НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Причинният свят

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Причинният свят

Най-често използвани думи в беседата: свят, човек, може, физическия, умствения, астралния, работи, причинния, себе, хора, яде, бъде, има, добре, добро, зло, божествен, мисли ,

 Утрини Слова , София, 13 Януари 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Понякога добрите работи произвеждат лоши последствия, а лошите – добри последствия. Това е твърдение, което трябва да се докаже.

Като четете Притчите, за пример, виждате, че в тях са изнесени много правила, едни от които са абсолютно верни, други – относително верни, а трети са неясни, неразбираеми. Тези правила са извлечени от опитността на хората. Понякога човек не знае къде да приложи някое от тия правила и в какъв размер. Обаче всяко правило има своя опитна страна, свой начин на приложение. За пример, казано е, че човек трябва да работи. Колко трябва да работи и как да работи, той не знае. За пример, ако работи с ръцете си, човек трябва да знае колко време да работи. Ако работи прекомерно, ръцете му огрубяват, губят онази чувствителност, чрез която може да възприемат фините трептения в природата. Ако излага очите си на голяма светлина, човек постепенно губи зрението си и престава да възприема светлината. Той се лишава от впечатления и образи. Изобщо, ако човек се грижи и безпокои за много неща, зрението и слухът му постепенно отслабват. С тях заедно се притъпяват и останалите сетива. Като дойде до това положение, човек се обезсърчава и казва: „Да става, каквото ще“. Това е стереотипна фраза, която не разрешава въпросите на живота.

Човек трябва да живее разумно, да пази организма си, да пази сетивата си. Ако се движи по наклонена плоскост, той трябва да бъде внимателен, да не се подхлъзне и да се осакати. Трябва ли да се спусне по наклонена плоскост и да каже: „Да става, каквото ще!“ Светът е пълен с наклонени плоскости, с пързалки, по които и млади, и стари се плъзгат. Всяка работа, добра или лоша, крие в себе си поне една наклонена плоскост. Земеделецът отива на нивата си или на лозето си, за да работи, и си мисли: „Дали нивата и лозето ще дадат много плод, от който да забогатея?“ Мисълта за забогатяване е наклонена плоскост. Работѝ нивата и лозето си усърдно и с любов, а за друго не мисли. Останалата работа е Божия, тя не е в твои ръце. Мислиш ли за Божията работа, виж, че отнякъде се задал черният – западният вятър, и унищожил всичко. Дойде ли западният вятър, ще видиш, че твоята добра работа е дала лоши последствия. Човек не е господар на лошите последствия, но може да бъде господар на причините, които ги предизвикват. Всяко последствие, добро или лошо, има свои причини.

Като е дошъл на земята, човек трябва да учи, да различава проявите и последствията на доброто и на злото. За пример, ако не мисли, човек вади криво заключение за нещата и казва, че доброто всякога пълни чувалите на хората, а злото всякога ги празни. Не е така. При известни случаи доброто пълни чувалите, а при известни случаи ги празни. Същото се отнася и до злото. Понякога злото пълни чувалите на хората, а понякога ги празни. Задачата на човека е да изучава кога се пълнят чувалите и кога се празнят. Когато взима жито, за пример, човек гледа да напълни чувала си добре; когато дава, той гледа чувалът да бъде по възможност по-празен. Забелязано е, че хора, които имат големи, широко отворени очи, обичат повече да взимат, отколкото да дават. Тия, на които очите са малки, обичат повече да дават. Ако очите са чрезмерно малки, човек дава, но със стиснато сърце.

„Който пази закона, е разумен син.“ (– 7-ми стих.) – Под думата „закон“ се разбира Божия закон. Значи, който изпълнява Божия закон, той е разумен син. Всички хора говорят за Божия закон, но имат ли ясна представа кой е Божият закон? Може ли художникът да нарисува лицето на човек, който изпълнява Божия закон? За да изрази дълбочината на човешките чувства, художникът слага дълбоки сенки под очите на лицето, което рисува. Всъщност сенките представляват ли дълбочината на чувствата? Тъмните работи не са всякога дълбоки. И разбойникът замисля тъмни работи, без да бъдат дълбоки. Някои казват, че светлото лице показва светостта на човека. Не всякога светлото лице е лице на светия. Високите планински върхове, които се осветяват от слънцето, ни най-малко не са светли. Щом слънцето се скрие, те показват своята тъмна страна. Като гледат, че светят, хората се въодушевяват от светлината им и казват: „Тази планина свети“. Тя свети, без сама да е светла. Планината е светла дотолкова, доколкото се огрява от слънчевите лъчи. Скрие ли се слънцето, вие виждате истинското ѝ положение.

Като четете 28-ма глава от Притчите, вие срещате такива мисли, които непременно трябва да се изяснят. Не се ли изяснят, вие изпадате в заблуждения, каквито постоянно срещате в живота си. „Който отклонява ухото си да не слуша закона, и самата му молитва ще бъде мерзост.“ (– 9-ти стих.)

„Който заблуждава правите в лош път, той ще падне в ямата си; но непорочните ще наследят добрини.“ (– 10-ти стих.)

Като четете Притчите, виждате, че някои от правилата на миналото не са валидни за днешните времена. Сегашните хора се нуждаят от повече неща. Малкото дете се задоволява с малко храна, а възрастният – с много храна. Обаче можете ли да кажете на детето да яде повече, а на възрастния да яде по-малко? Ако живее разумно, човек определя количеството на храната си в зависимост от възрастта си, от разбиранията си, от изискванията на своя организъм и т.н. Разумно ли е малкото дете да яде много, а като стане 20-годишен момък да яде като за 20 деца? Това не е разумно. Разумността изисква от човека и като дете, и като възрастен да яде умерено. И в младините си, и в старините си разумният човек яде малко. Какво можем да кажем за работата? Много ли или малко трябва да работи човек? И това зависи от работата, от разбирането на човека, от начина, по който работи, и т.н. Ако умее да работи, с малко работа и усилия човек свършва много неща. Ако работи умствено, човек не трябва да се преуморява. Умори ли се, той може да се осакати.

Мъчнотиите в човешкия живот се дължат на това, че понякога човек не знае какво да каже, какво да направи и т.н. Какво ще говорите на гладния? Ако решите да го морализирате, да философствате с него, той ще каже: „Остави тази работа за друг ден. Сега съм гладен, искам да ям. Ако имаш нещо за ядене, дай ми; ако нищо нямаш, остави ме свободен, да търся хляб“. Какво ще говориш на жадния? В дадения момент той се нуждае от вода. Какво ще говориш на глухия за музиката или на слепия за красивия свят? И двамата ще намерят, че не си дошъл на време при тях и не разбираш техните нужди. Всяко нещо е ценно на времето и на мястото си. Изпуснеш ли времето и мястото за него, то се обезценява.

„Когато праведният тържествува, слава е голяма.“ (– 12-ти стих.) Кога тържествува праведният? Когато работи. Като работи, той минава за съдия и раздава правда. Този осъди, онзи осъди и се радва, че всичко става за слава Божия. Едно трябва да знаете: и като праведен, и като грешен, човек трябва да работи. Как ще работи човек? Съзнателно и с Любов. Щом работи с Любов, той всякога ще има резултати. Когато работи, човек е радостен; когато почива и вижда придобивките си, той пак е радостен и весел. Когато дава, човек е сериозен; когато взима, той е весел и разположен. С това се обяснява произходът на радостите и скърбите. Значи, когато дава, когато плаща дълговете си, човек страда; щом изплати дълговете си и започне да взима, той се радва.

Съвременните хора се натъкват на противоречия и при доброто, и при злото, и не знаят как да се справят с тях. Представете си, че един добър, честен човек заема държавна служба, която е свързана с големи отговорности. От време на време държавата му отпуща големи суми, да извършва известни начинания. Той е изпълнителен към задълженията си, но понякога си услужва с отпуснатите от държавата пари. Щом дойде срока за предаване на известно предприятие, той е готов да даде точна сметка за работата, която е свършил. Обаче случва се, че друг чиновник го замества и веднага иска да представи сметка за парите, да даде отчет за извършената работа. Ако този момент го завари в някаква нередовност, той плаща скъпо за разхода, който е направил. Добре е започнал този чиновник, но зле свършва. Не може ли неговият заместник да отложи работата? Новият чиновник е строг, изпълнителен. При това обещано му е голямо възнаграждение, ако може да прегледа всички работи на това учреждение и да ги постави в ред и порядък. Той казва: „Законите на държавата са строги към всички и трябва да се изпълняват“.

Това са разсъждения, които водят към два различни резултата. Първият чиновник разсъждава по един начин, а заместникът му – по друг начин. Ще кажете, че човек трябва да бъде буден. Той може да се ползва и като буден, и като спящ. Понякога и като буден не може да се ползва, и като спящ пак не може да се ползва. Какво ще кажете, ако в дома ви дойде бирник да събира данъците? Ако не можете да платите данъците си, какво се ползвате от това, че сте заспал или сте буден? Близките ви могат да кажат на бирника, че спите и не можете да излезете вън, но важно е какво той ще каже. Бирникът ще каже: „Моля, събудете го веднага. Той трябва да се яви при мене още сега“. Ако пък сте буден и не искате да излезете, защото сте неразположен, бирникът пак ще каже: „Моля, веднага да излезе вън!“ Изобщо, няма положения в света, които да не поставят човека в противоречия. Той трябва да бъде разумен, да знае как да се справя с противоречията си.

И тъй, противоречията и мъчнотиите съществуват вън и вътре в човека, но важно е как ще се справи с тях. Има противоречия, с които човек лесно се справя, но има и такива, с които не може да се справи лесно. За пример, ако живеете под наем в една къща, на която покривът е открит някъде, а дъждът влиза в стаите ви, това е противоречие, с което лесно се справяте. Вие напускате къщата и отивате в друга, която е здрава, със здрав покрив. Какво ще правите, обаче, ако къщата е ваша? Като започне да вали дъжд, вие казвате: „Дано вали малко, да не тече в стаите“. Ако дъждът вали само половин час, добре ще бъде. Какво ще правите, ако непрестанно вали цели три дена? От този дъжд къщата ви може значително да пострада. Това е противоречие, с което човек трябва да знае как да се справи. Не знае ли, ще носи последствията му. Не е достатъчно само да знаете как да се справяте с противоречията, но същевременно трябва да знаете дали дадено противоречие може да ви допринесе някаква полза.

Противоречията имат смисъл тогава, когато човек може да се ползва от тях. Животът е пълен с противоречия, които трябва разумно да се използват. За пример, слушате някой да казва, че не трябва да яде много, не трябва да пие много, не трябва да се въздържа. Зависи от какво трябва да се въздържа. Ако е въпрос за пиене на спиртни питиета, добре е човек да се въздържа. Обаче, ако е въпрос за пиене на вода, там въздържанието няма място. Ако е за ядене, добре е човек да яде малко, никога да не преяжда. Обаче, както пиенето, така и яденето са процеси не само на физическия, но и на умствения и на сърдечния свят. В който свят човек преяжда, в този свят ще страда. Ако яде умерено, човек ще страда умерено.

И тъй, когато някой казва, че страда много, това показва, че много е ял и пил. Колкото по-малко страда човек, толкова по-малко е ял и пил. Някои хора искат да ядат малко, за да не страдат. Други пък, понеже са забравили, че като ядат малко, малко страдат, искат да ядат много, за да блаженстват. Всъщност излиза точно обратно. Значи от човека зависи много ли да страда или малко. Някой се оплаква, че имал големи страдания. Кой е виновен? Щом иска да не страда много, нека яде и пие по-малко. Като знаете, че страданията зависят от яденето и пиенето, вие можете да предсказвате, дали даден човек ще страда много. Видите ли, че много яде и пие, ще му кажете, че го чакат големи страдания. Яденето и пиенето се отнасят до света на чувствата. В умствения свят законът за яденето е точно обратен. Който яде много в умствения свят, той малко страда; който яде малко, много страда. Който много сее, много жъне; който малко сее, малко жъне. Въпросът за сеенето и в умствения, и във физическия свят е един и същ. Изобщо, дойдете ли до законите на физическия, на чувствения, или на астралния и на умствения свят, ще знаете следното: това, което е вярно за физическия свят, не е вярно за астралния; и това, което е вярно за астралния свят, не е вярно за умствения. Като знаете това, вие трябва да бъдете разумни и съобразителни, да се нагаждате според условията и законите на света, в който сте попаднали.

Оттук заключението: всеки свят има свои закони. Следователно говорите ли за Любовта, и за нея можете да кажете същото, т.е. Любовта във всички светове има свои методи на приложение. На физическия свят Любовта има свой метод на приложение; в астралния свят Любовта има свой метод на приложение; в умствения свят Любовта има свой метод на приложение; в причинния свят Любовта има свой метод на приложение. И най-после, дойдете ли до Божествения свят, и там Любовта има свой специфичен метод на приложение. Следователно във всеки свят Любовта се прилага по свой специфичен начин. Приложите ли я във всички светове по един и същ начин, вие ще създадете цяла катастрофа. На физическия свят, от обич към детето си, майката го храни много, да бъде силно, здраво, но с това тя му причинява големи страдания и го осакатява. Влезе ли в умствения свят, майката изразява любовта си по друг начин, но пак го осакатява. Като иска да запази силите му, да бъде здраво, тя не му дава да учи много, вследствие на което детето остава невежо. Човек трябва да знае какви закони да прилага. Някой иска да не страда. В кой свят иска да не страда? Ако избягва страданията в астралния свят, той трябва да яде малко. Дойдете ли до света на сърцето, т.е. до света на чувствата, малко ще ядете. Ако искате да не страдате в сърдечния свят и си наложите няколкодневен пост на физическия свят, вие съвсем ще се объркате. Докато е във физическия свят, човек трябва да яде умерено; ако е в астралния свят, той трябва да пости; ако е в умствения свят, трябва да се въздържа; ако е в причинния свят, той е свободен да прави, каквото иска. Защо? Защото в причинния свят не се вършат престъпления. Каквото престъпление или зло да направиш на някого, то веднага се превръща в добро. В причинния свят всеки може да направи зло само на себе си, на никое друго същество. И като си причини някакво зло, той сам ще се мъчи. В Божествения свят пък съществува само добро. Там Любовта служи за мярка на отношенията. Божественият свят е свят на Любовта.

Като говорим за петте свята – физически, чувствен, умствен, причинен и Божествен, хората се спират пред причинния и Божествения – тях не познават. Първите три свята им са познати, защото се движат повече в тях. Като слушат да им се говори за причинния свят, те се чудят как е възможно там да не може човек да прави зло на другите, освен на себе си. Не само зло не могат да правят на другите, но и добро не могат да правят. Направят ли добро на някого, доброто пак се връща към тях. Доброто и злото, което човек прави в причинния свят, в края на краищата се връща към самия него. Значи в причинния свят няма нито злосторници, нито добродетелни хора. Влезе ли добродетелен човек в причинния свят, всичките му добрини пропадат. Както книжните пари губят стойността си, така и добрините на човека в причинния свят губят своето значение. Следователно искате ли да бъдете добри хора, научете се първо да правите добро на себе си. Правите ли добро на себе си, вие сте на прав път. Ако правите добро на другите хора, вие сте на крив път. Защо? Защото това добро не е добро за вас. Истинско добро, което води човека в правия път, е това, което преди всичко е добро за него. Не е ли добро за него, а добро за другите хора, то не е добро. Докато е на земята, човек не може да познае дали доброто, което прави на другите, е добро и за него. Това се познава само в причинния свят. Приложете същия закон и при храненето. Ако яденето, което предлагате на другите, е вкусно първо на вас, то ще бъде вкусно и на другите. Онзи, който разбира и оценява нещата, може да бъде мярка, с която да определя постъпките и отношенията си с другите хора. Някои правят добро с цел да бъдат добре на онзи свят. Те искат там да им се плаща за доброто, което са направили. Мислят ли така, те са на крив път. Преди всичко те няма да познаят ония, на които са правили добро. Познаването на другите е в зависимост от познаването на себе си. Вие можете да познаете колко добър и умен е един човек по това, доколко познавате своята доброта и разумност. Човек трябва да се стреми да подобри живота си във всички светове. Това се постига, като мисли и работи първо за себе си. Като казвам, че човек трябва да мисли първо за себе си, нямам предвид онзи груб, свещен егоизъм. Под думата „себе“ аз разбирам Божественото в човека. Първо ще мислите за Божественото в себе си. Като задоволите нуждите на Божественото в себе си, вие едновременно задоволявате нуждите на Божественото и в другите хора.

Мнозина живеят на земята, но от време на време се запитват какъв ще бъде животът им на онзи свят. В това отношение те приличат на онзи крадец, който живял 90 години и през целия си живот само обирал хората. Като наближил края на живота му, той извикал един проповедник да му поговори за онзи свят. – „Какво има там?“ – запитал крадецът. „Може ли и там да се краде? Има ли хора на онзи свят за обиране? Аз живях 90 години на земята и прекарах само в обири. Като обирах хората, изпитвах голямо удоволствие. И на онзи свят не искам да се откажа от своя занаят.“ Проповедникът му отговорил: „На онзи свят не могат да се вършат обири, кражби, престъпления“. – „Щом е така, не искам да отида там. Аз не се интересувам от такъв свят.“ Наистина, няма какво да прави един крадец на онзи свят. Като дойде до заминаване за другия свят, мнозина се противопоставят, не им се иска да отидат там. Ако направим сравнение между тях и крадеца, ще излезе, че и те са подобни на него. И те така крали цял живот и сега не им се отива в свят, в който не могат да прилагат занаята си. Не, човек трябва да работи, да изкарва прехраната си по честен начин.

Човек трябва да работи! Дали е във физическия, или в духовния свят, работа се иска от него. Той ще отговаря за всяка своя мисъл, за всяко свое чувство и желание. Той трябва да ги приложи първо за себе си, а после за другите. Не прави ли същото изворът? Преди да има вода за себе си, той не може да даде на другите. Изворът дава от изобилието си. Човек трябва да бъде извор, да дава от изобилието на своя живот и на другите. Ако коритото му е празно, какъв ще бъде неговият живот? Ще каже някой, че хората не са добри. Защо не са добри? Защото не са му дали това, което е очаквал. Наистина, като изучавате живота, ще видите, че всички хора, които дават, които работят за другите, минават за добри. Престанат ли да дават и да работят за другите, не са вече добри хора. Това е относителна преценка за човека. Докато някой ви помага, лекува, вие го считате за добър човек. Особено е добър, ако нищо не ви взима. Много лекари лекуват без пари, но и природата не търпи това. Тя балансира силите си. Ако лекува беден човек, тя плаща за него. Ако лекува някой богат, тя изисква от него да плати. Заплатата на природата се дава в злато, чиста монета. За всяко добро, направено от природата или от някой приятел, човек непременно трябва да плати. По какъв начин? По какъвто и да е начин, но да стане компенсация между изразходваните и придобити енергии.

Сега всички слушат, но искат да чуят нещо ново. Какво ново ги интересува? Те искат да се научат да лекуват. С една дума те искат да им се даде някаква дарба. Това не може да стане даром. Човек трябва да работи върху себе си, да развие известна дарба, да не чака наготово да му се даде. Всеки сам трябва да съзнае, че е добър за себе си и няма защо да прави усилия в това направление. Всеки в себе си трябва да каже, че е добър. За да подържа добротата си, първо човек трябва да има отношение към Бога, т.е. към Божественото съзнание в себе си. После вече идват отношенията към ближните.

Първото посещение, което човек трябва да направи със ставането си от сън, е да отиде в Божествения свят – в света на Любовта, и да се разшири, да се приготви да люби Божественото в човека. После ще отиде в умствения свят, където може да яде много, без страх, че ще се разболее от ядене. После ще посети астралния свят, където ще яде малко. Иска ли да си хапне повече, той ще слезе още по-долу, във физическия свят, където го чака голямо изобилие.

За да си изработят правилна философия за живота, хората трябва да познават своите прояви, да се разбират. Те живеят едновременно на физическия, в сърдечния и в умствения свят, но като не разбират законите на тия светове, понякога разменят нещата от единия в другия свят. Щом не могат да поставят всяко нещо на мястото му, те се натъкват на противоречия, вследствие на което страдат. Слушате някой да се оплаква, че е болен, че ще умре от глад. Той е болен, защото е в астралния свят, където трябва да яде малко, а не е привикнал на този живот. За да се излекува, лекарите му препоръчват силна храна, повече ядене. По този начин той слиза на физическия свят, където има голямо изобилие на храна. Едно трябва да знаете: Докато сте в астралния свят, вие ще ядете малко. В астралния свят ще бъдете пчели, ще ядете малко, за да не си създадете нещастия. Щом сте на земята, ще имате стомаха на човека. Като влезете в астралния свят, ще имате стомаха на пчелата. И най-после, като влезете в умствения свят, ще имате стомаха на слона – там много се яде. Значи това, което е благословение за умствения свят, не е благословение за астралния; благословението за астралния свят пък не е благословение за физическия. Не може ли да се справи със законите на тия светове, човек изпада в противоречие, в каквото се намерили селяните на едно село, които получили един слон от турския паша.

Приказката за този слон е следната. Един турски паша отишъл в едно българско село на гости. Домакините го приели много любезно, нагостили го добре. На заминаване от селото пашата се обърнал към селяните с думите: „Благодаря ви за добрия прием. За благодарност ще ви подаря един слон, да ви върши работа“. Те благодарили на пашата за слона, но не знаели как да го впрягат на работа. Цели пет години слонът прекарал в селото, без да работи, но през това време селяните обеднели. Защо? Слонът изяждал на ден по пет крини ориз. Те го хранили само, без да го използват. Един ден пашата срещнал един от селяните на това село и го запитал: „Доволни ли сте от слона?“ – „Доволни сме.“ – „Тогава да ви изпратя още един слон.“ – „Благодаря, достатъчно ни е един слон. Вторият слон изпратете на друго някое село.“ Наистина, страшно е да храниш слон, без да го използваш за работа.

Съвременните хора страдат от неразбиране на живота, който Бог е вложил в тях. Те страдат от това, от което и селяните страдали – не знаят как да използват слона – това силно, здраво животно. Противоречията в живота на човека показват, че той не разбира нещата. Щом се натъкне на известно страдание, той трябва да се запита отде иде това страдание и защо иде. Като разбере, че страданието иде от физическия свят, човек може да се качи в астралния свят и да се освободи от него; ако страданието иде от астралния свят, човек може да се качи в умствения; ако иде от умствения свят, човек може да се качи в причинния, където работите се нареждат добре. Ще кажете, че за да нареди работата си добре, човек трябва да мисли. Как трябва да мисли човек? Той трябва да мисли не само по физическия начин, но и по Божествен начин. Като мисли по Божествен начин, ще бъде добре за ума му; щом е добре за ума му, ще бъде добре и за неговото сърце; щом е добре за ума и сърцето му, ще бъде добре и за тялото му. За да постигне това, човек трябва да живее в причинния свят, където няма никакви престъпления. Влезе ли в този свят, човек може да направи зло само на себе си, на никого другиго. В този свят човек има възможност да се изправи. Ако всеки може да ви причинява пакости, вие сте в света на злото. За да се освободи от злото, човек трябва да напусне този низш свят и да се издигне в причинния или в Божествения свят.

Човек трябва да държи в ума си мисълта, че никой на никого не може да причини зло или добро, освен той сам на себе си. Това, което Христос е казал за самоотричането, подразбира, че всеки човек може да бъде господар на себе си, на своята съдба. Ако човек не мисли така, никой не може да му помогне. Бог, Който учи човека отвътре, всякога му нашепва: „Ти ще постъпваш с хората така, както аз постъпвам с тебе“. Искате ли да не страдате, идете в Божествения свят. Там и душата, и умът, и сърцето, и тялото ви ще бъдат неуязвими, както Бог е неуязвим. Следователно решите ли да се оплаквате, че някой ви причинил пакост, ще знаете, че вие живеете още в един от низшите светове – физическия, астралния или умствения. Престанете ли да се оплаквате от хората, вие сте се качили в причинния или в Божествения свят. Там никой не може да ви направи зло. Там всеки човек сам може да си причини някакво зло; там всичко е неуязвимо. Опита ли се някой да причини зло на другите, той сам ще падне в това зло, т.е. сам ще падне в низките светове. Никой не е в състояние да измени законите на Божествения свят. Всеки, който е влязъл в Божествения свят и се е опитал да направи зло на някого, той веднага се е намерил на земята, между ония хора, които обичат да правят зло.

Христос слезе на земята да научи хората, именно, на този закон. Той им доказа, че макар да е слязъл на земята, пак живее в Божествения свят, където никой не може да му причини зло. Когато Савел гонеше Христа, Христос го свали от коня и му каза: „Знай, че като правиш зло на другите, ти сам правиш зло на себе си“. Като падна на земята и ослепя, Савел започна да мисли върху думите на Христос, обърна се към Него и каза: „Всичко считам за измет, само да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога, Исуса Христа“. От този момент той се нарече Павел, прие Христовото учение и започна да проповядва. Наистина, няма по-велико нещо за човека от това, да познае Христос, да разбере, че не може да прави зло, но и на него не могат да правят зло. Осъзнае ли това, той е свободен, щастлив човек. Такива са всички хора, които прилагат законите на Божествения свят.

Като наблюдавам хората, виждам, че някои живеят на физическия свят, вследствие на което работят много. Други живеят в астралния свят, вследствие на което малко работят, малко ядат и малко мислят. Трети живеят в умствения свят, затова мислят много. Малцина влизат в причинния или в Божествения свят, най-много за две–три минути, като с експрес, и бързат да слязат на земята. Те разправят, че са видели ангелите, видели са крилете им. Те се лъжат, никакви криле не са видели. Крилете на ангелите са на земята. Желая ви да отидете в причинния свят и да прекарате там поне една седмица. Животът в причинния свят е много евтин. С малко пари вие можете да си вземете стая в един от големите хотели на милосърдието, на разумността. Там дават и храна, и дрехи, и облекло. Като напуснете този свят, ще ви изпратят с големи подаръци. И така, разграничавайте добре нещата и поставете всяка работа на своето място: физическата – за физическия свят, астралната – за астралния, умствената – за умствения. След това качете се в причинния свят, да видите причините на всичко, което става на земята. Разберете ли причините на нещата, ще се освободите от всички противоречия. В причинния свят всяко нещо е на мястото си. Обаче, ако разглеждате Божествения свят от физическо гледище, със законите на физическия свят, вие няма да имате ясна представа за него. Моралният свят не може да се разглежда нито чрез законите на физическия свят, нито чрез законите на астралния свят, нито чрез законите на умствения свят. Физическият, астралният и умственият свят са относителни светове – светове на доброто и на злото. За да познае себе си като човек, за да познае ближния си и да разбере причините на нещата, човек трябва да напусне тези три свята и да влезе в причинния свят. В причинния свят човек ще разбере защо резултатите на физическия свят не са такива, каквито човек ги очаква. Човек иска да бъде богат, учен, щастлив, а въпреки това не успява. Защо? Защото той се стреми към богатство без да подозира, че богатството е в него. Той иска да бъде щастлив без да подозира, че щастието е в него. Той иска да стане учен без да подозира, че науката е в самия него. Той иска да следва университет, да стане учен. Защо не следва университета на Любовта, да се научи правилно да обича? Обаче на физическия свят това е немислимо, както е невъзможно на физическия свят да имаш здраво тяло, в астралния свят – здраво сърце и в умствения свят – здрав ум. На физическия свят телата се разрушават, в астралния свят – сърцата се разрушават, а в умствения свят – умовете се разрушават.

В кой свят нещата не се разрушават? В света на душата. Душата пък живее в Божествения свят. Следователно, за да не се разрушава, човек трябва да живее на земята, но да прилага законите на Божествения свят. Това значи между мислите, чувствата и постъпките на човека да има съответствие. Понеже хората не могат да спазят това съответствие, те постоянно се оплакват едни от други. Те казват: „Къде ще отиде краят на този свят?“ За никакъв край въобще не трябва да се говори. Едно трябва да имате предвид: нова философия е нужна на хората. Всички се нуждаят от нова философия за живота. Според тази философия физическият живот изисква едно нещо, астралният – друго, умственият – трето и т.н. Човек трябва да знае във всеки даден момент в кой свят се намира и какво трябва да прави.

Мнозина питат, ще се познават ли на онзи свят. Познаване има само между душите, между ония, които живеят в Любовта. Вън от Любовта никакво познаване не съществува. На физическия свят хората един ден се познават, а на другия не се познават. Това не е познаване. Това са търговски отношения. Да познаваш някого, това значи да го обичаш. Обичаш ли го, достатъчно е да чуеш името му, да го зърнеш отнякъде, за да се развеселиш. Ще кажете, че животът е сериозен, не можете да бъдете радостни. Човек е сериозен, когато не разбира живота. Ако се смее много, той пак не разбира живота. Дойде ли до положение нито да е много сериозен, нито да се смее много, човек става годен за ученик. Вие трябва да станете кандидати за ученици. Докато не мисли право, човек се смее. Щом се намери в затруднение, той става сериозен. И единият, и другият се намират в положение на дете, което иска да бере плодове от градината на съседите си. Като минава край градината, детето се смее, иска да даде вид, че нищо не мисли. Щом влезе в градината да къса плодове и пъдарят го улови, детето става сериозно.

Сегашните хора страдат и се питат защо идат страданията. Много просто – пъдарят ги е хванал. С други думи казано: хората страдат, защото не постъпват както трябва нито във физическия, нито в астралния, нито в умствения, нито в причинния свят. Те не постъпват добре, защото искат по изкуствен начин да бъдат щастливи. Вместо да станат щастливи, те сами си създават нещастия. Докато живее във физическия, астралния и умствения свят, човек не може да бъде щастлив. Тези светове представляват ровка почва, която постоянно се руши. При тези условия човек не може и не трябва да търси щастието си в своите мисли, чувства и постъпки. Човек живее в полета, покрити със снегове и ледове, които постоянно се топят. Той живее в области, потънали във вода, в която и той сам може да се удави. Изобщо човек живее в неустойчиви светове. В който и свят да влезе, навсякъде ще се намери при трудни условия. За да се справи с тези условия, той трябва да се трансформира, да мине в друго състояние. Ако иска да живее добре на физическия свят, човек трябва да се превърне в млекопитаещо. Физическият свят е свят на мъчение. Ако иска да живее добре в астралния свят, човек трябва да се превърне на риба. Астралният свят е воден. Ако иска да живее добре в умствения свят, човек трябва да се превърне на птица. Ще дойде ден, когато човек ще живее в астралния свят. Този свят сега се приготвя да стане годен за живеене. Сега се оформя твърдата почва в него. Също така се оформя твърдата почва и на умствения свят. Когато влезе в астралния и в умствения светове като жител, човек ще може по-добре да разбере причинния свят. Като придобие опитностите на трите свята, човек ще влезе да живее в причинния свят. Когато стане жител на причинния свят, човек става вече светия.

Хората се оплакват от противоречията на живота и се питат кога ще се оправи този свят. Докато е на земята, човек всякога ще има противоречия. Единствената възможност на човека да се освободи от противоречията на живота се състои в това, да направи поне една разходка в причинния свят, да разбере причините на нещата. Като се върне оттам, той ще се примири с мъчнотиите си и ще бъди годен за работа. Йоан казва: „Чух цялото създание да възхвалява Бога“. Значи ще дойде ден, когато всички живи същества ще разберат Божиите пътища и закони и ще въздадат хвала на Господа. От този ден никой на никого няма да пакости. Днес хората страдат, едни на други си причиняват страдания от неразбиране на великите закони на Битието. Докато живеят в старите си разбирания, хората ще бъдат в положението на богатия, който като замина за другия свят, поиска пак да заповядва на бедния Лазар. Той трябваше да се разкае, да признае погрешката си по отношение на Лазара и да помоли Аврама да му помогне да се просвети, да изправи живота си. Следвате ли новите разбирания, вие ще се намерите в положението на Лазара, който след смъртта си отиде в лоното на Аврама.

И тъй, искате ли да излезете от трудностите на живота, откажете се от разбиранията на вашите баби и дядовци. Вие говорите за нови разбирания, а ходите по пътя на вашите деди и баби. От дясната ви страна стои вашият дядо, отляво – баба ви, а вие в средата, между тях, и разговаряте. Дядо ви живее в умствения, баба ви – в астралния, а вие – на физическия, но и тримата сте недоволни. Всеки намира, че светът, в който живее, не е добре създаден. Как трябва да се създаде? Нека всеки от вас даде свой план и аз ще го представя на Бога, ще кажа, че искате подобрението на света. Ще кажете, че досега никой не е ходил на онзи свят и затова нищо не може да ви се каже. Прави сте. Всички, които са напуснали този свят, са минали транзит през него, не са се спирали. Ще дойде ден, обаче, когато хората ще отиват на онзи свят и ще прекарват там, колкото искат. Тогава светът ще се оправи. Сега, понеже хората минават транзит през онзи свят, те виждат само едната му страна и казват: „На физическия свят трябва да се работи, в астралния – да се яде, а в умствения – да се мисли“. Обаче и като работи, и като яде много, и като мисли много, човек пак няма да разреши въпросите. Следователно смисълът на живота не е нито в многото работа, нито в малкото; нито в многото ядене, нито в малкото; нито в многото мислене, нито в малкото. Смисълът на живота се крие в Божествения свят.

Следователно искате ли много работа, идете във физическия свят; искате ли много ядене, идете в астралния свят; искате ли много мисъл, идете в умствения свят; търсите ли доброто, идете в Божествения свят. Ако работиш малко на физическия свят, болен си; ако ядеш малко в астралния свят, недоволен си; ако мислиш малко в умствения свят, глупав си. И обратно: ако много работиш на физическия свят, даровит си; ако много ядеш в астралния свят, богат и щедър си; ако много мислиш в умствения свят, умен си. Добри неща са тия, но те не разрешават въпросите. Докато сте млади, вие можете да работите, да любите, да ядете. Щом остареете, не можете да работите, не можете да обичате, не можете и да ядете много. Докато сте млади, много работите, много чувствате и мислите, много ядете, но и противоречията ви са много. Щом остареете, и яденето, и чувстването, и мисленето, и работата намаляват, но и противоречията намаляват. Старият мисли само за едно: Какво е било в младини и какво е сега.

Искате ли да се освободите от противоречията на живота, идете в Божествения свят, където царува доброто и любовта.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Утринно слово от Учителя, държано на 13 януари 1935 г., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: свят, човек, може, физическия, умствения, астралния, работи, причинния, себе, хора, яде, бъде, има, добре, добро, зло, божествен, мисли ,

 Утрини Слова , София, 13 Януари 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder