НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Новият опит

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Новият опит

Най-често използвани думи в беседата: сега, аз, може, дойде, човек, божествен, любов, казва, има, живот, можеш, пари, всички, казваш, свят, път, тебе, вътре, казвате ,

Общ Окултен клас , София, 23 Януари 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва"

Ще прочета част от глава петнайсета от Евангелието на Йоана (до 16 стих).

„Ще се развеселя"

Има една страна на живота, която трябва да бъде добре разбрана. Да разбира човек. Не се ражда човек с това. Разбирането е един настоящ процес. Да кажем, някой път искате да бъдете добър. Ако човек сега трябва да стане добър, той е закъснял. Доброто е една възможност, а пък да постъпва човек добре, от него зависи. Нищо не ти препятства да постъпваш добре.

Тук имаме наредени тия процеси.



Тук първият ред числа в отвесната колона - 1, 2, 3, 4, 5 и тъй нататък, до 10, то е Божественото в човека. В дадения случай Божественото само по себе си е неизменно, то не може да се измени. Божественото в човека ти не можеш да го измениш, не можеш да го направиш нито по-малко, нито по-голямо. Ти не можеш да му направиш нито добро, нито лошо.

Някой път, когато казвате, че сте лош или че сте добър, какво подразбирате? Какво подразбирате под думите, че сте лош? Лошавината значи, че винаги не постъпвате така, както е добре за вас. Даже в дадения момент може да ви е добре, но след това във вас настава един друг процес. Да кажем, че сте яли една храна, която е приятна, но не се минава един час, два часа, и във вас настава друг процес, вие повръщате храната. Питам: какво ви е ползвал този процес на приятност? Вие сте се самоизмамили във вашата приятност.

Някой път вие сте се запитвали кое е Божественото във вас. Божественото в човека е това, което при всички условия е едно и също. Божественото е това, което носи живот в себе си. Онзи, който има Божественото, това е вечният живот в него. Щом Божественото престане, животът изчезва.

Сега хората се смущават от това, като умрат, къде ще отидат. Защо ще мислиш като умреш къде ще отидеш? Къде може да отиде умрелият човек? Като умре човек, никъде няма да отиде. Умрелият човек никъде не ходи, а пък живият навсякъде ходи. Като умреш, с тебе се свършва всичкото. Той иска да знае, като умре, дали ще отиде на оня свят. Никъде няма да отидеш. Ти, като живееш, ще отидеш на оня свят, а не като умреш. Същият закон е и по отношение на съгрешаването. [...]

Какво нещо е добрият и лошият живот? Същият закон е и тук. Докато доброто е в тебе, или докато Божественото е в тебе, ти си весел. Щом се затвори Божественото, веднага ти изгубваш присъствието на духа си и питаш: „Какво ще стане с мене?" Почнеш да се страхуваш, че ще умреш, че къща нямаш, че приятели нямаш, че пари нямаш. И питате тогаз: „Защо човек се страхува? От кого се страхува?" От доброто ли трябва да се страхуваш, или от злото? Всякога страхът е един признак, че злото, условията на злото са някъде наблизо. Ти трябва да бъдеш внимателен. Ти имаш най-големия вълк, който се приближава. Човек трябва да се пази, не трябва да излизаш навън от кошарата. Ти казваш: „Мен ме е страх, но ще хвана няколко стражари да ме пазят." Остане ли стражарите да те пазят, вълкът ще те изяде. Писанието казва: „Ако Господ не пази човека, напразно е стражата." Или по-ясно казано: докато вие вярвате в Божественото, което е във вас, не търсете Божественото извън. Ако Бога не можеш да Го намериш вътре в себе си, вън никъде не можеш да го намериш. Но това „вътре" не е във вашето тяло. Под думата „вътрешен живот" се разбира Божественият живот, неограниченият живот, вечният живот. Това е вечното благо, което никога не се нарушава. Това е онзи чистият извор, дето водата постоянно блика. Това трябва да разбирате под Божественото.

В Писанието е казано: „Вашите тела са храм на Бога." Но не физическите тела. Тялото в дадения случай е дрехата. Дрехите са потребни, но дрехите постоянно трябва да ги мениш, понеже растеш. Божественото си остава едно. Десетте показва вече, че това Божественото десет пъти се е увеличило, а пък при третата категория (първият ред, третото число) - сто пъти се е увеличило. И Христос казва: „Онова семе, което е паднало на земята, дало стократен плод." Божественото в човека расте, а това човешкото, от което хората очакват, няма никакъв растеж, то дава обратното. Всеки страх, всяко безпокойство, всяка злоба, всяка омраза и прочее, то е недъг, който спира растежа. Казват: „Какво трябва да правим?" Някой път вие вземате обратната страна - искате да се избавите от злото. Та най-първо, злото не е във вас. Злото е винаги вън от човека.

Сега някои говорят, че оная младата мома се изкушава. Изкушението не е вътре в нея. Например някои ги е страх, че тя може да се влюби в някого, а казват, че тя не трябва да се влюби. А пък злото не е в любовта, злото е в лъжата, защото тя, като се е влюбила, не се е влюбила. Някой път вие мислите, че сте обикнали някого отвън, нали. Аз да ви кажа доколко ви обича някой. Питам сега, можете ли да определите колко обичате някой човек, който е отвънка? Ако тоя човек дойде при вас, онзи, който е ваш ближен, и трепери, и иска да влезе вкъщи, вие ще покажете любов. Вие пак се самозаблуждавате, защото онзи, който трепери и който има нужда, той още няма Божественото вътре, и той търси спасението някъде. Вие казвате, че трябва да помогнем някому. Всеки трябва да бъде носител на Божественото, което [е] вътре в самия него, вътре в самия него трябва да се прояви.

Питам сега, да се разбира въпросът, в какво седи оная Божествената любов. Христос казва така: „Ако Ме любите, ще пребъдете в Моята любов." Да любиш, значи да пребъдваш постоянно в Божията любов. Ако ти постоянно пребъдваш в Божията любов, ти любиш, и ако ти не пребъдваш в Божията любов, ти не можеш да обичаш. Допуснете сега, вие казвате, че сте се влюбил в някой човек отвън, но вие се намирате в едно заблуждение. Вие сте се влюбили за пет причини: първа - че сте го видели, второ - че сте го чули, трето - че сте го помирисали, четвърто - че сте го вкусили и пето - че сте го попипали. За пет неща. Като го видите, чуете, помиришете, вкусите и пипнете, и казвате: „Аз се влюбих в него." Представете си, че не сте виждали нещата. Представете си, че имате едно житно зърно вътре в хамбара. В кого ще се влюби това житно зърно? Може ли да говори за любов и може ли житното зърно в хамбара да се влюби? Никак не може. Докато житното зърно е на сухо, то не може да се влюби никога, а щом го туриш в нивата, то се влюбва. Оставете страданията. То се влюбва най-първо в почвата, хване я и я прегърне. После се влюби във въздуха, в слънцето. И това житно зърно като се влюби, то почва да расте.

Нека да дойдем до правото разбиране. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е любовта. Вие казвате някой път: „Едно време аз се бях влюбил." Кога едно време? На нивата. След като влезете в хамбара, какво става с вас? Преставате да любите. За да не се спъвате в сегашния живот, сега е необходимо да имате правилно разбиране. Някои от вас, които искате да имате ясна представа, трябва да разбирате следното. Това, което хората наричат любов, може да се кръсти така - това е външната любов. Някой път вие казвате: „Защо са тия противоречия в живота?" Противоречията, всички противоречия в живота произтичат от безлюбието. Аз мога да го уподобя на следното. Ти можеш да имаш богата трапеза, но да допуснем, че ти си навикнал, че тебе са те научили ти да стоиш на едно място и да дойдат да ти отварят устата, и да те хранят с лъжичка. Ако не дойдат, ти гледаш яденето и казваш: „Не ми е позволено." Да чакаш да дойдат да те хранят, това е законът. А пък да почнеш сам да ядеш, това е любовта. Казваш: „Имам ли право да ям?" Щом имаш ръце, уста, уши, очи, и очите ти са отворени, имаш право да вземеш и да ядеш от тая храна.

Но коя храна е здравословна? Която говори. Храна, при която като отидеш, нито дума не ти казва, не я яж. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който Ме яде, ще има живот." Живия ще ядеш! Тук има едно противоречие - то е Словото, онова Божествено Слово, което ти не разбираш, и което ти не можеш да приложиш в живота си, това Слово не може да ти говори. А пък онова Слово, което ти говори вътре в тебе, ти си го приложил, ти го разбираш.
И първият признак на живота, това е словото. Най-първо животът, външният живот разбират така. Едно малко помръдване има, после процес на дишане, после процес на човешката мисъл и после - процес на говора. И сега казвам, истинската храна, тая, която може да говори, то е Словото.

Та казвам, вас сега, всичките хора, ги е срам да любят. И когато кажат, че някой се е влюбил, той казва: „За любов и въпрос да не става!" Вие сте кръстили с „любов" това, което не е любов. Седите при една малка чаша с вода, за която един богат човек е платил двеста лева. Тя е някой нектар. Вие сте хвърлили око на тая чаша и искате да изпиете водата, но той бди и казва: „Тая вода е само заради* мен, не я давам никому. Моят живот е вложен в нея. На тебе ти казва, ти трябва да идеш горе в планината за вода. Аз платих за водата. Ако искаш, плати за водата. Ако нямаш пари, можеш да отидеш сам." Вие казвате: „Каквото Учителят ми каже. Каквото Учителят ми даде." Учителят някой път дава с пари. Който отива горе - без пари, а който не отива горе - с пари. И който отиде горе да донесе вода, нему трябва да платиш.

Коя истина е по-добра, тая, за която си платил нещо, или за която ти си ходил горе, и не си платил? Ще ви поставя по-ясно въпроса: коя светлина е по-хубава, която сама ли отива при вас, или която ходите вие да си купувате? Можеш да отидеш при бакалина и да си купиш една свещ. Тя свети ден-два, и после пак си в тъмнина. Бръкнеш в джоба си и за четири - пет лева пак си купиш една свещ, но след четири - пет дена пак изгасне тая свещ. Това е човешкото - палиш я, и изгасва, палиш я, изгасва, и пари трябва да даваш. А пък при Божественото само трябва да си отвориш прозореца и тая светлина сама идва. При тая Божествената светлина, при това живото Слово всичко расте. Там е изобилието.

Толкоз време, от две хиляди години, се говори за вярата. Говори се, че ако имаш вяра, всичко е възможно. Казано е, че е възможно с вяра да се дигне планина. Има ли нужда ние да вдигаме планините, които Бог е турил някъде? Има ли нужда ние да вдигаме Божественото, което Бог е поставил някъде? Нямаме нужда.

Под думата „планини" се разбират всякога големите мъчнотии, които съществуват в човешкия живот. Това са човешките планини, които трябва да се вдигат. Не онова, което Бог е създал, а онова, което вие сте създали в себе си, вие трябва да можете да го преместите. Вие казвате: „В тоя живот няма да можем да го преместим, но във втория живот като дойдем." Вие оставяте за втория живот да преместите тая планина. Ако вие под думата „умиране" подразбирате излизане от Божествения хамбар и влизане в Божествената нива, в такъв случай разбирам. Ако съзнавате, че умирате, страдате и ако съзнавате, че оживявате, то е вече Божественото - минаване от едно състояние в друго. Смъртта е следното. Допуснете един богат човек, че той има всички удобства, има добра къща, автомобили, книги, радио, звънци, слуги - всичко това, каквото му трябва, има. Всички тия хора работят за него и той мисли, че неговите работи са наредени. То е така, наредени са работите му. Тези, които слугуват около него, работите му са наредени, ако го обичат, но ако не го обичат, неговите работи са развалени, защото онзи слуга, който ти слугува, той очаква нещо от тебе. И всеки един, който направи каквато и да е услуга, все очаква нещо от тебе. Добре, с какво ще се отплатите вие на тия хора? Допуснете, че провидението ви поставя на изпит сега. Най-първо продадат къщата ви, така се случи. Защо я продават? Защото отвън работите ви не вървят. Вие сте били търговец - отива къщата ви. После продават автомобилите ви. После, вие нямате какво да платите на вашите слуги и те си заминават. После, и синовете ви, и дъщерите ви, като няма какво да им дадете, и те си заминават, отиват някъде. И най-после заемодавците ви събличат и ви оставят само по бели гащи. Вие оставате сами в студеното време. Това е смъртта сега. Питам, какво сте изгубили? Вие казвате: „Изгубих къща, деца, слуги, всичко това." Де е вашето разбиране?

Когато ябълчната семка излезе от хамбара, тя е едно. Щом я посадят в земята, тя даде най-първо две коренчета долу и две клончета нагоре. Тая ябълка, като погледне всичките си листа и клони, казва: „Колко съм богата." Един ден, когато се свърши развитието на ябълката, тя остава пак семка, всичко това се върне и тя влиза в хамбара пак семка, с това различие, че втората семка е малко по-големичка от първата семка. И тя се чуди сега. Питам, тя не можеше ли да живее без листа, без корени и прочее? Ти ще си почиваш в хамбара. Там няма да те приемат с този багаж. И това разлистване, и всички тия удобства на земята са временни потреби за вас.

Като тръгнете за оня свят, за Божествения свят, вие най-първо трябва да се освободите от вашите къщи. Щом имате къщи, трябва да ги носите на оня свят. Щом имате слуги, трябва да ги носите на оня свят. Парите, всичко трябва да вземете. И ще забележите веднага онова, което спъна богатия, който мислеше, че работите му са наредени. В притчата за богатия и Лазаря Лазар умира и се връща в небето. Той няма нищо. Защото на земята какво имаше той? Само кучета имаше около него и му услужваха, те го лижеха. Кучетата му казваха: „Нищо не ти искаме, само да вземем нещо от твоята храна." Без пари му слугуваха. А пък с богатите не беше така. Нищо не разбираше той от живота. И казваше богатият: „Остане ли кучетата да му слугуват, той си е загазил."


Но ще оставя това сега. Няма да казвам какво мисли богатият. Умира Лазар и се освобождава от кучетата. Умира той и отива в лоното на Авраама. Умира богатият и се освобождава от [слугите], умира той и се озовава на противоположното място. Той е на мъчение. Вижда, че не се умира така лесно, но той е забравил и иска да му слугуват, и казва: „Отче Аврааме, кажи на Лазаря да дойде да ми слугува. Гърлото ми е засъхнало, да ми донесе малко вода. Мен ми трябва слуга." Никой на никого не може да служи. Лазар може да служи само за себе си. Има голяма пропаст между вашето разбиране и вашето [желание], има голяма пропаст. Той седи с идеята, че няма слуги. Има идеята, да дойде Лазар и да му слугува. Той не разбира, търси слуга да му служи на онзи свят. Там няма слугуване. Ако имаш любов, Лазар може да ти служи. Но Лазар не може да ти служи, като нямаш любов.

В тебе гори огън. Това е огънят на твоите престъпления. Ти искаш да ти слугуват хората, да имаш пари. В тебе огън гори. Трябва да престанат тия работи. Ти си се разсърдил на хората, че това-онова не са ти дали. На този и онзи се гневиш, на този-онзи обръщаш гръб. През целия си живот се разправяте за такива работи, понеже нямате кой да ви служи. Оная жена защо е обикнала мъжа си? Слуга си търси. Като си намери този слуга, потупва го и казва: „Осигурих се." И мъжът потупва жената и казва: „Намерих слугиня." Народят се деца и казват: „Ето слугинчета." И потупват ги, и мислят, че се осигуриха. И виждат, че това дете умре. Не е умряло, но това слугинче казва: „Не искам да слугувам." И заминава си. Майката плаче. Защо? Защото е напуснало слугинчето.

Питам, по тоя начин, по който сега светът разбира, в живота винаги ще съществува едно нещастие, от което по никой начин не искате да се освободите. Ти казваш: „Без къща може ли? Не може без къща." Ти в къща живееш вече, къщата ти е на две колелета. „Без пари може ли?" Казваш: „Не може без пари." Че твоят ум, този ум, който имаш, това са пари. Някой път ти казваш: „Какво трябва да правя, като ми трябват пари?" Ще се влюбиш в някого. Как ще разберете вие това? В какво е силата? Вие казвате по някой път: „Моите мнения са по-прави." Че ако вие без пари не можете да живеете, с пари - никак. Без пари ще имате един вид страдания в света, а пък с парите ще имате друг вид страдания. Без пари вие ще бъдете сигурен, че никой няма да ви обере и да ви убие. Представете си, че сте богати и че живеете между разбойници. Те ще ви претрепят. Те ще ви кажат: „Дайте парите или..." Но представете си, че отивате при тях, и нямате пет пари. Тогаз нямате опасност. Ако си с пари, трябва да се пазиш, а пък без пари никой няма да те пази.
Вие поставяте живота извън Бога. Някой път питат: „Този дали е от нашите, или не е?" Всеки човек, който обича, е от нашите. Ти щом обичаш, си от нашите. Щом не държиш любовта, ти не си от нашите. Всички хора, които обичат, са все от нашите. Ти казваш: „Няма такива хора." Има. Те не са един, това са милиони. Навсякъде ги има, но това е в съзнанието.

Вие седите и се смущавате. Аз ви казвам: „Бог ще промисли за вас." Вие не разбирате ясно закона: Бог ще промисли. Един човек казва: „Задушавам се, нямам въздух! Няма откъде да купя въздух." Казвам: „Няма какво да купуваш въздух. Излез вън, отвори си устата и дишай, и въздухът, Божественото, ще влезе. Какво ти струва да направиш така?" Вие искате сега някой да натъпче въздуха във вас и да го изтегли с помпа. Оставете вие това. Като се научите да поемате въздуха, ще влезе богатството, Божественото, и ще излезе вън от вас. И ще твори то, след като издишате. Какво казвате вие? Можете да направите опит. Ако с всяка вдишка вие благодаряхте на Бога, вие не щяхте да знаете какво нещо е сиромашия. При всяко издишване вие казвате: „Ох! Ох! Ох! Ох!" (Учителят въздиша дълбоко няколко пъти.) Където ходите: „Ох! Ох!" Не го обича жена му: „Ох!" Пари няма: „Ох!" Не знае: „Ох!" Дето ходи: „Ох!" Престанете с „ох". Спри се и изкажи онова Божественото, че обичаш. Кажи Божественото, да се прояви в тебе Божественото.

В който ден ти проговори Божествената дума [...]. Бог седи като майка и ти казва: „Искаш ли да слугуваш, или да ти слугуват?" Като говориш на Бога, ти вече слугуваш. Ти казваш: „Аз съм жив, готов съм да направя, каквото трябва, за Тебе. Каквото кажеш, аз съм готов да го направя." Почнеш ли да благославяш Господ, като кажеш първата сладка дума, биберончето ще дойде, майката ще дойде, и ще каже: „О, моето пиленце." Като изговориш втората сладка дума, ще дойде пак биберончето. Всеки ден като кажеш една хубава дума, и работите ти ще се оправят.

Ти сега казваш: „Светът не е такъв." Оставете се с вашия свят, оставете този свят на заблуждения, в който сега сме попаднали. Мен ме мъчат известни работи. Между вашето мъчение и моето каква е разликата? И аз се мъча. Вие се мъчите, че нямате къща, и страдате. А пък аз се мъча, че тая къща спъва този човек да живее добре. Вие се мъчите, че нямате пари, а пък аз се мъча, че тия пари спъват човек да живее добре. Парите са спънка. Ти уповаваш на едно нещо, което не може да даде никакъв живот. Парите са един резултат на човека най-първо, и второ - те са произведение на ангелите, и след това те са една субстанция на Бога. Това са мисли първоначално на Бога. Богатството е в Бога първоначално. Златото е едно проявление на живота. Да имаш злато значи да имаш нещо, чрез което животът може да дойде с тебе. Златото е един проводник. Здравето, хубавите мисли, силата, това е истинско богатство.

Най-първо реформирайте, направете един опит. Най-първо ще опитате. Ще дойде някой и ще ти каже: „Ти се откажи от това, което имаш." Вие не се занимавайте с един въпрос. Отвън пада сняг, нали. (През това време вън вали голям сняг.) Вие се смущавате кой ще рине тоя сняг, какво ще стане с вас, ще ви затрупа. Пишат, че цял взвод в Югославия са били затрупани - няколко души били намерени, а седем души били изгубени. Вие се безпокоите, че пада тоя сняг. Не се безпокойте за него. Като дойде пролетта, снегът ще си отиде. Лошите условия, това са благата. Лошият живот, това е снегът, който имате. Не го ринете. Оставете снега. Той е най-добрият юрган, при който при дадените условия вие може да живеете добре. А пък при [другите] условия, когато дойде пролетта, като получите онова ново разбиране за Бога, то този лед ще се стопи.

Вие седите сега и ми казвате: „Дали Господ ще ме послуша? Аз съм грешен. Ти си праведен, помоли се за мене." Още хората искат аз да работя за тях. Сега за мене това е едно преимущество. Аз като се моля, няма да дойде до него благословението направо. Аз като се помоля, благословението най-първо ще дойде в мене и след като дойде то, аз трябва да му го пратя. Но и там има едно изкушение. Онзи, който се моли за другите, като дойде една торба, ще отвори и ще каже: „Хайде да взема нещо и за мене си." Изкушение ще има. Отива една бедна вдовица при Йоана Кронщадски и му казва: „Аз съм в голяма беднотия. Имам две дъщери. Помоли се за нас." Той казал: „Аз ще се помоля. Каквото даде Господ, елате да си го вземете." Какво става? Умира един руски княз и викат Йоана Кронщадски на опелото, и му дават един голям плик, да му заплатят. Идва вдовицата и той й дава плика. Казва: „Този плик е, който Господ даде за тебе. Не съм го отварял. Вземе си го, каквото има, е за тебе." Тя отваря и вижда десет хиляди рубли. Разтреперва се и казва: „Много са." „Не, каквото е вътре, заради вас е." Мислите ли вие, че ако речете да се молите за някой беден, няма да умре някой княз? И като умре, той ще даде десет хиляди рубли. Като отива за другия свят, все ще даде нещо.

Та казвам, хубаво е това, аз не отричам. Казано е, молете се един за друг, за да изцелеете. Да се молите за изцеление, това е болният живот. Но когато влезем в съвършения живот, в Божествения живот, то е друго. И когато аз говоря да се обичаме, то е здравословният духовен живот. Когато обичам, то всичко става вече естествено. Тогаз ще почувстваш, че всички хора стават вече за тебе близки. Тогаз ще имаш всичко. Ако влезеш в един свят, дето всички те обичат, и ти всички обичаш, тогаз можеш ли да бъдеш беден човек? Ти казваш: „Аз от любов гладен ще умра." То е неразбиране. Ако влезеш в един свят, дето всички те обичат, ти гладен не можеш да умреш, ти ще имаш преизобилно. То е Божественото.

Ти казваш: „Всички хора не живеят така." Оставете тоя въпрос. Тия хора живеят вън от Бога. Всякога, когато ние не вършим волята Божия, не Го обичаме, ние сме вънка от Бога. Значи Бог не е в нас. Тогаз ние страдаме, недоволни сме. Не можеш да спиш, не можеш да ядеш сладко, този-онзи не те обича и търсиш утеха навсякъде. Имаш малко пари в банката, но тая банка фалира. Американците, които имаха най-добрата система на спасителни банки, те туриха парите си в спасителни банки, но в сегашната криза две хиляди банки фалираха и бедните останаха да се спасяват. Къде отидоха парите? То е човешкото разбиране вътре. Всеки един добър човек, който върши волята Божия, той е една спасителна банка. А пък всеки един човек, който не върши волята Божия, той е една спасителна банка фалирала. Американските банки фалираха. Казва някой: „Той не е добър." Аз другояче казвам: ликвидирала банката, не плаща вече, каквото е взела. Някой казва: „Не можем да дадем нищо." Ти казваш: „Че кому да дам?" Ти си една фалирала банка. Да кажем, че дойде някой при тебе, дойде той с чека си. Ти казваш: „Не можем да дадем. Нашата банка е фалирала." Ти не можеш да посребриш. Тая банка е изгубила своя кредит. Ако ти не можеш да обичаш, то в невидимия свят е писано: „Банката на Иван Стоянов е фалирала. Банката Мария Пенджурска е фалирала."

Ти казваш: „Не мога да обичам. Сърцето ми е студено." Там е злото, понеже сърцата на хората са студени. Защо са студени? Студени са, защото вярват в човешкото, а не вярват в Божественото и тогаз всичките тези благословения в света, които Бог ни дава, ние не можем да ги използваме. Ти казваш: „Де да го зная как да го обичам." Най-първо, законът на любовта казва: Бог учи хората само как да обичат. В любовта никой не може да те научи да любиш. То е първият зов, първата дума на Бога. Когато дойде до любовта и искаш да обичаш, то Бог ще ти проговори. На любовта само Бог може да те научи, никое друго същество не може да те научи. Другите хора могат да бъдат предмет на любовта, но Бог ще те научи. Христос казва: „Както Отец Ме е възлюбил, както Отец Ме е научил, така и Аз любя." Като дойде Бог, Той ще те научи, но без Бога по-мъчна от тая работа няма. Като дойде Бог, лесно е. Ти казваш: „Лесно е." Ти казваш: „Как да обичам?" Не мислете как да обичате. Казваш: „Какво да му кажа?" За това не мислете. „Как да го погледна?" И за това не мислете. Вие най-първо се стремете да обичате.

Имате един брат, когото искате да обикнете, нали. За да познаете дали вашата любов е силна към него, има един признак. Сега ще ви покажа признаците, по които ще познаете дали вашата любов е силна, или сърцето ви е студено. Вие този брат го пипнете за кесията. Ако той хване кесията си така (Учителят прави съответното движение), то любовта ви не е голяма. Щом любовта ви е силна, като му бутнете кесията, той казва: „Вземете я." Дава ви я. Онзи, когото обичате, каквото бутнете в него, той казва: „То е ваше." То е ваше, каквото бутнете. Но щом любовта ви е слаба, той хваща това. При хващането на нещата, любовта ви е слаба. Държи ли се той за нещата, вие не го обичате. Слаба е топлината.

Вземете златото, желязото. То при сто градуса малко ще се понагорещи. При четиристотин градуса топлина то ще се стопи. Направят букаи** на един човек, връзват му краката. Те се само нагорещяват. Те казват: „Не слизаме от тия крака." Какво ще кажете? Ще ги убеждавате ли?

Има един мълчалив живот. Всяка една лоша мисъл, това е една верига, направена от хората или от духовете някъде и сте вързани. Вие като пуснете Божествения ток на любовта, тия вериги ще паднат и вие ще бъдете свободни, и тогаз ще вземете тия златни вериги в торбата си. Защото всички сте в златни вериги. Вземете ги в торбата си и ги продайте. И на мнозина от вас веригите са със скъпоценни камъни. Турете ги във вашите торби и ги продайте. Божественото трябва да влезе във вас и всички противоречия, които сега имате, трябва да изчезнат.

Сега не зная да ви приведа ли един пример. Ще ви приведа един пример за любовта. Един наш приятел в Търново заболя. Другарите му казват да вярва. Вцепенили се били краката му от ставен ревматизъм, не може да се мръдне. Казват ми: „Еди-кой си брат се приготви за онзи свят." Казах: „За онзи свят не е готов още." Казах: „Нека да идат двама братя при него, доста възрастни." Обаче, като отиват тия двама братя, заболяват. Той ги инфектира. Вместо те да му дадат здраве, те заболяват. И казаха: „Тая работа не е за нас. Ела, свърши си работата." Ставам аз и отивам в Търново. Отивам при този брат. Той е легнал на гърба си, лежи и казва: „Ще си вървя вече. Не ме е страх. Виждам, че при смъртта от едната стая влизам в другата." Казвам му: „Ти от едната стая ще излезеш, но не знаеш в коя стая ще влезеш." Той мисли, че ще отиде в рая. Казвам му: "В рая няма да отидеш, но в друго място ще отидеш в това положение." Седи той и ме гледа. Разговарям се с него. Седя час и половина и се разговаряме за обикновени работи. Казвам му: „Ти не си свършил още работата. Ти какво си легнал тук на кревата? Искаш да ти слугуват тук, искаш да станеш богат човек чрез тия лекарства." Казах му: „Стани!" Той стана. „Я стани на краката си! Я почни да ходиш!" Той почва да ходи. „Я седни сега на кревата си!" И тъй нататък. После му казах: „Ще дойда пак." На другата сутрин отивам пак. Той каза: „Сега почвам да ходя малко." И след три-четири деня той беше вече здрав. Идва лекарят и го пита: „Как оздравя?" Той казва: „Онзи дойде и ми говори за обикновени работи, и ми каза: „Стани. Утре ще дойда пак." И се свърши работата."

Сега някои от вас ще кажат: „Дали може Учителят?" Това още нищо не значи. Един човек можеш да го издигнеш от една болест. Христос казва: „Иди и не съгрешавай, за да не ти стане по-зле отпосле." Когато един човек го излекуваш, и ако направи една погрешка, то болестта ще се повърне. Всяка болест си има своите психологически причини. Онова, което трябва да имате - все таки хората трябва да дойдат. Хората взаимно си помагат. Някой път някой иска да каже: „Кажи по кой начин става това." Ако имате вяра, всеки от вас може да лекува, но ако кажеш истинския метод, по който можеш да помогнеш, той ще се разболее пак. Невидимият свят не позволява да кажеш по кой начин си помогнал. Невидимият свят никога не позволява да кажеш: „Аз му направих това добро." Никога няма да кажеш: „Аз му направих това добро." Това е една привилегия на Бога, ти опорочаваш нещата.

Ти казваш: „Аз му направих добро." Ти добро никому не можеш да направиш. Онова, което Бог е направил, всичко е съвършено. Ти само си дал един добър пример на жертва, че живееш добре. Аз, като отида при един човек, само му давам пример, как трябва да живее. Ще му пожелаеш на един човек някои неща. За да се молиш за един човек, трябва да го обикнеш. Вие обикнете когото и да е, но най-първо вие не трябва да бъдете болни или ако сте болни, трябва да сте господари на болестта, и тогаз можете да помагате на всеки човек. И тогаз ще опитате степента на своята любов, на вашата сила, степента на Божествената сила, която действа във вас. Ще опитате тогаз любовта си при болестта, за да знаете как работи любовта.
Божествената любов сега е потребна. Тя е, която трябва да внесе новия живот. Защото ако Божествената любов не дойде, то малкото нектар, който е в чашата, ще изчезне и тогаз какво струва чашата? Ако тая чаша няма съдържание, тогаз какво струва? Животът е непреривен процес. Вие казвате: „Втори път, като дойдем на земята." Аз не искам да се спирам на това. Утрешният ден зависи от днешния ден. Смъртта е смяна само, временно ще заспиш, ще си починеш. Непреривност има между всичките дни. Всяко едно спане е смърт. Какво нещо е смъртта? Да умреш в спането, за да можеш наново да се пробудиш.


Вие имате вашите нови схващания, но не искате да ги приложите и се държите за човешкото. Аз нямам нищо против ония, които имат слуги. Нямам нищо против, че имате къщи, че имате автомобили, пари, това-онова. Но всичко това, което имате, да бъде на разположение на Господа. Не сега да дойде някой и да каже: „Вие раздайте това заради Господа." Не трябва да ме учат какво да раздам. Щом дойде Божественото, то ще ме учи. Някой казва: „Направи ми една услуга. Искам от вас две хиляди лева." Един син пише на баща си: „Първия месец - две хиляди лева, втория месец - две хиляди лева. Дванайсет месеца по две хиляди лева - двайсет и четири хиляди лева. Втората година пак по две хиляди лева." Питам, когато бащата дава тия средства, какво има той вътре в ума си? Че целият свят е един възпитателен дом. Има една статистика. Знаете ли колко коства, каква грамадна сума се харчи за всекиго едного от вас, за да живеете тук на земята, какви грамадни средства?

Питам, какво учите сега? Вие седите и искате да станете учен човек, да имате малко автомобилче за сто хиляди лева, да се качите и да се возите. Че това е най-малкото. Това е външният свят. Вие сте дошли на земята, за да се научите какво нещо е проявлението на любовта, проявлението на Божията мъдрост и проявлението на Божията истина.

Три неща:

Да знаете какво нещо е истината.

И ще имате свобода.

Да знаете какво нещо е мъдростта.

И ще имате светлина.

Да знаете какво нещо е любовта.

И ще имате живот - изобилния живот,

който изтича от нас.

А пък какво нещо е любовта? Не мислете за любовта, но [за] живота. Щом имате живота, тогаз ще имате добродетелите, защото добродетелите могат да се покажат само в живота.

Сега на въпроса. Аз, като дойда при вас, казвам: „Тия хора са много богати, но им липсва нещо. Те са богати, но са изгубили ключа на своите каси, че не могат да ги отворят." Аз давам едно предметно учение, какво ще стане с вас. Имам една врата, която отвън ако затвориш, и ако ключът не е вътре и тебе, не можеш да я отвориш. Някой път съм забравил ключа вътре. Затворена е вратата и не мога да я отворя. И да се моля, не се отваря. Но с любов се отваря. Имам един ангел. Той със стълба влиза през балкона в стаята и отваря вратата. Ако забравите вие ключа, трябва да дойде ангел със стълбата. Някой ангел от небето ще дойде със своята стълба, да ви отвори вратата. Другояче ще бъдете вън. Вечерно време минават някои и аз казвам на ангела в това време: „Ангеле, донес стълбата." И те казват: „Учителят си забрави ключа." Аз казвам: „Аз ги забравих и вие ги забравихте." Всеки от вас, който е недоволен от живота, си е забравил ключа вътре. Всеки от вас, който боледува, си е забравил ключа вътре. Всеки от вас, който е страхлив, си е забравил ключа вътре.

Та казвам, ще имате предвид - когато ангелите идват, те идват, за да ни научат. Под „ангел" разбирам ония наши братя, съвършени проводници на Божията любов. Той, като дойде, ще ви покаже как да изпълняваш волята Божия. Най-първо всички трябва да дойдете до положението - не мислете другите хора колко са добри и колко са лоши. Най-първо се освободете. Не мислете нито за тяхното добро, нито за тяхното зло. Наблюдавай всеки един от тях как се проявява. Може да се прояви в доброто или в злото, но в дадения случай вие обръщайте внимание вие как се проявявате. Щом аз отвън се дразня от погрешките на другите хора, то е една спънка за мене, защото на този, който не изпълнява волята Божия, ти си в дадения случай, който можеш да му покажеш. Щом някой човек не изпълнява волята Божия, научи го тогаз. Как? Лесно можеш да го научиш, не е мъчна работа човек да се научи. Но не може новото да се даде, докато старото не се изхвърли от шишето. С новата, прясна вода не можеш да заместиш старата вода, докато старата вода не излезе вън от съда.

Та казвам, през тази година, сега, направете първия опит!

Някой път ми казвате: „Учителю, кажете нещо ново." Новите неща мога да ви ги кажа аз. Новите неща да ви ги кажа, трябва да се отвори вашата къща. Тя сега е затворена и не мога да ви кажа много нови работи. Колко нови работи мога да ви кажа? Но отвънка не може, студено е. Като се отвори къщата, ще вляза вътре и ще ти кажа неща, които никога не съм ти казвал. Когато хората се обичат, нали си говорят на ушите. Ще дойда и ще ти кажа: „Много ви обичам, но другите да не знаят." Това можеш да кажеш на един човек, на когото сърцето е отворено, че твоите думи да бъдат ценни. А не да каже някой: „Дошъл той да каже, че ме обича, да ме матахери***." Когато дойде някой и ми каже, че ме обича, аз ще му бутна кесията, да видя дали ме обича, и ако неговата кесия се разцъфти като цвят и даде плод, и го изям, ще кажа: „Много е хубав този плод, плодът на твоята любов." Когато кесията цъфти и завързва, когато можем да опитаме човешката кесия, то Божията любов е дошла вече. То е любов.

Сега остава мисълта във вас: „Кога ще дойде това време?" Днес е първият ден. Ако го изгубите, то след десет деня ще дойде това. Ако десетия ден изгубите, то след сто деня ще дойде. Ако първата година изгубите, то след десет години ще дойде. Днес е един случай да влезете. Ако днешния случай изгубите, то след десет деня. Ако първата година изгубите, то след десет години. Увеличават се сроковете. Ако пропуснете стоте години, то след хиляда години, след десет хиляди години, след сто хиляди години и тъй нататък.
Че какво ви коства сега?

Аз ви виждам колко са красиви вашите кесии.

Христос дава три примера - че едно семе било паднало между тръните. Махнете се оттам, за да израсте вашето добро!
Другото семе паднало между камъните. Махнете се оттам!

Другото паднало на пътя, по който хората минават. Изори този път, по друго място да минават.

Не спъвайте вашето Божествено. Ти казваш: „То сега не му е времето. Сега съм женен. Сега съм още млад. Имам да уча." Оставете тия човешки работи. Вие сте мислили, мислили, казвате: „Чакай да си наредя работите." Ще ги наредите - ще цъфнете така, че няма да завържете.

Сега ще ме разберете правилно. Всички в живота, всички, които вървите в Божествения път, едновременно трябва да завържете. Всички в живота трябва да цъфнете и всички трябва да възприемете Божествената любов. Ако само един цвят цъфне, а пък другите пъпки се повредят, това дърво боледува. И после във вас, тъй като любовта ви ще се покаже, като цъфнете, то всички ония малките, как се казват, тия малките мушички ще дойдат. Ако малките мушички усетят лъха на вашето цъфтене и дойдат при вас, то вие добре сте цъфнали. И тия мушички кои са? Тия мушички, това са страданията, които идат. Щом страдате, това показва, че вие сте цъфнали. Тия мушички идат да съберат това непотребното и ще го турят в кошера. Страданията, това са работни същества, които идат да човъркат, за да вземат непотребното. Без страдания не може да се оплоди цветът. Любовта без страдания не може да се изяви.

Онзи човек, който идва при вас, и комуто трябва да помогнете, изисква се голяма опитност - вие не трябва да го изкусите. Вие казвате: „Аз ще уредя вашите работи." Не говорете така. Вие ще го изкусите, защото ще почне да уповава на вас. Една година ще му помагате и после ще му кажете: „Махни се! Аз за тебе няма да живея само. Може това веднъж, дваж, три пъти." Онзи, който дойде при вас, ще вземете вашата стомничка и ще го заведете горе на извора, ще покажете отде вземате вода и ще му кажеш: „Оттук вземам вода." И ще му кажеш: „Пак някой път можем да се срещнем." Всеки, който идва при вас, дайте му да пие вода от вашата стомна и после ще му кажеш: „Хайде сега на вода. Ще си приказваме сладко по пътя за Божията любов. И после ще се върнем, и после пак ще отидем на извора и тъй нататък. Ще ходим и ще се връщаме."

Сега остава мисълта: „Досега какво сме правили ние?" Ако в сегашния живот, след две хиляди години, ако дойде един евреин, който е служил на Бога по законите на жертвата, ако дойде един християнин и дойде един с новите разбирания, по какво ще се различават? Евреинът ще дойде да търси според разбирането си една гургуличка, гълъб, за да ги заколи, та да изплати греховете си. Един християнин ще дойде, ще целува иконите и ще се кръсти. А пък ще дойде онзи с новите разбирания и ще стане проповедник. Не ти трябват вече волове, кокошки. Господ не иска да целуваш нещата, които хората са създали. Ти ще станеш проповедник на Божията любов. Една запалена свещ ще бъдеш, и дето ходиш, хората да имат светлина. Между бедните, между страдующите. Като отидеш между бедните, ще кажеш: „Вярвай в Господа, Който може да ти оправи работите. Ще ти се оправят работите до довечера. И ако не се оправят, да знаеш, че не си повярвал." Втория ден ще дойдеш и ще кажеш: „Не се оправиха." Третия ден, четвъртия ден ще правиш това, докато се оправят твоите работи.

Не служете на Господа като стария евреин, не и като старите православни. Служете като синове вече. Да бъдете като проводници на Божията любов. А пък какво могат да мислят учените хора, какво може да мисли светът, какво могат да мислят другите верующи, вие оставете тоя въпрос. Нека да мислят, каквото искат. Ние ще мислим сега, какво ще мисли Господ заради нас. Сега Господ пита: „С какво се занимават децата?" „Кокошки и волове търсеха, клаха ги и ги принасяха в жертва." „С какво се занимават децата?" „Кръстеха се и целуваха иконите." „Няма нищо." „С какво се занимават децата?" „На работа отидоха вече." Господ ще каже: „Хубаво, много хубаво." Каквото иска бащата, това правят. На лозето, на нивата копаят.

Работа трябва сега. Една много голяма работа и малка работа - ще почистите някоя ябълка и прочее. Много малка работа се изисква. Това е новото служене, за да имате първия урок, който Бог ще ви говори, за да знаете какво нещо е Божията любов. Тогаз всички неща, които сега ви плашат, ще изчезнат.

Вие ще заприличате на онова бедното дете, което ходило на сто места и го били. Ходило на едно място, били го и му казали: „Ти не си бил послушен." Изгонили го и го изпратили. И най-сетне, като вървяло по пътя, среща го един млад момък. Детето го погледнало и му казало: „Искам да ти кажа едно нещо, но страх ме е, да не би да ме биеш." Този бил царският син. Детето, като го срещнало, казало му: „Страх ме е да не ме биеш. На сто места ме биха, че съм много непослушен." Царският син му казал: „Ела при мен." Влиза в положението му, дава му една работа. След години то разбрало, че тук е мястото, дето трябва да служи. Като срещнеш царския син, няма да те бие. Той ще ти каже как трябва да се слугува.

Та казвам, като срещнете Христа, Той ще каже: „Елате с Мен." Христос няма да накара другите хора да ви слугуват. Той ще каже: „Елате." Ще станете слуги на Бога сега. Вие казвате сега, колко ще ви плащат. Няма да се пазарите. Има едно слугуване в света без пазарлък. То е слугуване от любов, любовното слугуване.

Това ще го вложите дълбоко и ще проверите един ден тая истина. Това е истината. Ако чакате втори път да дойдете, хиляди различия може да имате, но онова същественото, което свързва хората и ги прави чада Божии, то е единствено в любовта, която трябва да живее в душите, сърцата и умовете на всички хора. Не ние да ги учим как да обичат, но Бог да ги учи отвътре. И Писанието казва: „Всички ще бъдат научени от Господа."

Сега започнете с онова учение, което иде от Бога.

Бъдете верни на това, и работите ви ще се оправят. И ако не се оправят, ще дойдете при мен, и аз ще ви пратя някой ангел, и той със стълба ще влезе вътре през балкона и ще се уреди работата.

Но който има ключ, да отвори вратата и да влезе.

Защото всичко онова, което имате, което може да расте във вас, което може да разберете, то е отвътре.

Тайна молитва.

Сега ония от вас, които от любов искат, да направят упражненията.

Седемнадесета лекция на Общия окултен клас

23 януари 1935 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

----
* заради (диал.) - за
** букаи (тур.) - окови
*** матахери (диал.) - разиграва, мотае, върти

Най-често използвани думи в беседата: сега, аз, може, дойде, човек, божествен, любов, казва, има, живот, можеш, пари, всички, казваш, свят, път, тебе, вътре, казвате ,

Общ Окултен клас , София, 23 Януари 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder