пълен с погрешки и заблуждения. Не се занимавайте и с бъдещето, което е живот на забавите. Само мъдрите хора могат да се занимават с миналото. Само разумните деца могат да се занимават с бъдещето. Обаче вие трябва да се занимавате с онова, което става днес. Понеже Бог усилено работи в настоящето, то е задача и на човешкия живот. Щом е така, забравете миналото. С него можете да се занимавате едва след две хиляди и петстотин години, когато придобиете мъдростта. Не се занимавайте и с бъдещето, което е задача на разумните деца. Занимавайте се с настоящето, чрез което Бог ви говори днес. Една Божествена мисъл, чрез която любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето. Защо? Защото тази мисъл е важна в настоящия момент и може да се реализира. Всяка Божествена мисъл, приета в даден момент, струва повече от всичкото знание на бъдещето. Всяка Божествена мисъл, проникнала в съзнанието на човека в настоящия момент, струва повече от всичките земни богатства на бъдещето.

Като говоря за миналото, за настоящето и за бъдещето, някои мислят, че всичко са разбрали. Само това е разбрано, което може да се приложи. За пример как ще разберете човека, който няма определени граници? Как ще разберете човека, който сам себе си не познава? Ще кажете, че знаете какво мисли човек. И това не знаете. Човек мисли за много неща, но малко нещо придобива от мисълта си. Защо? Защото не разполага с дадените качества. Той мисли за миналото, без да е мъдрец. Мисли за бъдещето, без да е дошъл до положението на разумното дете. Мисли за настоящето, но мисълта му е тревожна. Той мисли как да изкара хляба си, как да се осигури. Само слугата може да мисли за настоящето, да съзнае положението си като слуга на Господа и да иска да разбере поне една дума от неговия език. Кой е езикът на Господа? Езикът на любовта. Стремете се всички да разберете и приложите поне една дума от този език. Който научи само една дума, той има всичко на разположение: и богатство, и знание, и сила. Той мисли и чувства правилно. Това е човекът, който има хурка и знае да преде. Щом изпреде вълната си, ще може да тъче, да изработи платното на своя живот. Това значи да стане човек мъдър, да стане и разумно дете.

Какво прави мъдрецът? Ако искате да знаете какво прави мъдрецът, вървете след него, той ще ви научи как се живее. Един глупец носил на гърба си чувал, пълен с жито, и пъшкал под тежестта му. Той срещнал на пътя си един мъдрец. Последният го спрял и го запитал: „Къде отиваш братко?“ „Нося този чувал с жито у дома си, тежък е, гледам по–скоро да го сваля от гърба си, но се безпокоя какво ще правя, като го свършим. От глад ще умрем.“ „Ела с мене – казал мъдрецът. – Дето вървя аз, и ти ще вървиш, каквото правя аз, и ти ще правиш.“ „Тежък е чувалът ми.“ „И аз ще го нося, ще ти помогна.“ Глупецът тръгнал е мъдреца и гледал какво ще прави. По едно време мъдрецът видял една голяма, добре разорана, нива. Спрял се и казал на спътника си: „Сложи чувала на земята.“ Мъдрецът развързал чувала и започнал да сее житото. „Какво правиш, човече? Житото ми отиде! Ще умра гладен, нямам повече жито.“ „Сей и ти, и не се страхувай от глад. Напролет нивата ще роди толкова жито, че ще изхраниш и себе си, и ближните си. Остани при мене за известно време и прави това, което и аз правя.“

Сега и на вас казвам, следвайте пътя на мъдреца, да се научите как да живеете и какво да правите. Не носете богатството си на гърба си, да пъшкате под тежестта му, но посейте го на Божествената нива, да се ползвате от него и вие, както и вашите ближни.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
(Три пъти)

Петнадесето утринно слово
3 февруари 1935 г., неделя, 5 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder