НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Законът на свободата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Законът на свободата

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, може, казва, човек, аз, път, хора, живот, бог, съм, дойде, казваш, можеш, форма, тебе, всичко ,

Общ Окултен клас , София, 19 Декември 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Отче наш"

"В начало бе словото"

Ще взема само три стиха от Евангелието на Йоана, глава 15, стихове 15-17.

Вие сте чели може би двайсет пъти това място. Вие през целия си живот може да носите една сабя, без да сте герои. И някой може да носи цял живот някоя книга в торбата си, без да е учен човек. Хората чакат сега да дойдат богатствата. На богатствата, които носят в главата си и в сърцето си, те не обръщат внимание, а чакат да дойде това отнякъде. Това са лотарийните билети - желаят да спечелят. Лотарийните билети спадат към особен закон -при тях има извънредни случаи за спечелване.

Някой път съществува едно еднообразие в живота, което спъва човека. Човек е по някой път лош по причина на еднообразието. Ако ядете цяла година най-хубавите неща, например ако ядете цяла година захар, от еднообразието ще ви се втръсне. Даже и на религиозните хора еднообразието се втръсва, и на тях става неприятно. То спъва човека. Може да констатирате, че сте болни, че не сте умни, че нямате това или онова, много такива работи може да констатирате. Може да констатирате, че сте лош. Какво от това? Може да констатирате, че сте добър. Има една доброта, която аз наричам отрицателна доброта, и която се втръсва. Някой път и лошото се втръсва на човека, когато няма сменяване. В живота трябва да има една промяна.

Сега някои запитват, защо някои хора са невежи. Колко отговора може да се дадат? Може невежеството да бъде допуснато от първата причина, може да се допусне от последствията, може да се допусне от външната обстановка. На това трябва да се направи един превод. Казват, причината е, че Господ така го е създал. Апостол Павел казва, че някои съдове са направени за благородни работи, а някои – за долни работи. Светът е направен за нещо. Онзи, който не знае как да направи аналогията, той може да оправдае всички противоречия.

Питам, ти можеш да оправдаеш една своя погрешка, но какво ще ти допринесе това? Например ти си се хвърлил от високо място, и си счупил крака си, и казваш, че си нямал лоши намерения. Каква полза има от това оправдание, кракът ти е счупен. Това оправдание не е философия. Младият очаква до известно време, и после иде старостта. До известно време очаква, въодушевява се от нещо. В пълната възраст става по-сериозен, а пък на старини животът му съвсем се обезсмисля и той умира. Много хора умират с идеята, че животът е празен, но резултатът на живота зависи от вас. Ако вие имате една градина и я садите само с едногодишни растения като пъпеш, дини и прочие, и не сте сели никакви плодни дървета, които траят двайсет, трийсет, петдесет, сто години, ще имате вече една обстановка на нещата. Колко време траят тези [дини]? Тези [дини] могат да ви бъдат полезни, но за зимата никаква полза няма от тях. Това са сега едни аналогии, които не могат да ви дадат утеха за сегашния живот.

Има някои работи, които ви спъват. Например спъва ви облеклото. Как сте облечени? Човек на младини, като дете, се носи неглиже. Като стане на десет-петнайсет години, той е вече спретнат. У българите има един характер – младежи на двайсет и една години вече се опасват с пояс, туря си цървули, туря си чушири(*1). Като стане на четиридесет и пет години, вървите се развързват вече, поясът е малко разпасан, дрехите са тук-таме окаляни, и като го питате, той казва: „Грижи имам." Но грижите не разрешават въпроса. Всички хора имат грижи. И у млекопитаещите, и те седят някой път неразположени, и те имат неразположение на духа. Някой път седи навъсен и чака само някой да го бутне, и казва, че не е разположен. А някой път човек е весел – става, играе, и после пак дойде неразположение. Духом сте неразположени и казвате: „Тази работа не върви, крив е пътят." А пък вие в никакъв крив път не сте тръгнали, защото, ако ви прекарат през една канализация, там пътят е прав, но е тъмен.

Сега да прокараме едно сравнение. Ние говорим за водата. Трябва да знаете какво отношение има водата към човека, трябва да знаете кога са се създали водата, въздухът и светлината и защо. Трябва да знаете какво е предназначението на светлината и какво е отношението на храната към човека сега.

Духовните хора са се стремели да ядат по-малко. В историята има много примери. Някои с години са живели така – само по един обед са вземали през седмицата. В един живот от четиридесет-петдесет години по един обед в седмицата! Правили са опити. Какво ще спечели човек, ако взима само по един обед в седмицата? Ние сме дошли до ядене три пъти на ден. Сега в Европа и в Америка има една теория, че на двайсет и четири часа трябва да се взема един обяд. Всяко нещо трябва да се обоснове на един разумен закон. Не е лошото в яденето. Всичко онова, което става в човешката душа, трябва да се разбира. Трябва да има едно вътрешно разбиране и използване, защото между всичките явления има една тясна връзка. Вземете тези неща, които вие считате за обикновени. Вие вземате една монета и я хвърляте нагоре. Подхвърляте един български лев и той пада на земята. Как наричат децата двете страни на монетата? Лице и опаки. Всеки път, като подхвърляте тази монета, не зависи от вас как ще падне, не може да заповядате как да падне. И някой път лицето й пада отгоре, а някой път опакото. Но ако тази пара я подхвърлите сто пъти правилно, то ще видите, че петдесет пъти ще се обърне с лицето си и петдесет пъти с опакото. Има един закон, който го наричат случайност. Случайността има връзка със законите, които функционират, и чиито функции ние едва съзнаваме. Ние наричаме нещо, че е случайно, когато не познаваме законите му. Същото се отнася и за твоето неразположение. При сто твои състояния – петдесет неразположения ще ти донесат и петдесет радости. Колкото си бил по-неразположен, толкова ще станеш по-радостен. Колкото си бил по-радостен, толкова по-неразположен ще бъдеш. Колкото по-малко скръб имаш, толкова по-малко радости имаш. И тези, които са боледували, те са повече калени, техният организъм е по-развит. Вие не обръщате внимание на тази неща, понеже не минават през вашето съзнание. Вие обръщате внимание на външните неща.

Тялото е облекло – костюм на душата и духа. Дрехите са външен резултат. По дрехата можеш да познаеш един човек какъв е. По дрехите можеш да познаеш една цял култура каква е. Изразява се. У турците гащите са завити и закопчани, а пък вътре са широки и дънести. Значи турчинът отвътре е щедър, а отдолу – малко пуща. У европейците крачолите са отворени отдолу, всичко тече. Ще кажеш: „Това е една мода." Но модата е обоснована пак на един закон. На български каква дума има за мода? Каква дума са употребявали старите българи, преди да са знаели думата „мода"? Момите шиеха нашарено по полите. Техните сукмани са с дипли, с по сто-двеста дипли, и ги турят сукманите окачени, с диплите. Това е външната страна.

Децата разбират живота по един начин, а възрастните – по друг начин. Законът, който съществува, е следният. Еднообразието в живота всякога носи едно разочарование. В какво седи еднообразието? В еднообразието се ражда мързелът. Щом има еднообразие, човек е мързелив. Мързеливите хора са еднообразни. Мързеливият човек казва: „Не ми трябва." Той не туря всяко нещо намясто – туря нещата, гдето свари и казва: „Уморих се вече."

Някой път има някои ваши мисли, които не са поставени намясто. Има някои ваши желания, ваши постъпки, които не са намясто. Натрупани са от сто, а може би и от хиляда поколения. И един ден във вашия организъм почват да се събуждат тези мисли. Тези мисли са от рода на тези мухи, които са снесли яйца, и сега се излюпват – те си носят своя зародиш. Това е само за обяснение. Ще кажете: „Как ще се освободим?" Няма да давате условия да се измътват, защото, ако яйцата не ги турите в хубава обстановка, те няма да се излюпят.

Онова, което е полезно за вашето развитие, то е да се освободите от това еднообразие. Вие казвате и туряте в ума си мисълта: „В следващото прераждане." Младият казва: „Аз трябва да живея." Но колко време ще живее той като млад? До четиридесет и пет – шейсет години може, но след това и неговият пояс ще се влече. Най-първо го въодушевяват външни неща, но после – вече не. Всичко в света си има свой край. И на пияницата може да му се втръсне виното, и един ден той може да хвърли чашата и да казва: „Няма да пия." Има втръсване. Някой път на човека му се втръсне доброто или пеенето, или облеклото, или яденето и оттам насетне този човек не може да го излекуваш.

Сега освободете се от еднообразието. Аз като ви говоря, вие винаги обръщате внимание на вашите дрехи. А пък дрехите отвън винаги трябва да съответстват на човека. Те трябва да бъдат един израз на човешкия ум и на човешкото сърце. Китайците правят на жените си стегнати малки обуща. Откъде е излязла тази мода? Една китайка, като върви, крета като малка птица. Те им турят краката в малък калъп. Попитали един китаец: „Защо правите така?" Той казал: „Да не ходят нашите жени да хойкат." Дали тази е причината, то е въпрос. Това е един повод. Китайците имат много лоши навици, имат и някои добри навици. Като ходеха там европейците със своите кученца, кученцата могат да изчезнат. Всичко ядат китайците – кученцето като агънце ще го опекат и ще го изядат. По тези въпроси ние се отвличаме. Нашето минало упражнява влияние. На китаеца е голямо удоволствие да заколи кучето и да го изяде. Ако ви накарат на това, вие ще се гнусите. Но колко мисли има, които приличат на кучешка храна! Също така и колко желания има, които приличат на неговата храна.

В какво седи волята на човека? Вие искате един човек да изпълни вашата воля. Най-първо вие направете сами себе си да слушате. Човек съставлява едно двойно същество. Той е по създание единство, но е раздвоен. Две същества живеят в човека. И даже съвременните учени хора говорят за раздвояване на съзнанието. Но за съзнанието на човека има две страни. Някои го наричат нисш ум и висш ум. Не, но две разбирания има в човека за живота. Той е едно двойно същество. В него има едно същество, което обръща внимание на външния живот, и друго същество, което обръща внимание на вътрешния живот. И вие до известно време, като млади хора, обръщате внимание на външния живот, а като стари хора - на вътрешния живот. Младите хора казват: „Няма да живеем като онези стари хора." Младите хора искат да живеят вън. А пък като остарее човек, казва: „Няма да живея като онзи глупак отвън, а както старите." Кой е на правата страна?

Да допуснем, че някой казва, че е намерил Бога и се моли на Бога три пъти на ден. Все се моли, и е недоволен, не е здрав и не му върви. Питам тогава, това негово верую реално ли е, или не? Как е възможно това? Бог е едно Същество съвършено, разумно, създал е света, и ти не вярваш в Него, и да бъдеш невежа. Възможно ли е ти да седиш при един богат човек, чиято трапеза и богата с ядене, и ти да гладуваш? Но може тези храни, които богатият употребява, да не подхождат на тебе. Една овца при един съвременен богат човек може да умре гладна. Богатият яде месна храна, а овцата не употребява месна храна. И един вълк може да умре гладен, ако този богатият човек яде само плодове. Вълкът иска само месце и ако този човек яде само плодна храна, какво ще бъде положението на вълка? Това са примери само за сравнение. Вълкът е особена форма, която съществува в природата, и трябва да знаем къде е станало отклонението, не една форма, която представлява обективния свят.

Съществува един принцип в природата, който руши. Някой голям водопад пада отнякъде и руши канарите, земята и влече. Някой път вие казвате, че Бог е любов, но какво разбирате вие под думата „любов"? Любовта създава новото, а премахва старото. Тя не държи никога старите работи. Казвате: "Защо е създаден светът така?" Малко другояче трябва да разсъждавате. Ето къде е съвременното заблуждение. Ще ви дам един пример. Една сестра дава един килограм бяла вълна, а друга сестра е дала един килограм синя вълна. Смесва ги, и прави две фланели. Едната сестра не е опитна и не е доволна. Някой път изобщо ръкавите не са направени добре, а някой път цялата фланела, поради погрешки, трябва да се изплете наново и втори път трябва да се направи една отлична фланела. Какво ще се изгуби от това? Вълната ще се изгуби ли? Не, това е въпрос на формата. Съдържанието е същото, но формата трябва да се измени. Но ти казваш: "Време ще мине." Ние ще се радваме, че времето минава. Ако не мине времето, какво би станало? Някой път е хубаво да се изгуби времето и да се направи една хубава форма, отколкото да не се изгуби времето и да остане старата форма. Много неща има в нас, които са осакатени и които трябва да се поправят.

Допуснете, че бащата казва на сина си: "Къде си ходил днес?" Или казва на жена си: "Къде си ходила днес?" Хубаво, но днес й казва: "Ти къде си ходила днес", утре ще каже така и тъй нататък. Представете си, че ти си онзи син, на когото бащата казва така. Ти трябва да внушиш на баща си как да казва. Аз бих казал на моя баща така: "Татко, днес аз ходих да видя едно семейство, дето бащата и всички други в семейството живеят много добре и си говорят много сладко. Ходих да слушам сладкото им говорене."

Някой път гледам някоя сестра седи и си маха ръката. Казва: "Аз ще му дам да разбере." Окултистка, и си маха ръката така гневно. И после казва на котката или на кучето: "Пф!" Плаши ги. Най-първо, не се спирайте на такива дреболии. Не се спирайте никога да поправяте чуждите погрешки. Един съвет от мене: никога не се спирайте да поправяте една чужда погрешка. Детето счупило стомната, кажи: "Стомната е счупена. Това е една печалба за грънчаря." Не отивайте да лекувате счупената стомна, не поправяйте старите работи. И ако имаш нова стомна, дай на детето си. Някои имат обичай, като позакъсат малко, ще обърнат някое старо палто на другата страна и ще го носят. Не, не. Това са лоши навици. Светът не търпи старото. Една форма, която е употребена веднъж, тя трябва да се смени. Животът употребява само веднъж една форма и после трябва да се сменят формите. Не дръжте старите форми, тоест трябва да се сменяват. В това се състои прогресът.

Ти ще растеш и ще учиш, ще разбираш законите на своята мисъл. Аз съм говорил за подмладяването, но вие не знаете още как се подмладява човек. Аз съм говорил как човек трябва да бъде добър, но вие не знаете законите, как да стане добър, как да стане учен, как да научи пеене.

Има закони за пеенето. Вие сега се спирате и казвате: „Аз съм така научен." Че на какво се научи дядо ти? Свири криво. И ти свириш криво като него. Често изваждат оная поговорка за кривия рак. Анекдотът не е довършен. Малкият рак вървял като баща си. И всичкото им нещастие, дето ги вадят от дупките и ги пекат, то е защото вървят криво. И ако вървят право, няма да ги варят на огъня в тенджерата. Бащата казва: "За да не ти пати главата, право ще вървиш." А синът му казва: "Желая да се освободя и ще ми покажеш как да вървя." Бащата започва да ходи криво и синът казва: "Татко, и аз ходя така." Трябва да имаме образец на правото ходене. Ти казваш: "Трябва да се живее добре." Но трябва да имаме форма на правото ходене. Някой ходи с наведена глава и се прегърбва, и най-сетне остава прегърбен. Не си оставяте гърбицата. Поизправи се малко, не казвайте: "Остарях." Ти почнеш да чувстваш годините на гърба си. То е само външно, че имаш години на гърба си. Ти се самоизлъгваш.

Ти казваш: "Аз съм остарял." То е твое безпокойствие. Ненужните безпокойства, които имаш, това е остаряването. Безпокоиш се за нищо и никакво. Ти седиш и се безпокоиш Бог какво мисли за тебе – дали ще те благослови, или не. Вие имате едно разсъждение чисто човешко, прикачвате на Бога качества, както и на хората. Казваш, че Бог днес е разположен към тебе, а друг ден не е разположен. Не! И казваш още: "Господ си прави, каквото иска." Това не е вярно. Ние тогава не разбираме света. Понеже всичко е вътре в Бога, всичко съставлява част от Него. Онова, което Бог е направил, Той иска всякога да функционира правилно, понеже това са части, чрез които Бог се проявява. Ти като мислиш и живееш добре, това е приятно на Бога. И като не мислиш добре, това е малък дефект и Господ иска да го поправи. Бог ти дава съвет да не правиш това и онова. Три пъти идва Бог и ти казва това, но ти не слушаш, и след това идва вече една реакция.



Три пъти като ти каже: "От А ще отидеш към В, и от В – към С, и от С – към А", след това какво ще стане? Ако вечно обикаляш този триъгълник, твоята енергия ще се изтощи, ти сега ще се изтощиш при обикалянето, ще изгубиш своите сили. Тогава ще почне да става едно намаление. Най-първо, този триъгълник си го обикалял много бързо, после – по-бавно, по-бавно, и най-после ще се спреш на едно място и ще кажеш: „Не се мърдам вече оттук."

Ти казваш: "Толкова усилия съм направил. Двайсет години съм работил над себе си." Светът започва спирално, със спирални движения. Това е теория на съвременните учени хора. И някой път в спиритичния сеанс някой медиум си върти така ръката на колело. Често ме питаше доктор Миркович, защо правят така медиумите. Казвам: "Когато водата пада на едно келево (*2), цялата воденица се разтърсва, и когато се завърти келевото, няма никакво разтърсване."

Казвам, когато дойде голямата сила в човека, той се разтърсва, и като тръгне водата после, утихне. Ти казваш: "Аз мисля." Какво разбираш в своето мислене? Или казваш: "Стремя се да постъпвам добре." Трябва да имате съгласие между мислите, чувствата и постъпките.

Много от вас тук сте без бради и мустаци, а други сте с бради и с мустаци. Едни от вас сте с дълги коси, а други сте с къси коси. Едните, без мустаци, ги наричат жени. А другите, с мустаци и бради, ги наричат мъже Питам сега: по какво се отличават мъжът и жената? Това са два принципа в природата, които работят. Това са полюси вътре в живота. Единият полюс подразбира противоположния. Две еднакви неща ти не можеш да ги събереш на едно място. Ти не можеш да направиш целия свят само от върхове и не можеш да направиш целия свят само от долини. До най-високите планински върхове ще има съответни долини и после – пак планински върхове и пак долини и прочее. И от тези планински върхове някой може да е по-малък от друг връх. Същото е и с долините. Има едно съответствие. И ако се изравнят всичките върхове, тогава земята ще бъде валчеста като една билярдна топка. И ако светът би бил направен като билярдна топка, тогава какви условия ще имате? Някой път искате всичко да ви се уреди, както билярдна топка. Разбиране трябва за сегашния живот, който живеете.

Гледам, че някой от вас по някой път си вдига веждите нагоре. Това е един навик. Това става неволно от вас. Не е господар човек на тези елементарни движения. Ние влизаме в една специална област на живота.

Мисълта е един силен фактор. Ако вие не научите закона, как да мислите добре, това нещо остава сега. Чувствата, постъпките, всичко иде първо от тази област на човешката мисъл. И казвам, да мислим, както Бог мисли. И както светът е създаден разумно, така трябва да го разбираме. Да допуснем, че във вас се загнезди едно кисело чувство – като че нямате никакво отношение с хората и всички хора ви отстраняват, не искате да срещате никого и сте недоволен от себе си. Никого не искате да видите. Като че целият свят става чужд за вас. Някои от вас имате тази опитност или сте я имали. Какво правите тогава? Някой ще се затвори в неговите [стаи] или някой ще иде в гората някъде. Това отвратяване, това еднообразие – от какво става това? Това е неразбиране на живота. Сега чета във вестниците, че един американец е измислил един уред – хипнотик, който издава еднообразни звукове. И някои хора, които са много нервни, те не могат да заспят. Турят хипнотика в действие, и те ще заспят. Този апарат сега може да го имате. Старите хора, като почнат да остаряват, имат право вече на хипнотик. Старият човек почне да слуша еднообразен шум в ушите си. Старият най-първо се интересува от живота, хипнотикът го приспива и той казва: "Не ме интересува животът вече." Това не е негова мисъл. Той казва още: "Ще се мре вече." Този американец е намерил този хипнотик и младите им се приспива, ако са станали неврастеници. Индусите са били по-умни – ако не могат да заспят, те ще си концентрират съзнанието върху върха на носа и ще заспят.

Ето няколко правила за правилно спане. Мисли правилно. Яж рано. Трябва да имаш едно определено време за ядене. И сдъвчи си много добре храната. И не оставяй в ума си никаква излишна мисъл. Като дойдат някои мисли отстрани, да не ги приемаш.

Какво нещо е вярата? Един ще каже, че вярата е сила, която ни приближава към Бога. Друг ще каже, че чрез вярата се издига човек и тъй нататък. Може да вземете от Писанието стиха – Писанието казва: "Повярвай, и ще бъдеш спасен." Но вярата по каква линия трябва да дойде? Вярата е нещо, което сега трябва да се създаде. Тази вяра си има известен център. Вярата си има два центъра. Има една вяра, че като повярваш – жена ще станеш, мъж ще станеш, дете ще станеш. И като не знаеш как да помислиш, и станеш нещо, чиято форма не можеш да измениш. И всички хора днес страдат от вяра, която не е на мястото си.

Някой казва: "Ще осиромашея." И става според вярата му. Ти казваш: "Ще се разболея." И става според вярата ти. Или казваш: "Струва ми се, че всички ще измрат." И така става. В каквото вярваш, става. Някой вярва, че може да напредне, и напредва. Друг вярва, че няма да напредне, и така става. Може да четете много книги, цели теории. Някои от тях са близо до истината, а някои от тях са далеч.

Ще ви дам най-правото определение. Вярата е път, по който любовта се проявява, надеждата е път, по който любовта се реализира в света, а самата любов е плод на Божествения Дух.

Добре, вие имате едно тъжно събрание. Седите и сте тъжни. Най-първо мислите, че никой не ви обича и нямате ясна представа, какво значи да ви обичат хората. Майката, като обича едно дете, ще го целуне, ще го стиска, ще му направи дрешки, ще му направи леглото и прочее. Това е външната страна. Вие казвате някой път: "Мен не ме обичат." Да те обича един човек, това значи да е толкова внимателен към тебе и да ти помага. Така се проявява любовта на Бога. Бог е, Който е предвидил всичко за хората, и във всеки един момент Той създава онези малки, дребни условия, при които ти можеш да реализираш своята мисъл. А ти туриш една своя философия и казваш: "Не може ли по този и този начин?" Така ти създаваш нови теории. Тогава работите не стават. Ако всичко става нормално, ти ще имаш един подтик. Ако с твоята вяра се подобрява тонът ти како певец, тогава върви добре. Но ако не се подобрява тонът ти с твоята вяра, тогава вярата ти не е правилна.

Най-първо, трябва да имаш чисти мисли, иначе тези нежни гънки на ларинкса, които трептят, няма да произвеждат тези особени тонове и няма да ти предадат тази мекота, която е необходима.

Допуснете сега, че аз ви говоря върху мисълта, и дойде друг – и той ви говори, и после трети дойде, и четвърти. Трябва да мислим право. При правото мислене силата на човека се увеличава пропорционално, съразмерно. Вие искате изведнъж да бъдете силни като Бога. Защо не се радвате, че е достатъчно да има Един, Който да е силен? Защо вие искате да бъдете втори силен като Бога? Тогава между вас и Бога ще се роди спор. Питам, ако вие бяхте на мястото на Бога, какво щяхте да направите? Питам едного: "Представете си, че ви дам сто милиона английски лири, какво ще направите с тях?" Той ми казва: "Аз ще си направя къща, ще си купя автомобил." Казвам му: "Това струва десет милиона, а другите за какво ще ги употребиш?" Той ми казва: "Ще ги дам под лихва."

Някой казва: "Този човек не е толкова свят. Онзи е по-свят от него." По какво се отличава един светия от друг светия? Онзи светия, който има най-правилен възглед, той има приложение на своята мисъл, на своите чувства и на своите постъпки. Той е така внимателен, че иска всичко, което има в себе си, да го предаде хармонично на другите. Той е един от добрите светии. А пък светията, колкото по-малко разбира, толкова по-малко е светия. Светията трябва да има по-широка душа и по-светъл ум.

Същото е по отношение на музиката. Ако аз бих ви преподавал по музика, щях да ви изнеса една съвсем друга теория. Не че тази теория не е вярна, но с тази теория се постигат основните работи. Но има една друга страна на музиката. Ако аз туря няколко тона в действие, те ще произведат един съвсем друг резултат, защото има тонове на живота – има в музиката тонове, които съответстват на любовта. Но вие не може да имате понятие за тази музика, докато вашата мисъл не е права. Докато не дойдете до правата мисъл, никаква висота на тоновете не можете да имате. Правата мисъл, това е най-чистият извор, който извира от умовете на онези същества, които някога във вечността са постигнали своето съвършенство. От тях излиза тяхната права мисъл, която изпращат към хората. Те казват: "Ползвайте се от нашата права мисъл." И като дойде тази мисъл, онзи, който не я разбира, той ще напусне дома си.

Ако сега дойде Христос в света, какво ще направите? Всички мъже ще напуснат жените с и всички жени ще напуснат мъжете си. Хубаво. Тогава какво ще се постигне? Жените ще напуснат мъжете си и мъжете ще напуснат жените си и ще отидат след Христа. Какво ще се постигне с това? Идеята не е ясна в напускането. Ти можеш да напуснеш само това, което не е естествено. Как можеш да напуснеш нещо, което ти обичаш? Ако ти имаш един мъж, когото обичаш, тази любов от Бога ли е, или е от дявола? Като дойде Христос, защо ще напуснеш мъжа си? Не, не. Мъжът и жената ще се слеят в едно и ще отидат при Христа. Сливане ще стане, а не напущане. Ти казваш: "Като дойде Христос, ние ще напуснем телата си." Не, тези тела трябва да оживеят. И духът, и тялото са като полюси. Вие си държите възгледите си. Аз не искам да се занимавам с възгледите ви. Слабостите на хората аз ги познавам така добре, че някой път бих желал да не познавам хората. Аз искам да се освободя и да не познавам хората такива, каквито са, но не мога да се освободя. Това е единственото ми желание.

Гледам, един човек идва при мене и се показва външно добър, но е раздвоен. Той ми казва: "Колко си добър. Трябват ми десет хиляди английски лири." Светията изважда и му дава една торба. Онзи взима сбогом и на тръгване казва: "Ще ме извиниш малко, мисля да си направя къща, ще се пооженя, и като си поуредя работите, пак мога да дойда." Светията пробил дупка в торбата на едно място и парите падат. Онзи се връща в дома, и в торбата има само две пари. Обаче още докато пътува пътникът, светията поправя изгорената торба и онзи човек се намира в чудо, че торбата е здрава, а пари няма в нея. И след една седмица се връща при светията и му казва: "Едно голямо нещастие ме сполетя. Обраха ме разбойници." Всеки ден стават такива обирания с вас. Вие имате едно щастие, което струва сто хиляди английски лири – като че сте в рая. Но виждам ви един ден променени, като че цялата вселена се е разрушила. И ти казваш: "Отиде всичкото." Обрани сте.

Вие сте попаднали сега в закона на еднообразието. Престанете да желаете да станете светия, не желайте да станете и учени, и богати, и музиканти. А какво трябва да желаете? Желайте да пеете само. Не да станете музиканти специално, но желай да пееш. Най-лесната работа е да станеш музикант, но да пееш, и да пееш без да си музикант. Мен са ми казвали много музиканти сегашните теории за диезите и бемолите, за дългите времена и за късите времена, за алегро, за анданте и прочее. Музиката има дълги и къси интервали. Интервалът зависи от времето. Първоначално ритъмът започва полека, после стигне до върха на най-силното движение и после започва обратния ход. После пак може да се засили. Когато музиката стигне до върха на най-силното движение, може да се спре за малко. И в мисълта има такова вливане. Някой път казваш, че мисълта ти бързо тече.

Някой път в тебе се заражда мисълта: "Кой ме е родил и защо?" Като си се родил, ти си се раздвоил на две страни. Имаш две очи – дясно и ляво. Едната ти страна е деликатно сложена, а другата – груба. Едната страна на лицето ти има мъжки черти, другата – женски криви, деликатни. Някой път лицето се изпъстря с начупени линии. Това показва, че сте минали един живот много бурен, разбъркан. Вашето тяло е една книга, на която е написан животът ви. Вие трябва да го четете, за да може да се справите. Това, което носите, то е само част от човека. Човек не е въплътен още напълно в тялото. Вие не сте още напълно въплътени и ще станете господари, когато пресъздадете тялото си. Сега вие се нуждаете от външна подкрепа.

Първото нещо, което сега ви спъва, това са вашите мисли. Всички имате безброй желания и не знаете как да ги реализирате. Младият има желания, които не знае как да ги постигне. И старият също. Не можеш да постигнеш нещо, но го желаеш. Например някой път помислиш да бъдеш цар. Една жена си мие паниците в кухнята и си казва: "Да съм сега царица." Но тя не е царица. И като казва "Да съм царица", поусмихне се малко. Слугата казва: "Да съм някой цар сега." Той копае с търнокопа, позасмее се малко, въздъхне и казва: "Да съм цар."

Питам сега, защо копаят хората и защо режат с трион? Германският император допреди десет години бил изрязал десет хиляди дървета. Всяка сутрин е правил гимнастически упражнения – вземе триона и реже с триона, защото тази енергия, която се ражда в неговия ум, трябва да я пласира някъде. И ако германският император беше рязал дърва преди да беше станала тази общоевропейска война, щеше да бъде по-добре. Трябва да режеш, преди да направиш нещо, а не след като направиш, инак ще заприличаш на този император.

Един английски мисионер отива в Африка, мисля, че в Трансваал, в английските колонии. Една вечер, като си седи в стаята, вратата се отваря и влиза един старец с дълга бяла брада, седи на стола, поглежда го и му казва: "Ще ти кажа нещо, но да не се уплашиш. Аз не съм от живите хора, а от умрелите. Дошъл съм тук за помощ. Имам голяма нужда от твоята помощ. Аз съм един английски владика, който е живял преди двеста години в Англия и се казвам така и така." И той си казал името. "Запишете си тези работи." Мисионерът записал всичко и онзи продължил: "Аз не живях така, както трябва – не да живея по владишки, но живях по човешки, и опъвам сега каиша. Живях един живот, не както Бог искаше, и сега се намирам в трудно положение. И ти сега ще ми проповядваш, както проповядваш на живите хора, за да може да се обърне моето сърце и да променя живота си. Двеста години се скитам и не мога да си намеря мира."

Мисионерът поглежда владиката. Той бил реален човек. Мисионерът му казал: "Хубаво, ще си помисля до утре вечер." Владиката казал: "Ще дойда утре вечер и ще довършиш с мене." На другата вечер идват двама, други хора. Мисионерът си отваря библията и им проповядва. И така те идват всяка вечер, но на третата вечер дошли трима, и после станали четирима, и след това – петима, шестима, седмина, осмина, стаята му се изпълнила със слушатели. И мисионерът почва да отслабва, лицето му хлътва и той взема отпуска да се поправи, но не казва кои са причините. Той отива и проверява в посочения английски град дали е живял такъв английски владика преди двеста години – и датите, и имената са били точно такива, каквито са му казали. Сега доколко е верен този пример, то е въпрос. Да допуснем, че е верен.

Значи работите в онзи свят мъчно се поправят, а тук по-лесно се поправят. Тук е едно училище. Погрешката, направена на земята, тук се поправя. Там няма условие. Затова всички души искат да се въплътят на земята, за да си поправят погрешките.

И на вас ви трябва пробуждане. Пробуждането се състои в следното – да мислите право. Ако следвате Божествените закони, може съвършено да измените вашата съдба. Да мислиш, както Бог мисли, или да следваш онези закони, които Бог е турил.

Това, което Бог прави, вие не може да го направите. По някой път ние грешим. Ние искаме сърцето ни да бие, както Божието сърце. Не, то е голяма опасност, сърцето ни да бъде, както Божието сърце. Човек може да се възгордее тогава. Христос, като дойде в човешка форма. Той се смири. Ти казваш: "Аз съм чадо Божие." Чадо Божие си, но се намираш в една форма и със смирение ще се подчиниш. Устойчивостта не е страх, а едно благоразумие. Цяла хала иде, какво ще правиш? Ще отстъпиш – нека се мине халата. Тази мъдрост е една мисъл в тебе. Гладът е една хала. Ти казваш: "Така ще направя." Какво ще направиш? Ще викаш, ще викаш, и най-после ще кажеш: "Да си върви." Аз съм виждал стар дядо – той си върви. Децата обичат някои дядовци. Дядото, като минава, потупа детето, помилва го, а пък друг дядо минава намусен пред детето. Детето взема един камък и го удря по гърба му. Детето казва: "Аз ще ти кажа на тебе!" – казва детето, и си отива. Това е един лош атавизъм. Някой религиозен човек гледа нагоре с лъжливо смирение, това е един религиозен атавизъм.

Ние имахме един приятел, който се казваше Арнаудов. Той беше обръщеник на един наш брат – Пеню Киров. Той беше особен екземпляр, между светски хора говори много умно, но щом дойде между религиозни, пъчи се. Иска да се покаже нещо в една област, която не познава. Пеню Киров си намери цяла беля с него. Онзи не вземаше от нищо. Той [отдаваше значение на] на външната страна на живота. Отвътре има една красива страна.

Сега носим един живот, който е чужд. Ти носиш една дреха, която не е твоя, а чужда. Един ден ще ти я вземат. В Америка за бал вземат един костюм назаем, хиляда лева ще заплатят за една вечер. Ще облече той костюма и после ще го даде. Та вие носите един костюм благочестив, но за двайсет и четири часа. Оставете тези купешки костюми. По-добре е една твоя дреха, тя е за предпочитане, отколкото купешките. И ние всичките трябва да се освободим от старите дрехи, които дедите ни са оставили. Някой казва за някого: "Той носи характера на дядо си." Дядо му бил скъперник, разюздан, не обичал да услужва и сега всичко това трябва да изправиш. Най-първо трябва една трезва мисъл и любов. Всички хора ти все трябва да ги обичаш еднакво.

Съществува един закон, той е следващият, той е окултен закон на древните учени хора. Колкото си по-близо до центъра, толкова си по-свободен, и колкото си по-далеч от центъра, толкова си по-ограничен. И тези, които са най-далеч от центъра, са най-ограничени. И трябва да дойдеш до такова състояние, че да имаш поне една относителна свобода. Как се добива сега относителната свобода? Ти ще намериш един човек, ще го потърсиш със свещ някъде, към когото да се зароди в теб едно чувство на обич. Поне един човек да има, който в даден случай да стане един противоположен полюс на твоя живот и ти да започнеш правилно да мислиш. Не намериш ли този човек, ти се въртиш в една спирала, без да разбираш живота – няма да има изтичане, няма да има никакъв смисъл в живота ти. Но след като намериш този човек, вие двамата ще намерите други още двама. Щом двама се обичат, не трябва да влезе трети между тях, и вие двамата ще намерите други двама, и четиримата ще станат едно. И те ще намерят други четирима. После осмината ще потърсят други осмина и така ще стане сливане.

Една камбана, за да я разберат, тя трябва да дрънчи. Ако дава хубав тон, ние казваме: "Хубаво дрънка тази камбана."



Четири неща трябва да занимават ума ви. Първо – светлината. Винаги трябва да мислите, че чрез нея иде знанието. После – въздухът, от него иде силата на човека, като дишате. Трето – водата, от нея иде животът. И четвърто – храната. От нея иде доброто в живота. Следователно доброто в човека, това е последният резултат. Светлината и храната, това са двата полюса. Те се различават. Единият полюс е А, другият полюс е В. При А е светлината, а пък при В е храната, хлябът. От хляба по-далеч не може да отидете. След като ядеш, ще настане в тебе едно състояние да спиш, и след като се наспиш, ще се пренесеш през полюсите на светлината, през въздуха и водата и ще дойдеш до хляба.

Чрез светлината ще мислиш право, чрез въздуха ще добиваш сила, чрез водата животът влиза в тебе, чувствата. Твоите чувства не могат да се облагородят, ако не знаеш законите на водата. А пък доброто, това, което става основа на живота, то е храната. Говоря сега обективно. Знанието и силата ако дойде на помощ на живота, и доброто даде материал, чрез който животът може да се прояви, тогава можем да напредваме. Вие мислите, като умрете, как ще ви посрещне Христос на онзи свят. Представяте си ангелите. Това може да е вярно, а може да не е вярно. Това, което ще срещнете, може да има известно подобие, но това, което ще срещнете, нито на ум не ви е идвало. Някой казва, че е видял ангели. Вие не знаете какво е един ангел, каква красота представлява. Не знаете какво лице е ангелското лице. Като те погледне, такъв мир настава в тебе – всичко в тебе се стопява, всички недоволства в тебе ще изчезнат и ще се възцари една нова светлина в тебе, и ще се зароди в тебе желание да бъдеш като него. И ти не можеш да се освободиш от него, и ти не можеш да се освободиш от тази форма. В ангелското лице няма нищо користолюбиво, то е един поглед на детство, един поглед така хубав, че ти от всичко се освобождаваш. У него умът, силата и животът така са съчетани, ти виждаш такава съразмерност в тялото и лицето.

Някои казват, че са виждали ангели. Някои служебни ангели се явяват с голяма светлина. Ангелската светлина може да ослепи човека. Апостол Павел като отиваше за Дамаск, яви му се един ангел. Като му се яви Христос, апостол Павел ослепя, и трябваше да го лекуват хората, за да паднат люспите от очите му. И като се яви един ангел, може да ослепеете.

Но някой може да види и тук на земята, защото има ангели на земята. И тук между вас има някои ангели. Кои са? Трябва да имате едно вътрешно прозрение на нещата. Вие казвате: "Сега нямаме ли прозрение?" Имате всичкото прозрение, но умът ви е отвлечен. Една слугиня прегорява яденето. Кои са причините, че прегорила яденето. Тя е млада, на деветнайсет години, тя не само веднъж ще прегори яденето, но много пъти ще го прегори. И тя е прегорила яденето по следната причина – един ден се разхождал по улицата ангел, и тя видяла много хубав костюм, и влиза вкъщи и си туря дрехата, шапката и се оглежда в огледалото. Тенджерата цъцри, и докато се облече, яденето прегорява. Един психолог ще обясни – яденето прегорява, понеже тя е видяла ангел и докато се облече и съблече, прегорява яденето. Друг психолог ще каже кои са били причините, че тя, като видяла ангела с тези дрехи, и тя искала да се облече със същите тези дрехи, тя е била поканена на един бал. Така че две причини има. Дрехите й трябват за бала. Но защо тя иска да отиде на бал? '''[Има някой си жени. ???????]''' Там половината са мъже и половината са жени, там си правят рандеву. Десет години не са се виждали и си казват: "Много се радваме, че се виждаме." И казват: "Да се сродим тогава."

Сега разбирайте – за онзи, който разбира живота, всички прояви в живота са еднакво добри. А за онзи, който не разбира, някои неща са по-маловажни. Главата е по-важна, но важни са и краката, които носят тази глава. Важни са и ръцете, които помагат на тази глава. Важни са и ръцете, и мускулите, и малките влакънца. За онзи, който е пазил Божиите работи, всяка една малка нишка ако се поквари, е в положение да повреди на тялото. Това ще се отрази тогава и на цялото тяло.

Вие виждате един светски човек, но какво разбирате вие под думите "светски човек"? Българите са по някой път много философи, много трезви. Засвирят му и той казва: "Дайте ми сто грама винце." Държал си той шапката и я туря на масата, и пее една стара песен, как са живели един ден '''[някога]''' добре. Дядо му бил добър. Как са живели хората добре, а сега светът се е развалил. И иска да направи добро, и дойде му наум, като чува цигуларя като свири, да отиде да купи един чувал брашно на една вдовица. А пък на другия човек никога цигулар не му свири, и той никакво вино не пие, и си държи кесията стегната, и за Бога говори. Кой е на правата страна? Онзи, на когото свири цигуларят и му се отваря сърцето, и дава. А ако даде два чувала брашно, още по-добре.

Апостол Павел беше напреднал в мистическия живот и казваше: "Когато искам да направя добро, злото идва." Много естествено е това. Тъкмо тръгнал бедният човек, иска да види дъщеря си, и той няма нищо. И вижда по пътя си една отворена кесия, и като видял кесията, забравил дъщеря си. Но след като взел кесията, после взел да мисли какво да купи за дъщеря си. Та какво лошо има, че той се спрял при кесията? Това е една мома, която го поглежда, и спира се той. Тя даде команда той да се облече хубаво, и той отива дома си, умива се, вчесва се хубаво и търси пак да я види. Той е войник. Вие ще кажете: "Това са детински работи." Това е един закон, който функционира вътре. И в младата мома, и в момъка ти трябва да виждаш закон, който функционира. Животът трябва да се прояви в правилна форма. И като се прояви, и ти, и окръжаващите са доволни. Христос казва: "Така да просветнат делата ви и умовете ви, и сърцата ви, че като видят тая светлина, да прославят Отца ви. Който е на небеса."

Но това няма да стане в един ден, нито в една седмица. Но то може да стане и в един ден, не е мъчна работа. Не искам да се спирам върху това. Някои от вас слизате надолу. Но казвам ви, че следващия път ви предстои още по-висок връх и пак трябва да се качите. Вие сте се качили на този връх, който има най-малката височина, а пък следващият връх има по-голяма височина и по-големи възможности. Под "височина" подразбирам и придобивки вътре в живота, под думите "качване на един връх" не подразбирам само едно обикновено качване.

За една седмица си задавайте въпроса, защо трябва да бъдем доволни. Дойде в тебе едно недоволство, попитай се кои са причините, защо си недоволен. Някой път и като си богат, пак си недоволен, и като си учен, пак си недоволен. Недоволството трябва да го обърнете в един стремеж за придобивки.

Англичанинът казва: "I die." Това значи "аз умирам". А пък българинът казва: "Дай!" Когато англичанинът умира, българинът живее и казва: "Дай." Произнася по един и същ начин и в английски, и в български. В природата има еднакви звукове, които имат диаметрално противоположно значение. Това, което за англичаните означава смърт, за българина означава думата "дай". Ако кажете на български "шекер", има едно значение, а на еврейски тази дума означава "лъжа". Едно съвпадение. Лъжата произтича от факта, понеже искаме да сложим в основата на живота материята. Материята е само една възможност на Духа. Това са условията, при които Духът може да се прояви. В материалния живот вие не ще може да намерите смисъл – там ще намерите само външните условия. Ти ще се облечеш и тази форма ще зависи от Духа. Духът е използвал формите на материята. Допуснете сега, имате известно разногласие помежду си. Аз не искам да се примирите, но след като не се обичате, поне да сте толкова разположени. Вие се срещате и казвате: "Не искам да го поздравя." И той, като ви срещне, ще си обърне гърба и казва: "Не искам да го поздравя." Какво печелите двамата, като не се поздравявате? Какво печелите, като си обръщате гърба един на друг? Гърбът представлява егоистичния свят, а пък лицето представлява Божествения свят.

Гърбът представлява ада, а лицето – рая. Обръщаш си лицето към един приятел – ти си в рая. А пък обръщаш си гърба към него – ти си в ада. И двамата сте в ада тогава. И [някой човек] обръща гърба си към тебе. Искаш да излезеш от ада, обърни си лицето към човека и му кажи: "Приятно ми е, че ви срещам. Макар и по-рано те срещах с гърба си, сега те срещам с лицето си." Но онзи ще каже: "Знаете ли, че вашите думи бяха тежки?" Вие ще му кажете: "Те бяха думи от ада, но сега думите ни излизат от рая. Приятно ми е, че ви срещам." В рая другояче живеят хората. В ада живеят тежко. Щом обръщат лицето си към човека, веднага ще се измени положението.

И Бог казва: "Обърни се към Мен." Ти се молиш, но гърбът ти е обърнат към Бога. Ще си обърнеш лицето към Бога и ще Му кажеш следните думи: "Татко, досега аз не съм изпълнил закона Ти, но сега реших да изпълня закона Ти, както си наредил. Думите Ти няма да направя на две." Ще изпълниш волята Божия. По-рано ти искаше хората да се отбиват от пътя ти, а пък сега ти ще се отбиваш. По-рано си искал първото място, а пък сега ще дадеш на хората първото място.

Сега тук любовта я няма още, понеже не си местите столовете. Сега тук седи квартирният въпрос. Сега на вас не говоря аз – всичко това се отнася до разбирането на вашия дядо и баба. Вие носите стари неща. Вие казвате: "Знаете ли как са живели нашият стар дядо и баба?" Аз казвам: "Много ми е приятно за това." Всичките ви книги съм ги чел и знам дядо ви и баба ви как са живели. Мога да ви чета и цели лекции по това, понеже тази литература я прочетох вече. И ще ми бъде крайно приятно да ми донесете други книги от друг характер. Сега ще ми донесете книги, как се развързват кесиите, как се прощава на приятелите и прочее. Сега от тези добри книги ще донесете.

Сегашният ви живот е предисловие. Новите книги ще ви бъдат полезни. В новите книги, които ще донесете, има нещо, което е за вас и което ще използвате. А пък досегашните книги ще ги турите настрани, вие ги знаете. Тази книга, която донесохте, беше от дядо ви. Сега ще донесете от томовете на баба си. Още жените не са се проявили в света, понеже жените чакат дядовците да се проявяват. Те поне ще имат път оправен. Бабите ще дадат метод за прилагане.

В България всички земеделци са произвели своите волове в доктори. Българите казват на воловете: "Ди, ди!" А пък в английски език на богословът, който има докторат, се казва DD(*3). Като впрегнете вашите мисли и думи, ще им кажете: "Ди, ди!", тоест: "На работа!" Ще им кажеш: "Ти си доктор по богословието, сега ще работите."

Това знание, което имате, е полезно. То е само предисловие за знанието, което ще дойде. То е полезно за самовладеенето на нашите мисли. Аз, като минавам покрай хората, усещам едно ужасно дразнене. Чувам един шум. Малко като бутнеш човек, той е като кон, иска да те ритне. Волът като го бутнеш, иска да те бодне. Малко ще упражните самообладанието. Като дойде страданието, ще го вземеш със щипци и ще го огледаш. Ти казваш: "Аз страдам." Че вие още не знаете какво нещо е страданието. Трябва да разбирате как да се справяте с едно страдание. И ако дълго време гледате страданието във вас, ще се зароди едно ново чувство, и вие ще намерите в страданието една работа, през която ще ви дойде голямо благо. Отначало мислите, че страданието е затвор, но ако го огледате хубаво, ще видите една работа, чрез която ще дойде голямото щастие, което вие очаквате. Като страдате, не се обезсърчавайте.

Някой път вие чувствате една голяма празнота. Радвайте се, [че] чувствате тази голяма празнота, понеже в празния съд се туря вода. Пълното сърце трябва да се изпразни, а празното – да се напълни. Това е закон на природата. Тези смени съществуват.

Вие се дразните. Дразненето е едно неразбиране на известни закони. Например дразни ви, когато духа вятър и носи прах в очите ви, но после това ще се превърне в дъжд. Ще завали дъжд и ще напои тревите, житото и ще има плодородие. Така че не се дразнете от онова, което ви дразни, то е прах, и този прах после ще донесе своята полза. Та вашите страдания са тези, които носят благата.

Единственото Същество в света, което страда, е само Бог. Другото страдание е само отчасти. Бог ви е дал свобода, и ти си злоупотребил с нея. Бог е в състояние да смаже тази форма, и Той се въздържа. Бог те оставя с векове ти да се разкаеш, и един ден ти да се поправиш. Не се противете на Божиите разпореждания. Не се противете на страданията. Познавайте страданията и не им се противете. Не се противете и на злото.

От всички неща, които казах, кои неща запомнихте? Какво сте запомнили? Кое остана в ума ви? Коя мисъл е най-важна? (Сестра Радка Давидова: "Във всичкия си живот да гледаме да изпълним волята Божия.")

От мое гледище аз се радвам, че сте недоволни, и като станете доволни, пак ще се радвам. Като сте недоволни, радвам се, че ще станете доволни, и като сте доволни, пак се радвам, че ще станете недоволни. Когато аз се радвам за доволството ви, аз съм мъж, а когато се радвам на недоволството ви, аз съм жена. Следователно радостта е за мъжа, а недоволството е за жената. Преведете го сега. Тогава казвам: работата и копането е за мъжа, а почивката е за жената. Мъжът, който се е радвал, ял и пил, той ще работи. А жената, която е недоволна, ще си почине.

Когато ти си недоволен, ти си жена, защото недоволството произтича от чувството, а пък радостта произтича от ума. Случи се нещо, и ти не знаеш защо се е случило и си недоволен. Ти си в чувствата. Излез от областта на чувствата и намери ума. Искаш да направиш едно добро и като намериш форма, в която да направиш доброто, [ти ще бъдеш доволен,] и ако не можеш да намериш добра форма, ти ще бъдеш недоволен. Също така, ако си музикант, и не можеш да пееш, пак ще бъдеш недоволен. Ако не можеш да издържиш това, което чувстваш, то е недоволство.

Кому принадлежи радостта? Умът е, който носи радост, а пък сърцето носи недоволство. Но сърцето носи условията, при които умът може да бъде радостен. И умът носи условията, при които сърцето може да разреши вечната задача на недоволството.

Сега ще ви дам една задача за една седмица. Всеки ден отбелязвайте през деня колко пъти сте мъж, тоест колко пъти сте радостен, и колко пъти сте били недоволен. Отбелязвайте си това и отбелязвайте и времето, дали е облачно, дали е валяло дъжд, дали има вятър и прочее. Много е важно да се види и какво е времето – има едно съответствие.

"Добрата молитва"

07:40 часа

Тринадесета лекция на Общия окултен клас 19 декември 1934 г., сряда, 5 часа София - Изгрев

____________

(*1) чушири (диал. от турски) – чешири, потури

(*2) келево (от тур.) – дървен валяк на воденица, кладенец

(*3) DD – Doctor of Divinity (англ.) – доктор по богословие

Начало: 05:00

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, може, казва, човек, аз, път, хора, живот, бог, съм, дойде, казваш, можеш, форма, тебе, всичко ,

Общ Окултен клас , София, 19 Декември 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder